12 теста за ДЗИ за 11. 12._клас - просвета (1)

Нели Дамянова • Ц ветел и на Георгиева
12 ТРЕНИРОВЪЧНИ ТЕСТА
ЗА МАТУРАТА ПО БЕЛ
11.-12. КЛАС
ПРОСВЕТА
СОФ ИЯ
ТЕСТ 1 РО Д Н О Т О И Ч У Ж Д О Т О .............................................................................................. 5
ТЕСТ 2 М И Н А Л О Т О И П А М Е Т Т А ......................................................................................... 13
ТЕСТ 3 О Б Щ ЕС ТВ О ТО И В Л А С Т Т А ......................................................................................20
ТЕСТ 4 Ж И В О Т Ъ Т И С М Ъ Р Т Т А .............................................................................................. 28
ТЕСТ 5 П РИ РО Д А Т А ...................................................................................................................... 36
ТЕСТ 6 Л Ю Б О В Т А ........................................................................................................................... 44
ТЕСТ 7 В Я Р А Т А И Н А Д Е Ж Д А Т А .......................................................................................... 53
ТЕСТ 8 Т Р У Д Ъ Т И Т В О Р Ч Е С Т В О Т О .................................................................................. 61
ТЕСТ 9 И З Б О Р Ъ Т И Р А З Д В О Е Н И Е Т О ................................................................................ 68
ТЕСТ 10 (О БЩ ) ...................................................................................................................................75
ТЕСТ 11 (О БЩ ) ................................................................................................................................ 82
ТЕСТ 12 (О БЩ ) ................................................................................................................................ 89
О тговори и примерни разработки на интерпретативни съчинения и е с е т а ................... 97

ТЕСТ 1
РОДНОТО И ЧУЖ ДОТО
ЧАСТ 1 (Време за работа: 60 минути)
1 , Препишете думата, в която е допусната правописна грешка, като я поправите.

А) спрени, изстреляни, преживяни В) взаимно, неслучайно, обичайно
Б) спектакъл, спектър, съчувствал Г) глътвам, замлъквам, накълцвам
2 Къде е допусната правописна грешка?

А) водолаз, противогаз, контрабас В) орисник, предвесник, кръстник
Б) обидчив, неотзивчив, разсъдлив Г) сгодяване, здрачаване, сгряване
3 . В кое от изреченията е допусната правописна грешка?

A) На 1 ноември отдаваме почитта си към българските будители, оставили ярка следа в паметта на
народа ни.
Б) Този ден е определен за официялен празник през 1922 година по инициатива на група интелектуалци.
B) Честването на празника е обявено със специално постановление на Министерския съвет и е прието
със закон.
Г) Според календара на българската църква това е денят на покровителя на нашия народ св. Иван Рилски.
4 Препишете думата, в която е допусната правописна грешка, като я поправите.

A) Най-почитаният български светец - Иван Рилски, е бил монах отшелник и чудотворец.
Б) На 25-годишна възраст отива в манастир, където получава богословско образование.
B) Светецът има 15 жития, написани на старобългарски или на църковно-славянски език.
Г) Свети Иван Рилски става основоположник на едноименния манастир в Рила планина.
5 у 1 В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?

A) Рилската обител се намира в югозападна България, в Кюстендилска област.
Б) Най-старата запазена постройка в архитектурния комплекс е хрельовата кула.
B) В стила на кулата се откриват особености на търновската художествена школа.
Г) От 1983 г. Националният музей „Рилски манастир“ е под егидата на ЮНЕСКО.
6 В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

Главната манастирска църква „Рождество Богородично“ е с пет купола (А), има три олтара (Б) и два
странични параклиса (В). Стенописите в нея са дело на няколко майстора (Г), между които е и Захари
Зограф.
7 ] В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?

A) Храмовите, жилищни и стопански сгради в светата обител са с площ 8800 кв. м.
Б) Рилският манастир е най-голямото и известното религиозно средище в страната.
B) Още от входа на архитектурния ансамбъл туристът е впечатлен от красотата му.
Г) Сега прочутият манастир е под управлението на Българска православна църква.
8 Препишете изречението, в което е допусната граматична грешка, като я поправите.

A) Рилските духовници са играли важна роля в културния и политически живот.
Б ) В много ръкописи можем да прочетем за историята на тази крепост на вярата.
B) Осъзнавайки значението на храма, владетелите го даряват с имоти и средства.
Г) Свидетелства за разцвета на това свято място се съхраняват в неговия музей.
5
9 | | В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
A) Музеят, разположен в манастира, притежава 35 000 експоната, събирани от векове.
Б) Както постоянните, така и временните изложби показват светините, пазени в храма.
B) Тук се съхраняват дървеният кръст, изработен от майстор Рафаил и други реликви.
Г) Посещавайки комплекса, виждаш ценности, пробуждащи национална гордост.
10) В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) Стенописите и дърворезбите в манастира са рисувани и изработвани от поколения зографи и рез
бари.
Б) Майсторите са работили упорито, за да вложат най-доброто, на което са способни и са създали съ
вършени образци на своето изкуство.
B) От X век, когато е основан, храмът неведнъж е разрушаван и опожаряван, след което е изграждан
отново.
Г) Светата обител придобива този облик едва когато е напълно възстановена, което става в средата на
XX век.
1Л^ Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

А) Членуване
В София и (околност) й се намират най-големият брой обекти от (списък) на движението „Опознай
България - 100 национални туристически обекта“. Сред тях е и (Национален етнографски музей).
Б) Местоимения
С приятелите ми не сме решили (кой/кого) от музеите в столицата ще посетим най-напред.
София е красив и древен град, (чийто/чиито) забележителности привличат много туристи.
В миналото градът е бил важен център заради (своето/неговото) стратегическо положение.
Семейството на Константин Велики е живяло в Сердика и археолозите търсят (неговия/техния)
дворец.
В) Учтива форма
Госпожо Александрова, според анкетата Вие сте (познат) на зрителите най-вече с филмовите си
роли и сте (посочен) като една от най-добрите съвременни актриси заради последния сериал, в който
сте (участвал).
1 2 | В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
поставите пропуснатите знаци.
Близкият другар и роднина на Алеко Константинов радикал-демократът Найчо Цанов, който е имал
възможност да наблюдава бъдещия писател при едно гостуване на семейството му огоелязва Той раз
смиваше тогава тесния кръг роднини за да се подготви, види се, да разсмее после пял един народ и да
го накара да се вгледа в себе си, в своите пороци и недостатъци.
6
Прочетете двата текста и изпълнете задачите към тях (от 13. до 19. включително).
ТЕКСТ 1
Ето горе-долу какви размишления наведоха пишущия тия редове на мисъл да напише оригиналната
покана за Черни връх, която се появи миналата седмица в подлистник на в. „Знаме“. Идеята за подобна
покана възникна в един тесен кръг от любители на българската природа. Ефектът, който произведе по
каната, надмина стократно всякакви очаквания. Сега, след като бях честит да видя цял панаир на самия
връхчец на Витоша, мога смело да попълня цитираната чужда фраза: „Господа, изучете България, за
д а я обикнете“ [...]
В поканата имаше следующата фраза:
„Нима съмнение, че е още по-приятно да видиш от самия връх как изгрява слънцето..., но това удо
волствие могат да си доставят само опитните туристи“.
Знаете ли какъв беше резултатът? - Около четиристотин души през Драгалевци, през Беглер чи
флик, през Бистрица, през Княжево плъзнаха през нощта срещу неделя по гърдите на Витоша и при
изгряванието на слънцето триста души бяха при Черния връх! Е, право да си кажа, туй благородно
надпреварвание ме порази! Картината, която представляваше Витоша в събота през нощта, беше до
такава степен величествена, щото се отказвам даже опит да направя за описванието й. Онзи въодуше
вен фантастически устрем към небесата, чрез хиляди препятствия, онова стремително катерение по
храсталаци, по камънаци, на десетки наелектризирани групи, развятото нарочно приготвено знаме,
звуковете на една военна тръба всред пламналите тук-там огньове, онази фантастическа картина, ос
ветена феерически от пълната луна... Господин Вазов, вий бяхте очевидец - опишете тази поражающа
със своето величие картина. [...]
Началото е неимоверно бляскаво. Сега остава да се уредим. Нека всички основателни членове
(всички, които бяха в неделя на върха) и всички граждани, които желаят да се запишат за действителни
членове, да заповядат на 2 септември в 6 часа вечерта в салона при фабриката на бр. Прошекови и там:
I. ще се прочете списъкът на записващите се и ще се допълни с незаписващите се основателни чле
нове; [...]
Из „Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх“, Алеко Константинов
ТЕКСТ 2
Българският туристически съюз, основан на 27 - 28 август 1895 г. на Витошкия първенец Черни

връх по инициатива на писателя демократ Алеко Константинов - Щастливеца, съхранява и развива
дълголетните традиции на туристическото движение. Алеко Константинов е патрон на Съюза. [...]
II. ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И ДЕЙНОСТИ
Чл. 11. Основната цел на Българския туристически съюз е да подпомага развитието на граждан
ското общество и демокрацията в Република България в областта на социалния туризъм, като създава
условия, предлага възможности и услуги за:
1. Упражняване на туризъм, насочен към активен отдих, укрепване на здравето, жизнеспособността,
работоспособността, развитие на познанието, възпитанието и емоционалното обогатяване на личността;
2. Развиване и насърчаване на различните видове и форми на туризъм, планинарство и други турис
тически дейности.
3. Стимулиране на ориентирането, алпинизма, спелеологията и новостите в спортно-туристическата
област.
Чл. 12. Основните задачи, които Българският туристически съюз си поставя в осъществяване на
дейността си за постигане целите по чл. 11, са: [...]
2. Привличане на повече хора, включително ученици, студенти, младежи в практикуването на пе
шеходен, коло, ски и воден туризъм, за активен отдих сред природата, за алпинизъм, ориентиране,
спелеология1и нови туристически и спортно-туристически изяви.
3. Популяризиране и организиране на различни форми на туризъм и създаване на навици за приро-
досъобразен и здравословен начин на живот.
4. Създаване на младежки пространства - младежки (юношески) туристически клубове.
Из Устава на БТС
1 Спелеология - наука, изучаваща пещерите и всички останали карстови форми.
7
13| Кое от посочените твърдения НЕ отговаря на съдържанието на Текст 1?
A) Въздейства чрез художествени образи.
Б) Възпитава читателя в патриотичен дух.
B) Възхвалява ентусиазма на планинарите.
Г) Възвеличава народния поет Иван Вазов.
14 Посочете ЕДИН аргумент в подкрепа на твърдението, изказано в Текст 1: „Ефектът, който
произведе поканата, надмина стократно всякакви очаквания“.
15^ Кое от посочените твърдения е вярно според Текст 1?

A) Оригиналната покана за Черни връх се появява в подлистник на в. „Знание“.
Б) Идеята за поканата възниква сред малък брой любители на родната природа.
B) В неделя, при изгряването на слънцето, триста души тръгват към Черни връх.
Г) Вазов, който е очевидец, описва тази поразяваща със своето величие картина.
1 6 | Запишете ДВА аргумента, които подкрепят призива, отправен към читателите в Текст 1:
„Изучете България, за да я обикнете“.
Кое от посочените твърдения се отнася до Текст 2?

A) Разказва за разнообразните мероприятия на туристическите дружества към БТС.
Б) Рекламира многобройните възможности за активен отдих в туристическите бази.
B) Разяснява някои правила на природосъобразния и здравословен начин на живот.
Г) Регламентира целите, задачите и дейностите на Българския туристически съюз.
1 8 т Запишете ЕДИН пример за термин, употребен в Текст 2.
1 9 | Кой от изводите е общ за Текст 1 и Текст 2?

A) Гражданите на София откликват на поканата във вестника да видят от Черни връх как изгрява слън
цето.
Б) Основната цел на БТС е да подпомага развитието на гражданското общество в областта на туризма.
B) Чрез туризма се развиват познанието и възпитанието на личността и тя се обогатява емоционално.
Г) Туристически дейности може да се практикуват само в планински райони по определени маршрути.
20 Разгледайте картата на района около Черни връх и коментирайте в кратък текст следното:
' На картата е отбелязано местоположението на първата туристическа хижа, построена на Витоша, в
която носи името „Алеко“. Защо е наречена така?
' На картата са обозначени два от маршрутите, по които може да се стигне до Черни връх - от В
Голи връх и от връх Малък Резен. Каква височина приблизително трябва да се изкачи по първия В
маршрут и каква - по втория? Кои са според вас причините планинарите да изберат единия или |
другия път?
>■Бихте ли посетили/посещавали ли сте местността? Защо? Ако сте я посещавали, какви са вашите |
впечатления?
8
21 Коя от подчертаните думи е употребена правилно?

Храмът е забележителен с каменните си колонии (А), които му предават (Б) внушителност. Негово
то реставриране (В) след опожаряването му през 1833 година се превръща в благородна клауза (Г) за
много българи.
22 В кое изречение Н Е е допусната л екси кална греш ка?

A) В Рилския манастир се формира книжна школа, която обучава духовници и граматици.
Б) Неофит Рилски основава килийно училище, в което се посвещават голям брой ученици.
B) Тази обител дава подслон и осигурява убежище на десетки български революционери.
Г) Затова манастирът е не само религиозен и културен паметник, но и историческа светиня.
23 За всяко празно място изберете У М Е С Т Н А ТА дума и я запиш ете срещу

съответната буква.
Витоша е планина в Западна България, в ______________ (А) близост до София. Т я _______________ (Б)
на четвърто място по височина сред българските планини. Н а (В) й се намира Приро
ден парк „Витоша“.
A) неоспорима, непосредствена, необичайна
Б) е разположена, се нарежда, се класира
B) площта, околността, територията
A ) __________________________________________________________________________________________
Б) .________________________________________________________________________
B ) __________________________________________________________________________________________
24 В кой ред всички герои са от творба на Д им итър Талев?

A) Ния, Рафе Клинче, Климент Бенков
Б) Катерина, Сали Яшар, дядо Захари
B) Стоян Глаушев, баба Кера, Гочоолу
Е) Султана, Андрешко, Нона Глаушева
2. 12 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас 9

25) Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за творбата „Железният светилник“
A) В творбата ярко са откроени пространствата на семейните, националните и общочовешките цен
ности.
Б) Събитията, залегнали в сюжета, са обединени около историята на един род в малкото градче Прес
лав.
B) Султана, като единствена наследница на Хаджи-Серафимовото семейство, е призвана да продължи
рода.
Г) Образът на Лазар носи идеята за надмогване на изпитанията, за историческата перспектива пред
народа.
26^ Книгата „Бай Ганьо“ е съставена от:
A) разкази само на един повествовател
Б) разкази на самия герой в първо лице
B) анекдоти за няколко различни герои
Г) разкази на различни повествователи
2 7 | Къде правилно са свързани името на героинята и нейната характеристика?

A) Цонка - гледачка, която коментира по хумористичен начин миналото време
Б) Жена символ - почитателка на изкуството, възмущаваща се от невежеството
B) баба Кера - любителка на театъра, която не открива мечтаната обич в живота
Г) Жена с проблем - булка, о тказала сс от истинската любов заради прагматизма
28 С коя дума е правилно да се допълни твърдението?

Алеко Константинов е ___________________на Бай Ганьо.
А) антипод Б) апологет В) прототип Г) антагонист
29* В кое от изброените произведения е представен конфликтът между прогресивните процеси и

консервативните сили, между духа на новата епоха и патриархалните традиции?
A) „При Рилския манастир“
Б) „Железният светилник“
B) „Балкански синдром“
Г) „Бай Ганьо журналист“
30 На кой ред е посочена черта, която НЕ е присъща за моралния облик на Бай Ганьо?
A) безскрупулност, бездуховност
Б) безпринципност, безочливост
B) безцеремонност, безкористност
Г) безнравственост, безсърдечност
31у На кой ред всички изброени персонажи носят отрицателните черти на своето време?
A) хаджи Серафим, Дочоолу, Георги
Б) Божана, Данко Харсъзина, Печо
B) Аврам Немтур, Бай Ганьо, Кумът
Г) Стоян, Гуньо Адвокатина, Йовчо
3 2 | Посочете какво художествено изразно средство е употребено в изречението от творбата „Же- |

лезният светилник“: „Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена |
човешка ръка...“.
А) метонимия Б) метафора В) оксиморон Г) сравнение
3 Запишете заглавието на изучена творба, от която е съответният питат.

А) ...Онзиден чета във вестника - пак обиколили земното кълбо! Са.\ютен мореш ават ел! С една
платноходка само! Обаче доказва величието на човешкия дух!
Б) Нашия вестник ще кръстим или „България за н а с “, или „Народно величие ".
10
34 Запишете буквата, след която е представено името на герой от изучена творба, а срещу нея -
номера на твърдението, което се отнася за съответния герой.
A) Бяла врана
Б) Бай Цончо
B) Извънземно
1. Олицетворява еснафския морал, егоизма и стремежа към материално обогатяване.

2. Откроява абсурдите в социалните отношения и политическата система в България.
3. Осъзнава разликата между афишираните ценности и реалното поведение на хората.
35 Запишете името на героя от „Железният светилник“, който въплъщава идеята за творческо

то вдъхновение и безсмъртната красота на изкуството.
36 Запишете името на автора, в чиято изучена творба се иронизира имитирането на демокра

тични промени на политическия модел.
37 Запишете името на разказвача в „Бай Ганьо журналист“, чиято история разобличава поли
тическата хамелеонщина и липсата на високи идеали.
38 В текст от 4 - 5 изречения съпоставете мотивите за „пробуждането“ и „приспиването“ на

съзнанието в откъсите от творбите „Железният светилник“ и „Бай Ганьо журналист“.
Но в живота на тоя град, на тия люде нищо не идваше, не ставаше бързо и буйно. Всяко нещо пре
живяваше своето време. Повече от четири века тия люде бяха се учили на търпение, на тих, прост
живот, с хляб и вода хранеха тялото си, имаха само една здрава опора - земята, над която се трудеха.
Те живееха с всички вечни болки на сърцето, не беше заглъхнал в тях и вечният човешки копнеж за
щастие и радост, но тъй - ничком на земята, потъмнели като нея, безименни, покорни роби. Векове
бяха минали и нищо велико не бе се случило в живота на тия люде, на целия този народ. Раждаха се
и умираха, заравяха умрелите в земята и не оставаше никакъв спомен от тях. Векове бяха минали без
следа. Едва-едва някой от тия бедни, прости люде ще надигне глава да погледне, да се покаже над хи
лядите покорно сведени глави през петдесет, през сто или повече години... Сега наставаше ново време.
Робите се ослушваха и чуваха все по-ясно наближаващи, съдбоносни стъпки. Идеше ново време, ала
малцина бяха, които ставаха да го посрещнат, отваряха очи да го видят, надигаха глас да го привет
стват. Иде, иде - шепнеха хилядите долу, ослушваха се, чакаха и робският страх беше по-силен от
радостта на душите, които предчувстваха своето освобождение. Така бяха живели те от векове, но вече
се пробуждаха, борбата вече започваше, макар все още в робски страх. Идеше ново време за всички...
Из „Железният светилник “
Гочоолу и Дочоолу не може да се каже, че са били възхитени от тия качества на Данка Харсъзина;
не може да се каже също, че в тяхното представление за вестникарството Данко се явяваше подходящ
редактор. У тях все се съхраняваха възпоминания от друго време и от турско време, когато печатното
слово все пак мътеше водата им, но не изригаше тая лава от адски хули и проклятия.
Но бурята на диви страсти, бушующа в течение на цял ред години, но деморализующето влияние на
деморализуваната преса, но грубият всепоглъщающ материализъм, но възможността за леко обогатя
ване при едно приспиване на съвестта, но примерът на ръководящите елементи - всички тия явления са
покрили с такъв дебел слой техните по-чисти чувства, щото е нужно една цяла, не по-малко дълголетна
и нова в същността си епоха да разкопава този слой от мерзости, додето изпъкнат като остатъци от
минало величие тия заровени чисти чувства.
И сега, когато бай Ганьо им излага плана си за издаването на вестник, за неговото направление и за
лицата, които ще вземат участие - Гочоолу и Дочоолу усещат, че нещо ги смъдва в един затънтен край
на техните сърца, сещат те, че има нещо опак в тая работа, има нещо таквоз, което не трябва да бъде;
11
но върху тежкия слой, който притиска към дъното тия чисти чувства, бай Ганьо прибавя нов пласт и
ги задушава. Той сладкодумно, с увлечение, със страст им излага материалните изгоди, които ще се
получат от тяхното предприятие. А по-убедителни аргументи не са нужни за Гочоолу и Дочоолу.
Из „Бай Ганьо журналист “
3 9 / Запишете израза от откъса от „Железният светилник“, с който са обобщени промените в

народния дух и в историческата действителност.
40* Запишете ЕДИН пример от откъса от „Бай Ганьо журналист“ за контекстов антоним на
трикратно повторения в текста израз чист и чувства.
41 Напишете аргументативен текст с обем до 4 страници по ЕДНА от следните теми:

■ Тема за интерпретативно съчинение: Високата нравственост и моралната деградация в твор
бите „Железният светилник “ на Димитър Талев и „Бай Ганьо журналист “ на Азеко Констан
тинов.
■ Тема за есе: Герои и антигерои.
ТЕСТ 2
МИНАЛОТО И ПАМЕТТА
А В в н «т редовете е допусната правопнсна грешка?

%. ндаетззт. прилегнал, проявен
». ч м ч ч я . далтонист, дълбочина
V з р ж я ш . европейзация, евреи
Г« глъбсгня. окървавен, замлъкнал
2 :« л е те думата, в която е допусната правопнсна грешка, като я поправите.
Лкк &крповог. астролог, носорог В) туристка, модистка, тениска
Ь ж т а гя брошка, обложка Г) подредба, гонидба, женитба
|Д § я к от изреченията НЕ е допусната правопнсна грешка?

% В творботе на Иван Вазов патриотизмът неизменно наделява над всички лични чувства.
В) Цреизведенията на гениялния поет разкриват искреното свободолюбие и идеализма му.
1 С :-- тнтявашя сила Вазов възпява във вдъхновените си стихове легендарните ни герои.
Г През читателя оживяват будителят Паисий, революционерът Раковски, чизмарят Кочо.
I * В к м от изреченията е допусната правопнсна грешка?

% П в л й Хилендарски е роден през 1722 година в Самоковската епархия.
(звахът завършва „История славянобългарска“ в зографския манастир,
не •Света гора), където е творил Отец Паисий, е полуостров в Гърция.
Г М хжата Паисиева история поставя началото на Българското възраждане.
Ъимшете правилно САМО думата, в която е допусната правопнсна грешка.

х Нддлонално-освободителното движение в България започва в средата на XIX век.
Б Хзез 1867 година в родината идват Панайот-Хитовата и Филип-Тотювата чета.
В* Зшменосец на първата чета през четиримесечния й поход в Балкана е Апостола.
Г Хзгов е войвода на български доброволци по време на Сръбско-турската война.
§^.| В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

В продължение на шест дена (А) Шипченският проход се отбранява от Българското опълчение и два
* г . ските полкове (Б), които наброяват общо 7500 войника (В), командвани от четирима генерали (Г).
7 ^ Препиш ете изречението, в което е допусната граматична грешка, като я поправите.

А) Възраждането в България се характеризира с икономически и духовен подем.
Б) С усилията на най-будните и родолюбиви българи са създадени много училища.
В( Известен образователен деец е автора на първия буквар - ученият Петър Берон.
Г> Първото светско училище у нас е Априловската гимназия, основана през 1835 година.
1 В кое от изреченията е допусната граматична грешка?

АI Чрез възрожденската литература навлизат ренесансовите и просвещенските идеи.
Б »Сред видните поети споменаваме Чинтулов, чиито песни знаеме от детството си.
В) Опознавайки своята история, българинът укрепва националното си самосъзнание.
Г) През XIX век се налага да се преодолее закъснението, с което се развива България.
13
9 ^ В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
A) Новобългарският език е дело на писатели, поети, публицисти, езиковеди и учители.
Б) Първите печатни книги, появили се в българските домове са отпечатани в чужбина.
B) Загрижена за просветата, възрожденската интелигенция издава различни учебници.
Г) Всъщност научната книжнина през тази епоха има преди всичко преводен характер.
10/ В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) До края на XIX век театърът у нас нито има сцена, нито разполага с професионални актьори, а
разчита на самодейци.
Б) През 1907 г. на мястото, където е сега НТ „Иван Вазов“, е издигната сграда, в главната зала на която
има 848 места.
B) Преди да бъде построен театърът, трупата, която го основава, играе в „Славянска беседа“ или оби
каля из страната.
Г) След като е открит, Народният театър се запазва до 1923 г., тъй като избухва пожар в резултат, на
който е унищожен.
1 Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.
В (Национален исторически музей) се съхраняват свидетелства за българската история от (древ
ност) до наши дни. На втория етаж на музея са представени културата и (бит) на народа ни през Въз
раждането.
Във всяка от музейните зали има уредник, към (който/когото) посетителят може да се обърне за
информация.
В постоянните изложби се виждат част от съкровищата, (чийто/чиито) притежател е българската
държава.
Богатата експозиция свидетелства, че народът ни е имал много славни моменти в (своята/неговата)
история.
Ако музеят се посещава от група, може да се осигури екскурзовод, който да (й/им) изнесе беседа.
Професор Георгиев, бихте ли (разказал) за откритието, което сте (направил), и за новата експеди
ция, в която сте (включен)?
2 В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
В своята реч, произнесена на тържеството по повод 70-годишнината му, Иван Вазов споделя А аз
получих награда преди днешната. И знаете ли каква бе тя? Тя се състоеше - извинете ме за тая нес
кромност - в ония хубави мигове, когато чувах старци да ми казват: „Синко това, което ти писа сякаш
че го изтръгна из нашата душа“; когато срещнех на улицата войници отпускари - герои на 20 сражения
и те идеха да ми целуват ръката.
14
ТЕКСТ 1
В Деня на народните будители къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот получи като дарение молитве
ника на дякон Викентий, популярен герой от романа „Под игото“. Това обяви директорът на музея.
Реликвата е дарена от епископ Данаил, който я е намерил сред куп забравени стари книги. Молит
веният сборник е с размери 14,5 на 9,5 см, красиво подвързан с кожа, върху която е отпечатан златен
християнски кръст. Книгата е богато орнаментирана и с метален механизъм за закопчаване, запазена
е в много добро състояние. На първата страница се чете саморъчно написано „йеромонах Викентий“,
а на последната - само „Викентий“ .
Дарението хвърля нова светлина върху литературния образ на Иван Вазов. Знае се, че прототип на
Викентий е дякон Богослов Макриев, свещеник в сопотския манастир „Св. Спас“ и съучредител на
местния революционен комитет, основан от Левски. Според директора на музея благодарение на мо
литвеника се оказва, че принос за образа на Базовия герой има и йеромонах Викентий от Араповския
манастир край Асеновград.
През юли 1877 година Сопот е опожарен от турците, изгорена е и къщата на Вазов, а баща му Минчо
е убит. Майката на поета Съба, заедно с две от децата и свекърва си, бяга от безчинствата чак до Ро
допите. Бежанците са приютени в Араповския манастир, където по това време служи дякон Викентий,
който е дясната ръка на игумена. Викентий е просветител, родолюбец с големи заслуги в нашето по
литическо и духовно възраждане, един от съзаклятниците в борбата за освобождението. След години
сам става игумен на манастира. Съба Вазова също е определяла Викентий като ярка личност, разказа
директорът на къщата музей.
По това време Иван Вазов е в Румъния. След като се връща в България, неговата майка му разказва
как са били спасени в Араповския манастир. Впечатлен, писателят взема името на Викентий за своя
литературен герой, увековечен в „Под игото“ .
Из интернет
ТЕКСТ 2
През 1920 г., в навечерието на юбилейните тържества в чест на 70-годишнината от рождението на
Иван Вазов, възниква идеята за възстановяване на родния му дом. Той е опожарен през юли 1877 г.,
по време на Руско-турската освободителна война.
В деня на Базовия юбилей - 24 октомври 1920 г., е създаден комитет, който да осъществи иде
ята. Проектът е изработен от архитекта на Археологическия музей в София Александър Рашенов
въз основа на указания на генерал Георги Вазов и Базовата сестра Въла Фетваджиева. По молба на
художника Георги Черкезов Иван Вазов прави скица на бащиното си огнище, която също е използвана
за възстановяването му.
Строежът на къщата започва през 1931 г. Вътрешната уредба е направена под ръководството на
директора на Етнографския музей в София Ст. Л. Костов.
На 6 юни 1935 г. къщата е открита тържествено като музей от пловдивския митрополит Максим и
цар Борис III. Слово произнася професор Михаил Арнаудов.
През 1964 г. къщата музей „Иван Вазов“ в Сопот е обявена за паметник на културата от национално
значение.
По случай 120-годишнината от рождението на народния поет, на 8 юли 1970 г., е открита експозиция
за неговия жизнен и творчески път в построената до родния му дом сграда.
13^ Каква функция изпълнява Текст 1?

A) Осведомява за направено дарение и за връзката му с романа „Под игото“.
Б) Представя критически анализ на образ на герой от творба на Иван Вазов.
B) Дава подробна информация за живота и творчеството на народния поет.
Г) Коментира отношението на обществеността към едно актуално събитие.
1 4 | Кое от посочените твърдения е вярно за Текст 1?

A) Директорът на къщата музей е намерил молитвеника сред куп забравени стари книги.
Б) На първата страница на книгата се чете „Викентий“, а на последната - „йеромонах Викентий“.
B) Благодарение на дарението вече се знае, че прототип на Викентий е дякон Богослов Макриев.
Г) Иван Вазов научава за Викентий от майка си Съба, която е била спасена в Араповския манастир.
15
1 5 | Каква представа за българското духовенство преди Освобождението създава Текст 1?
1 6 ) В кой ред срещу съответната дума, използвана в Текст 2, е посочено вярното й значение?
A) архитект - специалист, който се занимава с археология
Б) юбилей - кръгла годишнина на важно събитие или лице
B) митрополит - висше звание в Римокатолическата църква
Г) комитет - орган, създаден само за революционна дейност
17) Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за Текст 2?

A) Къщата на Вазов е възстановена по указания на генерал Георги Вазов, на Базовата сестра Въла и
на самия поет.
Б) Във възстановяването участват архитектът на Археологическия музей и директорът на Етнограф
ския музей в София.
B) Пловдивският митрополит Максим и цар Борис III тържествено откриват къщата музей на Иван
Вазов на 6 юни 1935 г.
Г) На 8 юли 1970 г. в родния дом на народния поет е открита експозиция, представяща жизнения и
творческия му път.
18 Какво е отношението на българската общественост към Иван Вазов според Текст 2?
19, Кой факт, свързан с биографията на Вазов, присъства и в двата текста?
201 Разгледайте картината на Дечко Тодоров от къщата музей „Иван Вазов“ в град Сопот и ко
ментирайте в кратък текст следното:
,,По пътеките на България НПрз://ра1еШе.т/о
> Кое обединява всички образи на картината?

> Защо Паисий е поставен в началото на редицата герои?
> По какво се различава неговото изображение от това на останалите фигури?
> Кои детайли от портрета на Паисий напомнят за святата му мисия?
> Как е откроена идеята, която обединява повечето герои, представени на картината?
16
211 Посочете буквата на подчертаната дума (израз) без допусната лексикална грешка.
Стиховете изразяват благоволението (А) на Вазов пред величието на планинския връх, който е изоб
разен като гигантски и исполински (Б). Поетът се възхищава на панорамата (В), откриваща се във (Г)
върха.
22^ В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?

A) Никола Вапцаров не остава безпристрастен свидетел на угнетяването на своя народ.
Б) Той се бори срещу консервативните, назадничави и закостенели обществени нагласи.
B) Поетът хуманист концертира своето внимание върху наболелите социални проблеми.
Г) В стихотворенията на Вапцаров се долавя стремежът за обикновено човешко щастие.
23; За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете срещу съответната буква.
Организираното музейно дело в България води началото си от 1856 г., когато в гр. Свищов се уч
редява първият музей. След Освобождението опазването на българските (А) се регла
ментира с поредица о т __________ (Б) актове.
Основните (В) в развитието на музейното дело до Първата световна война са издир
ване, съхранение и популяризиране на археологически и етнографски материали.
A) архаизми, старини, отживелици
Б) законни, закономерни, законови
B) насоки, настройки, наставления
A ) .................... ...................................
Б ).________ _______________ ___
B) ________________
24; За коя историческа личност се отнася следната възхвала в творбата „Паисий“?
А тоя беше учен, философ велик
и не се срамеше от своя език
и кога нямаше кого да надвива,
той пишеше книги, за да си почива...
А) св. Иван Рилски Б) цар Самуил В) цар Симеон Е) цар Асен
25 В кой ред всички изброени герои са от изучена творба на Йордан Радичков?

A) хлебарките, Григор Вачков, Мао Дзедун
Б) каракачаните, Емилиян Станев, Гедрос
B) щъркелът, Сватанак, Гуньо Адвокатина
Г) лапландката, Станка, Методи Андонов
26 Какво художествено внушение е постигнато в стихотворението „История“?

A) Историята пресъздава екзистенциалната драма на малкия човек, а не важните факти от миналото.
Б) Хрониките разказват обективно за процесите, които са в основата на политическите катаклизми.
B) Истината за борбата на обикновения човек трябва да бъде предавана от поколение на поколение.
Г) Летописите трябва да отразяват делата на великите личности, определящи духа на всяка епоха.
27^ Защо Вазов поставя Паисий в пантеона на националните ни герои според едноименната
творба?
A) Монахът ревностно изпълнява религиозния си дълг и това обгръща образа му с ореола на светостта.
Б) Героят се труди самоотвержено и неуморно, за да разкрие красотата и благозвучието на родния език.
B) Със своята история Паисий извършва духовен подвиг, като запалва искрата на народното съзнание.
Г) Монахът следва светлия пример на най-почитания български светец Иван Рилски и на Йоан Богослов.
3.12 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас 17
2 8 | Кое от посочените твърдения НЕ се отнася към характеристиката на „Ноев ковчег“?
A) В повествованието са преплетени фрагментарни разкази и отделни импресии.
Б) Сюжетът е организиран около две основни линии, свързани с едни и същи герои.
B) Срещат се истории с автобиографични елементи и спомени за известни личности.
Г) Правят се аналогии с библейски и фолклорни образи и с исторически събития.
2 9 | Коя от изброените особености на поетическия стил НЕ се среща в „История“?

A) натуралистични щрихи и разговорна, груба лексика
Б) естетизиране на важни моменти от човешкия живот
B) богата метафорична образност и въздействена сила
Г) диалогичност и емоционална наситеност на изказа
3 0 | Кое е общото в интерпретацията на темата за ролята на историята в „Паисий“ и „История“?
A) Свещеният летопис за славното минало на народа ни поражда патриотична гордост.
Б) Възкресяването на спомена за великите български владетели извисява народния дух.
B) Обективизмът в историята е гаранция за съхраняването на опит, ценен за потомците.
Г) Мисията на историческия разказ е да укрепва чувството за национална идентичност.
31^ Преобразяването на човека в звяр е сред мотивите в творбата:

A) „Железният светилник“
Б) „Балкански синдром“
B) „Ноев ковчег“
Г) „История“
3 2 | Какво е подчертаното изразно средство?

Живот ли бе - да го опишеш?
Живот ли бе - да го разровиш?
А) метафора Б) алегория В) антитеза Г) анафора
3 3 | Запишете ЕДНА характерна за жанра на одата черта, проявена в „Паисий“.
34^ Запишете заглавието на изучена творба, от която е съответният цитат.

А) Тъкмо почнем и пие като хората, и зимната ни привечер - зимна привечер, и вълците ни - вълци...
и всичко е толкова красиво и бяло, - и се втурват на сцената ни ей такива хора, забушуват такива
страсти, че да се чуди човек откъде се вземат.
Б) В зимния здрач то напомня за ж иво същество, митическо и нямо, припълзяло безшумно и тайно
през ниските заснежени хълмове или припълзяло безшумно и тайно и застана.ю на пътя край Кък-
рина, за да чака там едничкия син на България...
3 5 | Запишете буквата, след която е представено името на герой от изучена творба, а срещу нея -
номера на твърдението, което се отнася за съответния герой.
A) Г еорги
Б) Климент Бенков
B) Методи Андонов
1. Учител с прогресивен дух, пламенен патриот и радетел за църковна независимост.

2. Известен български режисьор, приятел на автора, с когото са ходели заедно на лов.
3. Влюбен младеж, който не може да се примири, че любимата му се омъжва за друг.
18
56 | Запишете какъв е жанрът на творбата „Ноев ковчег“.
Запишете името на автора на изучена творба, който обвинява историята, че улавя само кон
турите на събитията, а не вниква в тяхната същност.
38 ) Запишете как е наречен Паисий във финала на едноименната изучена творба.
39, Запишете какво художествено изразно средство се открива във фразата от „Небето прокапа“
(„Ноев ковчег“): мъглата пропълзя и взе да ги обгръща неж но.
40 ( В текст от 4 - 5 изречения обяснете каква е ролята на стиха: Н а ж ит ие ново аз т урих венец.

■ Тема за интерпретативно съчинение: Одата ,,Паисий “ на Иван Вазов - апотеоз на будителя.
■ Тема за есе: Силата на паметта.
19
ТЕСТ 3
ОБЩЕСТВОТО И ВЛАСТТА
1 , В кой от редовете е допусната правописна грешка?

A) разцъфтели, разсмели, разнасяли
Б) магистрат, маглявина, магьосник
B) прослойка, технологии, магнезий
Г) гръмнал, изгърмял, гръмотевичен
2 Препишете думата, в конто е допусната правописна грешка, като я поправите.

A) инструктаж, кочияш, екипаж
Б) опаковка, пантофка, листовка
B) уместни, словесни, доблсстни
Г) здрависвам, здържам, сбъдвам
3^) В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?

A) Славянската писменост с безценно наследство, завещано ни от Кирил и Методий.
Б) Създателите на нашата азбука са родени в семейство с високо социялно положение.
B) Бъдещият архиепископ Методий е най-големият брат в фамилията със седем синове.
Г) Според житието библиогекарът на Патриаршията - Кирил, е от род, познат на царя.
4 Препишете думата, в която е допусната правописна грешка, като я поправите.

A) Денят на равноапостолите Кирил и Методий се чества от Източноправославната църква на 11 май.
Б ) През 1875 г. Ботев пише статия по повод новоутвърдения всенароден празник на първоучителите.
B) Непреходната значимост на културнопросветното дело на Солунските братя е безспорно призната.
Г) Хилядолетие след подвига на светците техният ден се отбелязва от всички славяноезични страни.
5 ^ В кое от изреченията е допусната правописна грешка?

A) Началото на образователното дело в България е положено през IX век, след идването на Кирило-
Методиевите ученици.
Б) По времето на Борис I са основани първите просветителски средища - Преславската и Охридската
книжовна школа.
B) Климент Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски и Черноризец Храбър създават ярки
литературни образци.
Г) Културният разцвет у нас по време на средновековието (IX - X век) е наречен Златен век на бъл
гарската книжнина.
Препишете подчертаната дума, в която е допусната граматична грешка, като я поправите.

При направените археологически разкопки в Преслав двата екипа (А), в които участват шестима
експерта (Б), откриха 18 предмета (В) с историческа стойност, между които три златни накита (Г),
7 ^ Препишете изречението, в което е допусната граматична греш ка, като я поправите.

A) Първите славянски текстове са оригиналните и преводни творби на Солунските братя.
Б) Образованите и мъдри владетели Борис I и Симеон подкрепят просветителското дело.
B) Сред паметниците от глаголическия период е молитвеникът от Синайския манастир.
Г) Съхраняването на древните ръкописи е задължение на Министерството на културата.
20
8 I В кое от изреченията е допусната граматична грешка?
A) В епохата от IX до XVIII век заедно се развиват религиозната и светската литература.
Б) Когато разглеждаме най-ранните творби, се затрудняваме да определим авторите им.
B) Старобългарските писатели усъвършенстват езика ни, обогатявайки го с нови думи.
Г) Книжовниците утвърждават и се прекланят пред свещената мисия на родното слово.
9 / В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) Към средата на XIX век в България започват да се пишат повести, разкази, поеми, елегии, балади,
драми и комедии.
Б) Възрожденската лирика разкрива творческата мощ на езика ни, достигайки връх в стиховете на
Христо Ботев.
B) Завладян от прогресивни и демократични идеи Ботев създава произведения, надхвърлящи граници
те на времето си.
Г) Според думите на безсмъртния поет и герой „наистина най-голямата добродетел в света е любовта
към отечеството“.
10 В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?

A) Ботев мисли като Раковски и Левски, и се обявява за въоръжена борба, а не само за просветителство.
Б) Днес не споменаваме името му без да изразим преклонението си, защото той е пример за всеки
българин.
B) Ботев заявява, че който умре за свободата той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят
Г) Това е патриот, чийто подвиг буди у нас гордост, и творец, чиято поезия винаги вълнува и вдъхновява.
11] Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

През 2009 г. в Париж официално е открит (сайт) на (Световна дигитална библиотека), който е съз
даден с (помощ) на държави от целия свят.
За (никой/никого) от потребителите на интернет няма пречка да се запознае с новите книги в елек
тронен вид.
В този уникален проект участват най-големите библиотеки, (чийто/чиито) фонд е отворен за спе
циалистите от сайта.
Дигиталната библиотека съдържа 53 документа от България, в които тя е представена с част от
историята (й/си).
В наскоро проведения конкурс наградата спечели момиче, посветило есето си на книгите, които (то/
тя) харесва.
Госпожо Иванова, Вие бяхте (изпратен) да отразите събитието за нашата телевизия. Бихте ли (спо
делил) Вашите впечатления от това, което сте (видял)?
Великият поет Христо Ботев оставя на поколенията своя завет Само онзи, който е свободен само
той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Пламенното желание на Ботев да посвети
живота си на революционния идеал го води по пътя на борбата и следвайки го той се отправя към
безсмъртието.
21
ТЕКСТ 1
Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, която се намира в град София, е най-старият
културен институт на следосвобожденска България и най-голямата публична библиотека в страната.
През 1878 г. по идея на софийския учител Михаил Буботинов е сформирана комисия с председател
Марин Дринов, която да създаде българска национална библиотека. Тя е основана на 17 юни 1879 г.
като държавно учреждение с името Българска народна библиотека.
През 1897 г. е приет внесеният от Константин Величков Закон за депозирането на печатни произве
дения в народните библиотеки.
През 1900 г. библиотеката получава собствено здание - откупения за целта Граждански клуб на ул.
„Г. С. Раковски“ № 131. През 1924 г. към нея е добавен създаденият двадесет години по-рано Архив
на Възраждането.
През 1939 г. започва строителството на нова сграда за Народната библиотека на мястото на Цар
ския манеж. По време на бомбардировките на София през 1944 г. и двете сгради са разрушени. Новата
сграда е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов. Построена е с държавен заем
и е открита на 16 декември 1953 г.
Десет години по-късно Народната библиотека „Васил Коларов“ се преименува в Народна библио
тека „Кирил и Методий“. На 11 август 1994 г. е обявена за културен институт с национално значение.
Със Закона за обществените библиотеки, в сила от 6 юли 2009 г., Народната библиотека „Св. св. Кирил
и Методий“ е преименувана в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ .
Библиотеката е разположена до Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В нея може да
се съхраняват всички документи, публикувани в България. Притежава и монографии, периодични из
дания и други документи на различни езици, публикувани в страни от цял свят. Библиотечният фонд
наброява 8 321 000 библиотечни единици. Библиотеката издава специализирано списание за библио
течна теория и практика - списание „Библиотека“.
ТЕКСТ 2
Чл. 1. Този закон урежда учредяването, видовете, функциите, управлението и финансирането на
обществените библиотеки. [...]
Раздел II. Национална библиотека „Св. св. Кирил и М етодий“

Чл. 11. (1) Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, наричана по-нататък „Национал
ната библиотека“, е държавен културен институт с национално значение.
(2) Националната библиотека е юридическо лице със седалище София.
Чл. 12. (1) Националната библиотека осъществява функциите по събиране, обработване, организи
ране, съхраняване и предоставяне за ползване на български и чужди граждани печатни и други произ
ведения, издадени на територията на страната.
Чл. 13. (1) Националната библиотека поддържа следните основни библиотечни колекции:
1. уникални колекции от български, славянски, ориенталски и други чуждоезични ръкописи, архив
ни документи, редки и ценни старопечатни книги;
2. колекции от специални издания (официални издания; картографски и графични издания, музикал
ни издания и други);
3. колекция от печатни и други произведения на българската книжнина по реда на Закона за задъл
жителното депозиране на печатни и други произведения (Архив на българската книга);
4. представителна колекция от чуждестранна литература във всички области на знанието;
5. колекция от публикации в чужбина на български език или свързани по съдържанието си с Бълга
рия, както и преводни издания на български автори, издадени в чужбина (Булгарика).
Из Закона за обществените библиотеки
22
13; Кое от посочените твърдения отговаря на съдържанието на Текст 1?
A) Текстът информира за видовете обществени библиотеки и за техните функции.
Б) Текстът представя данни за развитието на библиотечното дело в цяла България.
B) Текстът дава сведения за създаването и историята на Националната библиотека.
Г) Текстът популяризира инициативите на най-стария културен институт в София.
14 Какво е значението на словосъчетанието „периодични издания“, използвано в Текст 1?

A) в които се отразяват събития от един и същ период
Б) които излизат от печат през определени интервали
B) които се издават в определен исторически период
Г) които са издадени в един период от живота на автора
15, Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според Текст 1?

A) Зданието, което библиотеката получава през 1900 г., 44 години по-късно е разрушено по време на
бомбардировките на София.
Б) Сградата на библиотеката, разположена до Софийския университет „Св. Климент Охридски, е
построена с държавен заем.
B) През 1963 г. Народната библиотека „Васил Коларов“ е преименувана в Народна библиотека „Кирил
и Методий“.
Г) Библиотеката е обявена за културен институт с национално значение със Закона за обществените
библиотеки на 6 юли 2009 г.
16 Запишете ДВА аргумента от съдържанието на Текст 1 в подкрепа на твърдението, че създа

ването на национална библиотека е важна кауза за българската културна общественост след
Освобождението.
17 / Думата „учредяване“, използвана в Текст 2, е:

A) от юридическата лексика
Б) от териториален диалект
B) от експресивната лексика
Г) от разговорната лексика
18 Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според Текст 2?

A) Печатните и други произведения, съхранявани в Националната библиотека, се предоставят за полз
ване и на чужди граждани.
Б) В библиотеката се пазят колекции от български и чуждоезични ръкописи, архивни документи, редки
и ценни старопечатни книги.
B) В Архива на българската книга са събрани публикации в чужбина на български език или свързани
по съдържанието си с България.
Г) В библиотеката читателите могат да намерят специални издания (картографски и графични издания,
музикални издания и др.).
19^ Посочете кой е изразът, използван и в двата текста за означаване на функциите и важността
на библиотеката.
23
20 На диаграмата са онагледени данните за вида на библиотеките в България, техния общ биб
лиотечен фонд и броя книги в него, както и за броя на заетите (взетите за домашен прочит)
библиотечни единици.
Като имате предвид данните от диаграмата, коментирайте в кратък текст следното:
Библиотеките В България
14000000
12000000
■я ||
Национална Регионални
» . ||| I.
Читалищни и Към висши и Специални
библиотека - 1 библиотеки - 26 градски - 4 училища - 12 библиотеки - 4
■ Общ библиотечен фонд ■ Брой книги * Заети библиотечни единици
> Какъв и з в о д може да се направи за общия фонд на Националната библиотека в сравнение с този
на останалите библиотеки?
> Къде има най-голяма разлика между общия библиотечен фонд и броя на книгите в него? Защо?
> В кои библиотеки броят на заетите (взетите за домашен прочит) библиотечни единици е най-го
лям? Кои са причините?
> Читалищните и градските библиотеки намаляват, а тези към висшите училища се запазват. На
какво се дължи тази тенденция според вас?
> Вие лично посещавате ли някоя библиотека? Защо? (Аргументирайте отговора си независимо
дали е положителен, или отрицателен.)

2 1 1 В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?
A) В някои свои творби писателят парадира образите на управниците.
Б) Пейзажното описание създава ярки слухови и зрителски представи.
B) Разкошният живот на богатите е в контраст с мизерията на бедните.
Г) Нещастните селяни нямали на представа как да се спасят от бедствия.
22; В кое от изреченията всички думи са употребени уместно?

A) Картините, които героят вижда по пътя към върха, се преобразуват.
Б) Актуалните проблеми в творбата провокират размисли у читателите.
B) Христо Смирненски изобразява социалните конфликти и сблъсъци.
Г) Неговото авторитарно мнение е високо ценено в творческите среди.
2 3 | За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете срещу съответната буква.
За повечето юноши книгите са отживелица и четенето едва ли е най-приятното_____________ (А).
За наша радост, тази тенденция започва да се променя и много от младежите с а _____________ (Б)_от_кни
гите. Едва ли някой ще отрече, че хората, които обичат да четат, притежават по-висок_____________ (В),
а също така и по-богато въображение.
A) залъгване, занимание, положение
Б) привлечени, прилъгани, призовани
B) инстинкт, интелект, индивидуализъм
А ).__________________________ Б )____________________ В ) ________________________
24
24^ Кое твърдение е вярно?
A) Христо Ботев е издавал вестници в сътрудничество с Георги Раковски.
Б) Творбата „Борба“ е създадена по повод организирането на Ботевата чета.
B) Бащата на Христо Ботев - Ботьо Петков, е бил учител и на Иван Вазов.
Г) Ботев издава две стихосбирки, едната от които съвместно със Стефан Стамболов.
2 5 1 В кое от произведенията по експресивен начин е представена страдалческата участ на хора

та от социалните низини?
A) ..Приказка за стълбата“
Б) „Бай Г аньо журналист“
B) ..Балкански синдром“
Г) ..Ноев ковчег“
26^ Кой от изброените автори представя в своите творби бита и психологията на българските
селяни?
A) Христо Ботев
Б) Елин Пелин
B) Станислав Стратиев
Г) Алеко Константинов
27, В коя от творбите присъства мотивът за погубената младост?
A ) „Борба“
Б) „Паисий“
B) ..Андрешко“
Г) „Бай Ганьо журналист“
2 8/ Кое твърдение НЕ отговаря на идейно-емоционалния замисъл на творбата „Приказка за
стълбата“?
A) Алегорично е представена моралната деградация на управляващата класа.
Б) Трагичната участ на бедните е показана чрез затрогващи образи и картини.
B) Метаморфозата на момъка е резултат от отказа му от истинските ценности.
Г) Изкачването по социалната стълба към върха на обществото изисква жертви.
2 9 ^ Кои добродетели на българския народ са вложени в образа на Андрешко?

A) трудолюбието и привързаността към земята и добитъка
Б) остроумието, хуманността и чувството за справедливост •
B) виталността, духовната извисеност и вярата в доброто
Г) честността и спазването на патриархалните морални норми
30 ^ Кое от художествените внушения в творбата „Борба“ е свързано не с конкретната истори
ческа епоха, а с универсални човешки проблеми?
A) Младата личност се чувства угнетена във времето на национално иго.
Б) Страданието на народа ни се утежнява от социалното потисничество.
B) Духовенството и псевдоинтелигенцията слугуват на експлоататорите.
Г) Религията подкрепя властта на господарите и спира човешкия прогрес.
3 1 1 В края на „Приказка за стълбата“ героят се самоопределя като:
A) плебей
Б) просяк
B) принц
Г ) патриот
32^ Кое мотивира Андрешко да остави съдия-изпълнителя в блатото?

A) културните различия между момъка и представителя на града
Б) високомерието и презрителните думи на чиновника за селяните
B) съчувствието на героя към събратята му, ограбвани от властта
Г) желанието на бедния младеж да се подиграе с надменния пътник

331 В кой от подчертаните изрази НЕ се открива оксиморон?
A) А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.
Б) камък основен за да положи

на лъжи святи...
B) Тя е откровенъе, божа благодат —

младий прави мъдър...
Г) „Бой се от бога, почитай царя!“

Свешена глупост!
34, Посочете заглавието на изучена творба, от конто е съответният цитат.

А) О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...
Б) ...в гърди ни любов, ни капка вяра,

нито надежда от сън мъртвешки
да мож еш свестен човек събуди!
3 5 1 Запишете буквата, след която е представено заглавието на изучена творба, а срещу нея - но
мера на твърдението, което се отнася за нея.
A) „Борба“
Б) „Андрешко“
B) „Приказка за стълбата“
1. Въпреки справедливите си и безкористни подбуди героят в творбата накрая се превръща в ренегат.

