Professional Documents
Culture Documents
Вектор
Вектор
Вектор
⃗
|b⃗|
Ако b=k a⃗ , то числото |k| = .
|⃗a|
Вектор е колинеарен с дадена права , ако негов представител е успореден или лежи
на тази права.
Два или повече вектори са колинеарни с една права се наричат колинеарни по между си.
Сума 1) Ако векторите са няколко
1
Разлика - намираме я, като съберем вектор a⃗ с вектор (−b⃗ )
А(a 1 ; a 2 ; a 3 ¿ ⃗
О А=¿ a⃗ =a 1 ⃗ е 1 + a2 ⃗
е2 + a3 ⃗
e3
a⃗ (a1 ; a2 ; a3 ) a⃗ =a 1 ⃗ е 1 + a2 ⃗
е2 + a 3 ⃗
e3 b⃗ (b1 ; b2 ) → ⃗b=b1 ⃗ e 2 +b 3 ⃗
e1 +b 2 ⃗ e3
* а⃗ =⃗b → a1=b 1 a 2=b2 a 3=b3
⃗
* a⃗ ± b = (a1 ± b1 ; a2 ± b2 ; a3 ± b3 )
* a⃗ . ⃗b=a1 b1 +a 2 b 2 + a 3 b 3 ,
защото а1b2 ⃗
е1 ⃗
е2 = а2b1⃗
е1 ⃗
е2 = а1b3⃗
е1 ⃗
е3 = а3b1⃗
е3 ⃗
е2=¿ а2b1⃗
е1 ⃗
е2 = а2b1⃗
е1 ⃗
е2 = 0
|b⃗|
* a⃗‖⃗b → ⃗b=k ⃗a → k= b 1=k a 1 ; b 2=k a2 b3=k a3
|⃗a|
* |⃗a|= √ a 21+ a22 +a23 a⃗ =|a⃗|
2
А(а 1 , а2 , a3 ¿ B(b 1 , b2 , b3 ¿ ⃗
AB=¿)
⃗ 1 ⃗ n ⃗ m ⃗ ⃗ −n ⃗ m ⃗
OM = ¿ ; OP= OA + OB OQ= OA + OB
2 m+n m+ n m−n m−n
O O O
2
A M B A m P n B А В n Q
Те записват така: ⃗
ОА=⃗a OB =⃗b
⃗
(1) AM:MB = 1:1 (2) AP:PB = m:n (P -вътрешна) (3) АQ:QB = m:n (Q-вън)
⃗a + ⃗b 1 1 n a⃗ + m b⃗ −n ⃗a +m ⃗b
⃗
OM = = a⃗ + ⃗b ⃗
OP= ⃗
OQ=
2 2 2 m+n m−n
Ако точка Р е разположена на права АВ , то ⃗ АР=k ⃗AB . Числото k може да е
|⃗
AP|
рационално число различно от 0 (т.е. k > 0 или k < 0) и |k| = .
|⃗
AB|
Ако в задачата забележим триъгълник и по страните са поставени точки – много
по-лесно е да използваме теоремите на Минелай и Чева. Това спестява време и
сигурност в сметките.
a⃗ . b⃗ a1 b1 +a 2 b 2+ a3 b3 0
cos θ= = 2 2 2 0 ≤ θ ≤18 0
|⃗a||b| √ a1 +a2 + a3 . √ b1 +b 2+ b3
⃗ 2 2 2
a⃗ b⃗ ↔ a⃗ . ⃗b=0 ↔ a 1 b 1+ a2 b 2+ a3 b3=0
Скаларното произведение има следните правила
1. а⃗ . ⃗b=⃗b . ⃗a
2. ( ⃗a + ⃗b ) . ⃗c =⃗a . c⃗ + b⃗ . c⃗ a⃗ ( ⃗b+ c⃗ )=⃗a . ⃗b+⃗a . ⃗c
3. ⃗ a . ( k b⃗ )=k (⃗a . ⃗b)
( k a⃗ ) . b=⃗
2
4. a⃗ . a⃗ =|a⃗|
5. |⃗a|= √a⃗ . a⃗
6. −|⃗a|.|⃗b|≤ ⃗a . ⃗b ≤|⃗a|.|⃗b|
( )()
−1 1
Пример: 1) Намерете косинуса на ъгъла, който образуват векторите ⃗
a 2 b⃗ 3
0 0
a⃗ . ⃗b a1 b1 +a2 b2 +a 3 b 3
cos θ= = 2 2 2
‖a⃗‖.‖⃗b‖ √ a1+ a2 +a 3 . √ b21 +b22 +b 23
= √ →θ=4 5 0
5 5 2
cos θ= =
√5 . √ 10 5 √ 2 2
b⃗
a⃗ c⃗
4
⃗
| |
i⃗ ⃗j ⃗k
a⃗ × b= a1 a2 a3 = ( a 2 b 3−b 2 a 3) i⃗ −( a1 b3−b 1 a3 ) ⃗j + ( a 1 b 2−b1 a2 ) ⃗k ,
b1 b2 b3
където i⃗ , ⃗j, k⃗ са единични координатни вектори.
