Тема 1

Научен статут на специалната педагогика като

интердисциплинарна наука – същност,
определение, предмет, задачи
Същност, цел и задачи на специалната педагогика
Специална педагогика - това е наука за особеностите в развитието и
закономерностите във възпитанието и образованието на лицата, имащи
специални образователни потребности, с цел създаване на равни
възможности за получаване на образование чрез премахване на физически,
финансови или психологически бариери, които изключват или ограничават
участието на тези лица в живота на обществото.
Специалната педагогика е самостоятелна наука, която изследва и предлага
подходите за подпомагане включването на децата и възрастните с
увреждания в социо-културната среда, създава условия за получаване на
специално образование и навременно професионално ориентиране в
съответствие с възможностите им и ограниченията на микро-, мезо-, макро
и мега пространството.
Специална педагогика – е комплексна наука, изследваща и разработваща
теоретичните основи, методи, средства, форми, техники и технологии на
възпитанието, обучението, развитието и образованието на хората ( деца и
възрастни) с отклонения в развитието и подготовката им за активна трудова
дейност.
Специална педагогика – клон на познанието, който включва процеса на
всестранно изучаване на закономерностите в развитието на детето с
увреждания, създаване на условия за неговото възпитание, обучение и
образование в интерес на обществото и в духа на хуманизма, изграждането
на социални позиции, приемането на детето с нарушения в развитието от
субектите на микро-, мезо-, макро и мега средата, с последваща
социализация и адаптация на детето в системата на полисубектните
отношения и субект-обектните преобразувания, ограничени от нормите на
обществото, законите на държавата, възможностите на държавата,
пространството, времето и самия човек, включен в различни дейности и
комуникация.
Специалната педагогика е относително добре диференцирана наука в
областта на педагогическия цикъл. Едновременно с това тя е и доста
широко разгърната практика, насочена към организацията, провеждането и
усъвършенстването на учебно-възпитателната, корекционно-развиващата и
компенсаторна дейност в условията на специално реализирано
взаимодействие с децата с различни увреждания.
Специалната педагогика отразява сфера от предимно педагогически научни
и практически дейности по корекцията на вторичните деривати на
биологичните нарушения (с които се занимава медицината).
Специална педагогика – това е особена област на педагогиката, която
изучава проблемите на обучението и социализацията на децата с различни
нарушения в психофизическото развитие.
Специална педагогика - адекватно отразява теорията и практиката на
системната педагогическа помощ за лицата с увреждания и изпитващи
особени протребности в сферата на образованието.
Като основополагаща в съвременната специална педагогика се приема
тезата за въздействие и отчитане не на самото увреждане, а на
образователните последици от него.
Вниманието се насочва преди всичко към следствието – намалената
обучаемост и изучаване главно на нейните параметри, за да може на тази
основа да се определят адекватни педагогически форми на въздействие за
преодоляването й. Тези съвременни тенденции на специалната педагогика
отразяват идеите на Л. С. Выготски от първата половина на миналия XX
век, че специалната педагогика (тогава – дефектология) трябва да се
занимава не с първичните признаци на аномалиите в развитието, а с
техните вторични, социални прояви, най-значимата от които е затруднената
обучаемост.
Специалната педагогика определя крайните и по-близките цели и
задачи на специалното образование, неговото съдържание,
организация, форми и методи на работа, като отчита спецификата
на трудностите на всяка категория обучавани, което предполага
успешното практическо реализиране на идеята за независим начин на
живот на децата със специални образователни потребности.
Целта на специалната педагогика е търсене, апробиране и въвеждане на
ефективни методи, форми, средства за обучение, образование и
социализация на децата с увреждания, подготовката им за живот и труд в
съответствие с особеностите в развитието им и измененията в обществото.
Задачи на специалната педагогика:
•Проучване съвременните проблеми на специалната педагогика.
•Систематизиране на научните знания в тази област, изучаване опита на
водещи педагози при решаване проблемите на специална педагогика.
•Цялостно осмисляне на безценния опит, натрупан в процеса на
историческото развитие на диференцираната система на специално
образование на различните категории деца с увреждания.
•Установяване на единство и приемственост между изискванията на
социалната практика и системата на специалното обучение и образование.
•Конкретизира закономерностите и особеностите на учебно-възпитателния
процес, в който са включени деца със СОП, както и целите, задачите,
съдържанието, принципите, формите и методите за тяхното обучение,
образование и социализация.
•Създаване на нови средства, методи, форми, технологии и т.н., насочени
към цялостно развитие на личността на детето със СОП, стимулиращи
неговата социализация и активно участие в живота.
•Апробиране на създадените нови средства, методи, технологии за
социално-педагогическо взаимодействие с децата със СОП.
•Внедряване на ефективни средства, методи, форми, технологии в
структурата на социално-педагогическото и корекционно-развиващото
взаимодействие с децата със СОП.
•Определяне съдържанието и методите на взаимодействие на
специалистите със семейството, възпитаващо дете със специални
образователни потребности.
 Тема 2
От Дефектологията към Специалната
педагогика. Релацията медицински –
образователен / социален / модел

Специалната педагогика се създава в рамките на дефектологията -

интегративна област на научното познание.
Като област на научното познание дефектологията започва да се развива в
началото на ХХ век във връзка с изпълнение на изключително важната
задача - изграждане в различни страни на държавна система за специално
образование, ядрото на която съставят училищата за слепи, за глухи и
умствено изостанали деца.
Дефектологията (от лат. defectus – недостатък и гр. logos – слово,
учение) се определя като наука за закономерностите и особеностите в
развитието на децата с физически и психически нарушения, за
принципите, методите, формите за организация на тяхното възпитание и
обучение.
Основна задача на дефектологията е разработката на теоретичните и
приложни основи на системата за комплексна – медико–психолого-
педагогическа помощ на децата от различна възраст и с различни
нарушения в развитието.
Още през 30-те години на 20 век се формират и обосновават общите за
всички направления на дефектологията (сурдопедагогика,
тифлопедагогика, олигофренопедагогика, логопедия) положения за
природата и същността на аномалното развитие, основаващи се на
културно-историческата теория за развитие на висшите психически
функции. Основна роля в този смисъл имат изследванията и разработките
на Л.С. Выготски.
Тясно свързаните с медицински и психологически дисциплини,
сурдопедагогика, тифлопедагогика и олигофренопедагогика първоначално
се насочват към разрешаване на проблемите на обучение, възпитание,
културно развитие и преодоляване на неговото нарушение у децата с
увреждане, както и нормализиране на взаимодействията им със света,
който ги заобикаля. Особено внимание се отделя на подготовката на тези
деца, доколкото е възможно, за самостоятелен живот като възрастни хора.
В хода на различни изследвания се изучават особеностите в развитието на
познавателната дейност и речта на различните категории деца с аномалии в
развитието. Разработват се психолого-педагогическите основи на
диференцираното специално обучение за всяка категория деца. Съобразно
особеностите в развитието на децата от различните категории се определят
психолого-педагогическите условия и специалните педагогически
технологии, предполагащи предпазване и корекция на нарушенията, които
имат вторична и третична природа. Особено внимание се отделя на
разработването на частни методики за формиране на значими за
училището навици, даващи възможност на децата с нарушения в
развитието да получат цензово образование. Дефектологията внася своя
изключително голям принос в изучаването на особените образователни
потребности на различните категории деца
Резултатите от дефектологичните изследвания създават научно-
методологическите основи за създаване на диференцирана система за
специално образование. В началото на 90-те години тази система има своя
разгърната хоризонтална и вертикална структура (България, бившите
Съветски и Югославски републики, Румъния). У нас тази система включва
различни специални училища – училища за глухи, за слепи, за умствено
изостанали деца, за деца с речеви нарушения; специални детски градини;
социално-педагогически заведения (СПЗ) за професионално образование.
От средата на 60-те години на ХХ век до средата на 80-те години в Западна
Европа и САЩ възниква и се налага т.нар. нормализация. Концепцията за
“нормализация” отразява социалния модел и поставя акцент върху правото
на всеки човек да бъде различен и признаване на това право от
обществото
Необходимо е смяна на “концептуалната основа /парадигма/ на
специалната педагогика – от медицинска /диагнозно-дефектологична/ към
социално-образователна, в която основния център е не дефектът и
неговата корекция, а човекът и неговите особени /в това число и
образователни/ потребности”
Основната парадигма на дефектологията е медицинската концепция, която
днес отстъпва място на философията, социологията, психологията,
педагогиката, като основа на социално-педагогическата парадигма на
съвременната специална педагогика. В теоретико-методологичната основа
на специалната педагогика медицинската съставка изгубва приоритетното
си място и се превръща в “обясняваща и съпровождаща част”.
Съвременните научни световни изследвания и педагогическа практика
показват недвусмислено “диагнозната“ същност на термина
“дефектология”. Затова преходът от дефектология към специална
педагогика е закономерен процес.
 Тема 3
Специалното образование в съвременното
законодателство. Основни международни и
национални нормативни документи

За специалното образование интерес представляват: Световната

конференция за образование за всички в Джантием, Световната
конференция за образование на ДСОП в Саламанка, Световна конференция
по училищно образование в Дакар.
Значими и актуални за специалното образование днес са:
*Конвенция на ООН за правата на детето; Централен принцип е
принципа за развитие на всяко дете – еднакво предоставени възможности,
премахване на всички форми на дискриминация, образованието на хората с
увреждания да бъде интегрална част от националното образователно
планиране, развитие на учебни планове и на училищната организация.
*Конвенция за правата на хората с увреждания – Насочена е към
защита и подкрепа на правата на хората с увреждания, ликвидиране на
проявата на дискриминация към тях, осигуряване на здравеопазване,
образование и пълноценното им участие в живота на обществото.
Същността и съдържанието на тези документи включва в себе си различни
послания, посочват различните права на хората с увреждания, но едно от
най-важното е създаване на правото на образование чрез „създаване на
една педагогика с център детето“.
Национални нормативни документи
В нашата страна се разработват нормативни документи насочени към
усъвършенстване на системата на специалното образование. В българското
законодателство, касаещо специалното образование са спазени
международно признатите принципи отнасящи се до образованието на
ДСОП.
 Наредба за
Основен нормативен акт свързан с образованието е
приобщаващо образование, която е приета 27.10.2017г.
Тя изяснява основните положения в системата на образованието на
децата и учениците със СОП. Текстът гласи, че на децата и учениците
със СОП в образователната система се предоставя обща и
допълнителна подкрепа за личностно развитие. Тя осигурява
подходяща физическа, психологическа, и социална среда на за
развитие на способностите и уменията им. И двата вида подкрепа се
осъществяват от екипа за подкрепа на личностно развитие. Този екип
от специалисти, следи за постигане на по-добри резултати в
образователната система. Екипът има координатор., който е натоварен
с значителен брой отговорности по отношение на организацията и
реализиране на оценяването на ДСОП. Той помага на специалистите
на екипа да изпълнят своите функции при работа с децата и учениците
с СОП.
1.Образование на всички деца.
2.Децата да имат равни възможности за получаване на качествено
образование.
3.Изграждане на ефективно действащи училища, отворени за всички деца в
това число и за деца със СОП.
4.Всички деца трябва да учат съвместно винаги, когато това е възможно
независимо от трудностите и различията.
5.В интегрираните училища ДСОП трябва да получават всякаква
допълнителна помощ необходима за осигуряване на ефективното им
образование.
6.Всяко ДСОП трябва да посещава училището най-близко до дома му.
7.Всяко планиране на образование и неговото финансиране трябва да
утвърждава интегрираното образование.
8.Поощряване и облекчаване участието на родители, обществени
организации, организации на лица с интелектуални затруднения.
9.Образованието на хората с увреждане трябва да се осъществява с грижата
и участието им в обществото за развитието на тяхната личност.
10.Оценяване на учениците със СОП – отразяване постигнатият прогрес в
обучението
11.Създаване на служби за подпомагане образованието на ДСОП.

