ПЛАСТИЧНОСТ В ЦНС И

КОРАТА НА КРАЙНИЯ
МОЗЪК
Лекция по физиология за студенти по медицина
Проф. д-р Златислав Стоянов, д.м.н.
 Пластичност на ЦНС: способност на
нервните елементи да преустройват
функционалните си свойства под
влияние на продължителни външни
въздействия или след огнищни
увреждания на нервната тъкан.
 Същността на
преустройството на
функционалните
свойства е
изменение на броя,
ефективността и
насочеността на
връзките между
невроните.
 В резултат на пластичното
преустройство на синаптичните
връзки възникват микро- и
макроструктурни обединения, чиято
дейност позволява да се реализират
генетично детерминирани (вродени)
функции и поведенчески актове и да се
овладяват (чрез обучение) нови.
 Пластичността е присъщо за всички
нервни структури, но най-сложните
форми на пластичност се
проявяват в кората на крайния
мозък.
 Механизмите на пластичността
включват процеси и изменения на
мембранно, молекулярно и
морфологично ниво.
 В случаите, в които пластичността е
предизвикана от повече или по-малко
продължителни аферентни дразнения,
тя изпълнява приспособителна
функция.
 Посттравматичната пластичност има
компенсаторно-възстановителна
функция.
 Примери за пластичността на нервната
система и кората на крайния мозък са
механизмите на развитие и
реорганизация на коровите
представителства на сетивните
системи в хода на постнаталното
развитие и по-късни етапи на
онтогенезата.
 Особено драматични са последствията
на аферентната депривация през т.нар.
критични периоди в развитието на
нервната система. В тези периоди
образуването на синаптични връзки е
особено чувствително на функционално
стимулиране.
 Експерименти със сензорна депривация
– свидетелстват за лимитирана в
известен период от онтогенезата
пластичност на генетично
програмираните сетивни пътища.
 Пример:
Налагане на превръзка на едното око на
експериментално животно през първите 3-4
месеца след раждането му (постнаталното
развитие)

Едностранно лишаване от зрителна стимулация

Тежки смущения в зрението или пълна слепота.

……….
..........
 Ретината и структурите на
зрителния път до мозъчната
кора функционират
нормално, а нарушенията се
локализират в зрителната
кора
 Критичният период за пластичност
се свързва с инхибиторни (ГАМК)
вериги вътре в зрителната кора.
 Клинични наблюдения:
Страбизмът (кривогледството)
представлява по същество едностранна
зрителна депривация и ако не се
коригира в ранна възраст, може да доведе
до едностранна загуба на зрението.
Рефракционните аномалии особено астигматизмът, също следва да
се коригират колкото се може по-рано след тяхното
диагностициране.
Активност в кората при
анормална аферентация
 Коровите сетивни зони могат да се
реорганизират и в по-късни периоди
на онтогенезата, например при промени
в периферните рецептивни полета, при
което се променя характера на
аферентната стимулация.
 Изследвания при хора
със синдактилия
показват, че коровото
представителство на
ръката е малко и
представителството на
отделните пръсти не е
разграничено.
..........
При хирургично разделяне на синдактилията,
картата на коровото представителство на ръката се
реорганизира и коровите представителства на
пръстите се отграничават, дистанцират и променят
по размери.
 Противополижни изменения в коровите
представителства на пръстите се
наблюдават в експерименти с маймуни,
при които е осъществено хирургическо
свързване на пръстите.
 Размерите на коровите представителства могат
да нарастват при интензивна стимулация.
Измененията в коровите представителства са
свързани с повишена ефективност на вече
съществуващи синапси.
 Извод: коровите представителства
са генетично подготвени, но могат
да се преустройват в резултат на
обучение (и могат да отразяват
личния опит).
Ремоделиране на моторната кора
след обучение
 Пластичността е особено добре проявена в
мозъчните структури, обезпечаващи
обучението, при това е съхранена
практически през целия индивидуален
живот.
 Структури с добра пластичност са хипокампът,
септумът, червеното ядро.
 Феномени на пластичността в
невроните са: привикването,
сензитизацията, дълготрайната
потенциация, дълготрайната депресия,
клетъчните аналози на асоциативно
обучение, пластичността на
пейсмейкърния механизъм на клетката.
Това са все “елементарни” клетъчни процеси на
обучение, явяващи се работни механизми на
обучението и паметта.
 Пластичността дава възможности за
функционално възстановяване на
нервните процеси и компенсиране
на увредени функции (моторика, реч,
памет) при увреждания на мозъчните
структури, които ги обезпечават.
 Промени в мозъчната активност, говорещи за
адаптивна реорганизация и функционално
възстановяване след мозъчен удар.
Ефект на физиотерапията върху мозъчната
организация след исхемичен инсулт
 Компенсаторно-възстановителният
процес се реализира най-вече за сметка
на съхранената способност за прораст-
ване на аксони на нервните клетки и
образуването на нови синаптични
връзки.
Аксонален растеж
Прорастване

