ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ”

ФИЛОСОФСКО-ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА

ПО

………………………………………

ТЕМА: ТРАКИЙСКОТО СЪКРОВИЩЕ ОТ С. БОРОВО

СТУДЕНТ: …………………………..
СПЕЦИАЛНОСТ: Български език и история
Факултетен № ………………

Предадена: април 2010 г.

 Съдържание

Увод....................................................................................................................2
Торевтика...........................................................................................................3
Съкровището от село Борово...........................................................................6
История на откриването му и хипотези за принадлежността му.............6
Описание и анализ на намерените съдове..................................................7
Общи сведения за ритоните.....................................................................7
Каничка-ритон. Описание........................................................................9
Интерпретация на изображенията от каничката-ритон.......................10
Ритон с протоме на кон...........................................................................11
Ритон с протоме на бик...........................................................................12
Ритон с протоме на сфинкс....................................................................12
Купа..........................................................................................................13

УВОД

За разбиране изображенията върху намерените съдове, отнасящи се за

съкровището от с. Борово, според мен е важно, да се разбере смисъла и появата
на изкуството за художествена обработка на метал. Затова в началото съм се
спрял върху тротевтиката – възникване, същност. Постарал съм се да онагледя с
различни примери (не само на базата на съкровището от с. Борово, въпреки че и
то се споменава на няколко места в тази първа глава) развитието и различните й
направления.
Нататък курсовата работа е по модела: общи сведения, хипотези за произ-
хода и описание на намереното съкровище.
Вместо да посочвам използвана литература, използвах възможността на
програмата да посочвам (в края на разработката) от кой автор и кое негово
произведение е съответният цитат.
 ТОРЕВТИКА

Торевтика – изкуството на релефната обработка на художествени изделия

от метал. Например, изработката на фиали.

