Теория на литературата-Лекция №7

Епически видове
Повест, новела, разказ
Българската художествена проза започва с повест.
1. Повест
Повестта е средна по обем епическа форма. Може да има повече от една сюжетна линия
поради големия си обем. Повестта си има своите видови определения. Повестта представя една
идея. Елементите на повестта са насочени към изграждане на образ на тази идея. В древно-
руската литература повест се нарича всеки обективен разказ(повествование), за разлика от
другия епически вид, който се нарича слово и в който има силно лирическо начало. Повестта се
оформя като вид през 19.век. Основното развитие на художествения смисъл не е в сюжетното
движение. Епизодите в отделните действия следват един след друг по принципа на
хронологичната им последователност, а не на причинно-следствени връзки. По-скоро има единно
проникващо действие. Много характерно за повестта е, че действените моменти на
сюжета(там, където има кулминация на действие) застиват в точката на най-високо
напрежение и придават „скулптурен характер“ на образа. Разказът, течейки в хронологична
подреденост , всъщност точно това създава чувството за обективност. Повестта дава
възможност за характерно разгръщане и разширение на многообразието на света-включване на
нови сцени и впечатления. Тя акцентира върху извънсюжетните и по-често статични
компоненти-душевни състояния, описания, пейзажи. Лирическите отстъпления акцентират
върху гласа на повествователя и включват магията на речевата стихия-удоволствието да се
говори.
2. Новела
Новелата възниква през 14.век в Италия: „Декамерон“-Джовани Бокачо. Възниква по време на
Ренесанса. Новелата е изкуство на сюжета, насочена към деятелната, а не към съзерцателната
природа на човека. Сюжетът е често парадоксален с резки антитези(перипетия), включително и
метаморфози(връзки с фолклорното и литературното начало- връзка с басня, приказка и
анекдот). Тя се разпознава по това, че развръзката е напълно неочаквана(разкази с неочакван
край). По обем тя също е средна. Новелата оголва ядрото на сюжета, фокусиран около едно
събитие или перипетии. Това става чрез композиционна строгост- отсъствие на описателност,
психологически състояния, пейзажи. През Ренесанса има комично и назидателно начало;
представя самоопределянето на личността сред превратностите на живота. Новелата разкъсва
веригите на социално-историческия и психологически детерминизъм. През 20.век основна тема е
съдбата и играта й с човека. На преден план излиза случайността, която разрушава тъканта на
ежедневието.
3. Разказ
Разказът е кратък епически вид, който възниква през втората половина на 19.век. Не е
задължен да има всички елементи на сюжета. Той се различава от очерка, който е документален
и описателен, но въпреки това има два типа разкази:
-очерков характер
-новелистичен характер-сборник „Старопланински легенди“ Формула на разказа: Алексей
Толстой- запетая плюс но