Professional Documents
Culture Documents
Петър Георгиев - Траките, които създадоха християнството, българите
Петър Георгиев - Траките, които създадоха християнството, българите
ХРИСТИЯНСТВОТО,
БЪЛГАРИТЕ
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ
„Траките, които създадоха християнството, българите”
© 2017 София
© Петър Георгиев, автор
© Иван Стаменов, корица
© Издателска къща Булга Медиа
Печат: Булгед ООД
ISBN: 978-954-9670-33-2
СЪДЪРЖАНИЕ
5
ТРАКИТЕ, КОИТО СЪЗДАДОХА ХРИСТИЯНСТВОТО, БЪЛГАРИТЕ
6
УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
7
ТРАКИТЕ, КОИТО СЪЗДАДОХА ХРИСТИЯНСТВОТО, БЪЛГАРИТЕ
Пред конника е дърво с увита около него змия. А какво означава змия-
та?
И змията, и дървото, и вдигнатите три пръста са символи. „Мисленето
чрез символи не би могло да бъде заменено от друг тип мислене”. С това
Мирча Елиаде е искал да ни каже - езикът на символите казва повече от
езика на думите.
Ако го познаваме.
Символите са рожба на въображението.
Въображение е и способността на ума да вижда скритото, но Гьоте ни
казва: „Човек вижда толкова, колкото знае”.
В древността зад езика на символите стои познание, предназначено за
хора, които не са могли да четат. Ние четем повече, но знаем по-малко.
Ние не познаваме не само писмото на древната символика, но не позна-
ваме и самата религия на траките, които са представлявали голяма част от
народите на Балканите и западните части на Мала Азия.
8
УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
9
ТРАКИТЕ, КОИТО СЪЗДАДОХА ХРИСТИЯНСТВОТО, БЪЛГАРИТЕ
БЕЛЕЖКИ
1
Втори век след Христа е най-често срещаната датировка. В последно време се смята,
че първите плочки на Тракийски конник се появяват в края на втори век преди
Христа. Александър Минчев, специалист по антична археология, Археологически
музей, Варна, http://www.moreto.net/s.php?n=172247 : „Култът към Тракийския
конник има своите дълбоки корени още в зората на консолидирането на тракийската
нация и на одриската царска династия през V в. пр.Хр., но като иконография в този
си вид в два основни варианта се появява именно в Одесос (Варна) и неговите най-
близки околности – квартал Галата. Тук са намерени най-старите паметници на
Тракийския конник, това са релефи, които са от края на II или с по-голяма сигурност
от I в. пр.Хр. Всъщност от тук към вътрешността на България, а след това по
цялото Черноморие и Балканите, включващи съседна Гърция, Европейска Турция и
най-източните части на Сърбия и Македония, както и Северна Добруджа, той
става най-разпространеното божество.“
2
Ал. Фол, Самотният пешеходец. София, 2006, с. 407.
10
ГЛАВА ПЪРВА
12
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
13
ГЛАВА ПЪРВА
14
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
15
ГЛАВА ПЪРВА
16
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
Милет и Мармара
11
Тесалия
ΒΙΣΟΝΑΣΙΜΒΡΟχΟΥ Άβίς Όνασιμβρότου
ΗΡΠΣΧΡΗΣΤΕΧΑΙΡΕ Ήρως χρήστε, χαίρε.
17
ГЛАВА ПЪРВА
Лариса
Υαχινθε Λαρισαιω Δημοσιε Ηρως Χρηστε Χαιρε
12
18
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
19
ГЛАВА ПЪРВА
20
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
Кадуцей
21
ГЛАВА ПЪРВА
След като Рея скрила малкия Зевс от баща му Кронос в една пещера
на остров Крит, нейните слуги и спътници, курети и корибанти, с
блъскане на оръжия и щитове вдигали шум, за да заглушат плача на
детето Зевс. И в двата случая корибантите са същества, изпълняващи
същата роля като херувимите – покровителстват, опазват, защитават
Кибела и Зевс.
В тракийския език корибанти вероятно преминава в колабри (колобри?).
Езиковедът Вл. Георгиев пише: „κόλαβρος, песен, която съпровожда танц с
оръжие κολαβρισμός“ 23 .
Корибанти, колабри (колобри) имат общ произход и значение,
извеждани от Херуб, като най-логична е връзката със защитник, пазител,
Херос. Но Вл. Георгиев е прав и в твърдението си, че от κόλαβρος
произлиза и българската дума „хоро“ 24 .
22
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
Змия увита около вечно зелено дърво – това е добър начин да се изрази
определението към змията като „закрилник и защитник на живота” или
Херос. Тракийският конник поставя дарове пред вечно зеленото Дървото
на Живота обвито от змия. Това ние правим в коледната вечер пред също
така вечно зеленото дърво, увито с гирляндите змии.
Другият съществен проблем за настоящата тема е значението на вдиг-
натите три пръста на конника пред змията зад олтара. Вдигнатите три
пръста от релефите на Тракийския конник е добър начин да се изрази съ-
причастност към религия, съдържаща сложен мироглед и философия за
света, съдържаща три знакови компонента. За какво става въпрос?
23
ГЛАВА ПЪРВА
24
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
Релеф от Пергамон
25
ГЛАВА ПЪРВА
Да сътвориш Херос
По време на Троянската война херои са наричани простосмъртни, живи
хора, биещи се и от двете страни – Хектор, Ахил, Патрокъл, но те нямат
статута и смисъла на по-късното Херос. Херодот (което е и дар от Херос
или от Хера) говори за гърците, които почитали Херакъл и като
олимпийски бог, и като герой; египтяните, за разлика от гърците, нямали
обичай да почитат герои. (Този факт обяснява откъде са появилите се в
Египет през времето на Птолемеите и в римско време изображения,
аналогични на Тракийския конник, с надписи Херос) 31 .
Хероси „ставали“ простосмъртни, обявени за такива след тяхната смърт:
следователно, техният дух. Но ако духът на покойника е Херосът, как
древните са изобразявали тази героизирана безсмъртна душа – като конник
или като нещо друго?
Отговор на въпроса ни дава образът на юноша, обявен посмъртно за
Херос. Полидевк-Полукс (Polydeukes, Polydeukion) е любим ученик на
един от най-богатите хора на Римската империя, живял през втори век –
Херод Атикус – „грък, философ и филантроп”, живял и в Атина, и в Рим.
Когато Полидевк умира, Херод организира грандиозна кампания за
героизирането на своя любимец. В днешно време са известни няколко
десетки скулптури на възвеличения юноша. Най-забележителният релеф на
серията изображения с Полидевк е следният:
26
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
27
ГЛАВА ПЪРВА
БЕЛЕЖКИ
1
Иван Венедиков, Тракийското съкровище от Летница,
2
Цветан Костурков, Функции и хипостази на анонимния бог конник или кой е тра-
кийския Херос.
3
Златозара Гочева, Култът на тракийския конник в контекста на религията на източното
Средиземноморие. http://www.history.swu.bg/PDF/7.pdf
4
Димитър Попов, Валерия Фол, Божествата на траките, Тангра ТанНакРа
5
Игорь Карванен, по «De sacro altaris misterio», II, 45» О двуперстном крестном знамении
и почему старообрядницьI изповедают ево истинньI м и заповеднанньIм нам
http://blogs.privet.ru/community/drevlepravoslavie/53608474
6
Диляна Ботева, „Тракийският Херос в системата на тракийския пантеон“.
7
Милчев, Ат. Към култа на Тракийския конник в долината на Средна струма –
Археология, 1959 гкн. 1–2, 68–73
8
Кацаров, Г. Антични паметници из България, ИБАД, V, 1915, 16 и сл.
9
А.Д. Вейсман, Греческо руский словарь, С. Петербург, 1899.
10
Kazarow Gawril I. Die Denkmaler des thrakischen reitergottes in Bukgarien, 289 стр.
11
Georges Cousin, Gaston Deschamps, Bulletin de correspondance hellénique, Année 1894
Volume 18 Numéro 18, page 19
12
Gustave Fougères, Bulletin de correspondance hellénique, Année 1889, Volume 13 Numéro
13 page 450
13
Вл. Георгиев „Траките и техния език”, 60 стр. превежда гръцката дума Ηρως (Херос) като
Σουρα (Сура).
14 Битие 3:24. Херувими - Guardians прикрепен към престола на Бога като защитна бари-ера
за охрана на Неговата святост и да Едемската градина, за да пазят Дървото на Живота;
"И Бог изгони Адам и го поставя срещу рая на щастието; и постави там херу-вимите и
пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към Дървото на Живота.”
15 Господ Бог се срещна и общуваше с Мойсей над умилостивилището, между двата
херувима, които са върху ковчега на свидетелството, на всички неща, които Господ Бог
даде на Мойсей и е заповядал на децата на Израел. (Изх. 25:18-22; Брой 7:89; 1 Царе
04:04; 2 корибанти. След като Рея скрила малкия Зевс в една пещера на остров Крит,
нейните слуги и спътници - куретите и корибантите с блъскане на оръжия и щитове
вдигали шум, за да заглушат плача на детето, в случая корибантите защитават Зевс от
Кронос.Samuel 06:02; 1 Kings 8:4-8; 2 King 19:15; 1 Летописи 13:06; Псалм 80:1; Псалм
99:1; Исая 37:16).
16 Наименованието курибу е близо до корибанти. След като Рея скрила малкия Зевс в една
пещера на остров Крит, нейните слуги и спътници - куретите и корибантите с блъскане
на оръжия и щитове вдигали шум, за да заглушат плача на детето, в случая корибантите
защитават Зевс от Кронос.
17
Jewish Encyclopedia: cherub". JewishEncyclopedia.com, 2002-2011. Original, 1906.
18
De Vaux, Roland (tr. John McHugh), Ancient Israel: Its Life and Institutions (NY, McGraw-
Hill, 1961)
19
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B3
20
GRAMMATICA DELL'INDOEUROPEO MODERNO – ETIMOLOGIA
28
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
dnghu.org/indoeuropean/indoeuropeo_etimologia.htm :
48. PIE root ser- gives sérōs, “guardian”, heroe, Gk. ἥρως, and general verbal base serw,
guard, protect, in sérwā, keep, preserve, Lat. seruāre, sérwio, serve, as Lat. seruīre, and
sérwos, slave, servant, Lat. seruus (forms also found in other Italic dialects, cf. Osc. serevkid,
‘protection’, ooserclom, usually considered borrowings from Etruscan); cf. also O.Ind. Av.
haraiti, (pasuš)haurvō, “shepherd”, Gmc. sarwia, Bal. serg-, Sla. stergt.
21
Л.А. Гиндин, Древнвйшая ономастика Восточних Балкан, стр. 83
22
Harā от названието на планината Harā Bərəzaitī също се определя като „защитник” от
*ser- "protect", вероятна е и връзката Хар – Сар – Цар, т.е., Цар да произлиза от Херос,
защитник.
23
Вл. Георгиев. Траките и техният език. С., 1977, с. 18.
24
Пак там.
25
Вл. Георгиев, Тракийският език, 60; Дуриданов, Езикът на траките,70, 81.
26
Вл. Георгиев, Траките и техният език60; Дуриданов, Езика на траките, 71.
