ЮЗУ „НЕОФИТ РИЛСКИ“

Квалификационен курс за придобиване на професионална

квалификация “Учител по икономически учебни дисциплини”

РЕФЕРАТ
По Педагогика
ТЕМА
Семейно възпитание

--------------------------------------------------------------------------------------------------------

Студент: Росица Паскалева Преподавател: Проф. Кичева

Фак.№ ПП 505

1|Page
 СЪДЪРЖАНИЕ:

1.Увод.............................................................................................................................3

2.Същност и специфика на семейството като възпитателен фактор.......................4

3.Функции на семейството...........................................................................................5

4.Значение на семейството за цалостното формиране на личността.......................6

5.Значение на семейството за индивидуалното и обществено развитие.................6

6. Проблеми на семейното възпитание.......................................................................7

7. Форми на съвместна работа и техники за организиране на партньорство между

родители и учители................. .....................................................................................8

8. Заключение..............................................................................................................15

9. Библиография..........................................................................................................16

2|Page
1.УВОД

Възпитанието на детето започва още в неговата ранна детска възраст. Първите му „педагози“ са
неговите родители, те са тези, които дават началото на неговото възпитание. Семейното
възпитание е много важен аспект от теорията на възпитанието, но и от педагогическата наука
като цяло. Погледнато в исторически план на неговата същност, значение, роля, функции и
структура не винаги се е отделяла значима роля, то винаги ще остане в центъра на
общественото внимание, защото в семейството детето получава своите първи „уроци по
възпитание“. Тези уроци не винаги са целенасочени и организирани, но чрез примера, който
взима от средата, в която расте то се формира като индивид и личност. Много е важно какъв
възпитателен аспект се е изградил в семейството, защото после трудно може да се промени
нещо независимо от въздействията на педагозите. Това, което родителите са изградили при
детето още в началото остава траен белег върху неговото възпитание.

Съвременният образователен процес се отличава с изключителна динамика, която се обуславя

от участващите в него субекти –ученици, учители, родители. Семейната среда пряко влияе
върху успешната социализация и възпитанието на децата. Това налага да се търсят
възможности за оптимизиране участието на родителите в образователния процес чрез създаване
на работещи партньорства с учителите за пълноценна реализация на учениците.

Актуалността на тази проблематика налага извеждане и анализиране на някои аспекти от

взаимодействието учители – родители в съвременния образователен процес. Европейските
образователни приоритети поставят изисквания за по-тясна връзка на училището със
семейството, за отваряне на училището към всички, които са съпричастни към възпитанието и
обучението на учениците. Дейностите в съвременното училище се осъществяват на базата на
партньорство между субекти като училищно ръководство, училищно настоятелство, учители,
възпитатели, педагогически съветници, от една страна, и ученици и родители, от друга.

Професионализмът на учителите намира израз в инициативи и дейности, свързани с

удовлетворяване на познавателните потребности и развиване на личностните качества на
учениците. На първо място, това изисква добра информираност за възможностите и ресурсите
на конкретното училище и на партниращите му институции. На следващо място, важна е
активната комуникация и взаимодействие на педагозите с родителите.

Включването на родителите е важен елемент от процесите в училище. Участието на

родителите в образованието на децата може да се случи в различни контексти, като например:
участие в подготовката на домашни, подкрепа в ученето вкъщи, участие в „дни на отворените
врати“, конференции и събития в училище, задаване на въпроси и предоставяне на информация
на учителите, която да помогне за правилното общуване с детето и разработването на целите в
индивидуалния му план. Участието на родителите e ключово за развитието на децата и техните
академични постижения. То може да бъде особено важно за децата, които имат обучителни
трудности. Когато родителите са ангажирани, те предават на своите деца важното послание, че
училището е нещо ценно и има смисъл.

2.СЪЩНОСТ И СПЕЦИФИКА НА СЕМЕЙСТВОТО КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР

Семейството е основният социокултурен фактор, определящ личностното развитие на човека.

