1. Селото е централен обект на изображение в творчеството на много творци от 90-те
години на XIX век. В съдбата на човека те виждат ясно отразени негативните неща от действителността на следосвобожденска България. В обществото се чувстват противоречия, напрежения: град–село, маса –елитарно изкуство, патриархално– модерно. Тогава се утвърждава социалният критицизъм в българскаа литература. 2. Елин-Пелиновите разкази разкриват несправедливо общество с напрежение между бедни и богати, народ и управляващи (държавата). Разказите му говорят за съпричастие и ангажираност към съдбата на селяните. 3. Социалният критицизъм на Ел. Пелин се чувства в редица негови разкази с драматични и трагични сюжети. Но той е характерен и за разкази, обагрени от неговия специфичен, запомнящ се хумор. В разказа „На оня свят“ чрез хумора писателт внушава, че Раят не е за богатите и безчестните, а за обикновените хора; че е сгрешен моделът, по който е устроен нашият свят. Чувства се социалната ирония, разказът е социална сатира. 4. Дядо Матейко – сиромах, но с добродетели, опазил се е от редица злини. Той е с попукани ръце, пиел е от мъка, съзнава недостатъците си. 5. Смъртта на дядо Матейко не е пресъздадена с онзи трагичен знак, познат ни от други разкази на Елин Пелин („По жътва“, „Спасова могила“, „Напаст божия“ и др.). В последните му минути има нещо ведро – засмива се, когато му донасят шишето с ракия. 6. От реалния към мистичния (фантастичния) свят, „оня“, където богатите са наказани в ада, а раят е за бедните. Специфика на сюжета. 7. Определен за рая, дядо Матейко иска да отиде в ада, заради привързаността си към кръчмите. Адът излиза не чак толкова страшен, като се има предвид животът на селяните. Хуморът е свързан с желанието на дядо Матейко; резултат е от несъвпадането между утвърдени представи и случващото се в „На оня свят“; с езика на Елин Пелин. Той е своеобразен балансьор между тотално трагедийното виждане на действителността или пък прекалено сантименталното. Едно от внушенията – светът е по-пъстър, по-сложен, но не е нито само „черен“, нито само „бял“.