Бургаски свободен университет

Курсова работа
на тема:
Методи на възпитание - традиционни и съвременни
аспекти.

Изготвил: Мила Данданова Ф№:23421147

Възпитанието възниква с възникването на човешкото общество. То е негова неотменна
функция на всеки етап от развитието му. С настъпващите промени в общественото
развитие винаги се осъществяват изменения и в съдържанието, и в характера на
възпитанието, а по-късно – и на обучението.
Възпитанието се е утвърдило, като педагогическа категория. В по-широк обхват то
получава определение на специално организирана и целенасочена дейност за
предаване на ценности и опит на поколенията. Под опит се разбира материалната и
духовната култура, до която е достигнало човечеството. Процесът на предаване на опит
се извършва чрез специално организирани дейности. Това предполага наличието на
квалифицирана дейност, която с течение на времето се е развила, като педагогическа
теория педагогическа практика. Като педагогическа категория възпитанието има три
измерения – дейност, процес, резултат.
Терминът възпитание означава съответно целенасочена дейност, организирана в
съответна система, с компонентна структура, взаимодействие и функциониране.
Възпитанието като процес е усвояването на въздействията от възпитателната дейност.
Същността на възпитанието в цялата му динамика и противоречивост може да бъде
разбрана най-добре и най-пълно, когато то се разглежда като протичащ процес.
Възпитателният процес е сложен, противоречив, комплексен и продължителен процес,
главната цел на който е формиране на определено съзнание и поведение, и на
конкретни качества на личността, а всяко качество в педагого-психологически план е
сложно единство от знания, убеждения, чувства и привички, определящи облика на
човешкото поведение. Без методите е невъзможно протичането на възпитателното
взаимодействие, те са в центъра на вниманието за търсене на пътища за повишаване
качеството на възпитание.

Cъщност на възпитателните методи.

Думата „метод” произлиза от гръцки и означава начини и средства за постигане на
определена цел във възпитанието. Те се използват в групи и представляват комплекс от
взаимосвързани действия, насочени към постигането на възпитателни цели.
Същността на методите може да бъде разглеждана чрез различни подходи. Най-
широкият подход ги определя като начин, средство или инструмент за реализиране на
възпитателните цели. Друг подход разглежда методите като част от педагогическата
дейност, комплекс от взаимодействия между възпитаника и възпитателя.
Привържениците на този подход изхождат от твърдението, че методът винаги се отнася
до някаква дейност и показва как се извършва тя. Всяка дейност предполага група от
видове действия.
Методите се намират в най-пряка връзка с останалите компоненти на възпитателна
система. Главно чрез тях се осъществява възпитателното взаимодействие като
специфично педагогическо общуване, пренася се информацията между подсистемите.
Те са най-силно детерминирани от целта, задачите и съдържанието на възпитанието.
Основна характеристика на методите е вариативният им характер, който произтича от
сложността, от многоаспектността на педагогическия процес и от взаимодействието
между компонентите в системата. Това предполага необходимостта те да се провеждат
комплексно, комбинирано и в система.
Изборът на методи зависи от учителя и неговите личностни качества, подготовка и
творчески подход.

Основни функции на методите на възпитание:

- формираща - осигурява формирането на съзнанието и поведението на възпитаника;
- управленческа - управлява развитието на личността;
- коригиращо-регулираща - осигурява възможности да се коригират отделни страни във
формирането на съзнанието и поведението на личността;
- стимулираща - стимулира се положителното в съзнанието и поведението на
личността;
- тормозеща - осигурява потискане на отрицателните за обществото прояви на
личността;
- организираща - осигурява организацията на възпитателния процес;
- познавателна - осигурява получаването на познания за състоянието на възпитателния
облик на личността;
- диагностична - установява се състоянието на възпитаност на личността в даден
момент.

Характеристика на отделните методи.