Неговата значимост в различните възрастови периоди на развитие на отделния индивид се
променя. Особено силно е възпитателното влияние на родителите, братята, сестрите и
роднините в ранното детство, когато социалният кръг на общуване на детето е концетриран

3|Page
преди всичко в рамките на семейството. Именно там, чрез общуването с най-близките хора, се
изграждат представи, ценностни ориентации и нагласи, овладяват се норми и правила на
поведение. Освен това семейството е първата социална група, в която подрастващият индивид
формира впечатления за себе си и за другите собствени възможности. С разширяване на кръга
на социалните контакти на отделната личност влиянието на семейството се запазва, като
спецификата му до голяма степен се определя от различните аспекти на сложните взаимовръзки
и зависимости на индивида с отделните общности. Социалната подкрепа от страна на
родителите и роднини е специфичен външен фактор, регулиращ поведението, мислите и
чувствата на личността. Тя подсигурява духовното уравновесяване за изграждане на
самозащитните механизми и самосъхранение в кризисни житейски ситуации. Всичко това
благоприятства поддържането на активното взаимодействие на човека с останалите
компоненти на социокултурната и природна среда.

Като един от основните компоненти на социалната структура на обществото семействто е

зависимо от функционирането на системата като цяло. Промените, които настъпват в
обществено- икономическия и доховния живот на обществото се отразяват върху структурата
и функциите на семейството, както и върху вътрешносемейните отношения. Връзката
общество-семейство е двустранна. Именно семейството подсигурява физическото и духовно
възпроизводство на обществото. В семейството се полагат основите на цялостното изграждане
на личността. Функционирането на семейството като система зависи до голяма степен от
нормалното функциониране на отделните му компоненти и техните взаимни връзки и
зависимости.

Най-пълното разкриване на спецификата на семейното възпитание е възможно на базата на

основните положения за мястото и ролята на семейството за формиране на личността.
Максимално обобщени, те могат да бъдат сведени до следните:

Семейството е първото социално обкръжение на личността. Неговата роля е толкова значима и

толкова специфична, че е неизпълнима от която и да е друга социална институция.

В него се полагат основите на личността, а те до голяма степен определят нейния по- натъшен
облик.

През семейството се пречупва влиянието на другите социални фактори ( училището,

обществените организации, средствата за масова информация ) и тяхното влияние зависи от
начина на това пречупване.

То е не само първата школа за социален опит на детето. В него се изгражда и представата за

бъдещото собствено семейство.

В българската педагогическа теория при определяне спецификата на реализацията на

възпитателната функция на семейството се поставя акцент върху образователното и културното
равнище на възрастните му членове. Преодоляването на традиционно просветителския подход
в педагогическите теоретични и емпирични изследвания изисква изграждането на по-цялостна
концепция за изясняване на целенасоченото и организирано влияние на семейството върху
цялостното развитие на личността на детето.

3. ФУНКЦИИ НА СЕМЕЙСТВОТО

За да може да се определи ролята на семейството като цяло първо трябва да се уточни какво
точно е семейството. „Семейството е първата възпитателна среда за детето и от хронологична

4|Page
гледна точка и по степен на важност за цялостното му развитие....“(Ив.Иванов). Какво
всъщност е семейството не можем да кажем с една дума, защото всеки го вижда по различен
начин и го описва с различни думи, но че е важна част от възпитанието на децата и
подрастващите е сигерно, защото всички педагози са съгласни с този факт. През всички етапи в
развитието на човешкото общество семейството заема важно място в структурата на
възпитателната система. Неговата възпитателна функция остава постоянна.

Особено актуално е изяснаването на взаимната обусловеност между репродуктивната и

възпитателна функция. От една страна, репродуктивната функция е зависима от
възпитателната. Някои социологически изследвания показват, че българското семейство в наши
дни предпочита по-малко деца, но по-добре гледани и възпитавани.

Възпитателната функция е още по-тясно свързана с икономическата функция на семейството.

Особено сега, на съвременния етап на развтие на българското общество, когато се създава
простор за развитие на частната инициатива, се очертава ярко изразена тенденция за укрепване
и усъвършенстване на икономическата функция. Тя намира израз в разнообразните трудови
дейности в рамките на съвместния семеен живот, които създават благоприятни условия за
утвърждаване и адаптиране към ценности, както и развитие на личностни качества,
подпомагащи адаптивността и успешната реализация на личността (организираност,
инициативност, решителност, способност за самоизява, настойчивост, готовност за
подпомагане на другите, зачитане труда и постиженията на другите, уважение към родителите
и т.н.).

Семейството е един от основните фактори, които подпомагат преодоляването на неувереността,

безсилието и отчуждението. Чрез топлината на общуването в семейството, чрез любовта и
уважението на най-близките хора се създават благоприятни възможности за развитие на
базисното чувство за собствена значимост, което е твърде важно условие за пълна и цялостна
реализация на човешкия потенциал. Следователно една от основните задачи на съвременното
семейство е създаване на благоприятни възможности за подпомагане самоактуализацията на
личността.

4. ЗНАЧЕНИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО ЗА ЦЯЛОСТНОТО ФОРМИРАНЕ НА ЛИЧНОСТТА

Различните научни изследвания и разработки по проблемите на семейството акцентират върху

отделни страни на неговата значимост по отношение на личностното развитие на децата.
Обобщено те могат да се представят по следния начин:

o Семейството е първата обществена група на детето, в която то придобива и организира своя

обществен опит. В него се затвърждава и чувството за принадлежност към определена
социална група;

o Стилът на възпитателните взаимодействия в семейството създава предпоставки за изграждане

на определени личностни качества;

o В семейството се задоволяват основните потребности на личността (физиологични,

потребности от общуване, признание, уважение и любов, потребността от актуализация и др.);

o Взаимоотношенията в семейството оказват силно влияние върху цялостното формиране на

личността;

5|Page
o Традицонните за дадено общество норми, правила, ценности и модели на поведение се
интернализират в личността на детето най-вече през призмата на семейното обкръжение;

o Успешността на междуличностните отношения в зряла възраст до голяма степен зависи от

спецификата на междуличностното общуване в семейството;

o Травматичните преживявания в детството, в резултат от неадекватното въздействие на

родителите, се отразяват изключително силно върху личностното развитие на децата;

o Семейството създава възможности за реализация и самоутвърждаване на личността и

постигане на трайно и пълно удовлетворение от живота.

5. ЗНАЧЕНИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО ЗА ИНДИВИДУАЛНОТО И ОБЩЕСТВЕНО РАЗВИТИЕ

Ако децата обуславят създаването на семейство, то от своя страна има основна роля за тяхното
оцеляване и развитие. Родителите не само осигуряват неодходимото за задоволяването на
биологическите му потребности, но същевременно са първите, които му дават възможност да
се приспособи към сложните условия на живота, в които детето попада. Те са първите, които го
приобщават с обществения живот, дават му възможност да усвоява човешките начини на
мислене и действане. В семейството децата получават първите уроци за обществения начин на
живот, основните норми на поведение, те правят първите си стъпки на социализацията. Тези
роли те имат не само през ранните години, но и през целия продължителен период на
детството, юношеството, младостта.

Семейството има роля не само за индивидуалното развитие на децата, но и за общественото

развитие на децата. В него се осъществява приемствеността между поколенията в нацията, в
човечеството, която приемственост е условие за обществения напредък.

Чрез семейството се осигурява онзи приток от свежи сили, които могат да поемат щафетата от
миналите поколения, за да я предадат на новото, идващото поколение. Чрез децата не само се
осигурява прираста на населението във всяка страна, но се внасят новите негови ресурси.

Чрез семейството се осигурява и приемствеността в общественото развитие. В него се

съхраняват онези традиции в схващанията и начините на поведение, които се придават от
поколение на поколение и по този начин се запазва основната линия в националното и
обществено развитие. Важна роля в това отношение имат народните празници и обичаите
свързани с тях. Това се отнася по-специално и до народното творчество, което се създава в
семействата и се предава от миналото през настоящето към бъдещето.

6. ПРОБЛЕМИ НА СЕМЕЙНОТО ВЪЗПИТАНИЕ

Благоприятни условия за възпитание в семейството:

В нормалното семейство доминира духът на любвта. Това е любовта между родителите, между
родителите и децата, между самите деца. Тя е факторът за създаването на семейството, за
неговото стабилизиране и нормално функциониране. Тя е условие за онези взаимоотношения,
които дават възможност за по-пълно взаимоопознаване. За възпитателя любовта към децата е
ключа към тяхната душа, чрез нея той прониква в индивидуалните особености на всяко дете,
има възможност да види и някои от интимните, скритите преживявание.

Друго благоприятно обстоятелство, че възпитанието в семейството се осъществява в постоянен,

непринуден контакт между децата и родителите им. Така се получава онова непреднамерено

6|Page
възпитание, което има голямо значение. Но то е важно, когато родителите се стремят този
контакт да се поддържа на необходимата висота и в езиково отношение и относно
съдържателната му страна.

