а

пишем

Послеgни
промени
и чести
затруgнения
В праВописа
 Мила Томанова
Жана Ганчева

Да
пишем
правилно
Послеgни
промени
и чести
затруgнения
В праВописа

ПРОСВЕТА
софия
 Темите са разработени от авторите, както следва:
Мила Томанова - Правописни правила с фонетичен харак­
тер, Правописни правила с граматичен характер, Главни и малки
букви, Речник
Жана Ганчева - Слято, полуслято и разделно писане, Пунк­
туация, Оформяне на текст, Източници

Мила Григорова Томанова-Димитрова

Жана Драгостова Ганчева

ДА ПИШЕМ ПРАВИЛНО
ПОСЛЕДНИ ПРОМЕНИ И ЧЕСТИ ЗАТРУДНЕНИЯ
В ПРАВОПИСА

Рецензент Евелина Мавродиева

Редактор Мария Бунева
Художник на корицата Вихра Стоева
Графичен дизайн Вихра Стоева
Художник редактор Петко Минчев
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректори: Мила Томанова-Димитрова, Жана Ганчева

Българска. Издание 1/тираж 2015 г. Формат 84х108/32. Печ. коли 2,25.

Изд. коли 1,89. Код 29901136089.

Издателсmо „Просвета - София" АД - София 1618, ул. ,,Земеделска" 2

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg

Печат „Лито Балкан" АД - София

© Мила Григорова Томанова-Димитрова, Жана Драгостова Ганчева, 2013 r.

© Вихра Борисова Стоева-Янчева - художник на корицата и графичен дизайн, 2013 r.
© ,,Просвета - София" АД, всички права запазени.

ISBN 978-954-01-2838-2
 Сьgьр>kанuе

УВОДНИ ДУМИ/ 5

1. ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
С ФОНЕТИЧЕН ХАРАКТЕР / 6
Променливо я / 6
Вмятане и изпадане на гласни/ 7
Думи, съдържащи -ия / 7
Особености при някои имена от чужд произход/ 8
Правопис на съгласните к и г в глаголи/ 8
Двойни съгласни/ 9

11. ПРАВОПИСНИ ПРАВИАА

С ГРАМАТИЧЕН ХАРАКТЕР/ 10
Пълен и кратък член на съществителните и прилагателните имена
от мъжки род/ 1 О
Форми за множествено число на съществителни имена, завърш­
ващи на -ия / 13
Бройна форма на съществителните имена от мъжки род/ 14
Формите кой, някой, който, кого,
някого, когото/ 16
Възвратно притежателно местоимение -
свой, своя, свое; си/ 17
Минало неопределено време и преизказни
форми на глаголите/ 18
Деепричастие/ 19
Съгласуване по число/ 19
Значение и употреба на формите на глагола мога/ 20
Глаголите раста и расна/ 21
За така нареченото мекане/ 21

111. ГААВНИ И МАЛКИ БУКВИ/ 23

Заглавия/ 23
Имена/ 23
Епохи/ 24

з
Прилагателни, образувани от собствени имена/ 24
Стилистична употреба на главни букви/ 26

IV. САЯТО, ПОАУСАЯТО

И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ / 28
Слято писане/ 28
Полуслято писане/ 35
Разделно писане/ 38

V. ПУНКТУАЦИЯ/ 43
Запетая/ 43
Други пунктуационни знаци и шпация/ 66

VI. ОфОРМЯНЕ НА ТЕКСТ/ 70

РЕЧНИК/ 71

източници/ 72

4
 УВОДНИ ДУМИ

Тази книга е за всички вас, които обичате българския

език и сте загрижени за чистотата му. В нея разглеждаме
промените, въведени с новия „Официален правописен реч­
ник на българския език" на Института за български език
,,Проф. Любомир Андрейчин" към БАН, издание на „Прос­
вет а", 2012 г., както и някои затруднения в правоговора, пра­
вописа и пунктуацията. Промените са направени, за да от­
говорят на динамиката на обществените, икономическите и
културните процеси, които неминуемо се отразяват и на ези­
ка. Постарали сме се да обясним разбираемо правописните
правила и сме ги илюстрирали с много примери. Включили
сме и кратък речник на думи, при чийто правопис особено
често се наблюдава колебание.
Книгата може да се ползва както от ученици и от сту­
денти, така и от всички, които искат да говорят и пишат пра­
вилiю. Този стремеж е част от нашата култура. Надяваме се
да ви бъдем полезни.

5
 1. ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
С ФОНЕТИЧЕН ХАРАКТЕР

Промен1u80 я
Променливото я е онова я, което в определени пози­
ции в думите и при определени условия преминава в е.
В устната и писмената реч много често се наблюдават
затруднения и колебания кога я преминава в е. Греши се при
глаголи, причастия, съществителни и прилагателни имена и
някои местоимения, съдържащи променливо я. Една от при­
чините за това е различният изговор на променливото я в за­
па дните говори само като е и в източните само като я и като
я и е. Допълнителни предпоставки за неправилна употреба
създава наличието на голям брой изключения.
Ако познаваме и спазваме основните правила, когато
използваме форми на думи с променливо я, много лесно ще
се справим с трудностите и ще говорим и пишем правилно.
_ 1. Пишем я в следните случаи:
- я е в сричка под ударение - голям, дявол, живял,
слят, засмян;
- я е пред сричка, съдържаща гласните а, о, у, ъ
(твърда сричка) - бяла, лято, рядък;
- в последна сричка на думата - земя, варя, топя, спя.
_ 2. Я преминава в е, когато:
- не е под ударение - блян - бленувам, сняг - снегове,
бяс- бед,т;
- след'ващата сричка съдържа гласните е и и (мека
сричка) - бял - бели, огрян - огрени, търпял - търпели,
желязо - железен;
Има някои изключения от това правило и е добре те да
се запомнят, за да не се допускат грешки, когато говорим и
пишем. Такъв е случаят с формите на глагола стоя: стоял
- стояли. Независимо че следващата сричка съдържа глас­
ната и, я не преминава в е. И обратното, съществуват редица
думи, в които, независимо че е под ударение, я се променя в
е: клякам - клекна, плясвам - плесна, стряскам - стресна,
и др.

6
 - следващата сричка съдържа съгласните ж, ч, ш и
й - мляко - млечен, сняг - снежен, грях - грешен, вървя -
вървеж, изгрява - грейна, прозява - зейна.

Вмяmане u uзnagaнe на 21аснu

Във формите за множествено число на съществител­
ните имена от мъжки род, съдържащи ъ и е в последната
си сричка, тази гласна отпада.

организъм - организми,
компютър - компютри,
прозорец - прозорци.
При писането на бройните форми на съществителните
имена от мъжки род, които означават предмети, животни и
др. и съдържат ъ и е в последната си сричка, често се допус­
кат грешки. За да бъдат избегнати, е необходимо да спазваме
правилото:
Вметнато ъ или е, което изпада във формата за мн.ч.,
в бройната форма се запазва.
la\,IФl·'O!i
организъм - организми - два организъма,
компютър - компютри - пет компютъра,
архаизъм - архаизми - няколко архаизъма;
прозорец - прозорци - три прозореца,
кладенец - кладенци - четири кладенеца,
звънец - звънци - няколко звънеца,
молец - молци - два молеца.

Думu, сьgьрuщu -ия

При образуването на прилагателни имена от съ­
ществителни от чужд произход, които завършват на -ия,
я се заменя с а.

Италия - италиански,
материя - материален,
артерия - артериален,
Азия - азиатски.

7
 Oco&eнocmu npu ннkоu uмена om чужg npouзxog
Гласните еи, ii, о, и след съгласните ж, ч, ш, щ в име­
на от френски и немски език на български се предават
съответно с о или у.
IШ,i·illЩM
Жул (Jules), Жомон (Jeumont), Шонефелд (Schбnefeld),
Шонбрун (Schбnbrunn).
Имена от немски език, завършващи на -dt, на бъл-
гарски се пишат само с -т.
lni,i·IIIЩM
Брант (Brandt), Шмuт (Schmidt),Дapмщam (Darmstadt).

ПpaBonuc на сь2Ааснumе к u г 8 2Aa20Au

Често се наблюдават грешки при изговора и писането
на някои форми на глаголи от първо спрежение. (От първо
спрежение са глаголите, които в 3 лице единствено число
сегашно време завършват на -е: живея - живее, дебелея -­
дебелее.) Такива са например пека - под влияние на фор­
мите за 2 и 3 лице печеш, пече, пека, пекат се произнасят
и пишат печа, печат. Подобно отклонение се наблюдава и
при глаголите сека, тека, облека, влека, мога и др. За да из­
бегнем колебание, е добре да запомним следното правило:
В 1 лице ед. и мн.ч. при глаголите от първо спреже­
ние съгласните к и г се запазват.
l:tФIФIJЦM
извлека - извлекат,
отсека - отсекат,
преоблека - преоблекат;
мога - могат, и др.
Във 2 и 3 лице ед. и мн.ч. к преминава в ч, а г преми-
нава в ж.
IЩ!,Щ·ЦМ
влека - влечеш, влече; влечем, влечете,
сека - сечеш, сече; сечем, сечете,
облека - облечеш, облече; облечем, облечете;
мога - можеш, може; можем, можете.

8
 Д8oiiнu СЬ2АЗСНU
Двойно н (нн)
Пишем двойно н (нн) при прилагателни имена от
женски и среден род във формите им за ед. и мн.ч., кога­
то в мъжки род завършват на -нен.
В тези случаи гласната е изпада и се пише двойно н.

военен - военна, военно, военни;

равнинен - равнинна, равнинно, равнинни;
постоянен - постоянна, постоянно, постоянни;
племенен - племенна, племенно, племенни;
неизменен - неизменна, неизменни;
странен - странник, и др.
Двойно т (тт)
Пишем двойно т (тт) в членуваните форми на съ­
ществителни имена от ж.р. ед.ч. и на бройни числителни
имена, завършващи на -т.

пролет - пролетта, радост - радостта, болест - бо­

лестта;
пет - петте, десет - десетте, шейсет - шейсетте.
Удвояване на съгласни
Удвояване на съ гласна се получава, когато пред­
ставката завършва на същата съ гласна, с която започва
думата след нея.

поддържам - под + държа,

беззащитен - без + защита,
раззеленя - раз + зеленея,
наддавам - над + давам,
оттеглям - от + тегля.

9
 11. ПРАВОПИСНИ ПРАВИЛА
С ГРАМАТИЧЕН ХАРАКТЕР
Пыен u kpamьk чАен на cьщecmBumeAнume u npuAa2ameAнume
uмена om мьжku pog
Правилното членуване на съществителни имена от м.р.
ед. ч. е особено важно в писмената реч, за разлика от устната,
където не е задължително пълният член да се произнася. Ко­
гато говорим, яснота се постига посредством интонацията.
В писмената реч функцията на членната форма е смислова
и дори при обърнат словоред е ясно кой извършва действие­
то. Няма да допускаме грешки при употребата на пълната и
кратката членна форма, ако спазваме няколко правила.
Пълен член
-1. Подлогът винаги се членува с пълен член -ът, -ят.
Най-лесният начин да разберем кога да използваме
пълен член, е да заменим съществителното име в изрече­
нието с той. Ако смисълът е същият, пишем пълен член.
l:f\ijфj,I ЦМ
Войникът лежи в окопа. (Той лежи в окопа.)
Малкият червен автомобил зави към паркинга. (Той
зави към паркинга.)
Новият филм вече е по кината. (Той вече е по кината.)
-2. В изречения, в които сказуемото е изразено със спо­
магателния глагол съм, с формата му за бъдеще вре­
ме бъда, с глаголите оказвам се, изглеждам, казвам
се, наричам се, ставам (в смисъл на съм), представ­
лявам (също в смисъл на съм), съществителните и
прилагателните от м.р. ед.ч. се пишат винаги с пъ­
лен член.
l:(фjфj'[.Jii
Победителят в състезанието е новият ни съсед.
Младият изпълнител се оказа най-талантливият сред
музикантите.
Романът всъщност представлява целият живот на ав­
тора.
10
 Той е най-високият в отбора.
Новият филм ще бъде първият опит на младия режи­
сьор.
Кратък член
_ 1. С кратък определителен член -а, -я членуваме съ­
ществителните имена от мъжки род, които не са под­
лог в изречението.
За да сме сигурни, че правилно употребяваме кратък член,
следваме практическото правило да заменим думата в изрече­
нието с него. Ако смисълът не се променя, пишем кратък член.

Пианистът погледна диригента. (Той погледна·него.)

Възрастният мъж носеше тежкия куф ар. (Той носеше
него.)
Незабравимият Чарлu Чаплuн обезсмърти образа на
малкия човек. (Той обезсмърти него.)
_2. Когато пред съществително или прилагателно име
от м.р. ед.ч. има предлог- в, на, през, под, върху, меж­
ду, зад и др., - винаги пишем кратък член.

Отидох в парка на разходка.

Самолетът прелетя над града.
Реката течеше лениво под моста.
Зад хребета се простира обширна равнина.
Дамата седна между поета и критика.
_з. Прозвища, прякори и имена на географски обекти
се пишат с кратък член.