Тема 4
Основни понятия в специалната педагогика –
съдържание, характеристика
Корекция - категория на съвременната специална педагогика, насочена
към стимулиране постигането на положителни резултати в процеса на
възпитание, обучение, образование, социализация, адаптация, формиране и
др.
Корекция – поправяне (частично или пълно) на нарушенията в
психофизическото развитие на детето със СОП чрез съвкупност от
организационни, учебни, възпитателни и развиващи форми на
взаимодействие.
Корекционна работа - обхваща цялата съвкупност от мерки за
реализиране на оптимално педагогическо взаимодействие с децата със
специални образователни потребности. Насочена е към изменение и
развитие на познавателните възможности на детето, на емоционално-
волевата сфера, към подобряване на индивидуални личностни качества,
развитие на интереси и наклонности, на трудови, художествено-
естетически и други способности. Подготовка за адекватно възприемане
на учебния материал и подпомагане на училищната адаптация.
Социализация - процес и резултат от усвояване на знанията и умения за
обществения живот, усвояване на общоприети модели на поведение,
развитие на ценностна ориентация в обществото, която дава възможност за
участват в различни ситуации на социално взаимодействие.
Специална социализация - процес на включване на децата със СОП в
системата от социални роли и взаимоотношения, при които усвояването на
социален опит и на принципите и нормите на хуманно-личностните
отношения се създават условия за развитие на децата в съответствие с
неговите особености, потребности и възможности и ограниченията и
възможностите на обществото като цяло.
Адаптация – педагогическа категория, отразяваща особеностите на
целенасочения процес на приспособяване на субектите на социалната
система към условията на външната среда и нормите на взаимоотношения,
в резултат на което се създават устойчиви, позитивни отношения,
отразяващи особеностите на пространството и времето.
Адаптация - в контекста на разглежданата проблематика изразява
процесите и резултатите от установяването на определени
взаимоотношения между личността и социалната среда (социална
адаптация). Извършва се на личностно ниво, при взаимодействието на
детето със специални образователни потребности с микросоциалната
среда.
Абилитация - предполага създаване на нови възможности, увеличаване
на социалния потенциал, т.е. възможността на личността да се реализира в
общността. Развитие у детето на онези функции и способности, които при
децата в норма се появяват без специално усилие и грижа на хората около
тях, а у детето със СОП могат да възникнат само след целенасочена работа
на специалисти. Организирането на насочената активност на това дете,
създаването на мотиви за изпълнение на действия, извикващи трудност,
предполагат създаването на специална педагогическа среда, адекватна на
потребностите на детето и стояща в основата на успешното му развитие и
включване в живота на детската общност.
Компенсация на функции – заменяне на недоразвити или нарушени
функции чрез използването на съхранени или преструктуриране на
частично нарушени функции. Съществуват два вида компенсация на
функции: вътрешносистемна и междусистемна. В процесите на
компенсация се включват преди всичко централната нервна система, но по
същество участва целия организъм.
Компенсация на отсъстващи функции – основава се на резервни или
недостатъчно задействани възможности на човешкия организъм.
Компенсаторните възможности се повишават при активизиране на
социалните фактори, действена помощ на детето от родители, педагози,
екип от специалисти. Така при увреждане на зрителния анализатор се
подобряват възможностите на слуха и осезанието; при недостатъчно
развити речеви възможности се повишава ролята на кинетичния
анализатор.
 Специални образователни потребности
Терминът „специални образователни потребности” („special educational
needs”) се въвежда у нас през 90-те години на двадесети век. Най- напред
се превежда като специални педагогически нужди, а по-късно и като
специални образователни нужди и специални образователни потребности.
В нормативните ни документи – Закона за народната просвета (изм., ДВ,
бр. 90 от 2002), Наредба № 6 (2002), Националния план за интегрирано
обучение (2003) и т.н. се използва терминът специални образователни
потребности.
Терминът „специални образователни потребности” насочва към
потребностите на децата с увреждания от специална помощ и грижи, от
специални условия и средства за образование. Предполага адекватно
включване в образователната среда за осигуряване на оптимално
възможното удовлетворяване на специалните образователни потребности.
Общи аспекти на основните специални образователни потребности на
децата с увреждания:
•навременно откриване и точно диагностициране на първичното
нарушение;
•адекватно реализиране на специално обучение – целенасоченото му
осъществяване да започне задължително веднага след определяне на
първичното нарушение в развитието на детето. Особено е опасно, ако след
диагностициране на първичното нарушение в развитието на детето
усилията на възрастните се насочат изключително към рехабилитация чрез
медицински средства;
•определяне на възможните нарушения в социализацията на детето със
специални образователни потребности и на тази основа определяне на
характера и съдържанието на специалното обучение, предполагащо
преодоляване на вторични нарушения;
•потребност от включване в съдържанието на обучението на специални
раздели, които не са необходими при обучението на децата в норма.
Например раздели по социално-битово ориентиране за децата със зрителни
затруднения и децата с умствена изостаналост, раздели за формиране на
механизми за съзнателно регулиране на собственото поведение и
взаимодействие със средата и заобикалящите хора;
•конкретизиране на специални „обходни пътища” в обучението чрез
използването на специални средства, чието приложение при децата в норма
не е необходимо;
•стриктно разработване на индивидуални програми за обучение и развитие,
съответстващи на особеностите и възможностите на децата със СОП и
осъществяване на редовен контрол върху тяхното изпълнение;
•проследяване нивото на развитие на детето и предприемане във връзка с
конкретното развие на необходимите мерки;
•организиране на специална, на най-малко ограничаваща образователна
среда, на среда „с център детето”, създаваща подходящите условия за
адекватна качествена индивидуализация на обучението и функциониране
на детето в условията на социални взаимодействия и взаимоотношения,
предпоставящи формиране на умения за естественото му включване в
детската общност;
•реализиране на интердисциплинарен подход и осигуряване на екипна
работа с децата със СОП насочена към определяне на приоритетите в
развитието на детето и удовлетворяване на специалните потребности;
•активно включване на семейството като партньор на екипа от специалисти
в работата с детето.
С термина “деца със специални образователни потребности” се прави отказ
от използваните медицински категории и акцентът се поставя върху
образователните потребности на детето и педагогическия аспект на
въздействие. Образователният процес трябва да се организира от детето
към конкретната програма, а не обратно, да се използват ефективни
диференцирани методи и похвати на обучение, да се засилва значението на
разнообразни технологии на работа, да се търсят и прилагат нови подходи
на обучение и възпитание.
В термина „деца със специални образователни потребности” се отразява
изменението в педагогическата оценка: акцент се поставя не върху
отклонението от нормата, а върху особената потребност и възможностите
за обучение. Предложен е от ЮНЕСКО и насочва вниманието към
обучението и развитието на личността на детето.
Деца със специални образователни потребности са онези деца, които се
нуждаят от специално ориентирани методи за обучение и възпитание и от
специално ориентирани методи за възстановяване и усъвършенстване на
разстроени функции. Това предполага както реализирането на специално
обучение, така и процедури, и аспекти от методически системи, свързани с
цялостното развитие на детето. Важни елементи в стратегията на
образование трябва да бъдат: гъвкави структури на образователните
институции и образователните модели; нови, съвременни форми и подходи
за социализация на детето със СОП; интегрирано образование в общата
образователна среда.

Тема 5
Структура на Специалната педагогика /клонове/
класическа и съвременна структура

Със собствен статут, научната система като самостоятелни науки имащи

своя обект, предмет, съдържание, цели задачи се конструират следните
клонове / направления/ на специалната педагогика:
Класическа структура:
•Олигофренопедагогика •Сурдопедагогика •Тифлопедагогика •Логопедия
Освен, че са остарели и използвани в малък брой страни посочените
класически термини не са най-точни, не отразяват адекватно групите деца,
с които се занимават.

1.Педагогика на лица със интелектуална недостатъчност / ПЛИН,

Ологофренопедагогика/. Тази наука проучва и анализира етиология,
патогенеза, систематизация, класификация, симптоматика и особености на
развитието при различните форми на умствена изостаналост. Актуализират
се принципите, методите, формите за специално обучение и възпитание.
Разглеждат се проблемите на социализация на ЛИН.
2.Педагогика на лица със слухови нарушения / слухово-речева
рехабилитация, сурдопедагогика/. Това е наука за възпитанието и
обучението на лицата със слухови нарушения. Изучава проблемите и
специфични особености и потребности на тези лица. Специфични начини
за тяхното обучение, професионалната им подготовка и реализация, както и
проблеми на тяхната социализация.
3.Педагогика на лица със зрителни нарушения.
Тифлопедагогика.Изучава проявите на зрителни затруднения,
закономерностите в обучението, рехабилитацията и проблемите на
социализацията им.
4. Педагогика на лица с комуникативни /говорни/
нарушения.Логопедия Изучава комуникативните нарушения, методите,
средствата за профилактика, диагностика и терапия за тяхното
преодоляване или туширане и социално разбиране.
5.Педагогика на лица с невросоматични нарушения. Изучава
особеностите, нарушения на костно-скелетната система, двигателните
функции и общосоматични увреди. Разработва проблеми свързани с
диагностика, клиника, специфични лечебни и корекционни / компесаторни/
дейности и социализиране. Компесаторни / заместване/
6. Педагогика на лица с множествени увреждания. Изучава тецките
множествени увреждания по отношение на диагностика, специално
обучение и социална градивност. Включва доста хетерогенна група /
зрително и слухово нарушение, умствена изостаналост/.
7. Педагогика на лица с обучителни трудности. Изучава затрудненията,
настъпващи в процеса на обучение без да са на лице други очевидни
нарушения. Изучават се проблеми свързани с несъответствието между
потенциалните способности и реализираните способности.
 Тема 6
Принципи на специалната педагогика

За нуждите на специалната педагогика се използват както

общопедагогически, така и специално-педагогически принципи.
От общопедагогическите принципи особено значими в процеса на
специално организираното взаимодействие (специално обучение и
възпитание) с децата със специални образователни потребности са
принципите:
•Целенасоченост на педагогическия процес.
•Цялостност и системност на педагогическия процес.
•Хуманистична насоченост на педагогическия процес
.•В тясна връзка с хуманистичната насоченост на педагогическия процес е
принципът за уважение личността на детето и разумно поставяне на
изискванията към него.
•Опора на положителните, на силните страни на детето – този принцип е
естествено продължение на предишния принцип.
•Съзнателност и активност
Специалната педагогика разработва и актуализира и свои принципи:
•Принцип за цялостно изследване и оценяване на детето, а не на фрагменти
от него – осигурява ефективно реализиране на специално-обучителните
програми.
•Принцип за корекционно взаимодействие с обекта, за цялостна
корекционна работа с ДСОП – основен принцип на специалната
педагогика. •Принцип за ранно въздействие при децата със СОП.
•Оценяване и взаимодействие не само с детето, но и въздействие на
средата.
•Принцип на активиращото и щадящо взаимодействие с децата със
специални образователни потребности.
•Определяне на потребностите на детето в перспектива.
•Координирано сътрудничество между отделните специалисти в процеса
на педагогическото взаимодействие с детето.
•Принцип на тактичната, навременна, достъпна помощ при получаване на
специално образование от детето със СОП, според възможностите и
потребностите му.
• Индивидуализация – стои в основата на работата с деца със специални
образователни потребности и предполага вземане предвид на всички
индивидуални различия и ситуации, както и коректното разработване на
индивидуалните програми за обучение и развитие.
•Принцип за продължителна социализация, адаптация, реабилитация в
структурата на социално- педагогическото взаимодействие с детето със
СОП и неговите родители и навременна психолого-педагогическа работа с
децата, включени в дейностите и комуникацията на образователната,
корекционно-развиващата и културно-историческа среда.
•Активно включване на родителите в процеса на целенасочената работа с
детето.
• Дейностен принцип - дейностният принцип е методологическа основа на
организираното взаимодействие с учениците със СОП
• Принцип за комплексно използване на методите и похватите на
специално-педагогическата дейност.
•Принцип за синергетично управление на социално-педагогическото
взаимодействие с децата със СОП и диалектическо развитие структурите
на личността им, в съответствие с компенсаторните им възможности,
потенциала на образователната среда и оптимално подбраните
корекционно-развиващи и реабилитиращи средства.
• Принцип за интеграция на усилията на близкото социално обкръжение.
•Принцип за интегриращия характер на образователния процес при деца
със СОП - утвърждава необходимостта от органично съединяване в
образователния процес на учебни и възпитателни стратегии с
диагностични, терапевтични, корекционно-развиващи и социални
стратегии.

