Доброкачествени епителни тумори

Fibroadenoma glandulae .мammae.

Фиброаденомът е най-честия доброкачествен тумор на гърдата.Счита се ,че развитието му има

връзка с повишена активност на естрогена .Обикновено се среща у млади жени.Той е добре
капсулиран с диаметър от 1 до 10 см. Паренхимът му се състои от два тъканни елемента:
1.аденоматозна компонента,представляваща туморно разрастване на каналите и 2. фиброзна
– произлизаща от фиброзната тъкан на жлезата. Когато фиброзната тъкан разраства около
каналите ,се касае за периканаликуларен фиброаденом-запазен лумен. Ако
съединителнотъканната компонента навлиза и притиска почти до пълна облитерация жлезните
канали се говори за интраканаликуларна форма. Стромата е представена оскъдно.В случая има
два типа фиброзна тъкан,едната е елемент на паренхима на тумора,разположена е
непосредствено около жлезистите структури,по - бедна е на колаген ,докато стромата на
тумора е от зряла съединителна тъкан ,богата на колаген.

Cystadenoma papilliferum ovarii

Доброкачествените серозни тумори могат да бъдат ендофитни цистаденоми и екзофитни

/повърхностни папиломи/ или и двете.Серозният цистаденом е изграден от кисти , съдържащи
светла серозна течност - , тапицирани с единичен слой от кубичен епител,отчасти с реснички,
отчасти секретиращ.,без белези на атипизъм, пролиферира навътре в лумена на кистата и
формира папиларни структури.В папилите могат да се видят концентрични ламинарни
телца ,съдържащи калций - т.н. псамомни телца, които спомагат за отдиференцирането на
тумора от неоплазми с друг произход в тази област.

Papilloma vesicae urinariae. Папиломът на пикочния мехур е доброкачествен

тумор ,произхождащ от уротела ,среща се рядко и има размери 0.2 – 1.0 см..Той е изграден от
папили с нежна фиброваскуларна строма, разклоняващи се дървовидно. Хистологично се
наблюдават папиларни структури ,тапицирани с многослоен преходноклетъчен епител
чадърести клетки-,без белези на атипизъм , с много оскъдна строма.

Polyous adenomatosus canalis cervicalis uteri

Дървовидно разклонени ,пролиферация на жлези и строма.Епителят е нормален

цилиндричен ,разрастнали жлези в стромата,дилатирани кръвоносни съдове,оточна строма

Епителни малигнени тумори

Carcinoma planocellulare-Плоскоклетъчният карцином е злокачествен тумор,произхождащ от

многослойния плосък епител .Може да се срещне навсякъде в организма,където има такъв
епител – устна кухина,хранопровод,маточна шийка,влагалище и др.и е особено чест в
бронха,развил се на базата на метаплазия на цилиндричния ресничест епител в многослоен
плосък , предимно у пушачи. Хистологично е изграден от гнезда от многослоен плосък епител
с типичен строеж , отвън са разположени цилиндричните клетки с тъмни ядра,характерни за
базалния слой .Често преобладава спинозният слой,затова туморът се означава и като
спиноцелуларен. Всички слоеве са с изразен клетъчен и ядрен атипизъм, особено спинозният.В
центъра на гнездата , в зависимост от степента на диференциация , при по-зрелите тумори се
открива продукция на рогово вещество /т.н рогови перли/. Стромата е представена от широки
повлекла съединителна тъкан, сред която се намира стромна реакция – инфилтрация от
лимфоцити, плазматични клетки и левкоцити ,срещат се и междуклетъчни мостчета.

Базоцелуларният карцином е най-честия рак у човека.Среща се по места на кожата,изложени

на слънчевото греене и в леко пигментирани индивиди.Той расте бавно под формата на
плака,която се разязвява и оформя т.н. ulcus rodens.Рядко метастазира.. Той произхожда от
базалния слой на многослойния плосък епител, предимно на лицето и откритите части на
тялото, и е навлизащ навътре в подкожната тъкан .Паренхимът му се състои от гнезда от клетки
,подобни на базалния слой на епидермиса – с оскъдна цитоплазма и издължени, хиперхромни
ядра, палисадно разположени разположени на границата на повеклото и контаткутващи със
стромата . От дистрофичните промени в клетките понякога туморните повлекла придобиват
псевдожлезист вид. Туморът може да има мултифокален растеж – повърхностен тип или да
расте в дълбочина , формиращ възловати структури сред съединителнотъканен или муцинозен
матрикс.В съединително тъканната му строма личи стромна реакция от лимфоцити и
плазмоцити.

