11/7/2022

Пентозо-
фосфатен
път

План на лекцията
1. Биологично значение на пентозофосфатния път
(ПФП) на разграждане на глюкозата.
2. Механизъм. Окислителна и неокислителна фаза.
3. Регулация.
4. Нарушения в ПФП: глюкозо-6-Ф дехидрогеназен
дефицит.

Биомедицинско значение на
пентозофосфатния път (ПФП)
 Продуцира редуциращи еквиваленти (НАДФН),
необходими за редуктивни биосинтезни процеси на:
• Висши мастни к-ни (ВМК)
• Холестерол
• Стероиди
• Жлъчни киселини
• Вит. Д3
• Обезвреждане на ксенобиотици чрез цит. Р450
 По ПФП не се образува АТФ
 Образува се рибозо-5-фосфат за биосинтез на
нуклеотиди
 Метаболитно е свързан с гликолизата чрез фруктозо-6Ф
и глицералдехид-3Ф

1
 11/7/2022

Тъкани с активно протичащ ПФП

Тъкан Функция
• Адренален кортекс Биосинтез на стероиди
• Черен дроб Биосинтез на ВМК и
холестерол
• Тестиси Биосинтез на стероиди
• Мастна тъкан Биосинтез на ВМК
• Яйчници Биосинтез на стероиди
• Млечна жлеза Биосинтез на ВМК
• Еритроцити За поддържане на глутатиона в
активна редуцирана форма (GSH)

Обща характеристика на ПФП

Локализация: цитозол

окислителна, необратима
2 фази

неокислителна, обратима

Сумарно уравнение:
3 Глюкозо-6Ф + 6 НАДФ+ +  3 СО2 + 6НАДФН + 6Н+
+ 2 Фруктозо-6Ф + Глицералдехид-3Ф

Механизъм на ПФП
Окислителна фаза

 Протича в тъкани с активна липогенеза

 Субстрат е глюкозо-6Ф
 Образуват се 2 НАДФН
 Регулиращ ензим е глюкозо-6Ф дехидрогеназа (Г6ФД)
 Краен продукт е рибозо-5Ф

Глюкозо-6Ф + 2НАДФ+ + Н2О  Рибозо-5Ф + 2НАДФН + 2Н+ + СО2

2
 11/7/2022

Механизъм на ПФП
Окислителна фаза

Ензими от окислителната фаза на ПФП

 глюкозо-6Ф дехидрогеназа → НАДФН
 Лактоназа
 6-фосфоглюконат дехидрогеназа  НАДФН
 Фосфопентозоизомераза (рибулозо-5Ф → рибозо-5Ф)

Механизъм на ПФП
Окислителна фаза
Глюкозо-6Ф
НАДФ+
Глюкозо-6Ф
дехидрогеназа
НАДФН + Н+

6-Ф-глюконо-δ-лактон

Лактоназа
НАДФН + Н+
НАДФ+

6-Ф-глюконат Рибулозо-5Ф Рибозо-5Ф

6Ф-глюконат Изомераза
дехидрогеназа

Механизъм на ПФП
Окислителна фаза

Глюкозо-6Ф Лактоназа 6Ф-глюконат

дехидрогеназа дехидрогеназа

6-Ф-глюконо
Глюкозо-6Ф δ-лактон 6-Ф-глюконат Рибулозо-5Ф

3
 11/7/2022

Биологична роля на окислителната фаза на ПФП в

еритроцити
Осигурява НАДФН за ензима глутатион редуктаза (ГР)
ГР поддържа нормални нивата на редуциран глутатион
(GSH) в еритроцити
GSH обезврежда липидни пероксиди (ROOH) в
еритроцитите чрез глутатион пероксидаза (ГП)
GSH, ГР, ГП предпазват еритроцитите от оксидативни
увреждания и хемолиза
НАДФН + H+ GSSG 2H2O
ПФП ГР Se ГП
НАДФ+ 2GSH ROOH/H2O2
глюкоза

Неокислителна фаза на ПФП

 Протича във всички тъкани
 Превръща пентозофосфатите в метаболити на
 гликолизата
 Субстрат: рибозо-5Ф
 Главни ензими:
• Транскетолаза
• Трансалдолаза
 Сумарна реакция:
3 рибозо-5Ф  2 фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф
 Главни продукти:
фруктозо-6Ф и глицералдехид-3Ф → гликолиза
Tранскетолаза и трансалдолаза свързват обратимо
ПФП и гликолиза.

