ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ

В БЪЛГАРИЯ:
НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
 BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES
NATIONAL INSTITUTE OF ARCHAEOLOGY
AND MUSEUM

PREHISTORIC RESEARCH
IN BULGARIA:
NEW CHALLENGES

Proceeding of the National Prehistory Conference

Peshtera 26-29.04.2006

Edited by
Maria GUROVA

Sofia
2008
 БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ
НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ
И МУЗЕЙ

ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ
В БЪЛГАРИЯ:
НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

Доклади от националната конференция по праистория

Пещера 26-29.04.2006

Под редакцията на
Мария ГЮРОВА

София
2008
4 М. Гюрова. Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства, 2007

През 2006 г., след прекъсване от 7 години, се проведе поредната национална конфе-
ренция по праистория. В този сборник са представени адаптираните за печат доклади на
повечето от участниците в нея. Организаторите на конференцията биха желали да бъде
възстановен традиционния ритъм и ефикасност на научните форуми на археолозите-пра-
историци. Изказвам благодарност на Ръководството на Националния археологически ин-
ститут и музей – Българска акaдемия на науките за насърчението и помощта за провеж-
дането на конференцията в Пещера и реализирането на настоящото печатно издание.

От редактора

© Национален Археологически Институт и музей – БАН

© Исторически музей – Пещера
© Редактор и съставител – Мария Гюрова (НАИМ-БАН)
© Превод на английски език – Камен Бояджиев (НАИМ-БАН)
© Редакция на английски език – Бисерка Гайдарска (Университет в Дъръм,
Великобритания)
© Графичен дизайн на корицата – Елка Анастасова (НАИМ-БАН)

ISBN
 5

СЪДЪРЖАНИЕ

Станимира Танева. Къснопалеолитни оръдия със затъпяване от България ..................9

Вивиана Митева. Хищниците като фактор в натрупването и трансформацията
на костите в археологическия контекст: пример с къснопалеолитен ансамбъл
от пещерата Козарника, Северна България. ..............................................................15
Ивайло Крумов. Регионално проучване на палеолитни пещерни находища
в Белоградчишко (Редака II) .......................................................................................24
Чавдар Начев. Геоложка характеристика на находища на флинт от района
на Козарника, Северозападна България. ...................................................................30
Мария Гюрова. Праисторическите земеделски сечива. индикатори
на неолитизационния процес......................................................................................39
Малгожата Гребска-Кулова. Раннонеолитната култура в долината
на Средна Струма, Югозападна България .................................................................56
Елена Маринова, Стефани Тибо. Дървесната растителност през ранния неолит
в района на селището Ковачево – антракологичен анализ ......................................66
Pуслан И. Костов, Филип Мачев. Минералогично и петрографско изследване
на нефритови и други каменни артефакти от неолитното селище Ковачево,
Югозападна България..................................................................................................72
Лиляна Перничева. Антропоморфна пластика от праисторическото селище
Българчево, Благоевградско .......................................................................................81
Елка Анастасова. Каменни ансамбли от праисторическо селище Българчево:
типологическа и функционална характеристика ......................................................92
Недко Еленски. Най-ранните фази на неолита в басейните на реките Янтра и
Русенски Лом. проблеми на културната идентичност .............................................96
Георги Ганецовски. Раннонеолитен гроб от Оходен, Врачанско .................................106
Радка Златева-Узунова. Неолитни артефакти от кремъчно находище
и работилница Оходен-Заешкото, Врачанско..........................................................120
Веселина Вандова. Къснонеолитни антропоморфни съдове от долината
на Струма ....................................................................................................................126
Татяна Кънчева-Русева. “Мислителят” от Нова Загора...............................................137
Евгения Найденова. Керамиката тип Вадастра на юг от река Дунав ..........................141
Петър Лещаков. Нови сведения за границата между културите Градешница
и Поляница: по данни от керамиката .......................................................................149
6