Тема № 7
Групи деца – обект на специалната педагогика
Това са онези деца, чийто образователни потребности възникват от
увреждания, нарушения на функциите или трудности в обучението. Това са
деца с физически, сензорни (слухови, зрителни), интелектуални,
комуникативни(езиково-говорни) нарушения и с множество увреждания.
Анализът на различни схващания ни дава основание да отбележим, че със
СОП са децата, които срещат значително по-големи трудности в
обучението, отколкото връстниците им, не могат да се справят с
предвидения за усвояване в масовото училище образователен минимум и
причина за това са едно от следните състояния:
Сензорно, физическо, множествено увреждане, интелектуална
недостатъчност и езиково-говорни нарушения.
Тези деца имат право да участват в образователния процес, така както
всички останали техни връстници, да развиват и усъвършенстват своя
потенциал да овладяват умения и способности, даващи им възможности за
активно участие в живота на обществото.
Децата трябва да се оценяват не по различията, а по това, което не им
достига да бъдат като нас.
 Тема № 8
Деца с умствена недостатъчност-идентификация,
класификация, особености
Умствената недостатъчност включва генерално интелектуално
функциониране под средното нива и едновременно проявяван дефицит в
адаптивното поведение, които се проявяват още в училищна възраст.
Според определението на Световната здравна организация,
умствената недостатъчност представлява „състояние на задържано или
непълно развитие на интелекта“ характеризиращо се с нарушение както на
когнитивните, речевите, двигателните така и на социалните умения.
Умствената изостаналост е следствие на дифузни(тотални) органически
поражения на кората на главния мозък в резултат на което се демонстрират
трайни нарушения на познавателната сфера. Тези трайни цялостни
мозъчни нарушения детерминират разнообразни прояви на типове и форми
на по-ниско ниво на интелектуалното развитие.
За извеждането на конкретно научно издържана и практическа приложима
квалификация на умствената изостаналост са уточнявани разнообразни
критерии и показатели от медицинска, психологическа, педагогическа и
социална позиция от специални научни школи и направления.
През 1967г. СЗО въвежда съвременната квалификация на умствената
изостаналост:
- лека степен – със коефициент на интелигентност т.е. IQ =50-69
- умерена степен - IQ =35-49
- тежка степен - IQ = 20-34
- дълбока степен - IQ = под 20
Приема се, че децата с IQ от 35 нагоре могат да се обучават по масови
учебни програми или специализирани учебни програми.
Децата с IQ от 20 до 35 могат да овладеят някои социални или езикови
умения, като за тях особено подходящо е индивидуалното обучение.
Децата с IQ под 20 са с много ограничени възможности за ограничено
функциониране. При тях се работи за изграждане на хигиенни навици.
Специфика на развитието при деца с умствена недостатъчност:
При тези деца е нарушена координацията, точността и прецизността, както
на общата, така и на фината моторика. Произволните движения са
нарушени. Не е достатъчна синхронизацията на двигателните и вербалните
реакции.
Внимание!!! Проблематичност на всички компоненти на вниманието:
Слабост, устойчивост, нарушена концентрация, нарушено активно
внимание. Работоспособността е ниска. Демонстрира се бърза умора.
Памет – затруднения във всички аспекти на паметовата дейност:
запомняне, съхранение, възпроизвеждане. В някои случаи има силно
проявена механична памет.
Мислене – това е най-изучавания аспект при децата с интелектуална
недостатъчност. По специфичните особености на мисленето са:
- затруднения при установяване на интеракции т.е. трудно или невъзможно
установяване на връзки и взаимоотношения на обекти, предмети, явления,
субекти. Трудно могат да установят причинно-следствени връзки. Трудно
определят съществени признаци на предмети.
- конкретен характер на мисленето – ниско ниво на обобщаване.
Преобладаване на нагледнообразното над ситуативното мислене. Трудно се
осъществява преходът от нагледнообразно към абстрактно мислене.
- непоследователен характер – влияние на странични случайни дразнители,
характерно стереотипно мислене и дейност, труден пренос на знания и
умения в нови ситуации
- понижена регулираща функция на мисленето – т.е. при тези деца няма
предварително планиране на етапите на дейност. Не отчитат правилата, не
отчитат условия и резултати. Тук е необходимо учителят да работи на
постепенно планиране на умствената дейност.
- понижено ниво на обобщаване и квалификация – при тези деца трудно се
реализират мисловните операции, анализ, сравнение. По лесно откриват
разлики, отколкото прилики. Установяването на сходните черти на
приликите е по-трудно. Уподобяват сходни обекти, предмети. Класически
пример – не правят разлика между вълк и куче; маса и бюро. „Те виждат
света като през процепа на къс хартия.“ Гиляровски
Реч – проблемите в развитието на речта имат вторичен характер
- по-късна поява на речта – около 2г. по-късно в сравнение с нормата.
Трудно се осъществява преход от произнасяне на думи към фрази и цели
изречения. Демонстрира се ехолалична реч.
- недостатъци в артикулацията – преобладават сигматизъм, ламбдацизъм,
ротацизъм. При някои деца се наблюдава дисграфия, заекване, дислексия.
С нарастването на възрастта значително намалява разпространението на
речевите нарушения.
- речниковият фонд е нарушен – очевидни са проблемите в семантиката –
неточно се обозначават предмети, обекти, явления, думи означаващи
свойства и признаци намират по-рядко употреба. Използват се много
щампи, паразитни думи или изрази.
- изразен е аграматизъм в експресивната реч – не се спазват граматически
правила. Неточно членуване, неточно съгласуване. Използване на непълни
изречения. Аз отишъл! Неправилен граматичен строеж на простите и
сложните изречения
- емоционално волева сфера недостатъчно развитие на нравствени,
интелектуални и естетически емоции – мотивите зависят от елементарни
потребности и емоции. Познавателните мотиви са снижени. Мотивацията е
неустойчива преобладава външната мотивация.
Много често се отказват от започнатата дейност и при най-малката
дейност, а понякога и без причина.
Децата с умствена недостатъчност са импулсивни, раздразнителни, но и
пасивни.
 Тема 9
Деца със сензорни нарушения –
класификация, особености

Сензорните увреждания се характеризират с липсата на реакция на

детето към звук, светлина, нарушение на говора, неспособност да
извършва доброволни движения. Децата опознават целия свят около
себе си с помощта на сетивата. Сензорната система от латински
усещане: слух, зрение, докосване, обоняние е системата , която чете
информация отвън, разчитайки на ранните формирани сетивни
стандарти. Децата страдащи от сензорни увреждания често се
опитват да привлекат внимание върху себе си чрез движения, по
време на разговор внимателно гледат движения на устните на
събеседника, речта им е затруднена, някои от звуците произнасят
правилно.
Към лицата със сензорни нарушения се отнасят лица със
слухови и лица със зрителни увреждания.
Овладяване на речта е , една от най-важните психични функции, до
определена степен зависи от слуха. Дете със слухови увреждания,
няма да може самостоятелно да се научи да говори, тъй като не
възприема ясно звуковата реч, не чува звукови проби. Слухът е
изключително важен за формирането на произносителната страна на
речта.
Уврежданията на слуха могат да бъдат вродени и придобити. При
нарушенията на слуховия анализатор се поставят две общи
диагнози – глухота и слабо чуване. Като условна граница между
тях се приема загуба на слух над 80 децибела. Липсата на слух е
състояние на лицата да възприемат реч при липса на слухова
остатъчност. А слабото чуване представлява понижение на
функцията на слуховия анализатор. Слабочуващите деца, при които
при различна степен са запазени слухови остатъци, които се
подпомагат и стимулират от специални адаптивни конструкти във
вид на звуко-усилваща апаратура за индивидуално и групово
ползване. Слабочуващите, макар и по -късно от чуващите овладяват
по естествен път на различно качествено равнище речта.
Въз основа на степента на слуховите увреждания се делят на
следните групи:
-лица със социално-адекватен слух чуваемост от 30 до 50 децибела;
-практически глухи/нечуващи/ - от 60 до 80 децибела;
-тотално нечуващи – над 80 децибела;
При обучението на деца със слухови нарушения се използва мимико-
жестовата реч и дактил. Благодарение на специалистите овладяват
устната реч. При децата с слухови нарушения мисленето се
характеризира с известни задръжки. Забавя се преходът от нагледно-
дейсствено към словесно-логическо мислене. Изоставане на
развитието на мисловните операции. Използва се мултисензорен
подход при работа с тях.
Зрителни нарушения
Според появата на уврежданията, т. е. дълбоки зителни увреждания,
зрително затруднените лица се делят на две основни групи: С
придобити и с вродени зрителни нарушения
Според дълбочината на зрителното увреждане:
-Тотално незрящи имащи зрителна острота 0 визус /означава че
нямат никакви светлинни възприятия/
-с перцепция на светлина/светлоусещане/ -зрителна острота 0-0,01
-частично виждащи – зрителна острота визус от 0,01 до 0,04/0,05
-слабо виждащи -зрителна острота 0,05 -0,2.Това е най-
многобройната група деца с зрителни нарушения, които се обучават
с уголемен шрифт и използване на оптични средства.
Докато останалите три групи: тотално незрящи,с перцепция и
частично виждащите използват Брайловия релефно точков
шрифт/ 6-точкова система/.
За норма се определя зрителен визус 1-ца. Зрителните затруднения
провокират проблеми в опознаването на околната среда. Снижава
социалните контакти, ограничават пространственото и
конгвитивното ориентиране и възможности за осъществяване на
различни дейности. Зрителните увреждания оказват влияние върху
развитието на психичната сфера.
Затруднения при формиране на пространствени представи,
пространствена ориентация и мобилност. Специфични затруднения
при формиране на речта. Особености на вниманието - скоростта на
запомняне, индивидуални колебания в обема на паметта.
Особености при мисленето – нарушение на мисловни операции:
анализ, синтез, класификация, обобщение, по-късно достигане до
словесно-логическо мислене.
 Тема 10
Деца с комуникативни нарушения

