Professional Documents
Culture Documents
sg_upz_4semestar (6)
sg_upz_4semestar (6)
масичка
1. Основни принципи
Да е подредена винаги по един и същ начин, определен от завеждащ
отделението и следван от целия персонал
След употреба всичките ампули се запазват
Да не се разместват медикаментите и пособията без знанието на
анестезиологичната сестра (да се изгради първосигнална система)
Да се извършва хигиенна обработка на масичката и пособията след
всяка анестезия
Ежедневно да се допълват изразходваните медикаменти и материали
2. Подреждане
– състои се от два плота
1
Набор интубационни тръби (поне 3 различни номера), съобразени с
възрастта и анатомо-физиологичните особености на пациента
Аспирационна система и набор катетри за аспирация на уста и трахея
Щипка на Магил
Набор лицеви маски
Усторазтворител
Въздуховоди – 2-3 броя с различни номера (за натиск на корена на
езика)
Интубационна тръба на „Карленс” – за операция на белите дробове
4
2) Обработка на рани. Вземане на раневи секрет.
Приложение на ТАП И SAT
Необходими пособия:
(1) Стерилна табличка – върху нея стерилен набор с:
хирургически инструменти – подаващ и защипващ: Кохер, Терие,
Москито, пинсети, ножица, скалпел или острие;
стерилен превързочен материал: марлени квадратчета – малки,
големи и средни; марлени ленти; марлени връхчета.
(2) Табличка с:
дезинфекционни разтвори за обработка на септична рана – спирт, йод,
кислородна вода, йодасепт и др
спринцовка от 20сс
стерилен тампон в пликче
левкопласт
ножица
фиш за микробиологично изследване
бъбрековидно легенче
5
(3) Барабан със стерилни маски и ръкавици
(4) Табличка/бъбрековидно легенче за използваните инструменти (с дез.
разтвор).
Алгоритъм на техника
1) попълва фиша за микробиологично изследване;
2) етикира епруветката на стерилния тампон с паспортната част на
пациента;
3) взема информирано съгласие;
4) придава необходимото положение на пациента според мястото на
раната, от която ще се взима раневи секрет;
5) поставя си стерилна маска и ръкавици;
6) взема стерилен инструмент;
7) смена раневата превръзка, като внимава да не предизвика кървене;
8) поставя инструмента в съда с дезинфекционен разтвор;
9) взема стерилния тампон;
10) взема раневи секрет със стерилния тампон на границата между
здравата и инфектираната тъкан;
11) поставя тампона в стерилното пликче или епруветка;
12) извършва тоалет на септичната рана;
13) поставя стерилна превръзка;
14) опакова материала и фиша и го изпраща до 2-ия час от вземането му;
15) получава резултатите и съобщава на лекаря;
16) регистрира получения резултат в журнала за ВБИ.
Състав
съдържа в 1мл. не по-малко от 80UI тетаничен анатоксин, алуминиев
хидроксид и мертиолат като консервант.
Показания
употребява се за активна имунизация срещу тетанус на деца до 4-
месечна възраст и на възрастни. Прилага се само на здрави лица и на
ранени, за които съществува опасност от тетанична инфекция.
6
Противопоказания
остри фебрилни състояния; остри инфекциозни заболявания (вкл. и
рековалисценцията – 20 дни); активни остри форми на ТБК; тежки
заболявания на кръвотворния апарат; остри и хронични бъбречни
заболявания; декомпенсирани и остри сърдечни заболявания;
ревматизъм в активна фаза; астма по време на изостряне; хипертония ІІІ
стадий; тежки чернодробни заболявания; базедова болест; остри и
хронични алергични състояния.
Странични реакции
редки са; зачервяване на мястото на убождане, лек фебрилитет.
Сьстав и действие
- представлява разтвор на имуноглобулини, получени от плазмата на коне,
хиперимунизирани с тетаничен анатоксин и токсин. Пречистен и концентриран
е чрез ферментативна хидролиза, фракциониран е с амонив сулфат, и ДЕАЕ-
сефадекс А-50. Притежава антитоксично действие.
Показания
- за профилактика и лечение на тетануса.
Противопоказания
- сврьхчувствителност кьм конски белтьк. В тези случаи се препорьчва
приложението на човешки противотетаничен имуноглобулин (гама-глобулин).
Странични ефекти
вьвеждането на серума може да предизвика незабавна реакция –
анафилактичен шок и кьсна реакция – серумна болест.
Анафилактичният шок се среща сравнително рядко при пьрвично
приложение на серума и е по-често при венозно приложение и при
деца. Значително по-често се появява при повторно инжектиране,
особено ако то се извьрши след 6-ия до 30-ия ден, но може и
значително по-кьсно – 5 и повече години.
Симптомите на шока могат да се появят още при инжектирането на
серума или непосредствено след това – затруднено дишане, цианоза,
изпотяване, поврьщане, диария, ускорен и филиформен пулс,
понижаване на крьвното налягане, колапс, който може да завьрши сьс
смьрт. Това задьлжава преди прилагането на серума да има пьлна
готовност за борба с шока – адреналин, кортикостероиди,
антихистаминови препарати, кислород, строфантин и други.
Серумната болест се появява между 5 – 12 дни след инжектирането на
серума, като най-често се проявява с уртикария, но сьщо така и с
8
повишаване на температурата, болки по ставите, увеличение на
лимфните вьзли и други.
9
3) Обработка на асептична рана. Сваляне на конци
2. Превързочни стаи
в нея трябва да има кушетка, бельо за кушетката, шкаф (за
консумативите, дезинфекционните разтори, инфузионни разтвори),
барабан с превързочни материали и инстру-менти, стерилизатор,
барабан със стерилно облекло (манти, ръкавици,маски), количка за
превръзки, бактерицидни лампи, чешма (за дезинфекция на ръцете)
2. Необходими пособия:
а. На горната поставка:
Табличка – стерилни марлени фитилчета, ленти, квадратчета,
памучни тампони и гумени дренове
Табличка със стерилен инструментариум – защипващи
инструменти, сонди, ножици, пинсети и корнцанг
Табличка с дез. разтвори – йодбензин, спирт, йодна тинктура,
кислородна вода
Табличка с най-често употребявани антибиотици
Стерилен барабан с ръкавици
Левкопласт и ножица
б. На долната поставка:
Антисептични разтвори – риванол, хибитан
Мехлеми – дефламол, цинкова паста
Табличка – памук, бинтове от различни размери, лигнин
Бъбрековидни легенчета
Чувал за опасни отпадъци
5. Дренажи
Характерно за всяка рана е иззтичането на кръв, кръвен серум,
вещества от разпада на увредените тъкани и микроорганизми. Ако не
се отсранят те усложняват раневия процес и забавят оздравяването.
Дренаж означава поставянето в дълбочина на раната на дрен, който
осигурява изтичането на раневия секрет навън. Има два вида дренажи
– открити и закрити.
Откритите дренажи се поставят в замърсените отворени рани. Мога да
се изработват от гумени ръкавици, марлени връхчета или тръбички
срязани по дължина (при гуша). Сменят се при свяка обработка на
раната. За смяната е нобходимо топчеста сонда.
Закритите дренажи се нар.още капилярни. При тях се разчита на
засмукващия принцип
Свалянето на дрена става със стрилен защипващ инструмент, като
защипваме дрена и със скалпел прерязваме конеца (като внимаваме
да не прерязваме другия конец за кожата).
При гръдния дрен – следене за обратното налягане; фаулер
положение на болния в леглото; сваля се само от лекар; преди
свалянето се прави рентгенова снимка , за да се види дали дали белия
дроб е разгънат; най-голямо усложнение може да е пневмоторакс.
Времето за поддържане на дренажа е най-различно. Когато се поставя
дрен за предпазване от кръвотечение и усилена ранева секреция, той
може да се отстрани и след 24-48 ч. Ако обаче се очаква супурация на
оперативната рана, дренажът се оставя до 6-7-ия ден. Абсолютно е
необходимо дренирането след всяко инцизиране на абсцес, флегмон,
мастит, панарициум и др.подобни гнойни процеси.
