Ð Ð Ð¿Ð Ñ - Ñ Ð Ð Ð

1.
Хигиената като основна профилактична медицинска дисциплина – цел, предмет,

задачи, методи. Здравно нормиране – принципи и подходи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЗО ЗА ЗДРАВЕ
ЗДРАВЕТО Е СЪСТОЯНИЕ НА ПЪЛНО ФИЗИЧЕСКО, ПСИХИЧЕСКО И СОЦИАЛНО
БЛАГОПОЛУЧИЕ, А НЕ САМО ЛИПСА НА БОЛЕСТ ИЛИ НЕДЪГАВОСТ.
Нива на здравната профилактика

1.Конструктивна профилактика (промоция на здравето)
2.Първична профилактика (превенция на заболяванията)
3.Вторична профилактика (лечение, диспансеризация)
4.Третична профилактика (рехабилитация)
ПРЕДМЕТ НА ХИГИЕНАТА Е ИЗУЧАВАНЕТО НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО В СИСТЕМАТА
“ЧОВЕК – ЖИЗНЕНА СРЕДА”, КОЕТО ОБУСЛАВЯ ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ
Цел на Хигиената е:
Да изучава, опазва, укрепва и подобрява здравето и работоспособността на човека, да осигурява неговото
“активно дълголетие”. Хигиената има за цел да направи развитието на човека най-съвършено, упадъка на
живота най-бавен, живота най-здрав, а смъртта най-отдалечена.
ЗАДАЧИ НА ХИГИЕННАТА НАУКА
1. Да прави хигиенна оценка на факторите и условията на жизнената среда от гледна точка на човешкото
здраве.
2. Да изучава процесите хранене, обучение, труд, отдих и др., които имат съществено отношение към
човешкото здраве.
3. Да изучава промените в човешкия организъм при взаимодействието му с жизнената среда.
4. Да разработва мероприятия и нормативи за оптимизиране на взаимодействието “човек – жизнена
среда” с цел предпазване и предотвратяване на заболяванията.
5. Да разработва подходи, методи и мероприятия за повишаване възможностите на организма за
адаптиране към нови условия на жизнената среда, за повишаване на неговия адаптационен резерв и
стимулиране и развитие на човешкото здраве.
Методи на Хигиената
1.Методи за изучаване на жизнената среда
2.Методи за изучаване на човека
3.Специфични хигиенни методи
Функции на Хигиената
1.Познавателна2.Прогностична3.Приложна
Здравни (Хигиенни) норми:
Количествени показатели, характеризиращи факторите на околната среда, неувреждащи здравето,
създаващи благоприятни условия на живот и осигуряващи биологичен оптимум.
ЗНАЧЕНИЕ НА ХИГИЕННИТЕ НОРМИ
1. Служат за оценка на факторите на околната среда и за въздействието им върху човешкия организъм.
2. За обосноваване и провеждане на профилактични и оздравителни мероприятия.
3. За оценка на ефекта от въведените профилактични мероприятия
ОБЕКТ НА ХИГИЕННО НОРМИРАНЕ СА:
1.Граничните стойности на вредните химични примеси във въздуха (населени места, работна зона),
водата, почвата, хранителните продукти.
2.Пределнодопустими нива (ПДН) и дози (ПДД) на вредно действащи физични фактори на средата от
антропогенен произход: прах, шум, вибрации, електромагнитна енергия от различен честотен диапазон,
радиоактивни изотопи и пр.
3.Оптимални и допустими (минимални и максимални) параметри на микроклимата, осветеността,
слънчевото и ултравиолетовото облъчване, атмосферното налягане и други подобни условия.
4.Оптималният и допустимият състав на дневното меню и питейната вода.
На държавен здравен контрол подлежат:

1.Обектите с обществено предназначение;2.Продуктите и стоките със значение за здравето на човека;
3.Дейностите със значение за здравето на човека;4.Факторите на жизнената среда.
1
Държавният здравен контрол върху Обектите с обществено предназначение Се осъществява във всички
обекти, Независимо от тяхната собственост.
Държавният здравен контрол на територията на Република България се извършва с цел:

1. Защита на здравето на гражданите;
2. Спазване и изпълнение на установените с нормативен акт здравни изисквания за обектите с
обществено предназначение, продуктите, стоките и дейностите със значение за здравето на човека и
факторите на жизнената среда.
Държавният здравен контрол се извършва:
1. Систематично – без предварително уведомяване:
а) текуща инспекция (периодично в обектите с обществено предназначение)
б) тематична проверка (по разпореждане на Главния държавен здравен инспектор или на Директора на
РЗИ)
2. Насочено – при постъпили сигнали от граждани, юридически лица, държавни и общински органи и
организации, или при наличие на данни за възникнали инциденти с риск за здравето на гражданите.
Основни дейности на държавния здравен контрол
1. Оценка на документацията при проектирането, изграждането и въвеждането в експлоатация на
строежите в Република България и инспекции в хода на строителството на обекти с обществено
предназначение;
2. Инспекция/проверка на въведени в експлоатация обекти с обществено предназначение;
3. Инспекция/проверка на продукти и стоки със значение за здравето на човека;
4. Вземане на образци или проби от продукти, стоки и фактори на жизнената среда със значение за
здравето на човека, извършване на лабораторни анализи и изготвяне на заключения за съответствието им
с утвърдените с нормативен акт здравни изисквания.
2. Въздействие на човека върху биосферата. Хигиенно-екологични проблеми,

свързани със замърсяването на биосферата.
Човешкото здраве се определя от триадата:
Според СЗО средно до 20% от всички заболявания се обуславят от въздействието на факторите на

околната среда.
Околната среда е динамичен комплекс от природни антропогенни фактори (физични, химични,
биологични и социални), които са взаимно зависими и оказват влияние върху екологичното равновесие,
здравето на отделни групи от населението и на обществото като цяло, на качеството на живот,
историческото наследство.
Взаимодействието между човека и неговата жизнена среда се определя от следните аспекти:

Икономически ; Социални; Медико-биологични.
Замърсяване или денатурация се смята всяко нежелателно изменение на химичните, физичните или
биологичните характеристики на средата (въздух, вода, почва, хранителни продукти и др.), което може в
настоящия момент или в бъдеще да окаже неблагоприятно влияние върху жизнената дейност на човека,
върху растенията, животните, върху различните видове производствени процеси, върху хигиенните
условия на живот, върху културните ценности, да изтощава или разваля суровинните ресурси.”
Социална значимост на замърсяването на околната среда

1. Негативно влияние върху хигиенните условия на живот;
2. Загуби на ценни суровини;
3.Големи икономически загуби във връзка с : повишаване на заболяемостта на хората; обезвреждане
на отпадъците и ликвидиране последиците от замърсяването;
4. Опасност от глобални последици за биосферата като цяло.
Източници на замърсяване на атмосферния въздух
1. Природни: минерали, растения, животни/микроорганизми;
2. Свързани с човешката дейност: промишлени предприятия и електрически централи; транспорт;
селско стопанство; битови източници и строителство.
Глобални екологични проблеми, свързани с влияние на атмосферните замърсители върху
биосферата Озонова дупка; Парников ефект; Киселинни дъждове; Токсичен и фотохимичен смог;
2
Промени в климата на населените места.
Най-чести замърсители на водите Тежки метали и микроелементи; Нитрати; Пестициди; Детергенти.
Последици от замърсяване на почвата

Създаване на епидемиологично неблагоприятни райони в резултат на миграция на патогенни
микроорганизми от природните води;
Замърсяване на селскостопанска продукция;
Натрупване на токсични вещества в растения и продукти;
Миграция във въздуха, подземните води и откритите водоеми;
Екологични нарушения в почвената микро- и макробиоценоза;
Образуване на токсични съединения в почвата и др.
Замърсители на почвата Битови отпадъци ,Оборски тор и отпадни води от животновъдни ферми;
Промишлени отпадъци; Химични средства за растителна защита и минерални торове; Отпадъци от
транспорта
3. Показатели за атмосферно замърсяване – емисии и имисии на

замърсителите.Мерки за профилактика на замърсяването на атмосферния
въздух.
Атмосферни замърсители
Вещества от природен и предимно от антропогенен произход, които не са постоянна съставка на въздуха,
и които в достатъчни количества и продължителност на въздействие предизвикват нежелани
неблагоприятни ефекти върху човека, животинския и растителния свят, материалните и културните
ценности
ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

"Качество на атмосферния въздух" е състояние на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на
въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените му съставки и
добавените вещества от естествен или антропогенен произход.
КЛАСИФИКАЦИЯ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

1. По произход
– природни – вулканични газове, прах, полени
– антропогенни
2. По начин на възникване
– първични
– вторични – образуват се при реакция на първичен замърсител с нормалните съставки на
въздуха или с друг замърсител
3. По агрегатно състояние
– твърди– течни – газообразни – комбинирани
4. По място на формиране
– емисии – на мястото на отделяне
– имисии – в приземния въздух
ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ

1. Промишленост
2. Енергетика
3. Транспорт
4. Битова дейност на човека
5. Селско стопанство
ВОДЕЩИ АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

1. От промишлеността
- металургия – CO CO2 SO2 H2S прах Pb Mn Cu Cd As Zn
- химическа - Cl2 NH3 NO2 SO2 C6H5OH COCl2 HCn въглеводороди
2. От енергетиката
- ТЕЦ - CO2 CO SO2 прах
- АЕЦ – радиоактивни изотопи
3
3. От автотранспорта
- от бензинови ДВГ – CO NO2 въглеводороди
- от дизелови ДВГ – CO SO2 въглеводороди
4. От битовата дейност на човека
- при отопление - CO2 SO2 прах сажди
- от битовите отпадъци - NH3 CH4 H2S диоксини
5. От селското стопанство
- от животновъдството - NH3 CH4 H2S
- от растениевъдството прах пестициди
УСЛОВИЯ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

1. Количество на емисиите
2. Височина на източника
3. Режим на работа на източника
4. Разстояние от източника
5. Посока и скорост на вятъра
6. Температура на въздуха
7. Влажност на въздуха
8. Атмосферно налягане
Национална автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух

Състои се от 53 стационарни пункта в 33 населени места, в т.ч.:
-26 пункта с ръчно пробонабиране и последващ лабораторен анализ,
-14 автоматични измервателни станции /АИС/,
-9 ДОАС (диференциална оптична абсорбционна спектроскопия)системи ( в градовете Свищов, Никопол,
Русе, Силистра, Бургас и Ст. Загора /с. Могила)
-4 АИС (автоматични измервателни станции)за мониторинг на КАВ в екосистеми (Рожен, Юндола,
Витиня и Старо Оряхово)
Наблюдавани показатели
• NO2, NO
• бензен, толуол, ксилол, стирол
• CO
• CH3 и неметанови въглеводороди
• озон
• общ прах, фини прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5)
• оловни аерозоли, кадмий, Hg, Ni, As
• SO2 , аерозоли на сярна киселина
• H2S, фенол, NH3
• Cl2, HCl
• метеорологични параметри: скорост и посока на вятъра, атмосферно налягане, обща слънчева
радиация, влажност и температура на въздуха
ОСНОВНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ ЧИСТОТАТА НА ВЪЗДУХА

1. Планиране и устройство на териториите
2. Технологични
3. Технически
4. Законодателни
5. Обществени
6. Лични
„Пределно допустима стойност“ означава ниво, определено на основата на научни познания, с цел да се
избегне, предотврати или намали вредното въздействие върху човешкото здраве и/или околната среда
като цяло, което трябва да се постигне в рамките на определен период и след което не трябва да бъде
превишавано.
Пределно допустимата концентрация на вредните вещества в атмосферния въздух на населените

места, регистрирана за определен период от време, трябва да не оказва нито пряко, нито косвено вредно
въздействие върху организма на човека, включително отдалечени последствия за настоящото и бъдещото
поколение, и да не намалява неговата работоспособност, самочувствие и дълголетие.
4
4. Влияние на атмосферните замърсители върху човешкото здраве.
Епидемиологични методи за проучване влиянието им върху здравето.
Екологичен и биологичен мониторинг.
Влияние на атмосферните замърсители върху биосферата и здравето на човека

КОСВЕНО ДЕЙСТВИЕ – влошаване условията на живот
Локални ефекти
на прозорците и намаляване на естествената осветеност в жилището
-лъчението в приземния въздух

Глобални ефекти
инни дъждове
ВИДОВЕ СМОГ
ЗИМЕН (химичен) – за образуването му са необходими:
значително замърсяване на въздуха с прах и със серен диоксид

ЛЕТЕН (фототоксичен)–за образуването му са необходими:
слънчево греене
и с азотен оксид
ПРЯКО ДЕЙСТВИЕ
1. Специфично действие
–остри интоксикации
–промени в честотата и структурата на заболяемосттаи смъртността
–увреждания на репродуктивната функция, канцерогенеза
2. Неспецифично действие
е възможности на организма
Здравниефектиот прякотовъздействиена атмосферните замърсители
дихателна система –бронхити, трахеобронхити

ССС –исхемични и ритъмни нарушения
кожа –дерматити, екземи
зрителен анализатор -конюнктивити
Фактори, от които зависи прякото действие на атмосферните замърсители върху човека

Биологични (вътрешни) фактори
Небиологични (външни) фактори

ст на замърсителя (токсикологични характеристики)
комбинирано и комплексно
действие)
съчетано действие)
5
Здравни ефекти в зависимост от времето на възникване (класификацияна СЗО)
Непосредствени здравни ефекти – възникват до 24-48 часа, най-често остри интоксикации с
определена клиничнакартина. Заболяват предимно деца и лица с хронични заболявания на дихателната и
сърдечно-съдовата система.
С по-късно въздействие–заболяванията се появяват след няколко седмици или месеци. Повишава се
честотата на рахита и анемиите сред децата. Променя се честотата и структурата на заболяемостта и
смъртността при възрастното население.
Отдалечени ефекти – след 2 до 20 и повече години. Под влияние на фактори с малка интензивност
при хронична експозиция могат да настъпят генетични промени, злокачествен растеж на клетките,
ембриотоксично и тератогенно действие, гонадотропно действие (увреждане на репродуктивната
способност).
ПАТОГЕНЕТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ НА NO2

ве;
артериалното налягане;
ПАТОГЕНЕТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ НА SO2

шане (хеморагичентрахеобронхит, перибронхит,
интерстициалнапневмония) и очите;
Методи за проучване и оценка на вредното действие на атмосферните замърсители

–кохортнии контролирани
–индекс на смъртност и на заболяемост
–на репрезентативна група, на рискова група, на деца, на диспансерно болни и

др.
Мониторинг на атмосферното замърсяване
–система за наблюдение, оценка, контрол, информация, прогнозиране и
управление на състоянието на околната среда и предлагане на мероприятия за отстраняване на
неблагоприятните последици от замърсяването.
-система за наблюдение, контрол и анализ на промените в живата природа,
настъпващи във връзка със замърсяването на жизнената среда.
5. Физични фактори на атмосферата (слънчева радиация, хелиомагнитни фактори,

атмосферно електричество) и влиянието им върху здравето.
Физичните фактори на атмосферата се делят на:
космически – слънчева радиация, космически лъчи, хелиогеомагнитни фактори
метеорологични –температура, влажност, движение на въздуха, атмосферно налягане, атмосферно
електричество, йонизация на въздуха
СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ
Слънчевата радиация е интегрален поток от лъчиста енергия, който се излъчва вследствие на
термоядрени процеси в Слънцето.
Биологичното и хигиенно значение на слънчевата радиация е изключително голямо.
Животът на Земята е възможен именно благодарение на излъчваната от слънцето енергия, топлина и
светлина.
Нейонизиращи лъчения
Електромагнитанта радиация включва осцилиращи (вълнови) електрическо и магнитно поле.
Елекрическите вълни се различават по своята:
 Честота (HZ), Дължина на вълната (m), Енергия (eV)
6
Нейонизиращата електромагнитна радиация е тази, която при нормални условия не може да предизвика
йонизация в биологични обекти (в тъкани на човека и животните) поради ниската енергия. Тези лъчения
са с по-голяма дължина на вълната от йонизиращите и с по-малка енергия.
В зависимост от физическата си характеристика и биологическия им ефект се разделят на:

 Ултравиолетова радиация 240
240
 Видима светлина
 Инфрачервена радиация
 „микровълни“ и радиочестотни вълни
СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ
Интензитетът на излъчваната от Слънцето радиация, е сравнително постоянен. При преминаването си
през космическото пространство и земната атмосфера тя се поглъща, разсейва и отразява.
В приземния слой достига една малка част от отделената енергия, при това с променен спектър – 1%
ултравиолетови лъчи, 40% видими и 59% инфрачервени лъчи.
Ултравиолетова радиация
Ултравиолетовата радиация се отличава с най-голяма биологична активност.
Интензитетът и зависи от следните фактори:
 географска ширина
 надморска височина
 сезон на годината
 облачност
 прозрачност (замърсеност) на атмосферата
Къси УВ лъчи – под 280 нм

Те имат предимно бактерицидно действие, санират въздуха, повърхностните слоеве на водоемите и почвата.
Поглъщат се добре от озоновия слой и замърсителите на въздуха и почти не достигат до земната
повърхност. Основен техен източник са различни видове живачно-кварцови лампи, които се използват за
обеззаразяване на въздуха в операционни зали, болнични стаи, микробиологични лаборатории.
Средни УВ лъчи – 280-315нм

Имат изразено витаминообразуващо (фотохимично) действие. Под тяхно влияние в повърхностните слоеве
на кожата от 7-дихидро – холестерола се образува витамин Д3.
Недостигът на УВ лъчи от този спектрален участък води до смущения в калциево -фосфорната обмяна,
понижаване на резистентността на капилярите, ексудативни реакции, рахит при децата и остеопороза при
възрастните.
Дълги УВ лъчи – 315-400 нм

Дългите УВ лъчи оказват предимно еритемно, загарно действие.
УВ еритема е асептичен възпалителен процес, които възниква обикновено след 1-3часа и спонтанно затихва
след 2-3 денонощия.
Ултравиолетова радиация
УВР е полезен фактор необходим за правилното функциониране на човека.
При предозиране обаче възникват неблагоприятни промени:
-повишаване на кожната и телесна температура
-оток на кожата, -главоболие, -отпадналост и др. -При прекалено облъчване и предварителна
сенсибилизация може да се появи фотодерматит и фотоофталмия.
Видими лъчи (400 – 760 ) В този диапазон се осъществява зрителната функция и цветоусещането.
Редуването на светлата и тъмна част на денонощието, т.е. наличие или липса на видими лъчи е формирало
циркадния ритъм на активност и покой в живите организми.
Инфрачервена радиация
ИЧ лъчи са преобладаващи в приземния слънчев поток – 59% от енергията на слънчевата радиация.
Те добре преминават през човешката кожа и оказват топлинно въздействие.
Под тяхно влияние кожните съдове се разширяват и възниква хиперемия.
7
В определена степен ИЧ лъчи повишават обменните процеси и потенцират биологичните ефекти на УВ
радиацията. Инфрачервените вълни са невидими за окото, но създават усещане за топлина, тъй като
силно се поглъщат от кожата на тялото. Затова често ги наричат топлинни вълни.
Инфрачервена радиация
Късите ИЧЛ ( 760 – 1500 ) проникват добре през кожата и черепа. При продължително действие
загряват мозъчните обвивки, повишават вътречерепното налягане и предизвикват т.н слънчев удар.
При нагряване на въздуха и наличие на висока относителна влажност, ИЧР способства за възникване
на топлинен удар.
Дългите ИЧЛ ( над 1500) са с по-малка проникваща способност, действат повърхностно върху кожата и
увеличават кожната температура (термична еритема). Последица от прекомерно облъчване са изгаряния
и катаракта на очите. ИЧЛ се използват във физиотерапевтичната практика за затопляне на по-дълбоко
разположени тъкани и органи, за противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект.
Приложение в медицината
 Кварцови лампи - Те имат бактерицидно действие, т.е. убиват бактериите. Използват се за
стимулиране на растежа на растения и животни.
 Солариум - медицински цели, като лечение на остеопороза, лечение на депресия, на редица
кожни заболявания и при различни мускулни болки.
УВ влияние върху здравето и безопасността

Негативни ефекти
Остри кожни
 Възпаление – еритема
 Фотодерматоза - представлява алергично заболяване, свързано с увеличена чувствителност на
кожата към слънчевите лъчи
 Подтискане на клетъчно-медиирания имунитет – кожен рак и инфекциозни заболявания (Herpes
simplex infections)
 Увреждане на епидермални ДНК молекули
Хронични ефекти
 Кожен рак – меланома
 Photoageing – бръчки, пигментации, отпуснатост (индуциране на матриксни металопротеини,
разграждащи колагена)
 Очни поражения – катаракта
Позитивни ефекти
Експозицията на соларни UVB лъчи стартира синтеза на vit D, дефицитът на който се свързва с:
- рахит и мускулно-скелетни нарушения
ХЕЛИОГЕОМАГНИТНИ ФАКТОРИ
Това са слънчевата активност и геомагнитното поле
Слънчевата активност е понятие, което обобщава появата и промените на редица слънчеви явления –
протуберанси, хромосферни взривове, петна, флокули, гранули и др. Действието на слънчевата
активност върху биосферата, респективно върху човека е както пряко чрез електромагнитните лъчения
(ултравиолетови, видими, инфрачервени лъчи, радиовълни), така и косвено чрез промени в геофизичните
фактори.
Геомагнитно поле има съществена защитна функция. То задържа космичните високоенергиини
корпускуларни потоци и по този начин осигурява съществуването на биологичните обекти. ГМП
препятства проникването на заредените частици в биосферата и снишава мутиращия радиационен фон,
поддържа го в граници, в които живите същества еволюционно са се приспособили.
6. Метеорологични фактори на атмосферата и влиянието им върху здравето.
Комплексът от метеорологични фактори включва температура, влажност, движение на въздуха,

атмосферно налягане, атмосферно електричество и йонизация на въздуха.
Състоянието му в даден момент и неговата динамика са в тясна връзка с космическите фактори.
8
Хигиенното значение на метеорологичния комплекс се определя от влиянието му върху човешкия
организъм чрез времето и климата.
Температура на въздуха
Прякото нагряване на въздуха от слънцето е незначително 0,02°С/час.
Въздуха се затопля основно от нагрятата земна повърхност, която поглъща слънчевата лъчиста енергия и
след това я отдава чрез излъчване и конвекция.
Основните фактори, които определят температурата на въздуха са:
- географска ширина
- надморска височина
- сезон на годината
- атмосферна циркулация
- релеф
- наличие на водни площи
- растителност
Високите температури предизвикват обезводняване на организма, загуба на минерални соли и витамини,

промени е качеството и количеството на стомашната секреция, възможно е развитието и на топлинен
удар.
Ниските температури на въздуха понижават кожната температура, влошават тактилната чувствителност,
нарушават координацията на финните движения. Благоприятстват възникването на простудни
заболявания.
Влажността на въздуха представлява насищането му с водни пари.

Абсолютна влажност – количеството водни пари (в гр) при определени температура и налягане в 1м
въздух.
Максимална влажност – максималното количество на водните пари (в гр), което може да се съдържа в
1м въздух при дадена температура и налягане.
Относителна влажност – отношението (в %) на абсолютната влажност към максималната влажност,
която би имал въздуха при температурата и налягането в момента на измерването
Физиологична относителна влажност – отношението (в%) между абсолютната влажност при дадена
температура на въздуха и максималната влажност при температура 37°.
Източниците на въздушна влага са:
- водните площи (водоемите),
- валежите
- изпаренията от растенията и почвата
- в затворени помещения дишането на хората и изпарението от растения.
Значението на влажността на въздуха се изразява в
=образуването на валежи
=поддържането на подпочвени води
= очистването на атмосферата от вредни примеси
=подобряване хигиенните качества на въздуха.
Ефективното отдаване на топлина е възможно само чрез потоотделяне и то при ниска влажност.
При висока влажност този процес е затруднен и организма прегрява.
Когато температурата на въздуха е ниска и влажността е ниска настъпва самоохлаждане.
Ако влажността е висока охлаждането преминава в преохлаждане.
Движение на въздуха Въздушните маси се движат вследствие неравномерното нагряване на земната

повърхност и разликата в атмосферното налягане в съседни райони. Движението на въздуха се
характеризира със скорост, направление и структура на въздушния поток (турбулентен и ламинарен).
Значението на този фактор е в пренасянето на топлина и влага от един район в друг, във вентилирането
на жилищните зони, в разсейването на замърсителите, което способства самоочистването на въздуха над
дадена територия. Същевременно движението на въздуха е причина за трансграничното пренасяне на
замърсителите.
Графичното изображение на движението на въздушните маси (ветровете) на дадена територия се нарича
роза на ветровете. По нея се определя коя е преобладаващата посока на въздушните маси. Това има
значение за изграждането и благоустрояването на населените места – правилното разпределение на
промишлената зона, детските и лечебно-профилактичните заведения, зоната за отдих и др.
9
Атмосферно налягане е основен климатообразуващ фактор. Налягането, което атмосферата оказва
върху телата и повърхностите, е обусловено от тегловната маса на въздушните слоеве поради земното
притегляне. Атмосферното налягане оказва съществено влияние върху другите метеорологични фактори.
Разликата му в съседните райони обуславя скоростта и направлението на ветровете, честотата и
количеството на валежите, колебанията на температурата на въздуха, промените на времето.
Особено значение има развитието на циклонална и антициклонална дейност на съседни територии.
Значението на налягането е най-отчетливо в условията на високите полета и планините. На височина до
около 1200 м над морското равнище се наблюдава стимулация на хемопоезата, което се използва за
климатотерапия на анемичните състояния.
Във високопланинска обстановка са възможни нарушения на физиологичните функции на организма и
появата на височинна (планинска) болест.
При рязкото намаляване на налягането при дехерметизация на летателни средства възниква дисбаризъм
или болест на летците. Проявите са главно то страна на ЦНС, сърдечно съдовата система и
анализаторите. При работа при повишено атмосферно налягане и бърза декомпресия може да възникне
декомпресионна (кесонна) болест.
Атмосферното елекричество е съвкупност от елекрични явления, протичащи в атмосферата
(електрично поле, електрически зареди в облаците, полярни сияния и др.).
Електрическото поле около земната повърхност възниква вследствие отрицателния заряд на Земята и
положителните обемни процеси на атмосферата. Последните се разпределят неравномерно във времето и
пространството.
7. Комплексно действие на физичните фактори на атмосферата. Методи за оценка

на метеокомплекса. Здравни аспекти на топлинната обмяна между човешкия
организъм и средата.
Микроклиматични факторив помещения –
нормиране
Фактор Жилищни Производствени
1.Температура на въздуха 20–22 ºС 16–25 ºС

(13–31ºС)
2.Влажност на въздуха 40–60 % 40–60 %
(30–75 %)
3.Скорост на движение на 0,2–0,4 m/s 0,2–1,0 m/s
въздуха
4.Инфрачервено лъчение – < 22,36W/m-3*
> 22,36W/m-3**
Нормиране на производствения микроклимат
В зависимост от:1. Период на годината (топъл, студен).2. Влажност на въздуха.3. Тяжест на
извършваната физическа работа.4. Специални условия.
ОСНОВНИ ТИПОВЕ ПРОИЗВОДСТВЕН МИКРОКЛИМАТ
1. Прегряващ микроклимат–характеризира се с такова съчетание на метеорологичните компоненти,
при което се създават условия за затрудняване или блокиране на терморегулацията, за различно по
степен нарушение на топлинното самочувствие и на топлинния баланс на организма в посока към
прегряване.
2. Охлаждащмикроклимат–характеризира се с такова съчетание на метеорологичните компоненти,
което дава възможност за отнемане на по-малки или по-големи количества топлина от организма и води
до различно по степен охлаждане.
3. Равномерен (статичен) микроклимат –характеризира се с постоянство на отделните метеорологични
компоненти в отделните етапи на производствения процес и в рамките на целия работен ден. Липсата на
известни изменения в метеорологичните условия по време на работа може да доведе до дезадаптация на
терморегулацията.
4. Динамиченмикроклимат –характеризира се със значителни и резки изменения на метеорологичните
параметри, както през различните етапи на технологичните процеси, така и в хода на работния ден.
Такъв микроклимат подлага на голямо напрежение терморегулаторния апарат.
5. Радиационен микроклимат –характеризира с наличие и често превалиране на инфрачервената
радиация, като компонент на микроклимата, което определя спецификата на неговото въздействие върху
организма. Прието е производствените помещения, в които топлоотделянето надвишава 23,26 W/m-3, да
се наричат топли.
10
ТОПЛИННИЯТ БАЛАНС НА ОРГАНИЗМА –ОСНОВЕН ХОМЕОСТАТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ
ТОПЛИНЕН БАЛАНС –динамично равновесие между произведената, отдадената и/или получената
топлина от организма.
Топлинният баланс на организма –основен хомеостатичен механизъм
±Q = ±M ±C ±R –E
Q–общото количество топлина, получена илиизлъчена от организма
M –метаболитна топлина
C –топлина, получена или отдадена от тялото чрез конвекция
R–топлина, получена или отдадена от тялото чрез излъчване
E –топлина, отделена от тялото чрез потоотделяне
Основни механизми на топлоотдаване от организма
1. Излъчване (радиация) 2. Изпарение (потоотделяне) 3. Провеждане (конвекция) 4. Кондукция
5. Чрез издишания въздух и екскрементите
ОЦЕНКАТА НА ВЛИЯНИЕТО НА МИКРОКЛИМАТИЧНИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ ТОПЛИННИЯ

БАЛАНС НА ЧОВЕКА Е КОМПЛЕКСНА–ОТЧИТА СЕ ЕДНОВРЕМЕННОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА
ТЕМПЕРАТУРАТА, ВЛАЖНОСТТА, СКОРОСТТА НА ДВИЖЕНИЕ НА ВЪЗДУХА И
ИНФРАЧЕРВЕНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ.
КОМПЛЕКСНА ОЦЕНКА НА МИКРОКЛИМАТИЧНИТЕ ФАКТОРИ
1. Топлинен комфорт
2. Топлинен дискомфорт (стрес): а) преохлаждане на организма и б) прегряване на организма
ФОРМИ НА ОСТРО ПРЕГРЯВАНЕ НА ОРГАНИЗМА
1.Топлинен синкоп 2.Топлинни крампи 3.Топлинна хиперпирексия 4.Топлинен удар 5.Слънчев удар
ФОРМИ НА ПРЕОХЛАЖДАНЕ НА ОРГАНИЗМА
1.Остри разстройства и заболявания •Общи(остра хипотермия–„бяла“ смърт;прос-туднизаболявания на
ГДП, миозит, невралгии) •Местни(измръзвания)
2.Хронични разстройства и заболявания •Понижена работоспособност, влошена координа-ция, снижена
имунна защита, алергични реакции, понижена резистентност към други неблагоприятни фактори на
средата, напр. вибрации)
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА КОМПЛЕКСНОТО ДЕЙСТВИЕ НА МИКРОКЛИМАТА
1. СУБЕКТИВНИ МЕТОДИ
1.1. Анкетен метод за определяне на топлинното самочувствие по Бедфорд
1.2. Определяне на топлинен комфорт/дискомфорт чрез показателя на O. Fanger –PMV, Vote Moyen
Previsible(ISO 7730)
2. ФИЗИЧНИ МЕТОДИ
2.1. Метод на резултиращата температура
2.2. Метод за определяне на индекса на влажния кълбовиден термометър –WBGT-индекс (ISO 7243)
3. ФИЗИОЛОГИЧНИ МЕТОДИ
3.1. Методи за изследване на ССС и хемодинамиката:
–пулсова честота и вариативност на сърдечния ритъм; ударен и минутен сърдечен обем; систолно,
диастолно, пулсово и средно динамично артериално налягане;
–вегетативен индекс на Кердо: ВИ = (1 –ДАН/ПЧ).100
3.2. Термометрия –кожна и телесна:
–кожна термотопография, кожно-температурен градиент, кожно-температурна разлика "открити–закрити
-
–
СТК = 0,07.tч+ 0,05.tк+ 0,5.tг+ 0,2.tб+ 0,18.tпб[Витте Н.К., 1956]
СТК = 0,3.(tг+ tр) + 0,2.(tб+ tпб)[V. Ramanathan, 1964]
–
СТТ = 0,67.tСТК+ 0,33.Tр [А. Burton, 1934]
3.3. Определяне на потоотделянето:
–тегловен метод, кожно електросъпротивление
3.4. Студови провокации:
–"мек" студов стрес
Физиологични методи за оценка на комплексното действие на микроклимата върху организма –
критерии
•Кожна термотопография
чело –32,8 оС шия –34,0–35,1 оС,
тил –35,4 оС гърди –33,4–34,2 оС
•Кожно-температурна разлика между открити и закрити кожни участъци
11
чело –гърди норма -от 2 до 4 оС
гърди –китка
•Кожно-температурна симетрия –асиметрия до 1 оС
•Мек студов стрес
–При нормалнареакция кожната температура се възстановявамежду 6-та и 9-та мин.
–Възстановяването на температурата след 12-та мин.е указание за вазоконстрикция.
–Възстановяването до 3-та мин. е израз за вазодилататорнареакция
8. Климат, микроклимат и време. Влияние на времето и климата върху здравето.

Аклиматизация. Климатопрофилактика и климатолечение.
Време-Динамично съчетание на факторите на атмосферата в даден район за опредлено време
Оптимално време - ясно и слънчево, до 3м/сек движение на въздуха,колебания в Т под 2 С, над 4 hPa
атмосферно налягане
Дразнещо време - един или няколко фактора не са оптимални, чести промени топло-студено, но до 4 С
атмосферно налягане до 8hPa, вятър до 9м/сек
Остро време - резки промени, дъжд, вятър, аплитуди в Т над 4 С,налягане над 8hPa,влажност над 90%
резките промени във времето влияят на хроничните заболявания (електромагнитно влияние) –
метеотропизми, метеотропни реакции, метеопатии
Климат - Многогодишния режим на времето за дадена територия.
Основни елементи за формиране на климата - географска ширина,атмосферна циркулация, релеф,
антропогенна дейност
Понятия:
Макро– климат на определена географска зона/пояс/ област
Мезо – климат в определен район, акватория
Микро – комплекс от метеорологични и космически фактори върху малка територия или помещение
Аклиматизация -устойчива адаптация към нов климат настъпва след около 7-14 денонощия!!!
Влияе на АН, СЧ, дишане, телесна маса, тонус
Реаклиматизация – повторно приспособяване към минали климатични условия след пребиваване в
друга зона
Климатични пояси
Тропичен - на екватора – над 25 С, топлозагуба, обременява се ССС, ако е сухо – бронхити, ларингити,
кониктивити,топлинен и слънчев удър
Субтропичен – 15-25 С
Умерен – 15-5 С
Студен – /-/5 до /+/5 С
Полярен -под /-/ 5 С, екстремни условия,измръзване крайници, над 50% топлозагуба
8 месеца зима – „ дезадаптивна метеоневроза” ,ускорен метаболизъм на липидите
„полярно дишане”,UV увреждания,високоенергийно и богато на витамини хранене, закаляване
У нас – умерен климат( средногодишна Т – 11°С – за Русе, 14°С – за Петрич)
Области: Умерено континентална – край Дунав, Северна България, Лудогорието. Предбалканска – по-
големи амлитуди, по-ниска влажност. Преходно – континентална – подбалканска, Горно и Средно
тракийска. Преходно – средиземноморска – Сакар, Странжа, Родопи, Петрич, Сандански. Черноморска
Планинска
Лечебно- профилактични цели
Равнинен и нископланински - бъбречни и ревматоидни заболявания, радикулити и нефрити, артрит,
хронични възпалителни гинекологични заболявани. Богатството от минерални извори благоприяятства
леченията на заболяванията.
Черноморие (май-октомври) – увеличават броя на Ery и на хемоглобина в кръвта, подобрява се
обмяната на веществата, повишава се растежа при децата. Действа благоприятно върху ЦНС - при
неврози, хронроничен бронхит, ЗД, микседем, затлъстяване, атеросклероза, TBC, силикоза + хелио-
,балнео- и таласотерапия. Зимният климат не е блогоприятен, поради високата си влажност, силният и
североизточен вятър, значителните колебания на атмосферното налягане, които могат да се отразят
неблагоприятно към хора страдащи от болести на горни ДП, БД, НС и ССС.
Планински – за хора, които не понасят прегряване, при болни с неврози, бронхит, хипертония, анемия,
тиреотоксикоза, рахит, кожни заболявания
12
9. Значение на химичния състав на водата за разпространението на някои
незаразни заболявания: ендемични, свързани със солевия състав и с токсичното
действие на химическите вещества във водата.
Значение на водата: • 1.Като фактор на природата; • 2. Физиологично и здравно значение; • 3.
Стопанско значение; • 4. Хигиенно значение.
Физиологично значение: участва в структурните елементи на организма и представлява около 65% от

телесната маса на човека и 90% от кръвта; участва в процесите на храносмилане, транспорт,
терморегулация и поддържане на водно-солевия баланс; основен източник на флуор за организма
Тя участва в стуктурните елементи на човешкия организъм. Водата е необходима като разтворител на
хранителни вещества за процесите на асимилация и резорбция. Асимилация е процес, при който се
усвояват външни вещества в организма. Резорбция е процес, при който преминават различни вещества в
кръвта и лимфата през един или повече слоеве клетки. Минералните соли и водата окозват влияние
върху поддържането на осмотичното налягане на кръвта. То е едно от основните свойства на кръвта.
Представлява силата, с която водата от разтвор с по-малка концентрация преминава през
полупропусклива мембрана към разтвор с по-голяма концентрация. Водата участва във всички процеси
на храносмилането, окислението и други реакции на междинния обмен. Тя транспортира до клетките
пластични биологично необходими компоненти и енергитични материали. Също така отвежда от
организма отпадналите продукти от обмяната на веществата. Участва и в терморегулацията на организма
като се изпарява от повърхността на кожата и чрез дихателните пътища.
При нормални условия човек се намира в състояние на водно равновесие, което ако се наруши, води до
тежки послдствия – при загуба на 1-2% - поява на жажда. 5% - помрачяване на съзнанието. 10% -
сериозни нарушения на обменните процеси. 20-25% - смърт
Причини за недостига на прясна вода:
• Много неравномерното разпределение на водата на Земята;
• Голямото увеличение на населението на Земята, развитие на промишлени конгломерати и
съпътстващите ги фактори (замърсяване на биосферата с битови и промишлени отпадъци.
Водният път на разпространение на инфекциозните заболявания е възможен при наличието на
следните условия :
1. Причинителите на заболяването трябва да попаднат във водата на водоизточника;
2. Патогенните микроорганизми трябва да запазят жизнеспособността си във водна среда;
3. Причинителите на инфекциозни заболявания да попаднат с питейната вода в човешкия организъм.
Неинфекциозни заболявания: ендемични, биогеохимични - намичат се в йонно състояние, което
улеснява усвояваненето, Zn – за карбоанхидраза, Mn -за аргиназа, Co за вит В12
при високо съдържание на Мо и ниско на Cu – “молибденова подагра”- нарушена пуринова обмяна
при високо съдържание на Str и ниско на Са – „стронциев рахит”
F – при намалено съдържание – кариес, а при високо – остеосклероза, калцификация на ставни връзки
Ендемична гуша – при ниско съдържание на I
високо съдържание на NaCl – артериална хипертония
нитрити - убиват Cl.botulini – използват се за консерванти, метхемоглобинемии, диспепсии деца и
бременни
при високо твърдост: бъбречно-каменна болест
канцерогени
По воден път се разпространяват: • Чревни бактериални инфекции - дизентерия, салмонелоза; •
Зоонози - трихинелозата, антраксът, бруцелозата, ; • Вирусни инфекции - гастроентерит; • Паразитози; •
Гъбичкови заболявания.
Хигиенно-екологични проблеми, свързани с водата и водоизточниците

1.Недостиг на пресноводни ресурси;
2.Антропогенно замърсяване на водните източници и промени на екологичното равновесие
- Замърсяване с фекално-битови отпадни води – амоняк, нитрити, нитрати, сулфати, хлориди, натриев,
детергенти;
- Замърсяване с промишлени отпадни води – тежки метали, феноли, смазочни масла, нефт, топлинно
замърсяване;
- Замърсяване от селското стопанство – нитрати, фосфати, пестициди, хормони, микроорганизми.
ЗАБОЛЯВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ХИМИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

Заболявания свързани с дефицит или излишък на някои соли на макроелементи;
13
Заболявания свързани с дефицит или излишък на някои микроелементи във водата;
Заболявания, свързани въздействие на токсични и радиотоксични вещества с надпрагови
концентрации.
Биогеохимичните ( ендемичните) заболявания са свързани с ниско или високо съдържание на някои
микроелементи във водата и храната и съответно с недостатъчното или в излишък внасяне на същите в
организма.
Хелминтите, предавани чрез водата се делят на:
• Биохелминти –развиват се с участието на промежутъчен стопанин (свинска тения);
• Геохелминти – промежутъчният им стадий се развива във външната среда (аскаридоза, анкилостомоза и
др.)
Характерни особености на водните епидемии:
• Стръмното начало на кривата на заболяемостта, което може да има характер на епидемичен взрив;
• Едновременно заболяват много хора, ползващи вода от водоизточника ;
• Бързо спадане на честотата на заболяванията след санирането на водоизточника;
• “Епидемиологична опашка” с малък брой новозаболели, вследствие на контактно заразяване или
забавена инкубация.
10. Вода – хигиенно и екологично значение. Хигиенни изисквания към качествата

на питейната вода.
Значение на водата: • 1.Като фактор на природата; • 2. Физиологично и здравно значение; • 3.

Стопанско значение; • 4. Хигиенно значение.
Физиологично значение: участва в структурните елементи на организма и представлява около 65% от
телесната маса на човека и 90% от кръвта; участва в процесите на храносмилане, транспорт,
терморегулация и поддържане на водно-солевия баланс; основен източник на флуор за организма
Тя участва в стуктурните елементи на човешкия организъм. Водата е необходима като разтворител на
хранителни вещества за процесите на асимилация и резорбция. Асимилация е процес, при който се
усвояват външни вещества в организма. Резорбция е процес, при който преминават различни вещества в
кръвта и лимфата през един или повече слоеве клетки. Минералните соли и водата окозват влияние
върху поддържането на осмотичното налягане на кръвта. То е едно от основните свойства на кръвта.
Представлява силата, с която водата от разтвор с по-малка концентрация преминава през
полупропусклива мембрана към разтвор с по-голяма концентрация. Водата участва във всички процеси
на храносмилането, окислението и други реакции на междинния обмен. Тя транспортира до клетките
пластични биологично необходими компоненти и енергитични материали. Също така отвежда от
организма отпадналите продукти от обмяната на веществата. Участва и в терморегулацията на организма
като се изпарява от повърхността на кожата и чрез дихателните пътища.
Вода - физиологични, хигиенни, битови и стопански нужди. Нараства потреблението, намаляват запасите
актуални водоснабдителни норми за питейно-битови нужди
200-240 л/дневно за един обитател на жилищни сгради, мах 20-25 л/час
115-240 л/дневно на болнично легло в болница, 13 л/пациент извънболично
20 л/девно за учащ, 25-45 л/девно за работещ в производствени и селскостопански сгради
97% морска, 3% прясна
в зависимост от валежи – зони – влажна, аридна (суха), полуаридна (полусуха)
неравномерно разпределение – „воден глад” за 1/3 от населението
Здравно значение
Инфекциозни заболявания - разпространение на: холера, тиф, паратиф, чума, лептоспироза,
полиомиелит, епидемичен хепатит А, сап, туларемия, бруцелоза, балантидаза, ламблиаза, шистозомиаза,
аскариоза, дракункулоза, ооцисти. Зависят от условията за развитие, разреждането и самоочистването, от
фито- и зооопланктона, от устойчивостта на микроорганизмите. холера и тиф – преживяват
приблизително 100 дни
Неинфекциозни заболявания: ендемични, биогеохимични - намичат се в йонно състояние, което
улеснява усвояваненето
Zn – за карбоанхидраза, Mn -за аргиназа, Co за вит В12
при високо съдържание на Мо и ниско на Cu – “молибденова подагра”- нарушена пуринова обмяна
при високо съдържание на Str и ниско на Са – „стронциев рахит”
F – при намалено съдържание – кариес, а при високо – остеосклероза, калцификация на ставни връзки
Ендемична гуша – при ниско съдържание на I
високо съдържание на NaCl – артериална хипертония
нитрити - убиват Cl.botulini – използват се за консерванти, метхемоглобинемии,диспепсии деца и
бременни
14
при високо твърдост: бъбречно-каменна болест
канцерогени
Водата за питейно-битови нужди трябва да отговаря на следните изисквания:

1.Да се приема с удоволствие от консуматора;2.Да утолява жаждата; 3.Да има добри органолептични
свойства; 4. Да бъде безопасна в епидемиологично отношение; 5. Да бъде безвредна по химичен състав
(вещества от естествен и антропогенен произход).
 Да има добри органолептични и физични качества (прозрачна, безцветна, с приятен освежаващ
вкус, но без привкус, без мирис и с освежаваща температура)
 Да съдържа минерални вещества (соли на макро- и микроелементи) в количества, съответващи
на физиологичните нужди на организма
 Да не съдържа токсични и радиоактивни вещества в концентрации, опасни за здравето
 Да бъде безопасна в епидемиологично отношение (да не съдържа патогенни микроорганизми и
яйца на хелминти)
МИКРОБИОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

• 1. Микробно число – общ брой микроорганизми в 1 ml вода; • 2. Колиформи (сем. Ентеробактериацеа,
родове Ешерихия, Цитобактер, Ентеробактер, Клебсиела) – норма 0 КОЕ/100 ml. . Наличието им е първи
сигнал за възможна епидемиологична опасност. 3. Ешерихия коли – норма 0 КОЕ/100 ml. Те са
индикатор за прясно фекално замърсяване и сериозен сигнал за епидемиологична опасност
• 4. Клостридиум перфрингенс (вкл. спори). Определят се в случаите, когато водата е от повърхностен
водоизточник (река, езеро, язовир) или има данни, че се повлиява от такъв. Те са индикатор за възможно
фекално замърсяване от животновъдни ферми. Норма 0 КОЕ/100 ml.
11. Хигиенно-екологични и здравни проблеми, свързани със замърсяването на

водоприемниците и водоснабдяването на населените места.

Източници на замърсяване на откритите водни басейни и подпочвените води
1. Промишлени отпадни води 2. Водният транспорт 3. Селскостопански отпадни води
4. Комунално-битови води 5. Киселинни дъждове
Причини за замърсяване на водите
неправилна работа; лоши технически свръзки; комуникации с необработени промишлени води;
пробиви във водопроводните тръби; неправилно пресичане на канали, тръби и др.
Екологични и здравни проблеми свързани със замърсяването на водата и водоизточниците
1. Проблемът с нитратите в питейната вода
2. Проблемът с екотоксикантите: – тежки метали – олово, живак, кадмий, арсен, хром и др.
– пестициди - халоформени съединения – нефтопродукти – радиоактивни вещества
3. Проблемът с антропогенната еутрофикация на водоемите
12. Хигиенна характеристика и изисквания към водоизточниците и системите за

водоснабдяване. Здравна охрана и контрол на питейните водоизточници.
ВИДОВЕ ВОДОИЗТОЧНИЦИ - 1. Атмосфени (дъждовни) води 2. Повърхностни води – реки,

езера, язовири 3. Подпочвени (подземни) води – извори, кладенци
Водоснабдяването на населените места бива: Местно – използват се предимно подземни води
(кладенци, извори); Централно.
Предимства на централното водоснабдяване
1. Дава възможност да се избере най-подходящия водоизточник
2. Позволява да се устроят най-ефективни съоръжения за пречистване и обеззаразяване на водата
3. Рискът от допълнително замърсяване на водата е много малък
15
4. Доближава водата до потребителя и облекчава водоползването
5. Дава възможност за непрекъснат технически и санитарен контрол
Основни елементи на централното водоснабдяване 1. Съоръжения за водохващане 2. Съоръжения

за пречистване и обеззаразяване на водата 3. Резервоари за питейна вода 4. Водопроводна мрежа
Източници на замърсяване на откритите водни басейни и подпочвените води
1. Промишлени отпадни води 2. Водният транспорт 3. Селскостопански отпадни води
4. Комунално-битови води 5. Киселинни дъждове
ЗАБОЛЯВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ХИМИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

Заболявания свързани с дефицит или излишък на някои соли на макроелементи;
Заболявания свързани с дефицит или излишък на някои микроелементи във водата;
Заболявания, свързани въздействие на токсични и радиотоксични вещества с надпрагови
концентрации.
Биогеохимичните ( ендемичните) заболявания са свързани с ниско или високо съдържание на някои
микроелементи във водата и храната и съответно с недостатъчното или в излишък внасяне на същите в
организма.
Причини за замърсяване на водите
неправилна работа; лоши технически свръзки; комуникации с необработени промишлени води;
пробиви във водопроводните тръби; неправилно пресичане на канали, тръби и др.
Еутрофикация е процес на обогатяване на водите и на повишаване на продуктивността на екосистемите
й. Водоемите на базата на биологичната си продуктивност се делят на две основни групи: - олиготрофни
(бедни на хранителни вещества); - еутрофни (богати на хранителни вещества).
Санитарно-охранителните зони (СОЗ) обхващат акваторията и територията около съоръженията на
питейно-битовото водоснабдяване, в които се забраняват или ограничават определени дейности.
САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИТЕ ЗОНИ НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ ОСИГУРЯВАТ:
1. Физическа охрана на водоизточниците и съоръженията им
2. Защита срещу постъпване на замърсители във водоизточниците
3. Запазване количеството и качеството на водите във водовземните съоръжения
4. Запазване на водоизточника в състояние да може да се ползва за питейни цели от бъдещите
поколения.
САНИТАРНО-ОХРАНИТЕЛНИ ЗОНИ НА ВОДОИЗТОЧНИЦИТЕ 1.
Пояс І (най-вътрешен) – непосредствено около водоизточника и/или съоръженията; за строга охрана от
човешки дейности, които могат да увредят ползваната вода
2. Пояс ІІ (среден) – за охрана на водоизточника от: а) замърсяване с химични, биологични бързо
разпадащи се, лесно разградими и силно сорбиращи се вещества б) дейности, водещи до намаляване на
водните ресурси в) други дейности, влошаващи качествата на добиваната вода
3. Пояс ІІІ (най-външен) – за охрана на водоизточника от: а) замърсяване с химични, бавно разпадащи
се, трудно разградими и слабо сорбиращи се и несорбиращи се вещества б) дейности, водещи до
намаляване на водните ресурси в) други дейности, влошаващи качествата на добиваната вода
ЗДРАВЕН КОНТРОЛ НА РАБОТЕЩИТЕ ВЪВ ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ ОБЕКТИ
1. Предварителни медицински прегледи (преди постъпване на работа) – преглед от терапевт –
микробиологично изследване за заразоносителство (еднократно за шигели и коремнотифно носителство)
– паразитологично изследване (по клинико-епидемиологични показания)
2. Периодични медицински прегледи (след постъпване на работа) - – преглед от терапевт
ежегодно – микробиологично и паразитологично изследване (по клинико-епидемиологични показания)
16
13. Методи за пречистване на питейната вода – утаяване, филтрация, коагулация.
Специални методи за коригиране качествата на питейната вода: дезодориране,
омекчаване, опресняване, флуориране и дефлуориране.
ЦЕЛ НА ПРЕЧИСТВАНЕТО НА ВОДАТА: Подобряване основно на органолептичните показатели на

водата
ЦЕЛ НА ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕТО НА ВОДАТА - Осигуряване на епидемична безопасност на водата
Начини за пречистване – Утаяване, Филтрация, Коагулация, Коагулация с последваща филтрация
Утаяване – има за цел да отдели грубо диспергираните едри частици, а също и образувалите се при
коагулирането флокули. В утаителни басейни
Филтриране – има за цел да улови и най-малките неразтворени частици и флокули, нутаени в
утаителите. Чрез пясъчни филтри
Коагулация – с цел да се предизвика групирането на финодиспергираните неразтворени частици от
органичен и неорганичен произход в по-големи частици като потози начин се улеснява процеса на
утаяване. Чрез третиране с реагенти като алуминиев сулфат, железен сулфат.
Специални методи за коригиране качествата на питейната вода: дезодориране, омекчаване,

опресняване, флуориране и дефлуориране.
Омекотяване – намаляване на твърдостта чрез прибавяне на варно мляко или йонит
водата
Начини за пречистване – Утаяване, Филтрация, Коагулация, Коагулация с последваща филтрация
Утаяване – има за цел да отдели грубо диспергираните едри частици, а също и образувалите се при
коагулирането флокули. В утаителни басейни
Филтриране – има за цел да улови и най-малките неразтворени частици и флокули, нутаени в
утаителите. Чрез пясъчни филтри
Коагулация – с цел да се предизвика групирането на финодиспергираните неразтворени частици от
органичен и неорганичен произход в по-големи частици като потози начин се улеснява процеса на
утаяване. Чрез третиране с реагенти като алуминиев сулфат, железен сулфат.
Специални методи за коригиране качествата на питейната вода: дезодориране, омекчаване,

опресняване, флуориране и дефлуориране.
Омекотяване – намаляване на твърдостта чрез прибавяне на варно мляко или йонитни филтри
Флуориране – с цел понижаване заболяемостта от зъбен кариес. Използват се натриев флуорит или
натриев силикофлуорит
Дефлуориране – чрез йонообменни смоли, чрез разреждане с вода, бедна на флуор.
14. Методи и средства за обеззаразяване на питейната вода.Оценка, контрол над

обеззаразяването.
водата
МЕТОДИ ЗА ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА
1. Физични (нереагентни) методи
преваряване на водата
облъчване с ултравиолетови лъчи (УВЛ)
въздействие с ултразвук
2. Химични (реагентни) методи
хлориране на водата
озониране на водата
химични дезинфектанти – водороден прекис, калиев перманганат, йодна тинктура
метални йони – сребро, мед
МЕТОДИ ЗА ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА
1. Физични (нереагентни) методи - преваряване на водата, облъчване с ултравиолетови лъчи (УВЛ),
въздействие с ултразвук
2. Химични (реагентни) методи- хлориране на водата, озониране на водата, химични дезинфектанти –
водороден прекис, калиев перманганат, йодна тинктура
метални йони – сребро, мед
17
Хлориране на водата (Сl₂ + Н₂О = HClO + HCl)
Предимства - Високо ефективен метод със сигурно и надеждно действие, Евтин метод,Не изисква
сложни технически съоръжения, Има остатъчен ефект
Недостатъци - Влошава органолептичните качества на водата, Несигурен ефект върху някои вируси и
спорообразуващи микроорганизми, Риск от образуване на трихалометани
Озониране на водата (O₃=О₂+О)
Предимства - Бърз и сигурен бактерициден ефект, Подобрява органолептичните качества на водата,
Отстранява желязото и мангана, Разрушава нефтени продукти, фенолни и цианови съединения,
пестициди и др.
Недостатъци - Скъп метод, Има кратък остатъчен ефект и не осигурява безвредност на водата след
пускането ù в мрежата
Озониране с последващо хлориране - Съчетават се предимствата на двата метода и се избягват
недостатъците им, Озонът окислява органичните съединения, работната доза на хлора е минимална,
осигуряваща остатъчния ефект.
Специални методи за подобряване качествата на питейната вода - Флуориране; дефлуоризация,

Омекотяване, Обезсоляване (опресняване), Обезжелязване, Обезманганяване, Дезодориране
15. Строеж и качества на почвата.Значение за изграждането на населените места.

