Петър Георгиев - Траките, които създадоха християнството, българите

ТРАКИТЕ, КОИТО СЪЗДАДОХА
ХРИСТИЯНСТВОТО,
БЪЛГАРИТЕ
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ
„Траките, които създадоха християнството, българите”
© 2017 София
© Петър Георгиев, автор
© Иван Стаменов, корица
© Издателска къща Булга Медиа
Печат: Булгед ООД
ISBN: 978-954-9670-33-2
СЪДЪРЖАНИЕ
1. Тракийският Херос, Господарят на Живота 11

2. Змията, Дървото на Живота 31
3. Раждането на Загрей, Дионис 51
4. Сабазий, жеста на Сабазий; тракийската Света Троица 65
5. Лъвът, Змията, Кратерът 93
6. Мистериите на Митра 103
7. Херос, Хрестос, Христос 143
8. Българите, българският етноним 151
9. KANACYBIГI – КЪНАЗЪ У БОГА 183
10. Мадарският конник и яздещата Артемида 205
Старeцът Рафаил вярваше в нещо, което другите не разбираха:
- Бог е в тревата, в пипера, в дървото….
Погребаха го до селското гробище,

леха с табелка: „Рафаил”.
После и тя изчезна.
Трабваше да стигна годините на Стареца, за да разбера казаното.

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
В началото на втори век след Христа странна епидемия залива тра-

кийските земи на Балканите и Mала Азия. В земите от двете страни на
днешния Босфор започва създаване на хиляди каменни релефи с изо-
бражения на конник, които днес наричаме релефи на Тракийския конник 1 .
И преди тези събития е имало религия по тези земи, но вероятно някакъв
външен импулс е предизвикал създаването на липсващите преди това
каменни икони. До този момент са открити над 5000 релефа на Тракийския
конник. 2
Тракийски конник, археологически музей Истанбул
Обикновено в дясно пред конника са изобразени олтар и змия, увита

около дърво. Конникът определено демонстрира почит, уважение и пре-
клонение пред змията. Тези символи са изобразени на стотици плочки, ние
можем да ги докоснем с ръце, но не знаем какво означават змията и дърво-
то, наричаме конника бог. А може би, без да подозираме, самите ние
непрекъснато и възторжено възпроизвеждаме тази древна символика в на-
шето ежедневие?
5
ТРАКИТЕ, КОИТО СЪЗДАДОХА ХРИСТИЯНСТВОТО, БЪЛГАРИТЕ
Тракийски конник, археологически музей Истанбул
Тракийски конник, Музей Пловдив
6
Тракийски конник, България
Често конникът е с вдигнати три пръста – жест, известен като жест на

Сабазий. А какво означава жестът на Сабазий?
Тракийски конник, Македония
7
Тракийски конник, България
Пред конника е дърво с увита около него змия. А какво означава змия-
та?
И змията, и дървото, и вдигнатите три пръста са символи. „Мисленето
чрез символи не би могло да бъде заменено от друг тип мислене”. С това
Мирча Елиаде е искал да ни каже - езикът на символите казва повече от
езика на думите.
Ако го познаваме.
Символите са рожба на въображението.
Въображение е и способността на ума да вижда скритото, но Гьоте ни
казва: „Човек вижда толкова, колкото знае”.
В древността зад езика на символите стои познание, предназначено за
хора, които не са могли да четат. Ние четем повече, но знаем по-малко.
Ние не познаваме не само писмото на древната символика, но не позна-
ваме и самата религия на траките, които са представлявали голяма част от
народите на Балканите и западните части на Мала Азия.
Тракийският конник не е израз на култ. Вдигнатите три пръста и зми-

ята, увита около дърво, са израз на представа за света, преминала в
ритуална религия, наследена още от неолита.
Тази студия е опит за систематизиране на образите и представите на
тракийската иконография, опит за разгадаване скритото в релефите на
Тракийския конник, на релефите на Дионис от Балканите и Мала Азия, на
8
Сабазий и римския Митра. Изводът е – те имат обща иконография и

изразни средства, обща философия във виждането за света.
Релефите казват това, което вече е изгубено като описание, което е
останало неразбрано от древните автори, външни наблюдатели за тракий-
ските народи.
Изложението е изградено от самостоятелни блокове, да кажем бележки

за статии, което води до повторения, за което надявам се, ще бъда извинен.
В отделните глави са включени допълнения, отсъстващи в изданието
„Траките, които създадоха християнството”.
9
БЕЛЕЖКИ
1
Втори век след Христа е най-често срещаната датировка. В последно време се смята,
че първите плочки на Тракийски конник се появяват в края на втори век преди
Христа. Александър Минчев, специалист по антична археология, Археологически
музей, Варна, http://www.moreto.net/s.php?n=172247 : „Култът към Тракийския
конник има своите дълбоки корени още в зората на консолидирането на тракийската
нация и на одриската царска династия през V в. пр.Хр., но като иконография в този
си вид в два основни варианта се появява именно в Одесос (Варна) и неговите най-
близки околности – квартал Галата. Тук са намерени най-старите паметници на
Тракийския конник, това са релефи, които са от края на II или с по-голяма сигурност
от I в. пр.Хр. Всъщност от тук към вътрешността на България, а след това по
цялото Черноморие и Балканите, включващи съседна Гърция, Европейска Турция и
най-източните части на Сърбия и Македония, както и Северна Добруджа, той
става най-разпространеното божество.“
2
Ал. Фол, Самотният пешеходец. София, 2006, с. 407.
10
ГЛАВА ПЪРВА
Тракийският Херос, Господарят на Живота
Релефите на Тракийския конник

„На Господаря Бога Херос”. Изразът е един от многобройните надписи
с име Херос от релеф на Тракийския конник. Но кой е херосът? Няколкото
хиляди релефи из цяла Тракия би трябвало да ни заставят да помислим и
за следното – за култ към бог ли става въпрос, или за учение, философия,
превърната в религия? За религия ли говорят тракийските релефи?
Потърсете думата „религия” в цитираните становища по-долу – няма да я
намерите.
Коментирайки релефите на Тракийския конник Иван Венедиков е уди-
вен – „Това е най-странното и загадъчно божество, което всъщност науката
познава.” 1 Как може божеството да носи едновременно имената и на
Хигия, и на Асклепий, и на Арес, и на Аполон, и на Силван, и на Зевс, и
Хера, как може да е едновременно и млад юноша и брадат мъж на кон?
Тракийският Загрей е дете, тракийският Дионис е голобрад юноша,
тракийският Сабазий е брадат възрастен мъж, тракийският конник е

всякакъв. Но не и жена – богиня.
Цветан Костурков 2 вижда в конника въздигнала се до „всебог” личност,
бог на всички и всичко. Този всебог се издига толкова, че е приел в себе си
всички външни богове, които „идват от външния за траките свят, но
въпреки всичко биват не само добре посрещнати, а нещо повече, биват
асимилирани и „използвани”.
Това е вярно, но този бог не е конникът.
Златозара Гочева го вижда „като съвсем подчертано изконно тракийско
божество в римската епоха”, „конно божество”, култ към божество. Ето и
мнението и относно етимологията на името: „Би трябвало да обърнем
внимание на съществуващото в научната литература тълкуване на това
название от гледна точка на тракийския език и преди всичко на връзката с
най-древните езикови остатъци, свързващи се с „хето-лувийски представи
и корени, означаващи „покровител” и „защитник”. 3 Тя го определя като
„върховно божество”, „върховен покровител”, „бог създател на живота”,
бог „покровител и защитник.
Определянето на конника като „върховен бог” и „всебог” обаче кон-
трастира рязко с изобразеното на релефите. Очевиден е фактът, че кон-
никът поднася дарове пред жертвеник или моли за нещо (празна фиала в
протегната ръка). Дарове се поднасят пред олтара на бог, което
контрастира с определенията за конника като всебог, върховен бог.
Боговете не принасят жертви нито на други богове, нито на себе си.
12
ТРАКИЙСКИЯТ ХЕРОС, ГОСПОДАРЯТ НА ЖИВОТА
Тезата за бог, поднасящ дар, е несъстоятелна. Случаите на обоже-

ствяване на личности от траките (Залмоксис, Резос) нямат нищо общо с
разглеждания проблем, актът е ясен – човек на кон поднася дарове пред
бог.
Друг случай на даряване от релефите е поднасяне на жертвено
животно. Актът е наречен от траколозите „ловни сцени”. Неприемливо, не-
убедително, нелогично и непростително е пред жертвеник да се разиграва
ловна сцена, както се определя в отделни разработки тази група от реле-
фи 4 .
13
От показаното е очевидно, че релефите не представят конника като „бог

на боговете, всебог”. Конникът не е бог, богът е зад олтара. Кой е този
бог, за религия ли става въпрос? Нещата се проясняват, макар и не съвсем
със следващата група релефи. Една немалка част от релефите имат
съществена особеност. Конникът е вдигнал ръка в жест с три пръста –
палецът, показалецът, средният са изправени, последните два са свити.
Жестът с три пръста е узаконен от папската институция с указ на римския
папа Инокентий III, завземащ римската катедра от 1198 г. до 1216 г.:
„Следва да се кръстим с три пръста, защото с това се прави призоваване на
троицата.” Според папската институция кръстенето с три пръста е
свързано с понятието „света троица” или идеята за триединен бог. 5
Жестът на конника днес е наричан „жест на Сабазий” по аналогия с
жеста изобразяван от вотивните фигури, наричани „ръце на Сабазий”.
Може да се предположи, че релефите на тракийския конник изразяват
една сложна религия с един триединен бог, аналогичен с християнския,
обединяващ в себе си светата троица – отец, син и Свети Дух. Ако трябва
да бъдем точни, християнската религия е тази, която е приела в себе си
идеите на предшестващи религии, включително тракийската, в които е
господствала идеята за триединството, но в много по-различен аспект.
Конници с „жеста на Сабазий” – вдигнати три пръста
14
Горният релеф с „жеста на Сабазий” е от Месемврия, втори век преди

Христа от т.н. „Релефи на стратезите”. Над олтара е изобразено дърво в
короната на което е вплетен храм, около дървото има змия по подобие на
релефите на конника. И на следващият релеф от Пергамон музей
трипръстият жест е адресиран към дървото и змията.
На този релеф и богинята майка Кибела, и конника са с фиала в ръка.

Празната фиала в протегната ръка е съдът на просителя, на молещия, който
факт е нормален акт към всеки бог. Кой е този бог, по висш от богинята
майка?
15
На следващият релеф с изображения на Хигия и Адонис ясно личи –

Хигия е протегнала ръка с фиала, в която змията дарява живот.
След изследването на 665 паметника на Херос, Диляна Ботева прави

смелото заключение: „От гледна точка на божествената йерархия богът змия
стои по-високо от Херос...“ 6 . Ботева не само определя по-високия статут на
змията, но я нарича и Бог. За Г. Милчев 7 и Ат. Кацаров 8 освен бог, змията е и
„душата на хероизирания покойник”.
Тази статия утвърждава тезата: змията е херосът-посредник между
конника и Бога; тя може и да е бог, но може да е и „душата на хероизирания
покойник”. Което означава – изобразеният конник не е херос или образ на
„хероизиран покойник”. Женските имена с епитета Херос потвърждават това –
няма релеф на конник в женски образ. Образът на змията и дървото са
елементи с дълбока древност и смисъл, който ще видим в множество древни
релефи – т.е. – това не е само балкански феномен. Балкански феномен е само
масовото изобразяване на конник в поклонение пред змията и дървото.
Конникът е пред жертвеника, зад жертвеника е света на Бога, на духовете.

Конникът поднася дар или отправя молба пред Бога за своите близки, които
вече са там, при бога. Жертвеникът разделя земния свят от света на душите.
16
Херосът и дървото на живота

Името Херос съществува на релефите в следните форми:
Ηρως
Ήρωα, Ήρωνα, Ήρω[ι], Ήρ[ωνος]”, Ηρως
Ηρωι Μανιμαζωι, Ηρωι Καραβασβω, Ηρωα.
Днешният прочит на Ηρως е Херос. Значението на думата Ηρως според
А.Д. Вейсман, е: „Название на богатирите и витязите в древни времена
например царете и войните на Троянската война; хората, произхождащи от
бога и след смъртта причислени към бога.” 9 По Вейсман нямаме превод,
преводът е заменен с описание.
Гаврил Кацаров 10 като описва, систематизира и анализира 1128 релефа
на Тракийския конник в частта „Богове и техните псевдоними” дава
следните данни за употребата на Ηρως за първите 528 релефа:
Самостоятелна употреба – 8 пъти
С епитета „епикос” – 2 пъти
С θεос (бог) 1 път.
С обикновени имена 69 пъти.
Употребен с имена на божества:
Асклепий –1
Дионис –1
Епона – 2
Нимфи – 1
Нимфо, Зевс, Хера –1.
С други богове – 2.
Въпреки факта на съществуване на записи Херос Асклепий, Херос Апо-

лон, Херос Дионис, Херос Епона, Херос Нимфи Херос е наричан самият
конник. Но какъв е смисълът на употребеното Херос? Известни са
надгробни надписи на гръцки, на които след името на покойника е
изписвана стандартната фраза „Ηρως Χρηστε Χαιρε” (Херос, Хресте,
Хаире):
Милет и Мармара
11
Тесалия
ΒΙΣΟΝΑΣΙΜΒΡΟχΟΥ Άβίς Όνασιμβρότου
ΗΡΠΣΧΡΗΣΤΕΧΑΙΡΕ Ήρως χρήστε, χαίρε.
17
Лариса
Υαχινθε Λαρισαιω Δημοσιε Ηρως Χρηστε Χαιρε
12
Χρηστε или Χρηστος (Хресте или Хрестос) е традиционно поставян

епитет с най-общия превод добрия, ласкавия; χαίρε освен „здравей” се
употребява и като „прощавай”. Начинът на употреба на Ηρως (Херос),
редом с Χρηστε Χαιρε, показва, че не става въпрос за име на бог, а за
прилагателно, епитет, прилаган и спрямо мъже, и спрямо жени. Тази
употреба поставя въпроса за прецизиране на смисъла на дума Херос в
тракийския език. Владимир Георгиев приравнява Херос (Ηρως) с „герой,
юнак, войн”. 13 Но Херос-Асклепий може да звучи добре като Бог Аскле-
пий, но никак като герой Асклепий, юнак Асклепий, войн Асклепий, както
и същото за Епона, Хера, Нимфо.
Спорът около значението на Херос съществува повече от 2300 години.

Най-старият коментар относно значението на Херос е този на Сократ от
360 г. пр. Хр. В „Диалози” на Платон (Кратилус) Сократ обяснява на Хер-
могенес: „Всички те се раждат или от любовта на някой Бог към смъртна
жена, или на смъртен мъж към Богиня; замислете се за думата на стария
атически диалект и ясно ще видите, че Херос се различава съвсем малко от
Ерос, от когото произлизат героите: това е значението, а ако не е, то те би
трябвало да са били умели оратори и диалектици, които са можели да
задават въпроси, тъй като eirein (казвам, използвам думи) е същото като
legein (говоря). Следователно, както казах, на атическия диалект героите са
също оратори и хора, способни да задават въпроси. Всичко това е доста
лесно; благородните герои са софисти и оратори.”
Всъщност, Сократ търси произхода на думата Херос, която не е с
гръцки произход. Вейсман не я превежда, а казва – название на царете и
войните от Троянската война.
18
Нека да се върнем към казаното от Златозара Гочева за Херос – „за-

щитник”, „покровител”.
В източните религии понятието пазител, защитник, е натоварено с бо-
жествени функции. В юдейската религия под закрилник, пазител, са
означени божествени същества с име херувими. В ранния период у изра-
илтяните херувимите са приемани като същества, които пребивават в
Божията близост и като пазители на свещените места, херувим е пазачът и
на райската врата; 14 херувимите са разположени на изток от Едемската
градина, за да пазят пътя към Дървото на Живота (Битие 3:24). В Стария
завет многократно и веднъж в Новия завет е употребено наименованието
cherub (cherubim), на иврит ‫כְּרוּב‬, pl. ‫כְּרוּבִים‬, в превод на английски kərūv, pl.
kərūvîm, на латински cherub[us], cherubi[m] (керувим, херубим). 15
Идеята за крилатия „бог защитник” съответства на асирийския вариант
на „духа защитник” (рrotective spirit). Асирийският термин за фигурата-
защитник е karabu, акадският – kuribu, 16 вавилонският – karabu. Аси-
рийският термин означава „велик, могъщ" 17 , но на акадски и вавилонски
значението е „благоприятен, благословен". 18
Асирия, Египет и Урарту, крилати херувими „дух-защитник” бдят

над Дървото на Живота
19
И в юдейската религия, и в Асирия, и във Вавилон херувимите изпъл-

няват функции на защитник, пазител на Дървото на Живота, имат близко
произношение cherub, kərūv, karabu, kuribu – близки до Херу или Херос.
Същите функции притежават и изображенията на крилатите грифони. В
иранската митология като защитник на рода и човека е изобразявано кри-
латото същество Сенмург. В зороастрийските текстове се казва, че Сен-
мург седи под Световното дърво, дори е отъждествяван с него 19 .
Вероятно най-ранното известно изображение на Дървото на Живота

защитавано от въздушни и земни духове е от преди 9 – 12000 години от
неолитния Гьобеклитепе, Мала Азия.
На релефа са изобразени змия и птица, между тях дърво. Символиката в
по-широк смисъл означава: Дървото на Живота, закриляно от Земята (змия)
и Небето (птица). Закрилата е подчертана от разполагането на дървото
между змията и птицата. Разполагането на змията и орела под клоните на
дървото определят доминиращата роля на символа на живота. Шумерската
представа за земните и въздушни духове, закрилящи дървото е изобразена
на втората фигура.
Шумерското изображение е най-старият известен образ на две змии

навити около аксиален прът, датиращ от преди 2000 г. пр. Хр., преди
змията на Асклепий и Кадуцея, които са по-късният аналог. В случая
шумерската иконография е съчетание както на идеята за защита на дървото
от земни духове (змията), така и от крилатите духове – (херовими).
Изображението от Шумер е начин на представяне първичната идея за
кадуцея.
20
Кадуцей
На тази втора плочка от Гьобекли тепе

Дървото на Живота е между две змии, както и
при кадуцея.
Змията Визон при маите е в централната ос

на Световното дърво и е медиатор между
горния и долния свят.
В индийската митология Змията Мукалинда също седи с Буда под
Дървото на Живота, а когато възникне буря ги пази.
В най-общия случай под днешното херувим в древността се е разбирало

„защитници”, „покровители”, „божества защитници” на Дървото на Живо-
та. Тук е разбираема и близка аналогията между cherub, kərūv, karabu,
kuribu, пазещи Дървото на Живота, и змията, пазеща Дървото на Живота от
релефите на Тракийския конник. Но змията ли е Херосът? Близостта на
имената, преклонението като пред божество и отношението на змията към
Дървото на Живота са красноречиви доказателства за това. В тракийската
иконография змията има особена, значима роля; крилатите персонажи –
грифони – крилати божества – са източна традиция – Египет, Асирия,
Персия, средна Азия.
Определението на Херос като „защитник”, „покровител” „херувим”
съответства и на общоприетото тълкуване на произхода на думата –
произход от и.е. корен „ser” – „да бди над, да защити”, кореспондиращо с
латинското „servare” – „да спаси, да опази, да защити”, санскрит sarvah,
авест. haurva, староперс. haruva – покровител, защитник 20 . Л. А. Гиндин
също определя Херос като защитник, покровител, позовавайки се на Фиск,
21
Бествил и Покорни. 21 От същия корен се извежда и името на планината

Harā Bərəzaitī в средна Азия – защитник, пазител 22 .
Наименованието курибу е близко и до това на корибанти. Корибантите

са танцуващи въоръжени войни. Изобразени са атрактивно танцуващи
около Кибела върху сребърната чиния от Парабиаго, Италия (IV век).
След като Рея скрила малкия Зевс от баща му Кронос в една пещера
на остров Крит, нейните слуги и спътници, курети и корибанти, с
блъскане на оръжия и щитове вдигали шум, за да заглушат плача на
детето Зевс. И в двата случая корибантите са същества, изпълняващи
същата роля като херувимите – покровителстват, опазват, защитават
Кибела и Зевс.
В тракийския език корибанти вероятно преминава в колабри (колобри?).
Езиковедът Вл. Георгиев пише: „κόλαβρος, песен, която съпровожда танц с
оръжие κολαβρισμός“ 23 .
Корибанти, колабри (колобри) имат общ произход и значение,
извеждани от Херуб, като най-логична е връзката със защитник, пазител,
Херос. Но Вл. Георгиев е прав и в твърдението си, че от κόλαβρος
произлиза и българската дума „хоро“ 24 .
Приемането на значението „защитник” и „покровител” съответстващо

на Херос определя значението на обръщението Херос Асклепий, Херос
Хера – покровителя Асклепий, покровителя Хера, а също така на фразата
„На господаря бог Херос” – „На господаря бог покровителя”. Всеки бог е
покровител, защитник, херос на живота, чийто символ е дървото на
живота.
22
Змия увита около вечно зелено дърво – това е добър начин да се изрази
определението към змията като „закрилник и защитник на живота” или
Херос. Тракийският конник поставя дарове пред вечно зеленото Дървото
на Живота обвито от змия. Това ние правим в коледната вечер пред също
така вечно зеленото дърво, увито с гирляндите змии.
Другият съществен проблем за настоящата тема е значението на вдиг-
натите три пръста на конника пред змията зад олтара. Вдигнатите три
пръста от релефите на Тракийския конник е добър начин да се изрази съ-
причастност към религия, съдържаща сложен мироглед и философия за
света, съдържаща три знакови компонента. За какво става въпрос?
На горният релеф от Константинопол (намира се в Бритиш музеум) на

Дървото на Живота са орелът и змията. Релефът означава не само защита
на Дървото от въздушни и земни духове. Конникът държи в ръката си
привързани три клонки, символ на триединството, което е пред него – Духа
на Живота, Земята и Небето. Релефите на Тракийския конник и посланията
от фигурите „ръце на Сабазий” демонстрират вяра в триединството,
формулирано като Свети дух и неговите защитници Земя и Небе.
Земята е Майката, раждаща и боговете, и хората, думите за земя и змия

в българския език са близки: земля 25 – zyml (диал. „зъмя”, ст. б. –“змья”) 26 .
Змията в релефите е символ на земята, но и образ на човешкия дух/душа,
символ на земната природа на човека, част от одухотворената земя.
За да разберем преклонението на конника пред Дървото на Живота

трябва да разберем смисъла на тракийското разбиране за душата, според
23
което душата е безсмъртна, а само тялото умира. Това е изразено и в

описаното от Херодот 27 за пратениците на траките в отвъдния свят
(душите им), и в действията на Залмоксис, който ги напуска за четири
години и се връща отново при тях „след смъртта”. Така че, безсмъртната
душа на всеки човек или бог символично е винаги на Дървото на Живота
(Духа на живота, Божия дух) и обръщението към Духа на живота е
обръщение и към душата на близък или тази на бог.
Духът или Богът на живота в източните религии е формулиран като все-
проникващ и всеобземащ дух във всичко живо; в християнството този дух
е наречен свети дух, от когото зачеват и македонската царица Олимпия, и
простосмъртната Дева Мария. В посветителските надписи на релефите на
конника се посочват имената на различни богове, но в дясно на релефите
зад олтара е образът на всебога, всепроникващият, богът на боговете,
Духът на живота, съдържащ в себе си всеки бог и всяка душа.
Херосът е изобразяван, но това не е човекът на кон. В изображенията от

надгробни плочи от западна Мала Азия обявеният за херос покойник
никога не е на кон, конят е без конника, изобразяван е или до него, или
извън помещението в рамките на прозореца 28 . До него винаги е и дървото
със змията, неговото настояще, неговият дух. Самият конник често е
идентифициран със змията и образът му отсъства от релефа – т.е, след
тялото остава душата на дървото на живота (релефът на херос Силвий).
Конник на кон и неговият контрапункт – конник, слязъл от коня, са
начин за дефиниране на два свята – света на живите и света на мъртвите.
Този шаблон е използван и по-късно на реални погребални процесии –
тялото на война е на лафет, до него е оседланият кон.
Юношата херос Полидевк Херос, музеят Одрин Войникът херос Силвий 29
Конникът от изображенията на Тракийския конник не е паралелен образ

на този, който при преминаване в отвъдното бива провъзгласяван за Херос;
конникът не би могъл да поднася дар на себе си или да проси от себе си –
конникът и Хероса са обекти от различни светове.
24
Със същата структура и посока на героизиране на личности са и

следващите релефи – отново конят и змията са знак на хероизиране – конят
в реалния, змията в отвъдния свят 30 ; конникът е слязъл от коня.
Релеф от Пергамон
Следващият релеф е забележителен със своята изразителност, бих

нарекъл тази сцена „Посрещането на Хероса“. Вляво е жена, свела
безнадеждно поглед, в лявата си ръка държи кърпа по начин, който казва –
това е плачеща жена. В дясната ръка жената е поела дланта на войн, но не
поглежда към него. Мъжът й е Херос, но тя не е щастлива.
Релеф от музей, Копенхаген
25
Да сътвориш Херос
По време на Троянската война херои са наричани простосмъртни, живи
хора, биещи се и от двете страни – Хектор, Ахил, Патрокъл, но те нямат
статута и смисъла на по-късното Херос. Херодот (което е и дар от Херос
или от Хера) говори за гърците, които почитали Херакъл и като
олимпийски бог, и като герой; египтяните, за разлика от гърците, нямали
обичай да почитат герои. (Този факт обяснява откъде са появилите се в
Египет през времето на Птолемеите и в римско време изображения,
аналогични на Тракийския конник, с надписи Херос) 31 .
Хероси „ставали“ простосмъртни, обявени за такива след тяхната смърт:
следователно, техният дух. Но ако духът на покойника е Херосът, как
древните са изобразявали тази героизирана безсмъртна душа – като конник
или като нещо друго?
Отговор на въпроса ни дава образът на юноша, обявен посмъртно за
Херос. Полидевк-Полукс (Polydeukes, Polydeukion) е любим ученик на
един от най-богатите хора на Римската империя, живял през втори век –
Херод Атикус – „грък, философ и филантроп”, живял и в Атина, и в Рим.
Когато Полидевк умира, Херод организира грандиозна кампания за
героизирането на своя любимец. В днешно време са известни няколко
десетки скулптури на възвеличения юноша. Най-забележителният релеф на
серията изображения с Полидевк е следният:
На релефа виждаме момче, смутено и безпомощно. Зад него са доспехи,

които никога не е носил, и кон, който никога не е яздил, символи на хероя
от реалния свят. Това е живият Полидевк, който не би могъл да бъде нито
войн, нито герой. Вдясно е погребалната урна.
В лявата част на релефа е мощна змия, увита около дърво: сцена,
заимствана от древните шумери – Господаря-Пазител и Защитник на
Дървото на Живота. Един готов образ, този на змията-херос, се апликира
към личността, за да й създаде новата идентификация в задгробния свят.
26
Змията около дървото, това е новият вечен образ за Полидевк – Пазител,

Защитник, Херос на Живота, изобразяващ неговия дух (душа).
Живият Полидевк не е Херос, той дори не е херой, такъв е вечният му
дух, обявен за Херос, символизиран с образа на змията, защото така
пожела Херод Атикус.
Дървото на Живота със змията е етикет или емблема, указваща Бога и
неговия Херос.
Поздравът на Тракийския конник с трипръстия жест е израз на

религия, философия за света. Образът на змията в Дървото на Живота е
уникалност за Балканите в късната античност с дълбоки корени в
древността. Тази уникалност съществува (преминава) и в днешното
християнство.
След казаното:
1. Конникът не е бог Херос; конникът поднася дар или отправя молба.
2. Змията като част от Дървото на Живота е негов „защитник”, „покро-
вител”, „господар”, Херос, Херувим.
3. Наименованието Херос е епитет с най-вероятен смисъл покровител в
обръщение към бог.
4. В обръщение към лице възможният смисъл е покровител, защитник,
свързано с обръщение към обожествено посмъртно лице, по подобие на
днешните светии, притежаващи функции на покровители.
5. Херос, защитник, в личен аспект е възможно обръщение към
загиналите по фронтовете на империята, незавърнали се у дома тракийци.
6. Вдигнатите три пръста и змията, увита около Дървото на Живота са
белег на религия, със сложна символика и смисъл: върховенство на Светия
дух и одухотворените от Духа негови защитници Земя и Небе.
Разбирането за върховенството на Духа над неживата природа Земя –

Небе и тяхното одухотворяване от Всепроникващия дух е основата на
тракийската религиозна доктрина. Одухотворяването на Земята като вели-
ка Майка, Раждането на Сина – Слънцето, символизирано с трите ипостази
– Загрей, Дионис и Сабазий, е ритуалният израз на слънчевата религия в
тракийския регион Мала Азия – Балкани.
27
БЕЛЕЖКИ
1
Иван Венедиков, Тракийското съкровище от Летница,
2
Цветан Костурков, Функции и хипостази на анонимния бог конник или кой е тра-
кийския Херос.
3
Златозара Гочева, Култът на тракийския конник в контекста на религията на източното
Средиземноморие. http://www.history.swu.bg/PDF/7.pdf
4
Димитър Попов, Валерия Фол, Божествата на траките, Тангра ТанНакРа
5
Игорь Карванен, по «De sacro altaris misterio», II, 45» О двуперстном крестном знамении
и почему старообрядницьI изповедают ево истинньI м и заповеднанньIм нам
http://blogs.privet.ru/community/drevlepravoslavie/53608474
6
Диляна Ботева, „Тракийският Херос в системата на тракийския пантеон“.
7
Милчев, Ат. Към култа на Тракийския конник в долината на Средна струма –
Археология, 1959 гкн. 1–2, 68–73
8
Кацаров, Г. Антични паметници из България, ИБАД, V, 1915, 16 и сл.
9
А.Д. Вейсман, Греческо руский словарь, С. Петербург, 1899.
10
Kazarow Gawril I. Die Denkmaler des thrakischen reitergottes in Bukgarien, 289 стр.
11
Georges Cousin, Gaston Deschamps, Bulletin de correspondance hellénique, Année 1894
Volume 18 Numéro 18, page 19
12
Gustave Fougères, Bulletin de correspondance hellénique, Année 1889, Volume 13 Numéro
13 page 450
13
Вл. Георгиев „Траките и техния език”, 60 стр. превежда гръцката дума Ηρως (Херос) като
Σουρα (Сура).
14 Битие 3:24. Херувими - Guardians прикрепен към престола на Бога като защитна бари-ера
за охрана на Неговата святост и да Едемската градина, за да пазят Дървото на Живота;
"И Бог изгони Адам и го поставя срещу рая на щастието; и постави там херу-вимите и
пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към Дървото на Живота.”
15 Господ Бог се срещна и общуваше с Мойсей над умилостивилището, между двата
херувима, които са върху ковчега на свидетелството, на всички неща, които Господ Бог
даде на Мойсей и е заповядал на децата на Израел. (Изх. 25:18-22; Брой 7:89; 1 Царе
04:04; 2 корибанти. След като Рея скрила малкия Зевс в една пещера на остров Крит,
нейните слуги и спътници - куретите и корибантите с блъскане на оръжия и щитове
вдигали шум, за да заглушат плача на детето, в случая корибантите защитават Зевс от
Кронос.Samuel 06:02; 1 Kings 8:4-8; 2 King 19:15; 1 Летописи 13:06; Псалм 80:1; Псалм
99:1; Исая 37:16).
16 Наименованието курибу е близо до корибанти. След като Рея скрила малкия Зевс в една
пещера на остров Крит, нейните слуги и спътници - куретите и корибантите с блъскане
на оръжия и щитове вдигали шум, за да заглушат плача на детето, в случая корибантите
защитават Зевс от Кронос.
17
Jewish Encyclopedia: cherub". JewishEncyclopedia.com, 2002-2011. Original, 1906.
18
De Vaux, Roland (tr. John McHugh), Ancient Israel: Its Life and Institutions (NY, McGraw-
Hill, 1961)
19
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D1%83%D1%80%D0%B3
20
GRAMMATICA DELL'INDOEUROPEO MODERNO – ETIMOLOGIA
28
dnghu.org/indoeuropean/indoeuropeo_etimologia.htm :
48. PIE root ser- gives sérōs, “guardian”, heroe, Gk. ἥρως, and general verbal base serw,
guard, protect, in sérwā, keep, preserve, Lat. seruāre, sérwio, serve, as Lat. seruīre, and
sérwos, slave, servant, Lat. seruus (forms also found in other Italic dialects, cf. Osc. serevkid,
‘protection’, ooserclom, usually considered borrowings from Etruscan); cf. also O.Ind. Av.
haraiti, (pasuš)haurvō, “shepherd”, Gmc. sarwia, Bal. serg-, Sla. stergt.
21
Л.А. Гиндин, Древнвйшая ономастика Восточних Балкан, стр. 83
22
Harā от названието на планината Harā Bərəzaitī също се определя като „защитник” от
*ser- "protect", вероятна е и връзката Хар – Сар – Цар, т.е., Цар да произлиза от Херос,
защитник.
23
Вл. Георгиев. Траките и техният език. С., 1977, с. 18.
24
Пак там.
25
Вл. Георгиев, Тракийският език, 60; Дуриданов, Езикът на траките,70, 81.
26
Вл. Георгиев, Траките и техният език60; Дуриданов, Езика на траките, 71.
23 Херодот, „що се отнася на вярата на гетите в безсмъртието, тя се състои ето в какво: по
тяхно мнение, те не умират, а покойникът отива при бога Залмоксис”. История, Книга
IV, Мелпомена, 94
28
Сцената на кон без конник е широко известна, тя се използва ритуално и днес. На
оръдейния лафет е тялото на покойника, до него е оседлан кон.
29
Релеф от Ференц музей, Сопрон, Унгария. Сюжетът „Дърво на живота и изправени
до него кози“ е широко известен от Месопотамия. В случая композицията
представлява Дървото на живота със змия около ствола, характерен начин на
изобразяване на херос.
30
Мраморен барелеф от Пергамон, Турция, втори век, Археологически музей
Истанбул. Героизиране на мъжа в центъра на композицията, преминаващ в отвъдното.
31
Херодот. История, Евтерпа, 50.
В Cultes et vie religieuse des cités grecques du Pont Gauche VIIe–Ier siècles avant J.-C.
Bern: Peter Lang SA, 2008, Добринка Шиекова (Dobrinka Chiekova): „Във ІІ в.пр.Хр. в
някои райони на Птолемеевския Египет е бил почитан Бог-Конник на име ‘Ηρων,
‘Ηρως [Heron, Heros]. Тракийският произход на това божество е доста проблематичен,
тъй като в същата степен то би могло да има също анатолийски, сирийски и дори
египетски произход“. Въз основа на казаното от Херодот египетският произход на
Хероса е малко вероятен. По-скоро изображенията са пренесени там от Балканите по
времето на Птолемеите.
29
30
ГЛАВА ВТОРА
Змията, Дървото на Живота
В най-общия случай за повечето народи днес змията е символ на отри-

цателните сили, на злото. В недалечното минало в исторически аспект това
не е било така.
Змията е най-изобразяваният образ в най-стария неолитен храм,
Гьобекли тепе, Мала Азия, 9 - 12 000 години пр. Хр.
Изображението на глава на човек със знака на змията е почти толкова
старо (артефакта от Невали Кор, гр. Урфа, Мала Азия).
Гьобекли тепе Невали Кор Тешуб
Змията над хетския бог Тешуб демонстрира

надбожественост. Или знак за бог?
Над змията е изобразена глава на човек, или
змията, идентична с душата на човека?
Змията от финикийската монета се свързва със

светлина и огън, наричана е Огнена и Царска.
Същата змия ще видим и увита около

човешко тяло в различни култове и религии,
но винаги под знака на защитник и пазител
на живота.
В монети от началото на трети век жителите на тракийските градове

свързват змията със слънцето, a образът и от тракийски монети и релефите
на Тракийския конник ясно говори за мястото и в балканската религия.
Монети от Сердика, Августа Траяна, Пауталия, Марцианополот I - III в сл. Хр.
И как е възможно образът на едно земно, хтонично същество да бъде

свързван със слънцето? Освен ако то не изразява себе си, а е знак за нещо
друго – в случая, символ на Духа на Сабазий, на бога Слънце.
При шумерите богът на живота Тамуз е свързан с образа на змията,

майка му носи титлата Майка Пра-Змия .
32
ЗМИЯТА, ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
И от Гюбели тепе, и от Египет изображенията показват, че „от гледна

точка на божествената йерархия” змията е над тялото на бога, символизира
надбожественост. И кой е този надбожествен феномен, ако не създателят
на боговете, а змията е само неговият символ.
Със знака на змията е изобразяван младият бог Озирис, тя е и над еги-

петските богове и фараони.
Богът на плодородието Амон Ра (Амон – невидим, тайнствен, безгра-

ничен, Ра - живот, слънце) е върховн египетски бог. Амон Ра често е
изобразяван държащ символа анкх кръст с кръг на върха, който означава
безсмъртие. Той е представян като човек с глава на овен, символ на
плодовитостта, а жената му е носела името „Мут, блестящата змия”. Амон
Ра е изобразяван и като овен със слънце над главата, но пред слънцето е
отново змията.
Слънцето, змията, овенът, символи на Амон Ра
33
Апис със слънцето и змията пред него
Апис, богът на плодородието, е продължението на Амон Ра. Змията е

над бога, пред знака на слънцето. Всяка пролет бикът Апис е ритуално
убиван, за да се възроди от калта на надигащите се води на Нил отново в
образа на младия Озирис, символизиращ началото.
Овенът и бикът са два от етапите, през които минава годишният цикъл –

раждане (Озирис), Овен (плодовитост, този, който опложда), Апис (бик,
плодородие). Богът слънце има знак – змия, и тя е обща и за Озирис, и за
овена, и за бика. И ако Озирис, Амон и Апис са въарастовите емблеми на
бога слънце, то змията е тяхната душа, част от душата на Бога.
Съществен момент от древната иконография е изобразяването на

змията при Дървото на Живота.
На първата плочка от преди 9 000 г. от Гьобекли тепе дървото е между

две змии, първичната идея на кадуцея; на втората плочка дървото е между
34
змия и птица, който смисъл е поясненен с по-обстойни изображения на

Дървото на Живота от Шумер. Релефите изразяват отново идеята за Дърво
на Живота, Земята (жена и змия зад нея), и Небе (птица под него).
Протегнатите ръце на двамата към дървото обаче показват доминираща
роля на Дървото на Живота (Дух на живота) над Земята и Небето. И тук
протегнатата ръка е знак за молба - по късно в тази ръка е изобразявана
празна фиала, знакът на просещия, на молещия.
Картини от Помпей също изобразява змията като пазител на Дървото на

Живота.
Подобни изображения са били масово явление в домовете, изображе-

нията се наричали Ларариуми. Вдясно, змията като пазител на Дървото на
Живота, символизирано с шишарка, продукт на вечно зеленото дърво.
Възприемащи всяка религия като култ, римляните и придават свой облик и
трактовка.
При християнството образът на двете змии около Дървото на Живота

са заменени с пауни.
35
Изобразяването на Дървото на живота с неговите пазители от двете му

страни е запомнящ се феномен, който ще срещнем и в други знакови
изображения, съкратеният израз на които е и древният знак .
Определението Дърво на Живота се свързва с изначалната идея за Дух
на Живота и има същите характеристики, с които е натоварена религията
на източните народи - за Всепроникващ и Всеобхватен Дух на Живота,
създател на Живата Природа 1 . В този смисъл Дърво на Живота е символ,
олицетворяващ идеята Дух на Живота. Приемана като част от Духа на
Живота змията заема особена роля. Змията като един от пазителите на
Дървото е описана и изобразена в древността, но змията не е само пазител,
защитник. Изображението Дърво на Живота със змията е известно на
Балканите в релефи от пети век пр. Хр., но особено широко
разпространение получава в периода I-IV век. Змия върху Дървото на
Живота в рамките на I-IV век е балкански феномен, изобразяван масово
само тук.
Известни са няколко хиляди релефа, наричани релефи на Тракийския
конник, голяма част от тях са с изображения на дърво, обвито от змия.
36
Постепенно балканските релефи разкриват и очертават широките

граници на смисъла на присъствието на змията в контекста на Дървото на
Живота.
На релефа, който следва, е изобразен пиедестал над който е Дървото на
Живота. На същия пиедестал е и змията, факт, подчертаващ равнопоста-
веност. Релефът ясно привързва змията като знак и лице на Дървото.
На изображенията по-горе - Хигия и Адонис, Терме, Гърция, V в. пр. Хр.
Идеята за змията като „символ на живота” е изразена ясно от извест-

ните релефи на Асклепий, по чиято тояга (дърво) пълзи змия. Образ на
Дървото на Живота със змия е и днешният символ на медицината.
37
Модификации на Дървото на Живота; на монета от Августа Траяна, вероятно

първото изображение на „знака на медицината”
Без съмнение змията от дървото, от тоягата на Асклепий, е изобра-

зявана като символ на живота.
Следващият релеф от Македония още по-ясно изразява идеята за

единство на Дървото и змията. Слуги носят носилка с болен човек. Той е
протегнал ръка към змията, която е на Дървото на Живота. Змията излиза
от самото Дърво, тя е част от него. Релефът демонстрира и факта - душата
на човека е част от Дървото, от общия за всички и всичко дух на живота.
Една вечна душа не би могла да се намира другаде, болният човек се моли
на Своята вечна Душа от Дървото на Живота. Идеята за изначалната, вечна
същност на Духа на Живота, без начало и без край, приема тялото като
нещо земно, тленно, а душата като вечна част от Духа. Земята, небето и
човешкото тяло са материя, останалото е Дух, който ги одухотворява и
съживява.
Македония, 420 пр. Хр.
38
Дървото на Живота е обединяващ символ за всичко живо, Дървото и

Змията са общ символ на Духа на Живота, в частност, змията е и закрилник
на Духа на Живота. Тази трактовка обяснява нейния надбожествен
характер в доминиращото и положение над Тешуб, Озирис, Амон Ра, Апис
и всеки друг бог.
Дървото на Живота със змията, духа на Дионис.