23 Херодот, „що се отнася на вярата на гетите в безсмъртието, тя се състои ето в какво: по
тяхно мнение, те не умират, а покойникът отива при бога Залмоксис”. История, Книга
IV, Мелпомена, 94
28
Сцената на кон без конник е широко известна, тя се използва ритуално и днес. На
оръдейния лафет е тялото на покойника, до него е оседлан кон.
29
Релеф от Ференц музей, Сопрон, Унгария. Сюжетът „Дърво на живота и изправени
до него кози“ е широко известен от Месопотамия. В случая композицията
представлява Дървото на живота със змия около ствола, характерен начин на
изобразяване на херос.
30
Мраморен барелеф от Пергамон, Турция, втори век, Археологически музей
Истанбул. Героизиране на мъжа в центъра на композицията, преминаващ в отвъдното.
31
Херодот. История, Евтерпа, 50.
В Cultes et vie religieuse des cités grecques du Pont Gauche VIIe–Ier siècles avant J.-C.
Bern: Peter Lang SA, 2008, Добринка Шиекова (Dobrinka Chiekova): „Във ІІ в.пр.Хр. в
някои райони на Птолемеевския Египет е бил почитан Бог-Конник на име ‘Ηρων,
‘Ηρως [Heron, Heros]. Тракийският произход на това божество е доста проблематичен,
тъй като в същата степен то би могло да има също анатолийски, сирийски и дори
египетски произход“. Въз основа на казаното от Херодот египетският произход на
Хероса е малко вероятен. По-скоро изображенията са пренесени там от Балканите по
времето на Птолемеите.
29
ГЛАВА ПЪРВА
30
ГЛАВА ВТОРА
32
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
33
ГЛАВА ВТОРА
34
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
35
ГЛАВА ВТОРА
36
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
37
ГЛАВА ВТОРА
38
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
39
ГЛАВА ВТОРА
Дух от Духа !
Ако бъде волята ти,
дай ми повече в безсмъртието животи,
така, че да мога да се родя отново
и твоя свещен дух да диша отново в мен! 3
40
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
41
ГЛАВА ВТОРА
42
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
43
ГЛАВА ВТОРА
44
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
45
ГЛАВА ВТОРА
46
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
Философ премахва култ към дъб като го отсича. С така наречената „була от
Риети” папа Грегор IX дава права на Тевтонския орден да премахне
езичеството в пруските земи и долното течение на Висла. Войниците на
ордена окачват непокорните по клоните на свещените дъбове.
47
ГЛАВА ВТОРА
48
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
49
ГЛАВА ВТОРА
БЕЛЕЖКИ
1
В монотеистичните религии Дървото на Живота е с второстепенна роля, където се приема,
че не Духът, а Богът с човешко тяло е създател на всичко. Според първата книга от
Петокнижието - Битие, Дървото на Живота е отъждествявано с Тилията, посадено от Бог
на средата на Едемската градина.
2
Енциклопедия древна Тракия, Залмоксис
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=341&Itemid=106
3
The “Mithras” Liturgy from the Paris Codex Edited and Translated by Marvin W. Meyer
http://hermetic.com/pgm/mithras-liturgy.htm
Spirit of Spirit,
if it be your will,
give me over to immortal birth
so that I may be born again –
and the sacred spirit may breathe in me!
4
Плутарх, Биографии, Животът на Александър, I, 1-3.
5
Nonnus, Nonn, Dion, VI, 155 – 223
6
Encyclopedia Mythica, http://pantheon.org/articles/n/ningizzida.html
7
За езика на символите, http://astrosite.org/forum/index.php?topic=1359.25;wap2
8
Бегуновци е село в Западна Българиям Бегунци - Бегунци е село в Южна Българиям
Белгун - Белгун е село в Североизточна Българиям Белгу̀н (от кумански - мъдър,
знаещ)
9
Такъв е преводът в Етимологический словарь славянских язьков, О.Н. Трубачев
в раздела за думата „богъ”.
10
По Юлия Хаджи Димитрова, Готи, сиреч Гети.
11
Според Исихий Александрийски (V век) съществува тракийска глоса βλαχάν;
Според гръцкия лингвист Хадзопулос βλαγάν (благан) и βλαχάν (блахан) са две
паралелни форми на една и съща дума, съществувала в античността като топоним.
12
Л.А.Гиндин, „Древнейшая ономастика восточньх балкан”, стр. 84
13
Вл. Георгиев, Тракийският език, 1957 г., 68 стр.
50
ГЛАВА ТРЕТА
52
РАЖДАНЕТО НА ЗАГРЕЙ, ДИОНИСИЙ
Змия (понякога агне), лъв (или овен), бик – това са символичните знаци,
през които преминава разказът за ритуалния годишен цикъл в лицето на
божествените Загрей, Дионисий, Сабазий, символизиращи трите възрасти.
53
ГЛАВА ТРЕТА
54
РАЖДАНЕТО НА ЗАГРЕЙ, ДИОНИСИЙ
55
ГЛАВА ТРЕТА
Шествие на Дионисий 8
56
РАЖДАНЕТО НА ЗАГРЕЙ, ДИОНИСИЙ
57
ГЛАВА ТРЕТА
58
РАЖДАНЕТО НА ЗАГРЕЙ, ДИОНИСИЙ
Триумф на Дионисий. 13 И тук имаме стабилно: змия, дете, лъв; Дионис и млад
лъв, жезълът с шишарка
59
ГЛАВА ТРЕТА
60
РАЖДАНЕТО НА ЗАГРЕЙ, ДИОНИСИЙ
61
ГЛАВА ТРЕТА
62
РАЖДАНЕТО НА ЗАГРЕЙ, ДИОНИСИЙ
БЕЛЕЖКИ
1
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис, 35
2
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис, 35
3
Orphica, fr. 135, 14
4
В схолиите към Илиада, ХІІІ, 705 се цитира т.нар. фр. 523 от „Терей” на Софокъл.
5
Nonnus, Nonn, Dion, VI, 155 – 223.
6
Solomon Reinah, Zagreus, le serpent cornu, Revue archeologique, II, 1886 .
7
Вл. Георгиев, Тракийският език, 60; Дуриданов, Езикът на траките,70, 81.
8
Triumph of Dionysos, Sarcophagus, New York, The Metropolitan Museum of Art . 260–270
Phrygian marble,
9
Свещени кошници със свещени змии от Пергам, Мала Азия, от II в.пр.Хр., от периода,
когато пергамският цар Атал III оповестява официалното въвеждане на култа към
Сабазий в царството (надпис ССIS II 2755).
10
http://thracology.dir.bg/orph_bg.html
11
Walters Art Museum, Baltimore, Maryland
12
Proconnesus Turkey at Museum of Fine Arts. Boston, MA.
13
Ок. 210 г. н. э. Флоренция, Москва, ГМИИ А. С. Пушкина
http://www.renclassic.ru/Ru/Journal2/1135/1159/
http://www.liveinternet.ru/community/lj_art_links/post213504631/
14
Плутарх, Изида и Озирис, 35
63
ГЛАВА ТРЕТА
64
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Релефите на Сабазий.
Кой е Сабазий и продължение ли е на Дионис така, както Дионис е
продължение на Загрей?
Според Аристофан, Лукиан, Хизихий, Климент Александрийски и
Арнобий, Сабазий е чужд на гърците фригийски бог. Диодор 1 посочва, че
Дионис е наричан от някои Сабазий, според него Сабазий е по-стар от
Дионис. Схолистът на „Оси” 2 твърди, че траките наричат жреците на
Дионис „сабои”, а схолистът на „Птици” 3 твърди, че Сабазий и Дионис са
един и същи бог.
Много по-късно гръцката енциклопедия Sudas (Х век) също заявява, че
Сабазий „...е същото като Дионис”. Той придобил тази форма „от ритуала,
отнасящ се до него”. Страбон също твърди, че Дионис е получил своите
ритуали от Сабазий, 4 а Сабазий „в известен смисъл” е детето на Майката,
която е „и Рея, и Кибела или Кибебе, или Диндимене, според местата, където
е била почитана”. 5
Гръцката литературна версия на тракийския Дионис – Διόνυσος е
известна – бог на реколтата от грозде, производството на вино, на риту-
ална лудост и изобразяван най-често с гроздове на главата.
Това, което не казват източниците, изразяват ясно релефите от I век пр.
Хр. до IV в. сл. Хр. А то е – тракийският бог слънце Дионис е младежът,
оплодителят, символизиращ първата половина на годишния цикъл.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
66
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
67
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Релефът от Ампуриас
68
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
69
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
70
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
71
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
72
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
73
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Релеф на Сабазий.
74
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
75
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Sent luis Art Museum Baracat Gallery Museum of fina arts, Boston
76
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
77
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
78
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
79
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
80
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
81
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
82
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
83
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
84
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
85
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
86
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
87
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Zi, Ziа, Ziu е името на Духа на живота при траките, той е и Богът.
Вероятно, на религиозната категория от Никейския символ на вярата, Бог от
Бога, съответства формата Zi e Zi, или Зиези. Бог от Бога, това е синът,
Сабазий. Бог от Бога – това е и точният превод от латински на Zi e Zi.
88
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
89
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
БЕЛЕЖКИ
1
Diod. IV,4,1.
2
Schol. zu Arist. Vesp.9.
3
Schol. zu Arist.Av.874
4
Страбон, 10 15, Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на
Майката, след като и той е предал ритуалите на Дионис
5
Страбон, Пак там.
6
Schol. Arist. Vesp. 9
7
Л. А. Гиндин, Древнейшая ономастика Восточних Балкан, 80 стр.
8
Павзаний, Фокида.
9
Хезихий, „Речник“
10
Аристофан, „Птици“
11
Плутарх, „Сравнително жизнеописание“
12
Макробий, (Macrob. Saturn, I, 18, 1-11)
13
Nonnus, Nonn, Dion, VI, 155 – 223.
14
Робърт Грейвс, Бялата богиня, 568
15
Робърт Грейвс, Пак там
16
С. П. Толстов, Древний хорезъм, Hорезмийский всадник, гл. IV.
17
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис 35
18
В християнската религия в тракийската Света троица – Свети дух, майка и отец –
майката е заменена от Сина и по този начин е получено неясното и трудно разбираемо
за самите християни триединство Отец, Син и Свети дух.
19
http://www.timothystephany.com/gobekli.html
20
В шумерската версия пазителите на Дървото са наричани и „господари на доброто
дърво“.
21
26-1 – British museum и 26-2 – https://luis40pr.wordpress.com/category/our-origins-2
22
Тачева, Маргарита. История на източните култове в долна Мизия и Тракия V пр. н. е. –
IV в. от н.е.
23
Hand of Sabazius Bronze House of Magic Rites, Pompeii
24
Л.А.Гиндин, „Древнейшая ономастика Восточных Балкан” (стр. 106)
25
http://art.thewalters.org/detail/20966/hand-of-sabazius/
Рим, Италия, Withi muzseum Centre Street: Second Floor: Roman Art
26
Мери Джоунс и Лари Флексмън. Тайната на Троицата. Силата на числото три и кодът на
сътворението. С., 2011.