Другото благоприятно обстоятелство на семейното възпитание е наличието на родителския

авторитет. Той произтича от това, че по-високо развития, по-знаещият и умеещият
представлява образец, към който се стреми детето. За него то е един разбиращ се от само себе
си авторитет. Но колкото децата порастват, толкова повече този авторитет трябва да се
спечелва и запазва.

Неблагоприятни условия за семейно възпитание:

Наред с основните благоприятни условия за възпитание в семейството могат да се явят и някои

неблагоприятни, които се дължат както на обективни, така и на субективни причини.

Към обективни условия може да се отнесат ограничените жилищни възможности. Без да

говорим за отрицателно въздействие на нехигиеничното, неудобното жилище, трябва да се
подчертаят последиците от това при възпитанието на децата. Липсата на достатъчно
възможности за самостоятелни занимания лишават децата от условията за подготовка на
домашните си работи, а при по- малките за игра.

В тясна връзка с това е и липсата на достатъчно финансови възможности за задоволяване на

жизнените нужди на семейството. Ограничават се възможностите за образование, за
приобщаване към културните и духовни ценности. Създават се условия и за нарушение на
добрия тон в семейството, за възникване на недоразумения.

Професионалната и обществена ангажираност на родителите може да създава някои проблемни

положения при възпитанието на децата. Макар че е желателно равноправното участие на
двамата родители, преголямата заетост на майката лишава децата от необходимата майчина
грижа. Положението в семейството се влошава по- специално в случаите на безработица на
единия или двамата родители, тъй като се създават условия за недохранване, незадоволяване на
насъщните потребности на децата.

Известно значение има и културното равнище на семейството. То се определя както от

наличието на интереси към културните ценности и участие в тяхното създаване, така и от
характера на поведението на членовете в семейството. Разбира се не може да се очаква еднакво
отношение към културния живот и особено в творческото участие в него, но все пак важни са
проявените интереси към изкуството, науката, образованието, задоволяването на които издига
равнището на семейството.

7. ФОРМИ НА СЪВМЕСТНА РАБОТА И ТЕХНИКИ ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ НА

ПАРТНЬОРСТВО МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И УЧИТЕЛИ

Семейството и училището. Две основни институции във възпитанието и формирането на

личността. На фона на безспорното им значение при едно що-годе внимателно наблюдение или
поне малък педагогически опит (учителски или родителски) не е трудно да се установи, че в
нашите, български условия връзките между тях са твърде често напрегнати, а нерядко и
накъсани или въобще несъстояли се. Въпреки добрите изключения!

Сътрудничеството на семейството и училището е социална необходимост, а също и за двете

институции. Обществената необходимост най-общо е в това, че те са първите и основните

7|Page
институции, в които става социалното възпроизводство. В тях хората се изграждат като
личности от най-ранна възраст, при това във време, което е най-благопрпиятното за
индивидуално развитие. За двете институции сътрудничеството е значимо, доколкото дава
възможност да допълват силните си страни във възпитанието и развитието на подрастващите и
да неутрализират свои слабости, с което се получава синергетичен ефект, т.е. резултатът от
взаимодействието между тях е повече от обикновена механична сума на /евентуално/ отделните
им постижения. Необходимост е най-вече за подрастващите.

Смисълът на сътрудничеството семейсто-училище е да се създаде такава среда, която е най-

благоприятна за стимулиране и насочване на индивидуалното и социално развитие; среда,
която е нормална за радостен, щастлив и обогатяващ детето, родителите и учителите живот.

Редица изследвания сред ученици в начален етап показват положителните последствия от

участието на родителите. Те се изразяват в повишаване на резултатите на учениците,
подобряване на поведението им и емоционалното им благосъстояние. Особено важно е
родителите на деца с обучителни трудности да бъдат включени активно в образованието на
своите деца. Академичните постижения са от значение само тогава, когато индивидуалните
планове на децата са изготвени с участие на родителите/близките на детето, онези, които най-
добре го познават и могат да поставят постижими и едновременно с това предизвикателни
цели. Родителите трябва да участват в екипите в училище и да бъдат активни в обсъжданията и
вземането на решения, които касаят образованието на тяхното дете. Но въпреки всички
доказателства, които показват колко е важно участието на родителите, голяма част от тях
отказват да се включват.

