Панагюрското златно съкровище е тракийско съкровище, датирано към края на IV-

ти, началото III в. пр.Хр. Намерено е през 1949 година на два километра южно от
Панагюрище.

Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата

украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства
и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от девет съда изработени
от чисто злато с общо тегло над 6 кг.
Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на
животни - овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните
са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката
митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата
на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички оформени
като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-
митологични същества с тяло на животно и глава на човек.
Майсторска изработка има и намерената фиала-плитък съд с формата на тава.
Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг
с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-
малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е
от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с
растителни орнаменти.
Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са
оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на
виното намиращи се в основата на съда като негърски глави. Между негърските
глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията.
Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски
пресъздадени сцени от митологията.

Предметите от Панагюрското съкровище са комплектовани като изключително

богат и с висока художествена стойност сервиз за ритуални приношения. Те са с
особено важно значение за изучаването на траките и техния начин на живот,
връзките им с елинистичната култура и сходните вярвания.
След изследването на съдовете археолозите стигнали до няколко хипотези относно
произхода на съдовете. По-популярните са две: Първата е че предметите са
изработени в гр.Лампсак, елинска колония намираща се на южния бряг на Черно
море, в днешна Турция. А втората хипотеза, която напоследък започва да
надделява след археологическите открития в България през последните години и
високото майторство в изработката на намерените предмети е, че сервиза е
изработен в местно златарскоателие намиращо се в района на Панагюрище.
Кой е бил неговият собственик? Възможно ли е да е принадлежал на някой от
Одриските царе? Какво го е принудило да го скрие в земята? Точен отговор не
можем да получим. Можем само да гадаем, но това не ни пречи да се наслаждаваме
на Панагюрското златно съкровище, като на безценен, високо художествен и
уникален свидетел на древността.
Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е
обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до
р. Вардар и на юг до Егейско море (карта). Траките се споменават за първи път от
Омир в стих 434 от Десета песен на "Илиада". Тяхното име се разчита също в
крито-микенските писмени паметници.

Херодот (V, II): "Тракийската народност е след индийската най-многобройна. Във

всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата
народност са навред едни и същи."

Регионът на Пловдив през V-I в..пр.Хр. е бил населен от тракийското племе

одриси, което единствено всред известните 46 тракийски племена, създава
държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава
обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и
северните части на Гърция. Представителите на тракийската аристокрация били
погребвани в големи могили и каменни гробници с различен план, архитектура и
интериор (Обр.). Най-ранните гробници с цистовиден план и полихромна живопис
от V в.пр.Хр. се намират в района на община Калояново (Обр.). Те са свързани с
наследниците на първия одриски цар Терес I (480-440). От началото на IV в.пр.Хр.,
при царуването на тракийския цар Котис I (383-359), започва строителството на
монументални зидани гробници с коридор (дромос) и гробни камери с врата за
многократно посещение. (Обр.). Този тип гробници се намират в района на
Перущица и Брестовица, Пловдив, както и при Старосел, община Хисаря.
ПАНАГЮРСКО СЪКРОВИЩЕ

Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6,100 кг, открити през
1949 г. в околностите на град Панагюрище.

Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни
зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още
неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и
началото на III в.пр.Хр.

(Обр.1) Фиала (блюдо), украсена с релефни изображения на

негърски глави и жълъди, разположени под формата на
концентрични кръгове.

(Обр.2) Златен ритон, изработен като глава на овен. Дръжката

на съда завършва с фигурата на лъв. Върху шийката релефно
са изобразени фигурите на Дионис и вакханката Ериопе,
представени седнали. Встрани от тях са представени
танцуващи вакханки.

(Обр.3) Златен ритон, изработен като глава на елен. Върху

шийката са изобразени фигурите на Атина, Парис, Хера и
Афродита.

(Обр.4) Златен ритон, изработен като глава на елен. Дръжката

на съда завършва с фигурата на лъв. Върху шийката са
изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с
Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик.

