Тема 9: Старогръцка елегия- метрически особености, теми, представители

Елегията е песен в елегическо двустишие (дистихон)

Стихотворенията от този жанр на старогръцката лирика са едни от най-ранните.Като
ритъм и съдържание елегията представлява своеобразен преход от епос към лирика.
Най-разпространена в елегиите е гражданската тематика. Смята се така, защото във
фрагментите от такива елегии се открива съдържание, много близко до посланията на
епоса. Такива елегии подканват, настройват, въодушевяват воините да влязат в битка,
да се покрият със слава.
Размерът, в който се пише елегията, е на границата с епоса, но едновременно при
изпадането на една сричка- си противоречи на епоса- елегическо двустишие-
хекзаметър и пентаметър.
Елегията се дели на обществена /гражданска, патриотрична и политическа/,
любовна и дидактическа
Основните представители на гражданската елегия са Калин и Тиртей. Най-древният
елегик, Калин от Ефес, я използва, за да подбуди младежта на родния си град за бран
срещу кимерийците, а спартанският поет Тиртей прави от нея съвършен инструмент
за патриотична пропаганда. Солон, от своя страна, използва елегията, за да изрази
мислите си за политическата реформа, която извършва. В един век, когато
законодателството вълнува непосредствено човека, не може да не бъде понятно защо
поезията става така леко политическа.
Представител на любовната елегия е Мимнерм. Неговата поезия е изнежена и
сентенциозна. Известен е с творбата си “Жалба по младост” - в този фрагмент
Мимнерм изразява тъгата си, че възрастта, в която той може да се радва на любовни
ласки, вече е отминала (от Ренесанса насам е водеща любовната елегия).
Поучителната елегия, също и гномити (гномос- поучение, мъдро слово), водят
началото си от Фокилид, Солон и Теогнид- запазени са 649 фрагмента от Теогнид.
Тези нравоучения изразяват възгледите му. Сред фрагментите откриваме фраза,
която казва: “Тези събра Теогнид”.Жалбата на аристократа Теогнид по загубеното
минало често преминава в отчаяние и злоба. Той не само възприема социално своя
свят, но търси и причина за бедствената промяна.
Представител на философската лирика е Парменид.