Показатели за хигиенна оценка. Самоочистване и оздравяване на почвата.
Значение на почвата за здравето на човека

Почвата е динамичен комплекс от минерални и органични частици и огромен брой живи организми.
От почвата човек, пряко или косвено получава всички необходими органични и неорганични вещества.
В почвата попадат всички отпадъци от живота на хората, растенията и животните. Чрез сложни
биохимични процеси те се превръщат в минерални вещества и отново се използват от растенията.
Почвата може да се разглежда като огромна лаборатория за преработка на отпадъците, които се
превръщат в минерални продукти и хумус.
От състоянието и зависи и това на другите среди – въздух и вода.
Здравно значение
В почвата има редица макро и микро елементи, които чрез водата и растителните продукти попадат в
организма и имат редица важни функции.
В резултат на липсата на някои от тези елементи възникват ендемичните заболявания – стронциев
рахит, молибденова подагра, ендемична гуша, флуороза, кариеси.
Токсикологично значение
молибденоза (известна още като ендемична подагра),
пораженията на нервната система, причинявани от по-голямото съдържание на олово;
хондрио- и остеадистрофията, известна като стронциев рахит;
нарушаване на функциите на стомашно-чревния тракт и на черния дроб при наличие на по-големи
концентрации селен;
кардиопатията, наблюдавана в райони с почви бедни на селен, и т. н.
Епидемиологично значение
В почвата могат да попаднат патогенни микроорганизми или яйца на паразити.
Тя е среда за разпространение на редица опасни заболявания като –тетанус, газова гангрена,
ботулизъм, антракс и др.
В почвата могат да попаднат и причинителите на някои чревни инфекции – дизентерия, коремен тиф,
туберкулоза, вируси, глисти.
Екологично значение
В следствие бързото развитие на промишлеността, селското стопанство , транспорта и бита в почвата
постъпват отпадъци съдържащи токсични вещества. Тези вещества могат да замърсят подпочвените
води, да попаднат в растенията, а от там и в хранителните продукти.
Източници на замърсяване на почвата
18
селско стопанство – изкуствените торове увеличават нитратите, намаляват вит. С и някои минерали –
селен, цинк, мед; пестициди
промишленост – черна и цветна металургия, нефтохимически заводи, рудодобив
транспорт – моторните превозни средства отделят оловни аерозоли, които се отлагат в почвата. В
резултат големи количества обработваеми площи са замърсени, това води до денатурация на почвите,
ерозия, засоляване и намаляване на почвеното плодородие.
Най- големи проблеми създават трудно разтварящите се вещества – тежки метали и хлороорганичми
пестициди. Те се превръщат в нетоксични много бавно и чрез кореновата система на растенията попада в
хранителната верига на хората.
Характерни за тях са биоконцентрацията и биокумулацията. В това отношение много опасен е кадмия.
Натрупва се в зърнени храни и листни зеленчуци.
Тези вещества имат действие и върху имунитета – потискат клетъчния и хуморалния имунитет.
Освен това могат да имат и отдалечени ефекти – канцерогенно, тератогенно или ембриотоксично
Строеж и свойства на почвата

1. Механичен строеж – различни по големина частици
едрозърнести – с по-голяма порьозност, по-слаба аерация. Водата слабо се покачва по капилярност и са
със слаба водопоглъщаемост, т.е. това са здрави почви
дребнозърнести – задържат водата, овлажняват жилищата
2. Химичен състав – различен в различните области. Обуславя се от естествените процеси, протичащи в
нея, от веществата внесени за повишаване на плодородието и, и от замърсяването с промишлени и
битови отпадъци.
3. Почвен въздух – има голямо значение за развитието на микроорганизмите. Различава се от състава на
атмосферния въздух СО2 – 8 – 10% и О2 – 12 – 14%
4. Топлинни свойства – оказва влияние върху микроклимата. Загрява се от слънцето. Денонощните
колебания се отразяват на 1 – 1,5 м, а сезонните на 7 – 8м
От 12 до 30м няма промяна в температурата. След 30м се повишава температурата, а на всеки 35м се
увелиава с 1˚
В 1г почва има повече от 100000 микроорганизма.
В най-повърхностните слоеве няма микроорганизми, най-много са на 10 – 15см, след което броят им
намалява.
Броят им зависи от:

количеството органична материя
влагата
температурата
механичния строеж
растителността
киселинните фактори
микробния антагонизъм
интензивността на ултравиолетовата радиация
съществуването на антибиоза
видове микроорганизми
сапрофитни и
патогенни
Свойства на почвените микроорганизми
- имат голяма ензимна продуктивност
- висока антибиотична активност
- могат да образуват спори
Сапрофитите са 3 групи:
минерализиращи - осигуряват първия етап от разграждането на органичните вещества. Могат да са
аеробни и анаеробни
окислителни – осъществяват втория етап на минерализацията и превръщането на органичните
вещества в минерални, които отново се използват от растенията
синтезиращи хумус – хумуса не мирише, не съдържа микроорганизми и не привлича мухи
Патогенните са 2 групи:
19
временни обитатели на почвата - причинителите на чревни инфекции, вируси. Задържат се различно
дълго - максимално до няколко седмици
постоянни обитатели на почвата – образуват спори. Запазват се жизнеспособни дълго време.
Процеси на самоочистване и оздравяване на почвата

Самоочистване – процес, при които почвата се освобождава от попадналите в нея замърсители като ги
превръща в нетоксични.
Органични вещаства → минерали
Патогенни микроорганизми, яйца от хелминти → умират
Токсични вещества → разрушават се
Показатели за санитарна оценка на почвата

Физични – големина на частици, порьозност, водосъдържание
Химични
санитарно число - минерален орг азот / общ азот 0,98 чиста почва, < 0,7 силно замърсена почва
токсикологични - подтискащи – тежки метали, пластмаси, торове
Показатели: транслокационен, миграционен воден и миграционен въздушен
Бактериологични – микробно число, коли титър, перфрингенс титър
16. Очистване на населените места - значение, системи на асенизация и

значението им за осигуряване на здравословна околна среда.
Асенизация - събирането, отстраняването, обезвреждането и оползотворяване на всички отпадъци

течни отпадъци
дъждовните води,
отпадъчните води от промишлените предприятия,
комунално-битовите води (фекални отпадъци, отпадни води от кухните, пералните, от почистването на
жилищата).
твърди отпадъци
уличната и домашната смет,
отпадъците от промишлените предприятия, заведенията за обществено хранене, ведомствата,
човешките и животинските трупове и др.
За очистване на населените места съществуват две системи:

Извозна.
Канализационна.
Вид на отпадъците
Отпадъци от канализирани жилища
Отпадъци от некана- лизирани жилища
Улична смет
Отпадъци от общес-твеното хранене
Отпадъци от пазари и площади
Отпадъци от проница-еми септични ями в жи-лища
без водопровод
Отпадъци от непрони-цаеми септични ями в жилища без водопровод
Във всяка система на асенизация съществуват три етапа:

Етап на събиране.
Етап на отстраняване.
Етапна обезвреждане.
Обезвреждане на отпадъците. Третият етап асенизацията е обезвреждането и оползотворянето на

отпадъците.
1. Физични методи.
• Асенизационни полета. Най-добрият метод обезвреждане на течните отпадъци е почвен
20
• Изгаряне. Твърдите отпадъци се обезвреждат чрез изгаряне в специални пещи или заводи, с
помощта на химически средства или чрез биологични методи
2. Химически методи. Те не са подходящи за обезвреждане на твърдите отпадъци.
3. Биологични методи. В практиката най-голямо приложение намират естествените и усъвършенстваните
биологични методи, като за целта се използват т.нар. организирани сметища, компостни купчини,
различни видове биотермични камери.
17. Урбанизация – същност, хигиенно-екологични, демографски и

здравни последици и проблеми.
Терминът урбанизация произлиза от латинската дума urbs–град. Под урбанизация се разбира процесът
на:
-миграция на населението от селото в града
-ръст на градското население за сметка на увеличение количествата на градовете и жителите в
тях.(концентрация в градовете на промишленост, наука, култура)
Най-голям процент градско население има в развитите страни в света

Положителни последици от урбанизацията
- Висока степен на комфорт в бита, труда, отдиха, транспорта;
- Всеобхватно и модерно благоустройствона населените места;
- Разнообразно и пълно образование;
- Пълноценна професионална реализация и квалификация;
- Богат културен и обществен живот;
- Всестранна и бърза информация;
- Естетизация на средата и творческо развитие на личността;
- Висококвалифицирана и бърза медицинска помощ.
Отрицателни последици от урбанизацията

- Значително замърсяване на въздуха, водата, почвата;
- Промени в локалния климат (намаляване на инсолацията и “ултравиолетов глад”;
- Шумово “замърсяване” на средата и вибрации с ниска честота;
- Повишен интензитет на електромагнитни лъчения в радиочестотния диапазон;
- Значитнелно нервно-сензорно и психическо напрежение, ускорен ритъм на живот;
- Психоемоционална студенина и отчужденост;
- Затруднен транспорт поради големи разстояния.
Демографски и здравни последици, свързани с урбанизацията на живота
увеличена честота на т.нар. “болести на

цивилизацията”:сърдечно-съдови, злокачествени новообразувания и др.
- Болести на дихателната система;
- Транспортен травматизъм и злополуки;
- Алергични заболявания;
- Нервно-психични заболявания;
- Наднормено тегло при 30-40% от населението;
- Заболявания и състояния, свързани със съвременните непроизводствени сгради (жилища,
учреждения, офиси).
ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ОПТИМИЗИРАНЕНА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

•Градообразуващи фактори
•Избор на оптимална територия и подходящо зониране-развитие на промишлеността
•Природни ресурси, рекреативни ресурси-реки, езера, минерални извори
•Транспортна достъпност и равномерност-речен, морски, жп, въздушен
•Културно-исторически паметници
ОСНОВНИ ВЪПРОСИ ПРИ ПЛАНИРАНЕ НА НАСЕЛЕНО МЯСТО
21
•Здравословна територия с достатъчно площ и възможности за зониране
•Местни природни ресурси за подобряване на здравето
•Национално разпределение на промишлеността
•Равномерно разпределение на населението на територията на населеното място
•Планиране на района, микрорайона, квартал, улична мрежа
•Благоустрояване-водоснабдяване, канализация, асенизация, озеленяване
ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТЕРЕНА И ТЕРИТОРИЯТА НА НАСЕЛЕНОТО МЯСТО

•Терен
•Площ: прогнозиране нарастване на населението в следващите 20 години
•Почва -наклон до 1-6 0; суха, нисък стоеж на подпочвените води
•Климат-подобряване на микроклимата-улична мрежа, отводняване, озеленяване
•Слънчева радиация, ветрове
•Релеф до 30 % върху склонове, южен склон, водни басейни, зелени масиви
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ
•Жилищни нужди
•Производствени и складови дейности
•Рекреационни дейности
•Озеленени площи
•Спорт и атракции
•Културни паметници
•Обществено и делово обслужване
•Движение и транспорт, техническа инфраструктура
ОБЩ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА НАСЕЛЕНО МЯСТО-ЗОНИ

•Жилищни
•Производствени и складови
•Рекреационни
•Смесени
УСТРОЙСТВО НА ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

Разположени в подветрената страна
•Чисто производствена
•Предимно производствена
•Високо технологична производствена
УСТРОЙСТВО НА ОЗЕЛЕНЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ

•Обществени озеленениплощи-паркове, градини, улично озеленяване, защитени насаждения и др.
•За широко обществено ползване
•За ограничено обществено ползване -детски градини, училища и тн
•Със специално предназначение-хигиенни зелени защитни зони, ботанически градини, зоологически
градини
ЗЕЛЕНИТЕ ЗОНИ – Подобряват микроклимата – температура. Повишават относителната влажност.
Намаляват скоростта на вятъра. Намаляват запрашеността. Шумозащитен ефект. Бактерициден ефект
Стратегии за контрол на качеството на въздуха на закрити помещения

•Вентилация
•Отстраняване на източниците
•Модификация на източниците (замяна на токсичните с по-малко токсични)
•Пречистване на въздуха (отстраняване на замърсителите)
18. Шум и електромагнитни полета в населените места, влияние върху

човешкото здраве. Профилактика.
Днес шумът в населените места все повече се утвърждава като един от основните фактори, влошаващи
условията в съвременната градска обстановка.
Неговите основни видове и източници са следните:
22
–автомобилен, обществен, товарен,железопътен, авиационен;
–паркинги, училища, спортни площадки, магазини и пр.;

–асансьори, хидрофорни съоръжения, битови прибори и пр.
Нормата за пределно - допустимо ниво в жилище, възприета в голяма част от страните в Европа (и у нас)
е 30-35 дб/А. При 70 дб/А не може да се разбира разговорна реч. При над 85 дб/а започва невъзвратимо
увреждане на слуховия анализатор. Шум с ниво 120 дб/А и повече се възприема не като звук, а – като
болка.
При въздействието на шума в зависимост от неговия интензитет,спектрален състави експозиция, в
човешкия организъм възникват временни или трайни изменения.
Действието на шума върху организма се проявява главно в четири насоки:

1. Психично въздействие: раздразнение и неговите вторични последствия –влияние върху
работоспособността и речевата комуникация, количеството и качеството на преработената
информация, независимо от използвания канал
2. Физиологично въздействие
а. Върху слуховия орган;
б. Върху функциите на отделните органи и системи;
в. Върху организма като цяло и в частност върху висшата нервна дейност и вегетативната
реактивност.
3. Въздействие върху съня
4. Като самостоятелно въздействие се отделя загубата на слуха в резултат на продължително
влияние на шум с висока интензивност.
Четири степени на влияние на шума върху организма:

I степен–шум от 40-50 дб/А–предизвиква психични реакции;
IIстепен–шум от 60-80 дб/А–причинява разстройства на вегетативната нервна система;
III степен–шум от 90-110 дб/А–води до понижаване на слуха;
IV степен–шум над 120 дб/А–създава условия за невъзвратимо увреждане на слуховия орган.
Въведени са понятията абсолютен и относителен шум.

На абсолютния шум–над 70 дб/А, човек реагира постоянно, независимо от психичната си нагласа и
поносимост.
Относителният шум –под 60 дб/Адейства върху големите полукълба на главния мозък и предизвиква
психично дразнене.
Влиянието на шума върху организма може да се резюмира по следния начин:

 Влияние върху ЦНС–нервна преумора, психични смущения, психична нестабилност, смущения
в паметта, раздразнителност
 Влияние върху вегетативната нервна система –усилен тонус, който може да доведе до редица
сърдечни, циркулаторни и други прояви.
 Влияние върху сърдечно-съдовата система –изменения в сърдечния ритъм (тахикардия),
вазоконстрикция и други промени, които водят до повишаване на артериалното налягане.
 Влияние върху дихателната система – изменение в респираторния ритъм
 Влияние върху храносмилателната система –забавяне на пасажа на храната в стомашно -
чревния тракт и различни по степен увреждания на стомаха и червата.
 Влияние върху ендокринната система–изменение на количеството на кръвната захар,
повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организма и др.
Постоянно действащият шум в условията на града оказва влияние на:

 Самочувствието и здравето на населението;
 Става причина за много заболявания и нервни разстройства;
 Пречи на отдиха;
 Намалява производителността на труда.
Борбата с градския шум се води едновременно в три основни направление:

 При източниците на шума –технически, технологични и организационни мерки.
-създаване на рационални конструкции и двигатели на моторните превозни средства и системно
поддържане на техническата им изправност;
23
-създаване на подходящи пътни платна и тяхното поддържане;
-рационално разпределение и режим на градския транспорт.
 По пътя на разпространение на шума

-осигуряване на достатъчно разстояние от източника на шума до съответните обекти и тяхното
подходящо озеленяване;
-създаване на сгради и съоръжения, екраниращи транспортния шум
 При обекта, който подлежи на шумова защита

-правилно функционално зониране на градската територия;
-допълнително екраниращи съоръжения, изграждани по пътя на разпространение на шума.
Очаквана ефективност при някои архитектурно-градоустройствени мероприятия за намаляване
на шума
1.Отдалечаване на обекта от източника на шум
2.Изграждане на екраниращи бариери от постройки
3.Използване на естествения релеф на терена като бариера
4.Създаване на бариера от гъсти зелени насаждения
5.Създаване на допълнителни екраниращи елементи към напречния профил на пътя
6.Разполагане на пътното плратно в изкоп, насип, естакада
7.Намаляване интензивността на движението
8.Намаляване скоростта на движението
9.Допълнително повишаване на звуковата изолация на прозорците на сградите
Пределно-допустими нива на шум

Жилищни зони –до 50-60 дб/Ав зависимост от това дали са нови или стари райони;
Райони за отдих, терени за болници, зони за научна и учебна дейност –до 45 дб/А(през нощта нормите
са по-ниски с 10 дб);
Промишлени зони –до 70 дб/А(през деня и нощта);
Жилищни стаи –до 35 дб/А(30 дб/А –през нощта);
Класни стаи, читални –до 40 дб/А.
ВИДОВЕ ШУМ
•НИВО НА ЗВУКОВА ЕКСПОЗИЦИЯ – ПРЕТЕГЛЕНО НИВО НА ЗВУКОВО НАЛЯГАНЕ НА
ДИСКРЕТЕН ШУМ ЗА ИНТЕРВАЛ ОТ ВРЕМЕ
•Тонален шум: чува се звук с определена честота
•Импулсен шум: възприема се като отделни удари и се състои от един или няколко импулси всеки с
продължителност < 1 сек
ЕМ Лъчения
 Електромагнитните вълни се характеризират с:
–Характеристика на електрическото и магнитното поле
–Дължина на вълната
–Честота
–Енергия
 Йонизираща радиация
–Ro -лъчи (>100 eV)
–Gamma –лъчи (>100keV)
 Оптични лъчения (според дължината на вълната)
–UV (0.4 –0.1um)
-видими (0.7–0.4 um)
-инфрачервени (300–0.7 um)
 Радиочестотни лъчения (според честотата)
–Microwaves (300 MHz–300GHz)
–Radio frequency (300 Hz–300 MHz)
–Extremely Low Frequency (ELF) (30 Hz–300 Hz) УКВ
Разпространението на електромагнитното поле зависи от:

•Характера на почвата;
•Релефа;
•Повърхностната покривка на земята (равнинен, планински, пресечен релеф, горска, тревиста покривка);
24
•Големите предмети (сгради, мостове, мачти и т.н.).
Основни източници на ЕМП в условията на населените места

тествени (природни) радиочестотни ЕМП – Възникват при атмосферни разряди, т.нар. атмосферици.
– тяхната интензивност е стотици пъти над радиофона
-електропроводи и ел.инсталации;
-радиостанции, телевизионни предаватели;
-радиолокатори, радиостанции за локална (най-често УКВ) връзка;
битови уреди-WiFi, Cellphones, Cathoderaytubes(VDTs), Babymonitors
•Магнитен резонанс(ЯМР)
19. Жилище – фактори, от които зависи хигиенната му стойност. Отопление,

вентилация, осветление на жилището. Заболявания, свързани с жилищните и
обществени сгради.
ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА МИКРОКЛИМАТА В ЖИЛИЩЕТО
1. Температура на въздуха 20-22
2. Влажност на въздуха 40-60%
3. Движение на въздуха 0,2-0,4 m/s
4. Атмосферно налягане
5. ИЧЛ (само за някои производствени помещения) -
ПОСТАНОВКА НА ИЗМЕРВАНИЯТА
1. Измерване:
а) по хоризонтала
–на 0,5m от прозореца
–в средата на стаята;
–на 0,2m от срещуположната стена
б) по вертикала
–на 0,2m от пода;
–на 1,5m от пода;
–на 0,8m от пода (само в болнични стаи)
2. Хигиенни норми за температурни разлики:
а) разлики по хоризонтала – до 2 °С
б) разлики по вертикала – до 3,5°С
Фактори, които определят хигиенните качества на жилището

1. Терен за застрояване;
2. Наличие в близост на източници на атмосферно замърсяване, шум, вибрации, ЕМП, миризми;
3. Начин на застрояване и благоустройство на населеното място и парцела;
4. Тип, етажности ориентация на жилищната сграда;
5. Отстояниядо съседни сгради;
6. Вид и качество на строителните материали и строителните елементи;
7. Архитектурен план на сградата и жилището;
8. Изложение на помещенията;
9. Степен на благоустрояване и санитарно-техническо устройство на сградата и жилището;
10. Начин на използване и поддръжка на сградата и жилището.
Основни елементи на санитарно-техническото устройство на жилищни и обществени сгради
1.Електрификация и газификация
2.Водоснабдяване и канализация
3.Осветление
4.Отопление
5.Вентилация
6.Съобщителни комуникации
Хигиенни изисквания към изкуственото осветление на жилището
1. Да осигурява оптимално ниво на осветеност за даденото помещение;
2. Разпределението на светлината да е равномерно в пространството и без нежелани сенки;
3. Да бъде равномерно и във времето, без видимо трептене, мигане или стробоскопиченефект;
4. Да няма блясък, водещ до заслепяване;
5. По спектър да е близко до естествената светлина;
6. Да бъде икономично и екологично;
25
7. Осветителните уредби да са безшумни.
Показатели за хигиенна оценкана осветлението на жилището
1. Естествено осветление:
(КЕО)
2. Изкуствено осветление:
Lx)
Трептене, мигане, пулсации (за луминесцентно и LED осветление)

Хигиенни изисквания към отоплението на жилището
1. Да създава и поддържа оптимална за дадено помещение температура на въздуха;
2. Да бъде равномерно във времето и пространството;
3. Температурата на нагряващите повърхности да бъде умерена;
4. Да бъде пожаро-, взриво-, и електробезопасно;
5. Да не влошава хигиенните качества на въздуха в помещението;
6. Използваното гориво да не замърсява значително външния атмосферен въздух.
Показатели за хигиенна оценкана отоплението на жилището

1. Средна, минимална и максимална температура за всяка точка на измерване.
2. Максимални температурни разлики по хоризонтала и по вертикала по места и по нивàна
измерване.
3. Денонощна амплитуда на температурата (максималната от всички точки на измерване).
4. Вид на отоплителната инсталация.
5. Температура на нагряващите повърхности.
6. Качество на въздуха в помещението или жилището (химични и биологични параметри).
Хигиенни изисквания към вентилацията на жилището

1. Да осигурява адекватна периодична смяна на замърсения въздух в помещенията с чист;
2. Да осигуряваи/или поддържаоптимален микроклиматв помещението;
3. Да осигурява спазване на здравните норми за токсични вещества, прах и микроорганизми в жилищни
помещения;
4. Да не създава висока скорост на движение на въздуха;
5. Да не създава шум и вибрации над допустимите здравни норми за жилищни помещения.
Показатели за хигиенна оценкана вентилацията на жилището

1. Кратностна вентилацията.
2. Обем на вентилацията.
3. Качество на въздуха в помещението (физични, химични, микробиологични параметри).
Възможни ефекти на жилищните условия върху здравето
26
Недостатъчна или неефективна вентилация, Неблагоприятна ориентация на жилищните стаи, Висока
етажност, Невъзможност за влажна дезинфекция  благоприятстват Улеснено предаване на капкови
инфекции; Повишена смъртност от инфекциозни заболявания
Недостатъчна звукоизолация, Строителни материали, отделящи токсични вещества, Натрупване на

статично електричество, Неефективна вентилация  Повишена смъртност от исхемичнаболест
Недостатъчна осветеност, Недостатъчна вентилация, Висока етажност, неефективна влагоизолация,

PVC и алуминиева дограма  Увеличаване честотата на заболявания предимно на дихателната,
сърдечно-съдовата, нервната система (бронхиална астма, тонзилити, анемии, невралгии, менингит,
алергии)
Негативни здравни ефекти на съвре-меннитежилища и обществени сгради
1. Синдром на „нездравословното“ помещение и сграда
2. Заболявания с къс латентен период
Хиперсензитивенпневмонит
Интоксикации с СО, формалдехид, летливи органични съединения

3. Заболявания с дълъг латентен период
Злокачествени заболявания на кръвта, особено в детска възраст

20. Хигиенни изисквания към изграждането на болничните заведения.
Системи на болнично строителство. Видове лечебни заведения за
болнична помощ, функционална структура.
Прави се предварителен санитарен контрол при проектирането, строителството и допускане в

експлоатация . Основен момент е санитарната експертиза на проекта, която започва със запознаване с
обяснителната записка. Тя съдържа данни за вида и местоположението на болницата, санитарната
характеристина на терена, санитарно-техническото оборудване, броя легла и др.
Стационар – проверява се какви отделения има и какво е тяхното разположение, от колко болнични
секции се състои всяко отделение и броят на леглата, ориентацията на стаите, достатъчно ли е
естественото осветление и др.
Лечебно-диагностични отделения – изяснява се какви лечебно-диагностични отделения(за
анестезиология и реанимация, операционен блок, за рефабилитация, за функционална диагностика и др.)
има и какво е тяхното разположение.
Хирургично отделение – следи се разделянето на септичното и асептичното отделение и липсата на
преход от едното в другото. За да се осигури високо хигиенно състояние на въздуха, е необходимо
операционните да са снабдени с кондиционери или с отделна приточно-изсмукваща вентилация.
АГ отделение – трявбва да се предвиди разделяне на болните от здравите родилки, като за тази цел
трябва да има 2 отделения – физиологично и обсервационно(за родилки с повишена температура, гнойни
и други заболявания) и отделни помещения за изписване на родилките.
Детско отделение – трябва да има пълна изолация от отделенията за възрастни и по възможност по-
малък контакт между болните деца. Трябва да има приемни боксове и изолационни боксове(за деца с
недоизяснена диагноза), стая за игра, отоплявана веранда, стая за кърмене, помещения за майките-
придружителки.
Инфекциозно отделение – с цел недопускане на ВБИ е много важно да се обърне внимание къде точно
се намира отделението(в отделна сграда, в отделно крило, на отделен етаж) и как е изолирано от другите
отделения, как ще става приемането и изписването, за колко нозологични единици е планирано
отделението, от какви секции се състои отделението(боксове, полубоксове, стаи с преддверия).
Рентгеново отделение – важно е да се обърне внимание на това, как се осигурява защитата от
рентгеновите лъчи.
Поликлиника – трябва да се обърне внимание на наличието и разположението на отделните кабинети по
специалности.
Хранителен блок – следи се осветлението, вентилацията, пътищата за транспортиране на продуктите и
готовата храна.
27
При предварителния санитарен контрол се дава оценка за:
а)водоснабдяването – източник, разположение и дебит на водоизточника, качеството на водата
б)канализацията – наличие на съоръжения за пречистване и обеззаразяване на каналната вода и
специално за инфекциозното отделение; система за събиране, отстраняване и обезвреждане на твърдите
отпадъци
в)отопление и вентилация
Местоположение-изисквания:
-отдалечено от източниците на замърсяване/надветрената страна спрямо източника на замърсяване
-отдалечено от шумни магистрали,железопътни гари,летища и др.
- да не е в низини,долини или други лошо проветрени или задържащи мъгла участъци
-живописна природна среда или в съседство с паркове
-добро слънчево огряване и подходящо разположение на отделните сгради
Видове лечебни заведения

Лечебни заведения за извънболнична помощ
Амбулатории за индивидуална и групова практика за първична медицинска помощ и за специализирана
медицинска помощ, Медицински център, дентален център, медико-дентален център, Диагностично
консултативен център, Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории
Лечебни заведения за болнична помощ

Болница за активно лечение, Болница за долекуванеи продължително лечение, Болница за
рехабилитация, Многопрофилнии специализирани болници
Други лечебни заведения
Център за кожно-венерически заболявания
Дом за медико-социални грижи
Зониранена болничния парцел
Зона на административно-стопанския сектор с патоанатомичноотделение

–60%)
Системи на болнично строителство

– Света Анна - всяко отделение се разполага в отделна сграда -
павилион
– Света Марина - при големи болници в градски райони с висока плътност
на застрояването.Изгражда се във вертикална посока и всички елементи на болницата се поместват в
една сграда.
- обединява в една сграда основните соматични отделения, неизискващи засилена изолация.
Родилният дом, детското, инфекциозното отделения и административно-стопанската част се разполагат в
отделни крила/здания, свързани с централната сграда чрез топли връзки
Предимства и недостатъци
Децентрализирана система
Предимства
Добра изолация между клиничните и диагностично-консултативните отделения
-малка вероятност за възникване на ВБИ
-лесна достъпност на болничния парк
Осигурява добра аерацияи естествена осветеност на стаите
Недостатъци
Отдалеченост на сградите,което затруднява диагностично-лечебните процедури
28
Централизирана система
Предимства
Бърза и лесна комуникация между различните отделения
Недостатъци
Болнични структурни блокове

Консултативно-диагностичен
Административно-стопански
Норми за площ на 1 леглов болничните стаи

– 4 м2/легло (min. 6 м2)
– 5 м2/легло (min. 8 м2)
и възрастни – 6,5м2/легло (min. 12 м2)
Хигиенни норми за микроклиматичните фактори в болничните стаи

За възрастни 22Т
За болни деца 22-25Т
За новородени и недоносени деца 24-25Т
За операционни и родилни зали 25Т
Интензивни стаи 22-24Т
Относителната влажност на въздуха да е 40-60%
Скорост на движение на въздуха < 0,4 м/сек
ЛЕЧЕБНО–ПРЕДПАЗЕН РЕЖИМ
Подпомага физиологичния и психологичния комфорт на болния, стимулира защитните сили и лечебния
процес чрез:
1. Оптимизиране на болничната среда (шум, микроклимат, вентилация, инсолация, обзавеждане и др.);
2. Борба със стресогенните фактори, болката и страха, принцип за „информирано съгласие“;
3. Осигуряване на подходящ дневен режим, пълноценна почивка и сън;
на подходящо хранене
21. Хигиенни изисквания към планирането, устройството, обзавеждането на

лечебните заведения за болнична помощ. Осветление, отопление, вентилация на
болничните сгради и помещения.
Хигиенни изисквания към амбулаториите за индивидуална и групова практика за първична и
специализирана помощ:
Разкриват се в самостоятелни жилищни или обществени сгради на терени определени с
градоустройствен план.
Изисквания:
 Работни помещения-кабинет за прегледи и манипулационна
 допълнителни помещения за амбулаториите за специализирана мед. помощ
 спомагателни помещения-чакалня и санитарен възел
 Нивото на шум в лекарските кабинети не трябва да превишава 40dB през деня и вечерта и 35dB
през нощта.
 Достатъчна естествена и изкуствена осветеност(150 лукса при лампи с нажежена спирала/300
лукса при луминесцентни лампи)
 Помещения без естествено осветление(санитарен възел,апаратни,складове и др.)
 Всеки кабинет,манипулационна и санитарен възел трябва да има мивка с течаща топла и студена
вода.
 Осигуряване на стерилизационна апаратура.
 Кожните и акушеро-гинекологичните кабинети трябва да имат отделни чакални.
29
Хигиенни изисквания към многопрофилните болници
Избор на терен за строителство:
Основава се на съвместното решение на редица компетенти органи (собственик ,община,РИОКОЗ и др),
включени в специално назначени за целта комисии. Големината на участъка е в зависимост от броя на
леглата, типа и вида на болницата. Желателно е теренът да бъде с правоъгълна форма и ориентация на
дългата ос в направление изток-запад/североизток-югозапад.
Местоположение-изисквания:
-отдалечено от източниците на замърсяване/надветрената страна спрямо източника на замърсяване
-отдалечено от шумни магистрали,железопътни гари,летища и др.
- да не е в низини,долини или други лошо проветрени или задържащи мъгла участъци
-живописна природна среда или в съседство с паркове
-добро слънчево огряване и подходящо разположение на отделните сгради
Зониране на болничната площадка-всяка болница се състои от следните функционално
обособени структурни зони: амбулаторна, стационар, административно-стопански, база за обучение и
научно изследователска дейност.
Системи на болнично строителство-Основните системи са три:
Децентрализирана( павилионна) система-всяко отделение се разполага в отделна сграда-
павилион(предотвратяване на ВБИ)-икономически неизгодна,защото изисква големи площи
Централизирана система-при големи болници в градски райони с висока плътност на
застрояването.Изгражда се във вертикална посока и всички елементи на болницата се поместват в една
сграда.Най-икономична и облекчава обслужването.Недостатъци-повишава риска от ВБИ,нарушаване на
звуковия комфорт,затруднена изолация на болните.
Смесена система-обединява в една сграда основните соматични отделения,неизискващи засилена
изолация.Родилният дом,детското,инфекциозното отделения и административно-стопанската част се
разполагат в отделни крила/здания,свързани с централната сграда чрезтопли връзки.
Значение на болничния парк в плана на болничния комплекс-задължителен елемент на всеки

болничен комплекс.
-регулират топлинно-радиационни режим,влажността на въздуха,прахо и газозащитна
функция(бряст,люляк,липа,клен и топола)
-обогатяване на въздуха с кислород при фотосинтезата
-отделяне на фитонциди с бактерицидно действие
-намаляване силата на шума-средно гъстите листни насаждения,с височина7-8м намаляват шума средно с
10-13 dB.
-повишаване на психо-емоционалния статус
Изисквания към основните структорни елементи в болницата

- Съвременната болница се състои от следните функционално обединени звена: амбулаторни структури
за първична и специализирана извънболнична помощ,в това число и спешна;диагностични
отделения(сектори)кабинети;болнични отделения;
Приемно отделение-осъществява се в него преглед и изследване, подготовка на първичната медицинска

документация. При централизирана и смесена система се разполага в главния корпус,а при
децентрализирано в павилиона с най-много легла. Трябва да бъде близо до централния вход. Пътят на
линейките до него трябва да е кратък. Помещения:регистрация,чакалня,лекарски кабинети за
прегледи,санитарен пропускник,помещение за временно настаняване,помещение за изписване. Важно е
да бъдат в последователен ред.За изписаните болни се устройва отделен изход.
Стационар-болничното отеделение е основното структурно ниво на стационара.За по-успешното

функционално зониране на дейностите в отделението се обособява клинична единица.Тя бива един от
трите типа:nightingale(широка стая с 20-30 легла),rigs (леглата са успоредно разположенина прозорците и
откритите ниши) и последния вариант-нишите са затворени и обособени като болнични стаи.У нас броя
на леглата в клиничната единица е от 25 до32.
Помещения
 болнични стаи
 санитарни помещения-
 кухненски офис, столова
 медицински център-лекарски кабинети,манипулационна,превързочна и др.
30
 помещения за персонала-кабинет на завеждащ отделение,старшасестра,сестри,дежурен
лекар,дежурна сестра,гардероби,санитарен възел
Изисквания
 площ
най-малко 12 кв.м. на болен в стая с 1 легло и 6,5 кв.м. за всяко легло
леглата да са на 0.8 м растояние едно от друго
0.6 м до стената
0.15 м откъм главата
да са оцветени резида или светлосиньо, не бяло
 материал - да може лесно да се мие, да изолира от шум, влага, студ ....
 вода
350 dm3 на 1 легло в болница
15 dm3 в амбилатория
400 dm3 в санаториум с водолечение
 въздух
температура 18.5-21С
0,4 м/сек скорост на въздуха
30-60% влажност
намалено съдържани на замърсители (хлор, формалдехид, анестезиращи газове, СО< 0,1 обемни
%)
намалена концентращия на микробен аерозол обеззаразяване с бактерицидни, живачно-кварцови
лампи)
І клас (високоасептични) - под 10 бактерии /куб.м.
ІІ клас (асептични и септични операционни)- до 200 бактерии / куб.м.
ІІІ клас (родилни и кърмачески) - до 500 бактерии / куб.м.
вентилация - естествена, допълнителна, изкуствена, кондициониране
 осветление
естествена - прозорец / площ помещение = 1/ 4 или 1/5
изкуствено (общо, местно и комбинирано) -100 lx за луминисценни и 50 lx за нежежена спирала
 отпадъци
видове по групи
І - могат да бъдат включени в градските - кухненски, от пациентите, адмистративни
ІІ - неспецифични болнични - от неинфекциозно болни, матраци, мъртви животни от вивариуми
ІІІ - специфични болнични или опасни - игли, скалпели, от инфекциозно болни, лабораторни
ІV - лекарства с изминал срок
Изисквания към отпадаците

контейнерите да се закрити, да се съхраняват на специално място, само за тези отпадъци, течните
отпадъци, по правило с патогенни микроорганизми, да се внимава с радиоактивно замърсените, течните -
в канализацията, като инфектираните предварително се дезинфекцират, химичните - само след
преработка или в контейнари
 хранене
съобразено лечебно хранене
текушо измиване на помещенията
борба с насекоми и гризачи
поддържане на лична хигиена на персонала
осигуряване на добро хигиенни условия за хранешите се
групово и индивидуални хранене
 пералня
пътят за приемане, сортиране, изпиране и обратно предаване да е възможно най-кратък
отдели мръсни и чисти потоци
31
22. Хигиенни изисквания към специализираните болнични отделения –
детски, акушеро-гинекологични, хирургични, операционен блок.
АКУШЕРО–ГИНЕКОЛОГИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ
РОДОВИ ПОМЕЩЕНИЯ
Вариант І: Предродови зали – Родилна зала
Предродови зали (помещения за водене на І период на раждането, всяко с 1 до 3 легла)
Родилна зала (помещение за водене на ІІ и ІІІ период на раждането с 1 или 2 родилни легла)
Зала за реанимация на новородените
Помещение за грижи за новородените
Зала за реанимация на родилките
Вариант ІІ: Самостоятелни родилни стаи
Помещение за водене на І – ІІІ период на раждането
Родилно легло, Кът за реанимация на новороденото, Кът за грижи за новороденото
СИСТЕМИ НА СЛЕДРОДОВИ ГРИЖИ

Централизирана – новородените и майките са в отделни помещения, несвързани помежду си
Полуцентрализирана – новородените и майките са в отделни помещения, свързани помежду си
Децентрализирана – новородените и майките са в едно и също помещение
КРИТЕРИИ ЗА БОЛНИЦА ПРИЯТЕЛ НА БЕБЕТО

Да има писмена политика за кърменето, която рутинно да се свежда до знанието на целия здравен
персонал.
Да обучава целия здравен персонал в умения, необходими за изпълнението на политиката за кърменето.
Да информира всички бременни жени за ползите и начина на провеждане на кърменето.
Да помага на майките да започнат да кърмят до половин час след раждането.
Да показва на майките как да кърмят и как да поддържат лактацията, дори ако са отделени от бебето си.
Да не предлага на новородените храни или напитки, различни от кърма, освен по медицински показания.
Да осигури майката и новороденото да бъдат заедно, в една стая, 24 часа в денонощието.
Да насърчава кърменето на поискване - при всяко желание на новороденото.
Да осигури на кърмачетата да не се дават изкуствени биберони или залъгалки.
Да съдейства за създаване на групи в подкрепа на кърменето и да насочва майките към тях при
изписването от болницата или клиниката.
ПЕДИАТРИЧНО ОТДЕЛЕНИЕ/КЛИНИКА
ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОЕКТИРАНЕТО И ФУНКЦИОНИРАНЕТО НА

ПЕДИАТРИЧНИТЕ ОТДЕЛЕНИЯ
I. Разделяне на децата по възрастови групи:
за деца до 2 год. възраст
за деца от 3 до 13 год. възраст
за юноши от 14 до 17 год. възраст
II. Разделяне на децата по пол след 10–годишна възраст
III. Разделяне по нозологични единици
IV. Разделяне по форма и стадии на заболяванията:
на остро болните от хронично болните
на постъпващите от оздравяващите
ОПЕРАЦИОНЕН БЛОК
НЕОБХОДИМИ ПОМЕЩЕНИЯ ЗА ОПЕРАЦИОНЕН БЛОК

1. Операционни зали – най-малко 2 отделни зали – асептична и септична.
2. Помещение за подготовка на хирургичния екип.
3. Помещение за предоперативна подготовка на болния.
4. Помещение за следоперативно събуждане на болния.
5. Помощни помещения: стерилизационна, складове, стая за почивка на операционния персонал и др.
РЕЖИМ НА ПОЧИСТВАНЕ И ДЕЗИНФЕКЦИЯ НА ОПЕРАЦИОННИТЕ ЗАЛИ
Почистване на утаилия се през нощта прах по хоризонталните повърхности сутрин преди работа
Почистване на операционната зала по време на операция
Почистване на операционната зала след всяка операция
Генерално почистване и дезинфекция – веднъж седмично в ден, свободен от операции
32
23. Хигиенни изисквания към психиатрични, инфекциозни болници и отделения и
заведенията за лечение на туберкулозно болни. Амбулатории за индивидуална и
групова практика за първична и специализирана медицинска помощ.
Особености в планирането,устройството и функционирането на инфекциозни отделения или
болници
Основните особеностина инфекциозните болници са опасноста от възникване на ВБИ и рискът от
изнасне на инфекции в други отделения или околната среда.Самостоятелните специализирани
инфекциозни болници е наи-добре да се разполагат в периферията на населените места.Трябва да са
добре оградени и строго охранявани.Наи-подходяща е павилионната система на болнично строителство с
отделни сгради за различните групи инфекциозни заболявания.Инфекциозно отделение в рамките на
болница от общ тип трябва да бъде в самостоятелна сграда, като се осигурява самостаоятелно приемане и
изписване на болните, собствени лечебно-диагностични кабинети,кабинет по образна диагностика и др.
Приемно отделение-състои се от отделни за различните групи инфекциони заболявания

боксове. Боксовете са минимум 3-за болни с:въздушно-капкови, чревни инфекции и остър вирусен
хепатит. Те са с вход от към двора на болницата и изход към болничния коридор на отделението. Към
всеки бокс има санитарен възел. След всеки болен боксът се почиства и дезинфекцира. Болничните стаи
са с по-малко легла (2 до 3), като задължително трябва да бъдат със самостоятелен санитарен възел и
душ. Броят на болничните стаи с 1 легло е увеличен(20% от общия брой легла),като стаята се устройва
като пълен бокс или полубокс. Наи-добро пранировачно решение е това при което целия инфекциозен
стационар се състои само от пълни боксовеили полубоксове. Пълният бокс има собствен външен вход и
предверие с вход към коридора на отделението. Подходящ е за болни с особено опасни инфекции, за
въздушно-капкови инфекции, за болни с висок контагиозен индекс и за болни с неизяснена диагноза.
Кухненския офис е разделен на чиста и нечиста част, като съдовете и приборите се обеззаразяват и чрез
изваряване или стрерилизиране. Обособяват се една или повече стаи за интензивно отделение и грижи.
Противоепидемичен режим-всеки новопостъпил болен подлежи на санитарна обработка.

