1. Клетка – строеж, деление.

Клетката е най-малката структурна и функционална единица в организма на

човешкото тяло. Тя може да се размножава, да възприема и отговаря на дразнения и
чрез своя метаболизъм да осъществява жизнени функции. Клетките биват прокариотни и
еукариотни, като към последните се отнасят клетките на животинските организми.
Клетката съдържа клетъчна мембрана, ограничаваща я от околния свят, течна
среда-хиалоплазма, в която се разполагат ограничени от мембрани, метаболитно
специализирани участъци: ядро, клетъчни органели и включвания. Важно място в
структурите на клетката заемат цитомембраните.
Клетъчната мембрана е специализирана цитомембрана, която ограничава клетката
от околната среда. Дебела 8-10нм. Под микроскоп се наблюдават два тъмни слоя от
фосфолипиди и холестерол и един светъл слой от протеини. Хидрофилните полюси на
фосфолипидните молекули са разположени периферно, а хидрофобните полюси – към
средния липиден слой. Интегралните протеини заемат цялата дебелина на мембраната и
определят специфичните свойства на даден участък на мембрана, като ключова роля
има и тяхната избирателна пропускливост. Периферните протеини са част от вътрешната
и външната ламела. Клетъчната мембрана притежава полизахаридно покритие, което
има защитна функция, служи за клетъчно разпознаване, определя антигенните свойства
на клетката и др. Образуванията на клетъчната мембрана са мехурчета,
специализираните структури и междуклетъчни свързвания.
Мехурчетата представляват отделени участъци от плазмалемата, ограждащи
някакво съдържимо. Чрез тях клетката поема вещества от извънклетъчните пространства
(ендоцитоза) или ги отделя в тях (екзоцитоза). Специализираните структури са
микровилите (служат за увеличаване на повърхността на резорбиращите клетки),
стереоцилите (големи микровили, в които се разполагат снопове от актинови нишки),
базални нагъвания (характерни за клетки с активен мембранен транспорт), реснички
(могат да се съкращават и да придвижват секрети) и контактни структури (свързват
клетките, осъществяват обмяна на вещества между тях и регулират междуклетъчния
транспорт).
Хиалоплазмата представлява течност, в която са разположени клетъчните
органели, цитоскелета и клетъчните включения.
Ендоплазменият ретикулум бива 2 вида-гранулиран (той е мястото, където се
синтезират белтъци, въглехидрати и липиди. Синтезира и транспортира белтъци, ензими
и секреторни продукти, които се извеждат от клетката) и гладък (синтезират се липиди и
стероидни хормони, разгражда се гликогена и се транспортират Са-йони).
Апаратът на Голджи представлява мембранен компекс, разположен в близост до
ядрото. В него се складират и синтезират въглехидрати, които с белтъци от
ендоплазмения ретикулум образуват гликопротеини. Той е свързан със секрецията на
клетката и участва в образуването на цитомембраните и лизозомите.
Лизозомите, чрез своите ензими, участват в сммилането на поетите от клетката
чрез фагоцитоза екстрацелуларни частици и на увредени структури на клетката.
Пероксизомите участват в окислителните процеси и разграждането на пикочната
киселина.
Митохондриите са енергичните депа на клетката. Броят им е непостоянен и зависи
от функцията на клетката.
Центрозомата образува микротубуите на цитоскелета и участва с деленето на
клетката като се удвоява и образува делителното вретено.
Цитоплазмените включвания представляват струпвания на резервни вещества,
продукти на обмяната и пигменти.
Цитоскелетът има стабилизираща и двигателна функция на клетката.
Ядрото регулира клетъчните функции и е център на генетичната информация.
Разполага се в цитоплазмата и бива 2 вида-интерфазно и митотично. Интерфазното е
базофилно телце, което е обвито с ядрена обвивка (съставена от вътрешна (огражда
течен матрикс и хроматин) и външна (свързана с ендоплазмения ретикулум и по нея се
разполагат рибозоми) мембрана и спори-транспортират протеини към ядрото и РНК
цитоплазмата) и съдържа хроматин (комплекс от ДНК и протеини. Бива хетерохроматин
и еухроматин), ядърце (базофилно телце, съдържащо РНК и участващо в образуването на
рибозомите) и матрикс (изграден от протеини, метаболити и йони).
Деленето на клетката има няколко фази: G0-фаза на покой, G1- синтез на РНК и
ензими, S-синтез на ДНК и удвояване на генетичния материал, G2 – оформяне на
делителното вретено и разделяне на клетката (митоза). Миозата е сложно делене и
протича през фазите: профаза - образуване на хромозоми, удвояване на центриолите и
образуване на делителното вретено, метафаза – удвояване на хромозомите и
подреждането им в екватора на делителното вретено, анафаза – придвижването на
хромозомите към полюсите на делителното вретено, телофаза – възстановяване на
хроматина, поява на ядърце и ядрена обвивка, разделяне на цитоплазмата и оформяне
на две дъщерни клетки.
2. Тъкани – епителна, съединителна, кръвна.
Епителната тъкан е богата на клетки и бедна на междуклетъчно вещество. Покрива
тялото и повърхностите на органите, изгражда жлезите. Според устройството и
функцията, епителът бива: покривен, жлезист и специализиран.
Покривният епител има защитна функция, но може да поема от и отделя течности
в екстрацелуларното пространство. Бива: ендослоен (съставен от един ред плоски
изтеглени клетки, които покриват стената на кръвоносните съдове, белодробните
мехурчета и серозните ципи), кубичен (изграден от един ред кубични клетки. Среща се
при отводните канали на жлезите, фоликулите на щитовидната жлеза и др.), еднореден
(състои се от високи резорбтивни клетки с микровили, секреторни и заместителни
клетки. Покрива стената на по-голяма част от храносмилателната тръба, бъбречните
каналчета и др.), преходен (многослоен и издържа на разтягане. Покрива пикочните
пътища и пикочния мехур), привидно многоредов призматичен ресничест епител
(съставен от клетки, разположени на различни нива. Чрез движение на ресничките се
придвижват секретите по повърхността на лигавицата), многолоен плосък невроговяващ
ресничест епител (клетки, които в дълбочина са високи, а към повърхността-плоски.
Покрива устната кухина, хранопровода, влагалището, ануса) и многослоен плосък
вроговяващ еител (изгражда епидермиса).
Жлезистият епител се състои от клетки, които произвеждат и отделят секрети.
Органите, изградени от жлезисти клетки, се наричат жлези. Биват 2 вида-екзокринни
(едноклетъчни, които са разположени след покривния епител и отделят секрета си по
повърхността, и многоклетъчни) и ендокринни (нямат отводни канали и секретите им се
излизат направо в кръвта. Изграждат органи (щитовидна жлеза), ендокринни клетъчни
групи (Лангерхансови острови) или са пръснати сред други епителни клетки).
Специализираан епител – миоепителни (около епитела на жлезите) и
невроепителни (възприемат определени дразнения) клетки.
Съединителната тъкан изпълнява опорна и трофична функция. Най-
разпространените видове съединителни клетки са: фибробласти (синтезират и отделят
съставките на междуклетъчното вещество), макрофаги (важна роля в тъканната защита и
имунните реакции), мастоцити (важна роля за появата на отоци при алергични реакции),
пигменти и плазматични клетки (произвеждат антитела и играят важна роля в имунния
отговор). Видове съединителна тъкан: мезенхим, мрежеста (изгражда скелета на костния
мозък и лимфата), хлабава (запълва тъканните пространства и служи за прикрепване на
кръвоносни съдове и нерви към околните тъкани), влакнеста (изгражда сухожилията,
ставните връзки) съединителна тъкан, мастна тъкан (енергичен резервоар и участва в
терморегулацията), хрущялна тъкан (3 вида-хиална (ребрении хрущяли, покрива
ставните тъкани), влакнеста (менискусите на колянната става) и еластична (ушната мида,
слуховия канал), костна тъкан (2 вида-ламерна (остеоните на плътното костно вещество)
и влакнеста (в развиващи се кости и някои кости на черепа).
Кръвта е вид течна тъкан. Пренася хранителни вещества и кислород до клетките и
ги освобождава от продуктите на обмяна на веществата. Способства за хуморалната
регулация и осъществява защита на организма спрямо инфекции. Състои се от кръвна
плазма и кръвни клетки. Червени кръвни клетки се образуват в червения костен мозък и
се разрушават в слезката и черния дроб. В мембраната им се съдържат гликолипиди,
които определят специфичността на кръвните групи. Белите кръвни клетки се образуват в
костния мозък и лимфните органи. Те са подвижни и имат защитна функция. Биват:
сегментоядрени (образуват се в костния мозък. В цитоплазмата си имат гранули:
неутрофили (уголемяват се при възпалителни процеси), еозинофили (увеличават се при
алрегични реакции) и базофилни (подвижни са, но не фагоцитират) и несегментоядрени
(цитоплазмата им не съдържа гранули. Биват: лимфоцити (при контакт с бактерии
образуват анитела. Биват Т-лимфоцити и Б-лимфоцити) и моноцити (могат да се
трансформират в различни видове макрофаги). Кръвните плочки (тромбоцитите) при
разпадането си отделят ензима тромбокиназа, който е необходим за съсирването на
ктъвта.
3. Тъкани – мускулна, нервна.
Мускулната тъкан се изгражда от клетки, които реагират на дразнене чрез
съкращение, превръщайки химическата енергия в механична работа. Бива: гладка
(изгражда стените на кръвоносните съдове и вътрешните органи), напречнонабраздена
(състои се от миофибри. Влакната са покрити от базална мембрана и мрежи от
ретикуларни влакна. Те се съкращават волево и изграждат скелетните мускули. Не
регенерират) и сърцева (Съкращава се неволево. Изгражда миокарда на сърцето.
Карфиомиоцитите не регенерират, поради което дефектите (напр. при инфаркт) се
запълват със съединителна тъкан).
Нервната тъкан изгражда структурите на нервната система. Съставена е от неврони
(могат да се възбуждат, да провеждат нервни импулси и да ги предават на други клетки.
Не регенерират, поради което разрушаване на голяма част от тях води до отпадане на
определени функции. Невроните притежават тяло (различна форма, съдържа основната
част от цитоплазмата, ядрото и клетъчните органели), дендрити (съдържат клетъчни
органели. Произвеждат импулсите към тялото на клетката) и аксон (произвежда
импулсите от перикариона към периферията. Беден на органели. Обвит е с миелинова
обвивка, която играе ролята на изолатор). Отделните неврони се свързват помежду си
чрез синапси. Всеки синапс има пресинаптична част, синаптична цепка и постсинаптична
част) и невроглия (състои се от клетки, които не могат да се възбуждат и имат защитна,
опорна и трофична функция. Могат да се регенерират и от тях най-често произлизат
мозъчните тумори. Различаваме няколко вида глиялни клетки: астроцити (контактуват с
кръвоносните съдове чрез израстъците си), олигодендроцити (образуват миелиновите
обвивки на аксоните в мозъците), епендимни клетки (покриват стените на мозъчните
стомахчета), шванови клетки (образуват миелиновата обвивка на аксоните и играят
важна роля при регенерацията на нервите), сателитните клетки са разположени около
нервоните в периферните ганглии).
4. Двигателен апарат. Кости – костта като орган. Свързвания на костите –
видове.
Костите представляват пасивната част на двигателния апарат на човека. Скелетът
представлява съвкупността от всички кости, свързани по определен начин за да
изпълняват двигателна, опорна и защитна функция. Човешкото тяло се състои от 206
кости.
Костта е изградена от костна тъкан. Костите са твърди, устойчиви органи, главно
депо на калций в организма. 1/3 от състава на костите е органичен, осеин, и 2/3
неорганичен, хидроксилапатит. Според формата си костите биват: дълги (състоят се от
средна част-диафиза и краища-епифизи. Преходът между двете части се нарича
метафиза. На първо място изпълняват двигателна, а на второ-опорна функция), къси
(изградени са от спонгиоза и в кухините им се намира червен костен мозък. Изпълняват
основно опорна, след това двигателна и защитна функция) и плоски (имат предимно
защитна функция, образувайки костни кухини, в които са поместени предпазени органи-
череп,таз).
Остеонът е основна структура на компактата. Отделните остеони са свързани
помежду си с междинни костни пластинки, а по повърхността се разполагат големи
пластинки. Надкостницата покрива костите с изключение на ставните повърхности.
Състои се от външен и вътрешен слой. Чрез надкостницата костта получава кръвоносни
съдове. Има важно значение за зарастването на костните счупвания. Костният мозък
изпълва кухините на костите. Бива червен (кръвотворен орган) и жълт (изпълва кухината
на диафизата на дългите кости).
Развитието на костите става по 2 механизма – енхондриална остеогенеза (развиват
се най-вече дългите кости. Първоначално костните модели са от съединителна тъкан,
след това тя се заменя от хрущялна и накрая се превръща в костна тъкан. За растежа на
дългите кости особено значение има растежния хрущял) и ендезмална остеогенеза
(първоначално има съединителнп-тъканни модели, които по-късно се вкостяват. Така се
образуват най-вече плоските кости).
Съединенията на костите биват непрекъснати (те са в тази част на скелета, където
се осъществяват главно опорна и защитна функция. Там движенията са силно ограничени
или липсват. Осъществяват се чрез съединителна (има определен обем движения-
например междукостните мембрани между костите на предмишницата и подбедрицата),
хрущялна (има определен брой движения. Свързването бива постоянно , например при
свързването между двете срамни кости в таза, и временно, например при свързването на
трите кости на тазовата кост) или костна (никакво движение. Вторично свързване) тъкан)
и прекъснати-стави.
Основни части на ставата са: ставна кухина (затваря се между ставните повърхности
и капсулата. Тя е капилярна цепка, изпълнена с капилярен слой течност), ставни
повърхности (могат да си или да не си съответстват по форма и големина. Едната ставна
повърхност е изпъкнала и се нарича ставна глава, а другата е вдлъбната-ставна ямка. Те
