Лириката възниква през 7-6.век пр.н.р. Позната е през нейните видове, приема се за литературен род едва през средата на 18.век. Подобно на музиката(лириката избира за свой предмет човешкото отношение към действителността-конотация, като разчита не толкова на предметността, колкото на внушението за преживяване. „Предметите са нещо повече от самите себе си“. Миметичното ниво е разколебано. Ролан Барт- „Лириката няма хронотоп“ Бахтин- хронотоп: Всеки един жанр има собствен хронотоп(взаимната връзка между времето и пространството по Айнщайн). Хронотопът съставя свят и във всяка жанрова форма, той е различен. Лириката е в сегашно време(абсолютно- сегашното време на вътрешния свят. Той е уникално, крайно и абсолютно). Лириката притежава четири основни характеристики: 1. Субективна- Единство в изразяваното настроение. Шелинг- Лириката изразява съзнанието на субекта; сфера на самосъзнанието. Лириката запазва близост с музиката. В нея има един основен тон и едно основно чувство на музиката. Подчинена е на ритъма. Онова, за което говори лириката, подобно на музиката, е отдалечаване от предмета или липса на предмет. Тя взима повод за обективно изображение за една субективност. Прояви на субектно присъствие: -Лирически субект- поетът, авторът(родово отношение) -Лирически говорител-това е речевият субект(Употребява се в 3 л. ед.ч) -Лирически Аз(Аз-форма)- една от формите на лирическия говорител(видово отношение). Джонатан Кълър- В лириката, употребата на деикси(показателни местоимения) е форма на пресупозиция(предварителна договореност). Употребата на местоимения заявява една предварителна договореност. -Лирически образ-Образ на чувства -Лирически герой- Вид лирически образ с известна външно-положеност 2. Несюжетност- Повишена функция на композицията(синтактичната организация, формалните отношения). 3. Стихотворна реч-Моделира допълнително смисъла. Създава високо организирано пространство, в което може да се разположи вътрешния свят на човека. Карл Густав Юнг- Душата на човека винаги се представя като кръг- от Античността до днес. Тя има нужда от защита в организираното пространство. Стихотворната реч създава удобно високо-организирано пространство. 4.Експресивен дискурс-Характерен лирически и елиптичен език. Повече премълчава, отколкото казва. Съответства на експресивната функция на знака(да изразява отношение към подателя на съобщението)- Роман Якобсон Свръхдетерминиран език- Много по-силни връзки между отделните части. Многозначността на думите е повишена. Когато се говори за предмети, не са само те, а нещо друго- т.н. ключов стих(в него се преобръща всичко казано до момента). Съпротива спрямо граматическите и логическите норми