1.

Бунтът в Нидерландия

1-1.Причините
Има много причини за Бунтът в Нидерландия,но основните са опитите на Карл 5-ти за
контриране на Протестантската Реформация и политиките на Фелипе 2-ри, крал на
Испания, които се стремят да централизират властта и да запазят влиянието на
Католическата Църква. Това води до недоволство измежду нисшите нидерландски
благородници и калвинистите| хора водейки се от Калвинизъм познат още като
“реформирана традиция “. Маргарет Парменска, губернатора на Нидерландия и някои от
по-нисшите управници правят ограничени реформи като обособени калвинистки църкви но
към края на 1566 г. стават първите битки между радикални калвинисти и хабсбургски
войски.

1-2.Първите години на бунта|1566-1572|

След започването на сраженията, от Испания е пратен Фернандо Алварес де Толедо,
трети херцог на Алба с армия от 10.000 испански и италиански войници. След
пристигането на херцога,най-влиятелния благородник в Седемнадесетте Провинции
Уилиам |Тихи| Оранжски напада Нидерландия с цел да вдигне нидерландците на бунт ,
но е неуспешен. В следващите години опресията върху нидерландците се увеличава чрез
отнемането на много от правата на благородниците и унищожаването на протестантската
вяра, което води до голямо недоволство и съпротива из цяла Нидерландия.

1-3.Завръщане от загрома.|1572-1576|
На 01.04.1572 г. пристанищният град Бриел е превзет от така наречените “Морски
просяци”, флотила от 25 кораба на служба на Уилям Оранжски. Така те превземат
областите Холандия и Зеландия, осигурявайки постоянна база на почти загромения
бунт. Уилям също така прави второто си нападение през 1572 г. и постига частичен
успех. През октомври 1572 г. синът на херцога Дон Фадрик отива на кампани да
завземе градовете освободени от Уилям. Кампанията кулминира в Обсадата на Хаарлем,
която трае седем месеца. Въпреки че испанците побеждават, те спират настъплението
си. Междувременно бунтовниците нанасят сериозни поражения на испанците и по суша,
и по вода.През декември 1773 г. херцога на Алба отспътва от поста си на губернатор-
генерал. Неговият заместник е по-дипломатичен, но не успява да смири бунтовниците.
Той умира през март 1576 г. и в комбинация с банкрута на Испания през Ноември 1575
г. води до мародердерство из испанските резици. Този феномен е наречен “Испанската
Ярост” и опустошава и разграбва много градове, дори и градове симпатизиращи с
целите на Испания. Най-известно от тези събития е Разграбването на Антвернпен, в
което са убити 17.000 мъже, жени и деца. Уморени от неспирната опресия, високите
такси и постоянното мародерство, всички нидерландски провинции без Люксембург се
вдигат на бунт през ноември 1576.

1-4. Общата революция|1576-1588|

На 08.11.1576 е подписан Гентския договор между 16-те свободни Нидерландски
провинции, с което те формират военен съюз. Целта им е да изтласка Испания от
техните територии и да се сключи мир. Новият генерал-губернатор Джон Австрийски
познат като “Дон Хуан”, преговаря с лидерите на провинциите и на 12.02.1577 тои се
съгласен с исканията им,като подписва едикта от 1577, но при условия че католиците
имат равни права.
Този мир е краткотраен. На 24.07.1577 Джон и свички войски в територията на
Люксембург атакуват обединените провинции, започвайки с Намурската крепост.
Неговата “дясна ръка” Александър Фарнезе, Херцог на Парма също напада провинциите и
прави опити чрез дипломация да върне някои от по-заклетите провинции под испански
контрол с обещания за по-голяма автономия. Впоследствие провинциите заемат по-
крайна позиция относно Испански контрол, но имат и проблеми с единство и съюзът им
се бавно разпада. Този разпад се забързва от военната и политическа катастрофа,
която е Битката при Гемблу. Също така калвинисти радикали вземат контрол на градове
като Фландърс и Брабант, започвайки да осъждат и репресират католици. Това води до
повечето от католическите съюзници на бунта да се съюзът с Испания. Нидерландската
коалиция се разпада на 06.01.1579 след като градът Дуи и окръзите Артоа и Хайну
подписват Араският Съюз, присъединявайки се обратно към Свещената Римска Империя.
Останалите , най-вече северни провинции се обединят чрез Утрехския Съюз. Може да се
каже, че в този момент се създава нидерландската държава. През 1581 Нидерландия
обявява независимост. Испанците продължават да завземат нидерландска земя и през
1585 превземат Антверпен и там спират. С разгрома на Испанска Армада през 1588,
Фелипе 2-ри нарежда на Фарнезе да спре Анри 4-ти да наследи френската корона и
Франция да стане протестантска държава.

