1.

Фолклорна приказка
Същност на приказката и фолклорната приказка
Различни автори дават различни определения за приказката. В литературния
енциклопедичен речник приказката е определена като един от основните жанрове
на устното поетично творчество, епическо, прозаично, художествено произведение
с вълшебен, авантюристичен или битов характер с установка на
измислица.Фолклорната приказка е любима за слушане и четене от децата и
малките ученици.Тя разказва за общочовешките ценности чрез измислени случки с
различни герои. Ориентира своите морални послания към всички хора, като
разграничава доброто от злото и представя доброто като ценностна система, от
която човек извлича поука. Сюжетите на фолклорните приказки се отличават с
географска и историческа неопределеност. Приказната универсалност се определя
още от смисловото послание, насочено към всички слушатели, а не към отделни
хора или групи. Именно поради тази основна характеристика на фолклорната
приказка – нейната универсалност, може да се представи като част от културата на
всеки народ и наследството от нравствени, естетически ценности на човечеството,
защото носи в себе си богатство от теми, сюжети, образи, житейски опит и
мъдрост.
Жанрова класификация на приказките: вълшебни приказки, битови и приказки
за животни. Към битовите се отнасят и текстове с персонажи – Хитър Петър и
Настрадин Ходжа. Героите в приказките са главни и второстепенни. Във
фолклорните приказки често героите нямат име. В ролята на персонаж влизат хора,
животни, птици, дървета, хали. Всичко в приказката се представя от разказвача,
който е посредник между миналото и времето, в което се разказва приказката.
Традиционно в приказките разказвачът използва в началото и в края им речеви
формули или клишета като: „Имало едно време”, „Живели някога”, „Три дни пили,
яли, пили и се веселили” и др. Понякога разказвачът е и като свидетел – „И аз бях
там, ядох , пих и се веселих”.
Героят във фолклорната приказка винаги е подложен на изпитание – напр. двамата
братя от „Неволята” да поправят сами счупената кола, Кума Лиса - тайно да изяде
гърненцето с мед, Златка от „Златното момиче” – да оцелее след смъртта на майка
си. Изпитанията героят преодолява със свои сили или с чужда помощ – вълшебни
предмети, помощници. Главният герой успява, като преодолява изпитанията, а
неговият успех е успех и сполука както за него, така и за семейството му и за
общността.
В битовите приказки епизодите са от бита, хора, които успяват със свои сили. Ако
получават помощ, тя е от роднини или от благодарност, но тази помощ не е
свързана със свръхестествени сили.
Приказките за животни-В тези приказки лисицата обикновено е хитра, вълкът –
глупак, мравката – работлива и т. н. Понякога образите имат нюанси – например
вълкът е глупав, но и зъл.
Героите в приказките за животни са очовечени и представят човешки типове – на
умен, хитрец, глупак и т. н. Нравственото послание във фолклорната приказка е
насочено към съхраняване на ценностната система, разбирана като качества,
идеали, поведение. В тези приказки доброто винаги побеждава злото,
несправедливостта са наказани, въпреки осъзнатостта, че животът не дава
житейски примери само за достигане на справедливост в различни ситуации, в
които очевидно конкретният образ на злото съществува. Но победата на доброто
във фолклорната приказка не е случайна, защото разказвачът поддържа надеждата
в хората, а както знаем тя умира последна, че добрите примери в живота са
стимули, мотив за въздействие и промяна.