Ще разгледаме най-често изброяваните и прилагани методи.
Убеждаването като метод на възпитание се основава на взаимодействие, което влияе
върху съзнанието, чувствата и волевата сила на възпитаника. Терминът "убеждаване"
може да звучи объркващо, тъй като самата цел на метода е изграждането му, чрез
насочени усилия за убеждение. Убеждаването се определя като способ да накараме
някого да приеме нашата гледна точка, използвайки думи, аргументи и доказателства.
Въпреки че убеждаването е важно за възпитанието, не трябва да се прилага
универсално.
Беседа (беседване). Основното предназначение на беседата е да подтиква
възпитаниците към преценки на събития, постъпки и явления от обществения живот. На
тази основа да формират у тях отношения към околната действителност, към своите
граждански и нравствени задължения. Убеждаващата сила на обсъжданите в беседата
проблеми е много по-голяма, когато те намират опора в личния опит на детето, в
неговите действия и постъпки.
В основата на беседата трябва да бъдат поставени факти, разкриващи социалното,
нравственото и естетическото съдържание на едни или други страни на обществения
живот. Беседите осмислят нравствения опит на учениците, формират правилен
критерий за оценяване и самооценяване на поведението. Във възпитателната практика
беседите са получили най-широко разпространение.
Беседите могат да бъдат колективни и индивидуални. Необходимо е да са съобразени
с интересите на учениците, да се провеждат циклично и да засягат една основна тема
от нейните най-разнообразни аспекти.
Разказването е начин на словесно изложение на определен кръг от знания и
целенасочено формиране на представи, понятия, възгледи, убеждения. Най-често то се
осъществява под формата на разказ или лекция. Чрез този метод се удовлетворяват
определени потребности у възпитаника, пробужда се у него интерес към определени
явления от действителността и желания за по-задълбочено запознаване с тяхната
същност и мястото и ролята им в обществените и междуличните отношения.
Дискутиране - начин за убеждаване чрез спорове и противопоставяне на мнения.
Подходящо за по-големи ученици, защото за него е необходима по-дълга и сериозна
подготовка. Темата за дискусията трябва да е актуална, да засяга въпроси, които
вълнуват учениците. Особено съществено е дискусията да завърши с компетентно
обобщение, което да насочи вниманието към положителното и допусканите грешки в
споровете и изказванията
Наблюдаването - целенасочено и специално организирано възприемане на явления и
събития от обществения живот или сферата на междуличностните отношения, с оглед
формирането на представи, понятия и убеждения у възпитаниците, за целесъобразни
норми на поведение и отношение към заобикалящата ги действителност. То се
различава от спонтанното възприемане на същите или подобни явления и събития,
чрез което у възпитаниците се формират определени познания и отношения, които
обаче са пряко свързани с емоционалните преживявания, които са съпътствали самото
възприемане. Наблюдаването като метод на възпитанието се осъществява под
ръководството на възпитателните фактори (респективно възпитателя) по време на
екскурзии с възпитателна цел, гледане на филми, театрални постановки и други.
Внушението е начин на въздействие, който се прилага внимателно и само при
необходимост, когато учениците не могат да осъзнаят смисъла и значението на дадена
истина и не са достатъчно критични. Силата на внушението зависи от авторитета на
възпитателя и не трябва да се злоупотребява, тъй като въздейства чрез подсъзнателни
механизми.
Упражняване - метод за формиране на поведението. За тази цел могат да се използват
различни по цел, съдържание и насоченост упражнения, а също и разнообразни
поръчения. Упражняването е начин на утвърждаване на определени характеристики
във възпитателния облик на личността.
Създаване на възпитаващи ситуации. В реалният живот и дейност на възпитаниците
постоянно възникват ситуации, в които се разкрива и подлага на изпитание цялата
система от създадените в колектива възпитателни взаимоотношения. Да се открие
такава ситуация, да се види в нея конфликтът, възникващият или вече назрял проблем,
е по силите на всеки сериозен в професионално отношение възпитател. Често обаче
възпитателят не може да чака такова естествено стечение на обстоятелствата. Налага се
той сам да създава такава външна обстановка, което предизвиква у възпитаниците
необходимото психическо състояние, представи, чувства, мотиви, постъпки. Такива
специално организирани подусловия е прието да се наричат възпитаващи ситуации.
Съревнование - основава се на безспорния социално-психологически факт, че децата и
юношите проявяват стремеж към добронамерено съперничество, самоутвърждаване.
Съревнованията биват колективни и индивидуални. Правилата за провеждане на
съревнованията трябва да бъдат известни и ясни на всички участници и да не се
променят в полза или ущърб на някого. Същото се отнася и до критериите и
показателите, при които ще се измерват и оценяват резултатите от съревнованието.

Одобрението и неодобрението като методи на възпитанието.

