Вектор

Определение: Отсечка, краищата на която са номерирани, т.е. единият край е наречен

първи, а другият втори, се нарича насочена отсечка или свързан вектор.
Първата точка (А)се нарича начало, а втората (В) – край на насочената отсечка.
Означава се ⃗
АВ=⃗a или ⃗v .
Под дължина (модул, големина, абсолютна стойност) на една насочена отсечка
(вектор) се разбира дължината на отсечката АВ. Означава се с |⃗
АВ|=|⃗a|=‖⃗v‖.

Под директриса на вектор ⃗

АВ се разбира правата АВ.
Под посока на насочената отсечка (вектора) ⃗
АВ се разбира посоката на обхождане на
отсечката АВ от точка А към точка В.
Множеството от насочената отсечка и всички насочени отсечки равни по големина и
посока помежду си, се нарича свободен вектор или само вектор. Всяка насочена
отсечка от това множество е един представител на свободния вектор.

Линейни действия с вектори

Произведение на вектор a⃗ с число k, се разбира вектор k a⃗ с дължина |k||a|,еднопосочен на
вектор a⃗ при k > 0 и е противоположен на вектор a⃗ при k < 0.

⃗
|b⃗|
Ако b=k a⃗ , то числото |k| = .
|⃗a|
Вектор е колинеарен с дадена права , ако негов представител е успореден или лежи
на тази права.
Два или повече вектори са колинеарни с една права се наричат колинеарни по между си.
Сума 1) Ако векторите са няколко

Избираме произволна точка О и нанасяме векторите последователно, като в края на

първия поставяме началото на втория и т.н. Началото на първия и края на последния е
съответната сума (построен е полигон)

2) Ако са два – по правилото на успоредника или по правилото на триъгълника

1
 Разлика - намираме я, като съберем вектор a⃗ с вектор (−b⃗ )

a⃗ + (−⃗b ) =⃗a −⃗b

Координати на точки и вектори – в пространството

Всяка система от два линейно независими вектори ( е⃗ 1 ; ⃗е2 ; ⃗

е 3 ) в равнината нарича базис
(база) в пространството. Tе са перпендикулярни и имат дължина равна на 1, разположени на
осите Ох; Оу и Оz на правоъгълна координатна система в пространството.
Вектор, който се представен като линейна комбинация от базисните вектори, се
нарича разложен по базиса. a⃗ =a 1 ⃗e 1+ a2 ⃗e2 + a 3 ⃗
e3

- числата a 1 , a2 , a3 се наричат координати на вектора a⃗ спрямо базиса е⃗ 1 ; ⃗е2 ; ⃗е3.

А(a 1 ; a 2 ; a 3 ¿ ⃗
О А=¿ a⃗ =a 1 ⃗ е 1 + a2 ⃗
е2 + a3 ⃗
e3
a⃗ (a1 ; a2 ; a3 ) a⃗ =a 1 ⃗ е 1 + a2 ⃗
е2 + a 3 ⃗
e3 b⃗ (b1 ; b2 ) → ⃗b=b1 ⃗ e 2 +b 3 ⃗
e1 +b 2 ⃗ e3
* а⃗ =⃗b → a1=b 1 a 2=b2 a 3=b3
⃗
* a⃗ ± b = (a1 ± b1 ; a2 ± b2 ; a3 ± b3 )
* a⃗ . ⃗b=a1 b1 +a 2 b 2 + a 3 b 3 ,

защото а1b2 ⃗
е1 ⃗
е2 = а2b1⃗
е1 ⃗
е2 = а1b3⃗
е1 ⃗
е3 = а3b1⃗
е3 ⃗
е2=¿ а2b1⃗
е1 ⃗
е2 = а2b1⃗
е1 ⃗
е2 = 0

|b⃗|
* a⃗‖⃗b → ⃗b=k ⃗a → k= b 1=k a 1 ; b 2=k a2 b3=k a3
|⃗a|
* |⃗a|= √ a 21+ a22 +a23 a⃗ =|a⃗|
2