са покрити от ставен хрущял, който ги прави гладки и пластични. Има и ставен влакнест
хрущял-например ставата между гръдната кост и ключицата) и ставна торбичка (затваря
херметично ставната кухина. Състои се от външен, който придава здравина на капсулата,
и вътрешен слой, който овлажнява ставните повърхности и създава сили на сцепление
между тях).
Допълнителни елементи на ставата са: ставни връзки (ограничават движенията и
стабилизират ставата), ставни дискове, полудискове, ставни устни, синовиални гънки,
синовиални джобове и торбички.
Движенията на ставите се извършва по 3 оси: по хоризонтална ос (сгъване и
разгъване), по сагиталната ос (привеждане и отвеждане) и по вертикалната ос (въртене
навън и навътре).
5. Череп – кости, темпоро-мандибуларна става.
Черепът образува скелета на главата и се състои от 2 дяла-мозъчен и лицев, всеки
от които се изгражда от отделни кости.
Костите на мозъчния дял ограждат черепната кухина, в която се разполага главния
мозък. Биват чифтни и нечифтни. Тилната кост е нечифтна и се разполага отзад. Състои се
от люспа (има гребени за залавяне на мускули), две странични части (притежават
масивни израстъци, чрез които се свързват с атласа) и основна част (сраства с тялото на
клиновидната кост). Клиновидната кост е нечифтна, заляга в средната част на черепната
основа. Състои се от тяло (в горната част има кухина, в която лежи хипофизата), две
големи и две малки крила и чифтен криловиден израстък. Слепоочната кост е чифтна,
разположена встрани от теменната кост. Състои се от пирамида (в нея се намират кухини
и канали за органа на слуха и равновесието), люспа (има ставна яма за свързване с
долната челюст), сисовиден израстък (залавят се за него мусккули) и тъпанчева
мембрана. Теменната кост е чифтна, разположена в горно-страничната част на черепа.
Челната кост е нечифтна, образува скелета на челото. Състои се от люспа, две орбитни
части и носна част. Решетъчната кост е нечифтна, състои се вертикална и хоризонтална
пластинка и костен лабиринт.
Костите на лицевия дял изграждат скелета на лицето и повечето от тях са чифтни.
Слъзната кост е чифтна, представлява ямка, в която залага слъзната торбичка. Носната
кост е чифтна малка кост по гърба на носа. Горната челюст е най-голямата чифтна кост на
лицевия дял на черепа. Състои се от тяло и няколко израстъка: челен, ябълчен, небцов и
зъбен. Ябълчната кост е чифтна, разполага се встрани от горната челюст и чрез 3
израстъка: челен, слепоочен и горночелюстен и се свързва със съответните кости.
Небцовата кост е чифтна, като вертикалната пластинка огражда странично носната
кухина, а хоризонталната-образува задната част н твърдото небце. Долната носна мида е
чифтна, като с горния си ръб се прикрепва към тялото на горночелюстната кост, а надолу
изпъква в носната кухина. Долната челюст е нечифтна кост, която е свързана подвижно с
двете слепоочни кости чрез долночелюстните стави. Тя се състои от тяло (през него
преминава канал, по който вървят кръвоносните съдове и нервите на зъбите) и два
клона. Ралникът е нечифтна костна пластинка, която изгражда задната част на носната
преграда и разделя задните носови отвори-хоаните. Подезичната кост е нечифтна,
разположена под долната челюст. За нея се залавят подезичните мускули на шията и
мускули на гълтача.
На черепа различаваме: черепен покрив (затваря отгоре черепната кухина. Състои
се от двете теменни кости, люспите на челната и тилната кости, люспестите части на
двете слепоочни кости), черепна основа (свързва мозъчния с лицевия дял на човека),
странична (състои се от 3, разположени една под друга ями: слепоочна, подлепоочна и
криловиднонебцова) и лицева (образува скелета на лицето и се състои от орбитните и
носната кухина.) повърхност.
6. Двигателен апарат. Кости и свързванията им на гръбначен стълб и гръден
кош
Гръбначният стълб представлява ос на скелета и се изгражда от 33-34 прешлени (7
шийни, 12 гръдни, 5 поясни, 5 кръстцовии и 4-5 опашни). Прешлените се състоят от тяло,
дъга и израстъци (2 напречни, 1 бодилест и 4 ставни). Първият шиен прешлен, атласът, и
вторият шиен прешлен са нетипични-нямат тяло. Ставата между тях е цилиндрична и
позволява ротация. Гръдните прешлени са дълги, заострени, низходящи. Поясните
израстъци имат масивни тела, плоски бодлести израстъци и допълнителни израстъци.
Кръстцовите прешлени срастват след пубертета и образуват кръстцовата кост (има
триъгълна форма с широка основа, разположена нагоре и връх насочен надолу).
Опашните прешлени са недоразвити, срастват помежду си и образуват опашната кост.
Съединенията на гръбначния стълб свързват отделните прешлени в стабилна, но
подвижна колона с формата на S. В шийната и поясната част човешкият гръбначен стълб
изпъква напред, а в гръдната и кръстцовата част-назад. Извивките на гръбначния стълб
са резултат от изправения строеж на човека и са характерни само за хего. Телата на
прешлените се свързват помежду си чрез междупрешленни дискове (състоят се от
пихтиесто ядро и фиброзен пръстен. Дебелината на дисковете е в права зависимост с
възможностите за движения на гръбначния стълб. Те са най-дебели в шийната част и
затова тя е най-подвижна) и връзки (биват: надлъжни, жълти, къси).
Гръдният кош представлява част от скелета на торса и съдържа кухна, в която се
разполагат жизнено важни органи. Скелетът му се изгражда от гръдни прешлени, гръдна
кост (плоска, съставена от дръжка, тяло и мечовиден израстък, насочен надолу към
коремаа) и 12 чифта ребра. Ребрата са извити плоски кости, които в задния си край
притежават главичка, шийка и пъпка, а напред-тяло. Истинските ребра (първите 7) се
залавят самостоятелно за стернума, лъжливите ребра (8-10) се прикрепват към седмото
ребро чрез общ хрущял, който образува ребрената дъга,а плаващите ребра (11 и 12) не
се залавят за стернума.
Съединенията на гръдния кош се осъществяват чрез стави и хрущяли. Чрез
ребреногръбначните стави се извършва ротация и позволява на гръдния кош да се
разширява в напречна и предно-задна посока. Ребреногръдните стави свързват
хрущялите на ребрата с изрезките на гръдната кост, без първо ребро. Извършват се
незначителни движения при повдигане и спускане на ребрата при дишане.
7. Двигателен апарат. Кости и стави на горен и долен крайник.
Към горния крайник принадлежи раменния пояс и свободния горен крайник.
Последният е съставен от мишница, предмишница и ръка.
Костите на раменния пояс са ключицата (е S-образна кост, на която различаваме
тяло и 2 края. Тялото представлява средната част на костта. Медиалният край е по-
закръглен и изпъква напред, а латералният край е по-плосък и извит назад. По долната
част на ключицата има грапавини за залавяне на ставните връзки) и лопатката (триъгълна
плоска кост с 3 ръба: горен, медиален и латерален и три ъгли: горен, долен и страничен.
На мястото на страничния ъгъл се намира ямката за свързване с раменната кост). Ставите
на раменния пояс свързват горния крайник с торса. Носещата кост е ключицата, тъй като
лопатката се прикрепва само с мускули. От двете страни на ключицата има две стави:
гръдноключична (в тази става ключицата се движи нагоре-надолу, напред-назад и се
завърта) и раменноключична (движенията допълват движенията в гръдноключичната
става).
Костите на свободния горен крайник са раменната кост (дълга кост с тяло и два
края. Проксималният край завършва със сферична глава, анатомична шийка и под нея-
хирургическа шийка. Долният край се състои от средна част-кондил, който се свързва с
лакътната и лъчевата кост, и 2 странични израстъци. Тялото е окръглено и притежава
широка кухина), лъчевата (разполага се по латералната част на предмишницата и
притежава тяло и 2 края. Проксималният край завършва с глава, под която се намира
шийка и грапава изпъкналост, а дисталният край е масивен и се съчленява с китковите
кости. Тялото е леко извито встрани) лакътната кост (разполага се по медиалната страна
на предмиишницата и се състои от тяло и два края. Проксималният край завършва
нагоре с лакътен израстък, а напред-с венечен израстък. Дисталният край притежава
малка глава и шиловиден израстък) и костите на ръката (биват: киткови, предкиткови и
фаланги). Китковите кости са 8 на брой, подредени и проксимална и дистална редица с
по 4 кости всяка. Предкитковите изграждат скелета на дланта и са 5 на брой, като всяка
от тях притежава основа, тяло и заоблена глава. Фалангите изграждат скелета на
пръстите. Палецът има 2 фаланги (средна и дистална), а останалите пръсти-по 3
(проксимална, средна и дистална).
Стави: раменна става (най-свободната в човешкото тяло. Основните движения са
отвеждане до хоризонталната равнина и привеждане, сгъване на мишницата напред и
назад и завъртане навън и навътре), лакътна става (свързва скелета на мишницата с този
на предмишницата. Изгражда се от 3 кости и 3 прости стави: раменно-лакътна,
раменнолъчева и лъчево-лакътна. Движенията са сгъване и разгъване по напречна ос),
стави на ръката (проксимална и дистална киткова става. Движенията са предимно в
проксималната става и се допълват от дисталната), китковопредкиткови стави (в ставата
на палеца се извършва сгъване и разгъване, привеждане и отвеждане), стави на пръстите
(Те са 3: проксимална, средна и дистална).
Към долният крайник принадлежи тазовия пояс, бедрото, подбедрицата и
ходилото.
Скелетът на тазовия пояс се изгражда от кръстцовата кост(има триъгълна форма с
широка основа, разположена нагоре и връх насочен надолу), опашната кост и двете
тазови кости. Тазовата кост е чифтна, съставена от 3 кости: хълбочна (образува горната
част на тазовата кост. Състои се от широко извито крило и масивно тяло), седалищна (в
долната част на тазовата кост и се състои от тяло и клон) и срамна (изгражда предната
част на тазовата кост и се състои от тяло и два клона-горен и долен). Те се развиват
поотделно и срастват към 16 годишна възраст. Към съединенията на костите на таза
спадат: кръстовохълбочната става (полуподвижна става и чрез нея се осъществява
еластична връзка между таза и гръбначния стълб) и лонното съединение (свързва
предните части на двете срамни кости).
Бедрената кост е най-дългата кост. Състои се от тяло и 2 края. Проксималният край
завършва с глава, шийка, голям и малък трохантер. Дисталният край завършва с 2
кондили, пред които заляга капачето-притежава широка основа нагоре и заострен връх
надолу.
Подбедрицата се състои от голям (разполага се по медиалната страна на
подбедрицата и се състои от тяло и 2 края) и малък пищял (тънка дълга кост,
разположена по външната страна на подбедрицата, която се състои от тяло и 2 края).
Костите на ходилото се делят на задноходилни (скочна-свързва ходилото с
подбедрицата, петна-най-масивната кост на ходилото, ладиевидна-по вътешната част на
ходилото, 3 клиновидни-медиална, средна и латерална и кубовидна-пред петната кост),
предходилни и фаланги.
Стави: тазобедрена (нормално е в положение на разгъване поради изправения
строеж на човека, извършва сгъване, отвеждане и привеждане, завъртане навън и
навътре и циркумдукцио), колянна (сложна става, която свързва стабилно бедрото с
подбедрицата. Укрепва се с вътреставни и извънставни връзки. При изправен строеж,
ставата е разгъната. Извършва се още сгъване, въртене на подбедрицата навън и
навътре), горна скочна става (свързва ходилото с подбедрицата. Намира се в стабила
позиция) и долна скочна става (заедно с мускулите, връзките способстват за оформяне на
свода на ходилото), стави на пръстите (те са 3: проксимална, средна и дистална, а на
палеца са 2: проксимална и дистална).
8. Мускули. Устройство. Мускулни групи на глава и шия.
Мускулът се състои от тяло и краища-сухожилия. Мускулното тяло е
контрактилната част на мускула. То е съставено от снопове напречно набраздени
мускулни влакна, между които се разполага съединителна тъкан, която изгражда скелета
на мускула, по който вървят кръвоносни и лимфни съдове и нерви. Сухожилието е
неразтегливата част на мускула, която служи за пренасяне на мускулното действие върху
костите. Има мускули без сухожилия, като се залавят с месестата си част за кокалите.
Помощните образувания на мускулите имат за задача да направят по ефективна
функцията на мускулите. Към тях спадат: фасците (ограничават страничното разширяване
на мускулите при съкращение и допринасят за увеличаване на мускулната сила),
синовиалните торбички (отстраняват триенето между мускули и кости), синовиални
влагалища (отстраняват триенето между сухожилията в околните тъкани) и сезамовите
костици (подобряват ефекта на мускулното действие).
Мускулите са много добре кръвоснабдени, като кръвоносните им съдове достигат
до мускулното тяло заедно с лимфните съдове и нерви. Нервите са моторни, сетивни и
вегетативни.
Мускулите на главата се делят на мимически и дъвкателни.
Мимическите са разположени предимно в подкожието на лицето, като поне едното им
сухожилие се вплита в кожата, а другото се прикрепва за черепа. При съкращение, теглят
кожата, като образуват кожни гънки и променят формата на лицето-мимика. Всички
мимически мускули се инервират от нерва n. fascialis. Мимическите мускули се делят на
следните групи: мускули на черепния покрив (придава израз на внимание, очудване,
изненада), мускуло около ухото (слабо развити. Залавят се за ушната мида и я теглят
нагоре, напред и назад), мускули около клепачната цепка (разполагат се в горната част
на лицето. Най-големият е кръговият мускул на окото) и мускули около носа и устната
цепка (това е най-голямата група. Основният мускул е кръговия мускул на устата,
единственият нечифтен, който оформя устните и придава израз на раздразненост и
затваря устната цепка).
Дъвкателните мускули са чифтни, залавят се за долната челюст и осъществяват
движенията в долночелюстната става. Всички те са инервират от нерва n. mandibularis.
