РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВИСОЧИНАТА, ЪГЛОПОЛОВЯЩАТА, МЕДИАНАТА И

СИМЕТРАЛАТА, СПУСНАТИ КЪМ ЕДНА СТРАНА В ТРИЪГЪЛНИК

Знаем, че в равнобедрен триъгълник височината, ъглополовящата и медианата

към основата съвпадат и лежат на симетралата ѝ. Сега ще се запознаем с
разположението на тези фигури, спуснати
към страната AB на ∆𝐴𝐵𝐶, ако 𝐵𝐶 > 𝐴𝐶,
като ще разгледаме случая, в който
височината от върха C е вътрешна за
триъгълника.
Ще използваме стандартните
означения за ъглите на триъгълника:
∢𝐵𝐴𝐶 = 𝛼, ∢𝐴𝐵𝐶 = 𝛽 и ∢𝐴𝐶𝐵 = 𝛾.
Тъй като 𝐵𝐶 > 𝐴𝐶, то 𝛼 > 𝛽.

Нека CH е височината към страната AB. Нека CL е ъглополовящата на ∢𝐴𝐶𝐵.

Тогава ∆𝐴𝐻𝐶 е правоъгълен с ∢𝐴𝐻𝐶 = 90° 𝛾 180° − (𝛼 + 𝛽) 180° 𝛼 + 𝛽
⇒ ∢𝐴𝐶𝐿 = = = −
и ∢𝐻𝐴𝐶 = 𝛼. 2 2 2 2
⇒ ∢𝐴𝐶𝐻 = 90° − 𝛼. 𝛼+𝛽
⇒ ∢𝐴𝐶𝐿 = 90° − .
2

Ще сравним ∢𝐴𝐶𝐻 и ∢𝐴𝐶𝐿, като използваме свойствата на числовите

неравенства:
𝛼 𝛽 𝛼 𝛼 𝛼 𝛽 𝛼 𝛼+𝛽 𝛼+𝛽
𝛼 > 𝛽 |: 2 ⇒ > | + ⇒ + > + ⇒ 𝛼 > |. (−1) ⇒ −𝛼 < − | + 90°
2 2 2 2 2 2 2 2 2
𝛼+𝛽
⇒ 90° − 𝛼 < 90° −
2
⇒ ∢𝐴𝐶𝐻 < ∢𝐴𝐶𝐿.
Полученото неравенство показва, че лъчът 𝐶𝐻 → е вътрешен за ∢𝐴𝐶𝐿 ⇒ точка H е между
точките А и L.

Тъй като 𝐵𝐶 > 𝐴𝐶, може да изберем

точка D от страната BC така, че 𝐶𝐷 = 𝐴𝐶.
Разглеждаме ∆𝐴𝐶𝐿 и ∆𝐷𝐶𝐿:
1) 𝐴𝐶 = 𝐶𝐷 (по построение)
2) 𝐶𝐿 = 𝐶𝐿 (обща страна)
3) ∢𝐴𝐶𝐿 = ∢𝐷𝐶𝐿 (𝐶𝐿 − ъглополовяща)
⇒ ∆𝐴𝐶𝐿 ≅ ∆𝐷𝐶𝐿 (по 𝐼 признак)
⇒ 𝐴𝐿 = 𝐷𝐿 (съответни страни)
⇒ ∢𝐿𝐴𝐶 = ∢𝐿𝐷𝐶 = 𝛼 (съответни ъгли)
⇒ ∢𝐵𝐷𝐿 = 180° − ∢𝐿𝐷𝐶 (съседни ъгли)
⇒ ∢𝐵𝐷𝐿 = 180° − 𝛼

Ще сравним ∢𝐵𝐷𝐿 и ∢𝐿𝐵𝐷.

От сбора на ъглите в ∆𝐴𝐵𝐶 имаме, че
𝛾 = 180° − (𝛼 + 𝛽), но 𝛾 > 0
⇒ 180° − (𝛼 + 𝛽) > 0
⇒ 180° − 𝛼 − 𝛽 > 0| + 𝛽
⇒ 180° − 𝛼 > 𝛽
⇒ ∢𝐵𝐷𝐿 > ∢𝐿𝐵𝐷. Като приложим теоремата за
неравенство между ъгли и страни в ∆𝐿𝐵𝐷, получаваме 𝐵𝐿 > 𝐷𝐿, но 𝐷𝐿 = 𝐴𝐿 (по док.)
𝐴𝐵
⇒ 𝐵𝐿 > 𝐴𝐿 ⇒ 𝐵𝐿 > 𝐴𝐿|+𝐴𝐿 ⇒ 𝐴𝐿 + 𝐵𝐿 > 𝐴𝐿 + 𝐴𝐿 ⇒ 𝐴𝐵 > 2𝐴𝐿|: 2 ⇒ > 𝐴𝐿.
2
Нека точка M е средата на AB.
𝐴𝐵
Тогава 𝐴𝑀 = 2 ⇒ 𝐴𝑀 > 𝐴𝐿.
Полученото неравенство показва, че точка
L е между точките A и M.

Така получихме, че H е между А и L

и L е между А и М. Следователно върху
отсечката AB точките са подредени в
следния ред: А, H, L, M, B.

Остана да уточним положението на

симетралата на отсечката AB.
Тъй като 𝛼 > 𝛽, то може да се построи лъч
𝐴𝑃→ (𝑃 𝑧 𝐵𝐶), вътрешен за ∢𝐵𝐴𝐶 така, че
∢𝐵𝐴𝑃 = ∢𝐴𝐵𝑃 = 𝛽. Тогава ∆𝐴𝐵𝑃 е
равнобедрен с 𝐴𝑃 = 𝐵𝑃 ⇒ 𝑃 𝑧 𝑠𝐴𝐵 .
Получихме, че симетралата на страна в
триъгълник пресича във вътрешна точка по-
голямата от другите две страни. Освен това
симетралата минава през средата M на страната
AB и е успоредна на височината CH, защото CH и
𝑠𝐴𝐵 са перпендикулярни на AB.

Запомнете! Височината, ъглополовящата,

медианата и симетралата към една страна
в триъгълник се подреждат в този ред от
по-малката към по-голямата от другите две
страни (от по-големия към по-малкия ъгъл,
прилежащи към дадената страна).

Това свойство е важно да се използва, за да се

правят правилни чертежи, които водят до
вярно решаване на задачи!

От правоъгълния ∆𝐻𝐿𝐶 с хипотенуза CL

получаваме 𝐶𝐿 > 𝐶𝐻. ∢𝐶𝐿𝑀 е външен за ∆𝐻𝐿𝐶
⇒ ∢𝐶𝐿𝑀 > ∢𝐶𝐻𝐿 = 90° ⇒ ∢𝐶𝐿𝑀 е тъп
⇒ в ∆𝐶𝐿𝑀 най-голямата страна е CM
⇒ 𝐶𝑀 > 𝐶𝐿 и от 𝐶𝐿 > 𝐶𝐻 получаваме, че
𝐶𝑀 > 𝐶𝐿 > 𝐶𝐻.