ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ‘‘

ФАКУЛТЕТ ПО ХУМАНИТАРНИ НАУКИ

Катедра „История и археология”

КУРСОВА РАБОТА

По дисциплината:
Обекти на световното културно наследство в България

На тема:
Особености на архитектурния облик на Казанлъшката гробница

Изготвила: Проверил:
Специалност: Археология
Фак. №:

Шумен
2019 г.
В листата на световното културно-историческо наследство влизат немалко знакови
паметници на тракийската култова архитектура, станали известни не само със своята
архитектура, но и с уникалната си живописна украса.
Първата, станала световноизвестна със своята уникална живописна украса – гробница,
открита в т.нар. Долина на тракийските царе, е Казанлъшката гробница. Казанлъшката
гробница е разположена в североизточната част на съвременния град Казанлък. Тя е
попадала в териториите на военно-политическото обединение на тракийското Одриско
царство. Ситуирана е на възвишение – „Тюлбето“. На нея случайно са попаднали група
войници от противовъздушната отбрана през 1944 г., които са прокопали галерия в
могилата за укритие.
Днес гробницата се оценява като един от шедьоврите на ранноелинистическото
изкуство. След откриването на гробницата през април 1944 г. са предприети различни
дейности, целящи консервацията, реставрацията и експонирането на паметника,
свързани изключително със запазването на стенописната декорация. Впоследствие е
възприета идеята да се изгради точно копие на гробницата, изпълнено през 1973 – 1974
г. Поради голямата историческа, художествена и научна стойност, запазената
автентичност и осигурената защита, Казанлъшката гробница е обявена за паметник на
Световното културно наследство през октомври 1979 г. Тя е първият български
паметник, включен в списъка на ЮНЕСКО.
През 1946 г. гробницата е била вградена в специална защитна постройка, която през
1960 г. е преустроена. През 1961 г. е снабдена с климатична система, която да осигури
необходимите условия за съхранение на стенописите. С цел тяхното съхранение
достъпът до оригиналната Казанлъшка гробница е строго ограничен. Достъпна за
посещения е изградената в близост гробница-копие. Тя е проект на архитект Младен
Панчев. Художниците, пресъздали стенописите, са проф. Любен Прашков, Златка
Кожухарова и Слави Войков.
Гробницата е разположена в южната половина на могилния насип, с ориентация от
север към юг, с вход от юг. Състои се от преддверие, дромос и кръгла гробна камера с
кошеровидно-камбановиден купол.

Архитектурна форма.
По своя план и пространствено оформление тракийската гробница край Казанлък спада
към т.нар. кръгли куполни гробници, които са известни в гробничната архитектура на
Тракия, райони от Мала Азия, Южна Русия и др. Тези гробници, макар и да си
приличат по основната си форма и да принадлежат към един и същ архитектурен тип,
се различават значително една от друга: по своите размери; конструкция; начин на
засводяване на купола и коридора; по детайли на архитектурния план; по използвания
строителен материал.
Обединяващият елемент се явява в погребалната камера, която е с кръгъл план и
куполен свод.
Най-голяма по размери, със сложен план и особено внушителна е гробницата при с.
Мезек, Свиленградско. Тя е дълга 30 м, а могилният насип, който се издига над нея, е
висок 14 м, с диаметър 90 м.1 Както повечето куполни гробници, и гробницата край
Мезек е изградена от големи каменни блокове, с обработени лица към вътрешната
страна. Добре запазени са и куполните гробници при Лозенград, Курткале край Мезек и
Филипово до Пловдив. Строителният материал са каменните дялани блокове. За
построяването на гробниците край Казанлък и Копринка, обаче е използвана тухлата.