1-5. Десетилетие на завоеванията.|1588-1598|

След оттеглянето на повечето испански войски от региона, Морис Насауски, Уилям Луис
и синът на Уилям Оранжски с помощта на английския генерал Сър Франсис Вер, обръщат
хода на войната в полза на Нидерландия. Те превземат ключови градове и укрепления
като Бреда Зупф, Девентер ,Делфзейл, Ниймеген,Щеен Вик, Коеворден,
Грьонинген ,Олдензаал и т.н. Тези завоевания поставят днешните граници на
Нидерландия.

1-6.Години след завоеванията.|1598-1609|

Годините след завоеванията са незначителни или изравняващи относно стратегическата
ситуация.Битката при Нюпорт е само малка тактическа победа за Нидерландия. Обсадата
на Остенд и Спинолската кампания са успешни, но военно безполезни поради Битката
при Гибралтар, където нидерландците побеждават испанците и банкрута| да, отново|
на Испанската Империя. Поддържането на войска и намаляването на търговия води до
сериозни финансови проблеми за Нидерландия, а в случая на Испания, води до банкрут.
Това води и двете страни да преговарят за мир.

1-7.Дванадесет Годишното примирие.|1609-1621|

Този мир идва под формата на примирие, което е подписано на 09.04.1609. В него
Испания признава Нидерландия за свобода.Също така испанците губят един от най-
важните търговски пътища в Европа- р. Шелда. Това предотвратява вносът и износа на
стоки от Антверпен, един от големите търговски центрове на европейския континент и
е даден достъп на Нидерландия до испански и португалски морски пътища. Това
примирие слага началото на нидерландски колониални амбиций. През тези дванадесет
години примирието е спазено, но опитите за траен мир се провалят и бойни действия
започват отново през 1621.

1-8.Тридесетгодишната война в Нидерландия.

Примирието изтича през 1621 и протестантската Нидерландия става част от бушуващата

Тридесетгодишна война започнала през 1618. Отначало и двете страни постигат скромни
успехи. Испанците превземат Бреда през 1625, а Нидерландия завзема погранични
укрепления и градчета. След тези незначителни завоевания войната замръзва.
Преговори за мир през 1630 г. са неуспешни, опити за обсада на Антверпен са
отблъснати, а обединета Френска-нидерландска инвазия през 1635 г. е провал и заради
зверства извършени повремото, Нидерландия губи много от симпатизантите си в
провинциите под испански контрол. Въпреки че Испания удържа териториите си,
финансовата цена на войната, бунтът в Каталуния и френската намеса води до
подписването на Мунстерския мир.

1-8.Мунтерския мир|1648|
Преговорите, които водят до Мунстерския мир започват през 1641.
Исканията на Нидерландия са- спирането на испанска търговия в ѝнтверпен,
признаването на нидерландски колониални владения, даването на Меранж на
Нидерландия, намаление на тарифите в нидерландските пристанища под испански контрол
и спиране ембаргото върху нидерландска търговия.
На 30.01.1648 двете страни се споразумяват и пращат договора да бъде одобрен от
съдилищата на властта и на двете нации. В Нидерландия има значителна опозиция към
договора, най вече от Холандия, поради наличието на права за католици и остатъка на
испански владения в южните части на региона, но вотът е за договора с малка разлика
между двете страни. На 15.05.1648 двете дипломатически делегации потвърждават
подписването на договора, приключвайки Нидерландския бунт.

1-9. Последствия от Нидерландския бунт.

Последствията от бунта са формирането на свободна, обединена и богата Нидерландия,
затвърждаване на протестантството и намаляване влиянието на католицизма в
североизточна Европа и териториални, финансови и търговски загуби за Испанската
империя.