(Обр.5) Амфора-ритон с дръжки, завършващи под формата на

кентаври. Върху стените са представени три композиционни
сцени. Централната сцена представя петима воини по време на
битка. Втората сцена представя двама воини в спокойна поза
да гадаят на черен дроб. Върху долната половина на амфората
са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка,
който убива две змии.
(Обр.6) Златен ритон, чиято долна част е оформена като
протоме на козел. Върху шийката са изобразени релефно
фигурите на Хера, Артемида, Аполон и Нике.

(Обр.7) Златен ритон, изработен като глава на амазонка.

Косите са прибрани и покрити с воал. Върху шията е
изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с
фигурата на крилат сфинкс.

(Обр.8) Златен ритон, изработен като глава на амазонка със

шлем. Върху двете страни на шлема са изобразени релефно
фигурите на крилати сфинксове.

(Обр.9) Златен ритон, изработен като глава на амазонка.

Косите са прибрани и покрити с воал. Върху шията е
изобразена огърлица. Дръжката на ритона завършва с
фигурата на крилат сфинкс.
ПАНАГЮРСКО СЪКРОВИЩЕ
Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг, открити през 1949 г. на 08.12 около
десет часа и тридесет минути в околностите на град Панагюрище , в месността " Мерул" от тримата
братя Павел , Михаил и Петко Дейкови - Тухлари и каменари по професия .
ПАНАГЮРСКО СЪКРОВИЩЕ
Антично златно съкровище от края на IV и началото на III в. пр. Хр. Открито през 1949 на
08.12. в района на гр. Панагюрище, в местноста «Мерул» от тримата братя тухлари Павел,
Михаил и Петко Дейкови. Състои се от 9 съда, изработени от злато, с общо тегло 6,164 кг.
Ценен паметник за изучаване на изкуството и културата в тракийските земи през
античността. Съхранява се в Националния исторически музей в София. Както ще стане ясно
от разказите на очевидци и участници в тези събития, съкровището е било изложено без
охрана във витрината на хавлиената фабрика (която се е намирала тогава в центъра на
града) една седмица, и е предадено невредимо в
"Пловдивският исторически музей".
Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо) и осем ритона (чаши) с различни
зооморфни и антропоморфни форми. Съкровището е принадлежало на все още
неизвестен тракийски владетел на племето одриси, управлявал в края на IV и
началото на III в.пр.Хр.
Панагюрското съкровище се състои от една амфора-ритон (това е най-големият съд
със заоблено дъно и два отвора за пиене), дръжките на амфората са оформени като
статуйки на кентаври, а върху тялото и е разположена сцена от "Седемте срещу
Тива", а на дъното е изобразен Херакъл, който удушава двете змии,Митологични
сцени има и върху четири
от ритоните. Три канички-ритони с форма на женски глави, два ритона с форма на
глава на елен, един ритон с форма на глава на овен, един ритон
с форма на протоме (предната половина на тялото) на козел и една фиала. Фиалата
също е богато украсена: около гладкия, вдлъбнат пъп на дъното, в концентрични
пояси са разположени розети, жълъди и негърски маски.
РИТОН
Чаша или ваза във вид на рог с отвори в двата края. Изработвани от глина, сребро
или злато те са сред най-популярните съдове в Тракия.
АМФОРА
Античен глинен съд с конусовидно или издуто тяло, цилиндрична шийка, тясно
устие и две симетрично разположени отстрани дръжки. Използва се за съхраняване
и транспортиране на зърнени храни, маслини и течности.

В студеното утро на 8 декември 1949 година трима братя - Павел, Петко и Михаил
Дейкови, работят заедно в района на керемидената фабрика "Мерул" край
Панагюрище. Там един от братята забелязва в рохкавата глина проблясък. Така са
открити деветте съда от Панагюрското съкровище. Те са изработени от чисто злато
и общото им тегло е малко над 6 кг.

Най-големият съд е амфора – ритон, има и седем по малки ритона – 3 с формата на

животински глави, три с формата на амазонки и един е като портмоне с формата на
козел. Последният съд е фиала. От надпис върху фиалата се съди, че са изработени
в гр. Лапсакос на Дарданелите.
Съкровището се датира от III в пр. Хр. Историците предполагат, че съдовете са
били част от религиозен ритуал. В тях се е разливало вино. Съществува мнение, че
са били предназначени за ритуално пречистване на течност, вероятно пак вино,
чрез преливане от съд в съд. Във всички случаи се налага мнението, че в този вид
сервизът е непълен.