Майстора, Апостола, Моканuна, Белия зъб,

Превала, Кайлъка и др.
Според новия „Официш,ен правописен речник на бъл- НОВ
гарския език" при употребата на съгласувано опре­
деление или приложение на подлога в изречението
след тирето или запетаята пише.м пълен член (т.
17.6.1.2.).
11
 Проверяваме по познатия начин - като заменим слово-
съчетанието с той и смисълът остане същият.
•Щj,jijЩ!i
Небостъргачът - най-високият в града - е създаден
от най-големия архитект на столетието. (Той е съз­
даден.)
Големият поет - създателят на незабравими стихове,
получи заслужено признание. (Той получи признание.)
Вятърът, най-силният от месеци насам, повали ста­
рия дъб. (Той повали дъба.)
Ако поясняваме второстепенна част на изречението
- допълнение или обстоятелствено пояснение (членува­
ни с кратьк член), - след тирето или запетаята пишем
винаги кратьк член.
За да сме сигурни, заменяме израза с него.
l:(:li\,jij �Ц!i
В неделя, последния ден от седмицата, се изкачих на
Мусала - най-високия връх на Балканския полуостров.
(Изкачих се на него.)
Ходя на работа с метрото - най-бързия транспорт в
града. (Ходя с него.)
Облякох си пуловера, червения, и излязох навън. (Обля­
кох него.)
Много често при употребата на възвратни форми на
глаголите (те вървят винаги с възвратната частица се или
си - реша се, спомням си) вместо пълен член погрешно се
употребява кратък член. Тези глаголи винаги се отнасят
до подлога и следователно изискват пълен член. И тук
проверяваме, като заменим с той.
lni,IФIЩ!i
Поетът се срещна с читателите. (Той се срещна с чи­
тателите.)
Подлогът се пише винаги с пълен член. (Той се пише
винаги с пълен член.)
Посетителят си спомни, че е виждал картината в дру­
га галерия. (Той си спомни.)

12
_4. Когато използваме две или повече съгласувани оп­
ределения, за да опишем повече от един предмет или
явление, правилно е да членуваме всяко от тях.
Под влияние на съществителното име след тях, което·е
в ед. ч., често пъти погрешно членуваме само първото при­
лагателно име. Това много лесно може да бъде избегнато,
като имаме предвид, че съгласуваните определения означа­
ват два или повече предмета.
1:tФ\ФitИа
сутрешните и вечерните новини (Новините са две от-
делни.)
вътрешното и международното положение (Положе­
нията са две отделни.)
Отстраняват се само счупените и неправилно разпо­
ложените клони. (К лоните са два вида - счупени и неп­
равилно разположени.)
Но когато един предмет или лице се означава с две
или повече определения, членува се само първото от тях,
а следващите- не.
l:fФiUW
високият и рус мъж (Мъжът е само един, описан е с две
определения.)
пъстрият и гласовит петел (Петелът е един. )
Новият и бърз автомобил зави на кръстовището. (Ав­
томобилът е един.)

формu за мно)kесm8ено чuс10 на cьщecm8ume1нu uмена, за-

8ьрw8ащu на -ия
Все по-често във форумите в интернет и за съжаление,
в печата се наблюдава неправилно изписване на множест­
веното число на някои съществителни имена, които в един­
ствено число завършват на -ия, например чорбаджия - чор­
баджий, филия - филий, и т.н. Правилото е:
Съществителни имена, завършващи в ед.ч. на -ия, в
мн.ч. да се пишат с -ии.

чорбаджия - чорбаджии, филия - филии, съдия - съ­

дии, бояджия - бояджии, хирургия - хирургии, и др.
13
 &poiiнa форма на cьщecmBumeAнume uмена om мьJkku pog
Числителните имена са бройни и редни. Бройните на­
зовават числата - едно, осем, три хиляди деветстотин
седемдесет и две и т.н. Те се членуват - осемте, стоте, ми­
лионите. С изключение на един (една, едно) и два (две), те
нямат форми за род.
Числителните редни имена означават поредността,
последователността на предметите и явленията. Те имат
форми за род, за число и се членуват. Записват се по три
начина.
- Първият е с думи - десети, двеста шейсет и пети,
хиляда и първи.
- Вторият е с арабски цифри, след които се пише точка
- 7. (седма) задача, 21. (двайсет и първи) век, 106. (сто и
шеста) позиция, или окончанието с тиренце - 1-ви, 2-ри,
3-ти, 4-ти, 5-и, 1О-и и т.н. Изключение от това правило
е изписването на датите - в този случай след арабската
цифра не се пише точка:
1 март, 8 юли, 2 7 септември,
и на граматичната категория лице:
1 лице, 2 лице, 3 лице.
- Третият начин е с римски цифри - II асамблея, ХХ
век, XVI народно събрание. В този случай след римската
цифра е неправилно да се дописва окончание.
В българския език съществителните имена от м.р.,
които означават предмети, животни и др. и завършват
на съгласна, имат бройна форма. Тя се употребява след
числителни бройни имена ( четири, дванайсет, 100, хиляда
и триста и т.н.), след числителни имена, означаващи приб­
лизителност (пет-шест, 30 - 40), и след думите колко, кол­
кото, няколко, толкова и се образува с окончание -а или -я.
•:fфj,ji!JЦ!i
1 О автомобила, няколко вълка, колко карамфила, тол­
кова гълъба.
Добре е да запомним, че бройна форма имат само съ­
ществителните имена от мъжки род, които не са лица. За

14
лица се използва само формата за множествено число, т.е.
те нямат бройна форма, и това правило няма изключения.
IН:НН11 1 [;J!I
16 войници, няколко учители, колко поети, толкова шо­
фьори.
Разликата може да се илюстрира и със следните примери:
Шестима членове на Конституционния съд отхвърлиха
няколко члена от закона, предложени от опозицията.
Двамата офицери жертваха двата си офицера в пар­
тията шах.
Важно е да се запомни и да се пише правилно множест­
веното число на съществителното име човек. То е хора или
души - един човек, но много хора, пет или няколко души, а
не пет човека.
Ще обърнем внимание на една особеност при същест­
вителните имена, завършващи на -ър, -ъл, -зъм.
Във формите им за мн.ч. изпада ъ, но в бройната
форма се запазва.
lkli'Фi'Ji!i
театър - театри - 2 театъра,
вопъл - вопли - колко вопъла,
прозорец - прозорци - толкова прозореца,
афоризъм - афоризми - няколко афоризъма.
В новия правописен речник, за разлика от досега съ- tIOB
ществувш,ото положение, се дава предпочитание на
съкратените форми на числителните имена, като
пълните също може да се употребяват, но посте­
пенно честотата им на.мш�ява.

Тринайсет се предпочита пред тринадесет, осемнай­

сет - пред осемнадесет, и т.н.

Съвсем нова е формата четиресет. Не е правилно да се ноr;:

изписва като четирийсет, като беше преди. Наред с това е
валидно (макар и не предпочитано) и четиридесет.

15
 формumе кой, някой, който, кого,
някого, когото
Според книжовната норма е правилно да използва­
ме кой, някой, който за заместване на подлоrа, а кого,
някого, когото да употребяваме самостоятелно като до­
пълнение в изречението.
Кого, някого, когото са остатъ ци от падежни форми, от­
паднали от говоримия език преди няколко столетия. В уст­
ната реч все по-често се забелязва замяната на формите кого,
някого, когото с кой, някой, който, но книжовната норма не
допуска това. Допълнително затруднение в случая е, че фор­
мите кого, някого, когото се използват само за лица, а не и
за предмети и се отнасят само за съществителните имена от
мъжки род. В женски и среден род формите са едни и същи:
която и което, както и в множествено число: които.

Кого срещна сутринта? Него срещна сутринта. (За­

мества допълнението.)
Учителят, който ме изпита, ми писа отличен. (Той ме
изпита. Замества подлога.)
Но:
Учителят, на когото предадох домашната си работа,
е в другата класна стая. (На него предадох домашната
си работа. Замества допълнението.)
Някой се обажда по телефона. (Той се обажда по теле­
фона. Замества подлога.)
Но:
Обаждам се на някого по телефона. (На него се обаж­
дам. Замества допълнението.)
Допълнително затруднение представлява случай като след­
ния:
Говоря с някого, който живее в апартамента отсре­
ща.
В първото изречение някого е допълнение, а във второ­
то, подчиненото изречение който е подлог.
Почти е невъзможно изречението Има ли някого в стая ­
та? да се чуе или прочете правилно и то наистина не звучи
особено гладко и естествено. Но в него съвсем правилно е
16
употребена формата някого вместо някой, защото изпълнява
функ ци ята на допълнение и я заместваме с него, а не с той.
Сходен е и случаят с Ето го човека, много често с неп­
рав и лна употреба на пълен член като Е то го човекът. Но
и тук можем да заменим единствено с него и смисълът да
остане същ и ят.
На когото може да се замени и с комуто, но тази форма
е остаряла и не се употребява често .
Вьз8раmно npumeжame1нo месmоuменuе - свой, своя,
свое ; си
Както в писмената, така и в устната реч се забелязват
с лучаи, в които вместо свой, своя , свое; си се употребява не­
гов, негова, негово; му. Тези колебания най- често се наблю­
дават в 3 л. ед. и мн.ч .
Когато искаме да изразим, че нещо е притежание на
п одлога в изречението, а подлогът не е нито говорещият
(пишещият), нито слушащият (четящият), задължител­
но е да използваме възвратното притежателно местоиме­
ние свой (своя, свое, свои, кратка форма - си).
мпшаа
Нели се довери на своята приятелка. (Н е на нейната .)
Вестникът увеличи чи тателите си. (С воите читатели.)
Родителите се грижат за своите деца. (Не за тех ните.)
В противен случай се променя смисълът на изречение-
т т.е. разб ира се, че нещо се отнася до трето лице, а не до
о,
подлога . Ето разликата:
Иван покани своята сестра на кино. (Става дума за сес­
трата на Иван.)
и
Иван покани неговата сестра на кино. (В това изрече­
ние сестрата е на дру г, на трето лице, а не на Иван.)
Той отиде при родителите си. (Той е оти шъл при свои­
те род ители.)
Той отиде при родителите му. (Родителите са на друго,
трето лице.)

2. Да пи ш ем правилно 17
 Мuна,о неоnреgе,ено Време u npeuзkaзнu формu на 2Aa201ume
М инал ото неопределено време се образува от спомага­
телния гл агол съм в сегашно време и минало свършено дея­
телно причастие на основния глагол - съм живял, са стро­
или и др. За преизказване се използват миналите деятелни
при ч астия на гл агола - свършени и несвършени - разрушил,
изчезнали, четял , като особеното е, че в 3 л . ед. и мн.ч. се
изпуска спомагателният гл агол съм. Поради приликата си
двете ф орми често се бъркат. Изясняването на знач ението
им ще ни помогне да бъдем коректни, когато употребяваме
минало неопределено време и преизказни ф орми в нашата
реч.
Миналото неопределено време изразява действие,
което се е случило в минал момент и резултатът от това
действие е налице в момента на говорене.
С други думи, в сегашния момент е важен резултатът от
действието, което се е извършило в минал момент, а самото
действие не е от значение.
IНЧФ\i!Ыi
Положили сме всички сили, за да стигне той дотук.
Той е очаквал подобно развитие на събитията.
Напълнила съм ти терм оса с топъл ч ай за екскур зията.
С преизказни форми си служим, за да опишем
действие, на което не сме били свидетели, т.е. преразказ­
ваме нещо.
По този начин ние може и да изразим отношение към
съобщаваното.

Казаха ми, че Мария не била о пазила тайната.

Колегата казал на директора, че иска увеличение на зап­
латата.
Иван щя л да чете през лятната ваканция.

Преизказните ф орми на гл аголите на й -ч есто се използ -

ват в народните приказки и в исторически нау ч ни текстове .

18
Х арактер ни са и з а събития, случили с е в дал ечното минало,
на които н е см е били свидетели.
IПФ �щ :-t:tl
Двамата живели дълго и щастливо.
Траките почитали много богове.
Най-вероятно животът произлязъл от първичния бу­
льон.

Дeenpuчacmue
Д ее п р ичасти ето с е употр е бява пр едимно в писм е ните
текстов е. С него се означава действие, което се извършва
едновременно с друго действие в изречението, независи­
мо от глаголното време. Най-важно е да знаем, че двете
действия се извършват от едно и също лице. За да бъде
я с е н смисълът, е добре да с е уточни кой вър ши основното
де йстви е . В п р отиве н сл учай е въ з можно да има двусмис ­
лие .
IОФФ!Сдtl
Тичайки по платното, мъжът настигна трамвая.
Шофьорът навлезе в кръстовището, оглеждайки се
наляво и надясно.
Потривайки доволно ръце, той замисляше поредното
си злодеяние.
Макар да е гл аголна ф о р ма, дее причасти ето н е с е и з м е­
ня по р од, число и вре м е , т. е . то е н е и з м е ня е ма част на р ечта.
Отрицателната частица не се пише отделно от деепри­
частието.

Тя мълчеше, не желаейки да участва в излишни спорове.

Сьгаасу8ане по 11uc10
_ _ 1. Пр и и зр аз и на учтивост, когато говорим и когато пи ­
ш е м, е важно да з нае м кога да употр е бявам е единств е но
и кога - множе ств е но число. Първото правило е :
Глаголите и глаголните форми (причастията), за­
вършващи на -л, винаги се употребяват в мн.ч. в изра­
зите на учтивост.

19
 •Ш�i·\ЩЩI
Ваше Величество, ще приемете ли посетителите?
Госпожо, бихте ли ми разрешили да изляза?
Господине, вие сте се оплакш,и от обслужването.
П рилагателните имена и причастията, завършващи
-н
на и на -т, изговаряме и пишем в ед.ч.

