НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

ЕСЕ
Алеко срещу Бай Ганьо, Бай Ганьо срещу Алеко
OOOK 212

Изготвил:
Габриела Иванова Проверяващ:
Българистика проф. д.н. Пламен Дойнов
F112354

СОФИЯ, 2023
Бай Ганьо е бил символ на българския човек от провинцията през края на XIX и
началото на XX век. Той е смесица от реализъм и хумор, чрез която авторът обрисува
 НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

различните страни на българската действителност и националния характер. И така до

наши дни, когато срещаме все по- често героят, а не твореца му- Алеко Константинов.

Още Аристотел е казал “От нас зависи да бъдем добри или лоши.” и мнозина са го
повторили, но колко е вярно всъщност? Раждаме се бели и неопетнени, в нас има и
добро, и зло, и Бай Ганьо, и Алеко. Единствено от нас зависи кое ще си позволим да
развием и на кое да подражаваме. Но има ли баланс? Не се ли движи точно той по
острието на ножа и колко е широко то… Колкото ръба на опашката на Дракона в
Андите (алпийски траверс)?

Още от древноелински полиси наблюдаваме сблъсъци между микро и макро космоса.

Подчертаваме индивидуализма, но подценяваме отборния играч. Първи ли да съм на
върха или да се погрижа за безопасността на групата? Да скрия реколтата и животните,
за да осигуря децата си, или да дам всичко на войниците, за да издържат по- дълго на
фронта? Тези въпроси може да звучат грешно, но всеки се изправя пред тях постоянно.

Алеко е съзрял и познал този сблъсък. За Бай Ганьо микро космосът е целият му свят,
решенията, вътрешните борби се основават именно на него. Но това означава ли, че
ако загребем с кофа от морето и в нея няма риба, значи в цялото море няма?

Алеко и героят му са две противоположности, антоними, като сол- пипер, добро- зло.
Разликата в двете съществувания е толкова осезаема. Все едно да обясняваш разликата
между “нищо” и “всеки” на ученик (наложи ми се да го обяснявам на шестокласник
наскоро). Нямат нищо общо.

Докато Щастливеца е критичен и аналитичен към състоянието на българското

общество в края на IXX в., то Бай Ганьо е онзи глуповат, наивен и търсещ келепир
събирателен образ на българщината. Ако по онова време е бил просто забавен
литературен герой, днес той, отдавна излязъл от страниците, се е превъплътил в голяма
част от българското общество, която срещаме по улиците ежедневно.

Много често се чудя защо не взимаме за пример хубавите черти на хората - все
попиваме онези части, които ще ни донесат някаква полза без да се потрудим. Толкова
ли сме оглупели? Заради технологиите ли, заради управляващите ни ли? Все търсим
причината извън нас, но нали ние създадохме тази съвременност.

В България е гордост да имаш “връзки” навсякъде или както го пее Ицо Хазарта
“Имаме човек и тука, имаме човек и там”. Как очакваме в държавните институции да
ни помогнат с въпросите, които ни мъчат, когато те са заети да свършат работа или да
покрият сестрата на братовчеда на съседа от блока на баба им. Защо не можем всички
да бъдем равни, всички да се редим на опашки, всички да спазваме правилата? Защото
винаги някъде седи и ни дебне един Ганьо, за който “правилата са, за да се нарушават”
е мантрата, с която се събужда всяка сутрин…грешка- всеки следобед. Защото Бай
Ганьо убива Алеко Константинов по пътищата и след това излиза с 10 версии,
 НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

самоизключващи се една друга, а накрая се оказва, че мама е важна клечка някъде си и

аз всъщност не нося никаква отговорност за собствените си действия, нищо, че съм на
21г. и уж съм пълнолетен.

Иван Ланджев сравнява Бай Ганьо и Алеко в “Българско селфи”, дали умишлено или
не, само той си знае. Един от любимите ми стихове е :

…Съсипаха я тая държава, но да живее България,

защото тука нищо не става, но ние сме номер едно…

Уча и работя в България, защото вярвам, че единствено от нас си зависи да издигнем

отново Алековщината на пиедестал, отново Щастливеца да бъде примерът, който да
следваме като пътеводна светлина. Бай Ганьо винаги ще съществува и винаги ще го
има, но нека се върнем крачка назад в миналото и да го затворим отново между
страниците.
Нали всички казват, че бъдещето на България сме ние и нашите деца.
Нека бъдем Алековци!

P. S.: Предлагам промяната да започне от смяната на името на летището ни от

Враждебна, на Алеко Константинов. Някак си е редно. Нали българите сме
гостоприемни?