Adenocarcinoma uteri. Най- честата форма на рак на ендометриума е ендометроидният тип на

аденокарцином , един от най- често срещащите се злокачествени тумори в женската полова
система.Среща се най вече във възрастта между 55 и 65 години.Развитието му се свързва с
повишена естрогенна стимулация и е често на базата на атипична ендометриална
хиперплазия.Туморът може да има предимно екзофитен или инфилтративен растеж.Той
инфилтрира миометриума и дава метастази в регионарните лимфни възли.Хистологично е
представен от жлезисти структури,лежащи гръб до гръб,формиращи епителни повлекла с
разрушени базални мембрани между тях, с клетки , разположени в няколко реда с изразен
атипизъм. . В отделни жлези се наблюдават и папиларни разраствания в лумена им.Атипизмът
на жлезите е изразен в различна степен, в зависимост от степента на диференциация на тумора
той може да бъде : високо,умерено или ниско диференциран

Adenocarcinoma ventriculi. Всред злокачествените тумори на стомаха аденокарциномът е най-

честият и най - важен /90- 95%/..Той произхожда от жлезния епител на стомашната лигавица и
се класифицира според дълбочината на инвазия,макроскопски вид и хистологичен
подтип.Туморът има две хистологични форми – интестинален вариант,който е типичният
аденокарцином на стомаха ,изграден от атипични жлези,разположени една до друга с
разрушена базална мембрана,формиращи жлезни повлекла и напомнящи дебелочревния
карцином Вторият е дифузният тип, при който туморните клетки инфилтрират лигавицата и
подълбоките слоеве на стената на стомаха . Клетките наподобяват пръстен с камък по
вътрешната стена на пръстена и съдържат слуз.Последната се даказва с ПАС реакция и
оцветяване с алцианово синьо според характера на мукополизапхаридите,намиращи се в
слузта.Тази форма се нарича linitis plastica и се характеризира с дифузно задебеляване на
стената на стомаха без формиране на туморна маса в неговия лумен

Carcinoma bronchi planocellularae-плосколкетъчен

Carcinoma bronhi pravocellularae-дребноклетъчен

Клетките са изключитено дребни ,ядтрото заема почти цялата клтекта-хиперхромно ядро.Лесен

разпад на ядрата-те изглеждат като приплеснати,разкъсани.
Molla hydatidosa

Разрастнал трофобласт. Анормални (дисморфични) хорионни въси и екстравилозен

трофобласт навлиза в миометриума и кръвоносните съдове.Има изразена пролиферация на
трофобласти с лека до тежка атипия.При метастатични места диагнозата се основава на
идентифициране на въси, които обикновено са ограничени до съдове без тъканна инвазия

Choriocarcinoma / chorionepithelioма / Хориокарциномът е високо агресивен злокачествен

тумор,развиващ се от трофобластните елементи на плацентата.Макроскопски се представя от
множествени хеморагични маси ,изпълващи маточната кухина.Клетъчните компоненти на
хориокарцинома включват синцитиотрофобласти, цитотрофобласти и интермедиерни
/междинни / трофобластни клетки.Синнцитиотрофобластите са многоядрени
клетки,окончателно диференцирани и не показват митотична активност.Те са патогномонични
за тумора.Цитоплазмата им е плътна и се оцветява интензивно еозинофилно до
базофилно.Често съдържат множество вакуоли от разширени цистерни на ендоплазматичния
ретикулум. Цитотрофобластните клетки са малки до умерени по размер едноядрени клетки с
оскъдна бледа,гранулирана до светла цитоплазма.Интермедиерните трофобластни клетки
имат белезите на двата вида. Те са големи,многоъгълни с едно или няколко ядра и богата
цитоплазма,която е плътно еозинофилна ,без вакуоли. Хорионните въси не са компонент на
хориокарцинома,освен в редките случаи,когато той произхожда от нормално развиваща се
плацента.

