Въпрос №32

Функционални и възрастови промени на парадонта. Изменения след

частична загуба на зъби (дефекти на зъбните редици).

I: Функционални и възрастови промени на парадонта - парадонтът

в нормалното съзъбие е във физиологично и функционално равновесие. В
млада възраст зъбната коронка е извън маргиналния парадонт и изцяло е
разположена в устната кухина, зъбната шийка е на нивото на околозъбния
венечен ръб, а корена е в алвеоларната кост. Но в по-късни възрастови
периоди настъпват промени, атрофия на алвеоларната кост, увреждане на
венечния ръб. В резултат на тези промени става оголване на корена и
промени в зъбните пропорции.
1. Kлинична коронка - тази част от зъба, която е извън алвеоларната кост. При
понилването си тя е по-малка от анатомичната коронка, в млада и средна
възраст анатомичната и клиничната коронка са едни и същи. В периода на
сенилните възрастови промени, алвеоларния ръб атрофира и околозъбния
венец се одръпва - клиничната коронка включва и оголената зъбна шийка и
става по-голяма от анатомичната коронка.
2. Kлинична шийка - това е часта от зъба, която се намира на нивото на
алвеоларната кост и венечния ръб. При пробива клиничната шийка минава
през анатомичната коронка. По-късно клиничната шийка и анатомичната
съвпадат. При напреднала възраст клиничната шийка преминава през
анатомичния корен, който стърчи оголен над венечния ръб.
3. Клиничен корен - тази част от зъба, която е вътре в алвеоларната кост и
предава дъвкателното налягане на околозъбните тъкани. При поникването
клиничния корен е по-голям от анатомичния, а след това съвпада с него. При
възрастова атрофия на алвеоларната кост коренът се оголва и клиничния
корен става по-малък от анатомичния.
Възрастовите промени в парадонта водят до удължаване на клиничната
коронка за сметка на клиничния корен. Това намалява способноста на
парадонта да компенсира дъвкателните сили, става пренатоварване на
парадонта. Ако тези промени продължат зъбът става
нефункционален, клиничния корен намалява и зъбът излиза от функция.
II: Изменения след частична загуба на зъби(дефекти на зъбните редици) -
когато един зъб се извади се унищожава неговия парадонт. Разкъсват се
периодонциумът и кръвоносните окончания, зъбната алвеола се пълни с
кръв. Върховете на limbus alveolaris и на septae interdentales намаляват и се
заглаждат, което води до снижаване на алвеоларната стена откъм извадения
зъб на съседните стени и до леко редуциране на парадонта им. Дъвкателната
функция в областа на дефекта е нарушена.Tези промени са известни като
“феномен на Godon”.
Str.146,ф.129
На фигурата се виждат силите, които действат в интактното
съзъбие и при дефект в зъбната редица.
Когато има дефект в зъбната редица равновесието на дъвкателните сили се
нарушава във вертикална и хоризонтална посока. Съседните зъби се накланят
към празното място, защото се губи контактната точка с изгубения зъб. Зъбът
антагонист прораства към дефекта поради липса на оклузен контакт. Той
увисва на периодонталните нишки в посока към дефекта. С процеса на
дъвчене тези нишки увличат алвеоларната стена и алвеоларната кост със
зъба антагонист прорастват към дефекта. Прорастналия зъб нарушава
формата на дъвкателната равнина. Съседните зъби, които също се накланят
към дефекто може да попречат на движенията на долната челюст.
Когато дефектът е само еди липсващ зъб, дъвкателния апарат, чрез
хиперфункция може да компенсира загубата. Ако се появят повече липсващи
зъби се проявява механизма на дефектите на зъбните редици. Дъвкателния
център от шесте зъби се мести в областа на седмите или осмите зъби, а
накрая и в предните зъби. Захапката е в травматична оклузия и артикулация.