„Отечество любезно“ – въпроси и отговори

03.12.2019, 18:44 ч.
ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО
(въпроси и отговори)

1. Своята земя винаги е сравнявана с чуждите и в съревнованието с тях тя доказва

предимството си. Как стихотворението внушава превъзходството на българската земя?
Противопоставянето свое – чуждо е базово за човешкото преживяване на света. Без да се
утвърди в съревнованието с чуждото, своето не може да се почувства като обект на гордост и
преклонение. Ето защо стихотворението ни показва превъзходството на българската земя пред
всички останали земи, като ни убеждава, че тя е по-красива, по-богата и разнообразна, събрала
хубостите на целия свят, а и посещаващите я чужденци отнасят със себе си нейния образ като
незабравим.

2. Защо лирическият герой иска да внуши, че родната земя е подобна на земния рай?
Според библейската книга Битие Бог засажда райската градина, за да даде на хората най-
добрите условия за живот. Ако някоя земя бъде уподобена на рай, това означава не само, че в нея
хората имат всичко най-хубаво, но и че по някакъв начин те са богоизбрани.

3. Какъв е основният тон в творбата? Какви са преживяванията, настроенията и състоянията

на лирическия герой?
Основният тон на стихотворението е тържествено приповдигнат и възторжен. По тази
причина ние го определяме като ода, т.е. стихотворение за възхвала.

4. Кои изрази представят идеята за връзката на човека с неговата родина и какви чувства на
героя внушават те? Как въздействат изрази от рода на „Отечество, не си ли достойно за любов“?
Такива изрази се наричат реторични въпроси. С тях говорещият не пита и не очаква отговор,
защото отговорът е очевиден, но въздействието се засилва. Реторичният въпрос се използва
широко в ораторското изкуство, когато искаме да привлечем вниманието на слушателите или
читателите.

5. Кои изрази съдържат идеята, че трябва да ценим по достойнство своето отечество, и какви
чувства на героя изразяват те? Защо според лирическия герой обитателите на тази райска земя са
слепи? Защо те са определени също така и като „чужденци“?
И най-голямата красота не е в състояние да впечатли никого, ако той не притежава очи да я
види. Тук се имат предвид не толкова физическите очи, колкото духовните, с други думи –
потребността на българите да осъзнаят предимствата на отечеството си. За това се изисква
човекът да се откъсне от своите делнични занимания („покривката и хляба“) и да се поинтересува
от нещо по-голямо, по-значимо. Този проблем винаги е стоял пред българите, доколкото ние сме
твърде склонни да мислим само за всекидневното си оцеляване. По същата причина българите са
„чужденци“
в страната си, защото се отнасят с равнодушие към нея.

6. Кои изрази използват думите в тяхното пряко значение и кои – в преносно? Какво внушават
изрази от рода на „весели долини“, „синий ти покров“, „Едемът“, „име свято“?
Очевидно е, че природните обекти не са одушевени и затова няма как да са весели. Изразът
„весели долини“ всъщност иска да каже, че красотата на долините, обикновено грижливо
обработвани от хората, се дължи както на природната хубост, така и на човешкото отношение – те
са станали още по-хубави заради това, че човекът е посадил в тях различни растения и дървета.
Именно единството между човек и природа прави лирическия говорител толкова възхитен. Ако
тези внушения бяха изразени с обичайните думи на езика, щяха да са необходими няколко
изречения, които при това нямаше да въздействат художествено. Преносната употреба на думите,
която променя техния основен смисъл, позволява не само да се внуши една дълбока идея, но и
това да стане по един образен и емоционален начин.

7. Прочети изреченията: „и твоят вид ни не стряска, не привлича“ и „но ний не видим нищо, нам
нищо ни не тряба“. Как би изразил същите мисли с нормалните за всекидневната реч изречения? Как
подредбата на думите от изреченията в текста помага за художественото въздействие на
стихотворението?
Изречението „но ний не видим, нищо, нам нищо ни не тряба“ подрежда думите така, че да се
получи симетрично повторение на две фрази, построени по един и същи начин. Така изразът
започва да звучи ритмично и чувството се засилва. Майсторството на писателя се състои не само в
изказването на някаква мисъл, но и в начина, по който той подрежда думите, така че казаното да
впечатли читателя. В този случай изразът не променя първоначалния смисъл на думите, както се
случва при тяхната преносна употреба, а постига своето въздействие чрез украсяването на речта,
така че тя да придобие по-голяма изразителност. Особено силно се усеща тази повишена
изразителност във фигурата на речта, която наричаме „градация“.

@bgmateriali.com