2. Воден от състрадание, главният герой възпрепятства държавен служител да изпълни своя дълг.
3. Завладян от гняв срещу неправдата и тиранията, лирическият герой приема революционния идеал.
Запишете името на библейския цар, който се споменава в творбата „Борба“ като символ на
потисничеството и лъжливия морал.
Запишете какъв е жанрът на творбата „Приказка за стълбата“.
38^ Посочете ДВЕ жанрови характеристики на разказа, които се откриват в „Андрешко“

39 В текст от 4 - 5 изречения съпоставете интерпретациите на мотивите за робското примире
ние и борческия оптимизъм в откъсите от стихотворенията „Борба“ на Христо Ботев и „На
един песимист“ от Пейо Яворов.
Борба На един песимист
„Бой се от бога, почитай царя!“ Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно,
Свещена глупост! Векове цели в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно
разум и съвест с нея се борят; на привичен покой:
борци са в мъки, в неволи мрели, окови тежки влачи и тъй смирен умира,
но, кажи, що са могли да сторят! че щастието сякаш в неволята намира,
Светът, привикнал хомот да влачи, да, брате, роб е той.
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува, Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко,
лъжливи уста слуша със вяра: че уж не виждал злото, когато по-дълбоко
мълчи, моли се, кога те бият, забива нокти то -
кожата да ти одере звярът и смучи, и досмуква последната остала
и кръвта да ти змии изпият - живителна кръв капка в снагата, всичко дала:
на бога само ти се надявай: защо грешиш, защо? [...]
„Боже, помилуй - грешен съм ази“,
думай, моли се и твърдо вярвай - А той се мръщи ядно на робството в хомота,
бог не наказва, когото мрази... той чувствува дълбоко неправдите в живота,
но не и трезва мощ...
Тъй върви светът! Лъжа и робство Че злата орисия в бедите обвинява
на тая пуста земя царува! и с поглед към небето пощада ожидава:
И като залог из род в потомство слепее в черна нощ!
ден и нощ - вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно, Иди, иди при него: лъчата всепобедна
царство на подлост, разврат и сълзи, на знанията твои - в тъмата непрогледна
царство на скърби - зло безконечно! там нека възсияй.
кипи борбата и с стъпки бързи Прогледнал, той ще скъса оковите тогава
върви към своят свещенни конец... и към честита бъдност пътеката най-права
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“ самси ще узнай.
40 ^ С коя дума и в двата текста са означени тежестта и ограниченията на робството?

■ Тема за интерпретативно съчинение: Истините и заблудите в творбите „Борба “ на Христо Бо
тев и „Приказка за стълбата “ на Христо Смирненски.
■ Тема за есе: Пътят към постигането на идеала.
27
ТЕСТ 4
ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА
"Н В кой от редовете е допусната правопнсна грешка?

A) заболели,затваряли, захладнели
Б) гарсониера, гарнитура, гъмжило
B) басейн, австрийци, тийнейджър
Г) дърпам, отдръпвам, издръпвам
2 , В кой от редовете НЕ е допусната нравонисна грешка?
A) йероглиф, инфинитиф, прилив
Б) безстрашен, изплашен, исполин
B) насрешно, надеждно, надлежно
Г) сближавам, сборувам, згушвам
3^| Препишете изречението, в което е допусната правопнсна грешка, като н поправите.

A) Българските творци не се подават на милитаристичната пропаганда и отричат войната.
Б) Реашзмът показва упадъка на патриархалния свят след индустриалната революция.
B) Авторите от военните години търсят сюжети в действителността, а не във фантазията.
Г) И писарят Смирненски, и огнярят Вапцаров отразяват жестоката житейска неправда.
4 ^ В кое от изреченията е допусната правопнсна грешка?

A) След Освобождението се прави административно-териториално деление на България, като за сто
лица е избрана София.
Б) В началото на XX век основен поминък у нас са селскостопанската дейност,
лозаро-винарството и тютюнопроизводството.
B) След 50-те години започва развитието на металообработването, машиностроенето и хранителновку-
совата промишленост.
Г) Сега интересът е насочен към биотехнологиите, инфраструктурните проекти и информационно-ко-
муникационната сфера.
Препишете изречението, в което е допусната правопнсна грешка, като я поправите.

A) В своята книга академик Иванов подчертава, че България е европейска държава още от Античността.
Б) След Съединението Княжество България увеличава територията си в нарушение на берлинския договор.
B) В Президентството отбелязаха годишнината от приемането на Конституцията на Република България.
Г) Днес в архитектурата на българските градове може да се долови влияние на постмодернизма и аван-
гардизма.
6 ; В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

В първите шест броя (А) на литературното списание са публикувани 25 разказа (Б), 12 пътеписа (В) и
много стихотворения от 19 автора (Г).
7 ^ В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?

A) В теста за изпита се срещат въпроси за лирическите и епическите жанрове.
Б) Книгата ще бъде полезна със задълбочените и точните анализи на творбите.
B) Писателят разкрива, че неговият приятел е бил прототипа на главния герой.
Г) Българска национална телевизия представи филма „Крадецът на праскови“.
28
A) Обредните и битовите песни са сред най-разпространените фолклорни творби.
Б) Трябва да пазим, да обичаме и да познаваме нашето богато народно творчество.
B) От песните, отразявайки бита и обичаите на народа, научаваме за миналото му.
Г) Нека да се радваме на своето ценно културно наследство и да се гордеем с него.
9 Препишете изречението, в което е допусната пунктуационна грешка, като я поправите.

A) Велико Търново е град, намиращ се в северната част на страната, център на едноименната област.
Б) Градът е столица на Втората българска държава, както и на Княжество България през 1878 - 1879 г.
B) Посещавайки Търново, ще видите ценни исторически паметници свидетели на различни епохи.
Г) Красивите църкви, дворцови сгради, стари къщи го превръщат в място, интересно за туристите.
1
10 В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?
A) Непосредствено след Освобождението София е назовавана ту със сегашното си име ту с името |
Средец.
Б) След като градът е избран за столица новата власт, управляваща в него, настоява да се запази наз- р
ванието му.
B) Честването на светицата, чието име носи София е на 17 септември, затова този ден е приет и за неин §
празник.
Г) Българската столица може да е горда с името си не само защото е на светица, но и защото означава
-мъдрост“.
Л\ Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

Семейството на Вазов също е изпратило син на фронта в Сръбско-българската война. В нея се сра
жава брат му - (офицер) Георги Вазов, който е възпитаник на (Николаевско) военно училище в Санкт
Петербург. Въпреки (възраст) си - само 25 години, той е награден с орден „За храброст“.
Вероломното нападение на сръбската армия не е очаквано от (никой/никого).
Войната е много опасна за народа ни, (чийто/чиито) войници са малобройни.
България не получава помощ от другите държави за (своята/нейната) защита.
Сърбия е подценила войската ни и е била сигурна в (нейния/техния) разгром.
В» У чтива форма
Господин Димитров, Вие сте (награден) в литературния конкурс заради романа, който сте (посветил)
за миналото на нашия град. Надяваме се, че сте (планирал) и други творби на историческа тематика.
В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
Българският владетел княз Александър Батенберг издава манифест в който призовава Всеки бълга-
гин способен да носи оръжие, да дойде под знамената за да се бие за своето отечество и свобода.
29
ТЕКСТ 1
„Как се влиза в българска земя!“ Ето това беше всичко, целият смисъл, и цялата философия на вой
ника. Тази височина, която сърбите сега преваляха, не беше „някакво парче земя“, а българска земя,
напоена е българска пот и българска кръв. Върху нея стотици поколения българи бяха се трудили,
бяха се радвали и скърбили, бяха умирали и през вековете й бяха придали нещо от себе си, бяха стана
ли частица от нея и тя - частица от тях... За това заслужаваше човек да се бори и да умре! [...]
Все още прав върху насипа на окопа, Мартин Мартинов стисна пестници и извика дрезгаво:
- Братя! Войници! Изходът на войната и съдбата на отечеството зависят от нас. Преуморени сме,
зная. Но ще останем ли тук да наблюдаваме безучастно как мрат нашите другари, как врагът помита
последната преграда към сърцето на България? Там - той посочи на север, откъдето се носеше глухият
тътен на артилерийската канонада - се решава съдбата на България. Който е истински българин, който
усеща в сърцето си кръвта на Раковски и Левски, нека тръгне след мене!
Не дочака отговора, обърна се и закрачи към Сливница. Зад него проехтя такова „ура!“, което заг
луши оръдията, раздра въздуха и се понесе, войнствено и неудържимо, по цялата позиция. Какво беше
това чудо? Каква беше тази свръхестествена сила, която превъзмогна умората, изправи гърбовете,
изпъчи гърдите и вля нова мощ в отпадналите крайници? Откъде се взе този дух, който за секунда
превърна капналата от нечовешкото нощно усилие тълпа в жадна за бой войска?
Войниците запяха „Шуми Марица“ и в стройни редици тръгнаха след своя командир... [...]
Моментът стана критичен. Ротите залягаха там, докъдето бяха могли да достигнат, а над тях се
силеше барабанният бой на сръбските куршуми. Щяха ли да удържат? И колко време? Или до един -
безсмислено и напусто - щяха да положат костите си под върха, на една крачка от победата?
Мартинов не се колеба. Той излезе пред частите от резерва и сам ги поведе в атака. [...]
Напред и нагоре! Сега нищо извън победата нямаше значение.
- Юнаци, напрееед!
Изведнъж усети някакъв тласък в гърдите. Нищо... Нищо ли? Но тогава защо спира? Защо се подкося
ват краката му? Той притисна ръка до гърдите си. Пръстите му се обагриха в червено. Ранен ли е? Сега и
това няма значение. Нали е още жив? Важното е да не спре. Мартинов направи усилие да се надигне, но
силите му изневериха... Тогава е нечовешко напрежение издигна сабята си и я насочи към върха...
Войниците му го разбраха. Продължиха напред. Не спряха. Подпрян на лявата си ръка, издигнал в
дясната сабята, Мартинов ги проследи с поглед, докато превалиха върха.
После пред очите му се спусна черна пелена...
В историческите съчинения Сръбско-българската война много често бива наричана „Война на ка
питаните“. Това име е вярно и не е вярно. Вярното е, че наистина цялото българско командване беше
поверено на капитани и поручици без никакъв боен опит, но които показаха безпримерни чудеса от
издръжливост, хладнокръвие, невероятна за възрастта си съобразителност, неизчерпаема енергия, же-
лязна упоритост. Не е вярно обаче, че именно тези капитани и поручици решиха войната... Никой не
може да си прави илюзии, че... сами са извършили описваните дела. Извърши ги онзи, неизвестният:
Негово Величество безименният български войник. Войната не се водеше от отделни личности, а от
Българина, от българската войска, от българския народ.
Цончо Родее, из „Изпитание “
ТЕКСТ 2
На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Този
акт предизвиква недоволството на съседните страни, тъй като след него Княжеството увеличава двой
но площта си. Сърбия, която има претенции да е най-влиятелната сред славянските държави, напада
вероломно България и на 2 ноември стар стил (14 ноември по нов) обявява началото на братоубий-
ствената Сръбско-българска война. Великите сили запазват неутралитет. Младото българско Княже
ство е оставено без помощ, само да защитава своята територия и независимост. Създадената наскоро
армия е без командири с добра подготовка и висши звания, тя разчита на около 40 млади български
офицери, които са завършили само преди месец руски военни академии. Начело на новосформираните
полкове застават капитани. Армията е въоръжена със стари пушки, не достигат униформите и боепри
пасите. Повечето от войниците не са добре обучени, липсват достатъчно храна и медицинска помощ.
В същото време Сърбия има многобройна войска и артилерия и разполага с най-модерното за това
време оръжие.
В този момент критично за България се оказва и разположението на нейните военни сили. По-голя
мата и по-добре въоръжена част от армията е разположена на турската граница, за да се спре вероятно
30
нападение от страна на Турция след обявяване на Съединението. На сръбската граница са останали
малки бойни дружини, тъй като не се очакват вражески действия от славянския сръбски народ. При
първата битка при Цариброд сръбските войници са седем пъти повече от българските, които са прину
дени да отстъпят до Драгоман. Пред защитниците на родната земя е поставена непосилната задача да
устояват на атаките, докато полковете от турската граница прекосят страната и дойдат на помощ. Во
енните отряди получават заповед да се съсредоточат край Сливница за решителното сражение, чиято
пел е да се забавят сърбите, докато дойдат подкрепленията. На 5 ноември започва славната Сливнишка
битка. В началото българските бойци са 12 000, а сръбските - 25 000, но малобройната родна войска
успява да мобилизира всичките си физически и духовни сили и да даде твърд отпор на нападателите.
След тридневни ожесточени боеве, в които смелите защитници проявяват невиждана твърдост и себе
отрицание, сръбската армия е отблъсната, а българите преминават в настъпление. Битката при Слив
ница бележи обрат в бойните действия и има решаваща роля за победата на България в тази война.
След нея останалите държави признават Съединението.
В това епично сражение загиват 1800 български офицери и войници. Тяхната героична саможертва
се равнява на славния подвиг на храбрите опълченци, отбранявали Шипка.
13 Защо според Текст 1 чуждата войска не може да влиза „в българска земя“?
A) Защото са нарушени териториалните граници на новоосвободената държава.
Б) Защото сърбите са братски славянски народ и трябва да уважават българите.
B) Защото България е обявила Съединението и има право да бъде независима.
Г) Защото с бащината земя от векове кръвно са свързани поколения българи.
44 Запишете ДВА аргумента от думите на офицера в Текст 1, с които повдига бойния дух на
войниците.
15 Кое е внушението, върху което се акцентира във финала на Текст 1?

А) Офицерът Мартинов е един от героите, загинали в битката при Сливница.
Б »В българската армия не е имало генерали, затова е командвана от капитани.
В» Въпреки липсата на опит младите офицери проявяват безпримерна смелост.
Г ) Победата при Сливница е дело на цялата българска войска, на целия народ.
16. Кое от посочените твърдения отговаря на информацията в Текст 2?

А) Сърбия не приема факта, че България е увеличила двойно населението си.
Б *Великите сили не се намесват във войната и оставят България без подкрепа.
В I При първата битка при Драгоман сръбските войници са седем пъти повече.
Г) След победата на България другите държави признават независимостта й.
17й Посочете ДВА аргумента от Текст 2, че България е в много по-слаба позиция от Сърбия при
започването на войната.
Шк Запишете с кои думи в Текст 2 е характеризирана гибелта на българските войници и офице

ри в битката при Сливница.
31
19^ Кое е общото в съдържанието на Текст 1 и Текст 2?
Л) Подчертават мъжеството на българските воини.
Б) Представят причините за обявяването на войната.
В) Проследяват хронологията на бойните действия.
Г) Пресъздават картини от сражението при Драгоман.
20| Разгледайте картата, па която е отбелязано движението на българската и на сръбската армия
по време на Сръбско-българската война, и коментирайте в текст до 5 изречения следното:
> Защо местоположението на Сливница е стратегическо? Какво би сс случило, ако българската
армия беше разгромена?
> Кои български градове са били атакувани според картата и за какво свидетелства това?
> На картата е посочено името на началника на Северния отряд и комендант на Видинската крепост.
Кое е то? Коя информация и от двата текста се потвърждава от военното му звание?
Нб™ к , г у м Ь Н
("5 '•••■Видин (Капитан Атанас УзуноВ)
СГЗайчЗГку/ЗХ)
Кня^еВаК^Белозрадчик Свищов Добрич
П иротс К ^ <>Берковица Пл0*ен т • о Шумен ^ Б ар н а
» /1
° С М А I пв / о ^ о Л '" ' %
И Пя ^ ^ Н П . ‘- V Девин / ганли
охабмг.....
^ ^ ° /'" ) Кьрд^йли
__ И я ‘

1 Коя от подчертаните думи е употребена правилно?
Произведението е плод на художествения размисъл (А) на автора, който иска да рехабилитира (Б)
националното достойнство (В) на народа ни. И в „Опълченците на Шипка'1, и в „Новото гробище над
Сливница“ поетът възпява патриотите, които пренасят (Г) в жертва живота си в името на свободата
на родината.
32
22 В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?
A) В часа по литература учителката дефилира термина „метонимия“.
Б) Героите в творбата проявяват изключителна храброст и смелост.
B) Сравненията придават образност и оригиналност на описанието.
Г) Благодарение на гибелта си воините поемат по пътя на славата.
23,, За всяко празно място изберете най-уместната от думите и я запишете срещу съответната
б\ква.
Националният девиз на Република България е „Съединението прави силата“. Той е изписан върху
лента с ______________________ (А) кант в (Б) герб на Република България.
Този девиз е поставен и въ рху______________________(В) на сградата на Народното събрание.
A) трикольорен, трикотажен, трикратен
Б) настоятелния, настоящия, настолния
B) преградата, фасадата, фигурата
A ).
Б) _
B ).
•1 Кое от посочените твърдения НЕ е вярно?

А I Христо Ботев е получил световно признание заради своите безсмъртни оди.
Б) Иван Вазов създава ненадминати образци в различни литературни жанрове.
В I Алеко Константинов утвърждава фейлетона като жанр в нашата литература.
Г) Емилиян Станев е автор на забележителни белетристични произведения.
5 Кое от изброените имена на автори НЕ е литературен псевдоним?

A) Алеко Константинов
Б) Христо Смирненски
B) Емилиян Станев
Г) Станислав Стратиев
Кое според лирическия герой в „До моето първо либе“ е мечтаната кулминация на житейс
кия му път?
АI преодоляването на драматичните преживявания и постигането на душевна хармония
Б) откриването на щастие и смисъл на живота в споделените чувства с първото му либе
В >приобщаването на любимата към революционните идеали и участието му в борбата
Г) героичната гибел в битка за свободата, която е най-висшата проява на родолюбив
Творбата „Новото гробище над Сливница“ звучи като апотеоз на саможертвата на воините,
защото в нея:
А) преобладава скръбната, траурна тоналност заради смъртта на народните синове
Б) се долавя горчивата мъка, предизвикана от забравата, покрила имената на героите
В »доминира тържественият, патетичен тон, израз на възторга от подвига на бойците
Г) надделява патриотичната гордост, че България е победителка в легендарната битка
Хуманистичното послание в творбата „Крадецът на праскови“ се откроява в най-голяма

степен в мотива за:
А I строгия патриархален морал, ограничаващ жената и отнемащ й правото на щастие
Б) искрената и всеотдайна любов, която се противопоставя на жестокостта на войната
В) безсърдечното отношение към военнопленниците, принудени да понасят страдания
Г) разрушенията, мизерията и нещастията, които войната донася на обикновените хора
1 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас 33

Коя от картините, изобразени в творбата „До моето първо либе“, отразява борческия енту
сиазъм на лирическия герой?
A) описанието на най-беззащитните жертви на тиранията, тегнеща върху народа
Б) изображението на революционната буря, която гърми в родното пространство
B) картината на гората закрилница, свидетелка на драматичната българска история
Г) представата за песента като израз на мъките, тревогите и надеждите на хората
Ь Кое художествено внушение обединява творбите „До моето първо либе“ и „Новото гробище
над Сливница“?
A) Истинският патриот трябва да се бори срещу националните и социалните потисници.
Б) Смъртта в името на свят идеал е романтично красива и води към духовно безсмъртие.
B) България е най-висшата ценност и само тя е достойна за саможертвата на войниците.
Г) Себеотрицанието на защитниците на родината ще бъде възпято и прославено с песни.
П Епилогът е:
A) изречение или цитат, поставени пред текста на цялостно литературно произведение или на негова
част
Б) забавяне на действието, за да се засили вниманието на читателя и да се повиши напрежението
B) завършваща, извънсюжетна част, отделена от развръзката с известен период от време, в която се
разкрива по-нататъшната съдба на героите
Г) моментът, в който се очертава основният конфликт чрез конкретна случка или действие на героите
II Какво художествено изразно средство НЕ се открива в стиховете?

Там... там буря кърши клонове,
и сабя ги свива на венец;
зинали са страшни долове
и пищи в тях зърно от свинец...
A) антитеза
Б ) епитет
B) метафора
Г) метонимия
Зд Посочете заглавието на изучена творба, от която е съответният цитат.
А) Запей и ти песен такава,
запей ми, девойко, на жалост...
Б) и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени
1 Запишете буквата, след която е представен герой от изучена творба, а срещу нея - номера на
твърдението, което се отнася за съответния герой.
A) сръбският пленник
Б) полковникът
B) ординарецът
1. Висок, слаб, мълчалив и затворен в себе си, ходи като лунатик.
2. Бивш учител по музика, който се грижи за един френски майор.
3. Петдесетгодишен военен, ранен във войните и затова понакуцващ.
Запишете с какво е сравнена смъртта и така е естетизиран нейният образ в творбата „До
моето първо либе“.
36 { Запишете с кое обръщение лирическият говорител характеризира героите в последния стих
на творбата „Новото гробище над Сливница“.
37 Запишете какво художествено изразно средство се открива в подчертаната дума от творба

та „Крадецът на праскови“: Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизи-
раха....
3 8 1 Запишете кой символ присъства в текста на „До моето първо либе“ и „Новото гробище над
Сливница“ като знак за безсмъртието, което очаква падналите в борбата за свобода.
39 ,. Запишете ДВЕ особености на повестта като жанр, проявени в „Крадецът на праскови“.
40 В текст от 4 - 5 изречения обяснете каква е ролята на стиховете: Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее..., от творбата „До моето първо либе“.

■ Тема за интерпретативно съчинение: Прославата на патриотичния подвиг (Интерпретативно
съчинение върху стихотворението „Новото гробище над Сливница “ на Иван Вазов).
■ Тема за есе: Цената на свободата.
35
36 Запишете с кое обръщение лирическият говорител характеризира героите в последния стих 1
на творбата „Новото гробище над Сливница“.
37 Запишете какво художествено изразно средство се открива в подчертаната дума от творба

та „Крадецът на праскови“: Искаше й се да избяга от тия влюбени очи, които я магнетизи-
раха....
38 Запишете кой символ присъства в текста на „До моето първо либе“ и „Новото гробище над
Сливница“ като знак за безсмъртието, което очаква падналите в борбата за свобода.
39 Запишете ДВЕ особености на повестта като жанр, проявени в „Крадецът на праскови“.
40 В текст от 4 - 5 изречения обяснете каква е ролята на стиховете: Кървава да вдигна напивка,

от коя и любов немее..., от творбата „До моето първо либе“.
Напишете аргументативен текст с обем до 4 страници по ЕДНА от следните теми:

I Тема за интерпретативно съчинение: Прославата на патриотичния подвиг (Интерпретативно
съчинение върху стихотворението „Новото гробище над Сливница “ на Иван Вазов).
I Тема за есе: Цената на свободата.
35
ТЕСТ 5
ПРИРОДАТА
1^ Къде е допусната правописна грешка?

A) святостта, закостенялостта, изнемощялостта
Б) предопределям, преобразувам, предупреждавам
B) медии, елегии, чорбаджии
Г) изрекъл, изрисувал, преписал
2 ^ Къде е допусната правописна грешка?

А) възторг, възглаз, копнеж В) петербургски, петрички, ловешки
Б) иззидам, безшумен, безсърдечен Г) сделка, сбирка, сватба
3> В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) Учениците вече бяха завладени от ваканционно настроение.
Б) Ароматът на кориандъра напомня цитрусови кори и градински чай.
B) Българската армия проявява масов героизъм във войната.
Г) Планинарят напълни раницата си със уханни билки.
В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) В притихналия киносалон започна прожекцията на новия филм.
Б) През 1929 г. са осъществени първите радиоизлъчвания в България.
B) Нова шест-етажна сграда се издигна на мястото на родната му къща.
Г) Новодомците се настаниха в просторния четиристаен апартамент.
В кое изречение е допусната граматична грешка?

5
A) Екскурзиантите посетиха Рилския и Бачковския манастир.
Б) Оглеждаме се и продължаваме бързо, за да настигнеме останалите.
B) Гибоните се придвижват по дърветата, люлеейки се по клоните.
Г) Всеки, с когото би се посъветвал, ще ти каже, че няма на какво да разчиташ.
6 ^ В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

A) Под краката ни има несметни съкровища от злато, платина, сребро и уран.
Б) Полезни руди, предимно магнетитови има в Ямболско и Белоградчишко.
B) Върховната богиня, създателка и хранителка на земния живот, е Жената паяк.
Г) Нашият абитуриентски бал, надявам се, ще бъде незабравим.
7^ Препишете изречението, в което е допусната правописна грешка, като я поправите.

A) Във Видинска област са открити хлоридно-натриеви минерални води.
Б) В Горнотракийската низина се е формирала много сложна заравнена земна повърхност.
B) Тревната растителност по ливадите и пасищата в България има средно европейски характер.
Г) Новите научни области - физикохимия га и биохимията, дават простор за изучаване на света.
Препишете изречението, в което е допусната правописна грешка, като я поправите.

A) На Гергьовден момите и момците са се люлеели за здраве.
Б) В телефонния указател намерих трима Никола Бабековци.
B) Жана д ’Арк е известна още като Орлеанската дева.
Г) Един от сниманите е бил участник в Хаджи-Димитровата чета.
36
I Запишете правилната форма на думата, поставена в скоби.
Нечетящият/Не четящият) е сляп за света.
- Запишете правилната форма на подчертаната дума, в която е допусната граматична грешка.

За българските и чуждестранните туристи са отворени вратите на 187 музея (А) в 28 района (Б) на 1
пялата страна. За организирането на експозициите отговарят стотици уреттнитти (В), които поддържат 1
тяено сътрудничество с няколко научни и н с т и т у т и (Г) и национални организации.
11^ Препишете изречението, като поправите допуснатата в него граматична грешка.

A ) Учениците на Кирил и Методий продължават проповедническата и книжовната дейност на двамата §
братя.
Б) Донесох старата дървена стълба, за да откъсна най-едрата и най-зрялата ябълка в нашата градина Е
и да й я дам. 1
B) Средният годишен отток на реките е в зависимост от надморската височина и изложението на пла- Е
нннските склонове.
Г) Със създаването на Министерството на инвестиционното проектиране бяха ограничени възмож
ностите на общините.
!
2 Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

А Членуване |
За историята на българското кино разказва фотоизложбата, която беше открита днес в (Народно В
събрание) по повод навършването на 100 години от премиерата на (първи) български игрален филм. ||
Чрез нея се радваме на (възможност) да се докоснем до любопитни мигове от снимачните площадки. Ш
Не се доверявай на (никой/никого).
По света има семейства, (чийто/чиито) живот е съсипан от славата и парите.
Туристическата агенция съветва всеки пътник да провери (своя/неговия) полет, преди да тръгне ;
гьм летището. Р
Момичето иска да тренира футбол, затова се интересува дали ще (го/я) приемат в школата.
Господине, били сте (уведомен), че сте (нарушил) правилата за движение и затова сте (глобен) по В
съответния ред.
3 В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като !
Вълнението около избора на тоалет за балната вечер вече започна за младите дами на които пред- г
стои да са абитуриентки. Дантела, дантела и отново дантела - сезон след сезон. Това е една от вечните ||
модни тенденции. Един от водещите дизайнери у нас потвърди И при балните рокли за тази година р
дантелата отново е хит а тя може да ви помогне да изглеждате както сладка така и секси - в зависимост В
от избора ви на модел.
37
ТЕКСТ 1
Скокът „тандем“ е най-лесният начин да се запознаете с парашутизма и да изпитате чувството, кое- Е
то човек изживява при свободно падане. Реално ви трябват желание, хубаво време, спортни обувки и |
резервация.
Ограничения има за възраст - ако сте под 18 години, единият от родителите ви трябва да дойде с вас I
на летището и да подпише декларация, че е съгласен да скочите. Горна граница за възраст няма. Ако |
имате здравословни проблеми, като епилепсия, диабет, сърдечносъдови и психически заболявания, |
последствия от травми и заболявания, водещи до намаляване на устойчивостта на опорно-двигателния I
апарат, бъбречна недостатъчност, високо или ниско кръвно налягане, е добре да се консултирате с ле- |
кар, преди да вземете решение да скочите. Лица над 100 кг не може да скачат, тъй като опасността да |
се ударят при приземяването, е по-голяма, а динамичният удар при отварянето на купола би могъл да |
им причини болка или дори хематом.
Тандемните инструктори са професионалисти, които имат минимум 2000 скока. Те ще свършат ра- I
ботата, от вас се иска единствено да се насладите на изживяването. Инструктажът продължава 5 мину- |
ти. Цялото приключение се състои от 20 минути изкачване със самолет „Чесна 182“ до 3500 метра ви- 1
сочина; изход, при който скачаш от самолета, закачен за своя инструктор; 40 - 50-секундно свободно 1
падане със скорост 240 км/час - време, през което се изпълваш с адреналин до краен предел; отваряне |
на парашута и полет с парашута до земята за около 5 - 7 минути, в които можеш да се насладиш на |
прекрасната гледка отгоре.
Из интернет I
ТЕКСТ 2
Парашутът е устройство, осигуряващо меко приземяване на хора и предмети от въздуха върху зем- I
ната повърхност.
Първото автентично изобретение на парашута принадлежи на гениалния италианец Леонардо да I
Винчи. През 1483 г. той нарисувал скица на пирамидален парашут. В книгата си „Атлантически ко- Е
декс“, писана от 1483 до 1518 г., той смело заявява: „Ако човек има палатка от колосано платно с ши- 1
рина 12 лакти и височина 12 лакти, той може да се хвърли от всякаква голяма височина без опасност за I
себе си“. Въпреки че аеродинамиката тогава не е съществувала, данните са точни. Те даже отговарят |
на изискванията за направата на съвременните парашути и на теория скокът с изобретението на Ле- I
онардо да Винчи би бил безопасен.
За изобретател на парашута се смята Фауст Вранчич от Хърватия. През 1597 г. той скочил от кам- ;
банария с височина 87 м на пазарния площад в Братислава.
С появата на самолетите не е възможно използването на парашут, който да виси отвън, както е при |
балоните. Така идва историческата 1911 г. Руският запасен артилерийски поручик Глеб Котелников 1
създава първия в света раничен парашут. Когато летецът напускал самолета, той издърпвал шнур, ка- I
пакът на раницата се отварял и пружините изтласквали купола навън.
Съществуват два типа парашути: с кръгъл купол (кръгъл парашут) и с правоъгълен (или елиптичен) I
купол (летящо крило). По-старите кръгли парашути намаляват скоростта на падането преди всичко за I
сметка на съпротивлението на въздуха. Те имат формата на полусфера, в долната част на която са зак- I
репени въжетата, на които висят парашутистът или товарът. За стабилизиране на падането, в горната I
част на купола обикновено има отвор, през който излиза въздухът. По този начин се предотвратява I
люлеенето на парашута.
Съвременните парашути „летящо крило“ намаляват скоростта на падане благодарение на подемната I
сила на насрещния въздушен поток. Тяхното сечение съответства на профила на крило на самолет.
38
14, Каква е основната функция на Текст 1?
A) Да информира за същността на скока „тандем“.
Б) Да регулира правилата за скачане е парашут.
B) Да подтикне читателите да скачат с парашут.
Г) Да забрани скоковете с парашут.
1 5) Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според Текст 1?

A) Любителите парашутисти скачат само при хубаво време.
Б) На лица под 18 години абсолютно се забранява да скачат с парашут.
B) Скокът „тандем“ е скок на любител заедно с инструктор.
Г) Инструкторите са професионални парашутисти.
1 6 1 Кое от посочените твърдения присъства в Текст 2?

A) Глеб Котелников създава първия в света кръгъл парашут.
Б) Съществуват два типа парашути: с кръгъл купол и с правоъгълен купол.
B) Фауст Вранчич е скочил от камбанария с височина 97 м на площада в Братислава.
Г) Съвременните парашути намаляват скоростта на падане чрез стабилизатор.
17 Кое от посочените твърдения НЕ се отнася за Текст 2?
A) Текстът урежда законово правата за скачане е парашут.
Б) Текстът запознава с историята на парашутизма.
B) Текстът представя факти, свързани с устройството на парашута.
Г) Текстът информира кой е смятан за изобретател на парашута.
18 Като имате предвид стиловите особености на Текст 2, запишете каква е използваната в него
дума аеродинамика.
19 г Като имате предвид Текст 1 и Текст 2, редактирайте НЕВЯРНОТО твърдение и запишете

получения след редакцията вариант.
A) Хора със здравословни проблеми не трябва да скачат с парашут без консултация с лекар.
Б) Скоковете „тандем“ се извършват от височина до 3500 м и продължават 45 - 57 минути.
B) Леонардо да Винчи дава първата идея за скок с парашут.
Г) Люлеенето на парашута се предотвратява чрез отвор в горната част на купола.
20 Като имате предвид Текст 2 и схемата, начертана от Леонардо да Винчи, изберете УМЕСТ
НАТА дума за всяко празно място и я напишете.
Леонардо да Винчи измисля първото средство, позволяващо на хо
рата да се задържат по-дълго време във въздуха. Неговият парашут има
____________________ (А) форма. Основната конструкция, покрита е парче
плат, има за цел д а ________________ . (Б) крайната скорост на човека
при падане на земята. Леонардо е работил____________________ (В) върху
проблема за приземяването.
A) кръгла, квадратна, пирамидална
Б) възпрепятства, намали, затрудни
B) изчерпателно, задълбочено, вглъбено „
г Парашутът
на Леонардо да Винчи
21 Напишете кое е общото между Текст 1 и Текст 2.
39
22 В рамките на 4 - 5 изречения напишете текст на тема Ж еланиет о на човека да полет и.

2 3. В кое изречение НЕ е допусната лексикална грешка?
A) Споровете са резултат от компилираните обстоятелства в този период.
Б) Брутният вътрешен продукт е основен индикатор за икономическото развитие.
B) Дни напред контейнерът е препълнен и хората изхвърлят пластмасата в общите кофи.
Г) Момичетата избягват да общуват с нея, защото се засяга лесно за много неща.
24^ За всяко празно място изберете най-уместната от думите и я напишете.

В края на шейсетте години на миналия век в небето над Торонто настанал истински хаос от сигна- |
л и т е ,_____________ (А) от различни предаватели. З а _____________ (Б) на проблема Канадската на- I
ционална железопътна компания_____________ (В) телевизионна кула, по-висока и от най-високите I
_____________ (Г) в Торонто.
A) изпращани, излъчвани, пристигащи
Б) решаване, възобновяване, приключване
B) построила, съградила, основала
Г) дворци, къщи, сгради
25; В коя творба изразът Сега съм у дома се повтаря в началото на всяка строфа?
Б) „Спи езерото“
B) „Градушка“
Г) в нито една от посочените
2 6) В коя творба обект на изображение са покоят и движението в природата?

2 7 / В коя творба е разкрит мотивът за преклонението пред красотата и вдъхновяващата сила на

родната природа?
40
28 Внушението за безизходицата в живота на обикновения човек се открива в стиховете:
А) Затопли радост на сърцето,
усмивка свърне на лицето,
въздишка кротка, пръст до пръст -
ръка неволно прави кръст:
Б) Аз тук не се родих - тук бих ж елал да тлея - В

под горский вечен шум - дълбока епопея -
и на Еленин връх под вечно будний взор;
да имам гроб, подир живот-синджир теглила,
в величествените обятия на Рила.
В) Природата всегда, но буйната природа,

що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Г) Че там жетварка бясна хала

просо, пшеница, ръж, ечмени -
безрадно, зрели и зелени,
и цвят-надежди е пожнала...
29 Коя творба се отличава с кръгова композиционна структура?

Г) нито една от посочените
20 Посочете твърдението, което НЕ е вярно за творбата „Спи езерото“.

A) Изобразената картина не е само предмет на естетическо преживяване, а и образ на субективния свят
на лирическия герой, на преживяванията му.
Б) Чрез предаване на трепетното движение в строгите граници на равновесието и чрез внезапното му
пречупване поетът внушава красотата на спокойствието.
B) В последните стихове унесът се прекъсва от бликналото напрежение, което отново се пречупва в
прегръдките на тишината и спокойствието.
Г) Образите в творбата са многобройни и създават богата палитра от изживявания на лирическия го
ворител, който непрекъснато споделя завладелите го емоции.
31, Посочете твърдението, което НЕ е вярно за стихотворението „При Рилския манастир“.

A) Лирическият Аз усеща спокойствието и закрилата на дома.
Б) Общуването на човека с природата води до пълното му сливане с вечността.
B) При досега с природата се пробуждат творческите заложби на личността.
Г) Родното пространство в творбата не е географски определено.
32^ Кой е авторът, който разчупва традиционните схеми на стиха, изтръгвайки от словото непо
дозиран смисъл и музика?
A) Иван Вазов
Б) Пейо Яворов
B) Пенчо Славейков
Г) нито един от посочените
33 Посочете кое от изброените произведения е лирическа поема.

Г) нито едно от посочените

4 Какво е изразното средство в стиховете?
Треперят, шепнат белостволи буки,
а то. замряло, нито трепва...
Понякога м у сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.
Л) оксиморон
Б)градация
В )контраст
Г)сравнение
35 Кое художествено изразно средство НЕ се открива в стиховете?

И слънцето жълтей сърдито:
От юг бухлат се облак дига,
пълзи и вече го настига.
A )епитет
Б ) сравнение
B)алитерация
Г) олицетворение
Напишете имего на автора, от чиято творба са стиховете.

Но свърши. Тихо гръм последен
заглъхва нейде надалече
и вълк на стадо - вихър леден
подгоня облаците вече.
Обяснете какво означава глаголът сепва в стиховете, чрез синоним или със свои думи.
Понякога му сал повърхнини
дълга от лист отронен сепва.
38^ Запишете буквата, след която е представено заглавието на литературна творба, а срещу нея
- номера на твърдението, което се отнася за съответната творба.
1.11ри досега с природата лирическият герой получава познание нс само за света около ссбс си, но и
за вътрешния си мир.
2. Природата вдъхва надежда на хората за радост в живота, но причинява и отчаяние, отнемайки плода
на техния усилен труд.
3. Лирическият говорител е дистанциран наблюдател, който представя обективна природиа картина.
42
39. Посочете заглавието на творбата, от която е съответният цитат.
А) ...сега съм пак поет —
във лоното на таз пустиня горска, свята;
разбирам на леса любовний тих привет,
на струите шума, на бездната мълвата.
Б) Вихрушка, прах... Ей свода мътен

продран запалва се - и блясък -
и още - пак - о, боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери...
В) ...белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки.
В текст от 4 - 5 изречения коментирайте смисъла на стиховете.

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила.
Световните злини, тревоги са далеч -
за тях е тя стена до небеса турила -
усещам се добър, почти невинен веч.

• Тема за интерпретативно съчинение: Любовта към природата като израз на възторг и подтик
за философско вглъбяване в стихотворенията „При Рилския манастир “ на Иван Вазов и „ Спи
езерото “ на Пенчо Славейков.
I Тема за есе: Досегът до природата - пречистване, извисяване и разтваряне във всемира.
43
ТЕСТ 6
ЛЮБОВТА
1 ^ В кой ред думата е написана правилно?

A)териториялен
Б) допринесал
B) неподвласни
Г) безразсъден
2^ В кое изречение НЕ е допусната правописна грешка?

A) Сред най-красивите места у нас са Карловската и Казанлъшката котловина.
Б) Директорът получи покана за участие в семинара от секретара на общината.
B) Могъщото дърво, повалено от опустошителната буря, шумно се згромоляса.
Г) При незаконно изсичане на дървета се иземва отсеченият дървен материал.
З у В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) Кандидат-президентът завърши предизборната кампания с концерт на наша попзвезда.
Б) По време на 2 часовата програма певицата очарова с гласа си многохилядната публика.
B) Тя изпя песни от новоиздадения си компактдиск, както и мелодията от новия кинохит.
Г) Вечерта по масмедиите бяха излъчени видеозаписи от незабравимия концерт рецитал.
4 ^ В кос изречение е допусната граматична грешка?

A) Като гимназист в Пловдивската мъжка гимназия Димчо Дебелянов пише първите си стихове.
Б) Мечтателният и тих младеж се превръща в един от най-обичаните и четени български лирици.
B) В стиховете на поета с разкрит духовният му свят, с чиято сложност е белязан жизнения му път.
Г) В София Дебелянов следва известно време в Юридическия и Историко-филологическия факултет.
5 у В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

В Нанионалната (А) библиотека бе открита изложба на научна литература от ректорите на Софийския
и Пловдивския университет (Б), които (В) поздравиха своите колеги за тяхната работа. Госпожо Ма
ринова, Вие сте присъствала (Г) на събитието. Ще ни разкажете ли за него?
6^ В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) Скулптурата „Майка“, поставена на гроба на Дебелянов, с дело на Иван Лазаров.
Б) Подпирайки главата си с ръка, унесена в мисли старицата седи печална и самотна.
B) Творецът е изваял трогателен образ, символ на майката, скърбяща за сина си.
Г) Навярно всеки, посетил къщата музей, отнася със себе си този незабравим спомен.
7^ В кое от изреченията НЕ е допусната пунктуационна грешка?

A) България губи войната от 1913 г., после и Първата световна война и това води до много жертви и
национална катастрофа.
Б) Трагичните събития, отглас от които сс появява в произведенията на редица автори, променят и
поезията и прозата ни.
B) Макар, чс в този период у нас е налице духовна криза, в литературата нс доминират нито песимиз
мът, нито отчаянието.
Г) Дебелянов вдъхновява младите поети, между които е Смирненски, чието име изгрява, точно преди
да завършат войните.
8ф Запишете правилната форма на думата, поставена в скоби.

Авторът изразява своите (спонтанен) чувства.
44
9 Запишете правилно САМО думата, в която е допусната правопнсна грешка.
Творбата вълнува с искреността на преживяванията, богатството на асоциации и неотолимия коп
неж за щастие.
10 Запишете правилната граматична форма на думата, поставена в скоби.

В литературното четене участваха десет (студент).
1 Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична грешка.

Още с първите му книги поетът Христо Фотев получава признание от литературната критика.
12. Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична грешка.
Господин Димитров, колко автора от двата периода сте включили във Вашия сборник с анализи?
13, В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
Спомняйки си за Димчо Дебелянов един от неговите почитатели разказва ...имаше нещо непреодо
лимо нещо, което го отличаваше, окръжаваше го с легенда, отделяше го от видимия и го тласкаше към
невидимия свят. И колкото съпротивата срещу този зов на висшите сили бе по-упорита толкова повече
растеше вътрешната драма, раздвоението между него и света.
ТЕКСТ 1
Усещането за радост или тъга зависи от определени биохимични процеси в човешкия организъм.
Хората изпитват чувства при всякакви условия - и в горещина, и в студ. И ако се научим да влияем на
тези процеси, животът ни ще бъде много по-хармоничен и щастлив.
В човешкото тяло има специфични вещества, които оказват влияние на емоционалното състояние,
намаляват прага на възприятието на болката, т.е. дават възможност на човек да се чувства радостен,
щастлив и удовлетворен от живота.
Четирите основни елемента, които на химично ниво поддържат нашия емоционален фон, са:
- Серотонин - най-важният невромедиатор (биологически активно вещество, което участва в пре
даването на нервния импулс), хормон, който се образува от аминокиселината триптофан. Той също
така повишава двигателната активност, способства за подобряването на емоционалната нагласа и уве
личава общителността.
- Допамин - хормон невромедиатор, който се отделя при изпитване на удоволствие.
45
- Ендорфини - вещества, които обикновено се освобождават в отговор на болка или стрес. Те I
I спомагат за облекчаването на тревожността и депресията. Еуфоричните усещания по време на и след I
интензивно бягане са резултат от прилива на тези хормони.
- Окситоцин - хормон, които създава усещане за близост, доверие и изгражда здравите взаимоот- I
1 ношения. Производството на окситоцин е от съществено значение за създаването на трайни връзки и I
1 добри социални контакти.
Според специалистите недостигът на тези вещества води до понижаване на настроението, тревога и I
;| депресия.
Как да попълним необходимите запаси от „хормони на щастието“?
1. Диета
В менюто на здравия човек трябва да присъстват продукти като хляб, банани, шоколад, сладки пло- I
Щ дове, захар, които са богати на триптофан, от който се синт езира серотонинът. Триптофан се съдър- I
жа в значителни количества и в соята, месото, изварата, киселото мляко, фъстъците, сушените фурми, I
млякото, пилето, рибата, пуешкото месо, овеса.
2. Спорт
Физическите упражнения не само тренират тялото. Те подобряват обмяната на веществата и с това I
Щ помагат за производството на „щастливите“ хормони.
3. Положителни емоции
Получаването на позитивни впечатления - кино, театър, приятно общуване и др., също стимулира I
Щ изработването на хормони на удоволствието, а един от най-лесните начини да предизвикаме освобож- I
Ц даването на ендорфини, е смехът.
1, ТЕКСТ 2
На 20 март всяка година се отбелязва Международният ден на щастието, учреден с резолюция на I
| Общото събрание на ООН от 28 юни 2012 г. В документа се посочва, че стремежът към щастие и бла- I
Щ гополучие е сред основополагащите цели на човечеството. Той трябва да намери отражение в целите I
I на държавната политика на всички страни и да стане съставна част на комплексния и балансиран под-
Ц ход за гарантиране на икономически растеж.
Инициативата за учредяване на деня е на кралство Бутан, където за изчисляване на нивото на благо- I
щ получие на нацията се използва показателят Брутно национално щастие. Той се изчислява по специал- I
Ц на методика, свързана с използване на различни показатели - ефикасност на управлението, социална I
Щ справедливост, осигуряване на работа на всеки, защита на околната среда, съхраняване на културното I
1 и духовно наследство.
През 2013 г. подразделения, определящи държавната политика за достигане на социално благополу- I
1 чие на гражданите, бяха създадени към правителствата на Венецуела и Еквадор. През 2016 г. постът I
Ц държавен министър на щастието бе учреден в Обединените арабски емирства, а една година по-късно I
Щ Департамент на щастието бе създаден в индийския щат Мадхия Прадеш. През 2018 г. в Дубай бе обя- I
1 вено създаването на Глобална коалиция на щастието, която включва шест страни - ОАЕ, Казахстан, I
Л Коста Рика, Мексико, Португалия и Словения.
Тази година Йейлският университет предостави възможност на всички желаещи да участват без- I
1 платно в онлайн курса „Психология и щастлив живот“, който стана най-популярният в историята на I
Я университета.
От 2012 г. с подкрепата на ООН се публикува Световен доклад на щастието, в който страните са I
1 класирани въз основа на нивото на благополучие на гражданите си. При съставянето му изследователи I
|| отчитат показатели като брутния вътрешен продукт на човек от населението, продължителността на I
Ц живота, съблюдаването на гражданските свободи, гаранциите за трудова заетост, нивото на корупция I
Щ и вземат предвид резултатите от изследвания на общественото мнение.
В доклада за миналата година за страна с най-щастливо население бе обявена Финландия. В челната I
Щ петица са също Дания, Норвегия, Исландия и Нидерландия.
14 Кое от посочените твърдения е вярно за Текст 1?

A) Рекламира лекарствени препарати, които съдържат веществата, наречени „хормони на щастието“ . I
Б) Убеждава читателя в необходимостта да избягва отрицателните емоции, водещи до заболявания.
B) Обяснява последователността на биохимичните реакции, при които се синтезират ендорфините.
Г) Осведомява кои вещества оказват влияние на емоционалното ни състояние и как да си ги набавим. I
46
15 Какво е значението на израза се синт езира, използван в Текст 1?
A) Получава се характерно физическо усещане.
Б) Получава се известна емоционална реакция.
B) Получава се сложно химическо съединение.
Г) Получава се определено физично явление.
16> Кое от твърденията отговаря на съдържанието на Текст 2?

A) Интерпретира темата как държавите са осигурили щастлив живот на хората.
Б) Инструктира как точно може да се изчисли благополучието на населението.
B) Информира за отбелязването на Международния ден на щастието - 20 март.
Г) Илюстрира проблема за личното щастие чрез конкретни житейски примери.
17, Кой от следните изводи може да бъде направен от съдържанието на Текст 2?

A) Резолюцията на ООН задължава всички страни да измерват Брутното национално щастие.
Б) Глобалната коалиция на щастието включва шест държави, които са на един и същ континент.
B) Показател за измерване на благополучието на населението е гарантирането на трудова заетост.
Г) Най-щастливи са гражданите на държавите, най-силно развити в икономическо отношение.
' 8 | Запишете един аргумент от Текст 1, че хормоните на щастието са свързани с физическата

активност на човека.
* 3 , В текст от 2 - 3 изречения разтълкувайте информацията от Текст 2, че Йейлският универ

ситет е организирал безплатно онлайн курс „Психология и щастлив живот“, който е станал
най-популярният в историята на университета.
2 0 , Запишете каква е разликата между факторите, които допринасят за човешкото щастие, по
сочени в Текст 1 и Текст 2.
Я 4 На схемата са представени начини за стимулиране на хормоните на щастието. Като имате

предвид тази информация, коментирайте в текст до 5 изречения следното:
> Кои дейности доминират сред изброените начини за подобряване на емоционалното ни състояние
и защо?
> Какъв е относителният дял на дейностите, при които има някакви възрастови ограничения? Какъв
■звод можем да направим за използването на тези начини през отделните периоди в човешкия живот?
^ Кой от начините за стимулиране на хормоните на щастието е свързан в най-голяма степен със
оооиалната реализация на човека и защо?
> Кои дейности бихте използвали, за да се почувствате по-щастлив(а), и защо?
47
НАЧИНИ ЗА СТИМУЛИРАНЕ НА ХОРМОНИТЕ НА ЩАСТИЕТО
У С еротон и н - стабилизира
У У -
Е н дорф и ни - нам аляват болката.
У
настроението. Смях
Разходки сред природата Гледане на комедия
Бягане Ф изически упраж нения
К аране на колело К онсумация на черен шоколад
С тоене на слънце
V У V У
У Д оп ам и н - повиш ава
А / О к си тоц и н - засилва
У
м отивацията и концентрацията. доверието и лю бовта.
Занимания с лю бими нещ а И гра с дете
Х ранене с вкусни ястия П регръщ ане на лю бими хора
П азаруване за настроение Д ърж ане н а ръ ка на близък
Постигане на успехи П равене на комплименти
V У V У

2 2 | Запишете САМО паронима, с който да поправите лексикалната грешка в изречението.
На националната бизнес среща видяхме интересна презентация за зимните ни курорти, които са сред I
най-предпочитаните туристически дистанции в България.
2 3 1 За всяко празно място изберете У М ЕС ТН А ТА дума и я запишете срещу съответната буква. [
Организацията на обединените нации призовава държавите да отбелязват Международния ден на I

щастието - 20 март, п о _____________________ (А) начин, включително посредством образователни и I
рекламни______________________(Б).
Редица държави по света смятат, че щастието на гражданите трябва също да се измерва като показа- I
тел за икономическото развитие и ______________________(В) на страната.
A) подобаващ, подобен, подобряващ
Б) компании, кампании, компилации
B) проекта, проспекта, просперитета
A) _________________________________________________________________ I
Б ) ________________________________________ I
B) _________________________________________________________________ I
48
-
24 Кое от посочените твърдения е вярно за творбата „Аз искам да те

А) Скръбното чувство е породено от мисълта за несподелената любов.
Б) В описанието на девойката се изтъкват нейната прелест и виталност.
В) Героят се опитва да утеши любимата, но раздялата им е неизбежна.
Г) Съдбата ще донесе щастие на двамата млади, когато настъпи утрото.
25 Кой мотив се открива и в двата посочени откъса?

Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
(„Колко си хубава! “)
А после, когато тя тръгне назад

и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надраснал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!
(„Посвещение “)
A) за любовта като изящно поетическо видение
Б) за любовта като благодат, озаряваща живота
B) за любовта като действително преживяване
Г) за любовта като мечта, която носи усмивки
25^ Образите на нощта и мрака в творбата „Аз искам да те помня все така“ се свързват с:
А) представата за закрила и спокойствие В) предусещането за романтични емоции
Б) предчувствието за трагична развръзка Г) предупреждението, че тази обич е грях
Какво постига авторът на творбата „Колко си хубава!“ чрез открояването на детайли от

външността на любимата жена?
A) Създава представата, че тя е идеален образ, роден от фантазията му.
Б) Внушава мисълта, че тя е реална личност, а красотата й е естествена.
B) Разкрива мечтата си тя да съчетава физическо и нравствено обаяние.
Г) Изразява надеждата си, че тя ще го обича винаги и ще му бъде вярна.
25, В творбата „Посвещение“ лирическата героиня споделя:

A) копнежа си любовта й да бъде споделена
Б) бляна си да срещне нова, по-искрена обич
B) желанието си да открие съвършения любим
П спомена си за отминалите прекрасни мигове
25, В кой ред и двете творби са създадени под формата на обръщение?

A) „До моето първо либе“, „Спи езерото“
Б) „При Рилския манастир“, „Колко си хубава!“
B) .Довото гробище над Сливница“, „Градушка“
Г) „Аз искам да те помня все така“, „Посвещение“
Какво внушение се открива в заглавието „Аз искам да те помня все така“?

A) Споменът ще бъде последното убежище и храм на любовта на героя.
Б> Срещата на двамата влюбени е вълнуваща и героят няма да я забрави.
B) Любимата изглежда по особен начин и героят иска да я запомни така.
Г) Героят вярва, че споменът ще пази обичта му до следващата им среща.
Коя опозиция НЕ се среща в интерпретацията на темата за любовта в творбата „Колко си

хубава!“?
А) възможно - невъзможно В) вярност - измяна
Б) видимо - незримо Г) светлина - тъмнина
I тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас 49 I

3 2 / Кой от изброените автори споменава в изучена творба за добрия Б ургас?
А) Христо Смирненски В) Христо Фотев
Б) Йордан Радичков Г) Петя Дубарова
33 В творчеството на кого от изучените автори се срещат елементи на символизма?

А) Пенчо Славейков Б) Димчо Дебелянов В) Никола Вапцаров Г) Емилиян Станев
3 4 | Кои два мотива НЕ се срещат в откъса от стихотворението на Димчо Дебелянов „Светъл спомен“?
Светлий спомен за теб е кат книга любима -
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.
Всеки ред буди в мен непознати мечти,

на безбройни слънца грей м е трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.
И живеем в страни, чийто мир не смущава

ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчава.
A) за скръбта и за отчаянието
Б) за любовта и за надеждата
B) за спомена и за мечтата
Г) за тъмнината и за светлината
35,. Съпоставете описанията на героините в „Аз искам да те помня все така“ и „Колко си хуба
ва!“ и запишете ЕДНА разлика между тях.
3 6 / Запишете каква е ролята на смяната на аз-формата с ние-форма в последната част на твор

бата „Посвещение“.
3 7 / Запишете каква е ролята на смисловата рамка, образувана чрез повторението на един и същ
стих в началото и в края на „Аз искам да те помня все така“.
50
3 8 ) Запишете какъв е жанрът на творбата „Аз искам да те помня все така“ и посочете една ха
рактерна черта на този жанр.
39, Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор. Срещу съответната буква запи
шете цифрата, съответстваща на името на автора.
A) „Спи езерото“ 1. Христо Фотев
Б) „Колко си хубава!“ 2. Христо Смирненски
B) „Приказка за стълбата“ 3. Пенчо Славейков
4СР В текст до 5 изречения съпоставете интерпретациите на темата за любовта в откъсите от

стихотворенията „Писмо до теб“ на Дамян Дамянов и „Колко си хубава!“ на Христо Фотев.
Писмо до теб Колко си хубава!
Вдигни очи! За мен вдигни очи! Колко си хубава!

