ФИЛОСОФИЯ – ОБОБЩЕНИЕ – изходно ниво

тема 1 ЗНАНИЕ И МЪДРОСТ

- знание – получаване на инфо за света, себе си. Чрез мисленето инфо се превръща в знание
- определение – способност да се схваща, отделя и борави с общото, същественото и необходимото
- два вида въпроси – елементарни, други (философски)
- път на науката – от знание към повече знание
- философски въпроси – от незнание към знание
- Ф – любов към мъдростта, до която се достига чрез питане и размишление за същността на света и смисъла на чов.
живот, тя е стремеж към цялостен поглед в/у света и мястото на човека в него
- мъдрец – свързва в едно житейски опит и знания, за да ги издигне до всеобхватно разбиране за живота
- светоглед – вътрешен, не подлежи на опитна проверка, той е съвкупност от възгледи за света и жизнената позиция,
които придават на чов. дейност организиран, осмислен и целенасочен характер
- религия – светоглед, основан на вярата в Бог
- вяра – съгласие с положения, изказвания и твърдения, които няма как да постигнем и изведем от непосредствения си
опит, и доверие в тези положения
тема 2 НАЧАЛА НА ФИЛОСОФСТВАНЕТО
- мит – свързани разкази за света в образи и символи, чрез тях се осмисля неговата цялост. Съзнанието на древния
човек го приема за единствена реалност
- митично мислене – не може само да се коригира и анализира
- логос – подредено мислене, схваща целостта на света чрез способността да анализира неговите проявления, след
което да обясни същността му
- мистичните (митични) представи се преобразуват във философски идеи
- първи ф-фи (натурфилософи) – изоставят конкретния митологичен разказ, проникват в същността на нещата чрез
разума
- удивлението – не е изненада, а откриване на дълбочината на съществуването, състояние, при което човек открива, че
зад видимостта на нещата има друго измерение, което може само да се мисли
- съмнение – състояние на неудовлетвореност от наличното знание и стремеж то да бъде преодоляно, ф-фското
съмнение не отхвърля, а се стреми да разбере нещата, то е търсене на пътища за преодоляване на заблуди,
предразсъдъци и предубеждения
- житейски събития, преобръщащи живота ни, са „гранични ситуации“, изискват преосмисляне на живота, питаме се за
смисъла, за важните неща (Карл Ясперс)
- професионалните ф-фи създават систематично и последователно филос. знание, използвайки специфичен понятиен и
категориален апарат
тема 3 ЛИЧНОСТНАТА ИДЕНТИЧНОСТ КАТО ФИЛОСОФСКИ ПРОБЛЕМ
- индивид – конкретният човек в качеството си на биологичен вид с определени природни свойства, както и в
качеството си на единица от обществото
- личност – единство от уникални и неповторими черти на даден индивид, които по постоянен начин ръководят
поведението му в различни ситуации, разкрива се единствено в социалната среда, чрез взаимодействията с другите,
разкрива се в общността
- има много неща, независещи от нас с раждането – белези, родители, цвят на кожата, държава, пол и др.
- има и неща, зависещи от нас след раждането – действия, поведение, вяра, държава и др.