Никога човек не може да остане безразличен към мнението, оценката на тези, които го
заобикалят. Когато в тази оценка преобладават положителни елементи, които
утвърждават съпричастност към извършваното и се нарича одобрение. Ако обаче е
свързана с негативна дейност, тя е свързана с неодобрение.
Конкретният начин за изразяване на одобрението е потвърждението, похвалата,
поощрението и наградата. Потвърждението на правилността на определено действие
може да бъде изразено чрез лека усмивка, кимване с глава или думите "добре" или
"много съм доволна". Похвалата е по-висока форма на одобрение и често има
публичен характер. При нея е важно не само да се изрази удовлетворение от работата
или действието, но и да се подчертае положителната му стойност. Наградата, като най-
висока положителна оценка, се връчва по специални поводи.
Наказанието - твърде противоречиви са оценките на отделните автори към него. Все
пак наказанието има за цел да покаже, че действията не са неограничени и да подтикне
към анализ на постъпката или поведението. Наказанието не трябва да причинява
физическа болка. Според някои педагози прилагането на наказание е израз на
педагогическо безсилие.
Метод на “взрива” – начин на неочаквано, рязко, цялостно разрушаване на системата
на дефективни отношения на определен възпитаник със заобикалящите го социални
фактори. Специален метод за превъзпитание, обоснован и резултатно ползван в
системата на Макаренко.
От всички зависимости, които определят построяването и избора на методите на
възпитание, на първо място трябва да поставим тяхното съответствие на идеалите на
обществото и на целите на възпитанието.
В практическата си дейност, когато избира методите на възпитание, учителят се
ръководи обикновено от целите на възпитанието и от неговото съдържание. Като
излиза от конкретна педагогическа задача, той решава сам какви методи да използва.
Методите на възпитание, с помощта на които се постигат очакваните възпитателни
резултати, са по принцип едни и същи, а всъщност варират безкрайно в зависимост от
множеството обстоятелства и условия на протичане на педагогическия процес.
„Взривът” е начин с рязка мярка да се разруши, да се „взриви” лъжливата позиция,
която се е изградила у възпитаника. Нейните отличителни черти са: неочакваност и
висок емоционален заряд. Този метод решава 2 задачи:
-обезценява в съзнанието на ученика предишната позиция
-поставя необходимостта старата позиция да бъде заменена с нова
Най-общо методите на възпитание могат да бъдат разделение на класически
(традиционни) и иновативни (алтернативни).

