«Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година теку читем.

Кормесий 28 години. Родът му Дуло, а годината му дван шехтем

Севар 15 години. Родът му Дуло, а годината му тох алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор
твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун.
Винех 7 години. Родът му Укил, а годината му имен шегор алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин, а годината му сомор алтем. И
този заради друг.
Умор 40 дни. Родът му Укил, а [годината] му дилом тутом.»

«Именник на българските ханове» - IХ – Х век

Кое ви прави впечатление при управлението на хан Кормисош?

Какви две тенденции се наблюдават при последните трима
посочени владетели?
Какво заключение бихте направили за стабилността на държавата?
 „А Телериг (768 – 777 г.), господарят на България, като
узнал, че от неговите приближени императорът научавал
намеренията му, писал му:
„Възнамерявам да избягам и да дойда при теб. Но
изпрати ми обещание, че няма да пострадам и ми съобщи
кои приятели имаш тук, за да им се доверя и да ми
помогнат.“ А този от лекомислие му писал и онзи като ги
узнал, изтребил всички. Като чул това, Константин
изскубал много от побелелите си коси.“

Из „Хронография“ на Теофан Изповедник

Какъв вътрешнополитически проблем на България проличава

от текста?
Защо според вас император Константин V толкова лесно
повярвал на българския хан, че трябва да напусне страната?
 Възход на българското ханство
през първата половина на IX век
1. Кризата н България през третата четвърт на
VIIIвек
- втора половина на VIII в. – българската
държава преживява период на дестабилизация
и упадък.
- предполага се, че кризата е предизвикана както
от борби за власт между прабългарските
родове, така и от конкуренция между тях и
славянската аристокрация.
- император Константин V Копроним
организира 9 похода срещу България, но не
успява да я унищожи.
- при хановете Телериг (768-777) и Кардам (777 –
803г.) страната постепенно се стабилизира.
- след битката при Маркели, довела до загуба на
войната от 792 г. Византия отново започва да
плаща годишен данък на България.
 2. България при хан Крум (803 – 814 г.)
а/ Начало на управлението му. Действия срещу Аварския хаганат
- предполага се, че произлиза от Панонските прабългари.
- основоположник на династия, която управлява България до края на Х век.
- 805 г. – хан Крум започва военни действия срещу отслабения Аварски хаганат и
завладява значителни територии на северозапад от Карпатите, населени със славяни.
- България става
непосредствен
съсед на
Франкската
империя на Карл
Велики.
- Под български
контрол попадат
богатите солни и
железни рудници
в Карпатската
област.
- Присъединени са
много славянски
племена.
б/ война с Византия на Никифор I Геник.
- 807 г. – кратък военен поход на император Никифор 1 в българските земи.
- 808 г. - в отговор на агресията хан Крум пресреща и ограбва византийски
отряд по р.Струма (1100 литри злато).
- 809 г. – поход на хан Крум в посока Средец (София), чието завладяване е
важна стъпка към укрепване на българското влияние на юг от Хемус и отваря
плацдарм за настъпление към Родопите и Македония. Стои на Виа диагоналис.

Териториално
разширение на
българското ханство по
време на управлението на
хан Крум
- 811 г. – император Никифор I предприема мащабен поход срещу
България, отхвърля българското предложение за мир и успява да
превземе столицата Плиска.
- Плиска е напълно опожарена и разрушена; запалени са околните ниви,
за да изгори и реколтата.
- „Неговата жестокост стигнала дотам, че той наредил да доведат
малките деца, да ги вържат на земята и да минат върху тях с
диканите за вършеене…“ – хроника на Михаил Сирийски

Войската на хан Крум преследва византийците, миниатюра от Манасиевата хроника

- хан Крум въоръжава цялото
население – славяни, авари,
вкл. жените, и причаква
оттеглящата се византийска
армия във Върбишкия проход.
- 26 юли 811 г. – катастрофално
поражение на византийската
армия при Верегава
(Върбишкия проход);
- императорът е убит, а синът му
Ставракий успява да избяга, но
по-късно умира от раните си в
Константинопол.

Манасиева хроника – Пленяването

на император Никифор I
в/ раждането на мечтата за Константинопол.
- след победата при Върбишкия проход България е хегемон на полуострова.
- новият византийски император Михаил I Рангаве отказва мирното предложение на хан
Крум, изпратено чрез делегация начело със славянина Драгомир
- 812 г. – от българската войска са превзети Девелт, Месемврия и Анхиало.
- 813 г. – тежък разгром за византийците в битката при Версиникия близо до Ямбол.