Антични барелеф (Латеранския музей, Рим).
Цезар казва за келтите: „Друидите учат хората, че душите не се загуб-

ват, а преминават от едно тяло в друго.” Подобно казва за траките и Херо-
дот, говорейки за обожествения Замлоксис (Залмоксис). За траките тялото
е временно, душата може да пътува в задгробния свят. Според древния
автор гетите мислят, че не умират, а че починалият отива при бога
Замлоксис. Питагорейската философско-религиозна доктрина за метем-
психозата е по-различна, тя допуска прераждане на душите, сходна с нея е
елинската орфическа представа за душата 2 . Релефите показват змията като
образ на душата, неразличима от Духа на живота. Най-добре това е
илюстрирано в следващия релеф от музея в Бургас.
39
Тракийският конник, Археологичен музей Бургас
Пред Духа на живота и змията е конникът; змията пред жертвеника

изобразява душата на конника, неразличима от змията от Дървото.
Човекът и неговата душа отправят молитва:
Дух от Духа !
Ако бъде волята ти,
дай ми повече в безсмъртието животи,
така, че да мога да се родя отново
и твоя свещен дух да диша отново в мен! 3
Ражда се тялото, свещеният дух е вечен.

Следвайки казаното, змията, на която се молят, се явява „Дух от Духа”,
Дух от Всепроникващия дух на живота, или в релефите на Тракийския
конник молбата на конника е отправена към нея. Името на този Дух от
Духа се конкретизира чрез посветителския надпис, а змията е
универсалният знак на душата на всеки бог (защитник, херос), името е
само уточнение към кого е отправена молитвата.
Общоизвестна е тезата – змията, символ на мъдрост. Това е така, ако
разбираме змията като символ и образ на човешката душа.
Змията в релефите е символ и на земята, но и образ на човешкия дух,

човешката душа; змията е символ на земната природа на човека - част от
40
одухотворената земя. Разбирането в древността за змията (човека) като

пазител на дървото на живота, на живата природа е феномен с
общочовешки смисъл.
Дева Мария зачева от християнския Свети дух. Според Плутарх

Александър Македонски е бил заченат от бог (Зевс или Дионис),
преобразен в змия 4 , според Нон 5 богът слънце Загрей също е заченат от
Зевс, преобразен в змей. И в трите случая зачеването е от Светия Дух или
от неговия древен символ, змията.
Изразът „изпусна богу духа” би трябвало да има смисъл като „тяло,
което го напусна божият дух”, „духът на живота”. Същият смисъл има и
изразът – „вдъхна живот”. Тези понятия съществуват и в други религии, но
в релефите на балканите те са обединени под знака на Духа на Живота
символизиран чрез Дървото и Змията.
Идеята за душата на човека като част от Дървото на Живота е изразена
добре в разгледания вече релеф от Македония, на който болният се моли
на своята душа от Дървото на Живота. Изображението от днешна гледна
точка е дори комична – човекът е болен, защото душата му в Дървото на
Живота е задрямала на клона, излязла едва на половина от ствола на
Дървото; придружаващите се опитват да я разбудят, като я заплашват.
41
Дървото на Живота е световна идея,

съществува във всички цивилизации,
но най-популярният образ е на две
змии навити около аксиален прът,
символизиращ Дървото на Живота,
датиращ от преди 2000 г. пр. Хр.
Шумерскотo божество, Ningizzida, бог
на плодородието, свързан с Дървото на
Живота” 6 . То се придружава от два
грифони Mushussu. В случая шумер-ската иконография е съчетание както
на идеята за защита на Дървото от змията при траките, така и на
асирийската идея за крилатите „херувими”. Тя е повторение на по-високо
художествено ниво на плочката от Гюбекли тепе, изобразяваща Дървото на
Живота със символите на змия и птица от двете му страни, изработена
преди 9 години пр. Хр..
В Египет змии увити около прът с царската змията

е атрибут на Тот, бога на науките и писането. На
релефа от параклис на Озирис в храма на Сети I (1291-
1278 г. пр.н.е.) богът държи два пръта със змии – този
на лотоса на Горен Египет с кобра, увенчан с Бяла
корона, и друг, на цветето папирус на Долен Египет с
кобра, коронован с Бяла корона.
Релефът вляво (Бритиш музеум), изразява

представата на хетите за Дървото на Живота.
В норвежката митология корените на

космическата "дърво на света", Ygdrassil, tree of
life ygdrassil, се спускат до подземния свят, а
клоните му – до небесата – жива връзка между
горния и долния свят. Египетското Свещено Дърво
се намира на прага между живота и смъртта,
свързвайки двата свята. В митологията на маите
Свещеното Дърво носи името Yaxche и клоните му
стигат до небесата.
42
По време на медитация в сянката на Свещено Дърво Bodhi Буда

получава своето просветление; норвежкият бог Один получава дар Слово,
висейки на Световното Дърво. Свещеното Дърво на Боговете е друг често
срещан атрибут в митологията на много народи; в някои дори Дървото
символизира самия Бог. Древният шумерски бог Dammuzi е представен във
вид на дърво, така както и индуския Brahman.
Други формати на Дървото са Дървото на плодородието и Дървото на
удоволствието и насладите при шумери и асирийци.
В ляво и дясно от владетелите (снимката долу), покланящи се на такова
дърво, са т.н. крилати духове защитници (spirit protect), които ръсят
символично със…. „светена вода” от съда, който носят с шишарката от
Дървото на Живота. Шишарката е принадлежност на вечно зеленото
дърво. В днешно време ритуалът е същият, свещеникът напръсква с
помощта на клонче от вечно зелено дърво, чемшир, със света вода, като го
потапя в съда, който носи. Над Дървото на Живота е изобразяван и крилат
„херувим-защитник".
Дух Закрилник и Свещено дърво, вероятно изображение на Дървото на

насладите и удоволствията, в короната му вместо цвят или плод са макови
семена - Асирия.
43
Дървото на Живота в храма на Карнак, Египет
Дървото на Живота от Урарту, IX век пр. Хр. днешна Армения, Асирия
В митологията на маите Свещеното Дърво носи името Иахше (Yaxche) и

клоните му стигат до небесата; Дървото Изапа.
44
Въздушна снимка на изображение на Дърво на Живота на платото Наска.

Ипатуро, божественото Дърво на Живота, охранявано от митичните същества
Кинара и Кинар в храм Пауон, VIII век, Ява, Индонезия.
Трон на Буда пред Дървото на Живoта (Бодхи

дър-вото).
В юдейската и християнската митология

Дървото на Живота се намира в центъра на
Райската градина. В християнската митология
от корените на небесното Дърво извират най-
древните реки, захранващи и даващи живот на
земята, аналогично е Дърво Tooba в Корана, от
чиито корени извират мляко, мед и вино 7 .
Християнството приема Дървото на Живота
във варианта „Дърво на познанието”, а на
змията дава роля на лошата изкусителка,
заради която Адам и Ева биват изгонени от Рая.
Като наследство от балканското Дърво на
Живота, Духът на живота в християнството
остава евфемизма „свети дух” в състава на
триединния бог.
Нотр-дам, Париж, Адам, Ева, змията и ябълката.
45
Показвайки интерпретациите на Дървото на Живота от различни

краища на света, виждаме, че изобразяваният на Балканите вариант, дърво
със змия около него, в късната античност няма паралел. Единственият
откриваем паралел е в по-късното християнство – т.н. Дърво на познание-
то със змията, Адам и Ева. Най-приемливият вариант на интерпретация е
Дървото на Живота със змия – образ на Дух на Живота; самата змия се
впива в древната формула – Дух от Духа.
В стария завет думата „дух” е използвана над 400 пъти, употребена в
смисъл като „трети начин да се изрази съзидателната роля на бога”.
Осмият член от Никейско-цариградския символ на вярата гласи „Вярвам и
в Светия Дух, Господа, Животворящия”.
В Никейския символ понятието „душа” не се използва, но индиректно е
явно тракийското разбиране, че душите са безсмъртни и отиват в друг свят
и един ден като Залмоксис ще се завърнат: „Очакваме възкресение на
мъртвите и живот в бъдещия век”.
Интерпретацията – змията като част от Дървото на Живота, Дух от
Духа, дава отговор на проблема с определянето на конника като „бог на
боговете, всебог”. Конникът не е бог, всебогът е зад олтара, „създателя на
живота, всепроникващ и всеобхватен първичен надбожествен свети дух,
който е във всяко живо същество и всеки бог”.
Свещено дърво, свещена планина

Павзаний описва светилищата в Елада като разположени в свещени
дъбрави от най-различни видове дървета – дъбови, кипарисови, черна вър-
ба, включително плодни. За траките свещеното дърво е било дъбовото,
Zews e наричан φηγωναιος (реално бегун) 8 , дъбовият 9 бог; дъб е било
дървото на светилището на Зевс в Додона, описано още от Хизихий:
„Дойде той в Додона и при дъба, седалище на пеласгите.”
На фригийски βαγοσ е дърво, Βαγαιος е бог. Дъбово дърво е Свещеното

Дърво при келтските друиди. При налагане на християнството похвално е
било да се отсече свещеният дъб, на който се покланяли местните. Един
свещен дъб близо до Гайсмар в Хесен, Бонифаций отсякъл в VIII век,
епископ Израел заповядва да изгорят огромния свещен дъб, посветен на
„скверния идол” Ашандиат в Кавказ, а от изсечените дървета на свещената
гора нарежда да направят „прекрасен кръст”. На връщане от хазарската си
мисия през 860-861 г. св. Кирил Философ пристига в кримския град Фула,
където живеят т.н. “черни българи”, подчинени на хазарите. Там св. Кирил
46
Философ премахва култ към дъб като го отсича. С така наречената „була от
Риети” папа Грегор IX дава права на Тевтонския орден да премахне
езичеството в пруските земи и долното течение на Висла. Войниците на
ордена окачват непокорните по клоните на свещените дъбове.
Картина от 1633 г. на френския художник и пътешественик Жан Кало. 10

Тевтонският орден налага християнството в Прусия.
За траките дъбът е бил олицетворение и на върховния бог, и на божият

храм. Дъбът е наричан и Благан. Благана е епитет на Артемида, виждана и
като Богинята-майка на Балканите. Благан или Блакан (днешно Балкан) е
наричан и Матор планина, и Стара планина, напомнящо епитет на майката
– Старата. В древността чрез трансформацията Блакан, Блахан 11 ,
Плахан произлиза и днешното име планина, употребявано единствено на
балканите. Балкан не е име на планина, а име за планина.
Дъбът е в основа и на древното име на Тракия – Перке. Стефан

Византийски пише: „Съществува тракийска страна, която се нарича Перке
(Πέρκη) и Ариа (Αρία)“. Но според Гиндин Πέρκη произхожда от
индоевропейското perk(u)_os – дъб, или Тракия – „страна на дъбовете”.
Перкон или Перкос е тракийски бог, на оброчна плочка на тракийския
конникът е наречен Херос Перкун – „защитникът Перкун” 12 или „дъбът
бог”. При балтийските народи аналогът е Перкунас или Перконс, бог-
гръмовержец – аналогично е и „славянското” бог Перун. Според В.
Георгиев 13 и.е. peru-n-tos e планина, многобройни са и характеризиращи
топоними на същата основа - гори, планини, върхове – Перун Дъбрава,
Перун връх, Перуна Гора, Перунин Дуб, Пирин планина. И в този случай
дъб и планина вървят заедно (perk(u)_os - peru-n-tos), както и в случая
благун-блакан. Перун (Пирин) и Балкан (планина) са успоредни названия
за планина с древен произход в региона на балканите.
47
Остатък от преклонението пред дъба в българската народна традиция е

коледният бъдник – дърво, което се отсича от гората в навечерието на
Бъдни вечер и заровено в пепелта на огнището трябва да подържа жаравата
до сутринта, да пребъде, да пренесе огъня в бъдната, следващата година. В
българския герб също е вплетена клонка от дъб.
Българският трицвет съвпада с триадата Дърво на Живота (Светии дух,

Бога) и неговите духове-пазители – Земята Майка (земя, змия) и небето –
Отец (птица). Червено, зелено и бяло, символът на България: зеленото,
това е Богът, Животът, а от двете му страни са неговите хероси - пазители,
Земя и Небе.
На клоните на дъба, символ на Бога, древните окачвали червена и бяла

мартеници - да пазят Живота - традиция, спазвана до днес. На
изображенията - релеф от музея Лувър, 4 век; релеф - Гьобекли тепе, 9 –
12,0000 г. пр. Хр.
На Коледа украсяваме вечно зеленото дърво с лентите-змии без да
осъзнаваме, колко близо е това по смисъл с дървото на Тракийския конник,
под което също поставят дарове.
48
Кадуцеят е израз на идеята - дървото на живота, защитавано от земни

духове – двете змии.
Реално споменът за древния кадуцей и неговото предназначение, като

закрилник на вестителите, идващи да известят началото на Новата година е
запазен единствено в България.
49
БЕЛЕЖКИ
1
В монотеистичните религии Дървото на Живота е с второстепенна роля, където се приема,
че не Духът, а Богът с човешко тяло е създател на всичко. Според първата книга от
Петокнижието - Битие, Дървото на Живота е отъждествявано с Тилията, посадено от Бог
на средата на Едемската градина.
2
Енциклопедия древна Тракия, Залмоксис
http://www.thracians.net/index.php?option=com_content&task=view&id=341&Itemid=106
3
The “Mithras” Liturgy from the Paris Codex Edited and Translated by Marvin W. Meyer
http://hermetic.com/pgm/mithras-liturgy.htm
Spirit of Spirit,
if it be your will,
give me over to immortal birth
so that I may be born again –
and the sacred spirit may breathe in me!
4
Плутарх, Биографии, Животът на Александър, I, 1-3.
5
Nonnus, Nonn, Dion, VI, 155 – 223
6
Encyclopedia Mythica, http://pantheon.org/articles/n/ningizzida.html
7
За езика на символите, http://astrosite.org/forum/index.php?topic=1359.25;wap2
8
Бегуновци е село в Западна Българиям Бегунци - Бегунци е село в Южна Българиям
Белгун - Белгун е село в Североизточна Българиям Белгу̀н (от кумански - мъдър,
знаещ)
9
Такъв е преводът в Етимологический словарь славянских язьков, О.Н. Трубачев
в раздела за думата „богъ”.
10
По Юлия Хаджи Димитрова, Готи, сиреч Гети.
11
Според Исихий Александрийски (V век) съществува тракийска глоса βλαχάν;
Според гръцкия лингвист Хадзопулос βλαγάν (благан) и βλαχάν (блахан) са две
паралелни форми на една и съща дума, съществувала в античността като топоним.
12
Л.А.Гиндин, „Древнейшая ономастика восточньх балкан”, стр. 84
13
Вл. Георгиев, Тракийският език, 1957 г., 68 стр.
50
ГЛАВА ТРЕТА
Раждането на Загрей, Дионис
Непоследователна и противоречива, все пак египетската митология по-

зволява разчитането на една устойчива последователност от символи.
Богът слънце, богът на плодородието Амон Ра често е изобразяван като
човек с глава на овен или като овен със спираловидни рога — символ на
плодовитостта;
Озирис Амон Ра Апис
Апис, богът на плодородието, е продължението на Амон Ра. Всяка

пролет бикът Апис е ритуално убиван, за да се възроди от калта на
надигащите се води на Нил отново в образа на младия Озирис. Озирис е
разкъсан от Сет и неговите седемдесет и двама съзаклятници на
четиринайсет части и раз-пръснат по Египет. Ритуалната смърт на Апис и
новото възкресение се пра-знуват всяка пролет в Египет, очертавайки
слънчевата годишна цикличност. Озирис, Амон Ра и Апис; змия, овен, бик,
това са символите на три различни състояния на слънцето – раждане,
зенит, старост; детство, юношество, зряла възраст.
Митът за Озирис съществува на тракийска земя в доста по изчистен

вариант в божествените Загрей - Дионис - Сабазий. В тракийската
митология Загрей е бог на слънцето, роден от съюза между Зевс и
Персефона, в беотийската версия – Зевс и Семела. Разгневената Хера
изпраща титаните, които разкъсват Загрей на седем части. Зевс поръчал на
Семела да погълне сърцето на Загрей, след което се родил Дионис, два
пъти роденият. В риторичен въпрос Плутарх идентифицира Озирис с
Дионис: „А че Озирис и Дионис са едно и също нещо, кой знае това по-
добре от теб, Клей.” 1 Отново Плутарх прокарва паралел между Озирис,
Дионис и бога слънце Аполон: „Преданията за титаните и нощните
тържества в чест на Дионисий съответстват на разказите за разкъсването,
възкресението и възраждането на Озирис… и „чистите” поднасят тайно
жертва в храма на Аполон” 2 . Орфическите химни свързват Дионис със
слънцето: „Слънцето е наричано Panes (Пан) и Dionyso, не споменавайки за
множество други дадени му имена, основани на неговите качества и на
годишните сезони“. 3 Софокъл в “Терей” пише: „Хелиос, ти най-почитано
божество у конелюбивите траки”. 4
Тракийската ритуална религия чрез честванията на слънцето, „на
неговите качества и на годишните сезони“ очертава различните фази на
годишния цикъл като раждане на новото слънце (Загрей), възмъжаването
на оплодителя Дионис (овен) и неговото продължение Сабазий като бог на
плодородието, идентифициран и чрез жертвения бик. Казаното по-горе
няма да го срещнете в източниците, но е пределно ясно разказано в
релефите както на Дионис и Сабазий, така и в релефите на една друга
религия, привидно нямаща нищо общо с тракийската, а именно – Римския
митраизъм.
Нон 5 описва сътворяването на Загрей от Зевс, „преобразен като змей”:

„Съединението с небесния змей оплоди утробата на Персефона. Тя
за-бременя и роди Загрей, рогатата рожба“.
Или Загрей е роден като рогата змия от съвладетелката на подземното
царство (Земя), оплодена от Зевс.
Източниците не казват, че рогата рожба означава рогата змия, но
още през 1889 г С. Рейнак написа „Загрей, рогатата змия” 6 , а релефите
мно-гократно показват – змията с гребен на петел или корона (релефа от
Ампуриас) е символ на Загрей.
Змийското начало или символизирането на

раждането със змия е устойчив образ в древната
иконография. Змията с гребен на петел в т.н. „ръка на
Сабазий” (в ляво).
52
РАЖДАНЕТО НА ЗАГРЕЙ, ДИОНИСИЙ
Изображения на змията – символ на Загрей в релефа от Ампуриас и

релефи на Римския митраизъм – умира Сабазий, но „възкръсва” отново
чрез Загрей, рогатата змия..
Релефи на Бикоубийство с „душата на Загрей”, рогатата змия
Мотивът „скърбящите Загрей и Дионис” пред погребалната урна с праха

на Сабазий е многократно използван в релефите на Римския митраизъм.
Същият мотив в по общ смисъл е използван и в тракийските релефи на

Дунавскиите конници, където отново са коронованата змия и лъвът.
Змия (понякога агне), лъв (или овен), бик – това са символичните знаци,
през които преминава разказът за ритуалния годишен цикъл в лицето на
божествените Загрей, Дионисий, Сабазий, символизиращи трите възрасти.
53
При Нон интерпретацията „Персефона” не е идентичност със Земята,

но в гръцкия мит е загатнато - владетелка на подземното царство.
Беотийската версия на раждането на Загрей допълва - Загрей се ражда от
съюза между Зевс и Семела (Semele от фригийски Zemelo – земя,
старобългарски - земля. 7 ) Богът Загрей, роден в Тива от Семела, дъщерята
на Кадъм и Хармония.
Замъчи се Божа майка

От Игнажден до Коледа,
Че си роди Боже чедо,
Боже чедо – сур елена,
Сур елена – златни рога.
Слънцето изрява от земята, Загрей се ражда от Семеле
В гръцкия език думата Загрей няма смисъл. Загрей (Ζαγρεύς, Zagreus,

Zagrej) в днешния български език е близо до думите ‘грея’, ‘изгрев’, ‘зора’.
Текстът на Нон е пречупване през хаоса на гръцките митове на една
негръцка религия, за характера на която обаче ясна представа ни дават
изображенията от древните релефи.
Гръцката литературна версия на бога на траките Zi (Зи, Жи) е Зевс като

Бог на боговете, гръмовержец, и е обичайно отъждествяването му на
символно ниво с Небе, а небето с птица, орел.
Идентифицирането на раждането на Загрей (слънцето) като раждането
на Сина е ключов момент в разбирането на тракийската религия, в която
религия като изначални дадености са дефинирани Богинята майка – Земята
и Небето като закрилник, Отец, символизиран с Орел. Античните релефи
показват отношението Орел – змия именно като закрилник, в показното
по-долу орелът защитава, обгрижва змията, рожбата Загрей.
Със знака на змията често е идентифицирана и самата Земя, еднакви са
и фонетичните форми земя – зъмя (змия).
Съвременната историография представя долните релефи като символи
на борбата със злото поради наслоената християнска представа за змията
като символ на злото. За показаните релефи от различни региони на Европа
по никакъв начин не може да се каже, че Змията и Орела са във враждебни
54
отно-шения; напротив, мотивът Небето като закрилник е изразен чрез

Орела, обгрижващ Змията, респективно Загрей, новороденият; земята.
Помпей Истанбул Вознесенск
Торонто, Музей Лондон Хърватия
Релеф от Бизантион (Константинопол)
55
Тези релефи са антични, неуместно е тълкуването им с днешните ни

представи. На релефът на Тракийския конник змията и орелът са символи
на пазители на Дървото на Живота, Земята и Небето, но не и образ на
борбата между Доброто и Злото.
На релефите на Дионисиевите шествия ясно са изразени следните

повта-ряща се символи, очертаващи ясна градация: кошница, от която
излиза змия (раждане), малко дете (За-грей), овен (плодовитост), лъв (войн,
защита); а също така жезъл с шишарка (семе), обърнат съд с изтичаща вода
(утроба, Майка, раждане). На великолепния саркофаг от Metropolitan
Museum, Дионис е стъпил върху кошницата, от която излиза змията
(раждането). Кракът на Дионис върху кошницата означава: това е
отминало. Следват агне, дете, лъв.
Шествие на Дионисий 8
Десетки са монетите от Пергам, изобразяващи символа на раждането на бога 9
Овенът или агнето отразяват детската възраст на Дионисий; лъвът, на

който е седнал Дионисий, възмъжалият юноша Дионисий.
56
Тази градация – Змия, Овен, Лъв, се повтаря във всички останали

дионисиеви изображения, показани тук. Изобразяването на змията, агнето
(Загрей) овена и лъва (Дионис) на релефите на Дунавските конници носи
същият възрастов смисъл, същият похват е използван и във фигурите
„ръце на Сабазий”.
Разглежданите релефи, а повечето са с известен произход от Мала
Азия, отразяват картината на една завършена религия, в която Дионис е
богът, носител на семето, оплодителят, твърде различен от гръцкия
литературен мит за Дионис, където той е статичен бог на виното и
веселието.
Кошницата (ликнон), в която са били носени фалосите представлява
изплетено от върбови клони приспособление, използвано при ръчното
веене на зърно. Същото приспособление е служело и за кош-люлка, която е
57
спасила не едно „божествено бебе“, носено по реката и намерено в

тръстиките.
Кукерът, който излиза от кошницата, е фигура и в българските кукерски

шествия. Когато Белият кукер (без маска) сее, актът е равносилен на
оплождане 10 .
Следващият релеф изобразява със символни образи подобно на

предйеро-глифно писмо едно и също нещо – времето от раждането до
възмъжаването на Дионис.
Саркофаг с изображение на Дионисий (190-200) 11 ; 2.Саркофаг с изображение

шествие на Дионисий (215-225AD) 12 Ликнон и фалос, змия, дете, овен, млад
лъв - характерни атрибути на дионисиевите шествия.
58
Дионис придружаван от млад лъв, Понякога това е пантера или пума,

равностойни символи на младост и сила.
Триумф на Дионисий. 13 И тук имаме стабилно: змия, дете, лъв; Дионис и млад
лъв, жезълът с шишарка
В случая има смисъл разглеждането на символните фигури не всяка

отделно за себе си, а като разказ от една история, когато са употребени
заедно, премахва недоумението от привидното означение на един и същи
обект с различни символни средства (змия – земя; змия – дух; змия –
раждане).
Празници на зачеването и бъдещето плодородие, това са Дионисиите,
провеждани след 22 март, деня на пролетното равноденствие. Девет месеца
преди Рождество, раждането на следващия Загрей. При траките изявата е
чисто ритуална, кошници със змии и фалоси, кратери с вино, „опиянение“,
„орфически танци и оргии”, „диви, безумни оргии“ – така са описвани
Дио-нисиевите шествия. В „безумно опиянение“ вакханките разкъсват
бикове по ливадите, Агаве във „Вакханки“ на Еврипид убива сина си
Пентей и отнася главата му у дома, без да разбира смисъла на извършеното
(Еврипид описва празненствата в Македония).
59
Овенът, змиите и силените, символите на оплождането, са неизменните

участници в шествията на Дионис. Мъже с кошници-ликнони носят изо-
бражения на фалоси. Плутарх пише: „Според Памилий, празненството,
както казвах, е фалическо, те го поставят най-отпред и носят навсякъде
статуя, фалосът на която е увеличен три пъти, тъй като богът е начало, а
всяко начало, благодарение на плодовитостта, увеличава това, което
изхожда от него.” 14
Същите фалически шествия описва и Херодот при тържествата в чест
на Озирис в Египет, където фалосите са били изобразявани като подвижни
механични устройства, монтирани на дървени кукли, управлявани с конци.
Шумните кукерски шествия в България са наследство от дионисиевите

празненства, където младежите също ходели облечени в кожи
Плутарх, който, пишейки за майката на Александър и дионисиевите

шествия, казва: „Олимпиада по-ревностно от всичките е била привър-
женик на тайнствата и буйстваше съвсем по варварски; във времето на
тържествените шествия тя носеше големи опитомени змии, които често
всявали страх у мъжете, когато, изпълзявайки изпод плюша и от све-
щените кошници, те обвиваха скиптрите и венците на жените“.
Малко преди този текст Плутарх цитира народите, почитащи по един и
същи начин Дионис: „От древността всички жители на тази страна (Ма-
кедония) участват в орфическите тайнства и в оргиите в чест на Дионис, а
действията им са много сходни с обредите на едонките, а също така на
тракийките, живеещи в подножието на Хемус.”
Градацията змия-овен-лъв е широко използвана символна възрастова
градация в древността. Младият Дионис е изобразяван с рога на младо
животно, символ на младежкото време на Дионис.
60
Според известен мит Александър Македонски, „първият велик на Бал-

каните“, е носил диадема с рога на овен, защото „бил станал син на Амон
Ра“, когато посетил храма на Амон Ра в Египет. Тръгвайки да завладява
Индия, Александър казал: „Аз съм новият Дионис“. Това също е мит, но
Александър е изобразяван с рога на овен, защото тогава е бил на възрастта
на младия Дионис, а не защото е посетил храма на Амон Ра. По-старите
негови генерали (Селевк, Деметриус) са изобразявани на монетите с рога
на бик. Символите на овена и бика са неизменни символи на Дионис.
Александър е изобразяван и с диадема на лъв. Освен плодоносен, възмъжалият

Александър е и войн. Змия, овен, лъв..
Дори през 12 век змията и лъвът са смятани за най-големите врагове на

християнството.
61
Змията и лъвът пред кметството в Мюнхен – като главните врагове на

християнството
Стенопис от Равена, Архиепископски параклис, V в.сл. Хр., на който

Вечният бог Христос е победил, стъпил върху змията и лъва. В ръката си
Исус държи книга с надпис: „Аз съм пътят, истината и животът“.
Единственият. Стенописът е от времето, когато все още добре са помнели
кои са лъвът и змията.
Мозайка, Равена, параклис св. Андрей
В „Тракийският Дионис“ Александър Фол практически разглеждайки

всички известни източници, със забележителна ерудиция и последо-
вателност доказва, че когато се говори за Дионис и Загрей, за Дионис и
Сабазий, трябва да се разбират различни ипостази на един и същ тракий-
ски бог.
Но кой е Сабазий?
62
БЕЛЕЖКИ
1
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис, 35
2
3
Orphica, fr. 135, 14
4
В схолиите към Илиада, ХІІІ, 705 се цитира т.нар. фр. 523 от „Терей” на Софокъл.
5
Nonnus, Nonn, Dion, VI, 155 – 223.
6
Solomon Reinah, Zagreus, le serpent cornu, Revue archeologique, II, 1886 .
7
8
Triumph of Dionysos, Sarcophagus, New York, The Metropolitan Museum of Art . 260–270
Phrygian marble,
9
Свещени кошници със свещени змии от Пергам, Мала Азия, от II в.пр.Хр., от периода,
когато пергамският цар Атал III оповестява официалното въвеждане на култа към
Сабазий в царството (надпис ССIS II 2755).
10
http://thracology.dir.bg/orph_bg.html
11
Walters Art Museum, Baltimore, Maryland
12
Proconnesus Turkey at Museum of Fine Arts. Boston, MA.
13
Ок. 210 г. н. э. Флоренция, Москва, ГМИИ А. С. Пушкина
http://www.renclassic.ru/Ru/Journal2/1135/1159/
http://www.liveinternet.ru/community/lj_art_links/post213504631/
14
Плутарх, Изида и Озирис, 35
63
64
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
Сабазий, жеста на Сабазий, тракийската Света

Троица
Релефите на Сабазий.
Кой е Сабазий и продължение ли е на Дионис така, както Дионис е
продължение на Загрей?
Според Аристофан, Лукиан, Хизихий, Климент Александрийски и
Арнобий, Сабазий е чужд на гърците фригийски бог. Диодор 1 посочва, че
Дионис е наричан от някои Сабазий, според него Сабазий е по-стар от
Дионис. Схолистът на „Оси” 2 твърди, че траките наричат жреците на
Дионис „сабои”, а схолистът на „Птици” 3 твърди, че Сабазий и Дионис са
един и същи бог.
Много по-късно гръцката енциклопедия Sudas (Х век) също заявява, че
Сабазий „...е същото като Дионис”. Той придобил тази форма „от ритуала,
отнасящ се до него”. Страбон също твърди, че Дионис е получил своите
ритуали от Сабазий, 4 а Сабазий „в известен смисъл” е детето на Майката,
която е „и Рея, и Кибела или Кибебе, или Диндимене, според местата, където
е била почитана”. 5
Гръцката литературна версия на тракийския Дионис – Διόνυσος е
известна – бог на реколтата от грозде, производството на вино, на риту-
ална лудост и изобразяван най-често с гроздове на главата.
Това, което не казват източниците, изразяват ясно релефите от I век пр.
Хр. до IV в. сл. Хр. А то е – тракийският бог слънце Дионис е младежът,
оплодителят, символизиращ първата половина на годишния цикъл.
Сабазий е неговото продължение като бог на плодородието, обозначаващ

плодородната част на годината. Вечно раждащите се и вечно умиращи
Загрей-Дионис-Сабазий, символ на трите възрасти - детство, юношество,
възраст на зрелия мъж. Според Аристофан Дионис е по-стар от Сабазий, и
той е прав – по-рано „роден” е Дионис. 6 Сабазий е цикличният ритуален
бог, който бидейки Дионисий, преминава в Сабазий, предава своите
ритуали на следващия Дионисий от безкрайните, повтарящи се годишни
цикли. Предаването на ритуалите е традиция, изразена в камък още при
хетите и продължила с подобни изображения и в наши дни (Дунавски
конници).
За първи път името Сабазий е фиксирано върху скален релеф във Фри-
гия като Sabaz. Много често богът е наричан „тракофригийски”. Според Л.
А. Гиндин Кречмер е съвършено прав, когато казва, че Сабазий има изкон-
но балкански произход и култа е пренесен в Мала Азия от фригите бриги в
1200 г. пр. Хр. 7
През 370 г.пр.Хр. управителят на Лидия (част от тогавашна Персия)
забранява на жреците да участват в тържествата в чест на Сабазий, където
се танцува върху огън и жреците „носят нещо в ръце“, защото обичаят ос-
квернявал култа към Ахура Мазда, чийто основен елемент е преклоне-
нието пред огъня.
Страбон (68 г.пр.Хр.–24 г.сл.Хр.) казва, че фригийската Кибела (едно от
имената на Майката) „в известен смисъл е майка на Сабазий“; а също така,
че жриците в храма на Артемида в Кастабала, планината Тавър, танцуват
върху огън.
4 април 204 г.пр.Хр. – Рим „купува“ култа на фригийската богиня
Кибела.
139 г.пр.Хр. – преторът на Рим изгонва халдеи, защото развращавали
римските нрави с култа към Юпитер Сабазий, който проповядвали, а на
следващата година, според Тит Ливий, Рим въвежда култа на Сабазий в
Рим.
135–134 г.пр.Хр. – според пергамски надпис, царят на Пергам Атал
официално въвежда култа на Сабазий в царството. Атал е наричан „син на
бика”, „носещ бичи рога”. 8
133 г.пр.Хр. – малоазийското царство Пергам доброволно се присъ-
единява към Римската империя, който факт е едно от възможните
обяснение за присъствието на артефакти на култа на запад.
Тази хронология е вярна, но надпис от 9. век пр.Хр. от Едеса гласи:

„Пердикас, син на Аргеос [Аргайос], водач на макестите (македонците), щом
стигна до Акропола на Едеса, идвайки от Горна Илирия, принесе жертва на
върховния (бог) Сабазий.“
66
САБАЗИЙ, ЖЕСТА НА САБАЗИЙ, ТРАКИЙСКАТА СВЕТА ТРОИЦА
Текстът илюстрира Сабазий като „върховен бог“ на Балканите.