2.Френските религиозни войни

2-1.Причините
Причините са Реформацията и Френската католическа църква, която се съпротивлява, ,
репресията на Калвинисти по времето на Франсис 1-ви и Анри 2-ри, Амбойзската
конспирация- опит за отвличане на Франсис 2-ри и религиозните расприте из френското
благородие. Към 60-те години на 16 век, благородници и от двете страни събират
наемнически армии поради прагенатата обстановка.

2-2.Първата война|1562-1563|
На 01.03.1562 г. става Васевското клане. В град Шампейн войски на Франсис 1-
ви Лорански атакуват молещи се протестанти. Това събитие
започва Френските.Хугенотите, виждайки че Френската корона няма или не може да ги
защити, завземат Орлеанс и обявяват че освободят краля| Чарлс 9-ти| от католическо
влияние.Техният пример е последван от Хугеноти из цяла Франция и скоро Анжерс,
Лор,Валенс и т.н. На 30.04 хугенотите превземат Лион и унищожават католическите
църкви в града.
В Тулуза хугенотски тълпи се опитват да превземат града и да го предадат на Луи 1-
ви Бурбонски, но също така гневни тълпи от католици им спират опита и накрая
около 4000 хора умират, предимно хугеноти.
Първите военни действия се случват при Руен, Дреу и Орлеанс.
В Руенската обсада| 05.1562-10.1562| умира един от важните, про-католически лидери,
Антон Бурбонски. Първата ключова битка на 19.12.1562 при градчето Дреу. В тази
битка участват около 17.000 католически войски и 13.000 хугенотски войски. Двете
страни губи заедно около 10.000 бойци и лидерите на двете са пленени-Луи 1-ви и
херцога на Монтморенси, Ан. Католици успяват да отблъснат хугенотите и битката се
смята за католическа победа. През 02.1563 при Орлеанската обсада Лиу 1-ви е убит от
благородника хугенот Жан де Полтроу. Вътре в Орлеан обсада не се приема добре от
населението и започват бунтове. В комбинация с убийството на Лиу, това води до
мирни преговори водени от френската кралицата и майка на Чарлс 9-ти Катрин де
Медичи. Резултата от тези преговори е до Амбоазкия Едикт, подписан на 19.03.1563.
Едикта дава свобода на изповедания но ограничава местата на изтоведия до градове
контролирани от хугеноти покрайнини на градове или земя държана от хугенотски
благородници и също забранява изповядването на протестантството в Париж. Други
споразумения от едикта са връщането на католическите богатства и територия и
прощаване на всички провинения, което идва в ефект след екзекуцията на Жан де
Полтроу. Този едикт е гледан с недоволство и от двете страни.

2-3. Нестабилния мир и втората война|1563-1568|

На 17.08.1563 Чарлс е провъзгласен за пълнолетен и му е дадена Френската корона от
Руенския парламент. В следващите години Чарлз 9-ти и майка му Катрин, която све още
има голяма влияние във френския политически живот, обикалят цяла Франция с цел да
затвърдят позицията си като кралски икони.
Когато новините за калвинисткия бунт и опустошаването на католически църкви, той
предоставя помощ.Това поражда страхове от страна на хугенотите и наличието на
испански войски. Войната започва след като хугеноти се опитват пленят Чарлз 9-ти
при Меоу. След като новините се разпростират, няколко града въстават и се
присъединяват към хугенотската кауза. В Нимез протестанти нападат и убиват
католически духовници.
Втората война е кратка и има само едно важно сражение- Битката при Сан-Денис. В
нея участват 2700 хугенотски войски и четири пъти повече католици. Резултатът е
католическа победа, около 700 жертви и смъртта на херцога на Монтморенси. Войната
приключва с Лонжюманския мир, който малко или много повтаря изискванията на
Атроазския едикт през март 1568 г.