- идентичност – индивидуалното разбиране на човека за себе си като отделна същност; онова, което остава едно и
също във времето и прави даден човек да е самият той през хода на целия му живот
- личностна идентичност – всеки човек различава в себе си неповторимостта си и я изразява с „Аз“
- определение – индивидуалното разбиране на човека за себе си като отделна същност; онова, което остава едно и
също във времето и прави даден човек да е самият той в хода на целия му живот
- през целия си живот трупаме опит за духовните и физическите си прилики и различия от другите хора (сравнение)
- тяло – първото сигурно различие м/у нас и всичко останало, притежава сетивност, задава ограниченост в
пространството и времето (ражда се, расте, променя се, остарява и умира)
- определение – материално измерение на човека, подвластно на природните закони и притежаващо сетивност
- душа – обикновено се свързва с емоции, чувства, усещания, възприятия, въображение, мислене и съзнание
- определение - същност, която се приема, че съществува в някои живи организми
- теории за душата и тялото – 1. те са две отделни същности, изцяло разграничаващи се една от друга (идентичността
ни е душата ни, която мисли, съмнява се, разбира и пр.); 2. природата на душата и тялото е една и съща (ние сме
материално тяло, което мисли, а не душа, притежаваща тяло; душата и умът са само свойства на функциониране на
мозъка)
тема 4 ПОДХОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЧОВЕКА
- човек е обект на антропологията (наука за човека) (човек като обект на конкретна наука – „цялата торта“)
- предметът на науката е конкретен аспект от дадения обект („парчето от тортата“)
- антропология – наука, изучаваща човека в различните му аспекти, вариращи от биологични характеристики и
развитие на Homo sapiens до обществото и културата на човека, които го разграничават от всички други животни
- Ф – разглежда човек в неговата цялост, а другите антропологични науки изследват конкретни аспекти от този обект
- психология – обособява се като наука през 1879 г., наука, която със свои методи изучава поведението и психиката на
човека и животните, имащи нервна система
- обект на психологията – хора и животни, чиито организъм включва нервна с-ма, позволяваща субективно (психично)
да се отразява въздействието на дразнители
- предмет на психологията – тази сфера от субективното (психично) отражение на въздействието на дразнители, която е
достъпна за научно познание
- метод на психологията – интроспекция (самонаблюдение) – Вилхелм Вунд (първа психологична лаборатория)
- психика – вътрешен, субективен опит, който получаваме в резултат на поведението – усещания, възприятия, мисли,
сънища, вярвания
- източници на усещанията – от външната и вътрешна среда
- човек – притежава най-сложно развитата нервна с-ма, обогатява се чрез езика (той е с-ма за обозначаване, запомняне
и споделяне на практически опит)
- съзнание – най-високо ниво на психиката на човека, характеризиращо се с владеенето на езика, висши психически
процеси (мислене, въображение, воля, творчество)
- самосъзнание – способност на човека да отличава себе си от другите хора, да опознава собствените си физически,
психически особености; чрез самосъзнан. можем да се самовъзпитаваме, самоконтролираме, самоусъвършенстваме
- бихейвиоризъм – основоположник – Джон Уотсън, основен метод на бихейвиоризма – наблюдение
- обект на психологията - поведението и поведенческите актове, които могат да бъдат наблюдавани
- не изследват психиката, защото е ненаблюдаема
- определени стимули предизвикват определено поведение, можем да предскажем поведението ако знаем какъв
стимул въздейства на човека
- критика към бихейвиористите, че това е елементарно обяснение на човешкото поведение, стимулите от средата се
пречупват през индивидуалния опит, не всички реагираме по един начин на един и същи стимул
- психоанализа – основоположник – Зигмунд Фройд
- психичното се състои от несъзнавано (ит / то); съзнавано (его / аз); свръх аз (супер его)
- подсъзнателна сфера – неприемливи от личността мисли, чувства, които са „забранени“ и не могат директно да бъдат