Клиника:
силна и внезапна блка с коликообразен характер по целия корем;
задръжка на газове и изпражнения; метеоризъм; гадене и повръщане;
бледост; потене; неспокойство
Изследвания
ПКК, ДКК, биохимия, опр.на кр.група, ЕКГ, урина за качествено и
количествено изследване, рентгеноскопия на бял дроб и сърце,
рентгеноскопия на коремни органи
Сестрински грижи:
Предоперативен период:
1. Приемане на пациента в интензивно отделение
2. разговор с пациента или неговите близки за събиране на информация
за попълване на необходима документация
3. Провеждане на назначените изследвания:
- вземане на кръв за ПКК, ДКК, СУЕ, биохимия, време на кървене и
съсирване, определяне на кр.група и Rh-фактор
- вземане на урина за качествено и количествено изследване
- организира консултация с интернист
- провеждане на ЕКГ
- рентгенография на бял дроб, сърце и коремни оргни
- иригоскопия
4. Задължения на м.с свързани с тези изследвания: да запланува болния,
да попълни съответните фишове; ако е необходимо предварителна
подготовка на пациента да разясни на болния режима, който трябва да
спази; да изисква своевременно получаване на резултати и при
установени патологични отклонения да уведоми лекаря
5. Изследва соматичните показатели – температура, пулс, дишане и
кр.налягане
6. Следи кожата и лигавицата – болния е с бледа кожа
7. При висока температура – влажни обвивания, честа смяна на постелно
и лично бельо
8. Стриктно следене за болковия симптом, за дефекация и отделяне на
газове
9. Същевременно м.с изпълнява задълженията от лекаря лекарствена
терапия, спешна реанимация за възстановяване на водно-
електролитен и солеви баланс, подобряване на ССС и диурезата
10. Като едновременно с извършването на изследванията се провежда и
подготовка на болния за спешна операция
11. Консултация с анестезиолог за общото състояние и жизнените
функции на пациента за осъществяване на анестезията
12. Изпитва се чувствителността на болния към анестетици и антибиотици
13. Поставя се назогастрална сонда
14. Премедикация на болния по назначение на анестезиолога
15. Предоперативна санитарна обработка – изкъпване, избърсване
16. М.с съпровожда и предава пациента на операционния екип с
необходимата документация
Следоперативен период:
1. Подготока на хирургично легло и апаратура – монитор
2. Получаване на информация от операционния екип – за оперативната
диагноза
3. Вземане на назначенията от анестезиолога
4. Приема пациента от оперативната зала
5. Придаване на необходимо пложение на болния в леглото – тип Фаулер
6. Проверява проходимостта на катетрите
7. Измерва и регистрира соматичните пказатели интензивно в първите
часове след операцията
8. Проследява външния вид и общо състояние – търси симптоми на
кървене, болка, гадене, повръщане
9. М.с следи за диуреза и дефекация
10. Поради все още невъзстановения стомашно-чревен пасаж се поставя
дуоденална сонда
11. При пареза на стомаха и червата, при раздуване на корема, т.е при
газова криза се поставя газова тръба или ниска солена клизма по
лекарско назначение
12. М.с изпълнява лекарствената терапия от лекаря
13. Обработка на оперативна рана, сваляне на конци
14. Следи за проходимостта на сондата и дренажа, както и за цвета на
секретите и за количество
15. Грижи против декубитус – на всеки 2 часа се сменя положението на
тялото и се поддържа добра лична хигиена
16. Следоперативна тромбоемболия – приложение на антикоагуланти
17. Белодробни усложнения – дихателна гимнастика, раздуване на
ръкавица
18. Следене за усложнения от страна на ооперативната рана – кървене,
супурация,
19. М.с требва назначената диета номер 1А. Захранването започва с
течности на 2-3 ден; на 4-5 ден се дава течно-кашава храна
20. М.с следи дали пациента спазва диетата
21. Запознава болния с рехбилитационната програма относно
раздвижването и ставането
22. М.с непрекъснато провежда здравно-просвена дейност
23. Стриктно водене на мед.документация
24. Изписване на пациента
9) План за сестрински грижи при пациенти с операция на
простатата. Доброкачествена простатна хиперплазия.
Предоперативен период
1) Приемане на болния в урологично отделение и настаняването му в
болнична стая
2) М.с осъществява първоначален предразполоагащ контакт с цел
осигуряване на психоемоционален комфорт
3) М.с запознава близките му и на самия него с причините и вида на
операцията
4) Запознава го с болничния режим, правлника за вътрешния ред,
персонала и болния по съседство
5) Попълва необходимата документация
6) Требва храната според назначената от лекаря диета номер 7 – с
ограничаване на сол
7) М.с планира и подготвя пациента за необходимите изследвания:
попълва фишовете за изследване, уговаря дата и час за ЕХО и ЕКГ,
кръв, урина, кръвна захар, диуреза
8) Уведомява лекаря при констатиране на патологични промени в
соматичните показатели
9) Следим за проемни в диуреза и дефекацията
10) Набл. външния му вид и общото му състояние
11) Извършва катетеризация и редовно проверява за проходимостта на
катетъра
12) Стриктно изпълнява назначената от лекаря назна терапия: алфа
блокери, антибиотици за лечение на пикочни инфекции
13) Подпомага на болния при извършване на хигиенните му тоалети
14) Подготвя пациента преди операцията:
Психическа подготовка
уведомява за дата и час на операцията
подготовка на оперативното поле – избърсва се мястото
подготовка на храносмилателната система – прави се двукратно
очистителни клизми в 22 и 6 часа. В деня на операцията пациента
трябва да е гладен и жаден
провеждане на назначената от анестезиолога премедикация
15) М.с придружава болния до операционната с необходимата
документация и го предава на опериращия екип
Следоперативен период
1)Подготвяне на хирургично легло и на необходимата апаратура
2)Приемане на пациента от операционната – приема се от м.с и
реаниматор с оборудвана транспортна количка
3)Екипът в реанимация се осведомява за оперативната диагноза на
пациента, видът на приложената анестезия, състоянието на пациента
по време и след операцията
4)М.с предава необходимото положение на пациента в леглото – легнал
по гръб
5)Проследява състоянието на пациента
измерва и регистрира в реанимационния лист соматичните
показатели
следи диурезата – за количество и за наличие на кръвни съсиреци
или кръв в урината
проследява проходимостта на дренажните системи и катетъра
следи вънщния вид и общото състояние на болния
пациента се поставвя на първи режим
при наличие на някакви отклонения м.с уведомява лекаря
6)М.с изпълнява назначенията на лекаря:
медикаментозна терапия – промивки на пик.мехур
изследвания
провеждане на следоперативна реанимация: инфузионни разтвори
и биопродукти
асистира на лекаря при обработка на раната, на дренажите
7)М.с набл. оперативната рана за кървене, секреция, признаци на
възпаление
8)Полага грижи за личната хигиена на пациента: грижа за тоалета около
половите органи, смяна на постелното бельо
9)Провежда профилактика против декубитус, ВБИ, усложнения от страна
на оперативната рана
10) Захранване на пациента с течно-млечна и кашава храна
11) Ранно и постепенно раздвижванне на пациента – извършва се от
рехабилитатор
12) Провеждане на здравно-просветна дейност – м.с дава съвети
относно диетата (да се изкл.от менюто, които имат раздразващо като
подправки, люти, солени, мариновани ястия и алкохол); през деня да
пият повече течности; да не вдигат нищо по-тежко от 1,5 кг
13) Изписване на пациента:
уведомява близките
оформя мед.документация
дава указания за пози за сън
грижи за оперативната рана
лекарствена терапия
предстоящият контролен преглед, препоръчва се веднъж годишно
пациентът да се обръща веднага на лекар, ако изпитва някакви
оплаквания
10) Подготовка на болен и извършване на ЕКГ
Електрокардиография (ЕКГ)
графически запис на електродвижещото напрежение, което се създава
в сърцето при съкращението му и се разпространява по цялата му
повърхност. Бързината на разпространението на възбудната вълна е
различно за различни отдели на проводната система на сърцето. ЕКГ е
сложна крива, на която се различават 5 върха.
Апаратура
извършва се с ЕКГ-апарат, предназначен да улавя, усилва и
регистрира биотоковете на сърцето.
Апаратите биват:
едноканални;
многоканални.
Предпочитат се многоканалните, които дават възможност за едновременно и
синхронно записване на повече процеси.
Видове отвеждания
– ЕКГ-отвеждането е ел.верига, включваща 3 звена: ел.поле на сърцето, два
електрода (положителен и отрицателен, със съответните проводници) и ЕКГ-
апарат.