Госпожо, вие сте наградена по случай Деня на българ­

ската просвета и култура.
Млади момко, много сте внимателен.
Госпожице, вие сте запозната с правилата за улично­
то движение.
-2. Когато в едно изречение има два или повече подлога,
глаголът сказуемо трябва да бъде употребен в мн.ч.
С ъществителното име в ед . ч . , пред което има повече от
едно прилагателно, може да доведе до неправилното изгова­
ряне или изписване на глагола сказуемо също в ед.ч.
IШ,1·111:ФW
В училище се изучават английски, френски и немски
език. (Въпреки че съществителното подлог е в ед. ч. ,
езиците са три и следователно глаголът сказуемо трябва
да бъде в мн.ч.)
Главната и второстепенната роля във филма се дуб­
лират от различни актьори. (Ролите са две - главна и
второстепенна, и глаголът сказуемо съответно е в мн . ч. )
Трябва да бъдат доставени препарат за почистване,
четка и хартия. (Макар че препарат, четка и хартия
са в ед. ч ., глаголът сказуемо е в мн.ч., защото са три
съществителни имена подлози.)

Значенuе u ynompe6a на формumе на гаагОАа мога

О сновното значение на глагола мога е имам способ-
ност, в състояние съм да направя нещо.
IЩ,1·\ЩШW
А з мога да работя на компютър.
Нападателят може да вкара гол от центъра на терена.
20
 Малките неща - усмивка, подадена ръка - могат да по­
могнат в труден мом ент.

Ф ормата за 3 л. може означава още и безличност, т.е.

възм ожно е, позвол ено е, допустимо е.
IН:1,1Dti
По преценка на пишещия някои аргументи може да се
представя т сбито.
Те може да участват в предаването.
Уч ебниците може да се купят от книжарницата.
В доста случаи се забелязва неправилна употреба на
тази ф орма, като ф ормата за единствено число се заменя с
формата за множествено число . Затова е важно винаги да
определяме какъв точно е смисълът на изречението, за да
бъде ясна мисълта ни и да избегнем объркване .

ГАагоАumе раста u расна

В писмената реч една от най-често набл юдаваните
грешки е изписването на ф ормите на гл агола расна с -т­
между с и н. Макар двата глагола - раста и расна - да са от
несвършен вид и да означават ставам по-голям, увеличавам
размерите си, развивам се, те се пишат по различен начин .
При глаголи, образувани от расна- порасна, израсна,
надрасна и т.н., не се пише и изговаря т, за разлика от
производните на глагола раста - пораствам, израствам,
надраствам, при които т се произнася и се пише.

За maka нареченото мекане

Н еправилното произнасяне и писане ( гл авно под влия­
ние на западните говори в българския език ) на окончанието
на ф ормите за първо лице множествено число на гл аголи­
те от първо и второ спрежение като -ме (седиме, говориме)
вместо само -м (седим, говорим), за съжаление, се срещат
т върде често и затова ще раз гл едаме накратко този проблем .
Да припомним кои гл аголи са от първо спрежение -
това са гл аголи, които в 3 л . ед . ч . сегашно време завър ш ват
на -е : чета - четеш - чете, пера - переш - пере. Гл аголи от
второ спрежение са тези, които в 3 л . ед . ч . сегашно време

21
завършват на -и: стоя - стоиш - стои, броя - броиш - брои.
Всички глаголи от двете посочени спрежения в 1 л. мн.ч.
сег. вр. окончават само и единствено на -м - седим, гово­
рим, четем , перем , стоим, броим и т.н.
С амо глаголите от трето спрежение с основна гласна в
3 л. ед.ч . сегашно време -а/-я: рисувам - рисуваш - рисува,
качвам - качваш - качва, стрелям - стреляш - стреля, в
1 л. мн.ч. сег.вр. имат окончание -ме - рисуваме, качваме,
стреляме, защото в 1 л. ед.ч. имат окончание -м - рисувам,
качвам, стрелям.

22
 111. ГЛАВНИ И МАЛКИ БУКВИ

ЗагАаВuя
Под влия ние на англ ийския език много често в заглавия
се наблюдава изписване на всички думи с главни букви. По
съ щия неправилен начин, за съжаление, се срещат рекламни
текстове, табели и др. Вероя тно техните автори си мисля т,
че така въздействието на текста ще е по-силно. Според пра­
вописните правила на българския език :
Само първата дума в заглавието и съществителните
собствени имена се пишат с главна буква, а съществи­
телните нарицателни, прилагателните имена, предлози­
те, съю зите и т.н. - с малка.

Имена
В българския език съществителните собствени име­
на винаги се пишат с главна буква.
Ня кои особености при имената от чужд произход,
особено от френски и англ ийски, водя т до допускането на
грешки, когато пишем.
- Когато наименованието е съставено от отделни думи
и те не са преведени на български, главните букви са съоб­
разени с оригиналния правопис на съответния език.

Лонг Айл анд, Рио де Жанейро, , , Вашингтон Поуст " ,

Чарлс Ривър, Солт Лейк Сити, Лаго дu Комо и др.
- Когато в средата на името има членни форми, съ-
ю зи и др., те се пишат с малка буква.
IIIIH!l ·Шi
Шарл дьо Гол, Херберт фон Караян, Жана д 'А рк, Пиер
де Кубертен, Едмондо де Амuчuс, Винсент ван Гог и др.
Но когато членните форми, съю зите и т.н. са първа
част на името, се пишат с главна буква.

Дьо Гол, Ван Гог, Фон Караян, Фон Гайер, Де Амuчuс,

Д 'А рк, О 'Кейсu и т.н.
23
 Enoxu
Заради голямото си кул турно-историческо, иконо­
мическо и обществено значение е прието с главна бук­
ва да се пишат следните епохи и периоди: Античност,
Средновековие, Просвещение, Ренесанс, Романтизъм,
Възраждане. Ако пред тях се добави прилагателно име,
то се пише с главна буква, а съществителното след него
- с малка.
l:fli\Ф/ 1,HW
Българското възраждане, Итшшанският ренесанс,
Френското средновековие, Немското просвещение.

Прu1агаmе1нu, о6разу8анu om co6cm8eнu uмена

Известни колебания и затруднения се наблюдават при
писането на притежателни прилагателни, образувани от
собствени имена, а именно - с главна или с малка буква да
започват.
Правилно е всички техни съставни части да се пи­
шат с главна буква.
В повечето случаи те завършват на -ов или -ев, освен ко­
гато съответното фамилно име завършва на -ски, какъвто е
случаят с Б орис Димовски, Боян Дановски и други подобни.

Радичкови разкази, Моцартова музика, Елин-Пелинов

герой, Стоян-Венева картина, Димовски хумор.
Когато образуваните от собствени имена прилага­
телни не изразяват притежание, а описват качество, те
се пишат с малка буква.
Те лесно може да се разпознаят по окончанието си -ски,
-ска или -ско.

радичковски хумор, веневски стил, вапцаровска вяра,

вазовско преклонение.
Марки, породи, сортове и др.
Тук ще разгледаме начините на изписване на марките
автомобили, породите, сортовете и други подобни. Това е
24
важ н о, за да пишем вярно, и е лесно за прилагане, ако спаз­
ваме следните правила:
Ко гато се назовава конкретна тьр говска или фирме-
на м ар ка, тя се пише с главна буква и в кавички.
IЩ,/Ua
джиесем „ Но киа " , газирана напитка „ Шв епс " , лек ав­
томобил „ Форд " .
Ко гато марката се използва за назоваване на пред­
м ети, които са произведени от нея, те се пишат с малка
буква и без кавички.

На светофара фордът зави наляво. (Автомобилът е

произведен в заводите „Ф орд".)
Мол я, донесете ми един швепс. (Газираната напитка е
произведена от компанията „ Ш вепс".)
Ня къде си загубих нокиата. (Джиесемът е произведен
от компанията „Нокиа".)
Породите животни и сортовете растения се пишат с
главна буква и с кавички.

куче порода „ Немска овчарка " , сорт ябълки „ Ре нета " ,

говедо порода „ Родопско късорого " .
Но ко гато става дума за нарицателно име, то се пише
с малка буква и без кавички.

Детето и немската овчарка Стела играеха в парка.

Дър вото беше отрупано с аром атни айвании.
В обора измуча монтафонката.

Мернu eguнuцu
Подобно правило е в сила и за мерните единици, които
носят името на учения, с когото са свързани. Те вина ги се
пишат с малка буква.

25
 Блез Паскал, но 1 паскал (мерна единица за налягане);
Исак Нютон, но 3 нютона (мерна единица за сила); Уи­
лям Томсън граф Келвин, но 8 кел вина (мерна единица
за температура); Мария и Пиер Кюри, но единицата за
радиоактивност е кюри.

Наз8анuяmа на AekapcmBama се nuwam с маАkа буkВа.

аспирин, пантенол, лексотан, виброцил, инфлуцид и др.

CmuAucmuчнa ynompe&a на 2Аа8нu 6yk8u

ОВО! Ще започнем с новото правило, отразено в „ Официа-
лен правописен речник на българския език " (т. 49 ). То гласи
следното:
В изрази на учтивост в официални писма, обръще­
ния, покани и др. местоименните форми Вие, Ви, Вас,
Ваш и т.н. се пишат винаги с главна буква, дори и в слу­
чаите, когато се отнасят до повече от един човек.

Госпожо Министър,
Поздравяваме Ви по случай празника.
Господа, Вие имате право да гласувате.
Уважаеми колеги, Вашият принос е значителен.
В официалното общуване е особено важно да се спазват
правописните правила, защото това е един от факторите, по
които ни оценяват и си създават мнение за нас. Добре и пра­
вилно написани автобиография, молба, мотивационно пис­
мо и т.н. ще създадат позитивно отношение у този, за когото
са предназначени. А това е важно, защото първото впечат­
ление има значение и за евентуалното ни бъдещо общуване.
Е то и най-важните случаи на употреба на гл авни букви :
С главна буква се пишат титли, длъжности, звания,
но когато не сме използвали собствено име при адреси­
ране и при обръщение.

26
 До Директора на II АЕГ
До Председателя на НС
До Президента на Р България
Уважаеми г-н Директор,
Господин Професор,
Уважаема г-жо Управител,
Ко rато се обръщаме с име към няко rо, съответната
длъжност, звание или титла се пише с малка буква .
IЩ,j,ji,ЩW
До г-жа Иванова,
ръководител на катедра
До д-р Иванов,
директор на II АЕГ

27
 IV. СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО
И РАЗ ДЕЛНО ПИСАНЕ
Практиката и резултатите от зрелостните изпити по
бълг арски език след 1 2. клас показва т, че правилата за слято,
полуслято и разделно писане на думите в българския език
са едни от най-трудните. Новият правописен речник беше
нетърпеливо очакван и заради нуждата да се чуе „ тежката
му дума" в една от най-динамичните области в езика ни:
словотворчеството. Б ез да се внасят резки промени, в него
се обобщават и актуализират правилат а за слято, полуслято
и разделно писане на думите.
В българския език сложните думи (цялости от две, ряд­
ко повече думи) се пишат слято или полуслято. Правописът
им зависи от това дали изграждащите ги думи са смислово
равноправни, или едната пояснява другата.
С ъставните думи (състоящи се от няколко думи) се пи­
шат разделно.
Ще разгледаме случаи на чести грешки и колебания при
слятото, полуслятото и разделното писане, като обърнем
вниман ие на новостите, внесени от последния правописен
речник.

САяmо nucaнe
С лято се пишат сложните съществителни имена и слож­
ните прилаг ателни имена, при които едната от изграждащи­
те думи пояснява друг ата.

CьщecmBumeAнu uмена
_ 1 . Често се греши при писането на сложни съществител­
ни имена - названия на празници, като влияние оказва
и неправилният им изговор (с две ударения, като две
думи).
Слято се пишат сложни съществителни имена, наз­
вания н а празници, чиято първа изграждаща дума е
прилагателно от собствено име.

28
 1:fФIФР,08
Антоновден, Гергьовден, Димитровден, Ивановден,
ifордановден, Ilетровден
-2. С лято се пишат сложни съществителни имена, чии­
то изграждащи думи (едната или и двете) са от чужд
произход и не се употребяват самостоятелно.
м:ш,,см
артколеж, афтършейв, блицинтервю, блутут,
бодиарт, брейдиоблигация, вицепремиер, грейпфрут,
джемсешън, дзенбудист, кибервойна, кикбокс, лаптоп,
лимонтузу, малшанс, маунтинборд, мачбол, небетшекер,
ноутпад, нюуейв, онлайн, офлайн, саундчек, симкарта,
смартфон, суитшърт, тайбо, телешоп, тиймбилдинг,
тийнейджър, токшоу, топжурналист, тюрлюгювеч,
флумастер, фрийлансър, хардрок, хардуер, хендсфри,
хеттрик, шамфъстък, шопингцентър, ъндърграунд,
яхтсмен
_з. Слято се пишат сложни съществителни имена с пър­
ва изграждаща дума съкратено прилагателно име от
чужд произход.

авиокомпания, автодиагностика, агропроизводител,

аудиокнига, биоземеделие, видеонаблюдение, геофизика,
евродепутат, екотуризъм, електропровод, зоопарк,
кримисериал, нарколаборатория, националсоциалист,
пресцентър, проектозакон, психоатака, спецакция,
термочаша, турбогенератор, хидросистема
_4. Според новия речник (т. 53.4. 1. 1; 53. 5. 1) сложни съ- НОВО!
ществителни имена с изграждащи думи от чужд
произход (като тези от т. 2 и т. 3 по-горе) може да
се пишат и разделно, ако съставките им се употре-
бяват самостоятелно.
В словника на речника думите, при които се допуска
и слято, и разделно писане, са отбелязани със звез­
дичка.