Защо? Не питай! Просто погледни ме! Г осподи,
Помилвай ме и просто помълчи... колко си хубава!
И ако искаш, двама да мълчим. [...]
Ръцете ти са клонки на бреза, Колко са хубави ръцете ти.
а аз живях без сини небеса, И нозете ти колко са хубави.
без пролети, без цъфнали надежди. И очите ти колко са хубави.
Очите ти са капчици роса, И косите ти колко са хубави
в които небесата се оглеждат.
Лицето ти е цялото в светлина, Не се измъчвай повече - обичай ме!
косите ти горят като житата. Не се щади - обичай ме!
А в моите нощи нямаше луна, Обичай ме
затуй израснах блед сред тъмнината, със истинската сила на ръцете си,
затуй протягам смръзнали ръце нозете си, очите си - със цялото
и жадно през очите ти надничам. изящество на техните движения.
През тях се вижда твоето сърце Повярвай ми завинаги - и никога
и затуй тъй много те обичам! ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.

I Тема за интерпретативно съчинение: Любовта - споделена мечта (Интерпретативно съчинение
върху стихотворението „Посвещение “ на Петя Дубарова).
I Тема за есе: Красотата - извор на вдъхновение и щастие.
52
ТЕСТ 7
ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА
1 к Къде думата е написана правилно?

А) гимназиален Б) ентусиазам В) съучасник Г) претсказвам
2 ) В кое изречение е допусната правопнсна грешка?

А) Част от безценното ни наследство са Мадарският конник и Старият град на Несебър.
Б) Герой в разказите на Елин Пелин е селянинът - орачът, косачът, пастирът и жътварът.
В) Авторът изобразява обстановката, за да придаде правдоподобност на повествованието.
Г) Екосистемата е съвкупност от няколко различни организъма, които си взаимодействат.
3 В кое изречение НЕ е допусната правопнсна грешка?

A) Забележителност на шопския фолклор е полифоничното пеене, запазено още от предхристиянската
епоха.
Б) Особено известни са бабите от с. Бистрица, намиращо се на 10 км юго-източно от центъра на сто
лицата.
B) Заради три гласното си пеене групата е включена в Списъка на нематериалното наследство на
ЮНЕСКО.
Г) През шестдесетгодишното си съществуване „Бистришките баби“ не еднократно са канени в чужбина.

A) Двата планински града привличат много чужди туристи и през четирите сезона.
Б) В повечето случаи посетителите искат да се запознаят с един интересен обичай.
B) Първенецът на Рила - Мусала, посочваме като най-високия връх на Балканите.
Г) Природните и климатичните условия в България са изключително благоприятни.
5 I В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

Някои (А) от българските градове са възникнали още през елинската и римската епохи (Б). За запазе- 1
ните в тях културни паметници се грижи Националният институт за недвижимо културно наследство 1
(В). Господин Георгиев, Вие запознат (Г) ли сте с обектите, за които отговаря той в нашия град?
6 В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) В началото на XX век българската култура, както и целият ни обществен живот, значително се I
променят.
Б) Темите, характерни за възрожденската поезия, не са актуални за авторите, определящи новите тен- В
денции.
B) Повлияна от чуждите поети, лириката, създадена от модернистите, внася различна художествена 1
естетика.
Г) Каним Ви, скъпи читатели, на представянето на новата поредица книги на издателството.
7 / В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) Елин Пелин е писател, известен не само у нас, но и в чужбина, а творбите му са преведени на над I
40 езика.
Б) Като си спомня за детството, той разказва, че в дома му е имало образовани хора, каквито са били
рядкост.
B) Според автора, за да кажеш нещо, трябва да знаеш края на това, което искаш да кажеш иначе няма
смисъл.
Г) Творецът споделя, че е писал само когато му е било ясно това, което пише, и когато го е намирал за
интересно.
8 Запишете правилната форма на думата, поставена в скоби.

Поезията на модернистите (неизменен) поставя пред читателя философски въпроси.
53
) , Запишете правилно САМО думата, в която е допусната правописна грешка.
Лирическият герой отхвърля ограниченията на материалното съществувание и търси обежшце в
света на нереалното, загадъчното.
СГ Запишете правилната граматична форма на думата, поставена в скоби.

В литературната дискусия писателят срещна двама (опонент).
Лу> Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична грешка.
Оригиналният творчески облик на Атанас Далчев се различава от този на съвременните му автори
по това, че поетът заявява неговия интерес към вещта, към делничното в живота.
Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична грешка.

Госпожо Александрова, решила ли сте колко събеседници ще поканите в следващото си предаване?
3, В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
В една своя статия писателят Елин Пелин разкрива Преди да почна да пиша аз винаги съм търсил
един познат сюжет. Той трябва да бъде напълно узрял в главата ми и с този сюжет вече така познат и
изяснен на мене, аз търся да кажа нещо...
Препоръката, която искам да дам на нашите млади писатели е, че те трябва винаги да знаят, че пишат
за живи хора.
Запознайте се с текста и таблицата и изпълнете задачите към тях (от 14. до 21. включително).
ТЕКСТ 1
Най-сетне църквата бе готова.
Калояновата църква, чийто образец бе взет чак от Преславските развалини...
Ала високите й ктитори бяха мъртви и не можеха да видят красотата и блясъка на свежите багри,
на въплътените блянове, на оживелите сънища... Да видят осъществен копнежа на толкова дълги дни
и нощи. [...]
На южната страна [...] бяха изографисани портретите на царя и царицата. А на северната страна сега
майсторът довършваше портретите на ктиторите: Калоян и Десислава. [...]
Не. Той нямаше да създаде само условните образи на канона. Той щеше да изрисува ктиторите тъй,
както изглеждаха в живота. Същите. Със същите движения, същия взор, неподправената усмивка, точ
ността на одеждата. Тия нежни очи на Десислава, които умееха да гледат тъй кротко и тъй властно,
тънката й, подкупваща усмивка... Спокойният, строг и мъдър взор на Калояна, широкото му умно чело,
царственото величие на движението...
54
И мощен вътрешен подтик тласна ръката на българския майстор.
Вековният канон бе счупен.
1259 година.
Любов и преданост одързостиха десницата на гения, за да открехне вратата на бъдещето.
Никой дотогава не бе рисувал така. Никой не бе давал подобие с живота в условния образец, никой
не се бе осмелявал да оприличава рисунката с действителността.
Под гъстите равни удари на четката багрите се въплътяваха в живи, дишащи образи. Връз тъмния
фон на стената Десислава свеждаше малко главата си към лявото рамо, докато с десницата си гиздаво
придържаше между палец и показалец шнура на мантията си. В алено и златно горяха севастократор-
ските й одежди. Изправените лъвчета, везани връз белия фон на свилените кръгове, гордо издигаха
глава в сърмен блясък. Продълговатото й лице сияеше с ангелска хубост, тъй чудна бе усмивката, тъй
смирени гордите очи. В косите, по ушите, около врата, навсякъде бе нагиздена с бледи бисери. Ясноси-
ньо було обвиваше шията й, минаваше покрай ушите нагоре, скриваше се под жълтата шапчица, около
която бе стегната диадема, обсипана с червени и зелени камъни.
Високата осанка на Калояна, облечена в тъмносиня туника, везана със сърмени ластари, се об
граждаше от зелените кадифени вълни на мантията. Над лактите имаше везба от бисери. Един кръгъл
изумруд сияеше над изпъкналото му чело в прозрачен блясък. Черната брада и мустаци се сливаха с
черните гъсти коси, които слизаха ниско до раменете му.
Лявата ръка на ктиторицата сочеше кротко към Калояна, който държеше образеца на църквата, ся
каш я поднасяше на свети Пантелеймона, изписан на стената вдясно от него.
Из „Последният Асеновец
Фани Попова-Мутафова
ТЕКСТ 2
Български културни паметници, включени
в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Име на обекта Година на Време на създаване/ Вид на обекта

включване възникване
1. Боянската 1979 г. X и XI век Най-забележителният

църква паметник на българската
средновековна живопис.
2. Ивановските 1979 г. XII век Манастирски комплекс от

скални църкви близо 20 средновековни
църкви, параклиси и килии.
3. Казанлъшката 1979 г. Краят на IV век пр. Хр. Най-старата и единствена със

гробница запазена живопис тракийска
гробница в Европа.
4. Мадарският 1979 г. VIII век Скален релеф, изобразяващ

конник конник в естествена големина,
лъв и куче.
5. Рилският 1983 г. 30-те години на X век Архитектурен, религиозен,

манастир исторически и културен
паметник. Най-големият
манастир в България.
6. Старият град 1983 г. XII век пр. Хр. Архитектурно-исторически

Несебър резерват, включващ крепостни
стени, църкви и домове от
различни епохи.
Свещарската 1985 г. III век пр. Хр. Тракийско-елинистична

7’
гробница царска гробница с богата
релефна украса.
55
14^ Каква информация е представена в Текст 1?
A) Дават се биографични сведения за ктиторите на Боянската църква.
Б) Разясняват се религиозните норми в средновековната иконография.
B) Разказва се за важно историческо събитие от времето на цар Калоян.
Г) Разкриват се преживяванията на един герой и се описва творбата му.
1 5 | Кое от посочените твърдения НЕ отговаря на съдържанието на Текст 1?

A) Калоян и Десислава не са живи, когато Калояновата църква е завършена.
Б) Портретите на ктиторите са изобразени на северната страна на църквата.
B) Дрехите на Десислава са от атлаз и злато и по тях има извезани лъвчета.
Г) Калоян е висок, с черна брада и мустаци и е облечен в тъмносиня туника.
16/ В текста са споменати имената на:

А) царската двойка В) светците, на които е посветен манастирът
Б) севастократорската двойка Г) Христос и Богородица
17|- Според таблицата сред българските обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО, преоблада
ват такива, които са свързани с:
А) фолклорните обичаи и празници В) славни моменти в историята ни
Б) преклонението пред природата Г) религията и езическите вярвания
18/ Според текста стенописите от кой век се имат предвид в подчертания израз в таблицата?
19 Запишете СЪС СВОИ ДУМИ какво означава изречението „Вековният канон бе счупен.“,
употребено в Текст 1.
20. Като имате предвид информацията от Текст 1 и от таблицата, запишете СЪС СВОИ ДУМИ ■
ЕДИН аргумент в подкрепа на твърдението, че българският творец създава забележителни I
образи.
2 1 / Като имате предвид данните от таблицата, коментирайте в текст до 5 изречения следното: [

> Паметници от кои епохи са включени в Списъка на ЮНЕСКО? За какво свидетелства този факт? I
Аргументирайте отговора си.
> С културата на кои народи са свързани паметниците, датиращи от времето преди Христа? По ка- |
къв начин те ни свързват с културата на останалите европейски страни? Аргументирайте отговора си. I
> Коментирайте местоположението на паметниците. Какво значение имат те за развитието на кул- I
турния туризъм в България?
56
22^ Запишете САМО паронима, с който да поправите лексикалната грешка в изречението.
Зографът е представил Калоян като мъж с величествена осанка, богато облекло и сериозно изобра
жение на лицето, както подобава на владетел от царски род.
23 За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете срещу съответната буква.
Портретите на Калоян и неговата съпруга Десислава, изписани в Боянската църква, са свидетелство

з а __________________ (А) майсторство на художника, който__________________ (Б) с повече от сто
летие Италианския ренесанс.
Според ктиторския надпис в църквата севастократор Калоян е братовчед на цар Константин Асен.
Това е единственият писмен източник, който д а в а __________________ (В) сведения за неговата лич
ност.
A) изящното, извисеното, изключителното
Б) изографисва, изненадва, изпреварва
B) автономни, автентични, авторитетни
A)__________________________________________________________
Б )_________________________________________________________________________________________
B)__________________________________________________________
24, Кое твърдение е вярно за творбата „Спасова могила“?
A) Християните не вярват в суеверия, защото те противоречат на религията им.
Б) В своето страдание бедните хора се уповават единствено на Божията помощ.
B) И най-тежките болести и рани могат да бъдат излекувани по чудодеен начин.
Г) Децата са закриляни от милостивия Господ, който се грижи за спасението им.
25/ Героят в произведението „Молитва“ дава израз на своето:

A) разочарование от непостигнатите цели и мечти
Б) прозрение за истински важните неща в живота
B) съжаление за отминалите години на младостта
Г) желание Бог да го дари с душевен мир и щастие
26 В творбата „Вяра“ се съдържа внушението, че:

A) вярата е универсална ценност, която помага на хората да се борят със злото
Б) религията дава духовна опора и сила на човек в трудните житейски моменти
B) искрената вяра в Бог носи утешение на личността и я води към просветление
Г) вярата в правдата и прогреса придава смисъл на живота на лирическия герой
27 В кой ред всички изброени произведения се отнасят към лириката?

A) „История“, „Балкански синдром“, „Спи езерото“
Б) „Андрешко“, „Градушка“, „До моето първо либе“
B) „Молитва“, „Вяра“, „Аз искам да те помня все така“
Г) „Паисий“, „Посвещение“, „Крадецът на праскови“

28^ Кой проблем се откроява и в двата посочени откъса?
То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гле
даш, тялото желязно, а душата - гнила.
„ Спасова могила “
Лапландската легенда разказва по-нататък, че у някои хора ж ивее едно грозно, странно и уж ас-
но зло куче. За съжаление, те не подозират, че отглеждат в себе си това отвратително животно,
и не знаят кога именно ще приемат неговия образ.
„Ноев ковчег“
A) за неизмеримото физическо страдание и душевна бо ж а
Б) за човешкото озлобление в резултат на нещастния живот
B) за заложеното в природата на хората неунищожимо зло
Г) за моралната деградация и загубата на човешката същност
29' Коя опозиция НЕ присъства в творбата „Вяра“?

A) вяра - атеизъм
Б) живот - смърт
B) омраза - обич
Г) настояще - бъдеще
30 В произведението „Молитва“ е интерпретиран мотивът за:

A) обръщението към всемогъщия Бог, който насочва заблудения към верния път
Б) откровението на героя, решил да отхвърли бремето на суетата и условностите
B) отчаянието на цивилизования човек, че е пренебрегнал връзката с природата
Г) оправданието на героя за допуснатите от него грешки и пропилените усилия
3 1 , Коя особеност на оригиналния творчески стил на Вапнаров се открива във „Вяра“?
A) полемичен характер, обусловен от дълбокото вътрешно раздвоение на героя
Б) елегична интонация, предизвикана от непримиримите социални конфликти
B) неугасим оптимизъм, роден от вярата в по-хубавия и по-добър бъдещ живот
Г) трагични нюанси, свързани с темата за екзистенциалната драма на личността
3 2 / Коя от темите е обща за „Спасова могила“ и „Молитва“?

A) за детската невинност и душевна чистота
Б) за вярата в Божието милосърдие и щедрост
B) за силата на молитвата, която твори чудеса
Г) за преходността на фалшивите ценности
33 В кой ред и двете творби се характеризират с лиалогичност на изказа, използване на разго-

ворна лексика и ясно заявени идейни послания, свързани с антихуманната действителност?
A) „Вяра“, „История“
Б) „Колко си хубава!“, „Борба“
B) „Спи езерото“, „Посвещение“
Г) „Молитва“, „При Рилския манастир“
34- Какво чувство доминира в душата на лирическия аз в стихотворението „Есенно завръщане“

на Атанас Далчев?
Мойто есенно скръбно завръщане

подир толкова пролетни дни
в безутешната бащина къща
с боядисани жълто стени.
Колко много години са минали

по неравния тягостен път,
дето днес мойте стъпки пустинни
като вопли самотно звучат!
Дървесата са сякаш излезнали
да ме срещнат с прострени ръце;
те минават край мене и чезнат
с озарено от пурпур сърце.
А през техните клони запречени

вехне къщата с жълти стени
като някакъв спомен далечен,
като спомен от минали дни.
A) разкаяние, че е изоставил своите родители и бащината къща
Б) въодушевление от завръщането в света на красивите спомени
B) носталгия по безвъзвратно отлетелите години в родния дом
Г) огорчение, че къщата на детството му има вехт и скромен вид
35,; Съпоставете интерпретациите на темата за вярата в „Спасова могила“ и „Вяра“ и запишете

ЕДНА разлика между тях.
Посочете какво художествено средство откривате в израза ж ивота със грубит е лапи челич-
ни, и разтълкувайте значението му.
37|; Запишете каква е ролята на съновидението на Монката в общата концепция на творбата

„Спасова могила“.
38^ Запишете с какво се отличава стихотворната организация на текста във „Вяра“ и каква е
връзката й с идейно-емоционалния замисъл на автора.
39 Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор. Срещу съответната буква запи
шете цифрата, съответстваща на името на автора.
A) „Спасова могила“ 1. Атанас Далчев
Б) „Балкански синдром“ 2. Елин Пелин
B) „Молитва“ 3. Станислав Стратиев
59
В текст до 5 изречения съпоставете интерпретациите на темата за ценностите в живота на
съвременния човек в творбите „Ключето“ на Валери Петров и „Молитва“ на Атанас Далчев.
Ключето Молитва
Снощи късно пред къщи си гарирах колата Аз не помня, аз не съм видял

и ключето от нея изтървах в тъмнината. минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
Тази сутрин излязох да го диря към седем, господи, преди да съм живял!
тротоара пред къщи със учудване гледам,
Изведи ме вън от всяка сложност,
със зъбати листенца цял постлан край москвича научи ме пак на простота:
и на жълто ключенце от тях всяко прилича! да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.
И е доста студено, дим струи от комини,
но сред клоните редки небесата са сини, Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
и без сам да усетя, вече влязъл съм в парка първите снежинки от небето
и колата далече сред мъглица се мярка, сбира със отворена уста.
и е жълто и тихо, с оня мирис на есен,
такъв влажен и гнил, и приятен, и пресен! И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
И живота си чувствам как е минал през мене Научи ме, господи велик,
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене. да живея като всички хора.
Ах, до люлката детска така близо бил гроба -

откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! - И ето, на полянка открита

бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
- Какво още там дириш, остаряло момченце?

- Нещо дребно - му казвам. - Едно златно ключенце.
| Напишете аргументативен текст с обем до 4 страници по ЕДНА от следните теми:

■ Тема за интерпретативно съчинение: Вярата в Бога - единствената надежда за спасение на стра
дащия селянин (Интерпретативно съчинение върху разказа „ Спасова могила “ на Елин Пелин).
■ Тема за есе: Вярата - духовна сила и житейска опора.
60
ТЕСТ 8
ТРУДЪТ И ТВОРЧЕСТВОТО
1 1 Къде е допусната правописна грешка?

А »грешница, плесница, дряновица
Б> осведомявам, осигурявам, умъртвявам
В | станции, край, гаранции
Г> гръмоотвод, островърх, кръпка
2 , Къде е допусната правописна грешка?

А! елмаз, круиз, бриз В) плевенски, петрички, букурещски
Б | сближавам, сдобивам, сгодявам Г) отговор, сдружение, сделка
ЩД В кое изречение е допусната правописна грешка?

А» В радостта си от победата българските войници не видяха коварството на новите си съюзници.
БI Липсата на писменост преди христианството не позволява да се проследят митологичните вярвания
“раделите ни.
В» Във връзка с изграждането на единния книжовен език се появяват първите трудове по езикознание.
Момчето погледна с нажалени очи господаря си, като стискаше с треперещи ръце цигулката.
Ц В кое изречение е допусната правописна грешка?
\ Ръстът на заболелите от диабет е обратнопропорционален на двигателната активност на населението.
Б» В навечерието на коледните празници в НДК гостува световно известен пианист с оригинален ре-
лертоар.
В »След шестнадесетчасово изтощително пътуване австралийските туристи пристигнаха в хотела си.
П Новата кандидатстудентска кампания започна с изложение на българските университети.
I I В кое изречение е допусната граматична грешка?
%*На рождения си ден поканих на гости малкия и големия си братовчед.
5* 5а тържеството в училище си облякох най-новата и най-любима официална рокля.
В« 3 Древен Египет за начало на годината се смятал разлива на великата река Нил.
Г Решили сме през тази година да посетим всички постановки в Сатиричния театър.
Шк В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

х Животните зависят и от неживата природа - вода, кислород и слънчева светлина.
а Животните, обитаващи реките и моретата получават необходимия им кислород от водата.
В» Съчетаващо множество градски елементи, трасето на състезанието осигурява невероятно зрелище
'Зк публиката.
ГI Конфуций смятал, че ред ще има, ако хората се уважават и зачитат своите предци.
\ \ Препишете изречението, в което е допусната правописна грешка, като я поправите.

х <Калахари е природна област в Южна Африка.
Б« Винаги се смея на Чудомировите разкази.
1 На рецитала прозвучаха последните Вапцарови стихове.
П Често зад Алекоконстантиновия хумор се крие болка.
Запишете правилната форма на подчертаната дума, в която е допусната граматична грешка.

Възрожденският дух се проявява чрез дейността на българските читалища, които дават възможност
I изява на 19 000 у ч я с т н и т т и . В любителските концерти се включват 347 непрофесионални оркестри.
— самодейни хора и 300 естрадни колектива.
61
N Препишете изречението, в което е допусната граматична грешка, като я поправите.
A) Най-смъртоносната гъба е зелената мухоморка, която се среща под буковите и дъбови дървета.
Б) Крилата на птиците са покрити с пера, образуващи леко, но здраво покритие.
B) Пеперудата търси нектар, пъхайки хобота си във венчетата на цветовете.
Г) Човекът, за когото ти споменах, тъкмо минаваше по отсрещния тротоар на улицата.
3 Препишете изречението, като поправите допуснатата пунктуационна грешка.

Уважаеми посетители насладете се на великолепната гледка, разкриваща се пред очите ви!
11 | Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

А) Членувана форма
Трупата на (Народен театър) закри сезона с най-гледаното представление. С модерни средства беше
представен (класически) сблъсък между любовта и (ревност).
Преди да можете да разговаряте с (някой/някого) чрез чат, трябва да го поканите.
В предаването участва репортерът, (чийто/чиито) статии станаха скандално известни.
Всеки хубав роман намира (своя/неговия) читател.
В приказката момичето носи рокля, изтъкана от ленени влакна. С нея (тя/то) ще се яви пред принца.
Госпожице, Вие сте (надарен) с красота и талант. Вече сте (показал) неведнъж забележителните си
дарби, с които сте (печелил) не един конкурс.
На своя среща управителите на компании в различни сектори задъхващи се от недостиг на подготвени
професионалисти обобщиха Липсва връзка между теория и практика, между образователни институции
и реален бизнес. Професионалното образование има лош имидж. Образованието „чрез работа“ изисква
партньорство между професионалните гимназии и работодателите. То се осъществява по заявка и за
сметка на фирмите които се ангажират и с осигуряването на места за стажуване на учениците.
62
ТЕКСТ 1
Фантастиката е художествен стил в литературата, киното, изобразителните и други изкуства, кой
то се характеризира със съществена роля на фантастичните елементи - тоест елементи, които не се I
наблюдават в реалния свят около нас (поне засега) или дори са принципно невъзможни. Това опреде- •
ление често се смята за неточно или твърде размито. Заради възможността за импровизация обаче до ^-
момента не е предложено по-добро.
Често „фантастика“ и „научна фантастика“ се разбират като взаимозаменяеми понятия. В повечето |
езици има еквивалент на думата „фантастика“, а научната фантастика, фенгьзито, ужасите и другите \
фантастични жанрове се класифицират като нейни подстилове. Разделението по подстилове във фан- ■;
тастиката е до голяма степен условно. Много произведения може да бъдат причислени към повече от ||
един стил. В зависимост от характера на фантастичните елементи фантастиката се дели на:
• Научна фантастика - при нея фантастичните елементи обикновено представляват научни или тех- |
нически постижения и действието най-често се развива някъде в бъдещето. Определящо за научната |
фантастика правило е, че тя никога не излиза от границите, поставени от науката. Всяка фантастична I:
творба, противоречаща на науката в момента на своето написване, се определя като фентъзи или друг -
фантастичен жанр.
• Космическа фантастика - „най-класическата“ научна фантастика; дълго време е била синоним на 1
научната фантастика изобщо. Събитията в нея се развиват като правило в бъдещето, извън Земята - в ||
Космоса, на други планети, в паралелни вселени.
• Киберпънк - фантастичните елементи имат кибернетичен характер (изкуствени интелекти, елек- |
тронни комуникации, биологично-кибернетични връзки...).
• Фентъзи - фантастичните елементи представляват вид магия. (Съществува теза, че фентъзито е р
отделен жанр, изцяло различен от фантастиката.)
• Хорър - произведения, в които фантастичните елементи (в класическия случай - паранормал- Ц
ни явления: вампири, зомбита, зли мистични сили и пр.) предизвикват страх; преследват героите или Ц
враждуват с тях.
Из интернет р
ТЕКСТ 2
В шестсерийния български филм „Порталът“ се проследяват приключенията на двама пътешест
веници във времето. Пред какви предизвикателства се изправят, как ги преодоляват и как се про
меня животът им, когато курсът на събитията от миналото сменя посоката си. Несбъднати любови, г
невъзможни връзки и много обрати и конфликти има в тази заплетена и изключително интригуваща |
история.
В първия епизод предстои среща с криминалния психолог Крум Бонев, чийто живот отдавна е к
влязъл в коловоза на времето. Всичко се преобръща, когато на вратата му се появява неканен гост \
от миналото - неговият отдавна изчезнал вуйчо - доц. Димо Троянов, по прякор Джингиби, който В
изглежда все така млад и непроменен. Оказва се, че съществува портал на времето! Крум попада I
40 години назад, в социалистическа България от 1979 г. Мястото, на което се озовава, и животът, >
в който се връща, са изключително изненадващи и му струва сериозно усилие да оцелее в чуждата Ц
среда. Скоро си дава сметка, че е в точното време, когато би могъл да промени трагичната съдба на Ц
семейството си. Но как?
„Сънуването на детството и „пътуването“ към него са неща, които, подсъзнателно или не, поето- §1
янно правя - казва Велислав Павлов, който играе ролята на криминалния психолог в „Порталът“ .
този сериал се превъплъщавам в герой, който има възможността да се върне във времето на ^
детството си, но вече като възрастен, със задачата да поправи жестоката несправедливост, сполетяла
баща му.“
Необяснимата възможност за квантово преминаване в друго време е открита от доц. Димо Троянов - ®:
Джингиби (в ролята Александър Кьнев) - малко отнесен и ексцентричен университетски преподавател | :
по физика. По същото време, в което Крум Бонев се връща в 70-те години, младият учен се сблъсква с I!
2019 г., с развитието на технологиите, с промененото общество и с това, в което се е превърнала онази I
социалистическа България, която той познава. Уж е у дома, а всъщност се е озовал в една непозната 1?
държава, чието бъдеще преди 40 години никой не е и сънувал.
С разгръщането на сюжета зрителите ще пътуват между миналото и настоящето.
Из интернет [
63
13 Каква е функцията на Текст 1?
A) Текстът информира за същността на фантастиката.
Б ) Текстът регулира правилата за издаване на научна фантастика.
B) Текстът подтиква читателите да четат повече фантастични произведения.
Г) Текстът въздейства емоционално върху читателя.
1 4 | Какво е значението на думата ф ант аст ика, използвана в Текст 1?

A) причудливо, невероятно видение
Б) измислица, мечта, приумица
B) недействителен, чуден, въображаем елемент в нещо
Г) съвкупност от творби, в които има фантастични елементи
Кое от изказаните в Текст 1 твърдения НЕ е вярно?
A) Класификацията на жанровите разновидности на фантастиката е твърде условна.
Б) Науката дава точно определение на понятието „фантастика“
B) Много фантастични творби могат да се причислят към различни жанрови разновидности.
Г) Фантастиката е съвкупност от произведения на изкуството.
16 Посочете твърдението, което отговаря на съдържанието на Текст 2.

A) „Порталът“ е исторически документален филм.
Б) Действителността във филма „Порталът“ е представена като сън.
B) Главните герои във филма „Порталът“ са млад физик и неговият вуйчо.
Г) Основната тема на филма „Порталът“ е пътуването във времето.
17р Кое от посочените твърдения НЕ е вярно според Текст 2?

A) Текстът отразява мнението на актьора, който изпълнява главната роля. за -пътуването във време
то“ чрез фантазията.
Б) Текстът представя факти, свързани със сценария на шестсернйння български филм „Порталът“.
B) Текстът съобщава, че филмът ще пренесе зрителя в два исторически момента: 70-те години на XX
век и 2019 г.
Г) Текстът информира, че главната роля във филма „Порталът" се изпълнява от криминален психолог.
18 Какво художествено средство е изразът коловоз на вре.нето. употребен в Текст 2?
Като имате предвид двата текста и таблицата по-долу. отговорете на въпросите към тях (от
19. до 21. включително).
Разлика между фентъзи и научна фантастика
Фентъзи Научна фантастика
Създава магически свят, който не може и няма На пръв поглед описаното изглежда невероят
да съществува никога. но, но е възможно в бъдеще.
Не следва никакви научни принципи. Основава се на научни принципи.
Има предимно детска и младежка публика. Има по-тесен, интелекту ален тип публика.
19 В кой тип литература героите използват магията като средство за постигане на целите си?
2 0) Към кой тип литература може да се отнесе мотивът за пътуването във времето?
64
21 | Формулирайте кратък отговор ( 4 - 5 изречения) на въпроса Какви са причините за интереса
на човека към фантастичното в изкуството?.

22^ В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?
A) Той е металист от последното световно първенство по борба.
Б) Трудно открих класификационните признаци на металите.
B) По цял ден се шляеше из града и ходеше без цел и посока.
Г) Новината помръкна веселото настроение на компанията ни.
23^ За всяко празно място изберете най-уместната от думите и я запишете.

Най-важен за икономиката на страната е (А) туризъм. Годишните {
__________________ (Б), постъпващи от туристическия сектор, възлизат на 200 до 250 млн. евро. I
Значителен обем придобиват и приходите във валута, за което________________________(В) живеещи- I
те извън________________________(Г) на своята родина.
A) раздвиженият, динамичният, оживеният
Б) приходи, добиви, ренти
B) стимулират, допринасят, агитират
Г) земите, пределите, ограниченията
24, От кое литературно произведение е откъсът?

Дъбакът чевръсто застъпя срещу Христина. Тя се затича леко на пръсти и го замина. Двамата се I
изгледаха от глава до крака, като че искаха да покажат надмощието си един пред друг, и заиграха I
един срещу други. Христина размаха с кърпата, изви като лебед бялата си шийка и леко се понесе |
във вихъра на веселата свирня. Лицето й пламна, унесено се полусклопиха босилковите й клепки, I
завълнуваха се облите й гърди.
А) „Ветрената мелница“ В) „Балада за Георг Хених“
Б) „Песента на колелетата“ Г) нито една от посочените
25, В коя от посочените творби трудът и творчеството се разглеждат като проява на народната |
жизненост?
А) „Балада за Георг Хених“ В) „Ветрената мелница“
Б) „Песента на колелетата“ Г) в нито една от посочените
26, Чрез образа на кой литературен герой на преден план се извежда мотивът за добротворчес- |
твото?
А )дядо Корчан В) Георг Хених
Б) Сали Яшар Г) Лазар Дъбака
2 7, Чрез връзката между Виктор и Георг Хених НЕ е въведен мотивът за:

А) духовния завет В) приемствеността
Б) жестоката реалност Г) себенамирането

28 В коя творба присъства конфликтът между природата и човека?
A) „Песента на колелетата“
Б) „Ветрената мелница“
B) „Балада за Г еорг Хених“
29 Посочете твърдението, което НЕ е вярно за творбата „Балада за Георг Хених“.
A) Жанрът е балада.
Б) Представя унизителното за човека на изкуството земно битие.
B) Представя живота на твореца като пример за духовна извисеност.
Г) Съдържа мотивите за труда, творчеството и любовта.
30 В коя творба героят достига до прозрението, че „един човек може да бъде много богат, но и
много злочест“?
A) „Ветрената мелница“
Б) „Песента на колелетата“
B) „Балада за Георг Хених“
31 Какво с подчертаното изразно средство?
Нешо топло и сладко се повдига в гърдите на Сали Яшар, той прави усилие да стане, и одърът
изпращява.
A )епитет
Б) олицетворение
B) антитеза
Г) метафора
1 32 Какво е значението на вет рената мелница като символ в разказа на Елин Пелин?
A) Символ е на движението, на вечния ход на живота.
| Б) Символ е на безвъзвратно отминалото време.
B) Символ е на човешката лудост и глупост.
Г) Символ е на безсмисленото съществуване.
33 Кое изразно средство НЕ е използвано в дадения откъс от книгата „Балада за Георг Хених“?
1 Трябва да е било меко слънчево утро в началото на есента [...] вероятно то е било обагрено с
някакви багри - но какви?
Съществуват ли още такива багри?
В момента, в който пиша тези редове, навън ръми ситно: късна есенна вечер. Срещуположните
блокове изглеждат лилави в мръсносивата мъгла.
А) реторичен въпрос В)сравнение
Б )епитет Г)повторение
4 От коя творба са героите Сали Яшар и Шакире?
5 Запишете буквата, след която е представено заглавието на литературна творба, а срещу нея
Б) „Песента на колелетата“
B) „Балада за Георг Хених“
1. Чрез отношенията между главните герои е разкрит мотивът за приемствеността в живота.

2. Чрез надиграването между двамата герои е внушена идеята за побеждаващата сила на любовта.
3. В приятелски разговор героят достига до прозрението, че това, което прави, е неговото призвание.
36 Какво художествено средство е използвано в израза лет ят като бели п т и ц и ?
37^ Какво е внушението, което носи образът на луната в разказа „Песента на колелетата“ от
Йордан Йовков?
38 Свържете името с литературната творба, от конто е съответният герой. Срещу съответната

буква запишете заглавието на творбата.
А) Дядо Корчан 1. „Ветрената мелница“
Б) Дядо Герги 2. „Песента на колелетата“
3. „Балада за Георг Хених“
А )______________________________________________________
Б ) ______________________________________________________
39 Посочете ДВЕ причини за близостта между Георг Хених и Виктор от книгата „Балада за
Георг Хених“.
40,; В текст от 4 - 5 изречения обяснете каква е ролята на песента в откъса от разказа „Песента
на колелетата“.
Изведнъж той трепна: вървеше някъде каруца. Подрънкваше тежко, глухо, навярно възлизаше някоя
баирчинка. Но ето, тя прогърмява надолу по нанадолнището, млъква пак за малко и най-после, излязла
на равното, тръгва бързо и запява! Сърцето на Сали Яшар забива, той се изправя на леглото си и се
вслушва. „Това е Шакире - мисли си той, - тя е!“ И той не се съмнява, защото същото нещо говорят
и тия челичени звуци, които звънят в нощта, разхвърчават сс изпод колелата, летят като бели птици,
провират се измежду листата па саткьмите, идат наедно с лучите на месеца, спират се на прозореца,
носят блясъка на познати очи, носят позната усмивка и казват: „Иде!“.
41^ Напишете аргумен гативен текст с обем до 4 страници по ЕДНА от следните теми:
■ Тема за интерпретативно съчинение: Силата на творческия бух в разказите „Ветрената мелни
ца “ на Елин Пелин и „Песента на колелетата “ на Йордан Йовков.
■ Тема за есе: Житейските трудности като предизвикателство за изява.
67
ТЕСТ 9
ИЗБОРЪТ И РАЗДВОЕНИЕТО
I ) Къде е допусната правописна грешка?

A) засияли, живели, огрели
Б) неутрален, неустойчив, неуточнен
B) моите, нейните, своите
Г) доказал, пренесъл, издигнъл
! Къде е допусната правописна грешка?

A) невеж, колеж, стремеж
Б) поддръжка, възспирам, изсвиря
B) фокусник, баскетболистка, костница
Г) сгъстявам, сгъваем, сдобрявам
I В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) През VI - V век пр.Хр. в Индия възниква Будизмът.
Б) Най-близката звезда е на 4,3 светлинни години от Земята.
B) Галилей пръв наблюдава Млечния път през 1609 г.
Г) Третият по големина океан на Земята е Индийският океан.
1§ В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) Ученическата група посети архитектурно-историческия комплекс „Етъра“.
Б) Лечебните растения са суровини за химико-фармацевтичната промишленост.
B) Миндерите бяха застлани с домашно-тъкани многоцветни губери.
Г) Голяма част от столичани подобриха социално-битовите си условия на живот.
5 • В кое от изреченията е допусната граматична грешка?

A) Те владеят обичайните и иновативни технологии в обучението.
Б) Вече познаваме добре и сладката, и горчивата страна на живота.
B) Законите на хан Крум отразяват започналия процес на феодализация.
Г) От Здравната каса съобщиха за промяна в изписването на полагащите се лекарства.
> В кос от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) И китовете и делфините могат да задържат дълго време дъха си под вода.
Б) Преминал през изпитанията, малкият пакостник поема по пътя на доброто.
B) Слънцето се измъква от облаците, оцветявайки постепенно пейзажа наоколо.
Г) За съжаление, децата невинаги оценяват усилията на своите родители.
й В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) Охранените коне бодро поемат по пътя, а от голямата тежест колата не друса и колелата леко се
поклащат, но не дрънчат.
Б) Багрите на цветята стават още по-ярки, ако в букета се прибавят няколко бели цвята за по-голям
контраст.
B) В дъбаците, където биваше засенчено и полумрачно, цъфтяха жълти теменуги с черни ококорени
очи.
Г) Той разкъса плика, който държеше в треперещата си слаба ръка и измъкна дългоочакваното писмо.
5 Препишете изречението, като поправите правописната грешка, допусната в него.

Повечето минерални води във Южна България съдържат високи концентрации флуор.
Препишете изречението, като поправите правописната грешка, допусната в него.
В България чрез реките най-много вода се оттича през пролета и есента.
1 0 | Запишете правилната форма на думата, поставена в скоби.

(Италианските/Италианските) оперни певци винаги са били на високо професионално равнище.
11^ Запишете правилната форма на подчертаната дума, в която е допусната граматична грешка.
Българската киноиндустрия ни предложи 56 нови филма, в които можем да видим много от люби
мите си артисти. За стотиците хиляди любители на телевизията са заснети 18 сериали с 245 епизода.
12^ Напишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

В (Дом на книгата) беше представено творчеството на (известен) поет Борис Христов. Неговите
стихове се отличават с активната позиция и (непримиримост) на бунтуващата се личност.
Ако обичаш (някой/някого), дай му свобода.
Благотворителната акция е в помощ на детето, (чийто/чиито) родители са загинали в катастрофата.
Скоро Националният исторически музей ще отбележи (своя/неговия) половинвековен юбилей.
Детето искаше да се върне при семейството си, защото вече му беше мъчно за (него/тях).
Госпожо, Вашето състрадание и щедрост са Ви направили (известен) като жена с голямо сърце. Вие
неведнъж сте (помагал) на децата сираци и сте ги (подкрепял) с напътствия и съвети.
1 3 | В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
Антибиотиците унищожават както вредните така и нужните бактерии. Ето защо д-р Славков препо
ръчва следното За бързото възстановяване на здравето и на нормалния баланс на организма приемайте
пробиотични добавки. Специално концентрираните неживи млечнокисели бактерии от които се полу
чават бактерициди имат отличен ефект, действат целево и резултатно.
69
Прочетете двата текста и изпълнете задачите към тях (от 14. :ю 22. включително).
ТЕКСТ 1
Кражбата е едно от най-често срещаните престъпления. Тя спала към зраггъпзенизгга против соб
ствеността, защото засяга имуществени права. Основният състав ва престъплението кражба е посочен
в чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК): „Който отнеме чужда движима вещ от владението на дру
гиго без негово съгласие е намерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба с лишаване
от свобода до осем години“. Както се вижда, изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ
от владението на другиго, и то без негово съгласие. Субектът е обш - може да е всеки. Тъй като има
цел - „е намерение противозаконно да я присвои“, престъплението се извършва само при пряк уми
съл. Кражби има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния, но е отнета от владението на
пострадалия без неговото съгласие. В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една
година или пробация, или глоба.
За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като
съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Това наказание се
налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелно оръжие или боеприпаси от структурните звена на
Министерството на вътрешните работи, от Министерството на отбраната, от Българската армия и от
структурите на подчинение на министъра на отбраната и други ведомства. Приготовлението към краж
ба се наказва в случаите, когато кражбата е взломна, когато е използвано моторно превозно средство
или техническо средство или е извършена по специален начин. По-тежко наказуеми са и случаите на
кражба, която представлява опасен рецидив, и кражба в особено големи размери, която представлява
особено тежък случай.
Според чл. 197, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд открадна
тата вещ бъде върната или заместена, наказанието се намалява съответно, но НЕ е основание за осво
бождаване от наказателно преследване.
И з Уикипедия
ТЕКСТ 2
Чл. 194. (1) Който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие е на
мерение противозаконно да я присвои, се наказва за кражба е лишаване от свобода до осем години.
(2) Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния.
(3) В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба
от сто до триста лева.
Чл. 195. (1) За кражба наказанието е лишаване от свобода от една до десет години:
1. ако е извършена във време на пожар, наводнение, корабокрушение, катастрофа, война или друго
обществено бедствие;
2. ако откраднатата вещ не е под постоянен надзор;
3. ако е извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени
за защита на лица или имот;
4. ако за извършването на кражбата е използвано моторно превозно средство, техническо средство
или специален начин;
5. ако е извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване,
когато не представлява маловажен случай;
6. ако кражбата е извършена от длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положе
ние, и
7. в немаловажни случаи, ако е извършена повторно.
Из Наказателния кодекс
4 Какво е значението на израза движ има вещ , използван в Текст 1?

A) автомобилно превозно средство
Б) механично задвижвана вещ
B) вид двигател
Г) вещ, която може да бъде премествана
5 Кое от посочените твърдения НЕ отговаря на съдържанието на Текст 1?

A) Най-често срещаното престъпление против собетвенослта е кражбата.
Б) Кражбата е престъпление, извършено е умисъл.
B) Ако престъпникът е извършил и други кражби, наказанието му е по-тежко.
Г) Ако крадецът възстанови откраднатото, неговото наказание се отменя.
70
16 Използваната в Текст 2 дума пробация е:
A) термин
Б ) архаизъм
B) диалектна дума
Г) експресивна дума
Т 7| Кое от посочените твърдения присъства в Текст 2?

A) Не е извършена кражба, ако част от вещта е собственост на този, който я присвоява изцяло.
Б) В маловажни случаи наказанието за кражба е лишаване от свобода до 1 година, пробация или глоба.
B) Наказанието за кражба, извършена с помощта на автомобил, е от 5 до 10 години лишаване от сво
бода.
Г) За кражба по време на природно бедствие наказанието е от 5 до 10 години лишаване от свобода.
18 Запишете само факта, който НЕ присъства в Текст 1 или Текст 2.

A) Престъплението кражба се дефинира от Наказателния кодекс.
Б) Наказанието за кражба в големи размери е лишаване от свобода от 3 до 15 години.
B) Наказанието е сериозно, ако кражбата е маловажна, но е извършена повторно.
Г) Кражба е, ако вземеш вещ назаем, но не я върнеш навреме.
19 Като имате предвид схемата, отго ДОВЕРИЕ В ПОЛИЦИЯТА И РЕГИСТРИРАНИ КРАЖБИ

ворете на въпроса Населението на
коя държава има най-голямо доверие • Финландия
в полицията?. • Дания
• Швеция
20 Като имате предвид схемата, отго

ворете на въпроса В коя държава
има най-много регистрирани краж
би на глава от населението?.
21 Като имате предвид схемата, на

пишете на всяко от празните места
съответната правилна дума от тези 1000 2000 3000 4000
в скобите. Р еги стри р а н и краж би на 100 хиляди душ и, 2015 г.
Българите имат ( в и с о к о / н и с к о ) доверие към_полицията. Това е една от причините засег

натите (да съобщават/да не съобщ ават)________________________на органите на реда за извършените
кражби.
22) Като имате предвид информацията в Текст 1, Текст 2 и диаграмата, отговорете с 3 - 4 изрече
ния на въпроса Какво е отношението на нашето общество към кражбата?.
Препишете изречението, като поправите лексикалната грешка, допусната в него.

Неусетно се замесих с лоши дела.
24 За всяко празно място изберете най-уместната дума и я запишете.
На 11.09.2001 г. при терористична атака бях а_______________________________ (А) два 110-етажни

небостъргача в центъра на Ню Йорк, в които с е __________________ (Б) най-големият търговски цен
тър в света. Ударът неслучайно б е _______________(В) срещу тях. Те бях а (Г)
на модерните технологии, на съвременната цивилизация.
A) разрушени, опустошени, разбити
Б) помещаваше, разполагаше, развиваше
B) оказан, направен, насочен
Г) израз, белег, символ
A)__________________________________________________________
Б)_________________________________________________________________
B) __________________________________________________________________________________________
Г )_________________________________________________________________________________________
25/ От коя творба са стиховете?

И пламва двоен пламък, дето се докосна,
и в каменът аз чуя две сърца...
Навсякъде сявга раздвоя несносна
на чезнещи в пепел враждебни лица.
А) „Две души“ В) „Честен кръст“
Б) „Потомка“ Г) Няма верен отговор.
26/ Кои две творби са написани от Пейо Яворов?

А) „Градушка“, „Две души“ В) „Потомка“, „Честен кръст“
Б) „Две души“, „Потомка“ Г) „На Лора“, „Честен кръст“
27^ Запишете СА М О заглавието на тази от посочените творби, в която НЕ присъства образът на

вятъра: „Две души“, „Честен кръст“, „Потомка“.
2 8/ Коя от посочените творби е поема?

Б) „Потомка“ Г) „Ноев ковчег“
29^ В коя от посочените творби се поставя проблемът за предателството?

Б) „Потомка“ Г) „История“
3 0 / За коя от творбите НЕ е характерен аз-изказът?

Б) „Потомка“ Г) „Борба“
31^ Волността, свободата, любовта са характерни теми за творчеството на:

А) Пейо Яворов В) Борис Христов
Б) Елисавета Багряна Г) Димчо Дебелянов
72
221 Коя от посочените творби носи белезите на символизма?
Б) Л отом ка“ Г) Няма верен отговор.
221 Коя творба завършва с обръщение към родната земя?

А) _Две души“ В) „Честен кръст“
Б) .Лотомка“ Г) „Паисий“
2^1 Къде цитатът и творбата са свързани правилно?

A) Но усещам, в мене бие древна,
скитническа, непокорна кръв. „Две души“
Б) Наместо с чашата на славата да се опивам,
назад ще тръгна и назад ще се развивам. „Честен кръст“
B) И подир мене с пепел вятъра навсъде
следите ми засипва: кой ги знай? „Потомка“
Г) Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата... „История“
35 Какво е подчертаното изразно средство?

Аз не живея: аз горя. Непримирими
в гърдите ми се борят две души:
душата на ангел и демон. В гърди ми
те пламъци дишат и плам ме суши.
А) метафора Б) сравнение В) инверсия Г) антитеза
3€ ) Какво изразно средство НЕ е употребено в стиховете?

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
моя кръвна майчице-земя.
А) анафора Б) епитет В) инверсия Г) синекдоха
3 7 | Със СВОИ ДУМИ запишете разликата в интерпретациите на темата за свободата в творби

те „Потомка“ от Елисавета Багряна и „Честен кръст“ от Борис Христов.
381 Открийте НЕВЯРНОТО твърдение и го редактирайте така, че да бъде вярно. Запишете по
лучения вариант.
1. Мотивът за екзистенциалната самота в „Две души“ е обвързан с мотива за оптимистичната и жиз-
неутвърждаваща сила на открития смисъл на битието.
2. В стихотворението „Потомка“ Елисавета Багряна избира един на пръв поглед парадоксален път
за утвърждаване на модерността - езическото сливане със земята и природата.
3. В IV част на поемата „Честен кръст“ се открива ясно формулирана теза за родството между пое
зията и страданието.
39; Кой е авторът на стиховете?

Не е за мойте зъби ореха да бъда гений,
щом не дойде смъртта за мен да се ожени,
щом не мож ах до днес да изкова от думи кръста,
на който да се изкача и да възкръсна...
10. 12 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас
В текст от 4 - 5 изречения съпоставете интерпретациите на темата за пъ гя в „Потомка“ на
Елисавета Багряна и „Честен кръст“ на Борис Христов.
Потомка Честен кръст
...Но усещам, в мене бие древна, ...Носи ме, влак, на свойте рамене железни,
скитническа, непокорна кръв. като откъсната ръка над пропасти и бездни.
Тя от сън ме буди нощем гневно,
тя ме води към греха ни пръв. Разсипвай подир себе си и рими, и предлози
и нека огън да лети от тъмните ти ноздри.
Може би прабаба тъмноока,
в свилени шалвари и тюрбан, Да стигнем залеза червен, където вдига сонда
е избягала в среднощ дълбока фонтана луд от кърви - слънцето на хоризонта..
с някой чуждестранен, светъл хан.
Преди туловището на смъртта да ме затисне
Конски тропот може би кънтял е или да се удавя в думите, които съм изписал,
из крайдунавските равнини
и спасил е двама от кинжала желая мир на твоя дом, поезиио, и вярвам,
вятърът, следите изравнил. че има кой да дострои високата ти сграда.
Затова аз може би обичам Но - честен кръст - макар че лирата захвърлям,

необхватните с око поля, ще си останеш ти костица в жадното ми гърло.
конски бяг под плясъка на бича,
волен глас, по вятъра разлян. И с бож а, моя вярна спътнице, ще помня
среднощните видения пред твоята икона...
Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя А който продължи нагоре - Бог да му помага.
аз съм само щерка твоя вярна, Но аз потеглих вече - и към миналото бягам.
моя кръвна майчиде-земя.
...А накрая
връз майчиното лоно на земята ще се срина
като мушицата, която поживя и си замина...
ЧАСТ 3 (Време за работа: 120минути)
4у Напишете аргументативен текст с обем до 4 страници но ЕДНА от следните теми:

■ Тема за интерпрегативно съчинение: Неудовлетвореността от живота в стихотворениетс
„Две души “ на Пейо Яворов и поемата „ Честен кръст “ на Борис Христов.
■ Тема за есе: (Не)удовлетвореността от живота.
74
ТЕСТ 10
(ОБЩ)
Къде е допусната правописна грешка?

А) желязобетон, слепота, големец В) квитанции, войвода, станции
Б) сплотявам, смущавам, сглобявам Г) почукал, потропал, съблякъл
2 Къде е допусната правописна грешка?
А) манеж, метеж, летеж В) изземам, изстъпление, безжалостно
Б) подслон, изслушване, предписание Г ) зблъсък, сборник, сбърквам
,Зу) В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) Най-често срещаният недостатък в отношенията между хората е завистта.
Б) Калифорнийските индианци се прехранвали чрез лов и риболов.
B) Ученият има значими постижения в биохимичните изследвания на организмите.
Г) Момчето носеше на врата си като талисман нокъта от мечка.
В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) Щастливият гол майстор на първенството вдигна високо купата.
Б) В созополския яхтклуб се провежда обучение на водолази.
B) В съботното радиопредаване ще бъдат обявени победителите в конкурса.
Г) Опитният тонрежисьор отстрани проблемите в звукозаписа.
5 В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

A) На бала обикновено момичетата са облечени с официални рокли, а момчетата - с костюми.
Б) Беше бръснещ, ядовит вятър, който вбиваше прахоляка в кожата и възпаляваше очите.
B) Много гущери могат да променят окраската си в съответствие с околната среда или когато са стре-
сирани.
Г) Съществуват стотици древноегипетски богове, но тези, които ме интересуват са свързани с Озирис.
6 Препишете изречението, в което е допусната правописна грешка, като я поправите.

A) Хората с име на цвете празнуват именния си ден на Цветница.
Б) Да се коригира дължината на този модел рокля, е възможно по няколко начина.
B) С изкачване до Черни връх Алеко поставя начало на организирания туризъм у нас.
Г) На Сирни Заговезни по-младите искат прошка от по-възрастните.
7 Запишете правилната форма на думата, поставена в скоби.

Паметниците на културата са произведения на човешката дейност, които документират (матерялната/
материалната) и духовната култура на човечеството.
8 Запишете правилната форма на подчертаната дума, в която е допусната граматична грешка.

