Елин Пелин – „На оня свят“ (1902)

1. Селото е централен обект на изображение в творчеството на много творци от 90-те

години на XIX век. В съдбата на човека те виждат ясно отразени негативните неща
от действителността на следосвобожденска България. В обществото се чувстват
противоречия, напрежения: град–село, маса –елитарно изкуство, патриархално–
модерно. Тогава се утвърждава социалният критицизъм в българскаа литература.
2. Елин-Пелиновите разкази разкриват несправедливо общество с напрежение между
бедни и богати, народ и управляващи (държавата). Разказите му говорят за
съпричастие и ангажираност към съдбата на селяните.
3. Социалният критицизъм на Ел. Пелин се чувства в редица негови разкази с
драматични и трагични сюжети. Но той е характерен и за разкази, обагрени от
неговия специфичен, запомнящ се хумор. В разказа „На оня свят“ чрез хумора
писателт внушава, че Раят не е за богатите и безчестните, а за обикновените хора;
че е сгрешен моделът, по който е устроен нашият свят. Чувства се социалната
ирония, разказът е социална сатира.
4. Дядо Матейко – сиромах, но с добродетели, опазил се е от редица злини. Той е с
попукани ръце, пиел е от мъка, съзнава недостатъците си.
5. Смъртта на дядо Матейко не е пресъздадена с онзи трагичен знак, познат ни от
други разкази на Елин Пелин („По жътва“, „Спасова могила“, „Напаст божия“ и
др.). В последните му минути има нещо ведро – засмива се, когато му донасят
шишето с ракия.
6. От реалния към мистичния (фантастичния) свят, „оня“, където богатите са наказани
в ада, а раят е за бедните. Специфика на сюжета.
7. Определен за рая, дядо Матейко иска да отиде в ада, заради привързаността си към
кръчмите. Адът излиза не чак толкова страшен, като се има предвид животът на
селяните. Хуморът е свързан с желанието на дядо Матейко; резултат е от
несъвпадането между утвърдени представи и случващото се в „На оня свят“; с
езика на Елин Пелин. Той е своеобразен балансьор между тотално трагедийното
виждане на действителността или пък прекалено сантименталното. Едно от
внушенията – светът е по-пъстър, по-сложен, но не е нито само „черен“, нито само
„бял“.