Carcinoma renis. Бъбречноклетъчният карцином произхожда от епитела на каналчетата и се

локализира предимно в кората.. Паренхимът му е изграден от клетки със светла или
гранулирана цитоплазма, богата на гликоген и липиди, които макроскопски придават
жълтеникав цвят на тумора,Оттам поради подобието му с надбъбречната жлеза е и
предишното му название хипернефром. Ядрата на светлите клетки са малки , кръгли и
хиперхромни, разположени предимно в центъра на клетките.Гранулираните клетки
наподобяват епитела на каналчетата, имат малки кръгли ядра и зърниста розова цитоплазма.
Туморът има гнезден строеж, срещат се и ацинарни структури, обградени от тънки ивици
съединителна тъкан и тънкостенни кръвоносни съдове, поради което се намират кръвоизливи
и некротични зони.

Seminoma testis. Семиномът представлява 50% от всички тестикуларни герминативноклетъчни

тумори и се среща у мъже на около 40 годишна възраст.. Той е злокачествен тумор, развиващ
се от епитела на семенните каналчета. Хистологично се виждат едри клетки със светла
еозинофилна цитоплазма и централно разположено кръгло ядро с една или две
нуклеоли.Съединителнотъканната строма е представена от ивици, прорастващи в тумора и
разделящи паренхима на неправилни повлекла и гнезда.. Характерна особеност на семинома е
наличието на лимфоидни инфилтрати в стромата, които могат да формират лимфни фоликули
с и герминативноклетъчни центрове.Може да се наблюдава грануломатозна реакция от
епителоидни клетки и гигантски клетки тип “Лангханс”.

Хепатоцелуларният карцином предсавлява 5.4% от всички злокачествени тумори у човека като

честотата му варира в различни части на света.Развитието му се свързва до голяма степен с
инфекция от хепатит Б и хепатит С вирусите .Макроскопски туморът има три форми : може да
бъде единичен възел,мултифокален или дифузно растящ .При добре диференцираните форми
клетките му възпроизвеждат чернодробните гредички или формират жлезистоподобни
структури.Те са големи,полигонални с ацидофилна цитоплазма и големи хиперхромни ядра.В
тях може да се открие жълтозеленикав жлъчен пигмент. При ниско диференцирания карцином
клетките са едри , многоядрени.. Стромата в тумора е оскъдна и е представена само от
синусоидални съдове . Хистологичният строеж на хепатоцелуларния карцином е доста
разнообразен и в зависимост на клетъчното подреждане се различават следните типове : -
трабекуларен , при който атипичните хепатоцити са подредени под формата на трабекули и
гредички с различна ориентация. - ацинозен (псевдогландуларен), с формиране на каналикули
или жлезистоподобни структури, в чиито лумени понякога може да се намери жлъчка . -
светлоклетъчен вариант, когато туморните клетки са богати на гликоген и липиди.

Доброкачествени мезенхимни тумори

Fibroma

Доброкачествен тумор от зряла съединителна тъкан,изграден от фибробласти , фиброцити и

колагенни влак,разполагащ се най- често подкожно. Хистологично се характеризира с
вретеновидни на вид клетки и снопчета колагенни влакна , преплитащи се в различни посоки.
При надлъжен срез на снопчетата ядрата на клетките са продълговати с изострени краища.
Между клетките се отлагат колагенни влакна.Когато в тумора преобладават колагенните
влакна, консистенцията му е по-плътна и се нарича твърд фибром (fibroma durum), в случаите
когато преобладава клетъчната компонента е мековат и се нарича мек фибром (fibroma molle).
При него се вижда оскъдна строма, носеща кръвоносни съдове и сливаща се в отделни
участъци с паренхима на тумора.

Lipomas

Липомът е доброкачествен тумор от зряла мастна тъкан и е най-честия тумор на меките тъкани
у възрастни.Хистологично е добре капсулиран, съдържа делчета , обградени от нежна
съединителнотъканна мрежа,която носи кръвоносни съдове и формира стромата на тумора.
Паренхимът на тумора се състои от липоцити - големи клетки, съдържащи в цитоплазмата си
различни по големина мастни капки, които след рутинната парафинова обработка изглеждат
оптически празни. В резултат на натрупване на мастни капки ядрата на липоцитите са избутани
в периферията на клетките.

