Налагането на феодалните отношения в Западна Европа – „голямата

промяна” или естественото развитие

(част I)

1. Европейските земи през втората половина на IХ – началото на ХI в. същите

и не съвсем.
- За множество учени, изследващи европейското средновековие периодът от втората
половина на IХ – началото на ХI в. е съществен за бъдещото развитие на континента.
По това време изчезва от политическата карта държавата на Карл Велики, а опитите да
се събере отново в едно цяло неговото наследство се оказват не само неуспешни, но
сякаш задълбочават още повече фрагментацията.
- В този отрязък трябва де се разполжат времево и пространствено и тежките инвази на
викинги и маджари, и отчасти пиратските набези на сарацини. Показателното е, че към
началото на ХI в. те практически са отживени и преодолени (с малки изключения).
Това обаче не означава, че за жителите на Западноевропейските предели настъпват по-
спокойни години.Напротив – през разглежданата епоха тече едно много съществено
разместване. То има като резултат създавамето на нов вид обществени отношения и
изграждането на принципи за функционирането им. Именно това група франски
медиевисти наричат la grand mutation – голямата промяна, настоявайки, че почти
всичкиаспекти от живота са различни в сравнение с предходните столетия. Тук могат да
бъдат споменати – социалната структура, политическите институции, философско-
религиозните възгледи, икономическите практики, хранителната диета, облеклото и т.н.
Друга група, при това не само френски учени, смятат, че кълнове на промените са
забележими още в епохата на Меровинги и Кароинги и във всички изброени сфери се
вижда повече градация на вече съществуващи процеси, и затова отхвърлят идеята за
радикална промяна.
- За обучаващите се по средновековна обща история е важно да знаят, че мотивите и на
еднините, и на другите са съществени. Същевременно нито настояващите за
дисконтинюитет, защитници на „голямата промяна”, нито споделящите континюитета,
техни опоненти, успяват поотделно да обяснят цялата сложност и пълнота на
процесите, протичащи в Централна и Западна Европа. Разноликата амалгама от
романски и германски моменти в живота на обществото в разглеждания регион през
перида 500 – 1000 г. определя множеството локални особености.
- Сред малкото общи моменти е отношението към земята и възприемането й като
основното богатство и почти единствения източник на прехрана. Това превръща
поземлената собственост в генерален икономически фактор. Съчетано с политическата
нестабилност и слабата централна власт, подобна особеност принуждава обществото да
изработи механизми за колективно оцеляване, основано на владеенето, ползването и
произвежданото от земята. Много често те варират според географското
местоположение, релефа, гъстотата на населние, достъпът до големи реки или морета и
т.н.
2. Земята – ползване, обработване, владение.
2.1. За живеещите от земеобработване.
- Към края на разглеждания период, макар изчисленията да са силно условни, около 90 %
от населението води начин на живот, основаващ се на селкото стопанство. Огромната
част от това населиение се занивава непосредствено с обработката на земеделските
участъци. Доста малкото на брой фермери скотовъди, собственици на стада, горски
жители – въглищари и дървосекачи, ведно с нищожния процент занаятчии – казанджии,
ковачи, сарачи, кожари, месари, касапи, колари, гемиджии и др, също запазват своята
здрава зависимост от земята. Tака например горските жители – въглищари и
дървосекачи, са търсели прют в селските домакинства в студените месеци. Работели са

