Зигмунд Фройд

Зигизмунд Шломо Фройд е роден на 6 май1856 година в еврейско семейство в град

Фрайберг,Моравия.Баща му Каламон Якоб Фройд търговец на вълна и има две
деца от предишни бракове. Зигмунд е първото дете от неговия втори или трети
брак, с Амалия Натансон.
През 1860г. семейството се премества във Виена, където както повечето виенски
евреи, постепенно се адаптира в местното общество. Младият Зигмунд не е
възпитаван в стриктно следване на еврейските традиции и, макар че е обрязанпри
раждането си, образованието му не е традиционалистично, а отворено към
философията на Просвещението.
От 1866 до 1873 година учи в средно училище. През 1873 година завършва
гимназия, получавайки отлична оценка на матурата.
След като завършва гимназия , Фройд се насочва към кариерата на зоолог В края
на 1873 година той постъпва във Виенския университет, където става привърженик
на биологичния дарвинизъм, превърнал се в модел за собствените му научни
изследвания.
Зигмунд Фройд се дипломира осем години след началото на своето следване, тъй
като го прекъсва на няколко пъти, заради военната си служба и заниманията си с
научни изследвания извън рамките на редовното обучение.
През 1879 – 1880 година Фройд отбива военната си служба. Той използва това
време, за да започне свой превод на събраните съчинения на Джон Стюарт Мил, от
които превежда само есето за еманципацията на жените и за да задълбочи своите
познания за теориите на Чарлз Дарвин. През юни 1880 и март 1881 година Фройд
издържа своите финални изпити в университета и на 31 март 1881 година се
дипломира.

Непосредствено след дипломирането си Зигмунд Фройд продължава своята работа

във Физиологичния институт на Ернст Вилхелм фон Брюке, а след това в
продължение на два семестъра работи в химическа лаборатория. Същевременно
той прави и собствени изследвания в областта на хистологията.
През юни 1882 година Фройд напуска Фон Брюке, за да започне лекарската си
практика. Самият той по-късно твърди, че причина за това е съветът на Фон Брюке,
според когото това би му създало добра репутация. Според някои биографи, целта
на Фройд е да подобри материалното си положение, тъй като по това време се
запознава с Марта Бернайс, дъщеря на заможен еврейски търговец, за която има
намерение да се ожени. Въпреки това, двамата се женят едва през 1886 година,
когато Фройд открива собствен кабинет за консултации.
През октомври 1882 година Зигмунд Фройд става хирург във Виенската болница,
която по това време е един от медицинските центрове със световно значение. От
май следващата година работи в психиатричния отдел под ръководството
на Теодор Майнерт, където продължава изследванията си в областта на
хистологията, работейки главно върху гръбначния мозък.
През септември 1883 година Фройд е прехвърлен в отделението на доктор Шолц,
където придобива първия си клиничен опит с нервно болни. През декември същата
година, след като прочита статия на доктор Ашенбрант, той насочва интереса си
към кокаина и стига до извода, че той има положителен ефект при умора и
симптоми на неврастения. В своя статия „За коката“от юли 1884 година той
препоръчва употребата му при различни проблеми.
Според теорията на Фройд за психосексуалното развитие, докато растем, ние
преминаваме през пет критични фази. Нашият сексуален порив, който Фройд
нарича либидо, се фокусира в различни ерогенни зони през всяка от различните
фази. Фазите са: орална, анална, фалическа, латентна и генитална. Ако имаме
травмиращи случки през която и да е фаза, може да развием проблеми по-късно в
живота като неврози, зависимости, пристрастявания или депресия.
До юношеството децата са водени от самоличността си, и следователно от нуждата
за моментно удоволствие. Около 7-годишна възраст децата започват да развиват
свое суперего. Те искат да спазват правилата и да станат добри, морални граждани
като другите около тях. Егото се формира след началото на юношеството и трябва
да балансира между срещуположните сили на самоличността и на суперегото.
За да разберем теорията по-добре, нека погледнем тези трима приятели, които
порастват различно, но в един и същ квартал.

Оралната фаза (възраст 0-1)

През първата година от нашия живот, ние опознаваме света през нашите орални
сетива. Нашето основно удоволствие идва от това да смучем от гърдата на майка си
или от шише. Конфликтът, който се появява тук еотбиването от майката.
Ханс е отбит от майка си без травма. Майката на Ернст спира да го храни още на 4
месеца, което е твърде рано. Ида често е оставяна да плаче самичка, когато е
гладна.

Ханс става здрав, силен и независим възрастен. Ернст страда от травма и развива
орален проблем. Той се опитва да компенсира като дъвче дъвка постоянно. Ида
прекарва целия си живот, търсейки оралната стимулация, която й е липсвала като
бебе и следователно развива манипулативен и пристрастяващ характер.

Аналната фаза (1-3 години)

Основният фокус на нашето либидо на тази възраст е контролът над пикочния ни
мехур и на изхождането по голяма нужда. Ние трябва да се научим да използваме
гърнето.
Родителите на Ханс поощряват неговите опити да използва тоалетната и го
подкрепят да се учи със своето си темпо. Родителите на Ернст го принуждават да се
учи да използва гърнето прекалено рано и го наказват за грешките му. Родителите
на Ида неглижират всякакви нейни опити с гърнето.

Ханс развива компетентна личност и добра и уравновесена връзка с властта. Ернст

става анално задържаща личност: той става прекалено контролиращ възрастен, с
погнуса към своето тяло и тенденция да изпълнява заповедите на властта. Ида
развива противоположната личност на Ернст: тя става разхвърляна,
неорганизирана, не взима под внимание чувстата на другите хора, и също въстава
срещу властта.

Фалическата фаза (3-6 години)

Нашето либидо сега се премества към гениталите, тъй като откриваме разликата
между женския и мъжкия пол.