С понятието Аутизъм от гръцки Аутос, означава сам, се определят

поведенчески прояви като затваряне в себе си, потъване в света на
собствените си преживявания, с отслабване на контакта с реалната
действителност и липса на стремеж за комуникация с
обкръжаващите хора . Аутизмът се определя като генерализирано
разстройство на развитието със свои типични проявления.
Класическият аутизъм и названия като ранен детски аутизъм,
синдром на Канер, сравнителните модели със шизофренията, с
умствената изостаналост са само част от историята за природата,
същността диагностиката и терапията на аутизма.
Основните дефинитивни характеристики за аутизма са свързани с
социализацията:
-децата с Аутизъм показват слаб интерес към други хора ,
включително и към членовете на своето семейство и желание да
останат сами за продължителни периоди;
-липса на мотивация за всевъзможни форми на социална интеграция;
Втората област на очевиден дефицит е в езиково и речево
функциониране. Голяма част от децата не говорят или
осъществяват елементарни комуникативни актове преди всичко с
невербална, оскъдна употреба на знаци или се демонстрира
ехолалия / към зададени въпроси, чути фрази или звукове/ или пък
използват думи невключени в стандартите на нито един език.
Наблюдава се така наречената триада на социалната
интеракция:
-Нарушение на социалните взаимовръзки;
-Нарушение на социалната комуникация;
-Нарушение на социално разбиране и представяне;
Детските социални комуникативни и обучителни трудности са
резултат от лимитирано повтарящо се поведение, доминантност на
стереотипи, агресия или свръхпасивност, понякога и
самонаранявания. При някои от децата се наблюдават изпреварващи
възрастовото развитие умения или специфични възможности.
Децата с Аутизъм изглеждат различно:
-демонстрират привиден сензорен дефицит, не реагират на
приближаващи се към тях обекти или лица;
-често изглежда, че не чуват и не виждат, защото не реагират дори на
силни сензорни стимулации;
-социална изолация – често се демонстрира липса на интерес към
контакти с други лица – и деца и възрастни;
Често невербалните комуникативни способи не се реализират.
Амимичен израз на лицето/нямат мимики/. Неучастие на погледа в
комуникативни актове. Собствена персонална стимулация –
проявява се в повтарящи се стереотипни действия, като поклащане
на тялото. Или пък монотонни движения на главата / назад-
напред/.Или усукващи движения на пръстите. Агресивни или
пасивни внезапно проявяващи се без видима причина поведенчески
актове. Някои от децата могат дори да тиранизират даже свои
родители, учители, връстници. Някои от децата проявяват
категорична безчувственост и апатия.
Специалистът не трябва да приспособява аутиста към себе си, а
трябва той да се приспособи към него, като организира
пространството и времето през деня така, че да опознае най-добре
детето, неговите интереси, възможности т.н.
Задължително се прилага позитивен подход – тръгва се от
предимствата на детето, от неговите силни страни, интереси. Лицата
с Аутизъм не понасят промяната в пространството около тях, както
и в организацията на деня им. За всяка промяна трябва да се
обяснява защо е необходима, и че не е страшна.
 Тема 11
Деца с множество увреждания – особености,
възможности за обучение и развитие
Множество нарушения на развитието включват комбинация от две или
повече психофизични разстройства / зрение, слух, реч, умствено развитие и
др. / в едно дете. Например комбинация от умствена изостаналост и
зрителни нарушения, комбинация от мускулно – скелетни нарушения и
речеви нарушения. Всяко от нарушенията има многообразен ефект върху
всички останали, което води до взаимното им засилване. В резултат от това
негативните последици от тези дисфункции са по-големи в сравнение с
обикновена единица индивидуални разстройства. В зависимост от
структурата на нарушението, децата с множество нарушения се разделят на
три основни групи.
Истинско нещастие е , че съществуват деца с множество увреждания , но
тяхната група се усложнява и от факта , че в нея фигурират всевъзможни,
комбинации по отношение на броя , видовете и тежестта на уврежданията,
но винаги едно от тях е водещо..
Според Вл. Радулов , могат да се обобщят някои общи закономерности на
децата с множество увреждания :
Под стандартност в развитието то чувствително се различава от нормата.
Ниско езиково равнище и сериозни трудности във вербалното общуване
Чести прояви на стериотипно поведение.
Трудно изпълняват инструкциите на учителя .
Трудно постигат самостоятелност.
Трудна интеграция разбира се и тези деца имат правото и необходимостта
да бъдат пълноценно интегрирани в обществото , но за тях този процес е
изключително труден .
Слаби способности за професионален труд могат да развият елементарни ,
но полезни за тях трудови умения .
Децата с множество увреждания често страдат от допълнителни болестни
процеси , като например епилепсия .
Въз основа на изложеното по горе може да се направи обобщението , че
децата с множество увреждания много повече от останалите се нуждаят от
интензивно и индивидуално обучение . Педагогиката на лица с
множествени увреждания изучава тежките множествени увреждания по
отношение на диагностика, специално обучение и социална градивност.
Включва доста хетерогенна група / зрително и слухово нарушение,
умствена изостаналост/
 Тема 12
Педагогика на деца с интелектуална
недостатъчност. Същност, основни понятия,
методология, методи

Методология на ПЛИН - Това са утвърдени в теорията и

практиката, фундаментални свойства на обекта и предмета на
науката. Обекта е детето с ПЛИН, а предмета е всичко онова
което правим. Според Власова, Пегзнер, Убовски, аномалното
развитие се осъществява о същите основни закономерности, по
които протича нормалния ондогенезис.
Наблюдава се забавеност про формирането на процеси, съкращаване
на обема, незавършеност в формирането на повечето психични
функции. Т.е. при децата с ПЛИН има съкратен обем. Виготски е
стигнал до извода, че първичният дефект води до поредица от
разрастващи се отклонения.
Поява и развитие на ПЛИН , етапи, исторически преглед:
1-ви етап – 18век-средата на 19 век. Някои автори характеризират
този етап, като медицинско направление. Тъй като цялата работа с
тези деца е целяла да се изучи същността на душевните заболявания.
По инициатива на лекарите се създават медицински заведения- това
са болници, домове за психично-болни. Първият педагог е
швейцарският педагог Песталоций. Той ги нарича тъпоумни. Той
препоръчва да се създадат специални възпитателни домове, но за по-
леките случаи. В тези домове той формулира много важни за
педагогиката принципи за работа с тези деца – Достъпност на
обучението, използване на дидактични материали, връзката между
умственото и физическо възпитание и свързването на обучението с
производствения труд. Пластер създава първата класификация на
психичните отклонения. През 1799г в Айверон е намерено
„айверонското диваче“ – Ж.Итар работи с него като прилага
специална система на развитие на сетивните органи физиологическо
обучение. Придобива социални умения, но никога не се научило да
говори. Едуард Сеген – баща на олигофренопедагогиката.
2-ри етап – Умствената изостаналост вече се схваща като по-широко
или цялостно отклонение от нормата, степента на която зависи от
количествени + качествени параметри на първичния недостатък.
Създават се тестове, психометрични скали .На пример формула на
Рейван. Първото помощен клас – 1858г гр.Хале. Първото помощно
училище – 1967г Дрезден. В България първото помощно училище –
1937г се нарича Възпитателен институт – Разцвет
3ти етап – Създават се научни трудове. Концепция на Виготски – за
сложната структура на дефекта и диференцирането на първичните
симптоми на умствена изостаналост от съпътстващите ги вторични
психологически отклонения.
Проф. Карагьозов определя обекта като се съобразява с това , кога
са възникнали пораженията. Той разглежда същински обект и
реален обект. Същински обект това са обучаемите деца и юноши с
умствена изостаналост и децата с обучителни трудности/задръжки в
психическото развитие/. А реалния обект , това са
„освидетелствани“ и приети за обучение деца. Златко Добрев ги
разглежда в тесен и широк смисъл.

Предмет: особеностите, закономерностите, и психическото

развитие на ЛИН; особеностите и закономерностите на
обучението, възпитанието и рехабилитацията на децата;
особеностите, закономерностите и организацията на
интегрираното обучение на ДИН, както и управление на
училището и учебния процес, неговото методическо
ръководство;

Основни задачи, които разработва ПЛИН са:

Проучване и разкриване на същността и спецификата на
умствената изостаналост;
Организиране на обучението в центровете за специална
образователна подкрепа, тяхната структура, управление,
методическа осигуреност;
Система за обучение на педагогически кадри за работа с тези
деца;
Организиране и създаване на подходяща, подкрепяща среда в
масовите училища за ДИН;
 Проучване на проблемите на приобщаващото образование –
черпи се опит от др. страни по света;

Тема 13

Педагогика на деца със слухови нарушения –

същност, основни понятия, методология,
методи

Децата със слухови увреждания имат редица характеристики в

психифизичното развитие, комуникацията, генерирани от първичния
дефект – слуховото увреждане. Тези характеристики не позволяват,
на хората с увреден слух да се развиват ефективно, да придобиват
знания и жизнено важни умения и способности. Предвид
особеностите в психичните процеси при ранна слухова патология е
ясно, че децата с увреден слух се нуждаят от различни средства за
постигане на необходими знания и социални умения, които са цел на
образованието. При обучението на деца с слухови нарушения се
използва мимико- жестовата реч. Тя означава един жест – една
дума и дактил означава един знак- една буква. Благодарение на
специалистите тези деца овладяват жесто-мимичната реч и устната
реч.
Педагогиката на деца със слухови нарушения е научна дисциплина,
която изучава ораганизацията на обучение и възпитание на деца и
възрастни с увреден слух. Името на тази дисциплина идва от
латински, което означава беззвучен. Тя е един от клоновете на
специалната педагогика.
Въз основа на степента на слуховите увреждания лицата се делят на
следните групи:
1-ва група лица/деца/ със социално адекватен слух .Те имат
чуваемост от 0 до 30 децибела;
2-ра група слабочуващи, с чуваемост от 30 до 50 децибела;
3-та група практически глухи/нечуващи от 50 до 80 децибела;
4-та група тотално нечуващи /глухи/ над 8 децибела;
За слух в норма се има предвид 0 децибела!
За нуждата на обучението професионалистите използват друга
класификация на слуховите увреждания – Придобити и
Вродени;
При децата със слухови нарушения мисленето се характеризира с
известни задръжки. Забавя се извършването на преходът от
нагледно-действено към словесно-логическо мислене. Развитието на
логическо мислене е непосредствено свързано с намирането на
понятия, а обобщенията при слухово увредените деца са
недостатъчно диференцирани и твърде широки по обем. На лице е
недостатъчна гъвкавост и подвижност на мисленето, поради по-
късно овладяване на анализа по общи признаци. Изоставане в
развитието на мисловните операции е обусловено от това, че речта
като функционално средство е с по-слаба изразеност, отколкото в
норма. Незнанието на отделни думи не е просто специфичност на
речево недоразвитие, а особен способ на мислене , с недостатъчна
степен на разгръщане на мисловните операции, анализ, синтез,
обобщение и абстрахиране. При специалното обучение на децата с
слухови нарушения се използва Мултисензорния подход.
Оптимално се използват всички средства за непосредствено
възприемане и контрол над речта.
Успехът на корективната работа с деца с загуба на слуха, зависи от
редица благоприятни фактори:
- Интензивно, систематично и адекватно образование
на детето;
- Активно участие на семейството в неговото
възпитание и образование;
- Потенциалните възможности на самото дете,
неговото физическо състояние и лични
качества/активност, общителност, физическа
издръжливост, работоспособност/
- Използването на слухови технически средства;
Развитието на речта е една от водещите задачи в корекционната
работа. Преодоляване на нарушенията в речта и вербалната
комуникация , които са специфични за нечуващи и слабочуващи
деца. Основни задачи са – развитие на езиковите способности;
натрупване на речник и работа върху значение на думата; формиране
на различни форми на реч/устна, писмена, дактилова/;
Обучението на децата с слухови нарушения, трябва да бъде
съобразено с тяхното функциониране на социално и индивидуално
ниво. След като детето започне да посещава училище, започва нов
етап от неговия живот – училищния. Екип от специалисти –
ресурсен, речеви рехабилитатор, логопед и др. трябва да използват
разнообразни ресурси и материали съобразени с потребностите на
детето с увреден слух, които са от съществено значение за
обучението и развитието му в бъдеще. Практикуващите у нас
модели на обучение са три: в специално училище, в специален
клас в общообразователно училище, индивидуална интеграция
в общообразователно училище;
Обучението в специалното училище е целодневно – сутрин са
учебните, а следобед самоподготовка с възпитател.
Специален клас в общообразователното училище – този модел е
по-рядко срещан.
Индивидуална интеграция на ученици с слухови нарушения е най-
разпространения модел на обучение. Ресурсни учители подпомагат
обучението на учениците, работят с тях както индивидуално, така и
групово.
 Тема 14
Особености на учебния процес при деца със
СОП