1
 като немни работници в стоманствата, за да получат подслон и препитание и пак в
поземлените имения са продавали добитите дърва и въглища. Пастирите, практукуващи
„етажно скотовъдство” също са зависели от благословията на сеньора и
благоразположеността неговите серви, когато стадата етрябвало да презимуват в
ниските пасища или нивите за угар.
2. 2. За условията при изграждане на концентрирани земеделки поселения.
- Противно на популярното мнение, условията за земеделие през периода от
климатографска гледна точка съвсем не са лоши. Към 1000 година, настъпва и трайно
затопляна на климата в европейските географски ширини. Дори противниците на
идеята, че има съществена промяна в климата на Северното полукълбо, признават, че
поне що се отнася за Централна и Северна Европа между 1000 и 1300 година валежите
са били обилни, а зимите сравнително меки. Паралелно с това трябва да се признае, че
викингските и маджарските набези, заедно със сарацинските рейдове в някои части на
Южна Европа имат своя дългосрочен положителен ефект. Доколкото съдействат за
отживяване на разпръснатите, малки фамилни земеделски хижи. Заради заплахата от
набезите голяма част от селското население започва да се концентрира в села – броят на
техните жители, не може да се сравнява с по-късни епохи, но на фона изолираните
семейни поселищата разликата е съществена.
- Съдбата на тези нови населени места е различна и често динамична. Някой от тях са
организирани като феодални манори (название на земя в комбинация с обвързаните с
обработката й производители ) докато други се обособяват в саморегулиращи се
общини, първоначално под контрол на краля и местен сеньор, като в последствие някои
от тях се превръщат в „свободни градове”. Повечето от разглежданите селища
изграждали или се разгръщат около вече изградени съоръжения за защита.
Фортификацията е варираща от примитивна палисада с ров до същински каменни
крепости с кули и бойници. Особено „привлекателни” през периода се оказват
укрепленията на местните аристократи и поземлени владелци. В тях те поддържат и
въоръжена дружина, предлагаща допълнителна защита на прииждащото селячество.
- Разбира се стремежът към сигурност е само част от процеса и не обяснява достатъчно,
настъпващата промяна. Местните владелци, притежаващи по-големи или не чак толкова
поземлени имения, притиснати от невъзможността да ги обработват сами, често са
склонни да отдават на работници. Поради ниското ниво на парична циркулация тези
своеобразни арендатори в замяна на правото на ползване на земята давали на
земепритежателя част от реколтата. Те се натоварвали и с други задължения, като
ангарии и поддръжка и строеж на крепости, пътища и мостове. На ранния етап тази
форма на сделка, основана на отчисления от „узуфрукта” – произведеното от земята, не
е чисто феодална. Тя се превръща в такава, когато в замяна на заселване на несигурното
поради икономически (беизмотност) или други причини (нападения) селячество е
склонно да жертва независимостта си срещу военната защита от местния лорд и
дружината му и срещу стопанската сигурност на достатъчно обработваеми земи, за
издържане на домакинствата. Заселването в господарските имоти е свързано и с
фактическото признаване на законната му власт и приемането на отчисления от
произведеното в негова ползва, заедно с изпълнението на отработъчни или натурални
повинности. Ползата за селяните също не следва да се подценява. Обитаването на села
има отнешение към нарастване на житните добиви. Живеейки групово земеделците при
ниското ниво на агротехника са можели да споделят знанията и уменията си и най-вече
да обединяват усилия за по-тежките дейности и да ползват общо така необходимия
земеделки инвентар и впрегатен добитък. Паралелно с това в случай на неурожайни
години или при елиминиране на конкретна нужда селяните са в правото си да разчитат
на подкрепа от своя лорд.
2.3. За едни по-различни земеделски стопани.
- Тези форми на двустранна ангажираност на земевладелци – зависими земеползватели
намират отражение в терминологията на епохата. Тя решително изменя съдържанието
на латинския термин servus – роб, в нещо качествено различно – зависим, служещ,
работещ в имението. При това средновековния serf в различните региони на Западна

