Рационално хранене

в детска възраст

Основни принципи на рационалното хранене

За да се развива нормално физически,

детето трябва да поема с храната достатъчно
енергия, белтъци, мазнини, въглехидрати,
витамини, микроелементи, като оптималното им
съотношение се променя с възрастта.
Хранителните вещества са необходими не само
за растежа и химичното узряване на тъканите, но и
като източник на енергия.
Най-голяма част от тази енергия се превръща в
топлина и се изразходва за поддържане на
постоянна телесна температура. Друга част се
използва за изграждане на нови тъкани. ¼ от тази
енергията осигурява двигателната активност на
детето.

Основни хранителни вещества

1.Белтъчини - те участват в изграждането на всички

тъкани и във всички жизнено важни процеси в
организма: растеж, развитие, обмяна на веществата,
мускулна и мисловна дейност и др.
Нуждите на организма от белтъци са различни в
зависимост от възрастта, пола, телесната маса,
двигателния режим и т.н. Те отстъпват пред
мазнините и въглехидратите като енергиен
източник.
С най - висока биологична стойност са
белтъците на храните от животински произход –
яйца, мляко, риба, месо. Дори при малък, но
продължителен белтъчен дефицит, децата
изостават на тегло и ръст пред връстниците си.
Тежкият дефицит в първите години от живота
води до нарушение, както в нервно психическото
развитие, така и до намаляване на устойчивостта
към инфекции

2. Мазнини – те са основен източник на енергия.

Биологичната им стойност се определя от
съдържанието на полиненаситени мастни
киселини(линолова, арахидонова). Най-подходящи
за кърмаческа и детска възраст са растителните и
млечни мазнини. Повишеното количество
мазнини води до нарушение на обмяната на
веществата и е рисков фактор за развитие на
атеросклероза.
Мазнините участват също в строежа на
биомембраните, синтеза на хормони и
простагландини, в транспорта на
мастноразтворими витамини и др

3. Въглехидрати – покриват най-голяма част от

енергийните нужди на организма. Те спомагат за
окислението на мазнините и за синтеза на
белтъците.
Недостигът или повишения внос водят до
нарушения в обмяната, кетоацидоза, затлъстяване.
Най-важния въглехидрат за кърмачетата е
лактозата.
Захарозата изисква внимателно дозиране
(покачва кръвната захар, кариеси).
Целулозата регулира моториката и
резорбцията в храносмилателния тракт.
През първите няколко месеца основен
източник на въглехидрати са майчината кърма и
адаптираните млека, които съдържат лактоза.

4. Вода- рационалното хранене се осъществява при

добър баланс както на въглехидрати, белтъци,
мазнини, витамини, минерални соли, така и на
питейна вода.
Дневните нужди от вода в детска възраст са
различни от тези на възрастните, защото детският
организъм има някои особености и несъвършенства
на своята водно-електролитна обмяна: повишено
съдържание на вода в тъканите; повишен разход на
вода; незрялост на бъбречните и ендокринни
структури. Зависят от възрастта, теглото, околната
температура и здравословното състояние на детето.

5. Витамини - участват в метаболитните процеси,

повишават устойчивостта към инфекции, влияят
върху процесите на растеж и развитие. Те се
синтезират в малки количества в организма, затова
изискват адекватен внос с храната. Липсата им или
недостатъчното количество водят както до
смущения във физическото и нервно психическо
развитие, така и до различни заболявания

6. Минерални вещества

• участват в регулацията на обменните процеси

• поддържат киселинно алкалното равновесие
• влизат в състава на ензими и хормони.
• най-голямо значение за детския организъм
имат калцият, фосфорът, натрият, калият,
желязото, йодът и хлорът

II. Хранене на кърмачето

1. Естествено хранене
 Естествено е храненето, при което детето
получава майчино мляко или дарителска кърма.
Чрез кърменето се осъществява емоционалното
свързване между майката и детето.
Много важна за новороденото е коластрата,
която се отделя през първите 3-5 дни. След това тя
се заменя с преходно мляко /5-30 ден/, а след 2-4
седмица със зряло мляко.
Коластрата се отделя в малки количества, но е
най-добрият източник на хранителни, защитни и
биологично активни вещества. Благодарение на
това, че количеството на белтъци в коластрата е 4-5
пъти по-голямо в сравнение с майчиното мляко, се
дава възможност на новороденото в малък обем
храна да получи повече хранителни вещества.
Белтъците в коластрата са албумини и глобулини.
Казеинът се появява към 4-5 ден.
Майчиното мляко е идеално приспособено
към нуждите и възможностите за смилане и
усвояване от страна на бебешкият организъм.
Между човешкото и кравето мляко има
качествени различия:
- женското мляко съдържа по-малко
белтъци и не натоварва обмяната на веществата
(колкото са повече белтъците, толкова по-бързо
нараства организма). - въглехидратите са в
по-голямо количество и са представени главно от
лактозата.
 - женското мляко съдържа
противоинфекциозни фактори, което е причина
естествено хранените деца да боледуват по-малко