През миналата година представленията в 35 театъра са посетени от 226 178 зрителя. Прожекциите в
кината са се осъществили на 97 киноекрана, като няколко киносалона са отбелязали повишен зрител
ски интерес.
9 ( Препишете изречението, в което е допусната граматична грешка, като я поправите.
A) Десетокласниците старателно почистиха класната и учителската стая.
Б ) Всички висши растения са изградени от множество различни клетки.
B) Лястовиците изминават хиляди километри до по-топли места.
Г) Мъжете, чиито средиземноморски произход бе очевиден, зъзнеха в двора на хана.
101 Напишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

A) Членуване
Актьорският състав на (Сатиричен театър) представи блестящо най-новата си пиеса. В нея се осми- I
ват (алчност) и (егоизъм) като основни пороци на нашето време.
Не вярвай на нищо и на (никой/никого).
Ученият публикува статия за индианците пираха, в (чийто/чиито) език няма подчинени изречения. 1
Момичето вдигна на крака публиката след (своя/неговия) танц.
Момчето е с голям умствен потенциал и би било хубаво (той/то) да продължи да го развива.
B) Учтива форма
Госпожо, (разбрал) ли сте, че срещата е отменена? Бихте ли ни (извинил) за неудобството? Съжа- I
ляваме, ако сте (разстроен) от случилото се.
ЛЛ, В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
След като стана първият наш представител вкарал два гола в Шампионската лига, „Лудогорец“ се I
оказа първият отбор с победа в най-комерсиалния футболен турнир на планетата. Като се класираха I
на второ място в групата „орлите“ се надяват да изпълнят заканата на собственика на клуба който I
убедено заяви Сто процента е сигурно - „Лудогорец“ ще играе на осминафинал в Шампионската лига. |
ТЕКСТ 1
Световноизвестният бюст на Нефертити е открит по време на немска археологическа експедиция, 1
състояла се между 1907 и 1914 г. под ръководството на археолога Людвик Борхарт. Скулптурата е 1
намерена в развалините на една постройка в местността Ел Амарна, където е бил разположен град 1
Ахетатон - столицата по време на управлението на египетския фараон Ехнатон и неговата съпруга 1
Нефертити. От намерена в развалините пластинка от слонова кост може да се съди, че сградата е била I
ателие на главния придворен скулптор Тутмес. Откритият бюст е полихромен. Добре запазени са злат- 1
ната диадема и огърлицата на египетската царица.
През 1913 г. бюстът е изнесен тайно от Египет на борда на кораб и е доставен в Берлин. За негов 1
пръв собственик се смята д-р Джеймс Саймън, който финансира открилата го експедиция. Ученият 1
дарява ценната находка на Берлинския музей. Но дори тогава съществуването на бюста остава в тайна Ц
от широката публика. По настояване на откривателя Борхарт бюстът не е представен на голямата екс- и
76
позиция в музея, където са изложени всички останали находки от разкопките в Ел Амарна. Археологът
с основание се страхува от възможни усложнения във взаимоотношенията с египетските власти.
През 1924 г. опазването на тайната около бюста на Нефертити става невъзможно и Борхарт е при
нуден да признае пред света за неговото съществуване. Малко по-късно бюстът е изложен публично в
Берлинския музей. Египетските власти реагират остро на признанието, че подобна културна ценност
съществува и е била изнесена от страната без тяхно знание. Това става повод за остри спорове между
Египет и Германия, като конфликтът продължава и до днес.
ТЕКСТ 2
Чл. 2а. (1) Културните ценности, археологически обекти по смисъла начл. 146, ал. 1, произхождащи
от територията и акваторията на Република България, са публична държавна собственост.
(2) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито по реда на Закона за
общинската собственост, са общинска собственост.
(3) Културните ценности, правото на собственост върху които е придобито от физически или юри
дически лица чрез правна сделка, по давност или чрез други придобивни способи и които не предс
тавляват публична държавна или общинска собственост, са частна собственост.
Чл. 3. (1) Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство,
устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до
културните ценности.
Чл. 4. Държавната политика по опазване на културното наследство се провежда от министъра на
културата във взаимодействие със съответните компетентни държавни и общински органи.
Чл. 7. (1) Културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и
дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото
и има научна или културна стойност.
(3) Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен
вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не
притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като
масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно-спомагателния фонд на
музеите при необходимост.
Из Закона за изменение и допълнение на Закона за културното наследство (ДВ, бр. 19 от 2009 г.)
12| Каква е основната функция на Текст 1?

A) Да популяризира дейността на археолозите в миналото и днес.
Б) Да анализира усложненото международно положение през XX век.
B) Да запознае със събитията след откриването на бюста на Нефертити.
Г) Да регламентира начините за излагане на културна ценност в музей.
ч Кое от посочените твърдения може да се свърже със съдържанието на Текст 1?

A) Бюстът на Нефертити е открит от американска експедиция.
Б) Освен бюста са открити диадема и сребърна брошка.
B) Бюстът на Нефертити се съхранява в Берлинския музей.
Г) Германия връща бюста на Нефертити на Египет.
14| Кое от посочените твърдения НЕ се отнася за Текст 2?
A) Текстът има стандартизирана форма.
Б) Текстът е лишен от емоционалност.
B) Текстът се отличава с точност и еднозначност.
Г) Текстът се характеризира с образност на изказа.
15 Използваната в Текст 2 дума фрагменти е:
А) неологизъм Б) диалектна дума В) архаизъм Г) термин
1 6 | Кое от посочените твърдения присъства в Текст 2?
A) Културните ценности в Република България са само държавна собственост.
Б) Културна ценност може да бъде и природна даденост, значима за обществото.
B) Културната ценност става веднага притежание на този, който я е открил.
Г) Културните ценности не могат да са предмети в разрушен вид.
77
17; Какво е значението на думата експозиция, използвана в Текст 1?
18у Запишете причината, поради която бюстът на Нефертити дълго се пази в тайна.
Разгледайте картата и прочетете текста към нея, за да изпълните задачи 19. и 20.
Долината на тракийските
царе - това наименование се
дава от археолозите на Казан
лъшката долина, място с око
ло 1000 надгробни тракийски
могили. Според учените в До
лината на тракийските царе,
по подобие на Долината на
египетските фараони, са били
погребвани тракийските царе и
важните представители на тра
кийската аристокрация.
В Долината на тракийски
те царе се намира най-про- И Й | Долината на тракийските царе
чутата тракийска гробница
тракийско съкровище
-Казанлъшката. Тя е един от
тракийска гробница
шедьоврите на тракийското
строително и изобразително граници на съвременна
България
изкуство. Открита е случайно
по време на изкопни работи в
могилен насип през 1944 г.
Световната си известност и признание от Ю НЕСКО Казанлъшката гробница получава заради свои
те невероятни стенописи, разказващи за смъртта и обожествяването на погребания владетел и неговата
съпруга. На купола й е изрисувана сцена на погребално угощение. В гробницата са открити кости на
мъж и жена, а в коридора - скелет на кон. В могилния насип са намерени и различни глинени фрагмен
ти от съдове, както и незначителен брой златни предмети.
19^ Като имате предвид картата и текста, отговорете какво предметно богатство са ни завещали
траките.
20,< Като имате предвид картата, напишете къде в Северна България са открити тракийски
съкровища.
78
21 В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?

A) Ще бъдат положени максимални усилия за електронизацията на услугите.
Б) Плъзгайки се грациозно по паркета, кавалерът направи релевантен поклон.
B) Влязох в съприкосновение с известни личности и осъществих контакт с тях.
Г) За да мине на второ ниво, играчът трябва да разреши пространствения пъзел.
22 В кое изречение е допусната лексикална грешка?
A) Ще се работи за подобряване на инфраструктурата на населените места.
Б) Внезапният шум в стаята ме накара да замръзна на мястото си и да спра.
B) Защитните кремове предпазват кожата от ултравиолетовите лъчи на слънцето.
Г) Държавните институции подкрепят социалната политика за сътрудничество.
23, За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете.
От 1837 г. до днес Бъкингамският дворец е _________ ______ (А) на английското кралско семейство
и официална (Б) на кралицата. Първо в него е живяла кралица Виктория. Дворе
цът е истински___________________ (В) за елегантност и стил. Отворен е з а ____________________(Г)
през август и октомври.
А) дом, убежище, поселище В) шедьовър, еталон, етикет
Б) принадлежност, заслуга, резиденция Г) посетители, гости, клиенти
24, От кое стихотворение са стиховете?
Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
господи, преди да съм ж ивял!
А) „Потомка“ В) „Молитва“
Б) „Градушка“ Г) „Вяра“
25 ; В кое произведение присъства метафоричният образ на пияния сън?
А) „Колко си хубава!“ В) „Песента на колелетата“
Б) „Балада за Георг Хених“ Г) „Посвещение“
26/ „Балкански синдром“ е творба на:
А) Алеко Константинов В) Пенчо Славейков
Б) Станислав Стратиев Г) Йордан Радичков
27/ Раздвоеността, присъща на човешката природа, противоречието между аза и другите са
проблематизирани в творчеството на:
А) Атанас Далчев В) Емилиян Станев
Б) Пейо Яворов Г) Елисавета Багряна
28/ В коя от посочените творби ключов е мотивът за човека на изкуството и неговата неспособ
ност да се приспособи към грубата реалност?
А) „При Рилския манастир“ В) „Ветрената мелница“
Б) „Балада за Георг Хених“ Г) „Песента на колелетата“
29/ Кое НЕ е вярно за стихотворението „Аз искам да те помня все така“ от Димчо Дебелянов?
A) Образът на града се възприема като пространство на злото и греха.
Б) Основен е мотивът за спомена като убежище на любовта.
B) За лирическия аз споменът е единствената алтернатива на смъртта.
Г) Стихотворението има огледална композиция.
79
3 0 1 Посочете твърдението, което НЕ е вярно за разказа „Спасова могила“.
A) Чрез образа на Монката е разкрита надеждата за изцеление и щастие.
Б) Чрез образа на дядо Захари е въведена идеята за силата на упованието в Бога.
B) Мотивът за вярата е обвързан с мотива за вечното страдание на обикновения човек.
Г) В разказа болестта на детето е символ на разочарование и отчаяние.
31^ Стоян Глаушев и Султана са герои от творба на:
А) Димитър Талев В) Елин Пелин
Б) Емилиян Станев Г) Иван Вазов
32 1 Коя от посочените творби е повест?
A) „Честен кръст“
Б) „Железният светилник“
B) „Балкански синдром“
Г) „Крадецът на праскови“
33) Коя от посочените творби носи белезите на символизма?
A) „Вяра“
Б) „Аз искам да те помня все така“
B) „Андрешко“
Г) „Борба“
34) Какъв е жанрът на творбата „Балкански синдром“?
Л Запишете буквата, след която е представено заглавието на литературна творба, а срещу нея
1. В лоното на природата лирическият герой открива своя дом - спокойствие, духовно пречистване
и творческо вдъхновение.
2. Човекът е подвластен на природата - въпреки усилията си той е зависим от нейните стихии и
често се превръща в жертва.
3. Природата създава сложни, многопластови преживявания у човека, подтиква го към душевно
вглъбяване, към търсене на покой и хармония.
36 | Какво е подчертаното изразно средство?

Че там ж етварка бясна хала
просо, пшеница, ръж, ечмени -
безредно, зрели и зелени,
и цвят-надежди е пожнала...
% Свържете заглавието на всяка от творбите с нейния автор. Срещу съответната буква запи
шете името на автора.
А) „Честен кръст“ Иван Вазов
Б) „Новото гробище над Сливница“ Пейо Яворов
Борис Христов
Виктор Пасков
А )____________________________________________________
Б )____________________________________________________
3 8 | Свържете името на героя с името на автора, от чиято литературна творба е той. Срещу съ
ответната буква запишете името на автора.
А) Лазар Дъбака Алеко Константинов
Б) Елисавета Димитър Талев
Емилиян Станев
Елин Пелин
А )_______________________________________
Б ) __________________________________________
39) Посочете автора, от чиято творба са стиховете.
Как искам да те задържа завинаги.
Д а те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И моля те, не казвай ми,
че искаш да м е задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
4 0 | В текст от 4 - 5 изречения коментирайте внушението, което носят стиховете.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
41) Напишете аргументативен текст с обем до 4 страници по ЕДНА от следните теми:

■ Тема за интерпретативно съчинение: Човекът меж ду целостта и разпадащия се свят в стихот
воренията „ Спи езерото “ на Пенчо Славейков и „Две души “ на Пейо Яворов.
■ Тема за есе: Постижимостта на душевното спокойствие и целостта.
11.12 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас § \
ТЕСТ 11
(ОБЩ)

ТЕКСТ 1
Украсата на старобългарските книги е едно от малкото неща, в които българският книжовник е мо
жел да даде плод на фантазията си и да внесе по някой мотив от фолклора или бита. Украсата на текста
не е самоцелна, а е подчинена на предназначението на книгата и на нейното съдържание. Тя е имала за
цел да ориентира читателя в композицията на книгата: къде започват и къде свършват самостоятелните
части, кое е цитат от Библията, коя част от текста трябва да се открои интонационно, и т.н.
Украсата на старобългарската книга се състои от четири главни елемента - три от тях са свързани
винаги непосредствено с текста: началният, встъпителният орнамент, който предшества заглавието
на паметника или на части от него (нарича се заставка); инициалът - орнаментираната първа буква на
книгата или на статията вътре в книгата, а също и орнаментите, с които завършват отделни пасажи или
цялата творба. По-самостоятелно място имат миниатюрите, които често заемат цели страници.
Заставките се рисуват в началото и имат най-разнообразна форма и рисунък, като понякога достигат I
половин страница и повече. Първата буква под заставката задължително е орнаментирана - червена
или многоцветна, но винаги неколкократно по-голяма от останалите букви. Началото на основните
статии и пасажи също е орнаментирано, но по-слабо. Краят може да бъде фигурален - текстът да бъде
във формата на кръст, клин или обграден с плетеница, но във всеки случай, е оформен по-скромно.
Миниатюрата най-често се помества на цяла страница преди текста, който илюстрира, но в някои слу
чаи заема по-ограничено пространство.
ТЕКСТ 2
Приближихме се до работното място на Аделмо. Там се намираха все още листовете от един богато I
изрисуван псалтир. Бяха листове от най-фин пергамент, последният стоеше все още прикрепен към
писалището. Той бе вече изтъркан с пемза и омекотен с гипс, после бе добре изгладен, а подир това
с едва забележими точици, избодени по краищата с тънка игла, бяха отбелязани всички линии, които
трябваше да следва ръката на художника. Първата половина беше вече изписана и монахът бе започ
нал да нахвърля по полетата различни фигури. Но другите листове бяха довършени и като ги огле
дахме, и аз, и Уилям не можахме да се сдържим и възкликнахме от възхищение. Това беше псалтир,
по ч и и т о полета се очертаваше свят, обърнат наопаки по отношение на този, към който са ни при- |
викнали нашите възприятия. Сякаш като въведение към разказ, който по своята същност е разказ за
истината, се водеше друг - дълбоко свързан с него посредством чудесни загадъчни алюзии - лъжовен
разказ за едно обърнато с главата надолу мироздание, където кучетата бягат, подгонени от зайците,
а елените гонят лъва. Малки глави, изрисувани като птичи крак, зверове с човешки ръце на гърба си,
глави с буйни коси, от които стърчаха крака, шарени като зебри змейове, четириноги, със змийски
шии, увиващи се в безброй преплетени възли, маймуни с еленови рога, птицеобразни сирени с ципес
ти криле на гърба [...] поредици от човекообразни животни и зооморфни джуджета се свързваха, по
някога на същата страница, за да изобразят сцени от селския живот, където бяха представени толкова
живо, та човек можеше да си помисли, че всички тия фигури са надъхани с живот, че са представени
всички полски работи - орачи, плодоберачи, жътвари, предачки, сеячи [...] Тук някаква начална буква
се извиваше като Ь и от долната й част се раждаше дракон, там от някое главно V, с което започваше
думата уегЪа, се изнизваше змия, усукана на безброй спирали, а от нея излизаха други змии, подобни
на филизи и корени.
Из „Името нарозат а Умберто Еко
1 к Коя е основната функция на Текст 1?

A) Текстът представя процеса на създаване на книгата в древността.
Б) Текстът изразява мнение за ценността на средновековната книга.
B) Текстът разкрива същността на украсата на средновековната книга.
Г) Текстът проблематизира авторските права при създаването на книга.
82
У Кое от посочените твърдения НЕ се отнася до Текст 1?
A) Украсата помага на читателя да се ориентира в композицията на книгата.
Б) В старобългарската книга може да се цитират текстове от Библията.
B) Инициалът стои само в началото на книгата и е богато орнаментиран.
Г) Заставката стои в началото на книгата и се откроява с формата и големината си.
3^ Посочете твърдението, което присъства в Текст 2.
A) Листовете на псалтира са от пергамент.
Б) Пергаментът е направен от пемза и гипс.
B) В псалтира има само религиозни символи.
Г) Текстът в посочената книга е на кирилица.
4^' Какво е значението, с което в Текст 1 е употребена думата п ам ет ник?
5^ Каква от гледна точка на употребата си е използваната в Текст 2 дума пергам ент ?
Кой от посочените факти е включен в Текст 1?

A) В Средновековието ръкописите често са били поръчвани от владетелите като дарове.
Б) Най-богато украсената старобългарска книга е Иван-Александровото евангелие.
B) Украсата на старобългарската книга е свързана с нейното предназначение.
Г) Думата „пергамент“ произлиза от името на древния град Пергам в Мала Азия.
7 Д Като имате предвид Текст 1 и Текст 2, отговорете с 3 - 4 изречения на въпроса
С каква цел книж овникът е украсявал ръкописнит е книги през Средновековието?.
8 | Избройте ТРИ елемента от украсата на старобългарска-

та книга според Текст 1, които откривате и в изображе-
\тлшът\
ШШйЛЖЦ
Първата страница на Евангелие
от Марк от старобългарското
Зографско четвероевангелие
9^ Къде е допусната правописна грешка?

A) отблясък, тряскам, плеснах
Б) неузнаваем, неукротим, неодържим
B) воин, война, войнски
Г) допуснал, потекъл, поднесъл
10) Къде е допусната правописна грешка?
A) молив, жираф, порив
Б) подкрепям, предписвам, истичам
B) беззвездно, безсмислено, безскрупулно
Г) сградостроителен, сгорещявам, сдържам
11) В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) Той постояно се оплаква на колегите си от липса на свободно време.
Б ) Обредите поддържат хармонията между човека и света на духовете.
B) През 1880 г. със закон се утвърждава всеобщата повинност в България.
Г) Жената се отби до златаря, за да го помоли да оцени нейните бижута.
12) В кое изречение е допусната правописна грешка?

A) За работата си върху фотоефекта Айнщайн получава Нобелова награда.
Б ) Айнщайн е открил закона за взаимовръзката между масата и енергията.
B) През 1920 г. стават факт първите радиоемисии в САЩ и Великобритания.
Г) Откриването на неутрона е новият микро ключ към ядрената енергетика.
13, В кое изречение е допусната граматична грешка?

A) Създават се възможности за внедряване на теоретичния и експерименталния метод.
Б ) Откъснах най-свежата и уханна роза, която беше цъфнала в градината на моята баба.
B) За най-стар от всички известни досега слънчеви календари се смята египетският.
Г) Нашият представител в Европейски парламент се включи активно в дискусията.
14^ В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

A) Най-голямото, а и най-тежко животно, описано в науката, е синият кит.
Б) Последното убежище на племето е в Аризона, недалеч от Четирите ъгъла.
B) Пред нас беше мрачна и надвиснала планина, недружелюбна и криеща опасности.
Г) Топлокръвните животни имат козина или перушина за да се предпазват от студа.
15) В кое изречение е допусната пунктуационна грешка?

A) Отборът по баскетбол загуби последната среща, но се класира за полуфиналите на първенството.
Б ) На острова има малка писта на, която кацат витлови самолети, за ла оставят туристите.
B) Между двете планини земята бе равна, тъй като навремето долината е била дъно на морски залив.
Г) Полярните рибарки прелитат от Арктика, където снасят яйцата си и отглеждат малките си, до Ан
тарктида.
16) Препишете изречението, като поправите правописната грешка, лооусната в него.
Епохата на ренесанса е време на културен разцвет в Европа.
17) Запишете правилно думата, в която е допусната правописна грешка.

Златю Бояджиев работи в областа на фигуралната композиция.
8 | Запишете правилната форма на подчертаната дума. в която е допу сната граматична грешка.
Тези вещества са източник на 15 витамина и 10 минерала, конто възстановява ! нормалната функция
на организма. В състава си включват още 12 храносмилателни ензими и 40 антиоксиданта. които са
сред жизненоважните елементи.
19) Препишете изречението, като поправите граматичната грешка, допу сната в него.
Затваряйки вратата след себе си, шалът ми се защипа.
2 0 | Напишете правилните форми на думите, поставени в скоби.
A) Членуване
На церемония в (Министерство на културата) българският министър получи от (посланик) ни в
Кипър три ценни предмета - старинен бронзов кръст и две сребърни гривни. Министърът подчерта, че
това сътрудничество е полезно за историята и (идентичност) на всеки народ.
Резултатите в края на учебната година не бяха изненада за (никой/никого).
Недалече от града има водоем, (чийто/чиито) води спасяват хората от сушата.
Първият български филм „Българан е галант“ отбеляза (своя/неговия) 100-годишен юбилей.
Момчето е настанено за лечение в болница, след като (то/той) пострада при пътното произшествие.
B) Учтива форма
Госпожо, в творческите кръгове сте (популярен) като автор на любовна лирика. Кога сте (написал)
първите си стихове и на кого сте ги (посветил)?
21^ В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
Българската розова вода стана хит на изложението „Зелена седмица“ в Берлин което се провежда
за осемдесети път. България участва на него за двайсет и шеста поредна година със собствен щанд
на който 13 фирми излагат своите продукти. При откриването на щанда нашият земеделски министър
обясни Тази година акцентирахме върху биопродуктите произвеждани в селските райони. Благодаря
на всички производители, които се съгласиха да участват и да представят България в Берлин.

22^ В кое изречение НЕ е допусната лексикална грешка?
A) Филмът бе проектиран върху огромния киноекран в лятното кино.
Б) Развитието на инвестиционната среда ще привлече чуждите капитали.
B) Журналистът получи понятно и разбираемо обяснение на въпроса.
Г) Дълго се лутах из дърветата и търсих загубената пътека към дома.
85
23) За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я напишете.
Златният храм в Индия е построен през XVI век и е ___________________V (А) на няколко пъти.
Той ________________________ (Б) архитектурата на мюсюлманските джамии и на хиндуистки-
те храмове. З а _________________________ (В) на златното покритие на покрива през 1830 г. са из
ползвани над 100 кг злато. Подземни изворни води образуват езеро, в чийто център се намира
_________________________ (Г).
A) възобновен, реконструиран, подправен
Б) съчетава, свързва, съгласува
B) модернизирането, опресняването, подновяването
Г) светилището, реликвата, светинята
24, От коя творба е откъсът?

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
господи, преди да съм ж ивял!
A) „Посвещение“ - Петя Дубарова
Б) „Молитва“ —Атанас Далчев
B) „История“ - Никола Вапцаров
Г) „Две души“ - Пейо Яворов
25, За коя героиня от „Железният светилник“ се отнася описанието?

И пак не беше само това в нейното възмургаво лице - почти бледо и върху него живата и топла
сянка на черните й лъскави коси, - в челото й, право и гладко, в правия нос с доста широчки ноздри.
Все ти се ще да я погалиш, да докоснеш кадифената й прохшдна кожа, да се притиснеш към нея,
но ти се боиш от нея, а тя не ти се бои.
А) Ния В) Божана
Б) Султана Г) Катерина
26, За коя творба се отнася откъсът от литературн окри тнчески текст?

Три черни врани се появяват внезапно сред бялата зимна приказка и кацат върху едно самотно
дърво в края на гората. Опитът на героя разказвач да провокира някаква реакция у тях, се оказва
неуспешен. Нищо не мож е да накара враните да помръднат. Те стоят така неподвижно и тежко,
както черните мисли се загнездват в човешкото съзнание и не могат да бъдат прогонени оттам.
А) „Честен кръст“ В) ..Ноев ковчег“
Б) „Балкански синдром“ Г) „Крадецът на праскови“
2 7 ) Коя от посочените творби е елегия?

А) „Аз искам да те помня все така“ В ) ..Градушка“
Б) „Новото гробище над Сливница“ Г) „Колко си хубава!“
28; В коя от посочените творби се поставя въпросът за силата на вя р ата?

А) „Приказка за стълбата“ В) „Песента на колелетата“
Б) „Спасова могила“ Г) „Балкански синдром“
29у В коя творба мотивът за песента се свързва с призива за участие в революционната борба?
А) „До моето първо либе“ В) „Посвещение“
Б) „Песента на колелетата“ Г) „История“
30) Трудният живот и жизнелюбието на народа са характерн и теми в творчеството на:

А) Атанас Далчев В) Елин Пелин
Б) Емилиян Станев Г) Димчо Дебелянов
38^: С 3 - 4 изречения обяснете мотива за песента в стихотворението на Христо Ботев „До моето
; първо либе“.
Кой герой изразява разбирането си за манипулирането на обществените нагласи с думите:

Тури си едно перде на очит е (па и ням а нужда), па псувай наляво и надясно.?
щ С 2 - 3 изречения отговорете на въпроса: Кое е общото меж ду м от ива за ист орият а в одата
1 „П аисий “ на И ван Вазов и в ст ихот ворениет о „И ст ория“ на Н икола Вапцаров?.
Из „Паисий“ Из „История“
На ви мойта книга, тя е вам завет, Но разкажи със думи прости
нека се преписва и множи безчет на тях - на бъдещите хора,
и пръска по всички поля и долини, които ще поемат поста ни,
де българин страда, въздиша и гине. че ние храбро сме се борили.
Тя е откровение, божа благодат -
младий прави мъдър, а стария - млад,
който я прочита, няма да се кае,
който знае нея, много ще да знае.
4 1 1 Напишете аргументативен текст с обем до 4 страници по ЕДНА от следните теми:

■ Тема за интерпретативно съчинение: Сблъсъкът меж ду традиции и бунтарство в „Железният
светилник “ на Димитър Талев и „Потомка “ на Елисавета Багряна.
■ Тема за есе: Бунтът на младостта.
ТЕСТ 12
(ОБЩ)
Къде е допусната правопнсна грешка?

А) избледнели, догаряли, отшумели В) спогодба, сеитба, баскетболистка
Б) ожалвам, ужилвам, увековечавам Г) незабравка, еснафка, астронафтка
2 л В кое изречение НЕ е допусната правопнсна грешка?

A) Най-плодородните региони у нас са Дунавската равнина и Горно-Тракийската низина.
Б) Еврокомисарят се съгласи с коментара на журналиста по повод действията на Съюза.
B) Лекарски сдружения предупредиха, че съществува потенциялна заплаха от епидемии.
Г) Страните, които са засегнати най-силно от бедствието, получават безвъзмезна помощ.
3^| В кое изречение е допусната правопнсна грешка?
A) Земеделците в Европейския съюз все повече отглеждат здравословни биопродукти.
Б) За да няма в храните радиоактивни елементи, почвите трябва да бъдат незамърсени.
B) Тези храни са по-полезни от генномодифицираните и не вредят на еко равновесието.
Г) Зърнопроизводителите в Североизточна България спазват европейските стандарти.
4^ В кое изречение е допусната граматична грешка?
A) Стотици вида растения, които са част от флората ни, са категоризирани като редки.
Б) Като цяло защитените територии представляват 4,5 процента от площта на България.
B) В естествена среда у нас не се наблюдават розовият пеликан и сивият жерав.
Г) Сред застрашените птици е рядката и красива бяла лястовица, за която пише Йовков.
I
5^ В коя от подчертаните думи НЕ е допусната граматична грешка?
Професор Георгиев, каним Ви в Българско (А) национално радио да разкажете за някой интересен Е
момент от живота на писателя, за който (Б) сте написал (В) книга. Вие сте познат на нашите слушатели Е
от разговора ни за военните и анималистичните (Г) разкази на Йовков, който предизвика голям интерес. 1
5 } В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

A) Екологичните проблеми не са нито временни, нито лесно решими.
Б) Явно проличават вредите, причинени от неразумната човешка дейност.
B) За природните бедствия, случващи се все по-често вина имат и хората.
Г) Призоваваме Вас, любителите на природата, да участвате в акцията ни.
7^ В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?
A) Земята е майка на човечеството, тя го изхранва, дарява му богатствата си, създава му условия за
развитие.
Б) Денят на Земята, който е на 22 април, е световен празник, защото се отбелязва от 500 милиона души.
B) Идеята, която в този ден свързва хората от целия свят, е да се обединят, за да защитят околната
среда.
Г) Като замърсяваме природата, унищожаваме дома, в който живеем и заплашваме нашето съществу
ване.
8^ Запишете правилната форма на думата, поставена в скоби.

Почти всички библиотеки в страната вече разполагат с (електронен) регистри.
Запишете правилно САМО думата, в която е допусната правопнсна грешка.

Героят не се съобразява с ничие мнение, той е нагъл, невъзпитан, арогантен и безскруполен.
12. 12 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас
10^ Запишете правилната граматична форма на думата, поставена в скоби.
За тази литературна награда бяха номинирани осем (кандидат).
11/ Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична грешка.
В двора на къщата музей се откроява паметникът на писателя, седнал на стол, вглъбен в неговия
вълшебен свят.
12 Запишете правилната форма САМО на думата, в която е допусната граматична грешка.

Един ученически клас влезе в музея и уредникът започна да им показва експозицията.
13) В текста са пропуснати САМО ПЕТ препинателни знака. Препишете ЦЕЛИЯ текст, като
Националната галерия „Квадрат 500“, наричана още Българският Лувър стана любимо място на
хиляди ценители на изкуството. Една от посетителките - журналистката Десислава Иванова написа в
своя блог, че изложените произведения автори на които са наши и чужди художници и скулптори са
сред най-ценните образци на различни творчески стилове.
Запознайте се с текста и диаграмата и изпълнете задачите към тях (от 14. до 21. включително).
ТЕКСТ 1
- Г-н Градинаров, през последния месец бели лястовици бяха забелязани поне в шест населе
ни места в България. Феномен ли е появата на тези редки птици?
По принцип това е рядък феномен, но не е нещо изключително всяка година се появяват бели ляс
товици. Обикновено народът забелязва специално лястовиците, защото те са свързани с културата на
хората - птици, които живеят в населени места, гнездят в постройки, има и доста легенди, свързани с
тях.
Легендите за бялата лястовица може да се обяснят с човешката природа - ако нещо е много рядко
и различно, хората или изграждат култ към него, или го свързват със суеверия. Лястовиците са много
добре приемани от хората, символ са на щастие и на късмет и когато има нещо уникално, свързано с
тях - бяла лястовица, това ги прави още по-специални в очите им. Иначе белите лястовици се наричат
„албиноси“. Появяват се много рядко: и мъжкият, и женският трябва да имат гени, които съдържат
този белег.
- С какво лястовицата е по-полезна, по-уникална, така че тя да бъде възприемана като сим
вол на доброто сред всички птици?
Връзката между лястовицата и човека е до голяма степен емоционална и духовна - хората асоциират
определени видове с щастие, защото винаги са живели съвместно и се изгражда отношение като към
домашните любимци. Освен това лястовиците са прелетни птици и се свързват с идването на пролетта
и започването на нов живот. Особено в древни времена това е било ключов момент: идва слънцето,
идва топлината, идват хубавата храна, плодовете, дивечът. Животните са били нещо като часовник,
който казва: „Започва истинският живот“.
90
- А забелязвате ли дали се увеличава, или намалява броят на лястовиците?
Лястовиците са сред многото видове, които са застрашени в резултат на нарастващите екологични
проблеми. Вече е установено, че като цяло птиците, които се срещат в Европа, са намалели с близо
50% спрямо 1980 г.
В България всички видове от рода Лястовици са защитени от Закона за биологичното разнообразие.
ТЕКСТ 2 (ДИАГРАМА)
Намаляване на популациите на някои видове птици в България
през 2022 г. в сравнение с 2005 г. в проценти
Градска лястовица
Сива овесарка
Пъдпъдък
Селска лястовица
Качулата чучулига
Щиглец
Брегова лястовица
Обикновен скорец,
Полска чучулига’
-70.00% -60.00% -50.00% -40.00% -30.00% -20.0 - 10 .00 % 0 .00 %
14 Кое от посочените твърдения е вярно за текста?
A) Оспорва сведенията за появата на бели лястовици в България.
Б) Осмива народните суеверия, свързани с необикновената птица.
B) Обяснява феномена бяла лястовица и символното му значение.
Г) Осведомява кои фактори влияят върху миграцията на птиците.
1 5 | Какво е значението на думата асоциират, използвана в текста?

A) свързват
Б) съпоставят
B) сравняват
Г)сверяват
1Ер Кой извод може да се направи от съдържанието на текста?

A) Народът забелязва лястовиците, защото живеят в населени места и гнездят в дървета.
Б) Легендите за бялата лястовица може да се обяснят с инстинктите на прелетните птици.
B) До голяма степен човекът и лястовицата са свързани с емоционална и духовна връзка.
Г) Като цяло птиците, които се срещат в страната, са намалели с близо 50% спрямо 1980 г.
17 Кое от посочените твърдения отговаря на съдържанието на текста?

A) През последния месец бели лястовици са забелязани поне в шест области в България.
Б) Белите лястовици, които се наричат „албиноси“, се появяват с много малка честота.
B) В наши дни животните са като часовник, който казва: „Започва истинският живот“.
Г) Законът за биологичното разнообразие защитава някои видове от рода Лястовици.
'8 При кой вид птици според диаграмата намалението на популацията се доближава най-много
до процента на общото намаляване на птиците, споменат в текста?
Като имате предвид диаграмата, запишете СЪС СВОП ДУМИ каква е тенденцията при
разпространението на посочените видове птици в България. Сравнете я с информацията от
текста.
Запишете СЪС СВОИ ДУМИ защо лястовицата се смята за символ на доброто според текста.
Като имате предвид данните от диаграмата, коментирайте в текст до 5 изречения следното:

> Селската и градската лястовица, а често и бреговата лястовица живеят близо до населени места.
С оглед на този факт коментирайте данните за видовете лястовипи в България, представени на
диаграмата. Какво според вас влияе най-много върху наблюдавания процес?
> Повечето птици, посочени в диаграмата, са прелетни. Коментирайте тенденциите, които се откри
ват, като имате предвид това обстоятелство.
> Пъдпъдъкът в определени сезони е разрешен за ловуване. С о п е д на този факт коментирайте
данните за него в диаграмата.

2 Запишете САМО паронима, с който да поправите лексикалната грешка в изречението.
Този закон урежда отношенията между държавата, общините, юридическите и физичните лица във
връзка с опазването на биологичното разнообразие в Република България.
3 За всяко празно място изберете УМЕСТНАТА дума и я запишете срещу съответната буква.
Дом-паметникът „Йордан Йовков“ в град Добрич е открит по повод 100-годишнината от
рождението на писателя. Той е създаден с цел Йовковите хуманистични послания да станат
_____________________ (А) на максимално ш ирока_______________________ (Б). Експозицията е хро-
нологично подредена и в нея се ______________ (В) отделни тематични ядра.
92
A) достояние, достижение, достойнство
Б) аудиенция, аудиотехника, аудитория
B) обосновават, обособяват, обсебват
A)______________________
Б)_________________________
B)______________________
24/ В коя от посочените творби са разгледани темите за трудолюбието, виталността и любовта?
Б) „Приказка за стълбата“
B) „До моето първо либе“
Г) „Андрешко“
25/ Кой от героите на „Балкански синдром“ е въплъщение на байганьовщината?
А) Печо В) Мъж от Бели Искър
Б) Кум Г) Директор на театър
2 Я Къде и в двете посочени произведения може да се открие социалната драма на българския
селянин?
А) „Ноев ковчег“, „Молитва“ В) „Градушка“, „Андрешко“
Б) „История“, „Посвещение“ Г) „Паисий“, „Спи езерото“
2 7 | Къде и двете героини нарушават установените патриархални традиции в името на любовта?
А) Шакире, Нона В) Христина, Ния
Б) Божана, Цонка Г) Катерина, Елисавета
28, В коя творба съзерцанието на любимата предизвиква неутешима скръб и чувство за безна
деждност?
А) „Колко си хубава!“ В) „До моето първо либе“
Б) „Аз искам да те помня все така“ Г) „Честен кръст“
29; Кой от изброените автори в своя творба от изучените разкрива индивидуалната съдба на
героите на фона на исторически събития?
А) Емилиян Станев В) Борис Христов
Б) Елисавета Багряна Г) Елин Пелин
30/ В коя от изброените творби в епичен план е представена борбата на българите срещу духов-
ната зависимост от друг народ?
A) „Балкански синдром“
Б) „Бай Ганьо журналист“
B) „Железният светилник“
Г) „Балада за Георг Хених“
31^= Какво е подчертаното изразно средство?
Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по цели дни.
А) метонимия В) сравнение
Б) оксиморон Г) хипербола
3 2 | Кой от изучаваните автори е наречен „будната съвест на своето време“ заради кристално-
чистия си идеализъм, смелата си гражданска позиция и своята безкористност?
А) Йордан Радичков В) Христо Смирненски
Б) Алеко Константинов Г) Никола Вапцаров
93
3 3 | Посочете вярпото твърдение.
A) В поезията на Пенчо Славейков се проявява конфликтът между борбената личност и примирената
с робството национална общност.
Б) Стихотворението „Две души“ внушава идеята, че любовта е съзидателна сила, която връща към
живота и му придава красота.
B) В книгата „Бай Ганьо“ се съчетават различни повествователии начала - битовото, историческото,
епопейното и авантюристичното.
Г) Стихотворението „Вяра“ интерпретира темата за силата на човешкия дух в условията на враждебно
и несигурно битие.
3 4 | Кой мотив НЕ присъства в стихотворението на Христо Смирненски „Към висини“?
С оковани крила днес земята ни ражда,
оковани с неволя и делнични дни,
а гори сред душата ни вечната жажда
за простор, красота, висини.
Из града —тези улици шумни и сиви,

де ж ивота безумно крещи,
на село —в тишината на буйните ниви -
нас опиват ни странни мечти.
Като звън на далечни, грамадни камбани,

като гръм на стихийни вълни,
свободата зове непрестанно сърца ни
към лазура на нови страни.
В миг крилата за полет безумен потрепнат,

в миг в очите искра заблести,
и акорди на музика странна зашепнат:
„Полети! Полети! Полети!
Младостта запламти в многоцветни огньове,

младостта призовава часа -
тоя час на размах, на разбити окови,
тоя час озарен с чудеса.
А в пожара на тия копнежи сърдечни

свободата за пристъп звъни,
и отекват гърмовно простори далечни:
„ Светлина! Красота! Висини! “.
A) мечтата да се създаде по-справедлив, прогресивен и добър свят

Б) романтичните пориви на младия човек към волност, красота и щастие
B) съзнанието за безрадостната и антихуманна социална действителност
Г) естественият младежки копнеж към взаимност на интимните чувства
3 5 | Съпоставете интерпретациите на темата за войната в творбите „Новото гробище над Слив
ница“ и „Крадецът на праскови“ и запишете ЕДНА разлика между тях.
94
36 Разтълкувайте заглавието „Приказка за стълбата“ е оглед на художественото внушение на
творбата.
37 Запишете защо в книгата „Бай Ганьо“ има разкази на различни повествователи.
38/ Запишете ЕДНА характерна черта за жанра на комедията, проявена в „Балкански синдром“.
-------------------------------------------------------------------------------------------
39^ Свържете имената на героите със заглавията на творбите, от които са. Срещу съответната
буква с името на героя запишете цифрата, съответстваща на името на творбата.
A) Дядо Корчан 1. „Песента на колелетата“
Б) Джапар 2. „Железният светилник“
B) Аврам Немтур 3. „Ветрената мелница“
__________
40, В текст до 5 изречения съпоставете интерпретациите на темата за любовта и спомена в сти
хотворението „Аз искам да те помня все така“ на Димчо Дебелянов и откъса от стихотворе
нието „Кецшет“ („Реквием“) на Елисавета Багряна.
Аз искам да те помня все така
Аз искам да те помия все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
„В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
| недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!
А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...
Кедшет
КРИЛО НАД М ЕНЕ спуснато, крило на орис черна,

не ще се вдигнеш никога от моята глава.
Преди да звъннат утринна, звъниха за вечерня,
преди да чуя сватбени, надгробни чух слова...
Далечно бели върхове, не ще ме утешите,

ти, пеене на птиците, не трогваш моя слух.
Ненужни са ми повече на този свят очите,
ненужно ми е тялото, останало без дух. [...]
ВСЯКА НОЩ насъне неизменно

идваш и оставаш късно до зори.
Часовете се покорно сменят,
както в миналите дни добри.
Ние двама пак сме окрилени,

пак обичащи и чакащи горим.
- Отведи ме призори и мене -
този свят ме вече умори.
Аз не искам с кротко примирение

да поема този черен дял,
с който някой зъл ни бог дари...
Аз не искам земните съмнения:

- няма смърт, разлъка и печал,
няма минало, и бъдеще дори.

^ Напишете аргументативен текст с обем до 4 странния по ЕДНА от следните теми:
■ Тема за интерпретативно съчинение: Смисълът на живота във време на смърт (Интерпретатив
но съчинение върху повестта „Крадецът на праскови " на Кшсгиян Станев).
■ Тема за есе: „...и ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът...
96
ОТГОВОРИ И ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ
НА ИНТЕРПРЕТАТИВНИ СЪЧИНЕНИЯ И ЕСЕТА
ТЕСТ 1
РОДНОТО И ЧУЖДОТО
Въпрос Верен отговор Брой

№ точки
Ч а ст 1
1. преживени 1
2. В 1
3. Б 1
4. църковнославянски 1
5. Г 1
6. Г 1
7. В 1
8. А) Рилските духовници са играли важна роля в културния и политическия жи 1
вот.
9. В 1
10. Б 1
11. A) околността, списъка, Националният етнографски музей 10
Б) кой, чиито, своето, неговия
B) позната, посочена, участвали
12. Близкият другар и роднина на Алеко Константинов А, радикал-демократът Най 5
чо Цанов, който е имал възможност да наблюдава бъдещия писател при едно
гостуване на семейството му, отбелязва: „Той разсмиваше тогава тесния кръг
роднини, за да се подготви, види се, да разсмее после цял един народ и да го
накара да се вгледа в себе си, в своите пороци и недостатъци“.
13. Г 1
14. Примерен отговор: 2
Стотици хора се отзовават на публикуваната покана. Туристите са обединени
от огромното си въодушевление. Такова масово и организирано изкачване на
върха се случва за пръв път.
15. Б 1
16. Примерни отговори: 2
• Опознавайки България, човек се възхищава на божествената красота и вели
чие на нейната природа и това пробужда в сърцето му пламенно родолюбие.
Когато се запознае със забележителните културни и исторически паметници,
свидетелстващи за славното ни минало, българинът изпитва патриотична гор
дост и синовна обич.
• „Изучавайки“ родината, хората я чувстват като нещо свидно, свято, като без
ценно наследство от дедите ни, с което сме неразривно свързани, и това по
ражда у тях неугасима любов.
17. Г 1
18. спелеология, демокрация (възможни са и други отговори) 1
19. В 1
20. Примерен отговор:
1. Хижата е наречена с името на Алеко Константинов, защото той е инициатор
за създаването на Българския туристически съюз и е негов патрон. Алеко е пър
вият, който отправя призива да се изкачи масово Черни връх.
2. При първия маршрут трябва да се преодолее височина 453 метра (прибли 6
зително 450). Този път ще бъде предпочетен от по-опитни туриста, които не
се страхуват от трудностите и желаят да се насладят по-пълно на красотата на
планинския пейзаж. При втория маршрут височината, която ще се изкачва, е 99
метра (приблизително 100). Този път вероятно ще бъде избран от по-неподгот-
вени или по-слаби физически планинари, от по-възрастни хора и семейства с
малки деца. Той е по-кратък и като времетраене и е подходящ за туристи, раз
полагащи е по-малко време.
Отговорът на третия въпрос изразява лична позиция.
Ч а ст 2
21. В 1
22. Г 1
23. A) непосредствена 3
Б) се нарежда
B)територията
24. А 1
25> Б 1
26. Г 1
27. Б 1
28. А 1
29. Б 1
30. В 1
31. В 1
32. А 1
33. А) „Балкански синдром“ 2
Б) „Бай Ганьо журналист“
34. А —3; Б —1; В —2 3
35. Рафе (Рафаил) Клинче 1
36. Станислав Стратиев 1
37. Гедрос 1
Двата текста пресъздават два противоположни процеса, свързани с трансформа
циите в народното съзнание, които водят до съдбовни исторически промени. В
откъса от романа „Железният светилник“ е проследен драматичният прелом от
вековното робско примирение, от безпросветното и подчинено на консерватив
ните традиции съществувание към едно „ново време“, загатващо за нови перс
пективи. Метафоричният израз разкрива значението на бурната възрожденска
епоха, когато се пробуждат чувството за национална идентичност и стремежът
към духовна независимост, прогрес и справедливост и се запалва пламъкът на
свободолюбието и бунтовната дързост.
Напълно контрастна е позорната промяна в идеалите след Освобождението,
която е изобличена в откъса от „Бай Ганьо журналист“, защото тя води до обез
ценяване на всичко свято и възвишено, до деморализация, до потъпкване на ху
манността и човешкото достойнство в името на материализма. „Приспиването“
на съзнанието, заглушаването на гласа на правдата водят до пълен упадък на
обществения морал и тази срамна констатация прозвучава като остро обвине
ние срещу съвременниците на автора.
39. Идеше ново време за всички... 1
диви страсти, грубият материализъм, мерзости, материалните изгоди
Общо 70
Ч аст 3
41. задача (Аргументативният текст се оценява с 30 т. според утвърдени от МОН критерии.)
Примерна разработка на интерпретативно съчинение
Високата нравственост и моралната деградация в творбите

„Железният светилник“ на Димитър Талев и „Бай Ганьо журналист“ на Алеко Константинов
I. Увод
Въвеждащи изречения
Драматичното ни историческо битие и особеностите на националния характер на българина предопре
делят контрастите в моралните принципи и ценностните ориентири на различните личности в различните
епохи. В две от забележителните творби от нашата литература - романа „Железният светилник“ и книгата
„Бай Ганьо“, са изградени образите на ярки герои, които въплъщават коренно противоположни нравствени
характеристики, разкриващи сложността на българската народопсихология.
Теза
Димитър Талев показва как духовният подем, пробуждането на съзнанието за национална идентичност,
появата на нова, свята кауза по време на Възраждането водят до нравственото извисяване на честните и
достойни българи, у които патриотизмът и поривът към справедливост, свобода и прогрес надделяват над
останалите чувства и определят жизнения им път. В контраст с тяхното себеотрицание, безкористно ро-
долюбие и възвишени идеали е деформираната ценностна система на изобразения от Алеко Константинов
„нов герой“ на следосвобожденската действителност, за когото определящи са егоизмът, алчността, поли
тическата безпринципност, агресивността и лицемерието. Нравствените антиподи, създадени от двамата
творци, очертават двата полюса в светогледа и поведението на българина.
II. Аргументативна част
Първа подтеза и аргументация

И Талев, и Алеко проявяват засилен интерес към връзката между историческите процеси и
социалните конфликти, от една страна, и нравствената същност на героите, от друга. Епохата на
преминаването от мрака на безпросветното робско съществуване към озареното от искрата на възрожден
ския дух „ново време“ поставя на изпитание българите. Патриархалният морал и ценностите, наложени от
християнството, са тези устои, които крепят съзнанието на народа ни и му помагат да съхрани духовната
си сила във вековете на потисничество. За смелата и непоколебима пред трудностите Султана от „Желез
ният светилник“ системата от нравствени норми, които следва неотклонно, е унаследена и до голяма степен
се гради върху изконните национални добродетели - трудолюбие, отдаденост на семейството, почтеност,
вяра, спазване на традициите. Тези качества тя възпитава и у своите деца и така се изплита онази невидима,
но неразривна нишка, която свързва поколенията и осигурява безсмъртието на българския дух.
За Бай Ганьо и неговите сподвижници тази връзка не съществува - за тях родовите корени и домът като
сакрално място нямат никакво значение. В поведението им се проявяват отблъскващи пороци, заменили
изначалните български добродетели —трудолюбието е заменено с алчност и користолюбие, почтеността —с
безскрупулност, уважението към другите - с пълно незачитане на достойнството им, честността - с безог
ледно използване на лъжи, клевети и измами, вярата - с безбожие, стигащо до светотатство. Ако Султана от
„Железният светилник“ жертва най-скъпото си —своята дъщеря, за да запази честта на семейството си, Бай
Ганьо и за миг не се замисля да оклевети невинен човек и да съсипе с хулите си него и близките му. Сред
най-важните мотиви да издава вестник, е възможността да „омаскари“ неудобните за него хора.
Втора подтеза и аргументация

Героите на Талев и Алеко имат коренно противоположно отношение към обществено-историчес-
ката реалност. Трагичната съдба на народа ни, страдащ под тежестта на духовното и националното потис
ничество, запалва в сърцата на будните българи пламъка на патриотизма, непокорството и свободолюбието.
Предвестник на този процес и вдъхновител на духовното извисяване на Лазар в романа „Железният светил
ник“ е рилският монах. Образът на този герой е ярък и вдъхновяващ. Апостолското му слово и мисията му
на будител го обгръщат с ореола на светостта. Необикновеният монах напомня за плеядата духовници в бъл
гарската история, чиито дела проправят пътя към просвещението, към духовния и културен възход на народа
ни. Ако сравним мисията на монаха - да пробужда съзнанието, и на Алековия самозван „журналист“ - да
пренебрегва истината, да угодничи на властимащите и да охулва честните и достойните, между двамата герои
не може да се открие никаква допирна точка. Несъпоставими са вдъхновеното, мъдро и покоряващо слово на
героя на Талев и бедната, изпъстрена с диалектизми и турцизми, на места вулгарна и стилово неадекватна реч
99
на Бай Ганьо. Контрастът между възвишения образ на рилския монах и гротескното изображение на обхвана
тия от манията за власт и материално преуспяване търговец поражда горчив размисъл за загубата на светли
идеали и моралната деградация на част от българското общество след Освобождението.
Особено ярко, като антиподи, въплъщаващи противоположни нравственост в творбите на Димитър Та-
лев и Алеко Константинов, изпъкват Лазар Глаушев и Бай Ганьо. Синът на Султана е събирателен образ -
въплъщение на идеализма, непримиримостта с неправдата, безкористния патриотизъм, стремежа към прос
вета и свободолюбието на възрожденските апостоли. Той посвещава всеотдайно силите си на народното
дело и е готов да пожертва дори своята любов и личното си щастие в името на нравствените принципи,
които изповядва. Героят е представен в романтична светлина като пример за достойна личност, а проце
сът на духовното му израстване е проследен чрез една от основните сюжетни линии в романа „Железният
светилник“. Младият родолюбец остро се противопоставя на гръцкия наместник и дръзко заявява, че бъл
гарите вече са „будни“. С тази метафора той оповестява пред чуждите асимилатори, че неговите сънарод
ници са отхвърлили примирението и са изпълнени с решителност да се борят за правдата. На „борческото
въодушевление“, както повествователят определя чувствата на Лазар, се противопоставя „бурята от диви |
страсти“, бушуваща в годините, когато се формира манталитетът на Бай Ганьо и обкръжението му.
Възвишените идеали на будители като Лазар и Климент Бенков се оказват анахронизъм за героите на
смутното време, в което най-важното е да се натрупа капитал. В центъра на ценностната система на тези герои
е „келепирът“. Горчивият парадокс е, че именно ламтящите да станат част от пресата, която деморализира
обществото, искат да вложат в името на вестника си думи като „справедливост“, „мъдрост“, „храброст“, „ве
личие“, без да си дават сметка, че компрометират тези значими за народа ни нравствени ценности.
В „Бай Ганьо журналист“ героят е представен като герой на своето време, който от простоват търговец,
продавал розово масло из Европа, се е превърнал в агресивен участник в обществения живот. Алеко откри
то осмива неговата наглост, липсата му на култура, материализма му, безочието му и духовната му ограни
ченост. Докато в първата част на книгата авторът използва ирония, за да изтъкне неадекватността на героя
при срещата му с непознатия за него цивилизован свят, то в конкретния откъс е засегната болезнената тема
за манипулациите на общественото мнение от безпринципната преса, за корупцията и машинациите, кои
то разяждат политическата система, за безчестието, подлостта и загубата на човешко достойнство у тези,
които се домогват до властта на всяка цена. Тук Алековата незлоблива ирония отстъпва място на сарказма,
който засилва изобличителния патос на творбата. Така Алеко осъжда пороците, които слагат отпечатък
върху следосвобожденския морал.
III. Заключение
В романа „Железният светилник“ и в „Бай Ганьо журналист“ са представени две противоположни про- |
явления на човешката нравственост - в единия случай тя е извисена като пример за чест и достойнство, а в |
другия случай е принизена до проява на морален упадък. Създавайки емблематични образи, които синтези- ]
рат черти от две контрастни ценностни системи, Димитър Талев и Алеко Константинов подтикват читателя
да осмисли кое е истински стойностното в живота, и да посвети усилията си на хуманни и справедливи
каузи.
Примерна разработка на есе

Герои и антигерои
I. Увод
Сложната диалектика на променящите се идеи и ценности в хилядолетната човешка цивилизация води до
замяната на едни поведенчески модели с други, но това, което остава неизменно в съзнанието на хората, е
разграничаването между герои и антигерои, символизиращо вечната борба между доброто и злото.
Теза
Непреходният човешки стремеж към възход, красота и справедливост създава изключителни личности,
които притежават високи добродетели и извършват подвизи, достойни за възхищение. Творческото въобра
жение обогатява представата за тях и така в продължение на векове митологията, фолклорът и литературата
извайват реалистични или хиперболизирани образи на герои, въплъщение на доброто, на смелост и сила,
на доблест и себеотрицание в името на възвишен идеал. Същевременно силите, които пречат на прогреса
и служат на злото, се проявяват чрез антигероите, чиято отрицателна енергия е в основата на драматични
конфликти. Измислени или истински, протагонистите и антагонистите влияят върху формирането на нрав
ствените ни критерии и ни правят съпричастни към двуборството на двете противоположни сили, опреде
лящи човешката същност.
100

Позитивното и негативното начало, въплътени в образите на героите и антигероите, са зало
жени в митовете за сътворението на света. Още в древността хората осъзнават, че светът се основава
на паралелното съществуване на противоположни сили. Затова фантазията им ражда образи, символи на
съзиданието, на благата, с които ги дарява природата, на красотата, любовта, разума и напредъка. Богове,
смъртни или фантастични същества - всички те укрепват идеята за добрите сили, които закрилят обик
новените хора и ги водят по пътя към щастието и благополучието. Но редом с тях във въображението на
древните хора се раждат и образите на чудовища, персонифициращи стихиите, които причиняват бедствия
и разрушения и правят хората нещастни. Така се формира разбирането, че героичното не е абсолютна ка
тегория и че то се измерва именно чрез победата над антигероите. Така например Зевс е най-могъщият бог,
защото надделява над титаните, а Херкулес е прочут именно заради победите си над страшни същества,
които носят зло. Митовете дават примери и за това, че героят невинаги е непобедим. Той може да стане
жертва на коварство, на заговор или да е трагично обречен на гибел от неумолимата съдба. В кулминацион
ния сблъсък от Омировата поема „Илиада“ Хектор проявява героизъм, който го прави равен по храброст с
Ахил, но боговете решават той да загине.
И Библията утвърждава принципа за едновременното съществуване на добрия, милостив и всемогъщ
Бог и Спасителя Христос, от една страна, и на Сатаната (Антихриста) - от друга. Църквата канонизира
светци, победили силите на злото, и мъченици, станали негови жертви.