Димитър Чернаков. Раннохалколитна керамика от скален комплекс

Водна-Тъмно, община Иваново, Русенска област ..................................................159
Виктория Петрова. Разпространение на купите с две вертикални дръжки
през късния халколит в Горнотракийската низина ................................................168
Стоилка Терзийска-Игнатова. Зооморфни амфисбени от селищна могила
Юнаците .....................................................................................................................178
Мартин Христов. Халколитна керамична и костена антропоморфна пластика
от праисторическото селище до Лепица, Плевенско..............................................184
Цветана Попова. Археоботаничен анализ на материали от селищна могила
Хотница ......................................................................................................................189
Росица Миткова. Къснохалколитна керамична антропоморфна фигурка
от чашата на язовир Тича ..........................................................................................194
Светлана Венелинова. Антропоморфна фигурка от Деница, Шуменско ...................205
Стефан Чохаджиев, Светлана Венелинова. Новооткрит халколитен некропол
край Смядово: предварително съобщение ..............................................................211
Мая Аврамова. Нерегулярни практики в погребалния обред (по данни
от халколитните гробове в некропола на Големия остров до Дуранкулак) .........219
Mария Иванoвa. Kрайбрежни селища и мoрски кoнтакти през халкoлитa
на Западнoтo Чернoмoрие (V хил. пр. Хр.) .............................................................229
Илка Змейкова. Западночерноморската контактна културна зона
през финалните етапи на халколита.........................................................................238
Явор Бояджиев. Нови данни за селищното устройство и жилищната архитектура
през неолита и халколита .........................................................................................246
Цони Цонев. Праисторически мрежи за комуникация и размяна през неолита
и енеолита на Източните Балкани ............................................................................252
Васил Николов. “Стратиграфска последователност” или “стратиграфска
непрекъснатост” .........................................................................................................258
Бисерка Гайдарска. Биография на артефактите и има ли тя почва у нас? ..................261
 7

CONTENTS

Stanimira Taneva. Late Palaeolithic backed tools from Bulgaria ..........................................9

Viviana Miteva. Predators as a factor in the accumulation and transformation of bones
in archaeological context: An example from the Late Palaeolithic assemblage from
the Kozarnika cave, Northern Bulgaria .........................................................................15
Ivailo Krumov. Regional Investigation of Paleolithic sites in Belogradchik area
(Redaka cave II).............................................................................................................24
Chavdar Nachev. Geological characteristic of flint deposits near Kozarnika,
NW Bulgaria ..................................................................................................................30
Maria Gurova. Prehistoric agricultural tools – indicators of the process
of Neolithization ............................................................................................................39
Malgorzata Grębska-Kulova. The Early Neolithic culture in the Middle Struma (Strymon)
River Valley, South-Western Bulgaria ...........................................................................56
Elena Marinova, Стефани Тибо. The woodland vegetation during the Early Neolithic
at the site Kovačevo – an antracological analysis .........................................................66
Ruslan I. Kostov, Philip Machev. Mineralogical and petrographic study of nephrite
and other stone artifacts from the Kovachevo Neolithic site in SW Bulgaria ...............72
Lilyana Pernicheva. Anthropomorphic figurines from the prehistoric settlement
at Bălgarčevo, Blagoevgrad district...............................................................................81
Elka Anastassova. Ground stone industries from the prehistoric site of Balgarchevo:
a typological and functional analysis.............................................................................92
Nedko Elenski. The earliest phases of the Neolithic in the valleys of the Yantra
and Rusenski Lom Rivers – problems of cultural identity ............................................96
Georgi Ganetsovski. An Early Neolithic grave from Ohoden, Vraca district ....................106
Radka Zlateva-Uzunova. Neolithic Artefacts from Flint Deposit and Workshop Ohoden -
Zaeskoto, Vratsa District .............................................................................................120
Vesselina Vandova. Late Neolithic anthropomorphic vessels from the Struma valley ......126
Tatjana Kanceva-Ruseva. The “Thinker” of Nova Zagora ................................................137
Evgenia Naidenova. Pottery of Vadastra type found South of the Danube River ..............141
Petar Leshtakov. New data about the boundary between the Polyanitsa and Gradeshnitsa
cultures: based on pottery ............................................................................................149
Dimitar Chernakov. Еarly chalcolithic pottery from Vodna - Tamno rock complex,
Ivanovo municipality, Ruse district ...........................................................................159
8 М. Гюрова. Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства, 2007