 А(а 1 , а2 , a3 ¿ B(b 1 , b2 , b3 ¿ ⃗
AB=¿)

AB|= √ ( b1−a 1) + ( b2−a2 ) + ( b3 −a3 )

|⃗ 2 2 2
Големина (дължина) на вектор
(като намиране дължина на отсечка, на която са зададени координатите на крайните точки)

 Координати на средата М на отсечката АВ М ( a +b2 ; a +2 b ; a +b2 )

1 1 2 2 3 3

 Координатите на медицентъра на ∆ АВС G ( a1 +b 1+ c1 a 2+ b2 +c 2 a3 +b3 + c3

3
;
3
;
3 )
 Основни векторни равенства
1) М среда ; 2) т.Р АР : РВ = m : n (вътрешна т.) 3) AQ:QB = m:n (външна т..)

⃗ 1 ⃗ n ⃗ m ⃗ ⃗ −n ⃗ m ⃗
OM = ¿ ; OP= OA + OB OQ= OA + OB
2 m+n m+ n m−n m−n
O O O

2
 A M B A m P n B А В n Q
Те записват така: ⃗
ОА=⃗a OB =⃗b
⃗

(1) AM:MB = 1:1 (2) AP:PB = m:n (P -вътрешна) (3) АQ:QB = m:n (Q-вън)

⃗a + ⃗b 1 1 n a⃗ + m b⃗ −n ⃗a +m ⃗b
⃗
OM = = a⃗ + ⃗b ⃗
OP= ⃗
OQ=
2 2 2 m+n m−n
Ако точка Р е разположена на права АВ , то ⃗ АР=k ⃗AB . Числото k може да е
|⃗
AP|
рационално число различно от 0 (т.е. k > 0 или k < 0) и |k| = .
|⃗
AB|
Ако в задачата забележим триъгълник и по страните са поставени точки – много
по-лесно е да използваме теоремите на Минелай и Чева. Това спестява време и
сигурност в сметките.

Скаларно произведение на вектори

Скаларно произведение на два вектора е число a⃗ . ⃗b=|a⃗| .|⃗b|cos θ ; θ е ъгъла
между направленията на двата вектора. Следи се посоката на векторите – така за ъгъла
има възможности θ< 9 00 ; θ=9 00 ; θ> 9 00 ; θ=00

Ако векторите са перпендикулярни, т.е. θ=9 00 , то a⃗ . ⃗b=0.

Ако векторите са успоредни , т.е. θ=00 или 1800 ,

то a⃗ . ⃗b=|a⃗| .|⃗b| или a⃗ . ⃗b=−|a⃗| .|⃗b| , в зависимост от посоките на векторите.

Ако са зададени с координати a⃗ =¿(а1,а2,a3) b=¿ ⃗ (b1,b2,b3)

т.е. a⃗ =a 1 . ⃗
e1 + a2 . ⃗
e 2 + a3 . ⃗ ⃗
e3 и b=b e3 , тo a⃗ . ⃗b = а1b1 +а2b2+a3b3 , защото
1.⃗
e1 +b 2 . ⃗
e 2 + b3 ⃗
единичните вектори са перпендикулярни.

a⃗ . b⃗ a1 b1 +a 2 b 2+ a3 b3 0
cos θ= = 2 2 2 0 ≤ θ ≤18 0
|⃗a||b| √ a1 +a2 + a3 . √ b1 +b 2+ b3
⃗ 2 2 2

a⃗‖⃗b ↔ a⃗ . ⃗b=±|⃗a|.|b⃗|→ т.е. cos 00 = 1, cos 1800 = – 1

a⃗ b⃗ ↔ a⃗ . ⃗b=0 ↔ a 1 b 1+ a2 b 2+ a3 b3=0
Скаларното произведение има следните правила
1. а⃗ . ⃗b=⃗b . ⃗a
2. ( ⃗a + ⃗b ) . ⃗c =⃗a . c⃗ + b⃗ . c⃗ a⃗ ( ⃗b+ c⃗ )=⃗a . ⃗b+⃗a . ⃗c
3. ⃗ a . ( k b⃗ )=k (⃗a . ⃗b)
( k a⃗ ) . b=⃗
2
4. a⃗ . a⃗ =|a⃗|
5. |⃗a|= √a⃗ . a⃗
6. −|⃗a|.|⃗b|≤ ⃗a . ⃗b ≤|⃗a|.|⃗b|

