БАЧКОВСКАТА КОСТНИЦА

В КОНТЕКСТА НА АВТОГРАФСКАТА
ТРАДИЦИЯ

Посветителските надписи имат трансгресивен характер и най-

често се поместват в проходните пространства на храма, където имат
сотириологично-пропагандна функция за широк кръг посветени.
Възпоменанието е във връзка с предназначението на пространството и
с изобразителния контекст. Показателен пример за триумфално
авторско присъствие в прохода между две пространства на крипта е
посвещението на придворния (грузинец по произход) зограф Йоан
Иверопулос в Бачковската костница от ХІІ век1 (№ 152, 153):
ΑΝΙΣΤΟΡΙΘΙ Ο ΠΑΝΣΕ[ΠΤΟΣ] ΝΑ[ΟΣ] ΤΟ ΑΝΟ Κ(ΑΙ)
ΚΑΤΟ/ ΔΙΑ ΧΕΙΡΟΣ ΙΩ(ΑΝΝΟΥ) ΙΣΤΟΡΙΟΓ[ΡΑΦΟΥ]
ΙΒΗΡΟΠΟΥΛΟΥ/ Κ(ΑΙ) <Ο>Ι ΑΝΑΓΙΝΟΣΚΟΝΤΕ[Σ
ΕΥΧΕ]ΣΘΕ ΔΙΑ <ΜΕ> Τ(ΟΝ) Κ(ΥΡΙΟ)Ν.
Изобрази се този всечестен храм горе и долу
чрез ръката на Йоан историограф Иверски.
И вие, които четете, молете се на Господа за мене.
Авторското посвещение за изписването на двуетажната костница
е с подчертан поменален характер, тъй като е ситуирано над гробовете
на монасите в криптата сред флоралния мотив на райската природа в
проходната арка и в нозете на Христос от Страшния съд. Триредовият
посветителски надпис в зенита на арката над нишата с Богородица в
Рая е разположен на границата с отвъдното, където художникът се
моли за спасение след смъртта, както монасите – за своите мъртви
събратя, към което той ги призовава. Посвещението свидетелства, че
декорацията на костницата е дело на протомайстора, към което насочва
и за първи път употребеното и рядко срещано понятие за възвишено
художествено дело – историограф („историописец”) на божествената
история.

1
Гошев 1931: 348 – 351 (6); Бакалова 1977: 128 (103, 104), 133.
 В Бачковската костница има данни и за втория зограф, работил в
криптата. Неговото дискретно присъствие в изображението на Рая от
„Страшния съд“ противоречи на ктиторската пропаганда към клира
при входа на храма с надпис и портрет, вписани като молители или
починали край правите светци в долния регистър на стенописите в
притвора, а по-рядко и в наоса. Дръзкото представяне в Райските
селения приживе е изключително рядко явление – срв. цар Йван
Александър в Лондонското евангелие. Йеромонах Неофит е изписал
своята молитва с малки бели букви под нозете на Авраам също сред
цветята на Райската градина2 (№ 154):
ΔΕΗ(ΣΙΣ) ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ ΝΕΟΦΗΤΟΥ
ΗΕΡΟΜΟΝΑ(ΧΟΥ).
Моление на божия раб Неофит йеромонах.
Неговата коленопреклонна молитва (проскинезис) е за
опрощение на греховете и спасение след смъртта по време на Второто
пришествие, както е при историографа Йоан Иверски. Присъствието на
монаха в нозете на праотеца Авраам в Рая насочва към символичния
евангелски текст: „Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното
Авраамово” (Лука 16:22). Лоното Авраамово символизира
пребиваването на Сина в Бог Отец и в тази връзка са представени
душите на новопокръстените неофити, сред които е и йеромонах
Неофит. Подобен автографски пример в Лоното на Авраам е
засвидетелстван върху западния дял на южната стена на трапезарията в
Светогорския манастир „Ксенофонт” през 1475 г.3 Есхатологическият
контекст на Бачковската костница мотивира разработването на визията
за разцъфналата райска градина с праведните души в бели одеяния с
евхаристийния мотив от покрова на светата трапеза. Райската природа
се открива необичайно и зад образа на Богородица в апсидата на
грузинската църква във Вардзия, което дава основание да се приеме, че
зографите ползват едни и същи столични образци. Същият
декоративен мотив с евхаристийна символика е засвидетелстван и в