Торевт се нарича майстор, който изработва предмети от скъпоценен

метал, ковач. Торевтиката възниква с усвояване на уменията за обработка на
метали - в епохата на халколита.
С появата на металообработването се появява и царската институция, ка-
то институция на еднолична власт. В тази епоха майсторството на ковача е
свързвано с божественото знание и владетеля. Пример за поява на торевтика и
торевти в българските земи е обществото, създало културата на Варненския
халколитен некропол от IV хил. пр. Хр. Царете, погребани в некропола са озна-
чени и като торевти - заедно с изящните произведения от скъпоценен метал, в
техните гробове са положени и ковачески инструменти брадва, длето, шило и
др.
Дълго време в българската наука тракийските произведения на торевтика-
та са се смятали за повлияни и изработени в Скития. Пръв Б.Филов през двай-
сетте години на двадесети век успява да обособи тракийското изкуство, а него-
вата теория се доразвива от Иван Венедиков, който утвърждава мнението за
собствено тракийско изкуство, развито под влиянието на Източния свят и преди
всичко Предахеменидски Иран и Мала Азия. В потвърждвние на тази теория са
откритите съкровища от Луристан и Зивие, в които Венедиков вижда известни
паралели.1 Освен източни влияния, има и сериозни доказателства за известно
гръцко влияние в тракийското изкуство и по-точно в техническото изпълнение.
Предполага се, че изкусни гръцки майстори са изработвали голяма част от
тракийските произведения, съобразявайки се с местния вкус, но използвайки
традициите на гръцкото изобразително изкуство. Фактът, че гърците не отделя-
ли голямо внимание на скъпоценния метал за изработване на предмети на лукса
би могло да подтикне майсторите да търсят своето препитание сред “варвари-
те”, които според тях се кичели със злато и сребро.
 Произведенията на торевтиката са твърде разнообразни и в България те се
откриват предимно в съкровища. С термина “съкровище” се обозначава наход-
ка извън контекста на археологически разкопки, погребения или селища. Те са
предимно случайни и причините за тяхното заравяне в земята все още на са
изяснени напълно. Според някои учени те са заравяни вследствие на бягство, но
според други в това би могло да се търси и ритуален смисъл. Интересни са
интерпретациите на Иван Маразов във връзка с укриването на съкровищата.
Формите на тракийската торевтика са многобройни и разнообразни.
Даниела Агре прави следната класификация на съдовете според тяхното
предназначение. Тя ги подразделя на: съдове за разливане на течности, съдове
за пиене и съдове с друго функционално предназначение. Към съдовете за
разливане на течности тя причислява каните. Според нея в Тракия те се
появяват в последната четвърт на Vв.пр.Хр. В началото тяхната изработка е по-
груба, а формата по- тромава.
От съдовете за пиене внимание заслужават най вече ритоните. Поради
своята нефункционалност в ежедневната употреба те са сред най- забележител-
ните съдове в тракийските съкровища превърнали се в символ на тракийското
изкуство, въпреки нетракийския си произход. В своето изследване за Ритоните
в Тракия Иван Маразов проследява тяхното развитие в Древния свят. Един от
главните признаци на ритона са двата отвора. Такива съдове се срещат още в
IIIхил.пр.Хр. с формата на животински глави. Според Тухелт поява на вази с
животински глави е в средноминойския период II- III. В Гърция също се
появяват ритони, но за разлика от “варварския свят” там те никога не се
изработват от благороден метал, а предимно от глина. Най широка популярност
ритонът от скъпоценен метал получава в Скития, като тук се срещат дори и
ритони изпълнени в тракийската художествена традиция. Очевидно е, че
ритонът има култова функция и играе ролята на царска инсигния в ритуала.
Херодот посочва сред обичаите на скитите: “Веднъж в годината владетелят в
своята област приготвя съд за смесване на виното. От този съд пият само
тия, които са убили враг. А тия, които не са успели да убият още враг, не
могат да пият вино от този съд, а са длъжни да стоят настрана като
опозорени. За скитите това е най- срамното от всичко. Напротив, на всички
онези, които са умъртвили много врагове се подават по две чаши и те ги
изпиват наведнъж.”2 За ритуалното предназначение на ритона ни подсказва и
изображението на каничката от Борово.
Тракийските ритони завършват най- често с глави или протомета на
животни. Обикновено това са бик, кон, елен, овен и козел. Особено популярен
сред траките е конят. По обясними причини изтъкнати от древните автори това
животно е почитано и някои изследователи го смятат като символ на царската
власт, както и бикът има функции свързани с мъжествеността. В иконографс-
кото изобразяване на бика и коня Иван Маразов е склонен да види ахеменидска
мода, която, която според него е била възприета от Тракия. Тези ахеменидски
черти той вижда в изобразяването на гривата като равна ивица изпълнена с
паралелни насечки, а долната и част е представена чрез врязани вълнисти
линии. Друга ахеменидска традиция според Маразов е главата на животното да
се привежда към шията. При това навеждане се образуват гънки, които майсто-
рът е изобразил с врязани дъговидни линии, концентрично разположени около
задната част на главата. В изображението на протометата на ритоните от
Боровското съкровище Иван Маразов намира точни паралели с ритоните от
Прага и Полтава, каничката от Враца, фалерите от Луковит и летница и др.3
Особено внимание трябва да се обърне на ритона с протоме на сфинкс от
Боровското съкровище. Според Тотко Стоянов, ако другите два ритона издават
ахеменидски модни тенденции, то този е изпълнен изцяло в стила на елинската
художествена традиция. Паралелите, които той прави са със сфинксовете, които
украсявали перилата около свещения извор в адитона на Аполоновия храм в
Дидима.4 Ако трябва да обърнем внимание на семантичния аспект на образа на
сфинкса, то може да се каже, че всъщност той е в женски род. Според Иван Ма-
разов ролята на това митологично същество е като пазител на границата между
природния и културния свят.5