Вълшебните приказки са най-близки до мита. Персонажи са митични и човешки

същества (хали, змейове, чудовища, мащеха и др.). Положителният герой минава
през различни изпитания, нанесени от вредителя, трупа опит с цел да промени
статуса си и в края на приказката се завръща като победител и отново възстановява
хармонията. Добрите герои във вълшебните приказки са умни, силни, работливи,
милостиви, разумни, находчиви, съобразителни, красиви и благодарение на тези
свои качества те успяват да преодолеят изпитанията, на които са подложени, и
накрая са възнаградени. Лошите герои са слаби, зли, грозни, мързеливи, глупави,
несъобразителни и т. н. Като резултат от това се провалят при изпитанията, в края
на случката винаги са изобличени и като следствие са наказани.
2.ДЕТСКИ ФОЛКЛОР
Тези произведения са присъщи са културата на всички народи,защото отговарят на
нуждата в семейството да се полагат грижи за физическото,умственото и
емоционалното развитие на малките.Към дяла на детския фолклор спадат следните
видове :
*приспивни(люлчени)песни-изразяват нежните чувства на майката към рожбата й
и съкровеното желание детето да има щастлива съдба .Обичайният мотив е какъв
ще стане малкият човек,когато порасне и как винаги може да разчита на
родителска обич и закрила.Понеже се изпълняват при заспиване,когато мозъчните
центрове трябва да се подтиснат,в текстовете им не срещаме много
образи,обикновено се появяват Сънчо,Месечина и Звездите и самото дете
нарисуванo в приказна светлина.
*залъгалки-.Представляват шеговити стихчета или кратки диалози,целящи да
отвлекат вниманието на детето при други дейности
*броилки-изпълняват се при игра със цел да се отстрани някой от участниците или
пък имат за задача да запознаят детето с естествения ред на числата. Смисловият
им пълнеж се пренебрегва,по-важни са римата и ритъма
*скороговорки-представляват упражения ,развиващи говорните способности на
малкият човек.Това са кратки фрази,при които значението се пренебрегва,но
съзнателно се подбират думи с близко звучене(омоними),за да може при бърз
изговор да се затрудни артикулацията.

3.Същност, специфика и функции Литературата за деца и юноши е една

относително самостоятелна част или дял на литературното творчество, което се
подчинява и на конкретни педагогически и възпитателни идеи. Тази литература
има значително по-очертани педагогически и възпитателни цели, но се подчинява
на литературните закони и законите на творчеството. Тя поставя много големи
изисквания към нейните автори. Тя трябва да има и възпитателна роля, и да бъде
изкуство. Освен това писателя трябва да се съобразява с възрастта на децата. Но
нещата трябва да бъдат обяснени на детето съобразно неговите възможности и
неговият малък житейски опит. В детската литература може да се пише за всичко,
въпросът е как точно да става това. Освен литературни дарби, авторът трябва да е
запазил връзката си с детския свят. От гледна точка на литературата има два вида
съзнание – фолклорно и естетическо. Фолклорното е по-доверчиво, по-отворено и
децата са по-близо до него. Естетическото приема предварително договорена
условност, че това, което се представя не е реалността, а художествена
интерпретация на дадена тема. Жанровете в литературата за деца са всичките
възможни – от скоропоговорките, през стихотворенията до поеми, разкази, новели,
повести, романи.Те се появяват в различни периоди от израстването на детето.

4.Шарл Перо е френски писател от XVII век. Той е един от първите в европейката
литература, които обръщат погледа си към народното творчество.Приказки,сред
които “Червената шапчица”,”Котаракът в чизми”, ”Палечко”, ”Пепеляшка.Използва
сюжета на оригиналната приказка, без да го променя, а обработката насочва към
езиковата и стилната страна. приказките на Шарл Перо завършват с нравоучителни
стихове.Отличителен белег на приказките е техния оптимизъм, щастлив край и
победа на хората от народа. Червената шапчица е олицетворение на доброта и
невинност. По съдържание и стил тя е една от най – леките и достъпни за малките
читатели приказка.Тя е олицетворение на доброта, послушание и детска
наивност..Поуката от тази приказка е, че всяка лоша постъпка се
наказва.Пепеляшка – скромност, трудолюбие, благородство. В приказката
“Пепеляшка” се рисуват подробности от живота на аристокрацията, които не се
срещат в народното творчество. Вълшебствата в приказката добиват реален смисъл,
подчертават качествата на малката героиня, за да помогнат да възтържествува
правдата.Поуката е добре подчертана. Трудолюбието и добротата на заварената
дъщеря са богато надарени – царският син я взима за жена.В “Спящата красавица”
е разкрит дворцовият бит. Царското семейство е заобиколено от “ възпитателки,
придворни дами, пажове, лакеи.”В приказките си Шарл Перо е изразител на морала
на буржоазията. В сюжетната тъкан и в подтекста са вложени нейни идеи и
разбирания. С “Котаракът в чизми” Шарл Перо подчертава своите
антимонархически настроения. С тази приказка децата се запознават още в
предучилищна възраст.Приказката разработва традиционен мотив за третия брат,
онеправдан и измамен от двамата братя, който трябва сам да урежда живота
си.Основния мотив се допълва от намесата на вълшебен помагач – котарак, също
приказен герой. Разкрива променливостта и относителността на човешката съдба,
утвърждава мисълта, че всичко се променя и преобразява, разработва и темата за
хитростта като средство за защита и съществуване на слабия и бедния.В приказката
“Котаракът в чизми” присъства моралът на определена епоха и на социална
прослойка, качествата на хората се оценяват в зависимост от тяхното богатство.
Творбата утвърждава, че важното в живота е приятелството на малките и
подценяват същества, които знаят и могат да се справят с трудностите в
живота.Приказките на Шарл Играят възпитателна роля върху децата с нравствените
идеи, вложени в тях, с простора на въображението.Тези приказки оказват влияние
върху развитието на европейската литература. Богатството на народните приказки
привличат всички писатели с изразните средства, образите, вложения народен опит
и мъдрост.

