Функции на различните

видове Т-лимфоцити
 Субпопулации T-лимфоцити
Т-лимфоцитите се делят на три типа (субпопулации), които
имат различни функции:
• Т-убийци или цитотоксични T-лимфоцити (Tc);
• Т-помощници или Т-хелпери (Th);
• регулаторни T-клетки или Т-супресори (Treg).
Първите две субпопулации – Т-убийците и Т-помощниците,
имат активна роля в имунния отговор. Цитотоксичните T-
лимфоцити убиват заразени с вирус клетки, а Т-помощниците
активират другите участници в имунния отговор.
Регулаторните T-клетки имат друга функция и ще бъдат
обсъдени другаде.
Всички Т-лимфоцити действат върху други клетки на
организма, а не пряко върху патогените. Ето защо те
разпознават антигена само когато им бъде представен заедно
със собствените антигени от MHC, доказващи, че това е клетка
от същия организъм.
 Двете субпопулации разпознават различен клас МНС
В съответствие с функцията си T-убийците разпознават Ag на фона
на I клас МНС – по-разпространения тип МНС, експресиран от всички
ядреносни клетки, т.е. всички, в които може да има вирус.
T-убийците имат повърхностен белтък CD8, който им помага да
разпознаят MHC-I. CD8 се нарича корецептор (за MHC-I). Той е
маркер на T-убийците.

T-хелперите
взаимодействат с
други клетки на
имунната система,
затова разпознават
Ag върху II клас
МНС. Белтъкът CD4
е корецептор за
MHC-II и маркер на
Т-помощниците.
Цитотоксични T-лимфоцити
(T-убийци)
 Антигенно представяне
за T-убийците
Откъде идват антигенните
пептиди върху I клас MHC?
Както знаем, от всеки белтък,
синтезиран в клетката, малка
част се разгражда. Нарязва се от
протеазомата до пептиди с
дължина 8-10 аминокиселини.
Някои от тези пептиди се
прехвърлят в едноплазмената
мрежа от белтък, наречен
transporter for antigen processing
(TAP). Той образува канал в
мембраната на ендоплазмената
мрежа, през който минават
пептидите.
I клас MHC като мембранни
белтъци се синтезират в
ендоплазмената мрежа. Още там
се свързват с пептидите.
Yewdell et al. (2003)
Комплексът, образуван от I клас MHC и пептида, се пренася до
апарата на Голджи и оттам до клетъчната мембрана.

На клетъчната повърхност пептидите върху MHC-

се излагат за “оглед” от T-убийците.
 Действие на Т-убийците
Всяка клетка, която синтезира белтъци, излага на повърхността
си множество пептиди заедно с MHC-I. Ако всички те са откъснати
от нормални собствени белтъци, T-убийците ги игнорират.
Ако обаче клетка се зарази с вирус, тя ще синтезира неговите
белтъци и ще представя техни пептиди върху MHC-I. Някои Т-
убийци ще разпознаят тези необичайни пептиди и ще реагират.

http://watcut.uwaterloo.ca
 Т-убийците предизвикват апоптоза
Клетката, представяща чужд пептид + MHC-I на повърхността си,
обикновено се нарича не антиген-представяща, а прицелна.
Т-убийците действат цитотоксично – карат прицелната клетка да
извърши апоптоза (като NK-клетките). На повърхността си носят
белтъка FasL (Fas-лиганд). Той се свързва с рецептора си Fas
върху прицелната клетка. Каспаза 8 се активира, следва апоптоза.
 Перфорин и гранзими
Освен това T-убиецът отделя гранули, съдържащи лизиращия
белтък перфорин и протеазите гранзими. Перфоринът отваря
пори в мембраната на прицелната клетка. През тях гранзимите
влизат в клетката, срязват каспазите и ги активират. Това е още
един начин да се предизвика апоптоза.
Ако вирусът е направил клетката неспособна на апоптоза,
перфориновите пори накрая я лизират (смърт чрез некроза).
http://bio1152.nicerweb.com
Т-помощници
(T-хелпери)
 Антигенно представяне за Т-помощниците
Функцията на Т-помощниците е да взаимодействат с други клетки
от имунната система. Затова те разпознават антигена не заедно с
повсеместния I клас а заедно с II клас МНС, експресиран от
мононуклеарните фагоцити (“професионалните антиген-
представящи клетки”) и B-лимфоцитите.
Представянето на антиген върху MHC-II е различно от това върху
MHC-I. Антигенните пептиди са екзогенни, а не ендогенни. Те
произлизат от белтъци, които не са синтезирани в антиген-
представящата клетка, а са погълнати отвън чрез фагоцитоза и са
нарязани от лизозомните ензими. След това II клас МНС постъпват
във фаголизозомата, свързват антигенните пептиди и се пренасят
до клетъчната мембрана за антигенно представяне.
Макрофагите и другите професионални антиген-представящи
клетки лесно поглъщат цели микроорганизми чрез фагоцитоза и ги
смилат. B-клетките не са фагоцити, но все пак имат известна
способност за ендоцитоза и вътреклетъчно смилане. Това им
позволява да поглъщат антигена, свързан с техните антитела-
рецептори, и после да го представят.
Антигенно представяне за T-помощниците от макрофаг
 Инвариантната верига пази място за пептидите
При антигенното представяне за Т-помощниците е важно в
жлеба на II клас МНС да не се настанят собствени пептиди.
Затова той се “запушва” т. нар. инвариантна верига (мембранен
белтък). После протеаза я срязва и от нея остава къс пептид,
наречен CLIP. Щом бъдат доставени пептиди с чужд произход,
CLIP се изтиква от жлеба, за да им направи място.
 Действие на Th1-помощниците
Има две субпопулации Т-помощници: Th1, отговорни за клетъчния
имунитет, и Th2, ръководещи хуморалния имунитет.
Th1-клетките помагат на макрофагите при фагоцитозата.

