ИМУНОГЕНЕТИКА.

НАСЛЕДСТВЕНИ
ИМУНОДЕФИДИТНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
 Основни понятия :

Имуногенетика – изучава сложната, комплексна генетичната

същност на имунната система

Имунната система – обхваща лимфоидните органи, в които става

пролиферация и диференциация на лимфо-
цити от В- и Т- клетъчните системи.
Тези органите са два вида :

Централни (първични) органи : Периферни (вторични) органи :

- костен мозък - лимфни възли

- тимус - слезка
- бурса на Фабриций - пайерови плаки
- тонзили
Имунитет : “1. Защита срещу инфекциозни причинители, както и
2. Сложен процес за поддържане на
генетичната уникалност на организма”
Бива два вида :

Клетъчен имунитет :

“ Диференциация на лимфоидните cтволови клетки в Т- Ly”

Извършва се в : тимус, слезка, лимфни възли

Хуморален имунитет :

“ Диференциация на лимфоидните cтволови клетки в В- Ly, в

плазматични клетки и в специфични имуноглобулини “
Извършва се в : фетален черен дроб, костен мозък,
бурса Фабриций
Диференциация на хемопоетични стволови клетки :
 I. Хуморален имунитет
Имуноглобулини (антитела) – Ig :

“ Основен клас серумни белтъци, които са ефекторни молекули-

свързват, неутрализират, аглутинират, лизират чужди белтъци “

Структура на Ig :
четири полипептидни вериги- по две идентични леки и тежки вериги :

Леки (L ) вериги :
- два класа ( κ или λ )

- всяка - 3 района : вариабилен ( V )

свързвщ ( J )
константен ( C )
Тежки (Н) вериги :
- пет класа ( γ, μ, α, δ, ε ) за Ig : G, M, A, D, E
- десет субкласа ( γ1, γ2, γ3, γ4 / μ1, μ2 / α1, α2 / δ / ε

- всяка - 4 района : вариабилен ( V )

изменчив (D )
свързвщ ( J )
константен ( C )
 Генетичен контрол на Ig синтез :

Мултигенно семейство с :
три кластера гени за всеки вид L и H вериги на Ig ,
локализирани в хромозоми :
22q11 – гени за V, J, C регионите на “ λ” леките вериги
2р11 – гени за V, J, C регионите на “κ “леките вериги
14q32 – гени за V, D, J, C регионите на “H “тежките вериги

Гените за вариабилните региони (V,D и J) на L и H веригите са

различни и включват огромен брой различни V-,D и J- гени

Гените за константните (С) региони включват само 14 гена:

за L - 3 гена за “ λ” веригите + 1 ген за “κ “
за Н - 10 гена - колкото са класовете и субкласовете Ig
( γ1, γ2, γ3, γ4 / μ1, μ2 / α1, α2 / δ / ε)
 Всяка плазматична клетка произвежда :
неограничен брой специфични антитела, Ig-ни
(колкото са възможните антигени)

 Всяка плазматична клетка произвежда :

За L- веригите :
- или “κ “ или “ λ” - верига, нo никога и двете
- само една комбинация на един V, J, C ген за дадена L верига

За Н - веригите :
- само една комбинация на един V, D, J, C ген

Как става това ?

чрез :
“Соматична V(D)J рекомбинация преди транскрибцията“ в к.мозък
“Рекомбинация за превключване на класовете Ig-ни “ в периферните
лимфоидни органи
Генни кластери :
 Основни механизми за разнообразието
на антителата :
1. Множество Ig-ви гени в половите клетки

2. Соматична V(D)J рекомбинация - преди транскрипцията :

> 12 000 възможни V(D)J генни комбинации
3. Разнообразие в местата на свързване при V(D)J рекомбинация
на гените (след стимулация с чужд антиген)
4. Вариации при сплайсинга на мРНК в местата на свързване на
V, D, J, С при процесинга на РНК
5 Соматични мутации – след антигенно въздействие

6. Множество комбинации между различни Н и L вериги при

форминето на Ig - вата молекула

!!! > 1 млд. антитела за всички възможни антигенни детерминанти !!!