Античните автори свидетелстват:
Хизихий 9 (V в.): „Тракийският Дионис е другото име на Сабазий“. За
Хизихий тракийският Дионис не е гръцкият.
Аристофан 10 (430 г. пр.Хр.): „Съдейки по това, което откриваме на
много места, изглежда, че Дионис и Сабазий са едно и също божество“.
Амфитей (II–III в. пр.Хр) – „Сабазий и Дионис са едно и също“.
Плутарх 11 (46–127 г.), описвайки Олимпиада, майката на Александър,
описва „едонките, а и тракийките, живеещи в подножието на Хемус, които по
време на тържествените шествия в чест на Дионис носели опитомени змии...“.
След всичко това Макробий 12 твърди, че в Тракия слънцето се нарича
Сабазий и траките го честват с великолепна религиозност: „Знаем, че в
Тракия слънцето се смята също като Либер. Траките го наричат Саба-
зий и го почитали много тържествено, както пише Александър Полихис-
тор. Нему е посветен храм върху хълма Зилмисос, един околчест храм,
чийто покрив е отворен в средата. Кръглостта на храма показва приро-
дата на тая звезда. Светлината влиза през върха на покрива, за да се по-
каже, че слънцето осветява всичко с лъчите, които пуска от върха на не-
бето и че с неговото огряване се открива всичко...”
В света съществуват и четири релефа, които ясно изобразяват Ражда-

нето, Живота и Края на „слънцето“, пресъздавайки връзката Загрей-
Дионис-Сабазий. Най-добре тази последователност е представена върху
релефа от Ампуриас (днешна Югоизточна Испания).
67
Релефът от Ампуриас
В центъра на композицията е богът слънце Сабазий. Зад гърба му (вдяс-

но, винаги зад гърба му) е неговото минало – пещерата с Майката (пещера,
„раждане от земята”), младенеца и гарвана вестител, който ще извести
„добрата вест”; над пещерата се издига Дървото на Живота, по което се
издига коронована („рогата, с гребен“) змия, Духът на Живота, вселен в
тялото на младенеца Загрей.
Нон 13 описва как Зевс, „преобразен като змей”, сътворява Загрей:

забременя и роди Загрей, рогатата рожба“.
68
Релефите показват, че под „рогата” трябва да се разбира змията с

гребен на петел, изобразявана и като коронована; змията с гребен на петел
е знакът на изгряващото слънце - общият дух и на Загрей, и на Дионис, и
на Сабазий. В езика на релефите по често обаче коронованата змия е
символът на раждането, на Загрей.
Гребен на петел наподобява и трако-фригийската шапка на главата на
Сабазий – богът Слънце, Богът на плодородието. Колкото и условно да е
това, приложената карта очертава ареала не само на носителите на трако-
фригийската шапка, но и ареала на Религията на Слънцето, чийто богове
носят различни форми и имена – Баал в древен Вавилон, Загрей, Сабазий
на Балканите и Мала Азия, Митрасил при хетите, Митра Бата при фригите,
Михр Яшт в Ригведа, Митра в късна Персия, обожествен е и Сйявуш в
древния Хорезъм. Със същата шапка са далечните юеджи, обитаващи
Синцаян в Китай, по-късно основали империята на кушаните и изписващи
името на бога със слънчева корона като Мииро. Религията няма граници.
Коронованата змия от скулптура „ръка на Сабазий”; древният ареал на

Религията на Слънцето, белязан с „шапката на петела”
Змията с гребен на петел е наричана и царска (βασιλίσκος). Гръцката

интерпретация на змията βασιλίσκος е крайно негативна, тя е изобразявана
като змия с глава на петел, способна да убива дори с поглед и миризма.
Вдясно (върху релефа от Ампуриас) е човекът с брадвата - лабрис, която

ще разкъса детето Загрей. Загрей е разкъсан от титаните, за да се роди
юношата Дионис. За „малкия Загрей” говорят и Фирмиций Матерний,
римски писател от IV век, който в „За заблужденията на езическите
религии” описва критския Дионис – Загрей, убит от титаните и ежегодно
отбелязваното събитие от критяните, с мистерийна драма за страданията на
„малкия Загрей”. 14 Плутарх пише, че на пеласгийския остров Тенедос
имало крава, за която се полагали специални грижи и когато раждала
мъжко теле, го съсичали с либрис, сякаш то е „Загрей, малкият Дионис”. 15
69
В древния Хорезъм в определени дни на годината се извършва ритуала

на търсене на тялото на изгубеното божествено дете. 16 Ритуалната смърт
на детето и „предаването на ритуалите” от „по-стария” е изобразено и на
плочките наречени „Дунавски конници”.
След смъртта на детето Загрей „се ражда” юношата Дионис и змията
продължава своя път по дървото на живота. Дървото не дава плод, а само
семена, затворени в шишарки.
Шишарка (семе) е изобразена и на
върха на жезъла на Дионис, която
е и „падащата шишарка” от
„ръцете на Сабазий”, и шишарката
на асирийския „Дух-покровител”,
пръскащи „светена вода” за здраве
и живот (в християнството заменена със зелена чемширена китка).
Пътуването по дървото на живота завършва със семената на шишарката;
семе, което в релефите Сабазий оставя на жертвеника.
Сабазий е възрастният мъж с брада, обърнал гръб на дървото на живота,

на дионисиевото си минало. Дървото на живота е Дионис, останалото е
Сабазий. Жезълът на Дионис завършва с шишарка, на жезъла на Сабазий
символът на семето липсва.
Пред Сабазий на релефа от Ампуриас е дървото с плодове,
плодоносният период на годината. Боговете на плодородието (при хетите е
Телепин, в Мала Азия и Тракия – Сабазий, Баал във Вавилон) са
изобразявани като възрастни мъже, последните двама изобразявани или с
бичи рога, или със знака на отиващата си луна. Луната, символ на отмина-
ващото време, е над Сабазий, обгърнала отслабващото през втората
половина на годината слънце.
Кадуцеят с крила и същите крила на човека със затворени очи от релефа

са символи на отиващия си в подземното царство. Изправената урна е
символ на смърт, трите изправени урни под Сабазий са символи на смъртта
на Загрей, Дионис и самия Сабазий, края на годината. От релефите
„Дунавски конници” научаваме, че краят на всяка възраст е завършвала с
ритуал на смърт и раждане – умира детето – ражда се юношата, умира
юношата – ражда се мъжът; в края на цикъла умира Сабазий, ражда се
отново Загрей.
В пещерата под земята (там са и тракийските храмове) отново е
Майката, която извършва възлияние пред огъня на олтара, в помен за Сина.
Цикълът е завършил, за да се роди отново с раждането на новия Загрей.
Сабазий е стъпил на глава на овен. Овенът е символ на времето на Ди-
онис, символиката на жеста е: стъпваме на това, което е преодоляно, което
70
е отминало във времето. Същият символ е използван и в т.н. „ръце на

Сабазий”.
Релефът от Хасково (България) повтаря символиката и метода на

изображение приложен в релефа от Ампуриас. Но на релефа е все още
младият Дионис или Дионис-Сабазий, жезълът все още е с шишарка. До
него е слънцето, подминало своя зенит, зад него е Дървото на живота със
змията, колоната с гроздове, символ на виното, изливано по шествията;
кошницата със змии, съдът с фалоси. Съдът, с който се загребват семена, е
обърнат, семето е посято. Раждането е означено с кошницата със змия в
основата на дървото. Кошница, с излизаща от нея змия, е символ на
раждане. Зад Донис-Сабазий е миналото.
Релеф на Дионис-Сабазий археологически музей Хасково
Пред Дионис-Сабазий, в ликнона, в който по време на шествията носят

фалоси, вместо фалос е силèн с набръчкано от старост лице. В краката на
Сабазий е костенурката, символът на старостта; завръщането при майката
земя.
71
Релефът от Копенхаген повтаря сюжета на релефите от Ампуриас и

Хасково.
Релеф на Сабазий – Копенхаген
На дървото на живота отново са змията и орелът (Земя, Небе); на же-

зъла вместо шишарка е поставена „ръка на Сабазий”. В ляво са предмети
символизиращи изобилие – пчела, бут, шишарка със семе, която Сабазий
поставя на жертвеника. И тук Сабазий е стъпил с крак върху главата на
овена, своето минало, в края е жертвеният бик, символ на края на земния
му път, – жертвеникът. Митрите от двете страни на Сабазий са украсени с
рога, сабазиеви символи и вероятен атрибут на жреците при сабазиевите
тайнства. Сабазий е и жертвеният бик, символично убиван от жреца, сим-
вол на края на старата година (релефът от Пергам). Като бик е изобразяван
и аналогът на Сабазий, вавилонския бог на плодородието Баал. Началото
бик е загатнато още при Загрей – последното превъплъщение на Загрей,
преди да бъде разкъсан от титаните, е бик. С рога на млад бик е изобра-
зяван и Дионис. Възрастовата градацията и самото използване на символа
на бика в трите образа демонстрират естествената връзка между тях.
В гръцката митология няма литературен мит за Сабазий, освен слу-
чайни споменавания на името. Копирайки тракийските обредности и не
познавайки Сабазий (аналог на Апис при египтяните), гърците смесват
72
обредностите при Дионис и Сабазий, за което свидетелства Плутарх:

„...действията на жреците по времето на погребението на Апис, когато
превозват тялото му на сал, ни най-малко не отстъпват на вакхическите
ликувания: те обличат кожи от елен, носят тирсове и издават викове и
правят движения подобно на тези, които издава завладеният от дионисов
екстаз. Поради тази причина много гърци правят изображения на Дионис
във вид на бик” 17 .
Релефът от Националния археологически музей Албания повтаря и

утвърждава всичко казано по-горе като устойчива традиция в
иконографията.
И тук, както и в релефа от Копенхаген Сабазий държи в ръката си

шишарка, символ на семето, което ще остави след себе си. Шишарката е
устойчив символ на Сабазий, нея ще видим и на релефите на римския
Митра, регистриращи смъртта на Сабазий.
Загрей, Дионис, Сабазий са символно олицетворение на факта на трите
възрасти – детство, юношество и зряла възраст на годишния цикъл на
слънцето.
73
На последните две изображения по-долу вместо символа „рогата змия” на

върха на дървото на живота е самият Сабазий, изобразен и като възрастен
мъж, и като самото слънце.
На дървото на живота са изобразени орел (Отецът) и змия (Майка). Тук

змията не е с гребен и като хтонично същество символизира майката-земя, а
заедно с орела – двойката Отец - Майка.
Релеф на Сабазий.
На това изображение на Сабазий от Разград бикът, символ на Сабазий е

пред конника. Над бика е оплакващата го змия; музикантът зад Сабазий е
замлъкнал, брадвата е вдигната. Типична картина характеризираща
смъртта на Сабазий.
74
Тракийската света троица, жестът на Сабазий

„Жестът на Сабазий” от релефите на Тракийския конник е идентичен с
този от фигурите „ръце на Сабазий” и релефите от Албания и Копенхаген,
но какво означава и има ли същото значение?
„Тракийски конници” от България, Македония и остров Тасос с жеста на Сабазий
„Ръцете на Сабазий” са метални фигури, които вероятно са участвали в

ритуални шествия, и отразяват предимно основния моменти от ритуалната
слънчевата религия – Рождество, а също така основните персонажи на тази
религия – Светия Дух, Богинята Майка, Отец и Сина.
Гръцката литературна форма казва, че Сина се ражда от съюза между
Небето (Зевс) и Земята, това показват и изображенията. Но изображенията
разказват една по-различна история за Началото, която би звучала така:
В Началото беше Духът. Земята и Небето бяха мъртви. Светият Дух
одухотвори Земята и я превърна в Майка. (При траките по-често
безименна, Майката на боговете, Μητρι θεῶν). Светият дух одухотвори
Небето и създаде Бащата-Отец, богът гръмовержец.
Съюзът между Земята и Небето роди Сина, Загрей - Слънцето.
Жеста на Сабазий изразява единството на древната света троица Свети

дух, Бог, символизиран с Дървото на живота; Отец и Велика майка 18 . На
палеца винаги е изобразявана шишарка (1), олицетворение на Дървото на
живота, символ на Духа на Живота или Светия дух, взаимстван по късно в
християнството. Другите два пръста указват орела – баща (3), майката (2).
Когато отсъства с реален образ (жена с младенеца в пещера) майката е
символизирана от земноводно (костенурка, змия, жаба или гущер). Загрей,
Синът, е означен с коронована змия (4). Трите ипостази на сина Загрей,
Дионис и Сабазий са изобразявани чрез коронована (рогата) змия или агне
(Загрей), лъв или овен (Дионис) и бик, Сабазий.
75
Sent luis Art Museum Baracat Gallery Museum of fina arts, Boston
Вдигнатите три пръста отразяват единството между Свети Дух, Отец и

Майка.
В древната религия Духът е с космически измерения, Отецът и Майката
отразяват реалния земен свят.
В Стария завет няма понятия Отец, Син, Свети дух в смисъла на

християнството. За първи път в Стария завет подобие на думата Дух е
спомената в Битие с текста: „А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се
разстилаше над бездната и дихание (‫רוח‬, Божие се носеше над водата” (Бит.
1:2). На иврит с ‫ רוח‬се изписва дихание, дъх, вятър, местещ се въздух,
вдъхване, така че, трудно може да се каже, че това ‫ רוח‬е употребено в
днешния смисъл на това, което разбираме под Дух, а Свети Дух изобщо
отсъства.
Откъде идва тогава категорията Свети дух в Християнството?
Отъждествяване на Духа на Живот със символиката на Вечно зеленото
дърво е представено още преди повече от девет хиляди години преди
Христа в релефите от Гьобекли тепе и следващите релефи от Шумер,
релефите на Тракийският конник. Въпреки дистанцията на времето всички
изобразяват един и същ мотив – Дървото на Живота и неговите защитници
и покровители Земя и Небе, символизирани чрез птица и змия.
Плочката от Гьобекли тепе 19 , стилизираното изображение на мотива

представлява дърво, от едната страна на което е изобразена птица, от другата –
змия. В изображението от Шумер птицата е заменена с крилати грифони. 20
76
Идеята за Дървото на Живота и неговите пазители, земни и въздушни

духове, хероси или херувими, е широко известна в древността.
На следващите изображенията от Шумер божествата от двете страни на
дървото също са символизирани със змия и птица.
Протегнатите ръце на божествата към Дървото дефинират неговото

доминиращо положение. Хипотезата, застъпена тук е, че с Дървото на
живота е символизиран „всепроникващия и всеобхватен Дух на Живота“,
Богът, даряващ живот на земята и небето (змия и птица) – негови пазители
и покровители. Този мотив широко е застъпен в изображенията на Тракийския
конник.
Единствено на релеф на Тракийски конник от Константинопол (British
Museum, 21 I век пр. Хр. 22 ) на Дървото на живота са изобразени и птицата
(орел), и змията. Конникът държи в ръката си привързани три клонки, символ
на триединството, което е пред него – Дух на Живота, Земя, Небе; или Бог,
Майка, Отец – това демонстрира и трипръстият жест на Сабазий, потвърден и
от самите фигури Ръце на Сабазий.
77
Достойнството на следващия римски релеф на Сабазий е, че дефинира

ясно изобразителните символи на Отеца – орел, и Майката, чрез
земноводните създания костенурка, змия, жаба, гущер, изобразявани и на
ръцете на Сабазий. Отецът и Майката са изобразени и в акта на смъртта на
Сабазий, убиван от Митра на скулптурата от Ватикана във втория релеф.
78
Вотивните фигури „Ръце на Сабазий” вероятно са използвани в годиш-

ните празненства за посрещане на новото слънце, Рождество, придружени
с изпращането бога на плодородието, Сабазий, при ритуалната му смърт.
Тази идея ясно е показана на изображението по-долу. 23
Фигури на Ръце на Сабазий от Melbourne museum, Pompei
В долната част на скулптурите често е изобразявана Майката в пещера,

прегърнала „младенеца“, новородения бог; гарванът, който ще разнесе
вестта – повторение на сцената на Рождество от Ампуриас и сцените на
Римския митраизъм.
Трапезата и младенецът с майката в пещерата отразяват
предхристиянско разбиране за Рождество, не много различно от днешното.
На релефа от Ампуриас майката е показана директно, така е и на някои
скулптури „ръце на Сабазий”.
79
В пещерата е и майката-родилка, сцена, изобразена по своеобразен

начин и на митрарелеф от Пергамон музей.
На Ръцете на Сабазий е изобразена трапеза с три хляба, хлябовете на

светата троица, аналог на българската Бъдни вечер. На хлябовете е
изобразен равнораменен кръст, символ на слънцето; на българските
хлябове е изобразявана свастиката, също символ на слънето.
80
Обредни хлябове от “ръката на Сабазий” с кръст и четири топки; обредни

хлябове от България със свастика, символизираща слънцето
Свастиката или знакът на слънцето е изрисуван над главата на бика

(Сабазий) от митраистки релеф от България. Интересно е сведението за името
на бащата на император Юстиниан, Сабатий, наричан и Истокос или Изток,
равнозначно на изгрев, посоката, от която „изтича” слънцето сабахлем
(сутрин). Обективно не много по-далечен е анализът на Л.А. Гиндин.
Изследвайки имената на тракийското племе Сабоки и името Сабзий Л.А.
Гиндин 24 посочва самотракийския теоним Σαων и неговите форми Σάβοι,
Σάβος като „напълно вместващи се в семантиката на апелативно
ономастичната основа saω(a) - благо, добро, израства, процъфтява,
засвидетелствана в къснохетските езици; в лид. Saven - “израствам, плодо-
родвам”. Това „израствам, раста” е близко с обективната картина на
изгряващото, израстващо, разцъфтяващо от земята слънце сутрин (сабахлем).
В разглежданата фигура Сабазий е стъпил върху главата на овен. В

преносен смисъл – Сабазий е над времето на овена (Дионис), над своето
минало; той е близо до луната, символа на „другия свят“, останала като
такъв символ в исляма. „Рогатата“ змия отдясно на Сабазий е изминала
пътя от раждането до кратера (погребална урна) – символично
представяне на живота от раждането до смъртта. Раждане, юношество,
Сабазий, тази последователност е известна и от разгледаните релефи на
Сабазий.
Показаната по-долу скулптура е намерена в руините на Помпей,

погълнат от огнената пепел 79 г. след Христа, което указва вероятност
скулптурните композиции „ръце на Сабазий” да са значително по-ранни от
I век. сл. Хр. На нея освен идеята за Рождество ясно е показана и змията с
гребен на петел – символ на духа на Загрей-Дионис-Сабазий. На ръката
отсъства изображението на Сабазий, централен образ е овенът, символ на
81
Дионис - оплодителя. Ръката е използвана вероятно в ритуалните

чествания на ранните пролетни слънчеви празници, отразяващи ранната
пролет, „раждането” на младия Дионис. Сцени, в които се празнуват
преходи детство-юношество, юношество-възмъжаване са често срещани в
тракийската иконография (Дунавските конници), чествани като възрастова
смърт на старо (Загрей) и раждане на ново същество (Дионис).
Майката държи в скута си дете с глава и крака на овен. Над пещерата е
трикрака софра с крака изработени като крака на овен, три хляба с
изобразени кръстове върху тях.
Ръка на Сабазий от British Museum, Cat Bronzes 876
82
На следващата показана „ръка на Сабазий” са изобразени поредицата от

характерните символи на времевите превъплъщенията на бога – „рогата
змия”, овен, лъв, бик. 25
Бик е изобразен и на ръката от Градешница, той е и централната фигура

от т.н. Митра релефи, с които завършват ритуалите, отразяващи края на
годишния цикъл със смъртта на старото слънце, Сабазий.
Честванията на Сабазий не са само култ към бог. Изображенията върху

ръката с вдигнати три пръста са израз на смисъла на една цялостна древна
ритуална религия в контекста на разбирането за произхода на света и
живота: свят на Земя и Небе, одухотворен от Светия дух; древната Света
Троица на народите от Мала Азия и Балканите, означена с вдигнати три
пръста. Ритуалният характер на годишните чествания на слънчевите
83
празници е причина те да се предават и запазят като устойчива религия,

една от най-древните, религията на Слънцето.
Идеята за Света троица в християнството е приета три века след

раждането на Христос, което означава, че тя е наложена в последствие, не
е съществувала изначално. Ето и резултата на едно изследване по темата 26 :
„Навсякъде в Стария Завет на Библията се говори за Отеца, за единния и
единствен бог, но никъде не откриваме думата „троица“, да не говорим за
концепцията на триединния бог. Самата дума „троица“ се появява за първи
път в християнската теология някъде около 170 г. Теофил Антиохийски,
който става патриарх или епископ на Антиохия през 168 г., говори за
троица, макар и не в контекста на християнската вяра. Вместо това той я
свързва с Господ, Неговото Слово и с Мъдростта му...“.
Светата троица в християнството беше създадена по-късно и приета в

325 г в Никея от тези, които преди това изповядваха вярата в Тракийската
света троица – Свети дух, Богинята Майка (Земя) и Отец с вдигнати три
пръста. Заглавието на тази книга - „Траките, които създадоха
християнството” в този смисъл е уместно и оправдано.
Защо символът на Духа на Живота е наречен Свети Дух? Вероятно отговор

на този въпрос дават изображенията от Урарту (9 век пр. Хр.), от днешна
Армения и Асирия, които твърде много наподобяват днешната новогодишна
елха от вечно зелено дърво с нейните многобройни светлини и неговите
пазители – сребърните гирлянди-змии, под което дърво очакваме дарове и
днес …. с протегнат ръце, както на изображенията по-долу.
84
Дървото на Живота често е представяно и само със своя символ,

шишарка. В християнските изображения езическите символи на двете
змии около него са заменени с безобидните изображения на пауни. В
двете последни изображения по долу е интересен съдът, в който са
поставени шишарките, обявяван за образ на свещен граал. Изправеният
съд в древността символизира погребална урна, а дървото израстващо
от него в християнството символизира възкресението след смъртта.
Формално погледнато от поредицата Свети Дух, Отец, Майка и Син

може да се говори за две троични групи – първата – Свети Дух, Отец,
Майка; и втората – Отец, Майка, Син. Коя група символизира жестът на
Сабазий? Релефите на Тракийският конник с жеста на Сабазий пред
дървото и змията, а също така знакът на Сабазий, изобразяван от самия
Сабазий в релефите от Ампуриас и Копенхаген указват ясно, че знакът
може да се отнася само за Светия дух, Майката и Отеца – Сабазий не би
могъл да приветства самия себе си с този знак.
Релефът от Копенхаген, жезълът завършва с трипръстия жест;

Релефът от Ампуриас, Сабазий с жеста на светата троица
Християнството за своя символ-верую обаче избра най – нелогичния

вариант от древните свещени персонажи – Свети Дух, Отец и Син. Така
Богът се оказа съставен от своите творения – Отец и Син.
85
Християнството изхвърля майката от троицата и създава триединния

монотеистичен бог с неясната формула „единосъщност на Отец, Син и
Свети дух”. Именно влиянието на миналото и по точно опита да се сглоби
религия на базата на старите понятия е причина за спора при формулиране
на „символа на вярата”, продължил до края на четвърти век със съборите в
Тир през 335 г., в Рим през 340 г.; император Костанций свиква два
последователни събора на Изток в Антиохия, събори в Сердика 343-344 г.,
Арл през 353 г., Милано 355 г.; в Сирмиум 351 г., 357 г. и 359 г., Анкира
358, Аримина и Селевкия 359, Константинопол 360 г., Антиохия 361, 363,
364 г. в Лампсак 364, 378, Константинопол 381 г. Мястото на свикването
на тези конгреси показва ясно къде е създаден днешният образ и идеология
на християнството, а също така, къде са неговите източници.
Тази планина от конгреси всъщност е една епична битка за изграждане

на ново верую върху останките на малоазийската и балканска ритуална
религия на Слънцето, включваща в себе си понятията Свети дух, Отец, и
Велика майка като света троица, а също така Син в образите на триединния
бог Загрей, Дионис, Сабазий. От парчетата на тази религия създателите на
Християнството се опитват да изградят религия-компромис между
абсолютния монотеизъм и живите стари традиции. Това е и причината
новосъздаденият бог да е със странната формула „три в едно” – Отец, Син
и Свети дух с неясни връзки и взаимоотношения помежду си, своеобразен
прецедент в религиозния свят.
Ако анализираме СПОРОВЕТЕ по съборите в четвърти век, спорът никога
не е засягал статута на Свети Дух, той е приеман априори, без уговорки, като
известен и безспорен факт. След като изключват майката от древната Света
троица - Свети Дух, Отец и Майка, проблемът се е оказало мястото на Сина -
съществувал ли е изначално с Отеца или е в последствие.
Позицията на арианите (съподвижници на Арий) в тези конгреси е по-
близка до представите на старата религия - според тях отецът и сина са две
независими субстанции, синът е първото и съвършено създание или
творение на Отеца. Което означава, че бог е съществувал вечно, а Синът,
който е и СЛОВОТО, е създаден от бог в последствие. Според арианите
Словото възниква и се идентифицира с богочовека наричан Син, което е
естествено – ако липсва човешкото съзнание, въплътено в човека, няма
нито слово, нито време (третият постулат на арианите – „Световете,
("вековете") са били създадени чрез него, сина”). Това все пак изразява
някаква смислена философия за строежа и развитието на света. Постановката
на арианите разделя Сина от Отеца, но пък оставя Светя дух, Бога на едно
ниво с Отеца, което може да се разглежда като принуден компромис.
Интересни са постановките Бог от Бога, Дух от Духа. Освен че визират
86
директно сина, те регистрират и факта, че в древното миналото Бог и Дух са

еднозначни.
Въпреки поражението на арианите, в новата религия остават понятията от
старата религия като Света Троица, Свети дух, Отец, Син, Дух от Духа, Бог от
Бога, трипръстият жест на кръстене, известен преди това като жест на
Сабазий, указващ Светия дух, Майката и Отеца.
Богът, Духът на Живота, Zi, Ζεύς.

Уважаеми читателю, aко отворите справочниците и потърсите името
Зевс всред тракйиските богове, няма да го намерите. Въпреки Омир,
въпреки Херодот, въпреки Страбон.
Омир пръв споменава Зевс като пелазгийски бог:
„Зевсе додонски, царю пеласгийски, живеещ далеко, властно царуващ в
студена Додона! Жреците ти дружно с тебе живеят и спят на земята с
нозе неумити.” 27
Вероятно на възраженията, че „Зевс е гръцки бог”, би трябвало да си
спомним казаното от Страбон: „Също, както във всички други отношения
атиняните продължават да бъдат гостоприемни към чужди неща, така
е и в почитанието им към боговете; защото те са приемали радушно
толкова много чужди култове, че били осмивани заради това от
комиците; и между тях са тракийските и фригийските ритуали.” 28
Или пък казаното от „гръцкия историк” Херодот: „Жреците на Зевс в
Тива (Египет) ми разказаха, че две жени, жрици от Тива, били отвлечени
от финикийци и едната била продадена в Либия, а другата в Елада.
Тогава Елада все още се наричала Пелазгия.” Едната жрица основала
прорицалището в Додона, „това прорицалище се счита най-древното в
Елада, казва Херодот, и в това време било единственото.” Така
пелазгите приели имената на боговете от Египет (до това време ги
наричали υεοί). „(….) пелазгите започнали при жертвоприношения да
употребяват имената на боговете. А от пелазгите впоследствие ги
приели елините. За родословието на отделните богове, от векове ли
съществуват те, и за това, какъв образ има този или онзи бог, елините
узнали това-онова, така да се каже, от завчерашния ден.” 29
Херодот лично продължава разследването – в Додона жриците,
описани поименно, му потвърждават версията на египетските жреци.
Което е и потвърждение за „египетска версия” в балканския религиозен
свят.
Храмът на Зевс в Додона е свещеният дъб на пеласгите, тракийското
Дърво на Живота. За това най-древно население на Балканите се казва, че
87
са рожба на Зевс. „От Зевс и Ниоба, първата смъртна жена, с която се

съединил Зевс, се родил Аргос, а също така, както съобщава Акусилай, и
Пелгас, по името на когото жителите на Пелопонес били наречени
Пеласги“ 30 . „Пеласги, най-древното население на Гърция, потомци на
митичния Пеласг, син на Зевс, роден в Аркадия“ 31 .
Зевс е бил на особена почит у траките и това е видно от случая с Ксеркс,
който превземайки Македония е поискал да му бъде докарана свещената
колесница на Зевс. За да я спасят обаче, пеоните я предали „на траките”. 32
Нека не се заблуждаваме – тракийският Зевс няма нищо общо със гърцкия

Зевс от коктейла, наречен „гръцка митология”.
Наименованието на Бога при траките в най-общия случай е Zi (Ziα, Ziο)
така го приемат и Вл. Георгиев 33 , и Дуриданов 34 . Всепроникващият,
всеобхватен, без начало и без край, Богът на всичко живо във вселената,
Духа на Живота.
От казаното от Омир, Херодот и Страбон Ζεύς или Διός (Зевс) е гръц-
кия превод на Zi (Ziα, Ziο).
При хетите Богът е Siu, при лидийците Ziva, при германите Zio, Ziu,
Tiu, англосаксонците го наричат Tiw, келтите Duv; „халдеите обаче
употребявали думата Zi, която е коренът на живота и означава у тях
дух; така Зи-ана обикновено се приема за дух небесен, във ведите:
живин-атман (жива душа)” 35 , ДЖИН е също наименование на ДУХ.
При поляците Zycie е живот, при русите Жизн, при латвийците dzīve,
при беларусите Жыццё, при чехите život, на санскрит българското Жив е
Ziva.
При гърците знакът Z замества знака Ж, буквално Zi, името на
тракийския Бог би звучало като Жи, Жиа, Жиу.
Случайна ли е близоста на името на Духа на живота Zi със съществи-
телното Живот? A също така графичното изображение на знака Ж,
наименуван в кирилицата като „живот”, с графичното изображение на
Дървото на Живота и неговите защитници:
Zi, Ziа, Ziu е името на Духа на живота при траките, той е и Богът.
Вероятно, на религиозната категория от Никейския символ на вярата, Бог от
Бога, съответства формата Zi e Zi, или Зиези. Бог от Бога, това е синът,
Сабазий. Бог от Бога – това е и точният превод от латински на Zi e Zi.
88
Жестът на Сабазий пренесен в християнството
89
БЕЛЕЖКИ
1
Diod. IV,4,1.
2
Schol. zu Arist. Vesp.9.
3
Schol. zu Arist.Av.874
4
Страбон, 10 15, Сабазий също е към фригийската група и в известен смисъл е детето на
Майката, след като и той е предал ритуалите на Дионис
5
Страбон, Пак там.
6
Schol. Arist. Vesp. 9
7
Л. А. Гиндин, Древнейшая ономастика Восточних Балкан, 80 стр.
8
Павзаний, Фокида.
9
Хезихий, „Речник“
10
Аристофан, „Птици“
11
Плутарх, „Сравнително жизнеописание“
12
Макробий, (Macrob. Saturn, I, 18, 1-11)
13
14
Робърт Грейвс, Бялата богиня, 568
15
Робърт Грейвс, Пак там
16
С. П. Толстов, Древний хорезъм, Hорезмийский всадник, гл. IV.
17
Плутарх, Моралии, Изида и Озирис 35
18
В християнската религия в тракийската Света троица – Свети дух, майка и отец –
майката е заменена от Сина и по този начин е получено неясното и трудно разбираемо
за самите християни триединство Отец, Син и Свети дух.
19
http://www.timothystephany.com/gobekli.html
20
В шумерската версия пазителите на Дървото са наричани и „господари на доброто
дърво“.
21
26-1 – British museum и 26-2 – https://luis40pr.wordpress.com/category/our-origins-2
22
Тачева, Маргарита. История на източните култове в долна Мизия и Тракия V пр. н. е. –
IV в. от н.е.
23
Hand of Sabazius Bronze House of Magic Rites, Pompeii
24
Л.А.Гиндин, „Древнейшая ономастика Восточных Балкан” (стр. 106)
25
http://art.thewalters.org/detail/20966/hand-of-sabazius/
Рим, Италия, Withi muzseum Centre Street: Second Floor: Roman Art
26
Мери Джоунс и Лари Флексмън. Тайната на Троицата. Силата на числото три и кодът на
сътворението. С., 2011.
27
Омир, Илиада, Песен 16, ст.235
28
Цитат: „Гръцки и американски археолози направиха уникални находки при разкопки на
светилище на Зевс в планината Ликеон в областта Аркадия. Откритите от тях късчета
керамика сочат, че светилището на царя на боговете и хората и върховен бог в гръцката
Олимпийска религия е било използвано на южния връх на планината Ликеон още
преди 5 000 години, тоест най-малко 1 000 години преди древните елини да са
започнали да му се кланят. Освен това откритият при разкопките овален печат с
диаметър от около 3 сантиметра от планински кристал с образа на бик, който се отнася
90
към късния минойски период. За олтара, посветен на Зевс Ликеонски, споменава

прочутият древногръцки писател Павзаний (около 115 - 180 г. сл. Хр.), автор на 10-
томното "Описание на Елада", Според твърденията на писателя на този олтар гърците
тайно принасяли жертви на Зевс (1 500 - 1 400 г. пр. Хр.).
http://www.infotourism.bg/news.php?newsid=12951&comment=1
29
Херодот, (1-52)
30
Аполодор. Мифологическая библиотека, I.I.1. http://ancientrome.ru/antlitr/t.htm?a=
1358680002
31
Пак там.
32
Херодот, VIII 115.
33
Вл. Георгиев, Траките и техният език, 1977г., с. 80.
34
Дуриданов, И. Езикът на траките. С., 1976, с. 66.
35
Н. Йонков-Владикин. История на древните траки. С., 1911–1912, с. 105.
91
92
ГЛАВА ПETA
Лъвът, змията, кратерът
На една немалка част от релефите на Тракийския конник освен змията и

лъва е изобразен и съд (кратер). В показаните по-долу релефи съдът е
обърнат и от него изтича вода. Обърнатият съд с изтичаща вода сим-
волизира извор, но символизира и утроба, източник на живот, майка.
Съдът с вода в орфическата традиция се свързва като символ с особена
мистична роля, асоцииран е с идеята за „животворната вода“, „извор на
живота“ (и свързаната с тях идея за безсмъртие), представян е като
„свещен очистителен символ“, „източник на душите на всички живи
същества“. Елементи от релефите – змия, лъв и съд (урна) съществуват
устойчиво в тракийската иконография. Същата комбинация ще срещнем и
в релефите на т.н. Дунавски конници, в някои релефи на митраизма. Не
само по начина, но и по смисъла на използване тези елементи носят и
демонстрират ясно тракийско начало.
Според Платон – скитници гадатели “предлагат цял куп от книги на
Мусей и Орфей”, реконструкцията на тяхното учение показва идеята за
отвъден живот и безсмъртие на душата. На така наречените златни
орфически пластини 1 обръщението към подземните богове, преди всичко
към Персефона, е, че душата на мъртвия, на миста и бакха идва “чиста
от средата на чистите” 2 ; Платон в своите диалози пише за същите, че
имат чиста душа, затова са знаещи, познават светия път нататък.
ГЛАВА ПЕТА
Тук, във връзка с живата вода от извора на Мнемозина, 3 в подземното

царство (според златните орфически текстове) и очистението, трябва да
търсим и мястото на изобразявания по релефите съдове с изливаща се вода.
На показаните по-долу релефи на Тракийския конник е изобразена
картина на поднасяне дарове от конника. Обикновено на тези сцени дарът
е животно, което конникът държи. Ако погледнем внимателно позицията
на двете кучета, придружаващи конника, ще видим, че те не дърпат
плячката към себе си, напротив, наклонът на тялото на жертвата е към
лъва, т.е., те помагат на конника.
На релефите по-долу лъвът е сложил лапа върху обърнат съд с изли-
ваща се вода. Лъвът се явява като пазител на изора, пазител на „извора на
живота”; съдът с изливаща се вода е символ на Богинята Майка, такъв съд
е изобразен и под лапата на лъва от Мадара, паметник на гетската
Артемида, наричана на югозапад и Бендида.
94
ЛЪВЪТ, ЗМИЯТА, КРАТЕРЪТ
Глава Панега Разград
Пловдив Перник
Сцените вероятно означават поднасяне дар на светилището до извора,

символ на майката; лъвът е традиционният пазител на светилището. Изо-
бразяването на лъв или бик (букраниони), изображения, свързани със Сина
като пазител, пред или над храмове или светилища, най-вече на Майката
(Кибела), е практика от древността.
Докато обърнатият кратер е символ на източника на живот, изправеният

е изображение и символ на погребална урна изобразявана на надгробни
релефи, на релефите „Дунавските конници”, релефите на Сабазий и
митраистките релефи. На следващите надгробни релефи конникът „е
95
ГЛАВА ПЕТА
слязъл от коня”, неговата душа вече е на дървото на живота, изправените

погребални урни означават смърт.
В друг тип тракийски релефи също устойчиво се повтаря символиката

на Богинята Майка, лъв, рогата змия и кратер. Известни са няколко
стотици релефа от този вид под името релефи на Дунавските конници.
Централен мотив в тях е Великата Майка между два конника. Под
конниците са изобразени тела на дете (юноша) или момиче. В случая става
въпрос за сцена изобразяваща ритуал – ритуалната смърт на детето или
юношата при преминаване в следващата възраст; инициация, преход от
едно ниво към друго. Това, което е под копитото на коня е вече отминало.
Когато под коня е изобразена риба, вероятно става въпрос за инкарнация,
регистрираща духовното съзряване на малкото дете. При ритуалните
чествания раждането на мъжа е означавано със символичната смърт на
юношата. Преминаването на юношата в мъж съответства на известния
стереотип „Дионисий става Сабазий”.
96
В тракийската иконография, най-вече в релефите на Дионисий, ясно е

изразена последователността на трите възрасти детство-юношество-
старост символизирани чрез последователността:
- рогата змия (раждане), агне
- овен или лъв
- бик.
В долния край на релефите на Дунавските конници неизменно
присъстват част от изброения персонаж и изправен съд (урна), символ на
скръб, загуба. Това изразява и групата - „скръб пред погребалната урна”.
Идеята за инициация (посвещение) ясно е изразена в релефа от Лом,
България, където е изобразена Майката между конници, ездачът от лявата
страна на релефа е млад. Под неговия кон е фигурата на дете, символът
бележи ритуалната смърт на детето (възрастта на Загрей) и преминаване
във възрастта на Дионис. Отляво е фигура на мъж – под коня тяло на
младеж, ритуално преминаване във възрастта на Сабазий. В късната
енциклопедия Suda (десети век) този ритуал е интерпретиран така:
“Сабазий е също като Дионис, той получава тази форма на името
вследствие на определени ритуали; за варварите това е вакхалния вик
„sabazien”. Така Дионис става Сабазий”; 4 т.е., Дионис става Сабазий след
определени ритуали – юношата става мъж, а според Страбон, Дионис
получава своите (дионисиеви) ритуали от по-възрастния Сабазий.
Дунавски конници, Лом, България
Под конниците са изобразени млад овен до празничната трапеза и

„отиващ си лъв”, с гръб към нея. Над конниците са две змии, ритуален
символ на душите на участващите в ритуала.
97
ГЛАВА ПЕТА
Следващият релеф обединява в себе си представите, вложени в двете

основни изображения от балканите - Тракийски и Дунавски конници –
срещу конника е дървото на живота и змията около него.
При ритуалната смърт на Сабазий жертвеното животно е бик,

олицетворяващ Сабазий. Когато умира възрастният Сабазий, скърбящи са
символите на неговото минало, детство и юношество, Загрей и Дионис,
рогатата змия и лъвът. Най-ясно е изразен този момент в релефите от
Хедерхайм, Остербрукен и Карсруе, представени със сцените по долу:
98
В случая сцената изобразява акт на „оплакване” – змията (Загрей) и

лъвът (Дионис) скърбят за смъртта на бика (Сабазий) над изправения съд,
погребална урна. Последните релефи са от т.н. релефи на Римския
митраизъм, която тема заслужава отделно внимание.
Във факта, че става въпрос за скръб пред погребална урна ни убеждава

и изображението на плачещият лъв от митраеума от Карнунтум, който в
скръбна поза е прегърнал отрязаната главата на бика.
Според някои автори сцената по долу е изображение на светия граал.
99
ГЛАВА ПЕТА
По-скоро тук е заложена идеята за възкресението – живота възкръсва от

изправения съд, от погребалната урна. Сцената е взаимствана в
християнството от идеята за дървото на живота и неговите защитници,
където херосите са заменени с пауни.
На релеф от Ватикана е изобразена сцена в която е изобразена смъртта

на самият Сабазий. Митра убива бика, но умира Сабазий – силуета на бика
е едва загатнат, той се е слял със Сабазий. Както на сцените по-горе пред
погребалната урна са изобразени символите на Загрей и Дионис. В този
случай обаче вместо лъва, символ на мъжественост е изобразен другият
символ на Дионис, овенът, символ на оплождащата сила на младежа. На
релефа Сабазий е с неизменният атрибут, шишарката, на гърдите му е
изобразен символът на слънцето. Тук са Орелът и Змията, символи на
небето и земята, Отеца и богинята Майка, чийто рожба е Сабазий.
Релефите на Тракийския конник, Дунавските конници и т.н. релефи

на Римския митраизъм отразяват една и съща религия – тази на
тракийските Загрей, Диони и Сабазий, като използват едни и същи
символни средства.
100
Релефите на дунавските конници с Богинята майка и двата конника

имат хилядолетна история. Разликата във времето на изработване на
показаните релеф и следващия хетски релеф е 1600 години.
Релеф на конници, Археологически музей Анкара
Релефът е намерен в земята на хетите, но изразява същия мотив.