Формите на съвместна работа на учителите с родителите на учениците са разнообразни, като

най-пълноценно е съчетанието на индивидуални, групови и колективни форми.
Индивидуалните форми включват беседа, консултация, кореспонденция, в това число и
електронна кореспонденция, посещение в дома на ученика. Когато се използват в обособени
групи от родители, същите спадат към груповите форми на работа. Колективните форми са
родитело-учителските срещи, провеждане на съвместни дейности (класни, извънкласни,
извънучилищни) – тържества, празници, походи, екскурзии и др.

Партньорството учители – родители е споделена отговорност, която в съвременния

образователен контекст придобива нови измерения. Учителите трябва да бъдат инициатори на
това партньорство, да създават доброжелателна атмосфера при общуването с родители, която
се основава на взаимно разбиране и подкрепа.

Независимо дали анализът на успеха и поведението се провежда чрез колективна или

индивидуална форма, учителите трябва да спазват изискването похвалите и забележките да
засягат не личността на детето, а неговите усилия.

Формите на сътрудничество между семейството и училището, с известна класификационна

условност и опростяване, могат да се представят според решаваните основни цели и
съдържанието им. Те могат да бъдат разглеждани от позицията на родителите, но и от
позицията на учителите. Анализът, който следва, е съобразен повече с позицията на учителите.

Форми, ориентирани към информационната функция

1. Съобщения до родителите. Те имат за цел да поддържат непрекъснато общуване между двете

институции и да подхранват доверието между тях. Те държат родителите не само информирани

8|Page
и съпричастни, но и отговорни към живота на училището. За децата те са знак за
взаимодействие между двете институции и значимостта, която имат за тях, те са символ на
детската ценност. Съобщенията до родителите могат да бъдат неформални и формални.

2. Бюлетини. Те имат информационен характер и са насочени основно от училището

/паралелката/ към родителите. Най- често съдържат информация, която е за състоянието на
паралелката/класа, както и за извършеното в училището за определен период.

3. Посещения по домовете. Тяхната задача е на основата на откритост и познаване на учителите

на семейството, на условията, при които расте и се развива личността, да се изгради доверие и
разбиране между двете институции.

Форми, ориентирани към конструктивната функция

1. Консултации и семинари. Те имат двояко значение: родителите да бъдат подпомогнати от

професионалисти-педагози за участие в определени сфери от дейността на училището и
класа/паралелката както и да участват пълноценно в обсъждането на важни въпроси за
възпитанието и обучението на децата им.

2. Родителски срещи. Те са традиционна, но често оспорвана форма на взаимодействие на

училището и семейството. На родителските срещи се прави общ преглед на дейността на
училищния клас/паралелка за определен период от време. Критиката към тях обаче най-често
се отнася до съдържанието им.

3. Училище за родители. Тази организационна форма е ориентирана къмобучение на родители

за работа с деца в семейството с фокус към подпомагане на развитието им. В неговите рамки се
провеждат тренинги, семинари, дискусии, обменя се опит, подготвят се родители за
доброволци на училището и класа/паралелката.

4. Размяна а педагогически материали (книги, списания, учебно-помощна литература, сведения

за web-базирани ресурси и други)- между учителите и родителите или между родителите.

5.Родители-доброволци. Доброволният труд на родителите има различни педагогически

измерения. В частност значимо е това, че учи и възпитава родителите на родителство и на
сътрудничество с училището, а учителите-да виждат по-широк смисъл на работата си.
Доброволният труд е и граждански пример за децата.

Форми, ориентирани към социалната функция на училището

Те спомагат за социалното утвърждаване на училището и за реализиране на гражданското

възпитание в него. Намират място при реализирането на дейности, които са насочени към
укрепване на връзките на училището с общността, към неговото и на учителите утвърждаване
сред нея и привличането и за каузата на развитието на подрастващите.

Тези форми основно се изразяват в организиране и провеждане на :

-публични изяви по повод на календарни или национални празници;

-събития в живота на общността и/или училището;

9|Page
-дейности в полза на училището, общонстта или отделни нейни членове. Включват
благотворителни изяви за подпомагане на нуждаещи се семейства, ученици или училище,
екологични мероприятия, активности със здравословен начин на живот и пр.

Педагогическата теория и практика ориентират към тематични области, в които родителите

имат нужда от професионален съвет и съдействие. Дългогодишни теоретически проучвания и
натрупан практически опит сочат, че родителите най-често се вълнуват от това как да накарат
детето да чете и пише. При някои родители по-остро стои въпросът как да мотивират децата да
учат системно и как да се справят с възникналите училищни проблеми.

