Диференциране на

лимфоцитите в централните
лимфоидни органи
Централни (първични) • Лимфоцитите като другите
лимфоидни органи кръвни клетки произлизат от
кръвотворните стволови клетки
в костния мозък.
• Тези лимфоцити, които
останат да се диференцират в
костния мозък, стават B-
лимфоцити. Други отиват в
тимуса и стават T-лимфоцити.
• Костният мозък и тимусът се
наричат централни или
първични лимфоидни органи. Те
не осъществяват имунния
отговор, а имат друга функция.
• В тях незрелите лимфоцити
изграждат своите антиген-
специфични рецептори, т.е.
стават имунокомпетентни.
• Това диференциране се
нарича антиген-независимо.
www.medicine.mcgill.ca
Костен мозък
Червеният костен
мозък е главният
кръвотворен орган
(освен в зародишите и
фетусите, където трябва
да се образуват кръвни
клетки преди да има
кости).
Костният мозък се
разполага в гъбестото
костно вещество.
 Изолирани трабекули
Строеж на костния мозък (www.gettyimages.com)

В гъбестото костно вещество

червеният костен мозък
запълва пространствата между
костните трабекули.

Срез на слабо увеличение

(www.dartmouth.edu)
 Строма на костния мозък
В червения костен мозък всички типове кръвни клетки се делят и
диференцират. Микрообкръжението за тези процеси се осигурява от
съединителна тъкан, съставена от мезенхимни клетки.
Тази тъкан се
нарича строма, а
клетките й –
стромални или
ретикулни, защото
те и изградените
от тях влакна
образуват фина
тримерна мрежа.
 Диференциране на В-клетките: про-B-клетки
• Кръвотворната стволова клетка дава т. нар. лимфоидна
стволова клетка (или лимфоиден предшественик).
• Част от лимфоидните стволови клетки стават про-B-клетки. Те
се делят и започват да се диференцират.
• Най-важният елемент от B-клетъчното диференциране в
костния мозък е изграждането на рецептора за антиген.
• Про-B-клетката започва да пренарежда гените за тежката
верига: първо D-J, после V-DJ-рекомбинация.
• Ако първият опит за пренареждане е успешен, клетката ще
използва само пренаредената хромозома, а хомоложната й няма
да се транскрибира. Това се нарича алелно изключване.
• Първият опит обаче може да е неуспешен – да даде изместена
рамка или ранен стоп-кодон. Тогава се опитва пренареждане на
втората хромозома. Ако пак няма успех, следва апоптоза.
• Клетките, които успяват, стават пре-В-клетки. Те синтезират
тежка верига клас мю. Тя засега остава в цитоплазмата (по-точно
ендоплазмената мрежа).
 Пре-B-клетки
• Пре-В-клетките осъществяват VJ-рекомбинация на гените за
леката верига, започвайки от капа.
• Като при тежката верига успехът води до алелно изключване,
а при неуспех се пренарежда хомоложната хромозома.
• Ако и двата опита с κ-гените се провалят, опитват се λ-гените.
• Щом се сдобие с лека верига, клетката експресира IgM-
рецептор на повърхността си. Това вече е незряла В-клетка. Тя
още не е готова да функционира, но е имунокомпетентна.
 Отрицателна селекция
• Незрелите В-клетки се проверяват за евентуална реакция на
техния IgM-рецептор с нормална тъканна съставка (автоантиген).
• В-лимфоцитите, които реагират с такива антигени, се наричат
автореактивни.
• Тези клетки получават сигнал да се поправят. Те активират
повторно апарата си за V(D)J-рекомбинация и се опитват да
получат нови, по-добри Ig-вериги. Процесът се нарича
редактиране на рецептора.
• В-клетките, които имат
добър Ig-рецептор било от
първия опит, било след
редактирането, се пускат да
излязат от костния мозък.
• Тези, които не успяват,
търпят апоптоза. Това
елиминиране на автореак-
тивните лимфоцити се нарича
отрицателна селекция.
Редактиране и селекция (Nemazee, 2006)
 Тимус. Общи данни за тимуса

Тимусът е разположен
зад гръдната кост,
краниално от сърцето.
Състои се от два
симетрични дяла.