Учудващо добре запазена традиция.
Примерите показват устойчивия характер на изображенията на

обърнатия съд и изправената урна. Начинът на употреба на символите на
змията, агнето и лъва е уникален начина за изобразяване раждането,
детството и юношеството. Изображенията показват както религиозните
представи за света в региона на балканите, така и богата ритуалност под
знака на Великата Майка и Дървото на живота.
101
ГЛАВА ПЕТА
БЕЛЕЖКИ
1
Златни пластини (таблички) от Южна Италия, Сицилия, Крит и Тесалия с орфически
текстове. Виж Ваня Лознова – Станчева, „На изток от рая”
2
Текст според орфическите пластини, текста според Богдан Богданов,”Орфей и древната
митология на Балканите”. стр.33
3
„Изворът на Мнемозина метаморфозира в мистичния небесен Мнемузинес кратер, кратер
на познанието, „изворът на живота като индикация на света Отвъд”, съдбата на поелите
пътя на отвъдното в зависимост от тяхната посветеност” – пак там, В. Лозанова, „На
изток от рая”.
4
Енциклопедия Sudas, under 'Sabazios,' 'saboi'. ("Sabazios... is the same as Dionysos. He
acquired this form of address from the rite pertaining to him; for the barbarians call the
bacchic cry 'sabazein'. ....thereby Dionysos [becomes] Sabazios.”
102
ГЛАВА ШЕСТА
Мистериите на Митра
Франц Кумон и Римския Митра

През 1903 г. (преди 130 години) Франц Кумон издава своя труд
„Мистериите на Митра”. 1 Франц Кумон едва ли случайно е използвал този
израз, но едва ли е предполагал дълбочината на мистериозност на римския
вариант на религията към бог Митра. А че този римски Митра е далеч от
персийския ни убеждава и самият Кумон. Познатата ни иконография
митраизмът получава (според Кумон) от наслоенията на „малокултурния
регион на Понта, който му придал своята образност”. Действително, в
региона на Персия Митра няма собствена иконография, ако изключим
няколко бактрийски монети и един образ свързан с релеф на Ардашир II,
където Митра е с ореол от слънчеви лъчи, който при римския Митра
липсва. Откъде тогава римският Митра получава своята иконография?
Вдясно, висшият бог Ахурамазда, Ардашир II, вляво, фигура, приемана за

персийски образ на Митра
Очевидно горният релеф няма нищо общо с типичните релефи на Рим-

ския митраизъм, пример за които е този от Лувър:
Релеф „Митра жертва бик”, Лувър: бик, „рогата змия”, скорпион, куче
Според изследователите на митраизма на релефа Непобедимият Митра

е забил нож в бика; изобразени са още „рогата” змия, куче, скорпион и
гарван. В двата горни ъгъла са изобразени мъж и жена, символизиращи
слънцето и луната.
Обикновено се смята, че този релеф е „имитация на мотива на
класическата гръцка група Нике жертва бик – изобразяваща всички
характеристики на епохата на диадохите – оригиналът на всичките
изображения от този тип е бил предоставен от един художник от
Пергам” 2 ; „тази фамозна артистична група се основава на оригинал от
Атика от един художник в Пергам във втори век преди Христа.
Оригиналът на релефа, орнамент в балюстрадата от храма на Атина –
Нике от Акропола – познатата фигура „Победата жертва бик” 3 ; „първи
идентифицираха с бога на слънцето Хелиос гърците, синкретичен
Митра-Хелиос се трансформира в този релеф на Митра през втори век
пр. Хр., вероятно в Пергам.” 4 ; „това беше в Пергам, през II в. пр. Хр.,
гръцките скулптори започват да произвеждат барелеф-изображения на
Митра Бикоубиецът”. 5
Защо Пергам, кой е релефът от Пергам, идентичен с показаното? Такъв
няма. А как да разбираме написаното? За съжаление, историчското
познание е това, което е написано, а не това, което е било. Задачата на тази
книга е „да прочетем миналото” директно от каменните релефи така, с
надеждата - така е било.
104
МИСТЕРИИТЕ НА МИТРА
Скулптурата Нике жертва бик
Но скулптурата на Нике едва ли би могла да е единственият следван модел

на изобразяване на жертвоприношение, от IV пр. Хр. е и златният гето-
дакийски шлем от Поиана Котофенещи, в който е застъпена същата идея за
иконография, тук жертвата е овен; античните релефи от Пантикапия, Керч.
Гетодакийски шлем; Пантикапея и Керч, жертвоприношение,
Но нека да видим споменаваната скулптура „от Пергам”. Реална

скулптура от гр. Пергам няма, но има една доста интересна и коренно
различаваща се скулптура, която доскоро се намираше в музея Пергамон,
Берлин. Тя няма нищо общо с малоазийския град Пергамон, тя е от Рим и
присъствието и в Пергамон музей е необяснимо. Въпросната скулптура е
една изненада - освен стандартните фигури Митра – бик, куче, скорпион и
гарван, до змията е изобразена жена с кошница, пълна с плодове; фигура,
която не присъства на нито един друг релеф от иконографията на
105
митраизъм. Пълната кошница с плодове е символ на бременност, както

показва и самата фигура на жената.
Моята лична изненада е тази, че въпреки обширните разнопосочни

коментари по всички останали изображения, за това изображение
коментари липсват, то е невидимо за иначе многословните коментатори на
митраизма.
В този релеф темите са две: предстояща смърт и раждане – ножът още не е
забит в бика, младенецът не е роден. Но кой умира и кой се ражда? На релефа
от Пергамон музей, освен убийството, ясно е обозначена идеята за раждане в
пещера, какъвто смисъл имат и всички останали митраистки релефи на
бикоубийство. Рея ражда Зевс в пещера, неговият син Хермес е роден също в
пещера на планината Килен в Аркадия, в пещера във Витлеем Мария ражда
Христос. Кой се ражда в пещерата на Митра? Умира Сабазий, ражда се Загрей,
изобразен на много от митраистките релефи като рогата змия – виж релефа от
музея Лувър по горе.
106
Сабазий
В Древен Египет Апис, богът на плодородието, е продължението на
Амон Ра. Всяка пролет бикът Апис е ритуално убиван, за да се възроди от
калта на надигащите се води на Нил отново в образа на младия Озирис.
Ритуалната смърт на Апис и новото възкресение се празнуват всяка пролет
в Египет, очертавайки слънчевата годишна цикличност. Периодичното
повтаряне на ритуала е свързало трайно образа на бика с бога на плодо-
родието и Апис е изобразяван така – със слънце и змия между рогата,
наподобяващи луна: както и при други фигури Апис носи и своето
настояще (слънцето), и своята смърт (знака на луната).
Има много елементи в митраистките релефи, които показват, че става

въпрос наистина за изобразяване на ритуална смърт, в което бикът
олицетворява бога на плодородието.
1. В повечето случай бикът е изобразяван с опашка от житни класове,
което ясно говори за характера на изображението – бикът е свързван с
плодородието подобно на египетския Апис.
107
На следващият релеф е показан римският аналог на египетския Апис, от

раните на бика вместо кръв потичат житни класове.
British Museum, London
108
2. Какво остава от старата година? Семена, които ще употребим през

новата. На митраистките релефи е изобразен скорпион, откъсващ тестисите на
бика. Със зодията скорпион завършва есента, сезонът за прибиране на
семената, необходими за следващата година: актът символично изобразява
този момент – запазване на семето. 6
3. Изобразяването на изгряващото слънце и отиващата си луна в гор-

ните два ъгъла указват, че става въпрос за времеви цикъл – смяна на сезо-
ните. Често слънцето е на слънчева колесница, теглена от коне, а заля-
зващата луна, символ на дългата зимна нощ, е с кола теглена от бикове.
Двете фигури с факли, лявата, до изгряващото слънце е изправена, дясната е

наведена; вляво е петелът, символ на изгряващото слънце, вдясно совата,
символ на нощта. Смяната на сезоните е ясно подчертана.
Другите елементи от релефа: гарванът, символ на вестител в древността

ще разнесе новината за раждането на новото слънце, кучето е символ на
придружител в отвъдния свят.
109
Боговете на плодородието (при хетите е Телепин, в Мала Азия и Тракия

– Сабазий, Баал във Вавилон) са изобразявани като възрастни мъже,
последните двама изобразявани или с бичи рога, или със знака на оти-
ващата си луна.
Името Сабазий е фиксирано върху скален релеф във Фригия като Sabaz.
Много често богът е наричан „тракофригийски”.
През 370 г.пр.Хр. управителят на Лидия (част от тогавашна Персия)
забранява на жреците да участват в тържествата в чест на Сабазий, където
се танцува върху огън и жреците „носят нещо в ръце“, защото обичаят
осквернявал култа към Ахура Мазда, чийто основен елемент е прекло-
нението пред огъня.
Страбон (68 г.пр.Хр.–24 г.сл.Хр.) казва, че фригийската Кибела (едно от
имената на Майката) „в известен смисъл е майка на Сабазий“; а също така,
че жриците в храма на Артемида в Кастабала, планината Тавър, танцуват
върху огън.
4 април 204 г.пр.Хр. – Рим „купува“ култа на фригийската богиня
Кибела.
139 г.пр.Хр. – преторът на Рим изгонва халдеи, защото развращавали
римските нрави с култа към Юпитер Сабазий, който проповядвали, а на
110
следващата година, според Тит Ливий, Рим въвежда култа на Сабазий в

Рим.
135–134 г.пр.Хр. – според пергамски надпис, царят на Пергам Атал
официално въвежда култа на Сабазий в царството. Атал е наричан „син на
бика”, „носещ бичи рога”. 7
133 г.пр.Хр. – малоазийското царство Пергам доброволно се
присъединява към Римската империя. От този момент над двеста и
петдесет години, до възникването на Римския митраизъм, в Рим и им-
перията ще се строят храмове и ще се издигат релефи на „култа към
Сабазий“, обикновено обслужвани от жреци от храмовете, от които е
„внесен“ култът (Мала Азия, Балканите).
Тази хронология е вярна, но надпис от 9. век пр. Хр. от Едеса гласи:

„Пердикас, син на Аргеос [Аргайос], водач на макестите (македонците), щом
стигна до Акропола на Едеса, идвайки от Горна Илирия, принесе жертва на
върховния (бог) Сабазий.“
Текстът илюстрира Сабазий като „върховен бог“ на Балканите.
Античните автори свидетелстват:
Хизихий 8 (V в.): „Тракийският Дионис е другото име на Сабазий“. За
Хизихий тракийският Дионис не е гръцкият.
Аристофан 9 (430 г. пр.Хр.): „Съдейки по това, което откриваме на много
места, изглежда, че Дионис и Сабазий са едно и също божество“.
Амфитей (II–III в. пр.Хр) – „Сабазий и Дионис са едно и също“.
Плутарх 10 (46–127 г.), описвайки Олимпиада, майката на Александър,
описва „едонките, а и тракийките, живеещи в подножието на Хемус, които
по време на тържествените шествия в чест на Дионис носели опитомени
змии...“. Змията, символ на Загрей, Дионис, Сабазий.
Има ли елемент от митра изображенията, който да посочва пряко, че

бикът е символ на отиващия си цикличен бог на плодородието, вечно
умиращият и раждащ се Сбазий? Един от тези „елементи” е надпис на една
от най-добре изработени фигури, намерена на Капитолия в Рим, сега в
музея Нов Лувър, Ланс, Франция. Под Митра е изписано: DEO
SOLINVICTO MITRHE (непобедимото слънце НА Митра). Надписът е
графит, стандартът на надписите от релефите е DEO SOL INVICTO
MITНRАЕ – Богът, непобедимото слънце на Митра (окончанието АЕ в
латинския е окончание за родителен падеж). До ножа на Митра от
релефа от Боргезе върху бика е изписано: NAMA SEBEZIО. Формата
SEBEZIО е близка до начина на изписване на името по нашите земи –
Σεβαζιος 11 ).
Според Франц Кюмон 12 NAMA SEBESIO е или заклинание, или
персийски поздрав. По-вероятна обаче е версията зад нама да е
111
санскритското нама, използвано в изразите нама Вишну, нама Шива и

превеждано като слава, поклон, почитание 13 ; в турския и персийския
намаз е молитва. Така надписът добива най-общ смисъл: слава, поклон,
молитва за Сабазий.
Релефът в Новия Лувър в гр. Ланс, надписът Nama Sebesio (Сабазий) 14
Наистина ли бикът, когото Митра убива, е образ на Сабазий? Какво

трябва да изобразява един релеф, за да сме сигурни, че Митра убива
Сабазий? Естествено, това е актът на самото убийството на Сабазий от
Митра. Този акт е изобразен на скулптура от Капитолия, намираща се сега
в музея във Ватикана. На скулптурата е изобразен Сабазий с неизменната
112
шишарка в ръка, носител на семето. Пред Сабазий е фигурата на Митра в

характерната поза от убийството на бика. Но бик няма, той е само загатнат.
Вместо в бика, Митра е забил ножа в Сабазий. Изразът на лицето на
Сабазий е недвусмислен, Сабазий умира. Това, което показва релефът, е
изразено ясно – Митра от релефите на римския митраизъм убива Сабазий,
символизиран с бика, потвърдено и от горния надпис.
До фигурата на Сабазий отново са Дървото, орелът и змията. Загрей,
роден от съюза между небето и земята, умира като Сабазий. На гърдите на
Сабазий е изобразен знакът на слънцето.
По-подробно описание: композицията пред Сабазий е стандартната

сцена на бикоубийство, изобразена на много митраистки релефи. На
преден план е погребална урна, около нея е увита змия (Сабазий), вдясно е
образът на овен (Дионис), над урната са свели глави двамата факлоносци.
Скърбящите лъв (овен) и змия над погребална урна са стандартната сцена
на скръб над погребалната урна, изобразена на много от релефите на
митраизма.
Друг релеф, в който се показва символиката бик – Сабазий, е релефът от
Драго, Румъния 15 , на който над умиращия бик има изображение на... човек,
възходящ към нищото. Дясната ръка е с изправени три пръста в „знака на
Сабазий” или Светата Троица, в лявата е неизменният сабазиев атрибут –
шишарката.
113
Шишарката на Сабазий е и в ръката и на факлоносеца от релефа от музея

в Констанца, Румъния.
На „митраисткия релеф“ от НИМ – София над бика е изобразен древният

знак на слънцето – свастика, който факт още веднъж подчертава, че бикът
е символ на бога слънце Сабазий. В ляво и дясно са равнораменни
кръстове, отново символ на слънцето.
114
След като имаме познанията за символното значение на лъва и змията, не е

трудно да разберем и смисъла на релефа СИМРМ 1289, намерен до Neuenheim
в непосредствена близост до митраеум. 16 Прието е, това е Митра, придружен
от змия и лъв, в ръката си Митра държи глобус. Това би било така, ако
„глобусът” не беше силно издължен и наподобява шишарка. Присъствието на
лъва и змията в контекста на казаното по-горе указва релефа като илюстрация
на трите възрасти – детство, юношество, мъжественост – т.е. фигурата на
мъжа, който държи в ръката си шишарка, може да се тълкува само в смисъла
на познанията ни за Сабазий.
Митра, богът на времето

Горното изложение налага извода: в основата на т.нар. римски
митраизъм е заложена обредната религия на тракийския култ към
слънцето, бога на плодородието, Сабазий. В обреда Митра се явява като
елемент от култа с роля на медиатор – богът, който с ръка или със своето
действие превърта колелото на времето; богът, „господар на сезоните“,
115
убиващ ритуално Сабазий, за да се роди новото слънце Загрей и цикълът

да започне отново. Казаното дава смисъл на надписа - DEO SOL
INVICTO MITНRАЕ – богът, непобедимото слънце на Митра или
свободно перефразирано - Митра, богът на времето..
Митра, медиатор на времето 17 18 19
Загрей
В средата на релефа от Лувъра е жертвеникът, по който пълзи „рогата“
змия, във връзка с която Нон 20 описва как Зевс, „преобразен като змей”,
сътворява Загрей:
забременя и роди Загрей, рогатата рожба“.
Персефона е жена на Хадес, владетелят на подземното царство.
Беотийската версия на раждането на Загрей обяснява - Загрей се ражда
от съюза между Зевс и Семела (Semele от фригийски Zemelo, земята;
старобългарски - земля 21 ). Загрей, роден от съюза между Небето и Земята.
Рогата змия в иконографията от разглеждания период няма 22 , но широко е

разпространен образът на змия с гребен на петел, което приближава Загрей до
116
представата за изгряващо слънце или начало на годишния цикъл. Змията с

гребен на петел е неотменна част от т.нар. „ръце на Сабазий” и тематично
еднозначните релефи от т.нар. римски митраизъм. Нека отличаваме змията с
гребен на петел от змията в троицата дърво-змия-орел. В различните
конкретизации змията е символ на Земята-майка (земя – зъмя (змия)), символ
на Дух (херос или човек), символ на Раждане (Загрей, рогата змия).
„Рогата змия” от фигура „ръка на Сабазий”, същата от Митра-изображения.
Името Загрей няма смисъл на гръцки, (превежда се приблизително като

ловец) 23 , но има прекрасен смисъл на български – „грея”, „изгрявам”,
което описва превъзходно ритуалната слънчева религия с изгряването,
раж-дането на Загрей и завършваща с жертвата на Сабазий, бога слънце,
когото „траките чествали с великолепна религиозност”. А там, между
Загрей и Сабазий в годишния цикъл е и времето на тракийския Дионис,
опло-дителят. Змията е символът-дух и на Загрей, и на Дионис, и на
Сабазий.
Траките са вярвали в безсмъртието на душата: тялото Сабазий умира, но
остава безсмъртният, светият дух, древният символ на здравето, живота,
раждането, вселяваща се отново и отново в тялото на Загрей. Змията с гребен
на петел ще видим в следващите релефи от Германия.
Тракийско изкуство в Германия….

На територия на Германия (Хадерхайм, Карслруе, Остербрукен) са
открити едни от най-значимите релефи определяни като релефи на
римския митраизъм. Те се отличават значително от известните релефи с
присъствието на една особена група разположена до умиращия бик – лъв,
змия и изправена урна. Тази група е известна от повечето релефи на т.н.
Дунавски конници.
Един такъв релеф е релефът от Хедернхайм, Германия. Горе вдясно, в
ъгъла, са изобразени Дървото на живота и змията от релефите на Тракий-
ския конник.
117
Релефът от Хедернхаим
Под бика е известната група от релефите на Дунавските конници – лъв,

рогата змия и изправен съд (кратер). Тази група, на скърбящите лъв и змия
над погребалната урна, е репродуцирана на една значителна част от
релефите.
Присъствието на лъва, змията с гребен на петел и кратера на митраистки

релефи е необяснимо и необяснено с представите за митраизма; по този
въпрос също има крещящо... премълчаване. Змията (символ на раждането,
на Загрей) и Лъвът (Дионис) очевидно скърбят и оплакват бика (Сабазий),
изправената урна символизира смърт. Но символично „се ражда” новият
Загрей и цикълът се повтаря. Нека да припомним – според Херодот
траките вярвали в безсмъртието. Анализът на A. Фол добавя – в
безсмъртието на душата. 24 Обезсмъртяване посредством Безсмъртния дух,
Духа на живота.
118
Релеф от Карлсруе, Badisches Landesmuseum
В долната част на релефа от Карлсруе отново са скърбящите Лъв и Змия

с изправения кратер. На картината вляво е представена уголемена част от
релефа, която представя една тракийска картина, описана от Херодот 25 :
„ …някои тракийски племена през време на буря, когато святкат
мълнии, пускат стрели в небето и заплашват бога, тъй като не
признават друг бог, освен своя”. 26
Следващият релеф е от Остербуркен, забележителен с изобразените

сцени:
119
От общо седемнайсет само на една виждаме римляни; повечето от

изображенията са на неримски народи, основно в тракийско облекло, на една
от сцените виждаме обичаен релеф на Тракийския конник с лъв; фигурата зад
конника е известна от тракийските релефи; по начина от известни тракийски
релефи е изобразен и Херакъл. Горе, в лявата и в дясната част и на релефа от
Карлсруе, и на релефа от Остербуркен, е изобразена ясно тракийската
представа за вечната душа – вляво човекът се изкачва на дървото на живота,
вдясно, той пада от него.
…и Митраеуми и Сабазиуми в Италия

Прилики или еднаквост има не само в релефните изображения, а и в
така наречените митраеуми – сгради за служене – те са от един тип.
На фигури 1, 2 и 3 са показани три сгради, и трите в Остия, Италия.

Очевидна е общата идея – удължена конструкция с алея (проход) в средата,
постлан с мозайка с изображения или надпис и по-високи полета отстрани.
Фиг.1 Фаиг.2 Фиг.3
120
Първата конструкция е наречена митраеум, тъй като в нея е открит

надпис включващ фразата DEO INVICTO MITHRAE:
(DEO INVICTO MITHRAE DIOCLES OB HONOREMC.)
Втората конструкция е наречена Сабазиум, тъй като в нея има надпис,
упоменаващ Сабазий.
(L.AEMILIV[s ---] ‹F=E›VSC(us) EX IMPERIO IOV IS SABAZI VOTVM FECIT 27 )
На третата конструкция отсъства всякакъв надпис, но тя също е
наречена Митраеум, въпреки изображенията, голяма част от които
съответстват на иконографията на Сабазий – гарванът вестител, кадуцеят
на вестителите известен от някои фигури „ръце на Сабазий”, погребалната
урна..
Посочените помещения представляват сгради за посвещаване и пиршества
– от двете страни на прохода са посветените, пред които са сервирани ястия.
Повечето от помещенията са подземни. В митраеумите има отвор, през който
слънцето осветява фигурата на бика – Сабазий – в деня на зимното
равноденствие, 25 декември 28 ; лъч от слънцето, падащ върху фигурата на
бика, е изобразен и на някои от изображенията и релефите.
Изображенията са от Марино, Италия, Митраеум Барберини, Рим, Лувър
121
Макробий свидетелства за траките: „Знаем, че в Тракия слънцето се смята

също като Либер. Траките го наричат Сабазий и го почитали много
тържествено, както пише Александър Полихистор. Нему е посветен храм
върху хълма Зилмисос, един околчест храм, чийто покрив е отворен в средата.
Кръглостта на храма показва природата на тая звезда. Светлината влиза през
върха на покрива, за да се покаже, че слънцето осветява всичко с лъчите,
които пуска от върха на небето, и че с неговото огряване се открива
всичко...“. 29
В голямата си част митраеумите са подземни храмове, а самите митра-

общества са считани за тайни общества. Голяма част от тракийските
храмове на Балканите са подмогилни или пещерни светилища. Релефите на
Тракийския конник отразяват този факт чрез сводестата арка на релефа;
римските митраистки релефи – също. Тракиецът Замолксис проповядва
вярата си в безсмъртието на душата сред своите сътрапезници чрез
посветителски пиршества в специални помещения („Замолксис заповяда да
се направят стаи за мъже, където канеше на угощение знатните
граждани“ 30 ; залите за пиршества, строени от тракийските владетели
Котис, Дромихет, Диегилис, са наричани андреони, хестиаториони).
Орфиците също проповядват своето учение сред заможните граждани на
специално организирани пиршества. И двете общества – последователите
на Замолксис в Тракия и на римския митраизъм – са тайни общества на
посветени. И в двете не участват жени. Пирът на посветените е знаков и за
тракийските религии, и за митраизма.
Сабазий е честван и сега – Етрополе 31 , Странджа 32 ; десетки са

релефите на Тракийския конник с вдигнати три пръста – жест, известен
като „жеста на Сабазий”, от България са и няколко от фигурите, наречени
„ръце на Сабазий”.
Превъплъщенията на бога Слънце

Първата стела (CIMRM 822-823) е от митраеума от Walbrook Mithraeum,
London, Britain. Втората е от България, Археологически музей, Варна.
Композициите са идентични и повтарят един и същ мотив – тържеството на
Дионис. Изображенията са вероятно от едно и също ателие.
122
CIMRM 822-823 Археологически музей Варна
Дионис със своите символи – змията и младия лъв
На пръв поглед е непривично присъствието на Дионис в митраеум. Но в

светлината на казаното – митраеумите, храмове на слънцето, фактът има
логично обяснение.
Релефите по долу обикновено са част от интериора на митраеуми и
обяснение за странния им вид е логично само в рамките на представите
Загрей-Дионис-Сабазий.
SAN CLEMENTE CIMRM 695-696 CIMRM 545 Bordeaux, France.
Забележима е градацията във възрастта на човешките фигури – дете,

младеж, възрастен мъж, стар човек. Фигурите са обвити със знака на защита –
123
змия, увита около тялото така, както е и змията около дървото от релефите на
Тракийския конник. При детето от митраема в Сан Клементе (първата фигура)
е изобразена змията с гребен на петел, символът на Загрей, тя е и неговият
дух-защитник.
Стелата от Модена (CIMRM 695-696) е определяна като изображение на
божеството Фанес. Така е, ако смятаме символа „раждане от яйце” като
запазена марка за един бог, което очевидно не е така, а означава и начало на
отброяване на времето, което не може да бъде монопол. Тематично подобни
скулптури са намирани предимно в митраеуми и вероятно и тя също е от
митраеум.
Стелата е изпълнена със символиката Дионис–Сабазий. От главата на
бога излизат слънчеви лъчи, на раменете е луната, неговото далечно
бъдеще. Тук са и змията, козелът (овен), лъвът, бикът – времевите символи
на Дионис и Сабазий. Очевидно става въпрос за годишен цикъл (смисълът
на зодиите около изображението), за цикличния бог слънце и символите на
неговото развитие от раждането до смъртта.
Над бога от кръга на зодиака е овенът, времето на честване на Големите
Дионисии, времето на пролетта, на оплождането. Вероятно става въпрос за
един обобщен образ; на релефа е красивият Дионис, но неговите стъпала в
огъня на времето са вече копита (Плутарх – „Ела при нас с биче копито“ 33 ).
Може да се каже, че стелата представя определен момент от годишния цикъл,
изразен чрез символите, присъщи на Загрей, Дионис, Сабазий.
На жезъла на Дионис липсва шишарката, но тя липсва и на жезъла на
Сабазий, което още веднъж подчертава прехода Дионис – Сабазий.
Следващите две изображения могат да се разглеждат като следващ момент,

късна времева проекция на образа на Дионис от стелата от Модена, тяхно
развитие и продължение.
Времето е безмилостно, то има и своята много жестока страна. Образът
на зрелият мъж е твърде далеч от този на юношата Дионис, в образа му
липсва неговата наивна доброта, той е властваща личност. В последния
релеф погледа на старика е безумен, душата му е разделена на две (двете
змий), двете половинки са във вечен конфликт между себе си и света.
Старостта изкривява чертите на Сабазий, зимата на старостта го е
превърнала в лошия бог, заключил в подземието своя наследник - богът е
изобразяван с жестоки черти, в ръцете си държи ключ. Образът е
илюстрация, човешко подобие на „другия Сабазий“, „късния Сабазий“...
който трябва да бъде убит, да си отиде.
За какъв наследник става въпрос? Изображенията на майката от пещерата в

ръцете на Сабазий, където тя е обвързана с въжета, поясняват изложената по-
долу теза.
124
„Окованата” майка от скулптурите „ръце на Сабазий”
Вероятно приказката, излята от камък и бронз може да се разкаже с думи и

като народен фолклор би звучала например така: „Великият дух, Богът,
одухотвори Земята и Небето, но беше тъмнина. Тогава „съюзът между Земята
и Небето роди Загрей, рогатата рожба“, Слънцето. След време титаните
разкъсаха детето Загрей, но Небето го възкреси, роди се младежът Дионис,
когото времето постепенно превърна в Сабазий. Сабазий растеше богат и
властен, но в края на зимните си дни отслабна, времето го превърна в стар,
изморен и зъл старец, студ скова Земята. Сабазий се затвори в пещерата. Там
беше и Майката, очакваща своята рожба – Новото Слънце. Сабазий знаеше –
когато то се роди, той ще умре. Сабазий завърза майката с дебели въжета.
Тогава Бог се разгневи и изпрати Непобедимия Юнак, който уби Сабазий в
пещерата и освободи майката и новото Слънце. Така тази история се
повтаряше отново и отново всяка година, от незапомнени времена досега“.
Разбира се, това представяне не е лишено от наивитет и посредственост, но
не е лишено и от присъствие на истина. На много от „ръцете на Сабазий“
раждащата майка е „окована“, завързана и очаква спасителя. До нея е
гарванът, който ще разнесе вестта за раждането на новото слънце. В дългите
зимни нощи хората са се питали – защо не идва слънцето – и са си отговаряли
с притчи и ритуали, в които юнакът убива бика, символ на старото слънце.
Митра от Персия беше гарант на договорите споразуменията и
справедливостта. Сабазий наруши догора и беше убит. От балканския,
римския Митра.
Защо Митра?
Въпросът би могъл да се отнесе и към Христос – защо в първи век
взникват две течения, стремящи се да оформят монотеистичен култ към
Бог върху основите на една и съща ритуална религия, чийто остатъци са
изобразени върху ръцете и релефите на Сабазий, на релефите на
Тракийския и Дунавски конници. В тази религия съществуват представите
за Свети Дух, Отец и Майка и представата за Сина, Загрей-Дионис-
Сабазий, като рожба НА МАЙКАТА, и разбира се, на Отеца.
125
Сина (Сабазий) и символите на Отеца (небе, орел) и Майката (земя -

костенурка, жаба, гущер, змия)
Запазвайки ритуалите на култа към Слънцето, сина Сабазий, т.н. Римски

митраизъм въвежда новия елемент – богът „време” Митра и слънцето става
DEO SOL INVICTO MITНRАЕ – непобедимият бог Слънце НА МИТРА.
А защо на Митра? Възможно е следващото предположение:
Синът е рожба на Великата Майка, Майката на боговете, той може да
бъде наречен и „непобедимото слънце на Майката” - (Μητρι θεων или
MATRI DEUM)” - на гръцки или латински. Това е близко до изписването и
звуково идентично с името на Митра - Mithra (лат) и Μιθρα (гр.). Така че,
освен стремежът за приближаване към ритуала на старата вяра, е
възможено и възпроизводство на стремежа към максимална фонетична
близост –– „Богът, непобедимото слънце на Μητρι/MATRI/Майката”. Това
обяснява и различните изписвания в някои от надписите - “Deo Soli Inv[ict]o
Met[h]er[i]” на надпис от Херцеговина, Μεθρα, Metrae в други надписи.
126
Недостатъчно добре е проучен и следният елемент – в огромният процент

от латиноезични надписи Митра е в родителен падеж – MITRАЕ. Би трябвало
и в гръкоезичните надписи формата да е същата, но това не е така, използва се
формата Μίθρᾱς, която е инфинитив, съответстваща на много тракийски имена
- Дерзалас, Ермеас (Хермес), Бистурас, Молодас, Ситас, Дидас, Барсабас,
докато гръцката форма за р.п. е Μίθρου. В гръцкия език окончанието ᾱς
(Μίθρᾱς) е форма родителен падеж, но за имена от женски род.
По същата причина християнството приема догмата за Светата Троица –

стремеж за близост и приемственост с религията на древните траки от
Балканите и Мала Азия. Разликата обаче е огромна – в новата Света Троица
Майката е заменена със Сина, който факт е причина за близо едновековните
спорове около същността на Символ-веруюто на новата религия.
Римският митраизъм, началото

В началото писах, че персийският Митра няма своя иконография, ако
не смятаме няколко образа, обкръжени от светлинен ореол. В такъв случай
иконографията на римския митраизъм е заимствана; това казва и Франц
Кюмон, според когото след излизането на религията извън пределите на
древна Персия, малокултурният регион на Понта и „придал своята
образност”; „неотчетливите персонификации, изградени във
въображението на Изтока били заимствани и приели конкретните форми,
дадени от гръцките майстори по подобие на олимпийските богове.” 34 Ако
изключим момента, че Кумон е неточен относно произхода на формите,
можем да кажем, че римският митраизъм „заимства“ и повтаря от релефите
на Сабазий, от релефите на Тракийския конник и на Дунавски конници
множество елементи:
- развитие на действието в пещера (Тракийският конник, дъговидния
свод е имитация на пещера, пещерата с майката от „ръцете на Сабазий);
- змията, кучето (Тракийският конник, Дунавски конници);
- тракийското облекло;
- гарвана-вестител (ръцете на Сабазий, релефиа от Ампуриас);
- петела (Дунавските конници);
- ритуалната сцена на скръб пред изправената урна (Дунавските кон-
ници).
Митра от Рим не е Митра на Персия. Римският митраизъм като понятие
не е създаден в Персия, а в Европа - историците на XVI век реконструират
и създават от неразбраните релефи на слънчевата религия един измислен
персийски Митра, създават бога бикоубиец Митра принасящ жертва. Но
боговете не принасят жертви, вярно е обратното - жертви се принасят на
боговете.
127
Кой обаче пръв посочи, че жрецът, принасящ жертва и обърнал поглед към
раждащото се слънце, е персийският Митра? Според Ричар Гордон 35 може би
това е станало през 1550 г. от натуралиста Улис Алдрованди, който описвайки
скулптура в градината на кардинал Пио да Карпи споменава ниша, в която е
„бог Митра на персите, който убива бик”. Само двадесет страници по нагоре в
своето изложение Алдрованди пише за „човек, който убива бик”. По голямо
основание за твърдението, че принасящият жертва е бог, вероятно има
Мартин Сметиус 36 , който описва няколко надписа с името Митра,
включително надписите на релефа от Капитолия, намиращ се днес в музея на
град Ланс - DEOSOLIINVICTOMITRНE и NAMA SEBESIO.
Тезата за пренос на религията от Мала Азия се обосновава със сведението

на Плутарх, че този „странен култ към Митра” е практикуван от киликийски
пирати първи век преди Христа. Но кой култ към Митра? Различни
разновидности на култа са „практикувани” не само в Киликия. В Киликия
няма нито един релеф от „римския митраизъм”, освен един медальон на
римския император Гордиан, изобразяващ жертвоприношение, без останалите
елементи на един митраистки релеф; напротив, убиецът Митра е със слънчева
корона, факт, който не се среща в „римския митраизъм”.
Медальон на римския император Гордиан, Тарсус, Киликия
128
В археологическия музей в Истанбул не е показано нито едно изображение

на Митра.
Преди повече от 130 години Франц Кюмон издава своя труд „Мистериите
на Митра“, където доразвива тезата за персийски произход на римския
митраизъм, въпреки липсата на всякакви археологически доказателства в
Мала Азия, в частност Киликия и Комагена, за култ към Митра от типа на
римския. Това признава и Кюмон и пита: „Защо в Азия, във Витиния, в
Галатия, в Пафлагония, провинции, съседни на тези, в които култът от
векове се практикува, не се намира никаква следа от персийските
мистерии?“. И си отговаря: „… защото от Веспасиан насетне нито един
легион не е изпращан в тях да ги защитава или държи в подчинение“.
Този цитат е показателен. Римски митраизъм има там, където има римски
легиони. Кюмон продължава: „Ако искаме с абсолютна точност да проследим
неговия път (на разпространение на митраизма), бихме могли с основание да
предположим, че осми легион, прехвърлен през 70 г. сл. Хр. от Мизия в Горна
Германия, първи е започнал да изповядва религията, призвана скоро да стане
доминираща в тази област“. И малко след това: „Персийската религия в
Африка следователно е практикувана най-вече от онези, които военната
служба призовава, и нейните колегии са съставени в голямата си част ако не от
азиатци, то поне от рекрути, докарани от дунавските провинции“.
Фактът, че балканските легиони раждат митраизъм, отбелязва и
Вермасерен 37 : „Веществените доказателства от втория век след Христа
показват, че там, където римляните поставят своите стандарти (знамена),
Митра и култът му ги следват… Има силна връзка между дунавските
провинции, където култът към Митра е широко разпространен, и Африка“.
Вермасерен дава като пример Валерий Максимин, роден в днешния гр.
Птуй 38 , Словения, Далмация, който осветил митраеуми в Алба Юлия (Дакия)
и Нумидия. Вермасерен продължава: „Доказателствата могат да се намерят в
Troesmis (Троезмис) в Мизия, а също и в Sitifs (Сетиф) в Африка, където
Втори легион (Legio II Herculia) е разположен по различни времена. M.
Aurelius Sabin (Сабин), който идва от Carnuntum (Deutsch –Алтенбург),
източно от Виндобона (Виена), където отдаваха на Митра дълбока почит, като
командир освети олтар в Lambaesis“. Вермасерен описва и случая, в който M.
Aurelius Руфинус, роден в град Bizye в Тракия, бидейки в състав на корпуса на
Септимий Север в Palaepolis на остров Андрос, освещава митраеум в една
пещера. Вероятно, според Вармасерен, Руфинус е бил посветен в култа в
родното си място.
Случайно или не, в посочените сведения на Кюмон и Вермасерен
участниците в тези действия са войни от балканския регион. Това
потвърждава и схемата на разпространение на артефактите на митристкия
култ – първите два центъра са на Балканите – днешна Северна България и
Далмация–Панония. Вторият център е Германия, където са легионерските
лагери. „Действително Германия е страната, в която са открити най-голям
129
брой митраеуми, барелефите са с най-внушителни размери и най-цялостни

композиции“ – пише Кюмон. Третият център е Рим, където вероятно е
направлявана основната част от роби от завзетите балкански земи „и е
съществувал значителен гарнизон, формиран от войници от всички краища на
империята, а и след като са получили honesta missio, ветераните вкупом идват
да се заселват в него“ 39.
Цитирайки Кюмон и Вармасерен, интересна е констатацията относно

корените на римската иконография на последния: „... По мое скромно мнение
този култ се основава повече на елинистическите концепции, отколкото на
ирански субстрат, както веднъж повярва брилянтният Франц Кюмон“ 40 .
Под елинистична концепция Вармасерен вероятно има в предвид
релефа на тауроскония в образа на Нике.
Тезата, че митраизмът е пренесен в Европа от Персия от римските легиони
в края на първи век автоматично датира всички релефи след тази дата. А
имало ли е по ранни релефи? По ранен релеф е може би този, открит в село
Герман, който се различава значително от стандарта. Двете фигури отстрани
на сцената не държат факли – ако това беше така, би се виждало спуснатата
надолу факла. И двете фигури са голи, нещо непознато в други релефи.
В ляво и дясно долу са разположени две полуголи фигури в античен стил.