Неокислителна фаза. Транскетолаза

Транскетолаза
 Пренася 2-C фрагмет от кето-захар
към алдехидна група
 Кофактори: ТПФ, Mg2+
 Катализира процеса:
C4 + C5 ↔ C3 + C7

ксилулозо-5Ф + рибозо-5Ф 
глицералдехид-3Ф + седохептулозо-7Ф

4
 11/7/2022

Неокислителна фаза. Транскетолаза

Транскетолаза

Глицералдехид-3Ф

Ксилулозо-5Ф Рибозо-5Ф Седохептулозо-7Ф

Неокислителна фаза. Трансалдолаза

Трансалдолаза
Пренася 3-C фрагмент от кето-захар към
алдехидна група
 Катализира процеса:

C3 + C7 ↔ C6 + C4

глицералдехид-3Ф + седохептулозо-7Ф 
фруктозо-6Ф + еритрозо-4Ф

Неокислителна фаза. Трансалдолаза

Трансалдолаза

Глицералдехид-3Ф Седохептулозо-7Ф Фруктозо-6Ф Еритрозо-4Ф

5
 11/7/2022

Неокислителна фаза. Транскетолаза

Транскетолаза

C4 + C5 ↔ C6 + C3

еритрозо-4Ф + ксилулозо-5Ф 
фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф

Неокислителна фаза. Транскетолаза

Транскетолаза

Транскетолаза

еритрозо-4Ф ксилулозо-5Ф фруктозо-6Ф глицералдехид-3Ф

Неокислителна фаза
Обобщение
Ензимите транскетолаза и трансалдолаза превръщат:

2 ксилулозо-5Ф + рибозо-5Ф 
2 фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф

Фосфопентозоизомераза превръща 2 ксилулозо-5Ф в

2 рибозо-5Ф

Сумарна реакция:
3 рибозо-5Ф  2 фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф

6
 11/7/2022

Неокислителна фаза
Обобщение
транскетолаза

трансалдолаза

транскетолаза

Сумарно под действие на транскетолаза и трансалдолаза:

Регулация на ПФП
Окислителна фаза

Регулаторен ензим е глюкозо-6Ф дехидрогеназа

Най-важният регулиращ фактор е [НАДФ+]/[НАДФН] в
цитозола

Активатори
↑[НАДФ+]/[НАДФН] ← активна липогенеза
↑Инсулин (след хранене) → индуцира биосинтеза на:
• глюкозо-6Ф дехидрогеназа
• 6-Ф-глюконат дехидрогеназа

Регулация на ПФП

Неокислителна фаза
Неокислителната фаза на ПФП се регулира главно от
количеството на субстратите

7
 11/7/2022

Неокислителна фаза на ПФП

Биологично значение

Излишъкът от рибозо-5Ф, образуван по ПФП

може напълно да бъде превърнат в
метаболити от гликолизата чрез ензимите
от неокислителната фаза на ПФП.

Неокислителна фаза на ПФП

Биологично значение
1. [рибозо-5Ф]>>[НАДФН]
Необходимостта от рибозо-5Ф е по-голяма, отколкото от
НАДФН
 при бързо делящи се клетки → необходим е рибозо-5Ф за
биосинтез на нуклеотиди
 По гликолитичния път:
глюкозо 6-Ф → фруктозо 6-Ф + глицералдехид 3-Ф
 По ПФП - трансалдолаза и транскетолаза:
2 фруктозо 6-Ф + глицералдехид 3-Ф ↔ 3рибозо 5-Ф

Неокислителна фаза на ПФП

Биологично значение

2. [рибозо 5-Ф] = [НАДФН ]

Необходими са балансирани количества от рибозо-5Ф и
НАДФН

Протича главно окислителният етап на ПФП:

Глюкозо-6Ф +2НАДФ+ + Н2О 
рибозо-5Ф +2НАДФН +2Н+ +СО2

8
 11/7/2022

Неокислителна фаза на ПФП

Биологично значение
3. [НАДФН ] >> [рибозо 5-Ф]
Необходими са по-големи количества от НАДФН,
отколкото рибозо-5Ф.
1. Окислителна фаза на ПФП:
глюкозо-6Ф  2 НАДФН + рибозо-5Ф
2. Неокислителна фаза на ПФП (трансакетолаза и
трансалдолаза):
рибозо-5Ф → фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф
3. Глюконеогенеза:
фруктозо-6Ф + глицералдехид-3Ф → глюкозо-6Ф

Неокислителна фаза на ПФП

Биологично значение
4. Необходими са НАДФН и АТФ
Окислителна фаза на ПФП:
глюкозо 6-Ф → рибозо 5-Ф + НАДФН
Неокислителна фаза на ПФП:
рибозо 5-Ф → фруктозо 6-Ф + глицералдехид-3Ф
Гликолиза + ПДХ к-с + ЦТК:
фруктозо 6-Ф + глицералдехид-3Ф → пируват →
ацетил-КоА → → АТФ

Пируватът може да се окисли чрез ПДХ к-с и ЦТК за енергия

или да участва като начален субстрат за биосинтезни
процеси.