2-4.Третата война
Новият мир трае още по-кратко от предишния. В протест католици се събират в
религиозни дружества и милиций. Влиятелни хугеноти бягат от Франция, а техните
последователи са убавини и изгонвани. Войната започва през септември 1568 когато
чрез Сан-Маурския Едикт Чарлз 9-ти забранява да се проповядва протестантската вяра
като цяло. През ноември същата година Уилям Оранжски напада Франция да подкрепи
хугеноти, но армията му не е добре платена и след кратко време срещу голяма сума
пари и безопасен коридор за излизане се изтегля от Франция. Освен хугенотските
войни има и протестантски милиций от Германия под командването на херцога на
Жибрукен. Католическите войски са под командването на бъдещия крал Анри 3-ти и са
асортимент от испански, папски и тоскански войници. Първите акции са от хугенотска
страна. Обсъдени са градовете Поути, Сантон, Ангулем и Коняк, за да защитят Ла
Рошел.Луи 1-ви Бурбански, лидер на хугенотите е убит в Битката при Жарнак на
16.03.1569 г. и Гаспар де Колини му заема заедно с не още пълнолетния син на Луи,
Анри и също така бъдещия крал Анри Наварски.
В следващите месеци хугеноти са неуспешни във войната с кралството и отстъпват до
югозападна Франция,където се съединяват войските с Габриел, херцог на Монтгомъри. С
тази войска през пролетта на 1570 разграбват Тулуза и завземат територии в и
около Ронската долина.
На 08.08.1570 е сключен мирът на Сен-Жермен-ан-Лайе поради оголемяващата се цена на
войната и желанието на краля да се спре войната по дипломатичен път.

2-5.Вартоломеевата нощ|1572|
Вартоломеевата нощ е масовото клане на хугеноти из цяла Франция, най вече в Париж.
Този план е създаден през август 1572 заради опита за убийство на Гаспар де Колини
и враждебното отношение на хугенотското благородие, събрало се в Париж да присъства
на няколко политически брака между протестанти и католици. Погромът е организиран
от Катрин де Медичи и кралският двор в страх от хугенотски заговор и влиянието на
Колини върху краля. В ранните часове на 24.08.1572 се формират няколко отряда от
войници и целта им е да убият влиентните хугенотски лидери включително и Колини.
Той е убит около четири часа. Първи прислужницата му е убита, а след и той е
намушкан и хвърлен през прозореца на дома си докато е още бил жив. Тялото му след
това нарязано на парчета и тези парчета са сложени в различни части на града или
изхвърлени в р. Сена. Скоро и католическата популация на града започва да избива
хугеноти. В следващите дни подобни клане се случват и в други градове като цяло
Франция е обхваната от омраза. В продължение на пет дни са избити между 2000 и 5000
хугеноти, а в другите градове общо около 10.000. Въпреки факта, че
разпространението на погрома е непланира, той силно отслабва хугенотите. С повечето
от техните лидери мъртви, 200.000 бягат в други протестантски държави, а останалите
или се покръстват католически, или отиват в градове с протестантско мнозинство.

2-6.Четвъртата война|1572-1573|
Четвърта война, както и третата е кратко. След Вартоломеевата нощ католиците
обсаждат Ла Рошел, Сомиер и Сомсе. Войната приключва с Болонския Едикт през юли
1573, които ограничава изповядването на протестантите до техните домове в градовете
Ла Рошел, Монтобан и Намиз.
2-7 Петата война|1574-1576|
След като приключват бойните действия, бъдещия Анри 3-ти отива в Полша да бъде
коронясан. Докато отсъства става свада между краля и брат му Франсоа. Много от
останалите хугеноти го подкрепят. Също така през февруари 1574 има опит да се
освободи Анри Бурбонски и бъдещия Анри 4-ти, което съвпада с хугенотско въстание в
южна Нормандия и Ронската долина. Три месеца по-късно умира Чарлс 9-ти и майка му
заема мястото на лидер на Франция доката Анри не се върне от Полша. Анри се завръща
от Полша през Венеция и е коронясан като Анри четвърти през ноември 1574 г. в
Реймс. През времето, което той отсъства, губернатора на Меди се присъединява към
хугенотите. Също така Джон Касимир, херцог на Жибрукен атакува Шампан и Франсоа се
присъединява към хугеноти.
Сключено е седем месечно примирие на бързо и и плащат на Джон 500.000 лири да държи
войските си на бряг на р. Рейн, но това не гарантира мир.
Накрая короната е принудена в обсадения Парис да се съгласи с исканията на Франсоа
и подкрепящите го Хугеноти в Моансюрския мир, който дава много права на хугеноти и
е подписан на 06.05.1576 г.