27
Омир, Илиада, Песен 16, ст.235
28
Цитат: „Гръцки и американски археолози направиха уникални находки при разкопки на
светилище на Зевс в планината Ликеон в областта Аркадия. Откритите от тях късчета
керамика сочат, че светилището на царя на боговете и хората и върховен бог в гръцката
Олимпийска религия е било използвано на южния връх на планината Ликеон още
преди 5 000 години, тоест най-малко 1 000 години преди древните елини да са
започнали да му се кланят. Освен това откритият при разкопките овален печат с
диаметър от около 3 сантиметра от планински кристал с образа на бик, който се отнася
90
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
91
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
92
ГЛАВА ПETA
94
ЛЪВЪТ, ЗМИЯТА, КРАТЕРЪТ
Пловдив Перник
95
ГЛАВА ПЕТА
96
ЛЪВЪТ, ЗМИЯТА, КРАТЕРЪТ
97
ГЛАВА ПЕТА
98
ЛЪВЪТ, ЗМИЯТА, КРАТЕРЪТ
99
ГЛАВА ПЕТА
100
ЛЪВЪТ, ЗМИЯТА, КРАТЕРЪТ
101
ГЛАВА ПЕТА
БЕЛЕЖКИ
1
Златни пластини (таблички) от Южна Италия, Сицилия, Крит и Тесалия с орфически
текстове. Виж Ваня Лознова – Станчева, „На изток от рая”
2
Текст според орфическите пластини, текста според Богдан Богданов,”Орфей и древната
митология на Балканите”. стр.33
3
„Изворът на Мнемозина метаморфозира в мистичния небесен Мнемузинес кратер, кратер
на познанието, „изворът на живота като индикация на света Отвъд”, съдбата на поелите
пътя на отвъдното в зависимост от тяхната посветеност” – пак там, В. Лозанова, „На
изток от рая”.
4
Енциклопедия Sudas, under 'Sabazios,' 'saboi'. ("Sabazios... is the same as Dionysos. He
acquired this form of address from the rite pertaining to him; for the barbarians call the
bacchic cry 'sabazein'. ....thereby Dionysos [becomes] Sabazios.”
102
ГЛАВА ШЕСТА
Мистериите на Митра
Релеф „Митра жертва бик”, Лувър: бик, „рогата змия”, скорпион, куче
104
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
105
ГЛАВА ШЕСТА
106
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
Сабазий
В Древен Египет Апис, богът на плодородието, е продължението на
Амон Ра. Всяка пролет бикът Апис е ритуално убиван, за да се възроди от
калта на надигащите се води на Нил отново в образа на младия Озирис.
Ритуалната смърт на Апис и новото възкресение се празнуват всяка пролет
в Египет, очертавайки слънчевата годишна цикличност. Периодичното
повтаряне на ритуала е свързало трайно образа на бика с бога на плодо-
родието и Апис е изобразяван така – със слънце и змия между рогата,
наподобяващи луна: както и при други фигури Апис носи и своето
настояще (слънцето), и своята смърт (знака на луната).
107
ГЛАВА ШЕСТА
108
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
109
ГЛАВА ШЕСТА
Името Сабазий е фиксирано върху скален релеф във Фригия като Sabaz.
Много често богът е наричан „тракофригийски”.
През 370 г.пр.Хр. управителят на Лидия (част от тогавашна Персия)
забранява на жреците да участват в тържествата в чест на Сабазий, където
се танцува върху огън и жреците „носят нещо в ръце“, защото обичаят
осквернявал култа към Ахура Мазда, чийто основен елемент е прекло-
нението пред огъня.
Страбон (68 г.пр.Хр.–24 г.сл.Хр.) казва, че фригийската Кибела (едно от
имената на Майката) „в известен смисъл е майка на Сабазий“; а също така,
че жриците в храма на Артемида в Кастабала, планината Тавър, танцуват
върху огън.
4 април 204 г.пр.Хр. – Рим „купува“ култа на фригийската богиня
Кибела.
139 г.пр.Хр. – преторът на Рим изгонва халдеи, защото развращавали
римските нрави с култа към Юпитер Сабазий, който проповядвали, а на
110
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
111
ГЛАВА ШЕСТА
112
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
113
ГЛАВА ШЕСТА
114
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
115
ГЛАВА ШЕСТА
Загрей
В средата на релефа от Лувъра е жертвеникът, по който пълзи „рогата“
змия, във връзка с която Нон 20 описва как Зевс, „преобразен като змей”,
сътворява Загрей:
„Съединението с небесния змей оплоди утробата на Персефона. Тя
забременя и роди Загрей, рогатата рожба“.
Персефона е жена на Хадес, владетелят на подземното царство.
Беотийската версия на раждането на Загрей обяснява - Загрей се ражда
от съюза между Зевс и Семела (Semele от фригийски Zemelo, земята;
старобългарски - земля 21 ). Загрей, роден от съюза между Небето и Земята.
116
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
117
ГЛАВА ШЕСТА
Релефът от Хедернхаим
118
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
119
ГЛАВА ШЕСТА
120
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
121
ГЛАВА ШЕСТА
122
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
123
ГЛАВА ШЕСТА
змия, увита около тялото така, както е и змията около дървото от релефите на
Тракийския конник. При детето от митраема в Сан Клементе (първата фигура)
е изобразена змията с гребен на петел, символът на Загрей, тя е и неговият
дух-защитник.
Стелата от Модена (CIMRM 695-696) е определяна като изображение на
божеството Фанес. Така е, ако смятаме символа „раждане от яйце” като
запазена марка за един бог, което очевидно не е така, а означава и начало на
отброяване на времето, което не може да бъде монопол. Тематично подобни
скулптури са намирани предимно в митраеуми и вероятно и тя също е от
митраеум.
Стелата е изпълнена със символиката Дионис–Сабазий. От главата на
бога излизат слънчеви лъчи, на раменете е луната, неговото далечно
бъдеще. Тук са и змията, козелът (овен), лъвът, бикът – времевите символи
на Дионис и Сабазий. Очевидно става въпрос за годишен цикъл (смисълът
на зодиите около изображението), за цикличния бог слънце и символите на
неговото развитие от раждането до смъртта.
Над бога от кръга на зодиака е овенът, времето на честване на Големите
Дионисии, времето на пролетта, на оплождането. Вероятно става въпрос за
един обобщен образ; на релефа е красивият Дионис, но неговите стъпала в
огъня на времето са вече копита (Плутарх – „Ела при нас с биче копито“ 33 ).
Може да се каже, че стелата представя определен момент от годишния цикъл,
изразен чрез символите, присъщи на Загрей, Дионис, Сабазий.
На жезъла на Дионис липсва шишарката, но тя липсва и на жезъла на
Сабазий, което още веднъж подчертава прехода Дионис – Сабазий.
124
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
Защо Митра?
Въпросът би могъл да се отнесе и към Христос – защо в първи век
взникват две течения, стремящи се да оформят монотеистичен култ към
Бог върху основите на една и съща ритуална религия, чийто остатъци са
изобразени върху ръцете и релефите на Сабазий, на релефите на
Тракийския и Дунавски конници. В тази религия съществуват представите
за Свети Дух, Отец и Майка и представата за Сина, Загрей-Дионис-
Сабазий, като рожба НА МАЙКАТА, и разбира се, на Отеца.
125
ГЛАВА ШЕСТА
126
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
127
ГЛАВА ШЕСТА
Кой обаче пръв посочи, че жрецът, принасящ жертва и обърнал поглед към
раждащото се слънце, е персийският Митра? Според Ричар Гордон 35 може би
това е станало през 1550 г. от натуралиста Улис Алдрованди, който описвайки
скулптура в градината на кардинал Пио да Карпи споменава ниша, в която е
„бог Митра на персите, който убива бик”. Само двадесет страници по нагоре в
своето изложение Алдрованди пише за „човек, който убива бик”. По голямо
основание за твърдението, че принасящият жертва е бог, вероятно има
Мартин Сметиус 36 , който описва няколко надписа с името Митра,
включително надписите на релефа от Капитолия, намиращ се днес в музея на
град Ланс - DEOSOLIINVICTOMITRНE и NAMA SEBESIO.
128
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
129
ГЛАВА ШЕСТА
130
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
131
ГЛАВА ШЕСТА
132
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
Митра банкет
Така са наречени серия от изображения, които се отнасят вероятно за
последната фаза на ритуала, отбелязващ смъртта на старото слънце и
раждането на новото. „Банкетът” е всъщност погребение/помен за старото
слънце и честване на новото. Това изразява и релефът от Португалия – новото
слънце и Митра пируват пред погребалната урна над която скърби Загрей –
рогатата змия. На релефа от Хърватия над урната скърби и гарванът, зад тях е
и скърбящият лъв..
133
ГЛАВА ШЕСТА
Mithreum Ostia
134
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
CIMRM 481
135
ГЛАВА ШЕСТА
136
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
137
ГЛАВА ШЕСТА
138
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
БЕЛЕЖКИ
________________________________________________________________
1
Franz Cumont THE MYSTERIES OF MITHRA. by. [1903].
2
http://opensiuc.lib.siu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1445&context=ocj
Franc Kumon The mysteries of Mithra, 204
3
http://gnosis.org/library/grs-mead/grsm_mythra.htm Джордж Робърт Стоу Мийд, The
mysteries of Mithra, 1907 g. VOL. V.
4
http://www.romanarmy.net/mithras.shtml Mithras Sol Invictvs - An initiate's Guid
5
http://www.crystalinks.com/mithraism.html Mithraizm – Mithraic Mysteri
6
Изследвайки имената на тракийското племе сабоки и името Сабазий, Л.А. Гиндин
посочва само тракийския теоним Σαων и неговите форми Σάβοι, Σάβος като напълно
вместващи се в семантиката на апелативно ономастичната основа saω(a) – „благо,
добро, израства, процъфтява“, засвидетелствана в къснохетските езици; в лид. Saven –
„израствам, плодородвам“. Сабазий – бог на плодородната част на годината.
7
Павзаний, Фокида.
8
Хезихий, „Речник“
9
Аристофан, „Птици“
10
Плутарх, „Сравнително жизнеописание“
11
Тачева, Маргарита. История на източните култове в долна Мизия и Тракия V пр. н. е. – IV
в. от н. е. стр. 289.
12
Cumont, Franz THE MYSTERIES OF MITHRA. [1903]
13
Paulinus А S. Bartolomaeo, The samscrdamic language, p. 115.; нама е дума,
използвана и днес в Индия като namaste.
14
Надписът не е направен при изработването на скулптурата. Вида на надписа показва
добавяне в последствие на „посредствен латински”, което указва повторно
употребяване на скулптура от религията на Сабазий за целите на новосъздадения
Римски митраизъм.
15
Csaba Szabo, Searching for the light-bearer. Notes on a Mithraic relief from Dragu.
16
Heidelberg, Kurpfalzisches Museum, Inv. No. 915.
17
Trier - Rheinisches Landesmuseum,
18
CIMRM 1472 Сисак, Хърватия
19
Митраем Валброк, Лондон
20
Nonnus, Nonn, Dion, VI, 155 – 223.
21
Вл. Георгиев, Тракийският език, 60; Дуриданов, Езикът на траките,70, 81.
22
На котела от Гундеструп е изобразена змия с рога на овен, което се вписва в
представата за Дионис, но тя е със странна глава на патица и вероятно не е със
същияят символен смисъл.
23
А. Фол, Тракийският Загрей Дионис
24
А. Fol. Thracian Legends, 131.