1
Живкова, Л. Казанлъшката гробница. С., 1974, стр. 35.
Най-близките паралели на Казанлъшката гробница са другите куполни гробници,
открити в Тракия.
Най-близките могат да бъдат открити между нея и гробниците 2 и 3 от некропола на
Севтополис. Откриването на тракийския град Севтополис край Казанлък през 1948 г.
дава нова, допълнителна светлина върху общия градоустройствен характер, строителна
култура и архитектурно майсторство на траките. По място, време и същност
Казанлъшката гробница явно е неразривно свързана със Севтополис и отговаря на най-
големия разцвет на града и неговата културна история и изкуство през ранната
елинистическа епоха.
Казанлъщката гробница е разположена в южната част на могилния насип, ориентирана
от север към юг, с вход към юг и е изградена на нивото на околния терен. Състои се от
три помещения. Главният корпус представлява гробна тухлена камера, с кошеровидно-
камбановиден купол, който е висок 3,25 м. 2 Върхът е покрит с ключов квадратен камък
с кръгла тапа. Тесен тухлен дромос с правоъгълна врата, оформен с рамка от големи
дялани каменни блокове, страничните от които са издадени навътре, води към
централното помещение на гробницата – гробната куполовидна камера.
Дромосът има правоъгълна форма, с дължина 1,95 м. Засводен е с двускатен фалшив
свод, образуван от издадените една над друга тухли, скосени в долния си ръб. Входът
на дромоса, тесен и висок, е оформен от същата рамка от големи дялани блокове и в
горния си край завършва с остър връх. Покриването на дромоса в откритите досега
тухлени гробници е еднакво – двускатно чрез надвесване с тухли.3
Правоъгълното преддверие е оформено при входа на дромоса, отделено с каменна риза
от два успоредни зида. Изградено е от грубо издялани каменни блокове на калова
спойка и е измазано с дебел слой глина, върху който е положена бяла варова мазилка.
Може да се предполага, че преддверието е имало дървено покритие, тъй като се
забелязва наличието на хоросанова мазилка и щукатура, с която са били измазвани
вътрешните му стени.
Каменна риза от ломени камъни, споени с глина, които образуват пласт с дебелина 60 –
70 см, покриват целия тухлен корпус на гробницата.
Това, което най-много различава Казанлъшката гробница от останалите куполни
гробници, е формата на нейния купол. Известните досега гробници, изградени от
монолитни каменни блокове, имат обикновено кошеровидна форма. Куполът на
Казанлъшката гробница се различава със своята кошеро-камбановидна форма. Линията
на свода не завива в конкавна крива, както при гробниците, градени с каменни блокове,
а е конкавна в по-голямата си долна част и конвексна към върха на купола. За разлика
от гробните камери на други куполни гробници, тук централното куполно пространство
представлява съчетание от напряко пресечено кошеровидно пространство, над което
сводът продължава в камбановидна форма.
Градивният материал са тухли, свързани с хоросан, което е оказало влияние върху
конструкцията на купола на Казанлъшката гробница.
Казанлъшката гробница и другите такива, градени с тухли, показват, че тухлата е била
използвана като строителен материал от траките две столетия по-рано от римляните, за
което свидетелства и гробничната архителтура в района на Севтополис.
Корпусът на гробницата е изграден от тухли. В дромоса те имат правоъгълна форма, а в
куполното помещение са секторни – трапецовидни. Тази форма е предназначена за
иззиждане на архитектурни форми с кръгъл план.4

2
Пак там.
3
Пак там, стр. 39.
4
Пак там.
Тухлите са разположени в хоризонтални концентрични редове, споени с хоросан.
Преддверието на гробницата единствено е изградено от грубо издялани каменни
блокове, споени с кал.
След построяването на гробницата около нейната зидария са били натрупани
множество камъни, върху които е тежала пръстта на могилата и същевременно са
служели за дренаж. Подовете на гробницата и коридорът също са били дренирани, за да
се избегне влагата. За тази цел е положен много дебел слой дребни камъни, замазани
отгоре с хоросанова мазилка, обагрена в червено.
Редица обстоятелства дават основание Казанлъшката гробница да бъде смятана за един
от последните представители на куполните гробници в Тракия. Доказателство за това,
от една страна, се явява особената кошеро-камбановидна форма на нейния купол и
използването на тухлата като строителен материал, а от друга – изключително богатата
декоративна и живописна украса по стените.

Стените на дромоса и гробната камера са покрити с живописна украса, следваща

декоративната система на гръцката архитектура. Използвана е фресковата и темперната
техника, на места подсилена с енкаустика.5

Декоративна и живописна украса.

