Радиоактивност- спонтанен процес, при който едно нестабилно атомно ядро (радионуклид) , преминава в

енергетиччно по стабилно състояние, при което излишната енергия се излъчва под формата на частици или
електромагнитно лъчение. Процесът се нарича радиоактивно превръщане или радиоактивен разпад.
Радиоактивен източник – вяко едно тяло съдържащо радионуклиди. Радиоактивно замърсяване– всяка
ситуация при която радиоактивно вещество е попаднало неконтрулируемо върху определена площ или
хора. Радионуклидите се разделят на естествени( природни) и изкуствени (техногенни). Стабилността на
радионуклидите се характеризира с период на полуразпадане Т . Радионуклидите с Т<0 денонощия се
наричат краткоживеещи, а останалите дългоживеещи. Известни са 2000 нуклида . Радионуклидите
изпускат само три вида лъчи: алфа (ядра на хелия) , бета (електрони) ЧАСТИЦИ и гама лъчи
( високоенергийно електромагнитно лъчение) . АЛФА ЧАСТИЦА- съдържа 2п и 2н- двукратно йонизиран
хелиев атом. БЕТА ЧАСТИЦА- високоенергетични електрони и позитрони, излъчвани от ядрото при
радиоактивност. ГАМА ЛЪЧИ- високоенергийни фотони с много малка дължина на вълната. АЛФА
РАДИОАКТИВНО ПРЕВРЪЩАНЕ. При алфа- превръщането от изходното ядро наричано материнско , се
получава ново дъщерно ядро. Неговата маса е по-малка с 4 единици от масата на материнското ядро, а
атомния номер е по-малък с 2 елементарни заряда.А-4 , Z-2 на Х Това е доказателство, че алфа-частицата е
ядро на хелия. Примери за алфа-превръщане: 23892 U = 234 90 Th + 4/2 alfa , 212-83 BI = 208-81Tl + 4/2 alfa.
Енергийния спектър на алфа-частиците е прекъснат.

Бета-радиоактивно превръщане в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се
излъчва бета-частица – електрон (β−) или позитрон (β+). Когато се излъчва електрон, реакцията се нарича
бета-минус-разпад, а когато се излъчва позитрон – бета-плюс-разпад. При β−-разпада неутрон (n0) се
превръща в протон (p+), излъчвайки електрон (e−) и антинеутрино. При β+-разпада е необходима енергия,
за да се превърне протонът в неутрон, позитрон (e+) и неутрино Когато протонът и неутронът са част от
атомното ядро, бета-разпадът води до превръщане на един химически елемент в друг. Енергията на
излъчените бета-частици от всеки радионуклид има всички възможни стийности от 0 до една максимална
стойност наречена Емакс. Освен с нея бета-лъчението се характеризира с средна енергия . Енергийния
спектър на бета –частиците е непрекъснат. Гама лъчението може да бъде излъчвано от атомни ядра и
елементарни частици, както и в резултат на ядрени реакции и реакции между частици, по-специално
унищожаването на двойки частица-античастица. Гама лъчението може да се абсорбира от атомните ядра и
може да причини трансформации на частици. Изследването на спектрите на гама-лъчението, възникващо в
процесите на взаимодействие на частиците и гама-лъчението на ядрата, дава информация за структурата на
тези микрообекти. Гама-лъчението на ядрата се излъчва при преходи на ядрото от състояние с по-висока
енергия в състояние с по-ниска енергия, а енергията на излъчения гама-квант до незначителна енергия на
откат на ядрото е равна на енергийната разлика на тези състояния (нива) на ядрото. Енергията на ядреното
гама-лъчение е в диапазона от няколко keV до няколко MeV; спектърът на това излъчване е линеен, тоест се
състои от множество дискретни линии. Изследването на спектрите на ядреното гама-лъчение дава
възможност да се определят енергиите на състоянията (нивата) на ядрото. Метастабилното състояние може
да се разглежда като вид временен енергиен капан или донякъде стабилен междинен етап на система,
чиято енергия може да се загуби в отделни количества. В квантово механично отношение преходите от
метастабилни състояния са „забранени“ и са много по-малко вероятни от „разрешените“ преходи от други
възбудени състояния. Има много примери за метастабилни състояния в атомните и ядрените системи.
Анализът на атомните спектри често разкрива метастабилни състояния като относително крайни енергийни
нива, към които електроните са каскадирали от по-високи енергийни нива в акта на генериране на светлина.
Биологично действие на йонизиращите лъчения е предмет на научната дисциплина
радиобиология. Нейното развитие започва с началото на рентгеновата диагностика и
лъчелечението. Облъчването е външно или вътрешно, в зависимост от това дали източниците на
йонизиращо лъчение се намират вън от облъчвания обект или вътре в него. външно е облъчването
от природни и техногенни радионуклиди, както и при рентгеновата диагностика . Външно
облъчване с алфа-частици няма последици, тъх като техния среден линеен пробег в биологични
тъкани е много малък. Те се задържат в най-горния мъртъв слой на кожата. Докато бета-частиците
се поглъщат главно в кожата и подлежащите и тъкани и най-често увреждат кожата. Особено
опасно е облъчването с неутрони. Рентгеновите и гама-лъчите преминават през човешкото тяло
като една част от енергията им се поглъща в тъканите . Вътрешното облъчване се получава при
попадане на радионуклиди в човешкото тяло. Инкорпорирането става чрез вдишване на въздух ,
съдържащ радиоактивни аеролози и газове , чрез прием на храна, чрез инжектиране или
поглъщане на радиофармацефтици.

Вътрешното облъчване е по-опасно от външното поради няколко причини.

1 Лъчението при вътрешното се разпространява и попада в тъканите

2. Източникът е в непосредствен контакт с тях и разстоянието между него и тъканите , времето на

облъчване не могат да се променят по волята на човека.

3. някои радиоактивни вещества са са химически токсични.

4. някои се натрупват избирателно в определени органи и по този начин може да се получи по

силно локално увреждане.

При вътрешно облъчване ,алфа-лъчите вече не са безопасни както при външното , а наред с
„горещите частици“ са по-опасни от другите лъчения.