5.Ханс Кристиан Андерсен

Андерсен е роден в Дания – град Оденсе на 2 април 1805г. . През 2005 се
навършват 200 години от рождението на популярния творец на приказки.
Приказките му са рефлексия на собствения му живот. Те свързани с
хуманистичния бунт на романтизма срещу действителността Приказките му
съдържат също философски идеи-«Храбрият оловен войник»-стоицизъм,
естетически идеи-«Най-невероятното»-безмъртието на изкуството, романтичен
образ на детето «Новите дрехи на царя»-детето е коректор за представата за
монархията, реален образ на детето – «Храбрият оловен войник», интуитивното е
пред очевидното в приказките на Андерсен. При Андерсен представата за света е
основна жизнена позиция.« «Няма по-хубави приказки от тия , които създава
самият живот.»Тая мисъл на Андерсен е основен мотив в цялото негово творчество
Приказките на Андерсен могат да се разграничат в седем групи:-същински
вълшебни приказки, в които доминирасвръхестественият елемент«Малката
русалка» , «Снежната царица», «Хълмът на елфите», «Оле, затвори очички» ,
«Дъщерята на блатния цар», «Девицата от ледовете»-приказки, които се случват
главно в реалния свят, но съдържат важен елемент на вълшебство«Сянката»,
«Камбаната»,-приказки , в които главните герои принадлежат към животинския
свят«Грозното патенце», «Палечка», «Щастливо семейство», «Скокльовци»,
«Торният бръмбар»- приказки, в които главни герои са дървета и растения«Елата»,
«Цветята на малката Ида»,- приказки , в които неодушевени предмети стават
одушевени«Храбрият оловен войник», «Дебелата игла»- «реалистични» приказки ,
поставени в свта на фантазията«Славеят»-реалистични приказки, анекдоти или
фабио, които са ситуирани в реалния свят.«Градинарят и неговият господар»Някои
от приказките са специално предназначени за деца, а други с послание за
възрастни. Много важен в приказките на Андерсен е биографичният елемент.
«Грозното патенце» според него отразява собствения му живот. В разговора между
две жаби в «Торният бръмбар» е изразено сатиричното му отношение към датските
«суперпатриоти». Характера на писателя може да се разпознае в розовия храст в
«Охлюва и розовия храст.Майката на Андерсен можем да открием в «За нищо не я
биваше», където главнатя героиня е бедна перачка, а в «Малката
кибритопродавачка»-бабата. Приказката се е зародила по действителен случай, а
кибрита е бил наскоро изобретен.Приказката «Снежната царица» представя
идеализирани отношения брат-сестра. В действителност Андерсен е имал
извънбрачна сестра, която не е познавал. Живота на Андерсен е една приказка, но
според него «Няма по-хубави приказки от тия , които създава самият живот.» .