Учителите, съобразно индивидуалните особености на учениците и спецификата на класа като

цяло, трябва да изберат най-подходящата форма за работа с родителите.

Стимулиране на ученика да чете.

Едно от любимите занимания на малките деца преди да тръгнат на училище е да слушат как
възрастните им четат на глас. Но когато детето се научи да чете самостоятелно, като че ли
започва да губи интерес към четенето. Четенето като компонент от функционалната грамотност
е дейност с изключително значение за подрастващите, защото обогатява речника им, улеснява
ученето по всички предмети. Затова се предлагат следните идеи за стимулиране на интерес към
четенето:

– разговаряйте за книгите, споделете впечатления от книги,които сте чели;

– посетете заедно книжарница или библиотека, където заедно да купите или заемете интересни
книги;

– бъдете настойчиви, за да се упражнява детето в четене, за да се научи да чете свободно са

необходими много упражнения;

– позволете на детето да избере само книга, която да чете;

– подтиквайте го да ви чете на глас – така, както и вие сте му чели и имайте търпението да го
слушате като чете. За целта изберете спокойно място и не го прекъсвайте, дори да се запъва при
изговарянето на някои трудни думи;

--позволете на детето да заспива с книга, като му осигурите подходящо осветление, така

четенето се превръща в навик и потребност;

– създайте удобен кът за четене на детето – на бюрото, на дивана, в леглото или дори на пода;

– превърнете четенето в семейна традиция – за целта изберете ден от седмицата (петък, събота
или неделя), в който цялото семейство се събира- съвместното четене е забавно за децата.

Стимулиране на ученика да пише

За някои ученици писането е неприятно задължение, към което пристъпват с нежелание. Но

родителите могат да използват следните похвати, за да превърнат писането в приятна игра:

– оставете детето да избере или вие изберете нестандартни пособия за писане – като
разноцветна хартия, цветни химикали или тънкописци;

10 | P a g e
– подарете дневник на детето, като му споделите, че има писателска дарба, че написаното е
негова лична работа;

– оставяйте си бележки вкъщи и насърчавайте детето също да ви оставя такива;

– заедно надписвайте картички с пожелания за роднини и приятели по случай техни празници.

Решаване на училищни проблеми

Понякога възникват проблеми, свързани с училището. Родителите трябва да се интересуват от

тях и да проявяват загриженост, а не да се преструват, че не ги забелязвате и така те да се
задълбочат. Препоръчва се, ако родителите установят, че има някакъв проблем с тяхното дете,
да не се отлага разрешаването му, а да се свържат с учителя и да си уговорят среща, като се
придържат към следните съвети:

• Не бъдете песимист и не си внушавайте негативни мисли, защото е възможно проблемът да не

е толкова сериозен, колкото очаквате.

• За да не се поддадете на емоциите си по време на срещата, предварително обмислете и

запишете вашите въпроси и притеснения.

• Помислете и предложете ваши идеи за решаването на проблема, тъй като вие най-добре
познавате своето дете, а и учителят ще оцени вашата подкрепа.

• При провеждането на самата среща първо изслушайте внимателно учителя, бъдете откровени,
без да го обвинявате. Концентрирайте се върху общо становище с учителя и уточнете
съвместна стратегия за действие.

• Желателно е да уговорите следваща среща, на която да оцените какви са резултатите от общия

ви план.

Съществува стъпков модел, чрез който учителите могат да развият и приложат техники за
организиране на партньорство с родителите на различни нива и по различни начини.

Стъпка1. Изграждане на партньорство

Въвличането на родителите в обучението на тяхното дете изисква проактивно общуване. За да

се изгради истинско, смислено партньорство е необходим предварително планиран, съзнателен
подход. Смисленото общуване започва със създаването на отношение на доверие и взаимно
разбиране. Родителите трябва да знаят, че могат да разчитат на учителите, а създаването на
това доверие изисква учителите да пренебрегнат своите предразсъдъци и нагласи, културни
норми и разбирания.

Важно е да се изгради тази връзка като се имт предвид специфични, измерими цели.

Стъпка 2. Включване на родителите. Повишаване на тяхната ангажираност.

Включването и вземането предвид на мнението на всички родители е ключово за съвместната

работа на учителя с родителите.

След като веднъж е осъществена връзка с родителите и сме ги накарали да се чувстват

включени, може да започнем работата си по същество.