възстановени в съзнателната сфера
- съзнателна сфера – мисли, чувства, действия, които не са необходими в конкретния момент и тяхното възстановяване
не би предизвикало отрицателна оценка
- няма случайни неща – забравяне на нещо, лапсуси, сънища, скрити стремежи – те са израз на несъзнаваните ни мисли
и желания
- комплекс на Едип; комплекс на Електра; отношения с майката, проблеми в детството, агресия, насилие – всичко се
отразява на психиката, не винаги си даваме сметка за това, защото е заключено в подсъзнанието
- хуманистична психология – изучава личността като цялостна уникална система, личността е значима със своите
потребности, ценности, цели, насочени към развитие и усъвършенстване
- основоположник – Ейбрахам Маслоу
тема 5 АЗ-ОБРАЗ И САМООЦЕНКА НА ЛИЧНОСТТА
- Чарлз Дарвин – предполага се, че усещането за себе си започва от момента, в който детето започне да разпознава
външния си вид в огледалото
- саморазпознаване – след 1 год. възраст, но започва още от 6 месеца, проявява интерес към образа си в огледалото
- около 10-12 год. възраст образът ни прониква по-дълбоко в психическия свят
- питайки се въпроси за това какви сме, как изглеждаме пред себе си и другите, получаваме усещане за личната ни
идентичност и личност (дейности, присъщи само на човека)
- самопознание – изследване на собствените психически и физически качества, поведение и начин на живот
- Аз-образ – резултат от продължаващия през целия живот процес на самопознание (определение – възприемането,
усещането на своята идентичност и личностна значимост)
- видове – ЛИЧЕН (дели се на РЕАЛЕН И ИДЕАЛЕН); СОЦИАЛЕН (дели се на РЕАЛЕН И ИДЕАЛЕН)
Какъв съм за мен в момента, Какъв бих искал да бъда според мен / Какъв съм според другите в момента, Като какъв
бих искал да ме възприемат другите
- самооценка (СО) – отношение и оценка за себе си като цяло или като отделни лични качества
- Уилям Джеймс – самооценката може да расте по два начина – увеличаване на успеха / намаляване на претенциите
- може да бъде адекватна или неадекватна
- неадекватна занижена СО – подценяване на личните постижения (успехи) успех > претенции
- неадекватна завишена СО – надценяване на личните постижения (успехи) успех < претенции
тема 6 МОТИВАЦИЯ НА ЛИЧНОСТТА
- потребност – всяка необходимост, която човек изпитва в определен момент или етап от своя живот, и която е
необходимо условие за неговото нормално съществуване
- Ейбрахам Маслоу

- цел – осъзнат, планиран резултат, това, което се стремим да постигнем

- мотиви – вътрешни движещи сили, определящи поведението ни (мотиви - подбуди, причини за поставяне на цели)
- видове мотиви – външни (получаване на награда или избягване на наказание); вътрешни (извършване на дейност,
носеща ни удоволствие)
- мотивация – намирането на отговора „Защо?“ в поведението на личността
тема 7 ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ – КОГНИТИВНО И МОРАЛНО
- учене – усвояване при взаимодействие с другите, на знания, начини за извършване на определени дейности, които се
проявяват в поведението на човек; видове – преднамерено и непреднамерено (с поставена цел или без такава)
- основа на ученето – мислене, въображение, памет
- Жан Пиаже – когнитивно развитие
- 1 стадий – сензомоторен – 0-2 г. – опознаване на света чрез сетивата и чрез физически действия или движения
- 2 стадий – предоперационален – 2-4 г. – интерес към това как изглеждат, как се появяват предметите, може да реди
неща в логически ред, може да сравнява, познава големина, форма, тежест, цвят
- 3 стадий – 4-7 г. – на конкретните операции – анализира, сравнява много добре, разбира смисъла на съхранението
(еднакво количество при промяна на формата)
- 4 стадий – 7-12 г. – на формалните операции – може да прави предположения, да ги проверява, да прави словесни
разсъждения, може да разбира чуждата гледна точка, преодолян е егоцентризмът
- мислене – психически процес, чрез който се познават съществени, значими характеристики на предметите и
явленията, на техните връзки и отношения, осъществява се чрез езика, основава се не само на индивидуалния опит, но