6.Петко Рачев Славейков. Роден е на 17.11.1827г. в гр.Велико Търново. Учил е в

килийни училища в Гърция и Турция, създател на няколко читанки.Творбите му за
деца са събрани в отделни издания, например на издателство Отечество –
“Кукуригу петленце” и “Татковина”. Основните теми при Славейков са на първо
място родолюбие, на второ трудолюбие и на трето ученолюбие, като част от
трудолюбието. Патриотизма – любов към родната земя, любов към мама и към
татко, природата, родният край, България. Най-характерното произведение в тази
посока е “Татковина” Други стихове са “Пролет”, “Балкан”, “Утро”, “Наше село”.
Родолюбието е защитено с тези произведения, с искрена и непресторена обич, с
вглеждане в красотите на природата, с налагащо се динамично и мащабно чувство
на любов към нашата ощастливена с изключителна природа родина. Той има
кратки, закачливи и игриви авторски залъгалки – “Кукуригу Петльо, заколи го
тетьо, да не буди мама, да си спиме двама...”. Тези кратки стихотворения показват
неговият талант, който му позволява от поезията за възрастните да премине към
поезията за децаДруга негова огромна заслуга е създаването на българският
периодичен печат за деца. Това става с издаването на списание “Пчелица”. в
Цариград.На страниците на “Пчелица” могат да се открият четива с познавателен
характер за произхода на земята, животните, растенията, за живота на велики хора,
статии с патриотичен заряд, например “Нашето Отечество”.В него той казва –
Нашата родина е майка България, затова защото в нея от пантивека са живели
нашите деди и отци. Майка е защото тя се грижи за нас, дава ни храна от своите
земи.