Човешката история е най-богатият източник на примери за възвишен героизъм, но и за пълно
падение и антихуманност. В драматичното българско минало изгряват имената на Левски, Ботев, Бенков
ски, Хаджи Димитър, Караджата, Петлешков и още много герои от националноосвободителната епопея, в
която величието на народния дух достига своя апогей.
Тяхната саможертва буди у нас преклонение и патриотична гордост. Те въплъщават най-ярките качества
на героичната личност - себеотрицание, идеализъм, безкористност, непримиримост към неправдата, мъ
жество, решителност, свободолюбив и пламенен патриотизъм, духовна сила и благородство, чувство за
чест и дълг към отечеството. Народът ни издига тези легендарни свои синове на пиедестал и им отрежда
завинаги място в пантеона на безсмъртието.
Забележителното в историческата ни памет е, че потомците са увенчали със слава имената на героите,
а почти са заличили тези на предателите и родоотстъпниците. Летописецът на историческите ни съдбини
Иван Вазов обаче синтезира в един стих от началото на одата „Кочо“ истината за контрастните прояви във
величавата, но и трагична Априлска епопея:
О, движенье славно, о, мрачно движенье,
дни на борба горда, о, дни на паденъе!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея, пълна с геройство и срам!
Самият Вазов, който в „Епопея на забравените“ възкресява и увековечава образите на някои от най-
славните ни герои, в посветената на Апостола на свободата ода „Левски“ не назовава името на предателя на
Апостола, а го заклеймява с най-тежките обвинителни думи. Поетът посочва и мотива за своя художествен
избор: „и чието име не ще спомена / от страх мойта песен да не оскверна“.
Най-значимите творци в българската и световната литература създават въздействащи и запомнящи се
образи и на герои, и на антигерои, за да отразят правдиво обществените катаклизми и противоречива
та човешка природа. Сред най-ярките герои антиподи в нашата литература са Бойчо Огнянов и Кирияк
Стефчов от „Под игото“, Лазар Глаушев и Аврам Немтур от „Железният светилник“, Иво Обретенович и
полковникът от „Крадецът на праскови“, братята Павел и Борис Мореви от романа „Тютюн“. Така заедно
с положителните персонажи на сцената са изведени и антигероите - носители на антихуманността, без
сърдечието, коварството, консерватизма, чуждопоклонничеството, отрицанието на родното, шовинизма и
користолюбието.
Някои от най-популярните образи в световната литература са именно антигерои. Такива са например
Шекспировите Макбет и Яго, Жорж Дюроа от романа „Бел Ами“ на Ги дьо Мопасан, Разколников от рома
на „Престъпление и наказание“ на Фьодор Достоевски, Мефистофел от трагедията „Фауст“ на Гьоте, Дра-
кула от едноименния роман на Брам Стокър. Всички те за заслепени от низките страсти, които ги владеят
- властолюбив, алчност, ревност, меркантилност, суетност, високомерие, безскрупулност. Пороците им ги
водят към неморални действия и дори към престъпления.
В българската литература има един особено колоритен образ, събиращ като във фокус отрицателните
черти в народопсихологията ни - Бай Ганьо. Той едновременно ни разсмива, но и буди възмущение с по
ведението си - резултат от сребролюбието му, от скъперничеството и ориенталската му изостаналост, от
101
политическата му безпринципност и експлоататорската му същност. Бай Ганьо е типичен антигерой - той е I
враг на прогреса, на светлите идеали, на демократичните отношения, на толерантността към другите хора. I
Той проявява озлобление и агресия към истинските родолюбци и прогресивни личности, борещи се срещу I
корупцията, социалната несправедливост и порочната политическа система. Образът на Бай Ганьо е силно I
актуален във всички периоди след своето създаване, а също така и днес. Той носи поуката от отрицателния I
пример и ни помага да се отърсим от недостатъците си.
Трета подтеза и аргументация

Съвременната епоха също дава живот и на герои, и на антигерои. Много реални личности впечат- I
ляват с истински подвизи в името на справедливи каузи, на спасяването на човешки живот или предотвра- I
тяването на нещастия. Неизброими са имената на лекари, учени, полицаи, пожарникари, военни и хора с I
най-обикновени професии, които са извършили героично дело. Напълно възможно е в ежедневието си да I
се разминаваме с такива личности, които заслужават поклон. Тези съвременни герои са много по-автен- I
тични и реални от измислените „супермени“ и непрекъснато появяващите им се варианти и модификации, I
тиражирани от филмите и книгите. Особено в последните години, когато светът е разтърсен и застрашен I
от пандемии, войни, тероризъм, природни бедствия, имаме изключителна нужда от повече такива хора, I
които да сложат бариери пред заплахите от унищожение. Както пише писателят Лион Фойхтвангер: „Ге- I
роите са нужни за всяка епоха - за да спасим героизма за онези времена, които не могат да съществуват I
без героизъм“.
Разбира се, на отсрещния фронт са антигероите, силите на регреса, на демоничната борба за власт и I
пари, на безогледното потъпкване на човешките права. Но ако всеки от нас се противопостави на тяхната I
разрушителна страст, заедно ще можем да предотвратим апокалиптичните картини, които вещаят песи- I
мистите за бъдещето на света.
Когато човечеството е поставено на изпитание, както е и в нашето време, то няма друга възможност, I
освен да тръгне по пътя на обединението и общите усилия, за да има надежда за спасение. И неминуемо в I
това обединение всеки от нас трябва да бъде поне малко герой и да следва тези, които със своята нравствена I
сила, прогресивни и съзидателни идеи и хуманни подбуди ще направят единствения ни дом - Земята, по- I
сигурно и по-добро място за живот.
ТЕСТ 2
МИНАЛОТО И ПАМЕТТА

№ точки
Ч аст 1
1. В 1
2. гонитба 1
3. Г 1
4. Б 1
5. националноосвободителното 1
6. В 1
7. В) Известен образователен деец е авторът на първия буквар - ученият Петър 1
Берон.
8. Б 1
9. Б 1
10. Г 1
11. A) Националния исторически музей, древността, битът 10
Б) когото, чийто, своята, й
B) разказали, направили, включен
102
12. В своята реч, произнесена на тържеството по повод 70-годишнината му, Иван 5
Вазов споделя: „А аз получих награда преди днешната. И знаете ли каква бе тя?
Тя се състоеше - извинете ме за тая нескромност - в ония хубави мигове, когато
чувах старци да ми казват: „Синко* това, което ти писа* сякаш че го изтръгна
из нашата душа“; когато срещнех на улицата войници отпускари - герои на 20
сражения* и те идеха да ми целуват ръката“ .
13. А 1
14. Г 1
15. Българските духовници са били просветители, патриоти със свободолюбив дух, 2
които дейно са участвали в борбите на народа ни за национално освобождение.
16. Б 1
17. Г 1
18. Иван Вазов се радва на всенародна признателност. Неговата 70-годишнина е 2
отбелязана тържествено от цялото българско общество. Народът ни се прекланя
пред забележителната личност на твореца, превръщайки възстановения му дом
в къща музей.
19. Родният дом на Вазов е опожарен през юли 1877 г. 1
На картината са изобразени героите от цикъла на Иван Вазов „Епопея на заб
равените“.
Паисий е поставен в началото на редицата герои, защото запалва искрата на
Българското възраждане и е идеен вдъхновител на националноосвободител-
ните борби. Образът на автора на „История славянобългарска“ сякаш излъч
ва вътрешна светлина, ликът му изглежда като обграден от ореола на светец.
Атонският монах единствен от изобразените е на преклонна възраст. За святата
будителска мисия на Паисий напомнят монашеското расо и книгата в ръката
му. Героите на картината са обединени от общия национален идеал - свободата,
символ на който е бунтовническото знаме с изписания на него девиз „Свобода
или смърт“.
Ч аст 2
21. В 1
22. А 1
23. A) старини 3
Б)законови
B) насоки
24. В 1
25. А 1
26. В 1
27. В 1
28. Б 1
29. Б 1
30. В 1
31. В 1
32. Г 1
33. Възпява се ярка историческа личност, тонът е тържествен и патетичен, срещат 2
се различни реторични фигури.
34. А) „Балкански синдром“ 2
Б) „Ноев ковчег“
35. А —3 ; Б - 1 ; В - 2 3
36. роман 1
103
37. Никола Вапцаров 1
38. Светогорец 1
39. метафора 1
Метафоричният израз, с който започва монологът на Паисий в едноименната
ода, разкрива съзнанието на героя за значимостта на завършеното от него дело.
Думата „житие“, заимствана от агиографската литература, напомня за свещения
характер на Паисиевата история, защото тя е летопис на съдбините на българ
ския народ, осветен от величието на неговия дух. Епитетът „ново“ акцентира
върху просветителската мисия на монаха, който пробужда народното съзнание,
а инверсията усилва неговото значение. Венецът като символ на триумфа и сла
вата увековечава сътвореното от светогореца и го съизмерва с великите дела,
достойни за възхищение и преклонение.
Стихът поставя началото на апотеоза на скромния по произход монах, извър
шил духовен подвиг, възкресявайки и обезсмъртявайки славната ни история.
Общо 70
Ч а ст 3
41. зяпача (Аргументативният текст се оценява с 30 т. според утвърдени от МОН критерии.)
Одата „Паисий“ на Иван Вазов - апотеоз на будителя

I. Увод
Одата „Паисий“ е сред най-въздействащите творби в цикъла „Епопея на забравените“. Дванайсетте оди
в него изграждат поетически пантеон на българската историческа слава и обезсмъртяват плеяда от нацио
нални герои, възпети от Иван Вазов.
Теза
В средищната шеста творба от цикъла поетът възкресява от мрака на забравата внушителната фигура
на атонския монах, посветил усилията си на родолюбиво и апостолско дело - да пробуди съзнанието на
българския народ, да му вдъхне патриотични гордост чрез припомнянето на славното му минало, на леген
дарните подвизи на неговите светци и владетели. Одата представлява възторжена възхвала на тази вели
чава личност, която с пламенната сила на своето слово и с всеотдайната си просветителска мисия хвърля
„най-първата искра“, осветила пътя към духовния възход, към осъзнаването на българската идентичност
и съграждането на национални ценности. Полемичният характер, контрастът между гнева и прославата и
тържественият патетичен тон, отговарящ на жанрово-стиловите особености на одата, очертават богатата
емоционална гама, с която се отличава творбата, и засилват нейната експресивна сила. Тя прозвучава като
апотеоз на Светогореца Паисий —първия български будител, поставил с делото си началото на цяла геро
ична епоха.

Вазов въвежда образа на необикновения монах на фона на мрачната атмосфера и пустотата, об
граждащи неговата обител „вдън горите атонски“. Описанието на скромната килия и портретът на
героя - „тъмен, непознат и бледен“, пораждат асоциации с аскетичните образи на светците, живели
в отшелничество и смирение. Но това усамотение не е обичайно, не е резултат от монашеската посвете-
ност на Бога, а е свързано с продължителен и усилен творчески труд. Неговата цел в началото е представена
като неизвестна за лирическия говорител, за което свидетелстват динамично изредените реторични въпро
си, съдържащи предположения за създаването на различни по жанр религиозни текстове - жития, дамаски
ни, похвални слова. Забележителната отдаденост на Божия служител буди и други догадки - че е философ,
луд или се подчинява на наложения му от „строгий игумен“ канон.
Отговор на тези въпроси дава самият Паисий с гордо изречените думи: „Конец! / На житие ново аз
турих венец“. Реторичното възклицание и метафоричният израз загатват за нескритото вълнение на героя
104
и пораждат внушението, че създаденото от него има изключителна стойност и свещен характер. То се II
засилва от градацията на определения - „подвиг многодетен, на волята рожба, на бденьето плод“, „житие И
велико“. Значимостта на завършеното дело е подчертана и чрез уточнението, че на него е посветен по- II
ловината живот на автора му. Лирическият говорител дава израз на своето възхищение от този духовен Ш
подвиг чрез разгърнатия славослов, изплетен от сравнения, метафори и епитети в инверсия. Трепетното |§;
вълнение, с което монахът се отнася към своята творба, е хиперболизирано и издигнато по-високо от В
най-съкровените чувства - майчината обич, гордостта от заслужената слава, поетическото вдъхновение, р
Образът на Паисий е митологизиран и извисен в сферата на божественото и нетленното чрез сравненията р
с библейски пророк и „пустинника строг“ - неназования Йоан Богослов. Така скромният монах е въздиг- В
нат до величието на тези, които говорят от името на Бога и предизвестяват бъдещите събития. Патетич- |§
ната възхвала се откроява още по-ярко чрез контраста между възторжената интонация и мрачните багри Ц
в изображението, напомнящи за религиозния догматизъм и застиналата в безвремие реалност, сред които р
живее монахът.

На този емоционален фон като тържествено пророчество прозвучават вдъхновените думи на
Паисий: „От днеска нататък българският род / история има и става народ!“. С тях той заявява
високо и гордо убеждението си, че написаното ще има съдбовно значение за отечеството ни. Така е
поставено началото на монолога на героя, който се обръща към своя народ с пламенния призив да „познае“
миналото си, озарено от могъществото и славата на България. Той напомня за коварството на гърците, кои
то многократно са били побеждавани от предците ни и затова таят към българите вековна омраза. Паисий
се стреми да възроди самочувствието и националното самосъзнание на своите братя по кръв, като посочва И
примери за предишното величие на родината - и ние сме имали „царства и столици“, „светци и патрици“. С I
особена гордост героят отбелязва един от върховите моменти в летописа на българската духовност, който Ц
ни отрежда важно място в съкровищницата на световната култура: ,,...и ний сме дали нещо на светът / и на 1
вси Словене книга да четът“. Метонимията „книга“ замества редица понятия, свързани с безсмъртното дело В!
на първоучителите Кирил и Методий - писменост, книжнина, просветителско дело, без които е немислим В
културният разцвет, постигнат от славянските народи.
Развълнуваното слово на будителя зове съотечествениците му да се гордеят с българското си име и в
да не се отричат от него. Той се обръща с гняв и възмущение към родоотстъпниците, като ги заклеймява К
с тежки думи. За него не може да има оправдание и прошка за чуждопоклонничеството и националното Щ
предателство. В този фрагмент от одата изпъква аналогията с обидното определение „неразумни и юроде“, К
с което Паисий изразява презрението си към отреклите се от българското в Предисловието на своята ис- |К
тория. То има не по-малка роля от самата хроника, защото допринася за осъзнаването на заблудените и за К;
възпрепятстването на гръцката асимилация. Затова Вазов е избрал за епиграф на одата именно тази част В
от „История славянобългарска“, която започва с това оскърбително обръщение и остро порицава родо-
отстъпничеството. Темата за срама от принадлежността към своя народ е особено болезнена за атонския Е;
монах и той изобличава като позор потъпкването на българското самосъзнание. Чрез метонимията „ба- В
щини си кости“ се напомня за светостта на родовите корени, а отцеругателството се осъжда като смъртен
грях и светотатство.
Смяната на темите бележи резките емоционални обрати в монолога на героя. Гневът отстъпва място на
гордостта, обвиненията - на прославата. Завладян от патриотично въодушевление, летописецът изрежда
забележителни епизоди от миналото, които свидетелстват за възхода на българската държава, за победите
над враговете и за величието на българския дух, но и за трагичните разгроми. Разказът му следва хроноло
гията на историческите събития, но същевременно довежда до градация на чувствата. Възкресени са ембле
матичните образи на свети Борис, цар Асен, Самуил, Шишман, Иван Рилски, Крум и Симеон, като прави
впечатление фактът, че при първите двама владетели са споменати само духовните им дела, а не воинските
им подвизи - покръстването при св. Борис, градежа на храмове при цар Асен. Най-подробна е характе
ристиката на Симеон, защото обединява качествата на могъщ владетел и на просветител - „учен, философ
велик“, писател. Така представата за мисията на будителя се разширява и се изгражда един събирателен,
монументален образ, на който е посветен поетичният апотеоз, създаден от Вазов.
След края на ретроспекцията, представяща накратко драматичната ни история, Паисий отново настой
чиво призовава сънародниците си да почерпят знания от неговата книга, като използва императивните
глаголни форми „Четете и знайте“. Напътствието, изразено чрез императивната форма „четете“, се повта
ря трикратно в словото на героя, за да акцентира върху това, което ще отвори очите на българите и ще им
вдъхне духовна сила. Създателят на Историята се стреми да убеди своите читатели в нейната достовер
ност и значимост, като посочва, че в нея са събрани сведения „от много сказанья и книги“. Той е убеден,
че тя ще им помогне да опазят националното си достойнство и да отхвърлят незаслужения присмех на Ц
чужденците. Монахът се идентифицира с останалите българи, принудени да търпят унижения заради за
личената памет за миналото им, като ги нарича „братя“ и така декларира съпричастността си към техните (
неволи. Тази съпричастност, а не славолюбието мотивира страстното му желание да направи книгата си
достояние на всеки. Затова, в противоречие с обичайната скромност и стремеж към анонимност, харак-
14. 12 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас | 0^
терни за писателите духовници, летописецът изтъква ценността на своята хроника. Градираните опреде
ления „завет“, „откровенье, божа благодат“ бележат кулминацията на поетичната риторика в прославата
на Паисиевата книга и с библейската си символика подчертават сакралността на познанието за миналото.
То има необикновената сила да преобрази човека - на младия ще донесе мъдрост, а на стария - младежки
дух. Така във финала на монолога отново е изведено внушението за неоценимата стойност на създаденото
от героя.

След патетичното слово на монаха лирическият говорител отново се връща към картината на неговата
малка килия - този път с цел да открои неговата изключителност на ренесансова личност. Паисий е духовен
водач, който не се съобразява с канона и средновековните догми. Той се издига над ограниченията и по
гледът му е „в бъдещето впит“. И в тази финална част на творбата, както в цялата ода правят впечатление
архаизмите, употребени от автора - „бденья, утринни“, „нивга“. Чрез своя поетически изказ Вазов придава
по-голяма автентичност на изображението, преживяванията и речта на духовника.
Във финалното четиристишие на одата отново е спомената дистанцията на времето, от която са пресъз
дадени събитията - 120 години. Така се акцентира върху непреходността на съдбовното за историята ни
дело. Оригинално е художественото решение на автора да не споменава името на Паисий в текста на твор
бата, а само в заглавието, и да го замени с перифрази - „един монах тъмен“, „тоз мъж“, „див Светогорец“,
и с повторения на местоименната форма „той“. По този начин се създава представата, че името на будителя
е достатъчно известно на читателската аудитория и е увековечено в паметта на потомците.
Определението „за рая негоден“, отнесено към атонския монах, извършил духовен подвиг, се възприема
като парадоксално и не само не намалява обаянието му, а напротив —утвърждава идеята за революционния
характер на неговото дело, което ярко противостои на закостенелите норми, наложени от религията.
Подобно на Прометей Паисий разпръсква мрака на невежеството и заблуждението, като хвърля „най-
първата искра в народната свяст“ и запалва пламъка на родолюбието, на чувството за чест, достойнство и
патриотична гордост, на стремежа към духовна независимост и подем.
Вазов се прекланя с благоговение пред будителя Паисий, обгръща образа му с поетичния ореол на апо
теоза и го завещава като вдъхновяващ пример на поколенията.

Силата на паметта
I. Увод
Човешкото съзнание крие неизброими възможности, които превръщат хората в най-удивителните, най-
висшите и съвършени творения на природата. Сред необикновените качества, притежавани от човека, е
паметта, съхраняваща безкрайни богатства, натрупани в процесите на еволюция и цивилизация.
Теза
Паметта има изключителна сила, защото тя представлява необятна вселена, способна да събере ин
дивидуалните, обществените, националните и общоприетите представи, понятия, нравствени и етични
категории, познания и опит. Паметта е част от потенциала и особеностите на личността, които й придават
уникалност и неповторимост, защото тя пази в нея спомените за своите емоции, вълнения, преживявания,
мечти, надежди, тревоги и ден след ден прибавя там нови знания и умения. В основата на социалните
отношения също стои паметта, защото обществото се крепи върху установени морални принципи, идеи и
нагласи. Силата на една нация зависи от съзнанието за национална идентичност и запомнените традиции,
история, език и идеали. Паметта на човечеството запазва универсалните ценности, мъдростта, постиже
нията на науката, изкуствата и културата, събирани в хилядолетната човешка история.

Всяка отделна личност формира своята система от нравствени ценности, светогледа и отноше
нието си към другите хора с помощта на спомените. В тях се запечатват майчините усмивки и ласки,
обичта на близките и най-значимите мигове от лъчезарния и безгрижен свят на детството. После към тях се
прибавят ученическите дни с трудните уроци и добрите приятели, с очарованието на мечтите и разочаро
ванията при срещата с реалността, с фантастичния свят на прочетените книги и житейските поуки. Всички
106
те складират в паметта ни частица по частица тези моменти, образи, картини, чувства, които се запазват
дълги години. Неслучайно ги определяме като „незабравими“. Младостта отваря нови страници в паметта
ни, запълвани със съкровени трепети, копнежи, тревоги и открития. Забележителното е, че паметта запазва
и знанията, натрупани чрез интелектуална дейност, и спомени за емоции, настроения, родени от преживява
нията. Паметта е качество, изначално заложено у човека, но това, което тя извежда на преден план, зависи
от неговия манталитет, от темперамента и чувствителността му.
Във всеки период от живота си човек разчита на силата на своята памет. Тя му дава екзистенциални
опори, вдъхва му сигурност и оптимизъм и му помага да се справя с изпитанията. Неслучайно темата за
амнезията е широко интерпретирана в литературата и във филмите. Загубилият паметта си е дезориентиран,
безпомощен, слаб и трудно се адаптира към действителността.
Нашата памет е личното ни богатство, тя е незаменима част от вътрешния ни свят и проява на неповто
римата ни индивидуалност. Колкото и субективно да отразяват преживяното, спомените не позволяват то
да бъде заличено и животът ни да отмине безцелно и безследно. Както пише писателката Маргарет Атууд:
„Да си спомниш за нещо, е все едно да пребиваваш отново там“.

Обществената памет допринася в хода на историческото време да се установят демократични,
справедливи и хуманни социални модели и обществени норми. Всяка епоха налага свои изисквания
към поведението на хората, към техните граждански отговорности и морала им. Динамичните исторически
процеси, социалните катаклизми, смяната на господстващите политически идеологии водят до трансфор
мации на наложените в обществото правила и нравствени принципи. Значението на колективната памет е в
това да прави селекция на променящите се норми и очаквания към гражданите и да утвърждава тези, които
гарантират прогреса и свободата, равноправието и толерантността, защитаването на гражданските права и
човешкото достойнство, подкрепата за хората в тежко социално положение и грижата за природата. Буд-
ното съзнание на обществото отхвърля несправедливите, нерационалните, антихуманните правила, често
наложени от политическата конюнктура и от ретроградни тенденции. Това с особена сила важи за сложната
съвременна реалност, където върху общественото мнение все повече влияят фактори като средствата за
масова комуникация и социалните мрежи, които често прокламират различни и дори понякога диаметрално
противоположни идеи. Силата на колективната памет е залог за социалния мир, за преуспяването и възхода
на общността.

Националната памет има мисията да съхранява изконни за народа ценности, неговите духовни
стремления, идеали, добродетели, традиции, история, култура и религия. Тя превръща миналото в
свещен летопис и увековечава съдбовни исторически моменти, героични събития и трагични поражения,
подвизи и предателства, обезсмъртява образите на национални герои, творци на изкуството, бележити лич
ности. Паметта на една нация е мерило за стойността на преживяното, тя е крепител на народностното
самосъзнание, неделима част от представата за родното и извор на патриотична гордост и родолюбие. Още
преди 12 века българският владетел хан Омуртаг изтъква значението на паметта, която пренася знанията,
мъдростта и заветите на предците от поколение на поколение: „Човек и добре да живее, умира и друг се
ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил“.
По-късно Христо Ботев синтезира в един стих представата си за най-ценната награда за себеотрицанието
на бореца за свобода - „да каже нявга народът“. В поетическите концепции на Ботев и Вазов паметта на
потомците осигурява духовно безсмъртие на пожертвалите живота си за святата кауза.
Силата на българската национална памет помага на народа ни да оцелее през мрачните векове на потис
ничество. Тя ни вдъхва самочувствието да се наредим гордо сред останалите европейски народи.
Четвърта подтеза и аргументация

Съхранените в универсалната памет на човечеството познания, мъдрост, опит и идеи даряват
на хората непобедима сила и им позволяват да владеят и променят света около себе си. Хилядолетия
наред човешкият ум разгадава тайните на природата, открива нейните закони, научава се да господства над
другите живи създания. Още в зората на цивилизацията човечеството осъзнава силата на разума и поставя
началото на науките, а Също така усеща естетическото удоволствие от досега с красивото и създава изкус
твата. Показателно е, че в Античността фантазията на хората ражда образа на Мнемозина - богинята на
паметта, а най-могъщата и почитана елинска богиня - Атина, е покровителка на мъдростта. По този начин
древните обожествяват паметта, придават й свръхестествена сила и се прекланят с благоговение пред нея.
Възникналите науки - философия, история, география, биология и др., пряко са свързани с обогатяването
на паметта. Сред най-впечатляващите факти е този, че старогръцките аеди като Омир рецитират наизуст
огромни по обем текстове —поемата „Илиада“ съдържа 15 хиляди стиха. Това доказва, че още в далечното
минало се проявява удивителната сила на човешката памет. А в следващите епохи примерите за необикно
вена ерудиция и интелектуално могъщество, свързани с нея, са безбройни.
Капка по капка се събира огромното море на постиженията на човешкия гений, съхранени от универ
салната памет. Научни открития, исторически събития, произведения на изкуството, завоевания на науч
но-техническия прогрес, политически идеи и всичко друго, което е ценно за развитието на човечеството I
и осигурява неговия възход, е запечатано там. Заедно с достиженията и успехите хората са запомнили I
грешките и трагичните последици от своето безумие, като войни, нещастия, епидемии, довели до милиони I
невинни жертви. За съжаление, поуките от миналото не са достатъчни, за да се спрат агресията, жестокост- I
та, погубването на хора, унищожаването на природата. Необходимо е да се мобилизира целият потенциал, I
който се крие в паметта на човечеството, за да се движи то по пътя на напредъка и доброто и да гледаме с I
оптимизъм на неговото бъдеще. Защото хората доказаха, че с мощта на разума могат не само да покорят I
нашата планета, но и да пътуват в Космоса.
• III. Заключение
Човешката памет притежава неизчерпаема сила, способна да твори чудеса и да ни води към мечтаните I
върхове. Нека всеки от нас използва интелекта, таланта и духовната си енергия, за да допринесе тази сила I
да бъде насочена към тържествуването на справе;щивостта, прогреса и хуманността.
ТЕСТ 3
ОБЩЕСТВОТО И ВЛАСТТА

№ точки
Ч аст 1
1. Б 1
2. сдържам 1
3. А 1
4. културно-просветното 1
5. Г 1
6. експерти 1
7. А) Първите славянски текстове са оригиналните и преводните творби на Солун 1
ските братя.
8. Г 1
9. В 1
10. Г 1
11. A) сайтът, Световната дигитална библиотека, помощта 10
Б) никого, чийто, си, то
B) изпратена, споделили, видели
12. Великият поет Христо Ботев оставя на поколенията своя завет: „Само онзи, 5
който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата“ .
Пламенното желание на Ботев да посвети живота си на революционния идеал,
го води по пътя на борбата и следвайки го, той се отправя към безсмъртието.
13. В 1
14. Б 1
15. Г 1
• Сформирана е специална комисия, която да създаде национална библиотека.
• За целта е купена сградата на Гражданския клуб. По-късно е построена нова
сграда с пари от държавен заем.
17. А 1
18. В 1
108
19. културен институт с национално значение 2
Общият фонд на Националната библиотека е на второ място след този на регио
налните библиотеки, които са 26 на брой. Този факт свидетелства за огромното
значение на Националната библиотека в културния живот на България. При нея
има най-голяма разлика между общия фонд и броя на книгите в него, защото в
тази библиотека се съхраняват още ръкописи, архивни документи, картограф
ски и графични издания, музикални издания и др.
Броят на заетите библиотечни единици е най-голям в регионалните библиотеки,
защото те са най-много на брой и в тях са записани най-много читатели. Те раз
полагат общо и с най-богатия фонд от книги.
Читалищните и градските библиотеки намаляват поради навлизането на диги
талните технологии в живота на съвременния човек, който вече има достъп до
различни онлайн библиотеки. Същевременно броят на библиотеките във висши
те училища се запазва, защото те притежават специализирана научна литера
тура, която не може да се намери другаде, а студентите проявяват интерес към
изданията от техния фонд.
Отговорът на последния въпрос изразява лична позиция.
Ч аст 2
21. В 1
22. Б 1
23. A) занимание 3
Б) привлечени
B) интелект
24. В 1
25. А 1
26. Б 1
27. А 1
28. Г 1
29. Б 1
30. Г 1
31. В 1
32. В 1
33. В 1
34. А) „История“ 2
Б)„Борба“
35. А - 3; Б - 2; В - 1
36. Соломон 1
37. притча/къс алегоричен разказ 1
Кратка по обем епическа творба, в сюжета на която е залегнала една случка.
Действието се развива за кратък период от време и в него участват малък брой
герои.
Христо Ботев и Пейо Яворов се отличават с остра чувствителност към страда
нията на народа и пламенна борческа натура, затова и двамата по особено екс
пресивен начин, с помощта на ярка метафорична образност, изразяват болката
и гнева си от примирението с вековната тирания. Думите „зло“, „робство“, „хо
мот“, „неволя“ са ключови и в двата текста, които рисуват потресаващи картини
на мъченическата участ на угнетените, като при Ботев изображението разширява
109
своите очертания и обобщава болезнената истина на съдбата на всички потис 5
нати по света, чието съзнание е оковано от религиозните заблуди и фалшивите
догми. Затова при него изобличителният патос е по-силен, докато в стихотво
рението на Яворов звучат нотки на разбиране, оправдание и съчувствие към
народа, който още не е осъзнал своята мощ. Във финала и на двата фрагмента
емоционалната гама се променя и се откроява близко по смисъл внушение, че
неизмеримото страдание ще роди революционна енергия и готовност да се от
хвърлят оковите на неправдата. В него откриваме художествена реализация на
нагласите и идеалите на двамата поети и на техния борчески оптимизъм.
40. хомот 1
Общо 70
Ч аст 3
Истините и заблудите в творбите „Борба" на Христо Ботев

и „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски
I. Увод
Нравственият максимализъм на прогресивните български творци ги мотивира да утвърждават пламенно
истината и с нейната неугасима светлина да разпръскват тъмнината на заблуждението и илюзиите. Темата
за опозицията правда - лъжа е сред най-често интерпретираните в литературата ни през различни епохи.
Теза
В стихотворението „Борба“ и притчата „Приказка за стълбата“ Христо Ботев и Христо Смирненски
с помощта на различни жанрово-стилови средства очертават конфликта между истината и заблудата през
призмата на своя младежкия идеализъм и морална извисеност. В Ботевата творба остро се заклеймяват
вековните измами и заслепението на човешкото съзнание в техните национални и универсални измерения и
се дава израз на революционния оптимизъм, на вярата, че борбата ще доведе до възцаряването на правдата.
Смирненски използва алегорични образи, за да изобличи демагогията на властниците и подмяната на цен
ностите, която те извършват, за да заличат реалността и да потискат стремежа към справедливост и хуман
ност. Идейно-емоционалните внушения и в двете произведения са насочени към отстояването на истината
и отхвърлянето на фалшивите идеали.

Началото на стихотворението „Борба“ откроява екзистенциалната драма на младата личност,
чиято индивидуална истина е в противоречие с налаганите в обществото постулати и религиозни
догми. В градация са изброени въздействащи метафори, които разкриват страданието, почернило мла
достта на лирическия герой: „кръвта се ядно в жили вълнува“, „на душа лежат спомени тежки“. Годините,
които трябва да са изпълнени с най-прекрасните вълнения и копнежи, отминават в неволи и безнадеждност.
Драматизмът в горчивата изповед се засилва с помощта на метонимиите, характерни за Ботевата поезия
- „душа“, „гърди“, и епитетите „злобна памет“, „сън мъртвешки“. Разочарованието от липсата на светли
перспективи и песимизмът раждат отчайващата констатация: „Свестните у нас считат за луди“, която раз
крива абсурдите в обществения морал. Още по-парадоксално прозвучава обвинението, че навсякъде се
почита глупостта. Отровеното от заблудите съзнание на хората ги кара да се прекланят пред богатия, без да
разграничават доброто от злото, достойното от недостойното, без да мислят за престъпленията, експлоата
цията и подлостта, чрез които е натрупано неговото богатство. Особено възмущение у героя предизвиква
осъдителното поведение на представителите на интелигенцията и Църквата, призвани да бъдат духовни
водачи на народа, но вместо това те слугуват на мъчителя и утежняват страдалческата участ на бедните и
угнетени хора. Метонимиите „поп“, „дивак учител“, „вестникарин“ гневно назовават поддръжниците на
псевдоистината, на несправедливостта и потисничеството. Изобличителният патос достига своята кулмина
ция в синтезираната характеристика на защитниците на лицемерието и измамата, изградена с помощта на
оксимороните „стадо от вълци в овчи кожи“ и „лъжи святи“.
110
Героят в „Приказка за стълбата“ също осъзнава покъртителната истина за трагичното поло
жение на онеправданите клетници от социалните низини. Чрез познатия от поезията на Смирненски
образ на тълпите се представя обобщена картина на жертвите на нищетата. Повествователят използва
ярки сравнения, за да изтъкне тяхната многочисленост - „като мътни води на придошла река шумяха
сивите тълпи на мизерията“, а сухите им черни ръце са като гора. От общия фон на нещастните хора се
отделят трогателните образи на най-безпомощните сред тях - дрипавия старец и босоногото момиче. Така
внушението за драмата на невинните страдалци се засилва чрез индивидуалната съдба на персонажи, кои
то се срещат и в други емблематични за Смирненски творби - разказа „Босоногите деца“ и цикъла „Зимни
вечери“. Както в Ботевата творба, и тук героят е млад човек, завладян от ентусиазъм да се противопостави
на злото. Той се идентифицира с бедните хора, като ги нарича свои „братя“, и заявява, че е „плебей“ като
тях. Воден от чувството си за класова солидарност, момъкът отправя яростни закани за отмъщение към ви
новниците за отчайващото положение на клетниците. Неговите обвинения към властниците са подкрепени
от кратко, но разтърсващо представяне на истината за участта на онеправданите, осъществено чрез ярки
детайли. Това е реалност, която не може да бъде прикрита с лъжи, реалност, която ражда гняв и желание
за мъст у момъка.

И в двете произведения заблудата е представена като изначално съществуващо зло, антагонис-
тично на правдата, а демагогията на властниците и покварата са персонифицирани чрез библейски
образи: на Соломон - в „Борба“, и на Дявола - в „Приказка за стълбата“. В „Борба“ сатиричното
изобличение на фалшивите нравствени норми разширява своите очертания извън българската действител
ност и засяга лъжите, наложени от-християнската религия. Соломон, възхваляван от Библията като мъдрец,
е развенчан с определението „тиран развратен“, а наставлението му „Бой се от бога, почитай царя!“ е зак
леймено с оксиморона „Свещена глупост!“. Атеистичните възгледи на лирическия говорител се преплитат
с божата, че много борци са били погубени „в мъки, в неволи“ заради господството на църковните догми.
Развълнуваният Ботев стих изрежда страданията и униженията, които търпи манипулираното векове наред
човечество. Те добиват конкретност чрез изразите „хомот“, „тиранство и зло“, „тежка желязна ръка“, „лъж
ливи уста“, които насочват към различни метаморфози на злото, потискащо човешкия дух. В словото на
лирическия говорител прозвучава нескрит сарказъм, когато демаскира робското покорство и безропотното
търпение, възпитавани и утвърждавани от религията. Неговото възмущение намира емоционален изблик в
реторичното възклицание „Лъжа и робство / на тая пуста земя царува!“. То обобщава трагичната истина за
социалната неправда, под знака на която съществува светът.
В „Приказка за стълбата“ образът на Дявола се появява още в началото на творбата като предзнамено
вание за мрачна развръзка. Той е най-яркото класическо олицетворение на злото и изкушението. Мотивът
за сделката с него е широко разпространен в литературата като предупреждение към хората да избягват
съблазните и коварните капани в живота, водещи до морално падение. В алегорично представената ис
тория за изкачването на стълбата към властта намира художествена реализация идеята за демагогията
като едно от средствата, използвани от управляващите за запазване на тяхната власт. В тълковния речник
значението на думата „демагогия“ е обяснено като „преднамерено въздействие върху инстинктите и чув
ствата на масите чрез лъжливи и примамливи обещания за постигане на користни цели“. Точно това прави
Дяволът, като обещава да пусне момъка по стълбата към желаната цел. Проявявайки обичайното за него
лукавство, той не се конфронтира открито с героя, който заявява желанието си да отмъсти за трагичната
участ на своите братя и е воден от омразата към потисниците им. „Нечестивият“ погубва това желание
чрез отнемането на сетивата, чрез които човек е способен да възприема адекватно света, и на сърцето,
съчувстващо на бедните хора за техните мъки и болки. Така в градация са представени направените до-
броволно от младия човек жертви, които обаче водят не до постигането на първоначално заявената цел, а
до деградация, до загуба на човечността и истинските ценностни ориентири. Пагубната сила на манипу
лацията променя коренно съзнанието на героя, като го превръща в един от тези, срещу които се е борил.

И двамата творци внушават идеята за борбата да възтържествува истината, но при Ботев тя
е представена като революционен порив, като призив да се воюва с оръжие в ръка за справедли
востта, а при Смирненски се съдържа в поуката от самата притча, в нейния иносказателен смисъл
и в символиката на образите. Прозренията за мракобесието, лицемерието и измамите, които задушават
прогресивния човешки дух, пораждат борческо настроение у Ботевия лирически герой. Демаскирал изцяло
царството на заблудите като „кърваво, грешно, / царство на подлост, разврат и сълзи“, той провъзгласява
идването на новите сили, които ще го разрушат и ще сложат край на злото. Тези сили са неудържими, в
тях се усеща могъществото на народното недоволство, разкрито чрез метафоричния израз „кипи борбата“.
Завладени от революционно въодушевление, онеправданите ще издигнат лозунга „Хляб или свинец“, който
възвестява решимостта им да се борят за нов социален ред.
111
В контраст с оптимистичния финал на „Борба“ краят на „Приказка за стълбата“ звучи песимистично.
Заслепен от измамните обещания на Дявола, героят е забравил своя произход, събратята си и благородната
си кауза и се е превърнал в ренегат.
Непреходността на темата за вечното противоборство между истината и заблудата и оригиналната й

художествена реализация в „Борба“ и в „Приказка за стълбата“ предопределят акгуалното им звучене и
читателския интерес към тях. Поставен пред дилемата в какво да вярва, съвременният човек трябва да има
съзнанието, че илюзиите закриват хоризонтите пред личността, сочат й грешни житейски посоки и й отне
мат перспективите за пълноценно развитие.
Пътят към постигането на идеала
I. Увод
Идеалът е висшата ценност, мечтаната цел, която ни вдъхновява, това е еталонът ни за безгрешна и
надарена с най-значимите качества човешка личност, за съвършения модел на обществено устройство и за
добронамерени, честни и хармонични отношения между хората.
Теза
Пътят към постигането на идеала е повод за философски размисли и интелектуални търсения, той се
превръща в обект на изследване от различни религиозни учения и политически теории. Изживявайки своите
екзистенциални победи и загуби, всяка личност може да достигне до индивидуални прозрения за средствата
и начините, с помощта на които ще върви напред по пътя на своето развитие или пък да допринесе за раз
цвета на обществото. Преминавайки през много изпитания в хода на цивилизацията, човечеството прилага
различни подходи за реализирането на възвишени цели. Следването им изисква проява на себеотрицание,
всеотдайност, силна воля и благородство. Независимо дали идеалът е личен, обществен, или общочовешки,
осъществяването му трябва да се основава върху прогресивни, демократични и хуманни принципи.

Всяка личност е уникална и се отличава по своите емоционални нагласи, светоусещане и же
лания. Но колкото и различни да са моралните възгледи на всеки, има универсални философски
понятия и категории, които обясняват формирането на общоприети ценностни модели в опре
делени обществени контексти. Изборът на пътя към постигането на възвишени цели също е ин
дивидуален, но и той в немалка степен зависи от обществените моратни норми. Затова, когато се
стремим към бленуваните върхове, е особено важно да не се отклоняваме от общоприетите разбирания за
добро, справедливост, чест и достойнство. Колкото и примамлива да е целта, ако е постигната с цената на
нравствен компромис, на нечестни машинации, на нарушаване на нечии права, нашето постижение губи
значението си, а успехът и удовлетворението от него се превръщат в мираж. По-добре е да положим пове
че усилия, да надмогнем временните разочарования, но да имаме гордото съзнание, че осъществяването на
нашия идеал е извисило и обогатило духовно и самите нас. Разбира се. не бива да си поставяме недостижи-
ми, фантастични цели и да пропиляваме време в преследването на химери. Истинският идеал не е утопия
и може да бъде реализиран, ако му се посветим изцяло. Колкото и тежък да е пътят към него, той осмисля
живота ни. Това внушава и стихът на Пенчо Славейков от творбата ..Сърце на сърцата“ : „Пустиня е сърце
без идеал...“.

Пътят към постигането на идеала е осеян с трудности и подлага на върховни изпитания този,
който го следва, но истински достойната личност проявява решителност, непреклонност и жертво-
готовност в името на святата кауза. Затрогващ пример за това е крехката и невинна девойка Антигона,
дръзнала да се изправи срещу високомерния и жестокосърдечен тиран в зашита на изконните човешки цен
ности —„неписаните вечни божи правила“. Неповторимото обаяние на нейния образ се дължи и на това, че
тя не притежава физическата сила, воинските умения и властта на класическите старогръцки герои, но не се
страхува да рискува живота си, водена от милосърдие и човечност. Антигона изразява своето разбиране за
мисията си - „Не за вражда, за обич съм създадена“, и чрез нейните думи още преди хилядолетия Софокъл
издига най-хуманния идеал, който би трябвало да ръководи човечеството —обичта, съчувствието и разби
112
рателството между хората. Въпреки че героинята загива, тя е моралният победител в трагедията, защото
правото е на страната на доброто и състраданието към другите.
Антигона е литературен образ, но Античността ни е завещала и многобройни примери за реални лично
сти, избрали тежкия път към постигането на идеала. Сред тях се откроява смелият Спартак, превърнал се
в символ на борбата срещу безправието и робското подчинение. Легендарният тракийски гладиатор вдъх
новява и ръководи най-голямото въстание на робите срещу могъщата Римска империя. Бунтът на Спартак
е обречен заради историческия контекст, но името му остава като синоним на безстрашието, воинската
доблест и свободолюбието.
Най-ярката и въздействаща представа за мъченическия път към идеала поражда саможертвата на Исус
Христос, който понася нечовешки страдания в името на божествената си мисия. Спасителят извървява пътя
към Голгота, за да изкупи греховете на човешкия род, което е най-величавият подвиг в духовния летопис
на християнския свят.
Историята е увековечила имената на много герои, посветили живота си на свят идеал и приели съзнател
но да се пожертват за неговото постигане. Сред тях са някои от най-светлите умове на човечеството, като
Джордано Бруно, народни водачи като Жана д’Арк и Ян Хус. Българската история също помни бесилото
на Левски, кладата на Петлешков, гибелта на Ботев, Бенковски, Волов, Каблешков, опълченците на Шипка
и на още стотици герои от националноосвободителните борби и войните в защита на независимостта на
родината. Пътят към възтържествуването на техния идеал е белязан с пролятата им кръв.

Величието на идеала придава нравствена красота и значимост на неговите следовници. Техният
път към постигането му се превръща в пример за подражание и стимул за развитие за будните и
прогресивно настроени хора. Независимо дали са литературни персонажи, или реални личности, носите
лите на възвишени идеи ни сочат посоките към обществения възход и индивидуалното самоусъвършенства-
не. Такива са романтично извисените образи на борците за свобода в творчеството на Христо Ботев и Иван
Вазов, пленителните със своята доброта и човечност герои на Йовков, забележителните с духовната си сила
персонажи на Талев. Сред най-вдъхновяващите личности в съвременния свят и след смъртта си продължава
да бъде майка Тереза, която се превърна в символ на състрадание и милосърдие.
Необикновената всеотдайност, упоритост и оптимизъм, проявени от велики учени и изобретатели, са
помогнали техните революционни идеи да станат действителност. Откриватели и титани на мисълта като
Христофор Колумб, Фернандо Магелан, Руал Амундсен, Никола Тесла, Томас Едисон, Исак Нютон, Чарлз
Дарвин и Алберт Айнщайн доказват, че за човешкия гений няма граници. В днешни дни огромен е броят на
хората, които създават лекарства, изобретяват машини и технологии, търсят начини да се справим с еколо
гичните проблеми, правят възможно пътуването в Космоса.
Ярък пример за отдаденост на идеала са и много от творците на изкуството. Те се стремят да реализират
естетическите си виждания, да въплътят разбиранията си за красота, изящество и хармония и да ги направят
достояние на другите, като този процес често изисква от тях впечатляващо постоянство и воля.
Трънлив, саможертвен или триумфален, пътят към постигането на идеала е изпитание за човешката
нравственост и мерило за обществения морал. Този път става път към истината, ако бъде достоен, честен и
води към усъвършенстване и обогатяване на духовните ценности на всеки, който го следва.
ТЕСТ 4
ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА

№ точки
Ч аст 1
1. Г 1
2. Б 1
3. А) Българските творци не се поддават на милитаристичната пропаганда и отри 1
чат войната.
4. В 1
5. Б) След Съединението Княжество България увеличава територията си в нару 1
шение на Берлинския договор.
6. Г 1
7. А 1
8. В 1
9. В) Посещавайки Търново, ще видите ценни исторически паметници, свидетели 1
на различни епохи.
10. Г 1
11. A) офицерът, Николаевското, възрастта 10
Б) никого, чиито, своята, нейния
B) награден, посветили, планирали
12. Българският владетел княз Александър Батенберг издава манифест, в който 5
призовава: „Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената,
за да се бие за своето отечество и свобода“ .
13. Г 1
• От бойците зависят изходът на войната и съдбата на отечеството. Те не могат
да гледат безучастно как загиват техните другари и как врагът пресича послед
ната граница към сърцето на България (столицата).
• Войниците трябва да си припомнят, че в сърцата им бие кръвта на Раковски и
Левски.
15. Г 1
16. Б 1
• Армията е създадена наскоро и в нея липсват висши командири с добра под
готовка. Тя разполага с около 40 млади офицери и затова полковете, които се
създават, се командват от капитани.
• За разлика от многобройната сръбска армия, която е снабдена с най-модер
ното оръжие, българската войска е въоръжена със стари пушки, а униформите
и боеприпасите са недостатъчни. По-голямата част от войниците не са добре
обучени, нямат достатъчно храна и медицинска помош.
18. славен подвиг/героична саможертва 1
19. А 1
Местоположението на Сливница е стратегическо по време на войната, защото
тя е последната преграда, която защитава столицата София. Ако българските
войски бяха загубили в Сливнишката битка, сръбската армия щеше безпрепят
ствено да стигне до София и това най-вероятно щеше да доведе до капитулация
та на България и до катастрофални последици, произтичащи от нея.
Освен че стигат до Сливница, сръбските части атакуват още Трън, Белоградчик,
Кула и стигат до Видин, което показва, че тяхното неочаквано и вероломно на
стъпление се разпростира по цялото протежение на границата ни със Сърбия.
На картата е посочено името на капитан Атанас Узунов. Военното му звание
потвърждава информацията от двата текста, че командирите на българските во
енни части са били млади и неопитни капитани, но това не ги спира да победят
сръбските генерали.
Ч аст 2
21. В 1
22. В 1
23. A) трикольорен 3
Б) настоящия
B) фасадата
24. А 1
25. А 1
114
26. Г 1
27. В 1
28. Б 1
29. Б 1
30. Б 1
31. В 1
32. А 1
33. А) „До моето първо либе“ 2
Б) „Новото гробище над Сливница“
34. А-2;Б-3;В-1 3
35. с „мила усмивка“ 1
36. „Юнаци“ 1
37. метонимия 1
38. венецът 1
• Повестта е епически жанр, заемащ средно място между разказа и романа.
• За разлика от разказа сюжетното развитие в повестта е по-сложно, разгърнато
върху няколко основни момента.
Във финалната строфа на стихотворението революционното въодушевление на
лирическия герой достига своята кулминация и той заявява твърдото си реше
ние да посвети живота си на борбата в името на най-светлия идеал - свободата.
Неговият избор е представен метафорично чрез ритуалния жест - вдигането на
напивка, а епитетът „кървава“ разкрива жертвоготовността на героя и ясното му
съзнание за жестокостта на сблъсъка с вековния потисник. Напивката се свързва
символично с нещо празнично, сякаш борецът тържествено се обрича на възви
шената кауза - народното дело. Опиянението от революционния устрем е толко
ва силно, че заличава всички останали чувства, дори най-съкровеното - любовта,
чийто глас е заглушен и тя „немее“ пред мощта на пламенния патриотизъм и
свободолюбието. Това внушение произтича от цялостното идейно-емоционално
съдържание на творбата, която дава поетичен израз на концепцията, че единстве
ният достоен избор на личността в епохата на тирания е пътят на борбата.
Общо 70
Ч аст 3
Прославата на патриотичния подвиг

(Интерпретативно съчинение върху стихотворението
„Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов)
I. Увод
Подвигът е върховна проява на смелост, героизъм, нравствена сила и себеотрицание в името на благо-
родна кауза, на възвишен идеал. Героят, извършил подвиг, се превръща в образец за подражание, в символ
на духовна красота и величие.
Теза
Стихотворението на Иван Вазов „Новото гробище над Сливница“ е патетична прослава на безпример-
ната саможертва на славните български воини, дали живота си за свободата и независимостта на родината.
Поетът, който създава художествения летопис на драматичната история на България, изразява по въздейст- I
ващ начин преклонението си пред подвига на храбрите народни синове. Името на Сливница изгрява в най- I
съдбовния миг на една героична, но и трагична епопея, затова в творбата се преплитат различни емоции I
- възхищение от удивителното мъжество, непоколебимост и родолюбив на защитниците на отечеството, I
патриотична гордост и горчива скръб, породена от гибелта на стотиците храбри бойци. „Новото гробище I
над Сливница“ носи внушението, че мястото на легендарната битка е национална светиня, свидетел на не- I
вижданото извисяване на българския дух.

Творецът изобразява героите не по време на славното сражение, а след като са пролели кръвта
си и са преминали в полка на безсмъртните, за да изтъкне, че жертвата вече е направена, и да раз
крие мотивите за нея. Стихотворението започва с траурна интонация, защото воините вече са „покойни- I
ци“ и загубата за близките им и за целия народ е безвъзвратна. Но това обръщение слага началото на поре- |
дица от обръщения в градация в началото на следващите строфи, които бележат промяната в чувствата на I
лирическия говорител. Над скръбните нотки се налага тържественият тон, доминиращ до края на творбата, I
защото смъртта на героите не е обикновена, тя е проява на колективния подвиг, будещ възторг у всеки бъл- I
гарин. Метафоричният израз „вий в други полк минахте“ поражда мисълта, че образите на безстрашните I
офицери и войници са нетленни и вечни. Тя е откроена и чрез трогателното пожелание „Лека нощ“, което |
загатва за преминаването на загиналите в друга, по-висша сфера, където царят покоят и смирението. Съще- I
временно чрез определението „братски“ и чрез представените обши действия —„прегърнахте“, „легнахте“, 1
„казахте“, се акцентира върху сплотеността на защитниците, върху общата им воля да се сражават докрай |
и да не предадат отечеството.
Величието на саможертвата е подчертано чрез мотивите, довели до нея. Втората строфа на стихотво- I
рението категорично отхвърля възможността стимул за проявеното себеотрицание да бъде користна цел. I
Това убеждение на лирическия говорител е изразено чрез реторичния въпрос „За трон ли злат, за някой ли I
кумир?“. Знаците на преходна слава, богатство и могъщество, залегнали в основата на много безмилостни |
войни, са несъизмерими с героизма на доблестните бойци. Епитетите „бурливи“ и „горделиви“, с които те I
са характеризирани, напомнят за борческата дързост и целеустременост, за гордото съзнание и чувството Е
за чест на най-достойните синове на България. Метонимията „куршумът“ поражда асоциации с Ботевите |
стихове, където тя също символизира юначната гибел на бореца за свобода, и с Базовите оди от „Епопея на |
забравените“, където героите отново посрещат куршумите без страх.

