6.

СУПРА- И СУБГИНГИВАЛЕН ГИНГИВАЛЕН ЗЪБЕН КАМЪК – ГЕНЕЗА,

ТОПОГРАФИЯ, ЕТИОЛОГИЧНА ЗНАЧИМОСТ.

Зъбният камък бива супра- и субгигнивален Възможно е супрагингивалния

калкулус, да е бил субгингивален преди ретракцията на гингивата. Рентгенографски
добре се диагностицира апроксималния субгингивален калкулус. Клинически
субгингивалният калкулус се визуализира след дефлектиране на гингивата. Той
зъбен камък има тъмен цвят. Сам по себе си представлява минимална бактериална
маса, формираща се върху всички твърди орални повърхности.Топография:
1.Супрагингивален (слюнчен): основен фактор за формирането му е слюнката.-
лингвално на долните фронтални зъби – ductus Whartonii. - букално на горните
молари - ductusна Stensen. - светъл, твърд, лесно се отлепва от зъбните
повърхности. 2.Субгингивален (серумен): основен фактор за фурмирането му е
кревикуларната течност.- Под ръба на гингивата – изследва се със сонда (explorer).-
Тъмен, твърд, плътен, здраво прикрепен към зъба. - Отлаганията се простират
близо, но не достигат до основата на пародонталния джоб при хроничните
пародонтални лезии.
Състав на зъбния камъкНеорганично съдържание – 70-90% от масата: Химичен
състав включва – 75.9% Ca3(PO4)2; 3.1% CaCO3; следи от Mg3(PO4)2. 2/3 са под
формата на кристална структура:
- хидроксилапатит (hydroxylapatite)– около 58%. - магнезиев уайтлокит
(magnesiumwhitelockite)– около 21%. - октакалциев фосфат (Octacalciumphosphte)–
около 21%. - брушит (Brushite)– около 9%.
Органично съдържание: протеин-полизахаридни комплекси; десквамирани
епителни клетки; левкоцити; МО;
Закрепване на зъбния камък към зъбната повърхност – осъществява
сепосредством органична пеликула.
Бактериите пенетрират от зъбния камък в цемента. Допълнително механично
влияние имат неравности по зъбната повърхност - резорбционни лакуни или
кариес. Депресиите на вътрешната повърхност на зъбния камак се адаптират
плътно към проминенциите на повърхноста на цемента. Субгингивалният зъбен
камък се прикрепва към проминенциите, за които са се закрепвали съединително-
тъканните фибри от периодонталния лигамент.
Съществува т.нар. calculocementum– калкулус, включен дълбоко в цемента,
морфологично подобенна цемент.
Минерализиране на зъбния камък. Преципитирането на минералните соли в
плаката настъпва между 1 и 14 ден.
Плаката има способността да концентрира калций 2 до 20 пъти. Концентрацията на
фосфора е 3 пъти по-голяма.
В интерцелуларният матрикс се формират кристали, а по-късно и в бактериалните
клетки. Пет-дневна плака, показваща огнища на калцификация, филаментозни и
коковидни бактерии. Скоростта на образуване и натрупване на зъбен камък варира
между индивидите и в различни периоди.Теории за минерализиране на зъбния
камък: Минералната преципитация е резултат от локалното повишаване на
степента на насищане със Ca2+ и PO43-йони. Зародишни агенти индуцират малки
огнища на калцификация, които нарастват и се сливат, формирайки калцифицирана
маса – хетерогеннануклеация. Микроорганизмите също участват в
минерализацията на зъбния камък. В последствие интерцелуларния матрикс е
напълно калцифициран и много микроорганизмипоказват интрацелуларно отлагане
на кристали. Етиологична значимост на зъбния камъксе дължи основно на
ретенция и фиксиране на плака в близост с тъканите, създавайки трудности за
премахването ѝ.Той включва филаменти, други бактерии и епителни клетки и е
винаги покрит с бактериална плака. Субгингивалният калкулус е по-скоро продукт
на пародонталните джобове, а не причина за възникването им. Зъбната плака
предизвиква финфивално възпаление и формиране на гингивален джоб, в който се
акомулират бактерии. Повишеният поток на гингивална течност в следствие на
възпалението, предоставя нужните минерали за преобразуването на плаката в
субгингивален калкулус.Почити винаги при възрастни с пародонтит има наличие на
зъбен камък (дори и в микроскопични количества).