„златния век“ на българската култура през ІХ – Х век.

(Сава, Климент Охридски, Наум и

Ангеларий). За начало на старобългарската литература се приема четвърт от 9 век,
когато се пренасят и прилагат Кирило-Методиевите преводи в България.
През 313 е прието Християнството при император Константин Велики прието с
милански едикт
Пространното житие на Константин-Кирил
Светата тройца – свети дух, син и отца
Димитър Солунски живее 3-4 век след христа
Химнография - поетически текстове, които се изпълняват по време на богослужебния
ритуал чрез формите на осмогласното пеене. (акатист, икос, ирмос, канон, кондак,
тропар, стихира.)
"акростих", - азбучен и фразов, съществува само в поезията. началните букви
образуват дума или изречение
исихазъм - мълчание, безмълвие
"ерес", - название, с което християнската църква характеризира религиозните учения,
отклоняващи се от официалната догма.
Разлика между двете: Основната разлика между ерес и езичество е, че ересът се
фокусира върху отклоненията от официалната доктрина на дадена религия, докато
езичество описва практиките или верованията, които са извън рамките на
традиционните религиозни системи.
Йоан Златоуст не е българин
"книжовна школа", - определен стил, течение или направление в литературата. Той
обикновено се отнася до група от писатели, които споделят общи литературни техники,
стилове или теми през определен период от време.
"езичество". – вярата, основана на поклонението на много богове
Апокриф – неканоничен текст, които доразказва сюжети от Библята. Статични книги,
които са извън приетата литература. термин апокрифи произлиза от гръцката дума а
апокрифос, тоест скрит си, изпълнява се в езическата традиция за жреческите книги.
Тоест е в първоначалното си значение понятието се използва за литература несвързан
с християнството, а също така възниква преди появата на християнството
колко книги има в православната версия на Библията - общо 66 книги – 39 в Стария
Завет и 27 в Новия Завет.
евангелия – има 4, евангелие от Матей, Марк, Лука, Йоан, те са в Новия Завет
6377- защото започва от сътворението на света, по старото летоброене. През 6377
умира Кирил
Богомилството - богомилството е ерес която възниква в България по време на цар
Петър то се разпространява и се превръща в една от най-значителните религиозни и
социални движения в Европа.
Извод на старобългарския език- За най-авторитетни се приемат тези, написани още през 9 век
от ученици и съвременните на първоучителите. Според тях на първо място са пространно житие
на Кирил и пространно житие за Методий тези две торби последователно са: “Пространно
житие за Кирил”и : “Пространно житие за Методий”. В тези 2 творби последователно се
проследява живота и дейността на двамата братя. Към другите славянски извори се отнасят
всички творби които служат за отбелязване на паметта на двамата братя: ''служба за Кирил''
едва канона ''служба за Методи '' единият канон е от Константин Преславски другите от
Климент Охридските "Общ канон за Кирил и Методий'' ''Проложно житие за Кирил и Методий''
- това което се изпълнява по време на богослужение. ''Похвално слово от Климент Охридски за
Кирил и Методий'' ''За буквите От Черноризец Храбър''

преписка - страничен текст (в полето встрани /края на книгата (до основния текст). Не е
задължително темата да е свързана системата на текста

богослужебни макро жанрове:

минейни месечника - макрожанров сборник, който съдържа служби за празниците по

неподвижния календар празничен обхваща избрани празници от годината. Църковната година
започва на първи септември. В кодекс са включва 1 том 12 месеца и две по 6 месеца.
Всекидневен / служебен - песнопения за всеки ден от месеца, може да бъде с 12 тома или шест

октоих - осмогласни и включва песни за седмичното богослужение Сряда и Петък Богородица,

Требник - изпълнява се за частно богослужение, Служебник - съдържа литоргии/ песнопения за

общественото богослужение,

минея - съдържа служби, жанр който има мозаячна структур, / създадена е от по-малки
жанрове, тя бива вечерен и утренен

малки жанрове:

Молитва - важен жанр в средновековната литература (може да бъде отделна), но молитвата

може да бъде част от други жанрове. Тя може да приема и друг и форми от литературен текст
до хемографско произведение

ораторски / риторически - могат да функционират като богослужебни и не богослужебни.