Традиционни методи на възпитание

Традиционните методи за възпитание се основават на принципите на класическата
педагогика за силата на възпитателното въздействие и приучването на детето към
нравствено-поведенческия модел на възрастните. Методите се обосновават във
взаимовръзка с целта, задачите и съдържанието на възпитанието. То е сложна
динамична система , чиито управленчески етапи определят и класификацията на
възпитателните методи.
Те се обособяват в 4 основни групи:
Методи за проектиране на възпитателната дейност: проучване на училищната
документация, тестове, разговори с родители и учители.
Методи за организиране и провеждане на възпитателна дейност- разказ, беседа,
дискусия, пример, упражнение, игра , убеждение, самопоощрение
Методи за регулиране , коригиране и стимулиране на възпитателната дейност-
поощрение, наказание, похвала, разбиране
Методи за преценка и диагностика на възпитателната дейност- наблюдение, анкета,
ситуация, експертна оценка
Прототипите на най-древните възпитателни методи, които и днес имат своите
проекции са: поощрение, пример, убеждение, упражнение, наказание и др.
Поощрението е начин за изразяване на положителна оценка на поведението и
дейността на отделен ученик и колектив. Неговата стимулираща роля произлиза от
това, че в него се съдържа обществено признание на начина на действия, които
ученикът си е избрал и провежда в живота.
Не трябва да се мисли, че одобрението и поощрението са полезни винаги и навсякъде.
Възпитателното значение на поощрението, нараства, когато то включва преценка не
само на резултата, но и на мотива и начините на дейност. Трябва да приучваме децата
да ценят най-вече самия факт на одобрение, а не неговата престижна тежест. От
поощрение се нуждаят особено плахите , неуверените в себе си деца. По-често се
налага да се прибягва до поощрения при работата с по-малките деца, които са особено
чувствителни към оценката на техните постъпки и поведението като цяло.
Учителят трябва да внимава да няма нито прехвалени, нито пренебрегнати от
общественото мнение ученици. Силата на възпитателното влияние на поощрението
зависи от това, доколко то е обективно и дали намира подкрепа в общественото
мнение на колектива.
Примерът е типичен възпитателен метод, основан на значим и убедителен образец на
подражание. Примерът в педагог. смисъл на думата се различава от общоговоримата
дума пример. Т. е. под пример се разбира влиянието на цялата действителност, която
заобикаля човека, защото човешката психика е така устроена, че човек наблюдава и
възприема дадено нещо. Съответно още от малки деца повтаряме действията и думите
на хората, които ни заобикалят. Действието на примера е различен през различните
възрастови периоди. Съвсем малките деца могат да възприемат само външните страни
на поведението на хората. В процеса на израстване на детето, то започва да осмисля
поведението на околните. С това са свързани и детските въпроси, които се задават най-
много в предучилищна възраст. С отговорите на различните въпроси по-възрастните
хора могат да направляват действието на примера.
В детска възраст източник на пример са преди всичко възрастните хора, най-вече
родителите. След това източник на пример са детските учителки, ако детето посещава
градина. С постъпването на детето в училище, в началното училище източник на
пример са другите деца, с които общува. Роля на източник играят и учителите. Трябва
да се има в предвид, че вземането на пример много зависи от авторитета на лицето, от
което се взема примера. С навлизане в пубертетна възраст ролята на родителите и
учителите като източник се оставя. За цялостното възпитателно въздействие има много
голяма роля средата, в която ще попадне юношата.
Примерът е най-мащабното средство за възпитание, което действа непосредствено
върху психиката на човека.
Убеждението като метод на възпитание е взаимстван, което повлиява съзнанието,
чувствата и волята възпитаваните. Убеждавам значи да карам някого да се съгласи с
мен с помощта на думи, доводи, доказателства.
Понятието „убеждаване” не се използва в неговия житейски смисъл. Под убеждение се
разбира създаване на убеждения. Убежденията са форми на индивидуалното
съзнание, които създават стабилното личностно поведение на човека. Убежденията се
изграждат бавно в цялостния процес на развитието на личността. Убеждението има за
цел да направлява изграждането на убежденията. Този процес започва от ранна
възраст, постепенно се усложнява и продължава така, докато човек е обект на
възпитателно въздействие.
В ранните човешки възрасти изграждането на убеждения е още на елементарно
равнище. Това се дължи на обстоятелствата, че всяко убеждение съдържа знания в
съответната област. Когато детето стане по-голямо, с навлизане в пубертета започва
изграждането на теоретичните компоненти на убеждението. Убеждаването има
различни похвати, като най-често използвания е обяснението. Като правило то трябва
да е устно и конкретния му вид да зависи от възрастта, т.е. при по малките деца
обяснението да е съвсем простичко и постепенно да се усложнява при по-големите
деца. В редица случаи родителите не са в състояние да дават правилни обяснения,
затова тук голяма роля играят обясненията от учителите и от други хора, които са
запознати със съответната област.
Друга разновидност на убеждението е четенето на книги, гледането на филми и
биографиите на различни хора, които имат авторитет за възпитаването. Тези методи
понякога въздействат много по-силно от директните обяснения.
Наказанието е метод обратен на похвалата. Той има за цел да породи чувство на
неудовлетвореност у ученика, да породи потребност за промяна на поведението, да
покаже грешките и да предизвика дискомфорт, но не бива да създава чувство за вина.
Наказанието трябва да бъде незабавно и конкретно, в никакъв случаи не бива да се
налага за сметка на награда и не бива да всява страх и да унижава човешкото
достойнство.