Не е ясно дали са принадлежали на местен тракийски владетел или просто са

донесени по тези земи от търговец или като военна плячка. Богатата украса по
съдове изобразява множество сцени от гръцката митология.

Въздействието и красотата на тези 6 кг злато не може да се опише, трябва да се

види, да се усети. В музея на град Панагюрище е изложено копие на откритото
съкровище, а оригиналът може да бъде видян в залите на НИМ в София, ако не е
на гастрол по света.

Съкровищата по българските земи - 2

Братя тухлари изкопават Панагюрското злато

Григор Николов

На 8. ХII. 1949 г. братята Павел, Петко и Михо Дейкови тръгват към нивите около
циглената фабрика край гара Панагюрище, за да копаят глина. Занаятът им иска
много труд, а както става с подобни професии - дава малко пари. Мисълта им е
заета с това как да складират глината на купчини, зимната влага хубаво да я напои,
после да я омесят до еднородна каша и да направят добри и здрави цигли, които да
продадат. Братята са изкопали и прехвърлили стотици тонове пръст, направили са
хиляди тухли и цигли, но за това, което ще последва в смръщения зимен ден,
никому не е минавало през ума и в най-смелите мечти.
--
Братята Павел, Петко и Михо Дойкови са бедни. Лете работят по кариерите и вадят
камъни за градеж, зиме като тухлари и циглари. На поляната край гарата, на която
многобройните изкопи придават вид на военен полигон, започват да копаят нова
яма. Горният слой е неподходящ и глината излиза на около метър и половина
надолу. Петко копае с правата лопата, Михо след него изхвърля пръстта, а за
кирката на Петко няма работа и той стои отвън край огъня, който са запалили, за да
се сгряват от време на време. При един от ударите Петко попада на някакъв
предмет. След години в спомените си Михо е записал:

"Тогава златото се ащиса (откри)!"

В студения декемврийски ден обаче си мислят, че съдинките са от бакър и Петко

даже възкликнал: "Я-а какви банди открихме!" Така наричали музикалните
инструменти.
Разкопали внимателно, разчистили пръстта с ръце и видели, че това не са никакви
"банди", ами върху една тава лежи някаква ваза (думите фиала и амфора тримата
братя ще научат доста по-късно), а около тях били разхвърляни други предмети,
които им приличали на златни. Все още нямали чувството ,че са открили някакво
голямо имане, но за всеки случай преди да извикат останалите работници, които
също като тях копаели глина наоколо, преброили съдовете. Павел, Петко и Михо
великодушно раздали предметите на любопитните да ги разгледат, но вече
надеждата, че това е злато кълняла в душите им и помнели, че след обиколката на
съкровището из работническите ръце,

трябвало да приберат девет предмета

После измили съдините от полепналата все още по тях глина в река Мерул, на
около 30 метра от мястото, където копаели. Замижали с очи, щом златото лъснало с
цялото си великолепие наредено върху една дъска. Вече били сигурни, че са
открили нещо невиждано дотогава у нас. Разделили съкровището по братски -
всеки вземал по три съда, скрили ги в торбите, в които си носели храна и тръгнали
към бащината си къща. Решили да не казват на жените си, докато се разбере какво
е това имане, но мълвата за него вече обиколила Панагюрище и съпругите им,
както се оказва в подобни случаи първи научили и с усмивките на Мона Лиза ги
очаквали пред дворните порти да се приберат. Намесила се и местната власт и
първенците от общинския съвет решили съкровището да бъде изложено във
витрината на ударниците на фабриката за производство на хавлиени кърпи.
Извървял се целият град. Мнозина, типично по нашенски, започнали да не харесват
съкровището. Подразнило ги, че са изобразени някакви неразбираеми за тях сцени
от гръцката митология. Сигурно в съдовете са очаквали да видят пари. Боговете
Херакъл, Дионис, Аполон, Афродита, Хера, Нике и героите Парис и Тезей нищо не
им говорели. Съкровището обаче останало цяла нощ под открито небе и никой не
му посегнал.
Оценка за най-ценното тракийско съкровище, намирано в света, най-напред прави
археологът Петър Горбунов:

"То е от чисто злато от III или IV век преди Христа

Чудно тракийско съкровище. То няма цена." Както е видно археологът не заляга

толкова на научните оценки, а разчита повече на емоционалните. И се оказва
напълно прав. Досега съкровището е излагано в галерии и музеи по цял свят.
Твърде малко са тези, които помнят при кой цар и в коя век е правено. Всички се
възхищават от уникалната му направа.
На другия ден рано сутринта пристигнал панагюрищенецът Димитър Цончев, по
това време директор на Пловдивския музей. Той отнесъл Панагюрското съкровище
към Пловдив в една раница, пешком, съвсем сам и неохраняван от никого. Така
златото станало собственост на Пловдивския музей. През 1980 година заради
национална изложба и предстоящата 1300-годишнина на България отива в София и
повече не се връща нито в Пловдив, нито в Панагюрище. Днес то се съхранява в
Националния исторически музей, а
земляците от Пловдив и Панагюрище се карат

за него и настояват пред различни държавни институции Панагюрското съкровище

да се върне там, където е открито.
От многобройните изследвания на учени безспорно са установени три неща -
принадлежало е на голям тракийски владетел, правено е в гръцка колония в Мала
Азия и е подарък на тракиеца от гръцки владетел. Както във всяка историческа
находка, споровете и тук са неизбежни. Едни от специалистите твърдят, че е
принадлежало на владетеля на Тракия Лизимах, управлявал провинцията след
Александър Македонски. Други учени смятат, че е подчертавало величието на
местния тракийски владетел на одрисите. Тази теория противниците оборват с
твърде простичкия въпрос: Защо тогава върху фиалата са

изобразени 75 негърски глави

По какъв път са достигнали до нашите земи тези предмети, като военна плячка или
по пътя на търговски обмен, кой е бил техният собственик, възможно ли е да са
принадлежали на някой от Одриските царе, какво е принудило собственика да го
скрие в земята- точен отговор не можем да получим. Можем само да гадаем, но
това не ни пречи да се наслаждаваме на едни високо художествени и уникални
свидетели на древността.
Пълна загадка е и защо Панагюрското съкровище е намерено на място, около което
няма никакви други следи от живота на траките, освен керамика от IV-III век пр. н.
е., покрита под дебел около метър слой от пепел. Опит да хвърли светлина върху
загадката направи преди няколко години известният наш археолог Георги Китов.
Пред бившия директор на Панагюрския музей Атанас Атанасов той разказвал, че в
Института по история при БАН се пази писмо от затворник, който преди 9
септември лежал в една килия с панагюрец. По-късно бил разстрелян, но преди да
го поведат по пътя към смъртта споделил, че е намерил златно съкровище край
Панагюрище, но после го закопал наново, защото трябвало да измисли какво да
прави с него. Затворникът описал мястото, което на всичко отгоре твърде
мистериозно съвпада с находката на братя Дейкови. Защо не са повярвали на
затворника? Ами просто надзирателите помислили, че е някаква манипулация, за
да изкрънка някой ден извън затвора, да отложи присъдата си, а и преценили, че
ако излезе, дори и охраняван, щял да направи опит да избяга.
Друга хипотеза е, че на мястото, на което е открито съкровището, е бил погребан
заможен тракийски владетел. Тракийските първенци били погребвани на границата
на владенията им. Но защо тогава няма тракийска гробница или могила, да не
говорим за останки от гроб? Някои предполагат, че