1
Китов,Г. Агре,Д. Въведение в тракийската археология. София. 2002. 179- 180.
2
Маразов, И. Ритоните в Древна Тракия. София. 1978. 9- 18
3
Маразов, И. Ритоните в Древна Тракия. София. 1978.120-122
 Освен каничките и ритоните към произведенията на тракийските торевти
спадат и гобелетата. Това са съдове стеснени в средата, които понякога се ин-
терпретират и като украшения за главата. За епохата на елинизма обаче такива
съдове засега не са открити, което ги поставя извън темата на интересуващата
ни епоха.
Най-разпространените метални съдове в Тракия са фиалите. Фиалата има
форма на купа, която има в средата на дъното полусверичен пъп (умбо). Те
често се украсяват с канелюри или други повтарящи се орнаментални мотиви.
Изработват се чрез изчукване върху матрица, а понякога по- сложните са
добавят или гравират ръчно. Същата техника на изчукване е характерна и за
останалите произведения на торевтиката, както и за изработване на роговете на
ритоните. При ритоните обаче е характерно, че двете части се правят отделно,
като протомето често се излива в симетричен калъп, а детайлите понякога се
прибавят ръчно. Много често и по- сложните форми на съдове се правят от два
или повече отделни листа, които впоследствие се припояват.

СЪКРОВИЩЕТО ОТ СЕЛО БОРОВО

История на откриването му и хипотези за принадлежността му

Съкровището от Борово, област Русе е случайна находка от 1974 година
при оран край Борово в Русенска област. Съкровището се състои от 5 сребърни
съда - купа, ритонизирана кана, три ритона с протомета на кон, бик и крилат
сфинкс. Съдовете са част от плячкосаната от Филип ІІ Македонски одриска
хазна, която в последствие попада в трибалтски ръце, след като те разбиват
Филип ІІ Македонски през 339 година преди Христа. Върху два от ритоните
има надписи на одриския цар Котю І.
Върху двата ритона и каничката има надписи, които се превеждат като
“Котис от Беос”. Според Тотко Стоянов този сервиз може би е подарък на

4
Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium
Thracicum 3. 1998.76-77
5
Маразов, И. Мит, ритуал и изкуство у траките. София. 1992. 40-41
Котис към гетския владетел Котела или на местно светилище. Пак според
същия има вероятност то да е изработено по поръчка на Котис и изработено от
ахеменидски майстори, тъй като ясно личи, че надписите са поставени
вторично, ако боровското съкровиче е подарък за гетския владетел.6
Съдовете са изработка на гръцки майстори с изключение на купата, която
е дело на месното занаятчийство. От надписите върху два от ритоните и
каничката, които се превеждат като “Котис от Беос” може да се предположи, че
това са царски дарове към местния гетски владетел Котела или местно
светилище. Според Тотко Стоянов в контекста на иконографските и стилови
белези каната- ритон би могла да се датира между самия край на V и началните
десетилетия на IVв.пр.Хр.7 С термина “съкровище” се обозначава находка
извън контекста на археологически разкопки, погребения или селища. Те са
предимно случайни и причините за тяхното заравяне в земята все още на са
изяснени напълно. Според някои учени те са заравяни вследствие на бягство, но
според други в това би могло да се търси и ритуален смисъл. Интересни са
интерпретациите на Иван Маразов във връзка с укриването на съкровищата.
Използвайки легендата за Траян, който търсил съкровищата на дакския
владетел Децебал, укрити в коритото на реката Саргетия той се опитва да
обърне внимание върху обстоятелството на намиране на Рогозенското
съкровище, което е открито на брега на поток. Пак според него изхождайки от
митологична гледна точка укритото съкровище е заровено, но с цел да бъде
намерено, и то не от кой да е, а от човекът, който притежава качествата да стане
цар8. Тотко Стоянов дава и друга възможна хипотеза свързана с Боровското
съкровище. Според него причините за неговото заравяне могат да се търсят в
опустошителното земетресение в Добруджа причинило разрушаването на
гетската столица Хелис. Може би това е акт на омилостивяване на земята.9