Чувството на преклонение пред жертвоготовността на падналите в битката воини достига своя
та кулминация в стиховете, които подчертават, че единствено името на България вдъхновява ней
ните защитници да отдадат без колебание живота си, а подвигът им ги издига на пиедестала на
най-достойните й синове. Третата строфа е идейно-емоционалният център на творбата, защото в нея син- !
тезирано е представена историческата истина за беззаветното родолюбие на героите и те получават заслу- I
жената нравствена оценка. Само тук лирическият говорител се обръща към родината, а не към загиналите, |
за да изрази от свое и тяхно име синовната почит към нея. Реторичното възклицание „Българийо, за тебе те г
умряха, / една бе ти достойна зарад тях“ извисява образа на светинята, която вдъхновява храбрите бойци Е
за подвиг. Нейната свобода може да бъде откупена само на най-високата цена - пролятата кръв на чедата I
й. Епитетът „достойна“ е израз на дълбокото убеждение, че родината е абсолютна ценност, единствената, I
която заслужава да й посветиш живота си. Падналите в боя също са възвеличени чрез определението „до- I
стойни“ като признание за тяхното себеотрицание, за невижданото им мъжество и непоколебимост. То сви- I
детелства за романтичната изключителност на героите, защитили честта на отечеството в епичната битка. |
Изричайки с благоговение свидното име на България, воините сякаш добиват огромна мощ и решителност I
и умират за святата кауза „без страх“.
Забележителни за тази строфа са лаконичният, сдържан изказ и пестеливостта на художествени сред- I
ства. Сякаш силните чувства не позволяват на лирическия говорител да бъде многословен, и той избира I
най-красноречивите и наситени с дълбок смисъл думи, за да изрази безграничното си възхищение от подви- I
га на героите и преклонението си пред паметта им.
Въздействената сила на тези стихове обяснява широката им популярност. Те са излезли от рамките на I
творбата и са се превърнали в най-известната епитафия, изписвана върху паметниците на българските на- |
ционални герои. На възпоменателни тържества и чествания на исторически годишнини те звучат като израз в
на всенародната признателност и почит към загиналите в името на родината.

Незаслужената забрава, покрила имената на героите, засилва желанието на лирическия говори
тел да възпее техния подвиг. Патриотичната гордост, която доминира в третата строфа, отстъпва място ;
116
на болката и разочарованието на лирическия говорител, породени от липсата на памет у съвременниците
му. Тъжната картина, нарисувана с помощта на метафората „забвението цъфти“ и метонимиите „гроб“,
„сянка“, е в дисонанс с патетичния тон в предходната строфа. Образът на майките прави свят спомена за
самоотвержените войници и извежда хуманистичното послание, че колкото и справедлива да е войната, тя
води до човешки трагедии и скъпи жертви. Заедно с майките над самотните гробове скърби и поетът, който
се чувства призван да прослави безименните храбреци със своите стихове.

Подвигът на народните синове е извор на поетично вдъхновение у лирическия говорител и той
изплита венец от възторжени слова, е който увенчава образите на героите. Обръщението „Борци“
напомня за свещената мисия на защитниците, а разгърнатият славослов изрежда метафорични образи, из
граждащи панорамата на Сливнишката епопея. Отделните детайли от изображението - ревът на битката,
екотът на Витоша, храбрият възглас „Ура!“, пораждат звукови асоциации и създават ярка представа за
ожесточеното сражение. Именно съхранявайки тези звукове, в които отеква грохотът на боя, творецът няма
да позволи споменът за героите да потъне в забвение.
Поетичният венец е неувяхващ, песента, вплетена в него, навеки ще оглася родното пространство, чиито
контури са очертани чрез емблематичния образ на „българските планини зелени“. Тяхното споменаване
напомня, че във Базовото творчество се откроява култът към всичко родно, представено в различните му
проявления - история, природа, национални добродетели. И в „Новото гробище над Сливница“ са събрани
в едно цяло храбростта на народните синове, историческата победа и родната земя, която ще разнася сла
вата им. Повторението на думата „вечно“ внушава идеята за безсмъртието на българския дух и за силата на
песента, която ще увековечи подвига на героите. Лирическият говорител обаче не забравя, че този подвиг е
свързан със саможертва, затова в тържествения патос отново се прокрадват тъжни нотки чрез съчетаването
на глаголите „пей и стене“ и потискащото изображение на надгробните хълмове.
Натрупването на образи с траурна символика продължава и в последната строфа чрез контекстовия
синоним „могили ледни“. Печални чувства пораждат и изредените отрицания „не ще да чуйте веч тръба,
ни вожд, ни славний гръм“, но тези стихове, както и цялата творба, не прозвучават като реквием, защото
над скръбта доминират възхищението и патриотичната гордост. Те се открояват в експресивните епитети
„славний“, „победни“ и в метафоричната картина на тържествения марш към вечността, които придават
монументалност на колективния образ на бойците. Внушението за преклонението пред жертвоготовните
офицери и войници се засилва и чрез градацията в обръщенията, чрез които героите са не просто назовани,
а и характеризирани в началото, средата и края на стихотворението: „Покойници“, „Борци“, „Юнаци“.
Възклицанието „Юнаци, лека нощ!“ е последният емоционален изблик на лирическия говорител и в него
се съдържа финалната възхвала на загиналите за отечеството воини. Обръщението „Юнаци“ напомня за
романтичното обаяние на героите от хайдушкия епос и освободителните борби.
С цялата сила на творческото си вдъхновение в стихотворението „Новото гробище над Сливница“ Иван
Вазов прославя подвига на смелите защитници на България, като опоетизира и обезсмъртява техните об
рази. Героите, пожертвали живота си пред олтара на родината, се превръщат в ярък символ на всеотдайния
патриотизъм, безстрашието и нравствената устойчивост на българските воини, а победата на народния дух
в славната битка укрепва националното самочувствие на българина.
Цената на свободата
I. Увод
Свободата открива мечтаните хоризонти пред личността, вдъхва й увереност и чувство за значимост,
окрилява стремежите й и премахва границите пред житейските й избори. Независимостта от другите народи
издига нациите над превратностите на историческите процеси, дава им сила да отстояват своите ценности
и да вървят по пътя на прогреса.
Теза
Хората винаги са възприемали свободата като залог за достойно съществуване, като заветна цел и свое
неотменимо право. Тя има неизмерима стойност, но когато човекът или обществото са лишени от нея, те
са готови да платят висока цена, за да я постигнат. Литературата и реалността представят много примери
за будни личности, които се противопоставят на робството във всички негови проявления и се отказват от
своето лично щастие, споделено със скъпи хора, и дори от живота си в името на свободата - тази върховна
за тях ценност. Най-свещеният идеал в националната ни история е именно свободата, за нея воюват поколе
ния родолюбиви българи и се дават свидни жертви. Тя е жадувана цел и за много други народи, заради нея
117
избухват въстания и революции, водят се войни векове наред. Несломимият човешки дух във всяка епоха
издига знамето на свободолюбието и доказва, че достойнството и независимостта заслужават за тях да бъде
платена дори и най-високата цена.

Личната свобода дава възможност на човек да прояви своята индивидуалност, да даде простор
на чувствата и желанията си, да направи живота си стойностен, богат и интересен според собстве
ните си разбирания. Цената за нейното постигане обаче не бива да бъде превръщането му в егоис
тична личност с ограничен кръгозор. Съзнанието, че са господари на своята воля, е мощен импулс, кой
то зарежда хората с енергия да се движат напред, да развиват уменията и талантите си. Понякога съдбата
дарява избраниците си с привилегията да се радват на свободата, без да са положили усилия за постигането
й. Но често личната независимост има определена цена. Ако тя е свързана с лишаване от нещо материално,
преходно и не засяга емоционалния свят и моралните принципи на човека, той без съжаление и колебание
може да се съгласи да плати тази цена. Но ако трябва да се раздели безвъзвратно с част от това, което опре
деля духовната му идентичност, и да се обезличи, постигнатото не си заслужава загубата.

Свободата е най-ценното достижение на човека, затова не бива да се разменя за нещо маловаж-
но. Още по време на Ренесанса знаменитият герой на Мигел де Сервантес - Дон Кихот, изтъква в своите
звучащи като сентенции размисли нейната значимост: „Свободата е най-висшето благо!“, „Свободата, Сан-
чо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкро
вищата, които крие земята, нито тези, които таи морето“. Ако не притежаваме правото да управляваме сами
живота си, всичко в него се обезценява.
Идеята за свободата като свръхценност е намерила художествена реализация и в поемата „Изворът на
белоногата“, където поетът Петко Р. Славейков извайва един от най-пленителните женски образи, въплътил
представата за физическата и нравствената красота на българката. Героинята Гергана упорито брани своята
свобода, като не се съгласява да я замени за обещаните палати, богатство и разкош. Непоколебимостта на
девойката, която не отстъпва пред настоятелните увещания на везира, впечатлява дори турския големец и
той се прекланя с възхищение пред духовната й сила.
Зависимостта от чужда воля отнема възможността човек да се наслаждава пълноценно на естествените
човешки радости. Дори най-пламенното чувство - любовта, не може да компенсира загубата на свободата.
Това изтъква и писателят Ерих Мария Ремарк с думите: „Само свободата си не губи! Тя е по-ценна от лю
бовта“.

Личността, приела свободата като идеал, е готова да пожертва за нея своето лично щастие, да се
раздели с любимите хора и родното място и да й посвети живота си. В българската литература мотивът
за обричането на достойния и непримирим с тиранията човек на святата кауза —свободата, е интерпретиран
в поредица от емблематични творби. В нравствения кодекс на Ботевия бунтовник свободата е издигната над
всички скъпи неща, а устремът към нея заглушава интимните чувства. Героят се отрича от любовта, която
го заслепява и подхранва илюзията, че щастието в един робски свят е възможно; надмогва съчувствието към
клетата си майка и заявява убедено готовността си за саможертва, знаейки, че ще постигне мечтаната награда
—признанието, че е загинал за свободата. Базовите хъшове са измъчвани от носталгия и стоически понасят
бедността, глада и униженията далеч от близките си и родните домове единствено заради правото да бъдат
независими от потисниците. Думите на Странджата: „А като имаме свободата, имаме всичко“, обобщават
възгледите на революционерите емигранти за екзистенциалните ценности. С цялото си творчество и особено
с цикъла от оди „Епопея на забравените“ Вазов изгражда представата, че героите от националноосвободител-
ните борби са истинските светци и мъченици в българската история, защото техните страдания и себеотрица
нието им са в името на свободата. Тя е най-възвишената цел, осмисляща съществуването и борбата на геро
ите, и цената й се измерва с най-голямата жертва - живота. Затова девизът на цялата бурна епоха на Зрялото
възраждане е един: „Свобода или смърт“. Чрез него кратко, но безкомпромисно и категорично се декларира,
че за народа ни няма друга алтернатива освен свободата и не е възможно отричането от идеала.

Националната и социалната свобода са цел на всички демократични и прогресивни сили по
света, които в продължение на столетия се борят за тяхното възтържествуване и плащат за него
с цената на пролятата кръв на хиляди достойни хора. Нищо не може да угаси стремежа на онези,
чиято свобода е отнета, да отхвърлят оковите на робството. За това свидетелстват бунтовете и револю
циите, бележещи историята на много държави. Малки народи са се изправяли срещу могъщи империи,
въоръжени само с волята си за победа. Сред тях е и българският, в чиято памет са увековечени имената
18
на Перущица, Батак, Шипка, Сливница и други исторически светини, символи на масова саможертва и на
героизма на дедите ни.
Свободолюбието е определяща черта и на народа на Франция - една от държавите, които в най-голяма
степен олицетворяват духа на Европа. Сред най-известните произведения на френското изкуство е карти
ната „Свободата води народа“ на Йожен Дьолакроа, изобразяваща революционния устрем на борците за
справедливост и дадените от тях жертви. От Франция идва и малкият Гаврош, който оживява в романа на
Виктор Юго „Клетниците“ като помагач на борците за социална справедливост и свобода. Момчето събира
патрони за тях под обстрела на враговете им и загива на барикадата с песен на уста.
Най-значимото историческо събитие за американския народ пък е Войната за независимост, която по
ставя основите на Съединените американски щати. Тази война също води до многобройни жертви и доказ
ва, че народите по целия свят не се скъпят да платят за свободата с живота на своите синове. В докумен
та, провъзгласяващ победата над Великобритания - прочутата Декларация на независимостта, е записано:
„Ние считаме [...] че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуж
даеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“. В американския град Ню Йорк
се издига един от най-внушителните паметници в света - Статуята на Свободата, която персонифицира
безценното достояние на човешкия дух. Статуята е сред най-известните символи на САЩ, както образът
на Мариана - френското олицетворение на свободата, е сред националните символи на Франция. Този факт
свидетелства, че на различните континенти независимостта е издигната в култ.
За съжаление, и днес като болезнени рани върху картата на света се очертават червените точки на избух
налите военни конфликти и граждански сблъсъци, които доказват, че някои народи продължават да плащат
кървав данък, за да опазят или да извоюват своята свобода.
В зората на третото хилядолетие от Новата ера човечеството още търси спасителния път към трайното
установяване на справедливи и хуманни отношения, гарантиращи независимост и равноправие за всички
хора и нации. Но то безусловно е осъзнало, че свободата е безценна и заслужава да се отстоява с всички
сили. Затова можем да гледаме към бъдещето с оптимизъм и надежда, че със солидарните си усилия граж
даните на света ще премахнат бариерите, спиращи полета на свободния човешки дух.
ТЕСТ 5
ПРИРОДАТА

№ точки
Ч аст 1
1. А 1
2. А 1
3. Г 1
4. В 1
5. Б 1
6. Б 1
7. В) Тревната растителност по ливадите и пасищата в България има средноевро 1
пейски характер.
8. А) На Гергьовден момите и момците са се люлеели за здраве. 1
9. Нечетящият е сляп за света. 1
10. Г) института 1
11. Б) Донесох старата дървена стълба, за да откъсна най-едрата и най-зряла ябъл 1
ка в нашата градина и да й я дам.
12. A) Народното събрание; първия; възможността 10
Б) никого; чийто; своя; го
B) уведомен; нарушили; глобен
13. Вълнението около избора на тоалет за балната вечер вече започна за младите 5
дами^ иа които предстои да са абитуриентки. Дантела, дантела и отново дантела!■
- сезон след сезон. Това е една от вечните модни тенденции. Един от водещите
модаа дизайнери у нас потвърди: „И при балните рокли щрез тази годиш дан
телата отново е хит, а тя може да ви помогне да изглеждате както сладка, така и
секси = в зависимост от избора ви на модел“ .
14. Д 1
15. 5 1
16. Б
17. А 1
18. 1СрМИН 1
19. Е) Скоковете „тандем“ се извършват от височина 3500 м. а полетът с парашут |
продължава 5 - 7 минути.
20. пирамидални, забави, задълбочено 3
21. Скокът с парашут/Парашут ьч 1
22. Примерен отговор: §
Желанието иа човека да полети, датира от далечни времена. Леонардо да Винчи
дава първата идея за полет с парашут. Следват изобретяването на парашута и
първите опити за летене. Парашутът постепенно се усъвършенства. Днес се из.
ползва професионално и за удоволствие.
Ч аст 2
23. Е 1
24. A) изяьчважи 4
Б) решаване
B) построила }
Г) сгради
25. А 1
26. Е
27. А - 1
28. г
29. Б 1
*>• 1 1
31. Г 1
32. Е 1
33. В
34. В т
35. Б 1
36. Пейо Яворов 1
37. Внезапно се нарушава покоят в природата. 1
38. А - 1; Е - 3: В - 2 3
39. A) „При Рилския манастир“ 3
Б) ..Градушка“
B) ..Спи езерото“
40. Насоки за оповор: 4
• представата за природата като дом, свещено убежище, хоам:
• трйродс а като родно рос ранство;
• природата като наднационална божеетаена. ушверешшг;
• създава усещане за пъяноценност;
• пречиства и извисява човека;
• метафоричност на изказа, звукопис.
Общо 70
20
Ч аст 3
Любовта към природата като израз на възторг и подтик за философско вглъбяване

в стихотворенията „При Рилския манастир“ на Иван Вазов
и „Спи езерото“ на Пенчо Славейков
I. Увод
Досегът с природата прави човека щастлив, дава му хармония и спокойствие. Но може да го доведе и до 1
екстаз, ако е склонен да приеме възторжено всичко красиво и да изразява открито чувствата си - без да се 1
бои да покаже колко силни са те.
Теза
Такъв - неподправен, истински в начина, по който възприема прекрасното, е народният поет Иван Вазов
- авторът на едни от най-проникновените стихове за българската природа. Родолюбец и хуманист, той виж
да във всяко кътче от нашата родина райско място, където човек може да бъде щастлив. Красотата, която
го заобикаля, изпълва душата му с любов към родината, защото природата е неизменна част от представата
за родното. Така Вазов следва възрожденската традиция, като я обогатява с наблюдения върху човешката
душа и като прониква в психиката на българина. В яркото реалистично изображение на действителността и
на човека той внася и психологическа, и философска задълбоченост.
Продължител на възрожденските традиции е и П. П. Славейков, който обаче свързва българското с иде
ята за човека въобще. Като го превръща в център на своето творчество, той създава представата за чистата,
хармонична, цялостна личност, търсеща своето щастие в мига на сливане на разнопосочни, дори противо
положни състояния както в природата, така и в собствената си душа. И двамата автори - и Патриарха на
българската литература, и Жреца воин, проправят идеята, че красотата на природата прави човека щастлив.
Те тръгват от идеята за националното, за да го превърнат в общочовешко.
И. Аргументативна част

В стихотворението „При Рилския манастир“ Вазов е привлечен от движението в природата.
Естественият живот му вдъхва спокойствие и нови сили. Поразяващите сетивата му величествени
гледки събуждат творческото му вдъхновение. Чувството, което поражда у него досегът с природата,
достига до пантеизъм - възторг, прерастващ в боготворене на родната земя. Пръв в българската литература
той не само описва природата, но и прониква в дълбочината на изживяването, когато човек се слива с нея.
За него природата е родно пространство, дефинирано географски чрез названията на различни планини и
върхове - Еленин връх, Бричебор, Царев връх. Впечатляват го гигантските размери, величието на природ
ните обекти. Чрез тях той гради представата за големия български дом. Изразът „Сега съм у дома“, с който
започва всяка строфа на стихотворението „При Рилския манастир“, е лайтмотивът в творбата.
Лирическият говорител в стихотворението е привлечен от живота в природата, от движението в нея:
„гори високи, диви шумят“, „потоците, кристални и пенливи, / бучат - живот кипи на всичките страни“.
В тази изпълнена с динамика и богатство от звуци картина Азът намира топлината и спокойствието, кои
то търси. Поетът сравнява природата с „майка нежна съща“ и чрез нейната прегръдка изразява съкровеното
чувство на любовта. За него това е място, което не само дава спокойствие, но и отваря възприятията за нови
усещания, непознати досега. То възстановява творческите сили на поета и той придобива възможност да
проникне в света на дивата природа. Пред читателя лирическият герой споделя, че започва да разбира „на
леса любовний тих привет“, че разговаря с небето и земята и се слива напълно „във техния живот“. Това го
прави „честит“, щастлив, умиротворен.
„В сърцето на Рила“ е идеалният свят за Базовия лирически герой. Сърцето е символ на доброта, любов,
благородство. Тук няма „световни злини“ и тревоги. Лирическият Аз се чувства пречистен: „усещам се
добър, почти невинен веч“.
Заобикалящата го действителност му влияе и той се променя - изпълва се с благоговение. Песните и молит
вите изразяват неговото чувство на благополучие и удовлетворение. В това състояние на духовна вглъбеност
се ражда и желанието за творчество, идва вдъхновението, а след него - и философското проникновение:
...и моят ум фьркат
блуждае в хаоса, до господа отива,
на мирозданието във тайните се впива.
Природата позволява на Базовия човек да разгърне творческите си възможнос ти и да постигне дори '
немислимото - да разгадае тайните на битието. „Не съм тук странен гост“ - изповядва героят, чувствайки
се част от космическия свят. Той е щастлив, защото е постигнал своя идеал:
Природата всегда, пд буйната природа,
що пълни я живот, исум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост.
Чрез епитетите „величествен“ и „прост“ поетът пресъздава идеята за сложността на задачата да се опоз- I
нае мирозданието. Познанието засилва още повече чувството на преклонение и то избухва във възгласа:
Пдклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Нам. бездни, висоти! Нам, гледки великански!
Чрез образите на огромните по размер природни обект и композицията се затваря и още веднъж се вну
шава идеята за величието и нсобятността на природата. Лирическият субект достига до философския извод, т
че човекът е само частица от огромния свят. Самият той с „участник в Рилский хор“, хармонично вписал се *
във вселенския мир.
В края на творбата логично идва признанието на Базовия човек, че „в величествените обятия на Рила" •
иска да прекара остатъка от живота си и да дочака края си. Мотивът за смъртта насочва към мисълта за |
неизбежния завършек на всеки живот и внушава идеята, че когато това е живот, Изпълнен със събития и *
смисъл, той С е слива с величието на вечността.
Втора подтеза й аргументация

Продължител на най-хубавите традиции в нашата литература, П. П. Славейков също изразява
възхищението си пред красотата на природата, като едновременно с това се вглежда в сложния
свят на лирическия субект. Неговият герой възприема природната картина като възможност да се
потопи в истинския свят на сложно преплетени емоции. Този свят е изпълнен както с осезаемата
тишина в природата, която ражда бляна за щастие, така и с копнежа на лирическия Аз по тиши
ната и спокойствието. Сложната загадка, наречена живот, П. П. Славейков пресъздава, придавайки й 1
простота чрез краткостта на поетическата форма. Неговите миниатюри, събрани в стихосбирката „Сън за I
щастие“, са образец за словесно изкуство. В стихотворението „Спи езерото“ е пресъздадена само пейзажна .
картина, зад която прозира образът на субективния свят- на лирическия герой.
Рисувайки с думи езерото и буките, авторът сякаш си играе с пространственото отношение между тях 1
- те ту се срещат, ту се разминават и накрая окончателно се събират. Събира се в себе си и лирическият
субект, открил своята цялост.
Спокойствие й хармония се излъчва от картината, обрисувана в първата строфа:
...в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сАнки.
Погледът на художника „се движи“ от стволовете, но клоните, преминава в езерото и се спуска в глъби- ^
ните му. Но тишината продължава само миг, защото твърде бързо - още с началния стих на втората строфа, ?
в творбата се внася мотивът за движението: „треперят, шепнат белостволи буки“.
Поривът, изразен с движение и звуци, обаче среща замръзналата неподвижност на заспалото езеро: „а !
то, замряло, нито трепва...“. Сложността се открива както в противоположните състояния, така и в общото I
между тях, което идва от излъчването на красота в краткия миг на единението. Близкият звуков състав на ;
думите „треперят" и „трепва“ едновременно и сближава образите на буките и езеро то, и откроява различи- \
ето помежду им.
Финалните стихове в „Спи езерото“ изразяват идеята за случващото се сливане - отроненият лист пада I
и от досега му с неподвижната повърхност на езерото се създава малка вълничка - „дълга“. Поантата ;
внушава мисълта за възможното сближаване на противоположностите. В нея откриваме оная особеност
на Славейковото творчество, която дава основание па Никола Георгиев да го определи като „поезия на
сложната простота".
В творчеството С и Иван Вазов и Пенчо Славейков повдигат въпроса за „сложна та простота“ на хармо-
нията в света на преживяването, породено от красотата на природата, като откриват ценността на баланса •
между възторжените чувства и философското вглъбяване, между предметната конкретност и одухотворя- -
вансто й чрез свързване със субективния свят на човека.
122
Досегът до природата - пречистване, извисяване

и разтваряне във всемира
I. Увод
„Поклон на теб, природо, създание необятно, / на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно...“ - това
е възторженото възклицание, което отеква във Базовото сихотворение „Към природата“. Народният поет е
изразил това, което всеки чувства, когато се усети част от мирозданието - потопен в света на прекрасното,
зареден с космическа енергия.
Теза
Човек отива сред природата тогава, когато иска да намери спокойствие и вътрешна хармония. Тя е
спасението от житейските разочарования; пристан, където може да бъде възстановено вътрешното равно
весие; място, което подтиква човека да осмисли грешките си и да пожелае промяна, да постигне духовно
пречистване и извисяване. Отиваме сред природата и когато искаме да изживеем върховното щастие от
разтварянето във всемира, да почувстваме себе си като част от космическото цяло, да се потопим в безкрая
и да попием силите, които Вселената ни дава.

Когато човек усети, че хармонията в неговия свят е нарушена, че духовните му устои се разко
лебават, че стойността на идеалите му е поставена под съмнение, той може да отиде сред природа
та, за да остане насаме със себе си и да потъне в размисъл за това, което му се случва. Величието й
създава у него нагласата да възприема себе си не като център на Вселената, а като малка част от нея, да се
подчини на законите й и да се преклони пред нейната сила и власт. Такова послание носят творбите на мно
зина майстори на словото, които имат дарбата да изразят благоговението си пред природата и да направят
възможно и читателят да съпреживее блаженството, което им носи съприкосновението с нея. Достатъчно е
да си припомним искрения възторг от чудесата на природата, който споделя в пътеписите си Щастливеца,
или преклонението на Вазов пред красотата на отечеството, сбрало ведно „хляб, свила и рози“, за да се
усетим и ние запленени от истински прекрасното.
Като Базовия лирически герой и днешният човек може да се почувства защитен и обичан, когато е в
„лоното на Рила“ —в сърцето на българската планина. Там, където връзката му със земята, с родината, със
света е най-силна и където може да каже: „Сега съм у дома“. Природата те провокира напълно да отвориш
душата си за красотата и да почерпиш творчески сили и вдъхновение. Природата разкрива тайните си пред
всеки, който има сетива да усети величието й и потопен в нея, да търси отговор на сложните екзистенциални
въпроси и да разгадава тайните на живота. Тя вдъхновява, превръща го в творец.

Тишината и спокойствието, които властват в царството на природата, подтикват човека да раз
мишлява над значими житейски въпроси, да постигне философска вглъбеност. Такова е въздейст
вието на картините, които съзерцава Пенчо-Славейковият лирически човек в „Сън за щастие“ - наниз от
великолепни пейзажи, в които има и слънце, и дъжд; и светли дни, и звездни нощи; и бури, и покой. Зад тези
пейзажи чувствителната душа може да „види“ всички емоции, които дават живот на човешкия свят - радост
та и разочарованието, трепетния копнеж и мъдрата умиротвореност.
Като модерния човек в стиховете на П. П. Славейков, и днешният мислител може да попие вдъхновение
от пълното сливане с природата. Досегът на човека до природата развива способността му да я наблюдава
детайлно и да прониква дълбоко в същността на нейния кръговрат. Между покоя и движението, между
мисълта и чувството човек намира себе си. В лекото съприкосновение между отронения лист и водната по
върхност, в едва забележимото „сепване“ на покоя е красотата на изживяването. В мимолетното и вечното,
в тяхната взаимна връзка се крие тайната на човешкото битие.
Слял се с природата, човек се чувства спокоен, умиротворен, обичан и обичащ света, но в същото вре
ме вдъхновен и вглъбен, достигащ чрез всичките си сетива до дълбочината на философските прозрения за
истината и живота.
ТЕСТ 6
ЛЮБОВТА

№ точки
Ч аст 1
1. Г 1
2. А 1
3. Б 1
4. В 1
5. Г 1
6. Б 1
7. А 1
8. спонтанни 1
9. неутолимия 2
10. студенти 2
11. си 2
12. автори 2
13. Спомняйки си за Димчо Дебелянов, един от неговите почитатели разказва: 5
„...имаше нещо непреодолимо, нещо, което го отличаваше, окръжаваше го с ле
генда, отделяше го от видимия и го тласкаше към невидимия свят. И колкото
съпротивата срещу този зов на висшите сили бе по-упорита, толкова повече
растеше вътрешната драма, раздвоението между него и света^.
14. Г 1
15. В 1
16. в 1
17. г 1
Серотонинът повишава двигателната активност. Еуфоричните усещания по вре
ме на и след интензивно бягане са резултат от прилива на ендорфини. Физи
ческите упражнения подобряват обмяната на веществата и с това помагат за
производството на „щастливите“ хормони.
Фактът, че един от най-престижните университети в света е организирал курс на
тема „Психология и щастлив живот“, свидетелства за важността и актуалността
на проблема според учените. С цел курсът да бъде достъпен за повече хора,
той е безплатен и онлайн, което още веднъж доказва загрижеността за доброто
психическо състояние и настроението на хората. Изключителният интерес към
този курс, който става най-популярният в историята на университета, показ
ва, че съвременният човек осъзнава значението на проблема и е мотивиран да
направи живота си по-щастлив и пълноценен. Самата тема на курса акцентира
върху това, че щастието е индивидуална категория и всеки може да допринесе
чрез промяна на собствените си нагласи за подобряване на самочувствието си и
повишаване на удовлетворението от живота.
В Текст 1 са представени фактори, които са свързани с физическото състояние
на човека и са резултат от биохимични процеси, а в Текст 2 факторите са соци
ални и зависят от обществените отношения и държавната политика.
Сред начините за подобряване на емоционалното ни състояние доминират фи
зическите дейности, защото те стимулират производството на хормони на щас
тието, а също така повечето от тях са свързани с пребиваване сред природата.
124
Относителният дял на дейностите, при които има възрастови ограничения, е ма 6
лък, което показва, че можем сами да повишаваме настроението и емоционал
ния си комфорт през различните житейски периоди. В най-голяма степен със
социалната реализация на човека е свързано постигането на успехи, когато се
отнася до професионалната сфера и обществената дейност.
Последният въпрос изисква лична позиция.
Ч аст 2
22. дестинации 1
23. A) подобаващ 3
Б)кампании
B) просперитета
24. В 1
25. В 1
26. Б 1
27. Б 1
28. А 1
29. Г 1
30. А 1
31. В 1
32. г 1
33. Б 1
34. А 1
В „Аз искам да те помня все така“ външният вид на девойката само е загатнат,
като чрез епитети и детайли се акцентира върху нейната немощ и скръбно нас
троение. В „Колко си хубава!“ подробно са изброени детайли от портрета на
героинята, които представят нейната физическа красота и обаяние.
Аз-формата е използвана за по-въздействащо разкриване на копнежите и сър
дечните трепети на героинята, а чрез ние-формата се внушава идеята, че любов
та й ще бъде споделена и двамата влюбени заедно ще преживеят вълнуващите
моменти, за които се споменава в стиховете.
Смисловата рамка акцентира върху желанието на лирическия Аз да съхрани
чрез спомена любовта си и да не позволи тя да угасне без следа.
38. Жанрът е елегия. В нея доминират чувства като скръб, тъга, безнадеждност. 2
39. А -3 ;Б -1 ;В -2 3
И в двете творби лирическият Аз съзерцава красотата на любимата, която буди
у него възхищение и опиянение. Физическата прелест на героинята е обрисува
на чрез детайли от нейната външност - ръце, очи, коси, като в „Колко си хуба
ва!“ те са само изброени във възклицателни изречения, изразяващи възторга на
влюбения, а в „Писмо до теб“ са представени с образни метафори и сравнения,
загатващи за романтичната, мечтателна душевност на героя. Императивната ин
тонация, която се среща и в двете стихотворения, разкрива стремежа на Аза да
открие взаимност на любовта си и тя да бъде изживяна истински, а не да остане
несбъдната мечта. Долавя се внушението, че щастието може да бъде постигнато
само чрез споделените чувства и че обичта прави света красив и хармоничен.
Двамата поети напомнят, че любовта е светлината, която озарява вътрешния
мир на човека, като Дамян Дамянов изтъква, че без нея животът е тъмен, студен
и безрадостен.
Общо 70
Ч аст 3
Любовта - споделена мечта

(Интерпретативно съчинение върху стихотворението „Посвещение“ на Петя Дубарова)
I. Увод
Поезията на Петя Дубарова пресъздава различни нюанси на най-красивото и завладяващо чувство - I
любовта. Магията на обичта е представена и в стихотворението „Посвещение“, което носи отличителните I
черти на индивидуалния стил на поетесата: емоционална наситеност, искреност на споделеното вълнение, I
оригинално отражение на реалността и въздействаща метафорична образност.
Теза
Основното внушение в творбата е, че любовта е мечта, споделена между двамата влюбени. Лирическата I
героиня е младо момиче, чиято самота превръща света в мрачно и студено място. Тя е изпълнена с копнеж I
да срещне любимия, надарен от фантазията й с всички привлекателни и желани качества, и той да откликне I
на нежните й чувства. С преобразяващата сила на обичта си те заедно ще заличат всички страхове и тревоги I
и освободени от тежестта им, ще изживеят вълнуващи моменти на общо щастие. В мечтите си героинята I
вижда идилична картина на споделените трепети и радости, които ще озарят живота със светлина и красо- I
та. Девойката се надява, че блянът й ще се превърне в реалност и заедно с любимия ще изпита радостта от I
взаимните емоции и от следването на един общ път.

Началото на лирическата изповед рисува една въображаема картина, в която са визуализирани
безпокойството, страховете и драматичните душевни терзания на героинята, чийто емоционален
свят все още не е стоплен от споделената любов. Още първият стих чрез епитета в израза „студените I
нощи“ поставя акцента върху чувството за самотност на младото момиче, а необичайните за едно любовно I
посвещение метафорични образи, които следват, пораждат тягостно усещане. Аз-формата откроява дълбо- I
ко субективното възприемане на света, пречупен през погледа на една девойка с романтични душевност и I
богата фантазия. Персонифицираните образи на съня и луната се срещат често в символистичната поезия, I
където заедно с нощта създават атмосфера на тайнственост и тревожност. Но тук сънят е характеризиран I
по различен, шокиращ начин - той е „пиян“ и „се търкаля“ на тавана. Това променя изцяло впечатлението за I
света на лирическата героиня, изпълнен не със сладостни нощни копнежи и нежни вълнения, а с тревожност I
и напрежение. Мрачното настроение се засилва и чрез образа на луната, която „тъмнее от грях“. Спомена- I
ването на греха въвежда нов мотив - за възможното безчестие и падение, съществуващи като евентуална I
заплаха във всеки момент от живота на човек. Абстрактната картина, родена във въображението на лири- I
ческата героиня, още повече заприличва на кошмар, след като се допълва от будещия зловещи асоциации I
метафоричен образ на увисналия момичешки „страх, /обесен на острия ръб на нощта“. Така окончателно се I
затваря рамката на описанието на нощните тревоги и страхове на девойката, от които тя търси избавление I
чрез любовта.

Героинята се опитва да се отърси от своите терзания, като се потапя в красивия свят на мечта
та, в който изплува бленуваният образ на непознатия любим. На фона на потискащото изображение в I
предишните стихове романтичният жест - подаването на ръка, придобива едновременно значението на зов I
за спасение, на молба за разбиране, на израз на взаимност и обещание за искреност и вярност. Внушението I
за нежност и невинност на момичето, което копнее да бъде обичано и закриляно, се засилва с помощта на |
епитета в израза „бледа ръка“. Вниманието на героинята е привлечено от един определен младеж и въпреки I
че той е наречен „непознат“, детайлите, с които е обрисуван в разгърнатата характеристика, която следва, I
загатват, че става въпрос за конкретна реална личност. Поредицата от епитети —„смугло красив, / потаен [
и питомен, жаден и див“, извайват един интригуващ образ, въплъщаващ различни качества, напомнящи в I
голяма степен за героите от любовните романи в световната класика. Описанието придава на любимия чара Е
на загадъчност, екзотичност, на човек с пламенна натура и авантюристичен дух. Разбираемо е, че обек- 1
тът на мечтите на чувствителната девойка не би могъл да бъде непривлекателен, безинтересен и скучен. I
Уточнението, че младежът е на деветнайсет години, подкрепя предположението, че образът има конкретен I
126
прототип, но следващите щрихи от характеристиката му - „всичко опитал и всичко видял , създават по-
скоро обобщена, хиперболизирана представа за човека, достоен да спечели любовта на героинята. Към
нея се допълват и следващите качества, приписани на любимия - „подвластен на никого, ничий, сам свой, /
но тръгнал към мене и истински мой“. Така този, към когото е устремена лирическата героиня, все повече
добива чертите на рицаря - млад, с непокорен дух, преодолял изпитания и натрупал житейски опит, горд и
независим, предан и честен. Благородната фигура на рицаря, който закриля слабите и остава верен на своя
та дама за цял живот, напълно съответства на красотата на съкровените пориви на девойката. Тя е в унисон
и с детайла, чрез който представя себе си героинята - бледата ръка, напомнящ крехкостта и изяществото на
дамите от времената на рицарството.
Следващите стихове обаче внасят повече сърдечност и момчешка искреност в образа на героя и той §
става по-пълнокръвен и правдив. Деветнайсетгодишният младеж е претърпял провали и изглежда напълно 1
правдоподобно, че е плакал, че е допускал грешки. Това го прави дори по-земен и симпатичен. Но обсто-
ятелството, което в най-голяма степен очарова и трогва лирическата героиня, е, че той е съхранил за нея §
своята „нежност момчешка“. Това създава между двамата задушевна, интимна връзка, стоплена от диха- 1
нието на нежността. I
Трета подтеза и аргументация р

Чувството, че и любимият й изпитва към нея искрена обич, вдъхновява героинята да разка
же пленителна приказка за споделеното щастие, за мечтаните моменти, които двамата заедно ще
изживеят. Вярата в неговата преданост я преобразява, прави я по-силна и горда. Това е изтъкнато чрез |
промяната в описанието на ръката й - от „бледа“ тя става „властна“. Като се има предвид, че от външността
на девойката е представена само ръката, която е една от най-често използваните метонимии, явно е под- 1§
чертана метаморфозата, настъпила с нея под въздействието на любовта. Крехкото момиче се е превърнало |
в уверена, изпълнена със самочувствие личност, способна да вдъхне смелост и на по-силния и закален в |
житейските изпитания младеж. Момичето е убедено: „...единствено с мен ще си толкова смел“. Заловени I
ръка за ръка, двамата ще поемат към своето съвместно приключение. Императивната форма „Ела!“ показ- |
ва, че героинята вече е инициатор на действията им. От този момент до края на стихотворението с помощта |
на формите за бъдеще време е пресъздадена мечтата й за общите им преживявания. Лирическият „Аз“ се ||
превръща в „Ние“, защото любовта е преди всичко духовно сливане, единство на чувства и възприятия. ||
Заедно двамата вече са достатъчно силни да се преборят със злокобните сенки от виденията на девойката I
и да възстановят хармонията в нейния свят. Ще измият греха от лика на луната и тя ще засвети в целия си Ь
блясък. Ще премахнат завинаги призраците на страха, тревогите и безпокойството. Така благодарение на I.
любовта ще изживеят катарзис, който ще пречисти и извиси и двамата.
Спуснали завинаги завесата над тягостните терзания, влюбените ще изживеят мечтаното щастие. С |
волна песен ще пригласят на гръмкия „корабен глас“, разнасян от морския вятър. Образът на „морската Щ
нощ“ се появява като контрапункт, като опозиция на студената и мрачна нощ от първите стихове. Контрас- I-
тът между двете картини се дължи на това, че в началото героинята е самотна, а сега е окрилена от вза- |
имната обич. Промяната в светоусещането й се отразява върху всичко, което я заобикаля. Родният град, 1|
пространство на любовта, е наречен топло и фамилиарно „добрия Бургас“. Идиличната история продължа- |
ва с идването на новия ден - символ на новото начало, на общия път на влюбените. Появата на слънцето |;
окончателно променя светлинния фон на изображението и възвестява, че пред щастието на двамата няма |
прегради. Като най-висшето божество, то ще ги обсипе с „благодат“. Значението на тази дума обобщава |§
всички блага, с които ни дарява съдбата. Тя загатва за безоблачното, несмущавано от нищо щастие, което |:
ги очаква. 1
Последните два стиха изпълняват ролята на поанта, като акцентират върху силното желание на девой- |
ката мечтата й да се сбъдне. Тя вярва, че избраникът на сърцето й от реалността ще бъде още по-прекрасен |
от този, когото е срещнала в мечтите си. Епитетите „усмихнат, смутен“ разкриват щастието и вълнението §■
на героя, който ще превърне в реалност копнежите на влюбеното момиче. Ликуващата радост от откритата 1
и споделена любов придава празнично и оптимистично звучене на финалната картина.
Заглавието на стихотворението насочва към идеята, че спонтанната и искрена изповед на лирическата I:

героиня е посветена на любим човек, с когото тя споделя мечтата си за нежна и предана обич, за очаквано |
щастие. Творбата носи посланието, че любовта изпълва живота ни със светли надежди, красота, жизнера- I'
дост и романтика.
127
Красотата - извор на вдъхновение и щастие
I. Увод
Красотата е великолепен дар от природата, който можем да открием в разнообразните й творения. Въз
хищението от нещо прекрасно, неговото естетическо възприятие и стремежът да бъде пресъздадено, запа
зено и споделено с другите, са довели до възникването на изкуствата.
Теза
Хората винаги са усещали удоволствие от съприкосновението със съвършеното и пленителното във
всичките му проявления. Хилядолетия наред творците са се вдъхновявали от физическата красота и са я
описвали с думи, изобразявали са я на живописното платно, въплъщавали са я в статуи. Много от безсмърт
ните шедьоври на изкуството представят именно идеала за човешко обаяние през отделните епохи. Омай
ната прелест на природата, нейното богатство и божественото й величие също са сред любимите теми на
поети, писатели и художници. Самите произведения на изкуството радват сетивата ни и вълнуват сърцата
ни със своето очарование, изящество, хармония и с вложената в тях фантазия. Красотата е извор не само на
вдъхновение, но и на неповторима радост. Нейното съзерцание буди у нас възторжени чувства и ни дарява
несравнима наслада.

Красотата е сред най-ярките характеристики на човека. Тя го отличава от другите и силно привли
ча вниманието им. Нейната покоряваща сила поражда възхищение, симпатия и любов, вдъхновява
създаването на прекрасни творби и извършването на подвизи. Още в Античността хората се прекланят
пред физическото съвършенство и го обожествяват, извайвайки образите на олимпийските богове, които са
надарени с вечна красота и младост. Сред най-почитаните от тях е богинята на красотата и любовта Афроди
та. Митът за хубавата Елена, обещана на Парис от Афродита, носи посланието, че именно женската хубост и
любовта са първопричината за Троянската война. На прекрасната богиня е посветено едно от най-известните
произведения на старогръцкото изкуство - статуята на Венера Милоска, смятана и до днес за образец за жен
ско съвършенство. Древността издига като идеал съчетанието от телесна красота и добродетелност - калока-
гатията, която е в основата на човешкото развитие. Тази епоха ни завещава и примери за съвършена мъжка
фигура чрез статуите на богове и герои като тази на Аполон Белведерски.
Славяните, също са се прекланяли пред очарованието на жената, въплътено в образа на Лада - богиня
на красотата, младостта и радостта.
И за великите ренесансови творци пленителната външност е източник на вдъхновение, за което свиде
телстват забележителни живописни платна, като „Раждането на Венера“ на Сандро Ботичели, „Даная“ на
Тициан, „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи и др.
Най-богато отражение на магията на физическата красота откриваме в литературата. Знаменитият ан
глийски драматург и поет Уилям Шекспир например е създал незабравими образи, превърнали се в символи
на женската хубост - Жулиета, Офелия, Дездемона. Богата е галерията от литературни героини, покорява
щи със своето обаяние. Сред тях са Татяна Ларина от „Евгений Онегин“ на Александър Пушкин, Наташа
Ростова от „Война и мир“ на Лев Толстой, Ребека и Роуина от „Айвънхоу“ на Уолтьр Скот, кралица Марго
от едноименния роман на Александър Дюма-баща, Есмералда от „Парижката Света Богородица“ на Виктор
Юго и много други.
Българската литература също се гордее с богатство от образи на жени, които завладяват читателя с
красотата си: Рада от „Под игото“, Катерина и Ния от „Железният светилник“, Рада от „Шибил“, Шакире от
„Песента на колелетата“, Албена от едноименната творба, Христина от „Ветрената мелница“, Елисавета от
„Крадецът на праскови“, Ирина от „Тютюн“.
Някои от най-талантливите ни поети, като Пейо Яворов, Пенчо П. Славейков, Димчо Дебелянов, Дамян
Дамянов, Христо Фотев, създават вълнуващи творби, вдъхновени от очарованието на любимата.
Красотата е благословия. Дареният с нея носи със себе си радост, а очарованието му сякаш озарява света
около него. Чувството, която тя пробужда, подтиква повествователя в разказа на Йордан Йовков „Песента
на колелетата“ синтезирано да оцени как завръщането на Шакире променя живота на Сали Яшар, и да стигне
до една от философските тези, вложени в творбата: „Колко радост донесе тя в къщата му!... Не, с много неща
може да надари бог някого, но няма по-голям дар от хубостта. Каквото кажеше Шакире, беше хубаво, каквото
направеше, беше добро“. Посланието, вложено в Йовковия разказ, е валидно и за реалния живот - общуване
то с хора, които излъчват красота, ни изпълва с особено удоволствие и поражда у нас положителни емоции.
128
Втора полтеза и аргументация
Божествената красота на природата също е неизчерпаем извор на вдъхновение, на виталност и
оптимизъм. Както творците, така и обикновените хора търсят в досега с природата наслаждение,
жизнерадост, духовно обогатяване и просветление. Разнообразните проявления на нейната прелест пре
дизвикват възхищение у този, който притежава сетива за тях. Тя е най-великият и недостижим художник,
ваятел, архитект и композитор. И най-миниатюрното, и най-грандиозното й творение удивяват със своето
съвършенство. Искрящата белота и ефирност на снежинката, кристалната чистота на капката роса, неж
ността на цветята будят у нас не по-малко възторг, отколкото синевата на небесата, блясъкът на звездите,
могъществото на планинските върхове и безбрежността на океана. Усетът към красивото е изначално за
ложен у човека и затова още в далечното минало той се е опитвал да изобрази това, което го е впечатлило.
В рисунките по вази и амфори, в украсата на древните храмове и дворци неслучайно са вплетени елементи
от флората и фауната.
С развитието на живописта интересът към красотата на природата се засилва и тя се превръща в една от
любимите теми за художниците от всички епохи. Сред най-известните картини в света са натюрмортите и
пейзажите на Винсент ван Гог и импресиите на Клод Моне. В българското изкуство се открояват пленява-
щите със своя колорит композиции на Владимир Димитров —Майстора, който представя очарованието на
българката на фона на цъфнали или отрупани с плод дървета или разкошни цветя.
Великолепието на природата вдъхновява най-забележителните български поети и писатели да създадат
вълнуващи творби. Значителна част от творчеството на Иван Вазов е посветена именно на несравнимата
красота на родната земя. Достатьчно е да прочетем стихотворението „При Рилския манастир“, пътеписите
„Утро в Банки“ и „Розовата долина и Тунджа“, за да добием представа за преклонението на Патриарха на
българската литература пред „божествената хубост“ на отечеството. Ярък пример за чувствата на поета е
творбата „Към природата“, която започва със следните стихове:
Поклон на теб, природо, създанъе необятно
на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,
на твойта вечна младост и вечна красота...
Възхищението от красотата на природата намира израз и в пътеписите на Алеко Константинов, в пое
зията на Пенчо Славейков и Кирил Христов. Едно от най-емоционалните пейзажни описания в българската
литература е изображението на Ниагарския водопад в пътеписа на Алеко „До Чикаго и назад“. Авторът
не само обожава природата, но и с виртуозно майсторство пресъздава нейната изключителност живо, ди-
намично, в цялото й великолепие от багри и форми. Алеко изразява своето опиянение от ослепителната,
неземна красота на природния феномен, която изпълва хората с благоговение, сякаш са изправени „не пред
творението божие, а пред самия бог“.

Красотата на произведенията на изкуството също носи вдъхновение и радост. Естетизираното
отражение на реалността въздейства върху сетивата, омайва въображението ни, буди различни
асоциации и чувства. Светът нямаше да е същият без съкровищата, създадени от творческия гений на
човека. Те ни помагат да формираме представите си за красота, съвършенство, хармония, грация. Когато
човек разгледа шедьоврите на Леонардо да Винчи, Микеланджело, Донатело, Рембранд и много други не
надминати творци на живописта, остава пленен от магическата сила на изкуството.
В романа „Железният светилник“ писателят Димитър Талев описва с нескрито възхищение дървения
кръст, изработен от Рафе Клинче: „...сякаш беше изплетен не от дърво, а от тънки копринени или златни
нишки - така прозрачен, лек и сияещ изглеждаше той в ръцете на майстора“. В романа намира място и въз
действащото описание на другата творба на резбаря - иконостаса, който е обрисуван подробно с оглед на
важното си значение за смисъла на творбата.
Истинският Рафаилов кръст е признат за едно от най-забележителните произведения не само на българ
ското, но и на световното изкуство в областта на дърворезбата. Когато той е представен на изложба в Па
риж, френските вестници пишат, че двамата знаменити съвременни художници Пабло Пикасо и Салвадор
Дали са видели кръста и са останали изумени от тази безценна творба, дело на българския монах.
Възприемането на красотата е индивидуално, но няма съмнение, че тя е едно от най-ценните неща в

света, който ни заобикаля. Докосвайки се до нея, ние се чувстваме по-щастливи и по-богати духовно. Ес
тествена или родена от въображението на някой творец, красотата е идеал, който ни вдъхновява, радва и
пренася в сферата на прекрасното и възвишеното.
ТЕСТ 7
ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА

№ точки
Ч аст 1
1. А [ 1
2. Б 1
3. А 1
4. В 1
5. Б 1
6. А 1
7. В 1
8. неизменно 2
9. убежище 2
10. опоненти 2
11. своя 2
12. решили 2
13. В една своя статия писателят Елин Пелин разкрива: „Преди да почна да пиша, 5
аз винаги съм търсил един познат сюжет. Той трябва да бъде напълно узрял в
главата ми и с този сюжет, вече така познат и изяснен на мене, аз търся да кажа
нещо...
Препоръката, която искам да дам на нашите млади писатели, е, че те трябва ви
наги да знаят, че пишат за живи хора“ .
14. Г 1
15. В 1
16. Б 1
17. Г 1
18. XIII век 1
Зографът е нарушил правилата, господстващи векове наред в религиозните сте
нописи/отхвърля ограниченията на църковната догма. Той не се съобразява със
строго определените норми, наложени от канона при изображението на човеш
ките лица.
Българският майстор създава живи, реалистични/пълнокръвни, правдиви обра
зи, различни от аскетичните, безизразни ликове на светците. Делото му е прогре
сивно, новаторско и е в духа на ренесансовата концепция, която се появява век
по-късно. Произведенията му свидетелстват за неговата гениалност и дързост.
Българските паметници, признати от ЮНЕСКО за световно културно наслед
ство, датират от Античността и Средновековието, което показва, че нашият народ
е наследник на древни култури и е продължител на забележителни традиции в об
ластта на архитектурата и изкуството. Някои от паметниците са създадени от тра
ките и древните гърци, които са сред най-старите цивилизации и представляват
люлката на европейската култура. Постиженията на елините в изкуството, наука
та, общественото устройство и техните хуманистични и демократични идеали са
образец и извор на вдъхновение през Ренесанса и в следващите епохи, което изди
га значението на България като един от центровете на европейската цивилизация.
Списъкът включва паметници, разположени по цялата територия на България
- от Бояна на запад до Несебър на изток. Така цялата карта на страната ни е
изпъстрена с архитектурни, исторически и културни ценности, което особено
благоприятства развитието на туризма у нас.
130
Ч аст 2
22. изражение 2
23. A) изключителното 3
Б) изпреварва
B)автентични
24. Б 1
25. Б 1
26. Г 1
27. В 1
28. Г 1
29. А 1
30. Б 1
31. В 1
32. А 1
33. А 1
34. В 1
В „Спасова могила“ е интерпретирана темата за християнската вяра и религи
озното упование във всемогъществото и милосърдието на Бог, а във „Вяра“
са представени оптимизмът и непоколебимото убеждение на героя, че идва по-
светло, добро и хуманно бъдеще.
Поетът е използвал въздействащ метафоричен израз, който създава представа
за тежкия, безмилостен и груб живот, притискащ с железните си лапи угнетени
те и онеправдани хора.
Видението на Монката разкрива невинната, чиста и мечтателна същност на мом
чето, изпълнено с наивно упование в поверието за чудодейното изцеление. Пле
нителните образи и картината на неземно щастие, нарисувани от фантазията на
болното сираче, пораждат трогателното внушение, че спасението е постигнато
в един по-висш свят, където то е намерило покой, майчина топлина и хармония.
Стихотворението „Вяра“ е ярък пример за оригиналния творчески стил на ав
тора, който използва раздвижения стих, накъсаната на фрагменти фраза, за да
предаде задъхания, динамичен ритъм и драматизма на поетичното си слово. От
стъплението от класическото стихосложение е свързано също така с полемич-
ния характер и диалогичността на Вапцаровата лирика.
39. А - 2; Б - 3; В - 1 3
В двете творби лирическите герои правят равносметка за екзистенциалните цен
ности, които осмислят човешкия живот и му придават значимост. Погледнати
през призмата на достигнатата зрялост, отминалите години се оказват сякаш про
пилени, защото са отдалечили героите от истински стойностните неща - красота
та на детството, удоволствието от естествените човешки радости, богатството на
обикновените, но неповторими моменти, запечатани в паметта ни. И при двамата
поети се долавят тъжните нотки на осъзнаването, че времето тече неусетно, бър
зо и безвъзвратно („в едно пъстро въртене“), но постигнатото е изпълнило жи
вота им повече със сложност и суета, отколкото с щастие, хармония и удовлетво
рение. Валери Петров конкретизира материалните измерения на благополучието
според стандартите на съвременното общество —дом, кола, които обаче героят
загърбва, за да навлезе в една друга територия, в един друг свят - на природа
та, на спомена и носталгията, на магията на детското въображение. При Атанас
Далчев прозрението за смисъла на съществуването има по-философско звучене,
но и в неговото стихотворение житейските ценности се откриват в невинната
радост на детето, в досега с природата, в добротата, човечността, в искрената и
непринудена връзка с другите хора и простотата на битието.
ОБЩО 70
131
Ч а ст 3
41. залача (Аргументативният текст се оценява с 30 т. според утвърдени от МОН критерии.)
Вярата в рога - единствената надежда за спасение на страдащия селянин

(Интерпретативно съчинение върху разказа „Спасова могила“ на Елин Пелин)
I. Увод
Забележителният „художник на българското село“ Елин Пелин разкрива с истинско съчувствие драмата
на обикновения човек, която е рсзулгаг от сощалната неправда или от пич но нещастие. В един от най-
трогателните му разкази - „Спасова могила“, героите са жертва едновременно на двете злини и това още
повече засилва състраданието на автора и хуманиегичното послание на творбата.
Теза
Разказът представя кулминацията на една житейска трагедия, засегнала най-беззащитните хора от соци
алните низини - немощния дядо Захари и невинното сираче Монката. В своята мъка те търсят спасение от
сполетялата ги беда - болестта на момчето, в религиозното упование и вярата в чудодейната сила на Бога.
Обречени от бедността да не разчитат на друга подкрепа, героите търсят утеха и надежда в суеверните
представи за мястото, наречено Спасова могила. Там според легендите се явява милостивият и всемогъщ
Бог и дарява болните с изцеление. Чрез въздействащото описание на множеството клетници, дошли да
дирят Божията помощ. Елин Пелин създава потресаваща картина на всеобщото страдание на хората,
орисани техен вечен спътник да бъде отчаянието. Верен на своето реалистично отношение към света, писа
телят завършва разказа с трагичен финал, който внушава идеята, че един свят. в който човекът сс уповава
единствено на вярата в Бог. е несправедливо устроен и антихуманен.

