Анализ на стихотворението „Художник“ от Веселин Ханчев

07.12.2018, 23:14 ч.
Анализ на стихотворението „Художник“ от Веселин Ханчев

КАКВО НИ КАЗВА СТИХОТВОРЕНИЕТО

Стихотворението „Художник“ е едно от многото произведения на Веселин Ханчев, които
разкриват разбирането му за мястото на твореца в обществото и за ролята на изкуството в живота
на хората. Ханчев вярва, че творецът може да променя света, да го прави по-красив и светъл. Той е
убеден, че изкуството извисява и обогатява душите на хората.
Стаята с голите напукани стени е символ на свят, лишен от духовност. Тя е видяна през очите
на художника, застанал на прага й. А прагът е границата между неговия богат вътрешен свят и
този на грозотата и празнотата. Стаята е олицетворена - стените й гледат с очи от „влага, пирони и
пукнатини“. Това е един наранен и болен свят. Образи като „мъртвешки очи“ и „мъртви пустини“
ни карат да почувстваме още по-силно без духовността й и засилват усещането за празнота.
Картините, които художникът заканва по пустите стени, променят стаята. Те са изпълнени с
цветове - „небета сини, сини“, „слънца, червени като мак“. Образите на децата, облаците,
лесовете, изворите, пътищата и слънцето са образи, които създават представа за красотата и
пълнотата на света. Именно този свят познаваме и обичаме. За да засили представата за
промяната, която прави художникът, авторът използва думата „закачи“ четири пъти. С всяко
следващо „закачи“ платната превръщат „грозната“ и „бедна“ стая в един все по-жив, по-богат и
пъстър свят. Мълчанието на художника прави силно впечатление - той променя света само с
произведенията си и със силата на своя талант.
Красотата, пресъздадена върху картините на художника, скрива празните стени. Стаята е
преобразена, тя се е превърнала в своята пълна противоположност - от голо и бедно, приличащо
на пустиня пространство - в един богат и красив свят. За да се засили усещането за пълна промяна,
прилагателното име „богата“ е повторено два пъти, като втория път е използвана превъзходната
му степен - „най-богата“.
В стихотворението наблюдаваме непрекъснато движение, което води до голяма промяна. В
началото стаята е празна, гола и бедна, а в края е пълна, богата и красива; художникът стои
мълчаливо и наблюдава, но започва да действа и преобразява стаята.
ГЕРОИТЕ В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Героите в стихотворението са художникът и стаята. Художникът е творец, който със силата
на дарбата си преобразява света, одухотворява го и го обогатява. Той твори мълчаливо за разлика
от Бог, който създава света със словото си. Художникът не е богоравен, той не сътворява нов свят,
а пресътворява в картините си вече съществуващия свят - рисува познатите си слънце, облаци,
извори и т.н.
Стаята е олицетворена и е пълноценен герой в стихотворението. В началото тя е лишена от
красота и живот, прилична е на пустиня. Но се преобразява и заживява, изпълнена с красота и
смисъл от таланта на твореца.

ПРОСТРАНСТВОТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Светът е пространството, представено в произведението. Това е светът във вечното
движение на промяната, във вечното усъвършенстване и обогатяване.

ВРЕМЕТО В СТИХОТВОРЕНИЕТО
Времето е вечното време. Промяната на света е вечна, вечни са търсенията и откритията на
творците, вечен е копнежът към красота и пълнота на живота.

@bgmateriali.com