 II. Клетъчен имунитет
Т- клетъчни рецептори (белтъци) – структура и гени :
Структура : много подобна на Ig-ните ( 2 вериги : алфа и бета )

Генен кластер : аналогичен с Ig-вите кластери

V и J гени (за алфа веригата)
V, D, J гени (за бета веригата
Разнообразието –същите механизми както за Ig-ните
(без соматични мутации)
 III. Мajor Histocompatibility Complex (MHC)
(Главен комплекс на тъканната съвместимост)
МНС е набор белтъчни молекули, включващ и HLA-антигените, които

- са разположени по повърхността на клетките

- !!! контролират силата на имунния отговор чрез специфично

свързване с Т- клетките и отдиференцират “свое” от “чуждо”!!!!

- групирани са в 3 класа с близка структура ( с по 2 вериги )

- супергенната фамилия на 3-те класа HLA е локализирана на 6р21

Клас I : HLA - А, B, C
Клас II : HLA – DP, DQ , DR
Клас III : протеини, включващи някои компоненти на комплемента
 IV. Наследствени имунодефицитни заболявания :
(обща характеристика)

- Ниска индивидуална честота

- Ранно начало (главно детска патология)
- Тежка клинична изява с висока смъртност в детска възраст
- Рецидивиращи инфекции – в различни органи и системи
- вирусни ( при анормален клетъчен имунитет )
- бактериални ( при анормален хуморален имунитет )
- често необичайни причинители (гъби, протозои)
- Няма клинична специфичност
- Повишена склонност към развитие на рак
- Фамилно натрупване на автоимунни заболявания
- Дължат се на различни видове генни мутации
- Генетична хетерогенност – най-често AR и XR
- Възможна е пренатална диагностика с ДНК - анализ
 При децата с наследствени имунодефицити :
• 50 – 75 % - В - клетъчен (хуморален) имунодефицит

• 25 % - Т- и В – клетъчен (комбиниран) имунодефицит

• 5% - Т- клетъчен имунодефицит

• 1% - аномалии в комплемента и фагоцитозата

Два вида наследствени имунодефицитни заболявания :

(резултат на генни мутации)

1. Първични, изолирани – дължат се на дефект в диференцирането

на клетките на имунната с-ма на определен специфичен етап

2. Вторични (асоцирани) – това са някои наследствени синдроми,

включващ имунодефицита като един от признаците си
 Първични (изолирани) имунодефицитни заболявания

( генетичени дефекти в диференцирането на клетките

на имунната система на специфичен етап )

1. Аплазия на стволови клетки (тотална недостатъчност на специ-

фичната защита )
пример: Ретикуларна дисгенезия (АР)

2. Хипоплазия на лимфоидни стволови клетки ( комбиниран

дефицит на Т- клетъчен и В- хуморален имунитет)

пример: Тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД)- генетично

хетерогенен
АР (поне 4 от формите му )
ХР ( поне 2 от формите му )
Диференциация на хемопоетични стволови клетки :
3. Тимусна хипоплазия (дефицит на клетъчния имунитет)
пример: Синдром на Nezelof (АР) –тежки вирусни инфикции

4. В- Ly хипоплазия (дефицит на хуморалния имунитет)

премер: Синдром на Bruton (ХР) - агамаглобулинемия, тежки
бактериални инфекции

5. В- Ly дисплазия (дефицит на някои хуморални имунни процеси)

- Дисгамаглобулинемии
I тип : нам. IgA, IgG, увел. IgM (ХР)
II тип: нам. IgA, IgМ, увел. IgG (ХР)
III тип : липсва IgA, (АР)

6. Фагоцитни дефекти – нарушена неспецифична защита

- Хронична грануломатозна болест (АР, ХР)
 Тежък комбиниран имунодефицит (ТКИД) :
примери :
 ТКИД с недостатъчност на ADA (аденозиндезаминаза) :
- при около 25% от болните
- ВГО – липсва ADA, нарушен метаболизъм на пурините, токсич-
ни метаболити, подтисната Т- и В – кл. пролиферация
- точкови мутации в ADA гена (20q13)
- унаследява се АР
- клиника : тежки рецидивиращи инфекции на дихателна с- ма,
червата, кожата (вирусни, гъбични, бактериални) ,
ранно начало, смърт в първите 1- 2 години
- диагностика – пре- и постнатално: ензимологично и с ДНК-ан.
- лечение : к.м. трансплантация ; опити за генна терапия

 ТКИД с недостатъчност на гама- веригата на рецептора на IL-2 :