ПФП в еритроцити – клинично значение:

глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит (1)

Характеристики
• X-свързано генетично заболяване
• Хемолитична анемия, поради невъзможност за обезвреждане на
окислително действащи вещества
• С висока честота в: средния Изток, тропическа Африка, Азия,
средиземноморските страни
• Резистентност към falcipartum malaria

27

9
 11/7/2022

ПФП в еритроцити – клинично значение:

глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит (2)
Причини
1. Окислително действащи вещества
антибиотици (methoxasole, chloramphenicol)
сулфонамиди
антималарийни медикаменти (primaquine)
антипиретици (acetanilid, но не acetaminophen)
2. Храни
бакла
френско грозде
3. Възпалителни фактори – най-често!
възпаление →→→ АКФ
4. Диабетна кетоацидоза
28

ПФП в еритроцити

29

ПФП в еритроцити – клинично значение:

глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит (3)
Хемолизата на еритроцитите и остра хемолитична анмеия възниква
след 48-96 часа от поемането на окислително действащия агент.

два типа дефицит на Г6ФД

• тип А - чернокожо население на централна Африка; ензимна
активност 20% от нормата.
• тип В - населението на средиземноморските страни;
ензимна активност 8-10% от нормата
– по-изразени клинични прояви, фавизъм (след консумация на бакла
или при инхалация на цветовете й; съдържа β- глюкозидите
вицин и конвицин, при хидролизата на които се образуват
продукти със силно окислително действие).

30

10
 11/7/2022

ПФП в еритроцити – клинично значение:

глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит (4)

Класификация на Г6ФД дефицитите

I много тежък < 2% остатъчна активност на ензима
II тежък <10% остатъчна активност на ензима
III умерен 10 – 50% остатъчна активност на ензима

Засегнатите индивиди развиват:

►неонатална жълтеница
►тежка хемолитична анемия

Лек Г6ФД дефицит

►безсимптомен, до експозициата на оксиданти 31

ПФП в еритроцити – клинично значение:

глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит (5)
Кръвна картина: - телца на Heinz (преципитирал и окислен
хемоглобин); абнормални еритроцити

32

ПФП в еритроцити – клинично значение:

глюкозо-6-фосфат дехидрогеназен дефицит (6)
• дефектна/дефицитна Г6ФД в
еритроцити
• Намалена продукция на НАДФН –
нарушено редуциране на GSSG
до GSH
• Ниски нива на GSH в еритроцити
– слаба АО защита
• Невъзможност за предпазване на
еритроцитите от оксидативна
атака
• Повишени нива на липидни
пероксиди - активна липидна
пероксидация в мембрани -
хемолиза
• Хемолитична анемия

11
 11/7/2022

Пентозофосфатен път
Обобщение
 Локализиран в цитозола
 Активен ПФП в тъкани с активно протичаща
липогенеза:
черен дроб, адренален кортекс, тестиси, мастна
тъкан, лактираща млечна жлеза
 2 фази на ПФП:
• Окислителна, необратима → образуват се
НАДФН + пентози
• Неокислителна, обратима → свързва ПФП и
гликолиза

Пентозофосфатен път
Обобщение
 Регулиращ ензим на окислителната фаза на ПФП е:
• Глюкозо-6Фдехидрогеназа
 Главни ензими на неокислителната фаза на ПФП са:
• трансалдолаза
• транскетолаза
 Транскетолаза и трансалдолаза осъществяват връзка
между ПФП и гликолиза
 Чрез ПФП глюкозата може да се окисли напълно и
едновременно с това да се образува НАДФН
 По ПФП не се генерира АТФ
 ПФП предпазва еритроцитите от хемолизата като
осигурява НАДФН за ензима глутатионредуктаза 
поддържа глутатиона в редуцирана форма → важен
антиоксидант обезвреждащ токсичните пероксиди

12