29
 бизнесплан и бизнес план, блокдиаграма и блок диагра­
ма, душгел и душ гел, кинозве зда и кино звезда, лати­
носериал и латино сериал, офисмениджър и офис ме­
ниджър, ретростил и ретро стил, рокконцерт и рок
концер т, скиписта и ски писта, солоизпълнение и соло
изпълнение, уебдизайн и уеб дизайн;
аудиозапис и аудио запис, етностил и етно стил,
попидол и поп идол, спацентър и спа център, фит­
несзала и фитнес зала, фолкконцерт и фолк концерт,
фотосесия и фото сесия
Някои такива думи се пишат само слято по традиция.

емайллак, кинотеатър, концертмайстор, стъклопа­

кет, р адиолампа, тоноператор, щабквартира
_ 5_ Думи, образувани от съкращения от чужд произход,
се пишат слято (и с малка буква), когато се употре­
бяват като нарицателни имена.
IН-ФФ!'f.Jti
айсикю, джиесем, джипиес, дивиди, диджей, емемес,
есемес, пиар, сиви
Думи, съкращения от чужд произход, се пишат раз­
делно (и с главни букви), когато се употребяват като
собствени имена.

Е м Е м Ей, Ен Би Си, Ке й Пи Ем Джи, Си Би Ес

ПрuАагаmеАнu uмена
_ 1 . С лято се пишат слож ни прилагателни имена, об­
разувани от словосъчетания от прилагателно и съ­
ществително име.
1 nы ·111 1 оа
административнопроцесуален (от административен
процес), военноис торически (от военна история), голя ­
могл ав (от голям а гл ава), гражданскоправен (от граж-
30
 данско право), здравноосигурителен (от здравно осигуря­
ване), литературноинтерпретативен (от литературна
интерпретация), научноизследователски (от научно из­
следване), научнофантастичен (от научна фантасти­
ка), националноосвободителен (от национално освобож­
дение), първобитнообщинен (от първобитна община),
съдебномедицински (от съдебна медицина), тънкостенен
(от тънка стена), широкоекранен (от широк екран);
дървопреработвател ен (от преработване на дърво) ,
културнонационален (от национална култура), млеч­
нокисел (от кисело мляко)
-2, Слято се пишат сложни прилагателни имена, обра­
зувани от сложни съществителни имена с полуслято
писане.

асистентрежисьорски (от асистент-режисьор) , ге­

нералгубернаторски (от генерал-губернатор) , замест­
никдиректорски (от заместник-директор), лозарови­
нарски (от лозаро-винарство), хотелресторантски (от
хотел-ресторант)
_ 3, Слято се пишат сложни прилагателни имена с пър­
ва изграждаща дума наречие.
Най-често тук се греши при сложните съществителни
имена за цветове. Правилото е: Ако първата изграж­
даща дума пояснява втората ( обикновено назовава
нюанс на цвета), се пише слято, а ако става дума за
два различни цвята, се пише полуслято.
1:/ФIСМ
бързоподвижен, взаимноизгоден, всекидневен, високооб­
разован, гъстонаселен, дългогодишен, ежеседмичен, жиз­
неноважен, заразноболен, леснодостъпен, многогодишен,
мъртвопиян, неколкократен, нервноболен, нископлатен,
околоочен, световноизвестен, труднодостъпен, тяс­
нопартиен;
аленочервен, бледосин, вечнозелен, гълъбовосив, златис­
тож:ълт, изумруденозелен, мастuленочерен, медночервен,
сребърнобял, турскосин, шоколадовокафяв, яркочервен
31
 Сравни: синьо-зелен, розово-лилав, черно-бял
_4. С лято се пиш ат сложни прилагателни имена с първа
изграждаща дума числително име, написано с дума.
M:fi,!ФIMAI
двукратен, двуразов, десетсантиметров, петсто-
тинкиловатов, седеммесечен, стометров, триседми­
чен, тристагодишен
_ 5_ С лято се пиш ат сложни прилагателни имена, в кои­
то втората изграждаща дума е причастие, а първата
може да е от различни части на речта.
l:tФH1i:tHll
гореказан, долуподписан, мъртвороден, нископлатен,
новопостроен, слаборазвит;
диворастящ, енергоспестяващ, немскоговорещ, нис­
костоящ, ранозреещ, скъпоструващ;
високопроходим, леснозапалим, лесноизпълним, социал­
нозначим, трудноразбираем
-6. С лято се пишат и сложни съществителни и прила­
гателни имена с първи съставки : анти-, вице-, екс-,
квази-, ко-, контра-, лъже-, макро-, макси-, мега-, мик­
ро-, мини-, нео-, полу-, псевдо-, пра-, противо-, пост-,
само-, свръх-, супер-, съ-, мета-, транс- и др.
l:f1Jlll11:Ч·lll
антиглобализъм, антивоенен; вицеадмирал, вицепре-
миерски; експосланик, експрезидентски; квазикултура,
квазинаучен; ководещ; контраатака, контраразузнава­
телен; лъжедемократ, лъжесвидетелски; макрорам­
ка, макроикономически; максидължина, максисингъл;
мегават, мегаполис; метаданни, метафизически; мик­
рочип, микроелектронен; минипола, миниван; неона­
цизъм, неоколониален; полуостров, полунощен; псев­
додемокрация, псевдонаучен; прадядо, прародителски;
противоборство, противопехотен; постмодернизъм,
посттравматичен; самоанализ, самосиндикален;
свръхдоза, свръхчовешки; съдокладчик, съпредседател­
ски; трансграничен, транссексуален

32
 Но: полу на шега, полу на истина, полу на сериозно;
Лъже-Ивайло, Псевдо-Плутарх
Наречuя
-· 1 . Слято се пишат сложни наречия, образувани от
предлог и наречие.

бездруго, вдясно, ведно, вляво, възтежко, въпреки, дого­

ре, докога, докъде, донякъде, допреди, досега, доско­
ро, дотам, дотогава, дотук, завинаги, заедно, закъде,
замалко, занапред, засега, затова, междувременно,
наблизо, набързо, нависоко, навремето, навсякъде,
навън, навътре, нагоре, наготово, надалеч, надали,
надолу, надълбоко, надълго, надясно, наляво, накъсо,
наново, наоколо, напряко, нарядко, натам, нашироко,
наясно, отблизо, отв�я къде, отвън, отвътре, отгоре,
отдалеч, отдолу, отдясно, отляво, откакто, откога,
откъде, отникъде, отнякъде, отпреди, отрано, отсам,
отсега, отскоро, оттам, оттатък, оттогава, поеди­
нично, понякога, поотделно, поравно
Но: Когато съчетанието не образува цялост с ново
значение, двете думи се пишат разделно.

Доскоро не си говорехме. - До скоро!

Заповедта идва от горе. - Сложих чантата ти отго­
� върху моята.
Много тихо говориш, затова не чувам. - Нали вече го­
ворихме за това.
2. Слято се пишат наречия, образувани от предлог и
съществително име.

безкрай, вдругиден, вместо, впоследствие, вследствие,

всъщност, догодина, докрай, завчас, навреме, навръх,
наглед, наесен, назаем, наздраве, наистина, накръст,
накуп, налице, наместо, намясто, наполовина, напри­
_wер, напролет, напът, наред, насила, насреща, настра­
на(и) , насън, нач ело, нау.и, отсреща, погрешка, подред,
3 . Да п и ш ем пра вилно 33
 подръка, поначало, поред, предвид, следобед, според,
среднощ
Но: Когато съчетанието не образува цялост с ново
значение, двете думи се пишат разделно.
IШЫФ!'[;JМ
Виж, Мария иде отсреща. - Да, явно се връща от среща.
Винаги си слага нещата на място. - Винаги използва
думите намясто.
Начело на дружината е Ботев. - Ботевuте юнаци са с
,, левове златни на чело " .
• Съществителното име е в стара форма, която не се
употребява самостоятелно, или наречието е с уд аре­
ние върху предлога.

вдън, вкупом, вкъщи, встрани, довечера, досами, навеки,

надлъж, наизуст, наопаки, напосоки, напук, насаме,
наслуки, настрани, нашир, наяве;
воглаве, доземи, дохаки, завчера, залудо, надвечер,
напреки, овреме, отглади, отръки, презглава, привечер,
призори, присърце

Преgлозu u съlозu
-1. Слято се пишат сложни предлози, образувани от два
предлога.
1:f:ШФl'ОМ
всред, докъм, допреди, досред, заради, измежду, изпод,
накрай, насред, отзад, открай, откъм, отпред, покрай,
помежду, поради, посред
_2. Слято се пишат съю зите:
докато, докогато, доколкото, затова, защото, накъде­
то, откак, откогато, отколкото, откъдето.

34
 ПоАусАяmо nucaнe
Полуслято се пишат сложните съществителни имена,
при които едната изграждаща дума пояснява другата. По­
луслято се пиш ат и всички сложни думи, чиито изграждащи
думи са смислово равноправни.
CьщecmBumeAнu uмена
_ 1. Полуслято се пишат сложни съществителни имена,
изградени от две съществителни имена, като вто­
рото пояснява първото. При членуване се променя
само второто.
1:1-i�/ЩЦ:Цй
агент-провокатор, акушер-гинеколог, асистент-режи­
сьор, генершt-майор, експерт-счетоводител, замест­
ник- министър, кандидат-депутат, начшtник-щаб,
план-конспект, по;wощник-фармацевт, спорт-тото,
съдия-изпълнител, център-нападател
(агент-провокаторът, експерт-счетоводителят, начал­
ник-щабът, център-нападателят)
Когато пред такива сложни съществителни имена се
прибави трето съществително име, то се пише разделно.
1:f.jf!ФitOa
заместник министър-председател, заместник начшt­
ник-отдел
_ 2. В новия речник (т. 54.1.8) е добавен текст за сложни- НОВО!
те съществителни имена с първа съставка название
на буква ш,и самата буква - те се пишат полуслято.
l:tФldW
шt фа-вълни, бета-каротин, гама-лъчение, ку-треска;
а-вълни, у-лъчение
_з. В новия речник (т. 54.1. 9) е включен текст за пра- НОВО!
вописа на един нов тип сложни думи, чиято първа
съставка е буква - съкращение на прш�агателно име.
Такива думи се пишат полуслято.

35
 lkl1\ jij\[.Jti
1

е-книга, е-вестник, е-правителство, м-банкиране,

м-сервиз (е - от електронен, м - от мобилен)
Но: имейл, айфон, айпад, айпод

ПрuАагаmеАнu uмена

Н О ВО! --1 , В новия речник (т. 53.15.2) е добавен текст за слож­

ните прилагателни имена, образувани от лично име
и приложение пред него. Те се пишат полуслято
(като личното име запазва главната си буква).

професор-Костова (теория), министър-Димитров

(план), бай-Минков ( имот), дядо-Иванова (внучка) - от
професор Костов, министър Димитров, бай Минко,
дядо Иван
Сравни: Чичо-Стояново (стихотворение) - от Чичо
Стоян (псевдоним)
Бай-Ганьов (характер) - от Бай Ганьо (литерат урен герой)

НОВО! _ 2, В новия речник (т. 54. 4) е включен случаят на слож­

ни прилагателни имена с първа съставка кирилска
или некирилска буква (обикновено главна) - те се пи­
шат полуслято.
111 1,:Фi'ilti
А-образен, Г-образен, О-образен, П-образен, Т-образен,
Х-образен, V-образен, s-образен
_ 3, Полуслято се пишат сложни прила rателни имена с
пъ рва съставка числително име, написано с цифра.
1ш, ·:1, 11м
1

3-месечен, 14-годишен, 20-дневен, 90-градусов, 250-ки­

лограмов, 300-метров, 100-процентов
_4, Полуслято се пишат сложни прила rателни имена,
из rрадени от две или повече смислово равноп равни
прила rателни имена. М ежду тях може да се постави
съюзът и.
36
 диагностично-консултативен (диагностичен и консул­
тативен), електронно-йонен (електронен и йонен),
идейно-композиционен (идеен и ЩJмnозиционен), ли­
ро-епичен (лиричен и епичен), литературно-музикален
(литературен и музикален), научно-технически (научен
и технически), немско-български (немски и български),
синьо-бял (син и бял), сладко-кисел (сладък и кисел),
търговско-промишлен (търговски и промишлен)

Друго сАучаu
--1, Частиците по и най се пишат полуслято с прилага­
телните имена и наречията при образуване на срав­
нителна и превъзходна степен.
l:J:i,1Uti
по-висок, най-висок, по-нисък, най-нисък;
по-високо, най-високо, по-ниско, най-ниско
Изключение: повече
Сравни: най-вече
·--2, Полуслято се пишат местоимения и наречия, образу­
вани с частиците еди-, -годе, що-.
IHФldti
еди-кой (си), еди-какво (си), еди-как (си), еди-къде (си);
току-що, що-годе;
току-виж, току-така
.- 3. Полуслято се пишат и думите:
един-единствен, гол-голеничък, сам-самичък
Но: ден днешен
изгрев-слънце, залез-слънце;
иди-дойди, кажи-речи;
горе-долу, едва-едва, лека-полека, криво-ляво, навън-на­
вътре, нагоре-надолу, надве-натри, наляво-надясно,
напред-назад, насам-натам, това-онова, тук-там.

37
 Разgе1но nucaнe
Разделно се пишат съставните думи.

Cьщecm8ume1нu uмена
-1. Разделно се пишат словосъчетания от две съществи­
телни имена, при които първото може да се членува.

