НАУЧЕН СТАТУТ НА ПЕДАГОГИКАТА

Педаг. в с-мата на научното знание. Науката е с-ма от знания за съществуващите връзки, отношения в
действит., получени и развивани в резултат на спец. обществ. дейност следователно могат да се
диференцират сл. признаци на науката: с-ма от знания отразяващи законом. на движение, изменение и
развитие на прир., обществото и човека; има свой обект и предмет на изследване, съдържателен
фонетичен апарат, методология, пр-пи и методи на изследване; установява доказателственост, достов.,
истинност на изворите и фактологич. м-л.
От гл. т. на своя предмет, педаг. има сл. статут в с-мата на науките: на границата е на соц. и хуманит.
науки; педаг. е поведенческа наука; педаг., която съчетава фундаментални и пракоприложни пробл. на у-
щното възп. и обучение; педаг. е една от когнит. науки, защото описва и обяснява възприем., прераб., и
използването на информация; тя е нормативна наука, защото в нея се предписва поведение на учениците.
Предмет, ф-ии и задачи на педагогиката. Според предм. на педагогиката се очертават сл. особености:
изучаване закономерностите, тенденциите и перспект. в развитието на педаг. процес; педаг. е динамична
наука, защото има силно изразени интеракт. функции и тенденции. Тя тр. да отчита и изучава факторите
от макро и микросредата, които имат отношение към възп. и образ. на личността в съвр. общество;
педаг. е непоср. свързана с педаг. практика и има силно израз. практ. насоченост; тя натрупва своя
експерим. м-л по 2 н-на: като се организ. в у-ще опитноизследов. работа и като се обобщава опита на
добрите учители. ПРЕДМЕТ на педаг. е разкриването на законом. във възпит. на личността, реализиращо
се чрез технол. на педаг. процес. ОБЕКТ на педаг. е развив. на човека, неговото формир., изменение и
самоизменение. ФУНКЦИИ:
1) Описателна-педаг. описва явл., които изследва, а това става на осн. на емпирични данни натрупани
в педаг. опит;
2) Обяснителна – педаг. познание се стреми да навлезе по-дълбоко в същността на педаг. явления;
3) Конструктивна – педаг. теория предначерт. научно-целесъобразни основания за практическа педаг.
дейност;
4) Прогностична – педаг. наука тр. да предвижда развит. на уч.-възпит. практика в едно бъдеще
5) Светогледна – педаг. знание формира педаг. светоглед в студентите, които се подготвят за
учители;
6) Методологична – педаг. оказва помощ на др. науки за изясн. същността на собств. им предмет
ЗАДАЧИ: 1група – теоретико-прогностични:
- съставяне на прогнози за развитието на с-мата на образованието;
- разраб. и доуточнява целта на възпитанието;
- педагогиката разраб. целта, задачите и пр-пите на възп. и образованието;
2 група - проективно-конструктивни:
- разкрива научните основи на съдърж. на възпит. и образованието;
- разраб. научните основи на обр. с-ма на пр-пите на нейното изграждане и управление
- изучава интеграцията на обр. с-ма с др. соц. ф-ри
3 група – приложно-реализиращи:
- педаг. разраб. м-ли документация с приложен х-р, учебници, методики, указания
- създава с-ма за интеграция на образ. с-ма с др.соц. ф-ри на обществото
Педагогиката включва: теория на обучението, ТВ, основи на педагогиката и управление на образованието.
Основните педагогич. понятия са:
ОБУЧЕНИЕ – преднамерена, целенасочена, специално организирана дейност, която осигурява съотв.
образование, възпитание и развитие на личността. То се извършва в условия на организирана уч. с-ма в
у-ще.
ВЪЗПИТАНИЕ – целенасочено, организ. въздействие в/у личността. В широк смисъл на думата това е
възпит. въздействие в/у личността на цялото общество. В тесен смимсъл това е специализир. възпит.
работа насочена към формиране на с-ма от к-ва, възгледи и убеждения.
ОБРАЗОВАНИЕ – отнася се до придоб. на знания, до теоретична подготовка, до усвоени умения и навици,
които се постигат чрез самост. подготовка.
Диференциация на педагогиката: 1 По равнище на обобщеност: основи на педагогиката; сравнително
образование; мениджмънт в образованието;
2 По възрастов статут: преду-щна педагогика; у-щнс педагогика; методики на обуч.; дидактика на ВУЗ;
андрагогика; герагогика; ИПБО; семейна педагогика;
3 По равнище на професионалната ориентация: икономическа педагогика; военна педагогика; медицинска
педагогика; юридическа педагогика; професионална педагогика; педагогика на изкуството;
4 По равнище на анормално развитие и поведение: педаг. на девиантно поведение; превантивна
педагогика;
5 Специална педагогика: логопедия; олигофренопедагогика; сурдопедагогика; тифлопедагогика
6 На м/удисциплинарно равнище: педагогическа психология; философия на образованието;
педагогическа социология; педагогическа етика.
Обособяването и развитието на НУП като отделна научна областнамира своите основания в сл. моменти:
НУ се явява мн. важен етап на образ. с-ма; учебно-възпит. процес в НУ има редица специф. особености,
които се определят от своеобразието на възрастовите х-ки на детето от начална училищна възраст; НУП
особено интензивно се развива през посл. десетилетие като самостоятелна научна област.
Актуалността на НУП се определя от сл. особености на образ. процес: от сложната и противоречива прир.
на детето; от специф. параметри на образ. процес, които се изразяват в конкр. учебно-възпит. задачи,
които реализираме в 1-4 клас; от степента на готовност на детето да реагира на педаг. изисквания; от
механизмите на у-щната адаптация; от тенденциите, които са свързани с възникването на проблеми от
социален, познавателен и емоционален х-р; от потребността на детето от радостни прежив. и романтика.
ПРИНЦИПИ НА НУП: пр-п за индивидуалност на личността; пр-п за цялостност на педагогическия процес;
пр-п за единство на участниците в образователния процес.