Повечето бактерии и паразити лесно се убиват от фагоцитите, но

някои са се нагодили към вътреклетъчна среда. Погълнати, те
оцеляват и се размножават във фагоцита. Той им става клетка-
гостоприемник. Такава е стратегията например на “туберкулозния
бацил” Mycobacterium tuberculosis и еукариотните паразити
Leishmania и Toxoplasma.
Макрофагите могат да убият тези вътреклетъчни паразити, но
само ако бъдат активирани. Нормално макрофагите са сравнително
неактивни, за да не увреждат тъканта. След като погълне патогени,
дори ако не може да ги убие, макрофагът представя техни антигени
с ІІ клас MHC. Th1-клетките разпознават Ag и активират макрофага,
като секретират интерферон γ (който е различен от антивирусните
интерферони α и β). Сега макрофагът може да убие паразитите.
Th1-клетките помагат и на Т-убийците.
 Th1-лимфоцит активира макрофаг чрез отделяне на гама-
интерферон. След активирането макрофагът убива
вътреклетъчните паразити в цитоплазмата си (зелените овали
са микробицидни гранули).
Паракринните сигнални молекули в имунната система като
интерферон гама (също и интерлевкин 1) се наричат цитокини.
 Действие на Th2-помощниците
Само малък брой антигени
(бактериални полизахариди)
предизвикват образуване на Ab
без помощта на Т-клетки. Това
са т. нар. тимус-независими Ag.
Повечето антигени са тимус-
зависими. В-клетките,
специфични за тях, се нуждаят
от помощта на Th2-клетки.
След свързване на Ag В-
клетката го поглъща, смила го и
го представя върху MHC-II.
Th2-клетка, специфична за
този Ag, го “вижда” и активира
B-клетката чрез цитокини.
Ето защо, за да получим Ab
срещу хаптен, трябва да го
свържем с белтък. Белтъкът
дава епитопи за Th2-клетките.
 Без Т-помощници няма придобит имунитет
Макар че Т-помощниците не
могат пряко да навредят на нито
един патоген, всеки имунен
отговор – клетъчен или
хуморален, се нуждае от
тяхното ръководство.

Затова, когато вирусът на

СПИН унищожи Т-помощниците,
цялата имунна система излиза
от строя.
Вирусът разпознава
корецептора CD4 и чрез него се
прилепя за Т-помощника и
прониква вътре.
 Клетъчна (тип IV, забавена) свръхчувствителност
Когато е неуместен, клетъчният имунен отговор води до реакции
на свръхчувствителност. Тази свръхчувствителност се нарича още
клетъчно-обусловена, тип IV (първите 3 типа се основават на
антитела) или забавена, защото са й нужни няколко часа, за да
започне, и 1-2 денонощия, за да се прояви напълно.
Клетъчната свръхчувствителност се основава или на T-убийци,
или на активирани макрофаги; и в двата случая причина са Th1-
помощниците.
Примери: отхвърляне на
присадки, някои автоимунни
болести, контактен дерматит.
Свръхчувствителност от ІV
тип е и кожната реакция на
“туберкулин” (екстракт от
Mycobacterium tuberculosis).
Тя се използва, за да се
провери имунитетът срещу Positive Mantoux test
Mycobacterium (“Манту”). http://php.med.unsw.edu.au