С решение от 24.01.2000 г. по гр.д. №1111/1999 г. П.

Окръжен съд е оставил в сила

решението на П. Районен съд по гр.д.№1000/1994 г.. В обжалваната част, в която е
уважен искът по чл.108 от ЗС на Е. срещу бившия й съпруг В., той е осъден да й
предаде владението на златни бижута – два синджира, кръст, пръстен, халка,
медальон кръг, медальон детелина и златна пара. (Е. предала бижутата на В., а той
ги оставил при неговите родители, където се намират и досега).

Както пред въззивния съд, така и в касационното производство жалбоподателят В.

се позовава на неправилния според него извод на съда, че процесните лични вещи
на ищцата се намират у него, въпреки установения от доказателствата факт, че те се
държат от неговите родители.

Въпрос: Как трябва да се реши касационната жалба?

Искът следва да бъде уважен от съда, независимо от факта, че в хода на делото са

събрани достатъчно доказателства, които доказват, че процесните вещи се намират у
родителите на ответника. Първоначалното владеене на същите е било предадено от
ищцата на нейния съпруг – ответник по настоящето дело. Родителите на ответника не
са владелци на вещите, те са приели само да съхраняват същите вещи, но не и да
упражняват фактическа власт върху тях.

Бившата им снаха е предала владението на златнине бижута на бившия си съпруг –

ответник по делото, а не на неговите родители. Те не са действителните владелци на
бижутата, те не държат вещите като свои вещи, а са просто съхранители на същите.

Име:Теодора Серафимова Димитрова Фак. №13144