Victoria Petrova. The distribution of bowls with two vertical handles in the Late
Chalcolithic of the Upper Thracian Plain ....................................................................168
Stoilka Terzijska-Ignatova. Zoomorphic amphisbaenas from Tell Yunatsite .....................178
Martin Hristov. Chalcolithic anthropomorphic figurines of clay and bone from
the prehistoric settlement at Lepitsa, Pleven district ...................................................184
Tsvetana Popova. Palaeobotanical analyses from Tell Hotnitsa ........................................189
Rossitsa Mitkova. Late Chalcolithic ceramic anthropomorphic figurine from
the artificial lake of “Ticha” ........................................................................................194
Svetlana Venelinova. Anthropomorphic Figurine from the Village of Denitsa,
Shumen Region............................................................................................................205
Stefan Chohadzhiev, Svetlana Venelinova. A newly-discovered Chalcolithic cemetery
near Smyadovo: Preliminary report .............................................................................211
Maya Avramova. Non-regular Practices in the Ritual Rites (Observations based upon
the exploration of the Chalcolithic graves in the necropolis near the tell Golemiyat
ostrov near the village of Durankulak) ........................................................................219
Mariya Ivanova. Coastal settlements and maritime interaction during the Chalсolithic
in the western Black Sea coast (V mill. BC) ...............................................................229
Ilka Zmeykova. The West-Pontic cultural contact zone during the final stages
of the Chalcolithic .......................................................................................................238
Yavor Boyadzhiev. New information about settlement organization and house
architecture in the Neolithic and Chalcolithic .............................................................246
Tsoni Tsonev. Prehistoric communication-and-exchange networks in the Neolithic
and Chalcolithic of the Eastern Balkan Peninsula .......................................................252
Vassil Nikolov. “Stratigraphic sequence” or “stratigraphic continuity” .............................258
Biserka Gaydarska. Artefact biography and its place in Bulgarian archaeology ..............261
 149

Нови сведения за границата между културите

Градешница и Поляница: по данни от керамиката
Петър Лещаков

Засега проблемите свързани с географското разпространение на културите Градеш-

ница и Поляница, границата между тях и/или евентуалната контактна зона са сравнително
слабо дискутирани в археологическата литература. Причините за това вероятно имат ком-
плексен характер. От една страна през последните петдесет години проучванията на ран-
нохалколитни обекти са съсредоточени върху епонимните селища на двете култури или
на такива, разположени в централната зона заемана от тях. Наблюдава се и изключителна
географска неравномерност на разкопките, което затруднява обобщаващите изследвания
(обр. 1). От друга стана сериозна пречка и до сега се явява липсата на цялостно публику-
вани керамични комплекси от ареала на култура Градешница и западната зона на култура
Поляница. Това не позволява разграничаването на регионални варианти и евентуалните
влияния между двете култури.
Макар и още неосъзнат, поради липсата на периодизация и относителна хроноло-
гия за халколита, проблемът за културно-географското обособяване в Централна Северна
България е маркиран в едно от ранните изследванията на В. Миков (Миков 1929, 59). Пра-
вейки преглед на познатите дотогава материали от Деветашката пещера, той изказва мне-
нието, че там се срещат културните влияния на праисторическото население обитавало
басейните на реките Вит и Искър на запад, и тези от Янтра и Русенски Лом – на изток.
Разглеждайки керамиката характерна за Северозападна България, Б. Николов очер-
тава нейното географско разпространение на запад от р. Янтра, без да посочва конкретни
селища освен Деветашката пещера в интересуващия ни район (Николов 1974). В друга
своя работа той отнася към ареала на култура Градешница и един обект от землището на
с. Бяла вода, Белене (Nikolov 1978, 128).
Х. Тодорова, от друга страна, в няколко от своите обобщаващи трудове маркира гра-
ниците на раннохалколитните култури в Северна България (Тодорова 1986, 23). В един от
тях тя застъпва мнението, че зоната в която се срещат двете култури трябва да се търси в
поречията на реките Янтра и Росица (Тодорова и др. 1983, 97).
Коментирайки материалите от разкопките в м. Барата до с. Умаревци, М. Стоянов
посочва, че най-източният обект в който се среща керамика от култура Градешница се
намира на десния бряг на р. Осъм, до с. Крушуна (Стоянов 1992, 13).
Проблемът за източната граница на култура Градешница е разгледан и от М. Хри-
стов в две негови изследвания (Христов 1995а, 83-84; Христов 1995 б, 5-9). Той прави
кратък анализ на материалите от селищата разположени между реките Искър и Осъм, като
подчертава тяхната принадлежност към разглежданата култура. Според него обектите от
с. Умаревци, пещерата Водна при Ловеч и Деветашката пещера маркират най-източното
разпространение на носителите на култура Градешница и позволяват границата и да бъде
поставена по десния бряг на река Осъм.
150 М. Гюрова. Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства, 2007