Хан Крум и император

Михаил събират
войските си преди
битката при Версиникия,
миниатюра от
хрониката на Йоан
Скилица
- у хан Крум назрява амбицията да завладее византийската столица Константинопол.
- юли 813 г. – българската армия се появява пред стените на града с намерение да го
обсади.
- опитът на император Лъв V да примами хана с обещание за преговори и да го убие от
засада силно разгневява хан Крум и затвърждава намерението му да превземе града.
- 813г. Одрин е включен за първи път в границите на българската държава.
- изселническа политика спрямо гръцкото население от завладените в Тракия земи.

- хан Крум умира

неочаквано в разгара на
приготовленията за
превземането на
Константинопол през
април 814 г.
- Версиите за смъртта му:
Разрив на сърцето и
сакрално цареубийство

Николай Павлович –
Крум извършва ритуали пред
стените на Константинопол
г/ административната реформа –
Хамбарлийския надпис
- Новозавладените земи в Тракия
са организирани по нов начин.
Прочетете текста и кажете
какви реформи прав Крум.
„ . . . . . . направих моя брат .., а
стратегът Лъв да бъде негов подчинен.
От Бероя до . . . Дултроини е пръв ичиргу
боилът Тук за дясната страна, а
стратезите Вардан и Яни негови
подчинени. За лявата страна на моя
саракт: за Анхиало, Дебелт, Созопол,
Ранули, е главатар боилът кавхан
Иратаис , а Кордил и Григора нему
подчинени стратези.”
Из Хамбарлийски надпис
д/ първото българско законодателство.
- черпим сведения за Крумовото законодателство от византийския лексикон „ Свидас“ от
Х век.
- строги мерки срещу клеветниците и пияниците.
- на просяците трябва да се даде толкова, че да спрат да просят.
- последствията за закононарушение могат да бъдат отнемане на имота, членовредителни
наказания или смърт.
- със законите на хан Крум започва изравняването на поданиците на общата държава
независимо от техния етнически произход – славяни или прабългари – етногенетичен
процес
- Продължава и процеса на централизация.

Хан Крум вдига наздравица

с аристократи,
миниатюра от Манасиевата
хроника
3. България при хан Омуртаг (814 – 831г.)
а/ Отношенията с Византия
- 815 г. – подписан е т.нар. „дълбок“ мир с Византия за срок от 30 години, който е спазван
през целия срок на управлението на хан Омуртаг.
- договорът е запазен върху каменна колона – т.нар. Сюлейманкьойски надпис.
- признава териториалните придобивки, постигнати при хан Крум.
- урежда се положението на славяните в граничните територии.
- уточнява се размяната на пленници.
- Византия се задължава да плаща годишен данък.

Хан Омуртаг изпраща делегация – миниатюра от хрониката на Йоан Скилица

«... И изпрати кавхан Иратаис, за да сключи мир за 30 години.
Първата от договорените 11 глави се отнася до територията. Тя
трябва да бъде от Дебелт (Бургаско) до Потамокастел и между
двете Авролеви, и до многото мостчета между Балдазена и
Агатоники, и до Левка и до Констанция (Симеоновград) и до Макри
Ливада (в близост до Хасково) и до Хеброс (Марица) и до планината
Хемус (Стара планина). Дотук стана определянето на границата.
Втора глава за славяните, които са под императора: те да останат
така, както бяха заварени, когато стана войната. Третата глава е за
останалите славяни, които не са подчинени на императора, от
крайбрежната област - той ще ги върне в селищата им. Четвърта
глава за пленените християни и за заловените...»

Сюлейманкьойски надпис на хан Омуртаг, 815 г.

Обобщете посочените клаузи на българо-византийския договор от 815 г.

Какво е отношението на България и Византия към славяните според вас
– към какво се стремят двете държави?
Коя прабългарска титла е посочена в текста? Предположете каква е
неговата роля в управлението.
- двамата владетели извършват клетвите по обичая на отсрещната страна –
хан Омуртаг по християнски, император Лъв V – прабългарската езическа
клетва.
- 823 г. – хан Омуртаг подпомага с войски император Михаил II срещу
избухналото в столицата въстание на Тома Славянина.