7. Иван Вазов Патриархът на българската литература Иван Минчeв Вазов е

роден в град Сопот през 1850г. Произхожда от семейство на средно заможен
търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважението към
религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските
просветителски и патриотични настроения. Семейството му е една от причините
Вазов да се превърне в човек на делото, който с всички средства помага на
родината си и минава през много трудности. Иван Вазов принадлежи почти с
цялото си творчество на децата.Като се започне с написаните точно за деца –
„Детенце хубаво,пиленце любаво“, „Когато бях овчарче“, „Тичай,тичай,коньо“,
„Ясна гайда е писнала“,“Край Босфора шум се вдига“, „Уловената птичка“ и др. от
стихосбирката „Стихотворения за малки деца. Иван Вазов е един от най-
любимите поети на децата.С неговите стихотворения детето настъпва в
живота още докато се учи да говори.те се запомнят за цял живот и са едни от
първите художествени творби,чрез които изпитваме възторжен трепет от
ритмичността и образността на нашия роден език.те трогват детското сърце
със своята хуманност и с топлия си лиризъм. С голяма обич към родината е
проникната малката патриотична песен „Аз съм българчеЛюбовта към родината е
намерила израз и в редица още малки детски стихотворения на Вазов.В „Де е
България?“, „Радецки“…Богата емоционалност носи и одата „Отечество
любезно,как хубаво си ти!“.Посочвайки с възторг хубостите и богатствата на
нашата земя. Вазов написва „Възпоминания от Батак“. Чрез устата на едно малко
дете,преживяло всичките ужаси на погрома,картините на народната трагедия
изпъкват с още по голяма релефност,поразяват още по – силно с нечувания и
невиждан дотогава в историята на човечеството садизъм,трогват още по – дълбоко
с нещастието на хилядите сирачета,останали без дом и близки,без подслон в
настъпилата зима. „Възпоминания от Батак“ вълнува читателя и с високия
патриотизъм на малкия лирически герой..Съвременният детски писател,чиито
представи за света и човека се движат в рамките на щастливото му детство в
родината ни ,занемява поразен от страшните картини,които се нижат стих след
стих,строфа след строфа от самото начало до края на стихотворението. И тези
картини се запечатват в съзнанието, за да останат там завинаги със своята
конкретност,суров реализъм,с разобличителната сила на художествената реч на
големия поет-патриот.
8. ЧИЧО СТОЯН- Стоян Попов– посвещава творчеството си само на децата.
Пише от гледна точка на детето, без да инфантализира, творбите му са написани в
първо лице и в тях говори самото дете с типичните за него наивност и специфичен
език. Текстовете му са адресирани към най-малките, работите му са кратки и почти
винаги завършват с възторгът, спонтанно бликналото чувство на радост са
основната му гама.. Произведенията на Чичо Стоян- „Детска китка”, „Жалбите на
Зайо”, „Детелинки”, „Чичов дар”, „Вълшебния чук”, „Залъгалки за дечица малки”,
„Птички” и др., са адресирани към малките възрасти – 10г, говорят за познати неща
– мама, татко, бебето, куклата, Шаро, Писана, Баба Марта, цветята, птичките,
агънцата, т.е. за всичко онова, което заобикаля детето и представлява
неговия ,присъства темата за семейните отношения, темата за играта. „Колко
милко, колко сладко” , „Щъркел шарен, дългокрак”, „Вижте моето малко бебе”,
стихосбирките „Чичова китка” , „Чичов дар” , Детелини”.Васил Иванов Стоянов
– пише на езика на най-малките деца, детето слушател.Тема в произведенията му е
животът в дома, връзките в семейството. Пише хумористични детски текстове и
говори през призмата на детето. „Баба иде аз я чух”, „Пиле, пиле аз те знам”
9. Елин Пелин
Елин Пелин,взето от една народна песен. Елин Пелин-Димитър Иванов е роден на
30юли1877г.в село Байлово,Софийксо.
Първите поетични опити на Елин Пелин в областта на детската литература.Той
смята,че,,Стиховете за деца трябва да бъдат леки,звучни и главно-богати с образи
прости,но силни!
Литературното му творчество за деца,поместено детски списания и вестници,в
буквари и в читанки,в сборници,обхваща почти всички литературни родове и
видове.Той пише стихотворение,поеми оригинални и преразказани
приказки,превежда чужди езици. Първата му книга за деца,,Златни люлки,,-стихове
за малки деца, По-късно са отпечатани,,Гори телилейски,, ,,Три баби, ,,Дядовата
ръкавица,,,,Песнички,,, ,,Поточета бистри,,-стихотворения за деца,,Ян
Бибиян,, , ,,Ян Бибиян на луната,,
.Централно място в поезията на Елин Пелин за деца заема
природата.Чувствата,мислите,настроенията и преживяванията изразени в тези
стихове,са свързани с детството в родното му село.Елин Пелин е преразказвал и
народни приказки,като същевременно Черпи идей,образи и сюжети от народното
творчество и създава оригинални произведения за деца. Майсторът на разказа
Елин Пелин създава няколко обемни повествователни творби/три повести и един
незавършен роман/,сред който се откроява със своето идейно-художествено
майсторство най-популярната от тях-повестта,,Гераците,,