Раннохалколитни обекти по течението на р. Осъм

За целта на това изследване ще бъдат разгледани проучените чрез археологически
разкопки и локализираните при теренни обхождания раннохалколитни обекти непосред-
ствено около бреговете на река Осъм и разположените на изток от нея. За съжаление те са
сравнително малко и понякога данните са твърде оскъдни.
Реперен обект за района се явява Деветашката пещера. Тя е разположена на десния
бряг на р. Осъм. Проучванията й в периода 1950-1952 г. имат спасителен характер и са
проведени твърде бързо, което възпрепятства разграничаването на отделни хоризонти и
затворени комплекси. Регистрираният пласт от халколита в някои части на пещерата дос-
тига дебелина до 1,60 м. Най-долното ниво, на базата на керамиката, трябва да бъде отне-
сено към ранния халколит. Липсата на периодизация на халколита в Северна България по
време на разкопките, както и на сериозни наблюдения върху хронологията и развитието
на керамиката, не е позволило на проучвателите да го разграничат от къснохалколитните
напластявания. Публикуваните фрагменти са с изключително характерна за култура Гра-
дешница профилация и орнаментация (Миков, Джамбазов 1960, обр. 48 – най-горе вляво,
обр. 58 а-о). Представената керамика е основно с врязана украса с бяла инкрустация. Тя е
метопно организирана с характерните мотиви от кръгове, ромбове, вписани ъгли, спира-
ло-меандри, ъглести меандри, полета от врязани линии и др. Х. Тодорова отнася керами-
ката от този пласт към първата фаза на култура Градешница, позната от обекта Бреница
(Тодорова 1986, 81). Подновените разкопки на Деветашката пещера през 90-те г. на ХХ век
продължаващи и досега и наблюденията в някои иманярски нарушения указват наличието
на поне два строителни хоризонта от ранния халколит1.
Другият проучен при археологически разкопки обект е в землището на с. Умаревци.
Той е разположен на 1,5 км северно от селото в м. Барата. Разкопките имат спасителен
характер и са провокирани от разширяването на съществуващия микроязовир. Площта им
е ограничена и включва два сондажа с общ размер 25 м2. От първичната публикация на
обекта не може да бъде добита адекватна информация за стратиграфията и дебелината на
културния пласт (Стоянов 1992, 8-10). Най-вероятно са проучени един или два строителни
хоризонта без рязка хронологическа разлика между тях. Това мнение се подкрепя и от при-
добитата керамика. В технологичен аспект е регистрирана честата употреба на органични
примеси в глината (фина органика и едро накълцана слама) и по-рядко варовикови частици
с големина до 1-2 мм. Повечето съдове са покрити с ангоба, която често е опадала поради
слабо сцепление с повърхността. Цветовата гама на керамиката варира в нюансите на чер-
веното. Запазените във фонда на ИМ Ловеч фрагменти в по-голямата си част могат да се
отнесат към групата на дебелостенните съдове2. Релефната и рисуваната с графит украса се
срещат изключително рядко. Доминираща декоративна техника е врязаната с бяла инкрус-
тация. Регистрирани са мотиви от полета с вертикални, хоризонтални и коси врязани ли-
нии, защриховани триъгълници, кръгове, ъглести меандри и др. Наблюдава се характерната
за култура Градешница вертикална и хоризонтална метопна организация на орнамента.
Керамика от халколита е открита и при разкопките на Ловешката крепост. Обектът
е разположен върху естествено укрепен скалист хълм, на десния бряг на р. Осъм, заоби-
колен от трите си страни от реката (Чангова 1966, 32). При разкопките на горните тераси

По устни сведения на В. Гергов.

1

2
Лични наблюдения на автора. Благодаря на уредника от ИМ Ловеч М. Валентинова за
предоставената ми възможност да обработя керамиката от Умаревци-Барата и материалите про-
изхождащи от теренни обходи в басейна на р. Осъм.
 Петър Лещаков • Нови сведения за границата между културите Градешница и ... 151

от южната половина на хълма са открити силно нарушени останки от няколко халколитни