съкровището е отделено от гробницата,

за да се опази от нашествията на келтите и войнстващите македонски отряди -

дългогодишни врагове на траките..
Източно от мястото, на което е намерено съкровището, на 20-ина метра на същата
дълбочина, работници откриват основата на каменна пирамида. Археолози
проявили любопитство, срещнали се с директора на циглената фабрика и го
попитали дали знае нещо за тази необичайна пирамида. Шефът обаче бил сърдит и
на Панагюрското съкровище, и на братя Дейкови, и на цялата археологическа
наука. Той смятал, че след като работници са намерили съкровището на
територията на фабриката, то значи златото по право принадлежи на фирмата.
Шефът веднага си направил сметката, че ще заложи златото в банка, ще вземе
кредит и ще развие производството. Тъй, ама се намесили по-големи шефове от
него, съкровището станало държавна собственост, а мечтания кредит се изпарил
яко дим. По тази причина шефът на циглената фабрика не проговорил на братя
Дейкови до смъртта си, а на археолозите троснато отговорил, че това е пирамида
направена от неговите работници. Никой археолог не поставил под съмнение
думите му и не си направил труда да поразкопае и изследва загадъчната пирамида.
За находката

всеки от братя Дейкови получил по 300 000 тогавашни лева

Всеки от тях си направил къща. След като съградили дом се огледали и за земя.
Купили една нива от 8 декара, която да обработват заедно, но инвестицията излязла
неуспешна. Като заправили ТКЗС в Панагюрище им отнели земята. До края на
живота си обаче и тримата братя твърдели в един глас: "То не е злато, то е история.
Като го намерихме и си рекохме? "Само за музей е! Добре че попадна в честни
ръце!" Трябва да признаем, че Павел, Петко и Михо се оказали доста прозорливи,
може би защото са съзнавали, че едва ли за тях има друг вариант.

Панагюрско злато
Новата теория на д-р Георги Китов, който смята, че съдовете са с местен
произход, дело на тракийски майстори

“Неспокойни и тайнствени траки, изтънчени гърци, завоеватели македонци,

варвари перси – цял един свят излиза от земята като някакво шествие около
шестте килограма злато от Панагюрище” пише френският археолог Анри-Пол
Ейду за мистерията на Панагюрското съкровище. А в екзалтираните му думи се
крие и ключа към съдбата на Панагюрския край, събрала в себе си съдбата на
българската земя, с нейното богато и древно минало.

Панагюрското златно съкровище е регистрирано от ЮНЕСКО като световен

уникат – произведение на античното ювелирно изкуство.
Компютърна графика. Архив: в. "Време 2001"
Вратите на времето: Златото от Панагюрище

От Стоян Радулов
_______________

Отскоро вниманието към Панагюрското златно съкровище отново е голямо: в

Пловдив подариха при посещението на папа Йоан Панел ІІ копие на един от
ритоните; "Нешънъл Джиографик" публикува голямата статия "Българската треска
за злато", съкровището триумфално обикаля по света вече второ десетилетие... На
всичкото отгоре Панагюрското злато все още поставя въпроси с възможни
нееднозначни отговори, на които десетки учени се мъчат да отговорят, което
естествено подсилва неговата тайнственост. Един от последните, който се опита да
разбули магичната тайна и произхода на златото е д-р Георги Китов, откривател на
тракийския храм край Старосел, но преди това и на храма в Жаба Могила край
Стрелча.

Археологът Георги Китов.

Снимка: Кенет Гарет, сп. "Нешънъл Джиографик"

Необходимо е да припомним само, че съкровището се състои от 9 съда, тежи общо

6,164 кг и е отнесено към ІV в. пр.н.е. Открито е от тримата братя Павел, Петко и
Михаил Дейкови в местността Мерул край Панагюрище на 8 декември 1949 г.
Съдовете са амфора-ритон, седем ритона –един с форма на овнешка глава, два с
глави на елени, един с тяло на козел, три с форма на женски глави, и от една фиала
(съдът с негърските глави) – най-голямата откривана изобщо.
Всички изследователи подозират, че сервизът е непълен, включително и Китов.
Според него предположението се подхранва от сакралното значение на числото три
в тракийската религия и утвърждаващото се през последните години становище, че
тракийските съкровища не са били обикновени трезори, а дарове на земните и
слънчевите богове и са били заравяни в земята на два дяла.
Разглеждайки орнаментите по амфората-ритон Китов стига до композицията около
вратата – прецизно изработена. Страните и покривната плоча на входа имат
пластични орнаменти, които дотолкова наподобяват украсата на Стрелчанската
гробница, че той стига до предположението: художникът е имал предвид именно
нея или друга подобна. Още повече, че през пролетта на 2000 г. Китов открива
храма край Старосел, по чиито входове намира подобни орнаменти.