- унаследява се ХР
- мутации в гена за гама- веригата на рецептора на IL-2
- клиника диагностика и лечение – аналогични
Вторични (асоцирани) имунодефицитни заболявания
(наследствени синдроми, при които имунодефицитът е
симптом)

1. Синдром на Di George :
(микроделеция 22q11)

Вродени аномалии :

- Характерно лице ( къс филтрум, антимонголоидни очни цепки,

хипертелоризъм, аномалии : уши, небце-цепки,
мандибула, зъби, нос )
- Вродени сърдечни пороци
- Аплазия на тимус (липса на Т- Ly) : дефицит на клетъчния имуни-
тет с чести вирусни инфекции
- Аплазия на паращитовидна жлеза : намалени са паратхормона
и серумния калций – тетания
- Аутизъм, хиперактивност, автоимунни заболявания
 Синдром на Louis-Bar ( Ataxia teleangiectasia) :
(дължи се на нарушена репарация на ДНК, унаследява се AR)

- Атаксия, дисартрия, дистония

- Очно-кожни телеангиектазии
- Комбиниран Т- и В- вариабилен имунодефицит:
( намален Ig А + хипоплазия на тимус )
- Повишен риск за левкемия
- Изоставане в растежа, хипогонадизъм
- Хромозомна нестабилност- несистемни аберации
 Синдром на Wiskot- Aldrich :
( унаследява се AR )

Екзема

Диария

Рецидивиращи инфекции

Тромбоцитопения – хеморагии

В- имунодефицит – понижен Ig G + повишен Ig М

Повишен риск за левкемия

ПЕРСОНАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНА

ФАРМАКОГЕНЕТИКА
Фармакогенетични дефекти
 ПЕРСОНАЛИЗИРАНА МЕДИЦИНА
СЪЩНОСТ:
Индивидуална терапия на пациентите, базирана върху
резултатите от генетични изследвания, проведени
преди да започне лечението
ЦЕЛ:
Да се диагностицират генетични варианти, контролиращи
скоростта на лекарствения метаболизъм, за да се прецизира
индивидуалния медикамент и лекарствената доза
ОСНОВАВА СЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ НА:

Редки моногенни дефекти Полиморфни варианти в гените

(ФАРМАКОГЕНЕТИКА) (ФАРМАКОГЕНОМИКА)

Фармакогеномиката е продължение на фармакогенетиката с

помощта на новите геномни технологии
 С токсична
реакция
Хората реагират различно
Без реакция
на дадено лекарство
С нормална
реакция

Пациенти с лекарствена
токсичност
Генотипиране

Пациенти без отговор на

терапията с лекарства

Популация пациенти
с едно и също
заболяване
Пациенти с нормален от говор
на терапията с лекарства
 ФАРМАКОГЕНЕТИКА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ :
Наука, която изучава ролята на редки моногенни генетични
дефекти за променен отговор на индивида към действието на
лекарства (повишен, намален или липсващ)
СЪЩНОСТ:
Мутации в определени гени обуславят индивидуални различия в
скоростта на лекарствената:
~ Резорбция,
~ Транспорт,
~ Свързване с клетъчни рецептори,
~ Биотрансформация,
~ Елиминиране

(т.е. в лекарствения метаболизъм)

 Какво е фармако-генетичен дефект ?
(а не заболяване):

~ моногенно наследствено предразположение за абнормна реакция

(токсична, намалена, липсваща) към определени лекарства
~ клинично се проявява само след приема на дадено лекарство
~ дължи се на различни генни мутации в определен ген
~ дефектът се унаследява АД, АР или ХР (моногенно)
Видове фармако-генетични дефекти (ФГД) :

При лица без наследствено При лица с наследствено

заболяване заболяване
 Фармако-генетични дефекти, без други
наследствени болести :

* Глюкозо 6 фосфат дехидрогеназна (Г6ФД) недостатъчност (ХР)

* Ацетилтрансферазна недостатъчност (АР)

• Псевдохолинестеразна недостатъчност (АР)

(сукцинилхолинова чувствителност)

* Злокачествена хипертермия (АД)

* Цитохром P- 450 монооксигеназен дефицит (АР)

 Глюкозо 6 фосфат дехидрогеназна
(Г6ФД) недостатъчност (ХР)

~ Първият открит ФГД

~ Най-разпространеният ФГД – 400 млн. лица в света
~ Най-висока честота в райони с малария в миналото