жилищни нива и голям брой цели и фрагментирани съдове (Чангова 1966, 41). Стратигра-
фията на материалите е доста неясна. Анализът на керамиката показва, че освен къснохал-
колитните материали има и такива, които могат да се отнесат към раннохалколитната кул-
тура Градешница (Христов 2000, 107). Вероятно обектът представлява височинно селище
възникнало през ранния халколит, чието обитаване продължава и през късния.
При проведените през 50-те години на ХХ в. археологически разкопки в Ловешките
пещери също са открити материали от ранния халколит. Сигурен пласт от този период е
регистриран само в Табашката пещера (Джамбазов 1963, 230-231). Технологичната ха-
рактеристика на керамиката от този пласт и специфичната врязана геометрична украса
инкрустирана с бяла материя (Джамбазов 1963, обр. 31 з) със сигурност отнасят обекта
към ареала на култура Градешница. За сега изглежда логично обитаването на пещерата да
се свърже с близкоразположеното височинно селище в Ловешката крепост.
Като допълнителна база данни може да бъде използвана и информацията за обекти-
те в басейна на р. Осъм придобита от теренни обхождания на района. Някои от тях, като
селището в Баховица и Лъженската пещера до с. Чавдарци, са регистрирани още през пър-
вата половина на XX в. (Миков 1929, 59-60). Събраната при по-късните проучвания кера-
мика от обектите в селата Лисец – м. Куртова могила (обр. 2 13), Баховица – м. Бостаните
(обр. 2 10), Горан (обр. 2 8-9), Владиня – м. Стокито, Дренов – м. Деренска бара, Чавдарци
– м. Манастирището (обр. 2 11-12), Крушуна – м. Калица (Стоянов 1995, обр. 4, 5), Горско
Сливово – м. Куза и Бяла вода – м. Хисаря3 показва сигурни технологични, формални и
декоративни характеристики за ареала на култура Градешница. Тези данни подкрепят на-
блюденията върху керамиката от проучените чрез разкопки обекти и ни дават основани да
смятаме, че басейнът на р. Осъм (включително и зоната на изток от реката) попада изцяло
в ареала на разпространение на култура Градешница (обр. 1).

Раннохалколитни обекти от басейна на р. Росица

Първите сигурни сведения за наличието на халколитни селища в района се свързват
с проучванията на А. Милчев (Милчев 1974, 371-458). В едно по-късно изследване вър-
ху праисторическите каменните сечива в Габровски окръг отново са споменати известен
брой халколитни селища (Койчева-Мечева 1979, 5-19), без да е уточнена тяхната периоди-
зация и културна принадлежност. По-късно проучванията на района са подновени от С.
Симеонов4. Натрупаната, макар и оскъдна, информация и липсата на запазени археологи-
чески материали от регистрираните обекти провокира извършването на нови теренни из-
дирвания в района (Лещаков 2006, 394-395). Регистрирани бяха няколко праисторически
селища, като интерес за това съобщение представляват две от тях. И двете са локализира-
ни в землището на село Градище, разположено на левия бряг на р. Росица.
Първият обект се намира на 1,5 км югоизточно от селото, в м. Калът. По повърх-
ността бе регистрирана висока концентрация на керамични фрагменти. Технологичната
им характеристика е много близка до тази на керамиката от селищата по течението на р.
Осъм. Като примеси в глината основно са използвани фино смляна или по-едро накълцана
органика. Външната повърхност е много добре загладена и често ангобирана. Вътрешната
в повечето случаи е грубо загладена. Керамиката е с червен или тъмно сив цвят. Като инте-
3
По устни сведения на В. Гергов, за което му благодаря.
4
Изследванията са свързани със съставянето на археологическа карта на Севлиевска об-
щина. Материалите се съхраняват в архива на ИМ Севлиево. Благодаря на уредника Н. Ботева за
възможността да ги ползвам.
152 М. Гюрова. Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства, 2007

ресно наблюдение може да се отбележи, че част от съдовете изработени от по-грубо тесто