2
 Европа е доста различни форми на зависимост спрамо своя сеньор. Задълженията му
варират в широк диапазон в зависимост от местните условия и нужди. В планинските
региони на южнонемските земи остава значително количество дребни земевладелци, в
зависимост от силно пресечения терен е много трудно да се формират големи манори. В
следствие на това свободните селяни остават сериозен процент от населението. Обратно
в Централна и Южна Франция теренът е придимно равнинен, а почвите са почти
еднакво плодородни. В тези територии селячеството изпада в зависмост повсеместно, а
някои от манорите имат чудовищно големи размери.
- Всъщност индивидуалният статус на серва зависи от това, което той или предците
приели зависимостта предлагат на местния аристократ в замяна на протекцията.
Земеделец с достатъчно късмет да има собствени средства, по-специални умения,
работен добитък или инвентар или дори собствено парче земя е в състояния да
преговаря и поличу много по-облекчени условия на зависимост и по-ниска рента.
Такива, които отдават на владелеца единствено личната си независимост и идват в
имението само с дрехите на гърба си са в доста по-тежко положение. Точно те се
намират с бившите роби в най-неизгодните условия на зависимост.
- В повечето днешни европейски езици думата селянин може да носи и негативни
отенъци. Те са наследени именно от епохата на средновековието. Селяните от втората
половина на IХ – началото на XI в. не са просто бедени земеделци. Обстоятелство,
което намира отражение в терминологията. Латинското pagensis (peasant) означава
земеделски работник, но не и свободен фермер. Още през ранното средновековие то се
обвързва с друг латински термин paganus – езичник, дивак, като постепенно започва да
носи унизителен отенък на социална подчиненост. По времето на Каролингите, все още
свободните земеделски стопани, макар да са предтечи напо-късното селячество, не са в
същата позиция. Те са лично свободни и поне на теория имат законови права.
Огромната част от наследниците на свободните държатели на земи през VII – VIII в.
изпадат във различни форми на зависимост през IX - X в. Като тик причините може да
са поради доброволно търсене на подкрепа от силните във военно отношение
земевладелци или принудителното поставяне в зависимост, поради обедняване, заради
луфта на лошите реколти при примитивната агротехника и изтошаването на почвите в
личните селски стопанства. Както стана дума концентрираните села се превръщат в
основна форма на поселищен живот през епохата. Не че и през предходните столетия
изобщо няма такива селски общини. Броят жители е вариращ в зависимост от терена,
усилията местния лорд за привличане на заселници, чуждите нашествия, условията на
зависимост естествения прираст и т.н. При все това съществува определен модел. В
средата на поселението са разположени групата селски хижи, хамбари, обори и
работилници. Сеньорът обикновено строи и фурна/пещ за хляб. За ползването й
жителите на имението е трябвало да плащат такса. В по-големите селища има и църкви
или параклиси, а не рядко и кръчми-гостилници, които са най-забележимите сгради в
централното пространство.
2. 4. Особености при земеообработването
- Около групата постройки се простират т.нар. „отворени поля” – ниви, които не са
разделени от огради и плетове. Подобна организация е продиктувана от ресурсите в
манорите. Много често, особено при по-малките, сеньорът осигурява на зависимите си
една груга впрегатни волове. За да може да се изорат ивиците земя, е било наложителна
кооперация в усилията. В последствие след общата оран всеки серф работи върху
собствения си участък индивидуално, докато се стигне до жетва или вършеене. Ивиците
поземлени участъци, предоставяни на зависимите, варират от географските условия,
тежестта и плодородността на почвите и парцела, който четири двойки волове могат да
изорат за един ден. За да се разбере подобен тип организация трябва да се споменат
няколко думи за облагането с данъци. Основната фискална единица бил мансът
(mansus). Той включвал не само земята, но и жилищната постройка, селскостопанските
сгради, ливадите и т.н. При това не е наложително мансът да е компактен. Неговите
участъци е можело да бъдат и разпръснати из землището на общината, в последствие на
манора. Принципно в различаващите се условия се приема, че мансът е трябвало да

3
 бъде толкова голям, че да осигури изхранването на едно домакинство. В този смисъл
той е не токова мярка за площ (дори защото варира) колкото фискална единица. Един
манс може да има повече от един държател, но не броят им не трябва да надхвърля
четирима. Данъчните задължения и повинностите се записвали не на държателите, а на
мансите. По този начин, без значение каква е уговорката между обработващите,
земевладелецът получава изискуемото от манса.
-