Широко застъпни в старобългарската и средновековната православна и литератури, тъй като
техните конкретни жанрове представители са различни слова: похвално, полимично,
поучително те са официално представени жанрове и служат за обслужване на църковните
култове, освен църковните съществуват и светски слова (които са малко) конкретни творби
(представители) са "Похвално слово за Кирил от Климент Охридски" 'Похвално слово за
четиридневния Лазар от Климент Охридски" "Слово за Благосвещение" - 25 март
"Преображение Господне'' 6 август Всичко е от Климент Охридски

Агиографска проза - включва богослужебни и извън богослужебни текстове пространни жития,

проложни жиния ( кратък текст, разказва какъв е светецът, какъв е той, след 6та песен на канона
(разказа за пренасяне на мощи) извън благословени малко жанрове - шестоднев (разказ за
развитието на света) / Как Бог създава света за 6 дни

климат Охридски твори от последната четвърт на 9 до началото на 10 век, и е 1 от най-ярките

личности на своето време. Основните извори от които черпим сведения за него са славянски и
гръцки, става ясно че има славянско житие за него което е изгубено, но то служи като извора за
създаване на градското житие за Климент от Теофилакт Охридски. Част от недостигането до
една житие за Климент се отделя от цялостният текс който преди загубата му е се определя
като най-старото славянско житие на Наум Охридски. Извор не е толкова са дейността, а
почетта за Климент е ранната славянска служба за него възникнала в времето близко до
възникването на житието за него. По-късно избори са ''кратко житие за Кирил'' ''второ
славянско житие на Наум''. Основен и най-важен извор за делото на Климент Охридския е
гръцкото пространно житие от Теофилакт Охридски за Климент. Възстановяването на живота на
Климент се базира почти изцяло на този текст, той се появява на границата между 11 и 12 век,
и е най-близък до времето на Климент. Пространното житие за Климент от Теофилакт Охридски
е и основен извор за кратко житие за Климент Охридски от Димитър Комотиан, други творби
свързани с почитта за Климент са химографски гръцкоезични творби и агиографски-
химографски цикли за свети седмочисленици, и за Свети Наум. По поставени сведения се
смята, че той е родена през 30-те години на 9 век кратък жития (Димитър Комотиан) за него
дава информация че той произхожда от европейските мизи в основа на това се предполага че
Климент е български славянин. Не е известно какво е неговото светско име, предполага се че
при приемането на духовенството приема името Свети Климент Рилски, за когото той пише
похвално слово в пространното житие на Константин Кирил. Климент е 1 от 7-те
седмоцисленци (Кирил, Методий Гораст, Сава, Наум, Ангеларий, Климент. След прогонването
на учениците на Кирил и Методий но Моравя, Климент пристига в България през 885 на есента
или пролетта. След пристигането си той работи в продължение на 30 години за създаването на
писмена култура на български език и за създаване на славяноезично богослужение. Първите
години след пристигането си Климент работи в Плиска заедно с другите Кирило-Методиеви
ученици (Наум и Константин) след преместването на Българската столица в Преслав Климент е
изпратен от княз Борис в областта от Котмичевица, там Климент става основен български
двигател за развитието на християнското богослужение и християнската култура. През 893
година Климент е ръкоположен за епископ на Велика като все още не е установено къде се
намира неговата епархия. Климент умира през 916 на преклонна възраст за дата на неговата
смърт се приема 27 Юли, но нейната истинност е съмнителна, тъй като това е празник на
основаният от него манастир Мателиемон. За просветителската дейност на Климент черпим
светния основно от пространното житие на Теофилакт Охридски и от утвърденото глаголическо
писмо по западните български земи. Климент Охридски обучава много ученици и подготвя
служители на църквата те са четци, дякони и свещеници. Много разпространено е
недостатъчно обоснованото твърдение че Климент е създал кирилицата то се основава на
място от кратко житие от Димитър Комутиан в него се съобщават че Климент е създал
кирилицата, но той е създал глаголицата. При понататъчната работа върху известните
произведения от него, при която се изследват стилово езиковите особености на творбите
позволява, да се извлекат стилистични белези които са характерни за авторския почерк на
Климент, при наличие на сходно езикови белези при творби с неизвестен автор можем да
предполагаме че автор на неизвестните произведения също е Климент. От откритите
акростихове в химографските творби или от стиловете особености е доказно авторството на
Климент Охридски върху многочество химногографски творби, което потвърждава
информацията от климентовото житие от Телфилахт че цитирам ''Богато снабдил църквата с
певчески канони.'' Химографските му творби се откриват в минея и окториха. Заглавята на
произведения от минея, които съдържат в акростих името Климент са цикъл от 6 служби, канон
за ризата и пояса на Богородица, канон за Евтимий Велики, стихира за Свети Методий. Канон с
1 именен акростих, Канон за първи глас - Климента, Канон за Богородица за Сряда и Петък.
Ораторската проза принадли към реториката - тя включва похвални слова, поучения в областта
на риториката. На Климент се преписват около 100 похвални слова като с доказано авторство са
само 21 от тях. За разлика от химиографското където авторството същото е за свидетелството
със сигурност при акростиховете произведения при прозаическите произведения Всеки би
могло да напише името на автора отгоре тогава е спорно това авторство. сред сигурните
произведения са ''наставления за празници'' ''поучение за Света Неделя'' ''поучение в паметта
на Апостол или мъченик'' ''поучение за пречисти тайни'' ''слово за Цветница'' ''слово за Пасха
(Великден)'' ''поучение за преображение'' ''похвално слово за възвишение на кръста''
''Похвално слово за Свети Димитър солунски'' ''Похвално слово за архангелите Димитър и
Гавраил'' ''похвално слово за Свети Климент Рилски'' ''Похвално слово за Йоан кръстител''
''похвално слово за Константин Кирил'' ''Похвално слово за Успение Богородично'' Климент
Охридски се смята и за най-вероятният автор на агиографските творби за Кирил и Методий.
пространно житие за Кирил, пространно житие за Методий.