25
Херодот, 4-94
26
Очевидно стрелецът стреля в облаци, а не в скала, както е в популярен мит за Митра, не
подкрепен с никакви документи.
139
ГЛАВА ШЕСТА
http://www.ostia-antica.org/regio5/12/12-3.htm
27
140
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
47
Кадуцеят като жезъл на пратеника или известителя е известен от описанието на Тукидит,
„История на пелопонеските войни”, Книга първа, 53, Превод Милчо Мирчев, 1979 г.
Квинт Курций Руф, Книга трета, „История на Александър Велики Македонски”
48
Дуриданов, Езикът на траките, Surа, , 40, 51, 65.
49
В същия езиков паралел е и твърдението на Овидий, заточен в райина на днешната
Констанца - когато кимал с глава за отрицание, местните гети разбирали, че е
съгласен. Пръв обърна внимание на казаното от Овидий Пламен Вълов.
141
ГЛАВА ШЕСТА
142
ГЛАВА СЕДМА
144
ХЕРОС, ХРЕСТОС, ХРИСТОС
145
ГЛАВА СЕДМА
146
ХЕРОС, ХРЕСТОС, ХРИСТОС
147
ГЛАВА СЕДМА
148
ХЕРОС, ХРЕСТОС, ХРИСТОС
149
ГЛАВА СЕДМА
БЕЛЕЖКИ
1
https://en.wikipedia.org/wiki/Interpretatio_Christiana Bede, The Ecclesiastical History of
the English People, Digireads.com Publishing, Jan 1, 2004
2
Чавдар Бонев, Праславянските племена, кн.5, 78 стр.
3
Фактът за едновременната употреба на херос и хрестос в посветителските надписи
говори за близост по смисъл, показва както древни корени и последващо
раздалечаване, така и разлика в смислената натовареност при траки и гърци. При
траките той е плод на религия с дълбоко минало и философия, при гърците и двете
думи притежават героично-мистериен смисъл, резултат от микса от всевъзможни
божества, обединени под знака на т.н. гръцка митология.
От същия корен са имената в България – Хърсово, в Добруджа, Румъния –
Хърсовича, Хорьсова, Хърсово Разградско, Хърсово Шуменско, Хърсово Мелнишко,
Хърсово Шуменско, Хърсово Търновско, етническата група хърцои в северна
България (Анчо Калоянов, Названието на етнографската група хърцои и култа към бог
Хърс). Йордан Заимов (Йордан Заимов, "Български именник") посочва, че личното
име Хърсо е известно от 15 век, а Хръс - от 13-14 век.
Споменаването от Заимов на Хръс наред с Хърсо е причина да посочим и думи с
основа Хр последвано от а-и-е с еквивалент добър: украинското краще – добър,
хрисим – добър, кротък, хрестос (крестос) – добър, употребявана и от гърци, и от
траки. Думи със същата основа и неуста-новено значение на балканите са и Хрус и
Хрусан, многократно доку-ментирани в османски регистри след ХV в. от Беленско,
Свищовско Анчо Калоянов, Названието на етнографската група хърцои и култа към
бог Хърс). Трансформацията херо/хрео е подобна на трансформациите връх – върхо-
ве, кръв - кървене, трън – Търново, Хърсово – Хръсово, Хърсулград – Хръсград (име
на Разград) (Иван Тенев Иванов,
http://protobulgarians.com/Zashto%20lipsvat%20sledi%20ot%20tangra.htm). Примерите
показват обща основа и произход на херос-хрестос, Но ако херос-хрестос идват от
един корен, то хрестос също не идва от Гърция, тъй като херос е „внесена” в гръцкия
език дума.
4
Е.П. Блаватская, Эзотерический характер евангелии
http://www.theosophy.ru/lib/esoevang.htm (В примечании к слову "хрестианин",
употребленному в первом Послании Петра (гл. IV, 16), в исправленных поздних
манускриптах которого это слово было изменено на "христианин")
5
http://tyndalearchive.com/scriptures/www.innvista.com/scriptures/compare/heathen9.htm
6
При Е.П.Блаватская, Эзотерический характер евангелий : ".... то тогда
таинственные слова были бы таковы: "Сын ЯЗО, ХРЕСТОС (жрец или слуга) СЫНА
БОГА (Аполлона) СПАСИТЕЛЬ от КРЕСТА" ;
http://www.theosophy.ru/lib/esoevang.htm
7
Мери Д. Джоунс, Лари Флексмън, Тайната на Троицата, стр.19: „в 170 г Теофил
Антиохийски говори за първи път за Троица, и то не в контекста на християнската
вяра.”
150
ГЛАВА ОСМА
БЪЛГАРИТЕ
БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
ИМЕТО БЪЛГАРИ
В средновековието името БЪЛГАРИ е било изписвано по-различни
начини Vulgares, Вulgares, Воlgar, Βούλγαροι, блъгари, блгари, бугари,
болгари.
От горните изписвания с обобщение може да се направи извода, че
БЪЛГАРИ се изписвало в два основни варианта – БОЛГ-ари и БЛЪГ-ари.
Двата варианта имат за основи синонимите БОЛГ и БЛАГ. Нека преди да
разгледаме тези две основи да обърнем внимание на свързаните с тях:
1.БОЛГО и БЛАГО.
Според „Етимологический словарь славянских язьков”, О. Н. Трубачев,
двете думи са синоними с еднакви значения – с основно значение ДОБРО.
(виж приложението) 2 .
152
ГЛАВА ОСМА
2. БОЛГ, БЛАГ.
(виж приложението) 5
Като дума в днешния български език БОЛГ не съществува. БОЛГ е
ползвано в смисъл на БОГ в осемнадесети век: „БОЛГ СЕ РОДИ
КОЛАДЕ…” е песен, която българите пеели на 24-ти Декември, както
свидетелства Спиридон Габровски 6 . (Тази песен сега има текста „Бог се
роди Коледо…”.) Християнинът Габровски свързва този реален факт от
един български обред с Болг, сина на Колад, но не забравя да допълни:
„Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.”
Кой е този „дяволски обичай”? Използването на името БОЛГ, вместо БОГ
или посрещането на БОГА СЛЪНЦЕ – СИНА, а не раждането на Сина
Христос.
БЛАГ е едносрична дума, която при производни думи с неударено а
същото преминава в ъ - БЛАГ – Блъгария, блъг ри – нормално ударението е
винаги на окончанието ари - ри. Изчезването на Л при БОЛГ и преминаване-
то в БОГ е балкански феномен, конкретни примери за „изчезването” на Л в
средата на думата могат да се посочат булгари-бугари, волк-вълк-вук, слънце-
сунце, дълго-дуго, пълен-пун, ябълка-ябука, вълна-вуна.
В чешкия БЛАГ е blahý, blaho, в полския błogi, błogо, в древноруския и
украинския болого.
БЛАГ 7 притежава същите определения, които се употребяват и за БОГ,
носят същия смисъл – добър (добро), благ (благо), блажен (блаженство),
щастлив (щастие). 8 Нещо повече, БОГ е с възможен произход от БОЛГ,
когато прилагателното преминава в наименование – т.е., БОЛГ е възможна
архаичната форма на наименованието БОГ, по подобие на фонетичната
близост между БОГ и БЛАГ (ДОБЪР) в английския (god/good), датския
(gud/god), исландския (guð/gott), немския (gott/gut), което съответства на
бог (болг)/благ в българския.
153
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
154
ГЛАВА ОСМА
155
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
ЖИВОТ от ЖИВОТА.
Името на Бога при траките в най-общия случай е Zi (Ziα, Ziο) така го
приемат и Вл. Георгиев 13 , и Дуриданов 14 . Н. Йонков-Владикин пише:
„Халдеите употребявали думата Zi, която е коренът на живота и
означава у тях ДУХ; така Зи-ана обикновено се приема за ДУХ небесен;
във ведите Живин-атман е Жива душа”. 15 ДЖИН също е със значение
ДУХ.
При поляците Zycie е живот, при русите Жизн, при латвийците dzīve,
при беларусите Жыццё, при чехите život, на санскрит българското Жив е
Ziva.
При гърците знакът Z замества знака Ж, от Zi, името на тракийския Бог
би звучало като Жи, Жиа, Жиу - БОГ, всепроникващ и всеобземащ ДУХ
НА ЖИВОТА.
Случайна ли е близостта на името на Духа на живота Zi със съществи-
телното Живот? A също така графичното изображение на знака Ж,
именуван в кирилицата като „живот”, с графичното изображение на
Дървото на Живота и неговите защитници:
Zi, Ziа, Ziu е името на Духа на живота при траките, той е и БОГЪТ.
Вероятно, на религиозната категория ЖИВОТ от ЖИВОТА съответства
формата Zi e Zi, латинският превод на което е Zi от Zi (латинското е се
превежда от, в албанския - също). Категориите БОГ от БОГА или ЖИВОТ
от ЖИВОТА са друга форма на упоменаване на СИНА. СИНА, изразяван с
категориите на трите възрасти, именувани Загрей, Дионис, Сабазий.
Ziezi (Зиези, Zi e Zi ) е родоначалника на българите според надпис от
Латински хронограф от 354 г.: „Ziezi ex quo Vulgares” – Ziezi, от когото са
българите; Живот от Живота, Духа от Духа, Бога от Бог, Сина, от
когото са българите.
Казва се, че името Исус (Ἰησοῦς) означавало Спасителят, преведено от
еврейското или староарамейското Йешуа. Но Исус е СИНЪТ, той е ДУХ от
ДУХА или БОГ от БОГА – ZI Е ZI; логично е смисълът на неговото име да е
свързано с конструкцията Е ZI – ОТ БОГА; или ЕZI-ύς, или ЕSI-ύς, или
Ἰησοῦς – ОТ БОГА. Така цялото име има логичния превод ОТ БОГА. Или
Исус Христос - ОТ БОГА ДОБРИЯТ. 16
Същите изводи за бългрите с произход от Бога от Бога, Сина, Сабазий,
бяха направени и в книгата „Убий Сабазий, убий Българина”.
156
ГЛАВА ОСМА
СЛОВЕНИ
Вторият отсъстващ елемент в никейския символ верую е СЛОВО.
Съществува спорът за името СЛОВЕНИ, дали то е свързано с божието
СЛОВО. Фактът, че арианите настояват за неговото включване на събора в
Никея означава, че СЛОВОТО е категория, присъстваща в практиката на
древните балкански народи с особено значение.
Интерес представлява изразът от „Солунска легенда”: „Кириле, Кириле,
иди в обширната земя и сред словенските народи, наречени българи” 19 ;
или „словени, сиреч българи” 20 . Има много различни народи и те са
обозначени с прилагателното СЛОВЕНСКИ; не други, а словенските
157
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
158
ГЛАВА ОСМА
Конникът язди без стремена и размахва къс римски меч, който факт дава
основание на автора на изследването да се съмнява, че това е „исторически
български конник”, където оръжието е друго - сабя. Двата кръста, ограждащи
надписа са причината фигурата до надписа да бъде наречена „фигура на
светец”, защото, коментирайки ги, Дејан Ѓоргиевски казва: „…нема никаква
логика како инвокација да се најде (кръстът) пред името на еден „Бугарин“!"