- Въпреки множеството съвременни описания, средновековните серви, не са хомогенна

категория. Нееднородността е резултат от комбинацията на множество фактори. От
конкретните природни ресурси на обитавания регион, през етническата принадлежност
и културната традиция до ролята на пола. Това определя широката вариативност в
правния статут и задълженията. Когато нещо от споменатото се промени или бива
добавено ситуацията става още по-комплексна. Особено показателни са етнически
смесените региони. Експлоатацията може да бъде засилена ако селячеството
принадлежи към друга етническа група от земевладелеца и военната му дружина.

4
- Както и организацията на земеобработването обаче има някои постоянни фактори. Сред
тях са хранителната диета и положението на жените и децата в семейството. С малко
изключение, повече в количеството, отколкото в разнообразието, в повечето региони на
Западна Европа се хранят със зърнени храни, домашно произведени зеленчуци и пресни
или сушени плодове. Месото през топлите месеци е главно птиче, за сметка на
отглежданите от домакинството кокошки, патици, гъски, и по-рядко агнешко или
говеждо. Консумацията на риба също е разпространена. Все пак месото е гост на
селската трапеза доста рядко и то основно в студените месеци. През останалото време
са консумирани яйца, мляко и млечни продукти, мед и гъби в добавка към основната
храна. Употребата на бира, а в лозарските региони на вино, е широко разпространено.
Дължи се не на склонност към алкохолозъм, а поради факта че и двете напитки са
хранителни и осигуряват важни ензими за организма.
- Като цяло жените и децата са ангажирани с приготвянето на храната и имат много по-
малко права, почти лишени са от собственост или автономност на решенията им.
Физическата саморазправа с непокорните наследници или домакини е практика в
селките семейства. Проблемите при ражданията, честите бременности и следродилните
инфекции са една от причините за по-ниската средна продължителност на живота при
нежния пол в сравнение с мъжете. Паралелно с това множество забрани от правен и
културно-религиозен характер ограничавам живота на средновековната жена в
провинциите. Не всички от тях обаче имат сексуален контекст.
- През периода, в наследство от предходните столетия, е практикувана двуполната
система на земеобработване. При нея половината участъци се оставят незасети, за угар,
за да може през почиващата година почвата да се възстанови. На следващия
селскостопански цикъл обработените и необработените участъци биват сменяни. По-
рядко се стига до редуване и на култури при прилагане на двуполната система.
Постепенно в почти всички региони на Западна Европа се стига до преминаване към
триполна система. Тя представлява по-съвършен вариант за експлоатация на земята при
ограничените ресурси на агротехниката. Става дума за редуване на разделените на три
участъци, при което едните са засявани с есенници, другите с пролетници, а третите са
оставяни за угар. И така на ротационен принцип се прави опит да се гарантира добива
от реколта, без да се стига до изтощаване на участъците.
- Когато се разглежда земеделието през средновековието и особено през Х в и първата
половина на ХI в. трябва да се отчете, че заедно с налагането на триполната система се
появяват съществени нововъведения. Те облекчават и колективния, и индивидуалния
труд, като паралелно с това водят до увеличаване на добивите от обработваемите
участъци. На първо място следва да се отчете изоставянето на лекия плуг. Познат още
от античността и пригоден за по-песъчливите и леки почви в Средиземноморието той е
далеч от пълната си ефективност при оран на тежките, глинести и влажни почви в
Северна Европа. Около началото на Х в. се появява и налага т.нар. тежък колесен плуг.
По-голямата му маса и обем позволяват по-дълбока обработка, а използването на колела
възпрепятства заклиняването в браздата при потъване. Подобно нововъведение
позволява да се облекчат усилията по време на оран, а семената да се засяват по-
дълбоко и да са защитени от измръзване. Паралелно с това върви и разчестване на
горските масиви, за да се отворят нови пасища и площи за засяване. Процесът обаче
върви трудно, доколкото почти навсякъде е възпрепятстван от аристокрацията, която го
възприема за посегателство върху сеньориалните й права върху ловните гори. Сред
ключовите нововъведения е и прилагането на конската тяга. След подобрения в хамута
конят се оказва по-ефикасен впрегатен добитък от вола, доколкото се нуждае от по-
малко паша и фураж, а същевременно върши повече работа. През епохата,
първоначално за нуждите на манора, а в последствие и за размяна, където условията
позволяват се разширяват лозовите и маслиновите насаждения. Особеностите при
обработката и съхранението им водят до специализация на селския труд, а формираните
излишъци се насочват не само към складовете на феодала, като рента, но са изпозвани и
подобряване на селския бит и разнообразяване на инвентара и домакинството.