са покривани със сравнително дебела ангоба (до 2-3 мм), върху която е нанасяна врязаната
украса. Тя е и основно срещащата се техника за декорация. Мотивите имат линейно-гео-
метрична форма и подчертана метопна организация (обр. 3 1-9). Те намират сравнително
точни паралели с керамиката от Деветашката пещера и от другите обекти от басейна на
р. Осъм. Освен това е засвидетелствана и една група керамични фрагменти украсени чрез
широки врязани ленти или негативно изрязване на орнаменталното поле (обр. 3 10-14).
Тази техника е неспецифична за комплексите от култура Градешница. Върху керамиката
се срещат различни релефни украси – релефни ленти с ямички, букели и в редки случаи
барботина. Рисувани с графит фрагменти не бяха открити. Това може да се дължи и на по-
слабата запазеност на повърхността на фрагментите. Технологичните и декоративни ха-
рактеристики на керамиката по-скоро намират своите точни съответствия на запад в аре-
ала на култура Градешница. Но поради липсата на проучен чрез археологически разкопки
обект в този район, предпочитаме да определяме керамиката като такава с градешнишки
елементи до сигурното доказване на културната и принадлежност.
Другият известен обект в землището на с. Градище е разположен на 3,5 км североза-
падно от селото в м. Букът. Събраната от повърхността керамика (обр. 3 15) намира пълни
съответствия в технологично и декоративно отношение с тази от Градище-Калът и позво-
лява обектът да бъде отнесен към тези с градешнишки елементи на украса.
От басейна на р. Росица е известен още един обект с материали от ранния халколит.
Селището е разположено на левия бряг на реката, на около 2,5 км южно от гр. Сухиндол
в м. Алчака. Регистрирано е при теренни обхождания5. В технологично отношение кера-
миката намира добри аналогии с тази от обектите в с. Градище и от басейна на р. Осъм.
Като примеси в глината са използвани основно накълцана слама (3-4 мм) и фина органика.
Външната повърхност е добре загладена с тъмно сив или сиво-черен цвят. Вътрешната
повърхност варира в светлата гама на червеното и е грубо загладена. Върху керамиката е
регистрирана врязана украса, организирана в правоъгълни полета подобно на стълбичка
(обр. 3 16) и широки изрязани ленти (обр. 3 17), вероятно инкрустирани с бяла паста.
Въпреки малкото количество керамика позната ни от обекта, на този предварителен етап
можем да го отнесем към селищата с градешнишки елементи на украса.
Тук е мястото да се подчертае, че при дискутирането на керамиката от гореразгле-
даните обектите е акцентирано само върху някои характерни черти на технологията и
украсата. Това се налага от факта, че материалите произхождат от проучени обекти с не-
сигурна стратиграфия или регистрирани при теренни обхождания. Съзнателно е избегнат
анализът на формите поради силната фрагментираност на керамичните съдове и почти
пълната липса на цели такива. Въпреки това са изведени някои тенденции, които имат
важно значение за етно-културната интерпретация на тези обекти. На първо място трябва
да посочим употребата на органични примеси в глиненото тесто. Тази технологична ха-
рактеристика е засвидетелствана в над 70-80 % от анализираната керамика. Употребата
на добре пречистена глина, или такава с добавени минерални примеси (пясък, варовик,
шамот) е много слабо представена. При едно сравнение с технологията на керамиката от
проучените обекти от басейна на р. Янтра (с. м. Джулюница, о. с. Качица-Велико Търно-
5
Материалите се съхраняват във фонд ”Праистория” на РИМ В. Търново. Благодаря на
уредника Н. Еленски за предоставената ми възможност да ги ползвам.
6
Анализът на керамиката от тези обекти е направен от автора във връзка с разработването
на докторска дисертация за ранния халколит в Централна Северна и Североизточна България.
Той се базира на около 200 цели форми и 10000 керамични фрагмента.
 Петър Лещаков • Нови сведения за границата между културите Градешница и ... 153

во, о. с. Орловец-Еренджик, с. м. Петко Каравелово, с. м. Хотница)6, които се отнасят към

