най-често протича асимптомно, но в някои случаи се проявява с диариен синдром, периодични уртикариални обриви и еозинофилия.
Човекът се заразява по фекално-орален път.
По-висока е честотата в икономически изостанали райони и пътуващи в тропически страни „диария на туристите завръщащи се от тропически страни”.
По–често боледуват възрастните и особено
имуносупресирани пациенти (недоносени деца, ХИВ–инфектирани, пациенти на терапия с цитостатици и имуносупресори и др). Причинител на заболяването е едноклетъчен паразит Blastocystis hominis. Обитава тънките и дебелите черва на хората и други бозайници и дълго време беше считан за апатогенен. Среща се в няколко морфологични форми: вакуолна, авакуолна, грануларна, мултивакуолна, амебовидна и цистна. Клинична картина Заболяването протича с гадене, повръщане, коремни болки, мъчителни тенезми, метеоризъм, диарични изхождания. Диарията е с кашави или воднисти фекалии, възможно е да има примеси на слуз и кръв. При повечето пациенти няма изразен интоксикационен синдром, температурата е нормална или има субфебрилитет. При някои пациенти са налице алергични прояви – макулопапулозни или уртикариални обриви и сърбеж. При имунокомпетентни пациенти диарията се самоограничава за 7-10 дни. При имунокомпрометирани диарията може да персистира повече от месец с изразена дехидратация и консумативен синдром. Описани са и извънчревни форми: синовиити, оток на ставите, реактивни артрити и др. Заболяването може да се усложни и с тежък хеморагичен колит с ректално кървене или асоцииране с бактериални и вирусни инфекции . Диагностика
За поставяне на диагнозата се изследват фекални
проби чрез нативна микроскопия или оцветителни методи: с Луголов разтвор, трихром, Романовски – Giemsa и др. Използват се и културелни методи в хранителни среди - Павлова и др. С по-малко диагностично значение са имунологичните методи: ELISA, РИФ, Western blotting и др. За идентификация на причинителя се прилагат молекулярни методи: PCR. ЛЕЧЕНИЕ