Паразитна болест – патогенетични механизми

Паразитната болест се развива в резултат на

сложни антагонистични взаимоотношения между
паразита и гостоприемника, при прякото или
косвено влияние на външната среда.
Заразяването на животните и човека със
зоопаразити (едноклетъчни, многоклетъчни и
членостоноги) се нарича инвазия,
Заразяването с фитопаразити (вируси, бактерии,
рикетсии и гъби) – инфекция.
Проф. К. Вутова
 Различават се следните основни
групи паразитни болести (паразитози):
протозоози – причинени от
едноклетъчни (първаци);
хелминтози – причинени от
многоклетъчни (червеи);
арахнози – причинени от
паякообразни и
ентомози – причинени от насекоми.
Хората страдат най-често от
първите две основни групи:
протозоози и хелминтози.
 Паразитните болести общи за хората и
животните се наричат паразитозоонози
(ехинококоза, трихинелоза, токсоплазмоза,
токсокароза, криптоспоридиоза и др.).
Заболявания в човека предизвикват редица
паразити - зоопаразити.
Част от тях инвазират само човека, не се
предават на други животни и се наричат
антропонози.
Други паразити живеят едновременно в човека
и в други животни, и в зависимост от източника,
заболяванията се определят като: зооантропонози,
когато източник е животното (ехинококоза) и
антропозоонози при източник човек (тениози).
 Паразитозите се диагностицират трудно,
поради голямото разнообразие на клинично
протичане.
Често не се проявяват с определени
симптоми (безсимптомно носителство) -
ламблиоза, криптоспоридиоза, аскаридоза и др. -
латентно протичащи заболявания.
Субклинично протичат някои паразитози с
редуване на остра форма със затихване на
симптомите - амебиаза, трихомоноза и др.
Някои паразитни болести протичат остро с
развитие на усложнения - малария, висцерална
лайшманиоза, трихинелоза, трипанозомиаза,
ехинококоза и др. и не рядко завършват със смърт.
 Клиничното протичане на паразитозите се определя от
много фактори, от които основни са:
особеностите на паразита,
състоянието на гостоприемника и
редица фактори на околна среда.
По-важните фактори, определящи начина на
протичане на паразитозите са:
1. Вирулентността, патогенността, видови и щамови
особености, количество, локализация на паразитите,
кратност на заразяване на гостоприемника.
2. Имунното състояние, защитни рефлекторни,
имунопатологични реакции, хранене на гостоприемника,
съпътстващи зъболявания и други.
3. Социално-икономически и екологични условия – бит,
култура, жизнено равнище, климатогеографски условия,
ниво на здравно обслужване и други.
 Ендопаразитите увреждат временно или трайно
(невъзвратимо) човешкия организъм.
По-важните механизми на въздействие са:

1. Механо-травматично въздействие. При прикрепването,

навлизането, миграцията, развитието, нарастването, движението на
паразитите в гостоприемника се нарушава цялостта на тъкани и
органи, разрушават се клетки.
Протозоите въздействат върху човека по няколко начина:
- навлизат в клетките, развиват се, делят се и ги разрушават
(маларийни плазмодии, лайшмании);
- отделят протеолитични ензими и лизират лигавицата на
дебелите черва (ентамеба хистолитика, балантидиум коли);
- довеждат до запушване на малките кръвоносни съдове
(маларийни паразити).
 Многоклетъчните паразити нарушават цялостта на
клетките по време на миграцията си (ларвите на
аскариса извършват ентеро-хепато-пулмо-ентерална
миграция, анкилостомите – кутанео-пулмо-ентерална).
Ларвната форма на кучешката тения (ехинококовата
киста) нараства, достига до много големи размери,
притиска тъканите на органите и предизвиква
дегенеративни промени.
Мигриращите ларви пренасят със себе си
бактериална флора.
Половозрелите форми на хелминтите могат да
предизвикат перфорации на червата, илеус, обтурации
на жлъчния мехур, на панкреаса и други усложнения.
Някои от тях се локализират в лимфните възли и
довеждат до лимфостаза (вушерериоза).
2. Отнемане на хранителни и други биологични субстанции.
Паразитите отнемат от гостоприемника кръв, лимфна течност,
гликоген, микроелементи, соли, витамини и други вещества.
Локализираните в храносмилателната система паразити довеждат до
намаление на свободната и свързана солна киселина, пепсина,
трипсина, дизахаридите, дипептидазите и до нарушение в
белтъчното смилане.
Наблюдават се смущения в обмяната на липидите, свободните
мастни киселини, белтъците, намаляване на кръвната захар,
желязото, калция, витамините А, В12, В-комплекс, на гликогена в
черния дроб. Повишава се въглеродния диоксид в кръвта, нарушава
се обмяната на йода, медта, кобалта, микроелементите и водно-
солевата обмяна. Паразитите променят и потискат ензимната
активност на гостоприемника.
В детската и юношеска възраст се наблюдават нарушения във
функцията на жлезите с вътрешна секреция – надбъбречните,
щитовидната, задстомашната жлеза, хипофизата, изоставане в
умствено и физическо развитие.
 3. Нервно и химио-рефлекторно въздействие.
Паразитите в храносмилателната система дразнят
нервните окончания и при продължителна локализация
се нарушава моторната и секреторна функция. Това
довежда до дискинезия, атония, хипохлорхидрия, ахилия.
Паразитите предизвикват дразнене по нервно-
рефлекторен път чрез хипоталамуса до хипофизата,
щитовидната и надбъбречните жлези.
Отделените от паразитите обменни и други
вещества довеждат до функционални, морфологични,
ензимни и други болестни промени в заразения
организъм.
Някои паразити отделят вещества с хемолитично,
противосъсирващо действие и довеждат до развитието
на желязодефицитна и хипохромна анемия.
 4. Имунопатологични механизми
В резултат на развитието и размножаването на
паразитите в гостоприемниковия организъм се отделят
много и разнообразни обменни продукти, вещества в
резултат на разпадане на загинали паразити, лизирани и
разрушени клетки на гостоприемника. Те предизвикват
както защитни имунни реакции, така и
свръхчувствителност от забавен и бърз тип, повишено
количество на циркулиращи имунни комплекси и др.,
които водят до развитие на усложнения при някои
паразитози – анафилактичен шок при руптура на
ехинококова киста, алергичен васкулит при
трихинелозата, гломерулонефрит при малария квартана и
други.
 5. Стимулиране развитието на папиломи и
тумори.
Някои паразити на мястото на своята
локализация предизвикват разрастване на
тъканите.
При болните с шистозоматоза се наблюдават
папиломатозни промени в пикочния мехур и
лигавицата на червата, при заразяване с някои
метили (Opistorchis felineus, Clonorchis sinensis,
Fasciola hepatica) – метаплазии в черния дроб.
 Гостоприемниковият организъм също влияе върху
паразита. Неговите ответни реакции са два вида:

а). Клетъчно-тъканни. Най-често те са локални с

образуването на местно възпаление с последващо
разрастване на съединителна тъкан и формиране на
капсула около паразита (ехинококоза,трихинелоза,
шистозоматоза). Капсулата може да се калцира или под
влияние на паразита да се изроди в тумор.
б). Хуморални. Те са реакции на хуморалния имунитет
срещу антигените на паразита при което се образуват
антитела. Фагоциозата е клетъчен механизъм за
поглъщане на едноклетъчните паразити, но може да бъде
разгледан и като реакция на хуморалния имунитет.