Творбата изгражда обобщен образ на човешката мъка, пораждащ чувство на съпричаст
ност и милосърдие към нещастните хора, но и на болка от тежкото им положение. В началото
повествователят представя двамата главни герои и чрез ярки детайли загатва за страдалческата им участ.
Епитетите в описанието на дядо Захари „сухите“ ръце, „изгорялото“ лице, глаголите „душат и мъчат“ и об-
разната метафора „пред очите му минават кървави мъгли“ поражлат впечатлението, че старецът е измъчен
човек. Така още в експозицията сс долавя мрачното предчувствие за тъжния край на разказваната случка.
Внимателното отношение на стареца към Монката разкрива неговата доброта и бащинската му затриженост
към момчето.
Пейзажното описание очертава времето на действието и контекстово насочва към тайнството на нощта,
към очакваното чудо, заради което дядото изминава мъчителния път. носейки детето на гърба си. В хода
на действието погледът на повествоватсля се отделя от двамата герои и сс отправя към панорамата на
пространството около тях. Причината ла дойдат на това място, с привлякла заедно с тях огромно множество.
За това свидетелстват реторичните възклицания „Пък хора, хора!“, „Отде се взе тоя народ, лова чудо!“.
Всички са се устремили към една цел - Спасова могила, към чието религиозно значение насочва образът на
„малкото бяло параклисчс“ на върха. През учудения поглед на дядо Захари са представени големият брой и
пъстротата на идващите - „С кола, с коне, пеши, отблизо и отдалеч“. Разказвачът рисува колективния образ
на страданието, като си служи с натуралистични детайли - отправилите се кьм върха хора са „с оголени
меса“, „с мръсни рани по тялото“. За въздействието на описанието допринася и образното сравнение „някои
с пречупени кръстове се влачат като змии“, чрез което е подсилена представата за неизмеримата болка,
събрана на едно място. Разтърсващата картина се допълва от изброяването на физическите недъзи, обрекли
много хора на мъки през целия живот - „слепи, сакати“. Преплитането в едно описание на контрастни
характеристики - „бедняци, дрипави“ и „богати, пременени празнично“, няма за цел да се постигне
противопоставяне между пристигащи те клетници с различен социален статус, а да се подчертае, че всеки
човек е уязвим, когато става въпрос за болестите и нещастията. Тази идея намира синтезиран израз в об
общението: „Всички носят по един недъг и по една надежда за изцеление“, което разкрива причината за
идването на тези страдалци на Спасова могила. В него са събрани и трагизмът на това скръбно шествие към
заветното място, и лъчът оптимизъм, сгряващ дутите на поносените от злошастна участ.
Епитетът „болният“, чрез който пряко е характеризиран Монката потвърждава предположението за
бедата, надвиснала над двамата герои, и ги приобщава към множеството клетници. В диалога между тях
представата за човешкото страдание разширява своите граници и достига универсални измерения чрез
132
думите на дядо Захари: „То целият свят е болен, синко. Едни от това, други от онова. Няма здрав човек
на света“. Това философско прозрение на натрупалия житейска мъдрост старец извежда на преден план
болезнената истина за всеобщото нещастие. Чрез въздействащото съчетание на антитеза и метафори в
думите на героя: „Гледаш, тялото желязно, а душата - гнила.“, повествователят внушава мисълта, че то се
дължи и на моралното падение на човечеството, на пороците, разяждащи душите на хората.
Тази горчива констатация не се отнася обаче за невинното десетгодишно момче, чието описание буди
жалост и съчувствие. То е „болнаво и хилаво сираче“, с бледо и сухо лице, а краката му се преплитат от
слабост. На фона на болезнения му вид се открояват „големите му сини очи, някак страшно отворени“,
които с детинско любопитство оглеждат всичко наоколо и се учудват на живия, изпълнен с движение свят.
Неизбежен е паралелът със затрогващото описание на Нонка от разказа на Йордан Йовков „По жицата“,
където авторът също акцентира върху очите на болното момиче - „още светли, още млади и усмихнати“,
които са в контраст със стопеното му от болестта тяло.

Притиснати от нещастието, селяните намират надежда за спасение единствено в религиозната си
вяра. Упованието в милосърдието и могъществото на Бог ги кара да търсят изцеление в легендата
за чудотворната поява на Господ на Спасова могила. Наивната вяра на невежите хора в силата на
Божията намеса оживява в приказната история, разказана от дядо Захари. В духа на християнството той
изтъква справедливостта на Бог, който не прави разлика между хората и дарява всички с благословията си.
Затова според стареца във вълшебната нощ Бог ще изчака, докато дойдат всички, които са тръгнали към
необикновеното място, за да получат помощта му. Разказът на дядо Захари за очакваното чудо представлява
фантастична приказка за слизането на добрия Бог сред хората, отразяваща простодушието и доверчивост-
та на героя, но и мъдрото му разбиране, че негов дълг е да укрепи вярата на малкия Монка. В разказа на
стареца се преплитат елементи от библейските митове за Господ, от преданието, свързано с магическата
могила, и от обикновения бит (например споменаването на патерицата, на която Господ се подпира според
стареца). Това едновременно обгръща образа на Бог с ореола на светостта, подчертава всемогъществото
му и му придава по-реален и земен вид. Символиката на празника Възнесение Господне, наричан още
Спасовден, етимологичната връзка между имената Спасовден и Спасова могила и назоваването на самото
спасение придават убедителност на легендата. Повествователят изтъква желанието на стареца да укрепи
вярата на момчето чрез отговора на въпроса дали всички ще оздравеят: „Всички - всички! —отговори с
дълбока увереност дядо Захари. —Може сега, може след година, след пет, след десет. Който вярва, ще се
спаси“. Дори и сирачето усеща, че думите му са „пропити с гореща вяра“.
Невинното и наивно момче не разбира защо Божията милост не се проявява веднага, а е възможно да
минат години до изцелението от болестта. Неговата детска логика е по-рационална от мъглявата представа,
изразена от стареца, за очакваното чудо. Драматичните размисли и вълнения на Монката са разкрити чрез
метонимията и метафорите в коментара на повествователя: „Детският мозък на болното момче никак не
може да разбере това и върху чистата му душа, изпълнена с надежди и радост, пада сянката на разочарова
нието“. Колебанията и съмненията на сирачето го отвеждат към мисълта за доктора, който би могъл да го
излекува. Причината бедните селяни да не потърсят помощ от доктора, е една: „докторът искал много пари“,
каквито дядото на момчето няма. Жестоката истина за безчовечната социална действителност прозвучава
като обвинение към обществото, оставило безпомощните клетници да се надяват не на човешката, а на
Божията милост.

Изображението на тайнствената нощ в очакване на Божието чудо и вълшебните образи от
съновидението на Монката отвеждат към идеята, че мечтаното спасение е само илюзия, красива
фантазия, родена от напразното търсене на спасение. Описанието на нощното небе, обсипано със
сияещи звезди, на сенките на околните върхове създава загадъчна, приказна атмосфера, която е в унисон
с трепетното вълнение на момчето. То се взира неспокойно в тъмнината и душата му се изпълва с някакъв
„тайнствен страх“. Във въображението на сирачето параклисът и кичестият дъб сякаш оживяват. Това впе
чатление е постигнато чрез образните сравнения, придаващи им заплашителен вид: прозорчето на паракли
са гледа „като светло око... неподвижно и страшно“, а дъбът прилича на „голяма и грозна мечка с отворена
уста“. Тревожността, породена от описанието, се засилва от призрачните сенки на хората и разнасящите
се „болезнени охкания“, от които косата на момчето настръхва. Мракът, обграждащ Монката, е в контраст
със светлата, оптимистична легенда, разказана от дядо Захари, и внушава предусещането, че надеждата на
хората, дошли да търсят тук утеха и спасение, е напразна.
Особена художествена функция в творбата има съновидението на Монката, в което се смесват спомени
от краткия му живот и пленителни образи, плод на въображението му. Чувствителното дете се унася в
красива мечта как сред трепкащите звезди заедно с ангелчето ще се появи очакваният „всесилен изцелител
- дядо господ“. Внезапното влошаване на състоянието на момчето води до рязък обрат. Светлите образи
изчезват, покрити от черна пелена. Градацията „върху очите му пада една черна пелена, пада друга, трета,
четвърта“ за момент слага траурен отпечатък върху изображението, но след това чувството на лекота и
радост се връща. Пред очите на Монката става „светло, светло“ и той вижда как дядо Господ се спуска
към земята със златен венец на главата. Реторичното възклицание „Колко благ, колко добър старец е дядо
господ!“ е емоционален израз на възхищението и благодарността на болното момче. В неговото видение
чудото се случва и дори надминава мечтата му. Бог не само го благославя да оздравее, но и обещава да го
заведе при майка му. За клетото сираче това е невероятно щастие, защото то никога не е виждало майка си.
Фантазията му сякаш го пренася в небесния рай, където всичко е прекрасно. Картината на неземна радост
отразява съкровените блянове на момчето и представите за Бог, създадени от Църквата и разказа на дядо
му. В нея се вплита и свещеният образ на майката като въплъщение на обичта, топлината и съчувствието,
които болното дете ще срещне на небето. В кулминацията на приказното си съновидение Монката вижда
сбъднати всичките си лелеяни мечти - той е „здрав и радостен“, душата му е стоплена от чудната дума
„мамо“, изречена за пръв път, и получава най-висшата закрила - на самия Господ.
Утрото връща читателя към тъжната реалност, наситена с мъка и болка. От рая на небесата повествованието
се насочва към ада на земята, като контрастно се сменят образите и емоционалната тоналност. Страданието
отново е персонифицирано чрез фигурите на „слепи, сакати, едни с патерици, други по ръце“, които този
път бягат от магическото място с вярата, че оставят там болестите и недъзите си. Но Спасова могила не е
донесла спасение на Монката, който лежи „неподвижен и студен“, „с тихо склопени очи“. Този образ се за
печатва в съзнанието на читателя като най-силното опровержение на илюзията, че спасението е възможно.
Вярата в чудесата е безсилна да премахне болката и да победи нещастието и в това е трагедията на бедните
хора, които имат една-единствена възможност - да се уповават на Божията помощ.
Въпреки тъжната развръзка скръбните нотки на финала се преплитат с утехата, че клетото сираче е
намерило спасение от мъките си в един по-висш, по-красив и добър свят и се е докоснало до чудото, но не
на земята, а в небесата.
Топлото чувство на съпричастност и човечност превръща творбите на Елин Пелин във вълнуващи уроци,
чиито послания ни изпълват с благородство и милосърдие и ни вдъхновяват да помагаме на засегнатите от
нещастието. Вярата в Бога носи успокоение на душата, но само човешката подкрепа може наистина да
премахне страданието и да върне радостта на хората в реалния живот.
Вярата - духовна сила и житейска опора
I. Увод
Вярата в нещо висше, непреходно вдъхновява човека да се извиси над монотонното битие, над своето
его и стремежа към материално благополучие, и го отвежда в света на съвършеното и идеалното.
Теза
Духовният облик на една личност се определя не само от уникалните й нравствени качества и от характера
й, но и от ценностите, в които вярва. Те може да бъдат свързани с религиозната вяра, с обожествяването
на природата, с доверието в науката или с дълбока убеденост в собствената значимост. Вярата е пътеводна
светлина в сложния лабиринт на живота, тя дава на човека духовна сила и екзистенциална опора, помага
му да преодолява изпитанията и да следва възвишени цели. Благоговението пред божествените образи,
създадени от религията, въодушевява хората да подражават на тяхната добродетелност, човеколюбие
и жертвоготовност в името на свято дело. Поклонниците на всесилната природа намират в лоното й
просветление, тя ги зарежда с духовна енергия и виталност. Убеждението, че науката е могъща сила, води
човечеството по пътя към прогреса, а гордата увереност в собствените способности мотивира личността да
върви към мечтаните върхове.

Упованиего в религията векове наред крепи душите на хората, вдъхва им сила да устояват на
трудностите, и същевременно им дава опора да градят живота си върху общоприети морално-
етични норми. Човечеството създава религията като мироглед, събрал в едно цяло представите за света и
моделите за поведение на определена общност. Например почитта към християнския Бог мотивира хората
да спазват завещаните от него десет заповеди, съставящи нравствения кодекс на вярващите. Така те се
чувстват част от огромно братство, основано върху справедливи и хуманни принципи, и черпят от тях ду
ховна сила да побеждават изкушенията и да избягват греховете.
134
Множество велики дела в човешката история са вдъхновени от вярата в Бог. Светите братя Кирил и
Методий създават славянската азбука с убеждението, че всеки народ има право да слави Бог на своя език.
В пламенната апология на новата писменост „За буквите“ авторът Черноризец Храбър изтъква, че Бог
е човеколюбив и не оставя хората без разум, затова им е изпратил Константин-Кирил Философ, който
сътворява буквите. Идеята, че славянската азбука е „боговдъхновена“, дава основание на книжовници,
поети и писатели да я възхваляват и да утвърждават нейната значимост.
Вярата в Бог е извор на несломимата нравствена сила на българския народ пет столетия да запази
духа, езика и народностното си самосъзнание в мрака на тежкото потисничество. В романа „Железният
светилник“ родолюбието и вярата обединяват жителите на Преспа в стремежа им да построят храм, символ
на духовната им независимост.
Упованието, че се намират под небесната закрила на своя Бог, укрепва духа на привържениците на
различни религии по света да надмогват житейските несгоди и да следват съдбата си. Руският писател Лев
Толстой е изразил убеждението си, че вярата е път към откриване на нравствени опори, с думите: „Живейте
в търсене на Бог - и Бог няма да ви остави“.
Подобен смисъл носят и възгласите на селяните в разказа „По жътва“ от Елин Пелин. Неуморните
работници на полето вярват, че великодушният и щедър Бог се грижи за своите чеда: „Бог ни помага! Нека
работим, нека работим!“. Тази надежда ги крепи да жънат без отдих под лъчите на палещото слънце и да се
радват на плодовете на своя труд.
Вярата в християнските ценности възпитава у хората благородство и човеколюбие, извисява ги над
пороци като безсърдечие, високомерие, алчност. Нейната сила може да победи враждебността, жестокостта
и омразата дори по време на война, както внушава разказът на Йордан Йовков „Светата нощ“. В творбата е
представена затрогваща история, в която гръцките и българските войници, които воюват едни срещу други,
във великденската нощ запяват едновременно от двете страни на фронтовата линия „Христос възкресе“:
„...и тук, и там, около трепетното сияние на запалените свещи, стояха хилядите въоръжени хора с открити
глави, с осветени лица. Те пееха и докато ръцете стояха върху меча или здраво стискаха пушката, очите
бяха обърнати към небето и сърцата се изпълваха с упование и любов“. Контрастът между зловещия образ
на войната и светлите, възвишени чувства, развълнували войниците, акцентира върху посланието, че вярата
прави хората по-добри и по-човечни.

Хората са обожествили и всемогъщата природа, която им дарява най-ценните блага и ги обгръща
със светлина, топлина, красота и хармония. Вечно възраждащата се природа създава представата за
силата на живота, проявяваща се и в най-висшето й творение - човека. Когато се чувства обезверен,
слаб и самотен, всеки човек може да почерпи успокоение, мощ и нови мечти от естествения си дом и храм
- природата. Нейното величие предизвиква възхищението на поклонниците й, а немалко известни личности
са приели идеите на пантеизма - философско учение, което я отъждествява с Бог. Френският учен Луи
Пастьор споделя: „Колкото повече изучавам природата, толкова повече спирам в благоговейно изумление
пред делата на Създателя“.
В стихотворението „При Рилския манастир“ Иван Вазов дава художествен израз на духовната сила,
която му вдъхва природата: „...Тук волно дишам ази, / по-светло чувствувам; свещен, отраден мир / изпъл
ня ми духът, от нов живот талази / нахлуват в мен...“. Възторгът от съприкосновението с природата е сред
основните мотиви в творби на някои от най-известните световни творци.
Вярата в природата се свързва и с нейната лечебна сила. Още от древността хората са открили леко
витите качества на минерални извори, билки, плодове и други природни дарове. Неслучайно българският
философ и духовен учител Петър Дънов залага в своето учение идеята, че единението с природата помага
на човека да запази физическото си здраве и да постигне духовно усъвършенстване.

В процеса на натрупване на познания за света около нас все повече хора обвързват вярата си
в доброто и напредъка на човечеството с науката. Тя наистина може да укрепи духовната сила на
личността и да пробуди интереса й към тайните на Вселената. Вярата в науката е в основата на въз
хода на човечеството, тя засилва ентусиазма на учените и на обикновените хора да търсят неоткритото, да
изследват непознатите явления и да станат част от интелектуалната сила, която движи прогреса. Науката,
както религията, дава отговори на някои от най-важните въпроси, вълнуващи човешкия ум. Гениалният
учен Алберт Айнщайн посочва връзката между тях с думите: „Религията, изкуството и науката са клони на
едно и също дърво“.
Без горещата вяра в науката нямаше да бъдат извършени Великите географски открития, нямаше да
съществуват постиженията в различни сфери на познанието и човешката дейност, без които не можем да
си представим съвременния живот: в технологиите, комуникациите, медицината, индустрията, транспорта и
други области, важни за модерната цивилизация. Човешкият разум е достигнал такива висини, че сам може
да твори чудеса, дори да създаде изкуствен интелект, хуманоидни роботи и космически апарати, с което
доказва безкрайната мощ на науката.
135
Сред най-важните житейски опори на човека е вярата в собствените му възможности, в силата
на неговия дух, интелект и талант. Тази вяра му дава смелостта и самочувствието да следва своите
мечти и да преодолява препятствията по пътя си. Още през Ренесанса концепцията за теоцентризма,
според която Бог е център на цялата Вселена, източник на живота и на всички блага, е заменена с антропо-
центризма, който утвърждава, че централната роля в света е на човека и той е най-висшата ценност на би
тието. Според новия светоглед човекът със своите лични качества сам определя съдбата си. Това разбиране
се отразява в идеологията на хуманизма, основополагаща за ренесансовата епоха. Хуманизмът издига като
идеал всестранно развитата личност. Ярък пример за такъв човек е Леонардо да Винчи, който е едновремен
но гениален художник, скулптор, изобретател и архитект.
Вярата в човека се превръща в една от основните теми в световната литература, като намира худо
жествена интерпретация и в произведенията на български творци. В поемата „СЙ8 тоП “ Пенчо Славейков
възпява твореца, намерил сили да превъзмогне личното страдание, вдъхновен от съзнанието за значимостта
на своето изкуство.
Темата за вярата като гаранция за живота е водеща и в стихотворението „Вяра“ на Никола Вапцаров.
Лирическият герой в творбата носи своята вяра „бронирана / здраво в гърдите“ и тя е най-голямата му
ценност, единствената му опора в суровата и безрадостна действителност. Вапцаровият човек е изпълнен с
оптимизъм, че в утрешния ден животът ще бъде „по-хубав“ и „по-мъдър“ и че в основата на този живот ще
бъде не Божията, а човешката воля за прогрес.
Независимо дали ще открие обекта, който да боготвори, в небесните простори, във величието на
природата, или в своето вътрешно богатство, важно е всяка личност да намира във вярата си духовна сила,
ентусиазъм и надежда. Вярата очертава пред нея посоката към по-светло бъдеще и я прави частица от нещо
свято, красиво и вечно.
ТЕСТ 8
ТРУДЪТ И ТВОРЧЕСТВОТО

№ точки
Ч а ст 1
1. Г 1
2. В 1
3. Б 1
4. Б 1
5. В 1
6. Б
7. Често зад Алеко-Константиновия хумор се крие болка. 1
8. оркестъра 1
9. Най-смъртоносната гъба е зелената мухоморка, която се среща под буковите и 1
дъбовите дървета.
10. Уважаеми посетители, насладете се на великолепната гледка, разкриваща се 1
пред очите ви!
11. A) Народния театър; класическият; ревността 10
Б) някого; чиито; своя; то
B) надарена; показали; печелили
12. На своя среща управителите на компании в различни сектори, задъхващи се 5
от недостиг на подготвени професионалисти, обобщиха: „Липсва връзка между
теория и практика, между образователни институции и реален бизнес. Профе
сионалното образование има лош имидж. Образованието „чрез работа“ изисква
партньорство между професионалните гимназии и работодателите. То се осъ
ществява по заявка и за сметка на фирмите, които се ангажират и с осигурява
нето на места за стажуване на учениците“ .
136
13. А 1
14. Г 1
15. Б 1
16. Г) Основната тема на филма „Порталът“ е пътуването във времето. 1
17. Г 1
19. фентъзи 1
20. фантастика 1
Фантастичното присъства все по-осезаемо в литературата и киното. Аудито
рията - читатели и зрители - се състои предимно от деца и младежи, но и от
много възрастни. Те са привлечени от полета на фантазията, от интереса към
невероятното, от увлекателния сюжет и интересните герои, притежаващи не
обикновени сили. Чрез фантастичните творби читателите могат да се пренесат
във въображаема среда: в различни епохи и в различни светове - в Космоса или
в паралелна вселена.
Ч аст 2
22. Б 1
23. A) оживеният 4
Б) приходи
B)допринасят
Г) пределите
24. А 1
25. В 1
26. Б 1
27. Б 1
28 Б 1
29. А 1
30. Б 1
31. Г 1
32. А 1
33. В 1
34. „Песента на колелетата“ 1
35. А-2;Б-3;В-1 3
36. сравнение 1
37. тъга, самота 1
38. А - 1; Б - 3 2
• Георг Хених вижда в малкия Виктор продължител на своето дело, защото усе
ща неговия талант и доброта.
• Детето се възхищава от стария музикант. Общуването със стареца засилва же
ланието му да свири.
Песента на каруцата е вестителка на приближаващото се щастие —идва любим
човек. Тя оповестява завръщането на Шакире —обичната дъщеря на Сали Яшар,
и предизвиква вълнението му. Звуците й са „челичени“ - остри, пронизващи, но
и сладки - „звънят в нощта“. Наситеният с глаголи изказ пресъздава душевното
напрежение на героя - неговото сърце лудо бие. Мелодията се преплита с вът
решния глас на стария майстор в радостта от предстоящата среща.
Общо 70
Ч аст 3
Силата на творческия дух в разказите „Ветрената мелница“ на Елин Пелин

и „Песента на колелетата“ на Йордан Йовков
I. Увод
Проблемите на българския селянин в неговото обичайно битие са център на изображение в творчест
вото на писателите от началото на XX век. Трудното време на икономическа криза, войните и природните
бедствия, сполетели хората от това време, се отразяват на обществото, но въпреки това българинът доказ
ва, че притежава силата да преодолява всички препятствия и да се радва на живота.
Теза
Българската литература утвърждава народната жизненост и творческата енергия на човека,
които се проявяват дори във времена на най-големи изпитания. Елин Пелин, определян като „най-го
лемия жизнелюбец сред българските писатели класици“ (Емилиян Станев), и Йордан Йовков - писателят,
който проявява особена чувствителност към красотата в отношенията между хората и в порива им към
хармония и щастие, са двама автори, чието творчество представя живота на българския селянин в началото
на XX век. В разказите си те утвърждават вярата, че човек може да се пребори с трудностите и да намери
пътя към спасението на душата си именно чрез творческо вдъхновение и порив към красивото и доброто.

И двамата автори отразяват начините, по които българският селянин надмогва своите житейс
ки драми. За Елин Пелин, разкриващ действителността, без да я идеализира, видял живота „без химери“
(Иван Мешеков), силата на българския дух е в способността на човека да запази активността си, да търси
решения на проблемите си, да влага енергията си в творчеството. Неговите герои черпят сили от любовта,
намираща израз в изкуството - песента, танца, всичко, което свързва хората по най-вълнуващия начин. В
основата на радостта от живота обаче по законите на неговия свят стои творческият труд. В разказа „Ве
трената мелница“ спасението от бедата, надвиснала над хората, е представено като чудодейно следствие
от дейността на героите. Облачетата, предсказващи края на опустошителната суша, се появяват на небето
именно когато в селото започват да се чуват ударите на брадвите и теслите на Лазар Дъбака и дядо Кор-
чан. Тези звукове заменят царуващото дотогава мълчание. Впечатлява страстта, с която двамата герои се
отдават на своето начинание: „Всецяло предадени на мисълта за това велико творение, те не жалеха труд,
не сещаха умора, не правеха почивка. От сутрин до вечер [...] не си проговаряха“. Мълчанието им вече има
нов смисъл - то е знак на вглъбеност, отдаденост.
За Йордан Йовков разковничето, което помага на човек не просто да оцелява, но и да превъзмогва дреб
ното, битовото и да се издига до висотата на значимото и вечното, също е творческият труд, доближаващ
се до изкуството и осмислен като съзидание в името на другите. За неговите герои търсенето на смисъла в
живота е свързано с намирането на призванието. Когато човек прави това, което го вдъхновява и му носи
удовлетворение, той е доволен от себе си. Но за да бъде щастлив, не е достатьчно сам той да е творец -
неговото изкуство трябва да дарява любов и радост. Концепцията на Йовков е свързана с представата за
неизчерпаемата творческа енергия, за активния живот и за доминацията на светлото начало. Своите пос
лания, свързани с тази концепция, той предава, преплитайки в творбите си особеностите на реализма и
Романтизма.
В търсене на смисъла на своя живот Сали Яшар отхвърля много идеи, които вече някой друг е осъщест
вил - за чешма, кладенец, мост. И дълго страда, смятайки живота си за безплоден. Това причинява тежката
болест на героя. Мълчанието в работилницата му е знак за липса на творческа енергия, за отказ от обичай
ния труд. В тези моменти идват спомените, които го връщат към времето, когато е бил щастлив - той вижда
в спомените си любимата си жена и дъщеря си Шакире. На смъртния си одър старият майстор чува звуците
на каруцата, която известява идването на Шакире. Метафората „нещо топло и сладко се повдигна в гърдите
на Сали Яшар“ изразява промяната, която настъпва при очакването на любимия човек.

И Елин Пелин, и Йордан Йовков издигат героите си в нравствено-психологически план. Лазар
Дъбака и дядо Корчан от „Ветрената мелница“, Сали Яшар и Джапар от „Песента на колелетата“
138
имат силата не просто да оцеляват, но и достойно да преминат през живота, създавайки хармония
и красота. Ето защо те може да се определят като мечтатели и творци. Лазар Дъбака и дядо Корчан са
различни по възраст, но възприемат света по сходен начин. Те се стремят да изпълнят дните си с дела, вла
гайки и мисъл, и фантазия, и сили в общия си творчески порив. Именно към този извод насочва оценката
на повествователя за двамата герои: „Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни
планове, които воденичарската глава на дядо Корчан всякога одобряваше, а неуморните ръце идеха на по
мощ“. Техният отговор на житейските трудности - следствие от продължителната суша, не е бунт срещу
природата, а изпълнено с радост съзидание. За двамата герои няма значение какво ще градят - дарак, тепа
вица или вятърна мелница (неслучайно опитите им остават недовършени). Важното е да не бездействат и да
дават живот на своите нови идеи, зареждащи с радост и ентусиазъм.
Сушата в разказа „Ветрената мелница“ е представена не като бедствие, водещо до човешки трагедии,
а като повод за ново творческо начинание, като стимул, който провокира изобретателността на героите.
Мотивът за мълчанието, представен чрез замлъкването на воденицата и на цялата природа („Дивота и мъл
чание царуваха наоколо“), се вписва в идеята за тихия отговор на големите житейски предизвикателства. От
друга страна, липсата на шум, на звукове означава липса на радост в живота („...нашите момичета зле са се
умълчали, не пеят вече“). И тази мисъл - какво да направят, че да променят действителността и да донесат
щастие в обичайния живот на своите съселяни, кара Лазар Дъбака да измисля нови и нови планове. Именно
неспокойният му дух го прави значим. Хората се отнасят към него и към стария му другар с топло, сърдечно
чувство. И въпреки че се шегуват с двамата неуморни майстори („Не за една, за две мелници има вятър в
главите им“), те се радват на творческия порив, който ражда делата им.
И Йовковите герои носят силата на съзидателния дух. Представяйки ги като хора, за които трудът е
извор на вдъхновение, писателят откроява тяхната изключителност и високата им нравственост, която при
добива универсална стойност, защото е неподвластна на времето - на историческите, етническите и соци
алните превратности в човешкото битие. Сали Яшар от „Песента на колелетата“ е творец. Преминал по
сложния път на житейските изпитания, той достига до прозрението, че смисълът на живота е да направиш
благодеяние, което да остане и след теб. Неговото присъствие в света е сложно - той живее едновременно
и в „слънчевия свят“ на признанието, славата, богатството, и в „лунния свят“ на емоционалната неудовлет
вореност. Описанието му разкрива необикновена задълбоченост и мъдрост: „Той приказваше малко, но и
малкото, което кажеше, беше ясно, умно, отмерено, а на ония, които го слушаха, винаги се струваше, че в
очите на Сали Яшар остава още много нещо недоречено, премълчано и скрито“. Мълчанието в „Песента на
колелетата“ е свързано с една особеност, характерна за хората на изкуството - да откриват красота дори
там, където другите хора не подозират, че я има. Чувствителната душа на майстора ковач се наслаждава на
хармонията в природата и това допринася за нагласата му да я търси и в своя вътрешен свят. В моментите
на размисъл за смисъла на собственото си присъствие в света Сали Яшар първоначално изпитва неудовлет
ворение и тревога, защото още не е осъзнал, че именно каруците, които прави, са онова „същинско чудо“,
което той създава за другите. Изпитал болката от загубите в живота - смъртта на обичните си синове и лю
бимата съпруга, той продължава да страда и иска да запълни празнотата в душата си чрез себап - „истинско
безкористно благодеяние, което да стигне до повече хора, да надживее много поколения“.

Съвсем логично идеята за радостта от труда творчество и у Елин Пелин, и у Йовков се свързва
с идеята за любовта. Закачката между Лазар Дъбака и Христина, внучката на дядо Корчан, е израз на
взаимното привличане между младите. Облогът („Ако ме надиграеш, ще ти пристана“) е онова предизвика
телство, което подтиква Дъбака да разкрие и дарбата си да танцува. Надиграването между него и Христина
е кулминацията в разказа. Описанието на ръченицата разкрива щастието, което любовта носи и на влю
бените, и на всички, които са около тях и съпреживяват чувствата им. Блясъкът на очите; изпълнените с
красота и предизвикателство движения; топлината, която избива по кожата, издават силното им вълнение.
В този момент Лазар Дъбака е като в унес - изцяло подвластен на магията на танца: „Дъбака пък съвсем се
беше забравил. С ръце, нехайно кръстосани отдире, той подскачаше като елен, заставаше с чудни движения
срещу противницата си и заситняше, та сякаш се поколваше на едно място. После, като отърсваше глава да
окапе едрата пот, която обливаше лицето му, той правеше движение, като че ще скочи назад“.
Надиграването се превръща в истински празник на любовта, а изборът на Дъбака да изостави градежа
на ветрена мелница и да поеме по нов житейски път, говори за това, че в света на Елин-Пелиновите герои
творческото вдъхновение е път към най-висшата ценност - любовта.
И в „Песента на колелетата“ чрез образа на Шакире Й. Йовков въвежда идеята за любовта като смисъл
на живота. Човешката взаимност носи спасение, очертава преминаването от мрака към светлината. Чрез
изпълненото със символен смисъл преобличане на Шакире в останалите от майка й дрехи Сали Яшар сякаш
се връща към отминалите щастливи дни на своя живот, озарен от любов. В този момент той не само превъз
могва смъртта, но и намира смисъла на живота си.
Сали Яшар не остава равнодушен към любовта, която изпълва душата на неговия приятел Джапар, и
благославя тази любов, защото тя ще озари и света на Шакире. Така майсторът на каруци се отплаща за
помощта сам да намери смисъла на живота си. Чрез преплитането на съдбите на героите в разказа „Песента
на колелетата“ Йовков извежда посланието, че в живота се случва до твореца ла има някой, който споделя
неговите идеи и го подкрепя, а често дори му отваря пътя към прозрението.
И за двамата писатели - Елин Пелин и Йордан Йовков, любовта е онази сила, която спасява и извисява
човека. Тя му дава творческо вдъхновение, което той от своя страна използва, за да създаде творение, което
ще кара хората да се обичат и да бъдат щастливи.
Житейските трудности като предизвикателство за изява
I. Увод
Пред какви житейски трудности може да бъде изправен един млад човек? Да се пребори за правото си
сам да определи пътя в живота си. Да преодолее препятствията по този път. Да се справи с чувството за
самота. Да опознае себе си, да намери силната си страна и да я разкрие пред света.
Теза
Всяка трудност, с която човек се сблъсква, поставя на изпитание волята и куража му, но едновременно
с това може да се превърне в подтик към усъвършенстване на личността. Преодолявайки препятствията по
пътя си, човек трупа знания и опит, усъвършенства своите умения, калява характера си и открива истински
ценности.

Житейските трудности ни извеждат от зоната на комфорт, която дава спокойствие, но няма да
сгрешим, ако кажем, че те имат положително влияние върху развитието ни, защото често се прев
ръщат в стимул за постигане на по-добри резултати в начинанията, с които се залавяме. Изпита
нията подтикват човек да търси различни, нерядко нетрадиционни пътища и средства, за да стигне до своята
цел. Всяко препятствие провокира мисълта, води до раждането на идеи, чиято реализация е път към нови
изобретения. Прав е Алберт Айнщайн, който казва: „Вие никога няма да можете да решите проблема, ако
продължавате да мислите по същия начин, който ви е причинил този проблем“. Много са примерите от ху
дожествената литература, които потвърждават тази теза. Лазар Дъбака и дядо Корчан от Елин-Пелиновия
разказ „Ветрената мелница“ например в дните на сушата, която поставя на огромно изпитание всички, не
униват, а се залавят да правят вятърна мелница. Макар даракът и тепавицата, които са започнали да строят,
да са останали недовършени, ентусиазмът им да творят, е все така силен и както се оказва - спасителен за
духа им, защото придава смисъл на живота им.
По примера на двамата майстори и хората от реалния живот също не трябва да губят кураж пред труд
ностите, а да вложат енергията си в добри дела. Само така човешкият дух няма да се сломи. Чрез творческия
труд можем да превъзмогнем житейските изпитания и да запазим вдъхновението си, да развием въображе
нието си, да направим мисълта си по-бърза, по-ясна.
Опитът показва, че колкото по-силен е човек, толкова по-големи са препятствията пред него. И това е
така не поради намесата на Съдбата в живота на хората, а защото по-интелигентният, по-дръзкият, по-кре-
ативният човек е склонен да си поставя високи цели, а това на свой ред го провокира неуморно да търси
нестандартни решения и полагайки усилия да ги открие, да усъвършенства способностите си, утвърждавай
ки се като творец и новатор.

Житейските трудности каляват характера. Пред тях се изправя само смелият, целеустременият -
този, който е готов на всичко, за да върви напред. На Христофор Колумб приписват думите, че никога
няма да преплуваш океана, ако те е страх да изгубиш брега от погледа си. За да успееш по пътя към висока
цел, трябва да навлезеш в нови територии, да рискуваш, да търсиш и изследваш непознатото. Житейските
трудности често стават предпоставка да се постави ново житейско начало, и разкриват пред човека нови
хоризонти, помагат му да се развие и да израсне.
Според Еврипид „на великите са отредени велики изпитания“. Доказателствата за правотата на тази теза
са многобройни. Достатъчно е да погледнем към Пантеона на нашата национална слава и да си припомним
саможертвата на Левски, на Ботев, на хилядите именни и безименни предци, на които дължим това, че днес
има България и самите ние можем с гордост да се наречем българи. Мнозина от тези герои, оставили ярка
140
следа след себе си, имат трагична съдба, но едновременно е това са вдъхновяващ пример за стоицизъм и 1
висок дух.
тттттмттяттщтттт —щттттттттштт тмятятяямтж— I

Житейските трудности помагат на човек да намери смисъла на своя живот. Често човек може да
изпадне в труден период, дори да е успял да постигне много и в очите на другите да е богат и честит. Като
Йовковия герой Сали Яшар той може да е прославен майстор, но въпреки това да е нещастен - да е загубил
близки хора, да се е разделил е любим човек, да страда от самота и неудовлетвореност. Тогава смисъл на
неговия живот придава творческият труд, чийто резултат прави другите хора щастливи. И майсторът на ци
гулки от „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков - човек, преживял много трудности, открива смисъла
на живота в това да създаде мечта на малкия Виктор и да му помогне да я осъществи, вдъхвайки му вяра, че
изкуството като най-висша форма на духовна изява е спасение за доброто и красивото.
Не трябва да се страхуваме от житейските предизвикателства, а да правим всичко, което обичаме, с ра

дост и отдаденост - тогава и другите ще оценят усилията ни и ще бъдат щастливи заедно е нас.
ТЕСТ 9
ИЗБОРЪТ И РАЗДВОЕНИЕТО

№ точки
Ч аст 1
1. Г 1
2. Б 1
3. А 1
4. В 1
5. А 1
6. А 1
7. Г 1
8. Повечето минерални води в Южна България съдържат високи концентрации 1
флуор.
9. В България чрез реките най-много вода се оттича през пролетта и есента. 1
10. италианските 1
11. сериала 1
12. A) Дома на книгата; известния; непримиримостта 10
Б) някого; чиито; своя; него
B) известна; помагали; подкрепяли
13. Антибиотиците унищожават както вредните, така и нужните бактерии. Ето защо 5
ттщ итщ я— тяаятяшт
д-р Славков препоръчва следното: „За бързото възстановяване на здравето и на

нормалния баланс на организма приемайте пробиотични добавки. Специално
концентрираните неживи млечнокисели бактерии, от които се получават бакте-
рициди, имат отличен ефект, действат целево и резултатно“ .
14. Г 1
15. Г 1
16. А 1
17. А 1
18. Г) Кражба е, ако вземеш вещ назаем, но не я върнеш навреме. 1
19. Финландия 1
141
20. Швеция 1
21. ниско; да не съобщават 2
22. Насоки за примерен отговор: 6
• Кражбата се смята за престъпление.
• Кражбата се наказва.
• Повторните кражби се наказват по-строго.
• Законът трябва да се прилага стриктно към всеки, посегнал на чуждо имущест
во.
• Трябва да се изисква връщане или възстановяване на откраднатото.
Кражбите трябва да се регистрират в полицията и да се очаква, че тя ще оправ
дае доверието на гражданите.
Ч аст 2
23. Неусетно се замесих в лоши дела. 1
24. A) разрушени 4
Б) помещаваше
B)насочен
Г)символ
25. А 1
26. А 1
27. „Честен кръст“ 1
28. В 1
29. В 1
30. Г 1
31. Б 1
32. А 1
33. Б 1
34. Б 1
35. Г 1
36. Г 1
Елисавета Багряна - свободата е постижима, зависи от смелостта на човека,
който я преследва. Лирическата героиня се стреми към нея.
Борис Христов - свободата на твореца е ограничавана; някой друг му заповяд
ва и забранява, диктува му какво да пише. Лирическият герой протестира чрез
мълчанието си.
38. 1. Мотивът за екзистенциалната самота е обвързан с мотива за обреченост и 1
безнадеждност.
39. Борис Христов 1
В стихотворението „Потомка“ мотивът за пътя е свързан със стремежа към сво
бода, към волност. Чрез пътуването лирическата героиня достига до самопоз-
нанието, прави най-дълбоки откровения - за греховната си същност, за своята
слабост и уязвимост, както и за силната си връзка с родината. За нея пътят е
място на възможна смърт, но и на извисяване.
В поемата „Честен кръст“ този мотив е разгледан като отказ от творчество, като
протест срещу ограниченията и липсата на свобода. В края на пътя лирическият
герой намира смъртта си. Но това е и мястото, където той осъществява връзката
си със земята.
Общо 70
142
Ч аст 3
Неудовлетвореността от живота в стихотворението „Две души“ на Пейо Яворов

и поемата „Честен кръст“ на Борис Христов
I. Увод
Стремежът да се живее пълноценно, е присъщ на човека от всяка епоха. Независимо от положените
усилия обаче хората често остават неудовлетворени. Причините за това може да са различни и да са обус
ловени от външни обстоятелства, които не позволяват на човека да осъществи мечтите си, или пък от
собственото безсилие.
Теза
Пейо Яворов и Борис Христов творят в различни социокултурни контексти и представят своята худо
жествена интерпретация на проблема за неудовлетвореността на личността от живота, изхождайки именно
от духа на своето време. За родоначалника на българския символизъм неудовлетворението е провокирано
от чувството за самота и скръб, породени от несъвършенствата в света. Отдръпването от реалния живот и
затварянето в света на терзаещи въпроси без отговор води до осъзнаване на противоречивата същност на
собствената личност. За „мълчаливия поет“ Борис Христов чувството на неудовлетвореност е свързано със
съществуващата обществена конюнктура - със забраните и ограниченията, с липсата на свобода за изра
зяване на собственото мнение. Намесата в работата на твореца става причина за своеобразния му протест
- замълчаването му.

И за двамата автори неудовлетворението от живота е свързано с неприемането на действител
ността, със страданието от съприкосновението с нея. Яворовият човек осъзнава, че в гърдите му „се
борят две души“. Неговата вътрешна раздвоеност го кара да страда. Това, което изпитва, провокира лири
ческия Аз да сподели, че целостта на личността му е нарушена. В душата му едновременно съществуват и
светлина, и мрак. Сложните вътрешни противоречия, които го терзаят, той сам обяснява с наличието на две
непримирими души - „душата на ангел и демон“. Противоположните по смисъл символи в този стих носят
ясно значение и насочват към вечната борба между доброто и злото. Категорично е заявена връзката между
тях. Подобно на Ницше, който развива модерните по това време идеи за осъзнатото и подсъзнателното,
за Аз и То, и Яворовият герой гради своя теория за личностното раздвоение. Лирическият Аз определя
състоянието си като мъчително - чувства се така, сякаш плам изсушава душата му. Безсилието, което го
обзема, още повече изостря болката му.
Страданието на Яворовия човек се усилва от усещането, че той проектира собственото си безпокой
ство и раздвоеност върху света, който за него си остава непознаваем, неразгадаем. Това е така, защото
тревожният поглед на лирическия Аз го възприема нееднозначно, като средоточие на вечни неразрешими
противоречия. Яркият контраст между живота - огън, и живота - мрак, откроява причината за трагизма, под
знака на който живее Яворовият човек - личността на героя е раздвоена, защото целият свят е изграден от
противоположности.
Лирическият Аз в „Честен кръст“ на Борис Христов също е неудовлетворен. Горчивата му ирония към
света, в който живее, е породена от това, че го заобикалят глупава суета и меркантилност, предателства и
битки за надмощие. Своеобразният бунт, чрез който осъденият да живее в такъв контекст, се противопос
тавя на статуквото, е отказът му от поезията.
В поемата обаче проблемът за личността на твореца и страданието е представен и в една по-обща перс
пектива. В IV част лирическият Аз пряко обвързва участта на поета с болката, която той, живеейки, изпит
ва. Поезията е плод на душевно страдание. Към нея не бива да посяга онзи, който сам не страда, а театрално
влиза в ролята на страдалец и симулира изживяването на болка. От поезията като лек за душата се нуждаят
онези, които трагично изживяват дефицита на хармония и радост в реалния живот: „Разбирам хромия, пре
гърнал словото като удавник...“; „За грозната жена поезията е червило и помада, / за лудия - стрела, с която
разума напада...“.
143
Неудовлетвореността се дължи и на липсата на съмишленици, на чувството за самотност. Не
щастието на Яворовия лирически герой е породено от усещането за враждебност, която го заобикаля от
всякъде. Това впечатление се създава във втората строфа на „Две души“, където местоименните наречия
„навсякъде“ и „сявга“ са употребени в общ контекст с изразите „раздвоя несносна“ и „чезнещи в пепел
враждебни лица“. Самотата е една от най-съществените причини за страданието на модерния човек, ус
тремен към хармония и взаимност, но осъден да се измъчва от непреодолимите прегради между себе си и
другите.
Лирическият човек на Борис Христов е в подобна ситуация. В изповедно звучащото му слово като при
чина да се чувства наранен, той посочва предателството. Дълбоко в душата му „на болката вулкана“ се е
утаила, спомените и раните от преживените разочарования зарастват, но мъчителният спомен за това как
се е оказал между „дванадесет приятели и седем Юди“, не може да се изтрие от съзнанието му. С болка
е изречено признанието: „...човекът, който яде и се весели до мене, / направи захарта на моя млад живот
солена“. Лирическият Аз страда не само защото е жертва на предателство, а и защото има ясното съзнание,
че страданието му няма да бъде разбрано и прието от другите с искрено съчувствие, че ако покаже раните
си, ще се превърне в „обиталище на врани“.
Лирическият субект в „Честен кръст“ търси опора в миналото, връща се към детството - там, „къде
то спи ковчежето“, скрило онези истински ценности, които липсват в света на възрастните. Само в този
останал назад в необратимото време свят може да бъде намерено спасение от самотата и враждебността,
изпълващи с тъга живота на хората.
Двете творби - стихотворението „Две души“ и поемата „Честен кръст“, провокират читателя да стигне
до извода, че неудовлетвореността от живота може да се превърне в стимул за творчество. Тя може да даде
тласък за появата на вдъхновени произведения, които да направят своите автори признати и обичани. А
това носи заслужено удовлетворение на твореца.
(Не)удовлетвореността от живота
I. Увод
Човекът се чувства окрилен, когато го води стремежът да направи света прекрасно място - чисто, краси
во, изпълнено със светлина и любов. Мечтите за щастие и хармония вдъхновяват, раждат усмивки. Нерядко
обаче се случва така, че сърцата на много от възторжените мечтатели се изпълват с бож а и страдание,
породени от изгубени житейски битки и разочарования, от чувството на безперспективност и обреченост.
Теза
Пламъкът на мечтите често загасва, щом се докосне до реалността, оставяйки чувство на огорчение и
безнадеждност.

Понякога човек не успява да открие верния път към щастието и да се пребори за постигането
му. След пораженията, които преживява, той се депресира, губи съпротивителните си сили, затваря
се в своя вътрешен свят. В тревожния разговор със самия себе си прогледналият човек стига до истината
- превърнал е душата си в кула от слонова кост, в която е допуснал да разцъфтят илюзорните му представи
за близост с любим човек; за дом, изпълнен с уют и спокойствие; за приятели, с които може да сподели и
трудните, и веселите моменти; за екзотични пътувания; за известност, овации, признание... Всичко това се
превръща в прах, когато човекът осъзнава, че в реалния живот успехът не може да е плод на щастлива слу
чайност, че нито едно постижение не е предопределено, гарантирано; че голямата цел изисква безкомпро
мисно следване на стойностен идеал; че няма ненаказано отстъпление от високите нравствени принципи.
Прозрял това, този, който дълго е бил в плен на илюзиите си, унива; мечтите му рухват, оставяйки у него
чувството на безнадеждност; моралните му устои се разпадат.
Подобен драматичен път извървяват героите от романа на Димитър Димов Ирина и Борис. Вдъхновени
от своите страстни желания да стигнат на всяка цена до върховете, към които са се устремили, те са осъдени
на гибел. Ирина мечтае да живее красиво, под знака на любовта, но се оказва жертва на страстта си, на илю
зията, че компромисите с моралните принципи не могат да попречат на човек да постигне своето щастие.
144
Подобна е участта на Борис - въпреки качествата си, въпреки успехите, които постига, и той е осъден да
стигне до трагичен край, защото е заслепен от илюзии, в името на които извършва тежки предателства - и
спрямо самия себе си, и спрямо близките си. Когато обстоятелствата в живота на човек се стекат по такъв
трагичен начин, съвсем естествено е, че той преживява дълбоко разочарование и неудовлетвореност от
своето пребиваване в света.

Има, разбира се, и друг - по-добър житейски сценарий, чиито герои са хора със силен характер
и твърди морални устои. Такива хора не се огъват пред трудностите. Нереализираните мечти за
тях се превръщат в стимул да следват целите си, да творят и да постигнат носеща удовлетворение
личностна реализация. За тях с пълна сила важи мисълта на Томас Едисон, че неудовлетвореността е пър
вото условие за прогреса. Подобно на Сали Яшар от Йовковия разказ „Песента на колелетата“ и на Лазар
Дъбака от „Ветрената мелница“ на Елин Пелин, такива хора превръщат в своя мисия добротворчеството и
създават материални и духовни ценности, които ще бъдат полезни на другите. Във всички случаи сътворе
ното от тях е нещо, в което влагат душите си. Каруците на Сали Яшар пеят и възвестяват тържеството на
любовта. Танцът на неуморния майстор Лазар Дъбака пък има силата на добра магия, откриваща пътя към
истинското щастие. Такива хора са честити, защото притежават дарбата да носят радост на хората. Отплата
за тяхната щедрост е безсмъртието на духа им.

Има и трети тип реакция на разочарования човек - израз на неудовлетворение много често е
агресията или пък пасивността. Разочаровани от самите себе си, мнозина реагират грубо, дори яростно,
превръщайки енергията, която имат, в деструктивна сила. Специалистите са единодушни, че характерни за
психологическия профил на повечето насилници са чувството за малоценност и разочарованието от нес-
лучването на личната им успешна реализация. Не можейки да намерят адекватен изход от собствената си
неудовлетвореност, такива хора се изпълват с озлобление и проявяват жестокост към другите - особено
към тези, които са по-слаби, по-уязвими. И ако, когато един насилник проявява агресия в дома си - спрямо
най-близките си, това е пагубно само за ограничен кръг от хора, то в случай че такъв човек се окаже овлас
тен и позицията му в обществото позволява да управлява много хора, последиците от неговата агресивност
може да се окажат гибелни за цели народи. Достатъчно е да погледнем към най-драматичните събития от
по-новата световна история, за да се убедим, че най-кръвопролитните войни са инициирани именно от лич
ности, които зад маската на надмощието крият своите малоценностни комплекси и дълбоко разочарование
от самите себе си.