10.Проза на Ангел Каралийчев

Ангел Каралийчев е български писател и преводач, известен със своите разкази и
книги за деца. Пише разкази, пътеписи и приказки, преразказва български и
чуждестранни приказки и легенди. Наричан е поет в прозата. Основно автора пише
за романтичното, фантастичното, магичното произтичащи от дълбокото му
усещане за родно. Родното се изразява ч\з домаш. Огнище, ч\з котелче прясно
мляко, ч\з първата читанка, ч\з ръце напукани от тежък труд, сиромашки сълзи.
Приказно и реално те се сплитат в едно.”Житената питка ,”Майчина сълза”, „Клан,
клан”, Всичките тези приказни сюжети са основани на чувството за обич, за
съпричастност човекът дори и да преживее нещастие, винаги ще бъде утешен от
обичта, съчувствието. Осн. произ-е е 3 томника „ Приказен свят”, който събира
известните до тогава книги „Мечо”, „Жълтици”, „ Крали Марко”. Този 3 томник е
зряло начало на новата бълг .детс. белетристика освободена от пряка поучителност
и илюстративност построена в основите на фолклорния език и фолклорните изяви.
Герои в различните възрасти от деца – до грохнали старци, но всички тези герой
олицетворяват бълг. идеал за нравствено поведение. Героят на АН.К.- за добротата
и човечността, за приказен свят се разполагат в дълга нишка от време. Те започват
от Ал. Велики минават през ……… фигури на Крали Марко за да свършат в бедни
селски момчета. Разкази- приказки, истор.легенда, локализиране в България други
пръснати в целия свят. Всички герой, сюжети очертават един монолитен свят,
който не се интересува от време, от геогр. пространство , набляга на добротата,
достойнство, смелост.
11.Ран Босилек е псевдоним на Генчо Станчев
Негенцов, български писател, поет и преводач. Ран Босилек е един от авторите,
които съчетават рядката дарба на лирика и прозаика. Голямото му по обем
творчество за деца е представено в десетки отделни издания и сборници. Поезията
му не е обемна и не засяга някакви неразработвани до момента теми и мотиви.Сред
нея се открояват утвърдените като класика „Родна реч” и „Родна стряха.При Р.Б.
мотива за родното звучи по съвсем различ.начин:1.Ако при Слав.и Вазов чувството
е тържествено приповдигнато при него то звучи в топлата гама на меката лична
изповед като споделяне. Р.Б работи активно и в сферата на преразказаната
нар.приказка.От този жанр има 4 сборника-„Момче и вятър”, „Неродена мома”,
„Чудната кутийка”, „Незнаен юнак”.В тях личи творч.му усилие така да преработи
фолк.сюжет,че акцентът да падне в/у нравствените качества на
героите.Персонажите винаги участват в някаква двойка противопоставяния от типа
коравосърдечен-благороден, трудолюбив-мързелив, беден, но честен-богат ала
лъжец. Началото на прозата той полага с Патиланци . „Патиланци” наподобява
литерат.сериал от много на бр.разкази които имат общи герои, но нямат свързваща
сюжетна нишка и могат да се четат поотделно. Особености на цикъла: 1) Макар да
са разкази имат вътрешна ритмика поради римуването на речта, а това ги прави
лесни и дори за запомняне.Всички разкази почиват на комични случки само,че
източниците на хумора са различни. На пръв поглед всички герои са
индивидуализирани- с неповторим портрет, специфичен говор.Но взети заедно те
обобщават типичната представа за детето и детството: весело безгрижие, жажда за
приключения и оптимистичен поглед към света, въпреки някой шамар или
дръпнато ухо

12.Поезия на АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ – Един от най-големите български