и на опита на много хора
- въображение – психически процес, чрез който се създават нови продукти – идеи, образи, въз основа на
преобразуването на индивидуалния опит на човека (могат да са за миналото, бъдещето, такива, които никога не са
били реални и няма да бъдат)
- памет – психически процес на придобиване, съхраняване и използване на информация
- Лоурънс Колбърг – нравствено развитие
- предконвенционален морал – 4-10 г. – правят разлика м/у добро и зло (правилно и грешно) в зависимост от
последствията от дадено действие – ако се наказва или ако се одобрява
- конвенционален – 10-13 г. – поведение, съобразено с това дали се получава одобрение или приемане от страна на
другите – оценка „добро дете“ / „лошо дете“ (в края на този етап – потребност убедено да се спазват правилата и
законите, а не поради страх от наказание
- постконвенционален – след 13 г. – развито абстрактно-логическо мислене – етап на истинската нравственост –
нравствени решения се вземат въз основа на собствени критерии – уважение на правата на човека и личното
достойнство
тема 8 ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ – СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПОДХОД
- раждане на човека – не съвпада с раждането на личността (около 3-год. възраст – чрез език, самостоятелност,
активност, местоимение „Аз“)
- Ерик Ериксън – етапи / кризи
- изход от всяка от тях – благоприятен / неблагоприятен – началото и протичането на всяка криза зависи от изхода на
предишната
- етап в развитието на личността – възрастов период, характеристики - качествено изменение на психиката, настъпващо
закономерно и в определена последователност в процеса на развитието
- 1 етап – доверие с/у недоверие – 0-1 г. – привързаност към майката, основа на доверие към другите хора
(неуспех – води до недоверие и страх)
- 2 етап – автономия с/у съмнение и срам - 1-3 г. – контрол над движенията и тялото (ходене, прибори за хранене, WC)
(неуспех – поражда се съмнение, срам, страх към начините на действие)
- 3 етап – инициатива с/у вина – 3-6 г. – детето самό си поставя цели, проявява смелост, независимо от рисковете,
планове за игри, приятели, инициатива за дейности
(неуспех – води до повторни неуспехи, безотговорност, покорство, чувство за вина)
- 4 етап – трудолюбие с/у чувство за малоценност – 7-12 г. – нова социална среда (не семейство, а училище), учи се да
работи, подготвя се за решаването на социални задачи, когато порасне
(неуспех – води до чувство за малоценност)
- 5 етап – идентичност с/у дифузия (объркване на ролите) – 13-19 г. – кулминационна стъпка – юноши – обобщават
предишния си опит, за да формират стабилно чувство за Аз-идентичност, избор на подходяща професия има значение
(неуспех – ако не се постигне стабилното чувство за Аз-идентичност или за професионална идентичност, това може да
доведе до притеснение, дифузия)
- 6 етап – интимност с/у изолация – 20-40 г. – търсене на близост с любим човек, споделяне на живота (семейство,
деца, работа, отдих)
(неуспех – изолация, чувство на самота)
- 7 етап – генеративност с/у стагнация – 40-60 г. – средна зряла възраст – усилия в грижата за следващите поколения,
продуктивност, творчество
(неуспех – чувство на изоставеност, непълноценност)
- 8 етап – интегритет с/у отчаяние – след 60 г. – човек осмисля и приема жизнения си път, хората, с които е бил през
него, чувство за цялостност, интегритет при положителен изход от кризата
(неуспех – самотност, отчаяние, изоставеност, непълноценност)
тема 9 ОБЩУВАНЕТО – СОЦИАЛНО УМЕНИЕ
- всяка културна среда – специфични обичаи и правила, модел на поведение (приемлив, неприемлив)
* определение – умения за общуване, въздействие и взаимодействие с хората около нас чрез които се избягват
конфликтите и социалните противоречия и се установяват хармонични отношения
- междуличностно общуване - процес, извършван във и между социални групи – обмен на информация,
взаимодействия, взаимовлияния, взаимно възприемане и разбиране; активност на участниците, обратна връзка
- обмен на информация – най-малко 2 души – 1 – притежател на инфо; 2 – желание да получи инфо