2-8. Католическата лига и шестата война.|1576-1577|

Мирът не е много добре приет Френската католическа лига. През това време
благородниците в като католическата. Анри 3-ти първо се опитва да усмири лигата,
но поради съпротивата на много от благородниците в нея, най вече Анри, херцога на
Гиз, са спрени.
През декември 1576 г. е свикано велико народно събрание. На него има са един
представител на хугенотите, а останалите са католици и повечето от тях
представляват Католическата лига. Под напрежението на църквата и благодеянието той
се съгласява да започне отново война с хугенотите само ако се съберат нужните
средство, но представилетилите не се съгласяват и не е решено както ще се прави
след като събранието приключва. След много преговори кралят е обеден да отнеме
много от привилегиите дадени на хугенотите и на 13.09.1577 е подписан Бергеракския
договор и три дена по.късно е издаден Портиерския едикт, затвърждавайки договора.
Това има ефект само за една година и през 1578 г. отново започват боеве.
Но военните действия са отново краткотрайни. На 26.11.1580 е подписан Флеуския
договор, който спира бойните действия и възвръща всички загубени права на
хугенотите.

2-9.Войната на три благородника Анри|1584-1589|

Мирът между двете страни спира, когато наследника короната и брат на Анри 3-ти,
Франсоа умира. Следващия наследник на короната е Анри Наварски, но когато става
ясно че той няма да стане католик, с помощта на Фелипе 2-ри, Анри Гизски успява да
накара краля да го назове Чарлз Бурбонски за наследник и да ограничи правата на
хугеноти.
Анри също така търси чужда помощ, най вече от немското протестантски благородие и
Англия.
В Париж на 12.05.1588 става така нареченият Ден на барикадите. На тази дата
католическите на Париж се събират и правят барикади да защитят Анри Гизски. Тогава
краля бяга от Париж. В отсъствието на краля, Комитета шестнайсетте взема власт, а
войските на Анри пазят града отвън.
Страхувайки се да се в Париж, краля свиква отново велико народно.
По време на него той започва до подозира силно влияние на Католическата лига върху
някои от представителите и стига до заключението, че Анри и лигата са сериозна
опасност за неговото владичество. Той нарежда Анри да бъди убит. Това става на
23.12.1588. На него му е казано, че краля иска да го види и той нападнат и убит от
кралските пазачи, а неговия син е арестуван.
Това предизвиква яростта на католическата лига, която обявява война на краля и
той е принуден да се присъедини към Анри Наварски. Анри Гизски е заместен от по-
малкият му брат Чарлс Лорански. Скоро след убийството на Анри, лигата започва
кампания да настрои хората срещу краля като позволява неговото убийство. Този
момент идва през юли 1589 г. , когато свещеник от ордена на Доминиканците, намушква
Анри 3-ти и на неговото смъртно легло назовава Анри наварски и го моли да се кръсти
католик.

2-10. Опит за завладяване на кралството

Към 1589 г. Франция е разделена на две, западните и южните части принадлежат на
новия крал Анри 4-ти, а източните и северните части на католическата лига. Анри
Започва кампанията си в Нормандия през зимата. Основната му цел е да превземе
Париж. Първото важно сражение е при Иври на 14.03.1590 , където и двете страни имат
еднакъв брой войски, но кралските сили побеждават. Това води до обсадата на Париж|
07.05-09.09.1590|, но населените населението на Париж, предимно католическо и
уплашено от убийствата на протестанти в Англия, е готово да се бие до
последно.Обсадата е неуспешна поради парижката съпротива и намесата на испански
войски под командванета на херцога на Парма. Същото става и при Руен. През пролетта
на 1592 г. испанска войска е ,mобкръжена при Кодебек,измъква се на косъм и се връща
във Фландрия| северната част на днешна Белгия|. Херцога вика сина си поради
влошаване здравето му и той умира през декември 1592 г. в Арас.

2-11. Бретонската кампания

777777776