Тема 6.

Какво не бива да правим в своята дисертация

1. Не преписваме – плагиатството е наказуемо!

Всеки факт, който не е енциклопедично известен, излагаме с посочване кой
го е въвел в науката и кой го е коментирал за първи път. Същото важи за
всеки чужд възглед, теза, извод, за всяко съждение, доказателство,
заключение, за всяко ново или по нов начин употребявано понятие. (Ако ние
самите въвеждаме факт или понятие, ако формулираме нов възглед, това се
казва ясно в текста: определяме съдържанието и границите на понятието,
изказваме съждението, хипотезата или тезата и привеждаме аргументи, за да
ги защитим.)
2. Не преразказваме без посочване на извора – отбелязваме го веднага след
текста, който преразказваме, като чрез индекс или чрез отпратка в скоби
привеждаме библиографското му описание (по същия начин, както когато
цитираме точно). Не разчитаме на общата библиография в края.
И когато не цитираме точно, а преразказваме чужд текст или правим
компилация от няколко такива, също сме длъжни да посочим (веднага!)
изворите. Преразказът на чужди мисли без отпратка към извора също е
плагиатство.
3. Не приемаме безкритично и на доверие положение
(съждение,определение) от стар извор. Изследването трябва да се основава
върху нови извори. Всяка теза се аргументира самостоятелно.

„Музиката е изкуство, което отразява действителността в музикални

образи“ Това е съждение, което е било идеологически нормативно за
комунистическия режим. Може да го цитираме само като съществувало в
минало време при дадени исторически условия, за да приведем новите
възгледи по въпроса. По същия начин цитираме средновековния възглед
„Musica est scientia bene modulandi“ („Музиката е наука за добрата мярка“)
като ранносредновековно определение на музиката.

4. Не излагаме неаргументирани общодостъпни обобщения. В повечето

случаи те не са валидни в науката.

1
 „Оркестърът на Моцарт е класически“: макар Моцарт да е определян най-
общо като „класически“ композитор, обобщителната констатация за
оркестъра му е грешна, защото изключва цялата Моцартова църковна музика,
която не само че е с basso continuo, но понякога използва преднамерено
бароковия тип оркестрация (например в Реквиема).

5. Не изразяваме лично отношение и пристрастие.

Популярната възклицателна есеистика също се изключва – тя няма
отношение към науката. Изключват се и популярно употребявани епитети.

„Насочих се към операта „Евгений Онегин“, защото Чайковски е моят

любим композитор.“ (Ученият изследва и Хитлер. Няма нужда да го обича.
А какво да кажем за патологоанатома?)
„Вагнер е велик композитор“; „Гениалният Бах…“

6. Не пишем така, като че сме първите и единствено посветени по

въпроса. Помним, че дори и да оспорваме дадени възгледи и тези, те са
вписани в нашата наука, в която дори и грешките са важни, защото дават
шанс да не бъдат повторени. Затова сме благодарни на всички, които
съвестно, честно и с труд са проправяли пътя на познанието. Прекланяме
глава и вървим след тях.