И двете фигури са полегнали на обърнати съдове, от които изтича вода – белег
на изтичащото време и живот. Този факт напомня казаното от Тертулиан
(Tertullian, On Baptism), който пише за митраистките колегии: "С провеждане
вода наоколо и поръсвайки ги, те навсякъде изкупиха места, къщи, храмове
130
..." Освещаването или поръсването с вода на нови обекти е практика и днес

на балканите.
В средата, в долния край на композицията е възпроизведена фигура,
подкрепяща и движеща колелото на времето (зодиака), дейност, присъща на
Митра. Ако това е Митра, то кой е бикоубиецът от релефа от Герман? (Самото
име на с. Герман идва от тракийското терма, свързвано с термални извори,
какъвто има до селото.)
Фигурата на бикоубиеца е облечена в подчертано ефирна дреха, която не се
среща на други изображения. Скулптурът е подчертал корема и бедрата на
фигурата така, както се очертава фигура на жена. Ако не бяха кучето,
скорпионът и змията (едва различима), може да се предположи, че релефът е
на богинята Нике.
За балкански произход на Римския митраизъм се изказва още през

петдесетте години и шведския ориенталист Стиг Викандер. По този повод М.
Тачева отбелязва: „Впрочем, реалността на оценката на Викандер се
потвърждава както от изследванията на Е. Вил върху характеристиките на
гръкоримския култов релеф, така и от типологията на митраистичните релефи,
създадена и интерпретирана от Л. Кембъл” 41 .
Визуална представа за разпространението на обектите на Римския

митраизъм в България и Европа ни дават следните две карти:
Карта митраистки храмове в България по М. Тачева
131
Първата карта е на Маргарита Тачева, която пише, че „за историята на култа

и за взаимовлиянията му с античната тракийска религия българската
историография е все още длъжница на историята на античната религия …..
Важен за отбелязване е фактът, че в нашите паметници с епитетите invictus
(непобедим) и sanctus (свят) се свързва само тракийският бог-конник. И
отново само той носи характерния за Митра, но рядък за нашите паметници
епитет ιαχυρος 42 ”.
Иконографията на Римския митраизъм възниква внезапно като готова,

привнесена. Археологията не подкрепя с нищо внос на Митра иконография от
земите от изток. Технологията на римската империя и войнишките балкански
легиони дислоцирани на Запад създадоха селища и градове, в които войните
на империята не само живееха, но и празнуваха посрещането на Новото
слънце (Новата година), създадоха условия за изява на иконографските
изображения на балкано-малоазийската ритуална обредност към слънцето
Загрей-Дионис-Сабазий, набедени за изображения на култ към персийския
бог Митра, а също така изображенията на Тракийския конник и Дунавските
конници.
Какво в крайна сметка изобразяват римските митраиски релефи? Нищо
друго, освен Рождество. Икони на рождество, на раждането на Новото
слънце и смъртта на старото. Някой са придружени с допълнителни
художествени изображения на ритуални сцени; на битови сцени с дейности
около тържеството. Друг е въпросът, какво е представлявал римския
митраизъм като организация и практика, което не е тема на настоящето
изложение.
132
Релефите на митраизма, на Дунавските и на Тракийските конници се

появяват и изчезват в един и същ исторически период – II – IV век. Релефите
ползват едни и същи символи с едно и също значение, оформящи общ
символен език с корени в дълбоката древност в един обширен регион –
Месопотамия, Египет, Мала Азия, Балканите.
И ако поставим въпроса „А как на балканите е честван Сабазий“, отговорът

е: вижте изображенията на т. нар. римски митраизъм, където Митра е само
един от елементите от тракийската ритуална религия към слънцето.
Митра банкет
Така са наречени серия от изображения, които се отнасят вероятно за
последната фаза на ритуала, отбелязващ смъртта на старото слънце и
раждането на новото. „Банкетът” е всъщност погребение/помен за старото
слънце и честване на новото. Това изразява и релефът от Португалия – новото
слънце и Митра пируват пред погребалната урна над която скърби Загрей –
рогатата змия. На релефа от Хърватия над урната скърби и гарванът, зад тях е
и скърбящият лъв..
Втората характерна особеност, която изобразяват релефите е постано-

въчния характер на сцените, представляващи ритуал-представление в което
участват маскирани лица, изобразяващи основните персонажи – бикът
Сабазий, гарванът, лъвът, слънцето и Митра; масата често е постлана с кожата
на убития бик.
133
На следващите няколко релефа е показан част от реквизита на постановката

– след завършване на представлението на релефите изобразяващи „банкет”
Слънцето е закачило своята корона на стената.
Mithreum of Rirgel CIMRM 1083
Тук, на мозайки от митраеума в Остия са изобразени реквизитите на

ритуала – короната на слънцето, камшикът, факелът.
Mithreum Ostia
134
На стенописите от Santa Prisca. Rome, Italy са изобразени сцени от

тържествата в чест на новото слънце, придружени с дарове и музика.
CIMRM 481
На последната графика на масата са двете слънца – старото и новото –

едното ярко, другото изгаснало.
По особено впечатляващ начин е представена идеята за раждането на
новото слънце на изображението, направено на обратната страна на пло-
чата на първото изображение на Митра и бика от това експозе – релефът от
музея Лувър. Релефът е наричан „банкет на Митра”.
135
На небето е луна с лице обърнато встрани от сцената, тя си отива.

Бикът, образ на Сабази, отиващото си слънце, е повален. Новото слънце е
слязло при облечените в топли зимни дрехи хора.
Слънцето слиза най-ниско на земния хоризонт, при хората, на 22
декември; на 25 започва да се възкачва отново. Това е времето на зимното
слънцестоене, когато денят започва да расте, а нощта намалява. Зима е,
хората са в зимните си дрехи. За българите това е Бъдни вечер, вечерта
срещу Рождество. По обичая на трапезата се оставя едно празно място.
След молитвата най-възрастният от семейството казвал три пъти: „Слез,
Боже, да вечеряме” 43 ! И богът слизал.
Тези български мъже, които празнуват Коледа, раждането на новото

слънце, носят същите дрехи, наричани ямурлуци със същите гугли, и двете
групи носят тояги в ръце. Идентични са и изображенията от гръцка ваза с
136
Орфей - V в пр. Хр. 44 - същите дрехи със същите хоризонтални ивици в

десена.
На същия релеф е изобразена змията с гребен на петел. Предметът в

ръцете на мъжа вдясно от жертвеника е древният кадуцей, жезълът на
вестителя.
Какво известяват тримата мъже? Това, което известиха и тримата

влъхви, раждането на младенеца. Тримата жреци от релефа са тримата
древни влъхви, 45 заимствани по-късно от християнската религия. 46 В
древността кадуцеят е жезъл на вестителя от маслиново или лаврово
дърво, украсен с увити в осморка клонки. 47 Той е идентичен с ползваната и
днес от българските деца традиционна българска сурвачка, единствено и
само на Коледа, в деня на зимното слънцестоене. „Сурва, сурва Нова
година“ – пожелават българските деца. Сура 48 е тракийска дума, която
означава здрав, юначен, герой. Индо-иранска дума suria се превежда като
блестящ, светещ; светило, слънце и в Индия е името на бога слънце. Здраве
за новороденото слънце!
137
Мъжът с кадуцея от релефа запалва на огъня горния край на кадуцея, за да

е виждан през нощта – ние идваме с мир; този огън изобразяват и лентите в
горния край на българските сурвачки.
Ние, българите, сме единствените, които честваме два празника на

една и съща дата – Рождество Христово и Коледа. Коледата я честваме
така, както са я чествали траките от римския тракийски легиони,
показано по-горе. Историците казват – след хунските и готските
нашествия по нашите земи не е останал нито един тракиец. След това от
Памир дошли българите, от север славяни заляли тези земи. Но нито в
Памир, нито на север, нито на запад, нито на юг на коледа не
употребяват сурвачката.
На Коледа украсяваме вечно зеленото дърво с лентите-змии без да
осъзнаваме, колко близо е това по смисъл с дървото на Тракийския
конник, под което също поставят дарове.
На коледа се разчупва и хляб, който за половин България е хлеб, а

Владимир Георгиев навремето доказа, че ятовата граница (я/е) при
траките е минавала по същия паралел, както и днес. 49 Всичко описано
може да бъде квалифицирано като уникално наследство на днешните
българи от „изчезналите” траки.
138
БЕЛЕЖКИ
________________________________________________________________
1
Franz Cumont THE MYSTERIES OF MITHRA. by. [1903].
2
http://opensiuc.lib.siu.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1445&context=ocj
Franc Kumon The mysteries of Mithra, 204
3
http://gnosis.org/library/grs-mead/grsm_mythra.htm Джордж Робърт Стоу Мийд, The
mysteries of Mithra, 1907 g. VOL. V.
4
http://www.romanarmy.net/mithras.shtml Mithras Sol Invictvs - An initiate's Guid
5
http://www.crystalinks.com/mithraism.html Mithraizm – Mithraic Mysteri
6
Изследвайки имената на тракийското племе сабоки и името Сабазий, Л.А. Гиндин
посочва само тракийския теоним Σαων и неговите форми Σάβοι, Σάβος като напълно
вместващи се в семантиката на апелативно ономастичната основа saω(a) – „благо,
добро, израства, процъфтява“, засвидетелствана в къснохетските езици; в лид. Saven –
„израствам, плодородвам“. Сабазий – бог на плодородната част на годината.
7
Павзаний, Фокида.
8
Хезихий, „Речник“
9
Аристофан, „Птици“
10
Плутарх, „Сравнително жизнеописание“
11
Тачева, Маргарита. История на източните култове в долна Мизия и Тракия V пр. н. е. – IV
в. от н. е. стр. 289.
12
Cumont, Franz THE MYSTERIES OF MITHRA. [1903]
13
Paulinus А S. Bartolomaeo, The samscrdamic language, p. 115.; нама е дума,
използвана и днес в Индия като namaste.
14
Надписът не е направен при изработването на скулптурата. Вида на надписа показва
добавяне в последствие на „посредствен латински”, което указва повторно
употребяване на скулптура от религията на Сабазий за целите на новосъздадения
Римски митраизъм.
15
Csaba Szabo, Searching for the light-bearer. Notes on a Mithraic relief from Dragu.
16
Heidelberg, Kurpfalzisches Museum, Inv. No. 915.
17
Trier - Rheinisches Landesmuseum,
18
CIMRM 1472 Сисак, Хърватия
19
Митраем Валброк, Лондон
20
21
22
На котела от Гундеструп е изобразена змия с рога на овен, което се вписва в
представата за Дионис, но тя е със странна глава на патица и вероятно не е със
същияят символен смисъл.
23
А. Фол, Тракийският Загрей Дионис
24
А. Fol. Thracian Legends, 131.
25
Херодот, 4-94
26
Очевидно стрелецът стреля в облаци, а не в скала, както е в популярен мит за Митра, не
подкрепен с никакви документи.
139
http://www.ostia-antica.org/regio5/12/12-3.htm
27
Regio V - Insula XII - Sabazeo (V,XII,3)

28
A. Joanne GRE;
IG, Layout and orientation of cult sanctuaries (Mithraea) dedicated to the mysteries of
the Roman god Mithras: The Mithraeum of Angera was oriented so that the rising sun at the
equinox penetrated an aperture above the entrance and illuminated the main cult picture;
Bourg-Saint-Andeol Mithraeum Tauroctony looks east across the valley of the Rhone,
suggesting that the doorways of the Mithraeum served as crude diaphrames to direct the
incoming sunlight onto the tauroctonies.
Examples from CIMRM: Mithraeum Caesarea Maritima, Israel: Two shafts in the
ceiling are made so that the light in the Mithraeum falls at an angle, one of which admits
light during June ever closer to the altar;Mithraeum Hawarte / Hawarti, Syria. There is a
horizontal gap in the west wall of the main chamber. Experiments have shown that light
through this source will fall on the niche, and specifically on the face of Mithras (if a
tauroctony relief of normal proportions was present in it) throughout December and up to
January 6th.
29
Macrob. Saturn, I, 18, 1–11
30
Херодот, 4–95
31
Диляна Ботева, Етрополският Свети Атанас, Сабазий и светилището на бесите Архим.
доц. д-р Павел Стефанов, Един култ на 2000 години
32
Александър Фол, Тракийският Дионис, Сабазий
33
34
Вероятно Кюмон визира Нике, убиваща бика.
35
Richard Gordon, Interpreting Mithras in the Late Renaissance
36
Пак там
37
Mithras, the Secret GodBy: M.J. Vermaseren, London, 1963
38
В град Птуй, Птуж е един от големите митраеуми на балканите.
39
Фр. Кюмон, Мистериите на Митра
40
M.J. Vermaseren, "Nuove indagini nell'area della basilica di S. Prisca in Roma", in
Mededelingen van het Nederlands Instituut te Rome. Antiquity, n.s., 37, 2 (1975), pp. 87-96,
p.93:
41
Маргарита Тачева, История на източните култовев долна Мизия и Тракия Vв. пр.
н.е. - IV от. н. е., 441 стр. L.A. Campbell, Mithraic iconography
42
Маргарита Тачева, История на източните култовев долна Мизия и Тракия Vв. пр.
н.е. - IV от. н. е., 443 стр.
43
Константин Рангочев, Росен р. Милчев, Проект фолклор и социално-информационни
процеси в село Белчин и западната част на Самоковската котловина (2007 – 2011).
44
Пергамон музей, Орфей свири на лира пред тракийски воини, червено фигурен кратер от
450-440 г. пр. Хр.,
45
„Влъхва” е име на жрец, употребявано при славяните и заимствано от християнството. В
гръцкия и латинския превод на библията е употребено името „маг”, което е с ирански
произход.
46
Никъде в Митраизма дори не е загатнато, че християнството е негов опонент или
противник. Павзаний (115 – 180) в „Описание на Елада” подробно описва всички
светилищата в региона, но не споменава за християнство.
140
47
Кадуцеят като жезъл на пратеника или известителя е известен от описанието на Тукидит,
„История на пелопонеските войни”, Книга първа, 53, Превод Милчо Мирчев, 1979 г.
Квинт Курций Руф, Книга трета, „История на Александър Велики Македонски”
48
Дуриданов, Езикът на траките, Surа, , 40, 51, 65.
49
В същия езиков паралел е и твърдението на Овидий, заточен в райина на днешната
Констанца - когато кимал с глава за отрицание, местните гети разбирали, че е
съгласен. Пръв обърна внимание на казаното от Овидий Пламен Вълов.
141
142
ГЛАВА СЕДМА
Херос, Хрестос, Христос
Информацията от разгледаните в изложението релефи е неоценима. Тя

дефинира една религия с уникално виждане за света, в която върховен-
ството принадлежи на идеята, която може да се нарече и Дух на живота, и
Свети дух. Земята и Небето са неживата природа, но осветени от Светия
дух те са богинята Майка и богът Отец, родили слънцето, Сина. В иконо-
графията на тази религия Духът е изобразяван чрез Дървото на живота;
змията, като част от него е и образ на Господар-пазител на дървото
(Господар на живота), и образ на душата на човека и бога.
Изразните форми на тази религия са били цикличните годишни ритуали,
като основен и най-главен празник и ритуал е раждането на слънцето.
Идеята за Майката и Раждането на Слънцето, ритуалното честване на
Троицата с трите хляба на новогодишната софра, е отразено ясно в ръцете
на Сабазий, впечатляващ е и начина на изобразяване духа на рожбата-
слънце като коронована змия, изкачваща се по Дървото на Живота. „Рога-
та змия” с гребен на петел.
Релефите показват и обвързването на религиозната ритуалност не само с
промените в годишния календарен цикъл, но и с лични чествания –
раждания, преминаването от едно възрастово състояние в друго, изразено
много ясно в релефите на Дунавския конник. В тези релефи неизменен
иконографски спътник е образът на Великата майка.
В релефите на Тракийския конник идеята за върховенството на Духа на
живота е подчертана многократно, обръщението на конника е винаги към
Духа (Дървото) на живота, респективно чрез посредника Херос.
Обръщението към други богове, изписвано на същите плочки е обръщение

и пряко, и обръщение чрез Хероса, Покровителя.
Понятията Свети Дух, Света Троица навлизат много по-късно в христи-
янската религия. Всъщност нейните основни елементи се дефинират от
същите народи, които вярваха и в Светия дух, и в Светата Троица, посте-
пенно те преобразяват християнството по образ и подобие на древната
религия. Цената на промените в новата религия е съществена и знакова,
Великата Майка от тракийската Света Троица (Свети дух, Отец и Велика
Майка) е заменена от Сина. Но много от образите на тракийската религия
успяват да проникнат в иконите на новата религия. Създателите на
четирите евангелия, Матей, Марко, Лука, Йоан са изобразявани в образи на
лъв, бик, орел и ангел. Тълкуването на този факт се свежда до позоваване
на забраните през времето на иконоборството да се изобразяват човешки
фигури. Наивно обяснение – четвъртата фигура от иконите, както и в
дърворезбата, показана по-долу, е човек. И кой би трябвало да бъде
изобразен като иконографски образ вместо човека? От известните и комен-
тирани в книгата четири образа – змия, лъв, бик и орел, вместо змия е
изобразен човешки образ. Змията, изобразяваща и човешката душа, и
душата на Загрей.
Светият кръст с образите на авторите на евангелията. Резба върху слонова

кост, Метрополитен музей, Ню Йорк.
144
ХЕРОС, ХРЕСТОС, ХРИСТОС
Но голямото отсъствие е това на Майката. А дали отсъства, или е

изобразена като простосмъртна „божия овца” в центъра на кръста? Овца с
ореол на светица. Светият дух е обградил майката като лавров венец.
Така че старите символи не са забравени, те присъстват ярко в много от

разпятията по света. Нещо повече, не без сарказъм на тях е възложена
задачата да опишат историята на християнството.
Манастир Сан Мигел де Ескалада. Четиримата „евангелисти” се прекланят

пред Христос на Трона, миниатюра 926-968 г.
Фактите показват, че част от показаните неща са следствие на

съзнателна политика – това показва писмото от папа Грегъри I до Мелитус,
който твърди, че обръщанията във вярата са били по-лесни, ако на хората
им се позволи да запазят външните форми на своите традиции: „... че
храмовете на идолите в тази нация не трябва да бъдат унищожени, но нека
се унищожат идолите, които са в тях, нека водата да бъде осветена и
поръсена в споменатите храмове, да бъдат издигнати олтари и да бъдат
поставени мощите там. Защото, ако тези храмове са добре построени, е
необходимо те да бъдат превърнати от поклонението на дяволите в
службата на истинския Бог; че народът, виждайки, че техните храмове не
са унищожени, може да отстрани греха от сърцата си и да познава и
обожава истинския Бог; по-свободно да прибягва до местата, на които са
свикнали.” 1
Образът на Тракийския конник и преклонението пред Дървото на

Живота е основен мотив в периода I-IV на Балканите. Интересно е по-
късното развитие на думата Херос. Проследяването на развитието би
помогнало да се види и смисълът, влаган по това време в наименованието
Херос от релефите. Нека в този анализ не забравяме, че в надписите от
Балканите и западна Мала Азия непосредствено след епитета Херос се
изписваше и епитета Хрестос.
145
Чавдар Бонев пише за името Херос следното: „Гръцкият вариант на

името ХАР(А) предава праславянско (тракийско) название, идващо от
корена HAR(A). Поради наличието на звука Ä се е получило изясняване на
E: HÄR(OS) > HER(OS). Коренът HAR(A) се съдържа в думи, запазени в
български и в руски език със значение ‘добър, благ’: бълг. харен, харно;
старо-харо; рус. хороший, хорошо, при преход Â > O и наставка -OŠ.” 2
Според Бонев в Дакия през І в.пр.Хр. – І в.сл.Хр. последователите на
Дакийската църква са почитали божеството ХАРС(А), т.е. добрия, благия,
милосърдния бог. Сред шестте божества от езическия пантеон по времето
на руския княз Владимир, според ‘Повесть временных лет’ бил и ХОРС.” 3
Според казаното ХЕРОС може да се преведе и като ДОБРИЯ БОГ,
което не противоречи на „светъл”, „закрилник” в смисъл на възхвала на
бога. Вероятно близък смисъл е имала думата в надписите „Ηρως Χρηστε
Χαιρε” (Херос, Хресте, Хаире).
В Александровската и Казанлъшката гробница (IV пр. Хр.) съществува

надписа ХРНСТОС (в надписа Кодзимакис Хрeстос). Този обичай, поста-
вяне на крестос след името на покойник, е съществувал и във втори век в
Тесалия. В „Описание на Елада” Павзаний казва: „Малко по-нататък има
земна могила, която е гробът на Аристодем, който. въпреки че е бил
тиранин, не могли да се въздържат и го нарекли Хрестос (добрия).”
Преводът в скоби на гръцки е на самия Павзаний. В същият смисъл е и
казаното от Плутарх (четвърти век пр. Хр.), който се чуди как такъв груб и
скучен човек като Фокион може да бъде почетен с името Хрестос.
При гърците смисълът на Херос има значението на герой, полубог;
хрестос има смисъл на служител на храм, обясняващ оракули, пророк,
степен на инициация при религиозно обучение, както и добър.
Тук възниква проблемът, който внася името Хрестос и неговата връзка с
термина християни. В първото послание на Петър към римляните
употребената дума е именно „хрестиянин" (хрестос, хрестияни, добрите), а
не „християнин”. Корекцията „хрестияни” в „християнин", което има друг
смисъл, е по-късна. 4 (В старогръцкия Н (ΧΡΗΣΤΕ) се е произнасяло като е,
в новогръцкия като и.)
Казаното по-горе определя Херос и Хрестос като синоним на добрия
бог, следствие на което е и идеята за добрия пастир. Това е епитет на
ранния християнски бог - „добрият пастир”, Good Shepherd, Ὀρφεύς βούκο-
λος, (Орфей боколос, сравни с по-късното боколобър), които са ранна
християнска представа. В първите хрестиянски храмове, катакомбите
Домицила например, 200 – 225 г. сл. Хр., изобразяват не Христос, а Орфей
като „добрият пастир”. Името Христос и фигурата Христос се появява по-
късно като естествено следствие от хрестос-добрия.
146
Хрестиянски изображения на Орфей като ”добрия пастир” в катакомбите

Присцила и Домицила, Рим; Патриаршеската базилика на Санта Мария Асунта,
Аквилея, IV-Vв.
Формулата „добрият пастир” по аналогия с „добрия бог” остава трайни

следи в историята на ранното християнството. На снимката по-долу е
фризът от първата ранна черква Света София в Константинопол, съще-
ствувала на мястото на днешната Света София и изгорена в шести век при
въстанието Нике.
Черквата е изградена в четвърти век. Вероятно във фриза е съществувал и

образа на „добрия пастир”, така както е и в стенописите на следващата по вре-
ме черква, Сан Аполинер в Равена, (края на пети – началото на шести век),
която повтаря мотива на добрия пастир със своите дванадесет апостола.
147
Епитетът ДОБРИЯТ обаче в началото на първото хилядолетие не е при-

свояван само от религиите на Херос и Хрестос, според Realencyclopaedie
надписа сhrestos (добрият) може да се види на релеф на Митра във
Ватикана. 5 Християнството, митраизма и релефите на Тракийския конник
се появяват и съществуват по едно и също време.
Казва се, че името Исус (Ἰησοῦς) означавало Спасителят, преведено от

еврейското или староарамейското Йешуа. Но Исус е СИНЪТ, той е ДУХ от
ДУХА или БОГ от БОГА – ZI Е ZI; логично е смисълът на неговото име да е
свързано с тази конструкция или Е ZI – ОТ БОГА; или ЕZI-ύς, или ЕSI-ύς,
или Ἰησοῦς – ОТ БОГА. Така цялото име има логичния превод ОТ БОГА
ХРИСТОС, ОТ БОГА ДОБРИЯТ. Е ZI е латинското изписване на тракийското
ОТ БОГА. 6
В началото на новото летоброене, след римската инвазия на Балканите,

особено след въстанията на бесите с Вологез, пазители на прорицалището
на Дионис, ролята на жреческото съсловие намалява. На базата на тракий-
ските религиозни представи в границите на империята се проявяват
религиозни движения:
- митраизъм, тайно религиозно движение възникнало в многона-
ционалните римски легиони, по-късно подкрепено от западните импера-
тори; всъщност, става въпрос за вариант на старата религия към слънцето,
в която богът е Синът - Сабазий, а Митра е елемент от ритуала.
- релефите на Тракийският конник с демонстрацията на трипръстия
жест пред Дървото на Живота казва: аз съм този, който приема светата
троица и върховенството на Божия дух - основата вярванията на
тракийските народи.
- християнство, издигащо идеята за монотеистичен бог.
148
Изглежда невероятно, но тракийските народи от Балканите и западна

Мала Азия налагат на християнството категориите Света троица, Свети
дух, Отец, Син, трипръстия жест на кръстене. Тракийски са и идеята за
Тримата влъхви, Рождество в деня на зимното слънцестоене, името Хрис-
тос. В границите на римската империя тракийските народи оставят изкус-
тво, възторжено коментирано и сега, но с неразбиране за произхода и
предназначението му.
Роденият на Балканите Константин Велики в четвърти век не само
обърна гръб на Рим, премествайки столицата в географския център на
траките, Бизантиум, но подкрепи Светата троица в лицето на Отец, Син и
Свети дух. Името на Майката вече беше употребено: Христос, Сина вече
беше роден от простосмъртната Мария и Великата Майка трябваше да
потъне в небитието. В 325 г. 7 Никейският събор утвърди окончателно
символа на християнската Света Троица – Отец, Син и Свети дух. Новият
триединен бог замени съществуващите по-рано Свети дух, Отец и Майка.
Рождество Христово също се въвежда значително по-късно: празну-
ването на 25 декември в Рим е въведено през втората четвърт на 4четвърти
век, в Антиохия в 375 г., в Констатинопол в 379 г. В 430 г. започват да го
празнуват в Александрия, в Палестина около VII век. Арменската църква и
сега празнува Рождество Христово на 6 януари. Тези факти определят
християнството като продукт максимално близък до религията на наро-
дите от Балканите и западна Мала Азия, в които царстваха Свeтия дух и
Сина-Слънце, роден от съюза между одухотворените от Духа Земя
(Великата Майка) и Небе (Отец).
149
БЕЛЕЖКИ
1
https://en.wikipedia.org/wiki/Interpretatio_Christiana Bede, The Ecclesiastical History of
the English People, Digireads.com Publishing, Jan 1, 2004
2
Чавдар Бонев, Праславянските племена, кн.5, 78 стр.
3
Фактът за едновременната употреба на херос и хрестос в посветителските надписи
говори за близост по смисъл, показва както древни корени и последващо
раздалечаване, така и разлика в смислената натовареност при траки и гърци. При
траките той е плод на религия с дълбоко минало и философия, при гърците и двете
думи притежават героично-мистериен смисъл, резултат от микса от всевъзможни
божества, обединени под знака на т.н. гръцка митология.
От същия корен са имената в България – Хърсово, в Добруджа, Румъния –
Хърсовича, Хорьсова, Хърсово Разградско, Хърсово Шуменско, Хърсово Мелнишко,
Хърсово Шуменско, Хърсово Търновско, етническата група хърцои в северна
България (Анчо Калоянов, Названието на етнографската група хърцои и култа към бог
Хърс). Йордан Заимов (Йордан Заимов, "Български именник") посочва, че личното
име Хърсо е известно от 15 век, а Хръс - от 13-14 век.
Споменаването от Заимов на Хръс наред с Хърсо е причина да посочим и думи с
основа Хр последвано от а-и-е с еквивалент добър: украинското краще – добър,
хрисим – добър, кротък, хрестос (крестос) – добър, употребявана и от гърци, и от
траки. Думи със същата основа и неуста-новено значение на балканите са и Хрус и
Хрусан, многократно доку-ментирани в османски регистри след ХV в. от Беленско,
Свищовско Анчо Калоянов, Названието на етнографската група хърцои и култа към
бог Хърс). Трансформацията херо/хрео е подобна на трансформациите връх – върхо-
ве, кръв - кървене, трън – Търново, Хърсово – Хръсово, Хърсулград – Хръсград (име
на Разград) (Иван Тенев Иванов,
http://protobulgarians.com/Zashto%20lipsvat%20sledi%20ot%20tangra.htm). Примерите
показват обща основа и произход на херос-хрестос, Но ако херос-хрестос идват от
един корен, то хрестос също не идва от Гърция, тъй като херос е „внесена” в гръцкия
език дума.
4
Е.П. Блаватская, Эзотерический характер евангелии
http://www.theosophy.ru/lib/esoevang.htm (В примечании к слову "хрестианин",
употребленному в первом Послании Петра (гл. IV, 16), в исправленных поздних
манускриптах которого это слово было изменено на "христианин")
5
http://tyndalearchive.com/scriptures/www.innvista.com/scriptures/compare/heathen9.htm
6
При Е.П.Блаватская, Эзотерический характер евангелий : ".... то тогда
таинственные слова были бы таковы: "Сын ЯЗО, ХРЕСТОС (жрец или слуга) СЫНА
БОГА (Аполлона) СПАСИТЕЛЬ от КРЕСТА" ;
http://www.theosophy.ru/lib/esoevang.htm
7
Мери Д. Джоунс, Лари Флексмън, Тайната на Троицата, стр.19: „в 170 г Теофил
Антиохийски говори за първи път за Троица, и то не в контекста на християнската
вяра.”
150
ГЛАВА ОСМА
БЪЛГАРИТЕ
БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
Книгата „Убий Сабазий, убий Българина” (2011 г)

беше опит за дешифриране смисъла на българския
етноним. Тази глава е нейното логично продължение и
завършек. Тезата, застъпена в книгата дефинираше
Римската Империя като убиец на Сабазий, Бога на
траките, Бога на българите.
Истината е по-прозаична: едни и същи балкански

народи се избиваха помежду си в името на благия,
хрис(т)имия Бог. Това беше първата голяма религиозна
война, започнала при Константин; тогава, когато Рим
беше провинция, а Балканите олицетворяваха Империята;
когато „илирите, далматите и даките бяха наричани
българи”.
БЪЛГАРИТЕ, БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНОНИМ
През 325 г. император Константин, загрижен за мира и единството в

Империята свиква църковен събор в Никея, който събор утвърждава „символ
веруюто” на християнството.
През 354 г. в Анонимен латински хронограф се появява надписът Ziezi
ex quo Vulgares – Зиези, от когото са българите.
Между двете събития, а и между съществителните българи и християни

няма връзка, освен малката в исторически план разликата от 29 години.
Такава връзка добавя надписа на къназь 1 Пресиян (836 – 852), който 500
години по-късно пише: „На християните българите направиха много
добрини. И християните забравиха, но Бог вижда.” Неволно или
съзнателно Пресиян свързва религиозната категория християни с
наименованието българи? Религиозна категория ли са българите? Във
всеки случай не са християни, защото синът на Пресиян Борис I-ви
обезглавява 52-ма боляри и техни близки и покръства българите, прави ги
християни. Но каква религиозна общност са българите?
До известна степен отговор на този въпрос дава самото име БЪЛГАРИ,
документите от Никейския събор и историята на ранното християнство.
ИМЕТО БЪЛГАРИ
В средновековието името БЪЛГАРИ е било изписвано по-различни
начини Vulgares, Вulgares, Воlgar, Βούλγαροι, блъгари, блгари, бугари,
болгари.
От горните изписвания с обобщение може да се направи извода, че
БЪЛГАРИ се изписвало в два основни варианта – БОЛГ-ари и БЛЪГ-ари.
Двата варианта имат за основи синонимите БОЛГ и БЛАГ. Нека преди да
разгледаме тези две основи да обърнем внимание на свързаните с тях:
1.БОЛГО и БЛАГО.
Според „Етимологический словарь славянских язьков”, О. Н. Трубачев,
двете думи са синоними с еднакви значения – с основно значение ДОБРО.
(виж приложението) 2 .
152
ГЛАВА ОСМА
Връзката БОЛГО – БЛАГО е очевидна – при преминаване на болг в благ

имаме преобразуване, наподобаващо това при българското подвижно ъ, което
преминава пред или остава зад л - вълк/влък, българ/блъгар.
БЛАГО е категория, коментирана широко в древността:„ - В бог единствено

е благото и никъде другаде… нещо повече, Благото винаги е Самият Бог...
Само в Бог е налице Благото, или по-точно, Благото е Самият Бог.” 3 Платон
пише, че Идеята за Благо е връхна точка на познанието, а слънцето е дете на
благото. 4 Интересна философска концепция, съвпадаща с основни моменти в
тракийската ритуална религия.
В случая категорията БЛАГО е коментирано много по-често във връзка с
БОГА, „единосъщно” с бога.
2. БОЛГ, БЛАГ.
(виж приложението) 5
Като дума в днешния български език БОЛГ не съществува. БОЛГ е
ползвано в смисъл на БОГ в осемнадесети век: „БОЛГ СЕ РОДИ
КОЛАДЕ…” е песен, която българите пеели на 24-ти Декември, както
свидетелства Спиридон Габровски 6 . (Тази песен сега има текста „Бог се
роди Коледо…”.) Християнинът Габровски свързва този реален факт от
един български обред с Болг, сина на Колад, но не забравя да допълни:
„Ако и да се покръстиха, българите не забравиха този дяволски обичай.”
Кой е този „дяволски обичай”? Използването на името БОЛГ, вместо БОГ
или посрещането на БОГА СЛЪНЦЕ – СИНА, а не раждането на Сина
Христос.
БЛАГ е едносрична дума, която при производни думи с неударено а
същото преминава в ъ - БЛАГ – Блъгария, блъг ри – нормално ударението е
винаги на окончанието ари - ри. Изчезването на Л при БОЛГ и преминаване-
то в БОГ е балкански феномен, конкретни примери за „изчезването” на Л в
средата на думата могат да се посочат булгари-бугари, волк-вълк-вук, слънце-
сунце, дълго-дуго, пълен-пун, ябълка-ябука, вълна-вуна.
В чешкия БЛАГ е blahý, blaho, в полския błogi, błogо, в древноруския и
украинския болого.
БЛАГ 7 притежава същите определения, които се употребяват и за БОГ,
носят същия смисъл – добър (добро), благ (благо), блажен (блаженство),
щастлив (щастие). 8 Нещо повече, БОГ е с възможен произход от БОЛГ,
когато прилагателното преминава в наименование – т.е., БОЛГ е възможна
архаичната форма на наименованието БОГ, по подобие на фонетичната
близост между БОГ и БЛАГ (ДОБЪР) в английския (god/good), датския
(gud/god), исландския (guð/gott), немския (gott/gut), което съответства на
бог (болг)/благ в българския.
153
Липсва обоснована концепция за произхода на българското БОГ.

Произхода на формата БОГ не може да бъде от староперсийското baga,
авестийското baɣ или бактрийското βαγο, защото съдържа кратко ударено
а пред г, което е в противоречие с граматическото правилото на Винтер за
подобно преминаване 9 .
БЛАГ (ДОБЪР) обикновено е свързано с БОГА - БЛАГА БОГА, „никой
не е БЛАГ освен един БОГ” 10 . Самото име ХРЕСТОС (χρηστός), в превод
означава ДОБРИЯТ, БЛАГИЯТ; ДОБРИЯТ ПАСТИР е употребяван израз в
ранното християнство.
АРТЕМИДА БЛАГАНА е балканската богиня-майка. Вероятно от същият
корен е и думата БЛАКАН – имайки в предвид древната визия за планините
като свещени; имайки в предвид наименованието Маторна планина, Стара
планина или Старата - синоним на Майката; вероятно името е употребявано
в женски род - БЛАКАНА. БЛАГАН е и наименованието на свещен дъб при
траките; ВЛАХ също е с вероятен произход от БЛАГ - в латиноезичните
извори етнонимът влах е предаван като blac и е еднозначен с названието
блъгари – разликата е в окончанието – блак-и – блъг-ари. Нека не забравяме –
българите са наричани и вулгари поради преминаване б > в.
Реликтът БЛАГ се употребява в множество двусъставни думи -
БЛАГОРОДЕН, БЛАГОСЛАВЯМ, БЛАГОВЕРЕН, БЛАГОДАТ, БЛАГО-
ТВОРЕН и др.
Поради посочената връзка БОЛГ – БЛАГ – БОГ в публичното простран-

ство БОЛГ-ари, БЛЪГ-ари би означавало както „хора на бога”, така и
„благите”, „добрите”. Вариантите копират не само граматическите
балкански трансформации на БОЛГ/БЛАГ – те са тясно свързани и може
да се приемат като теофорно име до толкова, доколкото го носят и самите
БОЛГ/БЛАГ – добрият, благият Бог. 11 Нека изясним – не става въпрос за
обожествяване или придаване на елемент на изключителност на народа
БЪЛГАРИ, а за исторически факт свързан в конкретен исторически момент
не с етноним, а с религиозно название при балкански народи, преминал по-
късно в етноним. В едни религиозни борби „българи” – „благите”,
„добрите”, „хора на бога” се е приемало като контратеза на опонентите –
в случая „християните”, издигащи Христос до нивото на Бога-Отец.
Вероятно българите – добрите е автентичният превод, за което има
сериозни основания.
Откъде идва този феномен? Можем да разберем това, ако познаваме

старите ритуални религии на Балканите и западна Мала Азия и проследим
споровете на различните събори, формиращи новата религия
християнство и нейната начална история
154
ГЛАВА ОСМА
Основният спор на Никейския събор е този за мястото на СИНА в

религията. Казано накратко, според арианите СИНЪТ е създаден от бога в
последствие, изначално е съществувал единствено БОГ; богът е над сина,
СИНЪТ е в последствие създаден богочовек. Контратезата, застъпена на
събора е, че бог и син са изначално съществували, имат една и съща
същност, те са единосъщни.
Император Константин свиква Никейския събор, на който Евсевий
Кесарийски, като се опитва да избегне споровете предлага един по-мек
вариант на арианските виждания, които са формулирани по следния начин:
"Вярваме в един Бог, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо и
в един Господ Иисус Христос, Син Божи, Слово Божие, Бог от Бога,
Светлина от Светлина, Живот от Живот, Син единороден, роден преди
всички твари, преди всички векове роден от Отца, чрез когото всичко е
произлязло, който е приел плът за нашето спасение, който живя и страда
сред хората и възкръсна на третия ден, върна се при Отца и ще се върне
един ден да съди живи и мъртви. Ние вярваме, че всеки от тях трите е и
съществува; че Отец е истинно Отец, Синът е истинно Син и Светият
Дух е истинно Дух Свети." 12
Тук виждаме, че при арианите СИНЪТ притежава следните епитети: Син

Божи, СЛОВО БОЖИЕ, Бог от Бога, Светлина от Светлина, ЖИВОТ ОТ
ЖИВОТА. Тук ще обърнем внимание на категориите СЛОВО БОЖИЕ,
ЖИВОТ ОТ ЖИВОТА.
Действително приетият в Никея символ на вярата гласи: "Вярваме в
един Бог, Отец, Вседържител, Творец на всичко видимо и невидимо. И в
един Господ Иисус Христос, Божия Син, единороден, роден от Отца, т. е.
от същността на Отца, Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог
истински от Бога истински, роден, несътворен, единосъщен на Отца, чрез
Когото всичко е произлязло - това, що е на небето и това на земята;
Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе и се въплъти,
и вчовечи, страда и възкръсна на третия ден и възлезе на небесата и ще
дойде да съди живи и мъртви. (Вярваме) и в Светия Дух.”
Разбира се, основната съществена разлика между двете постановки е
терминът единосъщ, съществуващ в приетото в Никея. Но това, което отсъства
и не е прието в Никейския символ на вярата са и категориите, касаещи СИНА
– СИНЪТ е СЛОВО БОЖИЕ, СИНЪТ е ЖИВОТ ОТ ЖИВОТА. Тези два
термина ли са причина за спора? Защо отсъствието на тези два елемента е
толкова съществена причина за продължилите години наред спорове между
двете течения? Да се спрем на тези отсъстващи в Никейския символ на вярата
категории и да видим какво означават те за древните траки.
155
ЖИВОТ от ЖИВОТА.
Името на Бога при траките в най-общия случай е Zi (Ziα, Ziο) така го
приемат и Вл. Георгиев 13 , и Дуриданов 14 . Н. Йонков-Владикин пише:
„Халдеите употребявали думата Zi, която е коренът на живота и
означава у тях ДУХ; така Зи-ана обикновено се приема за ДУХ небесен;
във ведите Живин-атман е Жива душа”. 15 ДЖИН също е със значение
ДУХ.
При поляците Zycie е живот, при русите Жизн, при латвийците dzīve,
при беларусите Жыццё, при чехите život, на санскрит българското Жив е
Ziva.
При гърците знакът Z замества знака Ж, от Zi, името на тракийския Бог
би звучало като Жи, Жиа, Жиу - БОГ, всепроникващ и всеобземащ ДУХ
НА ЖИВОТА.
Случайна ли е близостта на името на Духа на живота Zi със съществи-
телното Живот? A също така графичното изображение на знака Ж,
именуван в кирилицата като „живот”, с графичното изображение на
Дървото на Живота и неговите защитници:
Zi, Ziа, Ziu е името на Духа на живота при траките, той е и БОГЪТ.
Вероятно, на религиозната категория ЖИВОТ от ЖИВОТА съответства
формата Zi e Zi, латинският превод на което е Zi от Zi (латинското е се
превежда от, в албанския - също). Категориите БОГ от БОГА или ЖИВОТ
от ЖИВОТА са друга форма на упоменаване на СИНА. СИНА, изразяван с
категориите на трите възрасти, именувани Загрей, Дионис, Сабазий.
Ziezi (Зиези, Zi e Zi ) е родоначалника на българите според надпис от
Латински хронограф от 354 г.: „Ziezi ex quo Vulgares” – Ziezi, от когото са
българите; Живот от Живота, Духа от Духа, Бога от Бог, Сина, от
когото са българите.
Казва се, че името Исус (Ἰησοῦς) означавало Спасителят, преведено от
еврейското или староарамейското Йешуа. Но Исус е СИНЪТ, той е ДУХ от
ДУХА или БОГ от БОГА – ZI Е ZI; логично е смисълът на неговото име да е
свързано с конструкцията Е ZI – ОТ БОГА; или ЕZI-ύς, или ЕSI-ύς, или
Ἰησοῦς – ОТ БОГА. Така цялото име има логичния превод ОТ БОГА. Или
Исус Христос - ОТ БОГА ДОБРИЯТ. 16
Същите изводи за бългрите с произход от Бога от Бога, Сина, Сабазий,
бяха направени и в книгата „Убий Сабазий, убий Българина”.
156
ГЛАВА ОСМА
Името Зиези е близко на народите на Балканите (виж А. Мошев 17 ).