Тук Ѓоргиевски не е прав, задействал е стереотипът, който казва - българите са
етносно име, те не са християни. Петко Атанасов, като коментира казаното
предполага, че БОЛГАР е религионим 25 . Ѓоргиевски не е прав по отношение
на кръста и поради факта, че той взаимстван от „християните” символ –
свастиката и кръста са символи употребявани именно от „българите” в
159
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
160
ГЛАВА ОСМА
161
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
„Вътрешните Българи”
Хронистите съобщават за сражения на българи и войски на империята
главно в дъгата Илирия - Македония и в Източна Мизия. Сраженията са
мащабни, завземат се десетки крепости в Илирия. В Тракия се наблюдават
главно епизодични сражения и набези на българи. Империята не владее
162
ГЛАВА ОСМА
163
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
164
ГЛАВА ОСМА
165
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
166
ГЛАВА ОСМА
167
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
168
ГЛАВА ОСМА
169
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
170
ГЛАВА ОСМА
Увеличен участък от
картата с надписа „Ми-
зия, тук е и България”;
долу - пълната карта на
Йероним от четвърти
век
171
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
172
ГЛАВА ОСМА
173
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
174
ГЛАВА ОСМА
175
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
176
ГЛАВА ОСМА
БЕЛЕЖКИ
1
Петър Георгиев, КАNАСYBIГI – КЪНAЗЬ У БОГА; правилното е КЪНAЗЬ.
https://www.academia.edu/32377620/%D0%9A%D0%90N%D0%90%D0%A1YBI%D0%9
3I_%D0%9A%D0%AA%D0%9DA%D0%97%D0%AC_%D0%A3_%D0%91%D0%9E%
D0%93%D0%90
2
Български етимологичен речник 2007 г. т. 1, стр.53., О.Н. Трубачев
Етимологический словарь славянских язьков,
3
Хермес Трисмегист, Корпус Херметикум VІ. „В бог единствено е Благото и никъде
другаде”. „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
4
Платон, Държавата в Съчинения, т.3, София: НиИ, 1988
5
О.Н. Трубачев, Етимологический словарь славянских язьков,
177
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
6
Иеросхимонах Спиридон Габровски "История во кратце о болгарском народе
славенском", 1792
7
https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3 :
„…старобълг. благъ ἀγαθός, χρηστός, καλός „добър, приятен“ (Зогр., Мар., Асем., Сав.
кн., Енин., Син. пс., Син. тр., Супр., Хил., Рил., Клоц., Сим. сб.), а като съставна част
на сложни думи калкира гръц. εὑ-, например: благочьстивъ εὑσεβής, благонравьнъ
εὑήθης, благородьнъ εὑγενής и др. Диал. значения: „милостив, кротък, сладък,
скромен, вкусен“, благо същ. „богатство, скромност, постна храна“. Сродни форми:
старосръб. благъ ἀγαθός (Вук. ев.), сърбохърв. благ „сладък, добър“, благо
„имущество, пари, добитък“, словен. blag „благороден, милостив“, blago „имущество,
скот“, чеш. blahý „блажен, щастлив“, blaho „блаженство, щастие, успех“, blaze
„добре“, пол. błogi „блажен, приятен, щастлив“, błogо „щастие, благо“, д.-луж. błožki
„блажен“, рус. диал., укр. болого „добре“. Рус. благой, благо са заети от черковнослав.
Тук се отнасят и слабозасвидетелстваните производни *bolgati „благославям,
блаженствам, наслаждавам се“ (чеш. blahati, слов. bláhať) и *bolgъva „вид гъба“, т.е.
„скромна храна“ (сърбохърв. благва, словен. blagva).
Праслав. *bolgъ, *bolgo има вид на архаична лексема, но няма сигурна етимология.”
8
Татяна Славова, „Владетел и администрация в ранносредновековна България .
Филологически аспект, „Древните индоевропейски паралели сочат припокриване на
значенията „бог, название на едно от божествата; господин, господар” и „богатство,
благо, щастие, участ” в стинд. bhagah, bhágas, *bhága „благосъстояние, щастие;
божество, господ” < ие. * bhág-o- „участ, съдба”, авест. baga, baγa „участ, съдба;
господин; бог”, парт. baγ „бог; господин”, стперс. baga-, согд. bγ-, скитско-
сарматските лични имена Βάγης, Βάγιος. Затова за συβηγη е напълно допустимо и
значение „богат, божествен, обожествен, [помазан] от Бога” < ие. *su- „добро, благо”,
*baga- „бог, богатство, благополучие”, тъждествени на иран. *su-baga.”
8
Български етимологичен речник 2007 г. т. 1, стр.53., Етимологический словарь
славянских язьков, О.Н. Трубачев
9
https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B1%D0%BE%D0%B3
10
Лука, 18-19.
178
ГЛАВА ОСМА
11
Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (Джинот) (1818 – 1882, Велес)
в 1851 година в "Цариградски вестник" пише: „Болгарин е производан от Бог, Болгаря
река — богатата река или -ри, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший,
вишший, величайший.”
12
Сократ, Църк. ист. I, гл. VIII.
13
Вл. Георгиев, Траките и техният език, 1977г., с. 80.
14
Дуриданов, И. Езикът на траките. С., 1976, с. 66.
15
Н. Йонков-Владикин. История на древните траки. С., 1911–1912, с. 105.
16
При Е.П.Блаватская, Эзотерический характер евангелий : ".... то тогда
таинственные слова были бы таковы: "Сын ЯЗО, ХРЕСТОС (жрец или слуга) СЫНА
БОГА (Аполлона) СПАСИТЕЛЬ от КРЕСТА" ;
http://www.theosophy.ru/lib/esoevang.htm
17
Александър Мошев Името Зиези в светлината на един епигравски паметник
https://www.academia.edu/32764382/%D0%98%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D
0%97%D0%98%D0%95%D0%97%D0%98_%D0%92_%D0%A1%D0%92%D0%95%D0
%A2%D0%9B%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9D%D0%90_%D0
%95%D0%94%D0%98%D0%9D_%D0%95%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%9
0%D0%A4%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%A2
%D0%9D%D0%98%D0%9A
18
В „Описание на Елада” Павзаний казва: „Малко по-нататък има земна могила,
която е гробът на Аристодем, който. въпреки че е бил тиранин, не могли да се
въздържат и го нарекли Хрестос (добрия).” Преводът в скоби на гръцки е на самия
Павзаний. В същият смисъл е и казаното от Плутарх (четвърти век пр. Хр.), който се
чуди как такъв груб и скучен човек като Фокион може да бъде почетен с името
Хрестос.
19
Донка Петкова, 11 век, Стра българска литература, т.1. с. 300.
20
Василка Тъпкова - Заимова, Анисава Милтенова, 13 век, Историко-апокалиптична
книжнина, , с.272.Сказание за Сивила, с. 272.
21
Черноризец Храбър, За буквите.
22
Johannes Antiocheus, fr. 211 (4). Fragmenta Hist. Graeca, v. 4. Paris, 1851; Excerptа de
insidiis. Berolini, 1905, р. 135.
23
Един от малкото, които предлагат тезата, че БОЛГ-АРИИ е религиозно понятие, а
войните от Атила и по-късно са религиозни войни е Емил Захариев, който коментира и
изказването на Константин на шестия всленски събор; Захариев обаче не развива
своята теза, а очаква от читателите сами да открият връзката войни/събори
.(Авитохол, 18.07.2004 г.) Ванко Николов в „Първохристиянството на българите”
просто декларира религиозната връзка на името „българи”, без да я доказва.
24
Дејан Ѓоргиевски Прилог кон датираньето на виничките теракоти.
25
Петко Атанасов, „Â ѣ ð à è Ì ѣ ð à”
26
Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, 327 стр.:
179
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
27
В. Н. Татищев Собрание сочинения, стр 192.
28
Йордан - южната граница на Скития са Черно море и р. Дунав, и там, в Скития, над
Черно море са поселищта на българите; Никифор и Теофан: Стара Велика България е
до Овнешки нос до Никропили, а Никропили се намира между Херсонес и делтта на р.
Дунав. Татишчев локализира Никрофили като залива на Днепър (Некропил, залив при
Днепер, уже так довольно ведом. На восточном мьсу при устьях реки, текучий в
залив, ест Адара, Константин, стр 113, место ближнее к Некропилам, нежели к
реке. В оном озере, которое сочиняют устииа рек Днепра и Бога ближе к морю тамо
ж святово Ефрена В. Н. Татищев Собрание сочинения, стр 192.) Багренородни
пише, че печенезите завземат земите на българите по Днепър и Днестър?
29
Петър Георгиев, Мизия, тук е и България.
30
Пак там.
31
Една от най-древните хаплогрупи на балкание I-M423 и нейното разпространение.
http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-
che-bylgarite-sa-.1145641 Явно личи „преместване” от Балканите към Буг и Днепър.
180
ГЛАВА ОСМА
32
http://www.pravoslavieto.com/;
33
https://www.rassias.gr/9010.html (с благодарност на Peter Georgiev)
34
Пак там.
35
Асен Чилингиров, „Българската Църква”, http://www.otizvora.com/2014/03/6088,
http://www.otizvora.com/2016/09/8259
36
Йоан Антиохийски посочва, че Виталиан е родом от Залдава, градче в Долна
Мизия. Към 513 г. Виталиан заема поста командващ на федератите разположени по
Дунавския лимес. Според Дж. Б. Бъри той заема длъжността Count of the Federates (т.е.
Comes Foederatorum), която е овакантена от баща му Патриокъл.
37
Malalas. Corpus Scriptorum hist. Byzantinae, p. 402; cf. Exc. Ins., p. 169.
38 Павел Серафимов, http://lado.blog.bg/politika/2011/05/17/quot-bylgari-quot-i-quot-dronga-
quot-sa-lichni-imena.748903 : „Келтолозите твърдят, че друнгос е галска дума за военен
отряд, група хора – drungus (m) (a crowd) -OI drong, пропуска се обаче споменаването
на тракийския етноним другери – букв. другари, група, племе (Плиний. Естествена
история, IV-xi-40 – ad Mestum amnem ima Pangaei montis ambientem inter Haletos,
Diobessos, Carbilesos, inde Brigas, Sapaeos, Odomantos. Odrysarum gens fundit Hebrum
accolentibus Carbiletis, Pyrogeris, Drugeris...)
39
Henri Justel. Bibliothecae juris canonici veteris tomus secundus. Lutetiae Parisiorum, 1661, p.
8229; цит. по: Архимандрит Кирил Рилски. Българска самостоятелна църква в Илирия
на Балканския полуостров и нейната апостолска дейност (кратък историко-канонически
очерк). С., 1930, с. 5, 23. Виж новелите на Юстиниан на англ. език:
http://uwacadweb.uwyo.edu/blume &justinian/novel 121-140/novel121-140.htm.
40
Nicephori Gregorae, Historia Byzantina. – ГИБИ, 11 (1983), с. 126.
41
На тези факти обръща внимание през 1920 сръбският историк Драгутин Анастасиевич.