- въздействие и взаимодействие – предизвикване на реакция, чувства, преживявания, промени в поведението във
всеки участник
- разбиране – ефективност – не само е възприето, но и разбрано
* бариери – стереотипизация (личност – категоризация по единичен признак, приеман за съществен)
- социално общуване – процеси, протичащи в и между социални общности, състоящи се в обмен на информация,
взаимодействия, взаимовлияния, взаимно възприемане и разбиране
- взаимодействие – действие на 1 човек, предизвикващо у другия/те мисли, преживявания, спомени (ответни
поведенчески реакции)
- умение за ефективно слушане – 2 начина:
* нерефлексивно – мълчаливо изслушване, * рефлексивно – активна обратна връзка
*** методи за рефлексивно слушане: изясняване (чрез задаване на въпроси); перифразиране (повторение със свои
думи); отразяване на чувствата (казваме как ние сме разбрали, че събеседникът се чувства), резюмиране (обобщаване
на основни въпроси, идеи, които са били обсъждани)
- асертивност - увереност в себе си, мнение, изразяване на чувства, БЕЗ накърняване на честта, поемане на отговорност
за поведението
- автентичност - да се показваме такива, каквито сме в действителност
- емпатия – вчувстване, да се поставиш на мястото на другия – разбиране, разпознаване на чувства, съпреживяване
- емоционална интелигентност - разпознаване на емоционалното състояние, промяна на собственото поведение
тема 10 ВЕРБАЛНО И НЕВЕРБАЛНО ОБЩУВАНЕ
- вербално общуване – с думи
- денотативно значение - дава информация за това, което се обозначава фактически с думата (обект, субект, явление);
НЕ ЗАВИСИ от индивидуалния опит на човека; общо за всички носители на езика, има го в речниците
- конотативно значение – второстепенно (допълнително), определя се от ситуацията на използване на думата; ЗАВИСИ
от индивидуалния опит на човека
- невербално общуване - лице в лице – информация, предадена не само с думи
- разговор – 30-50% от съобщенията – думи; 65-70% - чрез невербални знаци
- невербални сигнали – 5 пъти по-силно въздействие, достоверност
* Зигмунд Фройд – хората излъчват, не могат да пазят тайна
- д-р Едуард Хол – термин „проксемика“ – начин, по който човек възприема пространството между себе си и
останалите, как то влияе върху поведението в общуването
- всеки човек – своя индивидуална личностна пространствена зона – не допускаме другите да навлизат
* невербални средства за общуване:
- оптико-кинесическа система от знаци (жестове, мимики, пантомимика)
- паралингвистична система (качества на гласа, получени по наследство – диапазон, тоналност)
- екстралингвистична система (в речта – паузи, смях, плач, интонация, темп на говор)
- проксемика (пространствени условия: помещение, разположение на събеседника около масата, разстояние)
- времеви характеристики (част на деня, времеви регламент за начало на общуването, за продължителност на
изказването)
- контакт на очите (най-кратък път за предаване на информация, за осъществяване на обратна връзка с партньора)
тема 11 СОЦИАЛНИ ГРУПИ И РОЛИ
- още с раждане – включени в социална група (семейство), после нови (у-ще, приятели)
* определение - множество от хора, обединени от общи интереси, които извършват съвместна дейност, за да достигнат
до обща цел, спазват общи норми на поведение, изпитват чувство на солидарност, между тях съществува взаимна
зависимост и обвързаност
- група - осигурява на членовете защитеност, те – очаквания за помощ и съдействие, учейки се един от друг, тя
съдейства за повишаване на увереността на членовете, намалява чувството на изолираност, повишава усещането за
пълноценна личност, сякаш другите на могат без дадения човек, в групата се осъзнават собствените възможности и
потенциал
- видове групи - по брой участници:
- малки – 2 до 20-30 души, непосредствено общуване (КОНТАКТНИ ГРУПИ)
- средни – 20-30 до няколко стотин, има форма на лично пряко общуване
- големи – над няколко стотин души - пр./ етноси, народи, класи, обществени организации
- по начин на възникване:
- формални – сформирани от организация – у-ще, клуб, фирма, създадени за осъществяване на някаква цел, имат