Leiyomyoma

Leiomyoma . Доброкачествен тумор от гладката мускулатура.,който може да се развие

навсякъде,където има гладка мускулатура,но е най - чест в матката. Паренхимът на тумора се
състои от различни по дебелина снопчета гладкомускулни клетки, които се преплитат в
различни посоки.. Поради вихрообразното подреждане на гладкомускулните снопчета,
клетъчните ядра в хистологичния препарат са срязани в различни плоскости, затова имат
кръгла ,овална или пръчковидна форма с отрязани краища, за разлика от вретеновидните ядра
на фиброцитите. 3 основни вида -субсерозна-много големи към коремната
кухина,интрамуларен и субмукозен.

Chondroma

Хондромът е доброкачествен тумор от хиалинен хрущял.Когато се развива в канала на костта

енхондрома,а ако е на повърхността – се означава като екхондрома Отвън туморът е покрит с
перихондриум, от който тръгват съединителнотъканните повлекла, разделящи тумора на
делчета и оформящи туморната строма. Паренхимът на тумора се състои от различни по
големина хрущялни клетки ( хондроцити), които са пръснати в групи, включени по 2-3 клетки в
една капсула ,разположени в неравномерно оцветения матрикс ,ядрата са хиперхромни.

Hаemangioma cavernosum hepatis

Хемангиомите са чести доброкачествени тумори, характеризиращи се с разрастване на

нормални и абнормални съдове , изпълнени с кръв. Най-чести са капиларният и кавернозен
хемангиом.Кавернозният хемангиом, , представлява свързани помежду си кухини,обградени от
тънки ивици съединителна тъка, тапицирани с ендотелни клетки. Кухините са разположени
сред чернодробната тъкан под формата на недобре отграничени от чернодробния паренхим
пещеристи тела, изпълнени с кръв.Може да се наблюдават интраваскуларни тромбоза и
калцификация.

Злокачествени мезенхимни тумори

Sarcoma fibroelasticum

Злокачествен тумор от съединителна тъкан -среща се у възрастни в дълбоките тъкани на

бедрото,коляното и ретроперитонеума.Високоцелуларен тумор - плътно пакетирани ,
вретеновидни клетки с изразен полиморфизъм-клетките са издължени с хиперхромни ядра,
които се подреждат под формата на рибена кост на херинга.Често се срещат атипични
митози.Туморът дава положителна експресия за виментин. Стромата е слабо развита и е
представена предимно от колагенни влакна. Метастазира по кръвен път.

Sarcoma polymorhpocellularae

Клетките предшественци са фибробласти,фиброцити,миофибробласти,хистоци.Тези клетки са

вретеновидни,издължени,изстънени със заострани крайща,вихровидно разположени или като
спици на колело.Полиморфен сарком.Атипчни клетки с митози мостроозни ядра.Изрзен
кл.атипизъм.

Sarcoma osteogenes

Остеогенният сарком е най-честият първичен злокачествен тумор на костта. Развива се в

дългите кости и засяга по-често мъже . Паренхимът му обикновено се състои от големи
полигонални , понякога овални или източени клетки със силно изразен атипизъм ,гигантски
клетки и множество атипични митози.Продукцията на минерализирана или неминерализирана
кост /остеоид / под формата на примитивни костни гредички е отличителен белег на
тумора.Туморните клетки са подобни на остеобластите с големи ядра,по-големи размери с
хиперхормни ядра.Може да има разрастване и на хрущаляна тъкан,хондроиден сарком.