зоната на култура Поляница, се забелязва коренна разлика. Там употребата на растителни
примеси е изключително рядка и е засвидетелствана при грубата керамика само в обекти
от най-ранната фаза (с. м. Петко Каравелово).
Другата устойчива тенденция е използването на специфична врязана украса (с ши-
рина до 2-3 мм и конкавно сечение) с бяла инкрустация. Тя се явява основна декорационна
техника при керамиката. Регистрираните мотиви намират изключително точни паралели
в раннохалколитните селища от Северозападна България (Градешница, Бреница и др.) и
почти нямат адекватни сходства на изток. Единствените примери които ми са познати за-
сега са един фрагмент от Сектор VI на о. с. Качица, който с голяма доза сигурност може да
бъде интерпретиран като пряк импорт от ареала на култура Градешница, както и няколко
по-далечни сходства с материали от I-II строителни хоризонти на с. м. Петко Каравелово.
Засвидетелстваните примери на употреба на широки изрязани хоризонтални ленти или
полета (Градище-Калът, Сухиндол-Алчака) са често срещани в керамичните комплекси на
култура Поляница и не са характерни за тези от СЗ България. Тези примери ни навеждат
на мисълта за активни двупосочни влияния между културите Градешница и Поляница на
територията между реките Осъм и Янтра, които могат да бъдат доказани единствено с
нови проучвания.
Освен данните получени от анализа на керамиката, важно значение за географското
райониране на двете култури имат и характерните за тях селищни структури. Известните
ни досега обекти от басейна на река Осъм могат да бъдат разделени в три основни групи
– открити селища върху ниски незаливни тераси (с. Крушуна – м. Калица, с. Умаревци – м.
Барата и др. ), височинни селища (с. Бяла вода – м. Калето, Ловешка крепост) и селища
в пещери (Деветашка пещера, Табашката пещера). Този селищен модел е традиционен за
култура Градешница. Селищни могили в разглеждания район липсват с едно евентуално
изключение – обект на левия бряг на река Осъм, срещу Деветашката пещера. Според В.
Гергов той има форма на селищна могила с диаметър 50-60 м и дебелина на културния
пласт около 5 м, но засега е отнесен към късния халколит (Гергов, Стоянов 1994, 25) и
не е ясно дали съдържа по-ранни пластове. Появата на такъв тип селище е възможно да
има различни обяснения. По средното течение на р. Росица са регистрирани единствено
открити селища (с. Градище – м. Букът, с. Градище – м. Калът). Този селищен модел рязко
контрастира с познатия ни от басейна на р. Янтра, където освен по-малки или по големи
открити селища, са регистрирани и голям брой селищни могили възникнали още през
ранния халколит (Лещаков 2005, 34-45).
Направеният преглед на керамиката и селищния модел от басейна на р. Осъм и
средното течение на р. Росица ни позволява макар и предпазливо да маркираме източната
граница на култура Градешница по вододела между реките Осъм и Янтра с тенденция за
изместването и още по на изток. Засвидетелстваните примери на някои техники за украса
характерни за култура Поляница върху керамиката от селището в м. Калът (с. Градище)
и това в м. Алчака (гр. Сухиндол) ни позволява да смятаме, че те попадат в контактната
зона между дискутираните две раннохалколитни култури и бъдещото им проучване би
дало твърде интересни резултати относно влиянията в двете посоки и тяхната синхрони-
зация.
154 М. Гюрова. Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства, 2007

Цитирана литература:

Гергов, Стоянов 1994: В. Гергов, М. Стоянов. Спасителни разкопки в Деветашката

пещера. – Археологически открития и разкопки през 1992-1993 г. В. Търново, 1994, 24-25.
Джамбазов 1963: Н. Джамбазов. Ловешките пещери. – Известия на археологиче-
ския институт, XXVI, 1963, 195-238.
Койчева-Мечева 1979: К. Койчева-Мечева. Праисторически сечива от Габровски
окръг. – Годишник на музеите от Северна България, V, 1979, 5-19.
Лещаков 2005: П. Лещаков. Някои аспекти на раннохалколитния селищен модел в
басейна на река Янтра. – Известие на регионалния исторически музей Велико Търново,
XX, 2005, 34-45.
Лещаков 2006: П. Лещаков. Теренни обхождания с цел издирване на археологиче-
ски обекти на левия бряг на река Росица и нейните притоци в землищата на селата Агато-
во, Градище и Крамолин. – Археологически открития и разкопки през 2005 г. София, 2006,
394-395.
Миков 1929: Ловчанско в предисторическо време. – В: Ловеч и Ловчанско, 1929, 1,
57-65.
Миков, Джамбазов 1960: В. Миков, Н. Джамбазов. Деветашката пещера. София,
1960.
Милчев 1979: А. Милчев. Габрово и неговият окръг през праисторическата и ан-
тичната епоха. – Годишник но Софийския университет – Исторически факултет, 68, 1974
(1979), 371-458.
Николов 1974: Б. Николов. Градешница. София, 1974.
Стоянов 1992: М. Стоянов. Проучване на ранноенеолитното селище край с. Умаре-
вци, Ловешка община. – Годишник на музеите от Северна България, XVIII, 1992, 7-16.
Стоянов 1995: М. Стоянов. Многослойно праисторическо селище в м. ”Калица”
край с. Крушуна, Ловешко. – Известия на Исторически музей Ловеч, I, 1995, 3-23.
Тодорова 1986: Х. Тодорова. Каменно-медната епоха в България (пето хилядолетие
преди новата ера). София, 1986.
Тодорова и др. 1983: Х. Тодорова, В. Василев, З. Янушевич, М. Ковачева, П. Вълев.
Овчарово (Разкопки и проучвания, IX). София, 1983.
Христов 1995 а: М. Христов. Халколитните култури Градешница и Криводол-Съл-
куца-Бубани и въпросът за разпространението им в източна посока в Северна България.
– В: Проблеми на древната и обща история и култура. София 1995, 83-84.
Христов 1995 б: М. Христов. Халколитните култури Градешница и Криводол-Съл-
куца-Бубани и въпросът за разпространението им в източна посока в Северна България
(По данни от българските пещери). – Поселищни проучвания, 1995, 1, 5-9.
Христов 2000: М. Христов. За датировката на златната апликация от ловешката кре-
пост. – В: В. Николов (ред.). Тракия и съседните райони през неолита и халколита. София,
2000, 107-112.
Чангова 1966: Й. Чангова. Разкопки на Ловешката крепост. – Археология, 1966, 2,
32-41.
Nikolov 1978: B. Nikolov. Developpement du Chalcolithique en Bulgarie de l`Ouest et du
Nord-Ouest. – Studia Praehistorica, 1978, 1-2, 121-128.
 Петър Лещаков • Нови сведения за границата между културите Градешница и ... 155