Константин Преславски

Константин Преславски е свързван с книжовнато дейност в Плиска. Преславски е звание

дадено на книжовника в науката, заради мястото където развивам по-голямата част от
дейността си. Името му става известно в науката в средата на 19 век. ''Поучителното Евангелие''
е по-старо от ''четири слова против арианите'' , защото Константин е наречен Презвитер -
редовен свещеник. Смята се че поучително Евангелие възниква около 893г. четири слова
против арианите свидетелства че през 906-та Константин вече е бил епископ двете съчинения
са основни извори за неговия живот няма сведения за канонизация на Константин Преславски
тоест той не е обявен за светец и не се причислява към св. Седмочисленици. ''Службата за
Методий'' ''Цикъл 24 предпразнични стикери за богоявление'' ''Канон 3 песенец за
предирождество от Успение Богородично'' Константин е автор и на стихотворението ''Азбучна
молитва'' азбучен стих и съдържа 40 стиха. Преславски е автори на едно историческо
съчинение известно като ''Историкии''. превод на съчинение на Константин е и ''Църковно
сказание'' в него се разяснява символиката на храма както и подредбата на храма и съдовете за
ритуалите вътре в него.

Йоан Екзарх

Един от най- авторитетните книжовници на Преславската Школа роден е около 9 век, връстник
на Цар Симеон. За него липсват преки биографични данни, от творчеството му става ясно че
владее отлично гръцки език познава античните автори и има Отлична литературна подготовка.
Тези факти се превръщат в аргументи за обучението на писателя в Магнаурската школаили
Студийския манастир. Той превежда и авторски допълва светоотечески съчинения на Василий
Велики, СеверианГавалски, Теодорит Кирски, Григорий Нисийски, Йоан Дамаскин. В книгата
„Небеса (Богословие)“, ''Извор на знанието'' Сред преведните глави от него са: за eресите, за
човешката психика и мисленето, за Бога и неговата недостижимост, за Светата Троица, за
ангелите,. В предвид съчинението Йоан Екзарх добавя още 6 глави от Теодорид Кирски,
Григорий Нисийски и от Епифани Кипърски. шестоднев - сътворението на света за шестоднев.
Йоан Екзарх шестоднева е съставен върху основата на шестоднева на Василий Велики и
Северян Гавалски книгата представлява подробен коментар на първата глава от Библията -
книгата битие. Книжовна дейност на Йоан Екзарх включва похвалната дейност като техния брой
не е конкретизиран сред за главата със сигурно авторство са: ''слово за възвишение Господне''
''похвала за Йоан Богослов'' ''първо слово за Рождество Христово'' ''слово за богоявление''
''слово за пасха'' Йоан Богослов автор на четвърто Евангелие и на Апокалипсис не е българският
автор.