След увреждане на аксон, невроните, с които е

бил свързан започват да секретират невротропни
фактори. Чрез тях се индуцира образуването на
колатерални израстъци от неувредените аксони,
които компенсират изгубените синапси.
 Пластичността след мозъчни лезии е
много по-добра в ранна възраст и
намалява с напредване на възрастта.
7-годишно момиченце с
хемисферектомия на 3-годишна
възраст заради Rasmussen синдром
(хроничен фокален енцефалит).
Неовладяваща се епилепсия преди
това вече е довела до десностранна
хемиплегия и тежка регресия на
езиковите умения. Независимо, че е
отстранена доминантната по реч
лява хемисфера, детето
възстановява езиковите функции.
Хемиплегията е редуцирана до лека
спастичност. Момиченцето има в
общи линии нормален живот.
 Пластичността може да обуслови и някои
клинични проблеми –синдрома на
фантомния крайник (усещане, а
понякога и болки на ампутиран крайник).
..........
 ..........
Счита се, че аферентните пътища, които нормално
проектират в зоните заобикалящи представителството
на ампутирания крайник, разширяват своите проекции
към това представителство. Поради това допирът до
кожната, от където тръгва аферентацията на
разширилите се пътища, предизвиква усещане
асоцииращо се с липсващия крайник.
Синдром на фантомния крайник
Реорганизация на коро-
вите представителства
след ампутация на
горен крайник –
аферентация от лицето
се насочва към зоната,
където е аферентирала
информация от ампути-
раната ръка.
 (?) Дефицит на мозъчна пластичност
се свързва с появата на психична
патология:

При болни с шизофрения, биполярно

разстройство и депресия са установени
по-ниски от средните нива на протеин,
необходим за нормалната мозъчна
пластичност – GFAP (glial fibrillary acidic
protein).
 Продължителното практикуване на медитация се
асоциира с промени в дебелината на мозъчната
кора – чрез ЯМР при практикуващи медитация
със съсредоточаване върху вътрешните
усещания е установено удебеляване в областта
на префронталната кора и дясната предна
инсула (региони свързвани с вниманието и
интероцептивна обработка).
Източници:

 Физиология на човека, Б. Пирьова, Н. Начев (ред.), МИ “Арсо”,

София, 2000
 Биологична психология, Б. Пирьова, “Веда Словена – ЖГ”,
София, 2000.
 Психофизиология, Н. Данилова, “Аспект Пресс”, Москва, 2001.
 Knecht, S., Henningsen, H., Höhling, C., Elbert, T., Flor, H., Pantev,
C., Taub, E. (1998) Plasticity of Plasticity: Changes in the pattern of
perceptual correlates or reorganization after amputation.
Brain, 121, 717-724.
 http://www.utdallas.edu/~kilgard/
 info.med.yale.edu/.../mccormick/ mccormick1.html
 lazar-meditation-research.info/
 Figure 1: The left brain shows a representative example of a brain of an
absolute pitch musicians with an exceptional larger left-sided planum
temporale. The right brain is taken from a professional musician without

absolute pitch.

 A special paradigm for

studying cortical plasticity is
the brain of highly professional
musicians because most
musicians start very early in
life with musical practice
sometimes before the age of 5
years. In addition, throughout
their life they continue to
practise their musical skills
many hours a day. Therefore,
we assume that the brain of
musicians is an ideal paradigm
to study brain plasticity.