Тема 4. Механизми на междукл. сигнализация. Обща х – ка на междукл.

сигнализация,
видове. Клетъчни рецептори.

В многоклетъчните организми има необходимост от комуникация между клетките. По

този начин дейността им е съгласувана и организмът функционира като единно цяло.
Понякога обмяната на информация м/у еднотипни клетки се извършва чрез цепковидни
свързвания, действащи като електрични синапси. В повечето случаи обмяната на
информация става чрез сигнални молекули, а начинът на комуникация се нарича
междуклетъчна сигнализация. Има три типа межедукл. сигнализация:
- Автокринна – сигналните молекули въздействат в/у същия тип клетки, от който
са изработени и отделени
- Паракринна – взаимодействие м/у клетки в съседство чрез сигнални молекули
- Ендокринна – взаимодействие м/у клетки на далечно разстояние; сигналните
молекули достигат до таргетната клетка чрез кръвта, напр. хормоните

1. Сигналните молекули се означават като лиганди. Свързвайки се със специфични

за тях рецептори, се образува лиганд – рецепторен комплекс, повличащ със себе
си каскада от биохимични реакции. В сиганлизацията участват още G –
протеини, втори посредници, протеинкинази
1.1 Рецептори – биват мембранни, цитоплазмени и ядрени
- Мембранни – най – често са вградени в клетъчната мембрана; техният брой
може да се променя; При:
регулация надолу – броят им намалява, настъпва при високи конц. на съответния
лиганд; дължи се на интернализация на рецепторите (участък от кл. мембрана,
съдържащ рецептора, се вгъва навътре и се откъсва от мембраната, образувайки
вътреклетъчна вакуола, в която е включен рецепторът; интернализацията и
намаляването на броя на рецпторите е в основата на привикване към наркотични
вещества
регулация нагоре – броят им се увеличава при ниски конц. на лиганда;
вътреклетъчни вакуоли, съдържащи рецептори, се включват в състава на кл.
мембрана
- Цитоплазмени и ядрени – мастноразтворими сигнални молекули (напр.
стероидни хормони – полови, минералкортикостероиди, глюкокортикостероиди)
преминават през двойния липиден слой, свързвайки се с цитоплазмени и с
ядрените рецептори; повлиява се транскрипцията и трансдукцията на НК,
белтъчния метаболизъм
1.2 G – протеини – активират се специфично от лиганд – рецепторния комплекс,
разположен в съседство; имат афинитет към ГТФ; активираният G – протеин
се свързва със специфичен ефекторен регулаторен ензим, отговорен за
формирането на втори посредник; намира се в кл. мембрана; съществуват
няколко типа; най – разпространеният е изграден от три субединици – алфа,
бета и гама; в неактивно състояние е свързан с ГДФ, а при взаимодействие
със сигнална молекула ГДФ се изметства с ГТФ, като алфа субединицата се
отделя (формира се димер от бета и гама); биват два типа:
- Gs – стимулират активността на ефекторния ензим
- Gi – инхибират активността на ефекторния ензим
1.3 Втори посредник – водоразтворим и свободно дифундира в цитозола като е в
състояние да активира специфични протеинкинази
1.4 Протеинкинази – фософорилират клетъчни белтъци; някои от тях проникват
в кл. ядро, напр. MAP (фосфорилират се транскрипционни фактори; влияе се
в/у синтезата на НК и белтъци)