Проблемът на момчетата през тази фаза се проявява като съперничество с техния

баща. Също наричан и Едипов комплекс. Ернст и Ханс желаят да притежават
майките си и си фантазират как се отървават от техните бащи. Но те знаят, че
техните бащи са по-силни и се страхуват от наказание, заради тяхното желание.
Фройд нарича това кастрационен комплекс.
Ида преживява “завист за пенис”. Тя смята, че пенисът е ключът към сила и
доминантност и също иска да има такъв.

Бащата на Ханс е бил постоянно с него през този период. По-късно Ханс разрешава
този проблем, като силно се припознава в баща си. Той научава за мъжката роля и
как да я поеме. Като възрастен, той уважава и двата пола.

Ернст, чийто баща е отсъствал през този период, не може да придобие точна
представа за това да си мъж. Той има фиксация към майка си и не е сигурен в
сексуалността си. Той също има наклонности към агресия над жените и постоянно
се съревновава с други мъже.

Ида запазва завистта си за пенис през целия си живот, което в нейния случай
предизвиква чувство на малоценност сред мъже.

Латентната фаза (7-13 години)

През тази фаза, нашето либидо е подтиснато, тъй катосексуалната ни енергия е
вложена в развиването на умения за живота. Нашето суперего става по-силно и ние
силно се оприличаваме с героите от нашия пол, с приятели и със социалните
ценности.
Ханс има много хобита. Ернст обича да учи в училище. Ида се запознава с много
други момичета.

През този период няма истински проблем. Всеки един от тримата ще има полза
през целия си живот от уменията придобити през този период.
Гениталната фаза (пубертет – до смъртта)
Когато стигнем до пубертета, нашето либидо отново се активира и ние
придобиваме интерес към сексуални партньори.

Ханс, Ида и Ернст се сблъскват с предизвикателството да балансират сексуалните

желания на личността си и нуждите на “суперегото” да спазва социалните норми.
Изграждането на силно “его” помага за намирането на компромис между двете.
Ханс, който е имал детство без много травми, успява да изгради силно его. Той е
дисциплиниран на работа, има романтична връзка, и задоволяващ го сексуален
живот.
Егото на Ернст е по-слабо от неговото суперего. Той се подчинява на нормите и на
властите и като резултат-подтиска желанията си, което довежда до развитието на
извращения.
Ида има слабо его и слабо суперего. Нейните сексуални нужди са по-важни от
социалните норми или чувствата на другите хора. Тя е егоистична и не чувства вина
.
За да разберем теорията, трябва да я видим в контекста на известната творба на
Фройд за подсъзнанието. Когато говорим за подсъзнание, означава че имаме
многоспомени от ранното детсво без дори да го осъзнаваме. Тези отминали
събития подсъзнателно влияят на нашето поведение всеки ден.
Фройд смятал, че нашият ум работи в три сфери, които можем да си представим
като подводница. Подсъзнателното ниво контролора нашата идентичност,
либидото ни, което жадува за моментална наслада. Предсъзнателното ниво
контролира суперегото, нашите морални ценности, които са наследени от нашите
родители и културa. Съзнателното и предсъзнателното ниво контролират
нашето его, за да балансират другите две сили.
Не многото пациенти на Фройд от това време са били „Златни невропати.Фройд е
лекувал само и изключително много богати пациенти, като например Фани Мозер,
която е имала репутацията да е най-богатата жена в Централна Европа по това
време. Фройд е приемал единствено плащания в чужда валута, като цените са
достигали 10$ за сеанс, като Фройд е предписвал между 6 и 12 сеанса на седмица,
а леченията са продължавали с години. Така например, лечението на Елфриде
Хирсфелд от обсесивно-компулсивно разстройство, продължило 7 години (1600
сеанса), не е дало никакъв резултат, въпреки астрономическата сума, похарчена от
пациента.
Първоначално Фройд е смятал, че шест месеца психоанализа за пациент ще са
напълно достатъчни. Но за съжаление при някои пациенти това не е било
достатъчно. С промяната на целите на лечението, то се е налагало да продължи 4, 5
или повече години. В никоя друга култура един човек не слуша мислите и
проблемите на друг човек в продължение на стотици часове с нужното внимание.
Фройд често предписва на пациентите си да му дават скъпи подаръци, като
изтъква, че за психическото им здраве е добре да изпитват благодарност към него.
Фройд е песимист по отношение на лекуването на пациенти над 40 годишна
възраст, но се оказва в грешка.[47]
Състоянието на повечето пациенти на Фройд се влошава.[45] От 31 пациента от
периода след 1920 г., трима се самоубиват, а четирима извършват опит за
самоубийство. Не е документиран нито един случай на успешно излекуван от
Фройд пациент[48] и много от тях свършват в лудница. За сметка на това, Фройд не
се колебае, въпреки липсата на клинични доказателства, да „изработва грандиозни
теории на несъществуващи основи“.[49]
Всички основоположни теории и методи на психоанализата са създадени през
последните десетилетия на XIX век от виенския лекар от еврейски
произходЗигмунд Фройд (1856 – 1939).
Първоначално психоанализата в своята терапевтична част приема за основна
задача разкриването на така наречените травматични спомени, по-късно те
отстъпват място на търсенето на частта от тези спомени, които не са истински, а
представляват „фантазия“.
В тясното си значение психоанализата на Фройд се отнася до специфичен
тип терапия, при която пациентът изказва на глас мисли, свободни
асоциации, фантазии и сънища, от които психоаналитикът след водене на записки
формулира несъзнателните конфликти, които предизвикват проблемите на
характера и симптомите на пациента. След интерпретацията им той е готов да
помогне на пациента да намери решение на тези проблеми.