6
Стоянов, Т. Гетската столица при Сборяново- проучвяания, резултати, исторически проекции.
История.1996. 5/6.84-91
7
Стоянов, Т. Гетската столица при Сборяново- проучвяания, резултати, исторически проекции.
История.1996. 5/6.84-91
8
Маразов,И. Митология на златото. София. 1999.193-223
9
Описание и анализ на намерените съдове

Общи сведения за ритоните

Поради своята нефункционалност в ежедневната употреба те са сред най-

забележителните съдове в тракийските съкровища превърнали се в символ на
тракийското изкуство, въпреки нетракийския си произход. В своето изследване
за Ритоните в Тракия Иван Маразов проследява тяхното развитие в Древния
свят. Един от главните признаци на ритона са двата отвора. Такива съдове се
срещат още в III хил. пр. Хр. с формата на животински глави. Според Тухелт
поява на вази с животински глави е в средноминойския период II- III. В Гърция
също се появяват ритони, но за разлика от “варварския свят” там те никога не
се изработват от благороден метал, а предимно от глина. Най широка популяр-
ност ритонът от скъпоценен метал получава в Скития, като тук се срещат дори
и ритони изпълнени в тракийската художествена традиция. Очевидно е, че
ритонът има култова функция и играе ролята на царска инсигния в ритуала.
Херодот посочва сред обичаите на скитите: “Веднъж в годината владетелят в
своята област приготвя съд за смесване на виното. От този съд пият само тия,
които са убили враг. А тия, които не са успели да убият още враг, не могат да
пият вино от този съд, а са длъжни да стоят настрана като опозорени. За скити-
те това е най- срамното от всичко. Напротив, на всички онези, които са умър-
твили много врагове се подават по две чаши и те ги изпиват наведнъж.”.10 За
ритуалното предназначение на ритона ни подсказва и изображението на канич-
ката от Борово.
Тракийските ритони завършват най- често с глави или протомета на жи-
вотни. Обикновено това са бик, кон, елен, овен и козел. Особено популярен
сред траките е конят. По обясними причини изтъкнати от древните автори това
животно е почитано и някои изследователи го смятат като символ на царската
власт, както и бикът има функции свързани с мъжествеността. В иконографско-
то изобразяване на бика и коня Иван Маразов е склонен да види ахеменидска
мода, която, която според него е била възприета от Тракия. Тези ахеменидски

10
Маразов, И. Ритоните в Древна Тракия. София. 1978. 9-18
черти той вижда в изобразяването на гривата като равна ивица изпълнена с
паралелни насечки, а долната и част е представена чрез врязани вълнисти ли-
нии. Друга ахеменидска традиция според Маразов е главата на животното да се
привежда към шията. При това навеждане се образуват гънки, които майсторът
е изобразил с врязани дъговидни линии, концентрично разположени около зад-
ната част на главата. В изображението на протометата на ритоните от Боровско-
то съкровище Иван Маразов намира точни паралели с ритоните от Прага и Пол-
тава, каничката от Враца, фалерите от Луковит и летница и др.11
Относно технологията на изработване на ритоните може да се предполо-
жи, че протометата са били отливани, както и устията, след което умело са били
припоявани към рога. Рогът пък е бил изработен от сребърен лист украсен по-
средством техниката на изчукване.12 Част от пластичните орнаменти са се по-
ставяли в последствие чрез припояване.

Каничка-ритон. Описание.