(1) стандартни (двуполюсни)
- означават се с римските цифри (І, ІІ, ІІІ...).
- електродите се поставят в следния ред:
на дясна ръка – червен знак на кабела;
на лява ръка – жълт знак на кабела;
на десен крак – червен знак на кабела;
на ляв крак – черен знак на кабела.
- при първото отвеждане са свързани електродите от двете ръце,
- при второто – от дясната ръка и ляв крак,
- при третото – ляв крак и лява ръка.
(2) периферни
– бележат се с 3 букви:
а – използва се за изкуствено създаден нулев ел.проводник в ЕКГ-
апарата;
V – волтаж или напрежението;
R/L/F – буквената сигнатура на крайника, от койото се отвежда.
Подготовка на пациента
вземане на информирано съгласие от пациента
обясняване същността на манипулацията и липсата на риск за
здравето му
създаване на спокойна обстановка около пациента
затопляне/охлаждане на функционалния кабинет до 20-22˚С
изключване на всички електрически уреди в
кабинета, които могат да смутят ЕКГ-записа
заземяване на ЕКГ-апарата
осъществяване на психически и физически покой на пациента
разсъбличане на пациента до кръста
разсъбуване на долните крайници
настаняване в удобно, спокойно, хоризонтално положение по гръб
върху легло (кушетка)
Алгоритъм на техника
1. осигурява добър контакт междъ електродите и кожата на пациента
чрез намазване на електродите с гел (вода или физиологичен серум);
2. поставя електродите за периферни отвеждания в следния ред:
червен (aVR) – отвеж. на дясна ръка
черен (aVR) – отвеж.на десен крак
жълт (aVL) – отвеждане на лява ръка
зелен (aVF) – отвеждане на ляв крак
3. поставя електродите за прекордиалните отвеждания – от V1 до V6;
Клиника:
пристягаща болка зад гръдната кост, преминаваща към лявото рамо; възбуда;
слабост; изпотяване; виене на свят; диария; прилошаване; студена пот;
сърцебиене; слабо повишена температура
Изследвания
ЕКГ, ПКК, биохимия, качествено излседване на урина, гръдна рентгенография,
ехокардиография
Лечение:
1. Режим – строг постелен за пъвите 2 дни
2. Обезболяващи средства – Fentanyl, Droperidol, Morphin, Lidol
3. Кислородолечение -6-10 л/мин
4. Антикоагуланти
5. Лечение на усложненията
6. Диуретици
7. Сърдечен масаж
8. Лечение на усложненията
9. Оперативно лечение
Сестрински грижи:
1) Приемане на болния в интензивно отделение
2) Ако е възможно разговор с пациента или неговите близки с цел
събиране на информация за попълване на необходимата информация
3) Попълване на фишове за съответните изследвания:
Фиш за биохимично изследване – показатели по назначение на
лекар
Фиш за рентгеново изследване
Фиш за урина
4) Требване за храна – диета номер 10 А
5) Още с постъпването си пациента се поставя на първи режим
6) м.с вписва в реанимационния лист на всеки 1 или 2 часа данните за
пулс, кръвно налягане, диуреза
7) Включва се на мониторинг
8) На пациента трябва да се осигури пълен физически и психически
покой
9) Положението в леглото е леко повдигнато на горната част на тялото.
Разрешава се само бавно обръщане на дясната страна при тежко
състояние с помощта на м.с
10) Кислородолечение – по назначение на лекар се определя дозировката
и начина на подаване
11) Стриктно м.с изпълнява назначената лекарствена и инжекционна
терапия
12) Наблюдение на кожа и лигавица. Наблюдение за цианоза, отоци по
тялото
13) М.с има задължение за смяна на постелно и лично бельо, като се
внимава болния да не се движи активно
14) Извършване на хигиенни тоалети
15) Задължение на м.с е да постави катетър при жени, а при мъже – само
асистира на лекар; поддържане на неговата проходимост и следене на
количеството и регистрирането му в документацията
16) Храненето на пациента – съобразено с диета номер 10 А – млечно-
кашева храна, течностите са силно ограничени, солта се изключва
17) След изчезването на болката, част от болните се чувстват „здрави” и
са готови да на нарушат строгия постелен режим, но на такива
пациенти м.с трябва да рзясни необходимостта от неговото спазване
18) Двигателния режим на болния се разрешава по указание на лекар ,
според съсоянието му и по специална рехабилитационна програма, с
която м.с трябва да е добре позната
19) Осигуряване на сън и почивка
20) Проследяване за болката
21) Следене на газовия анализ на кръвта
22) Изписване на пациента, попълване на необходимата документация
23) Разговор с пациента за уточняване на двигателния и хранителен
режим, който трябва да спазва
14) Сестрински грижи при болни с хипертонична криза
Обзорна графия
– обзорна (суха) снимка на бъбреците, уретерите и пикочния мехур ни дава
информация за наличието на рентгеноконтрастни камъни, т.е. оксалатни,
фосфатни и смесени в пикочната система. Тя е най-важният метод за
ориентация на локализацията, формата, гоемината и очертанията на
бъбречните сенки.
Венозната урография
– показана е при диагностициране на: хроничен пиелонефрит,
новообразувания на отделителната система, бъбречна ТБЦ, конкременти и
други. Не е показана при: алергия към рентгеновите контрастни вещества,
бъбречна недостатъчност от ІІ-ра и по-висока степен, серумен креатенин над
200μkmol/l, бременност, миеломна болест, некомпенсиран захарен диабет.
Ретроградна пиелография
– метод за изследване на анатомо-морфологичното състояние на горните
пикочни пътища, т.е. бъбречите папили, чашки, легенчета и уретери с
впръскване на контрастна материя чрез уретрален катетър.
Реновазография
– диагностичен метод за доказване на заболявания на кръвоносните съдове
на бъбреците, бъбречни аномалии и др., даваща директно изображение на
бъбречните съдове чрез въвеждане на контрастна материя с катетър през
феморалната артерия.
Изотопна ренография
– дава информация за наличие на нарушения в бъбречната функция чрез
специална паратура, регистрираща графически постъпването, натрупването и
излъчването на венозно въвеждания изотоп от бъбреците. Графическият
образ се нарича нефрограма и се записва и за двата бъбрека поотделно.
Бъбречна сцинтиграфия
– дава информация за формата, големината, метоположението и структурата
на бъбреците чрез изобразяване разпределението на изотопа в бъбречния
паренхим за сиагностициране на туморни и кистозни образувания.
Венозна урография
Изследването се извършва след предварително записване. Пациентът се
явява в рентгеновия кабинет след предварителна подготовка – почистване на
ХРС.
Необходими материали:
контрастна материя в количество съобразено с тел. тегло – опр. се от
лекар;
1 брой абокат №20G;
2 броя спринцовки от 20сс.
Необходими документи:
МДД
при необходимост пояснителен талон от изпращащия лекар
резултат от проведена абдоминална ехография през последния месец
изследване на урея и креатинин от последната седмица
ако има стари изследвания и епикризи от предишни изследвания и
болнични пролежавания е препоръчително.
лекарствена табела и фиш за рентгеново изследване;
ИЗ на пациента
Подготовка за изследването
Предварително почистване на чревното съдържимо с клизми или
лаксативни перорални средства (английска сол, Bisacodil (бизалакс),
комбиниран препарат, съдържащ полиетилен гликол (Fortrans), Senna
glicovedens (X-Prep и др.);
Дехидратираща диета и ограничена консумация на богати на целулоза
храни, които образуват газове;
Сутринта преди изследването пациентът изяжда 2-3 обикновени
бисквити или половин филийка препечен хляб без чай и други
течности;
При използване на йодсъдържащо контрастно вещество се прави
проба за чувствителност към него.
Провеждане на венозна урография
преди провеждането на изследването лекарят се информира от
пациента за негова свръхчувствителностт към йодни препарати и
контрастни вещества. При съмнение за такава алергия се провежда
консултация с алерголог, койото може по негова преценка да назначи
предварителна подготовка с противоалергични средства и
кортикостероиди или да отмени провеждането на изследването. Той
може да препоръча венозната урография да се извърши с нейодно
контрастно вещество.