Същинският дъвкателен мускул повдига долната челст и я тегли напред, като притиска
зъбните редици. Слепоочният мускул при съкращение повдига долната челюст.
Медиалният криловиден мускул, заедно със същинския дъвкателен мускул, притиска
долната челюст към горната. Латералният криловиден мускул тегли мандибулата заедно
с диска напред.
Мускулите на шията се делят на няколко групи: повърхностни (те са 2:
platysma(функционално принадлежи към мимическите мускули. Инервира се от лицевия
нерв. Предизвиква напречни кожни гънки на шията и подпомага оттичането на кръвта
във вените на шията) и гръдноключичносисовиден мускул (най-големият мускул на
шията. При едностранно съкращение накланя главата на своя страна и завърта лицето на
противоположната, а двустранно-накланя главата назад), горни подезични (дърпат
долната устна надолу при отваряне на устата), долни подезични (фиксират подезичната
кост при отваряне на устата и са помощни дихателни мускули) и дълбоки (разполагат се
пред и встрани от гръбначния стълб).
9. Мускули. Устройство. Мускулни групи на трупа.
Мускулът се състои от тяло и краища-сухожилия. Мускулното тяло е
контрактилната част на мускула. То е съставено от снопове напречно набраздени
мускулни влакна, между които се разполага съединителна тъкан, която изгражда скелета
на мускула, по който вървят кръвоносни и лимфни съдове и нерви. Сухожилието е
неразтегливата част на мускула, която служи за пренасяне на мускулното действие върху
костите. Има мускули без сухожилия, като се залавят с месестата си част за кокалите.
Помощните образувания на мускулите имат за задача да направят по ефективна
функцията на мускулите. Към тях спадат: фасците (ограничават страничното разширяване
на мускулите при съкращение и допринасят за увеличаване на мускулната сила),
синовиалните торбички (отстраняват триенето между мускули и кости), синовиални
влагалища (отстраняват триенето между сухожилията в околните тъкани) и сезамовите
костици (подобряват ефекта на мускулното действие).
Мускулите са много добре кръвоснабдени, като кръвоносните им съдове достигат
до мускулното тяло заедно с лимфните съдове и нерви. Нервите са моторни, сетивни и
вегетативни.
Мускулите на гърба имат значение за изправения строеж на тялото, тъй като се
залавят за гръбначния стълб и таза. Делят се на повърхностни и дълбоки.
Повърхностните мускули са широки, плоски, които се прикрепват към гръбначния
стълб, костите на раменния пояс и гръдния кош. Трапецовидният мускул се разполага в
горната част на гърба. Има 3 части: низходяща (горна), хоризонтална (средна) и
възходяща (долна). Тегли рамото назад и наклонява главата на своята страна. Най-
широкият гръбен мускул привежда мишницата и я върти навътре. Повдигачът на
лопатката тегли лопатката нагоре. Ромбовидните мускули доближават лопатката към
гръбначния стълб.
Дълбоките мускули на гърба са разположени в 3 пласта: повърхностен (най-
повърхностно са разположени главовия и шийния мускул. Многобройни малки мускули
се обединяват функционално в един общ мускул, който изправя и движи гръбнака),
среден (стабилизират гръбнака и движат отделните прешлени) и дълбок (мускули, които
изправят гръбнака, накланят гръбначния стълб и движат черепа спрямо първите два
шийни прешлена).
Мускулите на гръдния кош се делят на гръдни мускули на раменния пояс и
собствени мускули.
Гръдните мускули на раменния пояс са: голям гръден мускул (придвижва и върти
мишницата навътре), малък гръден мускул (тегли лопатката напред и надолу) и преден
зъбчат мускул (тегли долния ъгъл на лопатката напред и допринася за отвеждането на
мишницата над хоризонталната равнина).
 Собствените мускули са: повдигачите на ребрата (повдигайки ребрата те
подпомагат вдишването), междуребрени мускули (повдигат и смъкват ребрата),
подребрени мускули (смъква долните ребра), напречен гръден мускул (смъква ребрата).
Диафрагмата представлява мускулно-сухожилна преграда между гръдната и
коремната кухина.
Коремните мускули са: външен кос коремен мускул, вътрешен кос коремен мускул,
напречен коремен мускул и прав коремен мускул. Функцията им е свързана с промени
на положението на торса и напрежение на коремната стена. При едностранно
съкращение накланят торса на своята страна и го завъртат в противоположната, а при
двустранно-навеждат торса напред.
10. Мускули. Устройство. Мускулни групи на горен и долен крайник.
Мускулът се състои от тяло и краища-сухожилия. Мускулното тяло е
контрактилната част на мускула. То е съставено от снопове напречно набраздени
мускулни влакна, между които се разполага съединителна тъкан, която изгражда скелета
на мускула, по който вървят кръвоносни и лимфни съдове и нерви. Сухожилието е
неразтегливата част на мускула, която служи за пренасяне на мускулното действие върху
костите. Има мускули без сухожилия, като се залавят с месестата си част за кокалите.
Помощните образувания на мускулите имат за задача да направят по ефективна
функцията на мускулите. Към тях спадат: фасците (ограничават страничното разширяване
на мускулите при съкращение и допринасят за увеличаване на мускулната сила),
синовиалните торбички (отстраняват триенето между мускули и кости), синовиални
влагалища (отстраняват триенето между сухожилията в околните тъкани) и сезамовите
костици (подобряват ефекта на мускулното действие).
Мускулите са много добре кръвоснабдени, като кръвоносните им съдове достигат
до мускулното тяло заедно с лимфните съдове и нерви. Нервите са моторни, сетивни и
вегетативни.
Мускулите на горния крайник се делят на няколко групи: мускули на раменния
пояс, мускули на мишницата, мускули на предмишницата и мускули на ръката.
Мускули на раменния пояс: делтовиден мускул (абдукция на раменната става до
90 градуса. С предната си част сгъва напред и завърта назад, а със задната-сгъва назад и
върти напред), подлопатков мускул (върти мишницата навътре и я привежда),
надбодилков мускул (абдукция в раменната става), подбодилков мускул (аддукция и
външна ротация на мишницата), малък объл мускул (аддукция и външна ротация на
мишницата), голям объл мускул (завърта мишницата навътре и я сгъва назад).
Мускулите на мишницата са: предни-двуглав (в раменната става извършва сгъване
напред, а в лакътната става-сгъва предмишницата и я върти навън), мишничен (сгъва
предмишницата в лакътната става) и клюновидномишничен (привежда мишницата и я
сгъва напред в раменната става) и задни-триглав (сгъва назад мишницата в раменната
става, а като цяло е най-мощният екстеньор в лакътната става) и лакътен мускул
(извършва екстензия).
Мускули на предмишницата са 19 и са разположени в 3 групи: латерална, предна и
заадна.
Латерална група: мишничнолъчев мускул (флексор на предмишницата и поставя
ръката в неутрално положение), дълъг лъчев разгъвач на китката (сгъва предмишницата
в лакътната става, разгъва и радиално отвежда ръката в китковите стави), къс лъчев
разгъвач на китката (сгъва предмишницата в лакътната става, разгъва и радиално
отвежда ръката в китковите стави).
 Предна група: объл пронатор (сгъва предмишницата и я върти навътре в лакътната
става), лъчев сгъвач на китката (сгъва предмишницата в лакътната става, сгъва ръката и
подпомага отвеждането и радиално в китковите стави), лакътен сгъвач на китката (сгъва
предмишницата в лакътната става, сгъва ръката и подпомага отвеждането и улнарно в
китковите стави), повърхностен сгъвач на пръстите (подпомага сгъването на
предмишницата в лакътната става, сгъва ръката в китковите стави), дълъг дланен мускул
(сгъва ръката в китковите ствеи), дълбок сгъвач на пръстите (флексор на ръката), дълъг
сгъвач на пръстите (флексор на палеца), квадратен пронатор (върти ръката навътре).
Задна група: разгъвач на пръстите , разгъвач на малкия пръст , супиниращ мускул
(външен ротатор), дълъг отвеждач на палеца , къс отвеждач на палеца, дълъг разгъвач на
мускула , разгъвач на показалеца.
Мускули на ръката са 18 и се обединяват в 3 групи: мускули на палеца
(разположени са един върху друг и биват: къс отвеждач, привеждач, къс сгъвач,
противопоставящ малкия пръст), мускили на малкия пръст (те са: отвеждач, къс сгъвач и
противопоставящ малки пръст) и мускули на дланта.
Мускули на долния крайник се групират в: мускули на таза, мускули на бедрото,
мускули на подбедрицата и мускули на ходилото.
Мускулите на таза са: предни-голям поясен мускул, хълбочен мускул (сгъва
бедрото и го върти навън) и малък поясен мускул и задни-голям седалищен мускул
(разгъва и външна ротация на бедрото), среден седалищен мускул (външна и вътрешна
ротация на бедрото), малък седалищен мускул (външна и вътрешна ротация на бедрото),
вътрешен обтураторен мускул (завърта бедрото навън), крушовиден мускул (подпомага
разгъването на бедрото и го върти навън), мускулни близнаци (въртят бедрото навън),
квадратен мусклул на бедрото (външна ротация на бедрото), външен обтураторен
мускул (външен ротатор на бедрото) и изопвач на бедрената фасция (сгъване, вътрешна
ротация и отвеждане на бедрото).
Мускулите на бедрото биват 3 групи: предна, задна, медиална.
Към предната група са: шивашки мускул (сгъва, отвежда и върти навън бедрото в
тазобедрената става и сгъва и вътрешно ротира подбедрицата в колянната става),
четириглав мусклул на бедрото (4 вида-прав, латерален, медиален и междинен. Сгъват
бедрото в тазобедрената става).
Към задната група: двуглав мускул на бедрото (разгъвач на бедрото в
тазобедрената става и сгъване и външна ротация на подбедрицта в колянната става),
полусухожилен мускул (разгъвач на бедрото в тазобедрената става и сгъване и външна
ротация на подбедрицта в колянната става), полуципест мусклул (разгъвач на бедрото в
тазобедрената става и сгъване и външна ротация на подбедрицта в колянната става).
Към медиалната група: гръбенчев мускул (привежда и сгъва бедрото и го върти
навън в тазобедрената става), нежен мускул (привежда и сгъва бедрото в тазобедрената
става, сгъва подбедрицата и я върти навътре в колянната става), къс аддуктор (привежда,
сгъва и външа ротация на бедрото), дълъг аддуктор (привежда, сгъва и външа ротация на
бедрото), голям аддуктор (привежда бедрото).
Мускулите на подбедрицата се делят в 3 групи: предна, латерална и задна.
Предната група: преден тибиален мускул (дорзална флексция на ходилото в
горната част и супинация в долната), дълъг разгъвач на пръстите (разгъва ставите на
пръстите), дълъг разгъвач на палеца.
Латерална група: дълъг малкопищялен мускул (сгъва стъпалното ходило в горната
става и повдига външният му ръб в долна скочна става) и къс фибруларен мускул (сгъва
стъпалното ходило в горната става и повдига външният му ръб в долна скочна става).
Задна група: триглав мускул на прасеца (сгъва подбедрицата в колянната става),
стъпален мускул (сраства с Ахилесовото сухожилие), заден тибиален мускул (сгъва
плантарно ходилото и го супсонира и привежда), дълъг сгъвач на палеца (), задколянен
мускул (сгъване и вътрешна ротация на подбедрицата).
Мускулите на ходилото биват: гръбни-къс разгъвач на пръстите, къс разгъвач на
палеца и стъпални-мускули на палеца (отвеждач, къс сгъвач и привеждач), мускули на
малкия пръст (отвеждач, противопоставящ малкия пръст и къс сгъвач) и средна група
(къс сгъвач на пръстите, квадратен стъпален мускул, червеообразни мускули,
междукостни мускули).
11. Сърдечно-съдова система. Сърце.
Кръвоносната система е затворена система от кухи органи, в която се движи и
разпределя кръвта в човешкото тяло. Поради сравнително малкото си количество и
важни функции за трофиката на тъканите и обмяната на вещества, кръвта се намира в
непрекъснато движение в тази затворена система от кръвоносни съдове. В нея е
включено и сърцето, което изпълнява ролята на двойно действуваща помпа-то поема
кръв от вените и я изтласква в артериите.
Сърцето е централен орган на кръвообръщението. То се разполага в средния
медиастинум на гръдния кош, върху диафрагмата. По форма наподобява конус, обърнат
с върха си надолу и наляво. Големината му е колкото юмрук и тежи 250-300гр. Горната
широка част е основата на сърцето. През нея влизат и излизат големите кръвоносни
съдове. Върхът на сърцето е заоблен и се проектира в пето ляво междуребрие, а в
легнало положение-в четвърто междуребрие.
Сърцето притежава 4 повърхности: долна-към диафрагмата, предна-към гръдната
кост и хрущялите на ребрата и две странични-към дробовете. Повърхностите му са
гладки, лъскави и се срещат в два ръба: ляв и десен. Левият е заоблен,а десният-
заострен.
Кухината на сърцето е разделена чрез преграда на две части: дясна-венозна и
лява-артериална. Всяка от тях се състои от предсърдие и камера. Предсърдията се
свързват с камерите чрез отвори, в които се разполагат предсърднокамерните клапи.
Дясното предсърдие приема венозна кръв от двете кухи вени и в него се влизва
венечния венозен синус на сърцето. Дясната предсърдно-камерна клапа се състои от 3
платна: предно, задно и медиално. При систола на пресърдието, кръвта избутва платната
надолу (клапата се отваря), а при ситола на камерата кръвта ги повдига нагоре (клапата
се затваря). Дясната камера е изградена от 3 мускула: преден, заден и медиален. При
систола на камерата, кръвта избутва платната и преминава в белодробния ствол, а при
диастола-клапата се затваря и кръвта не може да се върне обратно в камерата. Лявото
предсърдие приема кръвта от 4 белодробни вени-по две от всеки дроб. Между лявото
предсърдие и лявата камера се разполага лявата предърдно-камерна клапа, която има
две платна (предно и задно) и по функция наподобява на дясната. Лявата камера също
има 3 платна, които по устройство и функция наподобяват на дясната камера. От горния
край на лявата камера излиза аортата.
Стената на сърцето е най-тънка в предсърдията. Състои се от 3 слоя: ендокард
(вътрешен слой, покрива стената на сърцевите кухини и образува клапите), миокард
(средния слой, който се съкращава) и епикард (външен слой, под който вървят