майстори на поезия за деца, автор е на многобройни книги за най- малките: „Юнак
Гого”, „От нищо нещо”,”, „Комар и Мецана”, „Сговорна дружина”, и др. Приживе
издава 10тина книги със стихове, приказки, гатанки, залъгалки , легенди. Той е
оптимистичен и жизнерадостен като д.поет, за разлика от поезията му за големи,
където е раздвоен и скептичен лирик. А.Раз. повежда малчуганите на среща със
щурки и щурчовци, с храбри юнаци и мустакати котараци, с хитри лисани, рунтави
мецани и жаби-бърборани. Разцветников не идеализира детския свят. Не гледа на
него като на някакъв остров изолиран от живота. С хиляда нишки детското битие е
свързано със света на възрастните, с големия живот. Много любопитно е, че в
неговите творби няма образ на момиче. Всичките му герои са момчета – пъргави,
смели, изобретателни, живеещи в атмосфера на повишена активност,
всекидневието им е изпълнено с романтични видения, игрите им са все на битки и
приключения, а мечтите им са за юначество и подвиг. Дори и заглавията на някои
от стихотворенията изразяват този стремеж към деятелност и геройство – Гого –
млад юнак, Юначина, Непознат юнак. Естествено младият юнак Гого се вписва
преди всичко в природата, идентифицира се с герои и птици, сезони, цветя. И така
поезията на Р се опитва да утвърди човека в детето. Човекът трябва да е добър,
смел, решителен. Съществен дял в творчеството му заемат гатанките, които са
национални образци. Гатанките му развиват не само мисловната дейност и лог
съобразителност,но и насочват д въображ към проблемите на живота и об-вото.
Гатанките му се съпътстват от неговите залъгалки. Това е територията на онези
които не са читатели , а слушатели – най-малките. Р дава преднина на веселото,
забавното, приказното. Неговите залъгалки са раздвижени картини, кратки сценки.
Остроумни диалози, изпълнени с много вероятни и невероятни положения., с
неподражаем стил. Главната функция на тези залъгалки е да се развива речта у
детето. Неговите мисловни навици, чувството му за хумор, именно чрез тази
смехотворна игра, чрез това лог въображение, чрез тази жизнерадост. Р разширява
територията на бълг ДЛ и става основоположен автор на във възпитанието на всяко
бълг дете.
13.Дора Габе Изидора Петрова Габе. За деца започва да пише след Първата
световна война. Първото й детско стихотворение "Катето и Джори" . В книгата
„Когато бях малка” писателката разказва за своето детство. В нея са включени
разказите „Кирпичената къщичка”, „На море” и „Съборената къща”.Издава
единствена по рода си картинна книга – сборникът „През нашите очички”. Той е
същинският художествен текст за деца, отговарящ на всичките им възрастови и
психологически потребности, както и на разбиранията на самата Дора Габе за
детска литература. Според нея пълноценното, комплексно възприятие на даден
художествен текст от детската аудитория е невъзможно без илюстрациите.
Стихотворенията и са закачливи и жизнерадостни. Като всички хубави неща в
литературата за най-малките те имат прост сюжет, ясен смисъл и точни образи. И
те спомагат много за разширяване представите на детето, за емоционалното му
развитие, за обогатяване на неговата душевност. Книгите й за деца принадлежат
към класиката на детското литературно наследство. Възпитават в нравствено
здраве, добротворство и жизнелюбие; чужди са на дидактиката и наставничеството,
внушават доверие у малкия мислещ човек.
14.Емилиян Станев
той пише и за деца и юноши, но само в жанра на анималистиката.