В началото на изследването се прави обзорна рентгенография на
бъбреците, уретрите и пикочния мехур. След това се инжектират
венозно 40-50мл. 75% воден разтвор на трийодно или контрастно, или
нейодно контрастно вещество. Следват серия от графии на 3-та и 5-та
минута, а след налагане на компресионен колан на корема (съответно
уретрите) на 15-та и 20-30 минута. При необходимост изследването
може да продължи и до 60-та минута, да се комбинира с коси и
странични рентгенографии, рентгенографии при прав болен, в
положение Тренделенбург, по време на максимално вдишване и
издишване или при условия на фармакологично повлияване със
спазмолитици, диуретици и др.
След урографията се препоръчва на пациента да поеме по-голямо
количесвто течности.
Усложнения
те са редки при стриктно спазване на посочените изисквания за
провеждане на изследването. Възможни са прояви на
свръхчувствителност към контраста.
18) Подготовка и извършване на функционални бъбречни
проби
2. Количествено
– диуреза – обикновено количеството за 24ч. е 1 – 1.5 л.
3. Качествено
относителното тегло (концентрацията на веществата, които се
съдържат в 100мл. урина).
Необходимите пособия: стъклена мензурка, уринометър, чаша с
прясна урина, фиш, филтърна хартия, дестилирана вода (ако има нужда за
разреждане).
Нормалните стойности на относителното тегло са от 1003 до
1035.
Отклонения
изостенурия (при постоянно поддържане на стойности 1010);
хипостенурия (под 1003-1015)
хиперстенурия (от 1035 до 1028).
Необходими пособия:
Табличка Филтърна хартия
Бъбрековидно легенче Уринатор
8 химически чисти съда (дез- Гърне с капак с надпис –
инфекцират се с хлорамин 1-2 %) номер на стаята, леглото и
Мензурка име на болния
Чашка
Противопоказания:
Висока азотна задръжка Заболявания на черен дроб
Нефросклероза Повишена урея в кръвта
Заболявания на ССС
Необходими пособия:
Съд за уриниране залепен левкопласт съдържащ
Мензура трите имена, стач, легло, вид
Фишове проба, порция номер
Химически чисти съда –
12 бр., на всеки от които е
Задължения на м. с:
Да наблюдава пациента дали спазва часовете и да не уринира в тоалетната
(но ако е направил така, съобщаваме на лекаря и на фиша отбелязваме за
определения час или се прекратява пробата и на следващия ден се започва
отначало). Ако в третата порция има 600мл. урина измерваме отн. тегло и
изхвърляме 500мл. урина и оставяме 100мл. като на фиша пишем, че е
отделил 600мл. Пробата най-вече е предназначен за деца.
Необходими пособия:
Левкопласт
2 химически чисти съда
Градуиран съд с 500
мл вода
Мензура
Фишове за изследване
Всичко необходимо за
вземане на кръв
Алгоритъм на поведение на мед.сестра при подготовка и
провеждане на Клирънсово излседване
1) Подготовка на лекуваната личност, осъществена чрез терапевтична
комуникация с цел получаване на информирано съгласие за
изследване
2) Регистриране в рапортната тетрадка датата за провеждане на
изследването
3) Подготовка на необходимите пособия
4) Провеждане на изследването сутрин на празен стомах и празен
пик.мехур на пациента в 7.30 часа
5) Поставяне на първи двигателен режим за 2 часа
6) Измерване ръста и теглото на пациента и регистриране на данните във
фиша
7) Информиране на пациента за неприемане на храна и вода до края на
излседването
8) Подпомагане на пациента за прием на 300 мл вода
9) Отбелязване на точния час на приема
10) Подпомагане на пациента 1 час след приемане на водата да уринира в
първия надписан химически чист съд
11) Измерване количеството на първата порция урина и отразяване във
фиша
12) Веднага извършване на венепунксия с евакуиране на 5 мл венозна
кръв в бяла моновета
13) Написване на придружителна бележка за изследване на уреята в
кръвта
14) Приемане на пациента на 200 мл вода
15) След 1 час от втория прием на течността подпомагане пациента да
уринира във втория надписан съд
16) Измерване количеството отделена урина на втората порция и
отбелязване във фиша
17) Двете порции урина и взетата венозна кръв се транспортират до
кл.лаборатория заедно с фишовете
18) Получаване на резултата и фиксирането му в ИЗ
19) Съобщаване стойностите на уреен клирънс на лекаря
20) Нормализиране двигателния и хранителния режим на пациента
38
19) Подготвка и извършване на катетеризация на пикочен
мехур при жени
1. Същност
проникване с уретрален катетър през уретрата в пикочния мехур
с лечебна и диагностична цел.
2. Показания
За освобождаване на пикочния мехур от урина – които не могат
спонтанно да уринират или задръжка на урина
Преди операция (гинекологични и урологични)
Аденон на простатата
Миома на матката
За следоперативен период, ако не уринира спонтанно
3. Цели
с диагностична цел – за вземане на стерилна урина за
микробиологично изследване; за изследване на бъбречните функции и за
определяне на остатъчната урина
с лечебна цел – въвеждане на медикаменти – антибиотици,
химиотерапевтици; за промивка на пикочен мехур (хибитан и натриев
хлорид)
4. Видове катетри
Твърди – въвежда се само от лекар; крие големи рискове
Меки
Фолиев катетър
Силиконов – трипътен - удачен е за промивки
Пецеров – най-често се използва при нефростома
Посен – за цистостоми
5. Необходими пособия
Всичко необходимо за тоалет на гениталиите (барабан, подлога,
лигнин, престилка, мушама, еднократни ръкавици, чайник, термометър, кофа,
пижама, стерилен компрес – тупфери 10-15 броя, 2 защипващи инструмента
като Кохер и Терие, стерилни марли, шише и тапа за микрбиологично
изследване)
20 сс спринцовка за раздуване на балона
Стерилни ръкавици – 2 бр.
Стерилни катетри – поне три различни номера
Стерилно олио
Дезинфекциозни разтвори – за почистване непосредствено преди
катетеризация
Еднократни ръкавици
Три ампули физиологичен серум – 5-10мл.
Уринаторни торби
2 бъбрековидни легенчета
Мензурка за измерване на количество урина
39
Стерилен анестезиращ гел – Катежил – въвежда се в уретрата за
обезболяване входа на уретрата
Катетеризират се само жени в съзнение без натиск. Въвежда се 2/3 от
катетрата, докато започне да изтича урина и още малко.
6. Задължение на м.с.
1. Правилна подготовка на болния: психическа (в какво се състои
манипулацията) и положение на тялото
2. Измиване на ръцете
3. Поставяне на ръкавици
4. Подготовка на необходимите пособия
5. Спазване на правилата за асептик и антисептика
6. Добро владеене на техниката за поставяне на уретрален катетър
9. Усложнения
Раздуване на фиксиращия балон в самата уретра и
непроходимост на катетъра
Кървене, причинено от охлузване при поставяне на катетъра
Инфекция на долните отдели на отделителната система,
пик.мехур, уретра
Непоносимпст към латексови катетри (изключително рядко). При
такава непоносимост – при всяко поставяне на катетъе се инжектира
Урбазон по предписание на лекар
Перфорация на фиксиращия балон и изпадане на катетъра
Структура на уретрата
ако пик.мехур е празен и от катетъра не изтича урина, за да сме
сигурни, че катетърът е поставен както трябва се прави промивка с 50 мл
преварена вода или NaCl 0,9% с помощта на спринцовка, притиска се ниско
коремната стена, при което течността трябва да изтече през катетъра
при препълнен пик.мехур след поставяне на уретралния катетър,
оставяме една част от урината да изтече, защипваме катетъра с
хемостатична щипка и след около 15 мин.оставяме да изтече и остатъка от
урината. Това се прави с цел да не изкърви пик.мехур, тъй като е бил
преизпълнен и раздут
41
20) Сестрински грижи при пациенти с гломерулонефрити
Клиника
неразпложение, главоболие, безапетитие, виене на свят, сърцебиене,
затруднено дишане, болки в корема, отоци в очите и крайниците, хипертония,
хематурия, промени в урината, болки в кръста
Сестрински грижи:
1. Приемане на болния в нефрологично отделение
2. Разговор с пациента или с неговите близки с цел събиране на
информация за попълване на необходими документи
3. Попълване на фишове за извършване на необходимите изследвания и
подготовка на необходимите пособия
- фиш за урина
- пособия за събиране на диуреза и пособия за проба на Зимницки
- фиш за кръвни изследвания, за ехография, венозна урография
- изписване на контрастна материя
4. Требване на храна – диета номер 7 – ограничаване на сол и течности.