11 | P a g e
Това общуване с родителите може да започне още преди началото на учебната година като им
се изпрати въвеждащо писмо с информация за Вас /учителя/, за планираните училищни и
извънкласни дейности, за празници и други важни събития. Бихме могли, заедно с това писмо,
да им изпратим и първоначално запитване как предпочитат да комуникират с Вас: посредством
имейл, по телефона, с текстови съобщения или на среща с Вас. Събраната конкретна
информация ще повиши шансовете за успех в комуникацията с родителите.

Стъпка 3. Индивидуален подход /към всяко дете и семейство/

Всяко семейство на Ваш ученик е уникално по своята същност и е важно да се подходи

индивидуално към всяко едно от тях. Да се разбере как за родителите е най-удобно да
комуникират с Вас. Ако родителите на желаят да предоставят телефонните си номера, има
редица апликации за изпращане на съобщение през телефон или компютър.

Ако са съобразени особеностите дотук, естествено е да се достигне до следващата стъпка-

открит диалог.

Стъпка 4. Диалог

Най-важният елемент от партньорството с родителите е комуникацията, която е постоянна и се

случва достатъчно често, която е на разбираем език и във формат, който е удобен както за
родителите, така и за учителя. Учителите трябва да бъдат непредубедени и толерантни, да
демонстрират уважение и да слушат родителите като се стараят да разберат гледната им точка.

Регулярните телефонни обаждания са много ефективна стратегия за осъществяване на диалог с

родителите. След като започне разговора с позитивен коментар, добре е учителят да задава
отворени въпроси. Активното слушане позволява на родителите да се почувстват по-спокойни
да споделят своята визия за нещата. За да се случи това, учителите могат да повторят
родителските твърдения с цел да потвърдят тяхната правота или пък да проверят дали правилно
са разбрали. След това могат да отправят своите предложения към родителите за работа
вкъщи.

По време на разговора е добре учителят да си води записки. Това ще му помогне за бъдещото

планиране на дейностите с това конкретно дете, както и ще служи за основа за проследяване на
процеса и оценка на това до колко тази стратегия е ефективна (доколко родителите откликват,
какъв да бъде тона на разговора и посоката му и т.н.). Много учители оценяват възможността
да поговорят с учителя на тяхното дете и да споделят своето виждане за развитието му.

След въвеждане на тази стратегия се случва ученици, които са били притеснени, че учителят ще
се обади у дома, да очакват с нетърпение обаждането му, след като вече са били похвалени и
поощрени след първия подобен разговор.

Стъпка 5. Генериране на идеи

Измислянето на бързи и простички стратегии, с които да адресираме често срещани родителски

и училищни проблеми, може да подобри комуникацията както между учителите и родителите,
така и между родителите и децата. Когато решим да предлагаме на родителите идеи, които да
изпробват, това ни провокира да доразвием някои задачи, да ги анализираме на база на
получените резултати и да търсим тяхното приложение и вкъщи. Даването на полезни
предложения е друг начин, по който учителите могат да демонстрират отдаденост и да
подкрепят ангажирането на родителите.

12 | P a g e
Стъпка 6. Овластяване и даване на възможности

Овластяването на родителите означава да им предоставим знания и умения, които ще подобрят

взаимоотношенията родител-дете. Когато използваме споменатата техника, е лесно да създадем
еднакви очаквания както от родителите, така и от учителите. По този начин детето ще получи
ясно еднозначно послание за това какво се очаква от него. Когато е наясно с поведението си,
детето ще може много по-лесно да го промени в желаната посока.

Друг начин да се насърчат родителите е да бъдат поканени да споделят своите умения и опит в
група с други родители, да чуят това, което вълнува другите, да научат от чуждия опит.

Стъпка 7. Засилване на връзката

Заздравяването на партньорството с родителите изисква непрекъснати усилия. Включването на

повече дейности и по-честото общуване позволява да се изгради връзка на доверие. Започвайки
с нещо дребно, добре е всеки път успехът да бъде отпразнуван. Показването на признателност
към родителите за повишената им ангажираност ще ги мотивира да продължат да бъдат
откликващи и да участват все по-активно. Въпреки че подготовката на подобни специални
събития за учениците и родителите изисква допълнителни усилия от страна на учителите, те са
доста ценна инвестиция в затвърждаването на общуването и гаранция за приятни спомени.
Организирането на 2-3 събития годишно е много добър начин учителите да се срещнат и
запознаят с родителите и семействата на своите ученици в различен от училищния контекст, в
неформална среда.