Невъзможността човек да запази своята свобода в отношенията си с другите, зависимостта му
от мнението на обществото, налагането на традиционни модели на поведение - всичко това също
може да породи чувство на неудовлетворение. Избирайки да се противопостави на статуквото и да
тръгне по своя път, човек трябва да прояви голяма смелост и готовност за жертви. Такава е героиня
та на Багряна, която отхвърля ограниченията на своето време и тръгва по един едновременно привлекате
лен и опасен път - пътя под знака на свободата и любовта. Изборът й доказва, че когато жаждата за любов
и щастие е неутолима, пред човека няма никакви прегради. Той се извисява с порива на духа си и заразява
с примера си. Както английският драматург и поет от XVI век Кристофър Марлоу казва, само личност с
високи потребности - от свобода, независимост, любов - може да изпита неудовлетвореност в живота си.
Ето защо такива хора не трябва да се смятат за неуспели и нещастни.
В отговор на своето неудовлетворение от действителността човек може да реагира, като демонстрира
привидна пасивност, отдръпване от социалната роля, която е имал. Такава е реакцията на лирическия гово
рител на Борис Христов, който отказва да твори, съобразявайки се с условията, които му налага статуквото.
Той избира мълчанието - то става израз на неговия протест. При това този избор е направен с ясното съз
нание, че може да остане неразбран от мнозина. В същото време обаче замлъкването на поета носи заряда
на бъдещата промяна.
Когато човек е наясно със себе си, когато има ясна цел, разочарованията от различни житейски нес
полуки не са в състояние да го принудят да предаде мечтите и идеалите си. Тогава неудовлетвореността
може да го накара да потърси нови, неотъпкани пътища, да приеме нови предизвикателства и сам да гради
щастието си.
ТЕСТ 10
(О Б Щ )

№ точки
Ч аст 1
1. А 1
2. Г 1
3. Г 1
4. А 1
5. Г 1
6. Хората с име на цвете празнуват имения си ден на Цветница. 1
7. материалната 1
8. зрители 1
9. Мъжете, чийто средиземноморски произход бе очевиден, зъзнеха в двора на 1
хана.
10. A) Сатиричния театър; алчността; егоизмът 10
Б) никого; чийто; своя;то
B) разбрали; извинили; разстроена
11. След като стана първият наш представител, вкарал два гола в Шампионската 5
лига, „Лудогорец“ се оказа първият отбор с победа в най-комерсиалния футбо
лен турнир на планетата. Като се класираха на второ място в групата, „орлите“
се надяват да изпълнят заканата на собственика на клуба^който убедено заяви:
„Сто процента е сигурно - „Лудогорец“ ще играе на осминафинал в Шампион
ската лига“.
12. В 1
13. В 1
14. Г 1
15. Г 1
16. Б 1
17. изложба 1
18. Бюстът на Нефертити е изнесен от Египет незаконно/без знанието на египет 1
ските власти.
19. съкровища, могили; гробници - шедьоври на строителното изкуство; стенописи, 1
глинени съдове и златни предмети
20. Рогозен, Луковит, Вълчитрън, Летница, Борово, Кралево 6
Ч аст 2
21. А 1
22. Б 1
23. A) дом 4
Б) резиденция
B)еталон
Г) посетители
24. В 1
25. Г 1
26. Б 1
27. Б 1
146
28. Б 1
29. Г 1
30. Г 1
31. А 1
32. Г 1
33. Б 1
34. комедия 1
35. А - 1; Б - 3 ; В - 2 3
37. А) „Честен кръст“ - Борис Христов 2
Б) „Новото гробище над Сливница“ - Иван Вазов
38. А) Лазар Дъбака - Елин Пелин 2
Б) Елисавета - Емилиян Станев
39. Христо Фотев 1
40. Насоки за отговор: 6
• двойствената същност на човешкото битие: любов и омраза към живота
• любовта като смисъл на живота
• особената организация на стиховете - създаване на вътрешна експресивност
• съчетание между поетичен език и просторечие, разговорност и реторика
• идеен и емоционален акцент в творбата
Общо 70
Ч аст 3
Човекът между целостта и разпадащия се свят

в стихотворенията „Спи езерото“ на Пенчо Славейков
и „Две души“ на Пейо Яворов
I. Увод
Сблъсъкът между човека и заобикалящия го свят поставя под своя знак целия човешки живот. Зато
ва този сблъсък е основна тема в литературните творби от различни периоди и епохи. Актуален и днес,
този проблем за първи път става централен за българската литература в епохата на модернизма, когато
вниманието на творците се насочва към вътрешния свят на човека, към неговите духовни търсения, към
противоречията между личността и другите. Ярки примери за това може да се открият в творбите на Пенчо
Славейков и Пейо Яворов - поети, които се стремят да проникнат в невидимия свят на душата и да уловят
и най-фините й трепети. В противовес на „поезията на старите“, на литературата от Възраждането, младите
поети се обръщат към вътрешния свят на човека, към основните чувства, които той изпитва - любовта и
страданието. Поетите от кръга „Мисъл“ поставят на преоценка творческите подходи на своите предшестве
ници, представяйки на читателя с нови изразни средства и преди всичко чрез нов - психологически начин
- света на човека.
Теза
В творбите на Пенчо Славейков и Пейо Яворов, които проправят пътя на модернизма в българската
литература, човешкият свят е представен като единство на противоположности. За лирическия човек на
Славейков, който превръща в свой блян хармонията, това са състоянията на движение и покой. На тях са
подвластни и хората, и природата. В поетическия свят на Яворов пък човекът е осъден да страда, разпънат
на кръст между съзидателните и деструктивните сили, които носи в душата си.
147

Поезията и на Пенчо Славейков, и на Пейо Яворов е изпълнена със заряда на най-ярките постижения
на европейската мисъл през XX век. Човекът у Яворов обаче е силно разколебан, скептичен относно
постижимостта на истината, хармоничното единство на личността и носещата спокойствие вяра в
целостта на света. Болезненото му раздвоение се дължи както на вътрешната борба между двете Аз, които
живеят в душата му, така и на непреодолимото противоречие между него и другите. Чрез символните обра
зи на ангела и демона, въплъщаващи идеята за доброто и злото, още в първата строфа на стихотворението
„Две дуттти“ се очертава противоречивата същност на лирическия Аз. Раздвоена, душата изпитва непоноси
мо страдание, защото е изгаряна от пламъците на вечния сблъсък между двете Аз, които я обитават. Те не
дават покой на лирическия Аз и той се чувства безпомощен да постигне вътрешен мир. Съществуването му
се превръща в болезнено изгаряне в пламъците на раздвоението.
Трагизмът, който изпълва душата на лирическия Аз, се поражда и от това, че в представите му битието
е изначално двойствено. Това е така, защото човекът проектира върху него собствената си разколебаност
и раздвоеност. Сам изпълнен със съмнения, изтерзан от неутолимата жажда да бъде постигнат отговорът
на сложните философски въпроси, Яворовият човек възприема света като несигурно място, в което хармо
нията и абсолютната истина не могат да бъдат постигнати. Животът преминава под знака на неудовлетво
рението, защото хората са лишени от сигурни ценностни опори и са орисани напразно да търсят безспорни
основания за своето съществуване.
Яворовият лирически Аз страда, защото е разколебано чувството му за вътрешно равновесие и защото
не може да открие смислени основания за своето съществуване, раздвоението го обрича на напразно тър
сене на отговорите на вечните въпроси, които отвеждат към смисъла на съществуването. Това разколебава
чувството му за сигурност, за вътрешна хармония. Това обяснява печалната равносметка, до която лири
ческият говорител стига в края на своята изповед - човекът е осъден да бъде самотен по своя път, и преби
ваването му в света е твърде несигурно, с неясен смисъл. Смъртта ще бъде нелепа развръзка на трагичното
му съществуване и вятърът на времето ще засипе следите му със забрава. Така в Яворовия поетически свят
човекът се оказва обречен напразно да се стреми към постигането на цялостност - единственото сигурно
знание, което му е отредено да постигне, е, че е малка, незначителна прашинка от вечно разпадащия се свят.

Пенчо-Славейковата сбирка „Сън за щастие“ също дава повод да се изследват представите на модерния
творец за човешката природа. В търсене на хармония и спокоен пристан за душата Славейков създава свои
те лирически миниатюри, в които са успоредени случващото се в природата и случващото се в човешката
душа. Така поетът достига до философската теза, че човекът събира в себе си противоположни емоции
- така, както едновременно единен и раздвоен е и светът около него.
„Спи езерото“ пресъздава не само картина - предмет на естетическо преживяване, а и образ на субек
тивния свят на лирическия герой. Чрез образите на езерото и буките авторът превръща във фокус на вни
манието пространственото отношение между тях - те ту се срещат, ту се разминават и накрая окончателно
се събират. „Събира се“ в себе си и лирическият субект, постигнал своята цялост.
Пейзажът в „Спи езерото“ разчита само на няколко съвсем обикновени на пръв поглед щриха, които
създават представата за спокойствие и красота - езерото е напълно притихнало, безмълвно се полюшват
клоните на буките над него; само отронен лист от време на време сепва спокойната повърхност на водата,
без това да нарушава тишината наоколо. За такова възприемане на картината допринася натрупването на
думи с близка семантика - думи, извикващи представата за тишина и спокойствие: „спи“, „тихите“, „сянки“,
„шептят“, „замряло“, „нито трепва“.
„Спи езерото“ обаче е творба, която предполага да бъде прочетена не само като описание на прекрасен
къс от природата. В духа на цялата сбирка „Сън за щастие“ тази миниатюра може да се свърже с човешкия
копнеж по хармония и със съзнанието, че тя не може да бъде напълно постигната - две противоположни
и все пак едновременно съществуващи състояния на духа, така характерни за поетическия свят на Пенчо
Славейков. Към такъв прочит подтиква описанието на природния свят в „Спи езерото“, защото, ако вни
мателно се вгледаме в него, той се оказва различен от природния свят, който познаваме от опита си. Към
впечатлението за това различие насочва необичайната езикова употреба на някои словосъчетания —„спи
езерото“, „шепнат белостволи буки“, „дълга от лист отронен сепва“. Сънят, шептенето и сепването обик
новено включваме в контексти, в които говорим за хора. Контекстът на творбата обаче откроява метафо
ричната същност на посочените изрази. Така читателят е подтикнат да осмисли пейзажното изображение
като човешко преживяване, макар в творбата да няма и намек за присъствието на човек. Безспорно е обаче,
че чрез начина, по който са представени езерото и буките, в миниатюрата се откроява нагласата на човек,
който обича да съзерцава природата и у когото тя поражда размисли за сложния свят на душата.
В „Спи езерото“ е налице присъщото за цялата сбирка „Сън за щастие“ улавяне на диалектичното един
ство на противоположности у човека и в света. Противоречието между противоположни същности можем
да видим в опозиционния принцип, на който се основава изграждането на творбата. Езерото спи „замряло“,
148
а буките, които са над него, непрестанно „се движат“ - „свождат вити гранки“, „преплитат отразени сянки“,
„треперят“, „шепнат“. Само за миг отроненият от буките лист „сепва“ покоя на неподвижната вода. Това
напомня силен, но неосъществим копнеж по сливане. Образите на езерото и на буките символно насочват
към вечния човешки порив към постигане на хармония, на близост, на взаимност - порив, който като че
винаги остава неутолен.
Поривът, изразен с движение и звуци, обаче среща замръзналата неподвижност на заспалото езеро: „а
то, замряло, нито трепва...“. Невидимата на пръв поглед сложност се открива както в противоположните
състояния, така и в общото, което идва от излъчването на красота в мига. Близкият звуков състав на думите
„треперят“ и „нито трепва“, едновременно сближава образите на буките и езерото и откроява непреодоли
мата граница между тях.
Финалните стихове изразяват идеята за случващото се сливане - отроненият лист пада и от досега му с
неподвижната повърхност на езерото се създава малка вълничка - „дълга“. Поантата внушава мисълта за
възможното мимолетно сближаване на противоположностите. Това е сякаш краткият момент на прозрение
за същността на човека, след който обаче отново настъпва покой и душата пак тръгва по своите неведоми
пътища, за да търси истината за себе си и за света. Така Славейковата поезия на „сложната простота“ (както
я определя литературният критик Никола Георгиев) говори за вечния кръговрат на битието, в който човекът
напразно се мъчи да улови мига и да постигне вечност. В крайна сметка едно е сигурно - в огледалото на
всевластната природа животът на хората изглежда като незабележимо потрепване.
И „Две души“ на Пейо Яворов, и „Спи езерото“ на Пенчо Славейков провокират читателя да размишля
ва върху сложни въпроси - за смисъла на човешкия живот, за стремежа към взаимност, за полюсите в света
и възможностите за тяхното уравновесяване, за съвършенството и неговата постижимост. Всеки от двамата
поети намира свой път към търсенето на отговори на тези въпроси, но и у двамата намира израз философ
ското разбиране, че човекът е заложник на своя неразгадаем, изпълнен с противоречия вътрешен свят.
Постижимостта на душевното спокойствие и целостта
I. Увод
Психолозите ни учат, че за да израснем като личности, трябва да имаме правилно отношение към живо
та. Съветват ни да вярваме в доброто и да живеем, правейки добро. Мотивират ни да открием смисъла на
живота си, своята мисия. Убеждават ни, че ако успеем, ще постигнем щастието си.
Теза
Човек често свързва представата си за щастие с душевната хармония, спокойствието и чувството за
пълнота и удовлетворение. Къде да ги търсим? Как да ги открием? И преди всичко - възможно ли е въобще
да ги постигнем? Това са въпроси, които нямат еднозначни отговори.

Мнозина мислят, че вътрешното спокойствие е непостижимо. И с основание - в подкрепа на тази
теза има много доводи. На първо място, факт е, че търсещите хора никога не са спокойни, удовлетворени,
умиротворени. Те се стремят към промяна. Поривите им може да се сравнят със стихийната сила на вятъра
- ураганът помита всичко по пътя си и освобождава място за създаването на нещо ново. Така е и с хората
- когато, движени от своята вътрешна енергия, те изберат пътя на промяната, възниква необходимостта от
пренастройване, от промяна не само на нагласите, но и на начините, методите, средствата за въздействие
върху света. Човекът - творец на новото, трябва да излезе от състоянието на съзерцание и размисъл и да се
впусне в истинското проектиране на своите идеи и в дела за тяхната успешна реализация.
Може ли да говорим за вътрешно спокойствие, когато горим от творческа енергия, когато носим заря
да на новото и нямаме търпение да го използваме, за да променим действителността? Както лирическият
говорител на Яворов казва, когато характеризира своя вътрешен свят: „Аз не живея: аз горя“, така и ние
осъзнаваме, че увлечени от порива си да творим новото, не можем да овладеем емоциите си, а напротив —
преживяваме силно вълнение, тревожим се дали ще успеем, ликуваме при всяка победа по пътя към пожела
ната промяна и тази безспирна вътрешна динамика не ни оставя нито миг покой. Може ли да сме спокойни,
когато се сблъскваме с външните прегради, които трябва да преодолеем; когато трябва да понесем неразби
рането на другите, отхвърлянето на идеите ни или изолираността, самотата, на която ни обрича собственият
149
ни ентусиазъм? За какво спокойствие и за какво щастие може да говорим, щом ентусиазмът ни ще превърне
живота ни в непрестанна борба?
Втора подтеза и аргументации

Само когато осъзнаем, че светът е устроен по този начин - на принципа на единството на проти
воположностите, чрез постоянното редуване на движение и покой, на усмивки и сълзи, ще приемем
и радостта от успеха, и разочарованието от поражението като нсшо нормално. Но как да се убедим,
че истинската хармония предполага съзвучие от различни и дори полюсни емоции? Най-краткият път към
това е наблюдаването на природата. Когато се потопим в нейния пъстър, променящ се свят, ше видим, че
хармонията всъщност е в единството на различните състояния, на покоя и движението. Именно това слива
не постига лирическият Аз във Вазовото стихотворение „При Рилския манастир“ и то го кара да възкликне
възторжено:
Сега съм у дома - не съм тук странен гост.
Природата всегда, но буйната природа,
що пълни я живот, шум, песен и свобода,
бе моят идеал величествен и прост.
Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски!
Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!
И ако успеем не просто да проумеем, че единението с природата е спасително, но и да се разтворим в
природния свят, да станем част от световния мир, тогава хармонията, която властва в света наоколо, ще
навлезе и в нас самите.

Целостта на човешката душа е в единството между рационалного и емоционалното начало. Раз
умът превръща хорала в строители на един по-добър свят, прави ги откриватели, възпира ги от гибелни
посегателства срещу природата. Благодарение на него те покорявал върховете на познанието и успяват да
разгадават тайните на живота, да побеждавал- болестите, да летят в Космоса. Култът към знанието ражда
една от най-революционните културни епохи в историята на човечеството - епохата на Просвещението.
Повярвали в силата на разума, хората от тази епоха правят огромна крачка напред - към нови открития,
които преобразяват човешкия свят.
По пътя напред обаче човек винаги трябва да се вслушва и в гласа на сърцего си. Само така може да
бъде опазена душата - обиталище на любовта, на радостта от красотата и на вярата. Именно тези сили вдъх
новяват хората да бъдат творци и да вложат фантазията и позитивната си енергия в слово, музика, танц...
Запомнящ се образ, който събира ведно гласовете на разума и на сърцето, е например образът на Бетовен
от Пснчо-Славейковата поема „Слз тоИ “. Страданието, на което съдбата подлага великия композитор, е
непоносимо, но разумът и сърцето едновременно му помагат да се въздигне над болката и да вдъхне живот
на нова творба, която да се превърне в химн за силата на човешкия дух.
Въпреки тревогите, съмненията, разочарованията, страданието, болката, измъчващото чувство на неу

довлетвореност - въпреки всички изпитания, които преживява, човекът лрябва да намери начина да бъде
себе си - да живее в хармония със света, който го заобикаля, и да приеме като благо собствената си проти
воречива природа.
ТЕСТ 11
(ОБЩ )

№ точки
Ч аст 1
1. В 1
2. В 1
3. А 1
4. ръкопис 1
5. термин 1
150
3
6. в 1
7. Насоки за отговор: 4
1. да ориентира за различните части на творбата;
2. да изобрази света такъв, какъвто си го е представял;
3. да предизвика интереса на читателя;
4. да прояви художествения си усет.
8. Примерен отговор: миниатюра, заставка, инициал, орнамент 3
9. Б 1
10. Б 1
11. А 1
12. Г 1
13. Г 1
14. Г 1
15. Б 1
16. Епохата на Ренесанса е време на културен разцвет в Европа. 1
17. областта 1
18. ензима 1
19. Докато затварях вратата след себе си, шалът ми се защипа./Затваряйки вратата 1
след себе си, защипах шала си.
20. A) Министерството на културата; посланика; идентичността 10
Б) никого; чиито; своя; то
B) популярна; написали; посветили
21. Българската розова вода стана хит на изложението „Зелена седмица“ в Бер 5
лин, което се провежда за осемдесети път. България участва на него за двайсет
и шеста поредна година със собствен щанд, на който 13 фирми излагат свои
те продукти. При откриването на щанда нашият земеделски министър обясни:
„Тази година акцентирахме върху биопродуктите, произвеждани в селските ра
йони. Благодаря на всички производители, които се съгласиха да участват и да
представят България в Берлин“ .
Ч аст 2
22. Б 1
23. A) реконструиран 4
Б) съчетава
B) подновяването
Г) светилището
24. Б 1
25. А 1
26. В 1
27. А 1
28. Б 1
29. А 1
30. В 1
31. В 1
32. Г 1
33. Б 1
34. А 1
35. „Колко си хубава!" - Христо Фотев 2
36. „Балкански синдром“ 1
37. реторично обръщение 1
В песента на любимата лирическият герой търси съпреживяване, израз на ис
тинска любов, на взаимно светоусещане и общ стремеж към народна свобода./
Песента е израз на революционен устрем./„3апей“ - това е повелята на лири
ческия субект към любимата да направи своя избор.
39. Бай Г аньо 1
Според Иван-Вазовата ода делото на Паисий е изключително важно, защото
дава на българите основания за национално самочувствие и гордост. Познавай
ки своята история, всеки народ придобива не само знания, но и сила на духа,
като се обогатява с опита на миналите поколения. Ето защо книгата на Паисий е
завет към българите да изучават и да помнят своето минало.
В творбата на Вапцаров лирическият Аз също представя историята като пази
телка на народния опит. Финалните стихове разкриват вярата в бъдещото поко
ление, чрез което ще се осъществи приемствеността в живота.
Общо 70
Ч аст 3
Сблъсъкът между традиции и бунтарство в романа „Железният светилник“ на Димитър Талев

и стихотворението „Потомка“ на Елисавета Багряна
I. Увод
През XX век една от най-интересните теми за българските творци продължава да бъде темата за съхра
няването и следването на традициите. С тази тема е свързана цялата българска възрожденска литература,
която се гради върху концепцията за ролята на традициите за запазване на народните ценности. През XX
век едновременно с писателите, които остават верни на възрожденския ценностен модел, започват своите
творчески изяви и писатели новатори, които дават израз на възгледите си за свободата на личността. Твор
чеството им се превръща в своеобразен бунт, който утвърждава като достоен житейски избор пренебрегва
нето или откритото нарушаване на традиционните норми, които ограничават личния избор.
Теза
Чрез наблюдения върху творчеството на двама автори - Димитър Талев и Елисавета Багряна, които
живеят и творят по едно и също време, може да се направят интересни изводи за границата, която модер
ният човек поставя между порива си за щастие и зачитането на традиционните ценности. Талев създава
герои, и преди всичко героини - Султана, Катерина, Ния, които стават пример за свободен дух и силна
воля, за мислене, необременено от действащите в обществото стереотипи. Въпреки това времето, в което
живеят, им налага да се подчиняват на общоприетите правила и да се съобразяват с общественото мнение.
За Талевите героини честта на семейството, както и благополучието на рода са на първо място. Затова те
често пренебрегват собственото си право на щастие. Багряна пък разрушава традиционните представи за
добродетелната патриархална жена, като създава образа на непокорна, волна, целеустремена и самостоя
телна жена. Нейната героиня може да се определи като наистина еманципирана, но едновременно с това тя
запазва почитта си към миналото и връзката с корените си.

В романа „Железният светилник“ Димитър Талев проследява раждането на духа на промяната сред бъл
гарите в Преспа. Новите идеи - за единство, за свобода, намират пряк израз в пламенното слово на монаха
от Рилския манастир, който запалва родолюбивата искра в душата на младия Лазар. Много по-сложни са
образите на жените в творбата - те са представени като истински пазителки на традициите, но и
като нарушителки на патриархалните норми и носителки на промяната.
152
В края на романа Ния внася в дома на Султана първата газена лампа, с която заменя железния светил
ник. Тази промяна символизира края на цяла една епоха. Но за да се случи тя, героините на Талев плащат
висока цена. Те трябва да преодолеят много трудности, свързани преди всичко със строгите закони на рода.
Сблъсъкът с установения ред взема жертви. Султана, която сама дръзва да се изправи срещу преспанската
общественост и смело отстоява правото си да изпълни своята мисия на жена - съпруга и майка, е безсилна
пред обстоятелствата и трябва да плати най-висока цена, за да опази семейното име чисто, като пожертва
живота на дъщеря си. Пак по силата на традициите Катерина е обречена да изгуби любовта си, собствения
си живот и неродената си рожба. Ния пък ще се окаже на драматичен кръстопът, на който я поставят сър
цето й, изпълнено с любов към Лазар, и дългът към баща й и родовата повеля. Духът, който носят Талевите
героини, предвещава промяната, неизбежното отхвърляне на ограниченията, които правят щастието непо
стижимо. Пътят към новото обаче преминава и под знака на трагизма. Съдбата на героините е помрачена
от конфликти, от неизбежни компромиси, които водят до душевни травми, от смърт. Така авторът изгражда
различни, но еднакво силно въздействащи образи на дръзката, смелата, свободолюбивата личност, която с
делата си движи обществения прогрес.

Темата за гледната точка на човека към традициите и за неговата обвързаност с тях вълнува и
Елисавета Багряна. Показателно за това е самото заглавие на една от най-популярните й творби - „По
томка“. Лирическата героиня в стихотворението почита мъдростта и опита на народа, но не формално - чрез
„прародителски портрети“ и „фамилна книга“, не чрез материалните знаци за родова принадлежност. Пое
тесата налага разбирането, че модерната жена не следва сляпо традицията, не приема родовата памет като
даденост, а сама избира пътя си и създава своята история за миналото, следвайки своята интуиция и въоб
ражението си. Стихотворението „Потомка“ утвърждава разбирането, че паметта се унаследява чрез кръвта.
„Събудената“ памет помага на героинята да се самоопредели като непокорна - защото е наследила бун
товния дух на предшествениците си, и като греховна, защото е потомка и на първата жена, чийто грях тра-
диционно се осмисля като универсален. Лирическата героиня изповядва своята устременост към простора
(„необхватните с око поля“); готовността си да обитава несигурното пространство извън домашния уют
(„конски бяг под плясъка на бича“); верността към волната си природа („волен глас, по вятъра разлян“).
Постигнала себепознание, потомката е готова да приеме укорите на другите. Неколкократно повторената
форма „може би“ изразява предположението й, че те ще определят нейното поведение като греховно, защо
то се разминава с общоприетите родови закони. Патриархалният ред изисква смирение и покорство, които
са напълно чужди на Багрянината жена.
Поредицата от ключови образи в стихотворението - на потомката, на прабабата, на земята майка, вну
шава идеята за устойчивостта и значимостта на женското начало. То е предопределено да дава живот и да
осъществява връзката между поколенията. Осъзнала това, лирическата героиня достига до осмисляне на
собствената си мисия на тази земя - да е пазителка на паметта по безкрайния път във времето, защото без
памет себепознанието е невъзможно, а съхраняването и оцеляването на човешкия род са заплашени. Като
подчертава кръвната си връзка с родината, към която в последната строфа се обръща като към родна майка,
лирическата героиня - въплъщение на непокорство и на порив към свобода, отдава почит на всичко онова,
което я е създало като личност, включително на родовите традиции.
Проблемът за традициите и за тяхното нарушаване в името на личното щастие е интересен и днес. Него
вата сложност го прави предмет на творческо пресъздаване от редица автори, превърнали се в класици на
българската литература.
Бунтът на младостта
I. Увод
Ако в игра на асоциации трябва да кажем какви наши впечатления от света отключва думата „младост“,
ще се почувстваме истински късметлии, защото едва ли има човек, който да не обича да говори за младостта
с убеденост, че знае всичко за нея. В съзнанието ни ще нахлуят цели тълпи от думи, чрез които можем да
означим това, с което свързваме, както поетично е прието да се казва, зората на живота.
Теза
Разбира се, най-много за нея имат претенциите да говорят възрастните, които могат да я оценят от пози
циите на натрупания през годините опит. Сред тях има такива, които сякаш от раждането си са сърдити на
света и чувайки думата „младост“, вероятно спонтанно ще поклатят глава в знак на неодобрение. Изправени
пред горчивата равносметка, че собствената им младост безвъзвратно е отминала, те ще отсекат: „наив
ност“, „незрялост“, „твърдоглавие“, „безразсъдство“, „лудост“, „риск“... Тези пък, които живеят с усмивка,
ще възкликнат: „красота“, „любов“, „възторг“, „сила“, „вдъхновение“, „мечти“, „непокорство“, „смелост“,
„полет“, „хоризонти“, „пътища“... И намръщените скептици, и възторжените оптимисти обаче ще са едино
душни в едно - младостта е бунт, устрем към промяна, порив да бъдат открити нови пътища, и кураж да се
тръгне по тях - въпреки опасностите, които те вещаят, въпреки забраните на възрастните.

Строгите съдници на бунтовната младост - тези, които отказват да приемат, че светът не стои на едно
място, а се развива, със сигурност ще намерят неоспорими доводи за своя упрек към идващите след тях. В
тяхно лице те виждат заплаха за модела на един свят, който сами са създали, в който са свикнали безкри
тично да вярват, и в който се чувстват уверени - знаещи, можещи всичко. Разбира се, назидателната им
позиция изисква да не се обръщат назад и да не си припомнят собствената си младост, за да не се окажат
в конфузната ситуация да признаят, че и самите те в зората на своята младост са отхвърляли установените
преди тях стереотипи.
В първата фаза на своята непримирима война срещу бунта на младите съдниците им обичайно превръ
щат в свое оръжие „мъдрите“ съвети, изречени с нетърпящ възражение тон: „Внимавай...“, „Замълчи...“,
„Престани...“, „Разбери...“, „Не тръгвай...“. Всички знаем как се развива „атаката“ - старанието поученията
към младите да звучат добронамерено и убедително, твърде бързо отстъпва място на безсилния гняв. Обик
новено той изригва в крясъци или пък избликва в сълзи на самосъжаление... Така обречени на пълен крах
се оказват всички аргументи, че еди-кой си навремето проявил твърдоглавие и направил или не направил
еди-какво си, а това му коствало загубата на еди-какви си блестящи възможности. Бунтът на младите да
тръгнат по път, който сами са избрали, се оказва неудържим и техните строги наставници са принудени да
останат сами с нечутите си доводи.

А другите - тези, които вярват в силата на младостта, макар сами отдавна вече да не са млади, подкрепят
бунта на младите и дори застават редом с тях в устрема им да променят света. Те остават млади по дух и
затова изповядват веруюто, че светът се нуждае от промяна. Примерите за това са много - и в художестве
ната литература, и в реалния живот. Нека се върнем например към два от най-популярните романи в нашата
литература - „Под игото“ на Вазов и „Железният светилник“ на Талев, които разказват за съдбовни мо
менти от нашата история. В тях именно младите носят духа на промяната, от която се нуждае целият народ.
През погледа на Базовия чорбаджи Марко - добрия стопанин, който се превръща в пионер на подготовката
за въстанието, можем да видим оръжейницата, в която синовете му, опиянени от идеята за бунт, са превър
нали килера в дома му, а след това и да чуем пошепнатото от него пред иконостаса: „Лудите, лудите - те да
са живи!...“. Или пък да съпреживеем въздействието, което имат върху младия Лазар примерът на Климент
Бенков и разпалените думи на рилския монах, когато четем романа „Железният светилник“. Поел искрата
на пробудата от своите вдъхновители, сам потомъкът на Глаушевия род ще се превърне в будител на бъл
гарския дух и ще призове братята си по кръв да тръгнат по пътя на своята независимост.
И съвременното изкуство не е безразлично към темата за бунта на младите. Нека си припомним хипи-
тата от мюзикъла „Коса“, чрез който намират израз протестите на младите американци срещу консерва
тивното общество и срещу войната във Виетнам. Посланието на тази творба е призив за мир, любов и чо
вешко щастие, изречен от тези, които имат дързостта да отхвърлят фалша и ограниченията на статуквото.
Бунтът на младостта и драматичните последици, които той може да има, е тема и на разтърсващия филм
„Обществото на младите поети“. В него учителят по английска литература дръзва да наруши стандартите
на престижното училище „Уелтън Академи“ и да запали у учениците си искрата на желанието да снемат
маската на лицемерието от лицето на своя живот. И макар събитията да имат трагичен обрат, в края на
филма момчетата дават ясен знак, че няма да забравят житейските уроци по честност и смелост, които са
научили от своя учител.
Младите са движещата сила на напредъка и в реалния живот. За тях и бунта им ще помнят винаги и Рим,
където в древността Спартак повежда робите на въстание; и парижките улици, огласени от революционен
екот; и снежният Берлин от 1919 г., когато немските работници се хвърлят в смъртоносна борба за по-до
бър живот; и пекинският „Тянанмън“ от края на XX век, побрал милиони студенти, вдъхновени от идеята
за прогрес и справедливост; и площадите на Истанбул и Анкара; и нашата София като център на съвре
менните промени в българския обществен живот. Едно е общото между всички тези паметни исторически
събития - огромната енергия на младостта ги превръща в решителни и съдбовни крачки напред по пътя на
човечеството към светлина, към свобода, към прогрес.
154
Вярата в силата на младостта дава повод на ливанския поет, философ и художник Халил Джубран да
заключи, че тя „има крила с пера от поезия и нерви от илюзии; на тях тя се издига до трансцендентални
висоти, откъдето светът се вижда в светлината, оцветена от всички дъги, а животът звучи като химни на
величие и слава...“. И макар че житейските бури крият заплаха за възторжените крила на младите, именно
те са щастливците, които могат да полетят напред и нагоре - към хоризонтите на бъдещето.
ТЕСТ 12
(ОБЩ)

№ точки
Ч аст 1
1. Г 1
2. Б 1
3. В 1
4. А 1
5. Г 1
6. В 1
7. г 1
8. електронни 2
9. безскрупулен 2
10. кандидати 2
11. своя 2
12. му 2
13. Националната галерия „Квадрат 500“, наричана още „Българският Лувър“ , 5
стана любимо място на хиляди ценители на изкуството. Една от посетителките
- журналистката Десислава Иванова, написа в своя блог, че изложените про
изведения, автори на които са наши и чужди художници и скулптори, са сред
най-ценните образци на различни творчески стилове.
14. В 1
15. А 1
16. В 1
17. Б 1
18. щиглец 1
На диаграмата се наблюдава ясно изразена тенденция към намаляване на по
пулациите (което средно доближава 50%). Може да се твърди, че и в България
посочените видове са намалели наполовина, както птиците в Европа като цяло.
(Особено ако се вземе предвид, че отчетеният на диаграмата период е по-кратък
от споменатия в текста.)
Хората възприемат лястовиците като символ на доброто, защото имат ласкаво
отношение към тях, както към домашните любимци. Емоционалната връзка с
лястовиците се дължи и на съвместния живот, и на свързването им с идването
на пролетта и възраждането на природата. Лястовиците са сред предвестниците
на очакваната и желана промяна, която прави живота по-хубав и по-щастлив.
155
И при трите вида лястовици, посочени на диаграмата, е налице сериозно нама
ляване на популациите, като най-значително е то при градската лястовица, а
най-слабо - при бреговата. Данните дават основание да се направи изводът, че
дейността на хората - урбанизацията, замърсяването на въздуха, унищожава
нето на растителността и др., влияят отрицателно върху състоянието на попу
лациите.
Фактът, че тенденцията за намаляване засяга като цяло прелетните птици, сви
детелства, че екологичните проблеми са глобални и по време на миграцията пти
ците са изложени на тяхното негативно въздействие.
При пъдпъдъка се наблюдава най-голямото намаляване на популацията - над
65%, което може да се обясни с допълнителната вредна намеса на хората - из
биването на птиците по време на лов. Данните доказват, че безотговорното от
ношение към тях и към фауната като цяло води до намаляване на биоразнообра-
зието и нарушаване на екологичното равновесие.
Ч аст 2
22. физическите 2
23. A) достояние 3
Б) аудитория
B) обособяват
24. А 1
25. Б 1
26. В 1
27. Г 1
28. Б 1
29. А 1
30. В 1
31. А 1
32. Б 1
33. Г 1
34. Г 1
И в двете произведения е показана антихуманната, безмилостна същност на
войната, но докато в „Новото гробище над Сливница“ загиналите войници са
увенчани с героичния ореол на славния подвиг в името на свята кауза, в „Краде
цът на праскови“ невинни и беззащитни хора стават жертви на унищожителен,
несправедлив конфликт, водещ до национална катастрофа.
Заглавието отговаря на жанра на творбата - притча, като внушава идеята за
нравствената метаморфоза на човека, тръгнал по стълбата, която води надолу
- към моралната деградация, духовното опустошение и загубата на ценностни
ориентири.
По този начин Бай Ганьо е представен в различни ситуации и сфери и е оценя
ван през призмата на различни гледни точки. Всеки повествовател допълва с
нови детайли характеристиката на героя и така се изгражда един обобщен об
раз, притежаващ и индивидуален колорит, и типични черти, който неслучайно се
превръща в ярък и неповторим национален символ.
Напрежението в конфликта на комедията произлиза не от остри стълкновения,
а от комични характери и ситуации. Темата е съвременна, както в почти всички
комедии, а езикът —изпъстрен с духовитости, остроумия и парадокси.
156
39. А -3;Б-1;В-2 3
Двете произведения са посветени на безвъзвратната загуба на любимия човек,
което предопределя скръбната тоналност, доминираща в стиховете. В „Аз ис
кам да те помня все така“ раздялата все още не се е случила, но чувството на
обреченост тегне над двамата влюбени и лирическият Аз напразно се опитва да
вдъхне надежда на девойката, че любовта им няма да остане несбъдната мечта.
Самият той търси утеха в мисълта, че скъпият й образ ще се запази завинаги в
спомените му и така красивата и взаимна обич няма да избледнее и да угасне
без следа. В творбата на Елисавета Багряна безмилостната съдба вече е отнела
завинаги любимия и е покосила романтичните копнежи на героинята за общо
бъдеще и семейно щастие. Сломена от мъка и отчаяние, тя споделя, че е загу
била смисъла на живота си и единственото утешение и опора за духа й е да се
потопи в съня - спомен за отнетата любов. И двете стихотворения са създадени
в аз-форма, която им придава значението на тъжна изповед и засилва тяхното
идейно-емоционално въздействие.
Общо 70
Ч аст 3
Смисълът на живота във време на смърт (Интерпретативно съчинение

върху повестта „Крадецът на праскови“ на Бмилиян Станев)
I. Увод
В повестта „Крадецът на праскови“ се проявява характерното за психолога и хуманиста Емилиян Ста
нев умение да анализира сложния вътрешен свят на човека, за да достигне до прозренията за смисъла на
човешкия живот и за неговата значимост.
Теза
Повестта е изградена върху конфликта между стремежа на главните герои Елисавета и Иво към пълно
ценно изживяване на любовта и щастието и антихуманната същност на войната, която носи унищожение
и смърт. Двамата влюбени откриват смисъла на живота в пламенната романтични обич, която ги свързва,
в свободата на духа и възможността да споделят естествените човешки радости. Взаимното чувство ги
преобразява, изпълва ги с жизнелюбие и надежди за сбъдване на копнежите им. Поривите на героите към
волност и щастие обаче са прекършени от безмилостната стихия на войната, покосила съдбите на хиляди
невинни хора. Въпреки трагичната развръзка творбата съдържа посланието, че всеотдайната и вдъхновя
ваща любов може да осмисли живота, да внесе в него красота и светлина и така да се противопостави на
смъртта и разрухата.

Елисавета се отличава с физическо очарование и богата душевност, но семейният й живот е
еднообразен, скучен и безсмислен, затова тя е изпълнена с чувство за безнадеждност и съжаление
за напразно пропиляната младост. Нейният портрет е представен в началото през погледа на момчето
разказвач, което е запленено от омагьосващата й прелест и я възприема като същество от вълшебния свят
на приказките. Портретът на героинята е изграден от ярки детайли, създаващи представата за хубостта й:
ръцете й са „ослепително бели“, косата й - „златиста и буйна“, очите - „дълбоки и сини“. Но още в пър-
воначалното описание на необикновената й красота се долавя и това, че животът й е лишен от радост и
вълнение - тя седи „неподвижно, замряла в съзерцание“, а в очите й има тъга. В хода на повествованието
е разказана накратко и историята на „жената на полковника“, както е назована в началото Елисавета. В
разцвета на младостта си тя е била „най-хубавата жена в града“, има добро образование и е работела като
учителка. Въпреки това отхвърля шанса си да срещне щастието в любовта, защото, заслепена от „глупава
суетност“ и вярна на патриархалното си възпитание, се омъжва за много по-възрастен и нелюбим мъж
157
заради високото му социално положение. Бракът й е нещастен заради суровия и тираничен характер
на нейния съпруг, а липсата на дете в семейството усилва чувството на самота и разочарованието, че
младостта й се е „прахосала напразно“. Мрачен отпечатък върху семейния живот на героинята налага и
фактът, че той преминава между три войни, и това затвърждава усещането й за обреченост на мечтите от
младостта й.

Черната сянка на войната е надвиснала като страшна заплаха над всички герои в творбата. Вой
ната сее смърт навсякъде и носи глад, бедност, епидемии и нещастия. Тя е отрицание на живота,
отнема му всичко ценно и красиво и причинява само страдание. Зловещият й образ се вижда нався
къде - в отчаянието на изгладнелите жени, деца и старци, в измъчените лица на пленниците, в ширещата се
ужасна болест, в изтощението на войниците, които атакуват боси вражеските позиции, в ожесточението на
полковника и гневното недоволство на гражданите. Войната е безчовечна, престъпна и безсмислена - това
внушение прозира в цялата художествена тъкан на творбата. Следствие от мизерията и лишенията, причи
нени от нея, е пламналата епидемия от коремен тиф, която кара много жители на Търново да го напуснат
и да търсят спасение в изолацията. Елисавета и съпругът й също се преместват в една колиба извън града,
където младата жена се чувства още по-самотна и потисната.

Неочакваната среща със сръбския военнопленник се оказва съдбовна за главната героиня и из
цяло променя нрозаичното й ежедневие. Внезапно бликналата любов към него дава смисъл на жи
вота й, изпълва го с неутолим копнеж да живее „свободни и щастливо“. Героинята е смутена от пог
леда на Иво, за чиято привлекателност загатват епитетите, характеризиращи очите му - черии, „бляскави и
красиви“. В душата й, която до този момент е била завладяна от горчиво примирение и „неизказано чувство
на отчаяние и малоценност“, трепват непознати импулси. Водена ог милосърдие, от чисто хуманни подбу
ди, но и ог симпатия, младата жена кани чужденеца да дойде отново. Сьс забележително психологическо
майсторство Емилиян Станев показва как замайващото вълнение, обзело Елисавета в началото, преминава
във всепоглъщаща любов. Метафоричното представяне на вълнението й - „сърцето й лудо блъскаше в
гърдите“, разкрива силата и дълбочината на спонтанно пламналата емоция. Тя озарява дните на героинята
и сякаш раздвоява душата й. Обичта заличава предразсъдъците, оказва се по-мощна от остарелите патри
архални норми и дава простор на жизнерадостта, непозната за героинята до този момент. Споделеното чув
ство преобразява влюбената жена, пробужда нейната чувствителност и тя започва да усеща диханието на
природата, нейната динамика и великолепие. Открила смисъл да живее и да мечтае, Елисавета се променя
и физически —тя се разхубавява, изглежда подмладена, а очите й светят „с лъчезарна чистота“. Писателят
акцентира върху отключването на сетивата на героинята чрез въздействащи детайли: „краката й усещаха
по-силно топлината на горещата земя, кожата й бе станала по-чувствителна към въздуха, очите й - към
светлината“. Любовта превръща примирената, изпълнена с безразличие безропотна съпруга в решителна
и вдъхновена влюбена жена, която осъзнава правото си на щастие и свободен избор. Затова тя отхвърля
оковите на безрадостния брак и фалшивите нравствени ограничения и се отдава на истинското, дълбоко и
всеотдайно чувство.
Обичта на Иво също е искрена и предана и той изцяло е готов да й се посвети. Докато опасността при
Елисавета е свързана с реакцията на съпруга й и с моралната присъда на обществото, пленникът е заплашен
за своите бягства от лагера с най-суровото наказание според военните закони - разстрел. Огромен риск
крие и влизането му в лозето, охранявано от ординареца. Съзнанието за поетия риск и за миг не разколебава
героя, който поставя любовта си над самия живот, защото именно в нея открива нов смисъл на съществу
ването си. Окрилени от красивите си копнежи, Елисавета и Иво започват да мечтаят за съвместно щастие в
една свободна реалност, далеч от войната, смъртта и страданията.

Жестоката към хората военна действителност обрича на провал обичта и надеждите на влю
бените. Безмилостният и свиреп полковник и неговият ординарец стават причина за гибелта на
двамата герои, но истинският виновник за тяхната трагедия е самото време, в което властва смърт
та. Съпругът на Елисавета сякаш олицетворява военните порядки, той е груб, деспотичен и вманиачен до
педантичност по отношение на военната дисциплина. Полковникът се отнася към пленниците като с роби,
не зачита човешкото им достойнство, нарича ги с обидни и презрителни имена. Неговият образ е потвърж
дение за антихуманния характер на войната. Пагубни за българския народ са двете войни, с които е свър
зано действието в повестта, защото водят до огромен брой безсмислени жертви, разрушения и национална
катастрофа.
Сред чертите, превръщащи съпруга на Елисавета в отрицателен герой, са и неговата жестокост и сприха
вост. Той нарежда на ординареца да стреля по този, който влезе в лозето му, без дори да се замисли, че това
е заповед за убийство. За него животът на хората няма стойност. Като човек, за когото войната е поприще
за изява, той е свикнал с кръвопролитията и е загубил чувството си за състрадание и милост. Ординарецът
158
е сляпо оръдие на волята на полковника, но и озлобен, затворен човек. Ето защо той не се поколебава да
стреля по „нарушителя“. И за него да отнеме човешки живот, не е престъпление и смъртен грях.
Така смъртта на Иво е предопределена от злокобните обстоятелства, но тя е и резултат от неговия ли
чен избор да обича и да бъде обичан. Самоубийството на Елисавета е дълбоко осъзнат доброволен акт,
който тя извършва в името на любовта си. Със смъртта на Иво героинята губи смисъла на своя живот
и отказва да се примири с безцелното и безрадостно съществуване без любов. Следвайки избраника на
сърцето си в невидимия свят, героинята остава вярна на своята обич и я отнася във вечността.
Заключение
Повестта „Крадецът на праскови“ внушава идеята, че безпощадната и унищожителна война погубва

възраждащата обич на Елисавета и Иво. Въпреки това първоначално впечатление няма да е пресилено
да се каже, че творбата на Емилиян Станев утвърждава любовта като морален победител в драматичния
сблъсък със злото. Любовта придава смисъл на живота на двамата влюбени и доказва, че истинското
щастие се състои в свободния избор и във възможността да следваш мечтите си.
ний сме дали нещо на светът

и на вси Словене книга да четът...“
I. Увод
Скъп и нетленен дар от дедите ни, славянската писменост е непресъхващ извор на патриотична гор
дост и творческо вдъхновение. На нея Вазов посвещава изпълнените с възторг и преклонение стихове от
одата „Паисий“: ,,...и ний сме дали нещо на светът / и на вси Словене книга да четът...“.
Теза
Сътворена преди 12 века, славянската азбука е венец на безсмъртното дело на светите равноапостоли
Кирил и Методий, апогей на техния духовен подвиг, озарил пътя на славянските народи в безпросвет
ния мрак на Средновековието. Нашата писменост е белег на българската ни идентичност, символ на
вековните борби на народа ни да съхрани своя език и вяра, да запази онази „държава на духа“, която е
синоним на нравствената устойчивост, патриотизма и свободолюбието на българина.
Древна и свещена, славянската азбука е също така съвременна и модерна. В зората на XXI век наши
те букви продължават да имат своето място в света —с тях и днес пишат милиони хора.

Отричана и отстоявана в борба с враговете й, нашата писменост е осветена още със създаването си
не само от благословията на папата, но и от всеотдайността на хилядите книжовници, които я разнасят
сред жадните за писменост славяни.
Блясъкът на кирилицата просиява най-напред във възторжения славослов в „Похвално слово за Ки
рил Философ“. Климент Охридски - верен последовател на славянските първоучители, възхвалява ду
ховния подвиг, в резултат на който са сътворени нашите „златозарни букви“. В защита на славянската
писменост Черноризец Храбър създава пламенната си творба „За буквите“, а първият старобългарски
поет Константин Преславски й посвещава вдъхновените стихове на „Азбучна молитва“.
Кирилските букви са увековечили върху пергамента и камъка мъдростта и заветите на нашите деди.
Те са изсечени върху плочи и колони, за да запазят спомена за победите на българските владетели. Те
са в основата на онзи културен възход по времето на Симеон, заради който наричаме царуването му
„Златен век на българската книжнина“.
Тези знаци са изографисани върху иконите и стените на храмовете до образите на светци и мъ
ченици. Самите букви са озарени от ореола на светостта, защото написаните с тях богослужебни
книги са направили възможно християнската вяра да бъде опазена във вековете на робство. Затова
Православната църква канонизира не само създателите на глаголицата Кирил и Методий, но и техния
ученик и следовник, който въвежда и разпространява кирилицата - Климент Охридски, и останалите
свети Седмочисленици, разпространители на славянската писменост у нас - Наум, Горазд, Сава и
Ангеларий.
Съхранени повече от хилядолетие, крити в манастири и пещери на отшелници, свещените букви са
запазени от огъня и меча на насилниците с цената на саможертвата на безименни монаси и граматици. За
да бъде пробуден духът на народа ни от призивните слова в малката Паисиева история и да се възроди
стремежът на българина към просвета. Възкресена и извисена до нови върхове от плеядата народни буди
тели, нашата писменост става символ на духовния подем на народа ни.
И в най-съдбовния миг на величавата и трагична Априлска епопея тези букви са извезани върху знамето
на въстанието, за да стигнат клетвените слова „Свобода или смърт“ до всяко българско сърце. Те аленеят и
върху „Кървавото писмо“, с което е запалена искрата на бунта.

Кирилските букви са уникални, защото са създадени така, че да отразяват звуковото богатство
на славянските езици. Ето защо и днес част от славянските народи си служат с тях. Освен от нас -
българите, кирилските букви се използват от руси, белоруси, сърби, украинци и северномакедонци. С тях
са създадени безсмъртните творби на писатели, чието творчество е признато за значима част от световното
културно наследство - Александър Пушкин, Лев Толстой, Фьодор Достоевски, Бранислав Нушич, Иво Ан-
дрич и още цяла поредица забележителни поети и писатели.
С присъединяването на България към страните от европейското семейство на 1 януари 2007 г. кирили
цата става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука и стои редом
до тях върху банкнотите на общата евровалута.
Създадена далеч в миналото, нашата азбука успешно може да следва развоя на живото слово и да се
адаптира към различни езици. Любопитен и много показателен в същото време факт, който доказва това, е,
че днес 70 езика и 300 милиона души използват нашата кирилица.
Това е нашата азбука - свята и съкровена за всеки, който има високо българско самосъзнание. И днес,
прекрачили границата на новото хилядолетие, ние сме се устремили напред със самочувствието на народ с
героично минало и извисена духовност. Народ, оставил безценен принос в световната културна съкровищ
ница - славянската писменост.
160

12 теста за ДЗИ за 11. 12._клас - просвета (1)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

12 теста за ДЗИ за 11. 12._клас - просвета (1)

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

12 теста за ДЗИ за 11. 12._клас - просвета (1)

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Нели Дамянова • Ц ветел и на Георгиева

О тговори и примерни разработки на интерпретативни съчинения и е с е т а ................... 97

1 , Препишете думата, в която е допусната правописна грешка, като я поправите.

2 Къде е допусната правописна грешка?

3 . В кое от изреченията е допусната правописна грешка?

4 Препишете думата, в която е допусната правописна грешка, като я поправите.

5 у 1 В кое от изреченията НЕ е допусната правописна грешка?

6 В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

7 ] В кое от изреченията НЕ е допусната граматична грешка?

8 Препишете изречението, в което е допусната граматична грешка, като я поправите.

10) В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

1Л^ Запишете правилните форми на думите, поставени в скоби.

Българският туристически съюз, основан на 27 - 28 август 1895 г. на Витошкия първенец Черни

II. ЦЕЛИ, ЗАДАЧИ И ДЕЙНОСТИ

1 Спелеология - наука, изучаваща пещерите и всички останали карстови форми.

15^ Кое от посочените твърдения е вярно според Текст 1?

Кое от посочените твърдения се отнася до Текст 2?

1 8 т Запишете ЕДИН пример за термин, употребен в Текст 2.

1 9 | Кой от изводите е общ за Текст 1 и Текст 2?

21 Коя от подчертаните думи е употребена правилно?

22 В кое изречение Н Е е допусната л екси кална греш ка?

23 За всяко празно място изберете У М Е С Т Н А ТА дума и я запиш ете срещу

24 В кой ред всички герои са от творба на Д им итър Талев?

2. 12 тренировъчни теста за матурата по български език и литература за 11. и 12. клас 9

2 7 | Къде правилно са свързани името на героинята и нейната характеристика?

28 С коя дума е правилно да се допълни твърдението?

29* В кое от изброените произведения е представен конфликтът между прогресивните процеси и

3 2 | Посочете какво художествено изразно средство е употребено в изречението от творбата „Же- |

3 Запишете заглавието на изучена творба, от която е съответният питат.

Б) Нашия вестник ще кръстим или „България за н а с “, или „Народно величие ".

1. Олицетворява еснафския морал, егоизма и стремежа към материално обогатяване.

35 Запишете името на героя от „Железният светилник“, който въплъщава идеята за творческо­

36 Запишете името на автора, в чиято изучена творба се иронизира имитирането на демокра­

38 В текст от 4 - 5 изречения съпоставете мотивите за „пробуждането“ и „приспиването“ на

3 9 / Запишете израза от откъса от „Железният светилник“, с който са обобщени промените в

ЧАСТ 3 (Време за работа: 120 минути)

41 Напишете аргументативен текст с обем до 4 страници по ЕДНА от следните теми:

А В в н «т редовете е допусната правопнсна грешка?

|Д § я к от изреченията НЕ е допусната правопнсна грешка?

I * В к м от изреченията е допусната правопнсна грешка?

Ъимшете правилно САМО думата, в която е допусната правопнсна грешка.

§^.| В коя от подчертаните думи е допусната граматична грешка?

7 ^ Препиш ете изречението, в което е допусната граматична грешка, като я поправите.

1 В кое от изреченията е допусната граматична грешка?

10/ В кое от изреченията е допусната пунктуационна грешка?

13^ Каква функция изпълнява Текст 1?

1 4 | Кое от посочените твърдения е вярно за Текст 1?

17) Кое от посочените твърдения НЕ е вярно за Текст 2?

18 Какво е отношението на българската общественост към Иван Вазов според Текст 2?

19, Кой факт, свързан с биографията на Вазов, присъства и в двата текста?

,,По пътеките на България НПрз://ра1еШе.т/о

> Кое обединява всички образи на картината?

22^ В кое от изреченията НЕ е допусната лексикална грешка?

А) св. Иван Рилски Б) цар Самуил В) цар Симеон Е) цар Асен

25 В кой ред всички изброени герои са от изучена творба на Йордан Радичков?

26 Какво художествено внушение е постигнато в стихотворението „История“?

2 9 | Коя от изброените особености на поетическия стил НЕ се среща в „История“?

31^ Преобразяването на човека в звяр е сред мотивите в творбата:

3 2 | Какво е подчертаното изразно средство?

35 Запишете името на героя от „Железният светилник“, който въплъщава идеята за творческо

36 Запишете името на автора, в чиято изучена творба се иронизира имитирането на демокра

16 Запишете ДВА аргумента от съдържанието на Текст 1 в подкрепа на твърдението, че създа

2 5 1 В кое от произведенията по експресивен начин е представена страдалческата участ на хора

Шк Запишете с кои думи в Текст 2 е характеризирана гибелта на българските войници и офице

37 Запишете какво художествено изразно средство се открива в подчертаната дума от творба

37 Запишете какво художествено изразно средство се открива в подчертаната дума от творба