Четиньова могила край с. Старосел, където е открит тракийският храм.

Снимка: Георги Китов

Входовете на храма в Старосел имат същите орнаменти като тези на

вратата, изобразена върху амфората-ритон от Панагюрското златно
съкровище.
Снимки на входовете: Стоян Радулов
Снимка на амфората: Кенет Гарет, сп. "Нешънъл Джиографик"

Археологът счита още, че сцените по амфората са свързани с тракийски погребален

ритуал на обожествен по-късно владетел. В сцената с погребалното угощение от
Казанлъшката гробница жени също свирят на флейти, както и мъжът до вратата от
амфората, е другият довод на Китов. Ако се докажат предположенията за местния
произход на съда, основанията за което растат, авторитетът на тракийската
художествена традиция ще бъде затвърден.
Множеството непроучени още тракийски селища и стотиците могили говорят, че в
района трябва да се търси важен политически и културен център. В бурята на
честите нашествия и на постоянно сменящите се заселници през ІV-VІ в. оцеляват
предимно градските центрове на траките по Черноморието и на юг от Стара
планина. Това е благодарение и на защитата от Византия, която смята Тракия за
важна своя провинция.
Само така може да се обясни откриването на съкровището тук. Както и богатата
находка от златни и сребърни украси и бронзови съдове в местността Мрамор
край Панагюрище от V-ІV в. пр.н.е., подмогилните храмове край Стрелча и др.
Прави впечатление стиловото единство на групата предмети от Панагюрския край.

Карта: "Глобал Агро" ЕООД

Украсите от Мрамор и златният нагръдник от Стрелча са единствените засега от

Тракия, които са с двоен перлов низ по перифериите си. Нагръдника, според Китов,
е изработен в близко разположено ателие, заради един издатък, който се отчупва
веднага при откриването. Предпоставка за съществуването на тракийско
художествено ателие тук е наличието на експлоатирани в древността рудни
находища. Китов твърди още, че Панагюрското съкровище не само е произведено в
Тракия, но е и дело на тракийски майстори. То легитимира траките като носители
на високохудожествени творчески и техничесдки традиции.
И днес музейното осветление щом разпръсне електричество по рога на елени,
освети лицата на хора, придошли от далечни векове, трепват драпериите на
одеждите им, сякаш ще отворят устни женските глави и ще промълвят на своя език
тайната, крита повече от две хилядолетия.
Тайната на приказката за далечината на корените ни и провиденцията на бъдността.
Златото и мистиката:
То предпазва, понеже черпи сила от задгробния свят
Златото е възприемано като символ на светлината в българската митология – оттук
и връзката му с Огъня и Слънцето. Не случайно царят на Атина Тезей е в борба с
маратонския бик върху единия от ритоните от Панагюрското златно съкровище.
Според легендата Тезей го укротил и поднесъл в жертва на Аполон – богът на
Слънцето и покровител на Музите.
Златото е още символ на безсмъртието и вечността. Свързва се и със света на
мъртвите – а чрез него с плодородието. Панагюрското съкровище е с култово-
религиозен характер, според Георги Китов, което върви успоредно със
семантичната натовареност на златото в българските митове. Към силата на златото
митовете прибавят и предпазното му действие, обвързано със задгробния свят. А
съкровището е открито в район, обсипан със стотици могили, които още крият
неподозирани тайни и непознати произведения на изкуството. Мистики, тайни и
загадки…
Иначе златото (aurum) е химичен елемент от І група на периодичната система на
Менделеев с температура на топене 1063 градуца по Целзий. Днес някои златни
съединения се използват дори в медицината за приготвяне на лечебни препарати,
като например изотопът Аu от 198 валенция.