Личното му облекло се дезинфекцира и се съхранява в гардероб до неговото изписване. Бельото се сменя
един път седмично, а при необходимост и по-често. Мръсното бельо преди изпирането се дезинфекцира.
Почистването и дезинфекцията на болничните стаи, коридорите, манипулационните се прави 2 пъти
дневно. При преминаването на една секция на отделението в друга, при влизане в кабинет за прегледи,
приемен бокс или другите боксове е необходимо персонала да облича 2-ра престилка, да поставя шапка и
маска, да измие ръцете си и да ги обработи с дезинфекционен разтвор, да изтрие обувките си на
изтривалка напоена с дезинфекциозен разтвор. Не се разрешават посещения при болните, забранява се
излизането на болните от отделението или клиниката. Всички твърди отпадъци от болните се изгарят.
Отпадните води задължително се пречистват и обеззаразяват преди пускането им в канализационната
мрежа.
Туберкулозни отделения / болници

 намален брой легла
 повече самостоятелни стаи
 разделение - деца, възрастни, по степен
 санатариуми
 на 500-800 м височина
 с растителност
 площадка на хелио- и аеротерапия
 трудотерапия
 повече слънце
24. Лечебно-предпазен режим – същност и значение. Вътреболнични

инфекции – определение, видове, условия за възникването им.
Организация и управление на профилактиката и борбата с
вътреболничните инфекции.
Това е система от текущи дейности за недопускане на поява и разпространение на заразни и паразитни
болести.Включва мероприятия за поддържане хигиената на болнични помещения и личната хигиена на
болните, измиване, почистване, дезинфекция. Има съществено значение за профилактика на ВБИ.
Ежедневно се прави сутрешно почистване на всички болнични помещения (подове,стени,работни
плотове и др.) чрез влажно забърсване и дезинфекция. В операционни,родилни зали,инфекциозни
33
отделения, туберкулозни отделения, неонатологични, детски отделения се прави влажно почистване и
дезинфекция 2 пъти дневно. Веднъж седмично се прави основно почистване и дезинфекция на всички
повърхности, като в операционната се прилагат и препарати със спороцидно действие.
Тоалетните и баните се измиват с вода, дезинфекцират се с подходящ разтвор най-малко 2 пъти дневно.
В кухненския офис трябва да има "не чист" и "чист" сектор, свързани с шубер. В "не чистия"сектор
съдовете и приборите за хранене се измиват с гореща вода и детергент, след това се накисват в
"чистия"сектор в разтвор на хлор съдържащ или друг подходящ дезинфектант и накрая се изплакват.
Подсушават се в специални сушилни с висока температура. Съдовете в кърмаческите отделения и
отделенията за новородени се обеззаразяват на суха топлина-140° за един час в апарати (сушилни) за
дезинфекция.
Постелното бельо се сменя най-малко веднъж седмично, изпира се и се дезинфекцира. След изписване се
почистват и дезинфекцират възглавниците, дюшеците и завивките. Бельото в отделенията за недоносени
деца, трансплантация, термични травми, ОАРЛ, както и операционото бельо се подлагат на
стерилизация.
Лечебно предпазен режим - Съвкупност от мероптиятия за създаване на условия за покой,
щадене на болния, стимулиране на защитните сили и оптимизиране на условията за провеждане на
лечебен процес.
1) Оптимизиране факторите на болничната среда
-микроклимат-трябва да се поддържа в оптимални граници чрез подходящо отопление, вентилация, да
не се създават условия за прегряване или охлаждане.
-инсулация-болничните стаи трябва да бъдатс изложение на юг или югоизток. Прозорците да има щори.
-осветление-осигуряване на естествено и изкуствено осветеност. Използване на подходящи източници
на изкуствено осветление. Задължително осигуряване на локален светлинен източник при леглото на
болния.
-шум-не бива да надвишава 45 децибела през деня и 35 децибела през нощта в зоната на лечебното
помещение, в болничните стаи-30 децибела през цялото денонощие
-химични агенти-ограничава се използването на препарати с дразнещо и алергизиращо действие
2) Оптимизиране на психо-социалните фактори
-културни развлечения, достъп до информация, а за болните деца -обучение и възможност за игри
-комуникации и посещения на близки и роднини на болния,възможност за разходка в болничния парк
-стимулиране на защитните сили на болния с подходящи закалителни процедури и двигателни
упражнения
-у болните да се създава положително активно отношение към лечебния процес
-да бъдат информирани за състоянието им
-за преодоляване на страха всички манипулации и процедури да бъдат максимално щадящи
3) Осигуряване на подходящ дневен режим на болните
-времето от 14:30 до 16 часа е предназначено за следобеден сън
-от 22 до 6:30 часа на болните трябва да се осигури спокоен нощен сън в тиха и проветрена стая
-да се спазват точно времето, начините и мястото за посещение на болните от страна на техните близки
ВЪТРЕБОЛНИЧНИ ИНФЕКЦИИ СА:
Инфекциите, придобити от пациент, във връзка с медицинското обслужване, по повод на друго
заболяване.
Инфекциите, придобити от медицински или друг персонал на лечебното заведение, във връзка с
обслужването на пациентите.
ИЗТОЧНИЦИ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИ ИНФЕКЦИИ
1. Болните
от инфекциозни заболявания
в инкубационен период на инфекциозно заболяване
заразоносители
2. Медицинският персонал
болни от инфекциозно заболяване
здрави заразоносители
3. Посетители, придружители и др.
ФАКТОРИ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ЗАРАЗАТА
1. Ръцете на медицинския персонал
2. Медицински инструментариум, специална медицинска апаратура
3. Храна, детски млека
4. Вода, въздух
5. Работно облекло, болнично бельо
6. Съдове, прибори за обслужване на болните
34
6 СТЪПКИ ЗА ИЗМИВАНЕНА РЪЦЕТЕ
1. Търкат се длан с длан, включително и китката;
2. Дланта на дясната ръка с гърба на лявата и дланта на лявата ръка с гърба на дясната;
3. Длан към длан с кръстосани пръсти;
4. Гърба на пръстите на едната към дланта на другата ръка;
5. Ротация на дланта на едната ръка около палеца на другата;
6. Ротация на пръстите на едната ръка в дланта на другата.
СЪВРЕМЕННИ ПРИЧИНИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ВЪТРЕБОЛНИЧНИ ИНФЕКЦИИ В

СВЕТОВЕН МАЩАБ
Непрекъснато нарастваща употреба на антибиотици и антибактериални средства за бита;
Масово приложение на съвременни средства за диагностика и терапия, потискащи имунитета;
Широко използване на инвазивни методи с диагностична, лечебна и профилактична цел;
Увеличаване на средната продължителност на живот на населението;
Полиморбидно състояние на пациентите;
Дълги и/или чести болнични престои.
ЕПИДЕМИЧЕН ВЗРИВ
Епидемичен взрив е необичайно или неочаквано увеличение на ВБИ (повече от два случая), при които е
вероятна или се предполага епидемична връзка.
СТАНДАРТНИ ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА ВБИ
1. Хигиена на ръцете на персонала;
2. Използване на лични предпазни мерки при контакт с кръв, други телесни течности, секрети и
екскрети;
3. Почистване, дезинфекция и стерилизация на оборудване, предмети, бельо, околна среда и др.;
4. Управление на болничните отпадъци;
5. Безопасна употреба на остри и режещи предмети;
6. Непрекъснато обучение на персонала.
25. Здравни проблеми на персонала в лечебните заведения. в зависимост

от неблагоприятни фактори на работната среда, здравен риск,
профилактика.
26. Радиоактивност, йонизиращи лъчения – характеристика и
биологично действие. Принципи и основни изисквания за
лъчезащита.
Радиоактивност - Процес, при който ядрата на някои изотопи на химични елементи спонтанно се
разпадат и се превръщат в ядра на изотопи на друг химичен елемент. Този процес се съпровожда с
отделяне на йонизиращи лъчения. Нестабилните изотопи се наричат радионуклиди.
Отделената при разпада енергия пренесена от йонизиращите лъчи води до йонизация и химични промени
в заобикалящата атома среда, в някои случаи в радиус от няколко километра.
 Активност – брой ядрени превръщания за sec (Bq, Ci)
 Време на полуразпад – константа показваща за колко време активността предизвикана от
изотопа намалява наполовина
Йонизиращи лъчения - поток от частици (алфа, бета, неутрони, ядра) или електромагнитни вълни (с λ <
1 nm), които могат директно или индиректно да йонизират средата, през която преминават.
Йонизация е процесът на образуване на йони от електронеутрални атоми или молекули чрез избиване на
един или повече електрони от електронната обвивка.
Плътност на йонизация – съотношение на броя на йонните двойки (създавани във веществото при
преминаване на йонизиращо лъчение), с дължината на пътя.
Изотопи – вещества с еднакъв атомен номер и различно масово число
Биологично действие на йонизиращите лъчения

І. Според механизма на действие:
1. Пряко действие – разрушаване на първичната и вторичната структура на макромолекулите.
2. Непряко действие – реакции с продуктите от радиолизата на водата (O3 , H2O2 – диводороден пероксид
или перхидрол , хидратиран електрон)
35
ІІ. Според ефекта:
1. Соматични увреждания
 ранни (дозазависими, нестохастични) - са вредни за здравето ефекти от въздействието на
йонизиращи лъчения, за които има минимална доза, предизвикваща даден ефект, над която
тежестта на проява на ефекта се увеличава с нарастване на дозата
 късни (дозанезависими, стохастични) - няма прагова доза, късни ефекти, след дълъг латентен
период (20г.), лъчева канцерогенеза – левкемия, рак на гърдата, щитовидната жлеза ,белия дроб,
наследявани (генетични мутации)
2. Генетични (наследствени) увреждания
 точкови (генни) мутации
 хромозомни аберации
 мутации на кариотипа
Зависят от:
 •вида и големината на лъчението
 •погълната доза
 •кратност на облъчването
 •индивидуална лъчечувствителност
 •фактори на околна среда
Източници на радиация и видове облъчване
Облъчване Източници Градация на лъченията
според опасността
Външно Закрити Гама лъчи
Открити Неутрони
Рентгенови лъчи
Бета лъчи
Алфа лъчи
Вътрешно Открити Алфа лъчи
Неутрони
Бета лъчи
Гама лъчи
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ЛЪЧЕЗАЩИТА

1. ЗАЩИТА ЧРЕЗ ДОЗА
Използване на минимални активности и експозиционни дози
Нормиране на ефективните дози получени от персонала (20mSv за год.) и от населението (1mSv
годишно) извън медицинското облъчване и естествения радиационен фон
2. ЗАЩИТА ЧРЕЗ РАЗСТОЯНИЕ
Мощността на дозата намалява пропорционално на квадрата на разстоянието до източника
3. ЗАЩИТА ЧРЕЗ ВРЕМЕ
Получената доза лъчение зависи от продължителността на облъчването
4. ЗАЩИТА ЧРЕЗ ЕКРАНИРАНЕ
Различните йонизиращи лъчи имат различна проникваща способност при преминаване през различни
вещества
МЕРКИ за лъчезащита при работа със закрити източници
1. Автоматизация и дистанционно управление
2. Зониране на работните помещения – процедура, лабиринт, пулт за управление, чакалня, хранилище за
контейнерите.
3. Екраниране на помещенията, оборудването, източника.
4. Санитарно-техническо устройство (специална вентилация).
5. Медико-биологични:
а) предварителни и периодични медицински прегледи;
б) прегледи след аварийно облъчване на персонала;
в) лични предпазни средства;
г) предпазно-професионално хранене.
6. Дозиметричен контрол (индивидуален, на работната среда).
7. Организационни и законодателни (вкл. обучение, инструктажи, изпити и др.)
36
МЕРКИ за лъчезащита при работа с открити източници
1. Херметизация на производственото оборудване (камери, боксове, камини).
2. Планиране и зониране на работните помещения. Използване на покрития, не сорбиращи радиоактивни
вещества.
3. Санитарно-техническо устройство:
а) специална общообменна и местна извличаща вентилация;
б) водоснабдяване с механично камандване на крановете или отваряне с педали;
в) специална канализация с дезактивация на отпадни води;
г) механизирано сметосъбиране.
а) предварителни, периодични медицински прегледи и след облъчване на персонала;
б) лични предпазни средства за защита на дихателните органи, кожата, тялото;
в) лична хигиена и текуща дезактивация;
5. Дозиметричен контрол с аларма (персонал и работната среда).
6. Организационни и законодателни.
Разположение на учрежденията
Те не трябва да се разоплага в общи постройки с жилищни помещения и детски заведения. Помещенията
с източинци на йонизираща радиация да бъдат в отделна част на сградата. Около тях се определя
размерът на контролираната зона.
По изключение се разрешава разполагането на ренгенови апарати за зъбни снимки в жилищни сгради,
след писмено съгласие от всички живеещи в съседство.
Хигиенни проблеми при използване на радиоактивни вещества и йонизиращи лъчения в

медицината
1. Лъчезащита на персонала, пациентите и околната среда
2. Хигиенно нормиране на радиационните фактори
3. Радиоактивни вещества, вкл. отпадъци (транспорт, съхраняване, обезвреждане)
4. Честота на процедурите и тяхната продължителност
Предварителни медицински прегледи и изследвания при кандидатстване за работа с източници на
йонизиращи лъчения
Задължителни медицински Задължителни медицински
прегледи от специалист изследвания
1. Вътрешни болести 1. Кръв
2. Невролог Хемоглобин,еритроцити,
3. Хирург брой тромбоцити, СУЕ
4. Офталмолог 2. Урина
5. Оторино-ларинголог белтък, захар, билирубин,
6. Дерматолог кето тела, седимент
7. Гинеколог 3. ЕКГ
8. Радиобиолог 4. Зрителна острота, прозрачност
на лещи, очни дъна
Периодични медицински прегледи и изследвания при наблюдение на работещи с източници на

йонизиращи лъчения (без АЕЦ)
Задължителни Задължителни медицински
медицински прегледи изследвания
Радиобиолог 1. Кръвна картина с диференциално
броене на левкоцити, СУЕ
2. Урина - химическо изследване,
седимент
Използването на йонизиращи лъчения е свързано с риск за здравето на човека. Първите жертви на

рентгеновите лъчи и на радиоактивните излъчвания са техните първи изследователи. Защитата от
вредното действие на йонизиращите лъчения - радиационната защита - е важен клон на съвременната
наука.
37
Ползата и рискът за здравето на човека са двете страни на приложението на йонизиращите лъчения в
медицината. Те са еднакво важни и затова трябва да се разглеждат едновременно. Тази концепция е
логична, но нейното прилагане на практика е трудно, защото рискът и ползата трябва да бъдат
оцененявани количествено.
ОБЛАСТИ НА ПРИЛОЖЕНИЯ НА ЙОНИЗИРАЩИТЕ ЛЪЧЕНИЯ В МЕДИЦИНАТА

Йонизиращите лъчения се използват в три големи направления в медицината:
1.рентгенология,
2.радионуклидна диагностика - е метод, при който се използват радиофармацевтици - химични
съединения, съдържащи изкуствени радионуклиди. Радионуклидните диагностични методи са in vivo и in
vitro. При in vivo методите радиофармацевтикът се въвежда в тялото на пациента интравенозно,
перорално или инхалационно. При in vitro радионуклидните изследвания радиофармацевтикът се
включва в биологичен субстрат от пациента, например кръвна плазма, серум, урина, стомашен сок и др.
3.лъчелечение - (радиотерапията) е един от трите основни метода за лечение на злокачествените
заболявания. Самостоятелно или в комбинация с оперативното и медикаментозното лечение то се
прилага при повече от половината от онкологично болните. Основава се на канцерицидния ефект на
облъчването и на по-голямата лъчечувствителност на раковите клетки.
Конвенционална рентгенова диагностика - метод за получаване на двумерен сянков образ на базата на

различната степен на отслабване на рентгеновите лъчи в различните структури на тялото; основни
конвенционални методи са рентгенова скопия, графия и томография.
При рентгеновата графия преминалото през тъканите рентгеново лъчение формира върху
преобразувателя на образа (рентгеновия филм или дигиталния детектор) стационарен двумерен сянков
образ на структурите на човешкото тяло.
При компютърната томография детайлен образ в трансверзален срез на тялото се получава с помощта
на компютър, който обработва голям масив от данни (числени стойности) за интензитета на преминалото
през тъканите рентгеново лъчение. За получаване на пълна информация за изследвания орган е
необходимо той да се скенира в множество трансверзални срезове на определено разстояние между тях.
Инвазивна образна диагностика - методи, при които диагностичната информация се постига чрез
въвеждане в човешкото тяло на игли, катетри и други приспособления със или без въвеждане на
контрастно средство, под контрол на някои от гореизброените методи.
Ангиография – инвазивни методи, при които диагностичните образи се добиват чрез въвеждане на
контрастни средства в кръвоносните съдове чрез директна пункция или въвеждане на катетър в техния
лумен.
27. Основни изисквания и лъчезащита при работа със закрити източници

на йонизиращи лъчения.

38
•вида и големината на лъчението
•погълната доза
•кратност на облъчването
•индивидуална лъчечувствителност
•фактори на околна среда
Бета лъчи
Алфа лъчи
Неутрони
Бета лъчи
Гама лъчи

вещества
ЗАЩИТА ПРИ РАБОТА С РАДИОНУКЛИДИ ЗА ЛЕЧЕБНИ ЦЕЛИ В ХЕРМЕТИЧНИ

ОПАКОВКИ (ЗАКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ)
Времето за оставянето им в тялото на болния да се съкращава до минимум
Всички манипулации да се извършват дистанционно
Непосредствено пипане на капсулите, иглите, пластинките и др с ръце се забранява
Да се ползват пинсети и други държатели, осигуряващи над 10 см разстояние между ръката и източника
Болните се поставят в стаи с най-много 2 легла, растояние не по-малко от 3м
Престоят при тях да се съкращава до минимум
39
МЕРКИ за лъчезащита при работа със закрити източници
1. Автоматизация и дистанционно управление
2. Зониране на работните помещения – процедура, лабиринт, пулт за управление, чакалня, хранилище за
контейнерите.
3. Екраниране на помещенията, оборудването, източника.
4. Санитарно-техническо устройство (специална вентилация).
а) предварителни и периодични медицински прегледи;
б) прегледи след аварийно облъчване на персонала;
в) лични предпазни средства;
6. Дозиметричен контрол (индивидуален, на работната среда).
7. Организационни и законодателни (вкл. обучение, инструктажи, изпити и др.)
Рентгеново изследване и съответстващия му Еквивалентен период на облъчване от природния фон

Рентгенография на кости на крайник под 1,5 дни
Рентгенография на зъб 5 - 7 дни
Рентгенография на белите дробове 3-10 дни
Рентгенография на череп 11 дни
Рентгенография на шийни прешлени 2 седмици
Рентгенография на бедро 7 седмици
Рентгенография на торакални прешлени 4 месеца
Рентгенография на таз или корем 4 месеца
Рентгенография на лумбални прешлени 7 месеца
Рентгеноскопия на белите дробове (1 минута) 12 месеца
Венозна урография (изследване на бъбреците) 14 месеца
Контрастно изследване на стомаха 16 месеца
Иригография (изследване на дебелото черво) 3 години
Компютърна томография на глава 1 година
Компютърна томография на гръден кош 3,6. години
Компютърна томография на корем или таз 4,5 години
Сърдечна катетеризация, коронарна ангиография, коронарна ангиопластика
над 6 години
Хигиенни проблеми приизползване на радиоактивни вещества и йонизиращи лъчения в
1. Вътрешни болести 1. Кръв
2. Невролог Хемоглобин,еритроцити,
3. Хирург брой тромбоцити, СУЕ
4. Офталмолог 2. Урина
5. Оторино-ларинголог белтък, захар, билирубин,
6. Дерматолог кето тела, седимент
7. Гинеколог 3. ЕКГ
8. Радиобиолог 4. Зрителна острота, прозрачност
на лещи, очни дъна
40
седимент
28. Основни изисквания и лъчезащита при работа с открити източници

на йонизиращи лъчения за диагностика и лечение.

 •вида и големината на лъчението
 •погълната доза
 •кратност на облъчването
 •индивидуална лъчечувствителност
 •фактори на околна среда
41
Бета лъчи
Алфа лъчи
Неутрони
Бета лъчи
Гама лъчи

вещества
МЕРКИ за лъчезащита при работа с открити източници

1. Херметизация на производственото оборудване (камери, боксове, камини).
2. Планиране и зониране на работните помещения. Използване на покрития, не сорбиращи радиоактивни
вещества.
3. Санитарно-техническо устройство:
а) специална общообменна и местна извличаща вентилация;
б) водоснабдяване с механично камандване на крановете или отваряне с педали;
в) специална канализация с дезактивация на отпадни води;
г) механизирано сметосъбиране.
а) предварителни, периодични медицински прегледи и след облъчване на персонала;
б) лични предпазни средства за защита на дихателните органи, кожата, тялото;
в) лична хигиена и текуща дезактивация;
5. Дозиметричен контрол с аларма (персонал и работната среда).
6. Организационни и законодателни.
САНИТАРНО-ТЕХНИЧЕСКО УСТРОЙСТВО
Отделна общообменна вентилаця, приточно-засмукваща, с преобладаване на аспирацията
Аспирираният въздух се пречиства в различни филтри, активиран въглерод, газхолдери и др. преди
отделянето му в атмосферния въздух. Водоснабдяването е централно, педални и лакетни приспособления
Отпадните води се отстранявант в две системи на канализация – стопанско-фекална и специална. За
втората се строят специални очистващи съоръжения, събират се в специални съдове и се депонират
заедно с твърдите отпадъци, или се изхвърлят след разреждане след периода на полуразпад
Лични предпазни средства
1. комбинезон или костюм (куртка, панталони);
2. бельо, чорапи, ръкавици;
42
3. шапка или шлем,;
4. филтриращи и изолиращи средства за защита на дихателните органи в зависимост от степента на
радиоактивно замърсяване на въздуха (респиратори, полулицеви и целолицеви маски, пневмошлемове,
пневмокостюми);
5. защитни очила, каски, шлемове;
6. гумени или латексови ръкавици;
7. допълнително специално облекло от пластмасови материали или материали с полимерно покритие
(полухалати, комбинезони, куртки, наръкавници, престилки, мушами);
8. гумени и пластикатови специални обувки или ботуши;
9. противогази и автономни дихателни апарати (кислородни апарати, кислородни скафандри).
Хигиенни проблеми приизползване на радиоактивни вещества и йонизиращи лъчения в

КАК СЕ ИЗВЪРШВА ЗАЩИТАТА ПРИ РАБОТА С ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ НА

БОЛНИТЕ?
Първо се изготвя лечебен план. Радиоактивният елемент се намира в ампули или флакони и те се
разреждат и разпределят с дистанционна автоматична памет. Тези радиоактивни елементи се приемат
пер ос или инжекционно. Така погълнати са източници на лъчение. Персоналът трябва да е обучен за
работа с такива болни и да има специално облекло. Да има самостоятелен пропусник за персонал и
болни. Използването на йонизиращо лъчение в медицината облъчва пациентите с големи дози, но не
често, а персонала се облъчва с малки дози, но ежедневно.

1. Вътрешни болести 1. Кръв - Хемоглобин,еритроцити,
2. Невролог брой тромбоцити, СУЕ
3. Хирург 2. Урина -белтък, захар,
4. Офталмолог билирубин,
5. Оторино-ларинголог кето тела, седимент
6. Дерматолог 3. ЕКГ
7. Гинеколог 4. Зрителна острота, прозрачност
8. Радиобиолог на лещи, очни дъна

седимент
29. Лична хигиена – предмет и задачи. Здравословен начин на живот. Профилактика

на заболяванията, предизвикани от нездравословен начин на живот.
Лична хигиена - Това е дял от общата хигиена, чиято основна цел е запазване и укрепване на здравето
на индивида. Разработва въпросите за запазване на личното здраве чрез спазване на определени хигиенни
изисквания и здравословен начин на живот
Дялове на ЛХ
 Хигиената на кожата
43
 Половата хигиена
 Хигиената на облеклото и обувките
 Хигиената на децата
 Герохигиена
ПРОФИЛАКТИЧЕН ПРЕГЛЕД И ИЗСЛЕДВАНИЯ НАД 18 ГОДИНИ

1. Изчисляване на индекс на телесната маса
2. Оценка на психичен статус
3. Изследване острота на зрение
4. Измерване на артериално налягане
5. Електрокардиограма
6. Изследване на урина с тест – ленти в к-кт за:протеин, глюкоза, кет.тела, уробилиноген /
билирубин, рН, определяне на кр.захар в лаборатория при наличие на рискови фактор
7. ПКК, Мануално изледване на млечни жлези, Холестерол и триглецириди
Здравословният начин на живот е лично здравно поведение, което се изгражда върху научно
обосновани норми и благоприятства опазването и укрепването на здравето на индивида и му осигурява
висока трудоспособност и активно дълголетие.
Фактори на здравето
 Генетична предиспозиция (18-22%)
 Стил и начин на живот (49-53%)
 Фактори на околната среда(17-22%)
 Системи на здравеопазване(8-10%)
Рискови фактори на здравето

1. Увредена жизнена среда
2. Хипокинезия
3. Нездравословно хранене
4. Нарушен дневен режим и недостатъчен сън
5. Нервно - психично напрежение
6. Тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, лекарствени средства и наркотици
7. Рисково здравно поведение
Основно действие на никотина от цигарите

Съдосвиващо действие – особено на коронарните съдове (риск от исхемична болест на сърцето и
миокарден инфаркт)
Създава пристрастяване – психична и фармакологична зависимост, която се проявява с абстинентен
синдром
Тютюнопушенето увеличава риска от Ракови заболявания, Белодробни заболявания, Сърдечно –
съдови заболявания, Стерилитет, Остеопороза
Последици от злоупотреба с алкохол

 Протоплазмена отрова, може да доведе до смърт при предозиране, уврежда силно мозъчните
клетки, мускули и вътрешни органи
 Води до отклонения в протичането на бременността и по-висок риск от раждане на деца с
малформации и/или с умствени увреждания (фетален алкохолен синдром)
 Риск от генетични увреждания
 Канцерогенен риск – рак на ч. дроб, устна кухина, фаринкс, ларинкс, хранопровод, мл.жлеза
 Влияние върху НС - по-висок риск от МСБ, епилепсия, атрофия на мозъка, отслабване на
паметта, депресии, неврози, безсъние, периферна невропатия
 Влияние върху черен дроб – стеатоза, хр. хепатит, цироза, хепатоцелуларен карцином
 Влияние върху ССС – артериална хипертония, алкохолна кардиомиопатия
 Нарушение в липидната и въглехидратната обмяна – хипогликемия, повишаване нивата на
триглицеридите и холестерола в кръвта, забавяне на метаболизма
 Органни увреждания – панкреатит, гастрит...
Основни елементи на здравословния начин на живот

1. Здравословно хранене
2. Оптимална двигателна активност
3. Правилен режим на труд и почивка
44
4. Здравословни условия на пребиваване
5. Закаляване
6. Избягване на тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и лекарствени средства
7. Борба със стреса
8. Предпазване от травматизъм
9. Активна здравна позиция в обществото
10. Лична нагласа
Основни направления на здравната профилактика

1. Утвърждаване на здравословен начин на живот
2. Оптимизиране на жизнената среда
3. Антенатална профилактика на генетично обусловените заболявания
4. Съвременно здравно обслужване на населението с профилактична насоченост
7 златни правила на ЗНЖ

1. Редовен 7 -8 часов здрав сън за денонощието
2. Ежедневна закуска
3. Здравословно хранене
4. Поддържане на нормална телесна маса
5. Оптимална двигателна активност, по възможност съчетана със закалителни процедури
6. Пълно въздържане от тютюнопушене и наркотични вещества
7. Избягване злоупотребата с алкохол и медикаменти
ВЛИЯНИЕ НА ОБЕЗДВИЖВАНЕТО (ХИПОКИНЕЗИЯТА) ВЪРХУ ЗДРАВЕТО

1. Дихателната система – намалено снабдяване с кислород
2. Сърдечно - съдовата система – намалява работоспособността на сърцето ( хипокинетично сърце)
3. Нарушават се функциите на храносмилателната, отделителната, ендокринната системи,
имунитета
4. Нарушение в мастната и въглехидратната обмяна – увеличават се липидите, кръвната захар и
холестерола в кръвта (риск от атеросклероза, затлъстяване, диабет)
5. Опорно-двигателния апарат – костите обедняват на минерални соли (остеопороза), мускулите
атрофират
6. Нервната система – неблагоприятно върху когнитивните способности, нарушения в съня
Определения
 науката за хранене изучава процесите, с които живите организми приемат и преработват храната
за поддържане на живота
 хранене е съвкъпност от биологични процеси, при които организмът приема определни
веществава от околната среда, за да поддържа специфичните си енергийни и веществени
потребноси
Храните са природни продукти, които заедно с кислорода и водата реализират непрекъснатата връзка на
човека с жизнената среда
 макронутриенти – белтъци, мазнини, въглехидрати
 биоелементи – минерални вещества
витамини - три основни функции: пластична, енергийна и регулаторна
основни нутриенти
 растителни
– зърнени, варива, ядки, зеленчуци, плодове
 животински – месо, риба, мляко, яйца
 мазнини – животински и растителни
 захари
 безалкохолни и алкохолни напитки
Науки за храненето
Нутрициология - компексна, интердисциплинарна наука за храненето, включва
 физиология и патология на храненето
 лечебно хранене
 алтернативно хранене
 храни-лекарства и нутрицептици
 взаимовръзка храни-лекарства
45
 функционални храни
 кулинарна обработка
 консервиране
 технология
 епидемиология
 имунология
 нутригенетика и нутригеномика
 ортомолекулярна нутрициология
 икономика
 социология
 психология
 токсикология
 биологични контаминанти
 генно модифицирани храни
 екология
 хигиенен контрол
 обществено здраве
 единна докрина за храненето на здравия, болния и застрашения от заболяване човек
Нутригенетика - уникален метаболизъм на всеки човек към приетата храна

изясняване взаимоотношенията генотип – хранене – заболяване. Изследва:
 стеарил Со-А десатураза и процеса на липогенеза
 омега-3-МК и циклооксигеназния ген СОХ2
Нутригеномика - връзка храна – геном на молекулно, клетъчно, органно и системно ниво, „ фетална
хипотеза” за хронични заболявания. Бременни с високо тегло – захарен диабет тип 2 при децата (расте
честотата при нездравословен начин на живот). ниско тегло при раждане и първите 2 години и бързото
наддаване след това – сърдечно-съдови заболявания в зряла възраст. нездравословно хранене бременна –
високи нива на инсулиноподобен растежен фактор – предава се генетично на плода. храна и геном в
зряла възраст – рак. Япония – бедна на фибри храна. Судан – фъстъците. Червено месо и рака на ГИТ
Други
 Oртомолекулярната нутрициология – изучава промените на молекулярно ниво, които
предхождат клиничните появи на заболяване, функционални промени на молекулно ниво
 Протектомика – изучава протеоми – съдържащите се протеини в организма
 Транскиптомика – изучава по какъв начин експозицията на определена диета променя
транскрипцята на някои гени от клетъчния геном
 Метаболомика – изучава метаболоми – произвежданите метаболити в огранизма
 Епигенетика – за модификациите на генома, копиращи се в едно следващо клетъчно поколение,
които стават в съответствие с начина на хранене
Заболявания от прехранване и неправилен режим на хранене
Прехранване
 В Европа – половината население е с наднормено тегло, от които ? е със затлъстяване

 В България след 1960г е увеличен приема на алкохол, захар, свинско месо
 Рядко чисто прехренване; става въпрос за прехренване с едни и дефицит на други нутриенти
o с белтъци (подагра)
o с мазнини (общо затлъстяване)
o сладкарски изделия (ЗД тип 2)
 Затлъстяване – втора по честота пряка или коствена причина за смърт
o 90% когато прием > разход+ неправилен режим
o Бива
 хиперпластично и хипертрофично
 абдоминално (андроидно)
 гиноидно
o Лептин – подтиска апетита; при затлъстелите индивиди и високомастни диети се
регистрира лептинова резистентност
 Оценка
46
o BMI: 18,5-24,9 (нормално); 25-29.9 (наднормено); >30 (затлъстяване)
o Oбиколка на талия (риск при над 102см за мъже и 88см при жени)
 Заболявания, свързани със затлъстяване
o ССС
o онкологични
o опорно-двигателни
o черен дроб и жлъчка
o мозъчно-съдови
o хормонални
o ЗД тип 2
o подагра
o дихателни
Неправилен режим на хранене
 неритмичното хранене – поддържа хиперфагията и адаптивно складиране

 обилна храна 1х дневно – лошо усвояване на белтъците
 риск литиази
 лош сън
Препоръки
 адекватен енергиен прием

 намаляване на теглото с 0.5-1.5 на седмица
 намалем прием на мазнини
 прием на храни с нисък гликемичен индекс (зеленчуци, несладки плодове, бобови, кисело мляко)
 прием на белтък – изразена дието-индуцирана термогенеза -увеличава се енергоразхода; но
прекомерния прием на белтък (особено вечер) – неблагоприятно за липиден профил
 фибри
 Физическа активност
 Да се внимава с диети – „лечебен глад”; „разделно хранене”, „зоната”, „кръвни групи”
 Диетата да е съобразена с принципите на здравословно хранене
Болести от недохранване. Малнутриции. Хранителни анемии. Хранителни и поведенчески

разстойства
Болести от небалансирано хранене (СЗО)
 недохранване
 частично недохранване
 прехранване
 дисбалансирано
Болести от недохранване
 66% от жителите земя (по UNESCO)

 общ белтъчно-енергиен недоимък
 алиментарна дистрофия
 маразъм
Малнутриции
„Нарушение в клетъчния баланс между доставката на нутриенти и енергия и изискванията за растеж

и специфични функции на организма”
 разглежда възпалението като фактор, свързан с катаболизма и маладсорбция – „порочен кръг”
47
 Типове
o първична: квашиокър (хипоалбумиемия, отоци) и маразъм (недостиг и на енергия –
изостава растежа и развитието)
o вторична (Са, ГИТ, неврогенни заболявания,травма, изгаряне)
 Степени: лека, средна и тежка (зависимист от антропоментични и биохимични показатели)
Частично недохранване
 липса на есенциален нутриент на фона на оптимално хранене

o белтъци при деца
o хранителни анемии – дефицит на Fe, витамини В6 и В12
o метионин и холин – чернодробна стеатоза
o ПНМК
o въглехидрати – усилва се белтъчния катаболизъм
o хиповитаминози
o биоелементи: I (гуша); F (кариес); Ca (рахит)
Хранителни анемии
2млд души по света страдат от някаква анемия – жени, бременни, кърмачки, деца 1-2г,стари хора
Патогенеза
 развива се, когато напълно се изчерпят депата

o ниска усвояемост или прием на желязо – хемовото се усвоява 25% (месо), а нехемовото
– 8% (спанак), като абсорбцията зависи от Fe статус на организма
o повишени нужди – бременни, ранно детство(0-2г), юношество
o вит А – трансферинови рецептори – мобилизация Fe
o вит В12 (вегани, стари хора) – пернициозна анемия. Роля на Helicobacter pylory – чревна
метаплазия в стомаха, атрофичен гастрит- няма intrisic factor
o Инфекции, паразитози – малария (хемолиза), HIV, Ancyclostoma duodenale,
Шистозомиаза, Аскариози
 кървене ГИТ
Поведенчески разтройства
 повишен риск при

o подрастващи
o ЗД тип 1
o атлети
o модели
o фамилност
o затлъстяване
 у нас 150 000, най-често 12-18г, често го отключва психотравма
Анорексия невроза
 тегло >15% под норма; BMI<17,5

 аменорея
 ригидно поведение
 ексцесивно спортуване
 суха кожа
 цианоза
 аритмия, брадикардия
 хипотермия
 запек
 хипоталамични дисфункции
48
 остеопения, остеопороза
 структурни мозъчни дисфункции
 чернодробна дисфункция
 Без лечение - 18-20% смъртност – най-често от сърдечни и бъбречни усложнения.
 Лечение – назогастрална сонда, парентерално хранене
Булимия невроза
 ексецивно хране + очистване (повръщане,лаксативи) или физическа активност)

 импулсивни, нестабилни личности
 + ГЕРБ, възпалено гърло, езофагит, руптура на езофага
Неспецифиично хранително разтройство
 субклинично
 съчетано с друго соматично заболяване
Епизодично ексцесивно хранене
30. Храна, хранене и здраве. Здравословно хранене – основни принципи

и изисквания, физиологични норми за хранене.
Храненето е основен жизнен процес, свързан с приемането, преработването и усвояването на храна от
околната среда, необходима за изграждане и обновяване на клетките и тъканите, осъществяване и
регулиране на жизнените функции на организма, както и компенсиране на изразходената от него
енергия.
Храненето е един от инстинктите за оцеляване
Храненето има и хедонистична функция (трябва да носи удоволствие)
ЗНАЧЕНИЕ НА ХРАНЕНЕТО
• фактор за здравето
• растеж, развитие
• поддържане на функциите на организма
• работоспособност
• психическо функциониране и самочувствие
• връзка с качеството на живота
Науки за храненето
 Нутрициология - Наука за храната и храненето на човека. С клинична и профилактична
насоченост. Връзка с физиология, биохимия, токсикология и др.
 Физиология на храненето
 Лечебно хранене (диететика)
 Патология на храненето
 Алтернативно хранене
 ФХ и хранителни добавки
 Технология на храните
 Консервиране и кулинарна обработка
 Хигиенен контрол на храните
 ГМО
 Психология на храненето
 Нутригеномика
 Нутригенетика
ХИГИЕНА НА ХРАНЕНЕТО
 Много близка до нутрициологията
 Насочена предимно към храненето на здравия човек
49
Нутригенетика - Изучава уникалния метаболизъм (реакция) на всеки спрямо конкретна храна.
Изясняване взаимоотношенията генотип – хранене – заболяване. Изследва:
 стеарил Со-А десатураза и процеса на липогенеза
 омега-3-МК и циклооксигеназния ген СОХ2
Нутригеномика - храна – геном – заболяване
ЦЕЛ: да маркира храните, съвместими с генотипа и със здравето на индивида
Хранителни вещества са природни продукти, които заедно с кислорода и водата реализират

непрекъснатата връзка на човека с жизнената среда
 МАКРОНУТРИЕНТИ – белтъчини, мазнини, въглехидрати
 МИКРОНУТРИЕНТИ – витамини, минерали
 ФУНКЦИИ – пластична, енергийна, регулаторна
 витамини - три основни функции: пластична, енергийна и регулаторна
Основни нутриенти
 растителни– зърнени, варива, ядки, зеленчуци, плодове
 животински – месо, риба, мляко, яйца
 мазнини – животински и растителни
 захари
 безалкохолни и алкохолни напитки
Хранителни продукти
ХРАНИТЕЛНА СТ-СТ: оптимално съотношение на нутриентите
БИОЛОГИЧНА СТ-СТ: съдържание на есенциални нутриенти (микронутриенти)
ЕНЕРГИЙНА СТ-СТ: енергията, която се освобождава при храносмилането
Модели на хранене
 Здравословно
 Профилактично
 Лечебно (диетично)
 Алтернативно
Здравословно хранене
 Предназначено за здравия човек, вкл. здрави жени в период на бременност и кърмене
 За всяка възраст (от раждането до старостта)
 Задоволява оптимално потребностите от хранителни вещества и енергия
 Спомага за поддържане на здравословно тегло
 Подкрепя имунната система
Изисквания към ЗХ
1. Балансираност
 по енергийна стойност (енергиен баланс)
 по хранителни вещества
2. Разнообразие
3. Засищащ обем
4. Ежедневна консумация на пресни плодове и зеленчуци
5. Режим на хранене
6. Висококачествени продукти
7. Подходяща кулинарна обработка
8. Храната да бъде съобразена с националните традиции и да носи удоволствие
Препоръчителни интервали за прием на хранителни вещества на лица над 19 г.
• наситени мастни киселини (Е%) < 10
• полиненаситени мастни к-ни Е% 6 - 10
- n-6 полиненаситени мастни киселини (Е%) 5-8
50
- n-3 полиненаситени мастни киселини (Е%) 1-2
• транс-мастни киселини (Е%) <1
55 -
Общи въглехидрати (Е%)
75
• добавена захар (Е%) < 10
Общи влакнини (г/ден) > 25
Физиологичните норми за хранене на населението включват препоръчителните стойности за

хранителен прием и препоръчителните интервали за хранителен прием. Те се разработват от експерти и
се регламентират със специален нормативен акт. Прилагането на физиологичните норми за хранене има
за цел удовлетворяване на физиологичните потребности, постигане на нормален растеж и развитие и
създаване на предпоставки за дълготрайно добро здраве на населението.
Физиологичните норми за хранене се използват при:
 определяне на националната политика за хранене на населението;
 оценка на индивидуалния хранителен прием и на хранителния прием на групи от населението;
 разработване на препоръки за здравословно хранене на индивиди и групи от населението;
 планиране и контрол на организираното хранене на групи от населението.
Режим на хранене
Кратност на хранителния прием. Зависи от:
 възраст
 физиолог състояние
 Режим на труд и почивка
 Вид на приеманата храна
Интервали между храненията
Разпределение на енергията по приеми
разнообразие
Грешки в хранителния режим

 хаотично /непрекъснато/ безразборно хранене с последица положителен енергиен баланс
 еднократно /до двукратно/ хранене на ден, обичайно се пропуска закуската, обилна вечеря
 липса на сутрешната закуска + натоварен ден = прегладняване, неконтролируем апетит
 Рефлектира върху избора на храна
 Зависимост между липсващата (оскъдна) закуска и риска от затлъстяване
31. Болести от неправилно хранене и дисбаланс на хранителните

вещества. Алиментарни рискови фактори. Профилактика.
 възраст
 физиолог състояние
 Режим на труд и почивка
 Вид на приеманата храна

51
Метаболитна компенсация при гладуване

Забавяне на метаболизма, преминаване на „пестящ” режим, съхраняване на „дълбоките резерви” –
мазнините
Последици от късна вечеря

 По време на сън - процеси на растеж, съхранение, синтез на хормон на растежа.
 Метаболизмът се забавя, непреработената храна се складира под формата на мазнини.
 Яденето непосредствено преди лягане подканва организма да трупа току-що погълнатите
калории около талията
 страда усвояването на микронутриентите: витамини, минерали (вит В, Д, Fe, Se, Zn, Cr и др. с
последица тежки дефицити, които забавят допълнително метаболизма
СЗО определя 4 гр. заболявания, свързани с нездравословно хранене

 от недохранване (белтъчно – енергийна малнутриция, хипо- и авитаминози, дефицит на
минерали)
 от частично недохранване
 от прехранване (с Б, М, БХ, общо -затлъстяване)
 от дисбалансирано хранене
Нездавословното хранене играе роля в етиологията им:
 ССЗ
 Обмени заболявания (затлъстяване, захарен диабет, подагра, оспеопороза и др.)
 Ракови заболявания
 Автомунни заболявания и алергии
 Кариес
 Депресия, деменция и др.
Заболявания от прехранване и неправилен режим на хранене
Прехранване
 В Европа – половината население е с наднормено тегло, от които ? е със затлъстяване

 В България след 1960г е увеличен приема на алкохол, захар, свинско месо
 Рядко чисто прехренване; става въпрос за прехренване с едни и дефицит на други нутриенти
o с белтъци (подагра)
o с мазнини (общо затлъстяване)
o сладкарски изделия (ЗД тип 2)
 Затлъстяване – втора по честота пряка или коствена причина за смърт
o 90% когато прием > разход+ неправилен режим
o Бива
 хиперпластично и хипертрофично
 абдоминално (андроидно)
 гиноидно
o Лептин – подтиска апетита; при затлъстелите индивиди и високомастни диети се
регистрира лептинова резистентност
 Оценка
o BMI: 18,5-24,9 (нормално); 25-29.9 (наднормено); >30 (затлъстяване)
o Oбиколка на талия (риск при над 102см за мъже и 88см при жени)
 Заболявания, свързани със затлъстяване
o ССС
o онкологични
o опорно-двигателни
o черен дроб и жлъчка
o мозъчно-съдови
o хормонални
o ЗД тип 2
52
o подагра
o дихателни
Неправилен режим на хранене
 неритмичното хранене – поддържа хиперфагията и адаптивно складиране

 обилна храна 1х дневно – лошо усвояване на белтъците
 риск литиази
 лош сън
Препоръки
 адекватен енергиен прием

 намаляване на теглото с 0.5-1.5 на седмица
 намалем прием на мазнини
 прием на храни с нисък гликемичен индекс (зеленчуци, несладки плодове, бобови, кисело мляко)
 прием на белтък – изразена дието-индуцирана термогенеза -увеличава се енергоразхода; но
прекомерния прием на белтък (особено вечер) – неблагоприятно за липиден профил
 фибри
 Физическа активност
 Да се внимава с диети – „лечебен глад”; „разделно хранене”, „зоната”, „кръвни групи”
 Диетата да е съобразена с принципите на здравословно хранене
Алиментарни рискови фактори
Болести от недохранване. Малнутриции. Хранителни анемии. Хранителни и поведенчески

разстойства
Болести от небалансирано хранене (СЗО)
 недохранване
 частично недохранване
 прехранване
 дисбалансирано
Болести от недохранване
 66% от жителите земя (по UNESCO)

 общ белтъчно-енергиен недоимък
 алиментарна дистрофия
 маразъм
Малнутриции
„Нарушение в клетъчния баланс между доставката на нутриенти и енергия и изискванията за растеж

и специфични функции на организма”
 разглежда възпалението като фактор, свързан с катаболизма и маладсорбция – „порочен кръг”

 Типове
o първична: квашиокър (хипоалбумиемия, отоци) и маразъм (недостиг и на енергия –
изостава растежа и развитието)
o вторична (Са, ГИТ, неврогенни заболявания,травма, изгаряне)
 Степени: лека, средна и тежка (зависимист от антропоментични и биохимични показатели)
Частично недохранване
53
 липса на есенциален нутриент на фона на оптимално хранене
o белтъци при деца
o хранителни анемии – дефицит на Fe, витамини В6 и В12
o метионин и холин – чернодробна стеатоза
o ПНМК
o въглехидрати – усилва се белтъчния катаболизъм
o хиповитаминози
o биоелементи: I (гуша); F (кариес); Ca (рахит)
Хранителни анемии
2млд души по света страдат от някаква анемия – жени, бременни, кърмачки, деца 1-2г,стари хора
Патогенеза
 развива се, когато напълно се изчерпят депата

o ниска усвояемост или прием на желязо – хемовото се усвоява 25% (месо), а нехемовото
– 8% (спанак), като абсорбцията зависи от Fe статус на организма
o повишени нужди – бременни, ранно детство(0-2г), юношество
o вит А – трансферинови рецептори – мобилизация Fe
o вит В12 (вегани, стари хора) – пернициозна анемия. Роля на Helicobacter pylory – чревна
метаплазия в стомаха, атрофичен гастрит- няма intrisic factor
o Инфекции, паразитози – малария (хемолиза), HIV, Ancyclostoma duodenale,
Шистозомиаза, Аскариози
 кървене ГИТ
Поведенчески разтройства
 повишен риск при

o подрастващи
o ЗД тип 1
o атлети
o модели
o фамилност
o затлъстяване
 у нас 150 000, най-често 12-18г, често го отключва психотравма
Анорексия невроза
 тегло >15% под норма; BMI<17,5

 аменорея
 ригидно поведение
 ексцесивно спортуване
 суха кожа
 цианоза
 аритмия, брадикардия
 хипотермия
 запек
 хипоталамични дисфункции
 остеопения, остеопороза
 структурни мозъчни дисфункции
 чернодробна дисфункция
 Без лечение - 18-20% смъртност – най-често от сърдечни и бъбречни усложнения.
 Лечение – назогастрална сонда, парентерално хранене
Булимия невроза - ексецивно хране + очистване (повръщане,лаксативи) или физическа активност)
54
 импулсивни, нестабилни личности
 + ГЕРБ, възпалено гърло, езофагит, руптура на езофага
Неспецифиично хранително разтройство
 субклинично
 съчетано с друго соматично заболяване
Епизодично ексцесивно хранене
32. Методи за изучаване храненето на населението. Показатели и методи

за оценка на хранителен статус.
МЕТОДИ ЗА ПРОУЧВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНОТО ХРАНЕНЕ
1. За минал период от време:
1.1. Методи чрез интервю:
Frequency);
– информация за обичайния прием на храни и
напитки за предишен период от време;
- за оценка на
хранителната консумация за далечно минало. Комбинира два метода Dietary history и Food
Frequency Questionnaire.
1.2.Методи чрез регистрация:
-14 дни
2. За настоящ прием:
- претегля се и се записва количеството на храната,
непосредствено преди консумация и остатъка от порцията след консумация;
- изследваното лице записва консумираното количество храна в момента на
консумация, оценено по размер на порцията, описана чрез кухненски мерки - купи, чинии, бутилки,
модели и др., сравнени с размера на съответната мярка от фотоалбум;
-тегловен дневник – наблюдател измерва и записва вида и количеството храна- преди и
след консумация. Консумираните храна и напитки между основните хранения се записват от
наблюдателя по спомен на изследваното лице;
Меню-разкладка е конкретното разпределение на хранителните продукти по приеми и ястия

Продуктов набор е комплекс от хранителни продукти със строго определени количества и съотношения,
предназначени за задоволяване среднодневните потребности на 1 лице от определена възрастова и
професионална група
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПРЕЦЕНКА НА МЕНЮ-РАЗКЛАДКА
1. ЕНЕРГИЙНА СТОЙНОСТ
•енергиен баланс (съответствие с енергоразхода)
•относителен дял на енергията от Б, М, В
2. ПЪЛНОЦЕННОСТ (съдържание и балансираност на хранителните вещества)
•белтъчини – общо, пълноценни, животински
•мазнини – общо, растителни, млечни
•въглехидрати – общо, олигозахариди, влакнини
•биологично активни нутриенти (витамини, минерални соли, микроелементи)
3. РЕЖИМ НА ХРАНЕНЕ
•кратност (брой на хранителните приеми)
•интервали между отделните хранителни приеми
•относителен дял на енергията от отделните хранителни приеми
•количество на приетата храна (в грамове)
4. РАЗНООБРАЗИЕ
•вид и количество на вложените хранителни продукти
•консумация на пресни плодове и зеленчуци (честота и количества)
55
•повторяемост на ястията (за деня и седмицата)
ХРАНЕНЕ НА БРЕМЕННИТЕ ЖЕНИ

1. Разнообразно хранене
2. Редовна консумация на:
, Риба и ядки, Сурови зеленчуци и плодове, Храни, източници на
лесноусвоиможелязо, Пълнозърнести храни
3. Ограничена консумация:
, Алкохол и кофеин-съдържащи напитки, Храни, съдържащи трансмастникиселини,
синтетични подсладители, оцветители и други технологични добавки
4. Употреба на йодирана сол
на храната
6. Режим на хранене с по-голяма кратност
7. Течностите да се приемат между основните хранения
8. Специално внимание по отношение безопасността на храните –надежден източник, правилно
съхранени
ИНТРАУТЕРИННО РАЗВИТИЕ И ЗДРАВЕН РИСК В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ
те преди и по време на бременност “програмира” бъдещото здраве на потомството.
Неадекватният прием на енергия и макронутриентиот майката се свързва с повишен риск за възникване
на: хипертония и ИБС, захарен диабет тип 2 и други метаболитни нарушения
оптимизиране на хранене на жените в детеродна възраст е възможна
преконцепционалнапрофилактика на хроничните неинфекциозни заболявания
ХРАНЕНЕ ПРИ КЪРМАЧЕТА
56
Кърмата е естествената, най-подходяща, най-пълноценна и най-лесно усвоима храна, нагодена по
безупречен начин от природата към особеностите на детския организъм
Продължителността на кърменето
Препоръкана СЗО: -поне1 година, по възможност2 години.
Становище на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене:
заместител на майчина кърма, да не се въвежда преди 17 и да не се отлага за след 26 седмица.След

захранването кърменето следва да продължи толкова дълго, колкото майката и детето желаят.
Практически препоръки за захранване

-6 месеца
-5-7дена
Ако отказва храна, тя временно
се спира
ХРАНЕНЕ ПРИ УМСТВЕН ТРУД

Особености на организма и дейността
(Той е липопротеин, който съдържа и пренася холестерол
от тъканите към черния дроб, където холестеролът)→ повишен риск от атеросклероза
-емоционално и/или психо-сензорно напрежение, водещи до:
↑ ендогенна синтеза на мазнини в черния дроб и ↑ ниво на серумния холестерол
↑ нужди от витамините В и Se
Емоционален стрес, водещ до:
↑ ниво на кръвната захар
↑перокисноокисление на липидите
ороиди
Храненето трябва да бъде пълноценно и разнообразно, с (-) енергиен баланс, с антисклеротичнаи

антиостеопоротичнанасоченост, с липотропнодействие и антиоксидантенефект
оценни
белтъчини, витамини от гр. В и С, минерали (Se, Cr, F, Ca, Mg, K), ПНМК
астни вещества, пробиотичнихрани
ХРАНЕНЕ В НАПРЕДНАЛА И СТАРЧЕСКА ВЪЗРАСТ

-чревния тракт, нарушено
храносмилане и усвояване на храната, дефицити на микронутриенти
Храненето трябва да бъде пълноценно и разнообразно, с алкализиращефект, с адекватенрежим на
хранене и с подходяща кулинарна обработка
атеросклеротичния процес
Осигуряване на (-) енергиен баланс, внос на лесноусвоимиБ, на ВХ с нисък ГИ, ограничаване на
атерогеннихрани, на готварска сол, на мазнини (увеличен дял на растителните мазнини)
Наличие на съпътстващи заболявания: АХ, ИБС, МСБ, дислипидемии, остеопороза, подагра,
заболявания на ОДА, жлъчни и стомашно-чревни заболявания (атрофиченгастрит, гастро-
езофагиаленрефлукс), хиповитаминози, новообразованияи др.
Храни, богати на антиоксиданти ( вит. С, Е, А, биофлавоноиди, Se) и с липотропнодействие
(метионин,холин, лецитин,фолат,вит.В6, В12, ниацин)
Риск от obstipatio(запек) -баластни вещества, пробиотични храни
ХРАНИТЕЛЕН СТАТУС(нутритивносъстояние)
Съвкупност от показатели, които се влияят от храната и храненетои характеризират физическото
развитие, здравното състояние и адаптационните възможности на организма.
МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НАХРАНИТЕЛНИЯ СТАTУС
57
Клинични (физикални)
 Физикален преглед
 Функционални показатели( респираторна функция, калориметрия, тестове за ментална и
физическа дисфункция и др.)
Хранителендневник
КЛИНИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ХРАНИТЕЛЕН СТАТУС

Витални показатели –температура, АН, пулс, дишане
Устна кухина –лигавици, език, зъби, устни
Кожа–цвят, тургор, влажност, обриви
Лице, коса, очи–асиметрия, лануго, косопад, нощна слепота и др.
Нокти–петна, бледи,чупливи
Корем–метеоризъм, рани, оперативни интервенции
Други –мускули, отоци (крайници и сакрум), стави
АНТРОПОМЕТРИЧНИПОКАЗАТЕЛИ И ИНДЕКСИ
- ИТМ (BMI) = тел. маса (кг.)/ ръст2(м2)
ИТМ
Норма: 18,5-24,9
Наднормено тегло: 25-29,9
I ст. Затлъстяване: 30-34,9
II ст. Затлъстяване:35-39,9
III ст. Затлъстяване:> 40
Риск от малнутриция: < 18,5
ЛАБОРАТОРНИ БИОХИМИНИ ПОКАЗАТЕЛИЗА ОЦЕНКА НА ХРАНИТЕЛНИЯ СТАТУС

За оценка на белтъчния статус –общ белтък, серумен албумин, серумни преалбумини(трансферини
транстиретин), креатининв урина и др.
За оценка на въглехидратния статус –кръвна захар, гликиранхемоглобин, НОМА –индекс, инсулин и
др.
За оценка на липидния статус –общ холестерол, триглицериди, HDL-холестерол, LDL-холестерол, общ
холестерол /HDL –холестерол
За оценка на витаминенстатус –витаминD, витамин B12, фолиевакиселина, витамин Cв уринаи др.
(при необходимост) –чернодробни ензими, урея, креатинин, електролити, Ca, P, Mg, Fe,
хормони и др.
33. Белтъци – биологично значение, източници, усвояемост,

физиологични норми.
МАКРОНУТРИЕНТИ - ВЪГЛЕХИДРАТИ БЕЛТЪЦИ МАЗНИНИ
Макронутриентите съставляват по-голямата част от храната ни, докато микронутриенти са по-малко, но
са също толкова важни.
Макронутриенти - към тях спадат основните хранителните вещества, от които организмът се нуждае –
протеини, мазнини, фибри, въглехидрати и вода. Без техния балансиран прием тялото проявява признаци
на ниска енергия и се разболява. Преди да разгледаме балансирания им прием, нека видим за какви
телесни функции са важни макронутриентите. Те:
 Дават на тялото необходимите му калории, за да има достатъчно енергия
 Участват в изграждането на мускулна маса
 Изграждат и възстановяват тъканите в тялото
 Поддържат телесната температура
 Поддържат правилната клетъчна функция
 Подпомагат синтеза на хормони, ензими и други химически съединения в тялото
 Поддържат добрата чревна микрофлора
58
Белтъците са макромолекули с разнообразна химична структура, пространствени форми и функции.
Няма процес в живите организми, който да не зависи от специфичен белтък.Белтъците са най-важните
химични компоненти, носители на живота. Те са основните органични молекули, изграждащи всяка
биологична система.
Функции на белтъците:
Структурна функция тя се определя от специфичната особеност на белтъчните молекули да се събират
помежду си и да изграждат различни клетъчни структури мембрани, рибозоми, хроматин, мускулни
влакна, влакната на съединителната тъкан и т.н. Белтъците, участващи в архитектурния дизайн на
клетката, подържат нейната форма и вътрешна организация.
Транспортна функция - хемоглобина е белтък, който пренася О2 и СО2 от белите дробове до тъканите
и обратно. Белтъкът, който транспортира О2 в мускулите се нарича миоглобин. Избирателната
пропускливост на клетъчната мембрана за различни вещества се подпомага също от белтъците.
Съкратителна функция - причината за съкращението на мускулити са белтъците. Тънките мускулни
нишки са структурни елементи на мускулното влакно, което е изградено изключително от белтъчен
материал. Основните съкратителни белтъци се наричат актин и миозин.
Защитна функция При висшите животински организми и човека са изградени системи за механична и
имунна защита . Редица белтъци участват в изграждането на чисто механични защитни прегради,
препятстващи навлизането на чужди за организма вещества. Примери за такива белтъци са: кератин –
участва в изграждането на космите, ноктите, перата, рогата, копитата; колаген и еластин взимат участие
в изграждането на кожата. Имунната защита при човека се осъществява чрез белтъчни тела –антитела.
Добри източници на протеини:Яйца, Мляко, Риба и морски дарове, Соя, Шам фъстък, Свинско,
Пилешко и пуешко, Боб и варива
Зависят от възрастта, пола, телесната маса, нивото на физическа активност

нарастват при повишена физическа активност, някои физиологични състояния (бременност, кърмене),
при стрес, при вредни условия на труд и др.
При възрастния организъм трябва да има азотно равновесие т.е. количеството на приетия азот от Б с
храната, трябва да е равен на количеството азот, отделен с екскретите (пот, урина, фекалии).
положителен азотен баланс – деца, бременни, кърмачки
животински: растителен Б = 1:1 при възрастни
приемът на животински Б е есенциален в детска възраст, децата не трябва да са подлагани на вегански
режими
Б потребности се нормират на база на телесна маса (0,8-1,4 гр белтък/ кг. тегло) или като енергиен % от
общия енегриен прием (10-15%)
– пластична, каталитична, транспортна, хормонална, защитна, енергийна
олзването им като енергия се увеличава при гладуване (1г=4 ккал)
вследствие азотна абсорбция (яйца-85, мляко-84,пшеница-66)

(80%), креатинин, амониеви йони и др.
- ензимни смущения на клетъчно, тъканно и органно ниво, мастна дистрофия на черния
дроб,намаляване на имунитет
34. Мазнини – биологично значение, източници, усвояемост,