Повече млечно-растителна храна
5. Изследване на всички жизнени показатели – температура, пулс,
кр.налягане, диуреза
6. осигуряване на физивески и психически покой, сън и почивка
7. Наблюдение на болния какво положение взема в леглото – активно или
пасивно
8. Извършване на проби за чувствителност към използваните антибиотици
9. Стриктно м.с изпълнява назначената лекарствена терапия
10. Наблюдение на кожа и лигавица – следим за поява на цианоза поради
задух и прояви от страна на ССС
11. Следим за отоци поради задръжка на течности; следим тургора,
еластичността и цвета на кожата
12. Грижи за кожата – разтриване със спирт, фрикции със суха кърпа
13. Грижи за устата
14. Наблюдава болния за повъщане – честота, колиество и вид
15. М.с следи за хематурия – за количество и за всякакви промени в
урината (количество, цвят, прозрачност)
16. Осигуряване на топла стая на болния, поставяне на топла грейка
17. М.с сменя личното и постелно бельо при всяка необходимост
18. Извършване на хигиенни тоалети
19. М.с следи теглото на болния
42
20. При тежко болни жени се поставя катетър, а при мъже – само
асистираме на лекаря; постоянно следене за проходимостта, следене
за количеството урина
21. Разясняване на болния да не се преуморява
22. Проследяване за наличие на болка – къде е локализирана; евентуално
да се дават болкоуспокояващи
23. М.с разяснява на пациента за двигателния режим след изписване на
пациента
24. Подготовка на докментацията за изписване на блния
25. Изписване
43
22) Подготовка на болен и участие на м.с при рентгенови
изследвания на неврологично болен
Ликворна диагностика
– базира се на това, че нормалният ликвор е с постоянни стандартни
показатели. Промените в тях определят изграждането на определени
ликворни синдроми, имащи ценна диагностична стойност в неврологията.
Извършва се чрез лумбална или субокципитална пункция, макроскопска
оценка, ликворна цитология, биохимичен и имунологичен анализ.
Краниография
– може да бъде обзорна, направена във фас и профилна проекция; сегментна,
направена на черепната основа, големия тилен отвор, околоносните кухини,
турско седло, пирамидните кости и др. Чрез нея се получава ценна
информация за белези на различни болестни промени на черепните кости.
Спондилография
– извършва се във фас, профил и полупрофилна проекция. Дава информация
за структурата на телата и дъгите на прешлените, ширината на
междупрешленните пространства.
Пневмоенцефалография
– (контрастно изследване на ЦНС)
– при него се замества определено количество ликвор с въздух, кислород,
азотен окис или други благородни газове, който се намира в
субарахноидалното пространство и вентрикуларната система на главния
мозък с последваща рентгенография при определени положения на черепа.
Извършва се при: различни форми на епилепсия; мозъчни тумори;
малформации на мозъка и др. Не се прилага при: тежък синдром с повишен
вътречерепен натиск; тежко общо състояние; напреднала възраст;
атеросклероза; сърдечна декомпенсация и др. Странични явления са:
главоболие; поблвдняване на лицето; общо неспокойство; тахикардия; колапц;
менингиален синдром; въздушна емболия.
44
Рентгенова компютърна томография
– извършва се със специални рентгенови апарати, като през изследвания
орган се пуска тесен сноп рентгенови лъчи. Срещу въртящата се рентгенова
тръба са разположени определен брой детектори, които се движат синхронно
с нея. Те улавят преминалите през изследвания орган и отслабени в различна
степен лъчеви импулси, преобразуват ги в електрически сигнали, които в
последствие се превръщат в цифри и с помощта на компютърна програма
изразяват томографски образ.
Дава информация за наличие на туморно ядро (абсцеси, хидроцефалия) –
локализация, конфигурация, размери, съотношение с околни тъкани; наличие
на калцификати; дислокация на околни тъкани; определя хеморагични огнища;
визуализира дискова херния, стеноза на медуларния канал; проследява
следоперативното състояние на пациента.
Доплерова сонография
– неинвазивен метод за изследване на хемодинамиката на екстракраниалните
мозъчни съдове, за установяване на стенози, които са 50% от лумена на
изследваната артерия, както и за запушване в следствие на тромботичен или
емболичен процес. С нея се измерва скоростта на кръвния ток, основавайки
се на Доплеровия принцип, т.е. към определен кръвоносен съд се насочват
ултразвукови вълни с определена позната честота. Предимството й е, че
посредством компресионни проби може да се оцени колатералното
кръвообръщение и с прилагането на функционалните тестове се установява
реактивността на магистралните и мозъчните артерии, нарушенията в
авторегулацията на мозъчното кръвообръщение и хемодинамичния му резерв.
Прави се на принципа на ултразвука – с контактен гел. Продължителността е
от 20 до 40 мин. Според броя на изследваните съдове.
Ултразвукова диагностика
– неинвазияно изследване на линейната скорост и посока на формените
елементи на кръвния ток в артериите и вените при норма и патология. Прави
се за оценка на: всички магистрални екстракраниални мозъчни артерии;
съдове изграждащи Вилизиевия кръг; сифона и останалата интракраниална
част на сънната артерия; подключичните артерии.
Мозъчна ангиография
– контрастно рентгеново изследване, при което по артериален път се
инжектира контрастната материя. Това изследване дава информация за
състоянието на мозъчните съдове и е показано при наличие на: тромбози,
венозен застой, ИБС, тумори и др. Не се прави при: тежка кахексия,
напеднала възраст, тежки сърдечно-съдови разстройства, хемофилия,
непоносимост към йодните препарати, увеличена урея в кръвта, лечение с
антикоагуланти.
45
ЕЕГ
– метод за транскраниална регистрация на електричните потенциали на
мозъка, записаната потенциална разлика между две точки от повърхността на
скалпа; представлява своеобразно трансфорирана част от общата
електропродукция на мозъка. СЛабите електрически сигнали се улавят и
усилват чрез специална апаратура. Колебанията на ЕЕГ-вълни са от 0,5 до 30
Нz и се разделят на 4 основни честотни диапазона. Изследването има голямо
приложение за доказване на различните видове епилепсия. Чрез ЕЕГ се
извършва контрол върху лечебната ефективност на антикоагулантната
терапия.
ЕМГ
– неврофизиологичен метод за изследване на биоелектричната активност на
мускулите и периферните нерви. Тя записва и изучава спонтанната и волева
мускулна биоелектрична активност. Прилага се при много възпалителни,
интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни и хередитарни
патологии на нервната система. Прави се с контактен електрод, който се
поставя последователно върху точките по хода на нерва или върху
изследвания мускул. Изследва се мускулната и двигателната активност на
нерва (10мин. За един нерв или мускул).
Електроневрография
– анализира биоелектричните потенциали на периферните нерви, получени в
отговор на електрически или физиологични стимули. Прилага се при много
възпалителни, интоксикационни, дизметаболитни, травматични дегенеративни
и хередитарни патологии на нервната система.
Мозъчна сцинтиграфия
– радиоизотпно изследване на нервната система; прилага се за поставяне на
диагноза при съмнение за някои неврологични заболявания, като: тумори на
мозъка, мозъчен хематом, мозъчен инфаркт, менингоенцефалити, мозъчни
абсцеси и др.
46
Участие на медицинската сестра
информиране на пациента и вземане на информирано съгласие;
планиране на изследването в рентгеновото отделение (дата и час);
осигуряване на контрастна материя – изписване на табела, съобразено
с датата на изследването, необходимото количество;
попълване на медицинската документация – фиш за рентгеново
изследване, лекарствена табела и др.;
анализ на двигателните възможности на неврологично болния;
адекватно на физическото състояние транспортиране до и от
рентгеновото отделение;
получаване и предоставяне на резуктатите на лекуващия лекар.
Подготовка за ЕМГ
заплануване на пациента за изследването в лаборатория за
функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;
предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;
вземане на информирано съгласие;
в деня на изследването пациента се придружава с нужната
документация.
Подготовка за офталмоскопия
заплануване на пациента за изследването в лаборатория за
функционална диагностика, т.е. определяне на дата и час;
предаване на пациента по рапорт за предстоящото изследване;
вземане на информирано съгласие;
разширяване на зениците чрез очни капки – ЯдвлЬшидзсхс яквоьшся
1% по 1-2 капки и Sol.Mydrium по 1-2 капки в двете очи;
в деня на изследването пациента се придружава с нужната
документация.