Хан Омуртаг преследва с войска въстаниците на Тома Славянина – миниатюра от

Мадридския препис на хрониката на Йоан Скилица
б/ България и Франкската империя.
- 818 г. – славянските племена тимочани, браничевци и абодрити, обитаващи
поречието на Средния Дунав, се отцепват от България и се обявяват за
поданици на Франкската империя.
- 827 г. – военен поход в земите на отцепилите се племена ги връща обратно
по български контрол.

Хан Омуртаг изпраща делегати - хроника на Йоан Скилица

в/ административна реформа отнема
самоуправлението на славяните.
- страната е разделена на
административни области –
комитати, начело с комити.
- по-малките единици са жупи начело
с жупани.
- проведена е реформа в армията,
която оттук нататък е единна и се
дели на опълчение и постоянна
ханска дружина с общо командване.
- сакрализация на властта – в
Чаталарския надпис пише:
„Великият хан Омортаг е хан от
бога в земята, дето се е родил. Медальон с лика на хан Омуртаг
Като остая [да пребъдва] в лагера
на Плиска, той построи аул на Туча
и уголеми силата си спрямо гърци и
славяни.“
г/ строителна дейност на хан
Омуртаг.
- възстановява опожарената
столица Плиска и издига нов
хански дворец.
- дворци до р. Тича и р. Дунав.
- Търновски надпис на хан
Омуртаг: „Човек, и добре да
живее, умира, и друг се ражда.
И нека роденият последен,
като гледа тези писмена, да
си спомни за този, който ги е
направил.“

Търновският надпис

Една от портите на старата столица Плиска

д/ гонения срещу
християните.
- възприемани са като
проводници на основния
враг – християнска
Византия.
- най-големият син на хан
Омуртаг – Енравота,
приема християнството и
впоследствие е лишен от
права над престола и убит.
- „Тази вяра, за която аз
умирам, ще се преумножи
на българската земя.
Напразно се надявате вие
да я ограничите с моята
смърт. Кръстният знак
ще бъде побит навсякъде,
ще се въздигнат храмове и
чистите свещеници чисто
ще служат на чистия
Бог!“ - Енравота-Боян
4. България при наследниците
на хан Омуртаг.
а/ хан Маламир (831 – 836 г.)
- идва на престола малолетен и
е напътстван от кавхан Исбул.
- след успешна война с
Византия за пръв път
присъединява град Пловдив в
границите на българската
държава – 836 г.
- Подновява договора с
франките през 832г.
- Продължава преследванията
на християните
- Продължава и строителната
дейност на баща си.
”Кан ювиги Маламир е от бога владетел.
Моят дядо Крум с вас намери(?) тези работи.
А баща ми, владетелят Омуртаг сключи
тридисетгодишен мир и живя добре с
гърците. Отначало и аз живеех добре, но
гърците опустошиха земите ни. И
владетелят Маламир, като управляваше
заедно с кавхан Исбул, тръгна на поход срещу
гърците с войска и опустоши крепостта
Проват, крепостта Бурдидзо и земите на
гърците. И извърши всичко славно и дойде до
Филипопол, а пък гърците избягаха. И тогава
кавхан Исбул заедно с преславния владетел
води преговори с филипополци.”
Маламировата летопис
“Кан ювиги Маламир от бога владетел.
Неговият стар боила кавханът Исбул
направи този водосток (чешма) и го даде на
владетеля и владетелят даде на българите
много пъти да ядат и пият, а на боилите и
на багаините даде дарове. Дано бог даде от
бога владетеля да проживее сто години
заедно с кавхан Исбул.”
Шуменски надпис
б/ хан Пресиян (836 – 852г.)
- като основна цел се
очертава
присъединяването на
населените със славяни
територии в Македония и
Родопската област.
- 837г. - присъединява
Родопите и Беломорието
- 839г. е присъединена
Македония -
присъединени са
областите около Прилеп,
Охрид и Битоля.
 «Пресиян, от Бога владетел на многото българи,
изпрати кавхан Исбул срещу смоляните, като му
даде войски. (…)
Който и да търси истината, Бог вижда, който и
да лъже, Бог вижда. На християните българите
направиха много добрини, и християните ги
забравиха, но Бог вижда.»

Пресиянов надпис от Филипи, дн. Гърция

Кое славянско племе е споменато в текста?

В кои територии са се водили военните действия?
Разсъждавайте как се променя демографският
облик на бъллгарската държава като последствие от
присъединяването на новите територии през
първата половина на IX век?
- Така в средата на IX век българската държава е устроена
административно без разделение между двата етноса, спазва
общи закони, има единна войска и е включила в границите си
населени със славяни територии в Мизия, Тракия и Македония.