кръвоносните съдове на сърцето).
Проводната система на сърцето определя синусовия ритъм на съкращение на
сърцето-между 60 и 90 удара в минута.
 Кръвоснабдяването на сърцето става от собствени кръвоносни съдове- лява и
дясна коронарни артерии.
Инервацията на сърцето се осъществява от възбудно-проводна система и от
сплитове на вегетативната нервна система.
Околосърцевата торбичка обвива сърцето и началото на големите кръвоносни
съдове. Състои се от 2 листа-външен и вътрешен.
12. Сърдечно-съдова система. Съдове – видове, устройство. Малък кръг на
кръвообращение.
Кръвоносната система е затворена система от кухи органи, в която се движи и
разпределя кръвта в човешкото тяло. Поради сравнително малкото си количество и
важни функции за трофиката на тъканите и обмяната на вещества, кръвта се намира в
непрекъснато движение в тази затворена система от кръвоносни съдове.
Кръвоносните съдове представляват кухи, еластични тръби по които кръвта се
разнася по тялото. Те биват артерии (извеждат кръвта от сърцето и я насочват към
органите. Кръвното налягане е високо и се дължи на съкращението на миокарда и
еластичността на стената им. Крайните разклонения на артериите-артериолите се
разпадатна капиляри, които образуват мрежи в тъканите), капиляри (стените са тънки,
кръвта тече по-бавно и това създава условия за обмен на вещества между кръвта и
тъканите. От капилярите започват венули, които сливайки се в по-широки вени, се
събират в 2 големи вени, които се вливат в сърцето) и вени(през тах минава 3л кръв,
която се движи много бавно).
Стената на артериите и вените се изгражда от 3 обвивки: вътрешна (тя е
пропусклива и способства за изхранването на вътрешната част на съдовата стена от
преминаващата кръв), средна (най-дебела е при артериите. Изгражда се от
съединителна тъкан и гладка мускулатура) и външна (през нея навлизат кръвоносните
съдове и нерви,които се разклоняват в стената на съда). Трите обвивки не са ясно
разграничени. Стената на капилярите се изгражда от ендотел и базална мембрана.
Малкият кръв на кръвообръщение осигурява газовата обмяна в белите дробове.
Кръвното налягане е по-ниско. Започва от дясната камера с белодробния ствол, по
белодробните артерии и капилярите преминава през белите дробове и завършва в
лявото предсърдие с 4 белодробни вени. Белодробният ствол излиза от конуса на
дясната камера и в устието си има полулунна клапа. Разделя се на две белодробни
артерии, като дясната е по-широка и навлиза в десния бял дроб под главния бронх, а
лявата навлиза в левия бял дроб над главния бронх. Белодробните вени връщат
оксидираната кръв от белите дробове в лявото предсърдие.
13. Съдове на голям кръг на кръвообращение. Аорта – клонове.
Големият кръг на кръвообръщение осигурява обмяната на веществата между
тъканите и кръвта. Той започва от лявата камера с аортата, продължава по артериите до
капилярните мрежи в тъканите и оттам обратно по вените, чрез горната и долна куха
вена, завършва в дясното предсърдие.
Аортата е най-дългата и най-широка артерия. Тя излиза от горния край на лявата
камера, като в устието си има полулунна клапа. Насочва се нагоре (възходяща аорта-
притежава 3 изпъкналости, които съответстват на платната на клпата. От тук се отделят
двете венечни артерии на сърцето), в ляво и назад (дъга на аортата-отделят се от нея 3
големи клона: мишнично-главов ствол, лява обща сънна артерия и лява подклюична
артерия) и се спуска в ляво покрай гръбначния стълб (низходяща аорта, която се състои
от две части: гръдна част-отделя пристенни клонове, две горни диафрагмени артерии,
няколко органии артерии за хранопровода и бронхиалното дърво на белите дробове и
коремна част-отделя клонове за коремната стена и за коремните органи. Пристенните
клонове кръвоснабдяват мускулите на коремната стена. По-важни от тях са:
диафрагмална артерия, 4 чифта поясни артерии и средна кръстцова артерия. Чифтните
органни клонове са: бъбречната артерия, надбъбречната артерия и тестикуларната или
яйчниковата артерия, а нечифтните органни клонове са: чревният ствол, горна опорачна
артерия, долна опорачна артерия, S-образна част на колона и горната част на ректума),
където се дели на 2 хълбочни артерии.
14. Венозна система. Вени: устройство, видове. Вени на големия кръг на
кръвообращение. Капиляри
Стената вените се изгражда от 3 обвивки: вътрешна (тя е пропусклива и способства
за изхранването на вътрешната част на съдовата стена от преминаващата кръв), средна
(най-дебела е при артериите. Изгражда се от съединителна тъкан и гладка мускулатура)
и външна (през нея навлизат кръвоносните съдове и нерви,които се разклоняват в
стената на съда). Трите обвивки не са ясно разграничени. Стената на капилярите се
изгражда от ендотел и базална мембрана.
Вените на големия кръг на кръвообръщението връщат кръвта от тъканните
капиляри към сърцето. Те съпровождат артериите, като при малките и средни артерии
вените са чифтни и носят имената на артериите. Вените се обединяват в 3 венозни
системи: горна и долна куха вена и вратна вена.
Системата на горна куха вена обединява вените на главата, шията, стената на
гръдния кош, средостението и горните крайници. Горната куха вена се образува от
сливането на двете мишничноглавови вени, спуска се в дясно от възходящата аорта и се
влива в дясното предсърдие. Мишничноглавовата вена се образува от сливането на
вътрешната яремна вена и подключчична вена. Вътрешната яремна вена е най-голямата
вена на шията. В нея се вливат вените на главата, повърхностните шийни вени и вените
на шийните органи. Подключничната вена се разполага пред артерията. Тя е
продължение на подмишничната вена. Вените на горния крайник биват повърхностни
(формират се от венозни мрежи по гърба на ръката и вървят в подкожието. Поради това
те са достъпни за пунктиране. По-важните от тях са цефалична вена и царска вена) и
дълбоки-вървят успоредно с едноименните артерии (мишнична, лъчева, лакътна и др.).
Вените на гръдната стена са две: полунечифтна (приема левите поясни и междуребрени
вени и се влива в нечифтната вена) и нечифтна (приема десните поясни и междуребрени
вени и полунечифтната вена и се влива в горната куха вена).
Системата на долната куха вена приема вените на солните крайници, таза,
коремната стена, чифтните коремни органи и черния дроб. Долната куха вена приема
вените на чифтните коремни органи и черния дроб и вените от коремната стена.
Вътрешната хълбочна вена приема вените на органите и стената на малкия таз, а
външната хълбочна вена-приема вени и от коремната стена. Повърхностните вени на
горния крайник при разширяване се очертават под кожата. По-важни са голямата и
малката подкожна вена. Дълбоките вени на долния крайник съпровождат артериите и
по-малките от тях са чифтни.
Система на вратнта вена приема кръвта от нечифтните коремни органи. Чрез
вратната вена венозната кръв от храносмилателната тръба достига до черния дроб, от
който чрез 2-3 чернодробни вени се изнася кръвта и се влива в долната куха вена. Това е
порталното чернодробно кръвообращение, което е отклонение от големия кръг.
 Междусистемните венозни анастомози осъществяват преминаването на малки
количества венозна кръв от една венозна система в друга. При затруднено оттичане на
кръвта в някоя венозна система, анастомозите се разширяват и кръвта променя посоката
си, а в други случаи се получава разширение на вените.
Капиляри-стените са тънки, кръвта тече по-бавно и това създава условия за обмен
на вещества между кръвта и тъканите. От капилярите започват венули, които сливайки се
в по-широки вени, се събират в 2 големи вени, които се вливат в сърцето.
15. Лимфна система.
Лимфната система играе важна роля в имунната защита на организма. Тя се
изгражда от лимфни съдове и лимни възли, през които тече лимфата, както и от лимфни
органи.
Лимфата е прозрачна вискозна течност, която е селективен двоен филтрат на
кръвта, преминала през стените на капилярите в междуклетъчното пространство.
Количеството на лимфата е около 2 литра.
Лимфните съдове водят началото си от лимфни капиляри, които са устроени по
подобие на кръвиносните капиляри, но са по-широки и по-тънки. Лимфните съдове
притежават клапи, които пречат за връщането на лимфата в обратната посока.По хода на
извънорганните лимфни съдове се разполагат лимфните възли. Главните лимфни съдове
са гръдният лимфен проток (най-големият лимфен съд. Гръдният лимфен проток
преминава заедно с аортата през отвор на диафрагмата, като събира ¾ от лифата на
тялото и се влива с ъгъла от сливането на лявата вътрешна яремна вена и лявата
подключична вена) и десният лимфен проток (образува се от съдовете, изграждащи
дясната ¼ от тялото и се влива в десния венозен ъгъл). Лимфните възли представляват
биологични филтри за лимфата и в тях се намират В- и Т-лимфоцити. В паренхима на
лимфния възел се различава кора (съдържа зрели В-лимфоцити), корово плато (съдържа
Т-лимфоцито) и сърцевина (В-лимфоцити). Регионалните лимфни възли имат бариерна
функция при разпространението на инфекции на злокачествени тумори.
Лимфни органи: сливици (разполагат се в началото на храносмилателната и
дихателна тръба. Биват: небцова, тубарна, ларенгиална, езикова и гълтачна. Сливиците
имат същите функции като лимфните възли), тимус (съществува при децата, а след
пубертета се замества от мастна тъкан. Състои се от 2 лоба, изградени от делчета) и
слезка (осъществява тясна връзка между лимфната и кръвоносна система. Разполага се
под левия купол на диафрагмата, вляво от стомаха и е скрита от лявата ребрена дъга).
16. Храносмилателна система - устна кухина: устройство, стени, език, зъби.
Устната кухина приема храната и в нея тя се смила механически. Тук е и началото
на биохимичното разграждане на въглехидратите от ензими, съдържащи се в слюнката.
В устната кухина се формира членоразделната реч при човека. Участва в дишането, в
имунния статус на организма, тук се намира органът на вкуса. Различава се предверие и
същинска устна кухина. Границата между тях са зъбите и венците, затова двете
отделения съществуват само при затворена уста.
Предверието представлява тясно пространство между зъбите, бузите и устните.
Устните са свързани в устни ъгли. Те са горна и долна и са изградени от кръговия мускул
на устата. Отвън са покрити с кожа, а отвътре-с лигавица, която съдържа малки слюнчни
жлези. Бузите ограждат странично предверието. Основата е мускулът на бузата, който
отвътре е покрит с лигавица, а отвън-заляга мастно тяло и кожа. Венецът е
видоизменена, добре кръвоснабдена лигавица, покриваща зъбните израстъци на
челюстите.
Зъбите са дъвкателни органи, които образуват съзъбието. То е съставено от
различни видове зъби, като зъбите претърпяват смяна. Те са 32 на брой-8 резци, 4
кучешки, 8 предкътници и 12 кътници. Те са симетрично разположени в ляво и дясно при
горната и долната челюст. Коронката има различна форма (резци-делтовидна, кучешки-
копиевидна, предкътници и кътници-топчеста) и представлява свободната част на зъба.
Шийката е обхваната от венеца. Коренът прикрепва зъба към стената на алвеолите на
челюстите. Резците, кучешките зъби и предкътниците имат по един корен, а кътниците
по два или три. Зъбът е изграден от костноподобно вещество-дентин. Отвън короната е
покрита с емайл, който има голяма твърдост, Млечните зъби са 20 на брой и по форма и
строеж наподобяват на постоянните, но са по-малки от тях.
Небцето разделя устната от носната кухина. Състои се от две части: твърдо небце
(съставя предните 2/3 и има костна подложка) и меко небце (задната 1/3 и е изградено
от мускули, които го изопват и повдигат). Лигавицата на небцето съдържа много малки
слюнчени жлези.
Същинската устна кухина е пространството, разположено навътре от зъбните
редици. Тя се съобщава с предверието и назад с гълтача.
Езикът е мускулест орган, който се разполага в същинската устна кухина. Състои се
от корен, тяло и връх и има горна и долна повърхност. Изграден е от напречно
набраздени мускули, които му придават голяма подвижност при придвижване на
храната и говора. Мускулите биват скелетни и собствени. Отвън езикът е покрит с
лигавица, която има голям брой слючни жлези. Езикът съдържа вкусови луковици, които
имат вкусови рецептори за горчиво, кисело, сладко и солено.
17. Храносмилателна система - слюнчени жлези. гълтач, хранопровод.
Слюнчените жлези са пръснати в лигавицата на устана кухина и се наричат малки-
устни, бузни, небцови и езикови. Съществуват и 3 големи чифтни слюнчени жлези, чиито
отводни канали се отварят в устната кухина.
Гълтачът е кух орган и в него се кръстосва пътя на въздуха и храната. Задната му
страна е цялостна, а на предната има отвори за съобщение с ноосна, устна и гръклянна
кухини. Състои се от 3 части: горна (наречена още назофаринкс е свързана с носната
кухина чрез хоани. На прехода на дъното на гълтача в задната стена се намира
нечифтната трета сливица), средна (орофаринкса има връзка с устната кухина, чрез
устния провлак) и долна (хипофаринкс е свързана чрез отвор с кухината на гръкляна. Над
отвора стои надгръклянника, който пречи на храната да попадне в гръкляна). Мускулите
на гръкляна биват стегачи и повдигачи.
Хранопроводът представлява мускулна тръба, която свързва гълтача със стомаха.
Има 3 части: шийна (разположена зад трахеята), гръдна (зад трахеята и чрез отвор през
диафрагмата навлиза в коремната кухина) и коремна (има 3 анатомични стеснения: в
началото (притискане на гръклянен хрущял), в гръдната част (от притискане на левия
главен бронх) и в коремната част (при преминаване през диафрагмата) и 2
функционални: в гръдната (от притискане на аортата) и коремната част(при влизане в
стомаха). Стената на хранопровода е покрита отвътре с лигавица, която образува
надлъжни гънки. В лигавицата се разполагат слузни жлези и слой от гладкомускулни
клетки. Мускулната обвивка е съставена от вътрешен кръгов и външен надлъжен слой.