физиологични норми.
59
МАЗНИНИ най-същественият източник на енергия за организма ( 1 грам отделя 9,0 ккал) и в същото
време са важни структурни елементи на клетката.
Мазнините биват:
Прости липиди – мастни киселини, неутрални мазнини (моно-, ди- и триглицериди) и др.
Сложни липиди – фосфолипиди, глюколипиди и липопротеини
Смесени липиди – стероли и мастноразтворими витамини
Биологична функция
1. основен източник на енергия;
2. мастните киселини имат пластична функция. Участват в изграждането на клетките, субклетъчните
органели и тъканите: Особено значима е ролята им в изграждането на мембраните на клетките и
вътреклетъчните образувания – ядра, митохондрии, рибозоми, лизозоми и др. Половите жлези са
богати на фосфолипиди и на полиненаситени мастни киселини. Надбъбречната кора съдържа големи
количества естери на холестерола Мозъчната тъкан е изградена от фосфолипиди Единствен източник
на незаменими (есенциални) мастни киселини. Те са разтворители и преносители на мастноразтворими
витамини. Хранителните мазнини играят роля на фактори, модифициращи атерогенния риск
Имат значение за кулинарната и технологичната обработка на хранителните продукти, като подобряват
вкуса на храната; Влияят върху усвояемостта на другите хранителни вещества Стимулират жлъчко-
образуването, външносекреторната функция на панкреаса и чревната перисталтика
Нарушения в приема на мазнините
При продължително значително ограничаване на мазнините в храната: телесната маса намалява,
растежът и развитието се забавят, настъпват дегенеративни изменения в черния дроб, бъбреците,
централната нервна система, в ектодермалните образувания.
Излишък от мазнини, води до: увеличаване на телесната маса и затлъстяване, до смущения в

смилането и усвояването на храната; нарушения във функциите на панкреаса и черния дроб богата на
мазнини храна стимулира отделянето на жлъчни киселини, които са рисков фактор за рак на дебелото
черво.
Полиненаситените МК (ПНМК) омега-3 и омега-6 МК
Омега-3 - линоленова МК с 3 двойни връзки. Когато тази киселина се консумира от океански риби и
някои други продукти, тя се превръща в докозахексаенова киселина (DNA) и ейкозопентаенова киселина
(ЕPA). Тези две мастни киселини се маркират като рибни „омега-3-мастни киселини“. Омега-3-мастни
киселини във формата на линоленова киселина се съдържат в ядковите плодове и в лененото масло.
Храни, богати на омега 3 – Скумрия, херинга, сьомга, риба тон, пъстърва, орехи, соя, бадеми
ТРАНС - МК Не се синтезирта в човешкия организъм получават се при хидрогениране на
растителните масли при синтеза на твърди маргарини. Те се намират в много печени и изпържени
хранителни продукти, като вафли, бисквити, чипсове и др. В минимални количества се срещат и
естествено в природата - в месото на тревопасни животни (агнешко, говеждо и др.) и в млечни продукти.
Биологичният ефект при консумация на транс-мастни киселини е близък до този на наситените
мазнини и повишената им консумация (над 1% от енергията на храната за деня) се свързва убедително с
повишен риск за сърдечно-съдови заболявания, повишаване стойностите на серумен холестерол и
понижаване нивата на HDL- холестерол. Възможен е повишен риск за развитие на диабет.
EFSA препоръчва прием на наситени мазнини “as low as possible”“колкото е възможно по-нисък”
ПНМК имат следните ефекти
повишават еластичността и намаляват пропускливостта на кръвоносните съдове
Съдействат за утилизацията на мастноразтворимите витамини в организма
Имат липотропно действие
Притежават хиполипидемично и хипохолестеролемично действие
Хипотензивен ефект
Подобряват функционалното състояние на миокарда
ПНМК са биологично активни в натурален вид
стават неустойчиви при висока температура или продължителното съхраняване при пряк достъп до
слънчева светлина и кислород
недостигът на ПНМК в храната затруднява растежа и развитието на младия организъм и влияе
неблагоприятно върху здравето на възрастния
МАЗНИНИ- ФИЗИОЛОГИЧНИ НОРМИ
Допустимият относителен дял на енергията от мазнини трябва да бъде 15-30% (за възрастни)
Ненаситените мастни киселини се препоръчва да бъдат 7-10%, а наситените – 0-10% от енергийния
внос Средиземноморска диета – 40Е % голямо значение има не само количеството, но и вида на
консумираните мазнини (наситени, транс, моно и полиненаситени МК)
60
35. Въглехидрати и баластни вещества – биологично значение,
източници, усвояемост, физиологични норми.
Най-разпространените органични съединения на Земята
Най-голям относителен дял от състава на живата материя
90% от сухото вещество на растенията
В човешкия организъм – 2% ВХ
Има храни, които се състоят почти изцяло от ВХ: нишесте, захар, мед…
В други стоки ВХ преобладават: брашно, плодове, зеленчуци, захарни изделия
ВЪГЛЕХИДРАТИ - видове
-
- Захароза (глюкоза +фруктоз
- Нишесте (скорбяла) – зърнени храни, картофи (пшенично, оризово,
ВЪГЛЕХИДРАТИ - фукции
Енергийна: 4 ккал/1 гр.,
50-70 Е% в здравословното хранене
40 Е% в богатите общества
над 70 Е% в страните от третия свят
80 Е% - от полизахариди
20 Е% - от моно – и дизахариди
ВХ способстват за предпазване на Б от изразходване като енергиен източник
Карбохидрат – зависими органи: мозък, еритроцити, бъбречна медула
Пластична (структурна)
Детоксикикираща (глюкорониди)
В клетъчната комуникация
Хедонична - вкусът към сладко е кодиран в определи хромозоми на генома
ВЪГЛЕХИДРАТИ - усвояемост
Зависи до голяма степен от гликемичния индекс (ГИ) на храната
Зависи от съдържанието на фибри (влакнини)
Висока усвояемост, висок ГИ – моно-, ди-, олигозахариди
Нишесте – ако е термично обрабоено – бързо смилаемо и добре усвояемо, висок ГИ
Бавносмилаемо нишесте – бобови, мюсли, зеленчуци, паста al dente…
Трудно усвояеми - фибри
ВЪГЛЕХИДРАТИ - източници
Растителни храни – плодове, зеленчуци, зърнени, бобови, ядки, семена; тестени изделия, сладкарски
изделия, подсладени напитки Много малко в животинските храни (гликоген, лактоза)
ВЪГЛЕХИДРАТИ физиологични норми
55-75Е% До 10Е% добавени захари Няма норма на EFSA за минимален дневен прием
САЩ: минимум 130 г./ 24 часа за деца над 1 год. Минимум 160 гр./ 24 ч. за бременни и кърмещи
жени Среден прием: 200 гр./24 ч.за жени, 220-330 за мъже Реалност в България: ВХ = 45 (46)Е%
ИЗЛИШЪК ОТ ВЪГЛЕХИДРАТИ Вероятен положителен енергииен баланс и повишен риск от
затлъстяване Висцерално затлъстяване, инсулинова резистентност, метаболитен синдром
Риск от хранителни дефицити Риск от дисбактериоза Риск от кариеси
61
ДЕФИЦИТ НА ВЪГЛЕХИДРАТИ неадекватни гликогенови депа и ↓ мускулна издържливост, лесна
умора негативно отражения върху когнитивните способности (памет, внимание, концентрация)
липса на удоволствие от храната променливо настроение, агресия при продължително ограничаване
(изключване) на ВХ от менюто – риск от депресия
ВЛАКНИНИ (ХРАНИТЕЛНИ ФИБРИ)
ВЪГЛЕХИДРАТИ по химичната си природа Не са усвоими Не са енергиен източник (в малка
степен – до 2 ккал./г.) Целулоза, хемицелулоза Пектин (разтворими) Лигнини (несмилаеми)
Бета глюкани (разтворими, в овесени ядки)
Разтворими – ябълки, цитруси, круши, ягоди, овесени ядки. Неразтворими – фасул, кафяв ориз, пълнозърнест
хляб, царевица, зеле
ВЛАКНИНИ - функции - Намаляват транзиторното време в червата Увеличават масата на
фекалиите Намаляват общия и LDL холестерол Намаляват постпрандиалната кръвна захар
(водоразтворимите влакнини – пектин, глюкани) Ферментират се от дебелочревната микрофлора до
късоверижни мастни киселини (маслена киселина , бутират – антиканцерогенен ефект)
ПОТРЕБНОСТИ ОТ ФИБРИ
При здрав човек – мин. 25-30 г./ ден По-високи потребности при някой заболявания – захарен диабет,
затлъстяване, жлъчнокаменна болест, сърдечно-съдови заболявания, подагра и др. Връзка с рака на
дебелото черво
ЗЛОУПОТРЕБА С ФИБРИ Суровоядци, вегани, вегетарианци Хранителни добавки за отслабване
Нарушено усвояване на редица нутриенти: Fe, Cu, Zn, Ca, витамини А, Д и др.
36. Макро- и микроелементи – биологично значение, източници,

усвояемост.
Микро и макро нутриентите се различават по количествата, от които тялото се нуждае, за да
функционира нормално. Макронутриентите съставляват по-голямата част от храната ни, докато
микронутриенти са по-малко, но са също толкова важни.
Микронутриенти - фитохимикали и антиоксиданти, витамини и минерали. При минералите
изключение правят калцият, магнезият, калият, фосфор, сяра и натриевия хлорид, които са нужни в по-
големи количества, за това често се класифицират като макронутриенти. В най-общи линии тези
вещества са необходими на организма, защото:
 Участват в синтеза на ензими, хормони и други субстанции, които са ключови за растежа и
развитието
 Действат като коензими или кофактори за множество ензими
 Подпомагат различни органи и системи (например, витамин А е важен за зрението, витамин Е –
за кожата, косата и костите и т.н.)
 Активно участват в метаболитните процеси (особено на клетъчно ниво)
Обикновено, когато се говори за микронутриенти, се обсъжда техният дефицит. Въпреки че тялото има
нужда от малки количества микронутриенти, тяхната липса оказва влияние върху здравето и бързо може
да бъде установена. При липсата на магнезий, например, се наблюдават лош сън, крампи в мускулите,
липса на концентрация и желание да се консумират шоколад и какао в големи количества.
Микронутриентите са изключително важни за подрастващия детски организъм. При възрастните тези
нутриенти също имат ключова роля и тяхната липса може да доведе до множество здравословни
неразположения. За щастие, дефицитът на един или друг микронутриент лесно се установява и третира с
правилните добавки. Според различни проучвания най-често среащните дефицити в съвремието ни са: на
желязо, витамин Д, йод, калций, витамин А, магнезий
62
Нарушения в обмяната на натрия :Натрият е основен екстрацелуларен катион. Хипернатриемии
настъпват при:- повишен прием с храната на натриев хлорид; треска, хипералдостеронизъм; гладуване;
шок. Последици: отоци; хипертензия; метаболитна алкалоза; ↑осмотично налягане; Хипонатриемии
настъпват при: обилни изпотявания; повръщане; диария; хипоалдостеронизъм; бъбречни заболявания с
полиурия; лечение с диуретици; захарен диабет и др. Последици: намален обем на телесните течности,
метаболитна ацидоза, ↓ осмотично налягане. Източници – риба, месо, яйца.
Нарушения в обмяната на хлора:Хлорът е най-действеният анион на екстрацелуларната течност.

Среща се като NaCl, KCl, CaCl2, депо за хлор в организма е кожата. Нарушенията в обмяната на
хлоридите, натрия и водата вървят паралелно, макар и с нееднозначна роля – напр. йоните на натрия при
стрес подпомагат развитието на некрозата, а хлоридите имат протективен ефект. Източници – готварска
сол
Нарушения в обмяната на калия: Калият е главният клетъчен катион, с клетъчна концентрация 150-
160 mmol/l. В кръвта концентрацията му е 3.5-5.5 mmol/l. Източници са листните зеленчуци, картофи,
плодове, зеле,ядкови плодове. Хипокалиемии настъпват при: намален внос –гладуване, алкохолизъм ;
повишено отделяне: повръщане, бъбречна загуба, хипералдостеронизъм; лечение с инсулин, с
кортикостероиди. Последици: слабост на скелетната и гладка мускулатура; промени в сърдечната
дейност (аритмии до мъждене) и спиране във фаза на систола. Хиперкалиемии настъпват при:
кетоацидоза при захарен диабет; ренална задръжка на калий; некроза на клетките: хемолитични. анемии,
левкози, изгаряне, тумори; хипоалдостеронизъм и др. Последици: повишен внос с храната; тахикардия до
мъждене и спиране на сърцето в диастола; хипотензия; промени в ЕКГ.
Нарушения в обмяната на калция: Калцият е 99% в скелета и зъбите под форма на съединения с
фосфор в съотношеие 1.5:1.0, като концентрацията му в серума е 2.12-2.62 mmol/l. За резорбирането му
червата е необходим витамин D3. Източница са мляко, сирена, извара, бяло зеле, картофи, зърнени храни
и варива. Хипокалциемии настъпват при: недостатъчен внос на калций. бременност;
хипопаратиреоидизъм; повишен калцитонин от щитовидната жлеза; хипо-или авитаминоза на вит. D и
др. Последици: усилени сухожилно-надкосни рефлекси; крампи на ръце и крака; парестезии;
хипотензии.хипо-или авитаминоза на вит. D и др. Хиперкалциемии настъпват при: повишен внос на
калций с храната (с мляко, млечни продукти) ; хиперпаратиреоидизъм; ектопична продукция на
паратхормон , от тумори: на бял дроб, яйчници, матка; кръвни болести: миелом, левкози; ОБН и ХБН;
хипервитаминоза на вит. D и др. Последици: екстрасистоли; нефролитиаза; нефрокалциноза и др.
Нарушения в обмяната на фосфора: Фосфорът е свързан главно с калция в хидроксиапатит

,катоконцентрациятамувсерумае0.77-1.36mmol/l.. Обмяната му е тясно свързана с обмяната на калция,
тъй като паратхормонът и витамин D3 действат еднопосочно (резорбция в червата) или разнопосочно (в
бъбреците). Повечето клинични прояви на хипер- или хипофосфатемията са свързани с успоредните
изменения в метаболизма на калция.
Нарушения в обмяната на магнезия: Магнезият е предимно вътреклетъчен йон. Концентрацията му в

плазмата е 0.7-1.07 mmol/l. Хипомагнезиемии настъпват при: намалено постъпване с храната; нарушено
използване от организма; хиповитаминози; хронични интоксикации; ренални загуби: полиурия,
хиперпаратиреоидизъм и др. Последици:↑нервно-мускулна възбудимост; хиповитаминози: ↑рефлекси;
спазми, тетания, атаксия; депресия.Хипермагнезиемии настъпват при: инфузиране на магнезиеви
разтвори; напреднала бъбречна недостатъчност; повишен протеинен катаболизъм. Последици: нервно-
психична депресия; апатия; хипотензия; потисната нервно-мускулна възбудимост; брадикардия,спиране
на сърцето. Източници - Спанакът, зелето
Нарушения в обмяната на желязото: Желязото влиза в състава на Нв, на цитохром Р450, ензими на
дихателната верига, антиоксидантните ензими, формирането на имунната система.
Дефицитът на желязо води до желязодефицитна анемия; промени в тъканното дишане; имунната
система; промени в ЦНС – главоболие, снижение на паметта, нарушение на концентрацията и др. черен
дроб, яйца, червено месо
Нарушения в обмяната на медта

Медта участва в биосинтеза на Нв; ензими като церулоплазмина, супероксиддисмутазата (заедно с
цинка), цитохромоксидазата и др.
Дефицитът на мед води до нарушения на тъканното дишане; промени във функциите на НС,
остеопороза, анемия и др. черен дроб, месо, риба
63
Нарушения в обмяната на цинка
Цинка влиза в структурата на ензими и защитни белтъци на клетката, удължава действието на инсулина,
намалява риска от инфекции. Дефицитът на цинк води до снижение на апетита, снижение на паметта,
депресии, дерматити и др. миди, раци, агнешко, говеждо
Нарушения в обмяната на йода

Йодът е структурен компонент на хормоните на щитовидната жлеза. Дефицитът на йод води до
намаляване на основната обмяна и най-вече на функцията на ЦНС. При деца се развива кретенизъм, при
възрастни – психическа инертност и понижени умствени възможности. Риба, водорасли, варива, ядки
Нарушения в обмяната на флуора

Флуорът участва в костообразуването и формирането на дентина и зъбния емайл.
Дефицитът на флуор в питейната вода и храната (по-малко от 0.5 мг/л) заедно с ванадий, молибден и
др. води до кариес на зъбите. Повишеното му ниво пък води до флуороза – емайлът на зъбите става
петнист, нарушава се вкостяването. Питейна вода, чай, кафе, соя, спанак, риба
37. Водноразтворими витамини – биологично значение, източници. Специфични

здравни проблеми при недостиг или излишък на витамини.
Роля на витамините
Витамините са нискомолекулни органични съединения, които макар и в малки количества, са жизнено
необходими на организма. Синтезират се главно в растенията и частично в някои микроорганизми. Те
имат висока биологическа активност – влизат в състава на редица ензими или са необходими за синтеза и
активацията на ензимите. Те имат голямо значение за организма, тъй като са необходими за нормланото
протичане на всички биологични процеси в организма, за растежа, за усвояването на другите нутриенти,
за възстановяване на клетките и тъканите. При недостиг (и по-рядко излишък) на витамините се засягат
различни звена на обмяната на веществата.
Водоразтворимите витамини се абсорбират освен пасивно и с механизмите на активния транспорт, а се

отделят от организма с урината.
Потребностите от витамини зависят от възрастта, пола, професията, физиологичното и здравословно
състояние, сезона, условията на труд.
Нарушена обмяна на витамините:
а)Хипо- и авитаминози при продължителен дефицит на витамини с храната
б)Хипервитаминози или витаминни интоксикации при прием на по-големи количества от някои
витамини
Мастноразтворимите витамини са по-опасни, тъй като могат да кумулират в организма
Витамините се подразделят на: Водноразтворими. – вит С, витамини от група В и Мастноразтворими.
– А, Д, Е, К
Нарушения в обмяната на витамин В1 (тиамин)

Той е противоневритен, не се натрупва в организма и трябва да се внася. Играе важна роля в обмяната на
въглехидратите, белтъци, мазнини и алкохола. Участва в катаболизма на АК левцин, изолевцин,
метионин и валин. Източиници са бирена мая, хлебна мая, овесени ядки, варива, черен дроб, бъбреци,
месо. Хиповитаминоза - води до заболяването “бери-бери” - нарушения на обмяната на веществата и
главно на въглехидратната обмяна, с признаци от страна на НС: обща слабост и отпадналост, повишена
възбудимост на НС, главоболие, безсъние, неврити, парализи, болки, хипосекреция на стомашен сок,
повдигане, повръщане и др. Хипервитаминоза – остро токсично действие, алергични реакции.
Нарушения в обмяната на вит В2 (рибофлавин)

Есенциален (незаменим) микронутриент за метаболизма на ВХ, АК и липиди и поддържа
антиоксидантните потенциали. Участва в ензими на окислително-възстановителните процеси.
Необходим за растежните процеси и поддържне на епитела на лигавиците. Подпомага синтеза на
стероиди и гликоген. Хиповитаминозата води до забавяне на растежа и нарастването на телесната маса
в детска възраст. Води до понижена активност и трофика на кожата, на лигавиците (особено на устата –
рагади, стоматит, глосит и др.), анемия, мускулна слабост, изпадане на косите, катаракта и др. Източници
са мляко, млечни продукти, вътрешности, яйца, риба, зърнени храни.
Нарушения в обмяната на витамин В3 (пантотенова киселина)
64
Влиза в състава на КоА, който е задължителен катализатор на обмяната на белтъци, масти и
въглехидрати и участва в процесите в цикъла на Кребс (представлява метаболитична верига от
взаимодействия, при която става пълно разграждане на пирогроздена киселина до СО₂ и Н₂О, при което
се отделя енергия за нуждите на клетката). Хиповитаминоза – рядко, заради широкото му
разпространение, с “парене” в стомаха, парестезии на ръцете, слабост на мускулите екстензори, апатия и
депресия и др. Източници са всички растителни и животински храни, най-исоко съдаржание има в
бирената мая, черен дроб, яйца, месо, зелени зеленчуци, фъстъци.
Нарушения в обмяната на витамин В6 (пиридоксин)

Активната форма е пиридоксалфосфат. Коензим на ензими , отговорни за трансаминирането,
дезаминирането и декарбоксилирането на аминокисекините. Необходим за метаболизма на гликогена,
регулира обмяната на холестерол. Участва в кръвотворенето и метаболизма на хормони. Важна роля в
превръщането на гликогена в глюкоза в мускулите. Хиповитаминозата води до пелагроподобни
поражения на кожата, депресии, при децата –гърчове и др. Води до увреждане на обменните процеси.
Източници са фасул, картофи, банани, пълнозърнести храни.
Нарушения в обмяната на витамин В11 (фолиева киселина)

Важна роля за белтъчната и нуклеотидна обмяна. Участва в синтезата и метаболизма на АК, на витамини
В12 и РР. Хиповитаминозата води до проблеми в бременността – дефекти в нервната тръба при
новородени, мегалобластна анемия и др. Източници са листни зеленчуци, цветно зеле, моркови, броколи,
бадеми, сирене, извара, черен дроб.
Нарушения в обмяната на витамин В12 (цианкобаламин)

Коензим в редица ензимни системи. Играе важна роля в кръвотворенето, в обмяната на Б и ВХ, спомага
за увеличаването на запасите от гликоген в черния дроб. Есенциален е за биосинтезата на НК и
нуклеопротеини. Хиповитаминозата води до нарушаване регенераторните възможности на костния
мозък – развива се пернициозна анемия, а също и до мастна инфилтрация на черния дроб и др.
поражения на НС и ХС. Източници са животинските продукти, липсва в хлебните и тестените продукти.
Нарушения в обмяната на витамин РР (ниацин = никотинова киселина + никотинамид)

Той е противопелагричен (пелагра – грапава кожа).Участва в дехидрогеназни системи, с ключова роля на
белтъчната, мастната и въглехидратната обмени. Участва в процесите на биологичното окисление и
енергийната обмяна като коензим. Хиповитаминозата води до заболяването пелагра, безсъние,
световъртеж, депресия, повръщане, астения, мускулни болки, диария и др. При продължителен дефицит
– пелагра и се оформят се трите “Д”: дерматит, диария и деменция. Източници са зърнени храни, овесени
ядки, пилешко месо, ориз, варива, яйца.
Нарушения в обмяната на витамин Н (биотин)

Той е антисебореен. Коензим на много ензимни системи и участва в обмяната на Б, ВХ, необходим е за
превръщането на триптофана в никотинова к-на. За растеж, изграждане на кожата и ектодермалните
образувания. Хиповитаминозата води до дерматити, косопад, лющене на кожата (себорея), безапетитие,
повишена уморяемост, сънливост, депресия и др. източници са дрожди, черен дроб, бъбреци, яйчен
жълътк, мляко, моркови, домати.
Нарушения в обмяната на витамин С (аскорбинова киселина)

Противоскорбутен витамин. Съдържа се в много плодове и зеленчуци, но е термолабилен, в присъствие
на кислород се окислява и губи ефективността си. Ролята му в организма е извънредно голяма и
универсална. Лесно се окислява и редуцира, което го прави важен фактор в голям брой окислителни
процеси . Участва в белтъчната, мастната, въглехидратната, водната обмени, регулирането на КАС,
синтеза на хормони (адреналин), повишава активността на редица ензими. Свързан с образуването на
колаген, има антиоксидантно действие, притежава защитно действие спрямо някои токсични в-ва като
олово, манган, живак. Необходим за продукция на карнитин. Хиповитаминозата води до лесна
уморяемост, отпадналост, кървене и подуване на венците, парадонтоза, точковидни кръвоизливи по
кожата, бледа кожа и лигавици, понижаване на съпротивителните сили на организма към редица
заболявания и инфекции, анемия. Източници са шипки, борови иглички, червени пиперки, листни
зеленчуци, магданоз, копър.
Нарушения в обмяната на витамин Р (рутин)

Той е капиляротоник – укрепва. Спомага за отлагането на вит С в организма, активира ох. процеси в
тъканите. Хиповитаминозата води до нарушена здравина на капилярите, увеличава се проницаемостта и
65
чупливостта им, склонност към хеморагии, обща слабост, отпадналост. Източници са шипки, цитруси,
боровинки, грозде.
38. Мастноразтворими витамини – биологично зназначение, източници.

Специфични здравни проблеми при недостиг или излишък на витамини.
Роля на витамините
Витамините са нискомолекулни органични съединения, които макар и в малки количества, са жизнено
необходими на организма. Синтезират се главно в растенията и частично в някои микроорганизми. Те
имат висока биологическа активност – влизат в състава на редица ензими или са необходими за синтеза и
активацията на ензимите. Те имат голямо значение за организма, тъй като са необходими за нормланото
протичане на всички биологични процеси в организма, за растежа, за усвояването на другите нутриенти,
за възстановяване на клетките и тъканите. При недостиг (и по-рядко излишък) на витамините се засягат
различни звена на обмяната на веществата.
Мастноразтворимите витамини се всмукват пасивно съвместно с хранителните мазнини, а се ексретират

с фекалиите.
Потребностите от витамини зависят от възрастта, пола, професията, физиологичното и здравословно
състояние, сезона, условията на труд.
Нарушена обмяна на витамините:
а)Хипо- и авитаминози при продължителен дефицит на витамини с храната
б)Хипервитаминози или витаминни интоксикации при прием на по-големи количества от някои
витамини
Мастноразтворимите витамини са по-опасни, тъй като могат да кумулират в организма
Витамините се подразделят на: Водноразтворими. – вит С, витамини от група В и Мастноразтворими.
– А, Д, Е, К
Нарушения в обмяната на витамин А (ретинол)

Постъпва в организма като провитамин (каротин), където в тънките черва се превръща във витами А и
се натрупва като резерв в черния дроб. Той е типичен оксидо-редуктор. Необходим е за растежа и
развитието на младия организъм. Протектор на епителната тъкан. Участие в синтеза на Б и в обмяната на
липиди. Участва в ембриогенезата. Хиповитаминозата води до задържане на растежа и развитие,
спадане на теглото, слабост и изтощение, рогово израждане на епителната тъкан. Намалена устойчивст
към инфекции. Развитие на хранителна анемия. Особено изразени са нарушенията на зрението – кокоша
слепота (хемералопия) и др. Хипервитаминоза А. Един от витамините при които се наблюдават
патологични изменения и при свръхдозиране. Изразяват се в раздразнителност, загуба на апетит, сухост
и напукване на кожата, мастна инфилтрация на черния дроб и др. източници са само продуктите от
животински произход- черен дроб, яйца, мляко.
Нарушения в обмяната на витамин D (калциферол)

Той е антирахитичен витамин. Съдържа се само в продукти от животински произход. Активните
форми – ергокалциферол (D2) и холекалциферол (D3) се синтезират от дехидрохолестерола, те се
получават и от провитамини при облъчване с ултравиолетови лъчи. Има важно значение за резорбцията
и отлагането на калция в костите и изобщо за обмяната му, както и за тази на фосфора. Участва в синтеза
на стероидните хормони. Слънчевия витамин – образува се от излагане на слънце. Хиповитаминозата
при кърмачета и децата в първите им години води до рахит – патологични нарушения в скелета,
нарушава се и белтъчната обмяна. При възрастни – остеопороза. Нарушава чревната абсорбция на калция
и фосфора, влощава се минерализацията на костите и зъбите. Хипервитаминоза D при нея възниква
хиперкалциемия и вторично хиперфосфанемия – в бъбреците се образуват камъни, а в кръвоносните
съдове се способства за разрастване на атеросклеротичните промени, костите задебеляват, а при децата
спира растежът. Източници са рибено масло, хайвер, месо.
Нарушения в обмяната на витамин Е (токоферол)

Той е антиоксидантен, антистерилитетен, антидистрофичен витамин. Познати са седем разновидности,
от които най-важно значение има алфа-токоферолът. Предпазва клетките от дейстието на токсични
продукти, които са се образували при разгаждането на ненаситени МК. Участие в изграждането на
клетъчни мембрани. Хиповитаминозата засяга най-вече нарушения в половите органи:
сперматогенезата, понижена потенция, склерозиране лигавицата на матката, затруднява се фиксацията на
плода, чести са спонтанните аборти. Усилена хемолиза на Еry. Отпада антиоксидантноте действие на
алфа-токоферола, което е препятствие срещу разрушителното действие на молекулярния кислород,
66
налице е деструкция на белтъци, масти и въглехидрати. Токсичност – при високи дози деййства като
антагонист на вит А, Д и К. Симптомите са главоболие, мускулна слабост, двойно виждане, ГИТ
смущения, повиишено арт.налягане. източници са растителни масла, зърнени храни и ядки.
Нарушения в обмяната на витамин K (филохинон)

Има три форми – К1, К2, К3. Той е антихеморагичен, освен отвън, синтезира се в червата от чревните
бактерии. Важен е като кофактор за синтезата на факторите II, VII, IX, X, участващи в процесите на
кръвосъсирването. Хиповитаминозата води до кръвоизливи по кожата, лигавиците, подкожието,
мускулите, вътрешните органи. При свръхприем може да доведе до хеморагична анемия, тромбози,
мозъчни и чернодробни увреждания. Източници са спанак, броколи, зеле, марули, риба.
39. Хранене на деца и ученици.

енергия.

67
 възраст, физиолог състояние, Режим на труд и почивка, Вид на приеманата храна

Особености на организма
1. Обменните процеси са с голяма интензивност, преобладават пластичните процеси, основнатаобмяна е по-висока
на kgт.м. в сравнение с възрастните
2. Ограничени възможности за образуванена депа за някои биологично активни вещества в детския организъм
(особено до 7 г.)
3. Особености на дъвкателния апарат и стомашно-чревния тракт
4. Полови различия
5.Пубертет
Изисквания към храненето

1. по-големи потребности от енергия, микро-и макронутриентина kgт.м.; (+)енергиен баланс; храненето да е
пълноценно и разнообразно (ежедневномлечен продукт, плодове, зеленчуци, богата на белтък храна –месо/риба,
яйца, варива
2.Подходящ режим на хранене (кратността зависи от възрастта на детето), равномерен внос на хранителни
вещества
3. Адекватен подбор на хранителни продукти и подходяща кулинарна обработка за съответната възраст
4. Диференциране на хранителните дажби в зависимостот пола след 10 год. възраст
5. Повишени потребности от Са, пълноценен белтък, Fe, Cu, Mn, Co, Zn, J, F
Основни принципи
необходимост от здравословно хранене
1-3г – 1200 ккал/ден
3-7г – 1560-1760 ккал/ден (-100 за момичета)
7-10г – 1750-2000ккал/ден
10-14-като при възрастни
белтъчния прием се увеличава с растежа – да има и месо и риба
достатъчно мазнини – ПНМК, вит А, Д, фосфолипиди
въглехидрати – повишени нужди, но да не се прекалява, защото може да доведе до затлъстяване и образуване на
кариеси, витамини (необходими, защото процесите са интензивно протичащи), микроелементи, значение на
режима за хранене – правилно създаване на навици
Родителите могат да допринесат за здравето, растежа и развитието на децата, ако спазват следните препоръки:
1. Осигурявайте на децата пълноценна и разнообразна храна.
2. Включвайте зърнени храни и/или картофи в хране¬нето на децата няколко пъти дневно.
3. Ежедневно давайте на децата разнообразни зелен¬чуци и плодове, за предпочитане сурови.
4. Включвайте всеки ден мляко и млечни продукти с намалено съдържание на мазнини и сол.
5. Избирайте постни меса, замествайте често месо¬то и месните продукти с риба или бобови храни.
6. Ограничавайте общо приема на мазнини от децата, особено на животинските. При готвене замествайте
животинските мазнини с растителни масла.
7. Ограничавайте приема на захар, захарни и сладкар¬ски продукти от децата, избягвайте да им предлага¬те
безалкохолни напитки, съдържащи захар.
8. Ограничавайте употребата на сол при приготвяне на ястията, намалете консумацията на солени храни от
децата.
9. Осигурявайте на децата достатъчен прием на вода и течности.
10. Приготвяйте и съхранявайте храната по начин, осигуряващ нейната безопасност.
68
11. Включвайте децата в приготвянето на храната.
12. Осигурявайте физическа активност на децата всеки ден.
Здравословното хранене е ключ към добро здраве и успех в училище. Здравословно е разнообразното, балансирано
и редовно хранене.
За да растете здрави и силни, опитайте се да спазвате следните 12 препоръки за здравословно хранене:
1. Консумирайте разнообразна храна. Отделяйте достатъчно време за хранене в приятна и спокойна атмосфера
2. Не пропускайте сутрешната закуска, хранете се редовно
3. Консумирайте зърнени храни като важен източник на енергия,
предпочитайте пълнозърнест хляб
4. Консумирайте повече зеленчуци и плодове, по възможност при всяко хранене
5. Приемайте ежедневно мляко и млечни продукти
6. Избирайте месо без тлъстини, заменяйте месото по-често с риба, боб и леща
7. Ограничавайте мазнините, особено животинските, избягвайте пържените храни
8. Ограничавайте приема на захар, захарни и сладкарски изделия, избягвайте консумацията на безалкохолни
напитки, съдържащи захар
9. Намалете употребата на сол и консумацията на солени храни
10. Приемайте ежедневно достатъчно вода и течности. Не консумирайте алкохолни напитки
11. Поддържайте здравословно тегло и бъдете физически активни всеки ден
12. Спазвайте хигиенните правила при хранене, приготвяне и съхранение на храните
40. Хранене на бременни и кърмачки.

енергия.
69

ХРАНЕНЕ НА БРЕМЕННИТЕ ЖЕНИ

1. Разнообразно хранене
2. Редовна консумация на:
, Риба и ядки, Сурови зеленчуци и плодове, Храни, източници на
лесноусвоиможелязо, Пълнозърнести храни
3. Ограничена консумация:
, Алкохол и кофеин-съдържащи напитки, Храни, съдържащи трансмастникиселини,
синтетични подсладители, оцветители и други технологични добавки
4. Употреба на йодирана сол
на храната
6. Режим на хранене с по-голяма кратност
7. Течностите да се приемат между основните хранения
8. Специално внимание по отношение безопасността на храните –надежден източник, правилно
съхранени
ИНТРАУТЕРИННО РАЗВИТИЕ И ЗДРАВЕН РИСК В ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ
70
Неадекватният прием на енергия и макронутриентиот майката се свързва с повишен риск за възникване
на: хипертония и ИБС, захарен диабет тип 2 и други метаболитни нарушения
преконцепционалнапрофилактика на хроничните неинфекциозни заболявания
ХРАНЕНЕ ПРИ КЪРМАЧЕТА

Кърмата е естествената, най-подходяща, най-пълноценна и най-лесно усвоима храна, нагодена по
безупречен начин от природата към особеностите на детския организъм
Продължителността на кърменето
Препоръкана СЗО: -поне1 година, по възможност2 години.
Становище на Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене:
заместител на майчина кърма, да не се въвежда преди 17 и да не се отлага за след 26 седмица.След

захранването кърменето следва да продължи толкова дълго, колкото майката и детето желаят.
Практически препоръки за захранване

-6 месеца
-5-7дена
Ако отказва храна, тя временно
се спира
41. Хранене на лица, заети с умствен труд.

енергия.
71


Особености на организма и дейността

Той е липопротеин, който съдържа и пренася холестерол
от тъканите към черния дроб, където холестеролът)→ повишен риск от атеросклероза
-емоционално и/или психо-сензорно напрежение, водещи до:
↑ ендогенна синтеза на мазнини в черния дроб и ↑ ниво на серумния холестерол
↑ нужди от витамините В и Se
Емоционален стрес, водещ до:
↑ ниво на кръвната захар
↑перокисноокисление на липидите
Храненето трябва да бъде пълноценно и разнообразно, с (-) енергиен баланс, с антисклеротичнаи

антиостеопоротичнанасоченост, с липотропнодействие и антиоксидантенефект
72
белтъчини, витамини от гр. В и С, минерали (Se, Cr, F, Ca, Mg, K), ПНМК
42. Хранене на лица в напреднала и старческа възраст.

енергия.
73
-чревния тракт, нарушено

храносмилане и усвояване на храната, дефицити на микронутриенти
Храненето трябва да бъде пълноценно и разнообразно, с алкализиращефект, с адекватенрежим на
хранене и с подходяща кулинарна обработка
атеросклеротичния процес
Осигуряване на (-) енергиен баланс, внос на лесноусвоимиБ, на ВХ с нисък ГИ, ограничаване на
атерогеннихрани, на готварска сол, на мазнини (увеличен дял на растителните мазнини)
Наличие на съпътстващи заболявания: АХ, ИБС, МСБ, дислипидемии, остеопороза, подагра,
заболявания на ОДА, жлъчни и стомашно-чревни заболявания (атрофиченгастрит, гастро-
езофагиаленрефлукс), хиповитаминози, новообразованияи др.
Храни, богати на антиоксиданти ( вит. С, Е, А, биофлавоноиди, Se) и с липотропнодействие
(метионин,холин, лецитин,фолат,вит.В6, В12, ниацин)
Риск от obstipatio(запек) -баластни вещества, пробиотични храни
43. Лечебно хранене – основни принципи и диети.

енергия.
Диетичното или лечебно хранене е основен елемент на комплексната лечебна терапия
ЦЕЛ: да съдейства за оздравителния процес и отстраняване на болестните нарушения чрез адекватен
внос на хранителни вещества и енергия
Номерична система по Певзнер (1-15 диети)
Ефектът и толерансът от диетичното хранене подлежат на мониториране, клиничен контрол и оценка
(клинични, антропометрични, биохимични показатели)
Назначава се от лекар, който има познания за етиологията и патагонезата на заболяването, свързаните с
това промени в усвояването и и метаболизизма на нутриентите и енергията и има точна и обективна
оценка на актуалния хранителен статус на пациента.
Диетичният режим винаги е патогенетично обусловен!
Изисквания към ДХ:
•Съответства на конкретните болестни нарушения, фазата и еволюцията на болестта
•Отговаря на актуалните хранителни и енергийни потребности и здравния статус на болния
•Максимално възможно разнообразие на храни
•Минимални ограничения
•Химичният и енергиен състав да съответства (да се доближава) до съвременните препоръки за
здравословно хранене
74
•Временни, краткотрайни отклонения се допускат в острата фаза/ при напреднали стадии на
заболяването
•Гъвкава, динамична диета според еволюцията на заболяването и състоянието на пациента
•Да се съобрази с всички здравословни проблеми на пациента
•Индивидуален режим, съобразен с хранителните навици и предпочитания на пациента (вкл. вкусови,
религиозни, етнически, национални традиции и др.), с метаболитните особености
•Храната да е механично, химично, термично щадяща
•Подходяща кулинарна обработка и технология
•Режим на хранене: при повечето заболявания е 5-кратен
Сутрешна закуска – 20Е%
Междинна закуска – 15Е%
Обяд – 30Е%
Междинна закуска – 15Е%
Вечеря – 20Е%
Храната трябва да остане вкусна и да носи удоволствие. За провлекателния вид и аромат на храната е
важно кулинарното майсторство.
•Вкусната храна противодейства на анорексията от самото заболяване
•Задължително обучение на пациента за изграждане на мотивация и ефективно диетолечение
•Ефектът от ДХ настъпва по-бавно
•Диетичният режим се назначава и контролира от лекар диетолог
•Ефектът и толерансът от диетичното хранене подлежат на мониториране, клиничен контрол и оценка
(клинични, антропометрични, биохимични показатели)
ЦЕЛИ НА ДХ
•Адекватен внос на макро- и микро-нутриенти за корекция на налични дефицити
•Профилактика на клетъчни увреждания
•Подпомагане на заздравяване на рани и тъканни увреждания
• Подобряване на имунната функция
•Да намали честотата на инфекциозните усложнения, смъртността и болничния престой и цената на
болничното лечение
ДХ СПОСОБСТВА ЗА
•Стабилизиране на състоянието
•Подобряване на психо-соматичните показатели
•Подобряване на качеството на живот
•Намаляване риска от възможни усложнения
•Укрепване на имунитета
•Повишаване на толеранса към фармакотерапията
Номерична система по Певзнер
•Диета №1,1-А,1-Б,1-Р, 2 – стомашни заболявания
•Диета №4 ,4-безглутенова, 3 – чревни заболяния
•Диета №5, 5-А – чернодробни заболявания
•Диета №6, №6-А – заболявания на панкреаса
•Диета №7, 7-І, 7-ІІ, 7-ІІІ, 7-Н, диета № 14 – бъбречни заболявния, подагра, литиази
• Диета №8 – затлъстяване
•Диета №9 – захарен диабет
•Диета №10, 10-А – сърдечно – съдови заболявания
•Диети №11 – поднормено тегло и малнутриция •Диети №15 – общоукрепваща
ДТ при стомашни заболявания / диети №1,1-А,1-Б,1-Р, 2 /
•Задължително допълва лекарствената терапия
•Редовно, необилно хранене
•Специфичен подбор на храни и хранителни технологии според проблема
•Подправки? Чесън, джинджифил, индийско орехче, карамфил – потискат растежа на Х. Пилори
ДХ при чревни заболявания /диети №4 ,4-безглутенова, 3/
•Специално внимание към мазнините в храната
•Суплементация с мастноразтворими витамини
•Често – непоносимост към лактоза и дизахариди
•Щадящи кулинарни технологии
ДХ при чернодробни заболявания /диети №5, 5-А/
•Сериозни диетични ограничения при остър хепатит
•Специални изисквания към кулинарните технологии
•Жлъчно – каменна болест
75
ДХ при панкреасни заболявания /диети №6, №6-А/
•ДХ е задължително при остър панкреатит
•Ограничение на простите захари (потенциален захарен диабет)
•Забрана за алкохол
ДХ при бъбречни заболявания /диети №7, 7-І, 7-ІІ, 7-ІІІ, 7-Н,14/
•Изисквания към количеството на солта, белтъка и течностите
•Бъбречни камъни – питеен режим и хранене
•При диализа – ограничаване течностите, на Na и К-съдържащите храни, оптимален внос на белтък с
храната
ДХ при наднормено тегло и затлъстяване /диета №8/
•Режим на хранене•Енергиен баланс •Питеен режим •Прием на белтъчини •Алкохол и сол
Диета №9 – захарен диабет

•Основен елемент на лечението
•Енергийните потребности се определят на база актуално телесно тегло. При поднормено тегло (най-
често при ЗД тип I) енергийните нужди са увеличени (35-40 ккал/ кг. тегло), при затлъстяване (ЗД тип II)
не повече от 15-20 ккал/ кг тегло
•Около 55% от енергийния внос трябва да е за сметка на въглехидрати, равномерно разпределени през
целия ден
•въглехидратните храни е препоръчително да са нисък и умерен ГИ, равномерно през целия ден
•Диетата е нормобелтъчна, с леко ограничаване на мазнините
•Ограничават се: алкохол, сол, храни с висок ГИ
•На всяко хранене се включват зеленчуци (фибри)
ДХ при сърдечно-съдови заболявания /диети №10, 10-А/

•Ограничение на солта •Оптимално количество алкализиращи храни (плодове, зеленчуци, мляко)
•п-3 МК, вит. Д •калций •маргарин, наситени мазнини, захари? •Алкохол?
ДХ при поднормено тегло и малнутриция /диета № 11/

Лечебното хранене при слаби и изтощени хронично болни с поднормено тегло след инфекциозни
заболявания, тежки операции, изгаряния, травми, анорексия и др. изисква повишаване на общата
енергийност при спазване на балансирано оптимално съотношение на отделните макронутриенти.
Хиперенергийната диета включва 40-50 ккал/кг и обща енергийност от 3 500 до 4000 ккал дневно.
Храната трябва да е биологично пълноценна, лесно смилаема и усвоима. Елиминирани са пикантните,
трудносмилаеми и дразнещи целулозни храни. Подходящи храни са крехки меса, риба, пълномаслено
мляко и млечни продукти, сметана, мед, ядки, тестени и захарни изделия, какао, шоколад, плодове,
зеленчуци и др. В някои от случаите е необходимо захранване с преходна диета с нормална или по-ниска
енергийност.
DASH Dietary Approach to Stop Hypertension – диетичен подход за предотвратяване на хипертонията.
Диета Даш се препоръчва при хора с високо кръвно налягане, тъй като в нея са включени по-леки
храни, ограничава се употребата на сол и не се следи стриктно калорийният баланс.
6-8 порции зърнени култури на ден ( 1 порция е 1 филия, ½ чаша) – акцент върху пълнозърнестите
култури
•4-5 порции зеленчуци на ден (1порция е 1ч.ч. зеленолистни, ½ чаша различни от тях зеленчуци нарязани
на дребно)
•4-5 порции плодове на ден (1 порция е 1 средно голям плод, ½ чаша нарязани плодове)
•2-3 порции млечни продукти на ден (1 порция е 1 ч.ч. обезмаслено или мляко с 1% масленост)
•До 2 порции риба, пилешко, нетлъсто месо на ден (1 порция е 30 гр. месо, 1 яйце)
Диетично хранене при гастрит, гастроезофагеален рефлукс, хиперацидитет

•Цел на диетата: Умерено (химично, механично и термично) щадене на стомашно-чревния тракт при
пълноценно хранене, намаляване на възпалението, нормализиране на секреторната и двигателна функции
на стомаха
•5-7 кратно хранене
•Намаляване на апетитовъзбуждащите храни
•Избягване на големи, с високо съдържание на мазнини порции ( в това число течности по време на
храна)
•Щадяща кулинарна обработка
•Хранене от 2 до 3 часа преди сън
76
•Позиционна терапия: право положение на тялото след храна, избягване на активни физическа дейности
веднага след хранене, издигане на горната част на тялото при сън 30°-45°
•Избягване на тютюнопушене, кофеинови напитки и прием на алкохол
• Понижаване на теглото при необходимост
44. Хранителни продукти.

Хранителните продукти са химични компоненти на околната среда и чез тях човек си доставя
необходимите хранителни вещества за поддържане на оптималните си метаболитни потребности.
Основните хранителни вещества (нутриентите) са протеини, въглехидрати, мазнини, вода,
витамини и минерали.
Белтъци
Познати и като белтъчини, това са полимери, чиито елементи са двадесет аминокиселини. Човешкият
организъм не може да произвежда осем от тези аминокиселини, които се
наричат "незаменими" и затова трябва да бъдат приемани чрез храната.
Въглехидрати
Въглехидратите са неотменим елемент на всички храни и главен доставчик на енергия за организма. По
време на храносмилането скорбялата и захарите, които са най-важните
видове въглехидрати, се разпадат в глюкоза. Тя осигурява основната енергия, необходима на мозъка и
централната нервна система.
Мазнини
Мазнините са задължителна съставка на храната. Хранителните мазнини са единствените доставчици на
незаменими мастни киселини, които изпълняват важни мембранни функции и играят ролята на
разтворители и преносители на мастно-разтворимите витамини А, D ,Е и К.
Витамини
Витамините са органични вещества, необходими за живота. Нужни за растежа, жизнеността и доброто
физическо състояние, витамините се откриват в минимални количества във всички натурални храни.
Минерали
Ето някои жизнено важни минерали: Калций - Това е минералът с най-голямо съдържание в човешкия
организъм. Калцият и фосфорът работят съвместно за здрави кости и зъби. Фосфор - Присъства във
всяка една от клетките на тялото. Подпомага растежа и възстановяването на организма. Доставя енергия
и сила. Спомага за метаболизма на мазнините и скорбялата.Магнезий - Играе роля за ефективното
функциониране на нервите и мускулите. От съществено значение е за трансформирането на кръвната
захар в енергия. Известен е като антистресов минерал.
Желязо - Подпомага растежа. Увеличава съпротивителните сили на организма. Лекува и
предпазва от анемия, предизвикана от недостиг на желязо. Възстановява добрия тонус на
кожата.
Консумирайте пълноценна и разнообразна храна. Хранете се редовно и с удоволствие в приятна

атмосфера, отделяйте достатъчно време за хранене.
Здравословното хранене най-общо означава да се доставят на организма необходимите хранителни
вещества – в това число витамини, минерали и фибри. Ключът към това се крие в начина на балансиране
количеството на всяка една от хранителните групи в дневния ни режим, така че да се чувстваме здрави и
изпълнени с енергия.
Храните могат да се разпределят в 6 групи в зависимост от това на кои хранителни вещества са основни
източници:
 Зърнени храни и картофи
 Зеленчуци и плодове
 Мляко и млечни подукти
 Месо, риба, яйца, бобови храни и ядки
 Добавени мазнини (маслко, мас, слънчогледово и царевично олио, зехтин, маргарин и други)
 Захар и захарни продукти, сладкарски изделия
РАСТИТЕЛНИ – зърнени, варива и ядки, зеленчуци, плодове

ЖИВОТИНСКИ – Месо, Риба, Мляко, млечни продукти и яйца
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
ХРАНИТЕЛНА СТ-СТ: оптимално съотношение на основните хранителни вещества, макронутриентите
БИОЛОГИЧНА СТ-СТ: съдържание на есенциални нутриенти, витамини, макро- и микроелементи
ЕНЕРГИЙНА СТ-СТ: енергията, която се освобождава (ккал/ 100 гр.) при окислителното разграждане на
съставящите го хранителни вещества
77
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ ИЗИСКВАНИЯ
1.Да доставят на организма хранителни вещества, задоволяващи пластичните и енергийни нужди и
улесняващи нормалното протичане на обмяната на веществата;
2.Да не съдържат химични, биологични или механични фактори, които могат да увредят здравето на
човека.
ХРАНЕНЕТО ТРЯБВА ДА НОСИ УДОВОЛСТВИЕ
ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ
БЪРЗОРАЗВАЛЯЩИ СЕ (животински, сладкарски) – мляко, сметана, месо, риба
(сухи, с влажност под 15%) – брашно, захар, ориз, макаронени изделия
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИ
- качествена характеристика на готовата кулинарна продукция. Извършва се с
помощта на сетивните органи на човека при изпълняване на строго определени методи и спазване на
конкретни техники за определяне. В резултат на органолептичния анализ се получава количествена
оценка за потребителското качество на кулинарното изделие.
ФИЗИКО –ХИМИЧНИ
Експертиза на хранителните продукти – хигиенна оценка на хранителните продукти за хранителна и

биологична стойност и годност за консумация
Етапи на експертизата на хранителни продукти
1. Оглед на хранителните продукти и запознаване с документацията
Експертизата прекъсва на този етап при явни признаци на развала, които производител, търговец или
друго упълномощено лице не оспорват.
2. Вземане на проба за анализ
3. Лабораторно изследване на хранителните продукти
4. Здравно заключение
Закон за храните
•Не се разрешава пускането на пазара на храна, която:
1. не е безопасна за консумация от потребителите –храна, която уврежда или може да увреди здравето на
хората или е негодна за консумация
2. уврежда или може да увреди здравето на хората –храната е определена като такава въз основа на:
-влаганите добавки или съставки и методите на технологична обработка
-непосредствените, краткосрочните и дългосрочни ефекти върху здравето на потребителите и бъдещите
поколения
-възможни кумулативни токсични ефекти
-специфичната възприемчивост на определени групи от населението
3. е негодна за консумация от хората –вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала,
изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката
Замърсяване на хранителните продукти с химични, физични или биологични агенти може да
настъпи при:
•производството на суровините–пестициди, нитрати, екотоксиканти, антибиотици, хормони
•обработка на храните–примеси, добавки, ароматизанти, промени настъпили при термичната обработка ..
•опаковане–некачествени опаковки отделящи тосични мономери, опаковки незащитаващи храната ...
•транспорт–транспорт в неблагоприятни термични условия, замърсяване, навлажняване ..
•съхранение–температура на съхранение, влажност, слънчево огряване, съхраняване с други храни и
стоки в едно помещение, гризачи и други вредители, срок ...
45. Мляко, млечни продукти, яйца – хранителна и биологична стойност.