2
Грабар 1924: 54; Бакалова 1977: 127 (102).
3
Tsigaridas 1988: 55. Авторът датира стенописите от 1496/97 г., но в ктиторския
надпис на източната стена е посочена годината 1475 от Сътворението и от Рождество
Христово.
една от синайските менологийни икони на грузинския зограф и монах
Йоан с двуезични надписи, подобно на празничните му икони4.
Иконографският и палеографският анализ на стенописите
подкрепят идентификацията на Йоан Иверопулос с едноименния
грузинец в Синай. Освен образа на св. Герман Цариградски, към това
насочва и кръстът с пъпки в края на раменете във фреската
„Причастяване на апостолите” в апсидата, сходен на този върху
обратната страна на синайската икона, край който е поместен
посветителският надпис на зографа (№ 155). Многословните авторски
посвещения също са в полза на отъждествяването на двамата зографи,
за което свидетелстват и палеографските особености – напр.
„омикрон” с по-малки размери от останалите букви (срв. 4 и 5 ред на
иконата и посвещението в костницата, сигнирането на апостолския лик
и на св. Козма); маниерното изнасяне на долната лигираща хаста в καί
под „капа” и подчертаването на „юпсилон” (срв. с 1, 2 и 3 ред на
иконата и посвещението в костницата, сигнирането на св. Евтимий и с
текста върху свитъка на св. Йоан Златоуст). Синайските икони с
Менология, послужили за наръчници на поколения художници,
показват, че грузинският зограф и монах Йоан би могъл да бъде и
отличен миниатюрист и на неговата ръка би могъл да се припише
близкият на бачковските стенописи ръкопис с миниатюри и грузинска
номерация на свезките – Codex Ebnerianus (Oxf. Bodl. Libr. Ms. Auct. T.
infra 1. 10)5.
По-малко информация има за подписалия стенописите на
костницата Неофит, който вероятно е бил йеромонах в Бачковския
манастир към средата на ХІІ век 6. През същото столетие работи негов
съименник – канонизираният за светец зограф и монах Неофит (до
колкото знам негови произведения не са идентифицирани). Историята
на православната живопис познава още един случай на канонизиран

зограф и това е св. Пимен Софийски, работил през ХVІ – ХVІІ век.
Кипърските стенописи на придворния художник Теодор Апсевдес в

4
Sotiriou 1956 – 1958: 115 – 130 (136 – 143, 146 – 150).
5
Мавродинова 1989: 247, бел. 36, 249; Mavrodinova 1991: 1129, 1135.
6
Бакалова 1977: 130 – 133.
постническата килия на светеца-зограф в Пафос (1183 г.) и в църквата
„Св. Богородица” в Аракос (1192 г.) биха хвърлили светлина върху
възможната идентификация на неговото ателие в Бачковската
костница, изписана от няколко души7. Прави впечатление, че св.
Неофит зограф там е представен с тонзура, характерна за римо-
католическата църква (Фиг. 34). Неговата канонизация, както и тази на
св. Пимен Софийски, изразява върховенството на Църквата и нейната
святост, граничеща с непогрешимост, според папското разбиране.
Етнонимът „Иверски“ би могъл да свидетелства, както за
етническия произход на зографа Йоан, така и за връзките му с
грузинския манастир „Иверон” на Света гора. Известно е, че ктиторите
Бакуриани изградили в Бачково църкви на Богородица, Йоан Предтеча
и на мъченика Георги, каквито има също в „Иверон”, и дарили имоти
на своя манастир в Серския край, населени с българи, край езерото
Тахиьос (Αχινός) и под планината Кушница (Пангей), където са
селищата Радоливо, Здравикий (Зиляховско-Зъхненско) и крепостта
Кесаропол8. Бакуриани са ктитори и на манастира „Иверон”, втори в
йерархията след „Великата Лавра”, който притежава свързания с
българите манастир „Йерисо” на Халкидическия полуостров, подарен
от цар Иван ІІ Асен9, както и църквата „Св. Леонтий” в Солун.
Грузинската Светогорска обител също притежавала много имоти край
Струма – напр. споменатото село Радоливо, подарено от наследниците
на Бакуриани, собственици също на селата Судага, Велемисда и
Мущениана. Не случайно зограф Йоан Иверски изписва грузински
светци монаси, подвизавали се в Солун и в Света гора на Атон 10. Такъв
светец е Иларион Иверски, който през ІХ век разрушил мраморния
идол на българите в Ливадиа край Кукуш (Килкис) и се подвизавал в
Солун, където имало храм с неговите мощи. Йоан Иверопулос е
изписал също светците Евтимий (основател и пръв игумен на
манастира „Иверон”) и неговия приемник Георги. Историографът Йоан
Иверски е свързан с художествената традиция на Солун, към което
7
Mango, Hawkins 1966: 119 – 207; Papanikola-Bakirrtzi, Papageorgiou 1998: 87 – 95, 121
– 122; Бакалова 1977: 131.
8
Кънчов 1970: 34, 70, 79; Златарски 1927: 341, 730; Петров, Гюзелев 1978 (1): 390.
9
Зографски 1943: 185 – 189, 187.
10
Бакалова 1977: 101 – 110, 114 – 118 – и по-надолу.
насочват някои иконографски сходства на сцената „Кръщение
Господне”11 със стенописите от манастира „Христос Спасител в
Латом“ („Хосиос Давид“) от средата на ХІІ век – напр. позата на
Иисус със свит в коляното и изнесен назад ляв крак, позицията на
благославящата десница и отпуснатата край тялото лява ръка (Фиг.
35). Някои особености на сцената я сродяват също със стенописите на
Джурджеви Стубови в Сърбия, отнасяни към 1170 г. 12 Многословното
авторово посвещение върху ретрото на синайската икона с
апотропейния кръст е визуален послеслов и е граница с отвъдното,
каквато е надписът в Бачковската костница. Подписите изразяват
самочувствието на големия придворен зограф Йоан Грузинец, овладял
техниката на изящното живописване в Константинопол и станал
съпричастен в поменалната служба на свещнослужителелите край
гробовете на монасите в Костницата.
Посветителските надписи върху ретрото на иконостасните икони
кореспондират топографски с олтарния поменик, четен по време на
служба. Авторското посвещение върху обратна страна на иконата е
достъпно за свещенослужителите, които го четат за вечен помен.
Подобно посвещение е засвидетелствано върху ретрото на иконата на
св. Георги от Струга, подписана от дякона зограф Йоан през 1266/67
г.13 (№ 156) Многословното посвещение се дължи на обстоятелството,
че зографът е свещенослужител. Майсторът е представител на
архаическото направление в провинциалната византийска живопис,
към което принадлежат и стенописите на църквата „Св. Йоан Канео” в
Охрид от последните десетилетия на ХІІІ век.
Подписване край апотропеен разцъфнал кръст е засвидетелствано
и в стенописите на катедралната църква „Св. София” в Охрид от ХІV
век14. Край него се подписват двама зографи – баща и син, които
работят в палеологовски стил и най-вероятно са свързани с
придворните ателиета на Константинопол. Посвещението на бащата
Константин е композирано край средата на кръста (№ 157):