Папа Йоан VIII заповядва на цариградския патриарх Игнатий под заплаха на отлъчване
в срок от 30 дни да отзове епископите и клириците, които без всякакво право е
изпратил в земите на българите, от старо време спадащи към католическата църква
(април 878 г.). Папа Йоан VIII. Писма. – ЛИБИ, ІІ (1960). В цитирания пасаж папа Йоан
VІІІ употребява две различни категории – страната на българите е едно, езичниците,
завладели земите на българите, друго. Разбира се, тези сведения са извадени от
цялостния контекст на писмата на папата към Михаил и Василий I, където
обръщенията са конкретизирани за съответните независими държави.
42
Папа Йоан VIII заповядва на гръцките епископи, които са заграбили българския диоцез,
под заплаха за отлъчване в срок от 30 дни да напуснат цялата българска земя (16 април 878
г.) Папа Йоан VIII. Писма. – ЛИБИ, ІІ (1960).
43
Писмо на папа Николай I, 25 септември 860 г. – Epistulae, VI:438.
44
Ганчо Ценов, Покръстването на Българите.
45
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ancient_balkans_4thcent
ury.png
46
Прокопий Кесарийски. За строежите, IV, 1, 17–27.
47
Тук има цяла серия от имена, които вероятно са преводи от различни езици или
диалекти, защото имат близки значения, но всички са свързани със Слънцето:
Ведериана е близка по смисъл на ведрина, ведър, ясен ден, бащата на Юстиниан
Сабатий е и с име Изток, изгрявам, Сабазтий или Сабазий е богът слънце, Таурисиум е
с произход на таурус, бик, което е и времевият, възрастов символ на Сабазий.
48
Созомен, Църк. ист. IV, гл. VI.
181
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
49
Гербове на България XIII – XIX век. Иван Войников, Петър Яначков, Стоян
Антонов.
50
На така наречените златни орфически пластини обръщението към подземните
богове, преди всичко към Персефона, е, че душата на мъртвия, на миста и бакха идва
“чиста от средата на чистите”; Платон в своите диалози пише за същите, че имат
чиста душа, затова са знаещи, познават светия път нататък.
51
Hesychii lexicon, 736
https://books.google.bg/books?id=xHpnAAAAcAAJ&pg=PA735&lpg=PA735&dq=Hesych
ius+%CE%B2%CE%BB%CE%B1%CF%87%CE%AC%CE%BD&source=bl&ots=ckNGR
5HTDA&sig=bJ06AgfcpsebJYwzRhfiRHCTQaw&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiQmtbk15
DWAhUFuxQKHbb3DUsQ6AEIOjAD#v=onepage&q=Hesychius%20%CE%B2%CE%BB
%CE%B1%CF%87%CE%AC%CE%BD&f=false Хезихий я превежда като „батракос”,
жаба, но същото е оспорвано от Хадзопулус, който твърди, че е топоним, подобен
съществува и до Филипи.
52
Александър Мошев, „Bolgar: Тайните на българският произход”, стр.46.
53
Антон Съботинов, България при цар Самуил и неговите наследници, стр. 138,
ЛИБИ, Т IV (Хроника на монах Алберт – увод) София, 1981 г. с. 179
54
http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/node/1615
55
Овидий Метаморфози 77
56
Bulgares, qui iure gentile patriam suam subiugantes... е преведено в ЛИБИ, 2191
Българите, покорявайки я според варварското право, въпреки че iure gentile се
превежда семейно, родово право, а patriam suam – родината си.
57
М. Б. Щукин, Готский Путь
58
Петър Георгиев, Траки, Готи, Славяни
59
Виж Юлия Хаджидимитрова – Готи, сиреч гети, Асен Чилингиров - Готи и гети,
Петър Георгиев - Траки, готи, славяни.
60
Владимир Георгиев, Траките и техният език, 1977 г. 60 стр.
61
По: А. Чилингиров. Св. Юстиниан Управда (неиздадено).
62
За св. Юстиниан виж Пространен православен месецослов. Изд. Тавор, 1998
182
ГЛАВА ДЕВЕТА
ГЛАВА ДЕВЕТА
1. KAН, КАНАС
Бешевлиев 2 разделя титлата на КАNА и СYBIГI по презумпцията, че
„κανα представя тюркската титла qan“, което съответства на приетата
от него теза, че древните българи са тюркска народност. Тук ще
разгледам аргументите на Бешевлиев, защото те са съществени и
приети априори от голяма част от историците, писали по темата.
Традицията на това разделяне следват Златарски 3 , Г. Бакалов, Вл.
Георгиев, Цветелин Степанов, Петър Добрев, Ж. Войников. В.
Томашек, Рансимън, К. Шкорпил, Сугарев, Иван Т. Иванов, К. Гербов,
П. Серафимов и А. Иванов по различни съображения разделят титлата
на КАNАС УБИГИ.
В българския език КАNАС е вероятен и възможен вариант на
старобългарската титла – КНЯЗ, която близост подчертава и
Бешевлиев. Втората част – УБИГИ – е съставна. „У“ в българският език
е предлог. Смисълът и произходът на втората част – БИГИ – са
разгледани тук.
184
Какви са другите аргументи на Бешевлиев против изписването на
първата част като КАNАС? Според Бешевлиев титлата не може да бъде
разделена на κανας υβιγι (тук изписването е на гръцки, в оригинала са
използвани както гръцки букви, така и латиница) „по чисто формални
причини“ – „в никой от досега известните надписи първият член на
сложните титли не се явява с гръцко номинативно окончание – ς“.
Бешевлиев има предвид надписи, в които е употребена титлата κανα
самостоятелно, без ς. (Използвано ли е това κανα самостоятелно ще
разгледаме подробно в изложението.)
Това е така, ако ς е окончание, но то може и да не е, титлата може да
е κανας и това да е нейният инфинитив, подобно на фригийските титли
кенас 4 и акенас 5 , имената на тракийските богове Дерзалас, Ермеас
(Хермес), Бистурас, Молодас, тракийските имена Ситас, Дидас,
Барсабас, Карбас Бускейлас, Геникелас, Дизас, Дамас, Дадас, Дизилас,
Дордас, Мукас, Неикиас, Хелкиас, Гермас, Талкас. С наставката -АС от
съществителни са образувани собствените имена βυζα – Βυζας, γερμ –
Γερμας, ζεις – Ζειζας, βουρ – Bουρας, ζισ – Ζισις, κοσα – Κοσας, πορ –
Πορας. 6
В три от надписите (в надписи 69, 54 и в медальона на Омуртаг)
καναςυβιγι е изписано като κανεςυβιγι. Възниква въпросът това κανε
какво общо има с κανα?
185
ГЛАВА ДЕВЕТА
186
инфинитивът на кана не указва това – титлата кана би трябвало да е в
родителен падеж (за притежание – чий), а тя не е. Изводът е: κανα е
самостоятелна титла от по-нисък ранг, различна от κανας – κανες и
равностойна на βοιλα.
Трисъставната тюркска титла бойла бага таркан е титла на Тонюкук,
един от основателите на Втория тюркски каганат, от втория по
значимост тюркски род Ашида. Той е съветник на каганите Елтериша и
Билге от началото на VІІІ век. Върховната титла е каган, но тя никъде
не участва в съставните титли, защото е единствена. Титлите
император, крал, цар, а така също и канас не могат да имат
допълнения.
Нека да видим къде в надписите е използвана титлата КАНА
самостоятелно? В публичното пространство са описвани следните
титли:
КАНА БАГАТУР
КАНА ТАБАН, КАНА ТАРКАН
КАНА БОИЛА КОЛОБЪР
187
ГЛАВА ДЕВЕТА
2. У БИГИ
Разделянето на καναςυβιγι на κανας υβιγι се потвърждава, както вече
неведнъж е описвано, и от надпис върху надгробна ара, намерен край с.
Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, където е
използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ (тук I е изписвано като Н), където
конструкцията υβιγι е ясно отделена.
188
2.1. БИГИ. Екатерина II и граматиката
В годините 1787–1789 в Русия в два тома излиза „Сравнительные
словари всех языков и наречий, собранные десницей Всевысочайшей
особы императрицы Екатерины II“, известно и под името „Речник на
Екатерина II“ и „Речник на Палас“. Това е речник, който обхваща общо
201 отделни езика от Евразия. Там под думата БОГЪ за т.нар.
малоруски език (земите на днешна Украйна) е изписано значението
БИГЪ.
189
ГЛАВА ДЕВЕТА
2.2. Предлогът У
В днешния български език предлогът У се употребява за означаване:
1. физическа близост – живея у Петър, у тях, у сестра си;
2. качество или принадлежност на лице: това го има у Вазов, също
като у Петър;
3. признак за принадлежност към общност: у българите, у
животните.
190
В българския език по същата схема (биг – убиги) се наблюдава
образуване на глаголна форма от съществително, дефинираща и
състояние: вълк – увълчи, плът – уплъти, смърт – усмърти, равностойни
на увълчен, уплътен, усмъртен; убожи или убожен се доближава до
обожествен, израз, често употребяван по отношение на тракийските
владетели.
Интересен е случаят на израза „убоги“, равностойно на украинското
„убиги“, който в руския се превежда „беден“. Кои са тези „бедни“
„божи хора“. Не бих изключил произход на думата като продукт на
наблюдение върху християнската монашеска общност. Основание е
надписът на чъргубиля Мостич: „Тук почива Мостич, който бе
чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години,
оставяйки чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и
така свърши своя живот“.
3. Северното Причерноморие
Но защо У БИГИ и защо украински език? Каква е връзката на
българите и титлата «княз» със земите на днешна Украйна? Като
доказателство, че българите определят владетелите си по родове,
Бешевлиев пише: „У българите князете стават според техния род“, като
се позовава на т.нар. Именник и на Йоан Екзарх. 11 Именно в Именника
е посочено: „Тези петима князе държаха князуването от другата страна
на Дунава 515 години“. Не е тук мястото да задаваме въпрос защо
Бешевлиев употребява думата „княз“, а пише „хан“, съществен е
въпросът къде зад р. Дунав са „князували“ тези пет князе, където „княз“
е наречен и Аспарух.
191
ГЛАВА ДЕВЕТА
192
наричана и Бог, и Буга, описвана от Никола Грегора като Булга, от
която дошли българите.
В следващите векове след Черняховската култура на същите земи се
развива по-примитивната Пенковска култура със значително по-малко
население. Там са земите на анти и българи. Втората вълна на
преселване започва в края на пети век със славянобългарски нападения.
Описаното българско присъствие в земите на северното Причерноморие
е основата, която ясно и недвусмислено обяснява титлата У
ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ.
4. Хронология
Надписите с КАНАСУБИГИ са от 814 до 831 г. за Омуртаг, за
Маламир – от 831 до 836 г. Св. княз Борис I Михаил е управлявал в
периода 852–889 г., а сведението за титулуването му като княз е от 907
г 17 . Автентичен запис на титлата във вида (не късен препис) е
надписът на Пресиян от 1061–1062 г. През 1978 г. при археологически
разкопки на средновековна ротонда в град Михаловце (унг. Михалд) в
източната част на днешна Словакия е открит надгробен надпис с
кирилски текст. Той е разчетен и публикуван от известния славист
Войчех Ткадлчик 18 , който категорично свързва надписа с личността на
българина Пресиан, сина на Иван Владислав.
Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997],
[починал] в годината [1060/1061].