Мляко Белтъци Мазнини Въглехидрати Енергия Мин.в-

г% г% г% ккал ва
г%

женско 1,1 3,9 7,2 74 0,21

краве 3,5 3,0 4,7 67 0,74

2. Предимства на естественото хранене

• Кърмата е приспособена по състав към

потребностите на подрастващия организъм.
Адаптирана е и за нуждите на недоносените
деца.
• При кърмене не се натоварват излишно
бъбреците и обмяната на веществата, поради
по-ниското съдържание на белтъци и витамини
в кърмата, в сравнение с кравето мляко.
• Съотношението казеин/суроватъчни белтъци в
женското мляко е 1:2, а в кравето 4:1, т.е тя е
по-лесно смилаема.
• оптимален внос на аминокиселини
• по-лесно смилаеми мазнини
• съдържа противоинфекциозни фактори
(секреторен Ig А, лизозим, лактоферин,
лактопероксидаза).
• млякото е винаги готово, топло и стерилно
• Кърменето намалява риска за майката от рак на
гърдата, както и намалява риска от рак на
гърдата за бебетата от женски пол в бъдеще.
• Естественото хранене се свързва с по-висок
коефициент на интелигентност .
• Кърменето намалява риска от развитие на
диабет при детето.
• Кърменето намалява риска от развитие на
алергии при бебето
• Кърменето помага за по- бързото свиване на
матката на майката и за по-бързото
възстановяване на нормалното тегло на
родилката след раждане.

3. Противопоказания за естествено хранене

• не бива да се кърмят децата с

аминоацидопатии, галактоземия и други
вродени болести на обмяна
• при инфекциозни заболявания
• тежки хронични заболявания
• психични заболявания на майката
• липса на гълтателен рефлекс
 • травми
• дихателна и сърдечна недостатъчност

Хранителният режим зависи от възрастта на

кърмачето:

• І месец – 7 пъти през 3 часa

• ІІ – VI месец – 6 пъти през 3 часa
• VII - X месец – 5 пъти през 3.5 часa
• XI - XIІ месец – 4 пъти през 4 часa

4. Захранване

Захранването представлява включване в

менюто на кърмачето на друга, немлечна храна.
Според Световната здравна организация
захранването може да започне след 4-тия месец, но
се препоръчва бебето да навърши 6 месеца.
Причините за това са следните:

- плодовите сокове не могат да бъдат усвоени

преди 6 месечна възраст и могат да доведат до
хронични диарии.

- храносмилателната система още е незряла.

Между 4 и 7 месец започва да се секретира IgА,
който образува покритие на вътрешната страна на
 червата и не позволява на алергените да
проникнат в кръвта.

- през 3-5 тия месец се увеличава

слюноотделянето, благодарение на което хранатa
започва да се разгражда още в устата.

- рано въведените храни пречат да се усвоява

хранителните вещества на млякото, а веществата
от тези храни детето може да усвои едва след 1
годишна възраст.

След 6 месеца трябва да се добави и жълтък,

първоначално половин и към 10-12 месец по един
през ден. Когато детето яде твърда храна (на обед и
вечеря) може да се дават плодови сокове.
Подходящи плодове са ябълки, круши и череши, не
са подходи мъхести и цитрусови плодове.

5.Смесено хранене - при него детето получава

освен майчиното и друго (адаптирано, краве) мляко
/кърма+адаптирано мляко/.
Най-честата причина за преминаване към
смесено хранене е намаляване на количеството на
кърма.
До 6 месечна възраст се препоръчва да се
използва като добавка адаптирано мляко. Добавя
след всяко кърмене.
6. Изкуствено хранене - детето се храни само с
адаптирано мляко.

Адаптираните млека са разработени на базата

на кравето мляко, но за да се доближат до женското
те се преработват допълнително:
- намалява се съдържанието на белтъци и
мазнини
- добавят се суроватъчни белтъци и така се
коригира съотношението им с казеина
- добавят се растителни мазнини и лактоза
- обогатяват се с витамини и микроелементи.

ІII. Хранене на детето от 1 до 3 години

След 1 годишна възраст детето продължава да

расте.
Развиват се всички органи и системи,
включително и органите на храносмилателната
система.
Нараства ферментативната активност на
храносмилателните сокове.
 Увеличената вместимост на стомаха позволява
да се увеличи обемът на храната при всяко хранене,
като се намали броят на храненията.
Постепенно се развива дъвкателният апарат. Още
в края на първата година детето има 6-8 зъба, а към
16-18 месеца прорязват първите кътници. Това дава
възможност на детето не само да отхапва, но и да
дъвче по-твърда храна. Дъвкането спомага за по-
активното отделяне на храносмилателните сокове, в
резултат на което се подобрява смилането на
храната.
Развиват и стават по-диференцирани вкусовите
възприятия. Детето привиква към вкусовите
качества на различни продукти.
Всичко това позволява храната на детето след
първата година постепенно да се разнообрази и да
се приближи по състав, вкус и консистенция до
храната на възрастния. Това обаче не значи, че
може да му се предлага направо храната на
възрастните. Преходът от бебешката към общата
храна трябва да се провежда постепенно, със
специално приготвена, преходна храна. Тя трябва
да бъде мека, полукашава, а не твърда и суха, нито
пък фино пасирана.
През първата половина на втората година месото
се дава смляно под форма на кюфтета на пара,
мусака със зеленчуково пюре и др. Зеленчуците и
плодовете трябва да бъдат ситно настъргани.
 След година и половина, когато обикновено
поникват кътниците, трябва вече да се предлага
храна, която изисква активно дъвкане: супи с
нарязани зеленчуци, нарязани плодове и зеленчуци
и др. Месото се приготвя в най-разнообразни
форми, като пържени кюфтета, шницел от смляно
месо, фрикасе и други ястия.