За Нидерландия – запис на вектор: така v или така ⃗v ; дължина на вектор ‖⃗v‖

3
 Координатите ние пишем така v⃗ ( v 1 ; v 2 ) , те така () v1
v2

( )()
−1 1
Пример: 1) Намерете косинуса на ъгъла, който образуват векторите ⃗
a 2 b⃗ 3
0 0

a⃗ . ⃗b a1 b1 +a2 b2 +a 3 b 3
cos θ= = 2 2 2
‖a⃗‖.‖⃗b‖ √ a1+ a2 +a 3 . √ b21 +b22 +b 23

a⃗ . ⃗b=−1.1+2. 3=5 ‖⃗a‖=√ (−1 ) +22 +0 2=√ 5

2

‖b⃗‖=√12 +32 +0 2=√ 10

= √ →θ=4 5 0
5 5 2
cos θ= =
√5 . √ 10 5 √ 2 2

Векторно произведение на два вектора

Векторно произведение a⃗ × ⃗bна два неколинеарни вектора a⃗ и b⃗ се нарича вектор с⃗ ,
който е перпендикулярен на равнината определена от векторите a⃗ и b⃗ и с дължина

|a⃗ × ⃗b| |⃗c|

|⃗a × ⃗b|=|a⃗| .|⃗b|. sin ( ⃗a , ⃗b ) sin ( ⃗a , b⃗ )= =
|a⃗||⃗b| |a⃗||⃗b|
В същност |⃗a|.|⃗b|. sin ( ⃗a , ⃗b ) е равно на лицето на успоредника, който образуват
двата вектора a⃗ и b⃗ .
a⃗
c⃗ b⃗

b⃗
a⃗ c⃗

Свойства на векторното произведение:

 a⃗ × ⃗b=− ⃗b × a⃗
 ( ƛ ⃗a ) × ⃗b=ƛ ( a⃗ × ⃗b )
 ( ⃗a + ⃗b ) × ⃗c =⃗a × ⃗c + ⃗b× ⃗c

Нека a⃗ (a1 , a2 , a3 ) b⃗ (b1 , b2 ,b 3)

За да получим координатите на вектор с⃗ , използваме детерминантата

4
 ⃗
| |
i⃗ ⃗j ⃗k
a⃗ × b= a1 a2 a3 = ( a 2 b 3−b 2 a 3) i⃗ −( a1 b3−b 1 a3 ) ⃗j + ( a 1 b 2−b1 a2 ) ⃗k ,
b1 b2 b3
където i⃗ , ⃗j, k⃗ са единични координатни вектори.
Координатите на векторите могат да се намерят и така:

a⃗ × ⃗b=
| |
a1 a2 a3
b1 b2 b3

= ( a 2 b 3−b 2 a 3) i⃗ + ( a 3 b 1−b3 a 1) ⃗j+ ( a1 b2−b 1 a2 ) ⃗k

Векторът с⃗ е перпендикулярен на равнината образувана от векторите a⃗ и b⃗ и затова се

нарича нормален вектор на тази равнина. Затова се изписва с буквата n⃗ .

Теория – уравнение на равнина

1) Уравнение на равнина по една точка и два неколинеарни вектори
Нека точката е Мo(хo; уо; zo), a векторите са a⃗ (a1 ; a2 ; a3 ) и b⃗ (b1 ; b2 ; b3 ),

(който не са успоредни).
Да отбележим с М(x; y; z) произволна точка от равнината ϵ , която търсим. Точката
О(0; 0; 0) е началото на координатната система. Точките М и Мо образуват вектор
⃗
М о М , принадлежащ на равнината ϵ . Тогава ⃗М о М =ƛ a⃗ + μ ⃗b .
⃗
M o M (x−x o ; y− y o ; z−x o )

Тогава се получава x=x o + ƛ a1+ μ b1

y= y o+ ƛ a2 + μ b 2

z=z o + ƛ a3 + μ b3

Toва се нарича параметрично уравнение на равнината ϵ .

