Тема 7: Съпоставка между “Илиада” и “Одисея”: теми, персонажи, структура.

Въпросът за целостта и завършеността на двете произведения

Геометризъм по отношение на структурата на “Илиада”
- на равнище на песните- състои се от 24 песни. Геометризмът може да бъде
както в рамките на една отделна песен, така и в съотношението на
раздалечени една от друга песни
пр.: I песен: в нея има симетрично разположени действия- съвет на боговете в
началото и в края на песента- това придава известна степен завършеност,
самостоятелност на отделната песен.
Последната XXIV песен има сходна структура. И в двете песни в средата има
епизод на пратеничество от света на боговете при смъртните хора. Подобна
структура има и I-ва песен на “Одисея”. Това дава основание да се мисли за
премислен, устойчив похват
Освен на нивото на песните тази елементарност може да бъде наблюдавана и
в разказите за бойните дни. Няма боен ден, който да съвпада с една песен-
няма тъждество между песни и бойни дни.
Има 5 бойни дни. В първия може да се види проявление на симетричността в
разполагането на двата основни двубоя- между Парис и Менелай и между Аякс
и Хектор.Между тези два двубоя е разположено описанието на битката. При
разказа за третия боен ден- той центрира поемата. Трае от 11 до 15 дни.
В разказа на поемата виждаме също така редуване на два основни принципа:
повествование- съсредоточено върху бойните действия, и описание- представя
състояния, мирните дни, щита на Ахил
● екфразис- изображение на вече съществуващо изображение, т.е.
изображение на втора степен. пр.: щитът на Ахил, описание на картина в
литературна творба, описание на фотографска снимка.
В “Илиада” смисловото движение от мотива за гнева на Ахил в началото на поемата
до мотива за примирието между Приам и Ахил се счита за вторичен мит. Вторичният
мит в “Илиада” се свързва първо с отношението от гнева към смиряването на гнева и
второ- с отношението между темата за войната и темата за мирния живот.
Втората тема е оставена на заден план. Тя е успоредна на темата за мирния живот.
Движи се от представата за войната като същински достоен живот на воините; към
представата за войната, уравновесена от хармоничния мирен живот /чрез епически
сравнения/
I и XXIV песен се делят на по пет епизода: спор на Олимп – разговор между
Зевс и Тетида – пратеничество;
1-ви боен ден – симетрично разполагане на двубоите между Парис и Менелай
и Аякс и Хектор, ограждащи стълкновението между войските;
3-ти боен ден – среда на сюжета XI-XV песен.

Извод: съставките на вторичния мит са гняв-смирение и война-мир

Целостта на “Илиада”
В сегашния си вид тя е определена от александрийските филолози като цяло и като
отделни песни.
Епическият сюжет като универсален ритъм на основни типови събития, които в
съотнасянето си набавят ясен смисъл – значението на текста, което се реализира в
празничния ритуал;
Преобразуване на празничния контекст в жанров: на редуването на делници и
празници съответства универсалният ритъм на лишение от/нарушаване на
благополучие – възстановяване/компенсиране на благополучието.

Сюжетът на “Илиада” като вторичен мит: лишение-компенсация; ново лишение-нова

компенсация
Два основни момента на сюжетния ход:
- конфликтът Ахил- Агамемнон,,,
-
- помирението на Ахил и Приам
/Движение от гняв към помирение/
- самата Троянска война започва с убийството на Патрокъл
- откриването на даден конфликт примирява предхождащия го: Ахил-Хектор;
Ахил-Агамемнон; Ахил-Приам

“Одисея”
Поемата е посветена на един герой- Одисей. И “Илиада” говори за един централен
герой, от когото зависят много неща в поемата, но от Одисей зависят много повече.
Нагласата на героя е съществено различна- той не се стреми да побеждава врагове, а
да се завърне в родното място, но междувременно му се случват неща,
възпрепятстващи завръщането му.
● В поемата важна е играта за скриването на личността
Изумителността се състои в това, че Омир удвоява ролята на Одисей- той започва да
разказва за себе си и влиза в двойна роля.
● Да наречеш себе си “никой” е парадоксално
● През гръцкото назоваване Омир прави двоен възел- Одисей хем казва, че е
никой, хем е носител на качества, които всеки разпознава- скрива и
едновременно разкрива себе си.

Съпоставка между “Илиада” и “Одисея”

Прилики:
- двете поеми са създадени от един автор /въпреки съмненията/
- състоят се от еднакъв брой песни- 24, разделени така от Зенодот /330-260
г.пр.н.е./
- написани са в хекзаметър
- започват с призоваване на музата- вер. Калиопа
- общите теми са: завръщането у дома, чест и достойнство, непреходна слава
Разлики:
- “Илиада” е по-ранната поема- разказва за голяма война между два етноса, за
сблъсъците на войските, намеси на боговете, множество воини и индивидуални
двубои между тях
- “Одисея” разказва за един централен персонаж. Одисей вече не е сражаващ се
воин, а пътешественик и приключенец
- “Илиада” е по-обемиста- съдържа 15 693 стиха, от които се повтарят 5606;
“Одисея” се състои от 12 110 стиха, от които се повтарят 3648
- фактологични разлики: В “Илиада” Елена е последвала Парис и иска да му
бъде вярна въпреки всичко; В “Одисея” тя живее спокоен брачен живот с
Менелай;
В “Илиада” Нестор има 12 сина, а в “Одисея”- 3-ма
- В “Илиада” композицията е симетрична двустранна; В “Одисея” тя е
целенасочена към едно основно събитие- завръщането на Одисей,
възмездието на женихите и възстановяването на семейното благополучие
- В “Одисея” личат мотиви от старинни легенди- за съпруга воин или
мореплавател, завърнал се след дълго отсъствие, за сина, тръгнал да търси
своя изчезнал баща, фантастични приключения и чудовища от вълшебна
приказка
- Аристотел, Поетика: /във връзка със създаването на единна фабула/
“Като създавал Одисея, той не представил всичко, което се е случило с героя
… но съставил Одисеята около едно действие, за каквото говорим ние, а също
така и Илиада” /гл.8/ и “Илиада е проста и патетична, а “Одисея- заплетена /тя
е цяла познавания/ и характерописна” /гл. 24/
В “Одисея” има още едно измерение на худ.свят.- надолу- света на мъртвите,
където Одисей прониква (там той се среща с Тирезий)
● Предсказанието на Тирезий предопределя в структурен план какво ще
стане с повествованието, както и финала- той е отворен.

● Хорхе Луис Борхес има хипотеза, че в цялата човешка литература съществуват

две оригинални произведения- Библията и Одисея и всички останали са
техни производни.