Име, близко до името Ziezi срещаме на оброчна плочка от с. Чомаковци
Врачанско, като Zieisi (в музея във Враца).
Г. Михайлов публикува надпис от Кунино Врачанско, от трети век, в
който е изписано името Zeizeis.
Надгробен надпис от Рим на царица Зиаис (Ziais), дъщеря на Тиатус,
дакийка по произход и съпруга на царя на костобиките Пиепорус,
погребана от внуците си Натопорус и Дрилгиса.
На стела от гръцкия остров Лемнос съществува името ζιαζι – Ziazi.
Учените идентифицират плочата като продукт на предгръцкото население
на острова от шести век пр. Хр.
Тези факти означават най-малко, че това име или много близко на него е
известно по нашите земи и Егейския регион, а изписването му има
варианнти.
Вероятно противниците на арианите отказват да включат във веруюто

термина ЖИВОТ ОТ ЖИВОТА заради спомена който би предизвикал
името на бога Zi. Създавайки монотеистична религия, богът ще е един с
едно име – БОГ; синът ще е неделима, единосъщна част от бога; Богът,
който е и Духът на Живота и Сина ще са едно. Така според създателите на
християнството Богът се оказа съставен от своето творение – Сина.
И в Никейския символ, и в предложението на Евсевий Кесарийски

синът е Христос. Хрестос е епитет, който в общия случай в античността на
балканите е означавал Добрият. 18 Така че, името Христос не е
принадлежало нито на едната страна, нито на другата страна на спорещите,
то не е било спорно, не е било предмет на спора. Спорно е било само
неговото място в новата религия – произхождащ от бога или „единосъщ” с
бога. Както става ясно от казаното и историческите факти, делението е
било маркирано чрез нарицателните „блъгари”(„болгари”) – „християни”.
СЛОВЕНИ
Вторият отсъстващ елемент в никейския символ верую е СЛОВО.
Съществува спорът за името СЛОВЕНИ, дали то е свързано с божието
СЛОВО. Фактът, че арианите настояват за неговото включване на събора в
Никея означава, че СЛОВОТО е категория, присъстваща в практиката на
древните балкански народи с особено значение.
Интерес представлява изразът от „Солунска легенда”: „Кириле, Кириле,
иди в обширната земя и сред словенските народи, наречени българи” 19 ;
или „словени, сиреч българи” 20 . Има много различни народи и те са
обозначени с прилагателното СЛОВЕНСКИ; не други, а словенските
157
народи са наричани и БЪЛГАРИ. Пречупено през арианската символика

това би означавало - народите на СИНА, носителя на СЛОВОТО, са
народи на БОГА. Не измисленият триединен, а единственият. В този
смисъл връзката СЛОВЕНИ – СЛОВО е теофорна.
Паисий именува своята история Славенобългарска ( ).
В девети век българските книжовници използват термина словени. 21
Замяната на слово със слава става при Прибоевич и Орбини, които от
патриотични подбуди се стараят да повдигнат духа на словенските народи
описвайки тяхното славно минало.
Изразът „наречени българи”, употребен по-горе заменя обяснението, че

даден народ или народи са наречени така според някакво известно
конкретно качество, което обикновено не се нуждае от разясняване,
защото е известно, най вече от смисъла на самото име.
Теофан Изповедник оставя подобно сведение за българите: „В тази
година (501–502) така наречените българи нападнали Илирик и Тракия и
се завърнали, преди да се разбере за тях“.
Йоан Антиохийски (VII век): „Съюзът на двамата Теодориховци отново
безпокоял ромейската държава, и тъй като те опустошавали градовете
около Тракия, принудили Зенон за първи път да се съгласи на съюз с така
наречените българи“ 22 .
Бар Хебраус (сирийски автор от XIII в.): „Въпреки че те (българите)
бяха скити, ромеите ги наричаха българи“.
Йоан Цецес (XI век): „А пеонците са българи“.
Йоан Зонара (XI–XII век) също търси заместител на българите:
„панонците са българи“.
Йоан Малала (491–578) за воините на Ахил: „... наричани тогава
мирмидонци, а сега българи“.
И тримата Йоановци твърдят недвусмислено, че посочените различни
народи имат като допълнителен определител качеството „българи”.
Подобен определител, отнасящ се за група народи често биват религи-
озните определения, както в случая е с българи, подобно на богомили,
католици, неверници, мюсюлмани или най-малкото - НЕХРИСТИЯНИ.
Знаели ли са древните хронисти смисълът на понятието българи? Вероятно
да, защото различни автори настойчиво повтарят, че различни народи са
наречени болгари без коментар и пояснения.
На Шестия вселенски събор в Цариград (9 август 681 г.) презвитер

Константин от Апамея (Сирия) ясно казва какво трябва да се разбира под
термина България/българи: „Дойдох при вашия свети събор, за да ви поуча, че
ако бях изслушан, нямаше да претърпим онова, което претърпяхме във
войната с България. Защото аз поисках още отначало да дойда на събора и
да помоля да стане мир, така щото да се извърши нещо, което да обедини
158
ГЛАВА ОСМА
двете страни, та нито едните, нито другите да се измъчват, сиреч нито

тия, които изповядват една воля, нито тия, които изповядват две воли.”
Намесата на името на България в един теологичен спор показва, че тя е
вероятна страна в него и на българите се гледа като на религиозна общност. В
светлината на казаното за българите е и предметът на споровете на събора –
отново за мястото на сина в контекста на БОГА. На събора опониращите
били наречени монотелити, които смятали, че Христос не можел да имал две
естества - това на БОГА и това на богочовека; т.е., тази формула може да се
приеме като начин за „арианско” оспорване на тезата „единосъщност” на
„дуета” БОГ-СИН. Двете естества според монотелитите са в противоречие с
разбирането на единосъщност. На събора Константин е искал мир и
обединение между двете спорещи страни, а не война, каквато е и станала. 23
Светлина върху названието българи хвърля и керамичната плочка-икона от

македонския град Виница. Тя е една от многото икони с религиозно
съдържание, открити в работилница на икони до калето на града. Като най-
ранна дата на датиране на комплекта според македонските археолози е средата
на пети век 24 , но има и мнения за значително по ранни датировки. Плочката-
икона е интересна с надписа БОЛГАР, изписан зад препускащ конник.
Плочката от Виница с надпис + BOLGAR +
Конникът язди без стремена и размахва къс римски меч, който факт дава
основание на автора на изследването да се съмнява, че това е „исторически
български конник”, където оръжието е друго - сабя. Двата кръста, ограждащи
надписа са причината фигурата до надписа да бъде наречена „фигура на
светец”, защото, коментирайки ги, Дејан Ѓоргиевски казва: „…нема никаква
логика како инвокација да се најде (кръстът) пред името на еден „Бугарин“!"
Тук Ѓоргиевски не е прав, задействал е стереотипът, който казва - българите са
етносно име, те не са християни. Петко Атанасов, като коментира казаното
предполага, че БОЛГАР е религионим 25 . Ѓоргиевски не е прав по отношение
на кръста и поради факта, че той взаимстван от „християните” символ –
свастиката и кръста са символи употребявани именно от „българите” в
159
изображеенията „ръцете на Сабазий” и

релефите на Сабазий - (релефът в ляво
от НИМ, София.)
На фона на казаното по-горе бих

допълнил, че надписът не е име на
светец, а конникът е носител на
религията на болгарите, той е БОЛГ-
ар. Надписът е с латински алфавит, но
е изписан по правилата на българската
граматика – БОЛГ-ар - като хлебар,
овчар, бръснар. Изписването БОЛГ
потвърждава наличието в говоримия език по това време на тази формата -
БОЛГ. БОЛГари е наименование употребявано и в ранни, и по-късни
български средновековни текстове. 26
Историческите събития, свързани с официалното приемането на

християнството в ИРИ се развиват така:
Огромна част от населението на балканите не е била съгласна с факта на
религиозните промени. Част от това население напуска империята и се
присъединява към напусналите преди това балкански народи вследствие
инвазията на Рим, създали по-рано на север Пшеворската и Черняховска
култури. На изток голямата част от новите бежанци се заселват около река
Хипанис и променят името и на реката БОГ, по-късно наречена и БУГ 27 . За
мащабите на преселването говори факта, че са преименувани не една, а две
реки, наричани днес Западен и Южен Буг. Опитвайки се да разбере
наименованието българи Никифор Григора (1290–1359) пише: „Има една
страна, която е на север отвъд Истър и през която тече голяма река.
Местните жители я наричат Булга. От името на тая река те получили името
си българи, макар че по начало били скити.” Обяснимо е, защо реката е
носела името Булг (Болг) – реката на булгарите, бугарите, реката на
болгарите. По-късно това старо име довежда до заблуждението, че
българите идват от река Волга.
Присъствието на българите в поречието на река БУГ между реките
Днепът и Днестър е документирано от Йордан, Теофан, Никифор и
Багренородни 28 , подробно е изложението и в „Мизия, тук е и България” 29 .
В книгата „Мизия, тук е и България” 30 бяха разгледани подробно

движенията на народите от Балканския полуостров на север вследствие
Римската инвазия. Картата по-долу е част от този анализ, на нея е
показано придвижването на народите от северната част на Балканския
полуостров в района на пространството Днестър – Буг – Днепър. По-късно
160
ГЛАВА ОСМА
именно в този район на западните Балкани е създадена независимата

Юстиниана Прима.
В този район се установяват и част от напусналите земите си тракийски
беси, а на север е и планината Бескиди.
Като потвърждение на тази карта са данните от генетичните изследвания 31
Не е тук мястото да описваме методите, чрез които е насаждано

християнството, достатъчно е да погледнем житията на светците 32 , за да
разберем: за светци са обявени тези, които съзнателно разрушават
светилищата, капищата и храмовете на „езичниците” и на тяхно място
построяват християнски църкви. Закриват се храмове на Асклепий, Зевс,
Артемида, Дионис, Сарапис, в 354 г се изгарят първите библиотеки, в
Скитополис, Сирия, християните организират първите смъртни лагери за
изтезания и екзекуции на арестувани езичници от цялата империя, в 356 г.
Констанций разпорежда разрушаването на „паганските” храмове и
екзекуцията на всички "идолопоклонници". 33 .
Император Флавий Йовиан разпорежда изгарянето на библиотеката на
Антиохия. Имперски указ (11 септември 364 г.) разпорежда смъртното
наказание за всички езичници, които се покланят на техните богове-
предци. Император Валенс разпорежда невиждано преследване на
езичниците в цялата Източна империя - философът Максим е обезглавен,
философът Симонидис е изгорен жив. (Самият Валент бива изгорен по-
късно от нахлулите през Дунава готи – ариани). Само от 385 до 388 г.
Матернус Кинегий разрушава стотици гръцки храмове, сред тях са
161
храма на Едеса, кабилерията на Имброс, храма на Зевс в Апамеа, храма

на Аполон в Дидима и всички храмове на Палмира. 34
След казаното е ясно, защо част от балканското население, проповядва-
що старата религия нарича себе си болгари, блъгари – благите, добрите.
Разрушеният огромен мараморен храм на Дионис

в Дидима. Загива античната култура, настъпва средновековието.
Тук е момента да припомним сведението на Йордан за българите.

Описвайки Скития с южна граница Черно море и р. Дунав, Йордан пише:
„Над Черно море са местата на селищата на българите, които твърде много
прославиха нещастията, станали заради наши грехове.” Йордан описва
българите като клетници, пострадали от римляните. Но Рим не е воювал на
север от Черно море, тук може да става въпрос единствено за бежанци,
пострадали в границите на Империята. По времето на Йордан и преди това.
И всичко описано по-горе е в четвърти век – а дори в девети век св.
Кирил Философ в кримския град Фула героично отсича свещения дъб на т.н.
“черни българи”. И сега християнството с гордост показва героичните
подвизи на своите светци, без капка срам или извинение за стореното.
Описаното е религиозна война, това е причината част от населението да

напусне империята; друга част от несъгласните са тези, които остават на
Балканите. И докато зад р. Дунав старата „езическа” религия е запазена,
балканските народи се опитват да оформят новата религия максимално
близо до старите представи. И в голяма степен успяват.
„Вътрешните Българи”
Хронистите съобщават за сражения на българи и войски на империята
главно в дъгата Илирия - Македония и в Източна Мизия. Сраженията са
мащабни, завземат се десетки крепости в Илирия. В Тракия се наблюдават
главно епизодични сражения и набези на българи. Империята не владее
162
ГЛАВА ОСМА
положението и специално за Илирия Юстиниан предприема кардинално

решение – в 535 г. създава независимата епископия Юстиниана Прима,
след което постепенно сраженията в този регион стихват. Този факт
показва, че войната е била на религиозна основа и създаването на
независимата църква е била целта на българите. Какви са били разликите в
проповедите на новата независима църква Юстиниана Прима и тези в Рим
и Константинопол можем да гадаем - останали са основи на разрушени
църкви в седалището на Юстиниана Прима, остатъци от подови мозайки в
тях и няколко документа от събори. Официалната историография смята,
че голяма част от храмовете са разрушени през време на „славянските
нашествия”. В „Българската църква” Асен Чилингиров изразява тезата за
разрушение на редица храмове на Балканите поради верски несъгласия 35 .
Нека проследим хронологията на сраженията и процеса на създаване на
Юстиниана Прима.
За 494 г. Теофан пише: „В тази година така назованите българи се

втурнаха в Илирия и Тракия“.
498 г. Според Анастасий Библиотекар, „българите бродели между
Илирик и Тракия, „преди да се узнае за тях“. Или казано с други думи,
преди да разберем за българите, те обитавали земите между Илирик и
Тракия, т.е. в Македония. Употребявам „обитавали“, защото следващият
цитат говори за масово присъствие.
499 г. Теофан: „Арист, военачалникът на илирийските войски, с
петдесет хилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за
бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия. Боят
се завърза при р. Цурта, където бяха унищожени повече от четири хиляди
наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката“.
Същото събитие Марцелин Комит описва така: „Българите нахлуха в
Тракия. Против тях настъпи армията на Илирия с 15 000 войници и 520
коли. Битката при река Цурта завърши с поражение за византийците,
загубили 4000 войници. От това време, както е записано в хрониките,
славата на армията на Илирия погина завинаги“.
506 г. Един факт на вътрешнополитически войни също е тълкуван в
полза на трайното присъствие на българи в Илирик и Мизия. През 506 г.
пълководецът Витанаил 36 се вдигнал против Византия. За неговия поход
пише Малала: „Във времето на неговото (Анастасиевото) царуване
тракиецът Виталиан под предлог, че ще освобождава заточените владици,
събрал голяма войска от хуни и българи и завзел Тракия, Скития и Мизия,
до Одесос и Анхиало“ 37 .
Тук става въпрос за заточени от Анастасий илирийски владици. По този
начин Виталиан директно защитава българите в Илирия по въпрос от
религиозен характер. През седми век Йоан Никуйски пише, че след едно от
163
сраженията Виталиан, роден в Залдава, днешния Шумен, се оттегля „в

провинция България”. Нека не забравяме и факта – именно хуните (хаони)
в Илирия по-късно създават епископия Хунавия.
Карта на сраженията на българи в Източната римска империя.

Българското присъствието на Балканите е тотално
531 г. Теофан: „В тази година се надигнаха българите. Двама царе

(ρηγες) с множество българи и друнги (δρουγγον) 38 се втурнаха в Скития и
Мизия в това време, когато в Мизия началствал с войските Юстиниан, а в
Скития Баударий. Тези пълководци тръгнаха срещу българите, решени за
битка; и падна в битката вождът Юстин: и назначен беше вместо него
Константин, син на Флоренция. И дойдоха българите до тракийските
предели. И излезе против тях пълководецът на Илирик Акум, хун, който
царят прие от кръщението му. И римската войска, обкръжавайки българите
от всички страни, започнаха да ги посичат и избиха голямо множество, и
отнеха всичката им плячка, убиха и двамата български царе. И когато
победителите се завръщаха с радост, нападнаха ги други българи и хванаха
с ласо бягащите Константин, Акум и Годила. От тях Годила с кинжал
преряза примката и избяга; Константин и Акум бяха взети живи.
Константин българите върнаха за откуп 1000 (?) и той се завърна в Кон-
стантинопол. Акум заведоха в своето отечество заедно с другите плен-
ници“.
В своето отечество – вероятно става въпрос за българите отвъд р. Дунав.
Другият вариант би бил територия в самата ИРИ.
164
ГЛАВА ОСМА
През 535 г. Юстиниан се опитва още един път да сломи българската

съпротива, като изпрати в 535 г. по море патриция Цита с една армия да
нападне българите в Мизия, обаче е разбит на р. Йатрус (Янтра).
Българите в Мизия е друга форма на идентификация на трайно при-

съствие на българи в границата на империята. От израза става ясно, че това
са местни жители, българи в Мизия. Очевиден е и фактът, че Юстиниан не
е владеел и земите на север от Хемус.
Именно след този неуспех Юстиниан е принуден да създаде

независимата българска църква Юстиниана Прима. Колко е оправдано
определението „българска” ще видим по-долу, но дори след новелата за
учредяване на Юстиниана Прима сраженията не стихват.
539 г. Прокопий Кесарийски свързва появата на комета-знамение с

мощно българско навлизане в империята. Обхватът е чудовищен – от
Константинопол до Йонийския залив и Адриатика. Завладени са с пристъп,
без обсада, 32 крепости в Илирик. Отведени са над 120 000 пленници.
Къде са отведени тези пленници? На Територията на Илирия,

завладените крепости, или зад р. Дунав. След завръщането си по-късно по
родните места те ще бъдат обявени за „нашествие на СЛОВЕНИ
(склавини)”. Нашествия на СЛОВЕНИ и БЪЛГАРИ.
Първата си новела за създаване на Юстиниана Прима Юстиниан издава

през 535 г. През 545 г. Юстиниан е принуден да издаде втора (131) новела
(десет години след първата), в която има едно ново изречение:
„…архиепископа на Първа Юстиниана, той обаче да се ръкополага от
собствения си синод и в подчинените си провинции, според определението
на папа Вигилий, да заеме ранга на апостолическия римски трон“.
След тази дата хронистите не съобщават за сражения, а за

сътрудничество между българите и войските на империята:
546 г. „Византия често използва услугите на българите във войните си с
готите. Главнокомандуващият Велизарий нееднократно настоява пред
император Юстиниан I да му изпрати в помощ за Италийската експедиция
българи.”
548 г. „От византийска страна в областта Кампания (Италия) военните
операции срещу готите с българска помощ води стратегът Йоан. Той губи
доверието на българите и те минават на страната на готския крал Тотила“.
165
552 г. „Главнокомандващ на византийските сили в Италия – Нарсес с

помощта на българите при Алорум нанася поражение на готския крал
Тотила“.
От казаното се вижда, че българите в римската империя имат широка
автономност с граници Тесалия, Илирия (Южна), Дрдания, Македония и
Епир.
Първа Юстиниана (Юстиниана Прима). Страната на българите.

Доколко е оправдано наричането на Юстиниана Прима българска? Едно
сведение, оставено в края на XII век от антиохийския патриарх Теодор
Валсамон в коментарите му към Номоканона на патриарх Фотий, се говори
за българи и България при Юстиниан. В коментар, касаещ Втория канон на
Втория вселенски събор от 381 г. в Константинопол, Валсамон пояснява:
„Забележи прочее от настоящия канон, че някога всички епархийски
митрополити са били автокефални и че са се избирали от свои събори. Но
това е било променено от 28-ия канон на Халкедонския събор (451 г.),
който определя митрополитите на Понтийския, Азианския и Тракийския
диоцез и още някои други, които се споменават в този канон, да се
назначават от Константинополския патриарх и да се подчиняват нему. Ако
обаче намериш и други автокефални църкви като тази на България, на
Кипър и на Иверия, да не се учудваш. Защото епископът на България е
почетен (с автокефалност) от император Юстиниан“.
Теодор Валсамон, пак там: „Разбирай от настоящата Юстинианова
новела привилегиите на епископа на България, защото той е архиепископ
на Първа Юстиниана, отечеството на император Юстиниан. България
заради това се нарича Юстиниания, защото император Юстиниан е
присъединил тази страна под властта на римляните“ 39 .
Последното твърдение съвсем разклаща чувството ни за реалност –
император Юстиниан присъединява България към Римската империя. Дори
под „страна“ да разбираме територия, кога е станало това? Проследявайки
обаче внимателно действията на българите в Илирия според източниците и
политиката на Юстиниан по това време, би могло да се каже – именно със
своята политика Юстиниан предотвратява окончателното отцепване на
българите от западните краища на империята по негово време. И в този
смисъл Валсамон е прав – императорът е „присъединил тази страна под
властта на римляните“. А тази политика, военна и религиозна, е била
предназначена именно за българите, тъй като става въпрос за събития,
ставащи с тяхното активно участие, както личи от сведенията в
източниците.
Интересни са обаче следните пасажи на Никифор Григора (1290–1359)
за завземането на Илирия и Мизия от българите: „След като името на
народа (на българите) се разпространило там, и страната била назована
166
ГЛАВА ОСМА
България, а Първа Юстиниана била наречена митрополия България. (...)

След време тяхната столица станал същият този град, който император
Юстиниан почел като архиепископия и го нарекъл Първа Юстиниана,
както вече казахме“ 40 .
Според Григора първата българска столица е родният град на
Юстиниан.
Отъждествяване на Юстиниана Прима с България прави и Димитър
Хоматиан, архиепископ на Охридската българска архиепископия (1216–
1234), който се е титулувал „епископ на Първа Юстиниана и на цяла Бъл-
гария“. Като описва делата на Юстиниан, той пише: „… тъй като оттам
води рода си (Юстиниан – б.а.) и със собствените си усилия и военни
походи присъединил тази българска страна към областите на Римската
империя, като подчинил на нейния престол и различни епархии, които
неговата 131 новела, намираща се в V книга на базиликите, глава I, тема II,
просторно излага“.
„Тази българска страна“ е странен израз, особено ако е отнесен за VІ
век, времето на Юстиниан. Папа Йоан VІІІ употребява друг, по-точен
израз: „страната на българите, що се отнася до правото на църковни
грижи, е управлявана от представителите на апостолическата катедра
(Рим) още от времето на блаженопочившия папа Дамаск (366–384) и после
чак до нахлуването на езичниците“ 41 . Папа Йоан VІІІ употребява
категориите – „страната на българите“ като едно нещо и „езичниците,
които нахлуват“ в тази страна, като друго нещо. В следващото си писмо
той уточнява коя е тази страна на българите – „Илирик, който сега владее
българският народ“ 42 . За времето на папа Йоан VІІІ (872–882) под Илирик
Римската църква е
разбирала земите на
Тесалия, Стар и Нов Епир,
Ахайа, Македония, двете
Дакии, Мизия, Дардания и
Превалитания 43 .
Българската държава на
Борис І по времето на папа
Йоан VІІІ не е завземала
Илирик (виж картата), а
само част от земите на
Македония, Дардания и
част от земите по долното
течение на река Сава.
Карта на България при Борис I
167
В горните изложения става въпрос за независимата църква Първа

Юстиниана. Но нека се върнем назад във времето и да видим къде, как и
защо е била създадена тази независима църква; дали тя е наричана
българска, защото е завладяна от българите, или защото е създадена от
българите.
В Известията на Руския археологически институт в Константинопол,
том VI, 1900, с. 239, Ставраки бей Аристархи е обнародвал гръцкия текст
на 11-а Юстинианова новела, в която между другото се казва: „Под
неговата (на архиепископа на Първа Юстиниана) власт трябва да стоят
както Средиземна Дакия, тъй и Брегова Дакия, Втора Мизия, Дардания,
провинцията Превалитана с Македония, Горна Албания, Тесалия, тъй
наричаният остров Еврипос, Епир, Ливадия (земята между Тесалия, Епир и
Коринтския провлак)“ 44 .
Най-обща представа за териториите, подвластни на Първа Юстиниана

според текстовете, е картата на римските провинции от ІV век 45 . Съпо-
ставена с картата на България при Иван II Асен (1230), се наблюдава едно
впечатляващо съвпадение.
1.Таурисиум, Първа Юстиниана. 2.България при Иван II Асен заема същите

земи без Превалитания. 3. Народите от същите земи
Всъщност българските земи на запад съвпадат с границите на Първа

Юстиниана, очертани от император Юстиниан; те съвпадат и със земите,
които Рим нарича български Илирик (без Превалитания), те съвпадат и със
168
ГЛАВА ОСМА
земите на народите абанти, бриги, хаони, долопи, курети – Епир,

Акарнания, Аетолия, част от Илирия, Тесалия. А това са фактически
земите на Първа Юстиниана – Дардания, Превалитания, Албания, голяма
част от Македония, земите по река Морава. Най-общо казано, това са
земите, които Юстиниан към 535 г „присъединил“ към империята.
Къде е било седалището на Първа Юстиниана? В началото на VІ век

гражданската администрация на Балканския полуостров е разделена на две
префектури, едната от които е Илирия, включваща диоцезите Дакия и
Македония (с по-тъмни букви на картата). Провинция Дардания е влизала
в илирийския диоцез Дакия. Най-убедително засега е становището, че
седалището на Първа Юстиниана се е намирало в поречието на река
Морава (на север от Българска Морава), Moesia Superior, място, наричано
сега Царичин град, на около 70 км западно от сръбския град Лесковац, на
45 км от Ниш, „място с име Таурисиум“. Всъщност това е част от
префектура Илирия, а Анастасий Библиотекар казва за Юстиниан, че е
роден в Илирия. Прокопий Кесарийски също съобщава, че Юстиниан е
роден в Дардания (част от префектура Илирия): „В областта на
европейските дардани, които живеят зад пределите на Епидамна, наред с
укреплението, което се нарича Бедериана, има място с име Таурисиум. Тук
е видял светлината император Юстиниан, строителят на цялата вселена“ 46 .
Йоан Антиохийски говори за крепост Ведериана 47 , крепост в Илирик,
съседна на Ниш. В Пасхална хроника за Юстин, чичото на Юстиниан,
пише: „След царуването на Анастасий Дикор се възцарил Юстин Вендарит
тракиецът“.
На картата град Таурисион е указан в провинция Мизия, на запад от
река Морава, в Дардания. По протежението на Морава, както ще видим, на
север и на юг от реката, всъщност са станали и всички по-ранни и съще-
ствени сражения, водени от българите. Преди това обаче, любопитни
факти около самия Taurisium. Вероятно името на града идва от гр. Ταύρος,
‘бик’. Единствената добре запазена мозайка в една от няколкото черкви в
Таурисиум е изображението на бик и скорпион под него, известни от т.н.
римски митраизъм. Флавий Петър Сабатий (Юстиниан) е роден през 483
г. в Таурисиум. От антични скулптурни и релефни изображения се вижда,
че бикът е символизирал тракийския бог на плодородието, бога,
олицетворяващ слънцето, Сабазий. Съществуването на изображение на
символа на Сабазий в една християнска черква говори ясно за
отношението към старата религия, където Сабазий е Сина, богът Слънце.
Слънцето символизират и свастиките, с които е ограден централният
образ.
169
Първа Юстиниана в Таурисиум, Запазена мозайка от Таурисиум
Показателни за визията на западните Балкани към проблема Бог – Син са

и свиканите през 351 г., 357 г. и 359 г. събори в Сирмиум, в които ясно се
прокарват идеите на арианите, в документите на чийто събори четем: „И
никой не може да поставя под въпрос, че Отца е по-голям, защото никой не
трябва да се съмнява, че Отца е по-голям по чест и достоинство и
божественост, и в името на Отца Синът свидетелства, "Отец, който ме е
пратил е по-голям от мен." /Йоан. 14:28/. " 48
Както се казва, без коментар.
Но ако си мислим, че преклонението пред Сина е затихнало някъде към

6-7 век, то това не е така. Свидетелство са старите гербове от България с
образ на бик и равнораменен кръст, показани по-долу:
Стар герб на България, Сборник

гербовници, кодекс 391 на Баварската
държавна библиотека, л. 4 vок. 1530 г.;
Герб на херцога на България със столица
Бдин / Видин, Общ гербовник, Констанцки
кодекс,Конрад фон Грюненберг, л. 30,1483
г.
Герб на императора на България,

Ръкопис Add.15694 на Британскатабиблио
тека, л. 11 r,началото на 17 в.
Герб на херцога на България със столица

Бдин / Видин,Гербовник на Конрад
Грюненберг, ръкопис9210 на Баварската
държавна библиотека,л. 83 1602-04 49 .
170
ГЛАВА ОСМА
Едно от тези свидетелства е и изображението на бик под колоната на

Иван Асен в черквата Свети четиридесет мъченици в Търново. Тук има
възражение – каменният обелиск под колоната е от Никополис ад Иструм,
град построен „от римляните”. Но значи ли това, че когато е монтиран
каменният блок в 1230 г., царят не е видял главите на бикове под колоната?
И какво означава символът на бика в една християнска черква, със строго
определен канон в тринадесети век, каквато е била и „Свети четиридесет
мъченици”?
Черквата „Св. четиридесет мъченици” във

Велико Търново, пиедесталът под колоната с
надписа на Иван Асен, с изваяни глави на
бикове.
Тук бих коментирал и картата на Евсевий, известна и като карта на свети

Йероним, в която съществува надписът Mesia hec & Vulgaria. Твърди се, че
картата е копие от 12 век и надписът е добавен. В картата съществуват двеста
чтиридесет и осем топоними, голяма част от тях са със своята архаична форма.
Ако картата беше променяна, копистът би коригирал тези имена според
познанията от 12 век, но това не е направено; би коригирал и архаичното
изписване на името uulgaria, но и това не е направено. Kартата е на
Евсевий Кесарийски (265 – 340 г.) Така че, може да се каже, това е първото
писмено появяване на името България; четиринадесет години след смъртта
на Евсевий се появява името българи в Латинския хронограф.
Увеличен участък от
картата с надписа „Ми-
зия, тук е и България”;
долу - пълната карта на
Йероним от четвърти
век
171
172
ГЛАВА ОСМА
Мизия отново е наречена „провинция България” при въстанието на

Виталиан, който повежда „хуни и българи” срещу Анастасий, бунт по
чисто религиозен повод. Защо Мизия е наречена с името на Бога? Страбон
приписва на мизийците един чисто религиозен термина за древноста –
„ктисти” или „чисти”, което вероятно е приемано като „божи хора” 50 .
Българи нарича мизите и Димитър Хоматиат (1216 – 1234) , пишейки за
Климент Охридски: "Този велик наш отец и светилник на България бил по
род от европейските мизи, които обикновеният човек знае и като
БЪЛГАРИ...".
Вероятно понятието българи като божи хора е съществувало много по-

рано от първото появяване в писмените източници. Планините за
българите са свещени, Йордан описва народ с име „сакромонти”, вероятен
превод на латински на името „свещенопланинци”. Името Балкан – Блакан
(БОЛГ – БЛАГ) е име за планина, от която произхожда и самото име
ПЛАНИНА, чрез трансформацията Балкан – Блакан – Блахан – Плахан –
Плахан . (Блахан (βλαχάν) е тракийска глоса-топоним, опозната от
Hesychius. 51 ) Болгари или благани/блакани/благари са имена, вероятно
съществували още в древността в близки до изброените названия
религиозни форми. Затова името на картата на Евсевий/Йероним
названието Българиа като топографска област не би трябвало де е
изненада.
Александър Мошев също застъпва тезата за българското име като

„самоназвание с вероятно сакрално значение – „хора на бога” 52 . Като
пример той цитира Д. П. Даскалов, който още в 1913 г. твърди, че
„българи” произлиза от БОГАР, където БОГ е името на Бога – БОГ(ОС),
БОГ(АС), БАГ(АС), БАГА – тракийски названия на общото понятие БОГ.
Даскалов дава като пример и названието на свастиката БОГАР, надпис от
изображение, публикувано от Е. Герханд, което според Даскалов е „пряко
доказателство за връзката между българското народностно име и
слънчевото божество, чието олицетворение е свастиката”. Мошев обръща
внимание и на факта, че различните форми на наименованието „българи”
на запад стават синоним на „еретик”, „друговерец”, или, подчертава се
факта, че „българи” е религиозен феномен на „другомислещ”. Този момент
е подчертал в книгата си и Антон Съботинов цитирайки монах Алберт от
манастира „Троа Фонтен”, Франция, XIII в.: „ През 281 г. в Персия се
появила най-позорната ерес на манихеите, които в наше време се наричат
българи”. 53
173
„Илирите, далматите и даките, наричани българи.” В симеоновият

превод на Юдейски войни на Йосиф Флавий 54 е направена „творческа
добавка”, която гласи: „илоурїи же. и длъмате. и дакїи нарицѧ ємыи
блъгаре. въ истре живѹ щїи. поѡ д од͠немъ плъкомъ живоуще
римскыимъ”. Текстът показва, че в края на девети - началото на десети век
българите са имали ясна представа, че различни блкански народи са
наричани българи - „илоурїи же. и длъмате. и дакїи нарицѧ ємыи блъгаре.”
Тук трябва да си спомним отново за Папа Йоан VІІІ и страна на българите
– Илирик.
В същият сборник е цитиран и Йоан Малалла, който в шести век
дефинира балканския произход на българите чрез „нарицахѹ сѧ тогда,
моуръмидонесъ. нынѣ болгареи оунн.” Под мирмидонци Овидий разбира
това, което обикновено разбираме като народ - „Пестеливо е племето и
работливо, в мъките яко, готово да пази каквото добие” 55 .
„Българите, които по родово право завзеха родината си.” Българи на

север от р. Дунав и българи в Мизия, Епир, Дардания, Тесалия,
Превалитания и Македония обясняват добре думите на Анастасий
Библиотекар Цариградския Вселенски Събор 869 – 870 г.: „Българите,
които по родово право завзеха родината си”. Печално е, но българските
историци превеждат текста така: „Българите, покорявайки я според
варварското право”. 56
Интересни са събитията, развили се на север над Черно море.