град чудовище, жена полицай, компания майка, къща

музей, летец изтребител, майстор строител, поет
романтик, страна членка, студент второкурсник, съ­
чинение разсъждение, фирма собственик, художник
им пресионист
(жената полицай, къщата музей, страната членка, съчи­
нението разсъждение)
НОВО! _ z. Според новия речник (55.2) разделно се пишат слово­
съчетания от съществителни имена с първа осно­
ва от чужд произход, нш,ожили се като самос,,,оя­
телни думи.
lliliiФI,· H!i
блок схе.м а, грис хшz ва, допинг тест, имейл адрес, ин­
тернет портшz , кре.м карамел, кънтри клуб, лифт ка­
бина, покер автомат, рап група, секс афера, фен стра­
ница, фешън модел, шоу програм а
• Когато първата изграждаща дума не се използва са­
мостоятелно, думата се пише слято.

афтърпарти, масмедия, наркокартел, пресклипинг

НОВО! _з. В новия речник (55.2.2) е добавен текст за съчетани­

ята от кирилско или некирилско буквено съкращение
и съществително име, които все повече навлизат в
практиката. Тези съчетания се пишат разделно.

ЕЕГ метод, ЕНП депутат, ЕС комисар, КАТ патрул,

38
 КПД характеристика, РПУ началник, УНГ кабинет;
BG паспорт, ММА боец, NA TO база, PIN ко'д, PR аген­
ция, SWOT анализ, VIP оферта

ПрuАагаmеАнu uмена
__ 1. Разделно се пишат съчетания от наречие и прилага­
телно име (причастие), когато не са смислово цяло.

активно спортуващ, национално представен, редовно

присъстващ, рядко срещан, сексуално привлекателен,
силно развит, социално реализиран, чудно хубав, широ­
ко известен, ярко талантлив
Но: слаборазвит, широкомащабен
-2. Р азделно се пишат съчетания от съставно числител­
но име, написано с думи, и прилагателно име.

сто и десет килограмов, двадесет и пет годишен юби­

лей, хиляда и двеста метров
Наречuя
Р азделно се пишат наречия, образувани от предлог и
стара форма на прилагателно име или наречие.

по моему, по твоему, по нашему, по вашему, по тяхному;

по военному, по домашному, по обикновеному, по оби­
чайному, по предишному
Изключения: посвоему;
поновому, постарому
Изразu
Р азделно се пишат следните изрази:
от време на време, от горе до долу, от кога до кога, от
край до край, от тогава до сега.
от горе надолу, от ляво надясно, от сега нататък НОВО
(т. 55. 9)

39
 во веки веков, за в бъдеще, не дай (си) боже, от cawo
себе си;
въз основа (на), до късно, (за) из път, по случай;
на мира, на живо, на обратно, на практика, на сериоз­
но, на чисто, на шега;
каwо ли, като че ли, някак си, общо взето
Особенu сАучаu
_ 1. По традиция и под вл ияние на правописа в съответния
език някои чуж ди думи и изрази се пишат полуслято.

виз-а-ви, ноу-хау, па-дьо-дьо, прет-а-порте, тет-а-тет

НОВ О ! В новия речник (т. 56) са добавени изключения от

това правило:
алаwинут, анблок, анфас, априори, апропо, вабанк,
дежавю, инвитро, нонстоп, откутюр, парекселанс;
де юре, де факта
·--2. Ако две сложни съществителни имена имат еднаква
втора изграждаща дума, при първото съществител­
но тя може да се замести с малко тире.

авио- и ракетостроене, електро- и пожаробезопасност,

кино-, видео- и фотопродукция, малко- и голя;wока­
либрено оръжие
• Подобен е случаят със следните изрази, съчетания от
съществителни и прилагателни имена:
радио- и телевизионна ( журналистика), плитко- и дъ.1-
боководни ( организми), три- и четиригодишен (срок), за­
падно-, източно- и северногермански (езици).
-- 3. Разделно се пишат частиците по и най при същест­
вителни имена, глаголи и изрази с предлог. Буквата
за гласната о от частицата по се пише със знак за
уд арение (за да не се бърка с предлога по).

40
 IН:111С31
пд искам, най искам; пд ми допада, най ми допада;
пд ми идва отръки, най ми идва отръки;
пд майстор, най майстор; пд храбрец, най храбрец;
пд вдясно, пд до късно, пд към центъра; най на завет,
най на меко, най на юг

Чacmuцume не u ни
-1, Отрицателната частица не се пише слято:
• с думи, които не се употребяват без нея, или когато е
в представката недо-.
1:f.1,!ФЦЦ!.1
невежество, неизправност, немарливост, непоколеби­
мост, непукизъм;
небрежен, неволен, невръстен, неистов, нелеп;
недей, недоволствам, нехая;
недоглеждане, недомлъвка, недост атък;
недодялан, недоумявам, недоразбирам

• когато с нея се образува нова дума с противополож­

но значение.
IЦ.11\U!.I
недоверие, невъзможност, неистина, нелоял ност, неу­
добство, неуспех;
необразован, невъзпитан, недраг, неженен, неизбран,
немилостив, непоканен;
неведнъж, невинаги, немалко, немного, невярно, недо­
там, ненапразно, нерядко, неслучайно;
нечуващ, недействащ, незаспал, неувях нал, неоформен,
небръснат
Сравни: Невинаги е толкова раздразнителен. - Не ви­
наги. но от време на време се отбива.
Видях го преди немного време. - Не много, а малко вре­
ме продължи мълчанието.
Имаше немалко хора. - Не малко, а много хора имаше.

. 2. Отрицателната частица не се пише отделно от:

• глаголи: не искам, не знам, не мога, не разбирам;
41
 • деепричастия и минали несвършени деятелни при­
частия : не разбирайки, не давайки, не слушайки;
не разбирш,, не давш,, не слушш,;
• минали свършени деятелни причастия, употребени
като сказуемо : Синовете не слушш,и баща си и не ис­
кш,и съветите му.

- 3. Частицата ни се пише слято при местоимения и на­

речия (никак, никакъв, никога, николко, никъде, ничий,
нищо) и отделно във всички останали случаи (ни
майка, ни баща; ни жив, ни умрял; ни шава, ни мърда;
ни слушайки, ни разбирайки; ни питш,, ни се интересу­
вш,; ни лук ял , ни лук мирисш,).

Оkончанuяmа не са omgeAнu gyмu

Напоследък зачести един фрапиращ случай на погреш­
но „разделно писане" : окончания на глаголи за лице и число
и окончания на някои други думи, които формално съвпадат
с кратки форми на лични местоимения, да се пишат раздел­
но (намерих ме; здравей те; всеки му). О кончанията са не­
разделна част от думата - и смислово, и граматически,
и графически.

42
 V. ПУНКТУАЦИЯ

По отношение на пунктуацията новият правописен реч­

ник не внася големи промени по същество - в съответствие
с изискването за приемственост при определяне на нормите.
И ма обаче и важни новости. На първо място, изчистени са
някои различия, неясноти и пропуски от предходните реч­
ни ци (от 1 983 ( 1 995) и 2002 г. ). Второ, изоставен е акаде­
мизмът с прекомерната употреба на термини и специали­
зирани юt асификации в полза на максимално обобщени и
лесни за прилагане в практиката правила.
Ще разгледаме някои чести случаи на колебания и
грешки при пунктуацията в българския език, като откроим
новостите, уточненията и допълненията, внесени от послед­
ния правописен речник.

Запетая
Запетаята е най-често използваният пунктуационен
знак. Тя е и знакъ т, чиято употреба най-много затруднява
- практиката и статистики показват, че грешките при нея са
в „топ 4 " на всички правописни и пунктуационни грешки:
редом с тези при членуване, при главна и малка буква и при
слято, полуслято и разделно писане. Важно е да се знае, че
използването на запетаята в писмената реч не е самоцелно
- всяка нейна употреба помага да бъдем разбрани по-добре.

Запетая 8 npocmomo uзреченuе

.... 1 . Е дна от най-честите употреби на запетаята, предиз­
викваща и доста колебания, е при обособени части.
Най-често се задават въпросите кои части се обособяват
и кога обособяването е задължително.
Обособяват се поясняващи (второстепенни) части
на изречението, за да се наблегне върху тях и/или по сти­
листични причини. Обособените части се отделят пунк­
туационно, най- често - със запетая.

4З
НОВО !
Според новия правописен речник (т. 102.3) обособе­
ните части в средата на изречението може да се
отделят не само със запетаи и тирета, но и с тире
и запетая.
1н:1�н ,цw
1 1.1
Насреща ми. весел и засмян. вървеше Росен.
Сравни: Насреща ми вървеше веселият и засмян Росен.
Тя ходи gщg някое време с него. мълчалива и няма като
сянка. (И. Иовков)
И той - потънал в земята от срам. разказа цялата
история.
Г-н Иванов - заместник-директорът - ще ви обясни
задачата.
Двама от войводите. Добри и Въл'!_ань бяха извили назад
ръцете му и здраво го държаха. (И. Иовков)
И наистина. като всеки поет. той беше безумно вшg­
ег,ен, и то в най-хубавото момиче в града - Цветана. (И.
Иовков)
Свидетел съобщил, че е чул силен шум. също като от
изстрел. по онова време.
Момченцето седеше на пейката. люлеейки крака без­
грижно. и гледаше гълъбите.
Влакът се носеше бързо. с леко потракване. към край­
морския град.

• В някои случаи една част може да е обособена или

необособена в зависимост от намерението на автора
да наблегне върху нея.

Множество филми(.) за деца и за възрастнuG) се про­

жектираха там.
Той седеше зад бюротоG) притихнал и изплашен.
Трябваше да се видят някъде другаде(,) насамеG) и да
поговорят.
Срещнаха се при изкуственото езероG) до пещерата.
Кралят на Франция(.) Луu XVG ) се възпротивил.

• В други случаи обособяването е задължително. Ще обър­

нем внимание на някои (Л тях, при които често се греши.

44
 о Когато еднократно употребеният съюз wiu е със значе­
ние тоест, сиреч, въведената от него част се обособява.

Може да се съчетае с изрази юrго: по-добре/другояче/иначе

казано, по-точно, както още е известен, познат още като и др.
Тук или не противопоставя два обекта, а въвежда друго
название за същия обект. Отделянето със запетая е особено
важно в научни текстове, в заглавия и др.
IЩ,i,jii;O!i
Морските лъвове. или ушатите тюлени. са морски бо­
зайници.
Сравни: Морските лъвове или пингвините харесваш по­
вече? (едните или другите)
Ушу. или пътят към съвършенството ( = Уш у, тоест пъ­
тят към съвърш енството)
Сравни: Ушу или айкидо (сравнение между двете)
За медния сулфат. или синия камък. е характерен си­
ният цвят.
От подобието на триъгълниците следва QO/QO =
QL/QL, или QO/QO = d/Н.
Каравелата „ IТинта " се движела със скорост 14 възе­
ла. или 26 км/ч.
Гай Цезар Германик. или познат още като Калигула. е
убит от преторианци.
За поета тя била вдъхновителка. или. иначе казано. муза.
о Обособява се обстоятелствено пояснение, конкрети­
зиращо предходно обстоятелствено пояснение.
•Щ,j,ЩЩ!i
На 28 ноември. четвъртък, заповядайте на срещата.
Но той поглежда на изток - към отвъдната страна
на Бакъджиуите - и мъка свива пак сърцето му. (Й .
Й овков)
Край село Горна крепост. Кърджалийско. има гранди­
озни скални изсичания.
Тя влезе крадешком. с леки стъпки. в къщата.

45
 о Обос обява с е уточняващ израз за каче с тво, въведен
от предлога като (= тъй като).
M:f\,iФlдAil
Аз. като юрист. мога да изкажа компетентно мнение
по въпроса.
(Аз, тъй като съм юрист, мога да изкажа компетентно
мнение по въпроса.)
Като негова помощничка. тя има достъп до склада.
Като един от първите модернисти. Пейо Яворов про­
карва нови пътища в поезията.
Но: Разглежда се творчеството му като писател мо­
дернист.
Пейо Яворов като символист

о Обос обява с е уточняващ израз с пример(и), въведен

от предлога като (= например).
1:tФIФР,ЦW
За мamepuшtu с незаконно съдържание. като порнография.
ксенофобия и др.. сигншtизuрайте незабавно.
(За материали с незаконно съдържание, като например
порнография, ксенофобия и др., сигнализирайте не за­
бавно.)
Не предоставяйте лична информация. като ЕГН. име.
адрес. телефон. на непознати.
Някои ученици. като Милен. са винаги редовни.
Сравни: Ученици като Милен рядко се срещат.
(Като въвежда необособено сравнение. )

• Все по-разпространяващ се пример за свръхупотреба на

запетаята е при необособени обстоятелствени думи или из­
рази, особено ако са по-дьлги и в началото на изречението.
Не с е отделят с ъс запетая необос обени об с тоятел-
с твени думи и изрази.
l:t:\i\1\lj.�Ц·
Вчера/Неочаквано/За пръв път той си дойде рано от
работа.
На масата/В стаята/Още преди два часа съм сложила
нещата ти.
46
 Само по тази причина/По стечение на (Предвид) обстоя­
телствата/Не по мое желание не ти се обадих по-рано.
От радост и благодарност/С възторг той се хвърли да
я прегръща.
Във френски стил/След вечеря/По изискан начин бяха
поднесени сирена и вино.
През последните 24 часа/С акцията „ Арогантните "
полицията е задържала 80 души.
Подготвиха рапорт в съответствие/съгласно с указа­
нията.
Заради профилактика на контактната мрежа спират
тролеите по график.
В сметката му има 500 лева в момента/засега.
След изненадващото телефонно обаждане от братов­
чед ми седнах на бара да помисля.
Едва тогава/След толкова изпитания тя можеше да
си отдъхне.
При авария/При възникнал проблем потърсете спешни­
те ни екипи.
Благодарение на вашата подкрепа/С ваша помощ се
справих със ситуацията.
На всичкото отгоре не успях да се прибера навреме.