47
23) Подготовка и задължение на м.с. при провеждане на
лумбална пункция
Лумбална пункция
– проникването в лумбалния дял на гръбначномозъчния канал със специална
лумбална игла, се нарича лумбална пункция. Извършва се при всички
случаи, когато трябва да се: вземе цереброспинален ликвор за изследване;
намали вътречерепното налягане; направи лумбална анестезия; въведе
лекарствено средство.
Положение на болния
– по време на манипулацията пациента в добро общо състояние заема
седнало положения на стол, обхващайки с двете си ръце главата и лакти,
поставени на колене. А при пациенти в тежко общо състояние се прави в
легнало положение на една страна с гръб до рамката на леглото и
максимално свити долни крайници към главата, т.е. получава се максимално
отдалечаване на procesus spinalis ( между прешлените пространства).
Място на убождане
– прекарва се мислена линия, съединяваща най-високата част на гребените
на двете хълбочни кости, т.е. на височината между L2 и L5.
48
Изследвания на пунктата
макроскопско:
цвят – прозрачен и безцветен,
взема се 2-ра или 3-та капка, без кръв;
прозрачност;
налягане – как изтича;
мътнина – фибриновз мрежица.
микроскопско:
седимент – левкоцити (най-вече);
фибринова мрежица;
може и ДКК;
биохимично:
белтък – общ и албумин;
захар;
натрий, хлориди, калий.
микробилогично:
ликворът се изпраща в термус (съд), поддържащ температура 37˚С до
5-тата минута от вземането му, тъй като при престой на стайна
температура цитолизира.
49
Попълване на съпроводителни бележки:
до РИОКОЗ – микробиология за бактериологично изследване за флора
и антибиограма;
до клинична лаборатория – за химическо и микроскопско изследане.
Подготовка на болния
убедителна психическа подготовка и вземане на информирано
съгласие;
проследяване на виталните показатели: пулс, дишане, кръвно
налягане, съзнание, температура;
придаване на подходящо положение на болния в леглото:
болният ляга на една страна с гръб към външната рамка на
леглото;
с гръб към лекаря и лице към медицинската сестра;
колената са присвити максимално към корема, а главата се
доближава до гърдите, така че гръбначният стълб да се извие като
дъга и прешленните израстъци да се отделят един от друг;
медицинската сестра осигурява добра имобилизация на болния с
помощта на друга сестра или санитар.
50
26) Къпане и повиване на кърмаче
Необходими пособия:
Вана (индивидуална; измива се с топла вода, сапун и се
дезинфекцира с 2 % хлорамин, след това се изплаква)
Гумена престилка
Хавлия
Растителни мазнини
Неутрален сапун и шампоан
Воден термометър
Кофа с вода 37 C
Кофа със студена вода
Кофа с капак за замърсено облекло
51
Алгоритъм за поведение на м.с. при къпане на кърмачето:
1) Свалете бижута и часовници от ръцете си
2) Измийте и дезинкефцирайте ръцете си
3) Проветрете и затоплете стаята до 24
4) Определете мястото за къпане
5) Поставете ваната и всичко необходимо на определеното за къпане
място
6) Сипете топлата вода във ваничката
7) Измерете температ. на водата с термометър (трябва да е 37,5 - 38)
8) Ако водата е топла повече от необходимото се слага студена вода от
кофата
9) Съблечете кърмачето внимателно
10) Хванете бебето и го сложете над ваничката с лице към вас
11) Намокрете с ръка ръчичките, краката и гърдичките на бебето
12) Започнете измиване на главичката
13) Измийте в последователен ред шията, гърдите, подмишниците,
ръцете, краката ингвиналните гънки и стъпалата на бебето
14) Обърнете бебето по корем върху вашата ръка като го придържате
подмишницата
15) Измийте добре гърба и седалището на бебето
16) Изплакнете много добре кърмачето с вода като започнете от главата
към краката
17) Поставете бебето върху хавлията
18) Подсушете внимателно кърмачето
19) Намажете кожните гънки – аксиларните гънки, шията, ингвиналните
гънки със стерилна растителна мазнина
20) Измийте и дезинфекцирайте използваните принадлежности
21) Подредете ги на определеното им място
52
27) Специални тоалети на очи, уши, нос и устна кухина
Прави се веднага след банята, преди поставянето на медикаментите в тези
органи, когато имаме някакво заболяване.
Показания: Да се улесни функциите на тези органи, за почистване на тези
места, за да може медикаментът да бъде всмуквано по-добре. Задължително
със стерилни пособия при вземане на секрети за изследване.
53
Необходими пособия за извършване на специален тоалет на нос:
Табличка
Памучни фитилчета
Памучни тампони
Ножче за ампули
Спирт
Бъбрековидно легенче
Вазелин Ампула Solutio Natrii Chlorati 0.9 % 5ml или преварена
вода
54
Алгоритъм на извършване на специален тоалет на ухо:
1. Предавате удобно положение на лекуваната личност, в зависимост от
състоянието му, легнал по гръб или седнал с лице към светлината.
2. Обръщате главата на болния наляво или надясно, в зависимост от това, на
кое ухо ще се направи тоалет.
3. При наличие на секрет в ушния канал вземете сухо памучно фитилче. При
липса на секрет в ушния канал, намокрете памучното фитилче с
физиологичен серум.
4. Издърпвате ушната мида нагоре и назад, за да се отвори ушният канал.
5. При наличие на секрет, почистете със сухо фитилче.
6. Почиствате с памучно фирличе, напоено с физиологичен серум.
7. Подсушавате със сухо памучно фитилче.
8. Почиствате с различни фитилчета, толкова пъти, колкото е необходимо.
9. Същата процедура се повтаря на другото ухо
55
28) Хранене на кърмаче. Приготвяне на кърмачески храни.
Естествено хранене. Хранене на тежко болно дете
Кърмаческият период е от 28ия ден до 1вата година.
Естествено хранене
56
Предимства на кърмата за майката:
57
Пози за кърмене
Тук са дадени няколко пози за кърмене. Бихте могли да изпробвате всички и
да изберете тази от тях, която е най-подходяща за Вас и бебето. Без
значениие коя поза сте избрали трябва да внимавате коремчето на бебето да
е обърнато към Вашия корем. За по-голямо удобство може да използвате
възглавница под вашите ръце, лакти, врат или гръб, или под бебето.
Поза люлка (лесна и общо използвана поза.)
Модифицирана люлка (осигурява на бебето допълнителна опора на
главата, като му помага да остане на гърдата. Подходяща е за
преждевременно родени бебета и при бебета с проблеми при
захапване на зърното.)
Футболна топка (позволява на майката да вижда и контролира по-
добре главата на бебето). Подходяща е за майки с големи гърди или
обърнати зърна.
Легнала странично (позволява на майката да си почива докато
бебето суче. Подходяща е за майки, родили с цезарово сечение. Тази
поза не натоварва раната от операцията.)
Странична поза (може да помогне при бебета, които предпочитат да
сучат само от едната гърда да сучат и от другата.)
Активни
Въртене и търсене по гърдите на който го носи, опитва се да
заеме позиция за кърмене като или ляга назад, или ви дърпа за дрехите
58
Непрекъснато извиване и гърчене
Удря ви по ръката или гърдите многократно
Сърди се и пъшка или диша тежко
Късни
Тревожно въртене на главата от едната на другата страна
Плач
Необходими пособия:
Тенджера
Шише
Биберон
Капаче
Мерителна лъжичка
Адаптирано мляко
Лигавник
Пеленка, която е индивидуална за вяко бебе
Температурен лист (трябва да се отбелязва всичко – колко
количество е приел; дали е повръщал)
Техника:
Към бузата се излива млякото, а не към гълтача. Превръщаме детето. Никога
не се кърми в легнало положение. Най-добре е да е с повдигната горна част.
59
Хранене с лъжичка:
Необходимите пособия са индивидуална лъжица (стерилна), лигавник и съд
със съответната храна.
Техника:
Поставяме бебето в скута си, в леглото или в специално столче. С малка
лъжица, която е пълна 2/3 се подава към бузата или на върха на езика.
60
30) Задължение на м.с при провеждане на
имунопрофилактиката - имунизационен календар
‘Специалната имунопрофилактика’
е метод за създаване на инкуствен имунитет, с цел предпазване от
инфекциозни болести.