Тя е изработена от сребро с позлата, височина 16,5 сантиметра, диаметър

на устието 9 сантиметра и датирана около 383 - 360 година преди Христа.
Каничката-ритон от Боровското съкровище заслужава особено внимание,
защото е украсена не по традиционния начин, а в нея са изобразени сцени от
митологията. Твърде вероятно е и тя да се явява централен съд в сервиза. Тя
има яйцевидно тяло, заострено към дъното и снабдено с една дръжка. Според
Стоянов тялото на каничката е била изработена от три отделни части - тялото,
шийката и дръжката. Според него тялото е отлято, а шийката огъната чрез
изчукване. Отделните части от съда са били припоени.13 Сцената върху тялото
на каничката е развито в два фриза. Каничката носи надписи с гръцки букви,
изчукани с точки: “Kotyos eg Beo”. В долния фриз са изобразени шест фигури,
които са по- големи спрямо фигурите от горния фриз, което подсказва, че това е
основната сцена от композицията, а вдолния фриз са изобразени единадесет фи-
11
Маразов, И. Ритоните в Древна Тракия. София. 1978.120-122
12
Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium Thracicum
3. 1998. 70- 71
13
Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium Thracicum
3. 1998. 79- 80
гури. Долната композиция е разделена на две от изображение на кратер, поста-
вен под чучур с форма на лъвска глава. Централната фигура от каничката е изо-
бражение на гола фигура на възрастен мъж седнал върху скала, застлана с меча
или лъвска кожа. Той е с широко лице, къса брада, а на главата си носи венец от
бръшлян. Фигурата е представена насреща. Във вдигната си дясна ръка мъжът
държи ритон с протоме на грифон, а в лявата си ръка, която е сгъната пред гър-
дите държи фиала. От дясно в гръб към възрастният мъж танцува гол ерос, а на
лявата му ръка е завързана панделка. Срещу ероса седнал на камък силен свири
на двойна флейта. В ляво на централната фигура отново в гръб към него е пред-
ставена двойка мъж и жена седнали на камък. Фигурата на мъжа е изобразена
на по- преден план, като дългата му коса е покрита с бръшлянов венец, а лицето
му е покрито с дълга брада. Тялото му е горе, като част от мантията му, която е
постлана върху камъка покрива част от коленете му. Във вдигнатата си дясна
ръка то държи ритон с протоме на сфинкс, а в лявата, която е сгъната пред гър-
дите държи фиала. Седналата до него жена е с дълга коса и грижливо прибран
бритон, облечена в дълга до глезените дреха. Дясната и ръка е вдигната напред
на нивото на раменете, а лявата отпусната облегната на коляното, като с тях
държи предмет подобен на колан. Между двойката и кратера е разположен ерос
с бръшлянов венец който в протегната си лява ръка подава фиала на жената.
За разлика от долния фриз, който вероятно представя угощение то горна-
та композиция изобразява шествие. Торевтът е обозначил началото на шестви-
ето с двойка младеж и девойка прегърнати обрнати почти в анфас в бавен ход.
И двамата са наменати с мантии, а младежът в дясната си ръка през рамо носи
тирс. Пред тях е изобразена менада в танцова стъпка, следва гол сатир с два
бръшлянови клона в двете си ръце в бяг. Следващите две фигури изобразяват
група от вакханки, като едната свири на двойна флейта в бавен ход, а другата
пред нея танцува с лице към шествието. Следва гол сатир, превит под тежестта
на торба и подпирайки се на дълъг тирс. Предпоследен или втори в шествието е
силен преметнал през рамо дълъг тирс, а лявата ръка е вдигната в знак на
поздрав. Пред него върви вакханка с нож.
 На дъното на каничката в отделен фриз отделен от горния са изобразени
три жерава поглъщащи риба. Жеравитен са изобразени симетрично разположе-
ни в кръг около дъното на съда. Този фриз е отделен от горните два чрез въже-
видна пластична украса. Пластична украса, но от волути ограничава и горните
фризове на мястото, където се съединяват тялото и шийката.