Хигиенни изисквания към хранителните продукти
1.Да осигуряват на организма хранителни вещества, задоволяващи неговите пластични и енергийни
нужди и улесняващи нормалното протичане на жизнените процеси;
2.Да не съдържат химични, биологични или физични фактори, които могат да увредят здравето на
човека.
78
поколения
ЗДРАВНА ОЦЕНКА НА ПРЯСНО И КИСЕЛО КРАВЕ МЛЯКО
1.Органолептични качества –цвят, пресичане, утайка, мирис, вкус, консистенция
2.Лабораторен контрол:
–1,027-1,034)
-21°Т)
-проба с розолова киселина
о –проба с йодна тинктура
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ХИГИЕННА ОЦЕНКА НА МЛЯКОТО
Прясно мляко, контрол при приемането
ОРГАНОЛЕПТИЧНИ (външен вид, цвят, мирис, консистенция, вкус)
-ХИМИЧНИ
Стандарт за прясно пастьоризирано мляко-БДС 11- Характеристика и норми

87Показатели
1. Външен вид Еднородна течност без утайка
2. Цвят Бял с кремав или синкав оттенък
3. Вкус и мирис Специфичен, млечен, слабо сладникав вкус
без страниченвкус и мирис
4. Консистенция Еднородна, течна, не пихтиеста или точеща се
5. Масленост в % 3,6-6% високомаслено; 1-3,5%;0,1-1%обезмаслено
6. Киселинност (по Тьорнер) От 15 до 21 градуса
7. Сух обезмаслен остатък Над 8,5%
8. Плътност От 1027 до 1034 определено с лактодензиметър
9. Температура на замръзване Не по-висока от –0,545 по Целзий
10. Рефракция Не по-ниска от 38,7
11. Консерванти Не се допускат
12. Общброй микроорганизми Под 150 000 в милилитър (сm³)
13. Колиформи Да не се установяват
14. Патогенни микроорганизми Да не се установяват
15. АфлатоксинМ 1 Не повечеот 0,5 микрограмана килограм
МЛЯКО хранителна и биологична стойност

• висока биологична стойност
• ценна храна за всяка възраст
79
• източник на: биодостъпен лесноусвоим калций, пълноценни белтъци, вит. А, В (В2), каротин, мазнини,
въглехидрати (лактоза)
СЪСТАВ НА КРАВЕ МЛЯКО

–3-4% - пълноценни лесноусвоими
основна фракция -казеин 3% - краве, овче, биволско
лактоалбумин 0,4% - кобилешко, магарешко, човешко
лактоглобулин 0,11%
 Казеин (80%) - фосфопротеин, свързан с Ca, намалено съдържание на Ca и повишено на Na
алергизиращ
 Лактоалбумин - прост белтък, свързан със сяра, триптофан, лизин, фенилаланин
 Млечни албумини – антибактериално действие
Мазнини –3,2 –5,5%

Въглехидрати–лактоза - подобрява използването на белтъка, минералните вещества, фосфора,
абсорбцията на Ca и чревната флора
Минерали: калций, фосфор, натрий, калий, магнезий. Микроелементи: флуор, йод, цинк и др.
Недостатък–ниско съдържание на желязо
Витамини–В2, А, по-малко В1, В12, Д, Е, С
високо съдържание на наситени мазнини и холестерол (атерогенен ефект)
висококалорична храна (пълномаслено сирене и кашкавал)

МЛЯКОТО В ХРАНЕНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО
основен източник на биоусвоим калций, витамини В2 и А

основно значение в детското и диетичното хранене
достатъчния прием на мляко и калций намалява риска от остеопороза и артериална хипертония
МЛЯКО И ЛАКТАЗЕН ДЕФИЦИТ
При възрастното население основна роля играе етническия произход:
Много ниска чесота (под 5%) –европеидна раса с корени от северна и източна Европа
В Южна Америка, Африка и Азия над 50% от възрастното населението има лактазна непоносимост, а в
някои азиатски страни -почти 100%
КИСЕЛО МЛЯКО
•подобряват храносмилането, •стимулират перисталтиката, •подтискат гнилостните

микроорганизми в червата, •↓случайте и продължителността на чревно разстройство, •стимулират
имунитета, •↓хранителните алергии и непоносимости, •↓риска от атеросклероза, •↓холестерола, •↓риска
от рак на дебелото черво
Lactobacilus bulgaricus, Streptococcus thermofilus
ниско съдържание на лактоза, високо съдържание на мазнини, галактоза, пептиди и амонокиселини
млечната киселина (от млечнокиселите бактерии) – потиска гнилостната и патогенната микрофлора
подобрява стомашната секреция, перисталтиката, газообразуване
МЛЯКО И КАРИЕС
Прясното мляко неутрализира киселините, получени при ферментацията на въглехидратите в устата
Киселото мляко потиска развитието на микроорганизмите, които предизвикват ферментацията
Оптималното съотношение на калций и фосфор, както и високото съдържание на белтък в млякото и
сирената също съдейства за намаляване риска от кариес
ПРЕПОРЪКИ ЗА КОНСУМАЦИЯ НА МЛЕЧНИ ПРОДУКТИ
ДЕЦА:пълномаслени продукти, краве масло
ВЪЗРАСТНИ:нискомаслени продукти (2% мляко, извара), ограничена консумация на пълномаслени
сирена и кашкавал, краве масло
480-500mg. калций(50% от ПДП)
0 гр. сирене
ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ОЦЕНКА НА СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ
МИКРОБИОЛОГИЧНИ
Listeriamonocytogenes–задължителен показател за всички готови храни. Източник: животни (диви,
домашни), птици, насекоми, човек. С екскрети на гостоприемника попадат в почвата (напр. при торене на
80
зеленчукова градина с оборска тор), в млякото, в месото. Много устойчиви във външната среда
(замръзване, изсушаване), успешно презимуват през зимния сезон. Загиват при температура над 70º С.
Размножават се при 0-50º С.
бариера: пастьоризация
бариера: пробиотици в закваската
Яйца - съдържат почти всички, небходими за растежа и развитието вещества, белтъци с висока
биологична стойност, тяхната усвояемост зависи от вида и топлинна обработка
Мазнини - липопротеини в жълтъка, триглицериди, фосфолипиди, холестерол
(фосфолипиди/холестерол= 6/1)
Минерали – S, Na, Ca, Cl
Витамини – А, Д, каротеноиди; PP, В2
Хигиенна оценка - пресни – T 2-16 С, отн. влажност 60-80%, над 1 месец съхранение, замразени – 6 С за
2 седмици, а яйчен прах – до 1 месец 0-4 С
качества: органолептични – консистенция, изглед, мирис, цвят, физически – черупка, тегло
химични, микробиологиогични, овоскопия – ако има смесване на белтък и жълтък или увеличена
въздушна камера над 1 см, значи не е прясно
NB! – салмонели и стафилококи – 11 мин варене
46. Месо и месни продукти, риба – хранителна и биологична стойност.

човека.
поколения
ЗДРАВНА ОЦЕНКА НА МЕСО
1.Органолептични качества –външен вид, цвят, консистенция, бульон (мътен, бистър), мирис
2.Химично изследване –определяне на амоняк, на сероводород; проба с меден сулфат
3.Бактериологични изследвания: микробиологично (отпечатъчен материал), паразитологично –за
трихинели и за цистицеркуси
81
Преценка на месото по Прясно Съмнително
органолептични показатели Категория
показатели
1. Външна повърхност Леко засъхнала коричка Засъхнала или леко овлажнена
2. Цвят Характерен за месото Потъмняване
3. Консистенция Твърдо-еластична Леко отпуснато
4. Мирис -приятен,характерен -на спарено

-на повърхността -приятен,характерен -приятен,характерен
-в дълбочина
5. Мускулен сок бистър Леко мътен
6. Цвят на тлъстината В зависимост от вида на месото: бял, Сиво-матов

жълтеникав или бледорозов
7.Костен мозък Запълва канала Не запълва добре
8. Бульон Прозрачен,ароматен, вкусен Мътен, с лош вкус
МЕСО е ИЗТОЧНИК НА:

•Пълноценни белтъци
•Мазнини (наситени, моно-и полиненаситени)
•Минерали и микроелементи –Fe, Zn, Cu
•Витамини –В6, В12, ниацин,
•Екстрактни вещества
ЗАМЪРСИТЕЛИ В МЕСОТО - При добива и преработката на месото:
, Микотоксини (замърсен фураж) –нормират се, ТМ –нормират
се, –нормират се, Хормони –не се допускат!, диоксини, фурани и др.
ПАРАЗИТИ В МЕСОТО
•Свинска и говежда тения, •Трихинелоза, бруцелооза,салмонелоза,туберкулозни бактерии, трихинела,
говежда и свинска тения
Профилактични мерки:
1.Да не се отглеждат свободно свине
2.Системна обработка за гризачи
3.Трихинелоскопиране на месото от свине и глигани
БИОЛОГИЧНА СТОЙНОСТ НА МЕСОТО
Витамин В6, В12

Вътрешни органи (субпродукти) – черен дроб, бъбреци, черва
намалено съдържание на белтъци, повече липоиди (холестерол, лецитин), витамини, Fe, Cu, Zn,
нуклеопротеидите -натоварват организма с разпадните си продукти (пикочна киселина)
Местни продукти (колбаси, консерви)
съхранение при Т 0-6 С – до 48ч за мляно месо и до 2-3 дни за разфасовано
колбаси – правят се от нераздробено и раздробено месо. Съхранение в хладилник
- нетрайни – за дни, трайни – за 2-6 месеца
Риба и рибни продукти
високо белтъчно и минерално съдържание, високо съдържание на полиненаситени мастни киселини
(омега 3), аминокиселини и растежни фактори, мастно и водноразтворими - особено А и Д, йод, макро- и
микроелементи, малко съединителна тъкан – по-лесно се усвоява от месото
хайвер - съдържа специфичния фосфолипид – ихтулин, албумин, полиненаситени мастни киселини
лецитин, S, P, Fe
морска риба – високо съдържание на минерални вещества – по-вкусна, лесно развалящ се продукт –
бързо да се охлажда, за пушена – при 8 С траиност 72ч.
82
47. Зърнени храни и изделия от тях – хранителна и биологична стойност.

човека.
Експертиза на хранителните продукти – хигиенна оценка на хранителните продукти за хранителна
и биологична стойност и годност за консумация
поколения
Зърнени храни
над 50% от общия енергиен внос, 2/3 от енергията и белтъка в развиващите се страни
още преди 7 000 години в Египед се е отглеждала пшеница
обвивка – 14%, зародиш – 1%, ендосперм- 85%
10-12% белтък, богати на глутаминова к-на
мазнини – малко, но с висока биологична стойност
70% бъглехидрати -главно скорбяла
P, K, Mg, трудноусвоими Fe, Cu,Zn
риск от: пестициди, плевели, инертни примеси
брашно – пълозърнесто и бяло, висока биологична стойност, да се съхранява на сухо!
Хляб и тестени изделия - основен хранителен продукт
пълнозърнест – намалява риск ССЗ, ЗД, хиперлипидеинемии, Са colоnis, подагра
хигиенна оценка - органолептични показатели, влага – 47%, шупливост – над 60%
киселинност – до 5 по Нойман), да е опакован – до 76 часа годен, Baacillus prodigyosus – червени
слузести петна, плесени – зелено-бяла главня, Fuzarium – микотоксикоза при влага – пиян хляб, ако има
спори в тестото – хлябът след изпичане става клисав
стареене на хляб – скорбялни колоиди стават на глутен, а след препичане – пак става скорбяла и
декстрин с по-добър вкус. Добавки: мляко, яйца, глутен, белтъчен концентрат, подобрители (калиев
бранит, вит С, сол, ензими)
ХЛЯБ
Белтък: ниско съдържание на лизин (лимитиращаАК, ограничава усвояването на Б за синтез на
собствени тъкани)
Най-висока биологична стойност –ръжен хляб (най-много лизин)
83
М: 1-2%, диетичен продукт
Въглехидрати: Висока усвояемост(97%), н,
От белия хляб губим над 50% от витамин Б, над 90% от витамин Е, над 99% от фибрите, калия и
магнезия
ПРЕДПОЧИТАНЕТО НА БЯЛ ХЛЯБ Е СВЪРЗАНО СЪС ЗАБОЛЯВАНИЯ
, Затлъстяване, Подагра, Жлъчни камъни, Дислипидемии, Обстипацио, дивертикулоза и
някои ракови заболявания
48. Хранителни мазнини (животински, млечни, растителни, маргарини)

– хранителна и биологична стойност.
Хранителни мазнини
 животински,млечни, растителни (слънчогледово,маслинено) и синтетични (маргарини)
 животински – овча (най-непълноценна), свинска и птича (моноенови-олеинова), рибни
(полиненаситени)
 маргарини – хидрогенирани растителни масла
 трапезни – ниско съдържаниена мазнини
 кулинарни – 99%маслено съдържание
 диетични
 оценка на биологичната стойност: НМК / ПНМН
 при продължително съхранение – хидролизират – повишават се свободните мастни киселини,
пероксиди, алдехиди, кетони – гранясване
 при 200 С – първични и вторични окислителни продукти, разрушават се ПНМН, образуват се
акролеини-канцерогени
49. Плодове и зеленчуци – хранителна и биологична стойност.

Зеленчуците са голяма група храни, включваща различни части от ядивни растения, с изключение на
сладките плодове, зърнено-житните и зърнено-бобовите храни и ядките. Към зеленчуците най-често се
отнасят листа, стъбла или корени на определени растения, но също и плодове с по-ниско захарно
съдържание, като доматите, или семена, като зеления фасул.
Играят важна роля в храненето на хората, като обикновено имат ниско съдържание на мазнини и
въглехидрати, а високо на витамини, минерали и баластни вещества.
Извън някои кореноплодни и клубеноплодни зеленчуци, като картофите, които имат високо съдържание
на нишесте, повечето зеленчуци съдържат малко калории, но са обемисти и засищащи. Някои зеленчуци
съдържат използваеми количества протеини, но повечето съдържат малки количества мазнини, като
основната им енергийна стойност идва от въглехидратите. Зеленчуците снабдяват организма с
хранителни влакна и са основен източник на необходими витамини, минерали и микроелементи, като
особено важни са антиоксидантните витамини A, C и E.
При включване в диетата на зеленчуци се наблюдава намаление на случаите на рак, инсулт, сърдечно-
съдови и други хронични заболявания. Зеленчуците регулират дейността на храносмилателната и
нервната система и на жлезите с вътрешна секреция. Системното им консумиране повишава жизнеността
и трудоспособността на човека, а съдържащите се в някои от тях фитонциди лекуват редица болести с
бактерицидните си свойства.
Хигиената е особено важна при храните, които се консумират сурови, като такива продукти трябва да се
почистват, обработва и съхраняват по начин, ограничаващ риска от замърсяване.
Важна съставка на зеленчуците са влакнините (неразтворими и разтворими), които имат регулиращ

ефект върху функциите на червата и свързват излишния холестерол.
Достатъчната консумация на влакнини с храната съдейства за намаляване на риска от редица
заболявания (стомашно-чревни, хемороиди, чревни дивертикули, жлъчно-каменна болест, наднормени
килограми). Съдържащите се витамини и минерали в зеленчуците. Богати на витамин С са пиперки,
домати, зеле. Жълто-червените зеленчуци са богати на каротин (предшественик на витамин А) –
моркови, пиперки, зелен лук, домати. Зелените листни зеленчуци са с високо съдържание на фолиева
киселина, която съдейства за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания. В зеленчуците се
съдържат и други витамини от група В – витамин В2, биотин, инозит, холин. Зеленчуците са богати
84
източници на минерални вещества. Богати на калий са домати, картофи, спанак, червено цвекло.
Източници на желязо са зрелият фасул, спанакът, зеленият фасул. Минералните вещества на
зеленчуците се усвояват добре от организма, като някои витамини улесняват усвояването им (витамин С,
и магнезий, съдържащи се в зеленчуците, подобряват усвояването на калция). Зеленчуците съдържат
органични киселини – ябълчна, лимонена, винена, оксалова, и др., които имат не само вкусово значение,
но участват в храносмилането и обмяната на веществата. Ябълчна киселина се намира в голямо
количество в почти всички зеленчуци, оксалова – в спанак, лапад, киселец, цвекло, и др. Зеленчуците са
богати на разнообразни фитохимични биологичноактивни вещества с благоприятен здравен ефект. Те
спомагат за оптимално здраве, като намаляват риска от редица хронични заболявания. Етеричните масла
в зеленчуците подобряват усвояването на хранителните вещества.
Плодовете са доказан източник на витамини и минерали и имат впечатляваща роля в превенцията на

недостига на витамин С и витамин А. Хората, които ядат плодове като част от цялостна здравословна
диета, обикновено имат намален риск от хронични заболявания. Плодовете са важни източници на много
хранителни вещества, включително калий, фибри, витамин С, фолиева киселина. Хранителните вещества
в плодовете са жизнено важни за здравето и поддържането на тялото. Калият в плодовете може да
намали риска от сърдечни заболявания и инсулт. Калият също намалява риска от развитие на камъни в
бъбреците и помaга да се намали загубата на костна тъкан с напредване на възрастта. Фолиевата
киселина помага на тялото да формира червените кръвни клетки.Фолиевата киселина помага за
предотвратяване на вродени дефекти на невралната тръба, като спина бифида. Диета богата на плодове,
може да намали риска от инсулт и други сърдечно съдови заболявания, и диабет тип 2. Плодовете,
включени в хранителни режим, като част от здравословна хранителна диета, могат да предпазят от някои
видове рак. Плодовете подпомагат поддържането на оптимално здраве поради съдържанието им на
фитохимикали – много от които все още се идентифицират.
Кайсии - източник на витамин А, който е необходим за доброто зрение, здравето на кожата, слизестите
обвивки и липсата на преждевременни бръчки. Огромното количество калий за профилактиката и
лечението на сърдечно-съдовите заболявания и отоците.
Смокини - полезни за здравето на сърцето. С много високо съдържание на желязо - минералът, който
спомага за създаването на червените кръвни клетки и предотвратяване на анемия.
Малини - Богати на витамини, антиоксиданти и фибри. Имат висока концентрация на елагова киселина,
фенолни съединения, които предотвратяват рака, като прекратяват растежа на раковите клетки и
образувания.
Боровинки - антоцианините – веществата, които придават синия цвят на боровинката, се дължи и
антираковото въздействие на това плодче върху човешкия организъм. Те атакуват свободните радикали,
които са първопричина за появата на ракови образувания. Съдържа вещества, които не позволяват
на бактериите да се задържат върху стените на пикочния мехур.
Подобряват секреторна актовност и моториката на ГИТ, апетита и диурезата, намаляват холестерола,
поддържат АКР, подобряват метаболизма на въглехидратите и мазнините, богати на мазнини, целулоза и
пектин, Ca, Fe (броколи), ябълкова, лимонена и винена и други органични киселини, етерични масла
(чесън,копър, чубрица,магданоз), фитотоници (цитруси, чесън, копър, чубрица, магданоз), витамини –
цвекло и моркови, флавоноиди – боривинки, грозде, сливи и вишни, протеция срещу – Ca colinis,
pulmonis, ventriculi, примеси, пестициди, нитрати (при неправилно торене), Pb, Hg, Kd – когато са близо
до магистрали, микроорганизми, био- и геохелминти, Картофи – 2% белтъци,20% -скорбяла, минерални
вещества
50. Варива и ядкови плодове – хранителна и биологична стойност.

Варива (бобови) - високо белтъчно съдържание и биологична стойност, добра балансираност, лизин,
метионин, валин, треонин; богати на целулоза и водноразтвими витамини
Фасул – 23% белтъци, близки до казеина, мазнини -1%,но биологично ценни, отлична храна, но трудно
смилаема, ВХ–55% скорбяла, 5% целулоза. “Бавни” ВХ, подходящи за диабетици. Неподходяща храна
при стомашно –чревни възпаления, Витамини–В1, В2, Ниацин, К, Минерали–К, Mg, Ca–неусвоим е
Леща – подобна на фасула, има повече Fe, по-лесно смилаема
Соя – белтъчно-маслен продукт, 33-40% белтъци, балансиран АК състав, инхибира протеази в ГИТ
богата на хистидин, аргинин, метионин, триптофан, 20% ПНМК, фитоестрогени – менопауза
Соев протеин –намалява ли холестерола и сърдечно –съдовия риск?
Богат спектър витамини –В, К, Е, провитамин А
Високото съдържание на антинутриенти (фитинова киселина, фибри и трипсинови инхибитори)
ограничава усвояване на Б и минералните вещества (Ca, Fe, Zn, Mg) в соята
Хранителна алергия (вкл. да се имат предвид продукти, съдържащи соеви изолати –колбаси,
имитационни продукти, сосове, сладкиши и др.)
85
Риск от ГМО (основени производите –САЩ, Бразилия, Китай)
Ядки (орехи, фъстъци, лешници и бадеми)

белтъчно съдържание 26%, АК, есенциални нутриенти (ПНМК, фосфолипиди, вит Е),
Витамини –Е, В1, В2, В6, фолиева киселина, ниацин, Минерали –К, Р, Мg, Са, Se, Zn, йод,
Антиоксиданти, протекция срещу коронарни инциденти, богати на енергия, при неправилно съхранение-
Apsergillus
ЯДКИ –РИСКОВЕ ЗА ЗДРАВЕТО
Хранителна алергия (най-често към фъстъци)
Микотоксикози –най-често от вносни фъстъци, кашу, шам –фъстък. Най-рискови: от Африка
(Нигерия), Азия (Китай, Турция)
Българските ядки са по-безопасни в това отношение
51. Кулинарна обработка и консервиране на хранителните продукти и

влиянието им върху хранителната и биологична стойност на храната.
Кулинарна обработка
Етапи
предварителна обработка – замразяване, накълцване, почистване
топлинна обработка (умерена) , най-добре при варене с вода - най-подходяща за храни богати на нишесте
и белтъци
губят се - минерални соли – 50% – Ca, Fe, Zn, 60% – Cu, Mn, воднооразтворими витамини – най-вече
витамин С. при пържене – намаляват и трите нутриента
микровънови печки - нагрява се едновременно всичко – 7 пъти по-бързо, намалена е денатурацията на
белтъците и запазват се полиненаситените мастни киселини
Консервиране - Целта е да се запазят по-дълго храните чрез унищожаване на микроорганизмите и
разрушаване на ензимите, създаване на условия, при които ида не се развиват микроорганизмите.
Физични методи - Ниска температура, Охлаждане за 2-3 седмици при температура близка до 0 -
потиска се развитието на микроорганозмите, автолизата и окислението на храните
Замразяване за 6-12 месеца при температура минус 18С - развалата на хранителните продукти идва от
окислението на мазнините
Висока температура -Пастьоризация за дни до месеци – нагряване под 100 С, незначителни промени в
натуралните свойства. Стерилизация за няколко месеца - нагряване над 100 С за различно време,
унищожава се микрофлората, бкл. и спорите,води до структурни и органолептични промени
Сушене – при съдържание на вода под 15% – неблагоприятно за развитие на микро. Начини:
Естествени условия на открито, Нагорещен въздух, Вакуумно
Лиофилизация - замразяване при вакуумни условия и последващо изпарение на леда, запазва
органолептичните качества, храните са неконтаминирани
Химични методи - Осмотично налягане - Осоляване (NaCl над 10%) – не се развиват бактерии,
разрушават се витамините и екстрактните вещества, Захар (над 60%) – задължителна е предварителната
топлинна обработка
pH <4 - Мариноване – заливане с 1.5-2% оцетна киселина + сол и подправки, Аспирин в кисели
краставички, Антисептици – серен двуокис, бензоена и сорбитолова киселина (плодови консерви и
полуфабрикати), Антибиотици- само такива, които не се използват за лечение, Антиоксиданти – витамин
А, С, аскорбилпалмиат
Физико-химични методи - Опушване – сушене + осоляване + нагряване
Биологични – антагонизъм на микроорганизмите
Ферментация – чрез на млечна киселина (трушии)
Хигиенна оценка
Външни белези – етикет,тегло,форма,изкривяване,
бомбаж -физичен – не е свързан с развала – консервите са годни за употреба, биологичен – микробно
разлагане – негодни за употреба, химичен- от тежки метали – олово, калай
ръжда – степени І- без следи, ІІ- точковидни, повърхностни тъмни петна – да се продадат по-бързо – 6
месеца, ІІІ – дълбоко корозирана повърхност- изхвърлят се
Херметичност - най-важен признак за стерилност, консервата се измива и се потапя в съд с гореща вода
за 5-7 минути, ако е разехерметизирана – струя въздушни мехурчета
Стерилност и годност – термостатна проба, консервата се поставя в термостат при 37оС за 10 дни
разклащане всеки ден и следим за бомбаж – тази проба открива всичко, без ботулизъм
Вътрешна повърхност - след изпразване и измиване, консервата трябва да блести и да е чиста
86
при наличие на малки, сиви, тъмни петна - разложен калай, метод за отпечатъка с етер и оцетка киселина
и калиев йодит (жълто)
52. Хранителни токсикоинфекции (салмонелози и др.) – профилактика.

РЕЙТИНГ НА ЗДРАВНИТЕ РИСКОВЕ В ХРАНИТЕ
ОСТРИ - Микробиологични, Микотоксични, Антропогенни замърсители, Пестицидниостaстъци,
Добавки в храните
ХРОНИЧНИ – Микотоксични, Антропогенни замърсители, Небалансирана диета, Добавки, Пестициди,
Микробиологични
БИОЛОГИЧНИ ОПАСНОСТИ В ХРАНИТЕ-•БАКТЕРИИ,•ВИРУСИ,•ПАРАЗИТИ,•МИКОТОКСИНИ
•БИОТОКСИНИ
Източници на потенциални опасности в храните
•Екосистема ,•Суровини ,•Спомагателни материали, •Добавки ,•Опаковки,•Лична хигиена на персонала
•Лошо проектиране (поддържане) на работното място ,•Околна и работна среда ,•Технолог. оборудване
•Несъвършенни технологии ,•Неправилно съхранение
ХИМИЧНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ В ХРАНИТЕ
•ТОКСИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ,•НИТРАТИ, НИТРИТИ, НИТРОЗАМИНИ ,•ПЕСТИЦИДНИ ОСТАТЪЦИ
(хлорорганични, фосфорорганични, дитиокарбамати и пр.)
ХРАНИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ОТ БИОЛОГИЧНО ЗАМЪРСЕНИ (КОНТАМИНИРАНИ)

ХРАНИ
1. Инфекциозни болести, предавани чрез храната
2. Хранителни заболявания от микробен произход:
-хранителни токсикоинфекции
-хранителни интоксикации
3. Микотоксикози
Хранителните заболявания от микробен произход са остри стомашно-чревни заболявания вследствие
приемане на храна, съдържаща живи патогенни микроорганизми и/или техните токсини.
ХРАНИТЕЛНИ ТОКСИКОИНФЕКЦИИ - Хранителни заболявания от микробен произход,
възникващи при консумация на храни, контаминиранис големи количества живи микроорганизми.
ХРАНИТЕЛНИ ИНТОКСИКАЦИИ (ТОКСИКОЗИ) - Заболявания, причинени от храни, съдържащи
бактериални токсини, образувани в резултат на жизнената дейност на някои микроорганизми.
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОФИЛАКТИКА НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ ОТ

БАКТЕРИАЛЕН ПРОИЗХОД
1. ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ КОНТАМИНИРАНЕТО НА ХРАНАТА - ИЗПОЛЗВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИ
СУРОВИНИ, СТРИКТНО СПАЗВАНЕ НА САНИТАРНИЯ РЕЖИМ, СТРОГО СПАЗВАНЕ НА
УЗАКОНЕНАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА ОБРАБОТВАНЕ, ВИСОКА ЛИЧНА ХИГИЕНА НА ПЕРСОНАЛА
2. ОГРАНИЧАВАНЕ РАЗМНОЖАВАНЕТО НА МИКРОФЛОРАТА - СЪХРАНЕНИЕ НА ХРАНАТА
ПРИ ХЛАДИЛНИ УСЛОВИЯ, БЪРЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА НЕТРАЙНИТЕ И МАЛОТРАЙНИ ХРАНИ
3. УНИЩОЖАВАНЕ НА ВРЕДНОДЕЙСТВАЩАТА МИКРОФЛОРА - КАЧЕСТВЕНА ТОПЛИННА
ОБРАБОТКА, ЩАТЕЛНО ИЗМИВАНЕ НА ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ
ХРАНИТЕЛНИ ТОКСИКОИНФЕКЦИИ САЛМОНЕЛОЗИ Възникват при консумация на храна,

контаминирана с живи микроорганизми. Причинител: род Salmonella (10-15 серологични типа
предизвикват заболяване – S. typhimurium, S. cholerae, S. enteritidis). Размножават се при стайна
температура, най-интензивно при 35-37ºС и в слабо алкална среда. Загиват мигновено при 100°С, за 5
мин при 75°С. Не променят органолептичните качества на хранителните продукти.
Инкубационен период – от 6 до 24 (средно 18) часа
Клинични симптоми: Повръщане, силни болки в епигастриума, чести диарични изхождания
(гастроентероколит), фебрилитет 38-40ºС, симптоми на интоксикация. Усложнения – дехидратация,
колапс. Отзвучава след 4, рядко 7 дни.
Източник на заболяването: 1.Болен човек и заразоносител. 2.Болни животни и птици 3.Риба, обитаваща
водоеми, замърсени с фекално-битови отпадъчни води
Рискови храни: 1.Месо, кайма, месни продукти. 2.Яйца и яйчни продукти (яйчен меланж и яйчен прах).
3.Сухи детски млека, мляко и млечни продукти 4.Всяка готова за консумация храна
87
Условия за контаминиране на хранителните продукти : •Недостатъчна термична обработка на
месото, каймата, малотрайните колбаси, млякото, яйцата и яйчните продукти. •Нарушение в
стерилизацията на месото и при пастьоризацията на млякото. •Неправилна дезинфекция на яйцата,
трапезните съдове и прибори в обектите за обществено хранене. •Съхранение на готовите ястия повече
от 2 часа при стайна температура. •Използване на немаркиран нож, с който е рязано сурово месо за
нарязване на колбаси и термично обработено месо. •Здравно състояние на персонала – изследване за
салмонелно носителство при постъпване на работа и периодично – по сигнал. Резултатите да се нанасят в
личната здравна книжка. Да не се допускат на работа болни и заразоносители. •Лична хигиена на
персонала – не се измиват и дезинфекцират ръцете след ползване на тоалетна.
53. Хранителни интоксикации – стафилококови интоксикации и ботулизъм

(важно!!!). Профилактика.


ХРАНИ
ХРАНИТЕЛНИ ИНТОКСИКАЦИИ СТАФИЛОКОКОВИ ИНТОКСИКАЦИИ Причиняват се от

храни, съдържащи бактериални токсини. Причинител: стафилококов ентеротоксин, продуциран от
St. аureus ,термоустойчив - пълно инактивиране настъпва при температура 100ºС за повече от 1 час. Не
променя органолептичните качества на хранителните продукти. Инкубационен период – от 30 (15)
мин. до 6 часа Клинични симптоми: Чести повръщания, болки в епигастриума, по-рядко диарични
изхождания (гастрит), без фебрилитет. Отзвучава след 1-2 дни.
Източник на заболяването: 1.Болен човек – възпалителни заболявания на носоглътката, кожно-гнойни
заболявания. 2.Заразоносител със стафилококово носителство. 3.Млекодайни животни, болни от мастит.
Рискови храни: 1.Сиропирани сладкарски изделия 2.Мляко и млечни изделия (кремове, десерти)
88
3.Месни продукти 4.Всяка готова храна, съхранявана на топло
Условия за контаминиране на хранителните продукти

1.Неправилно съхранение на храната при нехладилни условия (достатъчно е контаминираният продукт
да престои 4 часа при температура 30ºС, за да се продуцира в него стафилококовия ентеротоксин, ако
след това последва термична обработка, тя ще унищожи стафилококите, но не и токсина). Готовите
ястия, млечни десерти, кремове да не се съхраняват повече от 2 часа при стайна температура!
2.Недостатъчна термична обработка – стафилококите загиват при 80ºС за 10 мин. Пастьоризацията на
млякото (80-90ºС) не унищожава ентеротоксина, затова в домашни условия задължително допълнително
трябва да се вари. 3.Нарушения в дезинфекционния режим – дезинфекция на яйцата, трапезните
съдове и прибори за хранене 4.Здравно състояние на персонала – в обектите за обществено хранене да
се отстраняват от работа болни с възпалителни заболявания на носоглътката, кожно-гнойни заболявания
и заразоносители. 5.Лична хигиена на персонала – не се измиват и дезинфекцират ръцете след ползване
на тоалетна.
ХРАНИТЕЛНИ ИНТОКСИКАЦИИ БОТУЛИЗЪМ. Причиняват се от храни, съдържащи бактериални

токсини. Причинител: Clostridium botulinum – 7 серологични типа (тип В не отделя газ). Почвен анаероб;
хранителният продукт се контаминира с почва, съдържаща спори или вегетативни форми. Размножава се
с отделяне на екзотоксин в херметично затворени стъклени и метални консерви, във вътрешността на
колбаси, риба, шунка. Спорите са много устойчиви. Токсинът се унищожава при 100ºС за 15 мин.
Хранителните продукти, съдържащи токсина са с признаци на развала – неприятен мирис и вкус,
признаци на бомбаж. Има случаи, при които органолептичните качества не се променят.
Инкубационен период – от 6 до 30 (средно 24) часа

Спорите в анаеробни условия при температура над 10ºС развиват вегетативни форми, които отделят
токсин и загиват. Спорите са резистентни към повишената киселинност в стомаха. В тънките черва (рН
около 10, алкална среда) от тях се развиват вегетативни форми, които продуцират токсин и загиват.
Токсинът преминава в кръвообращението и се фиксира в ядрата на определени черепно-мозъчни нерви и
хипоталамуса като предизвиква характерна симптоматика.
Клинични симптоми: В началото има неспецифични оплаквания – слабост, главоболие, понякога
повръщане и разстройство.
Специфична триада:
1. Офталмоплегия – намалено зрение
2. Диплопия – двойно виждане
3. Птоза на клепачите – паднал клепач
По-късно се появяват дрезгав глас, затруднения в гълтането, парализа на лицевата мускулатура.
Температурата е нормална или има хипотермия при брадикардия и хипотония. Смъртта настъпва от
парализа на дихателния център или сърдечната дейност. Специфичното лечение с поливалентен
противоботулинов серум снижава смъртността до 10-15%.
РИСКОВИ ХРАНИ - Консерви (месни, рибни, плодови, зеленчукови, гъби)
Колбаси, риба, шунка
Условия за контаминиране на храните -•Неправилно стерилизирани консерви и компоти – най-често в
домашни условия •Използване на недобре измити от пръстта плодове, зеленчуци и гъби за приготвяне на
консерви и компоти. •Консумиране на консерви с бомбаж
54. Микотоксикози – видове, профилактика.


89

ХРАНИ
МИКОТОКСИКОЗИ - Заболявания, причинени от токсични вещества (микотоксини), отделяни в
храната от микроскопичните гъбички (плесени).
МИКОТОКСИНИ (МТ)
•Разнородна група токсини, произвеждани от микроскопични гъбички (плесени): род Фузариум, род
Пеницилиум, род Аспергилус и др.
•25-30 % от световното производство на храни е засегнато от МТ
•Токсични за растения, животни, хора, микроорганизми
•Невъзможно е да се предпази хранителната верига, но може да се минимализира риска от МТ
РИСКОВИ ХРАНИ ЗА МТ
•Зърнени и ядки: царевица, фъстъци, ориз, пшеница, кашу, шам – фъстък, плодове, вкл. сушени,
зеленчуци, сокове, подправки и др. •Мляко, млечни храни, месо, яйца.
ЕФЕКТИ НА МТ - •Канцерогенеза (афлатоксин, хепатотропен) ,•Имуносупресия, •Хормоноподобен
ефект (зеараленон в царевица) ,Хепатотоксичен ефект ,•Нарушения в кръвосъсирването, кръвотворенето
•Неврологични увреждания ,•Нефрологични увреждания
МИКОТОКСИКОЗИ - •Заболявания, причинени от микроскопичните гъбички (плесени) в

хранителните продукти ,•Повече от 100 вида гъбички •Силно устойчиви видове ,•Заболяванията не
протичат остро, а хронично, след продължителен прием на храна с минимални концентрации на МТ
55. Заболявания и увреждания, причинени от химични замърсители на

храната.Хранителни добавки и вредни примеси.
•ТОКСИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ ,•НИТРАТИ, НИТРИТИ, НИТРОЗАМИНИ,•ПЕСТИЦИДНИ ОСТАТЪЦИ
(хлорорганични, фосфорорганични, дитиокарбамати и пр.) ,•ДИОКСИНИ, ФУРАНИ, ПХБ (PCBs)
ТОКСИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ - ЖИВАК

Свръхкумулираща отрова, натрупва се в бъбреци, мозък, хипофиза, косми, щитовидна жлеза
90
Естествени изпаряване на земната кора (основен), Антропогенни индустрия, изгаряне на твърдо гориво,
обеззаразяване на семената за посев ,Кръговрат на живака в природата,Глобален атмосферен пренос на
парите на живака. Локален причина за замърсяване. Основава се на процесите на метилиране на
неорганичния живак (метилживак), постъпил от антропогенни източници в Световния океан или дънните
утайки. Метилживак метилирането чрез микроорганизми до Метилживак - най-токсичната форма, до
90% от общото съдържание на Hg в риби и морски продукти, мастно разтворим, резорбира се 100 %
неорганичният живак се резорбира 2-5 %
ТОКСИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ - ЖИВАК
ХРАНАТА Е ОСНОВЕН ИЗТОЧНИК ЗА ПОСТЪПЛЕНИЕ
• Риби и морски организми - биологично натрупват живак (особено хищните), предимно под форма на
метилживак
• Месо и млечни продукти - ниски съдържания, част от които са под форма на метилживак
• Растителни продукти - ниски съдържания. Предполага се , че живакът има афинитет към хумусните
вещества в почвата, с които се свързва като хелатни съединения, които не могат да се извлекат от
растенията.
ТОКСИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ – ОЛОВО

70 % - 90 % ОТ ПОСТЪПЛЕНИЕТО Е ОТ ХРАНАТА
85 % с храни от растителен произход
15 % с храни от животински произход
•Само 5 % - 15 % от внесеното в организма олово се резорбира
•Адсорбираното по повърхността олово може да се отстрани чрез измиване и механична кулинарни
обработки
•Източник за постъпление на олово са и гледжосани, калайдисани съдове
ПХБ, ДИОКСИНИ, ФУРАНИ

•Разнообразно приложение в миналото
•Широко разпространени замърсители в околната среда (почви, води, въздух)
•Висока устойчивост, липофилни – лесно се натрупват в тъкани, богати на мазнини
•Образуват се локално, разпространяват се на големи разстояния и площи
•Образуват резервоари в околната среда – от тях се излъчват обратно в атмосферата
•“точково” замърсяване – Перник, Враца
Източници на замърсяване на средата:
•Изгаряне на отпадъци (индустриални, комунални)
•80% от емисиите на диоксини – от инсениратори
•Преработка на метали, производство пестици
•Пожари, горене на бензин, газ, твърди горива
•Диоксини има в цигарения дим
Общи физико – химични свойства:
•Без цвят, без мирис,•Устойчиви на биоразлагане в почвата ,•Труднозапалими, пожароустойчиви
•Частичното им окисление води до образуване на още по-токсични съединения (изгаряне на 800°C води
до вторичен синтез на ПХБ)
Фуражите се замърсяват от околната среда
•В животните се натрупват в масната тъкан, излъчват се с млякото и месото
Негативни здравни ефекти: •Канцерогенеза ,•Репродуктивна токсичност ,•Ендокринни нарушения
•Имуносупресия и невротоксичност (депресия, нарушения в слуха, в сексуалната ориентация и др.)
Експозиция: храна, вода, въздух
•90% - от храната, най-вече животинската
•1/3 – от рибата и морските храни
•Биомаркер за замърсяване на биосферата в даден район – риба, диви животни, птици
•Майчино мляко – биомаркер за откриване на “горещи “ точки за ПХБ
Хранителни добавки - Субстанции, добавяни се към храната с цел подобряване на вкуса и вида й.
Технологични добавки – веществава, добавени по технологични съображения, които подобряват
органолептичните свойства на храните или удължават тяхната трайност
Типове хранителни добавки- Киселини Регулатори на киселинността Втвърдители Антипенители
Антиоксиданти Набухватели Оцветители Емулгатори Подобрители на вкуса Глазиращи агенти
Овлажняващи агенти (хумектанти) Стабилизатори Подсадители Сгъстяващи агенти
91
E – номера -За да се регулира влагането на хранителни добавки и да се информират потребителите,
всяка добавка има уникален “Е-номер“.
Е-станадартите на EU подредени по номера
1. Оцветители (E100-E181)
2. Консерванти (E200-E290)
3. Киселини, антиоксиданти, минерални соли (Е296-Е385)
4. Гуми, емулгатори, стабилизатори (Е400-Е495)
5. Минерални соли (Е500-Е585)
6. Овкусители (Е620-Е640)
7. РАЗНИ (E900-E1520)
Хранителната добавка мононатриев глутамат (MSG) - Na-сол на неесенциалната АК глутамат

Използва се като хранителна добавка Подобрител на вкуса E-номер: E621
56. Хигиенни изисквания към обектите за производство и търговия с

храни Контрол на здравното състояние на персонала и
изисквания към личната хигиена.
ЛИЧНА ХИГИЕНА И ЗДРАВНО СЪСТОЯНИЕ НАПЕРСОНАЛА В ЗОХ

Задължителни предварителни и периодични медицински прегледии изследвания:
•Предварителен преглед и изследвания при постъпване на работа –за чревно заразоносителство,
паразитологично изследване, Манту, преглед и заключение от личния лекар
•Периодичинпреглед и изследвания на 12 месеца –зачревно заразоносителство,
паразитологичноизследване, преглед и заключение от личния лекар
•При наличие на стомашно-чревни оплаквания, ангини, гнойни възпаления по кожата и др. работещите
незабавно се отстраняват от работа и се насочват за преглед към личния лекар.
Хигиенните изисквания целят запазване и укрепване на здравето на индивида, изучава саногенните

фактори, изучава периодите на живота и специфичните рискове, създава хигиенни изисквания и
принципи на здравословния начин на живот.
Изисквания към обектите за обществено хранене-основни принципи: поточност и разделност
необходима документация ,контрол ,законодателство
АНАЛИЗ НА ОПАСНОСТИТЕ И КОНТРОЛ НА КРИТИЧНИТЕ ТОЧКИ
НАССР е съкратено наименование на "Hazard Analysis and Critical Control Points", което означава
"Анализ на опасностите и контрол на критичните точки". �Hazard -опасност �Analisis-анализ
�Critical -критична �Control -контролна �Points -точки
�Системата НАССР е система за контрол и управление на безопасността на храни, фуражи и напитки.
Седем принципа на системата HACCP
1. Анализ и идентифициране на опасностите
2. Определяне на критичните контролни точки
3. Определяне на критични граници
4. Процедури за наблюдение (мониторинг)
5. Коригиращи действия
6. Процедури за проверка на действителното изпълнение (верификация)
7. Процедури за документиране
Изисквания към работещите в хранително-вкусовата промишленост

добра лична хигиена , здравна книжка, отстраняване от работа при болест ,работно облекло и лични
предпазни средства
57. Предмет и задачи на трудовата медицина.

Професионални рискови фактори и професионални заболявания.
Принципи на профилактика.
Трудовата медицина (хигиената на труда) изучава връзката и взаимодействието на
работещия с трудовия процес и работната среда. Тя е превантивна медицина. Задачи:
Запазване и укрепване на здравето и работоспособността.
Създаване на здравословна, безопасна и удовлетворяваща работна среда, където здравия,
активен и производителен работник е способен и мотивиран за извършване на ежедневната
92
си работа;
Повишаване на производителността, качеството на продукцията и мотивацията на
работниците.
Професионалните рискови фактори са фактори на организацията на труда или условията
на неговото изпъленение, които могат да предизвикат намаляване на работоспособността или
друго отрицателно последствие за здравето на работещите. Могат да се разделят на следните 3
групи:
1. Фактори на трудовия процес: тежест, напрежение, работна поза, работни движения, режим на
труд и почивка;
2. Ергономични фактори на работното място: работни зони; организационно-техническо
обзавеждане (работна мебел, технически средства, средства за възстановяване); съобразяване
организацията на работното място с антропометричните, физиологичните и психологичните
особеност на човека; техническа обезпеченост на машини и съоръжения;
3. Фактори на работната среда: микроклимат, осветление, производствени лъчения
(йонизиращи, нейонизиращи), механични колебания (шум, вибрации, инфра- и ултразвук),
физико-химични (прахове), химични (газове, пари, течности, аерозоли с токсично действие),
биологични.
В случай, че факторите на трудовия процес, работната среда и ергономичните фактори на
работното място са извън хигиенните норми, те се обособяват като професионални вредности.
Продължителното и системно въздействие на професионалните вредности може да предизвика
професионално заболяване. По определение това е заболяване, предизвикано изключително или
предимно под въздействието на вредните фактори от работната среда или на трудовия процес
върху организма и е включено в списъка на професионалните болести.
Ограничаването на професионалните вредности се постига чрез нови технологични
решения, форми на организация на труда, механизация и автоматизация на производството, както
и спазване на правила и техника на безопасността и др.
Принципи на профилактика – основни дейности в областта на трудовата медицина:
Мониторинг и нормиране: измерване и оценка на факторите на работната среда и трудовия
процес; ергономия, физиология, психология, токсикология;
Медицинска профилактика – мониторинг на здравното състояние на работещите;
Професионални (свързани с труда) заболявания и производствен травматизъм;
Епидемиология на незаразните заболявания;
Безопасност при работа; промоция на здравето на работното място.
Профилактика на професионалните заболявания:
1. Първична (техническа) профилактика. Включва херметизация, качествени вентилационни
съоръжения, нови технологични процеси и лични предпазни средства.
2. Вторична (медицинска) профилактика. Състои се в осъществяването на предварителни и
периодични профилактични медицински прегледи (скрининг и наблюдение на работещите) с
оглед ранна диагностика и оценка на здравното им състояние.
3. Третична медицинска профилактика. Обхваща лечението на професионалните болести с оглед
недопускане на усложнения и прогресията им.
Тема 58: „Съвременни форми на труд - класификация
и физиологична характеристика. Физиологична рационализация
на труда (ергономия, промишлена естетика).”
Приета е следната физиологична класификация на трудовата дейсност:
1. Физически труд със значителна мускулна активност: липсват механизирани средства за
работа, повишен енергоразход, създава се пренапрежение на опорно-двигателния апарат;
социално неефективен, развива се едностранно мускулната система;
2. Механизирани форми на труд: намалява се мускулното усилие, качествено се изменят
функциите на двигателния апарат, по-дейно участие на малките мускулни групи; по-голяма
степен на свобода на дисталните звена (разнообразие в движенията); повишена квалификация на
работниците (специални знания и умения); увеличава се факторът монотонност;
3. Труд при полуавтоматизирано и автоматизирано производство: изразено развитие на
механизацията на труда; основна характеристика е монотонността, изменя се ролята на човека в
управляващо звено на машина/и; изискват се високо ниво на знания, отговорност, бързина;
4. Конвейерен труд: висока производителност; автоматизация на двигателните навици; трудовият
процес е разчленен на операции, наложен е ритъм, темп и последователност на работа; основен
недостатък – монотонността, водеща до бавнонастъпваща умора с преобладаващи задръжни
процеси (намалена възбудимост на анализаторите), влошено внимание и намалена скорост;
5. Труд, свързан с дистанционно наблюдение и управление: човекът е в ролята на оператор на
93
процеса; в някои случаи се изискват чести, в други – редки движения (непрекъснато внимание или
готовност за действие). Отличителни черти на този вид труд са повишената отговорност, нервно-
сензорно и емоционално напрежение и хипокинезия.
6. Интелектуален труд. Бива сензорен, сензомоторен и логически. Има различни класификации.
Отличава се с висока отговорност – колективна и лична, нервно-емоционално напрежение, голям
обем на информация (недостиг на време), конфликтни ситуации, стрес, вегетативни прояви
(тахикардия, хипертония, изменения в ЕКГ); памет и внимание.
Ергономията е самостоятелна, комплексна наука, изучаваща функционалните
възможности и особености на човека и трудовия процес с цел създаване на условия, методи и
организация, които:
Да направят човешкия труд максимално ефективен;
Да осигурят здравословни и безопасни условия на труд;
Да запазят здравето и работоспособността.
Ергономията цели оптимизиране условията на труд, които да се съгласуват и приспособят
към физиологичните особености на човека чрез подходящи конструктивни и функционални
характеристики на машини и съоръжения, чрез съответстваща организация на работния процес,
работното място и работната среда. Ергономията разглежда техническите и човешките аспекти в
тяхната неразривна връзка. Задачата е рационална организация на дейността в системата човек-
машина, като целесъобразно се разпределят функциите между човека и машината и се определят
критериите за оптимизация на системата, отчитайки възможностите и особеностите на работещия
човек. Ергономията се дели на корекционна (или класическа) и проективна (или ергономия на
системите):
Класическата ергономия изучава вече създадени системи човек-машина-работна среда и
разглеждайки главно определени елементи на линията на взаимодействие между човека и
машината (най-вече органите за управление и средствата за предоставяне на информация),
се стреми да ги приспособи към особеностите на оператора;
Протективната ергономия участва още при изграждането на дадена система човек-
машина-работна среда и осъществява многофакторен синтез на системата, т.е. отчита се
взаимосвързаното влияние върху дейността на човека на психологичните, физиологичните,
антропометричните и хигиенните фактори, определени от съответстващите им параметри
на машините и средата.
59.Функционални промени в организма

при физически труд.
Физиологията на труда разглежда проблемите, които настъпват за организма при различни по

вид трудови натоварвания и въпросите на работоспособността; проблемът за умората, като важен
защитен механизъм, чието физиологично предназначение е да предотврати настъпването на
патологични промени; проблемите на умствения труд и професионалния стрес, индивидуалните
възможности и личностни характеристики; проблемите на сменната работа и нощния труд и др.
В зависимост от това, предимно кои системи в организма са включени в изпълнението на
работата, трудът се дели на физически и нефизически или умствен в най-общия смисъл на думата.
Във всеки вид физическа работа участва и нервната система и във всяка умствена работа - и скелетно-
мускулна система. Ето защо по-правилно е да се говори за предимно физически и предимно умствен
труд. Според физиологичната характеристика на мускулното съкръщение работата може да бъде
динамична или статична.
Динамичната работа представлява изотонично мускулно съкращение, при което участват
различни звена от кинематичната верига, т.е. преместват се едно спрямо друго, при което се извършва
и механична работа. Прието е динамичната работа да се дели на 2 вида:"положителна" и
"отрицателна". Обикновено първата е свързана с концентрично скъсяване на мускулите, а втората с
удължаване на мускулите, активно съпротивляващи се на разтягащата сила чрез развитието на
напрежението. Енергоразходът при отрицателната работа е много по-малък.
Статична работа имаме при изометрично мускулно напрежение, при което мускулът не мени
дължината си, а нараства неговото вътрешно напрежение. В статично напрегнатите мускули кръвното
оросяване е недостатъчно поради притискане на кръвоносните съдове. Създават се условия за
натрупване на недоокислени продукти, забавя се отделянето на метаболитните продукти и умората
настъпва бързо. Статичната работа протича с по-малък енергоразход, но веднага след спирането й
кислородната консумация и количеството на отделения CO2 нарастват и процесът на възстановяване,
поради натрупания кислороден дълг, е по-бавен. Статична работа съществува, когато мускулът не е в
94
състояние да преодолее товара. В практиката това са всички работни операции, при които има
елементи на поддържане на тежести, на инструменти или неудобна поза. Статичната работа довежда
не само до развитието на бърза умора, но е патогенетичен фактор за заболявания на скелетно
мускулната система – миозити, тендинити, тендовагинити и др.
Различните видове физическа работа изискват различна мускулна сила и от тук включването на
различни по сила и количество мускули (мускулна маса). Физическата работа се определя като обща,
когато 2/3 от мускулите са ангажирани за извършването й. Обикновено такава работа изисква голям
енергоразход и много често се отнася към категорията на тежкия физически труд. При локална
мускулна работа са ангажирани главно мускулите на ръцете. Много често усилието, необходимо за
извършване на трудовите операции, не е съобразено с възможностите на малките мускулни групи на
ръцете, работи се често с голям темп и наложен ритъм. Професионалните увреждания на скелетно-
мускулната система при този вид труд са чести.
При експертизата на трудовата дейност, с оглед професионалния характер на заболяванията,
се използва следната класификация на работните движения:
1-ви клас - ангажирани са мускулите на пръстите и китката;
2-ри клас - ангажирани са мускулите на пръстите, китката и предмишницата;
3-ти клас- ангажирани са мускулите на пръстите, китката, предмишницата и лакътната става;
4-ти клас - включва мускулите и на мишниците:
5-ти клас - в движенията е включена и раменната става.
За профилактиката е важно да се знае, че с нарастване на класа на движенията темпът им
трябва да намалява При малките класове на движение оптималното време за извършване на
движенията трябва да бъде 0.3-0.4 което отговаря на темп около 2.4 движения за s при големите
класове - 0.7-0.9 s. Друга класификация предлага да се разграничават 3 степени на ритъм на работата:
Умерен ритъм - до 20 движения на ръцете или краката и 10 на тялото за 1 мин;
Среден ритъм - от 21 до 40 движения на ръцете или краката и 11 -20 движения на тялото за 1 мин;
Висок ритъм - над 40 движения на ръцете или краката и над 20 на тялото за 1 мин.
60. Ергономични изисквания към работното място