Liposarcoma

Липосаркомът е злокачествен тумор,произхождащ от мастната тъкан.Обикновено се развива в

дълбоките меки тъкани на крайниците и в корема /ретроперитонеално /.Туморът обикновено е
изграден от липоцити и липобласти, които са с мрежеста цитоплазма и централно
разположено ядро.На мястото на екстрахираните мазнини в цитоплазмата се намират
вакуоли .Туморните клетки са с изразен в различна степен полиморфизъм.Стромата
обикновено е оскъдна – фиброзни повлекла с кръвоносни съдове, но тя може да бъде и доста
изразена и случая се описва като фиброзиращ липосарком

Tумори на нервната система

Glioblastoma multiforme

Това е най-малигнения тумор от ЦНС.При туморите от ЦНС първа степен са по-малко

злокачествени от,а от четвърта степен са най-злокачествени. Мултиформеният глиобластом е
най-ниско диференциран.Той произхожда от спонгиобластите, които представят най-ранната
фаза от развитието на глията .Хистологично се наблюдават клетки със силно изразен клетъчен и
ядрен атипизъм. Характерни са гигантските клетки с единични уродливи ядра и големият брой
атипични митози..В тумора има доста кръвоносни съдове с пролиферация-гломерулоидна
съдова пролиферация-пролиферация на ендотелните клетки и участъци на кръвоизливи и
некрози. Срещат се зони с палисадно подреждане на туморните клетки.

Schwannoma

Доброкачествен тумор на нервните обвивки. Невриномът е доброкачествен тумор ,който се

развива от швановите обвивки на нервите.Той се среща често в черепната кухина и произхожда
от осмия черепномозъчен нерв Има два варианта на растеж -високоцелуларен Аntoni тип А ,
Antoni тип B-по малко целуларен миксоиден растеж.Телца на Верокай-еозинофилна зона и
кл.ядра разположени палисадно.. Хистологично се състои от издължени клетки, подредени в
снопчета, преплитащи се в различни посоки.Различават се два подтипа на тумора – Антони А ,
тип при който се срещат така наречените телца на Верокай при които удължените клетки с
цитоплазмените си израстъци се подреждат в снопчета около участък в които са само
израстъци без ядра . Пръчковидните ядра на клетките се подреждат успоредно, едно до друго,
като войници на парад, като оформят синьо оцветени с хемалаун еозин ивици около
свободната от ядра зона. При типа Антони Б липсват телцата на Верокай , клетките са по-рехаво
разположени,показват миксоидни промени и могат да формират микрокисти.Туморът дава
положителна имунохистохимична реакция за S – 100 протеин. Стромата съдържа често
разширени кръвоносни съдове. Доказано е , че между клетките на невринома могат да се
образуват колагенни влакнa.

Meningiom

Meningioma. Туморите на менингите /менингиомите/ са доброкачествени неоплазми и се

срещат у възрастни Те произхождат от менинготелните клетки на арахноидеята и обикновено
са захванати за дурата. Хистологично се състои от овални и вретенообразни клетки. ,които се
подреждат концентрично, като луковици,разделени от съединителнотъканна строма. Понякога
в тези клетъчни наслоявания настъпва хиалинизация или отлагане на калций и се образуват т.н.
псамомни телца.Когато преобладават псамомните телца туморът се определя като
псамоматозен вариант.

Болестта на Hodgkin има четири форми: нодуларна склероза, смесен целуларитет, лимфоцитно
преобладаване и лимфоцитно изчерпване. Характерните клетки патогномонични за диагнозата
са клетките на Reed- Sternberg. Те са големи многоядрени клетки с диаметър 15-45
микрометра, с проминиращи нуклеоли и обилна леко еозинофилна цитоплазма. Особено
характерни са двуядрените клетки с огледални образи на ядрата-наподобяват очи на
сова,които съдържат ацидофилни нуклеоли,заградени от светла зона. При нодуларната
склероза разразтването на съединителна тъкан придава възловат вид на туморната тъкан.При
нея най-често се срещат т.н. лакунарни клетки,които се считат за особен вариант на клетките на
Reed - Sternberg .Те са едри с единични лобулирани ядра и обилна бледа цитоплазма. При
смесения целуларитет,който е най-честата форма на болестта има хетерогенен инфилтрат от
лимфоцити,плазмоцити еозинофили и хистиоцити.Трудно се откриват класически клетки на
Reed Sternberg .Те са в т.н. лимфоцитен вариант – с нежни лобулирани ядра ,наподобяващи
пуканки /popcorn cells / Диагнозата на болестта на Hodgkin се основава на намирането на
клетките на Reed Sternberg или техните варианти сред хетерогенен клетъчен възпалителен
състав от лимфоцити,плазмоцити,еозинофили и епителоидни хистиоцити.