Изключения:
о Обстоятелственото пояснение е конкретизирано от дру­
го, обособено обстоятелствено пояснение (виж по-горе).

о При съседство с части, които изискват отделяне със за­

петая (обособени, вметнати части, обръщения, подчи­
нени изречения):
Вчера. без да искам. чух разговора им.
Миналата седмица. когато още не бях разбрала исти­
ната, той ме заблуди.
Едва тогава. Иване. ела пак да поговорим.

о При опасност от двусмислица:

Сравни:
С цел диференциране на работата. при зад. 7 може да
се постави допълнителен въпрос.
С цел диференциране на работата при зад. 7, може да
се постави допълнителен въпрос.
47
 _ 2. Ч есто възникват въпроси и за употребата на запетаята
при вметнати части - кои части са вметнати и кои от тя х
се отделят със запетая.
Да припомним, че вметнатите думи и изрази са вмъкнат
(добавен) коментар, уточнение към информацията, съдър­
жаща се в изречението. В писмената реч „вметнатостта" им
се обозначава (главно) със запетаи.

Ш':Ш! В новия правописен речник (т. 81) вм етнатите час­

ти и така наричаните дотогава въвеждащи думи
и изрази са обединени под името „вметнати думи
и изрази" заради еднаквата си функция. Те се отде­
лят със запетая в зависимост от това дшzи имат и
невметната употреба.
В средата на изречението те може да се отделят и
с тирета ш,и с тире и запетая.
• Е дна част от вметнатите думи и изрази имат и
невметната употреба - използват се и като части
на изречението. За да се избегне двусмислица, при
вметнатата си употреба те се отделят (най-често) със
запетаи.
ОВО ! В новия речник (т. 81.1) е даден по-пълен списък на
тези думи и изрази. Добавен е изразът за съжшzение.
1:tФiФ!\НМ
Той. изглежда. е уморен. (изглежда - вметната дума)
Сравни: Той изглежда уморен. (изглежда - сказуемо)
Това. значи. си бил ти! (значи - вметната дума)
Сравни: Това значи (= означава - сказуемо) на практи­
ка книгата да се преработи изцяло!
Разбира се - няма спор по въпроса! (разбира се - вмет­
нат израз)
Сравни: Разбира се ясно от подробните обяснения.
(разбира се - сказуемо)
Първо/От една страна. го наказаха. и второ/и от дру­
� не му дадоха да се защити.
Всички - естествено - се засмяхме.
Без съмнение. той е добър професионалист.

48
 Тя е. за (голямо: наше) съжаление. единственият ни
специалист.
Аз пък. обратно/напротив. много обичам сладолед!
За щастие/радост/късмет, пристигнахме навреме!
Така или иначе/Казано честно/Между дwгото. всичко
ми е наред!
Да кажем. сега ми окачат / въжето / и питат: / , , Как,
искаш ли час да живееш? " (Н. Вапцаров)
• Други думи и изрази се използват само като вметна­
ти, тоест нямат невметната употреба. Те не се отде­
лят със запетаи, защото не може да се получ и двус­
мислица.
Тези думи и изрази, особено когато са в началото на из­
речението, често погрешно се отделят със запетаи.
l:tФIФl'Otl
Той всъщност/впрочем отдавна не се е обаждал.
Действително/Наистина никой не е чувал за него.
В края на краищата/В крайна сметка се познаваме от­
давна.
Момичето по всяка вероятност/навярно/може би се е
заблудило.
Очевидно/Сякаш/Като че ли нямаш нужда от помощ.
Събитията имат друга интерпретация според автора
на книгата.
По думите на съседите у Петрови всеки ден е имало
скандали.
Фъстъците например често причиняват алергия.
Но: Професиите може да бъдат групирани по много
признаци. например работна среда, образование, запла­
щане и др.
Следователно точно тя е виновна.
Но: Тя е гузна, следователно е виновна.
(следователно - съюз)
Изключения:
о При съседство с части, които изискват отделяне със за­
петая (обособени, вметнати части, обръщения, подчи­
нени изречения):

4. Да пишем правилно 49
 Според нас. виновна или не. тя има право да се защити.
Иване. навярно си разбрал новината?
Наистина. бяха се сдобили с плановете. но не знаеха
нищо повече.
о При опасност от двусмислица:
Според научни публикации. от 2012 г. се наблюдава
нова тенденция.
Според научни публикации от 2012 г. . се наблюдава
нова тенденция.

• Пред сложния съюз както и се пише запетая. Да има ли

затваряща запетая след израза, въведен от него, обаче
зависи от това дали той е вметнат. От това зависят и
лицето и числото на следващите думи - вметнатата част
не влияе върху тях .
А ко изразът, въведен със съюза както и, е вметнат,
той се отделя със запетаи и не влияе на лицето и на чис­
лото на следващите думи.
А ко изразът, въведен със съюза както и, не е вмет­
нат, запетая се поставя само пред него и той влияе на
лицето и на числото на следващите думи.
l:tФ\ФltHW
Мальовица. както и Малка Мусала. е връх в Рила. (= Ма­
льовица е връх в Рила. И Малка Мусала е връх в Рила.)
Мальовица. както и Малка Мусала са върхове в Рила.
(= Мальовица и М алка Мусала са върхове в Рила.)
Милен. както и аз. е запален фотограф.
Милен. както и аз сме запалени фотографи.
_ 3. Пример за грешка при употреба на запетаята, често
наблюдаван напоследък, е поставянето и в просто из­
речение между подлога и сказуемото. Подлогъ т и сказу­
емото заедно са ядрото на мисълта - главните части на
изречението. Заради тясната си връзка те не се разделят
пунктуационно.

50
 В про с тото изречение не с е пос тавя запетая между
подл ога и с казуемото, бил и те поя снени, или не от други
думи ; при един или повече подлози.
11::Мit:!IJ
Здравка скоро не е идвала насам.
Стари. млади. жени. мъже. деца се събраха на площада.
Любезните домакини топло посрещнаха гостите.
Рано сутринта излязоха от града пътниците.
Изключение:
М ежду подлога и групата на сказуемото са „вмъкнати"
т
вме н ати части, обръщения, обособени части:
& Иване, си голям идеалист!
Илиана и Петя. сестрите, дойдоха последни.
А1, така да се каже, съм най-опитният сред вас.

-·· 4. Напоследък често се забелязва колебание за употребата

на запетаята при обръщения, особено в писма/имейли.
Обръщението (заедно с определенията към него) е част
от изречението, с която се осъществява пряк контакт
със събеседника.

О бръ щението, заед но с определенията към него, се

отдел я с ъ с запетаи.
l:fiiiUW
Добро утро. мили деца. как сте днес?
Скъпи колеги. поздравяваме Ви с празника!
Ти. Петре. и ти. Милене. сте избрани за наши предста­
вители.
Чуй молитвите ми. Господи Исусе Xpucme!
Изключения:
пази боже, не дай (си) боже
(фразеологизми)
• За разлика от съюзи и обособени и вметнати части (виж
по-долу) обръ щенията с е отделят с ъ с запетая от пред­
ходен ед носричен с ъюз.

51
 И. Петре. да не забравиш тетрадката!
Но. Мария. нш�и се бяхме разбрш�и?
Та. драги ми приятелю. най-после се видяхме!
• В началото на писмо/имейл често погрешно се изпуска
запетаята между обръщението и предхождащ поздрав.
Пита се и за пунктуационния знак след обръщението.
В началото на писмо/имейл между обръщението и
предхождащ поздрав се пише запетая, а след обръщение­
то - запетая или (в неофициални писма) удивителен знак.
•Щj,jij IJl!i
Уважаеми г-н Директор.
Уведомяваме Ви, че . . .
Здравейте. скъпа г-жо Попова.
Имам удоволствието да Ви поканя . ..
Привет. Иване!
Отдавна не сме си nucшiu . . .
• Пунктуацията в края на писмото/имейла също предиз­
виква колебания. А ко поздравът и името са на един
ред, се разделят с двоеточие, а ако са на два реда - със
запетая.
•Щj,jij ·Ц(I
С уважение: Петър Василев Поздрави,
Иван
_ 5. Често се задава въпросът дали има запетая след думат а
моля в изрази за учтива молба или покана. Наблюдават
се следните случаи.
• Не се пише запетая между моля (те, Ви) и следващо
да-изречение или предлог за.
l:tФiФl:tHii
Моля да не се обиждате.
Моля Ви да осигурите присъствие.
Моля те за съдействие!
Моля Ви за Вашата подкрепа!

52
 Изключение:
При съседство с части, които изискват отделяне със за­
петая (обособени, вметнати части , обръщ ени я, подчи нени
изр ечен ия):
Моля. първо. да бъдете дискретни.
Моля Ви. господа, за тишина!
Моля те. без да се обиждаш. да ми отговориш.
• Пред повелителна глаголна форма моля все повече се
възприема като служебна (неизменяема) дума, а не като
отделно и зречение.
Сравни:
Моля. елате насам. - С ложно изречение, състоящо се
от две прости изречения със сказуемите моля и елате; = А з
.ноля. елате насам.
Моля елате насам. - Просто изречени е с едно сказуемо
- елате, а моля е служебна дума за покана.

Предпочита се моля да не се отделя със запетая от

следваща повелителна глаголна форма.
l:fiiJФl,tИil
Моля() заповя дайте на тържеството!
Моля() съдействайте документите да стигнат до
подчинените Ви структури.
Моля() не се обиждайте.
Изключения:
о При лично местоимение след моля запетаята е задъл­
жителна:
Моля Ви, съдействайте!
Моля те. не се обиждай!
о Запетаята е задължителна и когато моля е на втора по­
зиция :
Влезте/заповядайте/съдействайте. моля!
о При съседство с части, които изискват отделяне със за­
петая (обособени, вметнати части, обръщени я, подчи ­
нени изречения) :

53
 Моля. госпожи и господа, заповядайте в зшюта!
Моля. значи. разберете ме ...
Моля, преди да зададете въпросите си, седнете.
_ 6. Пример за свръхупотреба на запетаята е при предлозите
вместо, въпреки, освен . Тук трябва да се наблегне на
разликата със сложните съюзи вместо да, въпреки че,
освен да/освен че.
Изразите, въведени от предлозите вместо, въпреки,
освен, както и изразите вм есто това, въпреки това, освен
това не се отделят със запетаи.

•Щ,j,jЩЩi
Вместо захар използвайте мед./Вместо това използ­
вайте мед.
Избраха Иван вместо Веселин.
Въпреки заплахата той не се отказа./Въпреки това
той не се отказа.
Тя не отстъпи въпреки многобройните аргументи на
отсрещната страна.
Освен олио взе.ми и сол./Освен това взе.ми и сол.
Не изпитваше към тях нищо друго освен съжш�ение.
Изключения:
о При съседство с части, които изискват отделяне със за ­
петая (обособени, вметнати части, обръщения, подчи­
нени изречения) :
Вместо захар, Миленче. използвай мед.
Въпреки това. каквото и да стане. аз му вярвам.
Освен олио. пишат. било добре да се сложи и масло.
о При опасност от двусмислица :
Сравни:
Добавих освен ябълки и круши, и стафиди.
Добавих освен ябълки, и круши и стафиди.
• Изреченията, въведени от съюзите вместо да, въпре­
ки че, освен да/освен че, се отделят със запетаи.

54
 Вместо да прекш�явате със захар. използвайте мед.
Въпреки че беше заплашен. той не се отказа.
Тя не отстъпи. въпреки че я засипаха с аргументи. и
продължи да спори.
Какво друго ни остава. освен да се съгласим.

_7 , Често неоправдано се поставя запетая при изразите:

независимо от, за разлика от, с изключение на.

И зразите, въведени от: независимо от, за разлика

от, с изключение на, не се отделят със запетая .

1:ш,н1ц.нw
Аз не съм арогантен за разлика от тебе!
С изключение на Симеон и приятелката му всички се
отзоваха на поканата.
Независимо от важната си длъжност той не се дър­
жеше надменно.
Сравни:
Независимо че беше на важна длъжност. той не се
държеше надменно.
(независимо че - сложен съюз)

_ 8. Запетаята при (и) така също предизвиква въпроси. Тук

трябва да се разгр аничат два случая: (и) така като зак­
лючителен съюз и (и) така, където така е показателно
местоимение за начин.

• Заключителният съю з (и) така се отделя със запетаи.

M:Ш,iФkHW
И така. ще завършим лекцията с кратка презентация.
(И) Така. какво е вашето мнение по изложения проблем?
Приключихме с работата. и така. време е за забавления!

• Когато така е показателно местоимение за начин,

(и) така не се отделя със запетаи.

55
 lйЫФitЦМ
Така (= по такъв начин ) ще завършим лекцията - с
кратка презентация.
Помогна му в беда и така (= по този начин ) станаха
страхотни приятели.
Вчера се прибра и така (= толкова) се ядоса, не мога да
ти опиша.
_ 9. Извеспю е, че при еднокрагно упогребен съюз и в простото
или в сложн ото изречение не се поставя запетая. И обрат­
ното - при повече ог ведньж уп огребен съюз и се поставя
запетая . Ще се спрем на две изкл ючения ог тези правила.