Този запис се нарича:

!!!!2) Общо уравнение на равнина ϵ :Ах + Ву + Сz + D = 0 (1)

До този вид на уравнението може да се получи , ако са дадени три точки от тази
равнина.
Начин на намиране:
Чрез точките получаваме два вектора, а след това намираме тяхното векторно
произведение ( вектора n⃗ ). Интересно, запомни!, координатите на вектор n⃗ са числата
А, В, С. Заместваме в равенството (1) с координатите на една от дадените точки –

5
така се получава числото D. Векторът n⃗ се нарича нормален вектор на равнината.
По принцип – векторът n⃗ е перпендикулярен на равнината.
Пример 1: Дадени са точките А(1; 2; 0) , В(-1; 0; 2) и С( 0; 1; 2) Да се получи
уравнението на равнината ϵ , която образуват трите точки.
Решение: ⃗
АВ (−2 ;−2 ; 2 ) ⃗
ВС (1 ; 1; 0)

Намираме векторното произведение на ⃗

АВ и ⃗
ВС .

| |
i jk
n⃗ = −2−22 =−2 i+2 j+ 0 k ⃗n (−2 ; 2; 0)
11 0

→ А=−2 , В=2 , С=0 Така да образуваме уравнението на равнината

−2 x+ 2 y +0 z + D=0
Точката А(1; 2; 0) е от равнината, следователно – 2.1 + 2.2 + 0.0 + D = 0 D = – 2
ϵ : – 2х + 2у + 0z – 2 = 0
Пример 2: Да се запише уравнение на равнина през точка М(1; 0; -2) и векторите
a⃗ ( 1 ; 2 ;1 ) и ⃗b ( 3 ;−1; 2 ) .

| A . x 1+ B . y 1+ C . z1 + D|
3. Разстояние от точка до равнина d=
√ A 2 +B 2+C 2

4. Ъгъл между две равнини

ϵ 1 : A 1 x + B1 y +C 1 z + D1=0 ϵ 2 : A 2 x + B2 y+C 2 z+ D2 =0

Ъгълът се получава от скаларното произведение на двата нормални вектора

n1 ( A 1 , B 1 , C 1 ) и ⃗
⃗ n2 ( A2 , B 2 , C2 ) на двете равнини.

cos θ=
А1 . А 2+ В1 . В2 +С 1 . С 2 |⃗
n1 × ⃗n2|
или от векторното произведение sin θ=
√ А + В +С . √ А +В + С
2
1
2
1
2
1
2
2
2
2
2
2 . |⃗
n1| .|⃗
n2|

Задача: Намерете ъгъла между равнините ε 1 :2 х− у +3 z−1=0

ε 2 : x +2 y−z +3=0

Решение: Нормалните вектори на равнините са n1(2; -1; 3) и n2(1; 2; -1). Ъгълът ще получим
чрез скаларното произведение на нормалните вектори.

6
 n1. n 2 2−2−3 −3
cos θ= = = Следователно θ> 9 00
√ n1 . √ n2 √14 . √ 6 2

5. Обем на пирамида А( x 1 , y 1 , z 1 ¿ , B ( x 2 , y 2 , z 2 ) , C ( x 3 , y3 , z 3 ) , D( x 4 , y 4 , z 4 )

| |
x1 y1 z1 1
1 x2 y2 z2 1
V ABCD =
6 x3 y3 z3 1
x4 y4 z4 1

Уравнение на права в равнината

−A −C
 Обикновено уравнение на права g: y = kx + n , k = n=
B B
Обикновеното уравнение се нарича и декартово уравнение
Ако знаем координатите на две точки, които са от правата, образуваме с тях
система. Така намираме k и n.
Задача: Да се намери уравнението на права минаваща през точките А(2;-1) и В(1; 1)
g: y = kx + n −1=k .2+ n
1=k .1+ n
→ g : y=−2 x+3