18. Храносмилателна система - стомах, тънко и дебело черво.

 Стомахът е кух орган, разполага се в горната част на коремната кухина, под левия
купол на диафрагмата. Притежава 2 отвора: горен (кардия-свързва го с хранопровода) и
долен (пилор-свързва го с дванадесетопръстника). Има 4 части: кардиална част (влива се
хранопровода), дъно (представлява горната част на хранопровода и опира в
диафрагмата), тяло (средната и най-голяма част. Има две стени-предна и задна) и
пилорна част (в началото е раширена, предверие, след това се стеснява, пилорен канал,
и завършва с пилора). Стената на стомаха се изгражда от лигавица (резерв за разтягане
при напълване на стомаха. Жлезите на лигажицата са 3 вида: собствени, кардинални и
пилорни), мускулна обвивка (мускулатурата на стомаха е гладка и се разделя в 3 слоя:
външен-надлъжен, среден-кръгов и вътрешен-кос) и серозна обвивка (образува малкото
и голямото було, чрез които стомахът се прикрепва към съседните органи). Храната
престоява 4 часа. Тук започва ензимното разграждане на белтъците, мастите и
въглехидратите, както и резорбцията на разградените съставки на течностите.
Тънкото черво е най-дългата част на храносмилателната тръба, затова е и силно
нагънато. Извивките му се поместват в средната част на коремната кухина и малкия таз.
Състои се от 3 части: дванадесетопръстник (най-късата част на тънкото черво. Има вид на
подкова. Състои се от горна, низходяща, долна и възходяща част), празно черво (2/5 от
дължината на тънкото черво. Тое по-широко и има тъмно розов цвят поради доброто си
кръвоснабдяване) и хълбочно черво (последните 3/5 от тънкото черво, има по-светъл
цвят и по-тънка стена). Стената на тънкото черво се изгражда от лигавица (силно
нагъната), мускулна обвивка (2 слоя-вътрешен кръгов и външен надлъден) и серозна
обвивка (напълно обвива празното и хълбочното черво). В тънкото черво се извършва
пълно разграждане на белтъците, мастите и въглехидратите до аминокиселини, мастни
киселини и хексози.
Дебелото черво се разполага около тънкото черво и се състои от сляпо (тук се
обраува чревната клапа, която пречи на съдържимото да се връща обратно), ободно
(има 4 части: възходяща, напречна, низходяща и S-образна) и право черво (състои се от
ампула и анален канал. Ампулата е горната, по-широка част, а аналният канал е долната
част на червото. Правото черво няма хаустри, тении и мастни висулки). Мускулатурата е
съставена от 2 слоя: външен надлъжен и вътрешен кръгов. В дебелото черво се
разгражда целулозата с помощта н бактерии.

19. Храносмилателна система - черен дроб,жлъчен мехур, панкреас,

перитонеум.
 Черният дроб е най-големият орган на обмяна на веществата. Нормалният черен
дроб е скрит под ребрената дъга и не се опипва. Има две повърхности: диафрагмална
(има ляв и десен лоб. През нея преминава долната куха вена) и висцерална (4 лоба-
десен, ляв, опашат и квадратен). Черният дроб е паренхимен орган. Отвън е покрит със
сероза. Основната структурна единица е чернодробното делче. Кръвоснабдяването му
става от вратна и чернодробна артерия. Чрез вратната вена венозната кръв от
храносмилателната тръба достига до черния дроб, от който чрез 2-3 чернодробни вени
се изнася кръвта и се влива в долната куха вена. Това е порталното чернодробно
кръвообращение, което е отклонение от големия кръг.
Жлъчният мехур е резервоар на жлъчката. Има тяло, дъно и шийка. Стената му е
изградена от спирално ориентирана гладка мускулатура, колагенни и еластични влакна и
е постлана с лигавица. Пълненето и изпразването на мехура с жлъчка се регулира от
спирална гънка на лигавицата и сфинктер в края на общия жлъчен канал.
Задстомашната жлеза е голяма смесена екзо- и ендокринна жлеза. Има 3 части:
глава, тяло и опашка. Екзокринната част на панкеара е изградена от делчета, съставени
от серозни ацини, които произвеждат панкреатичен сок, в който се съдържат ензими за
разграждане на белтъци, мастите и въглехидратите на храната. Ендокринната част на
панкреаса представлява около 2 милиона острови, съставени от ендокринни клетки
(Лангерхансови острови). Клеките изливат секретите си направо в кръвта. Островите са
добре кръвоснабдени. Изградени са от 4 вида клетки: A (отделят гликоген), B
(произвеждат хормона инсулин), D (произвеждат соматостатин) и PP (произвеждат
полипептиди).
Коремницата представлява серозна ципа, която огражда перитонеалната кухина и
покрива коремните органи. Съставена е от 2 листа: париетален (прираства към
коремната кухина) и висцерален (покрива като сероза коремните органи). Перитонеумът
притежава голяма повърхност и образува малко количество перитореална течност. Има
голяма резорбтивна способност. Образувания на перитонеума са: опораците (прикрепва
подвижно интраперитонеално разположените органи към коремната стена и носи
кръвоносни и лимфни съдове и нерви), голямо було, малко було (през него навлизат в
черния дроб вратната вена, чернодробната артерия и нерви, а излизат общия
чернодробен жлъчен канал и лимфни съдове) и широка маточна връзка (лежи встрани
на матката и я свързва заедно тръбите със стената на таза).

20. Дихателна система – нос, носна кухина, околоносни синуси, ларинкс.

 Дихателните пътища биват: горни (нос-външен нос и носна кухина, гълтач) и долни
(гръклян, трахея, бронхи). Органите на дихателната система са кухи и стените им
притежават костен или хрущялен скелет, който ги подържа отворени, за да провеждат
свободно въздуха.
Носът се състои от външен нос и носна кухина.
Външният нос представлява началната част на дихателните пътища, а поради
специфичната си форма придава индивидуални черти на лицето. Той има връх, основа с
две ноздри, гръб, корен и крила. Носът притежава хрущялен скелет от хиалинни
хрущяли, свързани помежду си и с крушовидния отвор на черепа чрез съединителна
тъкан. Към хрущялите се прикрепват миммически мускули, а върху тях заляга кожа,
богата на мастни жлези.
Носната кухина се състои от предверие и същинска носна кухина. Предверието,
представлява предната хрущялна част и се отваря навън с ноздрите. Стената на
предверието е покрита с кожа, по която има груби косми. Ноздрите са овални отвори,
чието разположение е расов белег. Същинската носна кухина има костен скелет с 4
стени-горна, долна и две странични. Чрез носната преграда се разделя на дясна и лява
част, всяка от които съдържа носни ходове. Кръвта в съдовете затопля вдишания въздух,
а при увреждане са източник на кръвоизливи. Слузестия секрет върху лигавицата
овлажнява, обеззаразява и прочиства вдишания въздух.
Околоносните синуси представляват кухини в съседните кости, които са постлани с
носна лигавица. Те са резонатори на гласа, олекотяват черепа. Биват: горночелюстен,
челен, решетъчен и клиновиден синус.
Гръклянът е дихателен и гласообразуващ орган. Разполага се в шията, по средата
на която предизвиква изпъкване, Адамова ябълка. Зад него се намира гълтачът.
Гръклянът притежава хрущялен скелет със стави и мускули, а стените на кухината му е
покрита с лигавица.
Хрущялите на гръкляна са предимно хиалинни. Биват чифтни и нечифтни. По-
големи от тях са: щитовиден, пръстеновиден, пирамиден и надгръклянник.
Ставите и връзките позволяват движение между хрущялите.
Щитовиднопръстенната става осигурява изопване и отпускане на гласните струни.
Пирамиднопръстеновидната става позволява завъртане на пирамидните хрущяли.
Мускулите на гръкляна осъществяват движенията между хрущялите. Те са
напречнонабраздени, волеви и променят положението на гласните връзки и ширината
на гласната цепка. Щитовиднопръстеновидният мускул при съкращение изопва гласните
връзки. Страничният пръстеновидно-пирамиден мускул стеснява гласната цепка, а
пирамиднопръстеновидните мускули я разширяват.
Кухината на гръкляна наподобява пясъчен часовник и се състои от 3 части:
предверие, гласна цепка и подгласно пространство.
21. Дихателна система – трахея, бял дроб, плевра.
 Дихателните пътища биват: горни (нос-външен нос и носна кухина, гълтач) и долни
(гръклян, трахея, бронхи). Органите на дихателната система са кухи и стените им
притежават костен или хрущялен скелет, който ги подържа отворени, за да провеждат
свободно въздуха.
От ларинкса въздухът преминава в дихателната тръба и бронхите. Трахеята се
разделя на шийна и гръдна част. В шията трахеята се разполага пред хранопровода, а в
гръдния кош-в горното средостение. Стената на дихателната тръба е изградена от 15-20
хиалинни хрущялни полупръстени, свързани чрез съединителнотъканни връзки. Отвътре
стената е покрита с лигавица, а отвън притежава богата на еластични влакна адвентиция,
чрез която се свързва със съседните органи.
Бронхите представляват въздухоносни тръби, които се разклоняват в белия дроб,
образувайки бронхиалното дърво. Различаваме главни (ляв и десен), лобарни (отговарят
на белодробните дялове) и сегментни бронхи (разкланят се в определени лобове-
белодробни сегменти-в дясно 10 и в ляво 9).
Белите дробове са чифтни органи, в които се осъществява газовия обмен. Те се
разполагат в гръдната кухина и са обвити с плевра. Всеки бял дроб има широка основа,
която лежи върху диафрагмата, изпъкнала странична повърхност, леко вдлъбната
медиална повърхност и заоблен връх. Всеки бял дроб се състои от: лобове (десен дроб 3
лоба: горен, среден и долен, а левият 2 лоба: горен и долен), сегменти (в тях навлизат
съответния бронх и клон на белодробната артерия. Вените се разполагат между
сегментите и събират кръв от съседните сегменти. В десен дроб 10 сегменти, а в левия-9)
и делчета (в тях навлизат разклоненията на бронхиалното дърво).
Кръвоносните съдове на белия дроб участват в малкия кръг на кръвообръщение,
където налягането е ниско. Белодробната артерия излиза от дясната камера на сърцето,
навлиза в хиалуса. Кръвта от капилярите се събира във вени, които се вливат в 2
белодробни вени, които напускат хиалуса и се вливат в ляво предсърдие на сърцето.
Плеврата представлява серозна ципа, съставена от 2 листа: висцерален и
париетален, между които се огражда плевралната кухина. На места плевралната кухина
се разширява във вид на джобове, които се изпълват от белия дроб при максимално
вдишване, а при патологични процеси-с течност.