Как да изградим мостове към родителите

Когато говорим за включване на родителите, темата за резистентните родители не бива да се

подминава с леко око. Не би трябвало учителите да се отказват да достигнат до родителите и да
ги ангажират по всички възможни начини, дори и когато първият опит е бил неуспешен.

Общуването и изграждането на доверие може да изискват много упоритост от страна на

учителите, особено когато родителите са имали негативен опит като ученици и продължават да
свързват ходенето в училище с нещо неприятно. Важно е учителите да разберат, че това няма
нищо общо с личното отношение на родителите към тях. Всеки родител би могъл да
идентифицира най-работещите стратегии като се позове на индивидуалните особености на своя
клас и динамиката на процесите в него.

В сложния и динамичен процес на възпитание, развитие и социализация на подрастващите са

ангажирани семейството, училището и редица обществени институции. Оптималното
взаимодействие между учители и родители е важно условие за превръщане на потенциалните
заложби и възможности на учениците в реален факт. Сътрудничеството между педагозите и
родителите повишава ефективността на образователния процес и стимулира формирането на
подрастващите като активни и отговорни личности на гражданското ни общество.

8. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

"Възпитанието това е протегната ръка да се върви напред без страх"-казва Щербаков. Връзката
между личността на родителя и възпитаване поведението на детето е сложна задача. Нейното
решение зависи силно от типа нервна система на детето и условията за живот в семейството.
Постоянното и тактично вглеждане във вътрешния свят на детето, в неговото изменение, в
особеностите на душевния му мир ето предпоставките, които създават основата на дълбоки и

13 | P a g e
трайни взаимоотношения между деца и родители. Необходимо е да се признае правото на
детето на присъщата му индивидуалност. При този вид възпитание детето действа, развива се,
преодолява страха и тревожните състояния. Грижливите родители се стремят да формират у
децата си емоционални преживявания, които постепенно закаляват волята и характера им.
Обратно нехайните в това отношение, често сменящи своите решения, постоянно разкайващи
се за своите постъпки родители, могат да загубят доверието и уважението на своето дете и да
възпитат у него неспособност да взема самостоятелни решения.

Всеки човек е способен да се развива към добро, няма деца, които да не се подават на
възпитание при наличието на умел педагогически подход и родителски дълг и заповед от Бога е
"... да доведат децата до един разумен, честен и свят живот". Оптимистичният подход във
възпитанието на децата предполага вяра в силите и възможностите им. Всяко дете притежава
някакви особености и заложби, потребности и интереси. Работа на родителите е навреме да ги
забележат в каква посока и в какви дейности се проявяват. С конкретна и деликатна помощ за
постигане на дадена цел, в спокойната и уравновесена обстановка в семейството, родителите са
призвани да създават оптимистична нагласа у детето, да му вдъхват чувство за сигурност и
увереност в бъдещето.

Хуманизирането на общуването в семейството е един от пътищата за повишаване

ефективността на семейното възпитание. Духовната близост между членовете на семейството,
родителската обич, нежност и внимание, пораждат взаимно доверие, уважение и приятелство.

Стремежът да се уважава детето, да не бъде то унижавано, да се развива у него чувство за

собствено достойнство, води до хармонично изграждане на личността му. В семейното
общуване детето се нуждае от интимност, дружелюбие, разбиране и подкрепа. Да си родител е
висше благо, но то трябва да се приема и като висша отговорност, която никой друг индивид,
обществена или частна институция, не могат да поемат и изпълнят по-добре от истинските
родители. Те трябва да дават най-силната любов, на която са способни. Защото любовта на
детето е неподправена, чистосърдечна. Тя не иска нищо, тя просто е!

9.БИБЛИОГРАФИЯ

1. Бонева, Г. Основи на началната училищна педагогика. В. Търново: Унив.изд. Св.св. Кирил и

Методий, 2004.

2. Димитров, Л., Теория на възпитанието, София 1994.

3. Иванов, Ив., Семейна педагогика, Аксиос, Шумен, 1998

4. Попов, Ат., Л. Цветанова Педагогика, Благоевград 2000.

5. Сивиър, С. Децата гледат от нас. С., 2001.

6. Славин, Р. Педагогическа психология. С., 2004.

7. Сп. Дом, дете, детска градина, бр.1, 2002.

14 | P a g e