~ Генът за Г6ФД е в Х-хромозомата: ХР-вно унаследяване

~ > 200 различни мутации в гена: голяма алелна хетерогенност
 Нарушен пентозофосфатен цикъл на Er :
липсва / намален редуциран глутатион:
нарушена цялост на Er с хемолиза: хемолитични кризи

Пет основни клинични типа:

Безсимптомен; Негърско-африкански; Кантонски; Нестабилен
Средиземноморски (най-тежък) - в България

Проявявя се при прием на:

бакла; лекарства с окилително действие (антималарийни,
сулфонамиди, антибиотици и др.); след раждането
 Сукцинилхолинова чувствителност (АР)

• Сукцинилхолинът (Sch) е синтетично лептокурарово

съединение. Sch се прилага за кратка релаксация на
напречно набраздената мускулатура преди интубация
в хирургията.

• Метаболизира се от ензима типична (BChE)

бутирилхолинестераза.
• Венозно 50 мг. Sch води до кратко апное за 0.5 до 2-3
мин.

• При 0.5% от хората, въвеждането на същата доза Sch

води до трайно спиране на дишането.

• Дължи се на носителство на атипична BChE

 !!! АР–но предразположение към трайна апнея при
приложение на Sch
Три генотипа в популацията:

АА – лица хомозиготи по нормалния алел (имат само

типична BChE) – бъзо разграждат Sch – нормална
р-ция
Аа – лица хетерозиготи (типична и атипична BChE),
аа - лица хомозиготи по мутантния алел - 0.5% (имат
само атипична BChE) – мн.бавно разграждат Sch
и инхибиторите на атипична BChE (Дибукаин) -
апнея

Дибукаиново число (DN) = % блокирана атипична BChE:

АА: DN = 80; Аа: DN =60; аа: DN = 20
 Тя е предразположение към заболяване, преди прилагане
на анестезия

• Наследствено разстройство на мускулите (саркоплазмен

ретикулум)

• Проблемът е - освобождаване на вътреклетъчния Ca2+

• Причината е абнормен Ryanodine рецептор

• Унаследяване: Автозомно-доминантно

• Генът е на 19-та хромозома и кодира синтеза на Ryanodine

рецептора, разположен в канала за освобождаване на
калций

32
 Примери за анестетици, водещи до МХТ

Halotan ; Enflurane; Isoflurane; Ether; Chloroform и др.

Усложнения при МХТ :

Увреждания на: ЦНС (слепота, кома, парализа и др.)

ССС (аритмия и др.)
Хипертермия; Белодробен едем;
Бъбречна недостатъчност

Специфично лечение :
Dantrolene 2.5 mg/kg
 Цитохром P- 450 монооксигеназен дефицит (АР)
(честота: в Европа 5-10%; в Китай 30%)

~ Цитохром P- 450 (CYP) – суперфамилия на хемопротеин

монооксигенази от 10 фамилии. CYP-1, CYP-2 и CYP-3: в
метаболизма на ксенобиотици (лекарства, карциногени и др.)
~ CYP-2D субфамилията контролира метаболизма на:
- Хипотензиви – Debrisoquine и др.
- Бета-блокери - Propanolol и др.
- Антиаритмични – Spartein и др.
- Антидепресанти – Amitriptiline и др.
~ Гените са на 22-ра хромозома. АР- вно унаследяване
~ Хомо- и хетерозиготи (АА, Аа): бързи метаболизатори
~ Хомозиготи (аа) - бавни метаболизатори: нежелани р-ции при
стандартни дози (слаб лечебен ефект; засилен ефект; токсично
действие (натрупване на лекарство+активен метаболит)
 ФАРМАКОГЕНОМИКА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
Наука, която изследва генома и генната експресия (РНК, протеини),
за да се открият генетични варианти, които определят
предразположеност на носителите им към
нежелани реакции на лекарства
КРАЙНА ЦЕЛ:
Всеки пациент да бъде лекуван индивидуално, съобразно
неговите генетични заложби, с определено лекарство
и подходяща терапевтична доза
ОСНОВНИ ЗАДАЧИ:
~ Разкриване на SNPs, асоцирани с нежелани лекарствени р-ции
~ Определяне на генотип-фенотип корелации при терапията
~ Прилагане на тестове за генотипизиране преди лечение за да се
определи индивидуалната терапия
Светли Рождественски празници и
щастлива и успешна Нова година !!!

Благодаря за вниманието !