Децата със специални образователни потребности в научната литература

се определят като деца , които имат значително по-големи индивидуални
трудности в обучението в сравнение с техните връстници , поради
физически , сензорни (слухови , зрителни), интелектуални ,
комуникативни (езикови-говорни) нарушения. Преодоляването на
трудностите предполага една по-специална организация на
педагогическия процес и провеждането на такава учебно – познавателна
дейност и възпитателна работа, която да удовлетворява потребностите на
децата с специални нужди, така и на техните връстници в норма.
Приобщаващото образование е процеса на обучение и възпитание, при
който всички деца, независимо от физическите, умствените,
интелектуалните и др. характеристики, са включени в общата
образователна система. Те посещават масови училища по
местоживеене с връстниците си без увреждания.
Познавателното развитие при тези деца има своеобразен характер , който
се основава както на общи прояви , така и на различия , свързани с
степента на съответното нарушение с качеството и равнището на
познавателната активност , с индивидуалните особености на личността.
За тези деца е характерно ниско равнище на изпълнения на учебните и
неучебните задачи , което се определя от понижената мотивация и от
отсъствието на познавателни интереси. При тях се наблюдава
импулсивност и хиперактивност в резултат на едни или други
отклонения в развитието им.
Особеностите на психиката при тези деца се изразяват в
недостатъчно развитие на основните психически процеси (памет,
внимание, мислене и др.),както и в някои особености на висшата
нервна дейност.
При тези деца вниманието е неустойчиво, с недостатъчна
концентрация. Те се характеризират с ниско равнище на развитие на
възприятията. Причина за това са недостатъчните ограничения и
фрагментарни знания за заобикалящата ги действителност, следствие
на бедния им опит.
При работа с такива деца учителят следва да отчита факта, че знанията,
които преподава, далеч не винаги се усвояват от учениците. За да се
постигнат поставените цели, цялата информация следва да се повтаря
многократно.
Специални методи и средства за постигане на поставените цели и
задачи:-Нагледни средстава; практически средства; словесни средства;
-Терапевтични средства: арттерапия, куклотерапия, индивидуална и
групова терапия, логотерапия.
Използват се различни подходи към образованието на децата със СОП и
подобряване на съдържанието на тяхното обучение.
Стимулира се развитието на познавателния интерес.
Подходящи и полезни за корекционно – рехабилитационния процес при
децата със СОП са – анималотерапията, арттерапията, компютърните
подходи, Монтесори подход.
Обучението на ученици със СОП изисква специални стаи по всички
предмети, които да са оборудвани за работа с тези деца. Настаняването на
деца със СОП имат своите предимства и недостатъци. Децата показват по-
високи академични способности, но тяхната социализация в масовите
класове изостава.
Има голям брой програми и стратегии на преподаване, чиято цел е да
помогнат на децата да усвоят академични знания и умения. Техният
избор варира в зависимост от уменията на децата:
-Набляга се на подготовката и развитието на дадените умения- чрез
упражняването им;

-Има специализирани стратегии за учене за подобряване на детските

способности и за подобряване на самоконтрола;
-Използване на адаптирани програми за усвояване на академични умения.
Има различни специфични изисквания в процеса на обучение на деца със
СОП. Някои от тях са:
1 .Разположените унагледяващи табла в класната стая да се сменят
периодично.
Въвеждането на нова информация, изисква и предизвиква насочване на
вниманието.
Децата със СОП следва:
-Да бъдат разположени на 1 ред;
-Да им се осигури работно пространство;
-Да се ограничи визуалното безредие;
-Да бъдат поставени сред други деца с добра концентрация.
2.Разпределяне времето в рамките на учебния час
-В началните класове, децата прекарват повечето в писане. За да се
използва времето трябва да се разпредели така, че те да не се отегчават.
Обясненията не бива да са повече от 10-15 минути.
-Спазването на правилата от всички улеснява работата на децата;
-Инструкциите да са към целия клас;
-Учениците със СОП да са близо до учителя, за да е сигурен той, че са
чули и разбрали инструкциите;
-Целите на урока да се представят кратко и ясно;
-Новият материал да се представя на малки части, като се правят нагледни
демонстрации;
-Учителя задава непрекъснато въпроси към всички деца, за да разбере
дали са разбрали урока;
-Децата да разполагат с възможности да се упражняват, а децата със СОП
задължително да имат тетрадки за домашна работа;
 Тема №15
Интегрирано обучение – същност, особености,
принципи
Закона за Народната просвета изменен и допълнен през 2002г. се
посочва, че децата със СОП и/или хронични заболявания се обучават
интегрирано в училищата, начални, прогимназиални, основни, средни,
общообразователни училища, професионални, спортни, по изкуствата.
Подчертава се, че задължение на училищата е да приемат децата със СОП
и/или хронични заболявания. Вниманието се акцентира върху създаването
на условия за издирване и обучение на даровити деца включително и
даровити деца със СОП и създаване на поименни фондове за тези деца и
ученици.
Основен документ регламентиращ действителното реализиране
интегрираното образование у нас е Националния план за интегриране на
деца със СОП в системата на Народната просвета 2004г.
В плана се посочва че: „Използването в този документ понятие ИО
включва и смисъла влаган в понятието „включващо обучение“, което по
настоящем определяме като приобщаващо обучение на деца със СОП.
Образованието чрез ИО/ПО е стратегия насочена към основната цел
за развитие на включващо общество. На общество приемащо всички деца и
ученици със различно по вид и степен увреждане и създава условия да
участват в живота на обществото и да имат принос. Целта на това
образование е да има достъп на всички деца до съответното подходящо,
достъпно и ефективно обучение.
Обхваща формални и неформални инициативи за образование и развитие.
ИО е:
 - подход, който поставя детето и ученика в центъра на образователния
процес и признава, че те са отделни личности с различни потребности от
обучение
- процес, при който независимо от вида на увреждането детето и
ученикът са включени в общата образователна среда чрез създаването и
функционирането на подкрепяща среда осигуряваща активно участие на
ученика в учебно възпитателния процес
- съвместно обучение на деца със и без СОП в масовото училище чрез
изграждане на толерантна, най-малко ограничаваща среда и подпомагане
от ресурсен учител
- насочено е към промяна на общото образование и обикновеното масово
училище. Специалното образование се превръща в съставна част на
общото образование. Отговорността за обучението на децата със СОП и
споделя между масовото и специалното училище
- партньорство между специалното и масовото училище, родителите и
обществените институции насочено към създаване на възможности за
развитие и напредък на учениците със СОП с цел икономическа и социална
независимост, а също така към промяна на обществените нагласи на
отношението на обществото към децата и възрастните със СОП
Подкрепяща среда е: достъпна архитектурна среда, достъпна
информационна среда – детето по различни канали да получи информация,
социално битови условия в детската градина или училището, в които се
обучават и възпитават деца или ученици със СОП
Подкрепящата среда задължително включва и непрекъсната психолого-
педагогическа подкрепа от екипи от специалисти – учители, психолог,
логопед, социален учител (учител завършил педагогика на лица със
слухови нарушения, който реализира слухово-речева рехабилитация с деца
със слухово-речеви проблеми и провежда часовете по специални предмети
за тях; учител завършил педагогика на лица със зрителни затруднения,
който провежда с тези лица специални предмети), кинезитерапевт,
арттерапевт и др., от които ученикът има нужда.
Подкрепящата среда изисква осигуряване на индивидуални програми за
обучение на учениците със СОП и програми по специални учебни
предмети:
за учениците със слухови нарушения са: развитие на вербалната реч;
невербална комуникация
За учениците със зрителни нарушения са: усвояване на брайлово писмо;
ориентиране и мобилност
От изключителна важност е създаването от необходимата подкрепяща
среда – приемане от съучениците му, неговите връстници в
образователната институция
Принципи:
Основният принцип на интегрираното обучение е всички деца да се учат
заедно, където е възможно, независимо от затрудненията и различията,
които могат да имат.
Успешното реализиране на интегрираното обучение на деца със СОП
предполага спазването на определени принципи:
- равен достъп до образование – независимо от възрастта, вида, или
степента на увреждането или нарушението, всеки човек има право на
образование и задължително това право трябва да му бъде предоставено,
защото при създаване на определени условия всеки човек може да се
образова.
- пълноценно участие – предполага осъществяването на възможно повече
интеракции между децата в норма и децата със СОП, в активното им
включване във всекидневието на обикновения клас, намирането на своето
място и отстояването на собствените позиции
- екипност в работата – изразява се не в обикновено въздействие върху
децата на няколко специалиста, а в действително обединяване на усилията
на различни специалисти и родители за постигане на общите цели и задачи
на интегрираното обучение на децата и тяхната социализация. Екипната
работа дава възможност ад се вземат предвид потребностите на всяко дете
и успешна да се въздейства върху различни страни от неговото развитие
като се осигури непрекъснатост на процеса.
- партньорство със семейството – когато в училището са включени деца със
СОП осигуряването на подкрепа за семействата придобива нова стойност.
Училището трябва да предостави информация на семействата за тяхното
дете с отклонение в развитието, да им предложи разнообразни практически
методи за работа с детето и методи за общуване с училището. То трябва да
подкрепи семействата, да им помогне при вземането на правилни решения
за грижите и бъдещето на децата им.
- ефективно организиране на учебната среда за децата със СОП –
предполага прилагане на успешни административни и управленски
стратегии, разработване на задачи, очертаване на цели, създаване на
възможности за децата да правят избор, да се развиват в среда, където
техните потребности се вземат предвид и се задоволяват по индивидуален
начин. Ефективността на интегрираното обучение изисква в основата му да
бъде поставена индивидуализацията като се разработят индивидуални
програми за всяко дете.
- ранна диагностика и въздействие – основава се на схващането, че колкото
по-рано се открие увреждането или нарушението и започне целенасочено
въздействие и подпомагане на развитието, толкова по-успешно ще бъде то.
Ранното въздействие предполага ранно обучение и рехабилитация,
навременно започване на компенсаторна и корекционна работа, като не се
губят решаващи периоди от развитието на детето и на психичната му
дейност. Този принцип трябва стриктно да се спазва при разработването на
индивидуалните програми за развитие на всяко дете.
В Националния план за интегриране на деца със СОП и/или с хронични
заболявания в системата на Народната просвета се посочват следните
принципи:
- всяко дете има право на равен достъп до образование
- всяко дете е уникална личност със своите качества, интереси,
способности и образователни потребности
- всяко дете със СОП има право на достъп до обикновените детски
градини и училища, които трябва да му осигурят обучение, насочено към
детето и неговите потребности
- всяко дете със СОП има право да се обучава по индивидуални
образователни програми, съобразени с неговите възможности и
потребности
- обикновените детски градини и училища, в които са интегрирани деца
със СОП, създават толерантно общество и постигат образование за всички

Всяко масово училище и детска градина трябва да гарантира, че с детето

ще се провежда адекватна на неговото развитие корекционно-възпитателна
работа, за да може то да покаже онова, на което е способно.
 Тема №16
Фактори на интегрирано обучение