5
 - Нововъведенията, разбира се, разпространяват сравнително бавно през втората
половина на Х – началото на ХI в. Съчетани с благоприятните промени в климата и
отпадането на военната заплаха от сарацини, викинги и маджари те имат огромно
значение за преодоляването на глада в селото. В дългосрочен план това води до
натрупване на излишъци в земеделските стопанства, които при нарастналия брой на
населението ще имат ключова роля в бъдещото развитие на Западна Европа.

Литература:

 Гутнова, Е. В. (ред.), История Европы, Средневековая Европа, т. 2, Москва, 1992.

 История средних веков. От хаоса к порядку (Библиотека мировой истории) М., 2001.
 Удальцова, З. В., С. П. Карпова. (ред.), История средних веков, т. 1, Москва, 1990.
 Йонов, М., Й. Николов. Христоматия по история на средните векове, т. 1, С., 1975.
 Гагова, Кр., Средновековна Европа Х – ХIII век. Лекционен курс. С., 2007, 5 – 12.
 Дюби, Ж., Времето на катедралите. Изкуство и общество 980 – 1420. С., 2004, 51 – 81.
 Дюби, Ж., Трите съсловия и въображаемият свят на феодализма. С., 2007.
 Backman, Cl., The Worlds of Medieval Europe. Oxford UP., 2003, 155 – 174.
 Smith, J. M. H., Europe after Rome. A New Cultural History 500 – 1000. Oxford UP., 2005,
151 – 182.

N.B. ! Извори:

Из Мерсийския капитуларий на Карл Плешиви (847 г.)

„... 2. Желаем всеки свободен човек в нашето кралство да си намери сеньор, който му хареса,
било в наше лице, било в лицето на някои от нашите васали.
3. Ние постановяваме също никой човек да не напуска своя сеньор без основателна причина
и никой да не приема такъв човек, освен според обичая от времето на нашите прадеди.
5. Ние желаем васалът на всеки от нашите васали, в което и кралство да се намира, да
последва своя сеньор в поход срещу неговия неприятел или при случаи на нужда, освен ако се
случи нашествие в кралството...не дай боже това да стане. В такъв случай целият народ на
кралството трябва да се заеме с общи услилия да отблъсне това нападение.”

Из поема на епископ Адалберон, посветена на крал Робер Благочестиви

(края на Х в.)

„Съсловието на духовниците образува едно тяло, но делението на обществото познава

три съсловия. Човешкият закон действително разграничава други две положения.
Благородникът и несвободният не се управляват по един и същ закон.
Благородниците са войници, защитници на църквите. Те защитават всички хора от народа
– големи и малки, и по този начин защитават сами себе си.
Другата класа е тази на несвободните. Това съсловие на нещастници не притежава нищо
без теглила. Храна, облекло се доставят за всички от несвободните, защото никой свободен
човек не може да живее без тях.
И тъй божията държава, която се смята за единна, е разделена на три съсловия: едни се
молят, други воюват и трети работят. Тези съсловия живеят заедно и не биха допуснали
делене. Службата на едните прави възможна службата на другите две. Всеки последователно
предоставя своята опора на всички...”