11
Бакалова 1977: 79 (55), 83 (59).
12
Бакалова 1977: 139.
13
Babic 1988: 9; Balabanov 1983: 75 – 76.
14
Грозданов 1980: 65.
 ΧΡΙΣΤΟΦΩΡΕ ΣΤ(ΑΥ)ΡΕ ΜΟΥ ΦΥΛΑΚΤΗΡ ΜΟΥ
ΑΡΡΗΚΤΕ/ ΔΕ(ΗΣΙΣ) ΤΟΥ ΔΟΥΛΟΥ ΤΟΥ Θ(ΕΟ)Υ
ΚΩΝΣΤΑ<Ν>Τ<Ι>ΝΟΥ.
Христоносне кръсте мой, хранителю мой несъкрушим.
Молба на раб Божи Константин.
Посвещението на сина на име Йоан, хиподякон и предводител на
църковния хор, е вписано с йерархическо принизяване сред
разцъфналите вейки в основата на кръста:
ΙΩ(ΑΝΝΗΣ) Ο ΑΜΑΡΤΟΛΟΣ ΚΑΙ
ΧΟΡΙΚΟΠΡΟΦΟΡΟ(Σ)./
ΣΤΙΡΙ(ΞΟΝ) Μ<Ο>Ι ΚΥΡΙΕ ΤΟΝ ΥΠΟΔΙΑΚΟΝΟΝ /
ΥΙΟΣ ΤΟΥ ΙΣΤΟΡΙΟΓΡΑΦΟΥ.
Йоан, грешник и предводител на хора.
Подкрепи ме, Господи, хиподякона, сина на историографа.
Авторовите посвещения са поместени дискретно край Голготския
разцъфнал кръст на Възкресението в северния проход към параклиса
„Св. Йоан Предтеча” на катедралната църква в Охрид, като по този
начин влизащите свещенослужители и богомолци са имали
възможност да го прочетат. Подписаните кръстове върху страниците
на вратите на храма се свързват с евхаристийната поменалност, както
криптограмите с червена боя, символ на Христовата изкупителна
кръв15. Зограф с името Константин автографира шевица върху дрехата
на един мъченик войн в манастирската църква при село Раваница към
1387 г. (№ 158) Зограф на име Йоан се подписва втори път дискретно в
галерията на притвора на параклиса „Св. Йоан Предтеча” в
охридската църква „Св. София” (сред. на ХIV в.) с поетичното
художествено прозвище на съзерцател (теорианос) върху меча на
душеспасителя (психопомп) архангел Михаил в сцената „Покаянието
на цар Давид”16 (№ 159):
.
Йоан, който е съзерцател.

15
Кирин 1989: 95.
16
Радоjчић 1955: 42 (25); Грозданов 1980: 74 (49).
 Мястото за подписване има евхаристийно-поменален характер и
изразява покаянието на зографа.
Придворните художници често са били певци в императорския
хор, а някои гордо носят прозвищата „Влахернски“ като споменатите
Михаил и Симеон в „Менология” на Василий ІІ Македонец от
началото на ХІ век. Предводители на императорския хор са
споменатият зограф Йоан в Охрид, подписалият се в ктиторски надпис
историограф анагност Никола през ХІІІ век. 17 (№ 160) и първопевецът
(протопсалт) Ангелос Акотантос, работил през първата половина на
ХV век на остров Крит18, където подписва много икони върху рамката
или в терена край нозете на Христос, Богородица и светци като
алегория на проскинезиса (№ 161, 162).

17
Kalopissi 1992: 92 – 93 (43).
18
-Chatzidakis 1983.