22. Отделителна система. Бъбрек.

 Пикочоотделителната система заедно споловата система образуват
урогениталният апарат, като общия им ембрионален произход ги обединява. Пикочните
органи образуват и отделят урината, чрез която организмът се освобождава от
междинните продукти на обмяната на вещества.
Бъбрекът е чифтен паренхимен орган с характерна форма и тегло 120-150гр.
Разполага се върху задната коремна стена. Десният бъбрек лежи малко по-ниско, поради
разположението на черния дроб над него. Горната част на бъбрека е по-широка, като
горните части на двата бъбрека са доближени, а долните полюси-раздаличени. Предната
повърхност на бъбрека е леко изпъкнала, а задната е плоска. Бъбрекът притежава
прикрепващ апарат, който се състои от: фиброзна капсула, улея, съдов сноп и коремна
преса. Бъбрекът е изграден от кора и сърцевина, като кората е по-светла.
Нефронът е основната струкрурна и функционална единица на бъбрека. Нефроните
филтрират кръвта и я освобождават от отпадъчни продукти на клетъчния метаболизъм.
Нефронът се състои от бъбречно телце (представлява гломерул, обвит в капсула от 2
листа-висцерален и париетален. В телцето навлиза внасящ артериеален кръвоносен съд
и излиза по-тесен изнасящ артериален съд. По този начин се създава филтрационно
налягане в гломерула) и каналчеста система (бъбречното каналче провежда първичната
урина, като резорбира обратно по-голяма част от водата и променяйки състава й я
превръща в крайна урина. Състои се от: проксимално извито каналче, примка на
нефрона (на Хенле), дистално извито каналче и събирателно каналче).
Кръвоснабдяването на бъбрека става от бъбречната артерия, която е клон на
коремната аорта. Венозната кръв се оттича по вени, от които се образува бъбречната
вена, която се влива в долната куха вена.

23. Отделителна система. Пикочопроводи, пикочен мехур, пикочен канал.

 Пикочоотделителната система заедно споловата система образуват
урогениталният апарат, като общия им ембрионален произход ги обединява. Пикочните
органи образуват и отделят урината, чрез която организмът се освобождава от
междинните продукти на обмяната на вещества.
Бъбречното легенче събира урината от нефроните. Разполага се в задната част на
синуса на бъбрека.
Пикочопроводът е чифтен орган и представлява тръба, която провежда урината от
бъбречното легенче до пикочния мехур. Има 2 части-коремна и тазова и 3 стеснения:
горно-над бъбречното легенче, средно-при кръстосване на хълбочните артерии и долно-
при пробиване стената на мехура. Стената му се изгражда от 3 слоя, като отвън стената е
покрита с адвентиия, чрез която уретера се свързва с околните структури.
Пикочният мехур служи за резервоар на урината. Разполага се в предната част на
малкия таз. Състои се от 3 части: връх, тяло и дъно (най-широката част на мехура и тук се
вливат покочопроводите). Зад пикочният мехур при жената е разположена матката, а
при мъже-правото черво; под мехура при мъжа се намира простата, а при жената-
тазовото дъно. Стената на пикочният мехур е дебела. Оформят се 2 мускула. Когато се
съкрати изгонващият урината мускул, стягащият се отпуска и урината се изтласква в
пикочният канал-акт на уриниране.
Пикочният канал извежда урината от пикочния мехур. Представлява тръба, която е
устроена различно при жената и мъжа.
При жената е дълга 4-5см, започва от триъгълника на пикочния мехур и се отваря в
предверието на влагалището под клитора. Лигавицата е покрита с преходен епител, а
към края-с многослоен плосък епител.
При мъжа уретрата извежда както урината, така и семенната течност. Тя е дълга 20-
22см, започва от триъгълника на пикочния мехур и се отваря на главата на половия член.
В зависимост от разположението, различаваме: простатна (задна), диафрагмална
(ципеста) и спонгиозна (предна) част.
Лигавицата на уретрата е покрита с 3 вида епител: преходен-в задната част,
цилиндричен-средната част и многослоен плосък-към края.

24. Ендокринна система – хипофиза, епифиза,

 Ендокринните жлези представляват органи, които осъществяват хормоналната
регулация. Те отделят биологично активни вещества, наречени хормони. Нямат отводни
канали и секретът им се излива направо в кръвта, поради което те са обилно
кръвоснабдени.
Хипофизата представлява окръглено телце, разположено в турското село на черепа
и се състои от преден и заден дял. Предният дял е 2/3 от жлезата. Клетките съдържат
гранули, които се делят на: ацидофилни (произвеждат хормоните соматотропин
(растежен хормон) и пролактин), базофилни (хормонът АКТХ, полови хормони
(гонадотропен хормон), тиреотропен хормно и меланоцитостимулиращ хормон) и
хромофобни (считат се за предшественици на останалите клетки). Задният дял
представлява изтлачване на междинния мозък. Хормоните се синтезират от
невросекреторни клетки на хипоталамуса. Окситоцин и антидиуретичен хормон.
Епифизата представлява малко телце, което е част от междинния мозък. Изградена
е от глиални клетки. Жлезата произвежда хормона мелатонин, участващ в биологичния
часовник на организма-регулиране на денонощния ритъм на функциите му.

25. Ендокринна система - щитовидна жлеза, околощитовидни жлези,

надбъбречни жлези.
 Ендокринните жлези представляват органи, които осъществяват хормоналната
регулация. Те отделят биологично активни вещества, наречени хормони. Нямат отводни
канали и секретът им се излива направо в кръвта, поради което те са обилно
кръвоснабдени.
Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза. Разполага се в предната
част на шията-пред гръкляна и горната част на трахеята. Състои се от десен и ляв дял,
свързани от провлак. Отвън е покрита с плътна съединителнотъканна капсула, през която
отзад навлизат 4 щитовидни артерии-2 горни и 2 долни. Жлезистата тъкан е
организирана в делчета, съставени от мехурчета-фоликули, изпълнени с течност, която
съдържа хормони в неактивен вид. Между тях се разполагат С-клетки, които отделят
калцитонин-хормон, който регулира калциевата обмяна-понижава нивото на Са йони в
кръвта.
Околощитовидните жлези представлляват 2-4 малки телца, разположени отзад в
капсулата на щитовидната жлеза. Изградени са от епителни клетки, които отделят
паратхормон- хормон, който регулира калциевата обмяна-повишава нивото на Са йони в
кръвта.
Надбъбречната жлеза е чифтна и се разполага в горния полююс на бъбрека. Лявата
има полулунна форма, а дясната-триъгулна. По медиалната повърхност на жлезата се
разполага хилус, през който навлизат кръвоносни съдове и нерви. Състои се от две части:
кора и сърцевина. Кората е по-светла и се състои от 3 зони: кълбеста (отделя
алдостерон), снопчеста (отделя гликокортикоидите) и мрежеста (отделя половите
хормони). Сърцевината е по-тъмна, отделя адреналин и норадреналин, които адаптират
организма към стресови ситуации.

26. Мъжка полова система – тестис, епидидимис, семепровод, семенна

връв.
 Мъжките полови органи се делят на вътрешни и външни. Към вътрешните спадат
семенникът, семепроводният канал, семенното мехурче, простата, булбоуретралната
жлеза, а към външните-мъжкият полов член и скротума.
Семенникът е жлеза, която произвежда мъжките полови клетки и отделя хормони.
Той произлиза от обща заложба с бъбрека и през време на развитието си се спуска през
слабинния канал в скротума. Тестисът има овална форма, като върху задно-горният му
край заляга надсеменника, който се състои от глава, тяло и опашка, която се продължава
в семепроводния канал. Тестисът притежава дебела обвивка, която отделя преградки
към вътрешността. Нагънатите семеобразуващи каналчета, които се намират в делчетата
му, се изграждат от два вида клетки: подпорни (отделят хормони) и сперматогенни
(непрекъснато се делят и образуват различни по зрялост клетки. Цикълът на
сперматогенеза е около 16 дни, но появата на зрели сперматозоиди в семенната течност
става след около 80дни). Каналчетата на надсеменника служат като резервоар на
сперматозоиди.
Семепроводът представлява тръба, която провежда сперматозоидите от тестиса до
простатната част на утретрата. Стената му притежава дебела гладка мускулатура,
разпределена в 3 слоя-външен и вътрешен надлъжни и среден-кръгов. Придвижването
на семенната течност става чрез перисталтиката, а тесният му край способстува за
изтичането и във вид на струя.
Семенната връв излиза от слабинния канал и се насочва към скротума. В семенната
връв са включени: семепроводен канал, артерия на тестиса, венозен сплит, лимфни
съдове и вегетативен нервен сплит.

27. Мъжка полова система. Простата, семенно мехурче, булбо-уретрални

жлези, мъжки полов член, скротум.
 Мъжките полови органи се делят на вътрешни и външни. Към вътрешните спадат
семенникът, семепроводният канал, семенното мехурче, простата, булбоуретралната
жлеза, а към външните-мъжкият полов член и скротума.
Семенното мехурче е чифтна жлеза, която по форма наподобява фъстък. Разполага
се зад пикочния мехур. Жлезата произвежда слабо алкален секрет, който се
присъединява към спермата по време на еякулацията.
Простатата представлява мускулно-жлезист орган с форма на кестен. Разположена
е под пикочния мехур, през нея преминава пикочния канал и тук се отварят
семеизхвърлящите канали. Има два дяла-ляв и десен, свързани чрез среден дял.
Простатата е покрита с плътна съединителнотъканна капсула.
Булбоуретралните жлези са две с големина на грахово зърно. Разположени са
между мускулните влакна на тазовото дъно. Продуцират секрет а алкална реакция, който
се присъединява към спермата при еякулация.
Мъжкият полов член е копулационен орган, съставен от корен, тяло и глава. Отвън
пенисът е покрит с хлабаво прикрепена кожа, която отпред образува кожна дубликатура,
която е богата на мастни жлези. Кавернозните тела са две, сраснали помежду си. В тях
има гредички, които образуват множество кухини, които при полова възбуда се изпълват
с кръв. Спонгиозното тяло е нечифтно, като през него преминава уретрата. При ерекция
се разширява, без да притиска уретрата при еякулация.
Скротума представлява кожна торбичка, в която са се спуснали тестисите през
слабинния канал. Отвън е покрита с богата на мастни потни жлези кожа. В подкожната
тъкан има добре развита гладка мускулатура, която служи като терморегулатор за
поддържане на постоянна температура в тестисите. Под нея се разполагат 2 фасции-
външна и вътрешна.

28. Женска полова система - яйчник, матка, маточна тръба.

 Според разположението си, женските полови органи се делят на вътрешни:
яйчник, маточна тръба, матка и влагалище, и външни: Венеринен хълм, големи и малки
срамни устни, клитор, пещеристи тела, влагалищно предверие, големи предверни жлези,
девствената ципа.
Яйчникът е полова жлеза, която образува яйцеклетки и произвежда женски полови
хормони. Чифтен орган с овална форма. Разполага се в малкия таз. Паренхимът на
яйчника се състои от кора (съдържа фоликули с яицеклетки в различна фаза на зрелостта.
Фоликулите биват: примордиални, зреещи и зрели) и сърцевина (изгражда се от
съединителна тъкан, в която се разклоняват кръвоносни, лимфни съдове и вегетативни
нерви, осигуряващи трофиката на тялото).
Маточната тръба е чифтен орган, който провежда яйцеклеткитв към матката и в тях
става оплождането им. Състои се от 4 части: маточна, стеснение, ампула и фуния. Стената
на маточната тръба е изградена от 3 обвивки. Отвън тръбата е покрита със сероза.
Матката е мускулест кух орган, който осигурява развитието на плода до неговата
жизнеспособност. Има крушовидна форма. Разполага се в малкия таз. Състои се от 3
части: дъно (представлява горната широка част на матката и от него изхождат маточните
тръби), тяло и шийка. Матката притежава триъгълна кухина, в която в дъното се отварят
маточните тръби. Стената на матката е дебела, изградена от 3 обвивки. Лигавицата е
гладка, богато кръвоснабдена. Менструационният цикъл се състои от 4 фази:
регенеративна, пролиферативна (възстановяване на лигавицата и жлезите), секреционна
(активиране на жлезите, увеличаване на клетките в съединителната тъкан и прорастване
на кръвоносни съдове) и десквамативна (настъпва само, ако клетката не е оплодена).
Серознта обвивка покрива изцяло матка, с изключение на предната повърхност на
шийката.