Координатите на векторите могат да се намерят и така:
a⃗ × ⃗b=
| |
a1 a2 a3
b1 b2 b3
(който не са успоредни).
Да отбележим с М(x; y; z) произволна точка от равнината ϵ , която търсим. Точката
О(0; 0; 0) е началото на координатната система. Точките М и Мо образуват вектор
⃗
М о М , принадлежащ на равнината ϵ . Тогава ⃗М о М =ƛ a⃗ + μ ⃗b .
⃗
M o M (x−x o ; y− y o ; z−x o )
z=z o + ƛ a3 + μ b3
5
така се получава числото D. Векторът n⃗ се нарича нормален вектор на равнината.
По принцип – векторът n⃗ е перпендикулярен на равнината.
Пример 1: Дадени са точките А(1; 2; 0) , В(-1; 0; 2) и С( 0; 1; 2) Да се получи
уравнението на равнината ϵ , която образуват трите точки.
Решение: ⃗
АВ (−2 ;−2 ; 2 ) ⃗
ВС (1 ; 1; 0)
| |
i jk
n⃗ = −2−22 =−2 i+2 j+ 0 k ⃗n (−2 ; 2; 0)
11 0
| A . x 1+ B . y 1+ C . z1 + D|
3. Разстояние от точка до равнина d=
√ A 2 +B 2+C 2
cos θ=
А1 . А 2+ В1 . В2 +С 1 . С 2 |⃗
n1 × ⃗n2|
или от векторното произведение sin θ=
√ А + В +С . √ А +В + С
2
1
2
1
2
1
2
2
2
2
2
2 . |⃗
n1| .|⃗
n2|
ε 2 : x +2 y−z +3=0
Решение: Нормалните вектори на равнините са n1(2; -1; 3) и n2(1; 2; -1). Ъгълът ще получим
чрез скаларното произведение на нормалните вектори.
6
n1. n 2 2−2−3 −3
cos θ= = = Следователно θ> 9 00
√ n1 . √ n2 √14 . √ 6 2
5. Обем на пирамида А( x 1 , y 1 , z 1 ¿ , B ( x 2 , y 2 , z 2 ) , C ( x 3 , y3 , z 3 ) , D( x 4 , y 4 , z 4 )
| |
x1 y1 z1 1
1 x2 y2 z2 1
V ABCD =
6 x3 y3 z3 1
x4 y4 z4 1
y 2− y 1
y− y 1=
x2 – x1
( x−x 1 )
y 2− y 1
Ъгловият коефициент е k =
x 2−x 1
7
Какво трябва да е зададено? - Точка Р(хо, уо, zo) ,която да принадлежи на правата, и
ненулев и колинеарен с нея вектор a⃗ (a1 , a2 , a3 ).
Векторът a⃗ се нарича направляващ вектор.
a⃗ Р g
x−x o= ƛ a1 → x ¿ x o+ ƛ a1
y− y o=ƛ a2 → y ¿ y o+ ƛ a2
z−z o= ƛ a1 → z ¿ z o+ ƛ a3
g: y ¿ yo + ƛ a2
z ¿ z o + ƛ a3
{
x=2−ƛ
РQ≡ g : y=−1+ 4 ƛ
z=−1+ 3 ƛ
8
2(2 – ƛ) – (– 1 + 4ƛ) + 3(– 1 + 3ƛ) + 1 = 0
4 – 2ƛ + 1 – 4ƛ – 3 + 9ƛ + 1 = 0
3 ƛ+ 3=0 → ƛ=−1
М(2 – ƛ; – 1 + 4ƛ; – 1 + 3ƛ) → М(3;– 5;– 4)
в) Търсим уравнение на права p, минаваща през точка Р и
перпендикулярна на ε :2 x− y +3 z +1=0 . Следователно търсената
права има направляващ вектор - n⃗ .
Координатите на нормалния вектор n⃗ са n⃗ (2;−1 ; 3) . Тогава
{
x=2+ 2 µ
р: y =−1−µ
z=−1+3 µ
ε 2 : A2 x+ B2 y +C 2 z + D2=0
g: { A 1 x + B1 y+ C1 z+ D1 =0
A 2 x + B2 y+ C2 z+ D 2=0