Теория на литературата-Лекция №4

Лириката като литературен род

Лириката възниква през 7-6.век пр.н.р. Позната е през нейните видове, приема се за
литературен род едва през средата на 18.век. Подобно на музиката(лириката избира за свой
предмет човешкото отношение към действителността-конотация, като разчита не толкова на
предметността, колкото на внушението за преживяване. „Предметите са нещо повече от
самите себе си“. Миметичното ниво е разколебано.
Ролан Барт- „Лириката няма хронотоп“
Бахтин- хронотоп: Всеки един жанр има собствен хронотоп(взаимната връзка между
времето и пространството по Айнщайн). Хронотопът съставя свят и във всяка жанрова форма,
той е различен. Лириката е в сегашно време(абсолютно- сегашното време на вътрешния свят.
Той е уникално, крайно и абсолютно).
Лириката притежава четири основни характеристики:
1. Субективна- Единство в изразяваното настроение.
Шелинг- Лириката изразява съзнанието на субекта; сфера на самосъзнанието. Лириката
запазва близост с музиката. В нея има един основен тон и едно основно чувство на музиката.
Подчинена е на ритъма. Онова, за което говори лириката, подобно на музиката, е отдалечаване
от предмета или липса на предмет. Тя взима повод за обективно изображение за една
субективност.
Прояви на субектно присъствие:
-Лирически субект- поетът, авторът(родово отношение)
-Лирически говорител-това е речевият субект(Употребява се в 3 л. ед.ч)
-Лирически Аз(Аз-форма)- една от формите на лирическия говорител(видово отношение).
Джонатан Кълър- В лириката, употребата на деикси(показателни местоимения) е форма на
пресупозиция(предварителна договореност). Употребата на местоимения заявява една
предварителна договореност.
-Лирически образ-Образ на чувства
-Лирически герой- Вид лирически образ с известна външно-положеност
2. Несюжетност- Повишена функция на композицията(синтактичната организация,
формалните отношения).
3. Стихотворна реч-Моделира допълнително смисъла. Създава високо организирано
пространство, в което може да се разположи вътрешния свят на човека.
Карл Густав Юнг- Душата на човека винаги се представя като кръг- от Античността до
днес. Тя има нужда от защита в организираното пространство. Стихотворната реч създава
удобно високо-организирано пространство.
 4.Експресивен дискурс-Характерен лирически и елиптичен език. Повече премълчава, отколкото
казва. Съответства на експресивната функция на знака(да изразява отношение към подателя на
съобщението)- Роман Якобсон
Свръхдетерминиран език- Много по-силни връзки между отделните части. Многозначността
на думите е повишена. Когато се говори за предмети, не са само те, а нещо друго- т.н. ключов
стих(в него се преобръща всичко казано до момента).
Съпротива спрямо граматическите и логическите норми