• Пише се запетая пред съю за и (и то), когато въвеж­

да добавена информация, на която наблягаме. В този
случай и (и то) може да се замени с при това или с а и.
•Щфjij.,Ц.
Само няколко домата са останали. и то развалени.
(= , при това развалени. )
Много е симпатuчен,._и_ умнuк! (= , при това/а и умник ! )
Той биде предаден,._и_ от един поп! (И ван Вазов )
Сравни: Той биде предаден и от един поп! (= Сред пре -
дателите бе ше и един поп .)
• Не се пише запетая, ако употребеният повече от вед­
нъж съюз и свързва неравноправни по значение части.
l:tФlФi:'HM
Той не се сети за работата и задълженията у_ си тръгна.
( Първото и свързва допълненията работата и задъл­
женията, а второто и свързва изречен ията Той не се
сети за работата и задълженията и си тръгна - зато ­
ва не се пише запетая пред второто и.)
Трябваше да работи много и._да печели и ням аше време
за забавления.
( Първото и свързва изреченията Трябваше да работи
много и да печели, а второто и свързва изреч енията
Трябваше да работи много и да печели и нямаше време
за забавления.)

56
__1 0. При двойните съюзи (ли - или, дшlИ - или, било - или;
толкова - колкото (и), колкото - толкова (и), както -
така и; не само - но и, не само - а и, и др.) се наблюда­
ват два типа грешки: изпускане на запетаята пред втора­
та съставка, особено когато съставките са раздалечени,
и поставяне на запетая пред първата съставка.
Запетая се пише пред втората съставка и пред пов­
торени съставки на двойните съю зи (ли - или, дш,и -
ш�и; толкова - колкото (и), колкото - толкова (и), както
- така и; не само - но и, не само - а и, и др. ).
l:fi,108
Дали е черен. или тъмносин, не мога да преценя.
Прогнозата не казва ще се промени ли обстановка­
та. или ограниченията ще останат.
Тя се чудеше дали е мил по характер. дали просто е
любезен. или пък е лицемер.
Чувствах се колкото/както радостен. толкова/така и
тревожен.
Книгата имаше невероятен успех не само в града, не
само в страната. но и/а и в чужбина.
Сравни: Винаги ли е важно или необходимо да се посо­
чи източникът?
(Не е двоен съюз.)
• Често се изпуска и запетаята пред съюза отколкото,
когато той се съотнася с наречието повече или израз със
сравнителна степен.

Пише се запетая пред съю за отколкото в конструк-

циите: повече - отколкото и по- - отколкото.
IЩ,iUil
Те са повече/по-скоро приятели. отколкото колеги.
Животът днес е по-хубав. отколкото вчера.
Той е пд мъж на място. отколкото Петър.
Пд ми се иска да изляза. отколкото да стоя вкъщи.
Сравни:Мога да изям повече бонбони от тебе!
Животът днес е по-хубав от вчера.

57
_1 1 . Ч есто погрешно се поставя запетая след съ ю з в начало­
то на изречението.
Не се пише запетая след съю з, който е в нач алото на
изреч ението.
IHФJ,\11 '.[.HI
Обаче/Но/А той не дойде на уговорената среща.
Понеже/Затова не ти се обадих.
За което не беше сигурен. Така че реши да провери.
Запетая В CAmkнomo uзреченuе
В новия речник правилата за пу нктуацията в сложното
изречение ( и конкретно за запетаята) са представени обоб­
щено и опростено. Употребите са дадени според практи ­
чески белези : безсъ ю зно - съ ю зно свързване ; вид на съ юз­
ната вры ка ; място на простото изречения в сложното.
Простите изречения в сложното се отделят най-често със
запетая. З атруднения предизвикват: употребата на запетаята
при различните прости изречения и установяването на грани ­
ците на простото изречение. Ще разгл едаме тези два въпроса
последователно.
1 . Употреба на запетаята при различните п рости изрече ­
ния в състава на сложното
• Безсъю зно свързаните прости изреч ения в сложното
се отделят със запетая.
Тук обикновено не се допускат грешки.
IЩ,. ф j·/.НI
Лепо стана, походи из .двора, подвоуми се. ( Е . Пелин )
През дългия си живот съм любил, мразил, надявал съм
се, опитал съм от всичко . ..
Вземете три яйца, разбийте ги с една чаша захар, до­
бавете чаша кисело мляко и сода.
• Съю зно свързаните прости изреч ения в сложното се
отделят със запетая - с някои изключ ения в зависи­
мост от съю за:

58
 о Със запетая се отделя началото на повечето прости из­
речения, когато са в средата или в края на сложното.
IH:1i1Фi!Jl8
Ето че гостът. когото чакаше. пристигна.
Най-напред пренесоха Индже до пруста на къщаmа....!1.
двора на която беше паднал. (Й. Й овков)
Погледнах наляво. накъдето сочеше стрелката. но път
не видях.
Ще опитам отново. макар че не виждам полза.
Той разбра. че това е шега. и се засмя.
Съборих, без да искам. чашата с кафе.
Имам друг план за действие, ако не се съгласи.
о Н е се отделя със запетая началото на следните прос­
ти изречения, когато са в среда та или в края на
сложното:
а) въведените от съю за да
j:(.ффj'f.18
Не искам да те притеснявам с въпросите си.
Той положи всички усилия да се подготви добре за ра­
ботната среща.
С радост се възползваха от възможността да разгле­
дат забележителностите.
Според новия речник (т. 88.2) начш,ото на да-изрече- НОВО!
ние, поясняващо съществително име ш�и думата това
от предходното изречение, не се отделя със запетая.
IЩН!ШIМ
Той упорито преследваше мечтата да стане пилот.
Очевидно целиш това да ти обърнат внимание.
Из1<.Лючение:
При съседство с части, които изискват отделяне със за­
петая (обособени, вметнати части, обръщения, подчинени
из речения):
Той не желае. естествено. да се появява неканен.
Не ми се иска. Румене. да те въвличам в тази история.
Те лансираха предложението. съгласувано с предста-
вителите. да се открият нови клонове.
59
 б) въведените от въпросителна дума
IНФIФl,1,ца
Не е ясно кой е издш, тайната.
Каза ли ти защо не дойде на рождения ден?
Много добре знаят колко ми е трудно . . .
Не съм сигурен дш,и е уместно/уместно ли е точно в
този момент.
НОВО! Според новия речник (т. 89. 1) начш,ото на изречение,
въ ведено от въпросителна дума и поясняващо съ­
ществително име или думата !!1ОJШ от предходното
изречение, не се отделя със запетая.

Не му даваше мира мисълта защо не успя.

Притесняваше ги това какво ще си помислят хората.
Изключение:
При съседство с части, които изискват отделяне със за­
петая ( обособени, вметнати части, обръщения, подчинени
изречения):
Попита я. гл едайки я в очите. дш,и вече е взела решение.
Притеснява ме. честно казано. защо не те е уведомил
веднага.
Чудя се. деца. къде искате да прекараме Нова година. . .

в) въведените от съюз, предхаждан от отрицателната час­

тица не или уточняваща дума/израз (веднага, дшtсе,
дори, иьлzо, едва, единствено, именно, мш,ко, много, още,
поне, почти, wмо, тnрде иьлzо, тъкм.о, чак и др.).
Забележка: Само не е уточнява ща дума, когато е в съ-
четание със съюза че: само че е сложен съюз, а в други слу­
чаи двете думи са към съседни изречения (вж. по- долу) .
l:tФH1ilOW
Влизам едва/само/единствено когато водата се стоп­
ли, и плувам дълго.
Няма да ме разбере дори/даже ако му обясня подробно.
Не те повиках именно/тъкмо/точно защото знаех за
случилото се.
60
 Бях решила още/мш,ко/много преди да ме попиташ, да
го споделя с тебе.
Обаждам се веднага щом/чак когато получа съобщение.
Получи се не както го очаквах, и съм много разочарован.
Не че не искам, но не мога.
Споделих не за да се оплаквам. и не търся съжш,ение.
- Подобни са изреченията, въведени от съю зите след
като и преди да, предхождани от израз за интервала меж­
ду действията - началото им не се отделя със запетая.
l:fiiiШlШW
Появи се на работа три седмици след като беше ката­
строфирш,.
(три седмици между катастрофирането и появяването
на работа)
Задържа се миг преди да падне, и се спаси.
(миг между задържането и падането)
Сравни: Измина почти час. преди да получи отговор.
(Н е е интервал между действията в двете изречения.)
г) някои въведени от относителни местоимения изре­
чения
В новия речник (т. 92) такива изречения са опреде- НОВО!
лени по-широко в сравнение с предишния: те поясня-
ват сказуемото от предходното просто изречение.
Те се възприемат като една цялост и са разположени
непосредствено до сказуемото, което пряко поясняват.
Краят им също не се отделя със запетая.

Сяда където (си) ще/където свари.

Яж колкото можеш и не се притеснявай.
Намерих им каквото искаха/когото търсеха и сега съм
спокоен.
Вземи който и да е пример.
Сравни: Нещата не вървят. както и да се опитвам/
каквото и да правя.
Не намерих подаръка. който търсех. нито продавачаL
когото ми препоръча.

61
 (Простото изречение не пояснява пряко предходното
сказуемо.)
о Със запетая се отделя краят на всички прости изре­
чения, когато са в началото или в средата на сложно­
то изречение (с изклю чение на описаните в подточка
г) по-горе).
Това е така наречената затваряща запетая, която най-чес­
то се изпуска.

Писмото, в което ми искаш пари. не съм го получавал.

Предложението да се разследва случаят, не му даваше
мира.
Където и да ходя. все тук се връщам.
Ла се пързаляш. е толкова забавно.
Лали да се обадя. се чудя цял ден.
Обаждам се само за да те чуя набързо, и тръгвам.
Бях решила много преди да ме попиташ. да го споделя
с тебе.
Въпросът къде/дали/кога щяха да я приемат, не я тре­
вожеше.
Това как да отпразнуват рождения ден. му хрумна из­
невиделица.
Стремежът да успее. беше по-силен от всичко.
Това да си потискан непрекъснато. приемаш ли го?
• Ч есто се изпуска затварящата запетая при израз с избро­
яване, въведен с тире и ли двоеточие, особено ако изр а­
зът е по-дълъг и/или е следван от съюз и.
Краят на израз с изброяване, въведен с тире, се отдел я с
тире или запетая, а ако е въведен с двоеточие- със запетая.
liH,iФl't;I•
Бяха представени различни народности - българи. нем­
ци. белгийци. французи. шведи - с най-добрите си пос­
тижения.
Извиках най-близките си приятели - Петър, Мария и
Силвия, да ме придружат.
62
 Добавете следните подправки: индийско орехче. кане­
ла. карамфил. джuнджuфuл. и разбъркайте.
_ 2. Установяване на границите на простото изречение в
състава на сложното
За установяване на границите на простото изречение в
сложното в практиката се използват някои лесни начини.

Практиче с ки начини за установяване на границите

на прос тото изречение: да с и предс тавим с ложното изре­
чение без прос тото (като прос ледим о с новния ход на ми­
с ълта) ; да променим (опрос тим) с ловореда ; да зададем
въпро с към главното изречение.
lkl1HШf.Jtl
Тя бе стъпила на плочите с боси, изцапани крака. кои­
то бяха отпечатали стъпките си на пода, и това ядо­
са повече чистия старец. (Елин Пелин)
(Основен ход на мисълта: Тя бе стъпила на плочите с
боси, изцапани крака . . . и това ядоса повече чистия старец.
Изпуснатото е подчиненото изречение, което се отделя със
запетаи.)
Той дойде, за да взе.м е парите. и не се сети да попита
за брат си.
(Той дойде . . . и не се сети да попита за брат си.)
Защото се интересувам. питам.
(Питам, защото се интересувам. - прав словоред)
Ня.i\Ю да стане. и да искаш.
(И да искаш, няма да стане. - прав словоред)
След това заяви. че излизането и в отпуск е наложи­
телно. допълни. че има предвид една седмица. и го пог­
ледна въпросително.
(Какво заяви? Какво допълни?)
. 3. Затруднява и запетаята при сложни съюзи ( съставени
от повече от една дума) и съюзни съчетания, свързва­
щи простите изречения в сложното. Най-вече се греши
при тези, съдържащи че (макар че, въпреки че, само че,
така че, освен че, сякаш че, поради това че, при все че,
още повече че, при условие че, при положение че, в слу­
чай че, по причина че и др. ).

63
 С ложните съюзи и съюзните съчетания функциони­
рат като една цялост и затова между съставките им
не се пиш е запетая .
• Запетая се пише само пред първата съставка на сло­
жен съюз или съюзно съчетание, въвеждащи просто
изречение в сложното .
1щ,1,1:1:цw
Влизай, щом като си дошъл!
Нахлу в стаята. без да каже нищо.
Служителят. преди да са го попитали, ги упъти.
Следобед си поспивам. освен ако/когато имам спешна
поръчка.
Започна да се оправдава. да не би да го обвинят.
Говореше уверено. сякаш (че) не беше се изправил пред
хилядна аудитория.
Ще участвам. при условие че ми се осигури награда.
Запиши телефона ми. в случай че се разминем.
Как да му вярваш. при положение че излъга толкова
пъти!
Сравни: Скарах се с него поради факта/под предлог. че
не държи на думата си.
(Няма сложен съюз или съюзно съчетание.)
• Трябва да се разграничат случаите, когато не ста ва
въпрос за сложен съюз или съюзно съчетание, а за
части на две съседни изречения - тогава между тя х
се пише запетая .
l=!:ii\ФPЦW
Обиди ме така. че никога не мога да му простя. (= Оби­
ди ме по такъв начин, че...)
Сравни: Обиди ме. така че никога не мога да му прос-
тя. (= Обиди ме, затова ... )
Разбрах само. че са те приели в С.У. (= Разбрах само
това, че ...)
Сравни: Разбрах. само че не съм съгласен! (= Разбрах,
но ... )
По телефона звучеше особено. ако се замисля.
Сравни: Гласът звучеше познато. особено ако се за­
мисля.