Успехът на приобщаването на учениците със СОП в

общообразователната среда зависи от редица взаимосвързани фактори,
които предполагат гъвкава организация на училищата (на класовете и
паралелките), на учебните програми за различни равнища. Множество са
факторите, които влияят на развитието на интегрираното обучение.
Факторите могат да се обединят в няколко групи. Към първата и
изключително съществена група от фактори се отнасят индивидуалните
особености на детето или ученика. Сред тях важно място заемат
физическите, психологическите, интелектуалните и комуникативните
особености и възможности на ученика със СОП. Обучението им изисква
по-голяма чувствителност към индивидуалните различия и по-активно
използване на всички умения.
Видът и степента на увреждането, времето на настъпването му са
свързани с различни специфични особености в обучението и развитието на
тези ученици.
Ясно е, че по-леките увреждания поставят детето в по-благоприятно
положение и предпоставят в повечето случаи по-лесно осигуряване на
условия за тяхното успешно интегриране. По-ниските интелектуални
възможности изискват значително повече и по-разнопосочни умения,
подчинени на стремежа за подпомагане и на тези деца да се интегрират.
Освен това по-късно настъпило увреждане също създава по-благоприятни
възможности за обучение на ученика в сравнение с увреждането, което е
настъпило по време на вътреутробното развитие т.е. придобитото
увреждане дава възможност за по-добра реализация на обучението.
 Установяването на емоционалното състояние, поведенческите
особености и адаптивните възможности на детето и ученика със СОП е
добра основа за по-точно преценяване от екипа специалисти на
необходимите учебни програми и учебни стратегии, за осигуряването на
обучение, насочено към ученика и неговите
потребности.
Значение на интегрирането на детето с увреждания имат и някои
негови индивидуални качества и способности. Например успехите им в
определена област като музика, изобразителни дейности, спорт, по-високи
математически способности, танци и др. повлияват положително
приемането им от учениците в норма.
Особено значим фактор са професионалните компетенции на
специалистите – учители, специални педагози, логопеди, психолози,
рехабилитатори. Всички те трябва задължително да владеят знания, умения
и навици за максимално най-ефективно взаимодействие с учениците за
умело подбиране съдържанието на работа, методите, средствата и формите
в зависимост от потребностите на отделното дете и ученик, за мотивиране
на детето и родителите му от необходимостта за осъществяване на една
или друга дейност. Всичко това трябва да води напред успешното развитие
на детето и ученика със СОП.
Без субекта на интегрирането на външната (училищна, семейна,
детска среда, достъпен социум) и вътрешната среда (мотивация,
стимулацията дейностите, интелекта, способностите, познавателния опит,
емоционално-волевата сфера) на детето и ученика със СОП, а именно –
учител – специален педагог, специалист по направления, ресурсен учител и
др. интегриращата среда ще си остане интегрална, а изоставащото в
развитието си дете – извън нея.
Добрият резултат на приобщаването от интеграцията в значителна
степен зависи от усилията на масовият учител, в чиито клас е приобщено
детето със СОП, затова са необходими специални знания свързани с
проблемите на тези ученици от формиране на умение да им се помогне е
наложително за този учител.
Партньорството между масовият и ресурсният учител е
задължително за успешното реализиране на интеграционния процес.
Ресурсният учител съветва, консултира в разработването на стратегии и
дейности, които благоприятстват включването на децата със СОП в
обикновен масов клас. Организира различни дейности, чиято цел е да
подпомага масовите учители в решаването на проблемите и да намират
най-резултатните педагогически методи, които улесняват процеса на
интегриране. Двамата учители трябва да създават максимално най-добрите
условия за смекчаване или преодоляване на затрудненията на ученика в
общата образователна среда и такива интеракции, които водят до
позитивна промяна в характеристиките на обкръжението на детето със
СОП и педагогическата реакция.
Практиката показва, че понякога е изключително важно и необходима
компетентна намеса на ресурсния в работата на масовия учител при
реализирането на различни урочни дейности, а също така оказването на
конкретна методическа помощ по отделни учебни предмети, в които
ученикът със СОП участва.
Важен момент от работата в обикновената класна стая, подпомагаща
общуването на учениците със и без СОП е груповата дейност на учениците
по време на учебния час, която двамата учители (ресурсния и масов) трябва
внимателно да планират и организират. В определените от тях групи
задължително трябва да участват заедно деца в норма и деца със СОП.
Ресурсният и масов учител трябва да стимулират към комуникация в
групата. Без дидактизъм да ги насочват към обмяна на информация, към
предлагане на различни решения поставената задача и обсъждане на тези
решения. Ефективността на груповата работа в урока зависи от умението
на ресурсния и масов учител да сформират групите така, че включените в
тях ученици да бъдат съвместими, внимателни и толерантни помежду си. В
процес на решение на поставената задача е необходимо да са използва
кюторството, в резултат на което учениците със СОП да могат да попълнят
липсващите им звена и да им се даде шанс те да докладват пред класа
свършената в групата работа.
За децата с умствена изостаналост е изключително важно в класната
стая да седят в средната редица на първия, втория или в най-лошия случай
на третия чин, за да бъде винаги пред учителя. В никакъв случай да не са
до прозореца.
Ресурсният и масовият учител организират и реализират съвместни
дейности извън урочни и извън училищни по такъв начин, че да дадат
възможност и на учениците със СОП да покажат позитивните си страни да
демонстрират своите достойнства и способности.
Оказването на помощ и подкрепа на родителите е първата
крачка на ресурсния и масов учител за улесняване на приобщаването на
учениците със СОП в масовото училище. Запознаването на родителите с
различни начини, подходи, техники на взаимодействие и работа с детето
вкъщи е важна задача, с която двамата учители трябва да са справят
навреме.
Сред факторите влияещи върху ефективното протичане на
интеграционния процес е достатъчната информираност на ръководителите
на инспекторати по образованието по възлови проблеми на интегрираното
обучение на деца със СОП. По специално те трябва да имат ясна представа
за програмите, политиката за разделяне на ресурсите, която трябва да бъде
адаптирана, за необходимите качествени услуги, за механизмите на
подготовка на учителите, така че да придобият необходимите знания и
умения, за да отговорят в клас на потребностите от специални услуги.
Начинът на организация на специалните услуги в рамките на общата
образователна система и помощта, която оказва образователната
администрация са други важни фактори. Добрата организация на тези
услуги и ефективната подкрепа от страна на образователната
администрация трябва да осигурят рационално отпускане и разпределение
на средствата, координация между различните заинтересувани институции
ида благоприятстват прилагането на някои подходи.
Посочените фактори, от които зависи изключително много
успешното реализиране на интегрираното обучение и приобщаващите
процеси представляват цялостен списък. Винаги може да се доуточнят
някои от тях, да се прибавят нови. Ефективността им е значително по-
голяма, когато действат едновременно. Не бива да ги разглеждаме като
механичен сбор, а като динамично действаща система, при която липсата и
пропуските в някои от тях водят до промяна и на останалите фактори,
което затруднява ефективното реализиране на интеграционния процес.
 Тема №17
Модели на интегрирано обучение. Релацията
интегрирано/включващо обучение.

1. Тотално интегриране – този модел предвижда образование в

масовото училище на ученика със СОП още от 1 клас. Това е идеален
модел за приобщаване, но най-труден и най-рисков. Предполага
спомагателна роля на специалните училища или ЦСОП особено, ако
ученикът има сериозни проблеми със специфичния начин на ограмотяване.
Допустимо и в този случай организирането на посещения на специални
занятия в специалното училище. Моделът изисква много добра комплексна
подготовка на ресурсния учител, който да отделя повече време за
подпомагане на ученика. Вкъщи родителите трябва да допълват функциите
на ресурсния учител, научавайки брайл, дактил, мимикожестовата реч или
друг начин за ограмотяване и общуване. Родителите в някои случаи могат
да имат решаваща роля.
2. Интегриране в определена училищна степен – моделът е по-лесно
приложим в сравнение с тоталния поради факта, че след завършване на
началния курс в специалното училище ученикът може да продължи в
обикновения клас на масовото училище. В този случай се дава възможност
за по-добра подготовка за интегриране, тъй като ученикът отива в масовото
училище с достатъчно умения за самостоятелен и независим живот.
Моделът предполага добро взаимодействие между масовото и специалното
училище.
3. Канадски модел – предназначен е най-вече за деца със зрителни
затруднения. Същността му се изразява в следното – учениците, които ще
се приобщават в масовото училище се изпращат най-напред в съседното
т.е. най-близкото до специалното училище масово училище за един пробен
период. Пробният период по време на който ученикът е наблюдават от
ресурсната служба на специалното училище може да продължи от 1 месец
до 1 година, ако ученикът покаже успешно приобщаване в обикновен клас
се преминава към втората стъпка т.е. ученикът напуска специалното
училище и продължава образованието си в масовото училище, което е най-
близко до дома му. Щадят се чувствата на детето и родителите.
4. Модел на обърнато интегриране – при този модел се осъществява
размяна на малки групи деца на масовото училище от един и същи клас по
едни и същи дисциплини. Малката група приобщени ученици със СОП при
този модел опознават учебния процес в обикновения клас повишава се
отговорността им към своето представяне пред другите, повишава се
личната самооценка, създават се нови социални контакти и се вдъхва вяра
към собствените възможности. От своя страна учениците в норма също
печелят немалко. В условията на малобройния клас в специалното
училище поради възможностите за по –чест контрол на учениците те
обикновено повишават успеха си, освен това разширяват познанията върху
обучението на ученици със СОП запознават се с нови за тях социални
обучителни средства повишават социалните си чувства и практики се
убеждават, че учениците със СОП са като всички останали. Този модел не
може да се осъществи без съгласието на родителите на ученици в норма.
5. Частична интеграция – при този модел ученикът със СОП посещава
масовото училище 1 ден седмично или 2-3 занятия. Този модел за
приобщаване е подходящ за деца с емоционални разстройства,
интелектуална недостатъчност, синдром на Даун, ако ресурсния учител в
определени случаи не може да организира ефективно посещение по
общообразователните уроци и активно натовареното, то занятията по
музика, физическо може да се окажат изключително полезни. Важно е
посещенията да бъдат индивидуални, а не групови. Моделът е стъпка
напред към преодоляване на социална изолация.
6. Специални класове в масовото училище – този модел предполага
организирането на специални класове за деца с едни и същи увреждания в
обикновено училище. Към този модел някои възражения, а именно
формално специалния клас остава затворен за децата в норма и поставя
децата със СОП в нова изолация, малко е вероятно създаването на
пълноценни социални контакти в извънучебно време, тъй като няма
съвместими учебни действия, учениците в норма трудно разбират
социалните цели на специалния клас понеже виждат, че учениците със
СОП са различни от тях,тъй като са отделени.
7. Моделът „интегрирани класове в масовото училище“ приобщаващи
класове – това е един от най-новите модели
разпространен в западно-европейските страни. С успех може да се прилага
главно с деца с умствено изоставане. Според този модел към един
обикновен клас с 20 ученика се присъединява малка група от 4 ученика със
СОП, които идват в приобщаващ клас със своя специален учител. Малката
група ученици със СОП води обучението си по предвидените специални
програми докато масовия учител работи с групата от ученици в норма.
Особено важно при този модел е активното партньорство между
специалния и масовия учител. Двамата учители имат задължението във
всеки урок да планират учебни дейности между двете групи ученици в
интегралния клас. В определени моменти от урока могат да сменят ролите
си. В тази връзка богатият опит на специалния учител може да се окаже
много полезен в някои страни в обучението на многочислената група. В
същото време масовият учител може да окаже ценна помощ в някои умения
свързани с обучението в малката група приобщени ученици.
8. Моделът „едно към едно“ – този модел е допустим при деца с
множество и дълбоки увреждания изискващи интензивно обучение.
Например при нечуващи и незрящи деца. Моделът да предполага един
учител да обучава един ученик. Практиката показва, че двамата могат да
провеждат обучението в обикновения клас. Учителят е непрекъснато с
детето. Моделът предполага осъществяването на идеално обучение
независимо от големите трудности в общуването. Вероятността да се
създават социални контакти в обикновения клас е безспорно многократно
по-голяма отколкото ограничената среда на специалното училище.
Когато се говори за обучение на деца със СОП в общообразователната
среда се използват два термина „интеграция“ и „включване“. И двата
термина се употребяват за определяне процеса на обучение на тези деца в
масовите училища и детски градини и участието им в различни дейности
заедно с децата в норма. Двете понятия са близки по съдържателно-
смислово значение, но се различават по дълбочината на интеграционните
процеси, с които се характеризират.
Интеграцията се разбира като връщане на учениците със СОП в
общообразователните класове, а включването предполага съществена
промяна в начина на функциониране на училището с цел приспособяване
за посрещане потребностите на детето с увреждания.
Често това означава, че децата посещават своите местни училища и се
обучават в съответствие с индивидуалните им потребности.
Според литературните източници терминът „интеграция“ означава, че
детето е длъжно да се адаптира към образователната система, да се
приведат нуждите му в съответствие с тази система, а включването –
адаптация на системата към потребностите на детето. При интеграцията
детето със СОП трябва да понася училищните натоварвания наравно с
другите, колкото и да му е трудно, училищната система не се променя, не
се приспособява към децата, които посещават масовото училище.
Включващото обучение е подход и философия, която предполага всички
ученици със и без СОП да получат по-големи възможности, както в
социален план, така и в образователен. То не е само събиране на всички
деца заедно, а напротив даване възможност на всеки ученик да се чувства
приет, да се чувства част от детската общност, да се отчитат и ценят
неговите способности и потребности.
Включващото образование предполага адаптация на общото образование
към особените нужди на децата със СОП и целта му е не само максимално
да се интегрират в обществото, но и от ранна възраст да се приучат другите
деца да приемат съществуването на хора с различни физически,
интелектуални и други особености, които са членове на обществото както
и другите деца макари в нещо да се отличават от тях. За тази цел ЮНЕСКО
заменя използвания преди това термин „интегрирано образование“ с
термина „включващо образование“. По този начин се подчертава, че
всички деца имат различни нужди от обучение.
 Тема 18
Ранна диагностика и ранно въздействие при
деца със СОП