Казанлъшката гробница е известна преди всичко със забележителните стенописи в
куполното помещение и дромоса. Декоративната концепция представлява широк
цокъл, чието предназначение е да поддържа живописните композиции във фризовете с
фигурални изображения. В живописта преобладава характерният за елинистическата
епоха червен цвят. Той е получен от червената охра в няколко тона от по-слаб или по-
гъст разтвор.6
Черният цвят сам у дали горени въглища, примесени с по-голямо или по-малко
количество пепел.
Варов разтвор, примесен с гипс, е дал белия цвят. Жълтият е в два тона. По-тъмният е
от тъмножълта охра, а по-светлият – от антическа жълта охра.7
Кафявият цвят, който е в няколко нюанса, е добит от по-силно или по-слабо нагрети
различни видове охри.8
Основните цветове, с които са обагрени долните части на стените както в куполното
помещение, така и в преддверието, са червеният, белият и черният. В декоративната
украса широко е приложен инкрустационният полихромен стил.
В дромоса е приложена по-сложна декоративна система. Неговата дължина,
оформление и стенописите подготвят за влизането в гробната камера. Стените му са
разчленени съобразно канона на йонийския архитектурен стил. 9 Блестящата от
мраморния прах в нея мазилка на цокъла имитира ортостати от черен мрамор,
ограничени от бял релефен пояс, над който следва оцветена в помпеанско червено
гладка стена, горният край на която е обиколен от фриз с растителен орнамент. 10 Върху
двата ската на свода са изобразени два фигурални фриза с военни сцени. В центъра на
всяка от тях има двойка воини, от двете страни на които прииждат въоръжени пешаци и
конници. Върху двата фриза са представени общо двадесет и една фигури, но въпреки

5
Дончева, Ив. Тракийската култура в българските земи, В.Т., 2012, стр. 84.
6
Живкова, Л. Казанлъшката гробница, С., 1974, стр. 41.
7
Пак там.
8
Пак там.
9
Дончева, Ив. Тракийската култура в българските земи, В.Т., 2012, стр. 84.
10
Пак там.
това няма никакъв схематизъм в третирането им.11 Някои от воините носят тракийски
тип шлемове, други особен вид шлемове или шапки, а трети са гологлави. Облечени са
в къси препасани хитони и ниски обувки, а на раменете им се развяват червени и сини
хламиди. Въоръжени са с по две къси копия или с дълги извити мечове, прикриват се с
кръгли или елипсовидни щитове.12 Предполага се, че двете сцени отразяват минали
събития и подвизи от живота на погребания или погребални игри, организирани в
негова памет.

Закръглената стена на куполното отделение започва с изпъкнал от общата плоскост

широк цокъл. Той наподобява мраморен бордюр, над който следва чиста стена с варова
замазка. Цялата повърхност е разпределена на осем големи правоъгълни плоскости,
наподобяващи отделни плочи.
Декоративната и фигуралната живопис в дромоса е изпълнена върху основа от варов
разтвор, примесен с мраморен прах, а в куполното отделение стенописите са рисувани
върху изгладена повърхност от варов разтвор със следи от мраморен прах.
На базата на анализа на стенописите в дромоса и на съпоставката им с писмените
сведения относно епохата на ранния елинизъм, Ив. Венедиков прави извода, че на
едната сцена са представени бойни игри, каквито е наблюдавал Ксенофонт при
гостване на Севт III, а на другата – пленяването на Агатокъл, син на Лизимах, от някой
от синовете на Севт.
Стенописите в дромоса подготвят за впечатляващите сцени, които са изобразени в
кръглата гробна камера. Тук цокълът имитира ортостати от бял мрамор, а релефният
пояс над тях е черен.13 Целият купол е покрит със стенописна украса, състояща се от 2
фриза, носена на архитрав, върху който са изобразени букрании, които се редуват с
четирилистни розети.

В гробницата били намерени по-незначителни предмети, което показва, че още в

древността тя е била ограбена. Останалият там гробен инвентар е бил разпръснат по
пода на куполното помещение.14 В западната половина на гробницата е намерена
остродънна глинена амфора с две дръжки, чиито форма и големина съответстват на
такива от много други тракийски гробници и гробове от V – IV в. пр. н.е. Също така е
имало и човешки кости; изгнили останки от дърво; железни гвоздеи; късове от съдове;
местна изработка и вносна гръцка керамика.
Намерени били и няколко малко, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина; част от
желязна юзда; железен връх на копие; силно повреден железен нож; три малки
осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло, с оцветени в небесносиньо тичинки на
цветчета; една глинена розетка с 28 листенца, лицевата страна, на която е сухо
позлатена; малка златна халка; 140 дребни, полусферични златни копченца; тесни
златни, спирално усукани лентички.
Копченцата и лентичките са били пришити към някаква тъкан, вероятно от облеклото
на знатните покойници, а розетките – от диадемата на тракийката. Всичко това
свидетелства за високо развитото ювелирно изкуство у древните траки.

11
Пак там.
12
Пак там.
13
Пак там, стр. 85.
14
Живкова, Л. Казанлъшката гробница, С., 1974, стр. 23.
 Използвана литература:
- Дончева, Ив. Тракийската култура в българските земи, В.Т., 2012.
- Живкова, Л. Казанлъшката гробница, С., 1974.