29. Женска полова система - влагалище, външни полови органи, тазова

диафрагма.
 Според разположението си, женските полови органи се делят на вътрешни:
яйчник, маточна тръба, матка и влагалище, и външни: Венеринен хълм, големи и малки
срамни устни, клитор, пещеристи тела, влагалищно предверие, големи предверни жлези,
девствената ципа.
Влагалището е женският копулационен орган. Представлява тръба с 2 стени-
предна и задна. Разполага се в малкия таз. В горния му край се образуват сводове,
където се депонира семенната течност при полов акт. Долният край се отваря в
предверието, между срамните устни. Стената на влагалището е изградена от 3 обвивки. В
лигавицата му няма жлези. Секрет се отделя от жлезите на шийката на матката.
Лигавицата търпи ромени, свързани с менструационния цикъл.
Външните женски полови органи се състоят от Венеринния хълм (вторичен полов
белег. Представлява натрупване на подкожна мастна тъкан пред симфизата), големите
(кожни гънки, съдържащи мастна тъкан. От външната страна са окосмени, а по
вутрешната съдържат потни и мастни жлези) и малките срамни устни (кожни гънки,
разположени навътре в големите срамни устни и изпъкват пред тях. Ограждат напред
клитора), клиторът (еректилно тяло, изградено от 2 пещеристи тела. Покрит е с богато
инервирана кожа. При полово дразнене пещеристите тела се изпълват с кръв и клиторът
изпада в ерекция), предверието на влагалището (пространството между големите и
малките срамни устни. В него най-отгоре се разполага клитора, под него-външният отвор
на уретрата и най-отдолу входа на влагалището, който се прегражда от девствената ципа,
която се разкъсва при първия полов акт), пещеристите тела (разполагат се около
предверивто на влагалището. При полов акт се пълнят с кръв и стесняват входа на
влагалището) и големите вестибуларни жлези (отварят предверието на влагалището).
Тазовата диафрагма е по-голяма от пикочополовата диафрагма и представлява
фуниевидна мускулна преграда около ануса. Основен мускиул е повдигачът на ануса,
който се залавя за тазовата и опащната кост и чрез т.н. сухожилен център се свързва с
пикочополовата диафрагма. По долната му повърхност, около ануса, заляга външния
напречно набразден сфинктер на ануса, а отгоре-малкият опашен мускул.

30. Нервна система. Гръбначен мозък, гръбначномозъчни нерви /сплитове/.

 Нервната система регулира функцията на отделните органи, приспособява
организма към промените на външната и вътрешната среда, осъществява интегритета на
организма в структурно и функционално отношение. Основните структури на нервната
система са невроните и невроглията. Невроните са свързани помежду си чрез синапси и
образуват рефлексни дъги. През рефлексните дъги преминава 2 веида нервна
информация-моторна и сетивна. Нервната система на човек анатомично се дели на
централна нервна система (гръбначен и главен мозък), периферна нервна система
(гръбначномозъчни нерви, рецептори, нервни възли), соматична нервна система
(сомата) и вегетативна нервна система (симатикус и парасимпатикус).
Гръбначният мозък произлиза от нервната тръба, чиято стена задебелява от
новообразувани неврони и невроглия, а кухината и се стеснява във вид на централен
канал. От него излизат 31 чифта гръбначномозъчни нерви, които се образуват от
сливането на предния и задния канал.
Сивото вещество на гръбначния мозък се състои от предни (предният рог е по-
дебел и в него се разполагат 2 вида клетки (големи и малки) и еферентни неврони.
Големите неврони завършват с моорни плочки в скелетните мускули, а малките
завършват в мускулните вретена. Мотоневроните предизвикват мускулното съкращение
и поддържат мускулния тонус ) и задни рога (задния рог е по-тънък и чрез стеснение се
свързва с предния рог. Състои се от междинни неврони, чрез които се получава серивна
информация), свързани помежду си чрез хоризонтална сива връзка.
Бялото вещество се състои от 3 снопа: заден (пътища за дълбока сетивност),
преден (усещане за допир и натиск) и страничен (болка и температура, дълбока
сетивност).
Обвивките на гръбначния мозък са 3: мека (носи кръвоносни съдове за мозъчната
субстанция), паяжиновидна (по нея вървят кръвоносни съдове) и твърда (обвива
гръбначния мозък и началото на гръбначномозъчните нерви).
Кръвоснабдяването на гръбначния мозък се осъществява от 3 спинални артерии:
една предна-в срединната цепка и 2 задни-в задно-страничните бразди. Получават кръв
от различни източници. Кръвта се оттича към венозните сплитове в епидуралното
пространство.

31. Нервна система. Мозъчен ствол. Продълговат мозък, мост, среден

мозък, междинен мозък, малък мозък.
 Нервната система регулира функцията на отделните органи, приспособява
организма към промените на външната и вътрешната среда, осъществява интегритета на
организма в структурно и функционално отношение. Основните структури на нервната
система са невроните и невроглията. Невроните са свързани помежду си чрез синапси и
образуват рефлексни дъги. През рефлексните дъги преминава 2 веида нервна
информация-моторна и сетивна. Нервната система на човек анатомично се дели на
централна нервна система (гръбначен и главен мозък), периферна нервна система
(гръбначномозъчни нерви, рецептори, нервни възли), соматична нервна система
(сомата) и вегетативна нервна система (симатикус и парасимпатикус).
Главният мозък е най-сложно устроената част на нервната система при човека и се
разполага в черепната кухина. Състои се от няколко части: продълговат мозък, мост,
среден мозък, малък мозък, междинен мозък, краен мозък.
Мозъчният ствол се състои от продълговат мозък, мост и среден мозък. Всяка
негова част е съставена от сиво и бяло вещество. Сивото вещество има 3 структури:
централно сиво вещество, ретикуларна формация и многобройни ядра (биват собствени
и на черепномозъчните нерви-сетивни и моторни). Бялото вещество съдържа снопове от
миелинови нервни влакна в различен произход и посока.
Продълговатият мозък е продължение на гръбначния мозък и границата между тях
се определя от излизането на първия чифт гръбначномозъчни нерви. Предната му
повърхност е добре разграничена от моста. По нея върви предната надлъжна цепка,
встрани от нея са разположени бели изпъкналости-пирамиди, а встрани от всяка от тях
лежи бяло образувания-маслина. Горната част на задната повърхност е отворена и
участва в образуването на ромбовидната ямка, а долната е затворена и притежава 2
изпъквания. Има две ядра-нежно и клиновидно.
Мостът се разполага нагоре от продълговатия мозък и през него преминават
различни снопове от нервни влакна. Състои се от предна (добре разграничена. По
средата върви бразда в която заляга базиларната артерия. През нея преминават влакната
на пирамидния път и влакна към моторните ядра на черепномозъчните нерви) и задна
част (участва с образуването на горната част на ромбовидната ямка).
Средният мозък се разполага в горната част на ствола и се състои от 3 части,
разположени една над друга: мозъчни крачета (намират се на предната повърхност на
средния мозък и ограждат ямка, пред която лежат двете пъпковидни тела на
хипоталамуса), тегментум (заляга над мозъчните крачета. През него преминават
аферентните пътища от гръбначния мозък и мозъчния ствол към таламуса) и
четирихълмие (2 горни хълмчета, между които се разполага хипофизата, и 2 долни
хълмчета. Хълмчетата притежават ядра от неврони свързани със зрението (горните) и
слуха (долните).
Междинният мозък се състои от: таламус (най-голямото чифтно сиво образувание
на мозъка. Представлява междинна станция на всички аферетни путища, които по пътя
си към кората на крайния мозък „превключват“ през неговите ядра), епиталамус
(функционално принадлежи на лимбичната система), метаталамус (разполага се зад
таламуса. Състои се от медиално коленчато тяло, съдържащо неврни от пътя на слуха, и
латерално коленчато тяло, съдържащо неврони от пътя на зрението), хипоталамус
(представлява долната част на междинния мозък. Той е вегетативен центур и регулатор
на ендокринната функция. Съдържа многобройни ядра, които имат различни връзки с
други отдели на мозъка) и субталамус (съдържа ядра, свързани с екстрапирамидната
моторна система).
Малкият мозък участва в координацията на движенията, в регулацията на
равновесието и на мускулния тонус. Състои се от кора и сърцевина. Кората е съставена от
сиво вещество и е играздена от 3 слоя: външен (съдържа предимно нервни влакна и
звездовидни и кошничкови неврони), среден (съдържа един ред крушовидни неврони) и
вътрешен (състои се от малки кръгли неврони). Сърцевината е съставена предимно от
бяло вещество, сред което се разполагат 4 чифтни ядра от сивото вещесвто: зъбчато,
запулшалковидно, кълбовидно и шатрово.

32. Нервна система. Краен мозък - части, устройство. Мозъчни стомахчета.

Обвивки. Кръвоснабдяване.
Нервната система регулира функцията на отделните органи, приспособява
организма към промените на външната и вътрешната среда, осъществява интегритета на
организма в структурно и функционално отношение. Основните структури на нервната
система са невроните и невроглията. Невроните са свързани помежду си чрез синапси и
образуват рефлексни дъги. През рефлексните дъги преминава 2 веида нервна
информация-моторна и сетивна. Нервната система на човек анатомично се дели на
централна нервна система (гръбначен и главен мозък), периферна нервна система
(гръбначномозъчни нерви, рецептори, нервни възли), соматична нервна система
(сомата) и вегетативна нервна система (симатикус и парасимпатикус).
Главният мозък е най-сложно устроената част на нервната система при човека и се
разполага в черепната кухина. Състои се от няколко части: продълговат мозък, мост,
среден мозък, малък мозък, междинен мозък, краен мозък.
Крайният мозък е нах-добре развитата част на главния мозък на човека. Той е висш
интеграционен център на нервната дейност, която се осъществява от милиони нервни
клетки. Съставен е от 2 големи полукълба (ляво и дясно), свързани със ствола на мозъка
и помежду си-чрез мазолестото тяло. Полукълбата на крайния мозък притежава 3
повърхности: горностранична (изпъкнала. Състои се от 4 дяла: челен, теменен, тилен и
слепоочен, които са разделени от 3 дълбоки бразди: странична, централна и тилно-
теменна), медиална (плоска. Дълбока тилнотеменна бразда и бразда на птичата шпора.
По-важни гънки: поясчева гънка, парацентрално делче и клиновеидна гънка) и долна
(базална. Обонятелна, колатерална и хипокампална бразда. По-важни гънки: долна
слепоочна, тилнослепоочни и парахипокампална гънка). Сивото вещество се намира по
повърхността на полукълбата и в базалните ядра, а бялото-във вътрешността. Мозъчната
кора е съставена от 6 слоя нервни клетки: молекуларен, външен и вътрешен зърнест,
външен и вътрешен пирамиден и полиморфен. Кората на крайния мозък се разделя на
първични и вторични корови полета. При увреждане на първичните корови полета
изцяло отпадат съответните функции,а при засягане на вторичните-асоциативната им
част. По-важни корови полета са: моторно, общосетивно, зрително, слухово, равновесно,
вкусово, обонятелно, моторен център на говора. Бялото вещество е съставено от
следните влакна: асоциативни (свързват невроните в кората на едно и също полукълбо),
комисурални (свързват еднакви участъци на кората на двете полукълба) и проекционни
(осъществяват връзките на кората с другите части на мозъка).
Мозъчните стомахчета представляват кухини, в които се продуцира
гръбначномозъчна течност, която представлява безцветна течност. Те са 4: 2 странични
(всяко от тях се състои от 4 части: челен рог, централна част, тилен рог и долен рог), 3-то
(огражда се от медиалните повърхности на таламуса и хипоталамуса) и 4-то (чрез 3
отвора в покрива на стомахчето ликворът изтича в субарахноидалното пространство).
Мозъчните обвивки отделят главния мозък от костните стени на черепа. Биват 3
вида: твърда (заляга към черепа, изпълнява ролята на надкостница и се изгражда от
богата на колагенни влакна съединителна тъкан. Между нея и костите вървят артерии.
Венозните синуси са нейни образувания, като по-важни от тях са: горен сагинален, прав,
пещерист, напречен и сигмоиден синус), паяжиновидна (заобикаля мозъка, без да влиза
в дълбочината на браздите. Огражда отвън субарахноидалното пространсвто, което е
изпълнено с гръбначномозъчна течност) и мека (прираства към глиалната покривка на
мозъка и по този начин покрива цялата му повърхност. От нея се образуват съдовите
сплитове на мозъчните стомахчета).
Главният мозък е много богато кръвоснабден. Кръвта се внася от вътрешната сънна
артерия (чифтна и навлиза в черепа през канал на мирамидата на слепоочната кост,
преминава през кавернозния синус и се разпада на клонове за хипофизата, окото и
мозъка) и прешленната артерия (чифтна и се отделя от подключичната артерия. Тя върви
през канала, образуван от страничните отвори на шийните прешлени и навлиза в черепа
през големия тилен отвор.). Вените на главния мозък образуват многобройни
анасромози. Според разположението си биват-повеърхностни и дълбоки и се вливат във
венозните синуси на дура матер.