‘Имунитетът ‘
е невъзприемчивост на макроорганизма към причинителя на дадено заболяване.
Видове имунитет
вроден
придобит:
естествено придобит
изкуствено придобит
Естествено и изкуствено придобитият имунитет могат да са активни и пасивни,
като изкуствено придобитият активен имунитет се получава след прилагане на
ваксини, а изкуствено придобитият пасивен имунитет се получава след
прилагане на серуми и имуноглобулини.
Видове биопродукти
ваксини
серуми
имуноглобулини
Видове ваксини
живи
убити
химични
анатоксични
рекомбинан
62
Имунизационен календар (задължителни имунизации)
63
31) Масаж и гимнастика
Масажът и гимнастиката подобряват работата на дихателната и
сърдечно-съдовата система, стимулират развитието на нервната система,
сетивните органи и опорно-двигателния апарат. Те подобряват емоционалния
тонус на дтето и повишават защитните сили на детския организъм срещу
различни заболявания. Основната цел на масажа и гимнастиката в
кърмаческа възраст е да подпомогне развитието на движенията на детето
съобразно функционалните му възможности. Чрез своевременно и правилно
усвоени движения, то опознава окръжаващата го среда, което е изключително
важно условие за правилното му нервно-психическо развитие
С масажа и гимнастиката можете да започнете, когато бебето навърши
1 месец и половина, при условие, че е напълно здраво и теглото му е
достигнало 4 килограма. Най-подходящото време за масаж и гимнастика е
сутрешното бодърстване. Времето може да се промени според свободното
време на майката, но задължително трябва да бъде час, час и половина след
хранене.
Стаята трябва да бъде добре проветрена и затоплена до 21-23°С.
Бебето трябва да бъде съблечено голо и поставено върху маса, покрита с
одеало, мушама и чаршаф. Майката или бащата да бъдат със затоплени
ръце, добре изрязани нокти, без пръстени и часовник които могат да наранят
кожата на детето. През цялото време трябва да се поддържа положителният
тонус на детето, да се подтиква двигателната му активност, така, че
извършваните движения да бъдат една игра за него и да му доставят
удоволствие.
Принципи:
1. Извършва се винаги от периферните части към центъра (свързан е с
кръвоотока)
2. Да се извърши много внимателно и нежно, без енергични търкания
3. В затоплена стая – 24 C за новородени, 20-22 C – за деца.
Подготовка:
На сестрата – дезинфекция на ръце, затопляне на ръцете, без
маникюр, махане на бижу, часовник, пръстени
На детето – да е здрав, в добро общо състояние
На подходящо време за масаж – да се съобразяваме с режима на
бебето – кога се храни и спи
64
Приоми:
1. Поглаждане – намалява мускулния хипертонус, ускорява лимфния и
кръвния ток (затова се извършва от периферията към центъра)
2. Почукване – въздействие върху периферни нерви и окончания. Не се
прави върху паренхимни органи – сърце, далак, гръбначен стълб
3. Размачкване – действа върху по-добра мускулатура и кръвоотока.
Прави се с кръгообразни движения и с цели длани.
4. Разтриване – на крайници, гърба и седалище
Гимнастика
Бива пасивна , активна, рефлекторна и упражнения с помощ. Гимнастиката
започва към края на първия месец.
65
32) Задължение на м.с. при провеждане на
рахитопрофилактика
Рахитът е заболяване, което се причинява от недостиг на витамин Д в
организма. Познаването на причините за появата на това заболяване и на
необходимите профилактични мерки ще помогне за предпазване на бебето от
рахит.
Основната роля на витамин Д е да регулира калциево-фосфорната
обмяна в организма. Той спомага за усвояването на калция и фосфора,
необходими за изграждането и растежа на костите и зъбите. При недостиг на
витамин Д калцият и фосфорът не се резорбират достатъчно през лигавицата
на червата и нивата им в кръвта намаляват. За да се компенсира това,
организмът на детето извлича калциево-фосфорни соли от здравите кости и
костта омеква. От друга страна в местта на костния растеж не се отлагат
достатъчно такива соли и се натрупва непълноценна костноподобна тъкан.
Тези процеси стоят в основата на проявяващите се признаци на рахита.
66
Лечението на рахита е комплексно и към него се включват:
Клиниката на хипервитаминоза на Д е:
Упорито безапетитие Отпадналост
Гадене и повръщане Потта им мирише на
Жажда риба
Полиурия Повишава се кръвното
Дехидратация налягане
Може да изпадне в клонично-тоничен гърч, от който може да загине
Поведението на м.с:
Веднага да се спре даването на витамин Д за 1-2 месеца (защото води до
бързо вкостяване на фонтанелите и мозъкът не може да нарастне; те остават
ниски на ръст) и детето трябва да се оводнява обилно, за да се извлича
витамин Д.
67
34) Сестрински грижи при пациенти с изгаряне
1. Приемане на болния в клиниката по изгаряне
2. Разговор с пациента, ако е в състояние, а ако е невъзможно – с
близките му с цел събиране на информация за инцидента
3. М.с следи за съзнанието на болния
4. Попълване на мед.документация
5. Попоълване на фишове за изследване и приготвяне на необходимите
пособия
- фиш за опр.на кр.група и Rh-фактор
- фиш за биохимия
- пособия за диуреза
6. Изследване на всички жизнени показатели – температура, пулс,
дишане, кр.налягане, диуреза, и др
7. В зависимост от степента на изгаряне се определя и положението на
болния – активно или пасивно. Евентуално използване на клинитрон
8. Проби за чувствителност към антибиотиците
9. Стриктно изпълнение на назначената от лекар терапия – вливания,
аналгетици, ТАП
10. Наблюдение на външния вид, на кожа за цвят и отоци, и на лигавица
11. Наблюдение на раната – вид, степен на изгаряне, дали има секреция,
мехури, течност
12. Наблюдение за повръщане – количество и вид
13. Извършване на стерилна мазева превръзка
14. Борба с болката – къде е локализирана болката, вид
15. Грижи за хранене – ентерално и парентерално
16. Грижи за постелното и личното бельо
17. Извършане на хигиенни тоалети – при нужда и след аналгезия
18. Кислородотерапия – начина на приложение и дозата се определя от
лекар
19. При тежко болни жени се поставя катетър, а при мъже – само
асистираме на лекаря; постоянно следене за проходимостта, следене
за количеството урината
20. Преливане на биопродукти
21. Следене за сърдечно-съдови смущения
22. Следим пациента да не изпадне в шок от болка
23. Асистира на лекар при хирургична обработка на раната
68
24. Асистиране на лекар, ако предстои отстраняване на белезите
25. Предпазване от усложнения
26. Имобилизация на участъка и ранна рехабилитация
27. Осъществяване на комуникация с цел адекватно възприемане относно
новия си външен вид и при нужда – психолог
28. Профилактика от вътреболнична инфекция – при нужда ограничени
свиждания
29. Попълване на мед.документация за изписване, епикриза
30. Изписване
69
37) Изработване на план и специални сестрински грижи
при пациенти с неврохирургични операции – тумор на
мозъка
Клинична картина
главоболие,гадене,повръщане
епилептични припадъци
промени в двигателните центрове
засягане центровете на сетивността
нарушение в говора,писането и четенето
емоционални промени
incontinentio urinae
нарушение в кооринацията и походката
Терапевтично поведение
а. хирургично лечение – пациентът се поставя на 1-ви режим
б. нехирургично лечение – включва:
наблюдение на болния
медикаменти
химиотерапия
лъчетерапия
70
Интензивни грижи за болните
динамично проследяване на виталните функции ; апаратно подпомагане
поддържане на дихателната функция
при неосъществена оротрахеална интубация или трахеотомия – болния да
се постави в странично положение
чести аспирации на оралните секрети
извършване на почукващ и вибрационен масаж на гръдния кош
наблюдаване на честотата и ритъмът на дишане
наблюдение на ССС – при нарушения своевременно медикаментозно
лечение
епилептиформени гърчове – уведомяваме лекаря
развиване на терморегулаторни нарушения,което изисква измерване на
температурата на 2-3 часа
физикални средства при хипертермия
Следоперативни грижи
екстубиране на болния
наблюдение за мозъчен отток – по назначение на лекаря прилагане на
Manithol
наблюдение за хематом – по назначение прилагане на кръвоспиращи
средства
наблюдение за съдов спазъм – по назначение прилагане на
съдоразширяващи средства
наблюдение на интракардиалното налягане
следене за проходимостта на дренажа
следене на жизнените показатели,артериални кръвни
газове,хемоглобин,електролитни концентрации,кръвна захар
неврологична оценка- включва моторна активност,зенични
реакции,определяне нивото на съзнание
поддържане на адекватна мозъчна перфузия
проследяване на водно-електролитния баланс
проследяване за поява на гърчове
71
39) Сестрински грижи при деца с заболявания на
дихателната система. Бронхопневмония
Клиника:
Засягане на общото състояние
Дишането е затруднено и ускорено
Болезнена кашлица
Хрема
Отказват да сучат
Хипертермия
Не може да отхрачва
Повръщане, а понякога коремчето е подуто
Промяна в цвета на кожата
По устата се появява пенеста слюнка
Бързо възникване на дихателна и сърдечна инсуфициенция
Засяга се и ССС – ускорен пулс, диспепсия
Засягане на ЦНС – възбуда, менингиални симптоми, гърчове
73
40) Сестрински грижи при деца със заболяване на
храносмилателната система. Dispepsia Toxica (Токсична
диспепсия).