и работната мебел.
Ергономичните условия на труд се класифицират в три главни насоки: работен

процес, работно място и работна среда. Всяка от тези насоки се характеризира от
определени фактори, а всеки фактор от своя страна се оценява от редица параметри. Така се
изгражда стройна система „насока-фактор-параметър”, която дава възможност за точна
оценка на ергономичните условия на труд.
Под работно място се разбира част от работното помещение, оборудвано и снабдено с
необходимите материално-технически средства на труда, където човек осъществява трудовата
си дейност и прекарва по-голямата част от работното си време. Работното пространство е
тази част от пространството, където на намира работещият и е необходима за извършването
на работните движения, а работната зона е част от това пространство, където се извършват
работните операции. Работната зона се дели на максимална (всички крайни точни на
работното пространство, до които може да достигне работникът) и оптимална (част от
максималната зона, в която се извършват работните действия продължително време, с
оптимален ефект). При организацията на работното пространство се има предвид:
1. Работната поза: седнал, прав, седнал-прав;
2. Конфигурацията на разположение панела на индикаторите и органите на управление;
3. Възможности за зрително възприятие на работното място;
4. Необходимост от използване на работна повърхност за писмена или друга работа.
За реализирането на оптимални условия на труд е необходим рационален подбор на
работна мебел по конструкция и размери. Тук се отнасят работните повърхности – маси,
бюра и др. и седални устройства – столове, седалки, табуретки и др. Височината на седалните
устройства трябва да се регулира съобразно височината на работната повърхност и
индивидуалните размери на долните крайници. Характеристика на седящата поза:
1. Торсът, раменете и вратът да бъдат в изправено, но свободно положение, без гръбначния
стълб да е силно извит;
2. Седящият работник да може да заема различни правилни работни пози, защото нито една
поза не може да бъде заемана продължително време;
3. Тежестта на тялото да се предава на седалката чрез седалищните кости, а не чрез бедрата
Европейски норми за размерите на работната повърхност: височина (710-780 мм),
95
ширина (1000-1300 мм), дълбочина (450 мм); разстояние между повърхността на седалката и
работната повърхност – 250-290 мм, между очите и работната повърхност (300-350 мм).
Важно условие за оптимизиране на взаимодействието човек-оборудване е
проектирането на производственото оборудване с антропометричните данни, както и
физиологичните и психологичните възможности на човека. Антропометрични показатели:
1. Класически – ръст, дължина на горен и долен крайник, ръст в седяща поза;
2. Функционално-динамични – характеризират човешкото тяло и неговите части при заемане
на определени пози и при движения в пространството;
3. Габаритни – определят най-големите размери на тялото и неговите части в различни
положения и пози; имат значение за определяне на минималното работно пространство,
необходимо за човешкото тяло в различни положения и пози;
4. Перисоматични – определят разстоянията от тялото и неговите части до различно
отдалечени точки, линии, повърхности или обекти от работното пространство.
61.Проблеми на умствения труд и физиологичната

му организация.”
В условията на научно-техническият прогрес нараства ролята на творческите елементи

във всички сфери на професионалната дейност. При много професии с предимно физически
труд се увеличава частта на умствения компонент, което води до изглаждане границата между
умствения и физическия труд. Изисква се по-висока квалификация, знания. Умственият труд
обединява работи, свързани с приемане и преработка на информация, изискващи предимно
напрежение на сензорния апарат, вниманието, паметта, активация на мисленето,
емоционалната сфера.
Формите на умствен труд се различават по: организацията на трудовия процес,
равномерността на натоварване, степента на емоционално напрежение.
Физиологични промени в организма при умствен труд:
1. Най-значителни промени настъпват в ЦНС и висшата нервна дейност;
2. Наблюдава се повишена интензивност на метаболитните процеси в главния мозък –
интензивността на обмяната на веществата в 100 гр. мозъчно вещество е многократно по-
висока от тази в 100 гр. мускулатура;
3. Мозъчната тъкан е обилно кръвоснабдена и скоростта на кръвотока превишава 5-7 пъти
този в мускулите;
4. При умствен труд активно се ангажират внимание, памет, логическо мислене, обем и
скорост на преработена информация;
5. При интензивно нервно-психическо напрежение, което съпътства умствената дейност,
кислородната консумация нараства максимално с 6%, а отделянето на СО2 само с 2%, т.е.
наблюдава се нисък газообмен и енергоразход;
7. При включване на емоционална компонента в умствената дейност (изпити, повишена
отговорност, стресова ситуация) влиза в действие симпатико-адреналиновата система с
изразени вегетативни реакции: учестено дишане, учестен пулс и повишено артериално
налягане, промени в кръвта – хипергликемия, увеличаване на хемоглобина и броя на кръвните
клетки и др, изпотяване на дланите, хиперемия.
8. При лица с хронично емоционално напрежение, поради активиране на лимбико-
ретикуларните и таламо-хипоталамичните структури в главния мозък, по-често се
наблюдават неврози, депресии, хипертонична болест, остър миокарден инфаркт.
9. Особено неблагоприятно за организма е съчетанието на умствен труд с емоционално
напрежение и хипокинезия.
Профилактика на умствената умора:
1. Рационална организация на трудовия процес и оптимизиране на факторите на раб. среда;
2. Правилна организация на работните движения и физиологична работна поза;
3. Ергономично работно място и работна мебел;
4. Подобряване на нервно-психическите процеси, свързани с внимание, памет, логическо
мислене и др. чрез упражнение и тренировки;
5. Физиологичен режим на труд и почивка;
6. Здравословно хранене и предпазнопрофесионално хранене;
7. Повишаване на общата резистентност на организма чрез закаляване и спортуване.
62. Работоспособност – същност, фактори, влияещи върху

96
работоспособността. Умора и преумора – причини за възникване,
същност, показатели, профилактика.”
Дефиниция на работоспособност: способност на човека да поддържа по-дълго време едно

ниво на продуктивност, без да настъпят патологични промени в органите и системите. Валидна е
както за физическата, така и за умствената работоспособност. Може да се определя чрез:
показателите на производителността, /качествени и количествени/, или
промените във функционалното състояние на органите или системите.
В резултат на извършената работа, работоспособността се променя в течение на работния ден и
работната седмица, а също така и през периода на трудовия стаж.
Факторите, от които зависи работоспособността:
1. Фактори, свързани с тежестта и организацията на труда - продължителност, режим на труд и
почивка, сменност, работни движения, работна поза;
2. Фактори на раб. среда и обстановка - микроклимат, шум, токсични фактори, осветление и др.
3. Индивидуални качества на човека - възраст, пол. трудов стаж, опит, мотивация, здр. състояние и др.;
4. Психо-социални фактори, свързани с работещия екип;
Динамиката на работоспособността в течение на работния ден зависи, преди всичко от вида и
тежестта на изпълняваната трудова дейност.
Закономерност в промените на работоспособността се установяват и в течение на работната
седмица. Първият ден до известна степен съответства на сработване.Най-висока е работоспособността
в средата на работната седмица, а в края вече се чувства умората.
Умората е основен защитен феномен, който съществува при всички живи същества и от тази
гледна точка трябва да се разглежда като важно звено от системата за саморегулация. Едно от
класическите определения приема, че умората е временно и обратимо понижаване на
възможностите на организма да извършва физическа,умствена или психическа дейност в резултат
на предхождаща работа.
За разлика от умората, преумората се разглежда като препатологично състояние, което
настъпва или след силни натоварвания, или когато работата започва отново, без да са отзвучали
явленията на умора и да е достигнато състояние на пълно възстановяване.
Промените при умората да се делят на обективни и субективни. Специфични оплаквания за даден вид
умора са субективно чувство за умора, отпадналост, потиснатост и др. Обективните критерии могат да
се разделят на 3 групи:
1. Производствени показатели – влошаване качеството на продукцията, повишена честота на грешки
и злополуки;
2. Физиологични показатели - функционалното състояние на ангажираните органи или системи, или
промените във функционалното състояние на системите, осигуряващи работата им;
3. Психологични показатели – време на възприятие, време на простите и сложни нервно-сензорни
реакции, протичане на сложните мисловни процеси и вземане на решенията, процеси на вниманието.
Мерките за борба с умората и преумората, най-общо могат да се разпределят в 3 групи:
1. Профилактика на умората: подобряване условия на работната среда и обстановка (осветеност,
отопление, вентилация, лични предпазни средства и др.), рационална организация на трудовия процес
(ергономичност на работното място, работна мебел, машини и съоръжения), оптимизиране на
трудовото натоварване (оптимален режим на труд и почивка);
2. Средства за повишаване на дееспособността: упражнения и тренировки, здравословно хранене;
3. Лечение на преумората: физиологични средства (достатъчно почивки, сън, пълноценно хранене),
метаболитни стимулатори (глюкоза, фосфати, витамини), неврогенни стимулатори (фенамин, кофеин,
женшен и др.).
63.Производствен микроклимат. Хигиенна характеристика,

въздействие върху здравето и работоспособността на работниците.
Основни профилактични и оздравителни мероприятия.”
Съвкупността от физичните и метеорологични фактори на въздушната среда

(температура, влажност, движение на въздуха, ИЧР), които въздействат върху тялото на
човека в една или друга степен при осъществяване на трудовата му дейност се определят с
понятието производствен микроклимат. Тези фактори зависят от:
1. Условията на конкретното производство или група производствени процеси, обединени от
специфична технология
97
2. Броя на хората в производственото помещение;
3. Размера, конфигурацията и устройството на работното помещение/офиса, както и от
възможностите му за контакт и обмен с друга производствена и външна среда.
Условията в работните помещения/офисите трябва да отговаря на изискванията за
осъществяване на нормални физиологични функции на човешкия организъм, чрез поддържане
на температура, влажност и движение на въздуха в съответствие с изискванията на БДС и
хигиенните норми за работна среда.
Най-значително влияние върху човека оказва температурата на въздуха. Процеси:
1. Топлоотдаване чрез конвекция: при контакт на кожата с въздуха на работната среда,
последният се затопля в резултат на топлообмен. Аналогично протича и обратния процес,
който създава субективното усещане за по-студено;
2. Топлинно излъчване: пренасяне на топлина чрез радиация от повърхността на околните
строителни елементи и технологични съоръжения;
3. Топлоотдаване чрез изпарение: чрез него организмът губи топлина;
4. Отделяне на топлина с издишания въздух.
Общото количество отдадена топлина от човешкото тяло към заобикалящата среда
трябва да е равно на произведената от организма. Така тялото се предпазва от прегряване и
преохлаждане. Способността за приспособяване към съответния микроклимат се нарича
терморегулация. Целта е телесната температура да се поддържа 36,5-36,8 С. Често при
висока температура, най-вече съчетана с висока влажност и неподвижност на въздуха,
организмът губи своето топлинно равновесие, което важно за функционирането на системите.
Хигиенното нормиране за температура, относителна влажност и скорост на движение
на въздуха се осъществява в съответствие с физическите усилия и максималното
топлоотделяне на човека в зависимост от категорията на работа и годишния сезон. Видовете
работи са разделени на:
Лека физическа (категория I) – в седнало/изправено положение или движение, без
системно физическо напрежение. Примери: текстилка промишленост, приборостроене,
електроника, полиграфия, телекомуникация, фармацевтична промишленост;
Физическа работа от средна тежест (категория II) – постоянно ходене, пренасяне на
тежести над 10 кг или непрекъснато правостояща поза. Тук се отнасят някои професии
в текстила, металообработката, монтаж и заварка, бояджийство, дърводелство и др.
Тежки физическа работа (категория III) – системно физическо натоварване с
постоянно повдигане, придвижване и пренасяне на тежести над 10 кг. Примери –
доменно, мартеново, леярно, ковашко и валцово производство, монтаж и др.
Измерване на производствения микроклимат:
1. Температура – живачни, спиртни и електронни термометри, най-малко 2 дни през топлия и
студения сезон; за динамика на температурата (24 часа) – термограф. Поставяне – 2 м от
стените и 1,5 м от пода, отчитане след 10 мин;
2. Относителна влажност: тегловни и хигроскопични влагометри, психрометри – най-често
аспирационен психрометър на Асман. Отчитат се показанията на сухия и влажния
термометър, а обхватът е от 10 до 100%
3. Скорост на въздуха: анемометри (динамични и статични) и кататермометри (на Хил).
Практически се определя охлаждащата способност на околния въздух с цел установяване
величината на охлаждане, при която човек има усещане за топлинен комфорт.
Ограничаване вредното въздействие на производствения микроклимат:
Технологични мерки: внедряване на машини с минимално отделяне на топлина и влага
в производствените помещения, както и конвектна и лъчиста топлина;
囗､общообменна и местна смукателна вентилация;
Повърхностната температура на машини и съоръжения, отделящи топлина, не бива да
надвишава 55 С – екрани, предпазители, херметизация;
Архитектурно-планировъчни мерки: в съответствие със строителните норми,
топлоизолация, минимизация на външни ограждащи площи и остъкляване;
През зимата: локално и централно отопление, зониране на работните места и др.;
Специално работно облекло и индивидуални защитни средства за работа при ниски и
високи температури;
Рационални режими на труд и почивка, специален хранителен режим, целящ
възстановяване на водно-солевия баланс в организма;
Намален работен ден, допълнителен платен годишен отпуск – при риск от
неблагоприятен производствен микроклимат.
98
64.Атмосферното налягане като фактор
на работната среда. Биологично действие на повишено
и понижено атмосферно налягане. Профилактика.
Атмосферното налягане се определя като натиска, който оказва въздушният стълб

атмосфера върху наземната повърхност, респективно и върху човека. Обикновено то се
понижава с увеличаване на надморската височина. Големите колебания в атмосферното
налягане оказват неблагоприятен ефект върху човека и неговите физиологични функции.
Някои професии предразполагат към експозиция на повишено или понижено налягане, което
налага целесъобразното използване на технологични средства за преодоляване на разликите
или херметизация на работната среда (подводница, летателен апарат).
Под високо налягане работят предимно водолази и работници, изграждащи обекти
под земята или под водата. Общото време, прекарано под влиянието на повишено атмосферно
налягане се дели на 3 периода:
Период на повишаване на налягането (компресия);
Период на работа в условията на повишено налягане;
Период на намаляване на налягането – декомпресия.
Рискът за здравето на работещите в условията на повишено атмосферно налягане е
висок, свързан с опасности, породени от специфичните особености при работа и включва:
1. Токсичното действие на газовете кислород, азот, СО2 и СО;
2. Баротравма (увреждане на membrana tympani и вътрешното ухо) – компресионна и
декомпресионна;
3. Кесонна болест.
През периода на повишаването на налягането на първо място трябва да се има предвид
опасността от баротравма. Най-напред се усеща слухов дискомфорт, който прераства в силна
болка, завършващо с разкъсване на мембраната и увреда на средното и вътрешното ухо.
Пребиваването в зоната с повишено налягане не се съпровожда с неприятни усещания и
големи физиологични промени, но настъпват изменения, част от патогенезата на кесонната
болест, а също и токсичен ефект оказват газовете.
Симптомите на кислородна недостатъчност зависят от дозата и времето. С нарастване
на парциалното кислородно налягане и времето на експозиция, расте и рискът за поява на
обичайни и по-сериозни симптоми. Вазодилататорният ефект на кислорода в белите дробове
води до увеличаване налягането на течността, което води до възпаление и натрупване на
течност в алвеолите, докато в периферните съдове настъпва съдоконстрикция.
Кесонната болест настъпва при рязка декомпресия при водолази. Представлява газова
емболия, която се проявява при бързо преминаване от високо към по-ниско налягане. При
нормални условия, кислородът и инертните газове се разтварят в кръвта, но декомпресията
нарушава равновесието на разтворените газове и настъпва процес на десатурация. При бърза
декомпресия азотът оформя мехурчета в капилярните просвети, които причиняват блокиране
на капилярите и исхемични прояви, най-вече на мозъка. Започва със сърбеж по кожата, ставни
болки и симптоматика в зависимост от засегнатия орган. Най-ефективно е лечението с
въвеждане на пострадалия в барокамера.
Профилактика. При спускане на водолазите, на 6 мин да се слиза по 1 atm = 10 m, да
се използва надеждна екипировка и технологични средства, температурата да бъде 17-22 С, 3
пъти да се обменя въздуха на час, да се прави масаж на Евстахиевата тръба. Препоръчва се
намалено работно време – до 6 часа.
На ниско атмосферно налягане са изложени летци (болест на летците), парашутисти
и планинари (височинна болест). Височинна болест. От значение е най-вече фактът колко
бързо настъпва понижението на атмосферното налягане. В стандартния случай имаме
комбинация от понижено налягане и понижена температура, което се съпътства с първите
прояви – тахикардия и тахипнея. Недостигът на кръв поради настъпилия съдов спазъм се
обезпечава от кръвните резервоари – слезка и черен дроб, което води до болка в епигастриума
(ляво или дясно подребрие). При остро настъпило понижение на налягането, може да се
развие и белодробен оток. От ключово значение е т.нар. аклиматизация, която представлява
приспособяването на организма към новите условия на средата, в случая работната, като
предимство имат младите хора, без сърдечно-съдови заболявания. Острите прояви при рязко
намаление на атмосферното налягане се обособяват в 2 групи:
Токсична – слабост, депресия, тежест в стомаха, студена пот;
Асфиктична – задушаване, цианоза, възбуда.
99
При хронично излагане на ниско атмосферно налягане (хижари, работници в
планински спасителни служби, на станции), адаптивно се увеличава хемоглобинът и общия
обем на еритроцитите (по-добро усвояване на кислорода при ниското му парциално налягане).
При болестта на летците ключови в патогенезата са 2 фактора – претоварването на
тялото и наркотикоподобният ефект на азота, водещ до еуфория, халюцинации, потискане на
вниманието и паметта.
Профилактика. Има предвид естеството на професиите, предразполагащи към
излагане на ниски атмосферни налягания, от основно значение са здравните мерки. Не се
препоръчва на хора с хронични заболявания и особено патологии на сърдечно-съдовата
система да се изкачват на височина над 1500 м. Експедициите на алпинистите да се извършват
с необходимата аклиматизация и при нужда – кислородно оборудване. Служителите в
авиацията преминават през серия от предварителни и периодични медицински прегледи с
актуална оценка на здравословното състояние и годност за работа.
65.Инфрачервена и ултравиолетова радиация като фактор

на работната среда. Източници, действие върху организма,
профилактика на уврежданията.
Инфрачервените лъчи са нейонизиращи електромагнитни вълни (760-390 nm), чийто

спектър има 20 порядъка. Той се дели на 2 области – йонизиращи (могат да предизвикат
йонизация на атоми и молекули) и нейонизиращи. Имат предимно топлинно действие. Делят
се още на къси, средни и дълги. ИЧР се подчинява на основните физични закони, установени
за абсолютно черно тяло (поглъщащо цялото насочено към него лъчение).
Ако е известна температурата на излъчващото тяло, което е част от технологията, може
да се получи представа за спектъра на лъчението и възможния биологичен ефект, което е
много важно при оценката на риска за здравето на работещите. Примери са пещите,
електрическата дъга, разтопения метал и др. Високотемпературните източници (800-3500
С) излъчват ИЧР с малка дължина на вълната. Същевременно на работното място има
предмети с по-ниска температура (50-100 С), които излъчват с голяма дължина на вълната.
Рискът за здравето на работниците зависи и от скоростта, с която се разпространяват
ИЧЛ. Радиационната топлина, резултат от биологичното действие на ИЧЛ преминава през
кожата и действа много по-бързо и по-изразено, което следва да се има предвид при оценка на
производствения микроклимат. Биологичното действие зависи дължината на вълните,
мощността на лъчението, продължителността и честотата на експозицията, особеностите на
облъчваните тъкани и др. Способността на лъчите да проникват на различна дълбочина
зависи предимно от дължината на вълната. Дългите се задържат в епидермиса, а късите
проникват в дълбочина. Рискови органи са очите и кожата. През кожата на главата, най-
късите ИЧЛ проникват през костите на черепа до мозъчната тъкан и обвивки.
Прониквателната способност на ИЧЛ е относителна ниска, затова с по-голяма
значимост са термичните ефекти, които могат да са силно изразени – тежко изгаряне на
кожата. Въпреки това късите лъчи се приемат за най-вреди! Имат общо и местно
действие! Основни прояви:
Общо действие: повишаване на кожната температура;
Инфрачервена катаракта;
Слънчев удар (главоболие, световъртеж, гадене и повръщане, тахикардия) – опасен
за всички, които работят на открито като селскостопански и строителни работници.
Профилактика на уврежданията: индивидуални мерки за защита (лични предпазни средства
– облекло, очила, щитове, шапки), но най-вече колективни, които биват:
Технологични: замяна на горещата обработка на метала със студена, замяна на
обикновените пещи с индукционни и др.;
Технически: топлоизолация на нагретите повърхности;
Организационни: правилен режим на труд и почивка, предварителни и периодични
медицински прегледи.
Ултравиолетовите лъчи (УВЛ) са част от оптичния диапазон на слънчевата светлина.
Това са електромагнитни вълни под 400 nm. Биологично активният диапазон УВЛ е от 400 до
200 nm и се дели на 3 зони – А (еритемна), В (антирахитична) и С (бактерицидна).
Биологичното действие на дългите УВЛ лежи образуването в кожата на биологично активни
вещества и продукти на разпад (фотолиза), за късите – денатурация на белтъците.
Източници на УВЛ в промишлени условия (диапазон 360-220 nm):
100
Волтова дъга, живачно-кварцови горелки, електродъгови пещи и заваряване;
Живачно-кварцови лампи с бактерициден ефект в медицината;
UV-лампи в производството (фотохимичен печат, нанасяне на бои, полимеризация);
УВЛ от слънчевото греене: селскостопански и горски работници, работници във
водния транспорт, строители, плажни спасители и др.
Рискови органи спрямо въздействието на УВЛ са кожата и очите. Различават се остри и
хронични увреждания. Остри – fotoophthalmia electrica, erythema fotoelectrica:
Erythema fotoelectrica (фотокератит, „снежна слепота”) – най-честото
професионално заболяване при електроженисти и заварчици; засяга и хора,
продължително изложени на слънце и отражателни повърхности – скиори,
спасители и др; Симптоми: силни, режещи болки в очите, усещане за чужда тяло,
сълзотечение, хиперемия и оток на конюнктивите и др.
Фотосенсибилизация – при професионално експонирани на UV лица – част от
лекарствени препарати, оцветители, каменовъглена смола и деривати, дезодоранти,
тоалетни сапуни и компоненти на слънцезащитните кремове. Два вида реакции:
1. фототоксични – едновременно въздействие на химични вещества и УВЛ
2. фотоалергични – предизвикват се при облъчване с УВЛ на предварително сенсибилизирани
Клиника: фотоконтактен дерматит, слънчева уртикария. Протичат с редица общи
прояви и могат да се усложнят да комедони, фоликулити, екземи, хиперкератози,
левкоплакии, десквамации, дори да малигнизират!
Професионална сенсибилизация: строители, ж.п. работници, работници в асфалтови
бази, полагане и ремонт на асфалтови настилки.
Хроничната експозиция на УВЛ може да доведе до:
Кожен рак – меланом (5%), плоскоклетъчен, базалноклетъчен;
Соларна кератоза – фотосъстаряване на кожата, хиперпигментация, загуба на
тургор и еластичност – обезводняване и дегенерация на колагена;
Катаракта;
Херпес симплекс – признак на имуносупресия на УВЛ;
Птеригиум (външно перде) – в 40-70% обвързан с УВЛ;
Рак на окото – засяга предна очна камера и ириса; меланом, базалноклетъчен Са.
Профилактика: колективни и индивидуални мерки и средства за защита:
Технически и организационни: екраниране на източниците на УВЛ, автоматизиране
на производствения процес;
Периодични медицински прегледи на работниците;
Използване на лични предпазни средства и защитни стереотипи: избягване на
експозиция в часовете 11-15 ч., шапка с периферия, работно облекло, защитни
очила с UV филтри, кремове с подходящ слънцезащитен фактор и мн. др.
66.Радиочестотни ЕМП (електромагнитни полета) като фактор

на работната среда. Източници на токове с висока, ултрависока
и свръхвисока честота – биологично действие, профилактика.
Лазери – хигиенни проблеми при приложението им.
Радиовълните са електромагнитни колебания с честота 1 kHz до над 300 GHz. В

зависимост от конфигурацията им в пространството се разграничават 3 зони:
Близка (зона на индукцията) – от източника до около 1/6 от дължината на вълната;
Междинна (зона на интерференция) – между близката и далечната;
Далечна (вълнова зона) – с радиус поне 10 пъти по-голям от 1/6 дължината на вълната.
Практически при работа с източници на радиовълни работниците винаги са в близката
или междинната зона. При обслужване на източници на СВЧ полета, работните места са в
далечната (вълновата) зона.
Източници на радиовълни се срещат в различни стопански сектори:
1. Промишленост: маталургия, металопреработване, машиностроене, производство на
електронни елементи. Източници тук са – колебателни контури, съгласуващи
трансформатори, фидерни линии и работни индуктори; за сушене на дървесина, прежда и
др. материали, слепване на пластмаси, вулканизация на каучук и т.н.;
2. Транспорт: воден, въздушен, железопътен, автомобилен – радиолокационна апаратура;
3. Комуникации: телевизия, радионавигация, локация, телефонни връзки, Интернет и др.
101
4. Медицина: използва се свойството на ЕМП да нагрява тъканите – физиотерапия.
Характерът и изразеността на биологичните ефекти зависи от следните фактори:
Дължина и честота на вълната, интензитет на ЕМП, характер на полето;
Режим (непрекъснат/паузи), начин (локално/общо) и продължителност на облъчване;
Разположение на човека спрямо векторите на ЕМП и наличие на модификатори.
Свръхвисокочестотните (СВЧ) ЕМП са с най-изразена биологична активност, следвани от
ултрависокочестотните (УВЧ) и високочестотните (ВЧ). Основният ефект е термичен –
повишение температурата на тялото или отделни негови части, като главната „мишена” на
радиовълните е мозъкът, където се повлиява протичането на някои процеси;
1. Остро действие: само при аварийни ситуации – адинамия, чувство за тревога, вегетативни
и съдови нарушения, пароксизмална тахикардия, епистаксис, левкоцитоза и др.
2. Хронично действие: функционални изменения на ЦНС, особено на вегетативните отдели и
сърдечно-съдовата система. Характеризира се с 3 синдрома:
Астеничен (начален): след трудов стаж 3-5 години, субективни оплаквания от общ
характер – отпадналост, главоболие, световъртеж, обща слабост, разстройство на съня
и менструацията при жените, спада работоспособността;
Астено-вегетативен: след 5-10 години стаж, към астеничния синдром се прибавят
сърдечно-съдови нарушения – т.нар. вегетативна дистония от хипо- или хипертензивен
тип, функционални ангиоспастични промени и др.;
Хипоталамичен синдром – добавят се диенцефални кризи, изразена възбуда, тремор,
рязко главоболие, стягащи болки в сърдечната област, хиперхидроза, акроцианоза и др.
Хроничното облъчване със СВЧ радиовълни може да доведе до катаракта.
Профилактика – планировъчни, организационни, технически, конструктивни,
технологични и медико-биологични мерки:
Хигиенно нормиране: максимална допустима стойност на интензитета на електричното
поле и плътността на магнитното поле;
Принцип на работа: намаляване на интензитета и експозиция, защита чрез екрани и
разстояние. Максималното допустимо време за работа е 4 часа!
Лични предпазни средства: радиозащитни очила, щитове, комбинезони;
Медицинска профилактика: предварителни и периодични медицински прегледи.
Определят се противопоказания за работа като: заболявания на ССС, на кръвта, на
ЦНС, вегетативна дисфункция, астенично състояние, неврози и др.
Лазерите представляват оптични квантови генератори, които преобразуват различни
видове енергия в кохерентно електромагнитно лъчение в оптичния диапазон. Биологичните
ефекти, които създават, зависят от дължината на вълната, продължителността на импулса,
мощността и енергията на лъчението, режима и ритъма на работа и т.н.:
1. Термичен ефект: образуване на голямо количество топлина в малък обем. В зависимост от
мощността на излъчването може да настъпи термоденатурация на белтъците до тежко
изгаряне и изпарение. Меланинсъдържащите тъкани имат избирателна абсорбция и
максимално се разрушват;
2. Механичен ефект: резултат от кинетични и ултразвукови промени в тъканите. След
облъчване, изпарение и промяна на обема на веществото се генерира ударна вълна, която се
преминава в биологични тъкани като акустична, после механична и предизвиква тежка
контузия. Създаденото електрично поле влияе на структурата на молекулите на мембраните,
като променя пропускливостта им и може да причини деструкция;
3. Фотохимично действие: изразява се в отслабване на междумолекулярните сили,
разкъсване на химичните връзки, образуване на свободни радикали и йонизация на тъканите.
Действието на лазерното лъчение, на тъканно и органно ниво, е най-силно изразено
върху кожата и очите. По кожата – от слабо изразена алергична реакция до разкъсване,
кръвоизливи в съединителната тъкан, тромбози и изгаряния. В окото – точковидни
помътнявания върху роговицата и перикорнеална инфекция до масивна деструкция на
корнеята и изгаряния на прилежащите тъкани.
Професионалното облъчване с лазерни лъчи може да предизвика както остри, така и
хронични увреждания. Наблюдават се функционални нарушения в дейността на нервната и
сърдечно-съдовата система под формата на астено-вегетативен синдром. Проявите са
предимно главоболие, повишена уморяемост и тремор на ръцете, лабилност на пулса и
артериалното налягане.
Ефективната профилактика при работа с лазери изисква отчитането на:
Класа на лазерната система, който определя степента на професионалния риск;
Конкретните условия на експлоатация на лазера – конструктивни особености на
102
лазерното устройство, вид на обработвания материал (мишената), наличие на други
вредни фактори на средата и др.;
Квалификация на персонала, който обслужва лазерното устройство.
67.Производствен шум. Разпространение, хигиенна

характеристика, влияние върху организма. Професионални
увреждания от въздействието на шум. Профилактика.
Шум е всеки неприятен или нежелан звук, който нарушава тишината, отдиха и
акустичния комфорт на човек или е опасен за здравето, като предизвиква разнообразни
функционални и структурни увреждания, намалена работоспособност, затруднява речевото
общуване и възприемането на звуковите сигнали от заобикалящата среда. Шумът има и
субективна компонента!
По честота шумът бива: нискочестотен (16 ÷ 350 Hz), средночестотен (350 ÷ 800 Hz) и
високочестотен (800 ÷ 20 000 Hz), по причина за възникване – механичен, ударен, аеро- и
хидродинамичен, по характер – тясно-/широколентов, „бял”, „розов”, тонален, нетонален. По
промяна на интензитета във времето се дели на:
Постоянен: нивото на шума не се променя през работната смяна с повече от 5 dB(A)
Променлив: нивото на шума се променя през работната смяна с повече от 5 dB(A)
Прекъсващ: шум с резки спадове до нивото на фона и продължителност на шумовите
интервали повече от 1 s.
Импулсен: шум от един или няколко звукови импулса, с продължителност на всеки по-
малка от 200 ms.
Нивото на експозицията на шум осигурява оценка на въздействието от продължителна
експозиция на шум. Върховото звуково налягане осигурява оценка на въздействието от
кратки, много силни звуци, напр. импулсен шум.
Влиянието на шума върху организма на човека може да се раздели в две насоки:
1. Специфични (аурални) ефекти: временно (преходно) понижение на слуха, трайно хронично
увреждане на слуха, остра звукова травма;
2. Неспецифични (екстрааурални) ефекти: психично и физиологично въздействие.
Експозицията на ухото на шум с високо ниво причинява прекомерно възбуждане на
слуховите клетки, което на свой ред уврежда тяхната структура. При нива на звука,
превишаващи 87—100 dB власинковите клетки проявяват умора или могат да се пречупят.
Настъпват значителни биохимични и физиологични промени, но те са обратими до известна
степен. Промените стават постоянни (необратими) след продължителна експозиция на шум
при нива, превишаващи 80 dB (A) или при внезапна експозиция на шум с много високо ниво,
превишаващо 120 dB. Загубата на слуха по отношение на дадена честота поради това се
свързва с увреждане на власинковите клетки в специфични части на кохлеята.
По клиничните стандарти и практика степента на загуба на слуха се изразява в
децибели ПЧ (праг на чуване), което показва увеличаването на прага на чуване над този при
нормален слух, определен за млади здрави хора. В ранните фази загубата на слуха вследствие
на шум се развива за честоти в диапазона 4—6 kHz.
Неспецифично (екстрааурално) действие на шума:
1. Психично въздействие: раздразнение, понижение на работоспособността, вниманието,
паметта, качеството на речевата комуникация.
2. Физиологично въздействие:
а) Върху организма като цяло, и в частност върху висшата нервна дейност и вегетативната
реактивност;
б) Върху функциите на отделните органи и системи:
ЦНС: влошаване на вниманието и запаметяването, лабилност на настроението,
разсеяност, по-бърза уморяемост, неврози, психични смущения, влошаване качеството на
работа, увеличаване на травматизма;
Вегетативна НС: увеличаване на напрежението; сърдечни, циркулаторни и др. прояви;
ССС: тахикардия, вазоконстрикция, артериална, хипертония или хипотония и др.;
Дихателна ____________система: учестяване на респираторния ритъм
Храносмилателна система: забавяне на моторната и секреторна функция на стомаха,
понижаване на апетита и на телесната маса, увеличаване на честотата на гастрити и язви.
Ендокринна система: промени в нивото на кръвната захар, повишаване на основната
обмяна, нарушения във функцията на щитовидната жлеза (хипертиреоза), надбъбреците,
103
хипофизата и хипоталамуса, задържане на H2O и амоняк в организма и др.
Двигателна система: понижаване на мускулната сила и издръжливост до 25 %, понижени
двигателни реакции, удължено латентно време на реакция, особено при влияние на
високочестен шум;
Анализатори: засягане на вестибуларния апарат (при интензивно шумово въздействие),
световъртеж, залитане, главоболие. Данните за промени в зрителната функция са
противоречиви.
в) Нарушения на съня.
Нормиране на производствения шум:
А. Здравни норми:
Гранични стойности на експозиция;
Горни стойности на експозиция за предприемане на действие;
Долни стойности на експозиция за предприемане на действие;
Когато се прилагат граничните стойности на експозиция 87 dB(A), действителната
експозиция на работещите се изчислява, като се отчита намаляването на шума от
използваните лични предпазни средства (ЛПС) за защита на слуха. Когато се прилагат
стойностите на експозиция за предприемане на действие 80 dB(A), респ. 85 dB(A), не се
отчита ефектът от използването на ЛПС;
Б. Основни задължения на работодателя:
Когато експозицията на шум е по-голяма от долните стойности на експозиция за
предприемане на действие 80 dB(A), работодателят осигурява на работещите ЛПС за
защита на слуха;
Когато експозицията на шум е равна или поголяма от горните стойности на експозиция за
предприемане на действие 85 dB(A), работодателят е длъжен да осигури използването на
ЛПС за защита на слуха;
Когато се установи превишаване на горната стойност на експозиция за предприемане на
действия 85 dB(A), работодателят разработва и прилага програма от мерки, за да сведе до
минимум експозицията на шум и произтичащите рискове.
Тема 68: „Инфра- и ултразвук. Приложение, източници,

вредно действие, профилактика на уврежданията.”
Инфразвук се наричат нискочестотните акустични колебания в диапазона под 20 Hz.
Те не се улавят от слуховия анализатор и се характеризират със същите параметри като шума.
Колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-голямо е инфразвуковото налягане и силата му.
Приложение: редица елементи на оборудването и технологични процеси в
съвременното производство генерират инфразвук. Голямата дължина на вълната и малката
честота на колебанията определят като неприложими методите за борба с шума.
Източници: земетресения, изригвания на вулкани и морски бури; в производството –
мощни турбулентни потоци течности или газове, при ударно възбуждане, въртене или
възвратно-постъпателни движения на големи маси. Инфразвук присъства практически във
всички спектри на шума на производственото оборудване. Примери: компресори,
кондиционери, турбини, вентилатори, дизелови двигатели, вятърни електрогенератори и др.
Въздействие върху човека: зависи от нивото на инфразвуково налягане, честотата и
продължителността. Характеристика на някои прояви:
Хронично въздействие: промени в ЦНС, ССС, дихателна, ендокринна и др. системи,
слухов и вестибуларен апарат;
Експериментални: вибриране на гръдната и коремната стена, усещане за натиск в
областта на слуховата мембрана, нарушен ритъм на дишане, общи прояви;
В производствени условия: астено-вегетативен синдром, понижена умствена
работоспособност, световъртеж, невротични симптоми (гадене, раздразнителност);
Счита се, че най-опасен и инфразвук с честота 8 Hz, поради възможност за
настъпване на резонанс с алфа-ритъма на мозъчните вълни.
Профилактика: 1) Мерки при източника: отстраняване причините за възникване, изолация,
мерки за поглъщането; 2) ЛПС за индивидуална защита; 3) Предварителни и периодични
медицински прегледи.
Ултразвук наричаме механични колебания с честота над 20 kHz, които не се
възприемат от слуховия анализатор. Диапазонът се дели на високо и нискочестотен с
гранична стойност 100 kHz.
Приложение: 1) нискочестотен – за почистване, обезмасляване, заваряване, спояване,
механична обработка, коагулация на аерозоли; в медицината за рязане и съединяване на
104
тъкани, обезболяване, разрушаване на туморни маси и др.; 2) високочестотен – апаратура за
информация, контрол, анализ, обработка и предаване на сигнали (дефектоскопия,
радиолокация), в медицината – диагностика и лечение на заболявания на гръбначния стълб,
ставите, периферната нервна система; в офталмологията, дерматологията и др.
Вредното влияние за работещите с ултразвук се изразява в т.нар. акустичен комплекс
– високочестотен шум и нискочестотен ултразвук.
1. Общо и локално действие: функционални промени в ЦНС и ПНС, ССС, ендокринна
система, слухов и вестибуларен апарат. Оплаквания от световъртеж, главоболие, адинамия,
разстройства на съня, раздразнителност, влошена памет, хиперестезия на звук и светлина и др.
2. Ефекти: механичен (микромасаж на тъканите), физико-химични (ускорена дифузия през
биологични мембрани, ускоряване на биологични реакции), термични и кавитационни.
Основни профилактични мероприятия за ограничаване вредното действие:
Технически мерки: внедряване на автоматизирано ултразвуково оборудване с
дистанционно управление, оборудване с по-малка мощност, използване на
звукоизолиращи устройства – екрани, кожуси и др.; звукоизолирани кабини.
Организационни мерки: оптимални режими на труд и почивка; обучение за правилна
експлоатация и контрол, ЛПС, предварителни и периодични медицински прегледи.
Тема 69: „Производствени вибрации. Източници, разпространение,

хигиенна характеристика, застрашени професии, влияние върху
организма, профилактика на уврежданията.”
Вибрациите представляват механични колебания на материалните тела около равновесното им
положение. В зависимост от начина (мястото) на предаване към човешкото тяло различаваме:
1. Вибрации, предавани на цялото тяло („общи“ вибрации);
2. Вибрации, предавани на системата „ръка-рамо“ („локални“ вибрации);
Източници: общи вибрации – транспортни средства; локални – ръчни инструменти,
немеханизирано оборудване
Застрашени професии: водачи на екскаватори, булдозери, самосвали, шофьори на тирове,
автобуси, бетонобъркачки, машинисти на локомотиви, трактористи и др. транспортни; корабостроене,
машиностроене, жилищно и пътно строителство, подземни работници и др.
Характерът и тежестта на вибрационно обусловените увреждания се дължат най-вече на
предаденото от източника на вибрации в зоната на контакт количество механична (вибрационна)
енергия,
което е пропорционално на: интензивността на вибрациите, контактната площ (рецептивната зона) и
времето на въздействие (експозиция).
При продължително въздействие на достатъчно интензивни вибрации предавани на цялото тяло
и/или на вибрации предавани на системата „ръка-рамо“, възниква специфичното професионално
заболяване
вибрационна болест. То има две основни форми:
1. Вибрационна болест от вибрации предавани на цялото тяло;
2. Вибрационна болест от вибрации предавани на системата „ръка-рамо“.
Локалните вибрации въздействат върху функциите и структурата на нервната, сърдечно-съдовата
и костно-ставната системи.
Въз основа на съдовите разстройства, в англо-саксонската специализирана литература
вибрационната болест е описвана като вибрационно обусловен феномен на Raynaud, вибрационно
обусловени бели пръсти, травматична вазоспастична болест, професионално обусловен феномен на
Raynaud.
Перифeрно-нервни нарушения: сетивни и вегетативни вазомоторни, потносекреторни,
терморегулаторни, невроваскуларни и дистрофични.
Мускулно-скелетните увреждания: тендовагинити най-често на флексорите на ръката, радиални и
улнарни епикондилити, периартрити предимно на хумеро-скапуларната става, тендомиозит на
екстензорната група мускули на ръката, дегенеративно-дистрофичните изменения на костно-ставния
апарат
в горните крайници, раменния пояс и гръбначния
стълб, еностозите, регионалната остеопороза, остеохондрозата и деформиращата спондилоза,
костните кисти и деформиращата остеоартроза.
Въздействие на общите вибрации върху организма: мускулно-скелетната система,
ретикуларната формация, малкия, гръбначния и главния мозък, ендокринните жлези, слуховия
анализатор,
105
зрителния анализатор, сърдечно-съдовата система, женска полова система.
Нормиране на производствените вибрации:
А. Здравни норми:
1. За вибрации предавани на системата ръка-рамо: дневна гранична стойност на експозиция, дневна
стойност на експозиция за предприемане на действие;
2. За вибрации предавани на цялото тяло: дневна гранична стойност на експозиция, дневна стойност на
експозиция за предприемане на действие.
Б. Основни задължения на работодателя:
1. Да отстрани рисковете, произтичащи от експозиция на вибрации при източника, или да ги сведе до
минимум, като вземе предвид техническия прогрес и наличието на мерки за контролиране на риска при
източника;
2. При превишаване на съответната дневна стойност на експозиция за предприемане на действие,
работодателят е длъжен да осигури здравно наблюдение и да предприеме технически и/или
организационни мерки за отстраняване илинамаляване на риска за работещите;
3. При превишаване на съответната дневна гранична стойност да разработи и приложи мерки за
намаляване
нивото на експозиция на вибрации;
4. Да предприеме подходящи мерки за намаляване на експозицията на вибрации за бременни, хора с
увреждания на опорно-двигателния апарат и други чувствителни лица.
Тема 70: „Химични фактори в работната среда – класификация,

източници, обща характеристика. Значение на начина
на проникване, метаболизма, кумулацията в организма
и отделянето на химическите вредности за възникване, диагностика
и профилактика на професионалните отравяния.”
Химичен агент е всяко химично вещество и съединение, самостоятелно или в смес,
което присъства в естествено състояние или се произвежда, използва или отделя,
включително като отпадък при производствената дейност, независимо от това дали е или не е
произведено и дали е пуснато на пазара.
Токсичен агент се нарича вещество, попаднало от работната среда в организма по
някои от физиологичните пътища в сравнително малки количества и предизвикващо физико-
химични промени или патологични процеси лежащи в основата на професионалните
отравяния. Такива са суровини, междинни, крайни или отпадни продукти, които се откриват в
работната среда като газове, пари, аерозоли или течности и оказват вредно влияние върху
организма.
Класификация по химична принадлежност:
1. Неорганични: метали, металоиди, оксиди, киселини, основи, халогеноиди;
2. Органични: алифатни, ароматни съединения, хлорирани въглеводороди, нитро-, амино
съединения, пластмаси, пестициди и др.
Класификация по биологично действие: 1) металоиди (протоплазмено действие);
2) оксиди (дразнещо, наркотично); 3) киселини (корозивно, изгарящо).
Класификация по произход: минерални и биологични (растителни, животински,
микробни); по физическа структура: твърди, прахове, газове, пари, аерозоли, течности;
По специфична токсичност: невро-, хепато-, нефро-, кардиотоксичнии др.
По доминиращите здравословни ефекти: токсични (остри и хронични), алергизиращи
(хлорирани CH, мин.масла), гонадотропни (формалдехид, фенол, олово), мутагенни,
канцерогенни и др.
Източниците на замърсяване на работната среда могат да се обединят в следните
групи: грешки в технологичния режим, неизправности в оборудването, стари съоръжения,
аварии, неефективна вентилация, неправилна употреба на ЛПС и др. Професионален риск от
контакт с токсични агенти съществува в различни отрасли:
Рудо-, въгледобив – взривни газове, метан, маслени аерозоли, СО, N окиси;
Металургия – серни газове, метални аерозоли и окиси, тежки метали, СО;
Металообработване, машиностроене - галванизация, никелиране, хромиране - газове,
пари и аерозоли;
106
Химическа (нефтохимическа) промишленостконтактът е най-широк при
производството на киселини, основи, торове, пестициди, багрила;
Нефтодобив, производсво на кокс, пластмаса, бои, лекарства.
Токсикокинетиката изучава закономерностите при преминаване на токсичните
вещества през организма (съдбата на ксенобиотиците в организма): пътища на постъпване,
транспорт и разпределение, метаболизъм (биотрансформация), екскреция на ксенобиотиците.
В зависимост от проникването и разпределението в тъканите и клетките веществата
се делят на електролити и неелектролити. Електролити (металите) – дисоциират до йони.
Бързо преминават от кръвта в депа. Характерна за тях е материална кумулация: Mn – мозък,
черен дроб, Pb – кости, F – кости, зъби, ДДТ – мастна тъкан. При неелектролити
проникващата способност зависи от коефицента на разпределение масло/вода и от
кръвоснабдяването на органите. Бензолът метаболизира до фенол (отделя се с урината) – по-
токсичен. Фенолът се свързва с глюкуроновата к-на, сярна к-на до глюкурониди и сулфати.
Толуолът – до бензоена к-на, хипурова к-на, сулфати, H2S – до сулфати, NH 3 – до урея (и
непроменен през белия дроб), бензин – непроменен през белия дроб, Pb, Hg, As – с кърмата.
През кожата – потни и мастни жлези – алкохол, бензол, сребро, мед, живак.
Съдбата на токсичните агенти в организма е различна. Подлагат се на различни
биохимични процеси – окисление, дезаминиране, свързване с глюкуронова к-на, амино к-ни.
По-голяма част от ксенобиотиците претърпяват метаболитна трансформация, при което с
превръщат в помалко активни метаболити - обезвреждат се.Само незначителна част се
отделят в непроменен вид. Най-често се получават по-лесно разтворими във вода съединения,
които се отделят с урината.
І фаза: чрез окисление, редукция или хидролиза в молекулата се въвеждат - ОН,
- СООН, - NH2,-SН илисе експресират функционалните групи. Това увеличава
полярността на ксенобиотиците и създава условия за ІІ фаза;
ІІ фаза: присъединяват се (конюгират се) към ендогенни молекули – глюконати,
сулфати, глутатион, глицин. Получените метаболити са по-лесно разтворими във вода,
по-малко токсични, по-малко липофилни, по-полярни (биоинактивация).
І фаза става с участие на ензимни системи – оксидази (Р450), монооксигенази в
гладкия ендопладматичен ретикулум на клетките, предимно в хепатоцитите.
Функционалната и материална кумулация водят до хронично отравяне. В началото
измененията са по-незначителни, но с времето се задълбочават и водят до изявена клинична
картина. Едно и също вещество в условията на еднократна или многократна експозиция може
да предизвика различна картина на интоксикация. Напр.бензолът при краткотрайна
експозиция (остро отравяне) е невротропна отрова. При продължително хронично действие -
хематотропна отрова. При продължително действие на факторите с малка интензивност се
развива нетипична, некласическа интоксикация.
Пътища на отделяне са белите дробове, бъбреците, храносмилателната система,
кожата (неелектролити), слюнката (живак, олово), млечни жлези (арсен, живак, олово).
Профилактиката на отравянията в реалните производствени условия предвижда
мерки в различни направления. Най-ефективна профилактична мярка е промяна в
технологията с цел отстраняване или смяна на токсичното вещество с по-малко токсично или
напълно безвредно. Когато това е невъзможно, се търсят алтернативни решения за
оптимизиране условията на труд. Препоръчват се:
Комплексна механизация и автоматизация на производствените процеси;
Херметизация на оборудването и средствата за транспорт;
Ограничаване времето на пребиваване в опасната зона;
Предварителни и периодични инструктажи за безопасност на работа;
Условия за спазване на добра лична хигиена (пране на работното облекло);
Предварителни и периодични медицински прегледи – контраиндикации за работа.
Тема 71: „Фактори, от които зависи действието на химическите

съединения в работната среда. Видове действия.”
Факторите, от които зависи действието на токсичните агенти са биологични и
небиологични. Към последните се отнасят: фактори на средата (температура, влажност,
агрегатно състояние), разтворимост (високата разтворимост увеличава токсичността),
концентрация, експозиция, токсикометрични параметри на токсичния агент.
Токсикокинетикатичните процеси завършват с биологично ефективната доза на
токсичното вещество. Това е тази част от вътрешната доза, която взаимодейства с
биологичните молекули Част от взаимодействията се проявяват с биологичен ефект, а други –
107
не. Съществува т.нар. критичен ефект и критичен орган (най-чувствителен към токсичното
действие). Пример: Cd – критичен ефект е протеинурията, критичен орган – бъбреците;
Pb за деца – мозъка, енцефалопатия, за възрастни – костен мозък, нарушения в хема
(порфирини). Прицелни молекули могат да бъдат белтъците, липидите и ДНК.
Токсично действие се изразява в образуване на свободни радикали, които атакуват
клетките, получават се нови свободни радикали (верижна реакция), нарушават се
биологичните мембрани. Осъществява се свързване със SH-групи на ензимите (тиолови
отрови) или инхибиране на ензими. Крайният изход от взаимодействието между химичния
агент и индивида може да бъде:
липса на ефект;
поява на странични неприсъщи за организма ефекти;
проява на токсично въздействие, завършващо със смърт на организма.
В производствени условия твърде често се среща комбинирано действие на някои
химически вещества върху организма. В металургията чести са комбинациите на CO със SO2,
на CO и азотни оксиди, в химическата промишленост на пари от бензен с толуен и въглероден
дисулфид, в селското стопанство комбинациите между ФОС и дитиокарбамати, ФОС и ХОС,
ФОС и нитрофеноли или синтетични пиретроиди. Възможни са три основни типа на
комбинирано действие:
Синергизъм - когато едното вещество потенцира действието на другото;
Антагонизъм - когато едното вещество отслабва действието на другото;
Сумарно или адитивно действие - когато действащия ефект на веществото се сумира.
Механизмът на действие при потенциране или отслабване на токсичния ефект се
свързва с възможността някои вещества да инхибират или индуцират ензимни системи,
участващи в метаболитната биотрансформация. Установено е например, че като индуктори на
ОСФ се явяват някои представители на ХОС (линдан, мелбекс). Тяхната комбинация с ФОС
често води до намаляване на токсичния ефект на смесите т.е. наблюдава се антагонизъм.
Съчетани ефекти: химични вещества и шум, химични вещества и зрително
напрежение, химични вещества и вибрации, химични вещества и неблагоприятен
микроклимат. Повечето ототоксични вещества увреждат ресничестите клетки на кохлеата
директно или чрез разрушаване на други кохлеарни хомеостатични механизми, а
комбинираната експозиция на химични вещества и шум има потенциращ ефект.
Химични вещества и зрително напрежение заедно водят до професионални
увреждания на зрителния анализатор. Такива вещества са метанол, анилин, тринитротолуен,
олово, СО, сероводород, серовъглерод, диметилсулфат, пестициди (ХОС, ФОС), живак и др.
В зависимост от действието си върху човешкото здраве, химичните вещества и
препарати се класифицират в една или няколко от следните категории: експлозивни,
оксидиращи, изключително/лесно запалими, запалими, силно токсични, токсични, токсични,
вредни, корозивни, дразнещи, сенсибилизиращи, канцерогенни, токсични за репродукцията,
мутагенни и токсични за околната среда.
Тема 72: „Токсикология на някои метали – Pb, Hg, Mn, Kd, Cr. -
хигиенно- токсикологична характеристика,
застрашени професии. Профилактика на интоксикациите.”
Оловото (Pb) е сив, мек и ковък метал, притежаващ висока плътност и корозионна
устойчивост. Съдържа се в сулфидните, карбонатните и сулфатните руди, като се добива чрез смилане
на рудите, флотация и стопяване, с последващо пречистване за отстраняване на примеси. Риск от
професионално отравяне съществува при работници, ангажирани в производство и преработка на
акумулатори, тръби и кабели, бои, пластмаси, стабилизатори, в металургията (оловни сплави,
запояване, гледжосване). Възможни са и битови интоксикации.
Оловото причинява остри и хронични интоксикации. Към острите прояви се отнасят тези в
ГИТ (оловна колика), а към хроничните – анемия, стомашно-чревен синдром, хепатален синдром,
оловен фациес и хронична оловна нефропатия.
Профилактика: провежда се антидотна терапия, която повлиява оловната колика и анемията.
Ако са налице органични увреждания, е наложително трайно прекратяване на експозицията, лицата се
насочват към ТЕЛК (търси се степен на загубена работоспособност).
Живакът (Hg) e течен, сребристобял метал, изпаряващ се при стайна температура. Високата
му химична активност се обуславя от съединенията му – неорганични (оксиди, нитрати, хлориди,
сулфати) и органични (алкилни и арилни). Професионален риск съществува при производстви и
експлоатация на контролно-измервателна апаратура и прибори, рентгенови тръби, кварцови и
108
електрически лампи, някои фармацевтични препарати, фунгициди и дезинфектанти – амалгама в
стоматологията.
Действие: рядко остро, предимно хронични прояви (живакът е невротропна отрова) –
неврастенна симптоматика, токсична живачна енцефалопатия (живачен тремор и живачен еретизъм –
склонност към депресивни състояния).
Профилактика. Още при първите симптоми се налага временно прекратяване контакта с
ноксата, а тежките форми, свързани трайна загуба на работоспособност се следват от окончателно
преустановяване на професионалната експозиция.
Манганът (Mn) принадлежи към групата на тежките метали. Има висока температура на
топене, а съединенията му са основен фактор на работната среда като финодисперсен прах, значение
имат оксидите му, използвани като пестициди. Професионален риск: за работници в минното дело,
металургията, при производство на електроди; работа с пестициди.
Действие: рядко може да протече остро, с иритативни прояви на ГДП или манганови
пневмонии; по-чести са хроничните ефекти – неврозоподобни прояви, в последствие сънливост,
емоционална лабилност, накрая паркинсонизъм и интелектуални нарушения.
Профилактика. При установяване на хронична манганова интоксикация се преустановява
контакта са ноксата и трайно трудоустрояване с определяне степен на инвалидност. В напредналите
стадии неврологичните нарушения са необратими.
Кадмий (Cd). Кадмиеви пари и прах се установяват във въздуха при топенето и рафинирането
на оловни, медни и цинкови руди. Професионален риск – при пресьори на акумулатори,
галванотехници, бояджии и работници в порцеланово-стъкларската промишленост. Непрофесионална
експозиция – храна в съдове с кадмиево покритие; пушачи. Действие: рядко е остро – инхалационна и
дигестивно-резорбционна форма; хронични прояви – нефротоксично действие (протеинурия),
увреждане на кости, аносмия, белодробен емфизем, пневмосклероза, канцерогенен риск.
Профилактика. При кадмиево носителство – балнеолечение, витаминотерапия (C, D). При
манифестна хронична интоксикация – продължително лечение и трудоустрояване.
Хромът (Cr) е сив, трудно топим и химически малко активен метал, лесно разтворим в
киселини. Хромовият анхидрид силен окислител и с киселини дава хромни соли. Професионална
експозиция: в производството на стомана, синтетичен каучук, бои за стъкло и керамика, хромови
катализатори, в текстилната, химическата и фарм. Промишленост.
Прояви: остри (трахеобронхити, бронхопневмонии), хронични – кератоконюнктивит,
атрифични ринофарингити, ХОББ, пневмосклероза, първична бронхиална астма, рак на белите
дробове и носната преграда. При токсична пневмофиброза – трайно трудоустрояване!
Тема 73: „Дразнещи газове – хлор, серен диоксид, сероводород,