19
193
ГЛАВА ДЕВЕТА
194
се предположи значението му „първенец“, „първи“. Но „кен“ има и
значения, близки до казаното от Фасмер – *k(w)en, означаващо и
„глава“, „главен“, се свързва и с келтското cеаn – „владетел“, „вожд“; в
ирландския ceann, cinn (caː n̪ ˠ , ciː nʲ ) е „глава“; в келтските езици
*k(w)enno е „глава“, но в ирландския CEANNAIRE е „водач“, „лидер“.
Разбира се, следвайки Фасмер, същото би трябвало да важи и за КАН.
От основата КАН и неговите варианти са българското къназь,
сърбохърватското кне̑з, „князь“; словенското knȇz, „граф, князь“; др.
чешкото kněz; слвц. kňaz „священник“; польски ksiądz – също, в. -луж.
knjez „господин, священник“; н. -луж. kněz „господин, священник“;
полаб. knąz „дворянин, помещик“; прагерм. *kuningaz или гот. *kuniggs;
д.-в.-н. kuning; фин., ест. кuningas, „король“; латински – kungs
(господин) и ķēniņš (король); литовски – kunigas или kunigaikštis;
саамски – gonagas или konagas; татарски – kenäz, 27 др. инд. кани лид.
кане имат значение на жрец, мъдрец, поет…” 28 Значението на титлата е
от владетел (водач) до жрец (свещеник), което има повече връзка с
древна йерархия и по малко с род, както предлага Фасмер. Горното
утвърждава историческия факт, че в миналото владетел и жрец са
съвпадали, а разделението е късно.
Вероятният произход на КАНАС/КАНЕС от основата КАН и
суфиксите -АС/-ЕС от тракийската именна система ни заставя да
потърсим повече сведения за митичната основа КАН, от която
евентуално произлиза въпросната жреческа/владетелска титла.
КАН участва в древните тракийски названия κανζηρηνος
(КАНзиринос) и κανδαον (КАНдаон), където зиринос и даон са епитети
към основата КАН: зиринос е със значение звяр, а даон или даос e
тракодакийското название на вълк. Кой е този митичен КАН с
качествата на вълк и звяр? Обобщен отговор на въпроса е написаното от
Ликофрон в „Александра“, което всъщност е единственият древен
литературен източник по проблема, който гласи: „ ...богът на
крестоните Кандаон или Мамертос, войнът вълк“ 29 .
Крестоните са тракийско племе по поречието на река Струма,
Мамертос при латините е название за бога на войната Марс, идентичен
с тракийския Арес. В случая имаме свързване на бога на войната Арес с
образа на вълк, което има своето историческо обяснение.
Историческите факти за съществуването на воини вълци са широко
известни в европейския ареал. Кучето вълк е степен на инициализация
при младите войни, преминаващи сложна система на обучение.
195
ГЛАВА ДЕВЕТА
196
Тракийският бог КАНзиринос (κανζηρηνος) е наричан закрилник
(херос), което е отбелязано с надпис от плочка на тракийски конник от
Кричим. 30 Надписът съобщава за благодарствено жертвоприношение
към КАНзиринос, направил кучетата му зли (разгневени).
Същият епитет ζηρηνος е употребяван при Аполон и Хеката;
Зеринтия (Ζερυνθία) е името на тракийска богиня, чийто култ е
съществувал на о. Самотраки и в днешна Югозападна България. Освен
Защитница на зверовете, Артемида е наричана и likaena, likaeus,
likomeda, likotharses – различни епитети с името на вълка; Харпалике
или „граблива вълчица“ е митична героиня на траките, дъщеря на
тракийския цар Харпалик.
„По меонийски (меони, тракийско племе) Хермес също е наричан
κανδαυλης“ 31 . Хермес или Ερμεας е висше божество на тракийските
царе; Ерми е един от родовете на българските владетели от Именника
на българските князе.
Схолистът на Ликофрон отбелязва: „Орион, когото беотийците
наричат Кандаон“ 32 . Орион или „великият ловец“ е наричан също
Кандаон.
Кандавл е име на лидийски владетел (Лидия се намира върху
териториите на Фригия), записано от Херодот 33 , но в коментара се
предполага, че това е титла (вероятно заимствана като име.)
Интересно е разпространението на словосъчетанията, близки до
името КАНДАОН.
Кандава е планина в Епир.
Кандава е град в Латвия и област в Пакистан.
Себастиан Мюнстер през 16. век означава Скандинавия като
Кандавия.
Candamius е епитет на галския Юпитер, Астурия, Канданедо.
Candiedo и Canetonnensis са епитети на Меркурий, местно планинско
божество в Галия.
197
ГЛАВА ДЕВЕТА
198
Изображенията на куче и вълк от Летнишкото съкровище и Панагюрище
199
ГЛАВА ДЕВЕТА
200
БЕЛЕЖКИ:
1
Томашек смята, че надписът трябва да се чете „славният или великият кан“,
Бешевлиев смята, че надписът трябва да се чете „хан водач на войската“, Златарски е
на мнение, че надписът трябва да се чете „велик хан“, Цветелин Степанов смята, че
„субиги“ е свързано с „блестящ“, „проблясък“, Съселов е на мнение, че KNZZЪ
произлиза от ΚΑΝΑΣ, „мъдър завоевател (владетел)“ – според Емил Живков като
превод чрез латински език, „звезден, небесен владетел“ – Петър Добрев, „владетел –
син на бога“ – д-р Ж. Войников, „княжеска божественост“ – Иван Т. Иванов.
2
Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници. София. 1981
3
Златарски, Васил Н. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-
българското надмощие (679–852), 15
4
Younger, J. Linear. A reversed Lexicon (по Павел Серафимов,
http://sparotok.blogspot.bg/2013/06/blog-post_23.html )
5
ALEXANDER LUBOTSKY, The Old Phrygian Areyastis-inscription
6
Георгиев, Вл. Тракийският език
7
Иванов, Иван Танев. Върху значението на владетелските титли KANAΣYBIΓI и
CANISAUCI при прабългари и авари: посочва като аналог евталитската титла канас-
тархан (χανας- ταρχαν) (Ferdinand Justi. Iranisches Namenbuch. Marburg. 1895, с. 155,
169–170), а също аварската титла capcanus
8
Минкова, Мариана, Иван Иванов. За значението на надписа върху оловните печати
на Йоан и Михаил от началото на християнската епоха: „Трябва ли непременно да
свързваме титлата κανα (кана) с върховния владетел?“ – този въпрос си задават
авторите и отговорът е, че „κανα (canna) може да е титла на лице, подобно на жупан и
боила, изпълняващо управленски функции, различни от тези на върховния владетел“.
9
Пропусната гласна се означава с апостроф ако е в края на думата, когато следващата
дума започва с гласна. Рядко се среща обратният случай - пропуска се началната
гласна от втората дума (какъвто е случаят), при запазване последната гласната от
предната дума. Случаят е неясен, но не може да става въпрос, че У е изтрито – то
просто не е изпълнено.
10
Славова, Татяна. Владетел и администрация в ранносредновековна България.
Филологически аспект.
11
Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници, V, Прабългарската
обществена и държавна структура http://electronic-library.org/books/Book%200068.html
12
Георгиев, Петър. Мизия, тук е и България. http://www.otizvora.com/files2015/pg-
miziavulgaria.pdf
13
Георгиев, Петър. Траки, готи, славяни
http://www.ivanstamenov.com/files2010/trakigs.pdf
14
Георгиев, Петър. Мизия, тук е и България, с. 226–228.
http://www.otizvora.com/files2015/pg-miziavulgaria.pdf
15
Пак там
16
Бонев, Чавдар. Праславянските племена, с. 113–116
17
Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов,
София, 1983, с. 102. Приписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г: „В
201
ГЛАВА ДЕВЕТА
същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи –
бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар
княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.[
18
Павлов, Пламен. Пресиан и последният владетел на първото българско царство
(1018 г.)
19
Виздал, Мариан, Николай Николов. Епиграфският паметник от ротондата в
Михаловце в светлината на новите проучвания
20
Виздал, Мариан, Николай Николов. Епиграфският паметник от ротондата в
Михаловце в светлината на новите проучвания
21
Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. М. 1986. Под „сакалиб“ арабските източници
наричат както население в Източна Европа, а също така и волжските българи (Ибн
Фадлан).
22
Страбон. География, 7.1.3 За земята на гетите, граничеща с тази на свевите,
Страбон продължава: „Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението
на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на
Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините), след това
се оширява на север чак до тирегетите (7.3.1.)
23
Adam Bremenski (1050. – 1081./1085) Gesta Ecclesiae Hammaburgensis pontificum
24
Симоката, Теофилакт. История VІІ, 2,5: „Гети, наречени още склавини,
прекосяват границите на Тракия... Склавини или гети, защото така бяха наричани в
древността.“
25
Vasmer's dictionary,
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%83%D0%BD%D0%B3
26
Гиндин, Л.А. Древнейшая ономастика Восточньх Балкан 77 стр.
27
Пак там
28
Л.А. Гиндин, Древнвйшая ономастика восточних балкан, стр 55
29
Lycophron, Александра, 930
30
Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste, Vienna, 1957, repr. 1976
31
Hipponah (fr. 4, Diehl 3, 77 по Вл. Георгиев, Тракийският език).
32
„Orion, когото Boeotians наричат също Kandaon“, според схолиста на Ликофрон.
33
Херодот, История, 7
34
Схолиите към Lycophron
35
Hipponah (fr. 4, Diehl 3, 77)
36
Схолиите към Lycophron
37
Тези две обстоятелства не говорят в полза на позоваването на Хипонакс
(Hipponah), че меонското име καν δαυλης съответства на гръцкото κιναγχα – куче и
давя. Терминът „кучедавец“ трудно може да бъде отнесен както за Хермес, така и за
Арес.
38
Страбон. География, Адам Бременски, Gesta Ecclesiae Hammaburgensis pontificum
39
В таблицата по-долу са поместени тракийските, келтски и германски имена с корен
КАН. Списъкът е съставен по „Българският именник в стара и нова Европа” на
Николай Тодоров.
202
„Trac.“ „Altkelt“ „Germ.”
40
Lubostky, A. The Old Phrygian Areyastis-inscription. Kadmos, 21, 1, 1988, p. 9-26
41
Younger, J. Linea.r A reversed Lexicon
42
Павел Серафимов, “НОВООТКРИТОТО” ТРАКИЙСКО ИМЕ KANAC И
БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAC , Pinar Özlem-Aytaçlar. An Onomastic survey of the
indigenous population of North-Western Asia Minor
http://sparotok.blogspot.bg/2017/07/kanac-kanac.html
43
Георгиев, Вл. Тракийският език, БАН, 1957 г., с. 58
44
В контекста на Дунавските и Тракийски конници змията символизира Духа на
живота, негов пазител и защитник, при Асклепий също.
203
ГЛАВА ДЕВЕТА
204
ГЛАВА ДЕСЕТА
ОЩЕ ЗА ТРАКИТЕ
Артемида
ГЛАВА ДЕСЕТА
Изследванията
През 2014 г. бях поканен от проф. Валентин Тодоров да присъствам по
време на реставрационни дейности на Мадарския конник. Същото нещо се
повтори и през 2015 г. Беше направен обстоен анализ на измененията в
структурата на паметника с течение на времето и проследена тяхната
последователност. Беше направена сравнителна съпоставка между
реалните елементи и дадената за тях оценка в изследването на БАН от 1956
г. със заглавие „Мадарският конник” 1 . Първото основно противоречие,
което се прояви, е следното:
Изследователите от БАН приемат, че паметникът е такъв, какъвто е бил
и при самото изграждане и измененията, които е понесъл са по причина
единствено на атмосферните влияния.