В тимуса незрелите T-
лимфоцити, наречени
тимоцити, търпят същите
процеси като развиващите
се B-лимфоцити в костния
мозък: пролиферация,
диференциране и апоптоза.
 Строеж на тимуса
Тимусът се дели на кора (кортекс, C) и сърцевина (медула, M).
Между тях е т. нар. кортико-медуларна граница или преход (CMJ).
Най-външният слой на кората често се нарича субкапсула (SC).
 Тимусна строма
Както и при костния мозък, различаваме две клетъчни популации:
кръвотворни клетки (тук – тимоцитите) и стромални клетки, които
осигуряват микрообкръжение за тяхното диференциране.
Има два типа стромални клетки: тимусни епителни клетки (и в
кортекса, и в медулата) и дендритни клетки (главно в медулата).
Дендритните клетки, наречени така заради дървовидните си
израстъци, са роднини на мононуклеарните фагоцити и произлизат
от костния мозък. И те, и епителните
клетки са професионални
антиген-представящи
клетки и експресират I и II клас МНС.
 Пътят на тимоцитите

Лимфоидни
предшественици
от костния мозък,
циркулиращи в
кръвта, влизат в
тимуса при
кортико-
медуларната
граница. Оттам
мигрират към
външните слоеве
на кората, правят
завой и отиват в
медулата, за да
узреят.
 Диференциране на Т-клетките: двойно отрицателни
тимоцити
• Ранните тимоцити се наричат двойно отрицателни, защото не
експресират нито CD4, нито CD8 (те са CD4 – CD8 –).
• Докато мигрират към външната кора, те пролиферират.
• Освен това експресират Tdt и започват V(D)J-рекомбинация, за
да изградят своя TCR.
• И тук успешното пренареждане води до алелно изключване, един
провал – до втори опит върху хомоложната хромозома, а два
провала – до апоптоза.
• Във външната кора се пренареждат гените за бета-веригата.
• После лимфоцитът се връща до кортико-медуларната граница и
пренарежда гените за алфа- веригата.
 Двойно положителни тимоцити и положителна
селекция
• След успешна V(D)J-рекомбинация тимоцитите (вече във
вътрешните слоеве на кората) експресират TCR2 и CD3.
• Освен това експресират и CD4, и CD8 и затова се наричат
двойно положителни (CD4+CD8+).
• Сега техният TCR трябва да
докаже годността си, като
разпознае MHC, представен от
кортикалните тимусни епителни
клетки (с някакъв пептид).
• Тази стъпка липсва при В-
клетките, защото те нямат МНС-
рестрикция.
• Който тимоцит не свърже MHC
+ пептид, търпи апоптоза. Само
който свърже МНС, ще оцелее.
• Затова процесът се нарича
положителна селекция.
Единично положителни
• Преди положителната
тимоцити селекция тимоцитът трябвада
е двойно положителен,
понеже не може да “знае”
предварително кой клас MHC
би разпознал неговият TCR.
• Положителната селекция
пробва реакцията на TCR и с
двата класа МНС. Така става
ясно дали сродството е към І
или към ІІ клас MHC.
• Тимоцитите, разпознаващи
MHC-I + пептид, не се
нуждаят от CD4 и спират да
го експресират. Тези, които
разпознават MHC-II + пептид,
спират да експресират CD8.
• Така те стават единично
положителни (CD4+ илиCD8+)
и отиват в медулата.
 Отрицателна селекция на единично положителните
тимоцити
• Т-клетките трябва да разпознават чужд пептид + собствен MHC.
• МНС-рестрикцията обаче може да се провери само върху MHC +
собствен пептид, защото в тимуса има само собствени антигени.
• TCR трябва да има умерено
сродство към свой пептид + MHC,
тогава би могъл да има силно
сродство към чужд пептид + MHC.
• В медулата дендритните клетки
представят собствени пептиди +
MHC на тимоцитите и
предизвикват апоптоза у тези,
които реагират силно.
• Това е отрицателна селекция.
Така се елиминират опасните
автореактивни T-клетки.
• Тези, които са били най-добри
при положителната селекция, сега
трябва да умрат.
 Оцелелите напускат тимуса
• При тимоцитите не е установено
редактиране на рецептора.
• Единично положителните медуларни
тимоцити, преживели всички вълни на
апоптоза, се пускат да излязат от
тимуса като зрели, имунокомпетентни
T-клетки. Те отиват в периферията да
участват в имунния отговор.
• От клетките, които стават тимоцити,
под 10% напускат тимуса живи.
Миграция и диференциране в тимуса.
Тимоцитите са толкова по-тъмнозелени,
колкото са по-зрели: DN – двойно
отрицателен, DP – двойно положителен,
SP – единично положителен. Клетките с
неправилна форма са епителни, жълтите
звезди са дендритни клетки, а в червено
са дадени кръвоносните съдове.
 Инволюция на тимуса
Тимусът расте бързо преди раждането и малко след него, но
после започва да инволюира (т.е. да намалява масата си). За
разлика от костния мозък тимусът “може да си позволи” това,
защото Т-клетките живеят дълго (при човека – години, дори
десетилетия). Така в ранното детство периферията се заселва от
зрели имунокомпетентни T-лимфоцити, които се запазват през
следващите години. Те осигуряват ефикасен имунен отговор дори и
без нови попълнения от тимуса.
Отстраняването на тимуса (тимектомията) при възрастни няма
драматични последици. Въпреки това при здравите организми
инволюиралият тимус има активни части и произвежда нови Т-
клетки до дълбока старост.

Развитие и инволюция на миши тимус (Manley et al., 2011, www.bioscience.org)