Интерпретация на изображенията от каничката-ритон

Безспорно най-интересен предмет от Боровското съкровище се явява

каничката със своята богата и сложна композиция. Въпреки детайлните сцени и
наличието на отличителни знаци, сцената от каничката все още предизвиква
дискусии около сюжета. Фактът, че в изобразителния текст се срещат двата
ритона- този с протоме на кон и на сфинкс- са достатъчно ясен знак, че това е
сервиз, а не случайно попаднали предмети. Според Иван Венедиков сюжета на
каничката представя Залмоксис и свързания с него мистериален култ. За
двойката мъж и жена на горния фриз Венедиков разпознава Дионис и Семела,
но допуска, че е възможно да са Орфей и Евридика. Той свързва централната
сцена като пир в подземното царство. Сред персонажите от централния фриз
Венедиков разпознава Залмоксис, Зевс Керауниос и Персефона. Според него
сцената най-вероятно е свързана със слизането на Дионис в подземното
царство, който иска да прибере оттам майка си Семела. 14 Според Иван Маразов
обаче сцената от Боровската каничка представя култа към кабирите. Той успява
да различи Дионис, но вече в централния фриз заедно с неговите отличителни
знаци. За цялостното обяснение на сюжета Маразов включва и сцената от
дъното на каничката, където са представени три водни птици поглъщащи риба.
Той идентифицира птиците като жерави и съответно жеравите като част от
Кабирическите мистерии. Пак според него безспорно на каничката е изобразен
сватбен пир.15 В тази интерпретация се включва и Тотко Стоянов, който вийда в
сцената сватбата на Дионис и Ариадна. Освен това той дава и много близки
паралели, което потвърждава неговата интерпретация. Изхождайки от

14
Венедиков, И. Раждането на боговете. Стара Загора.1997.300-323

15
Маразов,И. Митология на златото. София. 1999.117-129
иконографията на други четири паметника, Тотко Стоянов смята, че каничката
е твърде вероятно да е била изработена в ателие в северозападна Мала Азия в
атели свързано с Дионисовия култ.16

Ритон с протоме на кон

Изработен е от сребро с позлата, с височина 20,2 сантиметра и диаметър

на устието 10,46 сантиметра.
Ритонът е изработен от сребро с позлата. Дължината на рога е 20,2см.
(същата дължина на рога има и ритона с протоме на сфинкс)17. Рогът е декори-
ран с вертикални канелюри, като в горния си край те са закръглени, а между тях
са поместени перли. Над тях във фриз е разположен гравиран орнамент на
бръшлянова клонка. Според проф. Иван Маразов този орнамент само маркира
мястото, където би трябвало да се припои летият орнамент от бръшлянова
клонка. Бордюрът на рога е украсен с овоиден орнамент, а в долната си част той
се извива почти под прав ъгъл. Протомето на ритона е представено от галопи-
ращ кон. Образът на животното е представен обобщено, но пластично са марки-
рани основните мускули и черти. Позлатата подчертава силуета и повишава
декоративния му изглед: ноздрите, окото, гънките между главата и шията,
гривата, мускулите на краката.18
В по-ранната литература той е поставен при ритона с протоме на сфинкс,
а в по-късната е свързан с протомето на кон. Това объркване произтича от фак-
та, че роговете са открити отделно от протометата.
Според Тотко Стоянов рогът е бил изчукан и допълнително припоен към
отлятото протоме. Под бръшляновата клонка в горната част на рага е предадена
фигура на птичка. Вероятно е изобразена птица от вида на дроздовете и по-точ-
но черен дрозд. Според Иван Маразов този сюжет може би символизира “дър-
вото на живота” особено характерно за Близкия Изток. Подобен сюжет може да
16
Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium Thracicum
3. 1998
17
Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium Thracicum
3. 1998. 70
18
Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium Thracicum
3. 1998. 70
се открие и в земите на скитите, като най- ярък представител е амфората-ритон
от Чертомлик.19 Според Т.Стоянов обаче паралелите с Чертомлик не са толкова
близки. В растителния орнамент и представената птичка той намира сходство с
корниза на храма на Хера в Аргос. Пак според него в цялостен контекст ритона
може да се интерпретира като кон до дървото на живота.20