С проф. Тодоров стигнахме до единодушният извод, че паметникът е
претърпял и съществени и целенасочени изменения от човешка намеса, с
цел отдалечаване от първоначалната идея на изображението, т.е., той не е
това, което е бил. Този факт е забелязан от Шкорпил и той стига до идеята,
че паметника е бил вече „реставриран” в миналото 2 . Подробен анализ на
паметника като цяло и измененията - природните и целенасочени направих
в издадената от мен през 2015 г. книга 3 . Настоящата статия има за цел чрез
паралели с исторически артефакти да се направи опит за неговата
датировка, да се изясни ролята на лъва от релефа. Но преди това за яснота
ще се опитам да посоча и наименувам само някои съществени грешки,
довели до изкривената и невярна картина изградена от авторите на
изследването на БАН.
.
1.Отказ от обяснение.
„Реставраторите” (по Шкорпил) на обекта очертават фигурите на релефа
с жлеб широк около 2 см. и дълбок 2 см. Така посоченият контур
преминава и през задния десен крак на кучето, като частта на крака под
контура липсва. Авторите твърдят: „Тази странна особеност остава
засега една загадка, на която днес не може да се намери един
правдоподобен отговор “ 4 .
Обяснението което дава проф. Тодоров е ясно, логично и разбираемо –
контурът е направен по късно и очертава остатъка от разрушения вече от
206
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
Фиг.1
2. Премълчаване на факти:
а) Контурът преминава и през пространство в ниша зад конника,
образувана от паднало парче от скалата. Това е станало при естественото
разцепване на паметника на две части. Този факт е отминат с мълчание от
авторите на изследването.
Фиг 2.
207
ГЛАВА ДЕСЕТА
Фиг. 3
в) над т.н. „главата на лъва” на стената зад нея е очертана обширна
вдлъбнатина, контура на която изобразява горната част на глава на лъв –
две уши и теме, очертани с контур, съществуващ и сега. Анализът показа,
че там е била действителната, реална глава на лъва, а вдлъбнатината се е
появила вследствие грубото ѐ изкъртване. Върху тялото на лъва са
останали следи от гривата на лъва. При налагане върху вдлъбнатината
изображение на лъвска глава се вижда, че то съвпада идеално както с
контура теме-уши, така и с остатъците от грива по скалата. На фиг. 4-1,2
ясно личи контурът, очертаващ лявата страна на т.н. копие, „забито” в лъва
и контурът очертаващ ухо и част от темето на лъва.
Фиг.4.
208
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
Фиг.5
Фиг.6
209
ГЛАВА ДЕСЕТА
Фиг. 7-1 -2
Фиг.8
Фиг.9
3. Грешните интерпретации са много, но ще посоча само една:
колективът на БАН грешно интерпретира единствения крак от
изображението на конника като десен, макар че сами отбелязват – „върхът
на обувката е извит на ляво”, което съответства на ляв крак. Тази грешна
210
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
Фиг. 10
След анализа беше направен синтез на евентуална възстановка на
началното състояние на паметника, която има вида показан по долу. За
контрол е показана и оригиналната снимка на монумента. Снимките са
направени фронтално от скеле, на нивото на паметника с апарат с висока
резолюция.
Фиг.11
211
ГЛАВА ДЕСЕТА
Фиг. 12-1 16 -2 17 -3 18 -4 19
212
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
Фиг. 13-1 20 -2 21 -3 22
-4 23
Фиг. 14-1 -2 -3 -4
Фиг. 15-1 -2 -3 -4
213
ГЛАВА ДЕСЕТА
Фиг. 16 25
214
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
Яздещата Артемида
Естествено, интерес за темата представляват изображенията на
Артемида на кон. Първият обект това е една релефна плоча, на която е
изобразена седнала странично на кон жена. Запазена е горната половина на
плочата. Според Дечев 26 на релефа е изобразена богинята Артемида на
кон.
Фиг. 17
215
ГЛАВА ДЕСЕТА
Фиг. 19 29
Фиг. 20 30
216
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
Фиг.23
Датиране на релефа
Анализът показва, че фигурата на Артемида придружена от лъв през
римския период е необичайно явление и по вероятно е построяването на
паметника да е извършено в един по ранен исторически период.
Понякога се правят аналогии Мадарски конник – персийски релефи на
конници 34 , но малцина знаят, че първият монументален подобен релеф в
Персия има в основата си балканска традиция. Това е релефът от Хунге
Азхдар (Hung-e Azhdar), известен като релеф на партския цар Митридат I.
217
ГЛАВА ДЕСЕТА
Фиг.24
218
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
219
ГЛАВА ДЕСЕТА
БЕЛЕЖКИ
1
Мадарският конник, проучвания върху надписите и релефа, 1956, БАН,
Археологически Институт
2
Шкорпил, К. Мадаро-Могиланското плато. Byzantioslavica (Praha): 1932, IV, кн. 1, с.
125.
3
Петър Георгиев, Античният мадарски конник, 2015 г, Булга Медиа
4
Герасимов, Тодор, Мадарският конник, проучвания върху надписите и релефа.
София: БАН, 1956, с.130.
5
Шкорпил, К. Памятники в окрестностях Абобскои долиньI, IRAIK, Х, 400
6
На Балканите Артемида е приемана и като Богинята Майка, виж анализа по-долу.
Артемида Благана е наименование от олтар в Македония, коренъта БЛАГ е
идентичен с названието БОГ, горното име буквално се превеждс Артемида Богинята
или Божествената. Вероятно и името БЛАКАН, БЛАКАНА има същия произход –
балкана е не само свещена планина, той е и Матерна планина, и Стара планина –
епитет на майката.
7
Крънджалов, Димитър, Мадарский всадник. Praha: Ceskosovenska etnografie, I, 1953
8
Майсторски, Г. Б. Борисов, Ст. Дончева, М. Георгиева. Шуменска стража [поредица
Чудесата на България на в-к Стандарт, кн.6]. София: 2011.
9
http://www.coinarchives.com/a/lotviewer.php?LotID=680023&AucID=1253&Lot=452&V
al=2aa29078ed714422a63570de98cbec98
10
Г.И.Кацаров, Скалният релеф при Мадара, Сб. Мадарският конник, София, 1925 г.,
27 БАН, София
11
Г. Баласчев, Старотракийски светилища и божества,
12
Вс. Николаев, Памятник Ахаменидского (персидскага) владичества в Европе,
Bizantinoslavica Х 1949, 42-58.
13
Крънджалов Димитър, Мадарский всадник, Ceskosovenska etnografie, I, Praha, 1953
14
Надгробен релеф от музея в Чанакале, Турция.
http://www.eba.gov.tr/gorsel/bak/71098b96deb3f92e3409fa51d4b80197e1f6eba89e011
15
Омир, Илиада, 21 400
16
.Potnia Theron, Palazzo Barberini, Palestrina
17
Artemis Potnia Theron. Afbeelding op een Griekse vaas uit het Antiken Museum in Basel
18
National Archaeological Museum of Florence 570 - 560 B.C. к.н. 4200
19
4.Winged Artemis with lions, small terracotta from Tarentos or Locrae, Musée de Paris,
Louvre
20
1 Artemis Potnia Theron. Griekse vaas uit het Antiken Museum in Basel
21
2 Rome, Vatican Museums, Museo Gregoriano Etrusco530-510 BC.
22
Кана от Рогозенско съкровище
23
Кана от Рогозенско съкровище
24
Херодот, История, 33
25
Found in Thebes, (Tiva, Beotia) 625-600 BC. National Archaeological Museum of
Athens, NAMA 355.
26
Д. Дечев. Антични паметници от българските земи. Годишник на Пловдивската
народна библиотека с музей. Пловидв: 1940-1941, с. 38, обр. 8
220
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
27
Епиграфски паметник в Tесалия с името Артемида Енодиа: Artemis Ennodia,
Graninger, Charles DenverThe Regional Cults of Thessaly, appendix 1, 282, Artemis
Ennodia Pherai: McD 232 = Béquignon 1937: 83, no. 27 ,
https://ecommons.cornell.edu/handle/1813/2595
https://ecommons.cornell.edu/bitstream/handle/1813/2595/APPENDIX%201%20FINAL%2
0DRAFT.pdf?sequence=16
28
Thessalien,Pherai: 404-369 v. Chr. Münzkabinett, Staatliche Museen zu Berlin; 400-350
v. Chr. Münzkabinett, Staatliche Museen zu Berlin; 280 -270 BC, from the collection of
Charies Gillet
29
Горно Романци, Пернишко (IGBulg IV, 2113), Садина, Поповско (IGBulg II, 758).
30
Август, Македония; Криспина / Хадрианополис (Юрукова 1987, № 168)
31
Македония прима
32
Светилище в Таврия, Крим
33
Каракала / Хадрианополис (Юрукова 1987, № 370) ; Антонин Пий / Анхиало (Pick
1898, № 417); Антонин Пий / Перинт (Schönert 1965, № 399-406) Комод и Криспина /
Бизантион (Schönert-Geiss 1972, № 1455); Септимий Север / Никополис ад Иструм
(Pick 1898, № 1360; Мушмов 1912, № 907); Каракала / Бизантион (Schönert-Geiss 1972,
№ 1528); Гета / Никополис ад Нестум (Komnick 2003, № 72); Гета / Перинт (Schönert
1965, № 655) Гета / Филипополис (Мушмов 1924, № 454) Макрин / Бизантион
(Schönert-Geiss 1972, № 1638); Юлия Паула / Бизантион (Schönert-Geiss 1972, № 1667);
Север Александър / Бизантион (Schönert-Geiss 1972, № 1691); Гордиан ІІІ /
Хадрианополис (Юрукова 1987, № 463, 464)).; Септимий Север / Перинт (Schönert
1965, № 445а); Каракала / Перинт (Schönert 1965, № 559, 590) ; Север Александър /
Перинт (Schönert 1965, № 767
34
Вс. Николаев, Памятник Ахаменидского (персидскага) владичества в Европе, Bizantinoslavica
Х 1949,
35
Invernizzi, A. Elymaeans, Seleucids, and the Hung-e Azhdar Relief. – Mesopotamia, 33, 1998, 219–
259.
36
Пак там: Von Gall, H. Beobachtungen zum arsakidischen Diadem und zur parthischen Bildkunst. –
Istanbuler Mitteilungen, 19–20, 1969-70, 299–318; Schlumberger, D. L’Orient hellénisé; De Waele, E.
La sculpture rupestre d’Elymaïde. Deux fragments inédits d’époque parthe. – Revue d’Assyriologie et
d’Archéologie orientale, 69, 1975, 59–79; Vanden Berghe, L., K. Schippmann. Les reliefs rupestres
d’Elymaïde; Mathiesen, H. E. A note on the dating…, 191–196; Същият. Sculpture in the Parthian
Empire. A Study in Chronology. I–II. Aarhus, 1992.
221
ГЛАВА ДЕСЕТА
222