Токсичната диспепсия представлява най-тежката форма на остро разстойство
на храносмилането и усвояването на храната – изключиелно тежко,
застрашаващо живота на детето заболяване, катастрофално нарушение на
цялата веществообмяна и на нервно регулаторните механизми.
Кл.картина:
Безапетитие
Мъчително гадене
Повръщане
Има тъжен изглед
Изхожданията зачестяват до 10-12 в денонощието, стават оводнисти,
съдържат оскъдни количество фекални материи и примес на слуз
Тежки смущения от страната на ЦНС – помрачава се в различни
степени съзнанието на детето, то не познава , не търси майка си,
нито любимите си играчки, а в най-тежките случаи настъпва пълна
кома – лицето става масковидно
Детето заспива в определена поза
Появяват се трепкания и общи тонично-клонични гърчове
Сърдечно-съдовите смущения са:учестен и слабо напълнен пулс,
глухи сърдечни тонове, ниско кръвно налягане, студени и цианотични
крайници
То е много отпаднало, понякога е неспокойно, издава отвреме
навреме слаб пронизващ вик
Сивоблед цвят на кожата, цианоза на и около устните и по
крайниците
Очите му хлътват дълбоко в орбитите
Чертите на лицето се изострят
Погледът е неподвижен, отправен в далечината
Болното дете лежи безучастно
Прекъсва се контактът му с външната среда
Проява на тежка дехидратация. Рентгенологично изследване се
установява намаление на сърдечната сянка.
Тежки изменения настъпват във всички останали органи и системи.
Дишането е учестено, без паузи.
Количеството на урината намалява
Установяват се положителнни проби за белтък и захар, Клирънсовите
изследвания показват ниски стойности
74
При изследване на кръвта се установява силно сгъстяване на кръвта,
хипопротеинемия, увеличение на остатъчния азот и захарта,
намаление на хлоридите, на калиевите йони; силно намаление на
алкалния резерв като израз на тежко нарушената веществообмяна
Устойчивостта на детето намалява и в организма започват да се
развиват и размножават микроорганизми, причинявайки
възпалителни процеси в ушите, белите дробове и др., раздува се
септико-токсично състояние, което още повече влошава и без това
тежкото състояние на болното дете
Без бързата и компетентна намеса на лекаря детето умира в
прогресивно задълбочаваща се кома
Лечение:
При лечението токаичната диспепсия решаващо значение има
отстраняването на анхидремичния шок, влючването и поддържането на
жизнено важните за организма функции: циркулацията трябва да бъде
спешно възстановена чрез попълване на кръвния обем; изключително
голямо значение има и възстановяването на бъбречната функция, без
което е невъзможно поддържането на нормалното съдържание и
съотношение на електролитите. Втората основна насока на лечението е
бързото и ефикасно въздействие върху инфекциозния процес.
Тъй като за бърза и ефикасна рехидратация не може да с еразчита на
пероралния внос на течности, най-целесъобразена е парентералната
трайна капкова инфузия, която се инсталира незабавно, без да се изчакат
резултатите от лабораторните изследвания. Първоначално се назначава
изотоничен разтвор от NaCl (8,5%) и 5% разтвор на глюкоза в
съотношение 1:2
Сестрински грижи:
Лечението се провежда в интензивно отделение по непрекъснатия надзор
на лекар и сестра. Поради влошения тургор и кожна еластичност се
поддържа добра хигиена на кожата. Редовно се извършват тоалета на
детето. Положението му в леглото се сменя често, по възможност болното
се взема на ръце. Особено внималние се обръща на лигавиците, които
вследствие на дехидратацията изсъхват. Лигавицата на очите се
овлажнява със стерилни тампончета, напоени с физиологичен разтвор,
като се сменя неколкократно на ден. Устната кухина се почиства и
овлажнява с марлички напоени с физ.разтвор.
На всеки час се проследяват и вписват в реанимационния лист
стойностите на показатели – температура, пулс, дишане, диуреза. Всички
изхождания и повръщания се описват по вид, брой, количество, наличие
на примеси.
При тежките степенина дехидтратация и при упорити повръщания
рехидратацията се осъществава парентерално с внозно капкова инфузия.
М.с осигурява необходимите разтвори, регулира и регистрира влетите
количества течности. Добре е да се използват автомати за регулация на
броя на капките. Наблюдава се мястот на вливането, реакциите на детето.
При тежки нарушения в киселинно-алкалния и в електролитния баланс се
подготвят необходимите медикаменти за корекция. Водно-солевата
реанимация се ръководи от лекар, но м.с я осъщестява. Тя трябва да знае,
75
че разтвора на калиевия хлорид се влива много бавно чрез инфузионна
система при добра диуреза. Струйното вливане е недопустимо поради
опастност от внзапна смърт.
При проява на гърчове м.с трябва да има готовност за адекватна намеса с
противогърчови средства, като едновременно с това се повиква лекар. Тъй
като в състоянието на болното често настъпват в незапни промени само
доброто наблюдение и своевременото реагиране могат да предотвратят
тежките и необратими последствия. Голяма роля има детската
консултация, където се дават съвети за храненето. М.с трябва да убеди
майката, че кърмата е най-добрата храна за малкото кърмаче и го
предпазва инфекции.
Съветите относно правилното отглеждане на децата, начините за
предпазване от инфекции имат важно значение в борбата със
заболяването на храносмилателната система. Усилен патронаж се налага
при децата от рисковите групи, живеещи при лоши битови условия, с
вродени малформации. Правилното формулиране на сестринската
диагноза ясно начертаният план за сестрински грижи допринасят за
създаване на благоприятна среда, премахване на неприятните
преживявания и отрицателни емоции у болното.
Детето трябва да се приучи към спазване на диетичен режим без пикантни
храни, дразнещи подправки и газирани напитки. От значение е и правилно
организираният дневен режим с умерена умствена натовареност,
редуване на труд и учене с почивки и игри, без физически натоварвания.
76
41) Сестрински грижи при деца със заболявания на
сърдечна-съдовата система
Кл. картина:
сърдечен шум
увеличени размери на сърцето
хипоксия
изоставяне в развитието на детето
нарушение в обменните процеси
цианоза
учестено или затруднено дишане
жажда
промяна в крайниците фаланги на пръстите
Изследвания:
ЕКГ
Обзорна рентгенография на сърце
Ангиография
Изследване на кръв – ПКК, ДКК, биохимия
Изследване на урина – функционално, качествено и количествено
77
15. Попълване на лекарствена табела според назначенията от лекар
медикаменти
16. Изпълняване на назначената от лекар медикаменти – дозиране на
сърдечни гликозиди п правила
17. Провеждане на кислородолечение – дозата се назначава от лекар
18. Извършване на всички хигиенни тоалети
19. Следим за цвят на кожа и лигавица – има ли промени?
20. Осигуряване на детето на добър емоционален комфорт; осигуряване
на връзка с майката
21. Проследяваме за наличие на болка – къде и кога се проявява
22. Разговор с майката за двигателен и хранителен режим
23. М.с непрекъснато провежда здравно-просветна дейност
24. Провеждане на учебни дейности и занималнии
25. Подготовка на документите за изписване
26. Изписване на пациента
78