Адаптирани млека

На пазара се предлагат различни марки

адаптирани млека: NAN, Aptamil, Nutrilon, Nestle,
Frisolac, Hipp, Humana, Milupa и др. Основната
суровина, от която са направени адаптираните
млека е кравето мляко, но освен него се използва
соев изолат и др. В зависимост от възрастта на
бебето изкуствените млека се делят на:

- адаптирани, предназначени за
кърмачета от 0-6 месечна възраст

- частично адаптирани за бебета на възраст

от 6 до и над 1 годишна възраст.

• В зависимост от предназначението се делят на:

- обикновени
 - специализирани - това са млека, в които
една от главните хранителни съставки (обикновено
протеинът и/или въглехидратът) е сменен с
алтернативна съставка, която бебето би понесло по-
добре.
1. Адаптираните млека задължително съдържат
пребиотици и пробиотици, важни за стимулиране
растежа на бифидус и лактобактериите в червата.

2.Частично адаптирани млека

- характеризират се с високо съдържание на
протеини, растителни мазнини, въглехидрати,
минерали и желязо. Съставът е съобразен с
нарастващите хранителни потребности на децата в
тази възраст. Рационалното обяснение за
необходимостта от частично адаптираните млека е,
че хранителните нужди на кърмачето много се
увеличават след шест месечна възраст и някои биха
имали трудности да посрещнат тези увеличени
изисквания с по-големи количества стандартно
адаптирано мляко плюс твърда храна.
Какви са предимствата на частично
адаптираните млека:

• Съдържат повече калций. От 6 месеца до 1год.

необходимостта от калций се увеличава с 50%,
т.е от 400 милиграма на 600 милиграма.
 • Съдържат повече желязо. От 6мес. до 12 месеца
дневните изисквания на бебето за желязо се
увеличават от 6 милиграма на 10 милиграма.

• Съдържат повече протеини. От 6 до 12 месеца

детето има нужда от допълнителни 3 до 4 мг.
протеини на ден. Частично адаптираните млека
съдържат 10 до 25% повече протеини.

• Имат по добър вкус.

3. Адаптирани млека за деца родени с ниско тегло

Този вид млека са задължително обогатени с

таурин, карнитин, полиненаситени и дълговерижни
мастни киселини, необходими за развитието на
нервната система и зрението на недоносените
бебета.

4. Хипоалергенни млека

- за превенция на хранителна алергия, при

фамилност за алергии
- употребяват се при деца с непоносимост към
протеина на кравето мляко?.
- подходящи са за деца с различни здравни
проблеми като алергичен дерматит, хранителна
алергия, астма и алергични ринити.
 - съдържат частично разграден протеин на
кравето мляко.

5. Белтъчни хидролизати

- в тези адаптирани млека протеините трябва да

бъдат хидролизирани изцяло, т.е. раздробени до
по-малки частици.
- обикновено имат неприятен вкус, защото
технологичното изискване да се хидролизира
протеина, води до появата на протеинови частици
с по-горчив на вкус.
- при деца с алергия към белтъка на кравето
мляко /това са 10-12% от децата на изкуствено
хранене/

6. Адаптирани млека за бебета с непоносимост

към лактоза

• Непоносимостта към млечната захар се дължи

на дефицит на ензима лактаза, който я
разгражда до прости захари.
• Млеката биват нисколактозни или безлактозни.
• Лактозата помага на полезните бактерии да се
развиват. Безлактозните адаптирани млека не
само лишават бебето от лактоза, но и намаляват
действието на „добрите” бактерии в червата.
 8. Адаптирани млека за бебета с
гастроезофагеален рефлукс

• Тези млека имат обозначение AR и се изписват

само от лекар. Предназначени са за лечение на
гастроезофагеален рефлукс , който се
характеризира с регургитации или повръщания
след нахранване при кърмачето.
• Малки по количества храна и по-чести хранения
при дете с такъв проблем действат по-добре,
отколкото големи, разпределени на по-големи
интервали.
• Стомахчето на бебето е голямо, колкото
юмручето му. Съответно, ако количеството на
храната е по-голямо от вместимостта стомаха,
децата повръщат.

Признаците, че бебето получава твърде

малко мляко са:
• По-бавно качване на тегло от нормалното;
• По-слабо уриниране;
• Настоятелен плач.

• Признаци, че детето получавава твърде

много мляко на хранене са:
• Обилно повръщане веднага след храненето;
• Приличащи на колики болки в корема (бебето
свива крачета към коремчето) веднага след
храненето;
• Прекалено качване на килограми за възрастта.