официално назначен ръководител (йерархия на длъжности, права и задължение на всички)
- неформални – спонтанно възникнали, не чрез разпореждане, взаимна симпатия, общи интереси, потребности
- референтни – привлекателна за личността група, иска да членува в нея, ролята на тази група – нормите ѝ, нагласите ѝ,
които се вземат под внимание при собственото поведение, те са мотив за нашето поведение, приемани са за еталон за
поведение (ЕТАЛОННИ ГРУПИ)
- екип - група с обща цел, принос на всички за осъществяването ѝ, взаимозависимост м/у членовете, доверие,
разгръщане на способности, уважение, зачитане на лидера
- уговорени са задълженията на всеки един член, има междинни и крайни срокове за постигане на целите, има яснота
за ползите и ефектите от постигането на целта
- всеки човек – определено място в групата (групов статус)
- участие в различни групи – свързано със социални роли – ученик, приятел, родител
- стабилност на групата – важна, създава се организация на хората, обучаване как хората да изпълняват ролите си
- отклонение от еталона на ролята – неодобрение от групата (санкция)
* социална роля - определение – одобрен от групата начин на поведение, което се очаква от всеки, заемащ дадено
социално поведение в нея
* лидерство - определение - способност на личността да мотивира усилията на членовете на групата по пътя към
достигане на обща цел
- лидер - личност, обединяваща членовете, вдъхновява ги за съвместна дейност, организира ги за постигане на цели
- мениджър - назначен в организацията ръководител – има специално образование
- теории за лидерството:
- харизматичното лидерство (господство) - Макс Вебер –– лично обаяние и чар, харизма
- транзакционно (Ф. Дансеро, Г. Грийн, Г. Кешмен) – лидер – мотивира членовете да работят бързо и качествено,
убеждава ги, че това, което трябва да направят, съвпада с личните им интереси
- трансформационно (Дж. Барнс) – влияние на лидера – основава се на индивидуалния подход към всеки от тях и
умението да ги вдъхновява да го следват
тема 12 МЕЖДУЛИЧНОСТНИ КОНФЛИКТИ – СЪЩНОСТ И ВЪЗНИКВАНЕ
- силни емоции / афект – пречки на анализ на ситуацията
- съвременни изследвания – конфликти – положителни ефекти
- междуличностен конфликт - възприемана несъвместимост на действия и целите на най-малко 2 страни в определен
момент, не съществува сам по себе си
- полза от конфликтите - * личностна - опознаваме се по-добре (кое ни плаши, ядосва, кое е важно и др.)
* междуличностна - задълбочаваме и обогатяваме взаимоотношенията си с другите (връзки – издържат кризи
периоди, засилване чувството за загриженост)
* променяща - насърчаване на промяната, необходимост от нови умения, поведение
* енергийна - зарежда с енергия, засилва мотивацията за справяне с проблеми
* любопитна - живот – по-интересен, виждаме наличието и на други гледни точки, възбуждат интереса ни
- отрезвяват ни – не всяко наше мнение и действие е правилно и приложимо за всички хора, анализираме по-добре
- ползата
- Z – модел за решаване на проблеми (особено важна е 1 стъпка)

тема 13 РЕШАВАНЕ НА КОНФЛИКТИ – ОСНОВНИ СТРАТЕГИИ

1. Стратегии – критерии
- зависимост – кое е по-важно за нас: а) загрижеността за самите нас; б) загрижеността за другите и отнош. с тях
2. Характеристики на стратегиите
1) сътрудничество (сова) – интегриране и конфронтиране – високо ценим своите цели, но и взаимоотн. с другите
2) приспособяване (мече) – заглаждане и услужливост – връзката с другите е първостепенна, лични цели – по-
маловажни
3) съперничество (акула) – доминиране и налагане на сила – цели – много важни, връзка с другите – маловажна, налага
решенията си на всяка цена, не се интересува от потребностите на другите
*агресия – физическо или вербално поведение, насочено към причиняване на вреда на някого. Избягване – чрез
емоционална интелигентност, емпатия, управление на емоциите
4) избягване (костенурка) – оттегляне, избягване – затваряне в черупката, за да не влиза в конфликти, отказва се от
собствените си цели и от отношенията с другите
5) компромис (лисица) – умерено загрижена за личните си цели и взаимоотношения с другите, цел – компромис