Ритон с протоме на бик

Изработен е от сребро с позлата, височина 16,5 сантиметра и диаметър на

устието 9 сантиметра.
Ритонът с протоме на бик е силно фрагментиран от засегналия го плуг
при откриването му. Рогът е къс и извит под прав ъгъл. Покрит е с хоризонтал-
ни канелюри ограничени отгоре с ред перли. За разлика от останалите два
ритона тук липсва орнаментален фриз в полето над канелюрите. Протомето
представлява предната част на коленичил бик- предните крака са подгънати,
главата е приведена напред. Протомето е стилизирано, като главата е изработе-
на с повече внимание към подробностите. Мощта на животното е обобщена от
обобщена моделировка, която подчертава масивността на обемите. Конструк-
цията на ритона и украсата на рога свидетелстват за силно влияние от ахеме-
нидското изкуство.

Ритон с протоме на сфинкс

Изработен е от сребро с позлата, височина 16,5 сантиметра и диаметър на

устието 9 сантиметра.
Това е най-изящният ритон от боровското съкровище, като несъмнено той
следва стриктно елинската традиция и вероятно е изработен от елински майсто-
ри. Рогът е дълъг и отлят от масивно сребро и украсен с много добре профили-
рани канелюри. Отгоре канелюрите се разширяват и завършват със закръглява-
не, като между краищата им са поставени малки перлички. Над канелюрите е
изработен пластичен орнаментален фриз изобразяващ две бръшлянови клонки ,
които се срещат в центъра на предната част. Растението е представено изклю-
19
Маразов, И. Ритоните в Древна Тракия. София. 1978.62-70
20
Стоянов, Т. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. Seminaium
Thracicum 3. 1998
чително точно, а на мястото, където двете клонки се срещат са изобразени
кичури плодове. Под тях върху канелюрите е кацнала птичка. Всичко това е
отлято отделно като в последствие е припоено към фриза над канелюрите на
рога.
Протомето представлява полуфигура на сфинкс. Женското лице е строго
с правилни черти, изработено според класическите идеали на IVв.пр.Хр. Косите
опасват челото като венец и са събрани в кок. Ушите и са продупчени в долната
си част, което вероятно подсказва, че тя е носила и обици. На шията и е надя-
ната красива огърлица, от която висят амфорки. Гръдната част на тялото на
сфинкса е покрит с пера, а краката са му са изобразени като лъвски лапи. Дока-
то при изобразяването на лицето и тялото липсва всякаква стилизация то при
крилата тя е налице, като перата са изобразени в три последователни реда по
дължината на крилото. Позлатата на ритона предава допълнителна художестве-
на изящност, като с позлата са покрити гърдите, крилата, ноктите, огърлицата,
косите, бръшляновата клонка, птицата и орнамента на бордюра.

Купа

Смята се, че това е купа за вода. Купата е разлата и лежи върху столче.
Тя е изработена от сребро с позлата, височина 36 сантиметра и диаметър
29 сантиметра. Периферията и е украсена с овоиден орнамент. Снабдена е с две
дръжки с форма на полукръг, които влизат в отвори в горната част на аплика-
ции с изображения на изцяло позлатени глави на сатири. Върху дъното и е раз-
положена позлатена сцена на борба между грифон, който се е заканил да забие
клюн в главата на легнала сърна. Изображението е стилизирано, а сцената кате-
горично може да се свърже с местното тракийско изкуство.Купата има две по-
движни дръжки и столче украсено с орнаменти.
Сняг се събирал в Тракия през зимата и го съхранявали в специални хра-
нилища. Снежната вода била ценена през лятото, когато тракийският елит я
пиел през лятото. С нея разреждали или охлаждали виното. Практиката да се
складира сняг в кладенци и дълбоки зимници била застъпена в Тракия чак до
времето, когато се появяват първите хладилници.