New data about the boundary between the Polyanitsa and Gradeshnitsa cultures:
based on pottery
Petar Leshtakov

Abstract

The problems regarding the geographical spread of the Polyanitsa and Gradeshnitsa cul-
tures, the boundary and the possible contact zone between them are poorly discussed in the
Bulgarian archaeological literature. This is due to the uneven exploration of the area in question
and the lack of publications of pottery assemblages from the Early Chalcolithic in North-Cen-
tral Bulgaria.
The authors dealing with the Early Chalcolithic in Northern Bulgaria draw the bound-
ary between these two cultures in the area between the Osum and Vit Rivers, along the right
bank of the Osum River or along the valleys of the Yantra and Rositsa Rivers. Unfortunately,
these opinions are poorly supported by empirical material. The most secure data for clarifying
the discussed problem can be extracted from pottery with its variety in technology, shapes and
decorations that is different in each of the cultures in question.
Along the Osum River there are four sites that have been partially excavated – the De-
vetashka cave, a settlement in the “Barata” locality near the village of Umarevo, the fortress in
Lovech and the Tabashka cave near Lovech. Other nine sites from the period concerned have
been recorded during field surveys. They are located on both banks of the Osum River. The
analysis of the pottery with rich white incrustated decoration and geometric motifs organized
in metopes and its close parallels to the characteristics of the pottery assemblages from North-
western Bulgaria allow us to refer these sites to the area of the Gradeshnitsa culture.
Last year field surveys yelded information about three sites located on the left bank of the
Rositsa River. The sherds collected from the surface bear some features typical of the Gradesh-
nitsa culture. However, there are also ornamentation traits that are probably of eastern origin and
can be found in the Early Chalcolithic sites in the Yantra River valley. This fact suggests that the
three sites probably belonged to the contact zone between Gradeshnitsa and Polyanitsa cultures.
However, such an opinion is yet to be confirmed or rejected by archaeological excavations.
156 М. Гюрова. Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства, 2007

Обр. 1. Карта на раннохалколитните селища от култура Градешница в басейна на реките Осъм

и Росица: 1 – с. Лисец, м. Куртова могила; 2 – с. Баховица, м. Бостаните; 3 – гр. Ловеч, Ловешка
крепост; 4 – гр. Ловеч, Табашка пещера; 5 – с. Умаревци, м. Барата; 6 – с. Горан; 7 – с. Владиня, м.
Стокито; 8 – с. Дренов, м. Доеренска бара; 9 – с. Деветаки, Деветашка пещера; 10 – с. Чавдарци,
м. Манастирището; 11 – с. Крушуна, м. Калица; 12 – с. Горско Сливово, м. Куза; 13 – с. Бяла вода,
м. Хисаря; 14 – с. Градище, м. Букът; 15 – с. Градище, м. Калът; 16 – гр. Сухиндол, м. Алчака.
 Петър Лещаков • Нови сведения за границата между културите Градешница и ... 157

Обр. 2. Раннохалколитна керамика от басейна на р. Осъм: 1-7 – Умаревци; 8-9 -Горан;

10 – Баховица; 11-12 – Чавдарци; 13 – Лисец.
158 М. Гюрова. Праисторически проучвания в България: Новите предизвикателства, 2007

Обр. 3. Раннохалколитна керамика от басейна на р. Росица: 1-14 – Градище-Калът;

15 – Градище-Букът; 16-17 – Сухиндол.