Алтернативни методи на възпитание

Съвременността и безпокойствата на модерното научно-педагогическо познание
провокират използването на различни нетрадиционни методи за възпитание. Все по-
голямо значение придобиват методите, които влияят върху екзистенциалната сфера на
личността. Един широко приложим в това отношение метод е така нареченият метод на
дилемите, провокиран от известните нравствени дилеми на Л. Колбърг. Най-общо
методът се състои в утвърждаване на морални дилеми, основани на принципа на
справедливостта. Те могат да се формулират от всеки учител, родител или от самите
деца, при условие, че се спазват следните изисквания:
-Да има отношение към реалния живот;
-Да бъде ясна и разбираема;
-Да бъде незавършена;
-Да включва два или повече въпроса с нравствено съдържание;
-Да предлага избор на вариантни решения, които поясняват възможния натурализъм в
поведението на „главния герой".
„Драма-дилема" е друг метод, който е основан на използването на театралното
изкуство за решаване на проблеми и конфликти с деца и възрастни. Използва
основните принципи и похвати на психодрамата, но има своя специфика и по-изявен
„педагогически" характер. За разлика от психодрамата това не е предимно терапия, а
метод за самоусъвършенстване, осъществяван чрез т. н. театрална среща. Той е насочен
към психологически моралния човек, но „обременен от комплекса на разнообразни
проблеми, грижи, конфликти". Методът акцентира предимно върху проблема и по този
начин театралната игра се превръща в инструмент за решаване на конфликти и способ
за самоизразяване. Главен герой може да бъде всеки от участниците, а център на
срещата е обща за групата дилема. Участниците се сменят и по този начин „превръщат
конкретното решение в едно от възможните. Така за сметка на театралната
импровизация или наблюдаването на това, което се случва от залата ще помагаме на
всеки, който е дошъл на срещата да разшири репертоара на поведението си, да
изпробва върху себе си разнообразни идеи и начини на действие. Дилемата от тясно
лична история се превръща в своеобразен експериментален полигон, придобива
чертите на универсален опит".
Третият метод е свързан със съвременното възраждане на „класическата"
психоаналитична педагогика и практическото приложение на психоанализата в
педагогиката. Това е така наречената психоаналитично-педагогическа възпитателна
консултация за деца и родители. Методът е особено ефективен за работа както по
преодоляване на детските конфликти, детската агресивност, оказване на помощ за т. н.
„трудни" деца, така и при ресоциализация на непълнолетни правонарушители, при
обучението на деца в болничните заведения и др. Основополагащо е разбирането, че
проблемите на децата и родителите са взаимосвързани и не могат да се разглеждат
изолирано. Методът се осъществява чрез индивидуални и групови консултации.
Подготвените специално за това психоаналитични педагози могат да изпълняват и
ролята на „домашен педагог“. Домашният педагог е помощник по възпитателните
проблеми, който „не само делегира професионална отговорност, но знае, кога именно
в консултирането трябва да бъде привлечена и трета персона" . Основен технологичен
инструмент е разяснението, разбира се не като психоаналитично тълкуване, а като
особено- действено изменящо и инициативно знание. Психоаналитично-
педагогическата възпитателна консултация има четири етапа:
1. Изясняване и разясняване на основната проблема. Цел: да се направят родителите
вътрешно свободни, така че да могат да изменят своите възпитателни позиции.
2. Да се разбере детето и да се реконструират взаимовръзки между вътрешния и
външния свят.
3. Така да се промени обектното отношение на родителите към детето, че радостта,
любопитството уважението и търпимостта да могат да встъпят на мястото на
претоварването, упреците, очакванията, които будят страх.
4. Да използват тази способност за разбиране за това да осигурят чрез съответстващи
действия внедряването в реалния живот изводите от диагностичните разяснения, а
също и да съдействат за придобиването от детето на определен “важен опит".
Методите за възпитание са действеният инструментариум, чрез който се е осъществява
възпитателният акт и се постигат възпитателните задачи. Практическото им използване
се съобразява с възрастта на възпитаника, спецификата на ситуацията и сферата на
въздействие . Възпитателните методи са обвързани с жизнения свят на човека и през
различните му етапи се модифицират и променят в зависимост от възпитателния
дефицит.

От всички зависимости, които определят построяването и избора на

методите на възпитание, на първо място трябва да поставим тяхното
съответствие на идеалите на обществото и на целите на възпитанието.
Избирането на методи на възпитание не е произволен акт. То се подчинява
на редица закономерности и зависимости, между които първостепенно
значение имат целта, съдържанието и принципите на възпитанието,
конкретната педагогическа задача и условията за нейното решаване,
възрастовите и индивидуалните особености на учениците.
Използвана литература:
1. Теория на възпитанието – Л. Димитров , 2005
2. Теория на възпитанието – Ат. Попов , 1992
3. Теория на възпитанието – Д. Василев , 1994
4. Методи на възпитанието – Л. Станоев , 1986

5. Интернет 😊