Черняховската култура е уникално явление. Характерът на културата е
„удивително еднороден”– едни и същи по тип големи постройки, една и
съща керамика, еднакви оръдия на труда и предмети на бита, една и
съща високо развита аграрна техника, големи некрополи с биритуални
погребения – погребения с трупоизгаряния и такива с трупополагане –
паралелен балкански бит примесен с артефакти на местното население.
Всички тези факти карат известният археолог М. Б. Щукин да пише:
„Следите на черняховските селища на места се простират на
километри. Изглежда става въпрос за твърде многочислено население,
плътността отстъпва много на съвременната.” 57
Самото зараждане на Черняховската култура започва в годините след
завземане на Дакия от Траян. След 325 г. там пристигат нови бежанци.
Петдесет години по-късно пренаселеният с балканско население котел се
спуква – в 376 г. започва завръщане на Балканите, процес, известен като
Велико преселение. 58 Характерна черта на това наричано от късните
174
ГЛАВА ОСМА
западни историци „готско население”, на практика гети, 59 е арианството,

което на запад се запазва до края на 6 век.
Част от това население заедно с новопристигналите БОЛГАРИ остава
по земите над Черно море, където по-късно тези земи са известни под
името Стара Велика България.
При балканските народи религия, бит и вярвания съвпадат по причина

на факта, че става въпрос за ритуална религия, практикувана и вплетена в
ежедневието на народа. Този тип религия дори няма нужда от формални
жреци, тя е вградена в календара със своите специфични празници,
повтаря се всяка година и е вечна. Религия – безкраен празник, религия на
богове, носещи радост. Този факт е белязан в ранните християнски черкви
от Черно море до Адриатическо, в храмовете на Равена от V – VI век,
където цветя, животни и цветовете на живата природа пребладават.
Контрапункт на древната религия са монотеистичните тоталитарни
религии (юдейство, християнство, ислям), в основата на които лежи
принципът страх от бога, а отношението към останалия религиозен свят е
белязано с думите непоносимост и непримиримост.
Въпреки силовото налагане на новите принципи християнството беше
принудено да приеме съществени елементи от старата религия - това са
идеята за светата троица, трипръстото кръстене, кръстът, понятията отец и
син, датата на раждане на Сина, светиите като посредници/хероси; други
останаха в бита - коледното дърво, сурвачката, мартениците и много други
елементи на тракийските вярвания и обичаи.
Идеята за доминацията на БОГ и вторичност на СИНА е изначална и

движението на „така наречените болгари” в нейна защита е противо-
поставена на идеята за единосъщност, идентичност между Бог и Син в
лицето на Христос. Нарушаването на статуквото прояви съществуващото
древно название болгари, блъгари, хората на бога и контратезата
християни, защитници на „единосъщността” между Бог и Син, на новия
бог. Това противопоставяне е изразено кратко и ясно в посланието на
Персиан: „На християните българите направиха много добрини, и
християните ги забравиха, но Бог вижда.” Българите, както и
християните са верски елемент на различни начини на мислене и
приемане на света, или ако трябва да се изразяваме научно, на различни
религиозни концепции. Едната е тази на Сабазий, за което име учените
твърдят, че означава Свобода. Както и да звучи, движението на българите
е движение за САБАЗИЙ, движение за СВОБОДА 60 . Другият парадокс е –
и двете думи, и болгари, и християни имат едно и също значение –
добрите.
175
В български месецослови от ХІV век 61 , които се съхраняват в руски

библиотеки и книгохранилища, е записано, че на 14 ноември се почита па-
метта на св. Цар Управда, Юстиниан. Имайки предвид, че Руската църква
се развива след ІХ век под влиянието на българската църковна книжнина,
любопитен е въпросът – защо българите почитат цар Управда, Юстиниан,
за светец 62 ?
За светец е обявен и император Константин.
И двамата са родени на Балканите, недалеч от София.
За днешните историци и двамата са римски императори. За народите на
балканите те бяха балкански императори. И двамата го доказват – единият
прави от Рим провинция, като премества столицата на империята на
Босфора и способства за създаването на нова религия; другият дава
църковна независимост на българите чрез създаване на Юстиниана Прима.
176
ГЛАВА ОСМА
БЕЛЕЖКИ
1
Петър Георгиев, КАNАСYBIГI – КЪНAЗЬ У БОГА; правилното е КЪНAЗЬ.
https://www.academia.edu/32377620/%D0%9A%D0%90N%D0%90%D0%A1YBI%D0%9
3I_%D0%9A%D0%AA%D0%9DA%D0%97%D0%AC_%D0%A3_%D0%91%D0%9E%
D0%93%D0%90
2
Български етимологичен речник 2007 г. т. 1, стр.53., О.Н. Трубачев
Етимологический словарь славянских язьков,
3
Хермес Трисмегист, Корпус Херметикум VІ. „В бог единствено е Благото и никъде
другаде”. „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
4
Платон, Държавата в Съчинения, т.3, София: НиИ, 1988
5
О.Н. Трубачев, Етимологический словарь славянских язьков,
177
6
Иеросхимонах Спиридон Габровски "История во кратце о болгарском народе
славенском", 1792
7
https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%B3 :
„…старобълг. благъ ἀγαθός, χρηστός, καλός „добър, приятен“ (Зогр., Мар., Асем., Сав.
кн., Енин., Син. пс., Син. тр., Супр., Хил., Рил., Клоц., Сим. сб.), а като съставна част
на сложни думи калкира гръц. εὑ-, например: благочьстивъ εὑσεβής, благонравьнъ
εὑήθης, благородьнъ εὑγενής и др. Диал. значения: „милостив, кротък, сладък,
скромен, вкусен“, благо същ. „богатство, скромност, постна храна“. Сродни форми:
старосръб. благъ ἀγαθός (Вук. ев.), сърбохърв. благ „сладък, добър“, благо
„имущество, пари, добитък“, словен. blag „благороден, милостив“, blago „имущество,
скот“, чеш. blahý „блажен, щастлив“, blaho „блаженство, щастие, успех“, blaze
„добре“, пол. błogi „блажен, приятен, щастлив“, błogо „щастие, благо“, д.-луж. błožki
„блажен“, рус. диал., укр. болого „добре“. Рус. благой, благо са заети от черковнослав.
Тук се отнасят и слабозасвидетелстваните производни *bolgati „благославям,
блаженствам, наслаждавам се“ (чеш. blahati, слов. bláhať) и *bolgъva „вид гъба“, т.е.
„скромна храна“ (сърбохърв. благва, словен. blagva).
Праслав. *bolgъ, *bolgo има вид на архаична лексема, но няма сигурна етимология.”
8
Татяна Славова, „Владетел и администрация в ранносредновековна България .
Филологически аспект, „Древните индоевропейски паралели сочат припокриване на
значенията „бог, название на едно от божествата; господин, господар” и „богатство,
благо, щастие, участ” в стинд. bhagah, bhágas, *bhága „благосъстояние, щастие;
божество, господ” < ие. * bhág-o- „участ, съдба”, авест. baga, baγa „участ, съдба;
господин; бог”, парт. baγ „бог; господин”, стперс. baga-, согд. bγ-, скитско-
сарматските лични имена Βάγης, Βάγιος. Затова за συβηγη е напълно допустимо и
значение „богат, божествен, обожествен, [помазан] от Бога” < ие. *su- „добро, благо”,
*baga- „бог, богатство, благополучие”, тъждествени на иран. *su-baga.”
8
Български етимологичен речник 2007 г. т. 1, стр.53., Етимологический словарь
славянских язьков, О.Н. Трубачев
9
https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B1%D0%BE%D0%B3
10
Лука, 18-19.
178
ГЛАВА ОСМА
11
Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (Джинот) (1818 – 1882, Велес)
в 1851 година в "Цариградски вестник" пише: „Болгарин е производан от Бог, Болгаря
река — богатата река или -ри, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший,
вишший, величайший.”
12
Сократ, Църк. ист. I, гл. VIII.
13
Вл. Георгиев, Траките и техният език, 1977г., с. 80.
14
Дуриданов, И. Езикът на траките. С., 1976, с. 66.
15
Н. Йонков-Владикин. История на древните траки. С., 1911–1912, с. 105.
16
При Е.П.Блаватская, Эзотерический характер евангелий : ".... то тогда
таинственные слова были бы таковы: "Сын ЯЗО, ХРЕСТОС (жрец или слуга) СЫНА
БОГА (Аполлона) СПАСИТЕЛЬ от КРЕСТА" ;
http://www.theosophy.ru/lib/esoevang.htm
17
Александър Мошев Името Зиези в светлината на един епигравски паметник
https://www.academia.edu/32764382/%D0%98%D0%9C%D0%95%D0%A2%D0%9E_%D
0%97%D0%98%D0%95%D0%97%D0%98_%D0%92_%D0%A1%D0%92%D0%95%D0
%A2%D0%9B%D0%98%D0%9D%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%9D%D0%90_%D0
%95%D0%94%D0%98%D0%9D_%D0%95%D0%9F%D0%98%D0%93%D0%A0%D0%9
0%D0%A4%D0%A1%D0%9A%D0%98_%D0%9F%D0%90%D0%9C%D0%95%D0%A2
%D0%9D%D0%98%D0%9A
18
В „Описание на Елада” Павзаний казва: „Малко по-нататък има земна могила,
която е гробът на Аристодем, който. въпреки че е бил тиранин, не могли да се
въздържат и го нарекли Хрестос (добрия).” Преводът в скоби на гръцки е на самия
Павзаний. В същият смисъл е и казаното от Плутарх (четвърти век пр. Хр.), който се
чуди как такъв груб и скучен човек като Фокион може да бъде почетен с името
Хрестос.
19
Донка Петкова, 11 век, Стра българска литература, т.1. с. 300.
20
Василка Тъпкова - Заимова, Анисава Милтенова, 13 век, Историко-апокалиптична
книжнина, , с.272.Сказание за Сивила, с. 272.
21
Черноризец Храбър, За буквите.
22
Johannes Antiocheus, fr. 211 (4). Fragmenta Hist. Graeca, v. 4. Paris, 1851; Excerptа de
insidiis. Berolini, 1905, р. 135.
23
Един от малкото, които предлагат тезата, че БОЛГ-АРИИ е религиозно понятие, а
войните от Атила и по-късно са религиозни войни е Емил Захариев, който коментира и
изказването на Константин на шестия всленски събор; Захариев обаче не развива
своята теза, а очаква от читателите сами да открият връзката войни/събори
.(Авитохол, 18.07.2004 г.) Ванко Николов в „Първохристиянството на българите”
просто декларира религиозната връзка на името „българи”, без да я доказва.
24
Дејан Ѓоргиевски Прилог кон датираньето на виничките теракоти.
25
Петко Атанасов, „Â ѣ ð à è Ì ѣ ð à”
26
Димитър Ангелов, Образуване на българската народност, 327 стр.:
179
27
В. Н. Татищев Собрание сочинения, стр 192.
28
Йордан - южната граница на Скития са Черно море и р. Дунав, и там, в Скития, над
Черно море са поселищта на българите; Никифор и Теофан: Стара Велика България е
до Овнешки нос до Никропили, а Никропили се намира между Херсонес и делтта на р.
Дунав. Татишчев локализира Никрофили като залива на Днепър (Некропил, залив при
Днепер, уже так довольно ведом. На восточном мьсу при устьях реки, текучий в
залив, ест Адара, Константин, стр 113, место ближнее к Некропилам, нежели к
реке. В оном озере, которое сочиняют устииа рек Днепра и Бога ближе к морю тамо
ж святово Ефрена В. Н. Татищев Собрание сочинения, стр 192.) Багренородни
пише, че печенезите завземат земите на българите по Днепър и Днестър?
29
Петър Георгиев, Мизия, тук е и България.
30
Пак там.
31
Една от най-древните хаплогрупи на балкание I-M423 и нейното разпространение.
http://prarodinata.blog.bg/history/2013/09/04/avtoritetno-genetichno-izsledvane-potvyrdi-
che-bylgarite-sa-.1145641 Явно личи „преместване” от Балканите към Буг и Днепър.
180
ГЛАВА ОСМА
32
http://www.pravoslavieto.com/;
33
https://www.rassias.gr/9010.html (с благодарност на Peter Georgiev)
34
Пак там.
35
Асен Чилингиров, „Българската Църква”, http://www.otizvora.com/2014/03/6088,
http://www.otizvora.com/2016/09/8259
36
Йоан Антиохийски посочва, че Виталиан е родом от Залдава, градче в Долна
Мизия. Към 513 г. Виталиан заема поста командващ на федератите разположени по
Дунавския лимес. Според Дж. Б. Бъри той заема длъжността Count of the Federates (т.е.
Comes Foederatorum), която е овакантена от баща му Патриокъл.
37
Malalas. Corpus Scriptorum hist. Byzantinae, p. 402; cf. Exc. Ins., p. 169.
38 Павел Серафимов, http://lado.blog.bg/politika/2011/05/17/quot-bylgari-quot-i-quot-dronga-
quot-sa-lichni-imena.748903 : „Келтолозите твърдят, че друнгос е галска дума за военен
отряд, група хора – drungus (m) (a crowd) -OI drong, пропуска се обаче споменаването
на тракийския етноним другери – букв. другари, група, племе (Плиний. Естествена
история, IV-xi-40 – ad Mestum amnem ima Pangaei montis ambientem inter Haletos,
Diobessos, Carbilesos, inde Brigas, Sapaeos, Odomantos. Odrysarum gens fundit Hebrum
accolentibus Carbiletis, Pyrogeris, Drugeris...)
39
Henri Justel. Bibliothecae juris canonici veteris tomus secundus. Lutetiae Parisiorum, 1661, p.
8229; цит. по: Архимандрит Кирил Рилски. Българска самостоятелна църква в Илирия
на Балканския полуостров и нейната апостолска дейност (кратък историко-канонически
очерк). С., 1930, с. 5, 23. Виж новелите на Юстиниан на англ. език:
http://uwacadweb.uwyo.edu/blume &justinian/novel 121-140/novel121-140.htm.
40
Nicephori Gregorae, Historia Byzantina. – ГИБИ, 11 (1983), с. 126.
41
На тези факти обръща внимание през 1920 сръбският историк Драгутин Анастасиевич.
Папа Йоан VIII заповядва на цариградския патриарх Игнатий под заплаха на отлъчване
в срок от 30 дни да отзове епископите и клириците, които без всякакво право е
изпратил в земите на българите, от старо време спадащи към католическата църква
(април 878 г.). Папа Йоан VIII. Писма. – ЛИБИ, ІІ (1960). В цитирания пасаж папа Йоан
VІІІ употребява две различни категории – страната на българите е едно, езичниците,
завладели земите на българите, друго. Разбира се, тези сведения са извадени от
цялостния контекст на писмата на папата към Михаил и Василий I, където
обръщенията са конкретизирани за съответните независими държави.
42
Папа Йоан VIII заповядва на гръцките епископи, които са заграбили българския диоцез,
под заплаха за отлъчване в срок от 30 дни да напуснат цялата българска земя (16 април 878
г.) Папа Йоан VIII. Писма. – ЛИБИ, ІІ (1960).
43
Писмо на папа Николай I, 25 септември 860 г. – Epistulae, VI:438.
44
Ганчо Ценов, Покръстването на Българите.
45
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Ancient_balkans_4thcent
ury.png
46
Прокопий Кесарийски. За строежите, IV, 1, 17–27.
47
Тук има цяла серия от имена, които вероятно са преводи от различни езици или
диалекти, защото имат близки значения, но всички са свързани със Слънцето:
Ведериана е близка по смисъл на ведрина, ведър, ясен ден, бащата на Юстиниан
Сабатий е и с име Изток, изгрявам, Сабазтий или Сабазий е богът слънце, Таурисиум е
с произход на таурус, бик, което е и времевият, възрастов символ на Сабазий.
48
Созомен, Църк. ист. IV, гл. VI.
181
49
Гербове на България XIII – XIX век. Иван Войников, Петър Яначков, Стоян
Антонов.
50
На така наречените златни орфически пластини обръщението към подземните
богове, преди всичко към Персефона, е, че душата на мъртвия, на миста и бакха идва
“чиста от средата на чистите”; Платон в своите диалози пише за същите, че имат
чиста душа, затова са знаещи, познават светия път нататък.
51
Hesychii lexicon, 736
https://books.google.bg/books?id=xHpnAAAAcAAJ&pg=PA735&lpg=PA735&dq=Hesych
ius+%CE%B2%CE%BB%CE%B1%CF%87%CE%AC%CE%BD&source=bl&ots=ckNGR
5HTDA&sig=bJ06AgfcpsebJYwzRhfiRHCTQaw&hl=bg&sa=X&ved=0ahUKEwiQmtbk15
DWAhUFuxQKHbb3DUsQ6AEIOjAD#v=onepage&q=Hesychius%20%CE%B2%CE%BB
%CE%B1%CF%87%CE%AC%CE%BD&f=false Хезихий я превежда като „батракос”,
жаба, но същото е оспорвано от Хадзопулус, който твърди, че е топоним, подобен
съществува и до Филипи.
52
Александър Мошев, „Bolgar: Тайните на българският произход”, стр.46.
53
Антон Съботинов, България при цар Самуил и неговите наследници, стр. 138,
ЛИБИ, Т IV (Хроника на монах Алберт – увод) София, 1981 г. с. 179
54
http://www.slav.uni-sofia.bg/naum/node/1615
55
Овидий Метаморфози 77
56
Bulgares, qui iure gentile patriam suam subiugantes... е преведено в ЛИБИ, 2191
Българите, покорявайки я според варварското право, въпреки че iure gentile се
превежда семейно, родово право, а patriam suam – родината си.
57
М. Б. Щукин, Готский Путь
58
Петър Георгиев, Траки, Готи, Славяни
59
Виж Юлия Хаджидимитрова – Готи, сиреч гети, Асен Чилингиров - Готи и гети,
Петър Георгиев - Траки, готи, славяни.
60
Владимир Георгиев, Траките и техният език, 1977 г. 60 стр.
61
По: А. Чилингиров. Св. Юстиниан Управда (неиздадено).
62
За св. Юстиниан виж Пространен православен месецослов. Изд. Тавор, 1998
182
ГЛАВА ДЕВЕТА
Българската владетелска титла КАNАСYBIГI, както и другите части

от надписите на първите български владетели, е изписана слято, без
интервали между думите в надписи 56, 57, 58, 59, 60, 61, 64, 65. Титлата
е следвана от имената на Омуртаг или Маламир. В надписи 54 и 69 и
медальон на Омуртаг вместо КАNА е употребено КАNЕ. Как ще
разделим отделните части на записа зависи и от това на кой език ще
преведем написаното. Фразата е повече от нелепа – четенето на
българска титла би трябвало да се извършва на български – опитът за
разчитане на българска титла през филтъра на тюркските езици на
фона на нетюркския характер на имената на българските владетели
води до катастрофа – колкото автори, толкова и становища 1 .
1. KAН, КАНАС
Бешевлиев 2 разделя титлата на КАNА и СYBIГI по презумпцията, че
„κανα представя тюркската титла qan“, което съответства на приетата
от него теза, че древните българи са тюркска народност. Тук ще
разгледам аргументите на Бешевлиев, защото те са съществени и
приети априори от голяма част от историците, писали по темата.
Традицията на това разделяне следват Златарски 3 , Г. Бакалов, Вл.
Георгиев, Цветелин Степанов, Петър Добрев, Ж. Войников. В.
Томашек, Рансимън, К. Шкорпил, Сугарев, Иван Т. Иванов, К. Гербов,
П. Серафимов и А. Иванов по различни съображения разделят титлата
на КАNАС УБИГИ.
В българския език КАNАС е вероятен и възможен вариант на
старобългарската титла – КНЯЗ, която близост подчертава и
Бешевлиев. Втората част – УБИГИ – е съставна. „У“ в българският език
е предлог. Смисълът и произходът на втората част – БИГИ – са
разгледани тук.
184
Какви са другите аргументи на Бешевлиев против изписването на
първата част като КАNАС? Според Бешевлиев титлата не може да бъде
разделена на κανας υβιγι (тук изписването е на гръцки, в оригинала са
използвани както гръцки букви, така и латиница) „по чисто формални
причини“ – „в никой от досега известните надписи първият член на
сложните титли не се явява с гръцко номинативно окончание – ς“.
Бешевлиев има предвид надписи, в които е употребена титлата κανα
самостоятелно, без ς. (Използвано ли е това κανα самостоятелно ще
разгледаме подробно в изложението.)
Това е така, ако ς е окончание, но то може и да не е, титлата може да
е κανας и това да е нейният инфинитив, подобно на фригийските титли
кенас 4 и акенас 5 , имената на тракийските богове Дерзалас, Ермеас
(Хермес), Бистурас, Молодас, тракийските имена Ситас, Дидас,
Барсабас, Карбас Бускейлас, Геникелас, Дизас, Дамас, Дадас, Дизилас,
Дордас, Мукас, Неикиас, Хелкиас, Гермас, Талкас. С наставката -АС от
съществителни са образувани собствените имена βυζα – Βυζας, γερμ –
Γερμας, ζεις – Ζειζας, βουρ – Bουρας, ζισ – Ζισις, κοσα – Κοσας, πορ –
Πορας. 6
В три от надписите (в надписи 69, 54 и в медальона на Омуртаг)
καναςυβιγι е изписано като κανεςυβιγι. Възниква въпросът това κανε
какво общо има с κανα?
Надпис 54 – КАНЕ Медальон на Омуртаг CANES Надпис 69 – КАНЕС
Изписването на титлата като κανα или κανε поставя и по-

съществения въпрос – защо възниква този проблем?
Бешевлиев не коментира този съществен факт – вместо да обясни
феномена, той продължава с разсъжденията колко е невъзможно
съществуването на κανες (респективно κανας): „Формата κανες би
185
могла още по-малко да се смята за грецизирана с окончанието -ς,

понеже за това не би могъл да послужи никакъв гръцки образец от
мъжки род със завършек -ες в именителен падеж.“
Именно. Бешевлиев е прав, ες при κανες не може да е гръцко
окончание за м.р. в им. падеж, и то не е. Но имаме Θρακες (Тракия),
Σαμοθρηκες (Самотраки), Θρωες (Троя), Φρυγες (Фригия), Θυες (туес –
тракийско племе), βεβρνκες (бебрики – тракийско племе); Терес,
Сурагетес, Вологес, Бутес, Халес, Мукапайбес, Хередес. Т.е. κανες е
инфинитив на българската титла κανες или κανας, която трябва да се
изпише така, както са изписани в инфинитив всички други титли от
надписите, а те са изписани без гръцки окончания – например κανα,
βοιλα, κολοβρον. Горните разсъждения разделят κανεςυβιγι на κανες
υβιγι, a също така καναςυβιγι на κανας υβιγι 7 .
За същото това κανε (а то по същество е κανες), по-късно
коментирайки надпис 69, Бешевлиев все пак казва следното: „Тук тя
(κανε) би могла да се тълкува и като сближаване със стб. “.
Бешевлиев отново е прав, а какво да кажем за κανες, където според
него ς „не може да бъде окончание“? Това κανες не се ли доближава още
повече до , имайки предвид произношението на звука Ѧ като
н
ɛ ̃, е , а в румънската кирилица до 1860 г. като ja?
Разнобоят κανα – κανε поставя въпроса не е ли предизвикан
проблемът от наличие в титлата КАNАСYBIГI на български фонетичен
звук, за който в гръцката азбука няма символ и който е изписван в
старобългарската азбука като ( - малък юс; малка носовка) – т.е.
както в старобългарската титла . В този случай употребата на α
или ε може да се разбира като опит за намиране на заместител на ѧ .
Мариана Минкова и Иван Иванов си задават въпроса - каква титла е
κανα. Трябва ли непременно да свързваме титлата κανα от съставната
титла κανα βοιλα κολοβρον с титлата на върховния владетел? Техният
отговор е: „Κανα (canna) може да е титла на лице, подобно на жупан и
боила, изпълняващо управленски функции, различни от тези на
върховния владетел“. 8
Когато става въпрос за статута на κανα във второстепенната титла
κανα βοιλα κολοβρον, съществителните κανα βοιλα са в еднаква
граматическа позиция, в инфинитив. Ако κανα е титла на владетеля,
присъствието на владетелската титла в инфинитив в една по-ниска
длъжност е учудващо – не е възможно лицето да е едновременно и кана
владетел, и кана подчинен. Боилът може да е боил на кана, но
186
инфинитивът на кана не указва това – титлата кана би трябвало да е в
родителен падеж (за притежание – чий), а тя не е. Изводът е: κανα е
самостоятелна титла от по-нисък ранг, различна от κανας – κανες и
равностойна на βοιλα.
Трисъставната тюркска титла бойла бага таркан е титла на Тонюкук,
един от основателите на Втория тюркски каганат, от втория по
значимост тюркски род Ашида. Той е съветник на каганите Елтериша и
Билге от началото на VІІІ век. Върховната титла е каган, но тя никъде
не участва в съставните титли, защото е единствена. Титлите
император, крал, цар, а така също и канас не могат да имат
допълнения.
Нека да видим къде в надписите е използвана титлата КАНА
самостоятелно? В публичното пространство са описвани следните
титли:
КАНА БАГАТУР
КАНА ТАБАН, КАНА ТАРКАН
КАНА БОИЛА КОЛОБЪР
1. КАНА БАГАТУР. Тук става въпрос за надпис върху печат от IX–X

век, условно наречен печат на Йоан, със следния текст по Бешевлиев: +
Ἰωάν – νη βαγατ – ουρ κανα – Ηρτχιθυ – ηνω. Преводът е: „Господи,
помагай на твоя роб Йоан багатур кана Иртхитюенски“. По-късните
изследвания утвърждават превода „Йоан багатур – канартикин“.
2. КАНА ТАБАН, КАНА ТАРКАН. Става въпрос за прочит на титла,

упомена-та на Десетото заседание на VIII вселенски събор (28 февруари
870 г.) в Цариград от израза ilvestranna tabare. От самото изписване е
ясно, че в израза не съществуват нито КАНА, нито ТАБАН, нито
ТАРКАН. Моравчик предлага превода „ilues canna taban“, а Бешевлиев
и Гюзелев – КАНА ТАРКАН.
3. Кана Боила Колобър е засвидетелствана в надпис 14. Приема се,

че титлата е КАНА, въпреки, че ν и κ в надписа τòν κανα са изписани
слято – τò νκανα. Смисълът на това слято изписване не е обяснен.
Така че, в действителност, и трите случая показват, че КАНА не е

изписано никъде като самостоятелна титла.
187
2. У БИГИ
Разделянето на καναςυβιγι на κανας υβιγι се потвърждава, както вече
неведнъж е описвано, и от надпис върху надгробна ара, намерен край с.
Маломирово, Ямболско, описващ войната на Крум с Византия, където е
използвана титлата ΑΡΧΟΗ ΥΒΗΓΗ (тук I е изписвано като Н), където
конструкцията υβιγι е ясно отделена.
Колоната от Маломирово по публикация на Иван Иванов
Същото разделяне имаме и при надпис 57.
При надпис 66 имаме особен начин на разделяне. Буквите КАНАС и

БИГИ са изписани ясно. От буквата У е изписано ясно само част от
десния горен край, който знак наподобява апостроф. Може да се
допусне, че отбелязването на липсващата буква с апостроф е допуснато
съзнателно, за да се изрази ясно разделянето КАНАС УБИГИ. 9 Тезата,
че У е заличено по-късно е неоснователна в предвид дълбочината на
буквите.
188
2.1. БИГИ. Екатерина II и граматиката
В годините 1787–1789 в Русия в два тома излиза „Сравнительные
словари всех языков и наречий, собранные десницей Всевысочайшей
особы императрицы Екатерины II“, известно и под името „Речник на
Екатерина II“ и „Речник на Палас“. Това е речник, който обхваща общо
201 отделни езика от Евразия. Там под думата БОГЪ за т.нар.
малоруски език (земите на днешна Украйна) е изписано значението
БИГЪ.
Именно – и в днешния украински имаме замяна с гласната /i/ на

древноруските /ê/, /о/ и /е/: снiг «снег», сiль «соль», нiж [нiж] «нож», рiг
[рiг] «рог».
Любопитен е следният момент: изследвайки конструкцията УБИГИ,
Татяна Славова 10 описва множество близки думи на различни народи –
ibigi, ügä, hubaga, yavuga, bhaga, bhagah, bhágas, *bhága, baga – но за
отбелязване е фактът, че в нито една от така посочените не присъства
звукът „с“, което косвено указва принадлежност на „с“ към КАНАС.
189
Ето какво пише Славова за близките до УБИГИ думи (тук изключвам

препратките към авторите от текста): „Древните индоевропейски
паралели сочат припокриване на значенията „бог, название на едно от
божествата; господин, господар“ и „богатство, благо, щастие, участ“ в
стинд. bhagah, bhágas, *bhága „благосъстояние, щастие; божество,
господ“ < ие. * bhág-o- „участ, съдба“, авест. baga, baγa „участ, съдба;
господин; бог“, парт. baγ „бог; господин“, стперс. baga-, согд. bγ-,
скитско-сарматските лични имена Βάγης, Βάγιος. Затова за συβηγη е
напълно допустимо и значение „богат, божествен, обожествен,
[помазан] от Бога“ < ие. *su- „добро, благо“, *baga- „бог, богатство,
благополучие“, тъждествени на иран. *su-baga“.
Разбирам старанието на г-жа Славова за избягване излишна
колегиална конфронтация по проблема, но да цитираш непрекъснато
БИГИ и след това да заключиш „за συβηγη е напълно допустимо и
значение „богат, божествен, обожествен, [помазан] от Бога“ е
прекалено. Можем само да благодарим за задълбочения и полезен
анализ.
2.2. Предлогът У
В днешния български език предлогът У се употребява за означаване:
1. физическа близост – живея у Петър, у тях, у сестра си;
2. качество или принадлежност на лице: това го има у Вазов, също
като у Петър;
3. признак за принадлежност към общност: у българите, у
животните.
В украинския език посочените три позиции се изразяват

приблизително чрез т.нар. местен падеж, показващ
местонахождението на предмета в пространството или времето – у
матер-і, у ноч-і, у тін-і, у кущ-і, у мрі-ї. Посочените примери
съответстват на формата У БИГИ.
В руския и българския конструкцията у бога се употребява често –
прося у Бога, у бога молим, словото беше у Бога, у Бога свои планы,
на ладони у Бога.
Формата у біг-і има и смисъл на друг вид близост или принадлежност
към бога, която би могла да се изрази с днешното божи.
190
В българския език по същата схема (биг – убиги) се наблюдава
образуване на глаголна форма от съществително, дефинираща и
състояние: вълк – увълчи, плът – уплъти, смърт – усмърти, равностойни
на увълчен, уплътен, усмъртен; убожи или убожен се доближава до
обожествен, израз, често употребяван по отношение на тракийските
владетели.
Интересен е случаят на израза „убоги“, равностойно на украинското
„убиги“, който в руския се превежда „беден“. Кои са тези „бедни“
„божи хора“. Не бих изключил произход на думата като продукт на
наблюдение върху християнската монашеска общност. Основание е
надписът на чъргубиля Мостич: „Тук почива Мостич, който бе
чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър. А на осемдесет години,
оставяйки чъргубилството и всичкото си имущество, стана монах и
така свърши своя живот“.
3. Северното Причерноморие
Но защо У БИГИ и защо украински език? Каква е връзката на
българите и титлата «княз» със земите на днешна Украйна? Като
доказателство, че българите определят владетелите си по родове,
Бешевлиев пише: „У българите князете стават според техния род“, като
се позовава на т.нар. Именник и на Йоан Екзарх. 11 Именно в Именника
е посочено: „Тези петима князе държаха князуването от другата страна
на Дунава 515 години“. Не е тук мястото да задаваме въпрос защо
Бешевлиев употребява думата „княз“, а пише „хан“, съществен е
въпросът къде зад р. Дунав са „князували“ тези пет князе, където „княз“
е наречен и Аспарух.
Къде е мястото на това „кнажение“, княжество? Ако разгледаме по-

внимателно съобщението на Теофан, Йордан и Птолемей, ще стигнем
до извода, че Стара Велика България или българските селища са над
Черно море, на река Буг 12 , между реките Днепър и Прут – т.е. южните
области на днешна Украйна и Молдова, което е едно достатъчно
основание техният език да е близък до този на т.нар. малоруски език и
да има същата граматика.
191
Фактът, че българските владетели са имали за своя титла

„славянската“ и са обитавали южните земи на Украйна,
говори ясно за езика на древните българи.
Какъв е бил характерът на населението в този регион? След първи
век в земите на Украйна, в резултат на римската инвазия на Балканите,
бурно се развива т.нар. Черняховска култура, която всъщност е един
огромен бежански лагер на балканско и карпатско население. 13 Това
показват и историческите сведения, и археологическите материали,
чиято керамика е предимно с балкански характер. Некрополите
показват смесен характер на погребенията на местно скитско население,
погребения на източни сармати, а също така и тракийски. По-късно тук
се преселват и бежанци, несъгласни с насилствената християнизацията
на балканите. През четвърти век по-голямата част от това население
масово се преселва отново на Балканите, акт известен като Велико
преселение на народите.
На първата карта е показано разпространението на Черняховската

култура в земите на север от Черно море, като най-голямата плътност е
по поречието на реките Прут, Днестър и горното течение на р. Буг.
Според Теофан и Йордан 14 там се намират и българите, Стара Велика
България („зад нос Овнешко чело“ – Теофан, „между агатирсите и
хуните“ – Йордан); а още през втори век Птолемей помества там и
народа бургиони (бургари, булгари) 15 , показан на втората карта (карта
на Ортелиус, адаптация по сведенията на Птолемей и Йордан; р. БУГ е
изписана със старото си име Хипанис, подменено от новите заселници,
БУГари, българи, блъгари).
Между Прут и Днестър е и т.нар. Бесарабски Буджак, влизащ в т.нар.
Аспарухов Онгъл. 16 Тук е и така наречената планината Peuki (по името
на народа Певкини) и блатиста местност до нея на река Буг. Река Буг,
192
наричана и Бог, и Буга, описвана от Никола Грегора като Булга, от
която дошли българите.
В следващите векове след Черняховската култура на същите земи се
развива по-примитивната Пенковска култура със значително по-малко
население. Там са земите на анти и българи. Втората вълна на
преселване започва в края на пети век със славянобългарски нападения.
Описаното българско присъствие в земите на северното Причерноморие
е основата, която ясно и недвусмислено обяснява титлата У
ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ.
4. Хронология
Надписите с КАНАСУБИГИ са от 814 до 831 г. за Омуртаг, за
Маламир – от 831 до 836 г. Св. княз Борис I Михаил е управлявал в
периода 852–889 г., а сведението за титулуването му като княз е от 907
г 17 . Автентичен запис на титлата във вида (не късен препис) е
надписът на Пресиян от 1061–1062 г. През 1978 г. при археологически
разкопки на средновековна ротонда в град Михаловце (унг. Михалд) в
източната част на днешна Словакия е открит надгробен надпис с
кирилски текст. Той е разчетен и публикуван от известния славист
Войчех Ткадлчик 18 , който категорично свързва надписа с личността на
българина Пресиан, сина на Иван Владислав.
Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997],
[починал] в годината [1060/1061].
19
Последното детайлно проучване на паметника е на М. Виздал и Н.

Николов 20 , които също потвърждават отношението на надписа към
Пресиан ІІ, наричан от Скилица „Българинът“.
193
Най-ранният автентичен литературен източник (не препис), където е

употребена титлата , е Супрасълския сборник (Codex
Suprasliensis), старобългарски кирилски сборник от Полша от средата
на Х век – като книенз или къниенс.
Титлата е описана като кназь в Симеоновия (Светославов) сборник в
1073 г.
Титлата фигурира и в глаголическия старобългарски ръкопис
Асеманиево изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium
Assemani), датиран от втората половина на X или XI век.
Формата КНЯЗ се среща в Тмутараканския надпис от 1068 г. като
кназь.
Ареалът на КАН – КАНЕЗ – КНЕЗ е широк, Ибн Хордадбех описва в
885 г. владетеля на Сакалиб с титлата „knaz“ 21 . Под „сакалиб“
арабските източници наричат както население в Източна Европа, а
също така и волжските българи (Ибн Фадлан).
Разпространението на титлата във формата сред
славянската езикова група е естествено, движението на балканските
племена на север, особено след римската инвазия, е известно. Не буди
учудване и разпространението й всред германските племена
(KUNingAZ). Според Страбон непосредствено до свевите, обитаващи
Херкинската гора (планината Херц) 22 , са гетите; определено вторият
етнообразуващ елемент при германите е славянският – в края на Х век
земите на изток от Елба били наричани Склавиния (склавини), за което
пише в XI век немският хронист и богослов Адам Бременски 23 .
Склавините, които според Теофилакт Симоката преди били наричани
гети. 24
5. Още за титлата КАН

Според Фасмер немското kuning е производно на формата за „род“ –
kuni, а от него пък e произлязло кънас, княз 25 при славяните. Към тази
основа (kun) -ing е наставка както при вик-инг, викинги, подобно на
наставките при туринги, тервинги, каролинги, лакринги, хасдинги. На
Балканите същата роля изпълнява наставката -ас/-ес в кан-ас/кан-ес.
Протоиндоевропейската дума за род е *k(w)en, за основа на което е
прието γενος – род, потомък, откъдето е и κενθος (чедо), и.е. *ken-to е
със значение „произхожда, започва“, „начален, пръв“; употребявано е и
за млади животни, деца, поради което Гиндин 26 смята за правомерно да
194
се предположи значението му „първенец“, „първи“. Но „кен“ има и
значения, близки до казаното от Фасмер – *k(w)en, означаващо и
„глава“, „главен“, се свързва и с келтското cеаn – „владетел“, „вожд“; в
ирландския ceann, cinn (caː n̪ ˠ , ciː nʲ ) е „глава“; в келтските езици
*k(w)enno е „глава“, но в ирландския CEANNAIRE е „водач“, „лидер“.
Разбира се, следвайки Фасмер, същото би трябвало да важи и за КАН.
От основата КАН и неговите варианти са българското къназь,
сърбохърватското кне̑з, „князь“; словенското knȇz, „граф, князь“; др.
чешкото kněz; слвц. kňaz „священник“; польски ksiądz – също, в. -луж.
knjez „господин, священник“; н. -луж. kněz „господин, священник“;
полаб. knąz „дворянин, помещик“; прагерм. *kuningaz или гот. *kuniggs;
д.-в.-н. kuning; фин., ест. кuningas, „король“; латински – kungs
(господин) и ķēniņš (король); литовски – kunigas или kunigaikštis;
саамски – gonagas или konagas; татарски – kenäz, 27 др. инд. кани лид.
кане имат значение на жрец, мъдрец, поет…” 28 Значението на титлата е
от владетел (водач) до жрец (свещеник), което има повече връзка с
древна йерархия и по малко с род, както предлага Фасмер. Горното
утвърждава историческия факт, че в миналото владетел и жрец са
съвпадали, а разделението е късно.
Вероятният произход на КАНАС/КАНЕС от основата КАН и
суфиксите -АС/-ЕС от тракийската именна система ни заставя да
потърсим повече сведения за митичната основа КАН, от която
евентуално произлиза въпросната жреческа/владетелска титла.
КАН участва в древните тракийски названия κανζηρηνος
(КАНзиринос) и κανδαον (КАНдаон), където зиринос и даон са епитети
към основата КАН: зиринос е със значение звяр, а даон или даос e
тракодакийското название на вълк. Кой е този митичен КАН с
качествата на вълк и звяр? Обобщен отговор на въпроса е написаното от
Ликофрон в „Александра“, което всъщност е единственият древен
литературен източник по проблема, който гласи: „ ...богът на
крестоните Кандаон или Мамертос, войнът вълк“ 29 .
Крестоните са тракийско племе по поречието на река Струма,
Мамертос при латините е название за бога на войната Марс, идентичен
с тракийския Арес. В случая имаме свързване на бога на войната Арес с
образа на вълк, което има своето историческо обяснение.
Историческите факти за съществуването на воини вълци са широко
известни в европейския ареал. Кучето вълк е степен на инициализация
при младите войни, преминаващи сложна система на обучение.
195
Следващата стъпка след хората-вълци са войнските братства, които са

съставлявали елита на всяка войска в преддържавните образувания.
Вероятно начело на всяко братство е стоял КАН, КАНАЗ, КАНЕЗ или
носещият съответното наименование при конкретен народ – кне̑з, kňaz,
ksiądz, kungs, *kuniggs, kuningas, kuningas, който е или жрецът, или
владетелят, или и двете заедно.
Градът на вълците (естествено, не реални) Даусдава е град на гетите,
споменат от Птолемей; гетите даки воюват срещу римляните под знака
на вълчия символ – знаме змей с вълча глава.
Вълкът змей, изобразен на наколенник от могиланска могила и същият при

даките, при българите споменат като знаме – „конска опашка“. Същото изображение
се среща при бойните тръби на келтите.
Може би показаната по-долу тракийска миниатюра (начелник) е

изображение на воина вълк или на бога на войната Кандаон.
На следващите илюстрации са воини вълци от Швеция и