Евтимий Търновски
Той е писател есихаст И последният български патриарх преди падането на България под
османско владичество. Основни извори за делото на Евтимий е похвалното слово за него от
Григорий Цамблак Евтими е замонашен около 1350 вероятно в някой от търновските
манастири. Според похвалното слово на неговия ученик Григорий, Евтимий е ученик на
Теодосий Търновски. През 1371 година с помощта на Иван Шишман превръща манастира Света
Троица до Търново в важно книжовно средище когато Евтимий е избран за Патриарх през 1370
той започва реформи 1 последователно въвежда йерусалимски типих (устав) 2 налагане на
новопреведените и редактирани текстове 3 извършване на нови преводи които се превеждат
буквално, а не по смисъл преведения текст. Патриарх Евтимий написват творби за светци
покровители на Търново, светците за които Евтимий пише жития, не пише похвални слова. той
пише 4 жития за: ''Света Петка Търновска'' ''за Свети Иван Рилски'' ''за свети Иларион
Мъгленски'' ''за Свети Константин и Елена'' ''за Свети Йоан Полиготски''.

Григорий Цанблак

роден около 1365 и умирах около 1420 Той е писател есихаст, ученик на Евтимий Търновски Той
е високообразован и политически ангажиран, тойдосега са известни 24 слова на Георги Цамлак
предназначение за богослужение някой от тях: Слово за Връбница, слово за Рождество
Богородично, слово за Свети Димитър, слово за свети Стефан, Слово за монашеския живот.
написва много слова които са разпросмени до края на 19 век.

Владислав Граматик

Един от най-продуктивните за своето време, живее през 15 век последовател е на традициите

на Българската книжовна школа. Роден е в Ново бърдо Косово през 15 век. благодарение на
дейността му са запазени важни преписи като пространното житие на Константин Кирил'.
сборниците му са цени и заради неговите бележки и коментари към текстовете най-старият
сборник негов е от 1456 неговото заглавие ''Предели'' според първата статия в него съдържа
шестоднев на Константин Велики и други произведения с антилатинска насоченост. Друг
сборник от 1469 е ''образец на калиграфията'' Друг негов сборник написано в Жеглиговски
манастир носи заглавието ''адрианти'' 1473 основно част от сборника съдържа хомилии - слова
с поучителен характер които се четат през Великия пост.

Старозаветните апокрифи

апокрифите се разпространяват и четени, тъй като се доразработват интересни мотиви

загатващи или липси в Библията. Могат да създадат тълкувания на библейската символика.
Когато не противоречат на християнските схващания те могат да имат образователна функция.

Литературата през 13 век

След въстанието на братята Асен и Петър през 1185 възстановяват българската държава.
Българските царе си поставят за цел България да заеме първо място на Балканския полуостров
като в политически така духовно отношение. Основи фактори за превръщанета България в
духовен център със силната царска институция както установи на столицата Търново и
възстановяването на Българската Патриаршия при цар Калоян. Константинопол е подвластна
латинските и Търново остава най-близкия град който все повече се превръща в центъра на
православието. 1054 година разделение на църквите на славянски и католически. Папа
Инокентий 3 сключва уния с Цар Калоян според която власт придобива титлата крал а главата
на българската църква примус Иван Асен II който се обявява за цар на българи и гърци постига
връхната точка за постигане на политически цели на династята Асеновци. Той разширява
границите на България и отвръждава политическото и влияние на Балканите по него време Цар
Иван Асен II управлява 1218-1241. През 1235 е възстановена българската патриаршия което
официалното превръща България в центъра на православието.

Литературата през 14 век

основните фактори за литературна книжовното развитие и науката през 14 век се определя

като сребърен век тъй като през това време е възниква второ разцъфване на българската
книжнина, на този период оказват влияние две във фактор в актуалните жанрове и подборът на
конкретни творби 1 повсеместното утвърждаване на йерусалимския устав в църковната
практика. второ налагането есихазма, като православно духовно учение което довежда до
силовите изисквания на творбите, както и до подбора на определени текстове за превод

Жанрове

Богослужебна литература:

Миней (Минея): Съдържа текстове, свързани с църковните празници.

Триод (Триодь): За триосъборния църковен годинен цикъл.

Октоих (Октоихъ): За осмосъборния църковен годинен цикъл.

Псалтир (Псалтирь): Сборник от Псалми.

Жития и паметници на светци:

Житие (Житие): Биографии на светци и жития на светите.

Църковнопоетична литература:

Канони и песнопения: Религиозни стихотворения, използвани в църковния обред.

Учебна и образователна литература:

Азбучници и четници: Текстове, предназначени за образование и обучение на свещениците и

монасите.

Философски и богословски трактати:

Патерици (Съборни патерици): Збирка от беседи, проповеди и мъдрости на светите отците.

Проповеди:
Хомилии (Проповеди): Религиозни обръщения и проповеди, предназначени за християнската
общност.