Бай Ганьо журналист резюме

Весела компания млади мъже е излязла в почивен ден. Обстановката около масата е
приятелска, в компанията на звуци от присъстващия оркестър, докато един от мъжете не
решава да си направи шега с един от свирачите и музиката затихва. Чува се глас, приканващ да
се закупи неизвестен досега вестник, който хваща вниманието на компанията. Историята за Бай
Ганьо е разказана от мъж от дружината както следва:

Ганьо Сомов и компания се събират да измислят дейност, с цел келепир. Първа идея идва от
Гочоолу, предлага да се направи руски трактир със съответните музика, стоки и преправен
персонал. Идеята е повлияна от силните на деня, но се разбира че подлежи на промяна,
съобразена с нагласите на властта. Дочоолу категорично отказва и предлага по-уместното
изграждане на фабрика за руски алкохол, отново решение съобразено с властимащите.
Отхвърляйки и тази идея, трети от компанията се намесва и предлага основаването на банка.
Предложението предизвиква краткотраен спор в компанията. Планът за измамната и нечестна
дейност на банката е изложен, но също не намира одобрение. Идея идва и от самия Бай Ганьо,
който предлага издаването на вестник. Предложението му е посрещнато с изненада и неверие
от компанията. Господин Балкански изяснява липсата на трудност в журналистиката – едно
перде на очите и няколко псувни по врага на деня са достатъчни. Гочоолу и Дочоолу са
скептични. Дълбоко в себе си те усещат неправдата на тази дейност, но сладкодумието на Бай
Ганя и натрупаните досега пороци ги скланят, разбира се с увещанието за лична изгода.

Започва да се разисква процедирането с вестника, компанията задружно решава да се движи с

властта, със силните на деня и с тези, с които им изнася. Тя залага на верноподаничество,
празно многословие и злословие по адрес на опозицията. Следваща точка от дневния ред е
разпределянето на ролите в писането на статиите, а след като и това е решено се преминава в
разискване относно най-подходящото име за вестника. Дружината преминава през множество
предложения, помпозни, на чужди езици и засукани, някои злоупотребяващи с народни
символи и високопарни, докато на-накрая се спират на „Народно величие“ . Доволна от
избраното име, компанията се разпуска като остават само двама, сред които и Бай Ганя, които
на по мезе се захващат да ръководят общественото мнение.

Разказът за Бай ганьо приключва и веселата дружина излиза от салона.

В заключителната част на творбата са поместени топли, но иронизирани думи на

повествователя, който се обръща с топлина и снизхождение към Бай Ганьо.