Движението от различни към еднакви образователни цели

за децата със и без увреждания предполага включване на
детето със СОП в системата за ранно въздействие (ранна
педагогическа помощ) .
Профилактика, ранно откриване и ранна комплексна
помощ на ДСОП е приоритетно направление а развитие
на специалното образование. От психологията е
известно, че в развитието на детето съществуват
т.нар. сензитивни периоди т.е. периоди за лесно и бързо
развитие на определени психически процеси.
Особено внимание се отделя на ранната диагностика на
нарушенията и реализиране на съответното ранно въздействие.
Ранната добре планирана, организирана и реализирана
целенасочена педагогическа работа съобразена с
индивидуалните потребности на детето дава възможност за
намаляване , а в някои случаи за преодоляване на
съществуващите отклонения у детето.
Ранното целенасочено педагогическо въздействие дава
възможност на ДСОП да достигне общо речево развитие
равно или близко на възрастовата норма. Ефективността на
тази дейност зависи от отговорното разработване и
реализиране на необходимите програми за ранно
въздействие. Освен програми за ранно въздействие в
домашни условия , практиката показва , че то може да се
прилага и извън дома на детето в специално организирана
среда-специален дневен център, специално училище и др.
Целта е да се стимулира социалното общуване и по
възможност включване на родителите във всички етапи от
програмата.
При ранното въздействие в специално организирани
условия е важно участието на различни специалисти
от различни области-педагогика, медицина,
психология, езиково-речева патология.
Ранното въздействие означава обучение на ДСОП и
техните родители. При разработването на ранното
въздействие е необходимо да се уточни приоритетните
области на детето.
При разработване и реализиране на ранно въздействие е
необходимо в центъра да бъде детето.
Ранното откриване и ранното въздействие е добра основа за
определяне на най-подходящото за ДСОП образование.
 Тема №19
Организация на средата

Разбирането ни за децата със СОП като равнопоставени, като хора, които

искат и трябва да имат равни възможности за обучение, образование,
трудова реализация и социална интеграция е от изключителна важност за
създаване на онези условия, които им дават възможност да бъдат включени
в образователната система, създадена за мнозинството деца. Отношението
към детето да е еднакво, както към всички останали. Затова масовите
училища трябва да бъдат стимулирани към по-голяма гъвкавост и
адаптивност към разнообразието, към образователно осигуряване на децата
със специални потребности, към осигуряване на пълното им участие в
училищния живот.
Постигането на такава „съвършена“ образователна среда изисква от една
страна, висока професионална компетентност и педагогическо майсторство
от педагога, от друга страна мотивация и сработване между учениците,
толерантност, търпимост, готовност за компромиси.
Създаването на необходимата образователна среда в класната стая изисква
самите учители да притежават редица качества, които да им помогнат не
само да създават, но и да поддържат тази среда, да превъзмогнат
собствената си агресивност, да се научат да овладяват емоциите и да
преодолеят предразсъдъците си. Необходимо е да се изгражда такава
организация на времето и пространството, такъв подкрепящ и стимулиращ
микроклимат, в който детето със СП да се почувства приобщено и който
предполага свеждане до минимум на фрустрационните ситуации изходът
от който би могъл да бъде агресивно поведение.
Степента на интеграция на децата със СОП в общата образователна
система е тясно свързана със създадената за тях среда в масовото училище.
Налага се необходимостта от нова преценка на образователните стратегии
така, че масовото училище да осигури възможно най-добата, най-малко
ограничаваща среда за учениците със СП като разработи свои цели,
обучение и достатъчно гъвкави програми за обучението им.
Необходимо е да се създава среда, която максимално да способства за
развитие на автономността на детето със СП и овладяване на алтернативни
способи за взаимодействието му с външния свят. В тази среда детето в
норма трябва да има възможност да получи достатъчно информация за
някои особености на своите „по-различни“ съученици. Обединените
действия на цялото училище за посрещане потребностите на всеки ученик
е гаранция за създаването на оптимална учебна среда, в която да се
чувстват комфортно всички деца.
Прилагането на успешни административни и управленски стратегии
неминуемо води до необходимите промени в училището, до създаване на
социален климат, който благоприятства участието на всички и стимулира
общата инициативност.
Стратегии за организиране на учебната среда на деца със СОП:
- оценяване на образователните потребности на децата
- осигуряване на психологически и физически комфорт на учениците
- оценяване на знанията и уменията, с които децата разполагат в момента
- разработване на адекватни методи и похвати, насочени към усвояването
на учебното съдържание от всички
- осигуряване на познавателно взаимодействие както чрез интерпретация
на информацията, така и чрез демонстриране модели на поведение,
отчитане на идеи, интереси, оценки и подходи, осигуряващи детската
активност
- координиране на необходимите ресурси
- стимулиране общуването между децата, проявата на позитивни
взаимоотношения между тях и сътрудничество с учителя
Класната стая трябва да се разглежда като пространство, в което детето
живее, обучава се и се развива, и в това пространство трябва да се създават
оптималните условия за разнообразен, естествен и стимулиращ преход от
зоната на близкото развитие на всяко дете.
Подготовката на персонала така трябва да бъде организирана и
управлявана, че да ангажира изцяло учителите във всички етапи на
интеграционния процес.
Заедно с това изключително важен момент от работата на колектива трябва
да бъде вниманието му към родителите на децата в норма. Те изписват
съмнения и страхове от съвместното обучение на децата им с децата с
увреждания.
Успешната стратегия на работа насочена към преодоляване на тези
страхове е организирането на взаимодействие между родителите на едните
и другите деца, възможностите за контакти между които в обикновения
живот са ограничени.
Създаването на подходяща за децата и учениците със СОП среда в
общообразователните институции изисква осигуряване на достъп на
всички деца до съизмеримо по качество образование, като за целта се
осигури:
- съвременна материално -техническа база
- приемаща толерантна среда
- квалифицирани учители
- ресурсни учители
- екип от специалисти, готови да посрещнат и удовлетворят потребностите
на детето
Важни елементи за повишаване достъпността на образованието в общата
образователна среда са:
- реализиране на необходими промени в процеса на обучение и получаване
на знания
- адекватна организация на класовете
- въвеждане на достатъчно услуги за подкрепа на децата
- планиране
- информиране персонала
- обучение на персонала
Мерките за осигуряване на физически достъп включват:
- архитектурата на училището
- вътрешно училищният дизайн
- осветление
- монтиране на знаци
- подобряване на акустиката в сградите
- подови настилки
- обзавеждане
- пространствена структура на класните стаи
 Тема 20
Екипната дейност в условията на интегрирано
обучение на деца със СОП

Успешното реализиране на интегрираното обучение на

децата със СОП предполага спазването на определени
принципи. Един от тях е Екипност в работата.
Основен подход в организацията на работата с ДСОП
е екипният. Без екипност в работата е немислимо
ефективното осъществяване на цели и задачите на
ИО.
Екипност на работата – изразява се не в обикновено
въздействие върху децата на няколко специалиста, а в
действителното обединяване на усилията на различни
специалисти и родители за постигане на общите цели и
задачи на интегрираното обучение на децата и тяхната
социализация.
Екипността в работата с ДСОП се изразява не в
обикновеното въздействие върху децата на няколко специалиста, а
в обединяването усилията на различни специалисти , както и на
родителите за постигане на целите и задачите за постигане ИО на
децата както и тяхната социализация.
Някои от стратегиите за правилно реализиране на екипната
дейност се изразяват във:
- Включване на родителите в екипите като партньори и важни
членове.
- Всеки член на екипа да поема отговорност за участието в
работата си.
- Оказване на помощ на педагозите да използват ефективни
стратегии за обучение.
- Предоставяне на възможност на учителите доброволно да
приемат ДСОП в класовете или групите.
Документът индивидуална програма за обучение и развитие се
разработва от екип от специалисти-психолози, логопеди,
ресурсни. учители , кл. ръководители. Всеки от тях прави
своята оценка, която трябва да бъде позитивна и да я
представи на вниманието на останалите - какво знае
детето, какви знания и умения е овладяло, а не какво не
знае и не умее.
- Партньорството между масовият и ресурсният
учител е задължително за успешното реализиране
на интеграционният процес.
- Пълната екипност в действията на всички
специалисти и родители е гаранция за постигане
на действителни резултати. Екипът от специалисти
трябва да насърчава семействата на ДСОП да
общуват помежду си. Това се отразява благоприятно
върху тях, тъй като контактуват помежду си те
обменят идеи, споделят информация дават и
получават емоционална подкрепа. Екипната работа в
училището предполага осигуряване на
висококачествено образование на всеки ученик.
 Тема 21
Ролята на семейството и подготовката на родителите –
Партньорство със семейството на деца със СОП