келтика; киевски псалтир от 1397 г. показва Христос, проповядващ сред
воините вълци.
196
Тракийският бог КАНзиринос (κανζηρηνος) е наричан закрилник
(херос), което е отбелязано с надпис от плочка на тракийски конник от
Кричим. 30 Надписът съобщава за благодарствено жертвоприношение
към КАНзиринос, направил кучетата му зли (разгневени).
Същият епитет ζηρηνος е употребяван при Аполон и Хеката;
Зеринтия (Ζερυνθία) е името на тракийска богиня, чийто култ е
съществувал на о. Самотраки и в днешна Югозападна България. Освен
Защитница на зверовете, Артемида е наричана и likaena, likaeus,
likomeda, likotharses – различни епитети с името на вълка; Харпалике
или „граблива вълчица“ е митична героиня на траките, дъщеря на
тракийския цар Харпалик.
„По меонийски (меони, тракийско племе) Хермес също е наричан
κανδαυλης“ 31 . Хермес или Ερμεας е висше божество на тракийските
царе; Ерми е един от родовете на българските владетели от Именника
на българските князе.
Схолистът на Ликофрон отбелязва: „Орион, когото беотийците
наричат Кандаон“ 32 . Орион или „великият ловец“ е наричан също
Кандаон.
Кандавл е име на лидийски владетел (Лидия се намира върху
териториите на Фригия), записано от Херодот 33 , но в коментара се
предполага, че това е титла (вероятно заимствана като име.)
Интересно е разпространението на словосъчетанията, близки до
името КАНДАОН.
Кандава е планина в Епир.
Кандава е град в Латвия и област в Пакистан.
Себастиан Мюнстер през 16. век означава Скандинавия като
Кандавия.
Candamius е епитет на галския Юпитер, Астурия, Канданедо.
Candiedo и Canetonnensis са епитети на Меркурий, местно планинско
божество в Галия.
197
Горните текстове не са богати на информация относно етимологията

на КАН, думата се явява ендемит, употребявана с тясно
предназначение, но съществен е моментът на връзка на титлата или
епитета с богове, от които тракийските Арес 34 , Хермес 35 (Херодот) и
Орион 36 ; впечатлява и обширеният регион на разпространение, особено
на конструкцията Кандава 37 .
Кандаон и съответно КАН се идентифицира с представата за воин, а
като бог на войната – и като водач на воини, главен, първи.
За Кандава/Скандава/Скандинавия: дори в XI век земите зад Рейн и
Скандинавия са описани като безплодни и диви 38 , може би именно този
факт отразява името Кандава. Вероятно първите преносители на името
в този регион са от народа, наричан с общото наименование Geats,
обозначени от Птолемей като Goutii и Dauciones, наследници на гети и
даки.
Титлата КАН присъства от трети век пр. Хр. в името на скитския цар
в Добруджа Канит. Йордан говори за вожд Кандак при аланите,
заселили се в Малка Скития и Долна Мизия. Аварските посланици се
явяват в Европа през 558 г. пред византийския император, предвождани
от Кандик. 39
Павел Серафимов цитира и древни надписи с титлите АКЕНАС 40 ,
КАНАС 41 и Kάνας 42 .
6. Кучето вълк при траки и българи

Колко са дълбоки корените на митичния бог КАН? Колко е далеч от
нас представат за войнът жрец във вълчи образ? Скитът Ишпака в съюз
с мидийците в 670 г. пр. Хр разбива кимерите с действителни кучета
вълци . Богът Кандаон не е взел само образа на кучето вълк, той е и
самото име. Защото ако δάος е фригийската дума за вълк, както казва в
пети век пр. Хр. Хезихий Александрийски, „то καν от и.е. *kwon, *kwn е
тракийското, фригийско (и лидийско, б.а.) съответствие на гръцкото
κυων, латинското canis – куче” 43 . В миналото кучето и вълкът са
отразявали двете страни на една симетрична семантична представа; те
са видимо различими, но и равнопоставени, както показват
изображенията на куче и вълк от Летнишкото съкровище и
Панагюрище. Кучето вълк обединява две изключващи се същности - на
мирната и дивата природа, на бога и сатаната. Той е демонът на войната
кого ненавиждат, но на когото се молят.
198
Изображенията на куче и вълк от Летнишкото съкровище и Панагюрище
Според Д. Гергова могилите на гетската Даосдава са огледален образ

на съзвездията Малко куче, Голямо куче и Орион. В некрополите на
Даосдава гетите са извършвали жертвоприношения на кучета и вълци, в
пещера на остров Самотраки същите жертвоприношения са извършвани
в чест на тракийската богиня Зеринтия.
Кремонският епископ Луидпранд описва Баян, сина на Симеон, който
можел да се превърне във вълк така, както го правели нервите от
другата страна на Дунава, описани от Херодот. Архиепископът на
Охрид Теофилакт Охридски пише, че поради скитското си суеверие
българите почитали слънцето, луната и звездите, а също така принасяли
в жертва кучета.
Изображение от Плиска: жрец/владетел, изобразен с млади вълчета,

над тях извисяващи се змии; същият символ (змиите) в сцена на
инициализация в релеф от НИМ „Дунавски конници” 44 . Една
„загадъчна” близост между римско и бългаско изкуство.
199
Изображение от Плиска: войн с тотемно изображение на вълк, в ляво е

тотем на римските легиони, орел:
Българите са вярвали в това, което и техните предци, траките. И как

иначе, нали техните владетели Омуртаг и Маламир носели тракийската
титла , първообраз на която е името на тракийския бог
КАНДАОН – воинът вълк.
200
БЕЛЕЖКИ:
1
Томашек смята, че надписът трябва да се чете „славният или великият кан“,
Бешевлиев смята, че надписът трябва да се чете „хан водач на войската“, Златарски е
на мнение, че надписът трябва да се чете „велик хан“, Цветелин Степанов смята, че
„субиги“ е свързано с „блестящ“, „проблясък“, Съселов е на мнение, че KNZZЪ
произлиза от ΚΑΝΑΣ, „мъдър завоевател (владетел)“ – според Емил Живков като
превод чрез латински език, „звезден, небесен владетел“ – Петър Добрев, „владетел –
син на бога“ – д-р Ж. Войников, „княжеска божественост“ – Иван Т. Иванов.
2
Бешевлиев, Веселин. Прабългарски епиграфски паметници. София. 1981
3
Златарски, Васил Н. История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-
българското надмощие (679–852), 15
4
Younger, J. Linear. A reversed Lexicon (по Павел Серафимов,
http://sparotok.blogspot.bg/2013/06/blog-post_23.html )
5
ALEXANDER LUBOTSKY, The Old Phrygian Areyastis-inscription
6
Георгиев, Вл. Тракийският език
7
Иванов, Иван Танев. Върху значението на владетелските титли KANAΣYBIΓI и
CANISAUCI при прабългари и авари: посочва като аналог евталитската титла канас-
тархан (χανας- ταρχαν) (Ferdinand Justi. Iranisches Namenbuch. Marburg. 1895, с. 155,
169–170), а също аварската титла capcanus
8
Минкова, Мариана, Иван Иванов. За значението на надписа върху оловните печати
на Йоан и Михаил от началото на християнската епоха: „Трябва ли непременно да
свързваме титлата κανα (кана) с върховния владетел?“ – този въпрос си задават
авторите и отговорът е, че „κανα (canna) може да е титла на лице, подобно на жупан и
боила, изпълняващо управленски функции, различни от тези на върховния владетел“.
9
Пропусната гласна се означава с апостроф ако е в края на думата, когато следващата
дума започва с гласна. Рядко се среща обратният случай - пропуска се началната
гласна от втората дума (какъвто е случаят), при запазване последната гласната от
предната дума. Случаят е неясен, но не може да става въпрос, че У е изтрито – то
просто не е изпълнено.
10
Славова, Татяна. Владетел и администрация в ранносредновековна България.
Филологически аспект.
11
Бешевлиев, В. Прабългарски епиграфски паметници, V, Прабългарската
обществена и държавна структура http://electronic-library.org/books/Book%200068.html
12
Георгиев, Петър. Мизия, тук е и България. http://www.otizvora.com/files2015/pg-
miziavulgaria.pdf
13
Георгиев, Петър. Траки, готи, славяни
http://www.ivanstamenov.com/files2010/trakigs.pdf
14
Георгиев, Петър. Мизия, тук е и България, с. 226–228.
http://www.otizvora.com/files2015/pg-miziavulgaria.pdf
15
Пак там
16
Бонев, Чавдар. Праславянските племена, с. 113–116
17
Стара българска литература. Т. 3. Исторически съчинения. Съст. и ред. И. Божилов,
София, 1983, с. 102. Приписката на Тудор Доксов (племенник на Борис I) от 907 г: „В
201
същата година, на втория ден от месец май, в събота вечер почина рабът божи –
бащата на този княз [Симеон], – великият и почтеният, и благоверният наш господар
княз български, именуван Борис, а християнското му име е Михаил.[
18
Павлов, Пламен. Пресиан и последният владетел на първото българско царство
(1018 г.)
19
Виздал, Мариан, Николай Николов. Епиграфският паметник от ротондата в
Михаловце в светлината на новите проучвания
20
Виздал, Мариан, Николай Николов. Епиграфският паметник от ротондата в
Михаловце в светлината на новите проучвания
21
Ибн Хордадбех. Книга путей и стран. М. 1986. Под „сакалиб“ арабските източници
наричат както население в Източна Европа, а също така и волжските българи (Ибн
Фадлан).
22
Страбон. География, 7.1.3 За земята на гетите, граничеща с тази на свевите,
Страбон продължава: „Тя, макар и да е тясна в началото, като се изпъва по течението
на Истър на южната му страна и на отсрещната покрай планинската част на
Херкинския лес (защото земята на гетите обхваща и тази част от планините), след това
се оширява на север чак до тирегетите (7.3.1.)
23
Adam Bremenski (1050. – 1081./1085) Gesta Ecclesiae Hammaburgensis pontificum
24
Симоката, Теофилакт. История VІІ, 2,5: „Гети, наречени още склавини,
прекосяват границите на Тракия... Склавини или гети, защото така бяха наричани в
древността.“
25
Vasmer's dictionary,
https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%83%D0%BD%D0%B3
26
Гиндин, Л.А. Древнейшая ономастика Восточньх Балкан 77 стр.
27
Пак там
28
Л.А. Гиндин, Древнвйшая ономастика восточних балкан, стр 55
29
Lycophron, Александра, 930
30
Detschew, D. Die thrakischen Sprachreste, Vienna, 1957, repr. 1976
31
Hipponah (fr. 4, Diehl 3, 77 по Вл. Георгиев, Тракийският език).
32
„Orion, когото Boeotians наричат също Kandaon“, според схолиста на Ликофрон.
33
Херодот, История, 7
34
Схолиите към Lycophron
35
Hipponah (fr. 4, Diehl 3, 77)
36
Схолиите към Lycophron
37
Тези две обстоятелства не говорят в полза на позоваването на Хипонакс
(Hipponah), че меонското име καν δαυλης съответства на гръцкото κιναγχα – куче и
давя. Терминът „кучедавец“ трудно може да бъде отнесен както за Хермес, така и за
Арес.
38
Страбон. География, Адам Бременски, Gesta Ecclesiae Hammaburgensis pontificum
39
В таблицата по-долу са поместени тракийските, келтски и германски имена с корен
КАН. Списъкът е съставен по „Българският именник в стара и нова Европа” на
Николай Тодоров.
202
„Trac.“ „Altkelt“ „Germ.”
Kande Candua, Cand Kande, Kando, Kand

Kandon, Kandio, Kandion Can Kan,
Kanzo Cane, Canius Candu, Candulus
Kani, Kaneo Canecosedlon Cannicus
Kaneo Canius Canin
Kankaro Cancilus Kanka X
Kan Canto, Cantium, Canco XI, Can
Kanane Cantorix Canto IX
Cantobenna Canto IX
Cancius Cano X, Canu
Cantiori Kantulus
40
Lubostky, A. The Old Phrygian Areyastis-inscription. Kadmos, 21, 1, 1988, p. 9-26
41
Younger, J. Linea.r A reversed Lexicon
42
Павел Серафимов, “НОВООТКРИТОТО” ТРАКИЙСКО ИМЕ KANAC И
БЪЛГАРСКАТА ТИТЛА KANAC , Pinar Özlem-Aytaçlar. An Onomastic survey of the
indigenous population of North-Western Asia Minor
http://sparotok.blogspot.bg/2017/07/kanac-kanac.html
43
Георгиев, Вл. Тракийският език, БАН, 1957 г., с. 58
44
В контекста на Дунавските и Тракийски конници змията символизира Духа на
живота, негов пазител и защитник, при Асклепий също.
203
204
ГЛАВА ДЕСЕТА
ОЩЕ ЗА ТРАКИТЕ
Мадарският конник и яздещата
Артемида
Изследванията
През 2014 г. бях поканен от проф. Валентин Тодоров да присъствам по
време на реставрационни дейности на Мадарския конник. Същото нещо се
повтори и през 2015 г. Беше направен обстоен анализ на измененията в
структурата на паметника с течение на времето и проследена тяхната
последователност. Беше направена сравнителна съпоставка между
реалните елементи и дадената за тях оценка в изследването на БАН от 1956
г. със заглавие „Мадарският конник” 1 . Първото основно противоречие,
което се прояви, е следното:
Изследователите от БАН приемат, че паметникът е такъв, какъвто е бил
и при самото изграждане и измененията, които е понесъл са по причина
единствено на атмосферните влияния.
С проф. Тодоров стигнахме до единодушният извод, че паметникът е
претърпял и съществени и целенасочени изменения от човешка намеса, с
цел отдалечаване от първоначалната идея на изображението, т.е., той не е
това, което е бил. Този факт е забелязан от Шкорпил и той стига до идеята,
че паметника е бил вече „реставриран” в миналото 2 . Подробен анализ на
паметника като цяло и измененията - природните и целенасочени направих
в издадената от мен през 2015 г. книга 3 . Настоящата статия има за цел чрез
паралели с исторически артефакти да се направи опит за неговата
датировка, да се изясни ролята на лъва от релефа. Но преди това за яснота
ще се опитам да посоча и наименувам само някои съществени грешки,
довели до изкривената и невярна картина изградена от авторите на
изследването на БАН.
.
1.Отказ от обяснение.
„Реставраторите” (по Шкорпил) на обекта очертават фигурите на релефа
с жлеб широк около 2 см. и дълбок 2 см. Така посоченият контур
преминава и през задния десен крак на кучето, като частта на крака под
контура липсва. Авторите твърдят: „Тази странна особеност остава
засега една загадка, на която днес не може да се намери един
правдоподобен отговор “ 4 .
Обяснението което дава проф. Тодоров е ясно, логично и разбираемо –
контурът е направен по късно и очертава остатъка от разрушения вече от
206
МАДАРСКИЯТ КОННИК И ЯЗДЕЩАТА АРТЕМИДА
водата десен крак, излизаща от каверна над него. Контурът е бил

необходим за по силно открояване от скалата на износения вече релеф. Пак
с цел открояване релефът, контурът и надписите са боядисани в червено.
Фиг.1
2. Премълчаване на факти:
а) Контурът преминава и през пространство в ниша зад конника,
образувана от паднало парче от скалата. Това е станало при естественото
разцепване на паметника на две части. Този факт е отминат с мълчание от
авторите на изследването.
Фиг 2.
б) Шкорпил отбелязва факта на съществуване на „триъгълно

украшение”, наподобяващо диадема 5 на главата на конника. Авторите
премълчават и този факт. Странното е, че това украшение завършва в
207
дълбока ниша преминаваща през челото и лицето на конника, появила се

по-късно, по вероятно съзнателно направена с цел ориентиране на образа
от „полуанфас” в „профил”.
Фиг. 3
в) над т.н. „главата на лъва” на стената зад нея е очертана обширна
вдлъбнатина, контура на която изобразява горната част на глава на лъв –
две уши и теме, очертани с контур, съществуващ и сега. Анализът показа,
че там е била действителната, реална глава на лъва, а вдлъбнатината се е
появила вследствие грубото ѐ изкъртване. Върху тялото на лъва са
останали следи от гривата на лъва. При налагане върху вдлъбнатината
изображение на лъвска глава се вижда, че то съвпада идеално както с
контура теме-уши, така и с остатъците от грива по скалата. На фиг. 4-1,2
ясно личи контурът, очертаващ лявата страна на т.н. копие, „забито” в лъва
и контурът очертаващ ухо и част от темето на лъва.
Фиг.4.
208
Коментирайки овалното тяло под главата на лъва Д. Крънджалов го

идентифицира с обърнатия съд, от който изтича вода – символ на извор,
символ на майката 6 , известен от по късните релефи на тракийския конник 7 .
Авторите не коментират кой и за какво издълба тази вдлъбнатина, нито
странното положение на обявеното от тях за лъвска глава овално тяло.
Фиг.5
г) както отбелязват по късно директорът на музея в Шумен г-н

Майсторски и колектив на музея, талията на ездача е препасана с широк
колан, което се вижда ясно на самия релеф 8 . И този факт също е
премълчан.
Фиг.6
209
д) колективът на БАН не коментира т.н. копие, забито в лъва, което е

голям пропуск, понеже е ключов момент в правилната интерпретация на
обекта. Анализът на подобни изображения в древността показва, че става
въпрос за стрела.
Фиг. 7-1 -2
Стрелата на Артемида, насочено към животно

подчертава нейната власт над него, неговата
подчиненост, и не означава, че става въпрос за
убийство; „поразеното животно” е изобразявано
изправено. На фиг 7-2 монета от 1 в пр. Хр., на
лицевата страна е изобразена Артемида 9 .
Фиг.8
е) проф. Тодоров обърна внимание на копитото на десния заден крак на

коня. Копитото е силно удължено, за да се окаже по-близо до главата, като
по този начин се имитира „настъпване на главата”. Колектива на БАН
премълчава и не коментира факта с по късното издължаване на копитото.
Фиг.9
3. Грешните интерпретации са много, но ще посоча само една:
колективът на БАН грешно интерпретира единствения крак от
изображението на конника като десен, макар че сами отбелязват – „върхът
на обувката е извит на ляво”, което съответства на ляв крак. Тази грешна
210
интерпретация ги заставя да приемат частта на „отчупения” десен крак

като стреме. Не съществува обаче стреме от метал с такава дебелина
(показано на снимката).
За „отчупен” десен крак пишат освен Шкорпил Кацаров 10 , Баласчев 11 ,
Вс. Николаев 12 , Д. Крънджалов 13 .
Фиг. 10
След анализа беше направен синтез на евентуална възстановка на
началното състояние на паметника, която има вида показан по долу. За
контрол е показана и оригиналната снимка на монумента. Снимките са
направени фронтално от скеле, на нивото на паметника с апарат с висока
резолюция.
Фиг.11
211
От реконструкцията се вижда, че паметникът притежава всички

атрибути на богинята Артемида:
- фигура с осанка на жена, седнала странично на коня, с крака изнесени
напред, десният поставен върху левия.
- жената е облечена в хитон със средна дължина, препасан с широк
колан, висящ от дясната и ръка.
- на главата си носи диадема, каквито имат и други изображения на
Артемида.
- в лявата си ръка държи юздите на коня.
- богинята седи на седло от тип, известен от релеф на тракийска оброчна
плочка от музея Чанакале, Турция, 4 век. 14 .
- лъвът под коня е с вдигната глава, в тялото му е забита стрела, символ
на факта, че се намира под волята на богинята.
- над дясното рамо на богинята има полуразрушен от пукнатината
колчан, който беше възприеман от Шкорпил като копие.
- зад коня на богинята е кучето, известно от много други скулптури на
Артемида, идентично с изобразените на Александровската гробница..
Лъвът и Артемида. Исторически паралели

Като се има в предвид популярният образ на Артемида – млада жена с
лък и стрела придружавана от елен присъствието на лъва в релефа на
Мадарският конник на пръв поглед е необяснимо. Омир нарича Артемида
„господарка на дивите зверове”, „господарка на дивата гора” 15 , което е и
причина образите на жена, държаща в ръцете си животни, известна под
името Потниа терон (Господарка на животните), да се приписват на
Артемида. Общата конструкция на образа е известна още от второто
хилядолетие пр. Хр. от Крито-минойската цивилизация (3000 пр.Хр) и
бронзовите фигури на Луристан (2000 пр. Хр), от фигури от Асирия.
Основните елементи на композицията са Артемида и лъвът, понякога елен.
Като изображения на Артемида са наименувани и изображенията по долу,
като 12-1 действително е релеф на Артемида облечена така, както я
познаваме от късната античност.
Фиг. 12-1 16 -2 17 -3 18 -4 19
212
Същият мотивът намираме и в изображението 4-3 на кана от Рогозен-

ското съкровище, изображението от същото съкровище (4-4) се приема
като изображение на Артемида, възседнала лъв.
Фиг. 13-1 20 -2 21 -3 22
-4 23
Т.н. Артемида Ефеска или многогърдата с право е причислявана към

Богинята майка – на фигурата и освен образи на животни от дивата и
опитомена природа са изобразена и човешки фигури, но първостепенно
място отново заема лъвът.
Фиг. 14-1 -2 -3 -4
Фиг. 15-1 -2 -3 -4
213
От двата типа изображения е очевидно, че става въпрос за две представи

за богинята Артемида – тази на Омир (господарка на дивите животни) и
тази на Херодот 24 , който описвайки пеонските и тракийски жени, които и
поднасят дарове и я нарича βασιλειη, царица. Хиперборейските жени
увивали даровете в слама, „от скитите даровете приемат близките съседи, и
всеки народ винаги ги предава и все по-нататък и по нататък чак до
Адриатическо море на крайният Запад.” Така даровете стигали Делос,
според митологията родното място на Артемида. Там и сега стоят
фигурите на огромни лъвове.
Херодот описва почитание към една тракийска богиня наричана
Артемида, съществувала в един обширен регион, но не указва физическия
и образ и можем само да гадаем, към коя от двете представи можем да я
причислим.
По-различен е образът на богинята от фиг. 16, където освен двата лъва
от главата на богинята излизат клони подобни на еленови рога, покрити с
пъпки, а две човешки фигури я прегръщат: мъж и жена, протягащи ръце
един към друг. Тази визия на Потниа терон от Беотия е може би една
представа за тракоскитската Артемида царица.
Фиг. 16 25
Показаното подчертава стабилната връзка между лъв и Артемида в по

ранните изображения. След римската инвазия на балканите настъпват
колосални изменения в културния обмен и технологиите на изобразяване
по нашите земи, започва интензивно изработване на изображения върху
камък с религиозноритуално предназначение – релефите на Тракийския
конник, релефите на т.н. Римски митраизъм, на Артемида. Все повече се
налага втория образ на Артемида – с лък и стрела. Но има една
съществена разлика, която говори за отминало наличие на друга представа,
която не присъства в гръцкото изобразително пространство – яздещата
Артемида или Артемида на кон, елен или бик.
214
Яздещата Артемида
Естествено, интерес за темата представляват изображенията на
Артемида на кон. Първият обект това е една релефна плоча, на която е
изобразена седнала странично на кон жена. Запазена е горната половина на
плочата. Според Дечев 26 на релефа е изобразена богинята Артемида на
кон.
Фиг. 17
Вторият подобен обект това са три монети от тесалийския град Ферайа,

на които богинята е изобразена седнала странично на кон. Богинята е
известна и като Артемида Енодиа 27 .
Фиг.18 Монети на Артемида Енодиа от Ферайа, Тесалия, 404-369 , 400-350, 280 -

270 BC 28
На монета Артемида държи факли. От надписи на каменни плочи са

известни следните епитети на Артемида, свързани с коне: Artemis Elasippos
(ездачка на коне), Artemis Elateira (водач на коне), Artemis Hemihippos
215
(половин кон), Artemis Heurippe (търсача на коне), Artemis Hippolaitis (кон

жрица), Artemis Hipposoa (яздеща коне).
В България до момента са намерени и 19 плочки и една монета, на
които Артемида е изобразена яздеща елен.
Фиг. 19 29
На първото изобажение Артемида е в дълъг хитон, седнала странично

на сърна (елен), в лявата си ръка държи лък, с дясната посяга към колчан.
Под нея е изобразено куче и свиня изобразени по начин известен от
релефите на Тракийските конници. Второто изображение е със същата
конструкция, в лявата си ръка Артемида държи убито животно, в дясната –
факел, куче е захапало жертвата. По подобен начин са изобразени сцените
на поднасяне дар от плочките на Тракийския конник.
Монети с Артемида на елен секат Август, Македония и Криспина,
Хадрианополис
Фиг. 20 30
216
Артемида Таурополос е изобразявана върху бик на монети от

Македония, а също така от светилище от Таврия:
Фиг.21 31 Артемида Таурополос Фиг.22 32 Артемида Таурополос, Крим
Най разпространени са монетите изобразяващи богинята на бик хванала

с две ръце развяващ се воал:
Фиг.23
Само по Мушмов монети с това изображение са секли повече от десет

римскии императора 33 .
Датиране на релефа
Анализът показва, че фигурата на Артемида придружена от лъв през
римския период е необичайно явление и по вероятно е построяването на
паметника да е извършено в един по ранен исторически период.
Понякога се правят аналогии Мадарски конник – персийски релефи на
конници 34 , но малцина знаят, че първият монументален подобен релеф в
Персия има в основата си балканска традиция. Това е релефът от Хунге
Азхдар (Hung-e Azhdar), известен като релеф на партския цар Митридат I.
217
(148–138 г.пр.Хр.), но има сериозни становища, че това е селевкидският

управник Деметрий II (146–138 г.пр.Хр.) 35
Фиг.24
Релефът според специалистите следва линията на античната

елинистична традиция 36 – зад коня е изобразен помощникът на конника.
При релефа има и друга група (в дясно), но е прието мнението, че те са
добавени по късно.
Тук има място следната хипотеза: по вероятно е на релефа да е
изобразен не Деметрий (146–138 г.пр.Хр.), а по ранният владетел Селевк I
Никатор ( 358–281 г.пр.Хр.). Защо?
Двамата „генерали” на Александър Македонски – Лизимах и Селевк,
владеят след неговата смърт съответно Тракия и Персия. През 281 г.
Селевк воюва с войските на Лизимах, Лизимах е убит в битката.
Античният географ Страбон съобщава, че резиденцията на Лизимах
била в крепостта Тиризис (при Калиакра), където се пазела хазната на
владетеля. Само един силен владетел, задържал се дълго на трона, би
могъл да построи релеф с мащабите на Мадарския. Лизимах е владетел на
региона четиридесет и три години. Две от фигурите на релефа, лъвът и
кучето са знакови за Лизимах: лъвът и стрела до него са най-често
изобразяваните символи на монетите на Лизимах, самият той убива лъв в
двубой в Сирия. Хирканското куче на Лизимах е може би най-описваното
от древните автори Плиний Стари, Апиан, Флигон, Плутарх.
218
Хронологията на изграждането и промените в релефа могат да бъдат

описани така:
1. Изграждане на релефа - 3 век пр. Хр.

2. Появяване на пукнатината в скалата и откъртване на части от
нея е станало в периода 3 в. пр. Хр, - 8 в. сл. Хр.
3. Изграждане на контур, боядисване на всички фигури в червен
цвят (вкл. контура и буквите) – 8 век след Хр., (Тервел).
4. Премахване главата на лъва е станало по късно.
Българските археолози Г. Баласчев, и Д. Крънджалов изказват

становище, че паметникът е античен, Ст. Михайлов предполага, че на
релефа е изобразена Бендида. Шкорпил предполага, че паметникът е
построен в регион наситен са антични тракийски паметници на място,
свещено за гетите и конникът е тракийският бог Дерзалас. Шкорпил е бил
прав в главното свое твърдение, потвърждавано от фактите - античният
произход на паметника.
219
БЕЛЕЖКИ
1
Мадарският конник, проучвания върху надписите и релефа, 1956, БАН,
Археологически Институт
2
Шкорпил, К. Мадаро-Могиланското плато. Byzantioslavica (Praha): 1932, IV, кн. 1, с.
125.
3
Петър Георгиев, Античният мадарски конник, 2015 г, Булга Медиа
4
Герасимов, Тодор, Мадарският конник, проучвания върху надписите и релефа.
София: БАН, 1956, с.130.
5
Шкорпил, К. Памятники в окрестностях Абобскои долиньI, IRAIK, Х, 400
6
На Балканите Артемида е приемана и като Богинята Майка, виж анализа по-долу.
Артемида Благана е наименование от олтар в Македония, коренъта БЛАГ е
идентичен с названието БОГ, горното име буквално се превеждс Артемида Богинята
или Божествената. Вероятно и името БЛАКАН, БЛАКАНА има същия произход –
балкана е не само свещена планина, той е и Матерна планина, и Стара планина –
епитет на майката.
7
Крънджалов, Димитър, Мадарский всадник. Praha: Ceskosovenska etnografie, I, 1953
8
Майсторски, Г. Б. Борисов, Ст. Дончева, М. Георгиева. Шуменска стража [поредица
Чудесата на България на в-к Стандарт, кн.6]. София: 2011.
9
http://www.coinarchives.com/a/lotviewer.php?LotID=680023&AucID=1253&Lot=452&V
al=2aa29078ed714422a63570de98cbec98
10
Г.И.Кацаров, Скалният релеф при Мадара, Сб. Мадарският конник, София, 1925 г.,
27 БАН, София
11
Г. Баласчев, Старотракийски светилища и божества,
12
Вс. Николаев, Памятник Ахаменидского (персидскага) владичества в Европе,
Bizantinoslavica Х 1949, 42-58.
13
Крънджалов Димитър, Мадарский всадник, Ceskosovenska etnografie, I, Praha, 1953
14
Надгробен релеф от музея в Чанакале, Турция.
http://www.eba.gov.tr/gorsel/bak/71098b96deb3f92e3409fa51d4b80197e1f6eba89e011
15
Омир, Илиада, 21 400
16
.Potnia Theron, Palazzo Barberini, Palestrina
17
Artemis Potnia Theron. Afbeelding op een Griekse vaas uit het Antiken Museum in Basel
18
National Archaeological Museum of Florence 570 - 560 B.C. к.н. 4200
19
4.Winged Artemis with lions, small terracotta from Tarentos or Locrae, Musée de Paris,
Louvre
20
1 Artemis Potnia Theron. Griekse vaas uit het Antiken Museum in Basel
21
2 Rome, Vatican Museums, Museo Gregoriano Etrusco530-510 BC.
22
Кана от Рогозенско съкровище
23
Кана от Рогозенско съкровище
24
Херодот, История, 33
25
Found in Thebes, (Tiva, Beotia) 625-600 BC. National Archaeological Museum of
Athens, NAMA 355.
26
Д. Дечев. Антични паметници от българските земи. Годишник на Пловдивската
народна библиотека с музей. Пловидв: 1940-1941, с. 38, обр. 8
220
27
Епиграфски паметник в Tесалия с името Артемида Енодиа: Artemis Ennodia,
Graninger, Charles DenverThe Regional Cults of Thessaly, appendix 1, 282, Artemis
Ennodia Pherai: McD 232 = Béquignon 1937: 83, no. 27 ,
https://ecommons.cornell.edu/handle/1813/2595
https://ecommons.cornell.edu/bitstream/handle/1813/2595/APPENDIX%201%20FINAL%2
0DRAFT.pdf?sequence=16
28
Thessalien,Pherai: 404-369 v. Chr. Münzkabinett, Staatliche Museen zu Berlin; 400-350
v. Chr. Münzkabinett, Staatliche Museen zu Berlin; 280 -270 BC, from the collection of
Charies Gillet
29
Горно Романци, Пернишко (IGBulg IV, 2113), Садина, Поповско (IGBulg II, 758).
30
Август, Македония; Криспина / Хадрианополис (Юрукова 1987, № 168)
31
Македония прима
32
Светилище в Таврия, Крим
33
Каракала / Хадрианополис (Юрукова 1987, № 370) ; Антонин Пий / Анхиало (Pick
1898, № 417); Антонин Пий / Перинт (Schönert 1965, № 399-406) Комод и Криспина /
Бизантион (Schönert-Geiss 1972, № 1455); Септимий Север / Никополис ад Иструм
(Pick 1898, № 1360; Мушмов 1912, № 907); Каракала / Бизантион (Schönert-Geiss 1972,
№ 1528); Гета / Никополис ад Нестум (Komnick 2003, № 72); Гета / Перинт (Schönert
1965, № 655) Гета / Филипополис (Мушмов 1924, № 454) Макрин / Бизантион
(Schönert-Geiss 1972, № 1638); Юлия Паула / Бизантион (Schönert-Geiss 1972, № 1667);
Север Александър / Бизантион (Schönert-Geiss 1972, № 1691); Гордиан ІІІ /
Хадрианополис (Юрукова 1987, № 463, 464)).; Септимий Север / Перинт (Schönert
1965, № 445а); Каракала / Перинт (Schönert 1965, № 559, 590) ; Север Александър /
Перинт (Schönert 1965, № 767
34
Вс. Николаев, Памятник Ахаменидского (персидскага) владичества в Европе, Bizantinoslavica
Х 1949,
35
Invernizzi, A. Elymaeans, Seleucids, and the Hung-e Azhdar Relief. – Mesopotamia, 33, 1998, 219–
259.
36
Пак там: Von Gall, H. Beobachtungen zum arsakidischen Diadem und zur parthischen Bildkunst. –
Istanbuler Mitteilungen, 19–20, 1969-70, 299–318; Schlumberger, D. L’Orient hellénisé; De Waele, E.
La sculpture rupestre d’Elymaïde. Deux fragments inédits d’époque parthe. – Revue d’Assyriologie et
d’Archéologie orientale, 69, 1975, 59–79; Vanden Berghe, L., K. Schippmann. Les reliefs rupestres
d’Elymaïde; Mathiesen, H. E. A note on the dating…, 191–196; Същият. Sculpture in the Parthian
Empire. A Study in Chronology. I–II. Aarhus, 1992.
221
Други книги от автора:

http://www.otizvora.com/tag/petargeorgiev/
https://independent.academia.edu/%D0%9F%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B
3%D0%B8%D0%B5%D0%B2
THE MYSTERIES OF MITHRA OR

THE MYSTERIES OF SABAZIOS
http://www.otizvora.com/files2016/pg-ms.pdf
КОТА НУЛА
http://www.otizvora.com/files2016/cotanula.pdf
Мистерията Митра или мистерията Сабазий
http://www.otizvora.com/files2016/pg-mithrasabazios.pdf
Античният Мадарски Конник
http://www.otizvora.com/files2015/pg-madarski-konnik-se-2015.pdf
Бендида
http://www.otizvora.com/files2015/pg-bendida.pdf
Мизия, тук е и България
http://www.otizvora.com/files2015/pg-miziavulgaria.pdf
Траките, които създадоха християнството
http://www.otizvora.com/files2015/pg-thraki-religia-se.pdf
УБИЙ САБАЗИЙ, УБИЙ БЪЛГАРИНА
http://www.otizvora.com/2011/04/2741
Траки готи славяни
http://www.ivanstamenov.com/files2010/trakigs.pdf
Мадарският конник
http://www.ivanstamenov.com/files2011/mkonnik-pg.pdf
„Траките, които създадоха християнството, българите“

© 2017 София
© Петър Георгиев, автор
© Корица Иван Стаменов
© Издателска къща Булга Медиа
Печат: Булгед ООД
ISBN: 978-954-9670-33-2
222

Петър Георгиев - Траките, които създадоха християнството, българите

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Петър Георгиев - Траките, които създадоха християнството, българите

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТРАКИТЕ, КОИТО СЪЗДАДОХА

1. Тракийският Херос, Господарят на Живота 11

Погребаха го до селското гробище,

Трабваше да стигна годините на Стареца, за да разбера казаното.

В началото на втори век след Христа странна епидемия залива тра-

Тракийски конник, археологически музей Истанбул

Обикновено в дясно пред конника са изобразени олтар и змия, увита

Тракийски конник, археологически музей Истанбул

Тракийски конник, Музей Пловдив

Тракийски конник, България

Често конникът е с вдигнати три пръста – жест, известен като жест на

Тракийски конник, Македония

Тракийски конник, България

Тракийският конник не е израз на култ. Вдигнатите три пръста и зми-

Сабазий и римския Митра. Изводът е – те имат обща иконография и

Изложението е изградено от самостоятелни блокове, да кажем бележки

Тракийският Херос, Господарят на Живота

Релефите на Тракийския конник

тракийският Сабазий е брадат възрастен мъж, тракийският конник е

Тезата за бог, поднасящ дар, е несъстоятелна. Случаите на обоже-

От показаното е очевидно, че релефите не представят конника като „бог

Конници с „жеста на Сабазий” – вдигнати три пръста

Горният релеф с „жеста на Сабазий” е от Месемврия, втори век преди

На този релеф и богинята майка Кибела, и конника са с фиала в ръка.

На следващият релеф с изображения на Хигия и Адонис ясно личи –

След изследването на 665 паметника на Херос, Диляна Ботева прави

Конникът е пред жертвеника, зад жертвеника е света на Бога, на духовете.

Херосът и дървото на живота

Въпреки факта на съществуване на записи Херос Асклепий, Херос Апо-

Χρηστε или Χρηστος (Хресте или Хрестос) е традиционно поставян

Спорът около значението на Херос съществува повече от 2300 години.

Нека да се върнем към казаното от Златозара Гочева за Херос – „за-

Асирия, Египет и Урарту, крилати херувими „дух-защитник” бдят

И в юдейската религия, и в Асирия, и във Вавилон херувимите изпъл-

Вероятно най-ранното известно изображение на Дървото на Живота

Шумерското изображение е най-старият известен образ на две змии

На тази втора плочка от Гьобекли тепе

Змията Визон при маите е в централната ос

В най-общия случай под днешното херувим в древността се е разбирало

Бествил и Покорни. 21 От същия корен се извежда и името на планината

Наименованието курибу е близко и до това на корибанти. Корибантите

Приемането на значението „защитник” и „покровител” съответстващо

На горният релеф от Константинопол (намира се в Бритиш музеум) на

Земята е Майката, раждаща и боговете, и хората, думите за земя и змия

За да разберем преклонението на конника пред Дървото на Живота

което душата е безсмъртна, а само тялото умира. Това е изразено и в

Херосът е изобразяван, но това не е човекът на кон. В изображенията от

Юношата херос Полидевк Херос, музеят Одрин Войникът херос Силвий 29

Конникът от изображенията на Тракийския конник не е паралелен образ

Със същата структура и посока на героизиране на личности са и

Следващият релеф е забележителен със своята изразителност, бих

Релеф от музей, Копенхаген

На релефа виждаме момче, смутено и безпомощно. Зад него са доспехи,

Змията около дървото, това е новият вечен образ за Полидевк – Пазител,

Поздравът на Тракийския конник с трипръстия жест е израз на

Разбирането за върховенството на Духа над неживата природа Земя –

Змията, Дървото на Живота

В най-общия случай за повечето народи днес змията е символ на отри-

Гьобекли тепе Невали Кор Тешуб

Змията над хетския бог Тешуб демонстрира

Змията от финикийската монета се свързва със

Същата змия ще видим и увита около

В монети от началото на трети век жителите на тракийските градове

Монети от Сердика, Августа Траяна, Пауталия, Марцианополот I - III в сл. Хр.