64
 Ето че и ти мислиш като мене!
Сравни: Ето (= дръж ). че ръцете ми се откъснаха.
• Греши се и при съ ю зна връзка - съчетание от предлог
и относително местоимение, като запетаята се поставя
между тя х.

Запетая се пише само пред първата съставка на съ­

ю зно съчетание от предлог и относително местоимение.

Кой е телефонът. на който си звънял а?

Не си ти човекът. пред когото да се оправдавам.
Това е правило. от което няма изключения.

_ 4, Ч есто възникват колебания дали се поставя запетая

между два съ ю за, които въвеждат различни прости из ­
речения. Отговорът зависи от това дали първият съ ю з е
едносричен (но пък; а и; и да; но без да; пък щом; и кой­
то; че ако; че защото и др. ) , или многосричен (който,
като; които, вместо да; понеже, когато; тъй като,
ако; защото, и да и др. ). Същият критерий важи и за
запетаята между съюз и обособена или вметната част.
• В новия речник (т. 93, 94, 95) ясно е формулирано НОВО!
правилото:
Не се пише запетая между едносричен nюз и друг
nюз, които въвеждат различни прости изречения; както
и между едносричен nюз и обособена или вметната част.
l:fФ\Utl
По принцип съм съгласна, но без да питам останалите,
не мога да реша.
(Съюзите въвеждат различни изречения : но . . . не мога
да реша; без да питам останалите, и първият е едно ­
сричен . )
Обеща им, че когато/ако я потърсят, ще е на разполо­
жение.
И захласнат. той продължи да слуша.
Не спря. а подсвирквайки си, подмина магазинчето.

5 . Да пи ш ем правилно 65
 Съгласен съм. но първо. ми осигурете подкрепа. и вmo­
JlQ.. ме оставете да действам.
• Пише се запетая мещцу многосричен съюз и друr съюз,
коиrо вьвежщп различни прости изречения ; както и
мещцу многосричен съюз и обособена или вметнага часr.
IЩ,Hi 1 1-iii
Колебая се, защото. и да дойда, полза няма да има.
(Съюзите въвеждат различни изречения: защото . . . пол­
за няма да има; и да дойда, и първият е многосричен. )
Зарадва се, понеже. когато слезе на перона, той беше
там.
Задачата е ясна, макар че. ако се замисля, има и някои
въпросителни.
Той е мъж, който. когато поиска, може да бъде неус­
тоим.
Видя Стоян, който. унесен, слушаше музика.
И защо. казваш, си дошъл?
Сравни: Разхождаме се. който когато поиска.
Ударът осигурява по-добър контакт между тела­
та. отколкото ако ги триете.
(Двата съюза не въвеждат различни изречения. )

Дру2u nyнkmyaцuoннu знацu u wnaцuя

Tupe
НОВО! -1. Според новия речник (т. 102. 8; 102. 9) пред да-изре­
чение ш,и изречение, въведено с въпросителна дума,
конкретизиращи израз с показателно местоимение,
се пише тире.
l:f ,фЩill
Този невероятен късмет - да спечели лотарията. го
споходи най-неочаквано.
Всички тези вълнения - как да организира сватбата и
кого да покани. скоро я изтощиха.

НОВ О ! _2. Според новия речник (т. 103.3; 103.4; 103.5) тирето
вече се отделя с интервш, и при означаване на: отноше-

66
 ния; период от време; разстояние; прибл изителност.
Така вече във всичките си употреби тирето се отде­
ля с интервш, и.

отношенията родители - деца, закон на Джаул - Ленц,

полуфиналът Франция - Испания, курс долар - лев;
XII - XIV век, 50-те - 60-те години, стр. 12 - 18;
Ран Босилек (1886 - 1958), 16. 04. - 28. 04. 2014 г. ;
проходът Троян - Кърнаре, жп линия София - Варна,
,wостът Видин - Калафат;
Останаха 4 - 5 въпроса да преговоря.
В понеделник - вторник резултатите ще са готови.
KaBuчku
Ще обърнем внимание на два случая на употреба на ка­
вички, при които често се греши.
_ 1. Когато при цитиране стихове са оформени според ори­
гинала, в отделен абзац, те не се отделят с кавички.

В „ Пролетен вятър " поетът започва така:

Моя майко и моя кръщелнuце,
полудяла и огнена пролет...
_-2. Н е се отделят с кавички кирилски и некирилски
съкращения с главни букви ; както и некирилски
собствени имена или съдържащите цифри.
IЩ,i(Ш:lHI
програмата на БНТ. банка ДСК, формат PDF, корпо­
рацията /ВМ;
монитор BENQ, бонбони Mozart, групата Г-8, клуб
Студио 54

Точkа
Най-често се греши при употребата на точката след
арабски ц ифри.

След арабска цифра се пише точка за означаване на

числително редно име (за поредност).

67
 5. клас, 1 7. век, 4. група, 1. задача
Но: задача 1
Сравни: 1. задача (= първа задача) - 1 задача (= една
задача).
Изключения:
о Дати: 1 март; 25 октом ври; 1962 г.
о Отбелязване на глаголно лице: 1 л. ед. ч. ; 3 л. мн. ч.
Bьnpocume11eн знаk
Е то един случай на употреба на въпросителния знак ,
при който се греши:
В края на сложно изречение с косвен въпрос (прос­
то изречение, въведено с въпросителна дума) не се пише
въпросителен знак, освен ако цялото изречение или пос­
ледното просто изречение са оформени като въпрос.

Не знам кой ти е казал това.

Попитах го по телефона кога възнамерява да пътува.
Зачуди се какво (ли) е станало с тях.
Сравни: Разбра ли кой му е казал това?
Разбрах, че сте говорwщ та кога възнамерявал да пътува?
Зачуди се - какво ли е станало с тях?

Шпацuя (uнmep8a11, празно мясmо)

Ще обърнем внимание на някои правила във връзка с
шпацията, при които често се греши, както и на новостите.
-1. Не се отделят с шпация от предходния текст препи­
нателните знаци: точка, въпросителна, удивителна,
многоточие, запетая, точка и запетая, двоеточие.
Ш пация обаче се поставя след тях.
Кавичките и скобите не се отделят с шпация от тек­
ста, който ограждат.

68
_ 2. В новия речник (т. 72.2. 1) е допълнено, че ако в едно НОВО!
словосъчетание всички думи са съкратени, шпация
между тях може да има ш,и да няма.
Според с тарото правило не с е отделяха с шпация.
•Ф�ЕШЩI
м. р. и м. р. ; и т. н. и и т. н. ; пр. н. е. и пр. н. е. ; т. нар. и
т. нар. ; д. ф. н. и д. ф. н.
_з. Според новия речник (т. 96.3) знаците за градус по НОВО!
Целзий и за процент не се отделят с шпация от пред­
ходната цифра.
•Щ\j,ЦЩJ(I
36° С; 65%
_ 4. Не се отделя с шпация от другите цифри цифрата за
хилядите при числата от 1000 до 9999.
IШ,i·IЩЩI
1065; 5402; 8363

_ 5. Не се отделя с шпация знакът наклонена черта.

Носете яке и/или дъждобран.

км/ч (km/h); имп./мин. ; 1/2; 02/956- 78-67
Изключение:
При цитиране на поезия в рамките на друг текс т нак­
лонената черта, която отбелязва граница между с тиховете,
се отделя с шпации.

Поетът споделя: , , Аз умирам и светло се раждам - /

разнолика, нестройна душа, през деня неуморно из­
граждам, / през нощта без пощада руша ".

69
 VI. ОФОР МЯНЕ НА ТЕКСТ

НОВО! - 1 . В новия речник (127.3.4; 127.3. 5) са дадени нови пра­

вш,а за пунктуацията при цитирано изречение,
включено в края на авторово изречение:
Ако двете изречения заnршват с един и сьщ препинате­
лен знак, се пише един знак след затварящите кавички.
Ако заnршват с различни препинателни знаци, се пи­
шат и двата знака - сьответно пред и зад затварящи­
те кавички.
1:НФ11/�Ц!1
Атанас Далчев пише: ,, Човек е искрен не по желание, а
по природа".
Чу ли го как ме пита: , , Какво да правя"?
Толкова се изплаших, като чух вика: ,, Пожар"!
Колко е прав Далчев, като пише: ,, Човек е искрен не по
желание, а по природа. "!
И все ме пита: , , Какво да правя?".
Ботевата статия завършва с думите: ,, Говори се за
сватба, а свършва се за помен!".

__ 2. Когато в цитат или пряка реч на мястото на запетая

е вмъкнат отделен с тирета пояснителен и зраз, запе­
таята се пише пред второто тире.
НОВО! Според новия речник (т. 127. 5.2.2; 131.3.3.1) тази за­
петая не е задължителна, т.е. допускат се и двата
варианта - със и без запетая.
IЩ,. ф !Ш!i
Той не смееше да идва вече тук - завърши старият учи­
телО - но не искаше и да продаде имота. (Е. Станев)
(Без пояснителния израз: Той не смееше да идва веч е
тук. но не искаше и да продаде имота.)
Запом ни, Марине - беше му казал тойG) - и повече ни­
кога не задавай този въпрос.
, , А какво ви е направил българският княз - пише 3.
Стоянов в писмото си до И. АксаковG) - та не можете
да му признаете едно право? "
70
 РЕЧНИК

Тук даваме кратъ к списък н а н якои думи с особе н ости в

правописа им, които н еви н аги се подчи н яват н а правил ата.
Те трябва да се запом нят, за да н е допускаме грешки в н аша­
та устна и писме н а реч .
абитурие нт како ф о н ия
айрян компрометирам
акумулатор конвейер
анцу г ко н куре нтоспособе н
аперитив ко н тролн о-пропускател ен
баобаб коригирам
бежов кривол ича
бездруго къпи н а
боботя л айстн а
бомбардирам луми н есце н те н
вал мо лъкату ша
вдругиде н ман иак
вкус н отия медия
вкъщи мил иард
възстан овявам н ауч н опоп уляре н
гащеризо н н ауч н о ф ан тастиче н
гирлянда н еви н аги
гран дама н емскоговорещ
десетка н еслучай н о
джиесем н отариал е н
донемайкъде одеял о
досега опл итам
евти н оран жев
експлодирам островръ х
еликсир отвертка
ескорт отвраще н ие
жиз н е н оваже н отегчение
издръжл ивост отпуск
изскачам отте нък
именик ( който има име н де н) отъпквам
имен н ик ( списък с име н а) перспектива

71
пластилин сарма
плеяда скрупули
пневмония следобед
подтиквам смотолевям
полилей стелаж
поотделно стиропор
поравно странноприемница
посвоему строполявам се
потискам сълзлив
превъплъщение трансакция
предвид удивление
преддверие удивявам
препокривам удовлетворявам
пубертет улук
пунктуация умърлушен
разстрелям усуквам
раз стройство учудвам
р еша - решиш - реши фармацевт
рожденик Х ърватия
розов шперплат
сандък юрисконсулт

IIIЗТOЧHIIIЦIII
1 . Официален п равоп исен речник на българския език. БАН .
София: Просвета, 20 1 2.
2. Нов п равоп исен речник на българския език. БАН. София:
Хейзъл, 2002.
3. Граматика на съвременния български книжовен език. Том
2. Морфология. Том 3. Синтаксис. БАН. София: Издателство на
БАН, 1 983.
4. Ницолова, Руселина. Съвременна българска пунктуация.
София: Народна просвета, 1 989.
5. Паш ов , Петър. Българска граматика. Пловдив: Хермес,
20 1 1 .
6. Мурдаров, Владко. За правописа на новите сложни думи
и съставни наименования: http://litemet.bg/puЫish22/vl_murdarov/
za_pravopisa.htm
7. Бло гьт на Павлина: http://pavlinav.wordpress.com/
8 . Как се п ише? : http://kaksepishe.com/
Мила Томанова • Жана Ганчева

Да пиIПем правилно
ПосАеgни промени
и чести затруgнения В правописа
Колебаете ли се понякога как да напишете определена
дума или къде да поставите запетая в изречението?
Затрудняват ли ви сложните правила за правопис и
пунктуация? Тогава тази книга е за вас!

В нея ще намерите:
8 Последните промени в правописа и пунктуацията,
представени от „Официален правописен речник на
българския език" на БАН, 2012 г.
8 Правописни и пунктуационни правила, обяснени
кратко, достъпно и с оглед на практиката
8 Езикови ситуации, които често предизвикват
колебания и затруднения
8 Много и разнообразни примери, най-вече
от всекидневното общуване.

Книгата ще ви помогне да пишете правилно без

колебания - задължително условие за успешно общуване
и добра професионална реализация.

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
ISBN 978-954-01-2838-2

1
EUROPEAN
EDUCATIONAL
PUBLISHERS
9 789540 128382 GROUP
Цена 3,90 л8.