нитрозни газове, амоняк. Профилактика на интоксикациите.”
Хлорът (Cl2) е жълтозелен газ с остра, задушлива миризма, по-лек от въздуха. Отделя
се при процеса на изличане на метали от руди, в преработката на нефта. Използва се за
дезинфекция на водата, намира приложение в хартиената, текстилната и фармацевтичната
промишленост. Важни хлорни съединения са хлороводород, солна киселина (фактори на
работната среда при обработка на сурови кожи, органични бои, в металургията и др.),
хлорпикрин (дезинфектант) и фосген (във фарм. производство, органичен синтез).
Серният диоксид (SO2) е безцветен газ с остра миризма, добре разтворим във вода.
Отравяне с него е възможно при металургичната обработка на сярасъдържащи руди, при
преработката на нефт, производство на стъкло, хартия, изкуствени влакна, обработка на кожи,
изгаряне на топливо със съдържание на сяра – леярни, ковачници и др.
Сероводородът (H2S) e безцветен газ с миризма на развалени яйца, която отслабва с
повишаване на концентрацията му. Отделя се при въгледобив, нефтодобив, нефтопреработка,
коксохимическо производство, синтез на изкуствени влакна, в кожарството и др. Особено
опасни са високите му концентрации при гниенето на органични отпадъци в колектори,
канали и шахти с отпадни води и твърди органични отпадъци.
Нитрозните газове (най-вече NO и NO2) се отделят при производството и употребата
на азотна киселина, нитрити, взривни вещества, производство на азотни торове, фотоленти,
синтетични смоли и пластмаси, лекарствени препарати, в металургията като съставна част на
доменния газ, при електрожени и ацетиленови заварки, горене на нитроцелулозни
съединения, гниене на органични материи и др.
Амонякът (NH3) е безцветен газ с остра миризма, който се отделя при производство и
използване на взривни газове, бои, лакове, при синтез и употреба на азотна киселина, в шахти
с отпадни води и др.
При остри отравяния диагнозата е улеснена от очевидните обстоятелства, които са
109
станали причина за интоксикация (аварии). При хронични отравяния – внимателна
диференциална диагноза с хронични форми на заболявания на ГДП и белите дробове.
Профилактика. Преценката на загубена работоспособност зависи от тежестта на
пораженията, клиничните им последици и степента на функционалните им нарушения. При
динамичното наблюдение може да се установи пълно оздравяване и функционално
възстановяване. Работникът може да се върне на същата месторабота. При трайни и остатъчни
последици, професионалната експозиция се прекратява чрез трудоустрояване или
преквалификация.
Тема 74: „Органични разтворители – бензен, бензин,

серовъглерод, нитро- и аминопроизводни на бензола.
Профилактика на интоксикациите.”
Бензенът е течен, безцветен и с приятна миризма. Представител е на ароматните
въглеводороди с изразена летливост и липидоразтворимост. Парите му са по-тежки от
въздуха. Рисков химически фактор при процесите на органичния синтез в
нефтопреработването, коксохимичното производство, при получаване и употреба на моторни
горива или при използването на някои разтворители, където присъства като примес в малки
количества. Висока цитотоксичност!
Действие: 1) остро отравяне (наркотично действие) – еуфория, главоболие,
световъртеж и др.; 2) хронично отравяне – неврастенна симптоматика, токсична
енцефалопатия, токсична и сензомоторна полиневропатия, хипо- и апластична анемия и др.
Профилактика. При първите симптоми – временно прекратяване на контакта с
ноксата. При тежки форми – окончателно преустановяване на професионалната експозиция.
Бензините са летливи, лесно запалими течности с характерна миризма. Токсичността
им зависи от нефта, от който са получени, начина на получаването и от състава му. Те са
продукти от дестилацията на нефта и представляват смес от наситени, ненаситени мастни и
ароматни въглеводороди. Със здравен риск е свързана употребата на бензините като гориво за
двигатели с вътрешно горене или като разтворители на каучук, мазнини, лакове, разредители
и др., в металообработването, екстракционните процеси в маслодобива, химическо чистене.
Действие: 1) остро отравяне – прояви от страна на очите и ГДП; 2) хронично отравяне
– функционални нарушения на ЦНС, хронична енцефалопатия, иритативен ефект и др.
Профилактика. Леките форми на хронично отравяне са обратими след прекъсване
контакта с ноксата. При продължителни невротични прояви – прекратяване на експозицията.
Серовъглеродът (СS2) e безцветна, летлива и лесно запалима течност с приятна
миризма. Под действие на светлината частично се разлага, слабо пожълтява и образува
неприятно миришещи продукти. Професионален риск от интоксикация съществува при
получаването на изкуствени влакна (вискоза), целулоза и целофан. Експозиция на CS2 се
среща и при работещите в селското стопанство, лесовъдството и при синтеза на различни
препарати за растителна защита.
Действие: 1) остро отравяне: еуфория, безпричинен смях, главоболие, световъртеж;
2) хронично отравяне: астеничен и неврастеничен синдром, умствена и физическа умора,
поражение на ПНС (вегетативно-сензорен полиневрит), ендокринни и ГИТ смущения и др.
Профилактика. При остри отравяния – временна загуба на трудоспособност; трудно
поддаващи се на лечение и склонност към рецидиви – продължително трудоустрояване. При
диагностика на полиневрит или енцефалопатия – трайно трудоустрояване.
Нитро- и аминопроизводните на бензола са група съединения, в които С-атоми от
бензолното ядро са заместени от нитро- или аминогрупи. Най-разпространени са нитробензен,
динитротолуен, тринитротолуен. Професионален риск за отравяне с нитросъединения на
бензена съществува в химическата, хартиената, текстилната промишленост, при производство
на пестициди, бои, козметика, експлозиви (тринитротолуен), анилин, фармацевтични
продукти и пластмаси, както и като разтворители (динитротолуен, нитротолуен).
Действие: настъпват остри или хронични отравяния с характерна симптоматика.
Профилактика. Леките остри отравяния обикновено преминават бързо, без остатъчни
прояви. Наличие на катаракта и апластична анемия при хронично отравяне, алергично
обусловена патология на очите, ГДП и бронхиална астма, както и рак на пикочния мехур при
експозиция на ароматни амини налагат трайно трудоустрояване.
Тема 75: „Въглероден окис. Хигиенно-токсикологична
110
характеристика. Профилактика на интоксикациите.”
Най-висок професионален риск от въздействие на въглероден оксид (СО) имат
миньори, автомеханици, пожарникари, металурзи, заварчици и химически работници, поради
факта, че той е съставна част на различни газови смеси. Такива са взривни и доменни газове,
изгорели автомобилни газове, природни газове и др. СО е основен химичен рисков фактор и
там, където има непълно изгаряне на органични материи, вкл. въглища, пластмаси, бои,
дървен материал. Още в тухларни и циментови заводи, керамична промишленост.
Токсикокинетика и токсикодинамика. СО постъпва в организма изключително през
дихателните пътища. В кръвта се свързва с хемоглобина, образувайки трайното съединение
карбоксихемоглобин. Съществува корелация между нивото на СО във вдишания въздух и
концентрацията на карбоксихемоглобина. Отделянето му от организма става отново през
белите дробове с издишването. В основата на токсичния ефект на СО е нарушения
кислороден пренос до тъканите в резултат на образувалия се нефункционален метаболит и
произтичащите от това хипоксемия и хипоксия.
Токсични ефекти – основни клинични признаци:
Остро отравяне: темпорално главоболие, гадене, повръщане, адинамия. Нивото на
карбоксихемоглобина е около 15-20%, като с нарастване на този процент расте и
симптоматиката – до колапс, тежки проводни нарушения, кома и смърт (50-60%);
Свръхостра форма (жени непушачки, млади хора): асфиксия, кома, гърчове, смърт;
Постинтоксикационен период (след излизане от комата): психомоторна възбуда,
ретроградна амнезия, остатъчни симптоми – вистибуло- и церебропатии, ендокринни
нарушения, паркинсонизъм, миокардна исхемия;
Хронично отравяне: при продължителна експозиция на ниски нива на СО в работната
среда или след прекарани леки остри интоксикации – невровегетативна дистония,
церебрастения, психоорганична симптоматика, паркинсонизъм, полиглобулия.
Лечение: При остро отравяне – патогенетична терапия – кислород, карбоген, вливания на
глюкозни разтвори с високи дози вит. С, обменно кръвопреливане, хипербарна оксигенация,
дихателна и сърдечно-съдова реанимация.
Профилактика. При трайни увреждания след остро отравяне като напр. паркинсонов
синдром или ИБС, професионалният контакт се прекратява изцяло. Изразените форми на
хронично отравяне водят до значителна загуба на работоспособност.
Тема 76: „Прахът – физико-химичен фактор на работната среда.

Класификация, основни източници, патогенни свойства, застрашени
отрасли и професии. Профилактика на праховите заболявания.”
Сборното понятие прах (прахов аерозол) включва разнообразни органични и неорганични
вещества с най-различно по характер и сила увреждащо въздействие, обединени от общо физическо
свойство - силно раздробени частички, които поради своя малък размер и маса и относително голяма
повърхност се задържат във въздуха за различно дълъг период от време. Прахът във въздуха се отнася
като колоидна система, в която раздробените частички са дисперсната фаза, а въздухът е дисперсната
среда и затова се означава още и с понятието прахов аерозол.
Праховите частици които се съдържат във въздуха образуват с него дисперсна система,
която се нарича аерозол. Утаеният прах върху под, стени, съоръжения,земя и др. се нарича аерогел.
При определено външно въздействие (въздушна струя, удар и др.) аерогелът може да премине в
аерозол. Умокреният прах се нарича хидрогел.
Към т. нар. прашни производства се отнасят: откритите и подземни рудници за рудо- и
въгледобив; добиването на изходни суровини и производството
на строителните материали - камъни, чакъл, пясък и др.; металургията; машиностроенето; текстилна
промишленост; стъкларското, порцеланово-фаянсовото, селскостопанското
производство, строителството и др.
Според начина на получаване праховете биват: първични (дезинтеграционни и
кондензационни) и вторични. Дезинтеграционните се получават при механичното раздробяване на
твърди тела, например извършване на пробивни работи, взривяване, изземване на добитата маса - при
добив на полезни изкопаеми, хидро- и пътно строителство,
разрушаване на сгради, строителство и ремонт на пещи, дърводобив и дървообработване. Частичките
имат неправилна форма. Кондензационните аерозоли се образуват при кондензация на парите или
газовете след високи температурни въздействия върху вещества, които са в твърдо агрегатно
състояние при обикновена температура - прахообразуващи
процеси при топенето на метали и силикатни минерали при производства като
111
металургия, стъкларска и порцеланова промишленост, електро- и оксижениране и др. Отличават се с
по-малките си размери, по-тесните граници на дисперсност, обикновено имат правилна сферична
форма и имат склонност да конфлуират образувайки агломерати от голям брой частици. Вторични са
тези прахове, които на даден етап от производството или в края,
при пакетирането, транспортирането и насипването на материалите се намират в прахообразно
състояние или са седиментирали върху работното оборудване, пода, прозорците и др., и при работа и
при създаване на въздушни течения преминават отново във въздуха на работната среда.
По вид прахът се разделя на органичен, неорганичен и смесен. Органичните прахове от своя
страна биват:
природни - растителни (полени, цветен прашец, семена, памук/ленти др.) и животински
(животински пърхот, косми, микроорганизми и спорите им, микрокърлежи, паразитни
елементи, отделящи се чрез урината и фекалите на болни животни и хора или образуващи се
при процесите на разлагане и гниене на органична материя и др.);
получени в резултат на човешката дейност - синтетични прахове (бои, пластмаси,
пестициди, фармацевтични препарати, синтетични влакна, перилни прахове и т. н.).
Неорганичните прахове се класифицират като: 1) метални (метални окиси и кондензационни
аерозоли) и 2) неметални - соли, киселини, основи, минерали (природни и изкуствени). Последните -
несъдържащи SiO2 и съдържащи SiO2 (свободен или свързан).
В зависимост от първичния материал: минерален (преработка на рудни и нерудни
изкопаеми), въглищен (преработка и изгаряне на въглища), метален (обработване, леене и заваряване
на метали), органичен и др.
В зависимост от въздействието им върху човешкия организъм: отровен, опасен за
пневмокониозно заболяване, радиоактивен. Главна опасност за човека представлява прахът
в аерозолно състояние. Основните параметри, които характеризират праховия аерозол са запрашеност
на въздуха, дисперсен и веществен състав на праха.
Патогенно действие на праха върху човека:
Утаените прахови частици в алвеоналната област се очистват много по-бавно.
При дишането едрите прахови частици с размери над 10 μm се утаяват в горните дихателни
пътища-нос, трахея, бронхи.
По фините частици достигат до алвеолите и известна част от тях се утаяват там. Основната
част от този утаен прах е с размери под 5-6 μm и много малка част до 10 μm.
Прахът, който при дишането може да достигне до алвеолите и да се утаи там се нарича
респирабилен прах. Неговите размери са под 10 μm, но основната им маса е с размери под 5-6
μm.
Значение от гледна точка на пневмокониозоопасноста имат онези от праховите частици, които
са способни да проникнат дълбоко в белите дробове и да образуват там трайно депо. Тази
фракция от общия суспендиран във въздуха на работната среда прах се означава като
респирабилна – това се праховите частички с големина 0,5-5 μm.
Въпреки че праховете имат твърде разнообразни физични свойства и химичен състав,
неблагоприятните им здравни ефекти могат да се систематизират в следните основни насоки:
общотоксично действие;
местно раздразнително и корозивно действие – киселини, основи; кожни изменения – екземи,
дерматити, аргироза, комедони, фурункули, язви и т.н.;
алергично действие – растителни прахове, някои синтетични; хиперсензитивен пневмонит,
бронхоспазъм, бронхиална астма
специфично действие – бактериални и гъбични инфекции;
канцерогенно действие – азбестов прах, метални аерозоли, радионуклиди.
Профилактика. Групи мероприятията за намаляване запрашеността:
Технологични:
1. Прилагане на подходящи решения в технологичния процес, които водят до намаляване
на прахообразуването и постъпването на прах в атмосферата: умокряне на суровината в различни
пунктове на нейната преработка, ако това не пречи на технологията и извличането; скъсяване на
технологичния път; намаляване височината и наклона на пресипките.
2. Ограждане (капсуловане) на технологични звена с интензивно прахообразуване и прахоотделяне.
3. Ограждане на източниците с местни смукатели и засмукване на силно запрашения въздух с
прилагане на местна вентилация. След очистване в прахоуловители, въздухът се изхвърля в
атмосферата.
4. Организиране на общообменна вентилация на производствените помещения.
5. Периодично почистване на утаения прах от пода и производственото обзавеждане на фабриките.
6. Използването на прахообразни материали и суровини да се сведе до минимум като се въведат
112
пастообразни и гранулирани (напр. в пластмасово производство);
Профилактика на прахови заболявания:
7. Осигуряването на предпазно професионално хранене на работниците - богатата на мазнини
(ПНМК), белтъци (цистин, цистеин, метионин), калций и витамини (vit А) храна, потиска развитието
на силикотичния процес;
8. Провеждане на предварителни и периодични медицински прегледи - на всеки 12 или 24 месеца с
участие на терапевт, ОРЛ, дерматолог, офталмолог;
9. Организиране на фотариуми с UV-облъчвания, индивидуални инхалации с физиологичен и содов
разтвор (5% разтвор на NaCI, 2% содов разтвор) за възстановяване на самоочистващите функции на
бронхиалното дърво;
10. Осигуряване на условия за добра лична хигиена (двусекторни шкафове за лично и работно
облекло, бани, перални и др.).
Тема 77: „Хигиена на труда при употреба на пестициди.”

Пестицидите представляват средства за растителна защита. Според предназначението
си биват инсектициди, фунгициди, акарициди, хербициди, родентициди и др.; според
действието си – репеленти и атрактанти, а според химическия състав – фосфоорганични
(ФОС), карбамати, тио- и дитиокарбамати, кумаринови, серни, медни и др.
Целите, за които се използват пестицидите ги отличават от останалите химични
вещества. В болшинството от случаите, пестицидите имат широк спектър на токсично
действие и рязко изразена биологична активност. Предназначени са да убиват вредители,
но въздействат върху всички останали организми. Концентрациите, които се създават в
местата с вредители, могат да бъдат опасни и за работещите. Циркулацията им в биосферата е
непредотвратима. След внасяне в почвата, остават в околната среда до пълното си
разграждане, което е над 10 години. Някои пестициди имат изразена биокумулация, като
типичен пример е ДДТ, чиято концентрация расте последователно във водоемите, рибите и
рибоядните птици след превишаване на употребата.
Най-яркия пример за негативно здравно влияние на пестицидите са последиците от
използването на т.нар. „оранжев агент” по време на войната във Виетнам. 10 години по-
късно съединението е открито в различни проби като почва, растителност, риби и други
животни, човешко и краве мляко, човешка кръв, черен дроб, бъбрек, мастна тъкан и др. Силно
изразен е тератогенния и ембриотоксичния ефект – уродства, интраутеринна смърт,
помятания, както анемичния и астено-динамичния синдром.
Особено характерно място за действие на пестицидите е черният дроб. Описани са
случаи на тежки токсични увреждания до остра чернодробна некроза от препаратите диоксин
и дибензофуран. Наблюдават се още хронична хепатална порфирия, хепатостеатоза, токсичен
хепатит и цироза (при хронична експозиция).
Предвид разнопосочното неблагоприятно въздействие върху организма е необходимо
да се вземат комплексни и своевременни мерки. От технологична гледна точка, е
необходимо да се намали количеството на използвания пестицид или да се търси алтернатива
за друг, по-малко токсичен агент. На работниците трябва да се осигури пълния комплект от
лични предпазни средства: костюми, очила, ръкавици, респиратори, а работното облекло да се
дезинфекцира, обезпрашава и пере централизирано. Особено важни са медицинските мерки.
Сред противопоказанията за работа с пестициди са:
Органични заболявания на ЦНС и епилепсия, изразени неврози и вегетативна
дисфункция; психични заболявания;
Заболявания на ендокринните жлези, черния дроб и кожата;
Нефрит, нефроза, нефросклероза;
Изразен атрофичен ринофарингит, ларингит, синуит и др. белодробна патология;
Заболявания на сърдечно-съдовата система и преден очен сегмент;
Бременни и жени под 35 годишна възраст, лица под 18 г.
Задължителните медицински прегледи на работещите с пестициди се извършват от
терапевт и невролог, като сред задължителните параклинични изследвания се включват:
Кръв: хемоглобин, левкоцити, диференциално броене, холинестеразна активност;
Урина: относително тегло, албумин, седимент, уробилиноген.
Тема 78: „Хигиена на труда на жената.”

Развитието на промишлеността и селското стопанство създадоха условия за масово
навлизане на жените в общественото производство. Феминизираха се много браншове –
здравеопазване, текстилен, шивашки, фармацевтичен, обувен, парфюмериен, хранително-
113
вкусов и др. Женският труд е важна съставна част от съвкупния обществен труд и се използва
широко във всички сфери на производството и обществения живот. Упражняването на
професия не е преходен епизод от живота на жените, а носи постоянен характер.
Физиологични особености на женския организъм. Жената има по-малка ефективна
сила, по-малък физически капацитет от този на мъжа с 25-30 %, по-нисък ръст, по-къси
крайници, по-слабо развита мускулатура, повече мастна тъкан, по-малък витален капацитет и
кръвен обем, по-малък брой еритроцити, по-нисък хемоглобин, по-ниска основна обмяна, по-
малка резистентност към физически усилия.
Психологически особености. Жената е по-чувствителна, по-емоционална, по-лесно
губи психичното си равновесие, по-трудно приема критиката, по-трудно преживява грешките
си, по-трудно възприема нарежданията. Поради тази емоционалност в работната среда се
създават отношение на симпатия и антипатия, характерови несъвместимости, които стават
решителен фактор за нервно напрежение в трудни ситуации.
Ежедневната натовареност води до умора, която не изчезва след почивка, а към
която се прибавят постепенно и други фактори на съвременния живот: шум, голямо улично
движение, неудобен транспорт, голяма отдалеченост на работното място от дома, лични
тревоги, семейни трудности, професионални несгоди, които са фон и фактор за умора.
Преумореният организъм на жената е по-податлив на заболяване и по-трудно се възстановява.
Общата заболеваемост при мъжете е два пъти по-ниска, отколкото при жените. Тя е по-
висока в браншове с повече жени и показва тенденция към увеличаване. Временната
нетрудоспособност е по-продължителна при жените.
Основен биологичен фактор, който трябва да се има предвид при използване на
женския труд е фактът, че жената менструира, забременява, ражда и кърми деца. По време на
тези физиологични промени много регулиращи механизми се нарушават. Намалява
резистентността на организма, намаляват се детоксичните функции на някои органи, в
резултат на което се увеличава чувствителността към някои професионални вредности.
Влияние на условията на труд върху специфичните функции на женския организъм:
Правият стоеж (динамичен или не) - води до деформация на таза, разширени вени,
менструални смущения. Профилактиката: смяна на позата в хода на работния ден с
прекъсване сутрин и следобед – за закуска и произвоствена гимнастика;
Седяща поза: лумбартрози и дорзалгии, забавена циркулацията и функция на черния
дроб - хемороиди, констипация, благоприятства хронични гинекологични заболявания
и дисменорея, овариална дисфункция и др.
Тежък физически труд: десцензус и пролапсът (особено у жени след раждане). При
младите момичета променя формата и големината на таза, закъсняване на пубертета;
Влияние на физичните фактори на работната среда:
Високата температура, съчетана с влажност и въздушни течения: менструални
смущения, хипоовариален синдром, а при настъпила бременност – нарушения в
ембриогенезата, хиперемия, кръвоизливи, чести аборти;
Ниските температури: охлаждане, възпалителните заболявания на гениталната сфера;
Общи вибрации: вегетативна дисфункция и антодистонични явления на невр. фон;
Йонизираща радиация: негативни влияние върху репродуктивната система;
Химичнни вредности. От групата на тежките метали значение при професионален
контакт и добре проучени по отношение на половите жлези, бременността и новороденото са:
Живак: открива се в менструална кръв и амниотична течност; разстройва се функцията
на яйчника, менструални смущения, ранен климакс;
Арсенът преминава през плацентата, и то по-лесно през последния триместър на
бременността, причинява преждевременната й терминация; намерен в кърмата;
Фосфорът и неговите хлорирани и митрирани деривати преминават през плацентата,
увеличава спонтанните аборти, а извън бременност - обилни маточни кръвотечения;
Антимон - увеличава гинекологичната заболяемост и спонтанните аборти; стерилитет;
Флуор - антагонист е на Са и намалява калциемията;
Профилактика на женския труд. В трудовото законодателство са предвидени
специални мерки за предпазване на жената от въздействието на неблагоприятните
производсвени фактори, особено в периода на бременността и лактацията.
Допустима норма за ръчно вдигане и пренасяне на тежести е 15 кг. и 10 кг. при
продължителна работа;
Сменната и нощната работа са неблагоприятни за жените, поради допълнителните
грижи за семейството;
Отпуск и трудоустрояване на жената през време на бремеността и майчинството.
114
Работничката или служителката има право на 120 календарни дни отпуска поради
бременност и раждане, от които 45 дни преди раждане, след което се разрешава платен
отпуск до края на ІІ-та година и неплатен – до края на ІІІ-та.
Тема 79: „Функции и задачи на службите по трудова медицина

за осигуряване на здравословни условия на труд.”
Службите по трудова медицина (СТМ) са структури с предимно превантивна
дейност, които консултират и подпомагат работодателите, органите по здраве и безопасност
при работа, комитетите и групите по условията на труд в планирането, организирането и
изпълнението на задълженията им по:
1. Осигуряване и поддържане на здравословни и безопасни условия на труд;
2. Укрепване на здравето и трудоспособността на работещите във връзка с извършваната от
тях работа.
Основни функции и задачи на службите по трудова медицина:
1. Разработване на мерки за отстраняване и намаляване на рисковете за здравето на
работещите, и за осигуряване на безопасност при работа;
А) Подпомагане на работодателя при извършване на оценка на риска за здравето и безопасността на
работниците;
Б) Участие при избор на ново технологично оборудване и въвеждане на нови работни процеси, методи,
суровини
и материали с оглед определяне на потенциалния здравен риск;
В) Предложения за въвеждане и оценка на ефективността на системи и средства за отстраняване или
намаляване
на риска за здравето и осигуряване на безопасността при работа;
Г) Препоръки по отношение избора на средствата за колективна и лична защита;
Д) Анализ на организацията на труда и методите на работа за по-доброто им приспособяване към
отделните
индивиди и за подобряване на здравето, безопасността и трудоспособността;
Е) Организиране извършването на специализирани измервания и оценки на работната среда,
трудовия процес и безопасността на труда;
Ж) Оценка на условията за санитарно-битово обслужване и предложения за подобряването му;
З) Разработване на физиологични режими на труд и почивки.
2. Наблюдение на здравословното състояние на работниците и анализирането му във връзка
с извършваната работа;
3. Обучение на работници и длъжностни лица по правилата за опазване на здравето и
безопасността при работа.
Основни дейности на СТМ:
1. Организират и/или извършват предварителни и периодични медицински прегледи и
изследвания на работещите;
2. Изготвят анализ на здравното състояние на работещите въз основа на резултатите от
периодичните медицински прегледи и изследвания;
3. Разработват и участват в изпълнението на програми за обучение (на ръководния персонал,
на работниците и служителите и на техните представители) по правилата за осигуряване на
здраве и безопасност при работа, и спазването на здравните норми и изисквания за работната
среда и трудовия процес;
4. Организират и провеждат обучението на работници и служители по правилата за първа
помощ, самопомощ и взаимопомощ;
5. Предоставят информация на всеки работник или служител за здравните рискове, свързани с
работата му, и за резултатите от профилактичните прегледи и изследвания;
6. Дават индивидуални съвети на работниците и служителите във връзка със здравето и
безопасността при работа;
7. Разработват и участват в реализирането на програми за промоция на здравето на работното
място, отстраняване на рисковите фактори на начина на живот, увеличаване на
трудоспособността и преодоляване на стреса при работа.
Тема 80: „Хигиена на труда при работа с компютърна техника.”

Работата с компютърна техника се използва от широк кръг професионални групи в
обслужващата сфера – програмисти, редактори, журналисти, банкови и библиотечни
служители, оператори в производствени процеси и др.
115
Психофизиологична характеристика на труда:
1. Преработка на значителни обеми от информация – напрежение на вниманието и паметта;
2. Натоварване на психосензорната сфера, предимно зрителния анализатор;
3. Нервно-емоционално напрежение, пропорционално на важността на информацията;
4. Висока степен на монотонност – чести, точни, еднообразни, краткотрайни движения с
висок темп и повтаряемост;
5. Фиксирана седяща работна поза с натоварване предимно на малките мускули на горните
крайници и принудително положение на главата, врата и горните крайници.
Фактори на работната среда:
1. Излъчване на електромагнитни вълни с широк спектър (рентгенови, УВ, видими и ИЧ).
Електроните в кинескопа се ускоряват с високо напрежение – меко рентгеново лъчение; при
честота 15-22 kHz – радиочестотни електрически и магнитни полета;
2. Статично електричество – дисплей, неелектризирани синтетични тъкани;
3. Шум (понякога): вентилаторът е източник на постоянен шум и захранващият блок,
работещият принтер – 40-51 dB/A. По хигиенни нормативи шумовото ниво не трябва да
надвишава 55 dB/A.
Здравни последици от работата с компютърна техника:
1. Зрителна умора – парене на очите, сълзене, зачервяване, замъгляване; размазване/сливане
на буквите, чувство за натиск в очните ябълки; главоболие в тилната и челната област,
понякога кратко чувство на гадене и виене на свят;
2. Обективно влошаване на зрителните функции (продължителна експозиция): намалена
възможност за акомодация, конвергенция, контрастна и диференцировъчна чувствителност,
устойчивост на ясното виждане;
3. Локална динамична (клавиатура) и статична умора (фиксирана работна поза);
4. Професионални заболявания: тендовагинити, координационни неврози, невралгии и
полиневропатии, микротравми са сухожилия, мускули и стави; хроничен болков синдром.
5. Карпален тунелен синдром (претоварване на мускули и стави при продължителни,
еднотипни и повтарящи се действия): дискомфорт, болки, възпаление, оток, бодежи,
изтръпване, умора, мускулна слабост;
6. Миофибрози на мускулите на кръста, шийната област и раменния пояс.
Профилактиката при работа с микрокомпютър включва различни организационни,
планировъчни, технически, технологични и др. мероприятия, сред които:
1. Осъществяване на професионален подбор;
2. Оптимизиране на параметрите на средата – осветеност (да се намали тази на екрана,
прозорецът не трябва да попада в зрителното поле, светлината трябва да пада странично, по
възможност от ляво); средства за намаляване на шума и статичното електрическо поле;
3. Правилна организация на работното място и работната поза – столове с възможност за
регулиране, да осигуряват опора на краката и поясните прешлени;
4. Спазване на ергономичните изисквания към хардуера и психофизиологичните изисквания
към софтуера;
5. Оптимизиране на зрителната дейност и внедряване на подходящ режим на труд и почивка.
За профилактика на зрителната умора се препоръчва лек масаж на очните ябълки при
затворени клепачи (подобрява кръвоснабдяването и намалява очното налягане); погледът
периодично да се отмества към по-отдалечени обекти.
Тема 81: „Трудово-медицински проблеми в минното дело.”

Минната промишленост включва добива на най-различни полезни изкопаеми, като 2
са основните способа за добив – открит (кариерен) и подземен (шахтов). Условията на труд
зависят от прилагания способ и от вида на полезните изкопаеми – въглища, руди и др.
Особености на технологични процес:
1. При подземен рудодобив: пробиване на взривни дупки и взривяване, използване на ръчни
вибриращи инструменти, използват се напълно механизирани и немеханизирани способи;
2. Подземни рудници: микроклимат (неблагоприятен, прегряващ) в зависимост от
дълбочината – висока относителна влажност и температура; през зимата – възможно
охлаждане; ефективност на вентилационната система;
Фактори на работната среда:
1. Шум и вибрации – пневматични пробивни чукове, сонди, машини за механизирано
изземване, товарене и транспортиране, товарене и транспортиране. Шумът може да достига
100-120 dB/A като рискът се увеличава с времето на експозиция и високочестотния му
характер. Вибрациите са средно- и високочестотни и често превишават хигиенните норми.
116
При открития добив има съчетание на вибрации, предавани върху цялото тяло (чрез пода и
седалката на машината) и системата ръка-рамо, в комбинация с шум.
2. Прах – най-вече при пробивно-взривните дейности 200-800 mg/m3, големи количества
финодисперсен прах (90-95% с размери до 5 μm), изключително важно е съдържанието на
свободен SiO2 (над 10%) – предпоставка за развитие на пневмокониози; маслени аерозоли,
съдържащи аерозолни вещества. Намалената естествена вентилация при по-дълбоките
рудници способства за увеличаване на запрашеността. Сериозен източник са и автопътищата.
3. Химични агенти – източник са взривните дейности, автотранспорта, процесите на гниене,
пожарите и др. Основно значение имат СО и азотните газове, а също и метан, SO2,
сероводород, радон и др.; намалено количество на кислорода – с 1-2% и високо на метан;
Важни хигиенни особености на трудовия процес:
1. Тежки физически натоварвания – висок относителен дял на ръчния труд;
2. Принудителна работна поза – неудобна, в ограничено пространство; статично натоварване;
3. Изисква се повишено внимание, сръчност, зрително напрежение (липса на дневна светлина)
4. Висок професионален риск – отговорност, дисциплинираност, психо-емоц. устойчивост;
Най-честото и тежко професионално заболяване сред миньорите от рудодобива е
силикозата. Срещат се още вибрационната болест, невритът на слуховия нерв, отравяния с
взривни газове, инфекции и паразитози. Пневмокониози във въгледобива – антракоза,
силикоантракоза, антракосиликоза. Други патологии: заболявания на периферната нервна
система (невралгии, радикулити), на опорно-двигателната система, на ГИТ и травматизъм.
Профилактичните мерки с приоритет в минното дело са: намаляване на
запрашеността (мокро бурене, сухо прахоулавяне, диспергиране на вода, херметизиране на
работната кабина, вентилационни и очистителни съоръжения), технически мерки срещу
неблагоприятния микроклимат (вентилация, топлоизозолация, оптимални условия на труд и
почивка), използване на лични предпазни средства – антифони, ръкавици, каски, ботуши;
медицински мерки – периодични и профилактични медицински прегледи. Предвиждат се
повишени изисквания за постъпване на работа. Абсолютно противопоказани за целта са
заболявания като тубуркулоза, ХОББ, заболявания на носа и носоглътката, органични
заболявания на сърдечно-съдовата система. Трябва да се осигури балансирано хранене.
Тема 82: „Трудово-медицински проблеми в металургията.”

Двата основни клона на металургията са черна и цветна. Черната металургия включва
агломерационното, доменното, стоманодобивното и прокатно-валцовото производство, а в
цветната металургия ключов е добивът на мед, олово, цинк и кадмий.
Работещите в агломерационното производство са експонирани на комплекс от
рискови за здравето фактори като:
1. Значителна запрашеност (20-200 mg/m3), състав: Fe (до 65%), Са (до 20%), SiO2 (до 12%) и
свободен SiO2 (до 2%). Прахът е финодисперсен – 88% от частиците са с размер до 2 μm, а
99% - до 5 μm;
2. Неблагоприятен прегряващ микроклимат с интензивна ИЧР и конвекционна топлина до
преохлаждащ и “мозаечен” (тип “зебра”);
3. Шум – широколентов, до 96 dB/A;
4. Преобладава правостоящата работна поза;
5. Тежък труд по енергоразход;
Характерни за агломерационното производство заболявания са: бронхит, простудни
заболявания, болести на периферната нервна система, мускулно-скелетни увреждания и др.
При __________доменното производство, работещите са експонирани на комплекс от рискови за
здравето фактори като:
1. Крайно неблагоприятен микроклимат с много интензивна ИЧР – прегряващ през лятото (до
45 С) и преохлаждащ и “мозаечен” през зимата;
2. Значителна запрашеност над граничните стойности. По състав прахът е аналогичен на този
в агломерационното производство;
3. Токсични агенти: доменен газ (с висока концентрация на СО), SO2, Pb и др. Прегряващият
микроклимат усилва тяхното вредно действие;
4. Шум – средно- и високочестотен, 86-90 dB/A, на места до 110 dB/A;
5. Висока яркост на разтопения метал;
6. Трудът е с умерен до висок енергоразход;
7. Специфични здравни рискове за ремонтни и аварийно-спасителни групи, ПАБ и
медицински екипи.
Характерни заболявания за доменното производство са: прегряване и/или
117
преохлаждане, простудни заболявания, болести на периферната нервна система, мускулно-
скелетни увреждания, катаракта и фотоофталмия, травми, тежки изгаряния, остри и
хронични интоксикации, бронхити и др.
Работещите в стоманодобивното производство са експонирани на комплекс от
рискови за здравето фактори като:
1. Неблагоприятен микроклимат с много интензивна ИЧР – прегряващ през лятото (с 5-15 �С
над външната) и преохлаждащ и “мозаечен” през зимата;
2. Значителна запрашеност над граничните стойности (до 70 mg/m3); състав: FeOx, свободен
SiO2 (до 10%), кондензационни метални аерозоли (Mn, Pb) с много висока дисперсност и
концентрации над граничните стойности;
3. Токсични агенти: доменен газ, СО2, SO2 и др.
4. Висока яркост на разтопения метал;
5. Трудът е предимно с висок енергоразход, много ръчни операции, неблагоприятни работни
пози, висока сменна натовареност (до 80%);
Характерни заболявания в стоманодобивното производство са: прегряване и/или
преохлаждане, простудни заболявания, вкл. бронхити, мускулно-скелетни увреждания,
болести на периферната нервни система, катаракта и фотоофталмия. Освен това се
срещат болести на храносмилателната система (язви, гастрити, колити), на сърдечно-
съдовата система – хипертония, атеросклероза, висока честота на травми, тежки
изгаряния, като и остри и хронични интоксикации.
Работещите в прокатно-валцовото производство са експонирани на следните
рискови за здравето фактори:
1. Крайно неблагоприятен микроклимат при горещото валцуване с много интензивна ИЧР –
прегряващ през лятото (до 50 С) и преохлаждащ и “мозаечен” през зимата;
2. Шум – широколентов, с преобладаване на ниските честоти, на места до 102 dB/A;
3. Значителна запрашеност над граничните стойност (до 70 mg/m3); състав: предимно фино
дисперсни FeOx;
4. Токсични агенти: СО, SOx, аерозоли на смазочно-охлаждащи течности и продуктите от
термоокислителната им деструкция (3-4 пъти над граничните стойности) и др.;
5. Трудът е предимно с висок енергоразход;
Характерни заболявания са: прегряване, топлинен удар; болести са ССС,
дихателната система, простудни заболявания, травми, изгаряния, мускулно-скелетни
увреждания, както и болести на периферната нервна система.
Специфичните мерки за превенция включват: правилно организирана аерация;
ефективна обща и локална вентилация; локални въздушни “оазиси” или водни завеси;
подвижни завеси за намаляване на въздушните течения; херметизация и капсуловане на
прахоотделящото оборудване и процеси; овлажняване на суровините и шихтата;
автоматизация и дистанционното управление; редовно почистване на осадения прах;
физиологичен режим на труд и почивка; климатизирани стаи за отдих; подходящо облекло и
обувки; лични предпазни средства за защита на очите, главата, лицето и ръцете; специален
питеен режим; предпазно-професионално хранене – диета А (богата на незаменими АК,
ПНМК, вит. А, В, С, мляко, течни храни и др.).
ЦВЕТНА МЕТАЛУРГИЯ – МЕД, ОЛОВО, ЦИНК, КАДМИЙ.
Работещите в производството на мед са изложени на следните рискови фактори:
1. Неблагоприятен микроклимат с много интензивна ИЧР – прегряващ през лятото и
преохлаждащ и “мозаечен” през зимата, с високи скорости на движение на въздуха. В
цеховете за електролитно рафиниране микроклиматът е трайно прегряващ независимо от
сезона;
2. Шум – на около 1/3 от работните места превишава горната стойност на експозиция за
предприемане на действие (ГСЕПД), като достига 100 dB/A;
3. Прах – от суровините; при топенето и др. процеси се образуват високодисперсни
кондензационни аерозоли (до 98% с размер под 1 μm); състав – Fe (15-27%), Cu (10-13%),
SiO2 (36-53%), Zn (3-7%); интензивно вторично запрашаване;
4. Токсични агенти: SO2, As, Sb, Cd, Pb, Hg, Zn;
Характерни са болестите на ГДП, периферната нервна система, ГИТ, ССС;
прегряване, топлинен удар, тежки изгаряния, вкл. с киселини при електролитно рафиниране.
118
Работещите в производството на олово са експонирани на:
1. Неблагоприятен микроклимат с интензивна ИЧР – прегряващ през лятото и преохлаждащ и
“мозаечен” през зимата, в високи скорости на движение на въздуха и висока относителна
влажност (75-88%);
2. Шум – на редица работни места превишава ГСЕПД;
3. Прах – най-вече в агломерационните и топилните цехове, високодисперсен (90% с размер
под 5 μm) с високо съдържание на Pb и SiO2;
4. Токсични агенти: основно аерозоли на PbO (т.т. 327,5 �С), също SO2, Nox, аерозоли на
ZnO, Cd и др. метали. Токсичното действие на Pb се засилва от прегряващия микроклимат и
тежката физическа работа.
Заболяванията обхващат храносмилателната и нервната система, ГДП, оловна
интоксикация (токсичното действие на Pb се засилва от прегряващия микроклимат и тежката
физическа работа).
Работещите в производството на цинк са експонирани на следните рискови фактори:
1. Неблагоприятен прегряващ микроклимат (до 34 С) с интензивна ИЧР, умерено високи
скорости на движение на въздуха (до 1,7 m/s) и висока относителна влажност на някои
работни места (80-98%);
2. Токсични агенти: метални аерозоли на Zn, Cu, Pb, As, Cd, H2SO4, Cl и др. В електролизните
цехове: H2SO4, HCl, ZnSO4, ZnCl2, SO2, As, Pb, Cl, Mn и др.;
3. Значителна тежест на труда на някои работни места;
медицински екипи;
Характерни заболявания са: “цинкова” (“леярска”) треска, при концентрации на Zn-
пари над 15 mg/m3, болести на дихателната система, вкл. дифузна пневмосклероза при
работещи в пържилните и електролизните цехове, болести на ГИТ (гастрити, язвена болест);
болести на ССС, нервната система, на носоглътката (хиперемия, ринит, перфорация на septum
nasi), хроничен фарингит – субатрофична форма.
Производството на цинк се свързва с експозиция на работещите на:
1. Токсични агенти: високи концентрации на CdO във въздуха и на неорганичните му
съединения – нитрат, сулфит, хлорид и др.; серни съединения, аерозоли на H2SO4 и др.;
2. Неблагоприятен прегряващ микроклимат, на някои работни места с интензивна ИЧР;
Характерни заболявания. Кадмият и съединенията му оказват политропно действие:
отслабване, кръвотечение от носа, повишена възбудимост и уморяемост, различни
заболявания на ГДП и бронхите, емфизем, хипо- до аносмия, хепатит, болки в костите,
деформираща остеоартроза и др. Установяват се и бъбречни увреждания. При продължителна
експозиция на ниски концентрации Сd се установяват бронхит, емфизем, анемия, хипертония,
увреждания на костите, функционални чернодробни нарушения и др.
Специфичните мерки за превенция включват:
1. Мерки за намаляване на праха и токсичните агенти: ефективна херметизация;
ефективна общообменна вентилация и местно прахо- и газоулавяне (локални аспирации);
създаване на зони с чист въздух; правилно организирана аерация; технологично
оползотворяване на отделящите се отпадъчни продукти; редовно мокро почистване на
осадения прах; ефективно топлоизолиране и екраниране на топлоизточниците.
2. Шумоизолиране на източниците на интензивен шум;
3. Подходящо работно облекло и обувки;
4. Лични предпазни средства за защита на очите, главата, лицето и ръцете;
5. Добра лична хигиена на работещите;
6. Специален питеен режим;
7. Предпазно-професионално хранене (за работещи с Cd, Hg, Mn – диета Б, с Pb – диета В +
пектини);
8. За работещи в контакт със серни газове – пунктове за изплакване на устата с 1% разтвор на
NaHCO3 и инхалация на алкални вещества.
Тема 83: „Трудово-медицински проблеми в химическата

промишленост.”
Работещите в химическата промишленост са експонирани на комплекс от рискови за
здравето фактори:
1. Токсични агенти. В неорганичния синтез това са киселини, основи, соли и газове. В
119
органичния синтез се отделя разнообразна и многокомпонентна паро-газо-аерозолна смес,
включваща изходни (суровини), междинни, крайни, странични, отпадни и др. продукти, както
и добавки, катализатори и др. Тази смес може да бъде с относително постоянен състав, но
може той да се променя значително поради вариациите в компонентите, процесите, условията
и др. параметри. Токсичните агенти се разпределят неравномерно в работната среда. Много от
тях са пожаро- и взривоопасни;
2. Токсични прахове (неорганични и органични): отделят се най-често в началните и
крайните производствени етапи. Могат да достигнат концентрации, които надвишават десетки
пъти съответната гранична стойност. Дисперсността им обикновено е висока (<5 μm).
Токсичните прахове могат да адсорбират газове, пари и аерозоли, което увеличава тяхната
токсичност;
3. Интензивен производствен шум: механичен и ударен до 100 dB/A, аеро-и
хидродинамичен до 95 dB/A;
4. Неблагоприятен прегряващ микроклимат (до 36 С) при производства с екзотермични
химични процеси (вар, карбид, фосфор, H2SO4 и др.). При някои производства или процеси е
налице много висока влажност в помещенията (до 90%);
5. Интензивни вибрации (предимно общи) – на някои работни места;
6. За операторите на процеси – значително психо-сензорно напрежение и висока отговорност;
Характерни за химическата промишленост заболявания са: мускулно-скелетни
увреждания, професионални белодробни заболявания, алергични и кожно-алергични
заболявания, увреждане на слуха, остри (Cl, NH3 и др.) и хронични професионални
интоксикации, протичащи с неспецифична симптоматика; болести на сърдечно-съдовата
система (хипотонични и хипертонични реакции, ИБС). Характерни са също увреждания на
овариалната функция, бременността и раждането (най-често при производство на
полистирол и полиамид). Химично свързаната канцерогенеза, мутагенеза и тератогенеза се
свързва с арсена и съединенията му, бензен, бензидин, винилхлорид, хлорметил, циклични
амини и мн. др.; багрила, вкл. анилин, катрани, асфалт, битуми, сажди, хлоропренов
синтетичен каучук и мн. др. Чести са изгарянията – термични и химични, особено на очите.
Специфичните мерки за превенция включват: технологични процеси със затворен
цикъл и/или малкоотпадъчни технологии; технологични процеси с ниско налягане или
вакуум; замяна на сухи методи и процеси на преработка с мокри; изключване, ограничаване
или замяна на силно токсично вещества и съединения с по-малко токсични; подходящо
планиране на площадката и производствените помещения с максимално изолиране от
опасните процеси; ефективна обща, локална и аварийна вентилация; аварийни блокировки,
газ-анализатори и газ-сигнализатори; извънредни инструктажи при аварийни ремонти или
ремонти в затворени пространства; лични предпазни средства на дихателните органи
(противогази, респираторни маски и др.), очите, откритите кожни участъци; предпазно-
професионално хранене в зависимост от химичните агенти; газоспасителна служба
(оборудвана и обучена); изготвяне на план за действие при аварии, бедствия и катастрофи, и
периодичното му проиграване.
Тема 84: „Трудово-медицински проблеми в селското стопанство.”