15.Творчеството на Асен Босев

Асен Иванов Босев е български автор на детско –юношеска литература, журналист
и преводач. Творчеството му за деца се отличава с добро чувство за хумор. автор
на популярните детски поеми „Мимето“, „Панчо Повлеканчо“„Ванко Забраванко“.
Той е един от първите съвременни детски поети. Фамилното му име идва от
прякора на дядото - Босия, Голямо и многообразно е в тематично и жанрово
отношение творчеството на поета. Той възпява родината, природата, майката,
книгата, буквите, веселия и жизнерадостен свят на детето в стихотворения и поеми,
залъгалки, гатанки и игрословици, преразказва в стихове приказки на различните
народи. Асен Босев е ангажиран със съдбата на детската литература. Създава Дома
на детската книга и е негов пръв директор., дългогодишен председател на Секцията
на детските писатели. Той е основател и председател на Българската секция на
международния съвет на детската книга.
16.Поезията на Леда Милева
Леда Милева е дъщеря на големия български поет и писател Гео Милев- Родена е
на 5 февруари 1920 г. в София. Тя е сред най-обичаните автори на детска
литература. Пише стихотворения, приказни поеми, пиеси и сценарии за филми.
Нейн е текста на „Зайченцето бяло” Петър Най-популярни сред малките читатели
са стихосбирките й: "Заю на разходка" , "Работна Мецана" , , "Къде е хоботът на
слона" , "Зайченцето бяло" и др. Поетесата умее да долавя начина, по който
съвременното дете усеща природата, разбира как то се отнася към семейството,
училището, приятелството. В голямата част от произведенията й главен герой е
детето – нежно, мечтателно, или дръзко. То изразява своята благодарност към
майката, учителката /”На мама”, „Моята учителка”.В творчеството й за деца
особено място заемат поетичните приказки, събрани в сборниците „Цветни
приказки”, „Листата на брезата”, „Разкажи ми приказка”. В нейните поетични
приказки всичко оживява: тревички и цветенца, пътечки и рекички, буболечки,
птици и дъждове.Невероятната сила на нейните произведения се дължи на тънкото
психологическо проникване в света на детето и на дарбата й да говори с езика на
самите деца.
17.Поезията за деца на Виктор Самуилов
Виктор Исак Самуилов е роден на 10.5.1946 г. в София. Пише сценарии за
филми, текстове за песни, карикатурист, превежда поезия от руски. Автор е на
няколко стихосбирки за възрастни – повечето са сатирични стихове.Стиховете му
за деца се отличават с предметност, непринуденост, закачливост, близки са до
детското мислене. Римите и стихът му са класически, но с чист изказ, остроумия,
оригинални находки. Виктор Самуилов извежда на преден план чувствителността
на малчугана, неговите първи сблъсъци със света. Превъплъщава се в детето,
прониква в неговата душевност, достига до детското въображение, провокира
съзнанието на малкия читател със случки, характерни за тази възраст. Авторът знае
какво да каже на децата и как да го каже. Почти всичките му стихотворения
представят едно различно виждане за живота на възрастния и детето. В творбите
му отсъстват “вечните герои”, омръзнали и на деца, и на родители. Най-новото, а
според някои и най доброто, е събрано в “Ние мушмороците” (2004). С
изключително чувство за хумор авторът представя ежедневните приключения и
хитринки на детето: Моите сандвичи Заради едното косъмче Злото куче На
кого приличам. Без значение кой е героят, дали случката е весела, тъжна или
страшна, Виктор Самуилов вижда през очите на детето и изживява вълненията като
истински малчуган.
18.Валери Петров -роден през 1920 г. в София. Истинското му име е Валери
Нисим Меворах. Написал е 5 приказки: „ Бяла приказка”, „ Копче за сън”, „ Меко
казано”, „ В лунната стая”, „ Пук”. Последната приказка веднага донася на автора 2
престижни литературни награди – „ Петко Р. Славейков”( 1987 г.) и вписване в
Почетния списък на Международния съвет за детска литература( 1988 г.)
Преведена е на повече от 10 езика.Най-популярната му книга за деца е „ Пет
приказки”. Отделните приказки са свързани композиционно – всяка приказка
завършва със стихотворение, което насочва вниманието на читателя към
следващата приказка.Главен герой в авторските приказки на Валери Петров е
съвременното дете- умно, информирано и интелигентно, но малко тъжно и
самотно, склонно понякога към хитрости и дребни измами, но добродушно и
състрадателно, което обича и се нуждае от обич, внимание и искрени приятели.
Авторът поставя проблемите: взаимоотношенията деца- възрастни; отношенията
към природата и музиката; за лъжата и истината; самотата в големия град.Основна
тема, която обединява приказките е приятелството.В приказката „ Копче за сън”,
Валери Петров показва нежната привързаност между дядо и внуче. Оги е умно и
хитро дете, непрекъснато за всичко пита, но като всяко дете, малко се страхува от
тъмното и трудно заспива. Затова сгушен в дядо си, често посяга към вълшебното
‘копче за сън”на своята пижама, но въпреки това не може да заспи и с дядо му
измислят приказка след приказка.В приказката „ Меко казано”, героят Светлъо
лъже, че не е взел парите на баба си. Той иска да си купи индианци, за да попълни
колекцията си от играчки.В неспокойния си сън, той разбира, че за да очакваш
добро от другите, сам трябва да си го сторил. Тук са поставени проблемите за
човешката съвест, за приятелството, за лъжата и последиците от нея.„ В лунната
стая” е приказка за съвременното дете, което живее в големия град. То е умно,
талантливо, но самотно и нещастно, защото родителите му са вечно заети.
Деветгодишната Росица е самичка в къщи, свири на пиано, но без желание и чака
майка й да се върне от работа. Баща й работи в чужбина. Една вечер, изпод капака
на пианото се появява Странния човек и четири вълшебни лунни лъча. И чудесата
започват.В „ Пук” действието става през лятото на плажа. В телефонна кабина
Лили слуша приказка. Изведнъж влиза и Набръчкания човек. И става чудо.
Телефонната кабина се превръща в подводна камера и Лили тръгва да изследва
морското дъно. Валери Петров е автор и на сценарии за детски филми – „ Рицар без
броня” и „ Й о – х о –х о”.