Успехът на интеграцията на децата със СОП се определя от правилното

функциониране на „системите“ ученик, семейство, училище. Развитието
на детето не може да бъде позитивно осигурено, ако не реализира
взаимодействие между семейната и училищната среда. Тясната връзка
между родители, специални педагози, учители, възпитатели, психолози и
др. специалисти стои в основата на ефективната корекционно-възпитателна
работа, осъществявана индивидуално с всяко дете, в зависимост от
увреждането и предполагаща своевременното му и правилно развитие.
Пълната екипност в действия на всички специалисти и родителската
помощ е гаранция за постигане на действителни резултати. Когато
родителите са достатъчно компетентни, относно увреждането на
своето дете и неговите възможности, то тогава те ще могат в по-голяма
степен да му бъдат полезни, а и работата на екипа от специалисти с тях
ще бъде по-лесна и резултатна. Родителите на децата със СОП трябва да
станат партньори с училището при разработването и въвеждането на
образование, в което тяхното дете е център.
Уважение, съчувствие и отзивчивост!
Екипът от специалисти в училище трябва да бъде отзивчив към
проблемите на всяко семейство, да помогне за преодоляването на
страхове, изолация, различни душевни терзания и в същото време да
потърси и използва уникалните силни страни и позитиви, които всяко
семейство притежава. Отговорността на училището към семействата на
децата със СОП предполага използването на различни методи за
комуникация с родителите: показване на практика на разнообразни
методи на работа с децата, както в клас, така и по време на различни
посещения, мероприятия като родителски срещи, съвместни екскурзии,
тържества и др. Семействата на децата със СОП трябва да получават
системна, точна, своевременна информация за развитието на децата си,
дори и най-малките успехи, които постигат, най-малките стъпки които
извървяват до реализиране на поставените цели. Използват се различни
стратегии за комуникация – средства за ефективна комуникация:
- Бележки, съобщения, табло за съобщения, благодарствени писма,
поздравления за различни поводи;
- Стимулиране на семейството да посети класната стая е важен момент
за връзката между семейството и училището;
- Непосредственото участие на родителя в дейностите на класа има
благоприятно въздействие върху развитието на децата;
- Стимулиране на участието в групови дейности на децата, като преди
това са информирани за организацията на работа в класа, за
предстоящите дейности, каква помощ да окажат на децата;
- Посещения по домовете : да се съгласува с удобно време, определяне
целта на посещенията, конкретно какви теми ще се дискутират.
- Родителите да бъдат насърчавани да споделят мислите, тревогите,
проблемите, идеите си;
- Ефективна форма за работа с родителите са родителските срещи;
Учителят очертава целите на програмата, очакванията си от
семействата и децата, информира за подкрепящата среда, която е
осигурена на учениците, отговаря на поставени въпроси.
- Учителите трябва да насърчават семействата на децата със СОП да
да общуват по между си. Това се оказва благоприятно върху тях,
обменят опит, познания, проблеми, идеи, споделят информация,
изразяват надежди за децата си, дават и получават емоционална
подкрепа.
При взаимодействие с родителите на децата със СОП , учителите трябва
да осигурят запазване тайната на получената от родителите лична
информация.
Общата координирана дейност и отговорност на семейството и
училището, партньорството между тях, съвместните им усилия за
решаването на проблемите на децата със СОП е възлова стъпка в
процеса на тяхната информация.
 Тема 22
Индивидуализация на учебната дейност на деца
със СОП
Индивидуализацията е рационална и градивна форма за организиране
на обучението, с дълготраен личен и обществен ефект, насочено към
създаването н а възможно най-благоприятни предпоставки за
самостоятелна и съвместна продуктивна дейност с цел максимално
развитие на индивидуалните заложби, интереси и способности на
учениците, превъзмогване на неуспехите, освобождаване от грешките
и предразсъдъците, разгръщане и утвърждаване у тях на позитивна
жизнена стратегия и социално-интегративен стил на поведение,
реализиране на високо качество и оптимални резултати в
образователния процес. В този смисъл индивидуализацията винаги
формира положителна самооценка у учениците, превръща ги
успяващи, обезпечава възходящата им социална мобилност,
подпомагайки тяхното образователно, личностно и професионално
ориентиране
Учебната дейност по своята същност е процес на усвояване на научни
знания. В хода на този процес у учениците се формират навици за
усвояване на знанията и начини за действие умения в конкретната
учебна дейност. Успешното протичане на процеса е свързано с
специфичните характеристики на главните действащи лица в него –
изпълнителите на дейността , а именно учениците.
Проучването на индивидуалните особености е важен момент в работата на
специалния педагог. Проучват се личностните качества на детето чрез
неговата дейност, както в училище, така и у дома. Установява се мястото
на детето в колектива, отношението му към другите деца, дали се
сприятелява, с кой и защо обича да играе, чувства ли се отговорно за
общия неуспех в дадена дейност. Изучава се личността на детето в
неговото развитие , т.е. да се познава историята на характера на детето. В
тази връзка е необходимо да се опознае социално-битовата атмосфера,
състав на семейството, статус на родителите. Цялата тази проучвателна
дейност може да даде на педагога редица важни сведения за личността на
детето, неговите индивидуални качества. Това ще позволи да се планира и
реализира педагогическата намеса, така , че да се стимулира развитието на
добрите страни в личностната му характеристика.
Индивидуалните различия между учениците в учебната дейност:
индикатори за сравнение между учениците-Мотивация и целеполагане;
отношение към ученето; познавателни интереси; Когнитивна схема на
действие - наблюдателност , възприемане , памет , внимание,
мислене ,въображение;
Особено значение има ранната интервенция по отношение на неуспехите
на децата.
Индивидуализацията на обучението значително се облекчава от неговото
диференциране.

Индивидуализация на учебната дейност в обучението по

развитие на речта на малките ученици : Основната цел на
обучението по БЕЛ в началната училищна възраст е формиране,
развитие и усъвършенстване на умението на учениците да използват
унифицираната форма на българския език /книжовен български език/ в
своята речева практика , като необходимо условие за тяхната
социализация и личностно развитие. Т. е. най-важната задача, която
конкретизира целта е именно с учебния предмет БЕЛ – развитие на
речта на учениците. Открояват се три направления/равнища/
– работа над думата/лексикално равнище/;
- работа над словосъчетания в изречение/синтактично равнище/;
-работа над свързаната реч/текстово равнище/;
Работи се едновременно и паралелно в трите посоки!

1.Индивидуална помощ при работа над думата: упражнения, които

позволяват да се обогати речника на детето
 - Подборът на думите е съобразен с индивидуалните познания на
детето
, т. е. включени са думи, за които педагогът е сигурен, че са в речника на
детето, но има и такива с които му предстои да се запознае;
- Всяко упражнение приключва с избор на дума и съставяне на
изречение с нея, което е сигурна гаранция, че детето разбира нейния
смисъл и може да я употреби правилно;
- По съдържание упражненията са свързани както с конкретно учебно
съдържание, така и с някои компоненти на психиката, които участват
в процеса на възприемане на художествен текст/ асоциация,
представи, внимание/;
2.Индивидуална помощ при работа над словосъчетание и изречение
- упражнения над словосъчетания и изречения/ довършете, довършете по
подобие на предходни и др./
3.Индивидуална помощ при работа на текстово равнище
- упражнения даващи възможност да се работи с художествен текст,
научнопопулярен текст;
Основни аспекти на дейностния подход при индивидуалната помощ
по Математика
Една от основните задачи на съвременното бълг. училище в началото на
21век е създаването на „Училище за всички“, осигуряване на „равни
шансове“ за качествено обучение на всички деца, независимо от
индивидуалните им различия. Реализирането на тази хуманна идея е от
особена важност за обучението по математика в началното училище, като
се има предвид неговата роля при изграждане личността на ученика.
В основата на дейностния подход се намира тезата, че учебната дейност се
формира под влиянието на потребностите, които рефлектират върху целите
на дейността.За осъществяването на индивидуалната помощ при
обучението е необходимо разработването на адаптивни учебни програми,
използване на подходящи похвати, промяна на скоростта на подаване на
знанията на различните ученици, индивидуален темп на работа , според
възможностите на ученика.
 Тема №23
Индивидуални програми за обучение и развитие
на деца със СОП
Важно средство за ефективно реализиране на включващото обучение,
необходим компонент при изграждането и функционирането на
подкрепяща среда за децата и учениците със СОП е индивидуалната
образователна програма. Тя се изготвя за всяко дете в зависимост от
неговите индивидуални потребности.
Индивидуалната програма е дългосрочно планиран документ, който се
използва ежедневно в учебния процес. Основните идеи разработени в нея
са предвидени за изпълнение както в плановият документ, така и в
ежедневната програма.
Във всяко училище или детска градина, в които са включени деца със СОП
се създава екип за педагогическо оценяване, който изготвя индивидуалната
програма за всяко дете, проследява развитието му, дава препоръки на
учителите за неговото по-качествено обучение.
Обучавайки се по индивидуална програма детето учи със собствен темп,
обемът и съдържанието на учебния материал се адаптират така, че да
отговарят на възможностите му за усвояване. Обучението по индивидуални
образователни програми има значително по-висок социален и
индивидуален ефект. То представлява нов подход за социална интеграция
на децата с различни форми на увреждания.
Обучението се пригажда към потребностите на детето, а не детето – към
предварително заложени схеми за същността и скоростта на обучаване и
усвояване на знания.
При изготвянето на индивидуалните програми е необходимо да се имат
предвид следните основни препоръки:
- следване на политиката и установената практика, да се проявява
максимална безпристрастност и отговорност, да не се допуска използване
на обидни квалификации, или изтичането на информация
- изготвянето на индивидуални програми да се извършва на основата на
полезна оценка на детето със СОП, която да бъде използвана единствено и
само в негов интерес, за определяне на най-добрия начин, насочен към
осигуряване на качественото му образование и развитие. Всеки ученик има
свои особени потребности, които трябва да бъдат максимално добре
разпознати и взети под внимание в индивидуална образователна програма.
Само в този случай детето ще успее в обучението и развитието си толкова,
колкото позволяват възможностите му.
- необходимо е програмата да бъде разчетена върху предоставените услуги
в съответствие с възможностите на детето и неговите нужди, а не с вида
или формата на увреждането
- разработването на програмата да бъде съобразено с актуалното ниво на
развитие на децата и възможностите на зоната на близкото развитие
- ясно формулирани целите на програмата на основата на точно
определеното настояще равнище на постиженията на децата и техните
потребности
- подробно описване на използваните методи за постигане на успех от
учениците в учебно-възпитателния процес
- предотвратяване на вторични нарушения, които много често възникват
при детето със СОП при нецеленасочена, ненавременна и/или неправилна
работа с него.
- върху учебните цели, които детето не може да постигне не трябва да се
набляга допълнително
- поставяне на малки, реално изпълними цели
- изискване само на онова, което е по силите на детето със СОП
- конкретизиране на целите в по-малки стъпки
- помнете, че успехът ражда успех
- най-добрия мотив за детето е съзнанието, че успява
Документът индивидуална програма за обучение и развитие се разработва
от екип от специалисти – психолог, логопед, специален педагог, ресурсен
учител, класен ръководител, учителите по различни предмети и
специалистите по професионално обучение. Всеки от тях прави своята
оценка и я предоставя на вниманието на останалите.
Изключително деликатен и сложен проблем, който затруднява полагането
на специални грижи и работа с деца със СОП, е нагласата на родителите и
психологическата бариера пред тях да признаят, че децата им имат някакъв
вид увреждане и съответно се нуждаят от специални грижи по отношение
на обучението и развитието им. Това още повече затруднява оказването на
професионална помощ на тези деца. По този начин детето се лишава от
възможността да бъде обучавано по индивидуална програма, което
затруднява както учителите, така и самото дете.
Индивидуалната програма за обучение и развитие на деца със СОП е
динамична и отговаря на промените в развитието на детето. Нейното
системно прилагане е най-доброто средство за постигане на успех от
отделното дете, а оценяването и контролирането са важно средство за
постоянно подобряване на услугите.