 Уравнение на права определена от две точки М ( x1 ; y 1 )и N( x 2 ; y 2)

y 2− y 1
y− y 1=
x2 – x1
( x−x 1 )
y 2− y 1
Ъгловият коефициент е k =
x 2−x 1

 Уравнение на права минаваща през една точка M( x 1 ; y 1 ) и знаем ъгловия

коефициент k:
y− y 1=k .(x−x 1) Или y 1=k . x 1+ n →n=… .

Теория – уравнение на права в пространството

Нека в пространството е избрана декартова координатна система Оxyz.

1) Трябва да намерим уравнение на права в пространството.

7
 Какво трябва да е зададено? - Точка Р(хо, уо, zo) ,която да принадлежи на правата, и
ненулев и колинеарен с нея вектор a⃗ (a1 , a2 , a3 ).
Векторът a⃗ се нарича направляващ вектор.

a⃗ Р g

Нека точка М(x, y, z) e произволна точка от правата g. Следователно ⃗

РM =ƛ . ⃗a.
⃗
PM ( x −x o ; y − y o ; z −z o) a⃗ (a1 ; a2 ; a3 )

x−x o= ƛ a1 → x ¿ x o+ ƛ a1

y− y o=ƛ a2 → y ¿ y o+ ƛ a2

z−z o= ƛ a1 → z ¿ z o+ ƛ a3

И така получаваме векторно-параметрично уравнение на права в пространството

x ¿ x o + ƛ a1

g: y ¿ yo + ƛ a2

z ¿ z o + ƛ a3

Ако са дадени две точки А и В принадлежащи на правата g , чрез тях образуваме

вектор ⃗АВ . Този вектор играе ролята на направляващия вектор a⃗ и лежи на правата.

!!!! Задача : Дадени са точките Р(2; -1;-1), Q(1; 3; 2).

а) Намерете уравнението на правата РQ.
б) Намерете пресечната точка на правата PQ с равнината ε :2 x− y +3 z +1=0
в) Намерете уравнението на права, минаваща през точка Р и перпендикулярна на ε (от б)
Решение: a) Първо да образуваме вектор ⃗
PQ и намерим координатите му, Той ще
лежи на правата РQ. А коя от точките ще вземем няма значение.
⃗
PQ =(-1; 4; 3)

{
x=2−ƛ
РQ≡ g : y=−1+ 4 ƛ
z=−1+ 3 ƛ

б) ε :2 x− y +3 z +1=0 Пресечната точка М принадлежи и на g и на ε .

Следователно х, у и z ще удовлетворяват уравнението на
равнината

8
 2(2 – ƛ) – (– 1 + 4ƛ) + 3(– 1 + 3ƛ) + 1 = 0

4 – 2ƛ + 1 – 4ƛ – 3 + 9ƛ + 1 = 0
3 ƛ+ 3=0 → ƛ=−1
М(2 – ƛ; – 1 + 4ƛ; – 1 + 3ƛ) → М(3;– 5;– 4)
в) Търсим уравнение на права p, минаваща през точка Р и
перпендикулярна на ε :2 x− y +3 z +1=0 . Следователно търсената
права има направляващ вектор - n⃗ .
Координатите на нормалния вектор n⃗ са n⃗ (2;−1 ; 3) . Тогава

{
x=2+ 2 µ
р: y =−1−µ
z=−1+3 µ

2) Как можем да получим уравнението на пресечницата на две равнини?

Нека са дадени уравненията на двете равнини
ε 2 : A1 x+ B1 y +C1 z+ D1=0

ε 2 : A2 x+ B2 y +C 2 z + D2=0

Двете равенства, взети заедно, представят правата g. Тя е тяхната пресечница.

Те се наричат двойка уравнение на правата g.

g: { A 1 x + B1 y+ C1 z+ D1 =0
A 2 x + B2 y+ C2 z+ D 2=0