33. Проводни системи. Черепно-мозъчни нерви. Вегетативна нервна

система.
Проводните системи представляват вериги от неврони, които свързват различни
части на кората с други отдели на главния и гръбначния мозък. Според посоката си на
провеждане биват възходящи-аферентни (състоят се от периферен и централен неврон.
По-важни пътища са: пътища на повърхностна сетивност (усещания за допир, натиск,
болка и температута) и пътища за дълбока сетивност (усещания за извършвани движения
и за положението на тялото в пространството) и низходящи-еферентни (представляват
невронни вериги, които започват от кората и достигат до мускулите. Към тях спадат
пирамидната (включва невронни вериги, които започват от пирамидни клетки на кората
и завършват върху мотоневрони) и екстрапирамидната системи (регулатор на мускулния
тонус и на автоматичните движения).
Черепномозъчните нерви са 12 чифта и излизат от долната повърхност на
мозъчния ствол. Една част от тях са чисто сетивни (1,2,8), други-чисто моторни
(3,4,6,7,12), а трети са смесени (5,7,9,10).
1. Обонятелен нерв-сетивен нерв, който провежда обонятилните движения от
обонятелната носна лигавица.
2. Зрителен нерв-сетивен нерв, който излиза от очната ябълка и образува
зрителното кръстовище. Медиално разположените влакна се кръстосват, а латералните
остават на същата страна.
3. Окодвигателен нерв- смесен нерв с моторни и парасимпатикови влакна. Първите
инервират повечето от окодвигателните мускули, а вторите-достигат фанглий, от който се
отделят клончета за вътрешните гладки очни мускули.
4. Макаричковият нерв-моторен нерв, който инервира горния кос мускул на окото.
5. Троичен невр-смесен нерв, който инервира главата. Сетивната му част е по-
голяма. Дели се на 3 клона: очничен (сетивен нерв, който навлиза в орбитата. От него се
отделя слъзният нерв и носноресничестият нерв), горночелюстен (сетивен нерв, който
отделя клоновете на носната лигавица, небцето, зъбите на горната челюст и кожата по
средната част на лицето) и долночелюстен нерв (смесен нерв със сетивни, които се
включват в езичния нерв и моторни влакна, инервиращи дъвкателните мускули).
6. Отвеждащ нерв-моторен нерв, който инервира страничният прав очен мускул.
7. Лицев нерв-смесен нерв, съдържащ моторни, вкусови и парасимпатикови
влакна. Последните две принадлежат на междинния нерв. Инервира всички мимически
мускули,
8. Слуховоравновесен нерв-чисто сетивен нерв, съставен от 2 части: равновесна и
слухова.
9. Езиковогълтачен нерв-смесен нерв със сетивни, моторни и парасимпатикови
влакна и ядра, които лежат в продълговатия мозък. Нервът инервира задната 1/3 на
езика за вкус
10. Блуждаещ нерв-най-големият черепномозъчен нерв. Съдържа сетивни,
моторни и парасимпатикови влакна и инервира шийните, гръдните и по-голяма част от
коремните органи.
11. Добавъчен нерв-моторен нерв, съставен от 2 части: спинална и черепна
12. Подезичен нерв-моторен нерв, който инервира мускулите на езика
Вегетативната нервна система инервира гладката мускулатура на вътрешните
органи и жлезите. Поради това тя регулира дейността на вътрешните органи,
кръвоносните съдове, сърцето и секрецията на жлезите. Функзионално е неволева.
Състои се от симпатикова и парасимпатикова част.
Симпатиковата част притежава ядра в страничната колонка на сивото вещество на
гръдната част на гръбначния мозък. Симпатиковия ствол представлява чифтна нервна
връв с 22-23 ганглии, които се разполагат от двете страни на гръбначния стълб.
Различаваме: шийна (притежава 3 ганглия, от които излизат клоновете за главата, шията,
горния крайник и сърцето), гръдна (притежава 10-12 ганглии, от които се отделят
клонове към междуребрените нерви, вегетативните сплитове на белия дроб и сърцето и
спланхниковите нерви), коремна (4 ганглий, оъ които излизат симпатикови влакна към
поясните нерви и коремните органи) и тазова част (състои се от 3-4 ганглии, от които
излизат симпатикови влакна за органите в таза и долния крайник).
Парасимпатиковата част се състои от главномозъчен и гръбначномозъчен нерв.

34. Сетивни органи - орган на зрението

Сетивните органи съдържат специализирани рецептори, които трансформират
определени дразнения в нервни импулси. По сетивните нерви импулсите достигат до
центровете на кората на мозъка, където се формират възприятия.
Органът на зрението се състои от очна ябълка и спомагателни органи-очни
мускули, клепачи, конюнктива и слъзен апарат.
Очната ябълка представлява сферично тяло. От задномедиалния и участък излиза
зрителен нерв. Предната и част е прозрачна и по-изпъкнала. През нея преминават
светлинни лъчи, пречупват се в лещата и стъкловидното тяло и достигат рецепторни
клетки, разположени в ретината по дъното на очната ябълка. Стената на очната ябълка се
състои от 3 обвивки: външна (състои се от роговица и склера. Роговицата представлява
изпъкнал прозрачен диск, който е вложен в предния ръб на склерата, която е място за
залавяне на окодвигателните мускули), средна (богата на кръвоносни съдове. Състои се
от съдовеица, ресничесто тяло и ирис) и вътрешна (нарича се още ретина и има две
части: предна-сляпа и задна: оптична. Тук се разполага и жълтото петно с малка
централна ямка, която е мястото на най-ясно зрение. Ретината се състои от 2 слоя:
вътрешен и външен). Пътят на зрението започва от рецепторните клетки, които
трансформират светлинните дразнения в нервен импулс, и завършва в зритения център
на кората. Ядрото на очната ябълка се разполага в нейната кухина и към него спадат:
стъкловидното тяло (прозрачно безцветно тяло, който в предния си край притежава
вдлъбнатина, към която заляга лещата), лещата (разполага се между ириса и
стъкловидното тяло) и очната течност (секретира се от съдови сплитове на ресничестото
тяло и се оттича във вените).
Очните мускули са 4 прави (горен, долен, медиален и латерален), които
придвижват очната ябълка на своя страна, и 2 коси (горен и долен), които въртят очната
ябълка по оста.
Клепачите ограждат клепачната цепка. Те притежават плочки, към които отвън
заляга кръговия мускул на окото, а отвътре е конюнктивата. Конюнктивата е добре
кръвоснабдена и инервирана ципа, която образува горен и долен свод, които са
изпълнени със слъзна течност, отделена от слъзната жлеза.
Слъзният апарат на окото се състои от слъзна жлеза и слъзни канали. Слзъната
жлеза се разполага в горно-страничната част на орбитата, изградена е от делчета, чиито
отводни каналчета изливат слъзната течност в горния край на конюнктивата.

35. Сетивни органи - орган на слуха и равновесието.

Сетивните органи съдържат специализирани рецептори, които трансформират
определени дразнения в нервни импулси. По сетивните нерви импулсите достигат до
центровете на кората на мозъка, където се формират възприятия.
Органът на слуха и равновесието обединява 2 функции-възприемане на звук и на
линейни и ъглови ускорения и вибрации. Анатомически, той се състои от 3 части:
външно, средно и вътрешно ухо.
Външното ухо улавя звуковите вълни и ги насочва към тъпанчевата мембрана
(разделя външното от средното ухо. Горната и част е хлабава, а долната е изопната. Към
вътрешната повърхност прираства дръжката на чукчето. Отвън е покрита с кожа, а
отвътре-с лигавица). То се състои от ушна мида (притежава скелет от еластичен хрущял и
кожна висулка в долната си част, която е изпълнена предимно с мастна тъкан. Има
сложен релеф и фуниевеидна кухина, която се свързва с външния слухов проход) и
външен слухов проход (състои се от хрущялна и костна част. Стената е покрита с тънка
кожа, богата на мастни жлези и съдържа многобройни груби косми. Мазният секрет
образува „ушна кал“).
Средното ухо провежда трептенията на тъпанчевата мембрана към вътрешното
ухо. Състои се от тъпанчева кухина (разполага се в пирамидата на слепоочната кост и има
6 стени, покрити с много добре кръвоснабдена лигавица), слухови костици (изграждат
подвижната костна верига, която провежда трептенията на мембраната към вътрешното
ухо. Те са три: чукче (притежава глава, шийка и дълга дръжка сраснала с тъпанчевата
мембрана), наковалня (има дълъг и къс израстък и наподобява кътен зъб с два корена) и
стреме (наподобява стреме на ездач, образувано е от 2 крачета, свързани отдолу с
плочка). Към слуховите костици се прикрепват 2 мускула, които поддържат
напрежението на веригата, което е необходимо за остротата на звука) и слухова тръба
(свързва тъпанчевата кухина с носната част на гълтача. При гълтане тя провежда въздух,
като по този начин се изравнява налягането на въздуха от двете страни на тъпанчвата
мембрана).
Вътрешното ухо включва органа на равновесието и рецепторната част на органа на
слуха. Състои се от костен (състои се от равновесна част-предверие, полуокръжни канали
и от слухова част-охлюв. Изпълнен е с течност-перилимфа и ципест лабиринт (състои се
от равновесна (състои се от кръгла и овална торбичка и ципести полуокръжни канали) и
слухова част (има 3 стени: горна, долна и странична. На долната стена се разполага
Кортиевия орган, който представлява рецепторната част на органа на слуха). Частите на
ципестия лабиринт са изпълнени с течност-ендолима. Пътят на равновесието започва с
рецепторните клетки в стените на торбичките и полуокръжните канали и завършва с
кората на крайния мозък, кората на малкия мозък или мотоневроните.

36 .Сетивни органи - орган на вкуса, орган на обонянието. Кожа.

Сетивните органи съдържат специализирани рецептори, които трансформират
определени дразнения в нервни импулси. По сетивните нерви импулсите достигат до
центровете на кората на мозъка, където се формират възприятия.
Органът на вкуса представлява вкусовите луковици, които са пръснати в лигавицата
на езика. Вкусовите лигавици се разполагат предимно в папилите на езика и в епитела на
лигавицата върху корена на езика. Те са изградени от подпорни и сетивни клетки. Пътят
на вкуса започва от рецепторните клетки на вкусовите луковици и завършва в долната
част на задцентралната гънка.
 Органът на обонянието се състои от периферна (представлява специализиран
епител в обонятелната носна лигавица. Съдържа рецепторни и подпорни клеки. От
клетките започват аксони, които образуват обонятелните нерви и завършват в
луковицата на обонятелния мозък) и централна част (тя е обонятелния мозък, съставен
от луковица, обонятелен сноп и коров център).
Кожата е външната покривка на човешкото тяло. Изпълнява защитни, топлинно-
изолационни, обменни и сетивни функции. Изградена е от епидермис, дерма и
подкожна тъкан.
Епидермисът притежава голяма регенеративна способност и непрекъснато се
обновява. Състои се от няколко слоя клетки: базален (при облъчване с ултравиолетови
лъчи, пигментът се увеличава и преминава в съседните клетки), спинозен (придава
устойчивост на кожата), зърнест, базален и рогов (съставен е вроговени клвтки, които са
загинали и са се превърнали в рогови „люспици“ от кератин. Процесът на вроговяване е
непрекъснат).
Дермата съдържа кръвоносни съдове и кожни придатъци. Състои се от
повърхностен (притежава т.н. папили, които се вдават в епидермиса. Папилите са
изградени от хлабава съединителна тъкан и съдържат капилярни и лимфни мрежи и
нервни оккончания) и дълбок слой (съдържа мрежовидно сплетени колагенни и
елстични влакна. В него се намират сплитове, образувани от подкожни съдове и нерви).
Подкожната тъкан представлява хлабава съединителна и мастна тъкан, чрез която
кожата се прикрепва към подлежащите тъканни. В нея се разполагат корените на
космите на някои жлези.
Кожните придатъци са образувания на епидермиса. Към тях спадат потните
(секретират потта, която образува „киселата мантия“ на кожата) и мастни жлези
(секретът им се излива в основата на космите), космите (биват: мъхести, влакнести и
четинести. Състоят се от свободна част-стебло и корен. Стеблото притежава кора и
сърцевина от вроговени епителни клетки. Коренът завършва с разширение-луковица.
Растежът на косъма става чрез делене на клетките на луковицата, които постепенно се
вроговяват. Към прилежащата мастна жлеза заляга малък гладък мускул, който изправя
косъма и изпразва мастна жлезза) и ноктите (рогови образувания на епидермиса.
Притежават рогова плочка, обхвата с кожно валче. Леглото на нокътя е съставено от
богато кръвоснабдена дерма).
Млечната жлеза е кожно образувание, което достига пълното си развитие само при
жената. Покрита е с тънка кожа, по която отпред се намира кръгла ареола и зърно.
Млечната жлеза е добре кръвоснабдена и инервирана. Голяма част от лимфните съдове
се насочват към лимфните възли в подмишничната ямка.