Основните отрасли на селското стопанство за растениевъдството и животновъдството.
Към растениевъдството се отнасят подоотраслите – полевъдство, лесовъдство, овощарство,
зеленчукопроизводство (вкл. оранжерийно), лозарство и др., а към животновъдството –
говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство, птицевъдство, коневъдство, рибовъдство и др.
Селското стопанство има следните общи характеристики:
1. Значително физическо натоварване и интензивност на труда;
2. Особен ритъм на работа и продължителност на работния ден;
3. Честа смяна на работните операции;
4. Най-често се работи на открито;
5. Наличие на биологични и химични рискови фактори;
6. Наличие на рискови фактори, свързани с механизацията и др.
Основните здравни рискове в растениевъдството се разделят на следните групи:
1. При механизирани дейности, вкл. на закрито: неблагоприятни микроклиматични
условия, шум и вибрации, ергономични (принудителна работна поза), запрашеност, токсико-
химични фактори (аусп. газове, торове, пестициди, ГСМиОТ), травми.
2. В полевъдството, зеленчукопроизводството, овощарството, лозарството и др.:
120
интензивно до тежко физическо натоварване, въпреки механизацията (особено в оранжерии),
значителен брой ръчни операции, ергономични (принудителна работна поза), неблагоприятни
микроклиматични условия при работа на открито; прегряващи в оранжерии; запрашеност;
токсико-химични фактори (торове, пестициди); травми и микротравми; ухапвания и
ужилвания от влечуги и инсекти.
Основните здравни рискове в животновъдството включват:
1. Запрашеност (предимно органичен прах);
2. Вредни газове;
3. Неприятно миришещи вещества;
4. Неблагоприятни микроклиматични условия;
5. Тежък физически труд;
6. Биологична опасност (зооантропонози, инфекциозни и алергични заболявания, микози);
7. Травми и микротравми;
8. Ухапвания и ужилвания.
Тема 85: „Трудово-медицински проблеми в текстилната

промишленост.”
Работниците в текстилната промишленост са експонирани на комплекс от рискови за
здравето фактори в зависимост от вида на влакното и етапа на производството:
1. Неблагоприятен прегряващ микроклимат, често в съчетание в висока относителна
влажност на въздуха;
2. Статично електричество;
3. Шум – широколентов, до 101 dB/A;
4. Вибрации – предимно общи, нискочестотни, вертикални;
5. Прах (вкл. силикозоопасен!) и влакна;
6. Биологични и химични агенти;
7. Пренапрежение на опорно-двигателния апарат с елементи на статични работни операции;
8. Сменен режим на труд;
9. Почти 100% феминизирана професия.
Сред характерните заболявания, водеща е патологията на дихателната система –
бисиноза (“понеделничен задух”), памучна и конопена треска (синдром на токсичния
органичен прах), хроничен бронхит и др.; онкопатология и мускулно-скелетни смущения.
Наблюдават се още нарушения на овариално-менструалния цикъл, чернодробни увреждания,
болести на кожата и лигавиците (вкл. “болест на легена” при обработката на коприна).
Специфичните мерки за превенция са:
Архитектурни;
Технологични – оптимизиране на работния микроклимат, намаляване на
прахооотделянето;
Технически – намаляване на шума и вибрациите;
Медицински (предварителни и периодични медицински прегледи; установяване на
преморбидни състояния и превенция на професионални заболявания),
Ергономични – оптимален режим на труд и почивка, ергономична работна мебел.
Средства за защита на слуха, ръцете;
Организационни – вкл. климатизирани тихи стаи за почивка.__
121
88. Трудово-медицински проблеми в здравеопазването
Учебници: (1) Попов стр. 248-254
Системата на здравеопазването в България:
• Лечебни заведения
o за извънболнична помощ – медицински центрове, спешна помощ
o за болнична помощ – многопрофилни и специализирани болници,
диспансери
• Здравни заведения – медицински и немедицински специалисти; промоция,

превенция на здравето; структури – НЦООЗ, НЦРРЗ, НЦЗПБ, НЦЗИ, РИОКОЗ,
НЕЛК, здравни кабинети в детски/учебни/социални заведения, приюти и
домове за временно настаняване
Рискове
• биологични агенти – бактерии, вируси, гъбички, приони...
• неправилна организация, нарушения на трудовия п-с – извънредни

дежурства, неправилно редуване на смени, спешни случаи, удължаване на
работния ден...
• неправилна ергономия на медицинския труд – оборудване, инструменти,

техника, мебели...
• динамично и статично физическо натоварване – мускулно скелетни

смущения, неудобна работна поза, травми и заболявания на гърба, ставите и
мсукулите
• химични в-ва и препарати

o дезинфектанти
o фиксиращи и консервиращи р-ри (формалин – съдебна мед., патология)
o оцветители – хистологични и хистохимични лаборатории
o реактиви за токсикохимични лаборатории
o химикали за стерилизация – етиленовият оксид е канцероген
o биоциди за почистване
o лекарства
o SiO2, акрилни смоли – ортопеди, дентална медицина
Мартин Шахид, 14 гр. 1

o възможна кумулация на хим агенти
o Токсични газове и дим
 хирургията (лазери) – бензен, цианиди, формалдехид,
биоаерозоли, мъртви и живи кл, фрагменти от крувни кл и вируси
– ГДП и очи
 анестетици – диетиов етер, райски газ, хлороформ, изофлуран,
метоксифлуран, енфлуран, халотан, севофлуран – операционни,
дентални лекари, родилни зали, реанимация
o алергични реакции – латекс и др
• електроудар – апарати под напрежение, неизправни уреди и инсталации
• пожари – лаборатории – леснозапалими в-ва
• прегряващ микроклимат – хирургия, кухненски бокс, перални помещ.
• променливо атмосферно налягане – планинска спасителна служба, подводни

екипи
• шум и вибрации – дентални лекар, зъботехници, протезиране, кухня, пералня,

регистратура...
• йонизираща радиация – рентгенови и радиологични отделения, лъчетерапия,

скенери...
• нейонизираща радиация – лазерни лаборатории, физикална терапия (UV, IR,

лазерно лечение...)
• конфликти, нападения, наранявания, травми – особено психиатрите,

нарколечение
• нервно-психично, нервно-сензорно и психо-емоционално напрежение,

висока отговорност
Профилактика
• организация на труда – интензивност, труд-почивка, физ. Активност
• микроклимат
• звуков комфорт
• осветление
• ергономизиране на средата
• ЛПС

• психо-социален климат
• хранене
• здравно-законодателни условия за оптимизиране на трудовите условия

89. Оценка на риска в службите по трудова медицина
Учебници: (1) Попов стр. 32…307…. (2) Цветков стр. 119- (3) наредба 5 и др.
Речник
1. “Вреда” е физическо нараняване и/или увреждане на здравето.
2. “Опасност” е възможен източник на вреда.
3. “Идентификация на опасност” е процесът на установяване съществуването на
опасност и на определянето на нейните характеристики.
4. “Риск” е вероятността за настъпване на вреда при конкретни условия на излагане
и тежестта на вредата.
5. “Елементи на риска” са тежестта на вредата и вероятността за възникване на тази
вреда.
6. “Опасно събитие” е ситуация, в която човек е изложен на опасност, която
довежда до вреда.
7. “Анализ на риска” е използване на разполагаема информация за идентифициране
на опасни събития и за определяне елементите на риска.
8. “Оценка на риска” е процес на взимане на решение относно допустимостта на
риска на база на анализа на риска, разпоредбите на нормативните актове и отчитане
на фактори като технически достижения, околна среда, психологически,
икономически и социални аспекти.
9. “Оценяване на риска” е процесът на анализ и оценка на риска.
10. “Оценител на риска” е лице, което оценява риска.
Трудова медицина – медицинска специалност, занимаваща се с оценка на здравето
на работещите, връзката му с условията на труд и рабоните процеси, подпомагане
на управлението на здравето, уменията и работоспособността на цялото работещо
население и управлението на здравето, уменията и работоспособността на цялото
работещо население и управлението на индивидуални случаи в аспект на
работоспособност и производителност. Тя се занимава с първична, с вторична и
третияна профилактика на увреденото здраве, с потенциално въздействие върху
здравето на цялото население. Задачи свързани със цялостната защита и промоция
на здравето и работоспособността на всички работници:
 Поддържане и промоция на здравето и работоспособността на работниците
 Подобряване на работната среда и работата на работниците
 Организация на работата и култура на труд

Оценката на риска е изискване на европейското законодателство, което е
въведено във всички Държави – членки. Оценка на риска означава откриване на
онова, което би могло да причини увреждане, така че да могат да бъдат взети
необходимите предпазни мерки. Правилната оценка на риска е в основата на
успешното управление на риска. Обучението на работещите на базата на правилно
оценени рискови фактори в работната практика е особено съществен момент от
управлението на риска. Преминалият обучение работещ може не само да прилага
правилата, но той просто работи много по-ефективно и способства за осигуряване
на по-здравословна и безопасна работна среда. Основната наредба: НАРЕДБА № 5
от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на
риска
Кой извършва оценка на риска?
Оценяването на риска се извършва от работодателя. При оценяването на риска
участват служби по трудова медицина (СТМ), органите за безопасност и здраве и
другите специалисти от предприятията.
Етапи
 Класификация на трудовите дейности – описание на всички професии на

даденото място
 Идентификация на опасностите – най – разпространените методи за

идентификация на опасностите са личен оглед на работните места, разговори с
работещите, наблюдение на процесите и контролни измервания като се
определя дали експозицията на определен професионален агент би могла да
увеличи вероятността от неблагоприятни ефекти върху здравето на
експонираната популация. Базира се на експереиментални изследвания върху
животни и епидемиологични проучвания върху експонирани лица.
 Оценка на доза-отговор зависимост – дефинира връзката между дозата на

въздействие и вероятността за специфични странични ефекти
 Оценка на експозицията – вероятността за натрупване на токсичния агент от

околкната среда в организма
 Характеризиране на риска – интерпретира събраната информация и определя

дали на работното място съществуват сигнификантни здравни ефекти.
Възприета е белгийската практика за дефиниране на риска (Р) като величина,
съставена от произведението на три параметъра – вероятност (В), експозиция
(Е) и последици (П). ( Р = В * Е * П ) Определят се работниците и служителите,
изложени на опасности
Рискови фактори при работа (виж тема 65 ако искаш детайли или от стр121...)
1) Фактори на трудовия процес
 Тежест

 Напрежение
 Работна поза
 Работни движения
 Режим на труд и почивка

2) Ергономични фактори на работното място
 Работни зони
 Организационно техническо обзавеждане
 Съобразяване организацията на работното място с антропометричните,

физиологичните и психологични машини и съоръжения
 Техническа обезопасеност на машини и съоръжения

3) фактори на работната среда
 Микроклимат
 Осветление
 Производствени лъчения (йонизиращи, нейонизиращи)
 Механични колебания (шум, вибрации, инфра-, ултразвук)
 Физико-химични (прахове)
 Химични (газове, пари, течности, аерозоли с токсично действие)
 Биологични
Значение на подобрените условия и безопасност на труда (стр 122)
 Социален - самочувствие, удовлетвореност, време за въстановяване
 Икономически - производителност, качество, технически цикъл, загуби от брак,

текучество на кадри, компенсация за работа
 Здравен - увеличена работоспособност и намалена професионална

заболеваемост

90. Препоръки на МОТ по безопасност и здраве при работа
МОТ – международна организация на труда, създадена 1919г. В нея се включват

органи, представляващи интересите на държавите, работодателите и работниците.
Цел – установяване на задоволително ниво на условията на труд и живот на трудещите
се.
По-важни конвенции на МОТ засягат здравеопазването на работещите, редуциране на
риска на работното място, оптимизиране на работната среда, профилактика на рака.
Организацията въвежда стандарти в обезщетяването при трудови злополуки и
професионални заболявания.
Конвенциите на МОТ поставят минимално допустим стандарт на условия на труд.
Препоръките залагат по-високи стандарти и предложения за постигането им.
За да влезе в сила дадена конвенция на МОТ в определена държава е необходимо
нейното ратифициране от правителството. Веднъж осъществена ратификацията води до
международно-правни задължения за държавите и прилагане на мерки за контрол.
Препоръките не изискват ратификация.
Конвенциите засягат „улегнали” въпроси, по които е възможно постигането на

компромиси. Препоръките конкретизират и доразвиват определени разпоредби, те
съдържат разгърнати решения, които могат да се разглеждат като съвети към
правителства, синдикати и работодатели.
Държавите членки на МОТ са длъжни в определени срокове да придвижат предложена

Конвенция към парламента, да представят доклад за изпълнение на задължението както
и обзорен доклад за цялостното състояние на националното законодателство, добрите
практики (guidelines) и трудностите при прилагането им. При неспазване на
ратифицирани от тях конвенции държавите членки подлежат на международни
санкции.
Конвенциите на МОТ не противоречат на вътрешното законодателство в Република

България.
СПЕРМААААА!
92. Основни дейности на лекаря за правилното развитие и доброто здравно състояние на
деца и учащи се
Детското здравеопазване включва всичките проблеми на общото здравеопазване, но

съобразени с анатомо-физиологичните, имунологичните и други особености на децата и
подрастващите. Детският организъм е податлив, реагира по особен начин с повишена
заболеваемост по-тежко протичане на заболяванията и по-висок леталитет.
Главното направление в развитието на детското и училищното здравеопазване е
профилактиката – борбата за детско здраве, битова среда в детските, учебните и обществените
заведения. Практическата дейност по профилактика и промоция на здравето на детското население
се осъществява от семейните лекари, педиатрите и медицинските специалисти, работещи в
здравните кабинети, в детските заведения и училищата. Наблюдението и контролът над
физическото развитие и физическата дееспособност на децата е една от основните задачи на
лекарите в системата на детското здравеопазване. Контролът над физическото развитие започва
още от раждането на детето. Нормалното тегло на детето има изключително голямо значение за
здравето и бъдещето му развитие.
Долната възрастова граница за начало на много хронични заболявания се измества в
детско-юношеската възраст. Тяхната профилактика става много актуална. Лекарите активно
трябва да издирват децата с хипертония или хипертонични реакции, зрителни аномалии,
гръбначни деформации, нервно-психични разстройства и други. При плановите профилактични
прегледи на децата да се търсят ранни симптоми. Ранното откриване навременното и правилно
лечение на децата намалява опасността от усложнения и хронифициране на болестния процес.
Насоката на работа е ориентирана към здравното образование за здравословен начин на живот,
здравословно хранене, зъбна профилактика и борба с вредните навици. Ефективността на
превантивната дейност е най-висока, ако започне от ранна детска възраст. Опазването здравето на
детското население е и държавна задача.
93. Анатомо-физиологични особености на организма на децата и юношите.
Закономерности в динамиката на основните морфолични показатели
Кърмаческата възраст е продължение на неонаталния период и завършва на 12 месечна
възраст. Този период се отличава с бързи темпове на физическо и нервно-психическо развитие.
Друга характерна черта е имунологичната незрялост на детето. За малкото кърмаче е присъщ
преходен имунен дефицит, който се компенсира отчасти от предадения от майката пасивен
имунитет и защитните фактори на майчината кърма. През първите месеци от раждането
кърмачетата не боледуват от някои заразни заболявания при условие, че майката е преболедувала
от такива. Естествено хранените кърмачета боледуват по-рядко и по-леко от бактериални и
вирусни инфекции от изкуствено хранените. През кърмаческия период продължава откриването и
уточняването на вродените аномалии. През първите 6 месеца след раждането трябва да се
осигурява майчина кърма, както и своевременно и правилно захранване на кърмачето. През
първата година от живота на детето е важно с него да се общува ласкаво, нежно и чрез
положителни емоции.
Ранна детска възраст /от 1 до 3 г./ - характеризира се с бързо усъвършенстване на
двигателните функции и активността на детето, говора, психиката, разширяване на социалните му
контакти и познавателни възможности. Бързо се развива опорно-двигателния апарат. Най-
забележими са промените в костната и мускулната системи. Костната тъкан на децата съдържа
повече органични вещества и по-малко минерални вещества, което й придава гъвкавост и
еластичност.
Мускулите на децата се развиват неравномерно. Най-рано укрепват мускулите на долните
крайници, по-късно се развиват и мускулите на ръцете, но мускулната сила е малка. Сърдечно-
съдовата система се характеризира с бързо увеличаване обема на сърцето. Пулсът е учестен
постепенно се забавя. Дихателната система на децата е все още с незряла структура и функция.
Дихателните движения са повърхностни и по-чести.
Интензивно се променя храносмилателната система. Увеличава се обема и мускулния слой
на стомаха, нараства киселинността и ензимната активност на стомашния сок. Това дава
възможност за хранене с по-разнообразна храна. Бързо се развива нервната система. Важна
особеност на тази възраст е интензивното развитие на психиката. В ранна детска възраст трябва да
започне възпитателната дейност. Децата имат силна нужда от емоционално наситено отношение
към тях, по-голямо внимание и затова най-подходяща среда за отглеждане на децата в тази възраст
е семейството.
Предучилищна възраст /от 3 до 6 г/ - темповете на растеж и съзряване постепенно спадат,
но опорно-двигателния апарат продължава да се развива интензивно. Наблюдава се първото
физиологично издължаване на тялото за сметка на долните крайници. Интензивно се развиват и
укрепват мускулите. Продължават, но с по-бавни темповете процеси на растеж и диференцировка
на сърцето и съдовете. Подобрява се секреторната и моторната функция на храносмилателната
система. Нервните процеси се характеризират още с преобладаване на ирадацията и бавна
концентрация. Особеностите в развитието на нервната система са в основата на изграждане на
дневния режим и продължителността на занятията. За правилното развитие на децата имат игрите
и словото. Грижите трябва да са насочени към правилно физическо и нервно-психическо развитие,
предпазване от инфекциозни заболявания от битов и уличен травматизъм.
Училищна възраст:
Начална училищна възраст /от 7 до 10г/ - развитието е относително равномерно, но
достатъчно интензивно. Продължава растежът и вкостеняването на скелета. Мускулната система
се развива усилено, но неравномерно. Сърдечно-съдовата система се развива бавно. Млечните
зъби се сменят с постоянни. Увеличават се съпротивителните сили на организма спрямо
неблагоприятните фактори на средата. През този период има неустойчивост на нервните процеси,
с преобладаване на възбудните над задръжните процеси. Това е период на адаптация на детето към
системно училищно обучение. Училищното обучение дисциплинира децата, стимулира тяхната
самостоятелност и воля, разширява кръга на интересите им.
Средна училищна възраст /от 10 до 14г, адолесцентна, тийнейджърска/ - преход от
детството към юношеството. Период на полово съзряване. Настъпва многостранен прелом в
биологичното, психичното и социалното развитие, което води до превръщане на детето в юноша
или девойка. Увеличават се темповете на растеж – момчетата 10см. годишно, а момичета 8см.
годишно. Увеличава се мускулната сила и издръжливост. Интензивно се развива сърдечно-
съдовата система, повишава се съдовия тонус. Бурния физически растеж и развитие се стимулира
от усилената дейност на жлезите с вътрешна секреция. Промени настъпват в психиката и
поведението на учениците. Счита се, че този период е най-важен в развитието на човека, тъй като
промените-физически, физиологични, емоционални и др. имат изключително значение за здравето
и развитието в следващите периоди от живота. Изисква се строго спазване на хигиенните норми за
режим на труд и почивка, внимателно отношение от страна на родителите и учителите, дозирано
физическо натоварване, здравно образование, за да не станат учениците жертва на вредни навици.
Горна училищна възраст /от 15 до 18г/ - завършва половото развитие и настъпва полова
зрялост. Процесите на растеж се забавят и постепенно спират. Формирането на костната и
мускулната системи е почти завършено. Интензивно се развиват малките мускули. Към края на
периода завършва формирането на сърдечно-съдовата система. Понякога могат да се наблюдават
смущения в сърдечната дейност-промени в сърдечния ритъм, функционални шумове и др.
Увеличава се жизнената вместимост на белите дробове. Продължава пренастройката на
ендокринната система. Усъвършенстват се функциите на централната нервна система и висшата
нервна дейност. Укрепват психиката и волята. За да навлязат в зряла възраст здрави и с добра
социална адаптация е важна профилактиката и промоцията на здравето през целия период на
детството и юношеството.
94. Проблеми на акцелерацията и биологичната зрялост и значението им за медико-
профилактичната дейност в учебно-възпитателните заведения
Акцелерация означава увеличение на тоталните размери на тялото, ускоряване на
темповете на растеж и развитие на цели поколения в сравнение с предходните. Акцелерацията е
положително явление, тъй като вследствие ускореното физическо и полово развитие се подобряват
двигателните възможности, спортните постижения и др., но едновременно с това възникват и
негативни последици с медицинско и обществено значение. Срещаните досега заболявания в
училищна възраст зачестяват в предучилищна възраст, а заболяванията на възрастните зачестяват
сред учениците. Поради по-високата възбудимост на нервната система се увеличава честотата на
невротичните състояния на децата и подрастващите. Поради това профилактиката на много
социално значими заболявания като дегенеративните на сърдечно-съдовата система,
метаболитните и др. трябва да започне още в детска възраст.
По-ранното настъпване на биологичната зрялост поставя редица въпроси пред
профилактиката, педагогиката, психологията, социологията. Възникващите проблеми поставят
пред възпитанието нови задачи за сексуално възпитание, подготовка за семеен живот и родителски
задължения и налагат да се търсят нови, по-съвременни възпитателни мерки.
Необходими са комплексни профилактични мерки за оптимизиране на целодневния режим
на децата, контрол върху учебната и информационната натовареност, организиране на
извънкласни занятия по интереси, активен отдих за израстване на здраво и хармонично развито
младо поколение.
95. Хигиенни и физиологични основи на учебно-възпитателната работа в детските
заведения и училищата. Особености на дневния режим в детските заведения
По своята физиологична същност трудът на ученика е предимно умствен с психично

натоварване. Реализира се благодарение на следните нервни процеси – възбуждане и задържане,
ирадиация и концентрация, взаимна индукция и други. За организация на учебния процес трябва
да се познава физиологичната крива на работоспособност на учащите се. Работоспособността има
дневна, седмична и годишна динамика.
Фази на дневната работоспособност:
1.Фаза на вработване – по-ниска работоспособност и начало на адаптация към съответната
работа. Продължителността на фазата зависи от възрастта на детето. Вработването настъпва през
първия учебен час и първия ден на учебната седмица.
2.Фаза на оптимална работоспособност – повишена концентрация на вниманието, бързо и
точно възприемане на учебния материал и правилно изпълнение на поставените задачи. Настъпва
в средата на учебния ден и на учебната седмица.
3.Фаза на понижена работоспособност – обемът на извършената работа намалява,
качеството й се влошава. Засилват се признаците на умора и настъпва по-бързо при по-малки
ученици. В началото на тази фаза може да се наблюдава „фаза на краен подем“ - мобилизиране на
резервните сили за поддържане на високо ниво на работоспособност. Настъпва умора, която се
характеризира с няколко фази:
а/ Възбудно-двигателна фаза – учениците стават неспокойни
б/ Пасивна – учениците стават апатични, отпаднали, сънливи
в/ Уравнителна – учениците реагират еднакво на слаби и силни дразнители
г/ Парадоксална – реагират силно на слаби дразнители и обратно
д/ Ултрапарадоксална – реагират отрицателно на положителни дразнители и обратно
Ако след субективните и обективните явления на умора учебната работа продължава, се
стига до преумора. Преуморените ученици имат често главоболие, нарушение в съня и апетита,
апатия към учебната работа и други.
Работоспособността се променя и през учебната година. Най-висока е от октомври до
януари и постепенно намалява.
Дневният режим е научно обоснован ред на работа и почивка, хранене и сън, който е
съобразен с възрастовите и индивидуалните особености. В основата на рационалния дневен режим
лежи изработването от детето на условни рефлекси за време. Редуването на основните режимни
моменти спомага за изработването на определен ритъм в дейността на организма. Физиологична
основа на дневния режим е създаването на динамичен работен стереотип. При изграждането му
организмът в определено време има готовност за извършване на определена дейност – учебна
работа в училище, домашна подготовка на уроците, сън, хранене и др. Динамичният стереотип се
създава постепенно с изразходването на значителна нервно-психична енергия. Неговото
преобразуване или нарушаване е свързано с нови нервни и психични усилия и разрушаването му
води до неприятни субективни усещания. Изграждането на рационален дневен режим трябва да
бъде съобразен с особеностите на ВНС при децата, възбудимостта на нервните клетки в главния
мозък при мнозинството здрави деца показва 2 подема – І подем между 8 и 12 ч. /по-висок и по-
продължителен/ и ІІ подем между 16 и 18 ч. Дневният режим се разработва за 24 часа.
Основни особености при построяване на дневния режим на деца от 1 до 3 г. са: бърз растеж
и развитие, незавършено диференциране на много органи и системи. Основни режимни моменти
са: сън не по-малко от 12 часа, хранене 4 пъти дневно, игрови занимания за развитие на моторика
и психика, време за прекарване на открито 2 пъти по 2 часа дневно.
97. Хигиена на обучението
Неблагоприятни фактори са интензификация на интелектуалната дейност, голямо зрително

натоварване, постоянна концентрация на вниманието и бързото му превключване, натоварване на
мускулно-скелетния апарат и др. При работа с компютри особено голямо е натоварването на
зрителния анализатор, неговата акомодация, конвергенция и остротата на зрението. Промените в
акомодацията започват след 20-25 мин. работа с компютър, а след 40 мин. са значителни. Влошава
се зрителната острота, настъпва временна миопия. Значително нараства натоварването на ЦНС,
която е в процес на съзряване и е лесно ранима. Нарушенията могат да се появят и по-рано в
сравнение с възрастните. Характерни са оплаквания от страна на скелетно-мускулната система –
болка в гърба, раменете, врата и краката, схващане на пръстите. Дължат се на принудителната
работна поза. Това може да окаже отрицателно въздействие на все още формиращия се гръбначен
стълб и да доведе до деформацията му, а също и да нарушаване на телесната стойка. При работа с
компютри в училищните помещения се формират специфични условия на околната среда –
различни видове излъчване на дисплеите, статично електричество и електростатично поле,
йонизация на въздуха, шум, повишена температура на въздуха.
Необходимо е да се отчитат и възрастовите особености на психиката на децата. За опазване
здравето на учениците са разработени хигиенни изисквания към устройството и обзавеждането на
кабинетите по информатика. Регламентира се максималната продължителност на работа на
учениците с персонални компютри.
98. Хигиена на трудовото и професионално обучение
Професионалнато обучение включва:
-начално професионално обучение – придобиване на първоначална квалификация по
професия или по част от професия
-непрекъснато професионално обучение – усъвършенстване на придобита квалификация
по професия или по част от професия
Съществуват 4 степени на професионална квалификация: първа степен /завършен VІ клас/,
втора и трета степен /завършен VІІ клас или основно образование/, четвърта степен /завършено
средно образование/.
Институциите в системата на професионално обучение са: професионални училища,
професионални гимназии, професионални колежи, центрове за професионално обучение, центрове
за информация и професионално ориентиране, центрове за квалификация на обучаващите,
национална агенция за професионално образование и обучение.
Благоприятно влияние на трудовото и професионалното обучение се определя и от това, че
се създава възможност за превключване на организма от един вид дейност – преимуществено
умствена работа, протичаща в условията на относителна неподвижност, на друг вид дейност –
предимно физическа работа, където основното натоварване пада на двигателната сфера. При
организиране на трудовото и професионално обучение е необходимо отчитане на повишената
възрастова чувствителност, по-голямат ранимост и уморяемост при децата в сравнение с
възрастните.
Всяка физическа работа се извършва при характерна поза. Спазването на правилна поза е
едно от основните хигиенни изисквания при работа на децата, юношите и девойките. За
провеждане на трудово и професионално обучение е необходимо осигуряването на подходяща
база. Часовете по химия, физика, астрономия и биология се провеждат в лаборатории, които
трябва да имат площ – 66-70кв.м. и лаборантска стая с площ 16кв.м. Учебните работилници по
дървообработване, металообработване, кабинетите по шивачество и готварство и по
електротехника трябва да имат съответната площ. Необходимо е съблюдаване на рационален
режим на труд и почивка, а също така използване на инструменти, които съответстват по размер,
тежест, конструкция на анатомофизиологичните възможности на учениците. Работното място
трябва да осигурява правилна работна поза, пълна безопасност по отношение на травматизма.
Учебната работилница по металообработване се обзавежда с два размера станове – с
височина 85 и 95см. Шлосерските станове се подреждат успоредно на прозорците при разстояние
между редовете не по-малко от 1м.
По кодекса на труда се предвижда продължителността на работния ден на 16 и 17
годишните да бъде 6ч., като по изключение в предприятията се допускат 15 годишни подрастващи
с продължителност на работния ден 4ч. Определени трудови дейности са забранени за лица от 15
до 18 годишна възраст съгласно действащото в момента законодателство. Важно е провеждането
на подробен инструктаж преди започване на учебно-производственото обучение от учители и
оторизирани лица. Разработват се инструкции за безопасна работа, които се поставят на видни
места по стените на учебните цехове.
 88. Растеж и развитие. Общи закономерности, възрастова динамика на
основните морфологични показатели
Хигиена на детската и юношеската възраст
1. основен раздел на хигиената - изучава влиянието на факторите на

околната среда върху детския организъм
2. разработва здравни норми и изисквания с цел създаване на оптимални

условия за отглеждане, възпитание и обучение на децата и учениците и
запазване и укрепване на тяхното здраве
Физическото развитие е:
Съвкупност от морфологични и функционални свойства на организма
Интегрален показател за здравето на децата
Фенотипна изява на генетичните заложби, модифицирани под влияние на

факторите на околната среда
Проследяването на физическото развитие дава възможност за:
Ранно установяване на отклонения в нормалното развитие
Проследяване влиянието на различни екзогенни и ендогенни фактори върху

детския организъм
Своевременно вземане на мерки за опазване и укрепване на здравето на

детето
Общи закономерности в растежа и развитието на децата и подрастващите
1. Различна скорост на растеж и развитие в различните възрастови периоди
2. Неравномерност в процесите на растеж и развитие
3. Полови различия в процесите на растеж и развитие
Фактори на растежа и развитието
І. Ендогенни (вътрешни) фактори: Генетични Хормонални Обмяна на

веществата

ІІ. Екзогенни (външни) фактори: Хранене Социално-икономически 
Екологични Заболявания
Изграждане на нов холистичен модел на „динамична експозиция в ранен

живот “
Основни експозиции: социалноикономически, миграция, градска среда,

фактори, свързани с начина на живот и хранене, екран за асоцииране в целия
геном;
Основни медиатори: епигенетика, метаболомика, алергия, мозъчно

развитие;
Основни резултати: кардиометаболитни (индекс на телесна маса (ИТМ),

телесен състав, кръвно налягане, сърдечна структура и функция, липиди,
инсулин, глюкоза); дихателни (алергия, хрипове, инфекции, белодробна
функция, астма); психически (поведение, познание, образование, ASD, ADHD,
тревожност, депресия).
Фактори, оказващи значително влияние върху здравето и ранното развитие

на детето
1. Влошен здравословен статус на родителите
2.Ниско ниво на хемоглобина на майката в периода на бременността
3.Вредни/нездравословни навици на майката, увеличиващи риска от

преждевременно раждане
4.Условия на труд на бъдещата майка, несъответстващи на хигиенните

норми и увеличиващи риска от преждевременно раждане
5. Хранене в кърмаческа възраст
Влошеният здравословен статус в пери- и неонаталния период се пролонгира

през целия период на ранно детство и е с доказано значение за здравето през
целия живот
Възрастова периодизация
1. Период на новороденото (неонатален период) от раждането до края на

първия месец
2. Кърмачески период от началото на втория месец до края на първата

година

3. Период на ранна детска възраст от 1 до 3 навършени години
4. Период на предучилищна възраст от 3 до 6 навършени години
5. Период на училищна възраст от 7 до 18 навършени години: начална

училищна възраст - от 7 до 10 години средна училищна възраст - от 11 до 14
години горна училищна възраст - от 15 до 18 година
Растеж – количествени характеристики свързани с мускуло-скелетната

система основно и с телесната маса
Развитие – по скоро качествен показател характеризиращ развитието на

полова и нервна система. Психическо развитие.

89. Показатели и методи за оценка на физическото развитие и
физическата дееспособност на децата и учениците
Физическото развитие е:
Съвкупност от морфологични и функционални свойства на организма
Интегрален показател за здравето на децата
Фенотипна изява на генетичните заложби, модифицирани под влияние на

факторите на околната среда
Проследяването на физическото развитие дава възможност за:
Ранно установяване на отклонения в нормалното развитие
Проследяване влиянието на различни екзогенни и ендогенни фактори върху

детския организъм
Своевременно вземане на мерки за опазване и укрепване на здравето на

детето
Общи закономерности в растежа и развитието на децата и подрастващите
1. Различна скорост на растеж и развитие в различните възрастови периоди
2. Неравномерност в процесите на растеж и развитие
3. Полови различия в процесите на растеж и развитие
Фактори на растежа и развитието
І. Ендогенни (вътрешни) фактори: Генетични Хормонални Обмяна на

веществата
ІІ. Екзогенни (външни) фактори: Хранене Социално-икономически 

Екологични Заболявания
Методи за изследване на физическото развитие
Антропометрия: ръст, телeсна маса, обиколки на тялото
Соматоскопия: опорно-двигателен апарат, телосложение кожа и лигавици,

пубертетно развитие по Танер
Показатели на физическото развитие

І. Показатели на растежа (антропометрични)
Морфологични – ръст, телeсна маса, обиколки на тялото
Функционални – жизнена вместимост на белите дробове (витален

капацитет), дихателна разлика, мускулна сила
Физическа дееспособност – бягане, скок на дължина, хвърляне на топка и др.
ІІ. Показатели на съзряването: ръст костна възраст дентиция (зъбна

възраст) пубертет
Оценка и проследяване по метода на персентилите
Формула за изчисляване на очаквания окончателен ръст:
ОЦЕНКА НА ФИЗИЧЕСКАТА ДЕЕСПОСОБНОСТ
1. Мускулна сила на лява и дясна ръка (тест за силата на флексорите на

пръстите на ръцете)
2. Гладко бягане (тест за бързина)
3. Скок на дължина от място (тест за мускулите на краката)
4. Хвърляне на малка топка (тест за силата на мускулите на ръцете, раменния

пояс и гърба)
5. Максимален брой клякания за 20 сек (тест за издръжливост)
6. Бягане 300 м или коремни преси (тест за издръжливост)
Деца и юноши - 5-17 години: Отделяне на не по-малко от 60 минути дневно

за умерена до висока физическа активност

Физическата активност с продължителност повече от 60 минути дневно
допринася допълнителни ползи за здравето на подрастващите
Физическата активност, целенасочена за развитието на мускулно-

скелетната система, следва да е минимум три пъти седмично

94. Хигиенни основи на физическото възпитание, спорта и закаляването.
Основни принципи, средства и методи за закаляване
ХАРАКТЕРИСТИКА НА НЕИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В УЧИЛИЩНА

ВЪЗРАСТ
Делът им непрекъснато расте в последните години
Свързани са с физиологичните особености на растящия организъм
“подмладяване” на някои социално – значими заболявания
ХАРАКТЕРИСТИКА НА НЕИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В УЧИЛИЩНА

ВЪЗРАСТ
Гръбначни изкривявания (комплексна етиология)
Зрителни аномалии (миопия, честотата нараства с възрастта) 

Метаболитни нарушения (захарен диабет тип II, метаболитен синдром,
затлъстяване)
Сърдечно – съдови заболявания
Неврози
Нарушения в хранителното поведение
Алергии
Травми
ПРОФИЛАКТИКА НА НЕИНФЕКЦИОЗНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ В УЧИЛИЩНА

ВЪЗРАСТ ПРАВИЛЕН ДНЕВЕН РЕЖИМ:
Здравословно хранене
Оптимално движение, игри на открито
Закаляване, престой на открито
Психо – социални фактори (депривация)
ДНЕВЕН РЕЖИМ В КЪРМАЧЕСКА И РАННА ДВ
Основен елемент – СЪН (физиологична незрялост на ЦНС, бързо нервно

изтощение).

Продължителност на съня: 18 часа на денонощие през първата година до 12
часа при 3-годишните деца
Пребиваване на открито (при по-малките – по време на сън, при по-

големите – игри на открито)
През ВСИЧКИ СЕЗОНИ, поне по 2 ЧАСА на ден
Начало на закаляването
Препоръчително ниво на физическа активност, СЗО Деца и юноши - 5-17

години:
Отделяне на не по-малко от 60 минути дневно за умерена до висока

физическа активност
Физическата активност с продължителност повече от 60 минути дневно

допринася допълнителни ползи за здравето на подрастващите
Физическата активност, целенасочена за развитието на мускулно-

скелетната система, следва да е минимум три пъти седмично
Важно средство за укрепване на здравето и профилактиката на заболяванията

се явяват физическото възпитание и закаляването при децата.
Медицинският контрол над физическото възпитание на децата и учениците

включва :
1. Определяне на физическото развитие
2. Контрол над класноурочните и извънурочните форми на физ

възпитание
3. Контрол върху активно спортуващите ученици
4. Санитарно-хигиенен контрол над спортните обекти
5. Закаляване на учениците
Закаляване – система от мероприятия повишаващи устойчивостта на

организма спрямо факторите на външната среда.Заедно с това се укрепва
здравето и се подобрява работоспособността.

В основата на закаляването стои усъвършенстването на терморегулацията.
То представлява условнорефлекторен процес – чрез различни външни

дразнители – закаляващи процедури – се разширяват компенсаторните
механизми на сърдечно-съдовата дихателната и храносмилателната
системи.
Чрез закаляването се укрепва нервната система и така се установява

премахване на нервната – психическа и физическата умора.
Закаляващ режим и закаляващи процедури :
1. Принцип на постепенност – градират се според силата на дразнителя и

според продължителността на действие.
2. Принзип на системност – Трябва да започва в най-ранна възраст ид а

продължава през целия живот.
3. Принцип на комплексност – Факторите се използват комбинирано при

разнообразни условия.
4. Принцип на индивидуалния подход – схемите трябва да се коригират в

зависимост от индивидуалните особености на лицето.
Методи за закаляване :
1. Чрез въздух – по-малък закаляващ ефект, зависи от характеристиките

на въздуха
2. С вода – най-ефективен подход ,действие върху кръвоносните съдове,

кожата и кръвното налягане.
3. Със слънчеви лъчи –закаляване спрямо слънчевата радиация ,засилват

имунобиологичните сили на организма, системно
действие ,стимулиращо
98. Програма «Ранна интервенция»
Определение за ранна детска интервенция
“Ежедневните преживявания и възможности, които родителите осигуряват

на бебетата и малките деца в контекста на естествено случващите се
ежедневни дейности за учене, които имат за цел да насърчат придобиването и

използването на различни умения и оказващи въздействие върху про-
социалното взаимодействие с хора и предмети“”
Кой има найголямо въздействие върху детското развитие?
-Семейството
-Детска градина/ясла
-Терапевт
Семейно-ориентиран подход
⚫Семейно-ориентираният подход е в основата на предоставяне на услуги по

Ранна интервенция.
⚫Ранната интервенция набляга на ресурсите, не на дефицитите, основава се

на силните страни на детето и семейството
. ⚫Семейството е равнопоставен партньор със специалистите в услугите по

ранна интервенция
Семейството е движещата сила, основано на признаването на неговите

силни страни и компетенции.
Основни принципи на семейно ориентираните практики
⚫Семействата са третирани с достойнство и са признати като константа в

живота на детето.
⚫Специалистите са чувствителни към семейното разнообразие (расово,

етническо, културно, социално-икономическо).
⚫Семейният избор и вземането на решения се случва на всички нива.
⚫Информацията се споделя постоянно, напълно и безпристрастно

(информиран избор).
Фокусът на интервенциите се определя от семейството.
⚫Предлаганата подкрепа се осигурява по гъвкав начин.
⚫Използва се широк набор средства за подкрепа.
⚫Силните страни на семействата се използват като ресурси
. ⚫Взаимоотношенията се характеризират като партньорства и съвместна

работа между родител/специалист.

⚫Начините за предоставяне на помощ са овластяващи.
Разбиране на различията в семействата
Да приемаме семейното разнообразие и да уважаваме семействата такива,

каквито са, е голямо предизвикателство за всички нас.
⚫Познаването и разбирането на семейството е ключов момент към едно

ефективно партньорство.
⚫Всяко семейство е уникално.
То има свои собствени:
⚫- нагласи относно специалистите, децата и тяхното развитие;
⚫- нагласи относно търсенето и получаването на помощ
Ангажиране на семействата: eфективна помощ
В семейно ориентирания подход ние помагаме на семействата по начини,

които признават тяхната способност и компетенции и използват и
разширяват техните силни страни и ресурси; засилват техните връзки с
поддържащите мрежи.
Семейно ориентираната практика разглежда семействата като основни

“действащи лица” за промяната в техните деца.
3 компонента на ефективното предоставяне на подкрепа
Професионални знания Обучение • Професионален опит • Специализация •

Професионални компетенции • Познаване на практиките, базирани на
доказателства
Практика основавана на взаимоотношения Активно слушане • Емпатия •

Автентичност • Доверие • Честност • Разбиране
Практика основавана на участие Сътрудничество • Активно участие на

семейството • Взимане на решенията от семейството
⚫Какво означава даване на права?
Взаимодействие със семейства по начин, по който те поддържат или

придобиват чувство за контрол върху живота на тяхното семейство и отдават

положителните промени, които са резултат от ранна интервенция, на своите
собствени силни страни, способности и действия.
Семействата се чувстват управляващи, взимащи решения и избиращи по

отношение на практиките, ресурсите и интервенциите, които са подходящи за
техните семейства.
⚫Автономността на семейството е запазена или повишена.
⚫Активно участие на семейството в желани възможности.

Тема 97 Особености в здравното състояние на децата и подрастващите.
Профилактика на найчесто срещаните заболявани
Най-чести заболявания в предучилищна възраст
1. Остри инфекциозни заболявания
2. Алергии
3. Колагенози
4. Уличен травматизъм
5. Интоксикации
Най-чести хронични неинфекциозни заболявания сред учениците
1. Болести на нервната система и анализаторите: неврози и преневротични

разстройства емоционални и поведенчески разстройства очни заболявания
(миопия)
2. Болести на опорно-двигателния апарат: гръбначни изкривявания

неправилна телесна стойка
3. Болести на сърдечно-съдовата система: артериална хипертония
4. Метаболитни и обменни заболявания: затлъстяване захарен диабет

хиперлипопротеинемии
Рискови фактори за увеличаване на хроничната неинфекциозна

заболяемост
1. Фактори, свързани с училищната среда и учебния процес
2. Нарушен дневен режим и недостатъчен сън
3. Намалена двигателна активност
4. Нездравословно хранене
5. Фактори, свързани със семейната среда
6. Поведенчески рискови фактори: тютюнопушене, употреба на алкохол,

наркотици
7. Поведение, базирано на съвременни електронни и модерни средства за

комункация

8. Екологични фактори
9. Социално-икономически фактори
Основни проблеми и рискове за здравето на подрастващите в глобален

план, СЗО
Преждевременна бременност и раждане
СПИН/ХИВ
• Други инфекциозни заболявания
• Психично здраве
• Насилие
Алкохол и наркотици
• Травми
• Недостатъчно хранене и затлъстяване
• Физически упражнения/активност и хранене
• Тютюнопушене
• Права на подрастващите
Подрастващи: рискове за здравето и пътища за решения
1. Политика на равен достъп до охрана на здравето в училищата
2. Безопасна среда за обучение
3. Развитие на здравно образование и навици
4. Услуги в областите на здравеопазването и храненето в училищата
Превръщане на всяко училище в училище за насърчаване на здравето
• Съвместен проект на СЗО и ЮНЕСКО за разработване на глобални

стандарти за училища за насърчаване на здравето (Health Promoting
Schools -HPS).

95. Хигиенни изисквания към детските ясли и градини
Основни дейности на медицинските специалисти от здравните кабинети в

детските заведения и училищата
І. Дейности по профилактика и промоция на здравето
1. Дейности за предотвратяване или ограничаване на рисковите фактори в

детските заведения и училищата (безопасни условия на обучение и труд;
контрол за спазване на хигиенните изисквания; участие в комисии,
разглеждащи учебни програми, обзавеждане; ремонтни дейности и др.)
2.Организиране и провеждане на програми за здравно образование на
учениците
ІІ. Противоепидемична дейност

1. Организиране на дейности за предпазване и ограничаване
разпространението на заразните и паразитните заболявания
2. При съмнение за инфекциозно заболяване на дете или ученик уведомяване

на родителите и личния лекар
3. При възникване на инфекциозно заболяване на дете или ученик

предприемане на профилактични мерки в детското заведение или училището
ІІІ. Първа помощ при спешни състояния и осигуряване на медицинско

обслужване до пристигане на СМП екип
ІV.Водене и съхраняване на здравната документация Попълване на

“Лична здравно-профилактична карта” на всяко дете/ученик
V. Анализиране на здравното състояние на обслужваните от тях деца и

ученици
Хигиенни изисквания към детски ясли и детски градини
1. Изисквания към терена: • 25 кв.м на дете • 30% застроена площ • 50%

озеленени площи • ограда с височина до 1,6 м
2.Изисквания към сградата: • етажност, размери, разположение, • входове,

помещения
3.Изисквания към микроклимата и осветлението
4.Изисквания към обзавеждането и играчките

Разполагат се в: - сгради, обезопасени от влиянието на факторите на околната
средата – шум, прах, влага, въздушни течения - специално строени за целта
сгради или в такива, приспособени за отглеждане на деца от 3 месеца до 3
години
• Стените, подът и таванът на помещенията се изграждат от негорими и

нетоксични материали с добри топлоизолационни свойства, позволяващи
лесно почистване и дезинфекция
• Изграждат се широки, светли и проветриви помещения за децата; стените и

таванът се боядисват в светли тонове като преградите между отделните
помещения са от материали, осигуряващи видимост и добра изолация
• Обособяват се задължително стая за игри, спалня, кът за хранене, санитарен

възел
• За кърмачетата се обособява самостоятелен кът за игри с пространства

(манежи) за бодърстване и игра, както и маса-шкаф с тапициран плот за
тоалет, масаж и гимнастика
• Спалнята, кътът за хранене, санитарният възел се оборудват, съобразно с

антропологичните, анатомо-физиологичните особености и възрастта на
децата
Хигиенни принципи към детските заведения
1. Принцип на груповата изолация
2. 2. Възрастов принцип
3. 3. Осигуряване на здравословно хранене, съобразно с действащите

наредби
4. 4. Осигуряване на условия за двигателна активност и игри на открито
5. 5. Поддържане на благоприятен въздушно- топлинен режим
Хигиенни изисквания към детски градини
• Детската градина се разполага в специално построени за целта сгради до 2

етажа или в такива, приспособени за отглеждане на деца от съответната
възрастова група
• Входовете в детските градини се проектират, както следва: - за всеки 2

яслени групи или 4 градински групи - отделен вход и стълбище - за
единствена яслена група - при възможност отделен вход - за
административните служби и за изолационното помещение – при
възможност отделни входове

• Детската градина трябва да има озеленен двор, оборудван със стационарни
уреди за игра, пясъчници и сенници
• Спалнята, кътът за хранене, санитарният възел се оборудват, съобразно с

антропологичните, анатомо-физиологичните особености и възрастта на
децата
• За детска градина до 4 групи се осигурява физкултурна площадка с

регулируемо засенчване
96. Хигиенни изисквания към училищата.
Основни дейности на медицинските специалисти от здравните кабинети в

детските заведения и училищата
І. Дейности по профилактика и промоция на здравето
1. Дейности за предотвратяване или ограничаване на рисковите фактори в

детските заведения и училищата (безопасни условия на обучение и труд;
контрол за спазване на хигиенните изисквания; участие в комисии,
разглеждащи учебни програми, обзавеждане; ремонтни дейности и др.)
2.Организиране и провеждане на програми за здравно образование на
учениците
ІІ. Противоепидемична дейност
1. Организиране на дейности за предпазване и ограничаване

разпространението на заразните и паразитните заболявания
2. При съмнение за инфекциозно заболяване на дете или ученик уведомяване

на родителите и личния лекар
3. При възникване на инфекциозно заболяване на дете или ученик

предприемане на профилактични мерки в детското заведение или училището
ІІІ. Първа помощ при спешни състояния и осигуряване на медицинско

обслужване до пристигане на СМП екип
ІV.Водене и съхраняване на здравната документация Попълване на

“Лична здравно-профилактична карта” на всяко дете/ученик
V. Анализиране на здравното състояние на обслужваните от тях деца и

ученици
Хигиенни изисквания към училищата

1.Изисквания към терена: местоположение, размери, оформление
2.Изисквания към сградата: етажност, размери на помещенията,

разположение
3. Изисквания към обзавеждането
4. Изисквания към пособията
5. Изисквания към микроклимата и осветлението
Хигиенни изисквания към училищната сграда и основните помещения
• Капацитет на училищната сграда – не повече от 700–900 ученици
• Етажност на учебната сграда – едноетажна или многоетажна
• Във всяко училище се предвиждат най-малко два входа, независимо от

капацитета му - възможност за евакуация при бедствени ситуации
• Стълбищна клетка - с минимална ширина 4 м (не се влошава

микроклиматът в сградата и се осигурява нормална пропускателна
способност към етажите); стъпала не по-високи от 0,16 м (избягват се
произшествия, травми и умора)
• Коридори - с ширина не по-малка от 2,8 м (резервоари на затоплен чист

въздух; допълнителни свободни пространства за движение и игри на децата
при лошо време)
• Помещенията в училището - с височина не по-малка от 3,30 м (фактор,

влияещ върху климатичните условия и чистотата на въздуха)
• Учебните помещения и откритите спортни съоръжения - на разстояние не

по-малко от 15 м от улицата и съседните парцели, а физкултурен салон,
работилници, столова – на не по-малко от 5 м от улицата и съседните парцели
• Класна стая - не по-дълга от 9 м (осигурява нормално слушане на разговорна

реч и доброто виждане на написаното върху учебната дъска)
• Ширина на класната стая - не по-голяма от 6 м (децата от противоположната

на прозорците редица не биха получавали достатъчно дневна светлина)
Хигиенни изисквания към обзавеждането в училищата
• При обзавеждането на учебните помещения се отчитат антропометричните

характеристики на учениците
• С оглед запазване зрението на учениците се спазват следните изисквания:

.Отдалечеността на учениците от учебната дъска (стена) е: а) за класни
помещения: минимална - 2,00 м; максимална при едностранно остъкляване -
7,20 м; максимална при двустранно остъкляване - 9,00 м б) за аудитории в
училища: минимална - 2,40 м; максимална – 12,00 м 3.
Минималната отдалеченост на студентите от учебната дъска е 2 м, а

максималната отдалеченост е в зависимост от предвидените технически
средства (мултимедия и др.) за осигуряване на добра видимост от последния
ред на аудиторията
Основни показатели за ергономичност на училищната мебел
Диференция – разстоянието между седалката на стола и плота на масата да

отговаря на разстоянието между лакета и седалището на детето
Седалищна дистанция – определя се от съотношението на отвеса, спуснат от

края на масата, и края на седалката (+ 0 – )
Гръбначна дистанция – разстоянието между предния ръб на масата и

облегалката на стола - да е не повече от 5 см поголямо от диаметъра на
гръдния кош на детето
Дълбочина на седалката – да отговаря на 2/3 от дължината на бедрото
Височина на седалката – краката да опират на пода

Ð Ð Ð¿Ð Ñ - Ñ Ð Ð Ð

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Ð Ð Ð¿Ð Ñ - Ñ Ð Ð Ð

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

1.

Хигиената като основна профилактична медицинска дисциплина – цел, предмет,

Нива на здравната профилактика

2.Методи за изучаване на човека

3.Специфични хигиенни методи

На държавен здравен контрол подлежат:

Държавният здравен контрол на територията на Република България се извършва с цел:

2. Въздействие на човека върху биосферата. Хигиенно-екологични проблеми,

Човешкото здраве се определя от триадата:

Според СЗО средно до 20% от всички заболявания се обуславят от въздействието на факторите на

Взаимодействието между човека и неговата жизнена среда се определя от следните аспекти:

Социална значимост на замърсяването на околната среда

Най-чести замърсители на водите Тежки метали и микроелементи; Нитрати; Пестициди; Детергенти.

Последици от замърсяване на почвата

3. Показатели за атмосферно замърсяване – емисии и имисии на

ЗАКОН ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ

КЛАСИФИКАЦИЯ НА АТМОСФЕРНИТЕ ЗАМЪРСИТЕЛИ

ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЗАМЪРСЯВАНЕ

ВОДЕЩИ АТМОСФЕРНИ ЗАМЪРСИТЕЛИ

УСЛОВИЯ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АТМОСФЕРНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Национална автоматизирана система за контрол качеството на атмосферния въздух

ОСНОВНИ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ ЧИСТОТАТА НА ВЪЗДУХА

Пределно допустимата концентрация на вредните вещества в атмосферния въздух на населените

Влияние на атмосферните замърсители върху биосферата и здравето на човека

на прозорците и намаляване на естествената осветеност в жилището

-лъчението в приземния въздух

значително замърсяване на въздуха с прах и със серен диоксид

Здравниефектиот прякотовъздействиена атмосферните замърсители

дихателна система –бронхити, трахеобронхити

Фактори, от които зависи прякото действие на атмосферните замърсители върху човека

Небиологични (външни) фактори

ПАТОГЕНЕТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ НА NO2

ПАТОГЕНЕТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ НА SO2

Методи за проучване и оценка на вредното действие на атмосферните замърсители

–на репрезентативна група, на рискова група, на деца, на диспансерно болни и

5. Физични фактори на атмосферата (слънчева радиация, хелиомагнитни фактори,

В зависимост от физическата си характеристика и биологическия им ефект се разделят на:

Къси УВ лъчи – под 280 нм

Средни УВ лъчи – 280-315нм

Дълги УВ лъчи – 315-400 нм

УВ влияние върху здравето и безопасността

6. Метеорологични фактори на атмосферата и влиянието им върху здравето.

Комплексът от метеорологични фактори включва температура, влажност, движение на въздуха,

Високите температури предизвикват обезводняване на организма, загуба на минерални соли и витамини,

Влажността на въздуха представлява насищането му с водни пари.

Движение на въздуха Въздушните маси се движат вследствие неравномерното нагряване на земната

7. Комплексно действие на физичните фактори на атмосферата. Методи за оценка

1.Температура на въздуха 20–22 ºС 16–25 ºС

ОЦЕНКАТА НА ВЛИЯНИЕТО НА МИКРОКЛИМАТИЧНИТЕ ФАКТОРИ ВЪРХУ ТОПЛИННИЯ

8. Климат, микроклимат и време. Влияние на времето и климата върху здравето.

Физиологично значение: участва в структурните елементи на организма и представлява около 65% от

Хигиенно-екологични проблеми, свързани с водата и водоизточниците

ЗАБОЛЯВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ХИМИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

10. Вода – хигиенно и екологично значение. Хигиенни изисквания към качествата

Значение на водата: • 1.Като фактор на природата; • 2. Физиологично и здравно значение; • 3.

Водата за питейно-битови нужди трябва да отговаря на следните изисквания:

МИКРОБИОЛОГИЧНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА

11. Хигиенно-екологични и здравни проблеми, свързани със замърсяването на

Хигиенно-екологични проблеми, свързани с водата и водоизточниците

12. Хигиенна характеристика и изисквания към водоизточниците и системите за

ВИДОВЕ ВОДОИЗТОЧНИЦИ - 1. Атмосфени (дъждовни) води 2. Повърхностни води – реки,

Основни елементи на централното водоснабдяване 1. Съоръжения за водохващане 2. Съоръжения

ЗАБОЛЯВАНИЯ, СВЪРЗАНИ С ХИМИЧЕСКИЯ СЪСТАВ НА ПИТЕЙНАТА ВОДА